Продължение от брой 47
След продължилия пет години поход, доволен от резултатите от начинанията в Европа, Мурад се оттегли на почивка в Азия. По това време докара на длъжността везир казаскера (върховния кадия – б.пр.) Чандарлъ Кара Халил. Тази висока длъжност бе незаета от 10 години насам, но след това никога не остана вакантна. Помни се, че Чандарлъ е изобретателят на организацията на еничарството и на постоянните армии. След Осман, по време на дълго продължилото султанство на Орхан, той бе поел длъжността кадия. От десет години насам толкова грижливо бе прилагал законите и уставите на Мурадовата армия, и толкова добре бе съумял да съхрани реда и подчинението, че в края на тази служба падишахът го бе сметнал за достоен за везирска титла, най-голямата след него самия. Този известен старец ръководеше още 18 години държавните дела с титлата Хайреддин паша и с рядко виждано умение. Хайреддин паша е личност, с която са свързани важни исторически спомени. Макар произходът на неговата фамилия да е неясен, за първи път той бе спечелил званието садразам (велик везир – б.пр.). И тази длъжност бе останала за неговата фамилия до завладяването на Истанбул. Що се отнася до Лала Шахин, когото султан Мурад бе избрал за бейлербей на своята европейска провинция, той направи Пловдив свое местожителство. Този град и местността му бяха дадени като имение. От там постепенно бе завзел всички проходи на Балкана и в полето на Чамурлу бе надвил сръбския крал и неговия съюзник, българския крал. След като завладя Кюстендил (774/1372), султан Мурад се бе завърнал в Бурса. Известен с многото си минерални бани, с дванадесетте си серни извора, покрити с бляскави кубета, с каналите, разпръскващи питейна вода до всички страни на града, и с градините си, напоявани от реки, слизащи от планината, Кюстендил привличаше вниманието и като място, в което напоследък се сечаха златни и сребърни пари. Султан Мурад бе преминал в Европа, за да получи ключовете на този град от ръката на българина Константин (Велбъждски – б.пр.). При условието да бъде освободен от всякакъв данък, Константин бе дал ключовете на падишаха (773/1371).
През 776/1373 г. султан Мурад почувства необходимостта още веднъж да излезе на поход, защото командирът на Визе бе съобщил, че ромейските защитници на крепости по бреговете на Черно море са започнали да безпокоят страната. След като новосъбраната войска от Азия се съедини със силите в Европа, командвани от Лала Шахин, султанът пое на път към градовете Чатал Бургаз (на един или два дена отдалечение от Истанбул) и Инджигез. Без да се наложи да воюва, Мурад завзе всеки един от двата града, след което отиде пред крепостта Аполония в каазата Инджигез. Продължилата 15 дни обсада без малко щеше да остане без резултат, но в това време една част от стената на крепостта, рухвайки, отвори пролука на османската армия. Понеже бе научил хубавата новина, докато се подпираше на, или седеше под един чинар, от тогава падишахът нарече това дърво „Щастливият чинар”.
Османската история свързва със завладяването на Аполония и използването на украсените с бродерия калпаци, наречени „юскюф”. Тези извезани калпаци са били отделни за придворните офицери и е станала ясна формата на тюрбаните, нахлузвани от падишахите. Когато обсаждащите крепостта се изтегляли от Аполония с много златни и сребърни трофеи, Мурад видял, че един от войниците си е сложил на главата и под калпака един тас, но не успял да го скрие изцяло. Затова, като извикал войника при себе си, укорил го че се опитва да скрие нещо ценно, чиято една пета под името „ганимет” (военна плячка, трофеи – б.пр.) принадлежи на хазната. Но тази форма на каска („серпуш” – шлем б.пр.) се харесала на падишаха. Освен че оставил таса на войника, за спомен от тази случка наредил занапред гвардейците и офицерите да носят калпак, обшит със сърма. Облеклото на Мурад не беше разкошно. Дотогава той обличаше червен кафтан и джубе от тъкани, направени във фабриките на Гермиян. На главата си увиваше бял тънък плат, направен пак в същия район, но после смени шапката си. Позлатените шлемове на главите на гвардейците на падишаха, които носеха в ръце като оръжие маждраци и бяха наричани „Пейк” („Сателит”), са спомен за укриването на таса от спахиите пред стените на Аполония.
Султан Мурад тръгна към Ниш, едно от четирите най-укрепени места на Византийската империя и център за съобщения (777/1375). Ниш падна след 25 дневна обсада, след което Лазар поиска мир. Искането му се изпълни, при условия да изпраща всяка година на султана по 1000 либри сребро и 1000 конници (778/1376). Същата година Мурад прояви благосклонност и за мир с Шишман. И той, за да се отърве от даването на данък, даде дъщеря си (сестра си – б.р.) на винаги надделяващия падишах. Накрая се сключи мир: синът на Орхан можеше вече да почива. Зимата той прекара в Одрин, новия държавен център. Без грижа и без война, в продължение на шест години Мурад се занимаваше с вътрешните дела на държавата. Оправи се организацията на армията; достигна зрялост способът раздаване на тимари на спахиите и организацията на войниците, един вид войска за свръзка. Разделянето на имотите на войската на тимари и зеамети се обвърза с някои правила.
За да се отличават от другите знамена на исляма, за знамената на спахиите се избра червеният цвят. Пророкът бе харесал за знаме цветът на слънцето (жълтият). Фатимидите бяха взели цвета на земята (зеления), Емевилер – цвета на деня (белия), Аббасидите, за да бъдат обратно на Емевидите – цвета на нощта (черния), а османлиите приеха цвета на кръвта. Небесно синият, толкова почитан от софите в Иран, от много векове бе цветът, харесван от избрани служители на византийския дворец и държава. По времето на османлиите към този цвят не се проявяваше никакъв интерес, той беше отделен за чехлите и шапките на Мусевилер. Сформираната от Мурад войнишка дивизия бе един военен отбор, съставен от християни, поданици на падишаха, които по време на поход се използваха в различни служби. Да чистят яхърите, да гледат конете, да бутат (смазват) каруците – това бе тяхната работа. В замяна се освобождаваха от всякакъв вид данъци. Тимурташ, избран за бейлербей след смъртта на Лала Шахин, бе проявил голямо старание в тази организация.
Както в дните на сражения, така и в мирно време, едничката цел на Мурад бе да продължи завоеванията в Европа и Азия. Поради това поиска синът му Баязид да вземе дъщерята на господаря на Гермиян. Една такава женитба твърде много подхождаше на желанията на падишаха, защото младата принцеса носеше като чеиз на мъжа си най-хубавите места на своя баща.
Мурад изпрати да съобщят предложението му на Гермияноглу кадията на Бурса Ходжа Ефенди, санджактарът (знаменосецът – б.пр.) Аксунгур, синът на Самса Чавуш, чавушбашъ Тимурхан, съпругите на кадъ ефенди и на санджактара и дойката на Баязид. И добави към тях една фърка (дивизия) от 1000 души. Беят на Гермиян посрещна много добре пратениците на падишаха, показа уважение. Изпращайки дъщеря си, той натовари своя емирахуру (началник на конюшнята – б.пр.), отивайки с принцесата, да й държи стремето. Това лице остана в двореца на Мурад и длъжността на емирахуру продължи да се заема вътре в неговата фамилия. Церемонията по задомяването и угощението се извършиха с невиждан до вчера в Бурса разкош. На сватбата присъстваха и посланиците на бейовете на Айдън, Ментеше, Кастамону и Караман, както и на султаните на Сирия и Египет. Според обичая, всички бяха донесли скъпи дарове, съставени от арабски коне, платове от Искендерие (Александрия) и от ромейски пленници. Само Евренос бей бе поднесъл най-красивия ромейски младеж и сто пленници, подбрани от дъщерите му. Десет от тях носеха златни чинии, пълни със златни дукати, а други десет – сребърни чинии, напълнени със сребърни пари. Останалите носеха десет легена от злато и сребро, емайлирани чаши и тасове, шишета и малки чашки, украсени със скъпоценни камъни. Тези подаръци, които, поради това, че при омъжването на принцесите над главите им се хвърляше злато, бяха наречени „сачъ” (дребни монети или цветя, хвърляни с шепи в деня на сватбата –б.пр.), се поднесоха на етажа на султан Мурад. Падишахът даде на Евренос конете и платовете от Египет, а ромейските пленници на египетския султан и така показа своята щедрост. А даровете на азиатските бейове раздаде на учените и шейховете.
Като чеиз булката донесе ключовете на градовете Егригьоз, Тавшанлъ, Симав и Кютахя. От тези, несъмнено най-важният бе Кютахя. От дълги години той бе станал център на провинция Анадол и жилище на бейлербея, който е валия на Мала Азия.
В този град, прочул се със своите джамии и хамами, привлекателен с разнообразните си плодове, минерални бани и места за развлечения, са израснали прочути учени и поети.
Така женитбата на Баязид подчини на Османската държава и някои обширни и богати земи. Само че всички тези неща не ставаха пълно осъществяване на желанията на Мурад. Той искаше още да разшири своята страна, да властва по-надалеч. Принуди бея на Хамид или (окръг Хамид) да му продаде всичките си земи между Текке, Гермиян и Караман. Горкият бей, боейки се от това, че султанът е в Кютахя, загрижен да може да запази малка част от земите си, той изостави шестте си града. Те са: Сейдишехир, Акшехир, Испарта, Ялвач и Караагач. Трима от десетте бея, разделили си с Осман земите на селджукските владетели, видяха властта им да се узурпира от страна на Османската държава: беят на Кареси, господарят на Гермиян и принцът на Хамид. Те бяха лишени от своите страни: първият – със завоеванията на Орхан; вторият – с омъжването на дъщеря му за Баязид; третият – с продажбата, към която го беше принудил Мурад.
През първите три години на мирния период, от който се възползва Мурад, на мястото на тези три малки държави, по границите на някогашната Селджукска държава възникнаха три нови бейлици. Те живееха срещу османлиите, запазвайки своята независимост и едва век и половина след появата им техните земите са могли да бъдат прибавени към Османската империя. В тези нови държави са султанствали три фамилии, които са: Каракоюнлулар - в района на Диярбакър; в санджака Мараш - Дулгадър Огулларъ и в Адана – Рамазан Огулларъ.
По това време Тимурташ осъществяваше нови завоевания. Дошъл беше в Македония и се бе разпрострял до границите на Арнавутлук (Албания). В този промеждутък бе завзел градовете Манастър (Битоля), Пирлипа (Прилеп), Ищип (Щип). Докато той опустошаваше местата отвъд планината Егрису, главната сила на османската армия, под командването на сина на Балабан бей, Индже Балабан, обсаждаше София. Няколко години София се противопоставяше на всички опити на Индже Балабан. Когато вече се беше изчерпало търпението на обсаждащите, една добре замислена клопка отвори вратите на крепостта за османлиите. Един много красив младеж на име Узунджа – Севиндик, влизайки в града се държеше така, сякаш е станал християнин и успя да уреди да го приемат при командира като доганджия (соколар). Веднъж, използвайки удобния момент, свали от коня господаря си, който бе излязъл на лов извън града. После успя да го върже върху животното и като пленник го откара в щаба на османската армия. Накрая докара горкия командир вързан под стените на крепостта. Народът, който и без това бе подтиснат, като видя това, рухва съвсем. Реши се градът да се предаде и така ключовете му се дадоха на турците (784/1382).
От превземането на Одрин насам, приятелството между Мурад и Йоан Палеолог не беше отслабнало. Основната причина за това бе доброто отношение на Мурад, най-силният от тези двама владетели, противници и съперници един на друг. Защото своите завоевания султанът бе разширил много повече с територията, намираща се в ръцете на сръбския, българския и влашкия принцове, и на няколко бунтовни ромейски командири, обявили независимост, възползвайки се от слабостта на Империята, отколкото със земите на самата Византийска империя. Същевременно Йоан Палеолог, след като без никакво оплакване изтърпя бремето на седем годишния мир с врага на християнския свят, султана, подписа споразумение с Папа Урбан V. Надяваше се да се възползва от това, понеже по това време, вместо да бъде съюзник на Мурад, сякаш много повече се подчиняваше на неговите заповеди.
С това споразумение Папата обещаваше на Палеолог да му помогне с 15 платноходки, 1500 конници и 1000 стрелци. Императорът отиде в Рим и се подмаза на Папата. Целуна земята пред него; дори, целувайки ръката и краката на Папата, поведе за юлара и катъра му. Но всички тези неща не стигнаха, за да му осигурят очакваната помощ. Макар веднъж папата да поиска относно Йоан Палеолог да се задействат усилията на краля на Франция и другите западноевропейски владетели, това не стана. Когато императорът се връщаше в Константинопол, минаваше през Венеция. Там едрите търговци на този град, които му бяха дали пари назаем, поискаха да си плати дълга. Заради едно решение на Сената, императорът, който нямаше в ръцете си достатъчно пари, изпадна в положението да не може да напусне територията на Венецианската република. Накрая едва се отърва от ръцете им.
Император Йоан Палеолог, който си даде сметка, че пътуването му до Италия ще породи печални последици, разбра че вече не може да се съизмерва с турците. За да махне от главата си бурята, която можеше да породи разгневяването на султана, щом се върна в Истанбул, той изпрати на падишаха третия от четиримата си сина, Теодор, и помоли да го приемат в османската армия. Тази постъпка даде резултата, на който императорът се надяваше: султанът му опрости опитите да се съедини с християнските началници и отношенията между двамата владетели отново се оправиха.
Този син на Йоан Палеолог след известно време бе привикан от императора и изпратен да завземе земите, останали на Византийската империя след смъртта на наследниците на Кантакузин. Пак по това време, отнемайки от големия си син управленските дела, императорът ги даде на сина си Мануил, до тогава управител на Солун. Андроник се засегна от този избор, намисли да си отмъсти и намери у Мурадовия син Савджъ духовно сходство със самия него. Веднага между тях се очерта една близост: и у двамата имаше вътрешно желание да се противопоставят на бащите си.
Във време, когато султан Мурад се занимаваше с потушаването на един бунт в Азия, а Йоан Палеолог бе забравил опасното положение на своята крепост, Савджъ, в чиито ръце временно се намираше командването на османските сили в Европа, и Андроник, организираха бунтове срещу своите бащи. Когато узна за това начинание, падишахът поиска от императора да дойде лично при него и да даде отчет. За да покаже, че няма роля в тази работа, Палеолог се обедини с Мурад, който му предложи да тръгнат срещу синовете си. Падишахът премина веднага в Европа и вървя до щаба на метежните принцове. На висок глас, лично предупреди бунтовниците да се предадат. В действителност и войниците на Савджъ се бяха разкаяли и поискаха прошка от падишаха. Савджъ и синовете на ромейските бунтовници с малкото останала при тях войска, си поеха дъх в Димотика, но и там не можаха да се задържат. Изпаднаха в трудно положение поради обсадата и недоимъка и се предадоха. Мурад осъди на смърт своя син, а синовете на ромейските бунтовници бяха хвърлени в Марица от стените на града (787/1385). След напомнянето на императора да накаже сина си, Йоан Палеолог ослепи Андроник с врящ оцет. Ето така бе потушен бунтът, който за кратко време занимаваше управлението на двамата владетели.
Това събитие бе причинило и едно друго, което също заслужава внимание, с оглед на своите последици. Когато Мануил намисли да отнеме от ръцете на османлиите град Серес, близо до Солун, където той бе управител, падишахът посрещна тази измяна, натоварвайки везира Хайреддин паша с превземането на Солун. Като разбра, че собствената му сила няма да може да се противопостави на тази трикратно по-многобройна войска, Мануил изостави града набързо и по море се върна във Византия. Но императорът, за да не ядоса отново Мурад, не призна на сина си право на убежище. Въпреки че Мануил бе поискал да се приюти и в Митилини, и там не беше приет. Накрая, вземайки предвид всичко, се обърна към опрощението и величието на падишаха и надеждата му не остана напразна. Султан Мурад притежаваше толкова високо морално достойнство, че изпитваше наслада от доверието към него от страна на врага. Посрещна Мануил и се задоволи с меки думи да го укори за постъпката му. Мануил призна своята грешка, помоли да му опростят престъплението и падишахът го опрости. Дори отиде по-напред като, изпращайки принца при баща му, поиска да го приеме добре.
Ето по това време силите на османлиите бяха толкова големи, а силата на Византия бе толкова слаба, че без позволението на своя съюзник императорът не можеше да отвори вратите на държавния център дори за сина си. Тогава (788/1386) е смъртта на Хайреддин паша, един от най-ценните командири на Мурад, който с последната си победа бе присъединил Солун към османската страна. Хайреддин паша е оставил славата на способен генерал и мъдър съветник. Било сред ромейските, било сред османските историци, най-много документи ни е оставил Халкондил. Между документите, свързани с тази славна личност, този историк разкрива следния разговор, протекъл между султан Мурад и Хайреддин паша.
„Веднъж Хайреддин паша казва на султан Мурад:
- Господарю, за да може да се постигне с вашите армии желаната цел, как трябва да се ръководят военните дела?
Падишахът дава следния отговор:
- Като се възползваш от благоприятните случаи и спечелиш войската с милост и благодеяние.
- Но какво искате да кажете с това да се възползваме от удобните случаи?
- Искам да кажа, че за да постигнеш целта, трябва всяко средство да пресмяташ според различните вероятности, да можеш да ги измерваш и съпоставяш.
След това Хайреддин започва да се смее и казва:
- Природата те е създала с голямо благоразумие, виждам това. Но ако не знаеш предварително какво не трябва да се прави, и когато, съветвайки се сам със себе си не ти стига силата да отхвърлиш едно, а да приемеш друго направление, как ще пресметнеш и измериш тези средства? Когато се вземе решение за нещо, веднага трябва да се изпълни. Един умел командващ трябва да се държи много предпазливо, когато се съветва, но при изпълнението трябва да показва бързина като светкавица. И, начело на армията, да докаже, че притежава храброст, която ще бъде за пример“.
Ето, в рамките на тези разговори между везир и падишах, започна подготовката за завладяването на Византийската империя.
Смъртта на Хайреддин паша бе настъпила, докато отиваше в Йенишехир, който се намираше в земите на Ромейската империя.
Превод: Петко ПЕТКОВ
Следва
Tемата за манипулацията на общественото мнение е по-актуална от всякога. Точно за това решихме да ви припомним списъка с 10 техники за манипулация чрез медиите, съставен от световноизвестния американския лингвист, есеист и философ Ноам Чомски.
1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни (цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).
2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, и те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.
3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.
4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето. (Наблюдавайте разрешаването на случая с Истамбулската конвенция и Пакта за бежанците и емигрантите на ООН)
5.Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.
6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение …
7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят. (Припомнете си как бе променена образователната система у нас, според Лисабонските споразумения за средното образование и според Болонската система за висшето образование. И си дайте сметка как ще живеят децата ви.)
8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб … (Може би ще си отговорите, защото преобладават ТВ форматите, като Биг Брадър, Вип Брадър, Фермата, Сървайвър и нескончаемите сериали с убийства и насилие.)
9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.
10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.
|
Учените все още спорят дали вирусите да се причисляват към живата или неживата природа. Според съвременната биология животът трябва да отговаря на някои условия: да се самоорганизира, да се самообновява, да се саморегулира, да се самовъзпроизвежда и да се развива (да еволюира). Вирусите отговарят само на едно от посочените условия – те еволюират. Поради липса на органи вирусите използват рибозомите на други клетки. Принципът е следният: вирусът се прикрепя към дадена клетка и инжектира в нея своя РНК, която се свързва с рибозомите на клетката и я стимулира да произвежда вирусни белтъци. Произведените белтъчни молекули се свързват и образуват нов вирус, който разкъсва клетката при напускането й. Интересен факт е, че вирусите са много ценни за съвременното генно инженерство, заради способността си да пренасят генетичен материал в клетките. Използват се като вектори, които пренасят РНК от една клетка в друга, което причинява изкуствена мутация.
Днес са регистрирани около 5000 вида вируси. На латински вирус значи отрова. Размерите им са от 15 до 250 нанометра (1 нанометър е една милиардна част от метъра). За сравнение човешкият косъм е с диаметър 60 000 нанометра.
Вирусите нямат клетки, които се делят, те се развиват в заразените гостоприемни клетки. Вирусите съдържат генетични материали (ДНК или РНК), които им дават способността да мутират и да се развиват. Те също така имат защитно покритие, наречено капсид, който е съставен от множество на брой протеинови мономери, наречени капомер.
Коронавирусите са открити през 1965 г. от английските учени Тирел и Бъние, (Tyrrell D.A.J and Bynoe M.L). По същото време бразилският учен Д. Алмейда (Almeida J.D) извършва електронна микроскопия на органни култури инфектирани с коронавирус и открива, че вирусните частици приличат на вируса на инфекциозния бронхит при птиците. Те изглеждат като слънчева корона, от където идва и тяхното наименование – коронавируси. Размерите на коронавирусите са в диапазона 100-160 нанометра. За сравнение диаметърът на човешката клетка е около 10 микрона, 100 пъти по-голям от този на вирусите, а на бактериите около 1 микрон или 10 пъти по-големи от тези на вирусите.
В клетките дезоксирибонуклеиновите киселини (ДНК) са складовете с информация, а рибонуклеиновите киселини (РНК) транспортират информацията в ДНК. При вирусите, за да се зарази една клетка, трябва информацията от ДНК на вируса да се предаде на избраната клетка. За целта влиза в действие ензимът Интеграза, който катализира процеса. За да установят как се спира действието този фермент при ХИВ-вирусите, на учените от Харвардския университет са били необходими над 4 години. Установено е, че диаметърът на ХИВ-вируса, макар и с диаметър около 80-120 нанометра, въздейства по същия начин, както действат коронавирусите.
Диаметърът на Covid-19 е около 400-500 нанометра (по данни на The Ferret – Шотландия).
Съгласно изследване на МIТ е около 80нм; При появяването на вируса имаше данни, че е с размери до 500 нм.
В същото време, диметърът на:
• червените кръвни клетки е 6-8 000 нанометъра (нм);
• белите кръвни клетки е 8-20 000 нм;
• човешката клетка е 10 000 нм;
Сиреч вирусът е около 100 – 150 пъти по-малък от човешките клетки;
• дебелината на клетъчната мембрана е около 7-9 нм. Това означава, че защитата е твърде слаба, спрямо диаметъра на вируса;
• дължината на протеиновите шипове на Ковид-19 са около 9-12 нм;
• Диметърът на белодробните клетки е около 9 000 нм.
Изследователи от Масачузетския технологичен институт и Харвард, института Броуд с колеги от целия свят са определили специфични видове клетки, които стават мишени за Ковид-19. Установени са и „предателите“, които позволяват да се свържат протеините на шиповете на вируса с рецепторите на човешката клетка (т.е. те отварят на вируса „вратата на клетката“. Това са ферментите 2 (ACE2) и TMPRSS2;
• 99 % от масата на човешкото тяло се състои от само шест химични елементи: кислород, въглерод, водород, азот, калций и фосфор. Всяка органична молекула съдържа въглерод. От 65-90 % от всеки орган, клетка се състои от вода (по тегло) и не е изненадващо, че кислородът и водородът са основни компоненти в човешкото тяло.
С развитието на нанотехнологиите
наночастици се използват при производството на храни, в медицината, козметика и т.н. От 13.12. 2014 г. съставките, използвани под формата на "технически произведени наноматериали" в храните, трябва да бъдат обозначени с обозначението "нано" в списъка на съставките. Въпреки това, почти няма традиционни съставки, които попадат в тази дефиниция. За някои добавки Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) проучва дали те следва да бъдат класифицирани като наноматериали и етикетирани до 2020 г. Това са:
• Титановия диоксид (Е 171); Железни оксиди и железни хидроксиди (E 172); Сребро (E 174); Злато (E 175); Силициев диоксид (E 551); Калциев силикат (E 552); Магнезиев силикат (E 553a) и Талум/Талк (E 553b).
В същото време няма ограничение за техния размер и допустимото им количество, защото много от тях имат токсично въздействие на организма. А макрофагите – защитниците на клетките, изпълняват функциите на антиген и са в основата на вродения имунитет на човека. Те разпознават тела и частици с размери над 70 н.м.
Така например:
• E 171 Националния институт на САЩ за безопасност и здраве при работа с TiO2препоръча две отделни граници на експозиция - 2,4 mg/m3, докато при ултрафинни частици - 0,3 mg/m3, а като средно претеглени във времето концентрации до 10 часа на ден за 40-часова работна седмица. Има някои доказателства, че редки заболявания като „синдром на жълтите нокти“ може да бъде причинено от титан, или имплантирани по медицински причини или чрез консумиране на различни храни, съдържащи титанов диоксид.
• E172 се използва за оцветяване в храни и напитки. Разрешена е за ЕС, но е забранена в Германия!
• E 174 Като добавка в храните се използва „само за външна декорация“, като може да се намери при шоколадови и сладкарски изделия.
Дългата, редовна консумация на продукти, съдържащи Е 174 обаче може да доведе до увреждане на бъбреците и синьосиво обезцветяване на очите, носа и носната преграда, гърлото и кожата. Не е разрешена в Австралия.
• E 175 е разрешена само като оцветител за няколко храни. Взето в малка доза златото се счита за безвредно, защото е несмилаемо. По-големи количества обаче могат да причинят симптоми на отравяне. Терапия със златни соли може да има сериозни последици като увреждане на черния дроб или бъбреците.
• След вдишване на съдържащи въглерод наночастици могат да възникнат системни сърдечносъдови ефекти. Признаци на възпаление и промени са описани чрез маркери за коагулацията (BAFU 2007). След вдишване на наночастици от дизелови емисии се установява сурогати (непълноценни заместители) на ендотелите и дисфункция с намалено разпределение на t-PA (Плазминоген активатор на тъканта, протеин, участващ в разграждането на кръвни съсиреци.
• Въглеродни частици, златни частици, частици на манганов оксид и други влияят на обонянието като чрез епитела и обонятелния нерв могат да навлизат в мозъка.
• Инхалирани наночастици попадат в бронхите, при което се елиминира мукоцилиарния клирънс (очистващата функция на белия дроб) като с намаляване на размера на частиците, ефективността този механизъм отслабва. От друга страна те възпрепятстват работата на макрофагите на клирънса спрямо чуждите тела и ефективна фагоцитоза (унищожаването им от белите кръвни клетки). Установено е, че такива частици се задържат до 10 месеца в бронхите и се отлагат в алвеолите на белия дроб.
• Изследванията (in vitro) на силициев диоксид във формата на нанонишки и наночастици са показали, че допустимата концентрация е 190 mg/ml. Превишаването й води до разрушаване мембраните на клетките и некроза. Наночастици с размери 15-46 nm предизвикват и рак на белия дроб.
• Токсичността на цинковия оксид беше официално призната чрез присъдата на Калифорнийския съд от 21.08.2017 г. към фирмата J&J да изплати на 63-годишната Еva Echeverria като обезщетение за заболяването от рак на яйчниците през 2007 г., причинено от използването ежедневно на бебешка пудра за хигиена.
• Паралелно с тези положителни ефекти от приложението на наночастици от сребро е забелязано увреждане на черния дроб и мозъка на мишки (вкл. рак при риби) при натрупване на частици с размери 5-50 nm. Токсичността се свързва с протичането на окислителен стрес, нарушаване функциите на митохондрите и увеличаване проницаемостта на мебраните на клетките.
Тези данни не изчерпват възможните нежелателни/токсични въздействия на наночастици върху човешкото здраве. Същевременно има такива частици, които директно унищожават вируси, бактерии, токсини (напр. селен) в организма на човека или се използват като носители на вещества, които трябва да помогнат на клетките да се справят с нежелани „гости“, напр. като въглерода и силиция.
Прави впечатление, че някои от фирмите, които разработват ваксини ще включат в тях наночастици, без да упоменават техният размер! Така например изследователи в Северозападния университет и MIT работят по използване на наноструктури за доставка на пептидни молекули до вирусни молекули на Ковид-19. Молекулите на пептида (дехидратационен полимер от аминокиселини) може да са в състояние да се свържат със спам протеина на Ковид-19, и води до деактивиране на вирусната молекула. Пептидните молекули не оцеляват дълго в кръвта, така че пептидните молекули ще бъдат пренасяни от наноструктурите.11
В брой 1 от 2017 г. в Международното списание за ваксини и ваксинации (International Journal of Vaccines and Vaccination, Volume 4 Issue 1 – 2017) е поместено изследване на 44 ваксини за водещи фирми (някои от които и днес разработват ваксини срещу Ковид-19) в които е открито голямо количество на химически елементи с микро и наноразмери, наречени замърсители. Авторите се опасяват, че клетките на човека ще приемат тези частици като чужди тела и реакцията може да бъде развитие на възпалителни процеси, увреждане на имунната система и дори да проникнат в ДНК.
Възниква въпросът за ефектът от ваксините - ще се намали въздействието на вирусите, но същевременно може да се увреди здравословното състояние на организма. Кой контролира и носи отговорност за това?
От гореизложената информация биха могли да се направят следните изводи:
• Ковид-19 е твърде интелигентен, за да намира клетки с „предатели“, за да ги атакува и се възпроизвежда в тях;
• Кои са предпоставките, за да съществуват тези „предатели“, т.е да се изродят спрямо тяхното заложено значение за организма. Възможно ли е тава да бъде вследствие на:
Приемането на много Е-та с храните
и ако те са с размер под 70 нм. попадат директно в клетките (макрофагите не ги разпознават), респ. нарушават имунитета на клетката и създават условия за раждането на „предателите“;
• В 19-ата хромозома е описан ген IFNL, с най-изразена активност върху ACE2 при младите хора, поради което много млади хора боледуват безсимптомно. Първично се развива ARDS (аcute respiratory distress syndrome) с дифузно алвеоларно увреждане, вкл. на хиалинните мембрани. Допуска се наличие на пряко вирусно увреждане върху пневмоцитите. Установи се повишена съсирваемост и тромбоза на малките съдове с данни за ендотелно увреждане (Xu et al. 2/17);
В най-тежките случаи става ясно, че могат да бъдат засегнати на практика всички органи и системи. Смята се, че при някои пациенти имунната атака може да увреди пациента повече, отколкото самия вирус. Това свръхвъзпаление е риск за образуване на тромби. Цитокиновата буря (системна възпалителна реакция на организма) може да причини DIC-синдром (с неконтролируемо кървене и съсирване едновременно). Големия брой аутопсии в САЩ показа данни за повишена съсирваемост и тромбози в малките съдове на всички органи и промените в ендотела на малките съдове във всички органи, вкл. в белия дроб;
• Случайно ли е съвпадението на симптоматиката на действието на Ковид-19 с токсичното действие на наночастиците на някои вещества? Как тогава хората да се спокойни, че не са „подготвени“, без да подозират за настъплението на Ковид-19? А това е възможно да става чрез храни, напитки, козметика, терористични актове;
• Следва изводът, че борбата с Ковид-19 чрез ваксини може да не постигне желания ефект, тъй като клетките на отделният човек са увредени от неконтролираното и ускорено въвеждане на нови технологии (напр. нанотехнологиите). Това се потвърждава и от факта, че хора, които консумират второ качество храни или истински био-продукти( (без Е-та) по-лесно оздравяват в сравнение с тези, които консумират луксозни храни, но пълни с Е-та за по-добри вкусови качества и привлекателен външен вид;
• След Ковид-19 се очаква настъпването на БИРС (Близкоизточен респираторен синдром), който е по-смъртоносен. С разтопяването на ледници е възможно да се появят и други вируси, които са съществували пред милиони години и, за които днешното човечеството няма защита. Пред тези предстоящи заплахи могат да се добавят и непрекъснатите мутации на вирусите. Следва ли непрекъснато да се създават нови и нови ваксини, и човекът да бъде все повече тъпкан с антитела? Ваксините не гарантират предпазване от вирусите, а евентуално по-леко протичане на болестта, но това е свързано и с нивото на имунитета на индивида. Къде е обаче балансът между нормалната биоструктура на организма и тази изградена от антитела?
Не следва ли учените и изследователите да се съсредоточат върху:
• разработка на бързи и надеждни тестове за профилактичен контрол на населението за отклонения от здравословното състояние на организма, намаляване на имунитета. Дори такива тестове да бъдат и за персонално използване? В момента се правят опити за такива, но само по отношение Ковид-19;
• разработката на технологии за подаване на организма допълнителна защита по време на т.н. начален или „Репликативен стадий“, когато той се бори срещу вируса, а все още не е намерил приемащи клетки за неговото възпроизвеждане. Защо вместо подаването на кислород през белите дробове, което понякога е малко ефективно при увредени от вируса малките кръвоносни съдове на алвеолите, не се подава орално чрез подходящи субстанции (такива вече съществуват) или директно в кръвоносната система?
• разработка на уреди, сензори и технологии за контрол на съдържанието на наночастици в храни, козметика, медицински препарати, битова химия и т.н. като количество и размери. Държавата от своя страна да направи организация за тяхното прилагане и защита на населението. По този начин ще се предотврати навлизането на нежелани наночастици в организма и постепенно възстановяване на здравословна биоструктура на населението с нужния широкоспектърен имунитет;
• разработка на субстанции и методики за тяхното приложение за ежедневна профилактика на дихателния тракт, откритите части на тялото особено при съмнения за дисконфорт от отделния индивид.
Въпроси, които чакат отговор:
1. Защо Covid-19 e около 3 пъти по-голям от стандартните корона-вируси, в т.ч. и от вируса на СПИН? Да не би в стандартния корона вирус да са добавени изкуствени, допълнителни протеини, които да гарантират неговото възпроизвеждане? Или това са ензими, които катализират разграждането на сложни молекули (т.нар. процес на катаболизъм)? Какви ензими има в Covid-19, за да може да търси начина да бъдат атакувани, както при ХИВ вируса?
2. Защо инкубационния период при Covid-19 може да бъде до 21 дни съгласно последните данни от Световната здравна организация, т.е 5-10 пъти по-дълъг спрямо стандартните вируси? Да не би в този вирус да е вграден биочасовник на база на нанотехнологиите, който се включва и контролира действието на вируса при определени условия? Да могат например, да се заразят максимален брой хора? Или целта е друга - създаване на страх, хаос, паника и като следствие - колапс/рецесия на световната икономическа система?!
3. Covid-19 се разпространява с изключително бързи темпове, но заболяването от Covid-19 не е твърде смъртоносно и в мнозинството от случаи протича като грип или пневмония. Да не би целта на този вирус е да предизвика повреда в ДНК на клетките или мутации? Какво е състоянието на клетките при излекувани от вируса пациенти?
4. Досега борбата срещу Covid-19 се води чрез създаване на антивирус, като структура, за да се спре действието му, респ. да се създаде ваксина по този начин. Но има малко данни за използване на добрите страни на нанотехнологиите.
5. Не следва ли да се търсят повече средства, за да бъде унищожен вируса? Способът за безкрайно засилване имунната система, когато тя създава все повече антитела, няма ли да доведе до „цитокинова буря“? Това е свърхзащитна реакция на организма, която чрез имунната система, убива собственото тяло?
Няма съмнение, че мистерията около Covid-19 ще бъде разкрита, но все повече става ясно, че тази пандемия е само завеса, зад която се крие ужасяващата цел на една мащабна колонизация. На нейния път стоят средните и малките фирми, чиито унищожаване е задължително, за да няма средна класа, която е гаранция за социалния мир. И за да може увеличаването на дисбаланса „богати-бедни“, дае бъде гаранция за увеличаване господството на мултинационалните компании. От цялата тази многообхватна комбинация жертва ще бъдат по-малките държави. Всичко това ще доведе до установяване на нов световен ред, вони сфери на влияние и нови принципи във международните взаимоотношения.
Бел. ред. Използваните от автора източници на информация се пазят в редакцията.
Съюзът на българските писатели осъжда остро всички опити за изопачаване и подценяване на езиковото разнообразие и огромното общокултурно значение на романа „Под игото“ от Иван Вазов.
Като наследници на безценно книжовно богатство сме длъжни да опазваме българските национални светини неприкосновени и неопетнени.
Поредните опити да се поругае творчеството на Вазов обслужват невежеството, което се стреми да възпроизвежда лесносмилаеми и „модернизирани“ сурогати, представяни като осъвременена родна класика.
Позорен антибългарски и антилитературен акт е издаването на романа „Под игото“ на т.нар. шльокавица, и на „съвременен български“. По Закона за авторското право подобни книгоиздателски волности се наказват. И ако няма държавна институция, която да санкционира тези самозабравили се издатели, то нашето общество няма право да приема равнодушно престъпленията спрямо творчеството на класиците ни. Всичко това е издевателство, подобно на премахването от учебниците на христоматийни и знакови творби от гениални наши писатели, които десетилетия подхранваха обичта към Отечеството и нравствения облик на редица поколения. Отричането, деформирането на оригинала и профанизирането на образци от класическата литература е недопустимо в глобалния свят, където българските културни ценности ни дават самопознание и самочувствие. Те са и нашият принос към европейската култура.
Иван Вазов е единственият, признат от народа ни за Народен поет и за Патриарх на българската литературна духовност. Ето как той е заклеймил родоотстъпниците и невежите в далечната 1884 г. със стихотворението си „БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК“.
|
