Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Световен ред, икономика, Израел-Хамас-Газа

Е-поща Печат PDF

Международният съд на ООН, висо­ко професионален, реши, че има прав­доподобни доказателства за намеренията на Израел за ге­ноцид и че има правдоподоб­ни доказателства за извърш­ване на геноцид в Газа. Гласу­ването по двата аспекта беше 13:1 и 12:2. Израелският член на съда гласува против» за един аспект. Представителят на САЩ гласува “за“ за две­те мерки. Единственият съдия, който постоянно гласува за Из­раел, беше от Уганда. Решение­то на съда беше зашеметява­що поражение за Израел: Из­раел трябва да спре да наказва и убива цивилни в Газа. Съд­ът не постанови прекратяване на огъня, защото не може да постанови Хамас да спре да се бие (Хамас не е държава). Не е честно да се нареди на Израел да спре да се бие, ако не е въз­можно да се нареди същото за Хамас, защото Хамас не е стра­на на процедурата. По съще­ство съдебното решение озна­чава, че военната операция на Израел срещу Хамас трябва да бъде като военната операция на Русия в Украйна, такава, че да се избягват военни дейст­вия срещу цивилни. Така ре­шението на съда е сериозно пет­но върху репутацията на Израел, петно, което няма изтриване.

Хамас не е държава, не е ек­зистенциална заплаха за Изра­ел, най-мощната ядрена държа­ва в Близкия изток. Става въпрос за съпротива, палестинска съ­протива. Няма никакво място за сравнение на ситуацията в Газа с холокоста на евреите от Герма­ния. Говоренето за холокост в този случай е чисто и просто пропаганден трик. А изявлени­ята и действията на израелското правителство дават неоспорими доказателства за намерение за геноцид. („Пътят към ада е па­виран от израелските лидери“ – заглавие на статията в израел­ския вестник Haaretz).

Съветът за сигурност на ООН има правомощия да нало­жи съдебното решение, но САЩ най-вероятно ще го блокират. Различни други наказателни действия срещу Израел могат да бъдат разпоредени от Об­щото събрание на ООН: дейст­вия от страна на Международ­ния трибунал; препращане на случаи към Международния на­казателен съд; признаване на Палестина като пълноправен член на ООН. Признаването не е еквивалентно на решение за две държави (то трябва да бъде до­говорено), но ще окаже натиск върху САЩ.

Отразяването на съдебния процес от официалните влия­телни западни медии беше огра­ничено до реакцията на Израел. Половината от гласоподавате­лите на Байдън смятат, че ста­ва въпрос за геноцид, а 70% смятат, че е необходимо пре­кратяване на огъня, доказвай­ки силното влияние на алтер­нативните медии върху мне­нието на хората, т. е. огранича­вайки ефекта на официалните медии.

Почти всички влиятелни международни играчи, включи­телно САЩ, подкрепят решение­то за две държави, каквато бе и позицията на всички американ­ски президенти след Джими Кар­тър. Мнението в Израел обаче е твърде надясно. Основният въпрос е какво могат и какво ще направят САЩ. Отговорът се налага от практиката: CAЩ винаги са били на страната на Израел главно и единствено поради мощното американско израелско лоби. Последното обаче ще постави САЩ в още по-голяма изолация.

Първото нещо, което САЩ трябва да направят в момен­та, е да започнат да третират Израел като нормална дър­жава. Да кажат на Израел, че израелско-палестинският кон­фликт трябва да бъде прекра­тен. В дългосрочен план трябва да бъде прието решение за две държави, което означава натиск върху Израел. Главната преч­ка за приемане на това реше­ние е изключително мощното американско израелско лоби, което прави почти невъзмож­но американският президент да окаже натиск върху Израел да прави това, което не иска. Хора като Нетаняху смятат, че притежават САЩ. Така беше и преди, така е и в момента. Днес обаче изглежда, че има значи­телна обществена подкрепа за промяна на тази ситуация, тъй като тя нанася вреди на амери­канските национални интереси. Цената за САЩ е изключител­но висока и с времето само ще расте.

За съжаление шансът за промяна е много малък, кое­то означава, че САЩ и Запа­дът имат сериозни проблеми. Имайки предвид, че войната в Украйна оказва същото влия­ние, като нищо не се прави и по отношение на този конфликт. Крайният общ резултат показ­ва докъде може да се стигне само с военна сила. Още - по­казва докъде може да се стигне, ако външнополитическият елит не е в състояние да прояви еле­ментарна сдържаност. Напри­мер, ако САЩ решат да нападнат Иран, появата на нова ядрена сила е почти сигурно (вероятно с руска помощ и с изглед за стра­тегическо партньорство), а това ще бъде пагубно на първо място за Израел.

Започва да става ясна липса­та на главна американска стра­тегия. Най-сериозната запла­ха за САЩ е Китай, а насочва­нето към Украйна и сега към Близкия Изток е загуба на фо­кусировка - голяма грешка от гледна точка на глобалния ба­ланс на силите. През 1991-2017 г. имахме еднополярен свят – САЩ. Сега имаме три полюса - САЩ, Китай и Русия. Имай­ки предвид класическата воен­на китайска гледна точка за кон­фликт между три сили, можем да се спрем на следните два сцена­рия: при две слаби сили побеж­дава очевидно третата; при една слаба сила и две приблизител­но еднакви по-големи крайни­ят победител е слабата сила по­ради взаимното изтощаване на доминиращите две в конфликта. Русия в нашия пример е най- слабата от споменатите горни три.

За САЩ има три важни об­ласти: Европа (срещу Русия днес и Германия преди), Източ­на Азия (срещу Китай) и Пер­сийския залив (заради петро­ла). Исторически Европа е била най-важната зона, но след 2017 г. Източна Азия се оформя като номер едно за САЩ поради ге­ографското положение на Ки­тай. Следователно САЩ не би трябвало да затъват в Европа, още повече че Русия не е фоку­сирана да доминира там. Пер­сийският залив в момента не е под контрола на една-единствена велика сила.

За съжаление днешната поли­тика на САЩ е такава, че най-ве­роятно ще затъват още повече и в Европа, и Близкия Изток: ситу­ацията само ще се влошава за САЩ просто с течение на вре­мето, както в Украйна, така и покрай конфликта в Газа, т. е. бързото преориентиране към Източна Азия е под въпрос. Ос­вен това, имайки предвид кар­тинката с трите сили, винаги е много изгодно за САЩ да имат една от другите две големи сили на своя страна. Например Русия. Ако не беше мислено ден за ден в периода 1989-2017. Днес ре­зултатът е обратен - Русия и Китай си сътрудничат, защото САЩ бутнаха Русия в обятия­та на Китай. С идеята за разши­ряване на НАТО на изток. Диа­гноза: САЩ са загубили фокус отдавна и сами са си най-голе­мият проблем.

 

КОГАТО ГРЪМ УДАРИ, КАК ЕХОТО ЗАГЛЪХВА

Е-поща Печат PDF

 

Изминалата седмица започна гръмовно. Интервюто на жур­налиста Тъкър Карл­сън с президента на Руската федерация Владимир Путин подобно на тексаско торнадо помете грижливо подрежда­ните от години непотребности в пейзажа от лъжи, спекули и инсинуации. През цялата от­ровна мъгла и смрад светът успя да види и осъзнае истин­ския образ на Русия и думи­те на нейния президент. Думи човечни, прями и логични, кои­то с лекота разкъсаха фалшиви­те афиши на един с години де­монизиращ спектакъл. След тях западният свят прогледна като внезапно излекуван слепец, осъзнал чудовищната наглост и абсурдност на фалшифките, които са му пробутвали. И се оказа, че истината винаги нами­ра своята необходима крепост и ведно с надеждата успява да настигне лъжата, дори когато тя е стигнала до другия край на света.

Вече близо 200 години, още от времето на маркиз Астолф дьо Кюстин и неговата кни­га „Русия през 1839 г.“, бацилът на лъжата за Русия и руския чо­век се стреми да заразява света с легионерската болест на русо­фобията. Много умове и авто­ритети са се наемали да обясня­ват тази изкуствено разраства­на през вековете епидемия, при която всеки път най-по­търпевши са се оказвали имен­но изобретателите на това поч­ти биологично духовно оръжие. Упоритостта, с която то се при­лага, отдавна не съответства на желания ефект, но за съжаление интелектуалните предтечи и на­следници на маркиза друго не могат да изобретят. За всичко каквото са изпробвали исто­рията е свидетел: казаците са поили конете си на Сена или над Райхстага се е развявало бойното червено знаме на ру­ската победа. Защото е казано: „Не в силе Бог, а в правде!“

Можеше ли и сега Западът да преглътне триумфа на пра­вдата, изречена от президента на Русия? От самото начало бе ясно, че ще бъде потърсена въз­можност да се обезсили ефек­тът, постигнат с интервюто на Тъкър Карлсън. Всяка лъжа от опит знае, че от истината я боли най-много. По дефи­ниция недопустимо бе в очите на този милиард човеци, гледа­ли интервюто, с души, озонира­ни от истините в този двучасов словесен маратон, да се окаже, че Русия има за президент най- сериозния световен лидер. Така бездната от сравнението с по­уморения президент Байдън и всички останали политически папагали, които предъвкват неговите думи, зейваше опас­но дълбока и незаобиколима. От островния махараджа Руши Сунак през Урсулите на гинеко­логичния фронт в Европейския съюз и, уви, сапунените мехури на българската академична не­състоятелност, ступорът бе оче­виден.

Какъв ли можеше да бъде отговорът?

Арсеналът на операции­те под чужд флаг и съшити­те спешно с бели конци лъжи беше почти изчерпан. През полония за Алексан­дър Литвиненко, италианеца Марио Скарамена и дори са­мия Ясер Арафат до „самоо­бесилия“ се Борис Березовски, намерен във ваната на лондон­ската си къща с две счупени ре­бра, и Юлия и Сергей Скри­пал, българския оръжейник Емануил Гебрев чак до самия Алексей Навални – все оцеле­ли от вездесъщия „Новичок“ – всичко беше вече изпробва­но. Дългата ръка на Путин, спо­ред пропагандата, се беше про­тягала и къде с успех, къде не чак дотам - бе успявала. Необ­ходимо беше значи нещо осо­бено драстично, и то само ме­сец преди изборите в Русия, и както се казва - в сюблимния час на самата Мюнхенска кон­ференция за сигурност. А как­во по-подходящо за това от смъртта на най-известния или най-пропагандирания на Запад критик на Путин в Ру­сия можеше да има? Стига му на Алексей Навални „оцелява­нето от новичока“, пък и то, като погледне човек, живот ли е в наказателна колония като „Полярен вълк“! Смърт в Си­бир, смърт на 1700 км далече от Москва!...

Както се казва – дори и ако Господ е решил да те прибере, пак Путин ще се окаже вино­вен.

Но пък какъв шум ще се вдигне за това. Иначе няма как и соросоидната маша Христо Грозев например, да прибави гласа си към хора на правил­ните осведомители и пак да на­помни за себе си: „Навални най- накрая бе убит от Путин!“

Нейсе, тази смърт, от коя­то Путин е последният, кой­то би имал полза, може да бъде разглеждана в два аспекта: или Господ така е решил относно земните дни на Навални, или контраразузнаването на Русия не си е свършило работата. В случая празен ход няма. И ако Господ е несъмненият Вседър­жител на дните ни, то за всички останали, които искат да повяр­ват, че „Русия ке падне“, остава утешението, че Ми-6, БНД, ЦРУ, Мосад и прочие са я надупчили като швейцарско сирене.

Нищо друго в случая не е по-навременно от смъртта на един Навални. Покрай всичко друго и поразклатеният имидж на изброените рицари на пла­ща и кинжала, ще бъде укрепен и дори напомпан.

Ти да видиш!...

В този брой, на страни­ци 6, 7, 8 и 9 ние публикуваме първата част от забележител­ното интервю на Тъкър Карл­сън, когото иначе хрисимата Хилари Клинтън нарече „поле­зен идиот“. Навремето, казват, тя беше посинила своя скъп на сърцето й Бил, но това отдавна е забравено. Както убийство­то на генерал Сюлеймани, на Моамар Кадафи, на Джон и Робърт Кенеди преди това, на президента на Иран Мохамед Мосадек, свален с преврат 10 години преди тях, и пр., и пр.

Като ви пожелаваме прият­но четене, не ни напуска усеща­нето, че далеч преди този ден великият Яворов е провидял смисъла на събития като днеш­ните: Когато гръм удари, как ехото заглъхва.

 

САТАНИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНА ОСНОВА НА СВЕТОВНОТО ПОЛИТИЧЕСКО УСТРОЙСТВО

Е-поща Печат PDF

 

Борбата за световно гос­подство днес вече не прикрива доведения до крайност свой характер на борба, изцяло посветена на унищожаване на доброто, кра­сивото, нравственото и утвър­ждаване на злото, разрушение­то, демагогията, грубата сила и възвеличаването на сатаната като истинския бог и повелител на земния свят. И всичко, което препятства, отрича и се съпроти­влява на този неудържим идеоло­гически бяс, е враг на новия световен ред, пречка пред успеха на хо­рата, отричане и отказ от свободата.

Сатаната е врагът на мира, човека и човешкото благополу­чие и спасение. По негов подтик, порив, помощ и с пряката му на­меса и съучастие са създадени и всички политически, нравствени, естетически учения, теории, идеологии, които проповядват чове­чеството така да устрои своя живот, труд, размишления, че да из­ключи Господа от себе си и да се отдаде на свободата да прави, как­вото си иска. За да изпита щастието и тържеството на неогранича­ваната човешка воля.

Когато в зората на Модерната епоха човекът се отказа от Бога и обяви, че сам е творец и владетел на всичко, той отвори широко вратите на душата си за сатаната и му се поклони и по­кори. Оттогава насетне още по-здраво се обвърза човешката дър­зост с обществената реалност, общността на човечеството, човеш­кия ум и душевните пориви за благополучие, възход и триумф с бе­совете и тяхната тъмна и убийствена сила.

Светът се предаде на сатаната.

Борбата между доброто и злото обаче не престана. Злото бе подсилено от обще­ството и държавата, но доброто все по- често измолваше силата на Бога, за да се съхрани. Зато­ва и Модерната епоха е епоха­та с най-много войни, в това число и граждански, проте­сти, бунтове, въстания, рево­люция.

След като човекът се отка­за от Бога, Църквата и рели­гията, Модерната епоха се за­пали от илюзията, че с идео­логии ще обединява хората, с тях ще им показва верните пътища, ще ги насочва към истината и ще създава спра­ведливо устройвани човешки общества. Но всички идеоло­гии в крайна сметка са оправда­ние, че сатаната е овладял зем­ния живот, видимото и човеш­кото. Главната цел на идеоло­гиите е да оправдаят злото и сатаната, придавайки им гра­дивна сила с грижа за благото на човека.

През ХХ и ХХІ век сатаната бе легитимиран не от ересите, а от идеологиите! И от параре­лигиозните учения и органи­зации, някои от които придо­биха много широка популяр­ност. Появата им се превърна в истинска напаст – толкова са много, но всичките си при­личат. Защото освен че възхва­ляват сатаната или му се прек­ланят, говорят още за прераж­дане на душите, за това как чо­век да се възползва от благата на живота, как да диша, да го­вори, да крачи в планината, да въздига ръце към небето, за да моли боговете. Но не и да се смирява, да иска прошка, да се моли, да се страхува от Гос­пода и чака възкресение в бъ­дещия век. Не, в тях всичко е отдадено на практическите неща, на ползите, които чо­век трябва да търси и извли­ча от живота, за да успее.

Сатанизмът не отваря дума за бъдещето; той е из­цяло в настоящето. Защото успехът, наслаждението, ра­достта от живота, много пари не мамят в бъдещето, а са нужни в момента. Те изобщо не предполагат бъдеще – да не говорим за спасение на душа­та и прощение на греховете. В това е коварството на тези иде­ологии и „религиозни“ учения, отричащи Христос и приемащи сатаната за бог.

Днешният сатанизъм е смесване на езичество с аполо­гия и преклонение пред сата­ната. Впрочем всичко, което е против Христос или изключва Христос като Бог и Господ, тво­рец на всичко видимо и неви­димо, е поклонник на дявола и избира злото вместо доброто.

Устроеният по западноев­ропейски и евроатлантически принцип свят е моделът на све­та, изграден по внушение на са­таната. Дори хуманизмът като философия и идеология е по- близо до сатанизма, отколкото до Иисус Христос. Защото е опит да се изгради друг тип христи­янство, ала без Христос и Църк­вата. Такова християнство е съ­чинявано от различни идеоло­гии и неговата същност винаги е била насилственото им налага­не за основа на секуларното об­щество. То е отделило Църква­та от държавата, за да дискре­дитира Църквата и християн­ството и да убие авторитета им в обществото.

Сатанизмът е философия и идеологическо учение, но то е преди всичко ежедневна практика на атеизма, либера­лизма, материализма и нео­езичеството. Тази практика е борба против християнството и най-вече срещу православието. Борбата ту се прикрива под раз­лични маски, ту рязко се показ­ва нейният характер и цел. В нея са включени огромен брой хора, някои от които са авторитетни учени, политици, държавници, специалисти, та дори и право­славни духовници и деца.

Българският сатанизъм винаги тръгва в своя поход срещу православието с комен­тар на решението на светия цар Борис-Михаил Покръсти­тел да приеме християнство­то от Константинопол, а не от Рим. Ако бил избрал Рим, то днес България е щяла да бъде друга държава и българи­те щели да живеят по съвсем друг начин. После се премина­ва към религиозността на бъл­гарския народ, като се подчер­тава, че понеже е бил насила покръстен, не се е подчинил на волята на властта и е съхра­нил в себе си езичеството. И го носел до днес.

Важен момент в тази борба е апологията на богомилството, което дори се обявява за най-го­лемия български принос в све­товната мисъл. Към него се доба­вят и не малкото на брой езоте­рически бъркотии, „пророчици“ и „пророци“, гадателки и гадате­ли, врачки, за да се покаже, че българската мисъл придобива висока стойност не в догмата и каноните на християнството, а в свободата на еретическите уче­ния и секти. Те се възхваляват, защото са продукт на гордост и неподчинение на Църквата. Сатанизмът проповядва, че дог­матът и каноните са нещо много лошо, защото силно огранича­ват личността и дори я лишават от самостоятелност и я обричат на сляпо и унизително подчине­ние. Срещу такова подчинение е нужна воля и решителност, за да бъде отхвърлено и човек да за­живее отново свободен и отда­ден на своите желания и амби­ции. И че тази воля трябва не­пременно да се подкрепя.

Тук трябва да посоча и само едно от битовите проявление на родния сатанизъм, показ­ващ колко елементарно, без­дарно и пошло се отнасят хо­рата и уж на шега правят своя избор между доброто и зло­то. Популярна е закачката от рода на: „Предпочитам да оти­да в ада, защото в Рая е скучно. Там всичко е кротко и спокой­но, идеално, никой не нарушава реда, няма приключения“.

Сатанизмът обаче е световно разпространена философия и идеология, която устройва све­товния ред и гарантира триум­фа на злото. Той е световно гос­подство на един или двама хе­гемона, които всичко решават и определят съдбите на всич­ки останали държави и народи. Всички политически идеологии са подхранени от лъжата, че са верни и техните формули за ус­тройството на света и на дър­жавите са най-правилни. За­щото гарантират демокраци­ята, свободните избори, чрез които се определя кой да уп­равлява, а също и ценности­те, които определят общест­вения морал и критериите за добро и зло. Но демокрацията ражда не справедливост и хар­моничен ред, за да живеят хо­рата благополучно, а дълбоки социални неравенства, проти­воречия, конфликти и вражди между съсловията, непреодо­лими напрежения между дър­жавите и постоянни заплахи за войни и разрушения. На хе­гемона е позволено да напада други държави и да установява в тях правителство и устройство по свой образ и подобие. Целият свят се страхува от него и този страх и гаранция за подчине­ние и безпрекословно изпъл­нение на неговата непреклон­на воля. Той е самият сатана!

Чудно ли е тогава, че в щур­ма на украинските разколници срещу Киевско-Печорската лав­ра най-силните и зловещи скан­дирания бяха „Да живее сатана­та“, Долу Христос“. Такива въз­гласи не са звучали дори и във времената на гоненията на пър­вите християни, принудени да живеят в пещери и тайно да из­вършват своите богослужения. А днес отявлените сатанисти би­ват показвани по телевизиите и възвеличавани като борци за славата на своята държава. Но каква е тази слава, когато се постига под знамето на сата­ната и върховното зло и сре­щу православни християни и тяхната канонична Църква.

Доскоро буржоазията и ка­питалът се свеняха да призна­ват, че принадлежат на сатаниз­ма, защото са родени от дявола, за да утвърждават злото сред хо­рата Но днес те започнаха да се гордеят с този свой произход и нямат задръжки в гордостта си. Защото тя ги прави свобод­ни, никому неподчинени и аб­солютни владетели на света. В циничното си безсрамие те ня­мат никакви задръжки и заради вечното си господство са готови дори на собственото си самоу­бийство. Толкова са заслепени, но и изплашени за бъдещето си, че преминават вече и последни­те ограничения, останали от Де­сетте Божи заповеди. Сега из­мислиха т. нар. „джендър иде­ология“, за да убият оконча­телно човека и човечеството, като преди това ги вкарат в смъртния грях на еднополо­вите бракове, свободна и без­разборна смяна на половете, апология на сексуалните от­клонения. Но това не са прос­то смъртни грехове, които Бог не прощава и наказва строго, а обричане на човечеството на фактически безбрачие и въз­можност за продължение на рода. Защото с тези социопа­тични операции човек се ли­шава от детеродните си въз­можности и не е повече в със­тояние да се възпроизвежда.

Няма как сатаната да не е до­волен от такава идеология!

И успешно да я налага упо­рито и неотстъпчиво по цялата земя.

Страшно, но нека не забра­вяме, че настъпва друго вре­ме…

 

ПАК Е ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

Е-поща Печат PDF

Родината ни - гола, окра­дена, смазана, остана­ла без дъх - е подложе­на за поругание. Като ята черни гарвани вече до­литат с чартърни полети от мъгливите европейски не­беса регистрираните за не­законно преминаване на на­шите граници. Съюзът на са­танистите в Европа е решил да се очисти от най-отявле­ните и най-опасни парази­ти и ги стоварва у нас, пре­връщайки България в утаи­тел на мътната вълна, с която се кани да ни удави. Магис­тралките на“разглобката“ от ПП/ДБ/ГЕРБ, които не само се продават по най-евтината та­рифа, но заради едното потуп­ване по бузката или екскурзия до портиерната на американ­ския Конгрес и обратно отва­рят широко вратите на Оте­чеството пред тази усмърти­телна за народа ни напаст. Срещу каква отплата? Срещу изветрялото ухание на „въз­душния“ Шенген, осезаемо само за ноздрите на жълтопа­ветниците. Заради „въздушно- капковия Шенген“, както удачно вече го наричат тук и там. Но и цял целеничък „Шенген“ да ни харижат и да го инсталират на Опашката на Коня - за какво ли ще ни е тая бутафория? Стру­ва ли тя натрисането на шест хиляди ислямисти в нашата страна, които до лятото или до края на 2024 г. ще станат цяла армия? Няма съмнение, че след всички престъпления, извършени от родоотстъпни­ците в течение на последните 34 години, това е най-страш­ното, защото никой не казва на този народ как така „бе­жанците“ са само мъже във войнишка възраст и по орга­низираност и обезпеченост демонстрират зле прикрива­ното самочувствие на трени­рани бойни части.

Началото на края ли е това, или е самият край?

Пристигането на талиба­ните на Летище София бе об­гърнато в типичната за енича­рите от ПП/ДБ и менторите им от ПосолствоТО и ЕС непро­гледна пелена от цинични лъжи. Уж един самолет - а се оказаха два. Уж ще обявяват полетите, а ги изтриха от информацион­ното табло. Уж пристигали 10 нещастни бежанци, а най-ве­роятно оттук насетне чартъ­рите ще ни стоварват стоти­ци отбрани фанатици. Сега ги скриха с паравани, защото си­гурно мутрите на мнозина от тях са познати на службите. Тайна покри и посоката, в коя­то ги откараха, както и крайни­те точки на лагер-сборовете им в страната. Бежанци, евтина ра­ботна ръка, дошла да бачка за жълти стотинки на българските думбази, така ли? За всички вече е ясно, че завчера у нас се при­земи „черният лебед“ на орга­низираното от господарите на света ято на ислямския теро­ризъм. Вгледайте се хилядите пущуни, пакистанци и набеде­ни „сирийци“, от които е почер­нял целият район от джами­ята до Централна жп гара Со­фия, и ще ви стане ясно какво ще е „действие второ“ от този зловещ театър. В „третото действие“, както е известно, ви­наги пушката гърми. Първата задача на тия остриета със стра­ховита вродена непоносимост към водата и сапуна е да всеят страх сред българите. Нападе­нията над гражданите по улици­те и в трамваите ще скочат и на­шенските роми ще ни се видят цвете. Изнасилванията като в Кьолн на жени и момичета от всекидневни като в Париж ще станат ежечасни произ­шествия. Но реакция от „орга­ните на реда“ няма да може да предотврати тези престъпле­ния. Също като в Германия - ще вкарват мигрантите в РПУ-та­та през парадния вход и ще ги пускат през задния - с ръкос­тискания, извинения „за без­покойството“ и дори с парич­ни обезщетения „за изгубеното време“ . „Кьолнската Нова годи­на“, за която споменах, ще ни се струва невинна закачка. Тогава ще ни светне какво е това бла­женото „взаимодействие на кул­тури“ между второкачествени европейци като нас и упълномо­щените да ни цивилизоват от­ново.

И това няма да е всичко. По­дир наплашването ще послед­ват, не дай си Боже, атентати, отвличания на несъгласни­те, атаки над църкви и въоб­ще тоталното преследване на православни. Както и безна­казани петъчни шоута, позна­ти от времената Ахмед ага Ба­рутанлията.

Целта е в хаоса и във вер­ската война да бъде залича­ван българският народ. Кук­ловодите на хаоса ще наблюда­ват изпълнителите и в даден мо­мент ще „изтеглят“ към друга „проблемна територия“ отряда за бързо реагиране. Защото се работи по план и поръчка. Бъл­гарската земя е райска - и вече ще е продадена комуто трябва.

Големият въпрос е ще се примирим ли с тая перспекти­ва. Но нека не се лъжем, думата не е за перспектива въобще, а за реалност, в която, ако проспим съдбоносния момент и не се оп­ълчим, смъртната присъда на България и народа ни ще стане неотменима.

Всичко това е предрича­но, казвано и доказвано. И вече няма смисъл от думи - тряб­ват действия. И тия действия най-напред трябва да се насочат срещу българските изроди, кои­то се съгласиха да превърнат зе­мята ни в световно мигрантско бунище.

Повечето от българските мъже са превърнати в хила­ви баби и в плондери с бирено шкембе. Българският младеж най-често не осъзнава запла­хата, защото е индоктрини­рана от правилните ценности на прехода – пари и удоволст­вия. За радост не всички са та­кива - има и стоманени рицари сред живите трупове. На тях се пада отговорността да пробу­дят заспалите. Да събудят все­ки, който иска да спаси себе си и семейството си, да е готов за действие. Другата възможност е да гледа с вързани ръце и нозе как „бежанците“ изнасилват майка му или майката на него­вите деца. Защото пак е време разделно!

 

ИСТИНАТА ЗА „ВТОРОТО ЦРУ“, НАРЕЧЕНО „НАЦИОНАЛЕН ФОНД ЗА ДЕМОКРАЦИЯ“

Е-поща Печат PDF

NED (Национален фонд за де­мокрация) е американска неправителстве­на организация, основана през 1983 г. и финансирана от Кон­греса на САЩ. При учредяване­то на тази неправителствена ор­ганизация в програмната декла­рация е написано:

Да насърчава свободните и демократични институции в целия свят чрез инициативи на частния сектор, включител­но дейности, които насърчават индивидуалните права и свобо­ди (включително международ­но признати права на човека), които са от съществено значе­ние за функционирането на де­мократичните институции”.

Правителството на Съеди­нените щати субсидира NED за да може пряко или косвено да помага на асоциации, поли­тически партии или съюзи, ра­ботещи уж „за демокрацията“ навсякъде по света. Неправи­телствените организации, как­то подсказва името им, затова са „неправителствени“, за да могат да предприемат поли­тически инициативи, които посолствата не биха могли да поемат, без да нарушат суве­ренитета на държавите, които ги приемат.

Всъщност NED и мрежа­та от НПО, които финансират инициативи на гражданското общество, демокрацията и т.н. ала-бала, са прикритие на тайните служби на САЩ. Още през 1991 г. основателят на фонда Алън Уайнстийн казва директно в интервю за Washington Post, че много от това, което прави неговата ор­ганизация е част от работата на ЦРУ. Така NED стана извес­тен в световен мащаб като „вто­рото ЦРУ“. Националният фонд за демокрация има четири ос­новни института: Национал­ния демократичен институт и Международния републи­кански институт, отговорни главно за подкрепата на мест­ни политически групи; Аме­риканския център за между­народна трудова солидарност, отговорен за насърчаването на синдикатите и работниче­ските движения; и Центъра за международни частни пред­приятия за кооптиране на частни компании.

Чрез тези четири института NED се превърна в мозъка зад сепаратистки бунтове, цветни революции, политически кри­зи, лъжи и слухове и намеси по целия свят. NED стоеше зад цветните революции, подстре­кавани и организирани от САЩ, включително разпадането на Съветския съюз, Революция­та на розите в Грузия, Оран­жевата революция в Украйна и Арабската пролет.

Същият тинк танк предиз­вика “промяната” в 1989-а в Източна Европа включително в България и Румъния.

На 27 август 1989 г. Washington Post публикува до­клад, озаглавен „Как помогнах­ме на „Солидарност“ да победи“, посочвайки, че NED предоста­вя финансова подкрепа на пол­ската „Солидарност“, за да им помогне да свалят тогавашно­то полско правителство. През октомври 2000 г. NED финан­сира Кадифената революция в Сърбия, която сваля прави­телството на Милошевич. През 1999 г. и 2000 г. фондът плаща на сръбската опозиция съответно 10 и 31 милиона щатски долара за нейното бързо разрастване. През 2003 г. в Грузия избухна Революцията на розите и пре­зидентът Едуард Шеварднад­зе беше принуден да се оттегли. NED планира и участва в целия процес от „подбора“ на опози­ционни лидери, обучението на опозицията чрез предоставяне­то на огромни средства. В края на 2004 г., по време на Оран­жевата революция в Украй­на, САЩ дадоха $65 милиона на украинската опозиция чрез NED и други организации. Ко­гато през 2013 г. в Украйна из­бухнаха масови антиправител­ствени демонстрации, пак NED финансира десетки НПО и пре­достави „заплата“ на всеки про­тестиращ.

Фондът беше важен фактор и зад Арабската пролет. В Еги­пет, Йемен, Йордания, Алжир, Сирия, Либия и други стра­ни, NED предоставя финансо­ва подкрепа на проамерикан­ски лица и групи, като уж под­крепя феминизма, свободата на печата и човешките права. В края на януари 2011 г. в Египет избухнаха мащабни антиправи­телствени демонстрации. и пре­зидентът Хосни Мубарак пода­де оставка. Според американ­ски дипломатически депеши и други материали, получени от WikiLeaks, NED е играл важна роля в организирането и ма­нипулирането на демонстра­циите. В Либия NED финан­сира антиправителствените ор­ганизации “Либийски форум за човешко и политическо разви­тие”, “Либийската асоциация за прозрачност” и “Libya Akhbar”. Тези групи участваха активно в гражданската война в Либия през 2011 г.

В Йемен NED финансира и работи в тясно сътрудничест­во с неправителствени органи­зации като „Жени журналисти без окови“ и изигра важна роля в антиправителствените проте­сти през 2011 г. В Алжир реди­ца организации, участващи в протестите на Арабската пролет, получиха финансиране от NED. Годишните доклади на фонда разкриха, че “Алжирската лига за защита на правата на чове­ка” е получила финансиране от САЩ през 2003, 2005, 2006 и 2010 г. заедно с “Националният ав­тономен съюз на служителите в публичната администрация”.

В продължение на 40 години Националният фонд за демо­крация е възлагал на местни по­дизпълнители законната стра­на на незаконните операции на ЦРУ. Без да предизвиква подо­зрения, тя създаде най-голя­мата мрежа от корупция в света, купувайки синдикати на работници и мениджъри, поли­тически партии отляво и отдяс­но, така че те да защитават ин­тересите на Съединените щати вместо тези на своите членове.

По-късно фондът е рефор­миран и управлението му е поверено на специали­сти от мултинационалните компании Boeing, Chevron, Coca-Cola, Levis Strauss и др. Това преобразяване беше достатъчно, за да придаде не­правителствен и респектиращ вид на структура, която никога не е спирала да служи на ЦРУ.

Най-малко 2000 институ­ции от цял свят получават пари всяка година от NED. Средствата се разпределят главно на партии, противо­поставящи се на правител­ството, което не се харесва на Вашингтон.

В България и днес чрез NED се финансират медии, включително и държавни, по­литически партии и неправи­телствени организации. Общи­ят брой на пряко или косвено финансираните от “второто ЦРУ” структури у нас надви­шава 40.

Остава само да се чудим как може още и у нас, и по света да има хора, които вяр­ват в глупави клишета като свобода, демокрация, свобо­ден пазар, чужди инвести­ции и т.н. Сегашните “носите­ли” на споменатите “ценности” всъщност са единствено про­водници на чужди материал­ни интереси и никога не са били нищо друго.

 


Страница 603 от 636