Стратегическият провал на ЕС
Европейският съюз днес ще трябва да се справя с големите последствия от него
превърне в независима глобална сила и погрешните му действия в миналото сега се връщат да го преследват.
Независимо дали много от нас в Русия са готови да го признаят или не, мястото на Европейския съюз в международната политика неизбежно ще се превърне във важен въпрос както от теоретическа така и от практическа гледна точки. За великите сили важността на този въпрос се определя от мястото на Западна Европа в собствените им планове и следователно - от това да знаят от какво могат да бъдат разочаровани. В случая със САЩ стратегическото значение на блока ЕС се определя от способността му да сдържа Русия (поне частично) самостоятелно.
От гледна точка на Русия ЕС е потенциално „слабо звено” в единната коалиция на Запада, водена от САЩ, което звено застрашава интересите и оцеляването на руската държава. Подобна позиция има и Китай, чиито власти също очакват американското влияние в Европа да намалее с течение на времето, позволявайки на Пекин да запази достъпа до някои западни технологии и пазари след неизбежния им „развод“ с американците. От гледна точка на Индия ЕС е по-малко взискателен партньор от САЩ както по отношение модернизацията на индийската икономика, така и при решаването на някои от нейните национални проблеми.
В същото време е трудно да се говори за истинска симпатия към западноевропейците от страна на някои от техните глобални партньори. При днешните външнополитически обстоятелства водещите страни на ЕС са изправени пред перспективата постепенно да се превърнат в гранични територии, които глобалните играчи няма да разглеждат като нещо повече от политическа или икономическа ресурсна база. Въпросът е дали западноевропейците могат да спрат развитието в тази посока и което е по-важно - дали е необходимо да проявяват повече индивидуализъм в световните дела.
На думи, както знаем, намеренията на водещите страни от ЕС (на първо място Германия и Франция) не са се променили много в сравнение със „златните“ години на развитие на техния независим стратегически проект за европейска интеграция. Както през 90-те и 2000- те, и Берлин, и Париж продължават да говорят с различна интензивност за желанието си да играят независима роля в световните дела. Но днес дори и те признават, че шансовете за реализиране на подобни планове са значително по-малки. Скоро ще стане ясно дали Западна Европа ще се окаже в ситуация, прогнозирана и от най-големите скептици. С други думи, действителната позиция на ЕС в световната политика все повече съответства на тази, получена въз основа на абстрактни оценки - и за отношенията му със САЩ, и за способността му да действа независимо.
Ситуацията обаче се усложнява от няколко важни фактора. ПЪРВО, като водеща политическа сила в континентална Западна Европа Франция все още запазва мястото си на постоянен член в Съвета за сигурност на ООН. Това я поставя формално на едно ниво с кралските фигури на международната общност. ВТОРО, икономическата мощ и потенциал на ЕС са изключителни. Германия остава една от водещите световни икономически сили. ТРЕТО, представители на Западна Европа участват в работата на повечето големи международни институции и заемат водещи позиции при оформянето на техните програми. Всичко това, а и много повече не ни позволява да се отнасяме с пренебрежение към блока, както и да третираме ЕС и отделните му членове като младши партньори на САЩ.
Все пак за горното мнение има сериозни основания. Драматичният изход от Втората световна война установи днешния международен ред, в който Западна Европа загуби ролята си на глобална сила заедно с възможността нейните държави да определят собствената си външна политика. Може да се каже, че всички западноевропейски страни претърпяха сериозно военно поражение в резултат на събитията от 1939-1945 г., включително и тези, които бяха сред формалните победители, както е случаят с Франция. С изключение на Великобритания и СССР всички големи европейски държави претърпяха военно поражение – сред тях нямаше победители.
Крахът на колониалната система през следващите десетилетия беше следствие от драматичното отслабване на ролята на Европа в световната йерархия. Загубили потенциал по отношение на собствените си позиции, европейските колониални империи вече не могат да поддържат предишното си господството над другите народи. Този процес беше постепенен и в някои случаи смекчен чрез формите на неоколониална зависимост. Въпреки това, както можем да видим от примера на френското влияние в Африка, замяната на колониалния режим от 60-те и 70-те години на миналия век с нови форми, оказали се временни, неизбежно са последвани от пълна загуба на контрол от страна на бившите господари.
Дори Великобритания, която не беше победена, но значително отслабена от Втората световна война, беше силно засегната, а водещата икономическа сила в региона - Германия, загуби дори формален суверенитет над външната си политика. Франция се съпротивляваше известно време, но от средата на 70-те години постепенно започна да се отказва от независима роля в световната политика. Финалът беше завръщането на страната във военните структури на НАТО преди 15 години, след което френското военно планиране беше интегрирано в ръководената от САЩ система.
В резултат на горните промени в края на 2000-те години стана ясно, че всякакви мечти за независим ЕС в световните дела трябва да бъдат напълно забравени. Последният опит за възстановяване на суверенитет във външната политика беше френско-германската позиция срещу плановете на САЩ за Ирак през 2002-2003 г., но това не доведе до никакви задоволителни за тях резултати. Останалото беше довършено от почти постоянните икономически проблеми след кризата от 2008-2009 г. Плюс започналите по същото време политически кризи в повечето държави от ЕС.
Обобщавайки, можем да кажем, че действията на държавите от ЕС по време на острата криза в отношенията с Русия през 2021-2022 г. вече напълно съответстваха на истинската позиция на блока като несамостоятелен партньор на САЩ и като териториална база за осъществяване на американските стратегически планове. Би било твърде наивно да се оплакваме от факта, че лидерите на водещите страни от ЕС, както и неговите институции напълно се подчиниха на събития, които не можеха да контролират. Сериозността на зараждащата се криза – на практика опосредствана от украинският военен сблъсък между Русия и САЩ – не остави място за външнополитически маневри на ЕС в мащаб като този от периода на студената война (1949-1991).
Нещо повече, самата украинска криза беше до известна степен резултат от загубата на всякакъв капацитет на континентална Европа за стратегическа независимост.
Както видяхме по-горе, това се случи в рамките на постепенен процес, съчетаващ последиците от събитията от средата на миналия век, от провала на опитите за изграждане на истински политически съюз на основата на европейската интеграция, плюс проблемите поради разширяването на ЕС и създаването на обща икономическа политика чрез финансови инструменти в рамките на Еврозоната.
Допълнително доказателство за това е специфичното поведение на институциите на ЕС, които след февруари 2022 г. просто действаха като икономическа ръка на НАТО. Ако западноевропейските лидери изглеждаха толкова безпомощни в началото на миналата година, това не беше, защото бяха некомпетентни. Истинската причина за тяхната неспособност да спрат свличането на континента към най- тежката криза от средата на 20 век с последващото подчинение на политиката на САЩ спрямо Русия е, че блокът е изчерпан от възможности за автономия.
Сега от нас зависи да видим колко сериозни ще бъдат последиците от този процес, който навлезе в последната си фаза през 2022 г. За разлика от Великобритания ЕС е твърде голям и разнообразен, за да бъде напълно подчинрн на американското влияние. Западноевропейските компании имат мащаба да поддържат независими връзки с руския и китайския пазар. Големите страни от ЕС следват своите интереси и се оказват в двойствена позиция: стратегически напълно са подчинени на Вашингтон, но в същото време имат известна автономия във външнополитическите си контакти.
В резултат западноевропейските страни може да се окажат в състояние, в което противниците на Америка на световната сцена запазват влияние върху тях, без последните да могат да вземат самостоятелни решения. Това ще превърне ЕС в арена за конкуренция между външни сили. Все още не е ясно как подобна ситуация ще се отрази на способността на нейните държави членки да реагират на интересите на многобройните конкуренти.
*Заглавието е ва редакцията.
Източник: https://www. rt.com/news/588995-eu-consequences-strategic-failure/
Превод от английски: Александър Гочев