Изминалата седмица започна гръмовно. Интервюто на журналиста Тъкър Карлсън с президента на Руската федерация Владимир Путин подобно на тексаско торнадо помете грижливо подрежданите от години непотребности в пейзажа от лъжи, спекули и инсинуации. През цялата отровна мъгла и смрад светът успя да види и осъзнае истинския образ на Русия и думите на нейния президент. Думи човечни, прями и логични, които с лекота разкъсаха фалшивите афиши на един с години демонизиращ спектакъл. След тях западният свят прогледна като внезапно излекуван слепец, осъзнал чудовищната наглост и абсурдност на фалшифките, които са му пробутвали. И се оказа, че истината винаги намира своята необходима крепост и ведно с надеждата успява да настигне лъжата, дори когато тя е стигнала до другия край на света.
Вече близо 200 години, още от времето на маркиз Астолф дьо Кюстин и неговата книга „Русия през 1839 г.“, бацилът на лъжата за Русия и руския човек се стреми да заразява света с легионерската болест на русофобията. Много умове и авторитети са се наемали да обясняват тази изкуствено разраствана през вековете епидемия, при която всеки път най-потърпевши са се оказвали именно изобретателите на това почти биологично духовно оръжие. Упоритостта, с която то се прилага, отдавна не съответства на желания ефект, но за съжаление интелектуалните предтечи и наследници на маркиза друго не могат да изобретят. За всичко каквото са изпробвали историята е свидетел: казаците са поили конете си на Сена или над Райхстага се е развявало бойното червено знаме на руската победа. Защото е казано: „Не в силе Бог, а в правде!“
Можеше ли и сега Западът да преглътне триумфа на правдата, изречена от президента на Русия? От самото начало бе ясно, че ще бъде потърсена възможност да се обезсили ефектът, постигнат с интервюто на Тъкър Карлсън. Всяка лъжа от опит знае, че от истината я боли най-много. По дефиниция недопустимо бе в очите на този милиард човеци, гледали интервюто, с души, озонирани от истините в този двучасов словесен маратон, да се окаже, че Русия има за президент най- сериозния световен лидер. Така бездната от сравнението с поуморения президент Байдън и всички останали политически папагали, които предъвкват неговите думи, зейваше опасно дълбока и незаобиколима. От островния махараджа Руши Сунак през Урсулите на гинекологичния фронт в Европейския съюз и, уви, сапунените мехури на българската академична несъстоятелност, ступорът бе очевиден.
Какъв ли можеше да бъде отговорът?
Арсеналът на операциите под чужд флаг и съшитите спешно с бели конци лъжи беше почти изчерпан. През полония за Александър Литвиненко, италианеца Марио Скарамена и дори самия Ясер Арафат до „самообесилия“ се Борис Березовски, намерен във ваната на лондонската си къща с две счупени ребра, и Юлия и Сергей Скрипал, българския оръжейник Емануил Гебрев чак до самия Алексей Навални – все оцелели от вездесъщия „Новичок“ – всичко беше вече изпробвано. Дългата ръка на Путин, според пропагандата, се беше протягала и къде с успех, къде не чак дотам - бе успявала. Необходимо беше значи нещо особено драстично, и то само месец преди изборите в Русия, и както се казва - в сюблимния час на самата Мюнхенска конференция за сигурност. А какво по-подходящо за това от смъртта на най-известния или най-пропагандирания на Запад критик на Путин в Русия можеше да има? Стига му на Алексей Навални „оцеляването от новичока“, пък и то, като погледне човек, живот ли е в наказателна колония като „Полярен вълк“! Смърт в Сибир, смърт на 1700 км далече от Москва!...
Както се казва – дори и ако Господ е решил да те прибере, пак Путин ще се окаже виновен.
Но пък какъв шум ще се вдигне за това. Иначе няма как и соросоидната маша Христо Грозев например, да прибави гласа си към хора на правилните осведомители и пак да напомни за себе си: „Навални най- накрая бе убит от Путин!“
Нейсе, тази смърт, от която Путин е последният, който би имал полза, може да бъде разглеждана в два аспекта: или Господ така е решил относно земните дни на Навални, или контраразузнаването на Русия не си е свършило работата. В случая празен ход няма. И ако Господ е несъмненият Вседържител на дните ни, то за всички останали, които искат да повярват, че „Русия ке падне“, остава утешението, че Ми-6, БНД, ЦРУ, Мосад и прочие са я надупчили като швейцарско сирене.
Нищо друго в случая не е по-навременно от смъртта на един Навални. Покрай всичко друго и поразклатеният имидж на изброените рицари на плаща и кинжала, ще бъде укрепен и дори напомпан.
Ти да видиш!...
В този брой, на страници 6, 7, 8 и 9 ние публикуваме първата част от забележителното интервю на Тъкър Карлсън, когото иначе хрисимата Хилари Клинтън нарече „полезен идиот“. Навремето, казват, тя беше посинила своя скъп на сърцето й Бил, но това отдавна е забравено. Както убийството на генерал Сюлеймани, на Моамар Кадафи, на Джон и Робърт Кенеди преди това, на президента на Иран Мохамед Мосадек, свален с преврат 10 години преди тях, и пр., и пр.
Като ви пожелаваме приятно четене, не ни напуска усещането, че далеч преди този ден великият Яворов е провидял смисъла на събития като днешните: Когато гръм удари, как ехото заглъхва.
Борбата за световно господство днес вече не прикрива доведения до крайност свой характер на борба, изцяло посветена на унищожаване на доброто, красивото, нравственото и утвърждаване на злото, разрушението, демагогията, грубата сила и възвеличаването на сатаната като истинския бог и повелител на земния свят. И всичко, което препятства, отрича и се съпротивлява на този неудържим идеологически бяс, е враг на новия световен ред, пречка пред успеха на хората, отричане и отказ от свободата.
Сатаната е врагът на мира, човека и човешкото благополучие и спасение. По негов подтик, порив, помощ и с пряката му намеса и съучастие са създадени и всички политически, нравствени, естетически учения, теории, идеологии, които проповядват човечеството така да устрои своя живот, труд, размишления, че да изключи Господа от себе си и да се отдаде на свободата да прави, каквото си иска. За да изпита щастието и тържеството на неограничаваната човешка воля.
Когато в зората на Модерната епоха човекът се отказа от Бога и обяви, че сам е творец и владетел на всичко, той отвори широко вратите на душата си за сатаната и му се поклони и покори. Оттогава насетне още по-здраво се обвърза човешката дързост с обществената реалност, общността на човечеството, човешкия ум и душевните пориви за благополучие, възход и триумф с бесовете и тяхната тъмна и убийствена сила.
Светът се предаде на сатаната.
Борбата между доброто и злото обаче не престана. Злото бе подсилено от обществото и държавата, но доброто все по- често измолваше силата на Бога, за да се съхрани. Затова и Модерната епоха е епохата с най-много войни, в това число и граждански, протести, бунтове, въстания, революция.
След като човекът се отказа от Бога, Църквата и религията, Модерната епоха се запали от илюзията, че с идеологии ще обединява хората, с тях ще им показва верните пътища, ще ги насочва към истината и ще създава справедливо устройвани човешки общества. Но всички идеологии в крайна сметка са оправдание, че сатаната е овладял земния живот, видимото и човешкото. Главната цел на идеологиите е да оправдаят злото и сатаната, придавайки им градивна сила с грижа за благото на човека.
През ХХ и ХХІ век сатаната бе легитимиран не от ересите, а от идеологиите! И от парарелигиозните учения и организации, някои от които придобиха много широка популярност. Появата им се превърна в истинска напаст – толкова са много, но всичките си приличат. Защото освен че възхваляват сатаната или му се прекланят, говорят още за прераждане на душите, за това как човек да се възползва от благата на живота, как да диша, да говори, да крачи в планината, да въздига ръце към небето, за да моли боговете. Но не и да се смирява, да иска прошка, да се моли, да се страхува от Господа и чака възкресение в бъдещия век. Не, в тях всичко е отдадено на практическите неща, на ползите, които човек трябва да търси и извлича от живота, за да успее.
Сатанизмът не отваря дума за бъдещето; той е изцяло в настоящето. Защото успехът, наслаждението, радостта от живота, много пари не мамят в бъдещето, а са нужни в момента. Те изобщо не предполагат бъдеще – да не говорим за спасение на душата и прощение на греховете. В това е коварството на тези идеологии и „религиозни“ учения, отричащи Христос и приемащи сатаната за бог.
Днешният сатанизъм е смесване на езичество с апология и преклонение пред сатаната. Впрочем всичко, което е против Христос или изключва Христос като Бог и Господ, творец на всичко видимо и невидимо, е поклонник на дявола и избира злото вместо доброто.
Устроеният по западноевропейски и евроатлантически принцип свят е моделът на света, изграден по внушение на сатаната. Дори хуманизмът като философия и идеология е по- близо до сатанизма, отколкото до Иисус Христос. Защото е опит да се изгради друг тип християнство, ала без Христос и Църквата. Такова християнство е съчинявано от различни идеологии и неговата същност винаги е била насилственото им налагане за основа на секуларното общество. То е отделило Църквата от държавата, за да дискредитира Църквата и християнството и да убие авторитета им в обществото.
Сатанизмът е философия и идеологическо учение, но то е преди всичко ежедневна практика на атеизма, либерализма, материализма и неоезичеството. Тази практика е борба против християнството и най-вече срещу православието. Борбата ту се прикрива под различни маски, ту рязко се показва нейният характер и цел. В нея са включени огромен брой хора, някои от които са авторитетни учени, политици, държавници, специалисти, та дори и православни духовници и деца.
Българският сатанизъм винаги тръгва в своя поход срещу православието с коментар на решението на светия цар Борис-Михаил Покръстител да приеме християнството от Константинопол, а не от Рим. Ако бил избрал Рим, то днес България е щяла да бъде друга държава и българите щели да живеят по съвсем друг начин. После се преминава към религиозността на българския народ, като се подчертава, че понеже е бил насила покръстен, не се е подчинил на волята на властта и е съхранил в себе си езичеството. И го носел до днес.
Важен момент в тази борба е апологията на богомилството, което дори се обявява за най-големия български принос в световната мисъл. Към него се добавят и не малкото на брой езотерически бъркотии, „пророчици“ и „пророци“, гадателки и гадатели, врачки, за да се покаже, че българската мисъл придобива висока стойност не в догмата и каноните на християнството, а в свободата на еретическите учения и секти. Те се възхваляват, защото са продукт на гордост и неподчинение на Църквата. Сатанизмът проповядва, че догматът и каноните са нещо много лошо, защото силно ограничават личността и дори я лишават от самостоятелност и я обричат на сляпо и унизително подчинение. Срещу такова подчинение е нужна воля и решителност, за да бъде отхвърлено и човек да заживее отново свободен и отдаден на своите желания и амбиции. И че тази воля трябва непременно да се подкрепя.
Тук трябва да посоча и само едно от битовите проявление на родния сатанизъм, показващ колко елементарно, бездарно и пошло се отнасят хората и уж на шега правят своя избор между доброто и злото. Популярна е закачката от рода на: „Предпочитам да отида в ада, защото в Рая е скучно. Там всичко е кротко и спокойно, идеално, никой не нарушава реда, няма приключения“.
Сатанизмът обаче е световно разпространена философия и идеология, която устройва световния ред и гарантира триумфа на злото. Той е световно господство на един или двама хегемона, които всичко решават и определят съдбите на всички останали държави и народи. Всички политически идеологии са подхранени от лъжата, че са верни и техните формули за устройството на света и на държавите са най-правилни. Защото гарантират демокрацията, свободните избори, чрез които се определя кой да управлява, а също и ценностите, които определят обществения морал и критериите за добро и зло. Но демокрацията ражда не справедливост и хармоничен ред, за да живеят хората благополучно, а дълбоки социални неравенства, противоречия, конфликти и вражди между съсловията, непреодолими напрежения между държавите и постоянни заплахи за войни и разрушения. На хегемона е позволено да напада други държави и да установява в тях правителство и устройство по свой образ и подобие. Целият свят се страхува от него и този страх и гаранция за подчинение и безпрекословно изпълнение на неговата непреклонна воля. Той е самият сатана!
Чудно ли е тогава, че в щурма на украинските разколници срещу Киевско-Печорската лавра най-силните и зловещи скандирания бяха „Да живее сатаната“, Долу Христос“. Такива възгласи не са звучали дори и във времената на гоненията на първите християни, принудени да живеят в пещери и тайно да извършват своите богослужения. А днес отявлените сатанисти биват показвани по телевизиите и възвеличавани като борци за славата на своята държава. Но каква е тази слава, когато се постига под знамето на сатаната и върховното зло и срещу православни християни и тяхната канонична Църква.
Доскоро буржоазията и капиталът се свеняха да признават, че принадлежат на сатанизма, защото са родени от дявола, за да утвърждават злото сред хората Но днес те започнаха да се гордеят с този свой произход и нямат задръжки в гордостта си. Защото тя ги прави свободни, никому неподчинени и абсолютни владетели на света. В циничното си безсрамие те нямат никакви задръжки и заради вечното си господство са готови дори на собственото си самоубийство. Толкова са заслепени, но и изплашени за бъдещето си, че преминават вече и последните ограничения, останали от Десетте Божи заповеди. Сега измислиха т. нар. „джендър идеология“, за да убият окончателно човека и човечеството, като преди това ги вкарат в смъртния грях на еднополовите бракове, свободна и безразборна смяна на половете, апология на сексуалните отклонения. Но това не са просто смъртни грехове, които Бог не прощава и наказва строго, а обричане на човечеството на фактически безбрачие и възможност за продължение на рода. Защото с тези социопатични операции човек се лишава от детеродните си възможности и не е повече в състояние да се възпроизвежда.
Няма как сатаната да не е доволен от такава идеология!
И успешно да я налага упорито и неотстъпчиво по цялата земя.
Страшно, но нека не забравяме, че настъпва друго време…
|
Родината ни - гола, окрадена, смазана, останала без дъх - е подложена за поругание. Като ята черни гарвани вече долитат с чартърни полети от мъгливите европейски небеса регистрираните за незаконно преминаване на нашите граници. Съюзът на сатанистите в Европа е решил да се очисти от най-отявлените и най-опасни паразити и ги стоварва у нас, превръщайки България в утаител на мътната вълна, с която се кани да ни удави. Магистралките на“разглобката“ от ПП/ДБ/ГЕРБ, които не само се продават по най-евтината тарифа, но заради едното потупване по бузката или екскурзия до портиерната на американския Конгрес и обратно отварят широко вратите на Отечеството пред тази усмъртителна за народа ни напаст. Срещу каква отплата? Срещу изветрялото ухание на „въздушния“ Шенген, осезаемо само за ноздрите на жълтопаветниците. Заради „въздушно- капковия Шенген“, както удачно вече го наричат тук и там. Но и цял целеничък „Шенген“ да ни харижат и да го инсталират на Опашката на Коня - за какво ли ще ни е тая бутафория? Струва ли тя натрисането на шест хиляди ислямисти в нашата страна, които до лятото или до края на 2024 г. ще станат цяла армия? Няма съмнение, че след всички престъпления, извършени от родоотстъпниците в течение на последните 34 години, това е най-страшното, защото никой не казва на този народ как така „бежанците“ са само мъже във войнишка възраст и по организираност и обезпеченост демонстрират зле прикриваното самочувствие на тренирани бойни части.
Началото на края ли е това, или е самият край?
Пристигането на талибаните на Летище София бе обгърнато в типичната за еничарите от ПП/ДБ и менторите им от ПосолствоТО и ЕС непрогледна пелена от цинични лъжи. Уж един самолет - а се оказаха два. Уж ще обявяват полетите, а ги изтриха от информационното табло. Уж пристигали 10 нещастни бежанци, а най-вероятно оттук насетне чартърите ще ни стоварват стотици отбрани фанатици. Сега ги скриха с паравани, защото сигурно мутрите на мнозина от тях са познати на службите. Тайна покри и посоката, в която ги откараха, както и крайните точки на лагер-сборовете им в страната. Бежанци, евтина работна ръка, дошла да бачка за жълти стотинки на българските думбази, така ли? За всички вече е ясно, че завчера у нас се приземи „черният лебед“ на организираното от господарите на света ято на ислямския тероризъм. Вгледайте се хилядите пущуни, пакистанци и набедени „сирийци“, от които е почернял целият район от джамията до Централна жп гара София, и ще ви стане ясно какво ще е „действие второ“ от този зловещ театър. В „третото действие“, както е известно, винаги пушката гърми. Първата задача на тия остриета със страховита вродена непоносимост към водата и сапуна е да всеят страх сред българите. Нападенията над гражданите по улиците и в трамваите ще скочат и нашенските роми ще ни се видят цвете. Изнасилванията като в Кьолн на жени и момичета от всекидневни като в Париж ще станат ежечасни произшествия. Но реакция от „органите на реда“ няма да може да предотврати тези престъпления. Също като в Германия - ще вкарват мигрантите в РПУ-тата през парадния вход и ще ги пускат през задния - с ръкостискания, извинения „за безпокойството“ и дори с парични обезщетения „за изгубеното време“ . „Кьолнската Нова година“, за която споменах, ще ни се струва невинна закачка. Тогава ще ни светне какво е това блаженото „взаимодействие на култури“ между второкачествени европейци като нас и упълномощените да ни цивилизоват отново.
И това няма да е всичко. Подир наплашването ще последват, не дай си Боже, атентати, отвличания на несъгласните, атаки над църкви и въобще тоталното преследване на православни. Както и безнаказани петъчни шоута, познати от времената Ахмед ага Барутанлията.
Целта е в хаоса и във верската война да бъде заличаван българският народ. Кукловодите на хаоса ще наблюдават изпълнителите и в даден момент ще „изтеглят“ към друга „проблемна територия“ отряда за бързо реагиране. Защото се работи по план и поръчка. Българската земя е райска - и вече ще е продадена комуто трябва.
Големият въпрос е ще се примирим ли с тая перспектива. Но нека не се лъжем, думата не е за перспектива въобще, а за реалност, в която, ако проспим съдбоносния момент и не се опълчим, смъртната присъда на България и народа ни ще стане неотменима.
Всичко това е предричано, казвано и доказвано. И вече няма смисъл от думи - трябват действия. И тия действия най-напред трябва да се насочат срещу българските изроди, които се съгласиха да превърнат земята ни в световно мигрантско бунище.
Повечето от българските мъже са превърнати в хилави баби и в плондери с бирено шкембе. Българският младеж най-често не осъзнава заплахата, защото е индоктринирана от правилните ценности на прехода – пари и удоволствия. За радост не всички са такива - има и стоманени рицари сред живите трупове. На тях се пада отговорността да пробудят заспалите. Да събудят всеки, който иска да спаси себе си и семейството си, да е готов за действие. Другата възможност е да гледа с вързани ръце и нозе как „бежанците“ изнасилват майка му или майката на неговите деца. Защото пак е време разделно!
NED (Национален фонд за демокрация) е американска неправителствена организация, основана през 1983 г. и финансирана от Конгреса на САЩ. При учредяването на тази неправителствена организация в програмната декларация е написано:
“Да насърчава свободните и демократични институции в целия свят чрез инициативи на частния сектор, включително дейности, които насърчават индивидуалните права и свободи (включително международно признати права на човека), които са от съществено значение за функционирането на демократичните институции”.
Правителството на Съединените щати субсидира NED за да може пряко или косвено да помага на асоциации, политически партии или съюзи, работещи уж „за демокрацията“ навсякъде по света. Неправителствените организации, както подсказва името им, затова са „неправителствени“, за да могат да предприемат политически инициативи, които посолствата не биха могли да поемат, без да нарушат суверенитета на държавите, които ги приемат.
Всъщност NED и мрежата от НПО, които финансират инициативи на гражданското общество, демокрацията и т.н. ала-бала, са прикритие на тайните служби на САЩ. Още през 1991 г. основателят на фонда Алън Уайнстийн казва директно в интервю за Washington Post, че много от това, което прави неговата организация е част от работата на ЦРУ. Така NED стана известен в световен мащаб като „второто ЦРУ“. Националният фонд за демокрация има четири основни института: Националния демократичен институт и Международния републикански институт, отговорни главно за подкрепата на местни политически групи; Американския център за международна трудова солидарност, отговорен за насърчаването на синдикатите и работническите движения; и Центъра за международни частни предприятия за кооптиране на частни компании.
Чрез тези четири института NED се превърна в мозъка зад сепаратистки бунтове, цветни революции, политически кризи, лъжи и слухове и намеси по целия свят. NED стоеше зад цветните революции, подстрекавани и организирани от САЩ, включително разпадането на Съветския съюз, Революцията на розите в Грузия, Оранжевата революция в Украйна и Арабската пролет.
Същият тинк танк предизвика “промяната” в 1989-а в Източна Европа включително в България и Румъния.
На 27 август 1989 г. Washington Post публикува доклад, озаглавен „Как помогнахме на „Солидарност“ да победи“, посочвайки, че NED предоставя финансова подкрепа на полската „Солидарност“, за да им помогне да свалят тогавашното полско правителство. През октомври 2000 г. NED финансира Кадифената революция в Сърбия, която сваля правителството на Милошевич. През 1999 г. и 2000 г. фондът плаща на сръбската опозиция съответно 10 и 31 милиона щатски долара за нейното бързо разрастване. През 2003 г. в Грузия избухна Революцията на розите и президентът Едуард Шеварднадзе беше принуден да се оттегли. NED планира и участва в целия процес от „подбора“ на опозиционни лидери, обучението на опозицията чрез предоставянето на огромни средства. В края на 2004 г., по време на Оранжевата революция в Украйна, САЩ дадоха $65 милиона на украинската опозиция чрез NED и други организации. Когато през 2013 г. в Украйна избухнаха масови антиправителствени демонстрации, пак NED финансира десетки НПО и предостави „заплата“ на всеки протестиращ.
Фондът беше важен фактор и зад Арабската пролет. В Египет, Йемен, Йордания, Алжир, Сирия, Либия и други страни, NED предоставя финансова подкрепа на проамерикански лица и групи, като уж подкрепя феминизма, свободата на печата и човешките права. В края на януари 2011 г. в Египет избухнаха мащабни антиправителствени демонстрации. и президентът Хосни Мубарак подаде оставка. Според американски дипломатически депеши и други материали, получени от WikiLeaks, NED е играл важна роля в организирането и манипулирането на демонстрациите. В Либия NED финансира антиправителствените организации “Либийски форум за човешко и политическо развитие”, “Либийската асоциация за прозрачност” и “Libya Akhbar”. Тези групи участваха активно в гражданската война в Либия през 2011 г.
В Йемен NED финансира и работи в тясно сътрудничество с неправителствени организации като „Жени журналисти без окови“ и изигра важна роля в антиправителствените протести през 2011 г. В Алжир редица организации, участващи в протестите на Арабската пролет, получиха финансиране от NED. Годишните доклади на фонда разкриха, че “Алжирската лига за защита на правата на човека” е получила финансиране от САЩ през 2003, 2005, 2006 и 2010 г. заедно с “Националният автономен съюз на служителите в публичната администрация”.
В продължение на 40 години Националният фонд за демокрация е възлагал на местни подизпълнители законната страна на незаконните операции на ЦРУ. Без да предизвиква подозрения, тя създаде най-голямата мрежа от корупция в света, купувайки синдикати на работници и мениджъри, политически партии отляво и отдясно, така че те да защитават интересите на Съединените щати вместо тези на своите членове.
По-късно фондът е реформиран и управлението му е поверено на специалисти от мултинационалните компании Boeing, Chevron, Coca-Cola, Levis Strauss и др. Това преобразяване беше достатъчно, за да придаде неправителствен и респектиращ вид на структура, която никога не е спирала да служи на ЦРУ.
Най-малко 2000 институции от цял свят получават пари всяка година от NED. Средствата се разпределят главно на партии, противопоставящи се на правителството, което не се харесва на Вашингтон.
В България и днес чрез NED се финансират медии, включително и държавни, политически партии и неправителствени организации. Общият брой на пряко или косвено финансираните от “второто ЦРУ” структури у нас надвишава 40.
Остава само да се чудим как може още и у нас, и по света да има хора, които вярват в глупави клишета като свобода, демокрация, свободен пазар, чужди инвестиции и т.н. Сегашните “носители” на споменатите “ценности” всъщност са единствено проводници на чужди материални интереси и никога не са били нищо друго.
|