Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

БЪЛГАРСКАТА ОРИС СЛЕД „ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ”

Е-поща Печат PDF

През 1990 година тръг­нахме към промяна. Голямата коалиция СДС на големи ми­тинги излезе с гръмки лозун­ги като този: „Ще направим у нас Швейцария на Балканите, а комунистите в Сибир”! Започ­наха премахването на гранич­ните ограждения на границата с Турция и Гърция! Направи­ха го! След това гласуваха Закон за ликвидационните съвети и ликвидираха земеделските кооперации, раздробиха земя­та на парчета! Следващата стъп­ка беше да ликвидират напоя­ването, като от 12 млн. декара напоявана земя сега се напоя­ват само около 100 хил. декара! Ликвидираха го!

Вследствие на това беше лик­видирано производството на плодове и зеленчуци, като спа­дът му достигна до 84%! Жи­вотновъдната ни продукция спадна с 86%! За пръв път в ис­торията на България от 1992 го­дина насам вносът ни на хра­нителни продукти достигна 86%!

В нашата мила Родина за пе­риода от 1950 до 1990 г. бяха по­строени 2500 завода, от които по време само на управлението на Иван Костов, бяха ликвиди­рани 1200 и няколко продаде­ни! Според статистиката на ООН нашата промишлено-аграрна продукция беше наредена на 27-мо място в света, а сега стра­ната ни стана най-бедната в Европа!

В средствата за масова ин­формация ежедневно ни убеж­дават, че с въвеждане на евро­то ще се подобри благосъстоя­нието ни, но никой не казва конкретно какво ще стане. Ни­кой не отговаря, защо финансо­во-мощни държави като Шве­ция и Дания не се натискат да влизат в Еврозоната! Защо Че­хия държи на собствената си парична единица – кроната и не ламти за еврото?!

Двойните стандарти и лъ­жите деморализираха хората и те загубиха вяра и сигурност!

Когато беше премиер Пла­мен Орешарски, по настоява­не на Сергей Станишев беше предложен за шеф на ДАНС Де­лян Пеевски – депутат от ДПС, който почти не се вясваше на заседания в парламентарната зала. Тогава „умните и красиви­те” от Демократична България направиха мащабен протест и свалиха Орешарски. По време на протеста носеха бяло пиано и покрай него дефилираше гола до кръста една млада актриса. Сега Пеевски отново е депутат и ходи редовно на заседания в пар­ламента. Председател е на пар­ламентарната група и е един от ръководителите на ДПС, ини­циативен и даже си позволи да каже, че става за премиер! Сега за „умните и красивите” е почтен и способен за разлика от преди години, когато за тях беше олигарх, корумпиран, непод­ходящ за управленска дейност! Всичко се определя от конюнкту­рата, времето и интереса! Делян Пеевски е на почит, а „умните и красивите” не са на жълтите павета с бялото пиано и голата до кръста актриса!

Военният министър Тодор Тагарев, очевидно вън от реал­ностите, каза, че за военния уни­верситет няма достатъчно кан­дидати, тъй като младите хора са… манипулирани! Истината е, че в остатъчна България ос­танаха и остават все по-малко младежи! Няма млади хора за земеделието, за жп транспор­та, за лечебните заведения и т. н. Министър Тагарев заяви още, че „…българите са по-близки с украинците, отколкото с рус­наците!” Това ако не е вулгарен цинизъм, не знам какво е! Кога­то Владимир Илич Ленин обра­зува Съветския съюз, образува и Република Украйна с първи ми­нистър-председател българина Кръстьо Раковски! Украинците са модифицирани руснаци и те никога преди това не са има­ли държава! Тагарев работи от­крито, без никакво притесне­ние, като военен министър на Украйна!

Към настоящият момент премиер на България е акад. Николай Денков! Като десен политик и яростен атлантик на 12 декември 2023 година той започна премахването на Па­метника на Съветската армия, построен със средства на при­знателните българи в чест на победата над хитлерофаши­зма! Премиерът на Великобри­тания Уинстън Чърчил я нарече „Победоносната Червена армия над хитлеризма”, а по-късно за­яви: „Трябва да признаем, че ру­сите извадиха червата на нем­ския звяр”!

Сега по фашистки образец се реабилитира фашизмът чрез премахването символа на па­метта за този ужас, сполетял чо­вечеството!

По ирония на съдбата през 1941 г. предшествениците на се­гашните управляващи, премиер на фашисткото правителство на България е проф. Богдан Фи­лов, който по това време е бил и Председател на БАН! На съ­щата дата, 12 декември 1941 го­дина, по негово предложение, Министерският съвет гласува да предложи на Народното съ­брание България да обяви вой­на на Великобритания и САЩ! На 13 декември, същата годи­на, Народното събрание гла­сува обявяване война на тези страни с овации и ръкопляс­кания! Датите са еднакви, а вре­мената сходни! Когато започват бомбардировките над София, Дупница, Враца, Радомир, Казан­ лък и други населени места, пра­вителството на проф. Богдан Фи­лов се скри във правителствени­те вили в Чамкория (днес Боро­вец), а с народа е известно какво стана!

На 13 декември 2023 г. в Со­фия започна по фашистки об­разец реално унищожаването символа на победата над ка­фявата чума - фашизма! Пър­во отрязаха главата на войни­ка от монумента, после отряза­ха дясната му ръка и т. н. Чрез премахването на паметника на съветския войник и на бълга­рите от състава на Трети укра­ински фронт на маршал Тол­бухин, освободители на Евро­па от арийския расизъм, изо­стриха противопоставянето на българският народ пред най- светлия християнски празник – Коледа! Тази „победа” на не­офашизма беше тържествено отпразнувана от активисти – евроатлантици с голяма тор­та, украсена с ръцете, краката и главата на съветския войник!

Предшествениците на тези атлантици празнуваха при дру­ги условия и закони – Закона за защита на държавата и Закона за защита на нацията – закон против евреите! Те бяха верни на Третия райх и бяха против Великобритания и САЩ, а се­гашните десни евроатлантици са със САЩ и Великобритания - и против Русия!

Само няколко примера: На 19 май 1944 г., заместник-коман­дирът на Радомирския парти­зански отряд Асен Лагадинов среща 16-годишното овчар­че Иван Рачев, което му каз­ва, че наблизо има партизани. Приближавайки се към тях, се оказва, че това е контраче­та, измислена от проф. Богдан Филов, група от опитни поли­цаи, облечени като партиза­ни. Стрелят и подполк. Иван Го­цев застрелва Лагадинов, отрязва главата му и с нея води „полица­ите партизани” в казиното до Радомир, да почерпи за глава­та! На другият ден „полицаите партизани” убиват и овчарче­то, тъй като осведомявало пар­тизаните!

На 31 март 1944 година е арестуван 16-годишният уче­ник Иван Димчев Кривирал­чев, уличен в контакти с пар­тизаните. Кървавият генерал Кочо Стоянов наредил на по­лицаят Гочо Брайков да го об­работи и ликвидира! Полицаят запалил огън, изтезавал Иван и му казал: „Ще си направя мезе от сърцето ти и дробът ти”! Така и направил! Трупа изгорил в огъня!

На 1 април 1944 г. поли­цаи откриват партизанското скривалище на Габровско-Се­влиевския партизански отряд в местността Осеникова поля­на в Централна Стара плани­на! В него са се намирали Ган­ка Палаузова и 13-годишният ѝ син Митко Палаузов, както и 2-ма ранени млади партизани. Полицаят Русчо Тончев Рус­чев стреля с картечница, после хвърля няколко гранати и раз­громява землянката! Трупове­те са оставени, а гордият убиец води групата полицаи в близки­те кръчми да почерпи за награ­дата, която ще вземе!

През 1943-1944 г. фашист­кият министър-председател на България проф. Богдан Филов сключва договор с Гер­мания за износ на наша хра­нителна продукция, като за­плащането ѝ да бъде след побе­дата! Всички знаем за пълната капитулация на Германия и ре­зултатът от този договор е ясен!

Списъкът на фашистките зверства и безчинства е дълъг, но аз фиксирах само една много малка част от него, за да ви пока­жа сходството на техните наслед­ници! Почеркът на сегашните управляващи е същият като на техните предшественици! Име­ната на всичките тези фашист­ки убийци са изписани на ме­мориала на „жертвите от ко­мунизма” пред Народният дво­рец на културата в София!

Правителството на акад. Николай Денков внесе неот­давна предложение за решение в Народното събрание за без­възмездно предоставяне на 100 броя бронетранспортьори на Украйна! И така, решението беше гласувано от небългар­ските депутати на „сглобката“ и вече е факт въпреки волята на по-голямата част от българско­то общество да не е съгласно с такова решение, тъй като бро­нетранспортьорите са крайно необходими при природни бед­ствия! Престъпно е и решение­то да бъдат предоставени 17 млн. лева за подпомагане на Украйна, при положение че ние събираме пластмасови ка­пачки и волни помощи за ме­дицинска техника и нуждае­щи се от лечение деца!

Правителството на проф. Богдан Филов след 1941 г. за­печатваше радиоапаратите с червен восък, за да не мо­гат да се слушат базираните в Москва български радиостан­ции „Христо Ботев” и „Народен глас”! Сега правителството на акад. Денков, за да ни „предпа­зи” от кремълска пропаганда относно военните си действия в Украйна, изключи руските телевизионни канали!

П ремиерът проф. Бо­гдан Филов сформира дирек­ция към тогавашния минис­терския съвет за депортиране на евреите с директор Алек­сандър Белов и секретар Ли­ляна Паница. За периода от 1 март 1943 г. до 29 март 1943 г. са депортирани в лагера Треблинка в Полша, от Бе­ломорска Тракия – 4 538 ев­реи, от Македония – 7 144 и от Пиротско – 185, или всич­ко 11 867евреи!

Сега, при военния конфликт между Израел и ХАМАС, пре­миерът Денков, като видя, че държавният секретар на САЩ отиде на посещение в еврейската държава и заста­на на нейна страна, той взе­ма правителствения самолет, отиде в Тел Авив и застана и той изцяло зад евреите! Дър­жавници от други страни не го последваха! Злепостави Бъл­гария, като настрои арабския свят срещу нас! Веднага бяха нападнати наши моряци на два кораба!Може да се очаква и дру­го нападение!

Слугинажът на чужди ин­тереси е най-отвратителното робство! Фашизмът е унищо­жаване на другия чрез просто­тия и садизъм! На България са необходими управници- родо­любци, с български доброде­тели, а не предателски родоот­стъпници!

 

ФОРМИРА СЕ НОВ ТИП ДЪРЖАВА

Е-поща Печат PDF

ФОРМИРА СЕ

НОВ ТИП ДЪРЖАВА

Последното (ще кажа: предсмъртното) убе­жище на капитала и буржоазията е ЛГБТИ (лесбийки, гей, бисексуални и трансджендъри) идеологията и нейната зараждаща се поли­тическа практика!

След това световната яд­рена война е неизбежна. Ка­питализмът няма повече въз­можности да избира и предла­га. Неговата изобретателност и съзидателност са напълно изчерпани – останали са тези две възможности.

Кризата на буржоазно-капи­талистическата социално-ико­номическа и политическа систе­ма е толкова дълбока, за да бъде решавана и преодолявана. Нито дори забавяна, за да се даде вре­ме, в което да се потърсят и при­ложат някакви успешни мерки за спиране на разпада й. С ико­номически подходи вече е не­мислимо да се открие рацио­нална идея, която да се изпъл­ни в някакви икономически реформи, за да се постигне по­ложително развитие.

Това вече породи сериозно социално недоволство, прие­мащо все повече политически характер и претенции, които властта и системата не могат да изпълнят. Напрежението се за­силва, а държавата все повече отслабва. Това проличава дори в държавите от Европейския съюз, но и в САЩ. Слабият За­пад е негоден да решава про­блемите на Европа и света, по­явили се с кризата. А това вече е сътресение за целия свят, кой­то досега е разчитал именно на колективния Запад. Светът за­почва да осъзнава безсилие­то на колективния Запад и че няма смисъл да очаква от него каквато и да било помощ, а още по-малко да продължи да ръко­води световните дела. Защото настъпва ново време и разполо­жението на силите в геополити­ката се променя драстично. Ге­ополитическите пластове се разместват, а при такова раз­местване, състоянието на све­та е нестабилно и е опасно. Дори страшно.

Страшно е за света, но и за колективния Запад: той губи най-много и дори всичко. Но още повече губи капиталът, където и да е, понеже няма вече надеждната си опора и трябва да търси нови сили и нови форми, за да заздрави своето господство над чове­чеството. Западът е изместен от позициите си, защото преди него капиталът е навлязъл в без­изходица и е заплашен с реално поражение.

Естествената реакция на за­сегнатите и поразени сили е да търсят средства, с които да заба­вят разпада. Те сами не са в със­тояние да се преобразят и да й предложат нещо ефикасно, за да продължи системата да функ­ционира в предишния си ритъм и производителност.

Но да изобретят полити­чески грим за погрознялото и набръчкано лице, изразяващо вече не младост и сила, а не­мощ и наближаваща смърт, те умеят.

Умеят не само да поразкрасят уродливия й лик, но и да й при­дадат сили за нова агресия сре­щу предчувстващите вече отпус­кането на нейния „вълчи капан“. Нищо не може да спре капитала и буржоазията да искат да полу­чават още и още от света, който владеят и от който не се канят да излизат. Макар да усещат, че това време е настъпило.

Джендър идеологията бе тежкият удар на системата в нейния залез. Тази идеология и изобщо разбирането за да­дената по природа свобода на човека да разполага със свое­то тяло и да го възприема и вижда било като мъжко, било като женско. Поради което е допустимо полът да бъде сме­нян и физически. И това право да се даде дори на невръстните деца, като се забрани на родите­лите им да им пречат. Различни­те като сексуална ориентация чо­веци дори се поставят в приви­легировано положение и дръзко да изповядват публично себе си като различни от всички оста­нали. И дори да сключват едно­полови бракове. По тяхна пове­ля се отменят родовите названия „майка“ и „баща“, защото в едно­половите бракове такива разли­чия не е възможно да съществу­ват. А именно те определят от тук насетне характера на семейство­то и отношенията вътре в него.

Тази идеология е най-гнус­ното отрицание на Бога и хрис­тиянството.

Но това отрицание не остава само в рамките на семейството, в което се изпълнява възпроиз­водството на човека, отглеждат се деца и се формира личност­та. Всичко, според новата иде­ология, бива изпълвано с нея. Това е голямата политическа и геополитическа революция на ЛГБТИ идеологията в устрой­ството на обществото, държа­вата и света. Прави се опит да се преодо­лее правилото, че държавното управление се основава и се въз­лага съобразно съотношението вътре в обществото между кла­сите и съсловия и политически­те субекти, които ги изразяват и представят в политическия жи­вот. Вместо този традиционен принцип се прилага онова, което съдържа в себе си нова­та идеология. Властта се пое­ма от трансджендъри, гейове, живеещи в еднополови бра­кове, и на тях се повелява да ръководят държавата и ней­ните дела. Това обаче още озна­чава, че обществото намира за напълно естествено хора, които приемат да се откажат само от функциите си на мъже и жени, на бащи и майки, на живеещи в традиционни семейства, да ор­ганизират държавата и обще­ството, да управляват образова­нието и здравеопазването, въз­питанието на подрастващите… В такова общество и държава постепенно, ала достатъчно бързо рязко ще спадне ражда­емостта и те няма да могат да се възпроизвеждат. Освен ако не се въведе някаква индус­трия за изкуствено зачевана, износване и раждане на чо­вешките същества. Т. е. на „ин­кубатори“ за хора, раждани по изкуствен начин. А не както Бог е отредил.

Но това ще са други хора и държавата им ще е друга. И всъщност няма да са хора и държавата им няма да е дър­жава!

В крайна сметка днес се формира и нов тип човек, различен от този, който Бог е създал по Свой образ и подо­бие. Този процес е в напредна­ла фаза, което позволява да се пристъпи към избистряне на об­раза на новия тип държава и да се включи в служение на новия тип държавници и политици.

Джендър (гендър) държа­вата е силно изопачаване на познатия тип буржоазна дър­жава, който организира, ох­ранява и ръководи буржоаз­ното общество с неговото раз­слоение на класи и съсловия, които са еднакви по своя при­роден статус мъже или жени и чрез това си разделение се събират в семейства, за да се възпроизвеждат демограф­ски. Когато раждаемостта на­малее или в семейството отслаб­нат връзките между родители и деца, това е сигнал за наруше­ни отношения и съотношения, които пречат болезнено на нор­малния живот.

Постепенно демографският проблем във всички „джендър държави“ ще се превърне в кре­щящ, но този път той няма да предизвика бурния ефект, кой­то предизвиква днес в повече­то европейски страни. Защото за този тип държава това няма е трагедия, нито драма, нито из­общо ще се отчита като някаква трудност или заплаха за бъде­щето й.

Джендър идеологията не е разпространена навсякъде по света и не всички нации и държави са я приели или раз­решили. Затова е налагането на новия тип държава не ста­ва бързо. Но активно се под­готвя „офанзивата“ по утвър­ждаването й. И скоро ще видим държавно управление, осъщест­вявано преди всичко от хора с двойна сексуална ориента­ция, трансджендъри, гейове. Те ще започнат да въвеждат и новите принципи на държав­но и обществено устройство. Примерът с Франция, САЩ, Естония, Финландия и в още няколко други европейски държави се отчита като успе­шен и започва да се прилага все по-смело и по-често.

Западът няма, както вече стана дума по-горе, никакъв полезен ход, за да възстанови господството си. В безизходица­та, в която е потънал, единстве­ният изход е войната. На дру­го не е способен, ала войната е твърде радикален ход, на който той не е достатъчно готов. Още повече че срещу него неминуе­мо ще се изправят поне Китай и Русия. Затова и ще опита с „меки средства“ да възстанови собст­веното си равновесие и задър­жи в ръцете си измъкващия й се днешен свят.

Светът обаче ще трябва да реши кое е по-малкото зло и от кой избор ще има повече пол­за за бъдещето.

Най-добре е да събере сили и да изхвърли разложения труп на капиталистическата система и повече да не се занимава нито с джендър държава, нито с войни.

Ала новият тип държава се формира и скоро ще се пока­же в целия си ръст и сила. Който не е готов за това бъде­ще, ще бере ядове, но и ще е отговорен за света!

 

 

СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО ИЛИ ОТНОВО ДЕТСКО ПРАВОСЪДИЕ

Е-поща Печат PDF

 

Темата за „споделеното родителство“ само на пръв поглед е тема за родителя, лишен от ро­дителски права след развод или раздяла. Погледнато национал­но, това е разговор за трагич­ното състояние на семейство­то и децата, за демографската трагедия в България. Погле­днато личностно, това е из­ключително остър, комплек­сен и труден за решаване ли­чен и социален проблем. За­сяга болезнено огромна част от българските граждани и влияе върху техното психи­ческо състояние, жизненост и работоспособност.

През последните десетиле­тия българското родителство е мишена на мощна външна атака. Ясната и безспорно дос­коро правна концепция за ро­дителство, закрепена в Консти­туцията на Република България и Семейния кодекс, стана обект на упорити опити за ревизия в областта на процесуалното и материалното право. Колкото и парадоксално да звучи, след хилядолетия семейна тра­диция на българския ет­нос днес в българското об­щество няма единна пред­става за родителството като биологично предопределена категория. Всепризнатата де­финиция, почиваща на анато­мична даденост, бе изоставена и доведена пропагандно до аб­сурдна ситуация да отрече чо­вешката биология. Днес роди­тел може да бъде чиновникът, който получава пари за отглеж­дане на чуждо дете („приемен родител“), хомосексуалният партньор на единия роди­тел, няколко партньори на единия родител без значение на сексуалната им ориента­ция. Може да бъде сурогатна­та майка. Може да бъде френ­ски, британски или испански хомосексуалист или гей-да­ма, сключил хомосексуален брак с български партньори в чужбина, осиновил българ­ското дете на своя партньор (не е изключено срещу за­плащане), и след това устро­ен временно в България, пре­тендиращ за правен статут на родител. Може да бъде и трансджендър с флуидна сек­суална идентичност. А защо не в близко бъдеще - и тран­схуманоид.

Затова броят на родителите в резултат на тези ултрасъвре­менни концепции за родител­ство е повече от два пъти по- голям от броя на децата, т. е. едно дете може вече да има повече от двама родители.

Възниква логичният въ­прос: готово ли е българско­то общество да приеме една нова ултраконцепция за ро­дителството, готова ли е екс­пертната правна общност да дискутира върху споделено­то родителство, без да е де­финирала правния термин „родител“, готов ли е българ­ският законодател да прие­ме ново законодателство, без да е определил кръга на субе­ктите на родителски права, готов ли е българският съд да тълкува разширително поня­тието „родител“ към флуид­ни трансджендъри и сурогатни майки. Кои са субектите на ро­дителски права – приемният родител, сурогатната майка, трансджендърът? Или човеш­ките същества, създали нов живот, както е било хилядо­летия преди нас. Докато законодателят не даде еднозначен отговор на тези въпроси, солидната прав­на регулация на споделеното родителство остава фикция.

РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ и ро­дителското движение не може да дадат принципно съгласие за законодателно решение на споделеното родителство без изработване на легална дефи­ниция на правната категория „родител“.

Инициативата за провежда­не на кръглата маса като про­дължение на социалния диа­лог по тази тема от 2016 г. все пак заслужава уважение и под­крепа. Това може да бъде крач­ка в правилна посока, ако не е параван за реализиране на дру­ги цели, например предоставяне в бъдеще на родителски правен статут на лица, които не отгова­рят на традиционните предста­ви на българина за родител. Ние сме готови да участваме в сери­озен и открит диалог по съще­ството на проблема, но не и в па­раванни преговори.

Изненадващо прозвуча за­явеното от министъра на тру­да и социалната политика, че неговото ведомство рабо­ти по създаване на Държавна агенция за правата на детето. Предвижда се това да бъде вто­рата агенция за децата след Дър­жавната агенция на закрила на детето. Тази новина буди пове­че въпроси, отколкото дава от­говори.

Темата за споделеното ро­дителство е обсъждана некол­кократно през годините, но без практически резултат. Причи­ната е очевидна – несъответ­ствие между провъзгласените цели и предлаганите законо­дателни мерки. На конкрет­ни социални и икономически проблеми се търси техническо решение, без да се потърсят причините. Законът не е вез­десъщ. Той е само инструмент за легитимиране на съществу­ващи социални отношения. Той не е в състояние сам да създава обществени отноше­ния. Опитите за приемане на подобни закони винаги раж­дат мъртва правна норма.

Адекватно решение на проблемите в упражняване­то на родителските права не може да се намери, ако бъде търсено в рамките само на един отделен правен институт. Про­блемите на родителството не са изолирано явление, а една от проявите на цялостната криза на семейните отношения. Те са резултат от сериозни социални дефицити в тази област, които имат съкрушително въздейст­вие върху демографията.

Тривиална истина е, че все пак и най-лошият диалог е по- добър от всяка конфронта­ция, така както и най-лошият мир е по-добър от всяка вой­на.

Кръглата маса бе достатъч­но представителна. В нея взе­ха участие МП, МВР, МТСП, АСП, ДАЗД, СРС и СГСС, депу­тати от ПП и ДБ, ИТН, бивши министри на правосъдието и външните работи. Техните из­казвания обаче бяха общи, ла­конични, изчакващи, съзна­телно пестеливи.

Ние имахме по-различна представа за този диалог. Очак­вахме дискусии както по техни­ческите аспекти, така и по фило­софията на закона. Очаквахме от поканените държавни ин­ституции статистика и експерт­ни изследвания за ситуацията на семейните и извънбрачни­те двойки в страната. Очаква­хме информация за количестве­ните и качествените измерения на проблема с разделеното ро­дителство, за броя на разводи­те и разделите, за броя на деца­та от такива разтрогнати брако­ве и развалени извънбрачни съ­жителства, обобщена оценка на съществуващата правна регула­ция и оценка за ефективността на предлаганата правна регула­ция. Очаквахме идеи за промяна на законодателството с разпи­сани предложения на законода­телни промени, с адекватна обо­сновка и експертна оценка на ефекта от законодателната про­мяна. Такива не бяха представе­ни. Получи се една правно-тех­ническа дискусия, без анализ на причините на явлението и без конкретни текстове. Тех­ническите аспекти изцяло из­местиха философията на за­кона.

Липсата на конкретна ин­формация беше сериозна сла­бост на кръглата маса. Получи се полудиалог, полудискусия в полуинформационна среда. Заявленията, че необходимата информация и законодател­ни предложения ще получим в следващи дискусии, дойдоха едва при закриване на кръгла­та маса, което беше безполез­но.

РОД и останалите родител­ски организации не могат да изразят цялостно становище по толкова комплексен социа­лен проблем без информация и обосновка. Това би било равно­силно да подценим задачата.

На този предварителен етап РОД не може нито да отхвър­ли, нито да подкрепи пред­ложение за промяна на СК в частта „споделено родител­ство“. За нас общественият ди­алог е едва стартирал. Сегашна­та кръгла маса поставя само началото на тази дискусия как се зараждат и развиват съвре­менните семейни отношения. От това как ще се развие по-на­татъшния процес на обсъжда­не на темата ще си проличат ис­тинските намерения на органи­заторите.

Ако държавата действително търси решения на този остър со­циален въпрос, от изпълнител­ната власт следва да се вземат незабавни мерки за прилага­не на действащото законода­телство от собствените й ор­гани – изпълнение на съдебни­те решения в срок, отговорност за неизпълнение на закона и съ­дебното решение, за медиация и разширяване възможностите за извънсъдебни решения между родителите на децата и др.

В заключение искам да раз­сея всякакви съмнения или оп­ити за манипулативни интер­претации. Нашето участие в първата кръгла маса по споде­леното родителство не означа­ва съгласие в аванс за предло­женията. РОД ИНТЪРНЕШЪ­НЪЛ и останалите родителски организации ще се противо­поставят категорично на евен­туални опити за инструмен­тално използване на споделе­ното родителство за постепен­но вграждане на елементите на детското правосъдие в нашето законодателство. Ако доловим подобни намерения и тенден­ции, ще действаме съответно. Ще разкрием пред българско­то общество лобистките ин­тереси на определени поли­тически сили и НПО от дет­ското правосъдие у нас. Ще разясним на обществеността катастрофалните последици­те от детското правосъдие за българските деца и техните демографски измерения.

Ние внимателно ще ана­лизираме дискусиите на тази кръгла маса и ще вземем от­ношение по философията на предлаганите законодателни промени. Когато ни бъдат пре­доставени текстовете на но­вите законови предложения заедно с мотиви към тях, то­гава ще представим своя екс­пертен анализ.

 

СЪНИЩА ЗА СНИМКА ДО КАМИНАТА С БАЙДЪН

Е-поща Печат PDF

 

Уверявам ви, че няма да отида на пътуване, кое­то не си струва по от­ношение на съдържание­то на разговорите. Аз съм минис­тър-председател на България и ще пътувам като такъв. Отивам в САЩ да представя приоритети­те и резултатите от управление­то на България. Когато се реали­зира тази командировка и се вър­на - ще се отчета. Когато някой е казал нещо, което не е на база на правителствената информация, няма как да вляза в такава дис­кусия. За първи път чувам, че официалното посещение на един ми­нистър-председател в партньорска държава може да се нарече екс­курзия. Има опити едно такова пътуване да се блокира със слухове. Това може да се нарече опит за манипулация. Отчет ще ви дам, след като мине съответната командировка.“

Тъй нареждаше премиерът Денков в кулоарите и залата на Народното събрание на 2 февруари, в деня за парламентарен контрол, в отговор на питанията за предстоящата му визита в САЩ. Визита, квалифицирана от опозицията като туристиче­ска разходка, за която Денков твърдеше, че още не е уточнена дата. Въпреки публикуваната на сайта на МС информация, че по­сещението е насрочено за 9-10 февруари, което според него било предварителен, а не окончателен вариант. Не сме сигурни дали ви­зитата „си е струвала“, но беше абсолютно ясно, че ако в правител­ствения самолет се бяха натоварили всичките първоначално предвидени 40 персони, „политическият туризъм“ щеше да из­лезе доста скъпичко на данъкоплатците. След разразилия се скандал, когато дори некоалиционният партньор на Денков, Бойко Бо­рисов, реагира че в САЩ ще отидат министри, които пре­ди една-две седмици са се вър­нали оттам, от туристическа­та група отпадна министърът на отбраната Тодор Тагарев. В социалните медии се появи информация, че от Пентагона са отказвали да разговарят с него, но дали това е причина­та той да си остане в България, ние не знаем. Шефът му Нико­лай Денков също не се радва на особена почит в САЩ, щом МС е наел лобистка фирма, коя­то да изпроси от Байдън поне една снимка с българския ми­нистър-председател. В Белия дом отдавна са уведомени, че на 6 март в България ще се из­върши ротация ако не на це­лия кабинет, то поне на Ден­ков и Габриел. Би трябвало да знаят и, че ще им гостува човек, който скоро ще мине „на друга отговорна работа“. Очевидно е, че не му се връща в МОН, щом заговори за минимални проме­ни в състава на МС. И като сигу­рен напускащ посочи само име­то на здравния министър про­фесор Христо Хинков, който обяви че не желае да продъл­жи работата си като минис­тър. От ПП-ДБ заговориха, че Денков може да оглави МВнР. Защо да не оглави и здравното и земеделското министерство? Александър Стамболийски е бил едновременно министър председател и министър на войната, нали? Обаче (не)ко­алиционният партньор Бой­ко Борисов е на мнение, че ро­тация трябва да има на всяка цена. Защото редица минист­ри на ПП-ДБ не си гледали ра­ботата, а обикаляли като пар­тийни секретари в навечерието на европейските избори. Ново­то правителство след ротация­та щяло да бъде излъчено с ман­дата на ГЕРБ и Борисов нямало да позволи партията да се уни­жава, отивайки при президента с празен лист. Що се отнася до екскурзията на Денков до Ща­тите, Борисов каза: „Когато от ПП-ДБ седнат пред камина­та на Белия дом, тогава ще мо­гат да се мерят с мене“. Един вид: „Къде съм аз, къде сте вие!“ Все едно, че чуваме Алековия Бай Ганьо да казва: „Ти ще це­лунеш ръка, аз по-надолу. Ти по- надолу, аз още по-надолу. Че ти с мене ли ще се мериш, бе кьор­пе!“. Борисов не успя да целу­не Доналд Тръмп, който от­блъсна с лакът жалкия му опит за интимничене, но поне водеше своя пиар, който го фотографи­ра зад гърба на тогавашния аме­рикански президент. А пък той заяви, че българите били от­лични партньори, които ку­пували изтребители F-35. Ние всъщност бяхме предплатили 8 броя от още не нарисувани­те F-16 Block 70, но карай да върви. Другите 8 ги предплати служебното правителство на Румен Радев. Докато „кабине­тът на промяната“ ни „купи“ като котка в чувал 100 броя БТР „Страйкър“, почти връст­ници като модел на 100-те БТР 60 ПБ „с отпаднала необходи­мост“, които Тагарев обеща да подари на Украйна. Разходите по превозването на тези антики до Украйна уж щяла да ги пое­ме Великобритания. Доказател­ство за това, разбира се, все още няма. Затова пък около първа­та въздушна линейка, която долетя преди две седмици от Италия, се вдигна такава шу­мотевица, все едно че сме си купили летяща чиния. А през първата година този хеликоп­тер ще лети само по светло, по­ловин час преди зазоряване и половин час след залез слънце. Което означава, че планински­те спасители ще си останат по­следната надежда на изпаднали­те в беда планинари. Не се знае и кога БДЖ ще се „модернизират“ с обещаните от министър Гвоз­дейков 70 германски жп вагона втора употреба. В сравнение с нашите, които дерайлират дори по гарите, те наистина са като нови.

А историята с американ­ския воаяж на нашия злопо­лучен премиер претърпя (не) очаквано развитие. Лично той обяви на 4 февруари, че ще ос­тане в София, за да подпише евентуален меморандум с про­тестиращите фермери и да до­върши преговорите с аграрния сектор. Междувременно пред Министерството на земеде­лието горяха бали слама, за­палени от протестиращите фермери. А някакъв животно­въд беше завел там цяло телен­це… Ако можеше, горкото, да говори, какво ли би казало на двукраките „политически жи­вотни“?

„Утре заминават в коман­дировка в САЩ министрите на финансите, на енергетиката и икономиката, нареждаше Ден­ков пред камерите. Когато се върнат от САЩ, ще дадат пред медиите информация какво са свършили и ще се отчетат пред Народното събрание“. „Sic tran­sit gloria mundi”(„Тъй отминава световната слава”) - гласи една римска поговорка. Междувре­менно научихме, че Денков все пак се е уредил с командиров­ка в чужбина. Но не във Ва­шингтон, а в Хага, където щял да се срещне с Марк Рюте, друг премиер в оставка. Цял един академик изпадна в положе­нието на Великия комбинатор Остап Бендер, който след про­вала на всичките си мошени­чества накрая приел възмож­ността да стане счетоводител! Какво приземяване само!

Но с какво нашият „преми­ер-пътник“- в буквалния и преносния смисъл на дума­та, разчиташе да впечатли Бе­лия дом и различните общно­сти в САЩ, с които щеше да се срещне? Приоритетите на неговия отиващ си кабинет са известни и на глухия султан в Египет: продължаване на под­крепата за Украйна, влизане и по суша в Шенген, влиза­не в Еврозоната, гарантира­не на енергийната и друга не­зависимост от Русия, борба с корупцията и руската дезин­формация и шпионаж. Обаче какви „резултати“ от управле­нието на България щеше да от­чете той, ако изобщо беше при­ет от Белия дом? Защо трябва­ше той и министрите му да се отчетат първо там, а после при завръщането си пред народ­ните представители тук? Така постъпват само васали, кога­то отиват при своя сюзерен. Не беше ли „целта на заняти­ето“ премиерът на промяна­та да получи одобрението на Байдън за една ротация „не на всяка цена“. Тоест на такава, при която Денков да си остане пре­миер или поне вицепремиер, Василев - министър на финан­сите, а Тагарев - министър на отбраната? И по този начин да бъдат охладени евроатланти­ческите изблици и властови­те амбиции на Борисов и Пе­евски, като им се размаха пак камшикът със санкциите по за­кона „Магнитски“. И като им се напомни, че имат доста дебели досиета от времената на сенчес­тия им бизнес. Дали екзекути­рането на Мартин Божанов- Нотариуса, предшествано от разстрела на Алексей Петров, не е било ход за пресичане на някои неудобни разкрития, засягащи не само магистрати, а и политици с тъмно минало? Като горепосочените двама но­воизпечени говорители на ев­роатлантическото мнозинство и пропагандатори на „евроат­лантическите ценности“. Ако „дълбоката държава“ е тръгна­ла да се чисти от неудобни сви­детели, ще има и други показ­ни екзекуции. Най-добрият сви­детел е мъртвият свидетел! Ето защо „размагнитизираният“ Пеевски отвлича общественото внимание, размахвайки пръст на президента и президентство­то като централа на бъдеща про­руска партия „3 март“. Докато той, Пеевски, е новата звез­да на евроатлантическия по­литически небосклон, непри­мирим враг на корупцията, в която не участва. Ти да ви­диш…

Странно е, че и ръковод­ството на БСП тръгна да си гра­ди предизборно имидж на бор­ци с корупцията, търсейки я, подобно на Пеевски, в прези­дентството. Президентът Ра­дев може и да е сгрешил, на­значавайки за служебни мини­стри хора като Кирил Петков, Асен Василев и Николай Ден­ков, но той си остава поне през първия си мандат единстве­ната изборна победа на БСП и Корнелия Нинова в републи­кански мащаб. Втория си ман­дат Радев спечели въпреки не­охотата на Нинова и кръга око­ло нея. Кръг, изпокарал се с ре­дица ценни партийни кадри и довел Столетницата до предпо­следното място в НС. Ако Радев има вина, че направи извест­ни шарлатаните Петков и Ва­силев, не по-малка вина има и ръководството на БСП, кое­то се съгласи на коалицион­но управление с ПП-ДБ. И след вота на недоверие, когато от ко­алицията се оттеглиха минист­рите на ИТН, ръководството на БСП начело с Нинова подкрепи Асен Василев като вероятен пре­миер вместо Кирил Петков. Ето защо на последните предсроч­ни парламентарни избори из­бирателите отредиха на БСП незавидното предпоследно място в парламента. А успехът на Ваня Григорова на местни­те избори в София, когато тя из­хвърли от балотажа кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян, се дъл­жи както на нея самата, така и на подкрепата й от Софийска­та организация на БСП. Нино­ва беше на път да се отрече и от тази си условна победа. За каква кражба на леви избира­тели и за какво завръщане на БСП в местната власт говори тя? Избирателите да не са кре­постни селяни? Ако бяха сити и осигурени, нямаше да ги ку­пуват с дърва за огрев или дру­ги дребни подаяния. Бедността и несигурността, това е при­чината за отказа от урните на 60% от имащите право на глас. С мизерията, а не с президента Радев трябва да се борят левите сили, включително БСП.

При настоящата „криво-ля­ва“ и „криво-дясна“ политика съвсем естествено е отвратени­те от „промяната“ леви и десни избиратели да потърсят алтер­натива. И тя непременно ще се появи, независимо от съпроти­вата на т.нар. системни партии. Не защото я искат Радев и хора­та от президентството, а защото не я искат тези, които предадо­ха своите избиратели, членове и симпатизанти. Тези, които пре­дизборно се обвиняваха, от­хвърляха и „изчегъртваха“ за корупция, а накрая се „изпраха“ и опростиха взаимно. И взеха, че се „сглобиха“: в името на ста­билността, конституционната и съдебната реформа, ограни­чаването на президентските пълномощия върху служебни­те правителства и службите. И най-вече в името на „евроат­лантическия цивилизационен избор“ на България. Понеже, ако дойде Путин, те ще тряб­ва или да извадят старите си съветски дипломи и партийни членски книжки от БКП, или да се запилеят по островите при офшорките, с които „ня­мат нищо общо“. Както нямат нищо общо с далаверата на „Ча­талджа“-3 и с винетните 7 про­цента на Станислава Арнаудова. Нито пък с корупцията, която според бившия финансов ми­нистър на ГЕРБ Владислав Гора­нов е субективно усещане.

Само че народа можеш да го излъжеш няколко пъти, но не можеш да го лъжеш непре­къснато. Ще поживеем, ще ви­дим.

 

ИСТОРИЧЕСКА ЛИ БЕШЕ 2023 г.? 2024-а ЩЕ БЪДЕ СЪДБОНОСНА!

Е-поща Печат PDF

ИСТОРИЧЕСКА ЛИ БЕШЕ 2023 г.?

2024-а ЩЕ БЪДЕ СЪДБОНОСНА!

ядко хората осъзнават цялата сериозност и епо­хално значение на исто­рическото време, в което живеят, освен когато ги засегне пряко и лично, както за съжале­ние това се случва с хората в Ук­райна, ивицата Газа и гранич­ните руски региони днес. Дъл­го време, от 1989 година и това, което се случи край Малта, та до 2001 година светът изглеждаше сякаш навлиза в епоха на пълна либерална доминация, или как­то Фукуяма твърдеше, че исто­рията е свършила. После, кога­то започна поредицата от аме­рикански войни, интервенции и цветни революции, разбрахме, че на този свят има и други сили и обективни исторически про­цеси, които не се подчиняват на политическата конюнктура или пожелателното мислене на нео­либералите. Разбира се, истори­ческа беше 2022 година, защото през нея започна войната в Ук­райна, която е първото директ­но предизвикателство срещу За­пада и САЩ. Но още по-значима ще бъде именно 2023 година. Ето защо.

Първо, окончателно стана ясно, че еднополюсният свят си е отишъл. Вероятно безвъзврат­но. Дори държави като Саудит­ска Арабия, която винаги е била зависима от Съединените щати, особено военно, вече показват независимо, суверенно и много­векторно международно поведе­ние. Достатъчно е само да при­помним, че саудитците накара­ха държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен да чака принц Мохамед бин Салман почти цяло денонощие при уговорена сре­ща.

И не е само Саудитска Ара­бия. Още по-показателно е пове­дението на съседната ни Турция, която през 2023 година затвър­ди многовекторната си полити­ка. От една страна, Анкара остава интегрална и стратегически ва­жна част от НАТО, без която али­ансът надали ще може да про­вежда пълноценно политиките и да следва целите си в Средизем­номорието, Кавказ и в други ре­гиони. Известни на всеки бълга­рин са и примерите на натовски и европейски Унгария и Слова­кия, които успяват да водят по­литика, която е обърната не само на Запад, но и на Изток.

Нещо повече, показателно за отслабването на еднополюсната хегемония е, че изборите в Сло­вакия бяха изгубени от либерал­ните и антинационални сили, а лявопатриотичният Фицо отно­во взе властта. Все пак говорим за държава с пет милиона насе­ление, която не би трябвало да може да устои на мощта на един еднополюсен трансконтинента­лен хегемон. Същото ни показ­ват и скорошните избори в Сър­бия, където хегемонът се опи­та да организира сръбски “Май­дан”, но не му се получи. Преди десет години Вучич щеше да е паднал още на третия ден, а по улиците на Белград щеше да се лее кръв. Но днес хегемонът, ма­кар и безспорно все още много могъщ, не е това, което беше ня­кога.

Същите тенденции се на­блюдават и в Азия, а и в Африка, където Америка и Франция гу­бят все повече почва под крака­та на неоколониалните си боту­ши, докато Русия и Китай засил­ват влиянието си, възползвайки се от антиколониалните и суве­ренистки движения, особено в централните части на Западна Африка.

Второ, Руската федерация, която воюва днес с колектив­ния Запад по бойните полета на Запорожие и Донбас, не е онази Русия, която действа като реак­ция през февруари 2022 година и започна една не съвсем под­готвена операция, в която има­ше множество грешки, отстъ­пления, проблеми с логистиката и най-вече проблеми със самия руски елит - както олигархията, така и художествено-творческа­та интелигенция, които открито подкрепяха Украйна и Запада.

За две години военни дейст­вия Русия се промени кардинал­но. На първо място, разбира се, тези промени се виждат по бой­ните полета. Руснаците, които изоставаха с производството на безпилотни летателни апарати, днес са един от водещите светов­ни производители. Те създават в пъти повече дронове с военно приложение не просто от Украй­на, а от колективния Запад. Бяха изпипани и изчистени логистич­ните вериги на армията, а коор­динацията между различните родове войски и военни части беше значително подобрена. Ко­мандирите и войниците на ВС на РФ са получили безценен опит, какъвто впрочем няма нито една натовска армия.

Но по-важното е, че само­то руско общество и държава се променят. Вече не е прието и приемливо някой да говори по национаната телевизия, че Русия трябва да бъде буквално разпад­ната на отделни части “в името на демокрацията”. Не се прие­ма добре вече и да финансираш вражеската армия, докато пече­лиш парите си от недрата на ру­ската земя. Или пък открито да заплашваш с „Майдан“ в Мос­ква. Това е една коренно нова Ру­сия, която не е превита на две с надеждата благосклонният запа­ден сахиб да й позволи да седне на масата до него. Тази нова Ру­сия се разпорежда като основен балансьор, военен и дипломати­чески фактор в Близкия изток, Централна Азия и Африка (заед­но с Китай, разбира се).

Руснаците се разделиха през 2023 окончателно с илюзиите си, че може да има връщане назад към “славната епоха” на либе­рализма, която за обикновените хора е по-известна като “лоши­те 1990-е”. Няма да има връща­не назад. Русия почва да живее отново по свой собствен и само­битен начин на живот, съобразя­вайки се само с волята и нуждите на собствения си народ, както и с националните си интереси.

Промените там, както вина­ги в руската история, са бавни и тежки. Все още има неолибера­ли в Централната банка, във фи­нансовите институции, сред оли­гархата и интелигенцията. Пета­та и шестата колона продължа­ват да се опитват да саботират президента Путин и Въоръжени­те сили на Русия. На места дори има скандални ситуации, като например директор на училище да забранява “възхваляване на СВО” или шеф на научен инсти­тут да не допуска коментиране на войната сред учени, студенти и докторанти по международни отношения...

Но всичко това постепенно си отива. И новата Русия, която се ражда пред очите ни, ще тряб­ва да си намери нова идеология. Защото Русия е от този тип дър­жави, които не могат да живеят само заради попълването на бю­джета и поддържането на нисък дефицит. Руската държава-ци­вилизация може да съществу­ва само в идеологически рамки. Дали тази нова идеология ще е лява или дясна, консервативна, социалистическа, националис­тическа или нещо между всичко това, предстои да видим. Но тя със сигурност ще е суверенистка и в известен смисъл имперска. Тя се ражда по бойните полета на Украйна, където се формира и новият руски елит, както каза Владимир Путин.

Трето, за първи път от три­десет години не САЩ са основ­ният арбитър в отношенията между държавите. Китайската народна република освен най- голямата икономика в света (по БВП ППП) вече е и този геополи­тически фактор, който е дотол­кова влиятелен и уважаван, че може да помири непомиримите саудитци и иранци.

Китай се превърна не просто в най-желания търговско-ико­номически партньор по целия свят. Което е нормално предвид факта, че той не налага свои­те политически и идеологиче­ски възгледи на другите, а търси просто взаимноизгодни иконо­мически, културни и дипломати­чески връзки. Той се превърна и в най-желания дипломатически партньор. Където и да има ес­калация, проблем или сериозна международна ситуация, стра­ните се обръщат към Пекин като към основен арбитър. Китай се опита да предложи мирен план дори за войната в Украйна, кой­то реално можеше да адресира притесненията както на Русия, така и на Украйна.

Естествено Западът не до­пусна Китай да омиротвори Ук­райна, защото украинският кон­фликт е рожба на англосаксон­ските тайни служби, които се на­дяваха, че чрез него ще тласнат Русия в бездната на хаоса, недо­волството, гражданската война и „Майдана“, който евентуално ще свали Путин.

Четвърто, окончателно се видя, че има алтернатива на не­олибералния икономически мо­дел, който по своята същност е зле прикрит неоколониализъм, но този път не просто в полза на западните държави и монар­хически династии като през 19 и 20 век, а преди всичко в полза на транснационалните корпора­ции. Тази алтернатива се изра­зява засега в “социализма с ки­тайски характеристики”, който успя да повдигне Китай от отно­сително бедна и изостанала сел­ска страна до позицията на све­товния гигант, който е не просто най-голяма икономика, но и во­деща научно-технологична сила, с най-голямата средна класа в света.

Видя се, че може да има ико­номически модел, при който да има частна собственост, пазар­ни отношения и въпреки това не всичко да се доминира от част­ния интерес, а напротив, да се запази в центъра на системата държавният и общественият ин­терес.

Пето, видя се, че хегемонът САЩ и целият колективен Запад с тях не могат да водят война на два фронта - в Украйна и Палес­тина, да не говорим за евентуал­но избухване на конфликт в Тай­ванския проток.

Въпреки вече стотиците ми­лиарди евро под формата на оръжия, пари, наемници, ин­структори, сателити и още как­во ли не за Украйна, украинците не само че не печелят срещу уж разложената и изостанала Ру­сия, но се случва точно обратно­то. Вече всички западни реноми­рани издания като “Уолстрийт Джърнъл”, “Уошингтън Пост”, “Таймс” и други пишат, че Ук­райна започва да губи и дори ще се наложи да се откаже от някои свои искания (нереалистичните планове за “връщане” на чети­рите нови руски провинции под украински контрол).

С всеки изминал момент, в който руските войски отблъск­ват украинските атаки и напред­ват бавно, но методично, се от­брояват сетните часове на НАТО, за което Украйна може да стане смъртоносен удар.

Какво ще ни очаква през 2024?

В международен план през 2024 година вероятно ни очаква продължаването на украинския конфликт, който ще стигне до една решителна фаза, изразена в голямо руско настъпление. Ос­тавям на военните експерти да кажат накъде може да се насочи то. Според разбиращите военна­та логика експерти подобно на­стъпление може да бъде насоче­но в цели три стратегически на­правления.

Първото и най-вероятно е към Николаев и Одеса - черно­морските пристанища, без кон­трол над които Черноморският флот на Русия и Крим ще са ви­наги застрашени от украинците и настанилите се в региона бри­танци, които често режисират и дирижират удари по Кримския полуостров.

Второто възможно направ­ление е Харковското. Харков все пак е вторият по големина град в Украйна, индустриален едноми­лионник, който седи като кост в гърлото на Русия. Именно от Харков украинците застрашават и удрят редовно приграничните руски райони като Белгород.

Третото възможно направ­ление е северното, а именно към Суми и Чернигов, за да се обезо­пасят руските граници, както и да може в перспектива или да се застраши самият Киев, или поне да се установи стабилна граница по река Днепър.

През идната година, и то съв­сем скоро, предстои да разберем какво може да стане и в Тайван­ския проток. През януари ще има избори на бунтовния ки­тайски остров Тайван. Ако ста­рата националистическа партия Гуоминдан спечели, то остро­вът ще балансира между Китай и САЩ и ще избягва конфронта­ция с Пекин.

Но ако спечелят местните “демократи”, то Тайван вероят­но ще обяви официалната си не­зависимост от Китай, което ве­роятно ще доведе до военен кон­фликт. Пекин просто не може да допусне такъв сценарий, кой­то би дал прецедент и сигнал за центробежните и сепаратистки сили в Тибет и Синдзян. Амери­ка ще се опита да разиграе имен­но такъв украински сценарий за Тайван. Вече от доста време на­сам САЩ отпускат значителни суми за превъоръжаването на местните военни сили, за да ги подготвят за война с Китай.

Нещо повече, американците задължиха японците да се съ­гласят, че при война ще помагат на Тайван. За да се създаде ко­личествено преимущество сре­щу иначе по-големия китайски флот, американците формираха и съюзите QUAD и Аукус (първи­ят представлява формата САЩ, Япония, Индия и Австралия, а вторият е изцяло англосаксон­ски - САЩ, Великобритания и Австралия).

Друго вероятно развитие през 2024 година, за съжаление, е ескалация на конфликта в Близ­кия изток, който заплашва да надскочи границите на ивицата Газа. Израел засилва операция­та си срещу палестинците, а ор­ганизации като Хамас ще заси­лят атаките си срещу еврейска­та държава от своя страна. Има опасност в ситуацията да бъ­дат намесени Хизбула, а косвено дори и Иран.

През 2024-а може да видим и още по-големи икономически и социални сътресения в Евро­пейския съюз, където рецесия­та вече е съвсем неприкрита, а скоро ще се усетят и социални­те последствия от нея. Нещо по­вече, има сериозно съмнение, че САЩ планират да оставят вой­ната в Украйна на ЕС, което до­пълнително ще засили процеси­те на икономически разложение на Европа. Изсмукването на ев­ропейски капитали, технологии, фирми и кадри от американците ще продължи с пълна сила. Как­то Алексей Вандам е написал преди повече от един век, зле е да си враг на англосаксонците, но още по-зле е да си им съюзник.

С други думи, това, което ни очаква през 2024 г., са още кон­фликти, съдбоносно пренареж­дане на международната ситу­ация и решителна развръзка на започнатите многоходови опе­рации от двата основни блока в конфронтацията (САЩ и Запа­да срещу блока на Русия, Китай и Иран). Що се отнася до Бълга­рия, опасявам се, че режимът на „сглобката“, който вече не крие желанието си да премахне сво­бодата на словото и да нало­жи криптофашистки начин на действие, вероятно ще се опи­та да вкара страната ни в кърва­вата война. Но това, което те из­вършват от сервилност и заради “Магнитски”, може да се обърне срещу самите тях и да доведе до края на сегашната ни политиче­ска класа като такава.

 

 


Страница 602 от 638