Защо и как Съветската армия влиза у нас? Тъй като този въпрос ще предизвика ярост в нашенските соросоиди, ще си послужа само с два цитата на съвременници. Кои са те?
Първият е на Стойчо Мошанов - специален пратеник на правителството на Иван Багрянов в Кайро през август 1944 г. за среща с англо-американското командване там с цел сключване на примирие със САЩ и Великобритания. Вторият цитат е от спомените на Уинстън Чърчил, чиято личност не се нуждае от обяснение. И така какъв е отговорът на представителите на САЩ и Англия за исканото примирие. Ето какво пише Стойчо Мошанов (стр. 319) от „Моята мисия в Кайро“: „Всичко, което майор Уотсън ми подсказа за условията на примирието, не е по негова инициатива. Той е натоварен да ни подготви да преглътнем горчивия хап.
Условията за примирие ще бъдат тежки. Особено ме смущаваше алюзията на Уотсън за териториални отстъпки. Отказват ни правото за разискване. Дава ни се възможност само за последна дума.
България ще бъде окупирана до сключване на мира от войски на съюзниците, с които сме били във война. Участието на Съветския съюз в окупацията е подчинено на съгласието на западните му съюзници при условия, определени от тях. Не е изключена окупация от войски на Гърция и Югославия.
Последствия: инциденти от ненавист и отплата. Подчиненото положение на съветските окупационни войски ще бъде обидно за армията, която пристига до българската граница след редица кървави победи…
Под съюзнически войски се разбират и съветските… Неуместно е България да създаде без участията на Съветския съюз международен акт, които по косвен път, чрез неговите съюзници ще му даде право на действие в България за унищожаване на германските войски.
България трябва направо да поиска помощ от съветските войски“. По нататък авторът обяснява: „Аз приех да бъда в делегацията при две обещания: първо - промяна в правителството, второ - попълване на делегацията с член на правителството и с една честна дума - да се скъса с германците. Никое от тези обещания не е изпълнено, поради което при правителство на Багрянов аз не мога да получа условия за примирие“.
Дотук от този голям цитат може да се направи изводът, че мисията е невъзможна поради отказа за скъсване с Германия. Освен това Съветската армия е на добруджанската ни граница, американските войски са в Италия на 2000 км, а само една английска жандармерийска бригада е в Египет. Т. е. физически няма как други съюзнически войски освен съветските да влязат у нас.
А сега нещо много по-интересно – какво са ни готвили англо-американците по искане на Гърция при евентуално сключване на примирие с тях.
Стойчо Мошанов: „Ставаше дума за територии от стратегическо естество, защото гърците са си били взели поука от германското нахлуване и са установили уязвимите места“… По-нататък подробно се описва новата граница, която изключва от България: Мадан, Крумовград, Ивайловград. Стойчо Мошанов отказва преговорите.
С други думи, опити за избягване на съветската окупация от наша страна са правени в полза на англо-американската, но явно това е било невъзможно.
Да видим сега как “големите началници“ (по сегашната терминология) разпределят Източна Европа през октомври 1944 г. Цитирам вече Уинстън Чърчил - стр. 219, 5 том на „Мемоари“. Става дума за вечеря в Москва, на която са той и Сталин, Молотов и Идън: „Моментът беше удачен затова казах - нека видим как стоят нещата на Балканите.
Вашата армия е в Румъния и България. Там ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не си пречим на дребно, като преследваме противоречиви цели. Какво ще кажете, ако вие имате 90% надмощие в Румъния, а ние също 90% в Гърция, като в Югославия разполагаме с по 50%. Докато изчаквах отговора, написах на половин лист от хартия:
Румъния: Русия………90% Други………10%
Гърция: Русия………10% Великобритания със съгласието на САЩ……..90%
Югославия…….50% на 50%
Унгария……….. 50% на 50%
България: Русия………..75% Други………..25%
Бутнах листа към Сталин, който вече беше чул превода. Настъпи пауза. После той взе синия молив, драсна една голяма отметка и го върна обратно. Всичко се разреши за по-малко време, отколкото е необходимо на човек да седне…
След това настъпи дълго мълчание. Листът остана на масата. Аз наруших мълчанието и предложих за да не се сметне , че сме действали безцеремонно и цинично към въпроси, които са съдбовни за милиони хора, нека да изгорим листа.
Не, запазете го, каза Сталин.“ От коментар на всичко цитирано дотук няма нужда. Това е по време на войната. Впоследствие на Парижката мирна конференция всичко написано на листа хартия в Москва е спазено.
Слава богу под натиска на Молотов гръцките претенции не са удовлетворени и границите ни остават същите. Съветската окупация е със съгласието на Великите сили. Тя остава в цяла Източна Европа, включително в Австрия и Финландия. Там обаче общественият строй не се променя.
Не знам доколко сега у нас всичко написано дотук е политкоректно. Едно е ясно – за каквато и окупация да се говори след войната, тя е съгласувана и одобрена от Великите сили. Това е истината според самите извори - Стойчо Мошанов и Уинстън Чърчил, в която се вижда, че те и двамата не са политкоректни и им липсва съвременен прочит на историята, съгласно неолибералната напаст.
P.S. Тези дни стана известно, че Урсула фон дер Лайен изтърсила огромна цинична лъжа, че Аушвиц е освободен от съюзнически войски. Формално е така, защото има антихитлеристка коалиция - САЩ, Великобритания, СССР, и всичко е съгласувано винаги между тях.
Но истината е, че освобождението е дело само на Съветската армия, другите два съюзника тогава са още във Франция.
По същата логика България е окупирана от съюзните войски и действително в София имаше съюзническа военна мисия на трите страни. Но истината е, че окупацията до 1947 г. е само съветска. Ето как политкоректно се лъже от най-високо място, пък после се сърди на нашите управляващи.
Та те са едни добри и много усърдни ученици. А вече няма и никаква разлика в дефицита на интелект и цинизма между тях и брюкселските чиновници специално по въпросите на историята. Да припомним: “Който владее настоящето, той владее и миналото, който владее миналото, той владее и бъдещето.“
Но с лъжи нищо не се владее.
През 1990 година тръгнахме към промяна. Голямата коалиция СДС на големи митинги излезе с гръмки лозунги като този: „Ще направим у нас Швейцария на Балканите, а комунистите в Сибир”! Започнаха премахването на граничните ограждения на границата с Турция и Гърция! Направиха го! След това гласуваха Закон за ликвидационните съвети и ликвидираха земеделските кооперации, раздробиха земята на парчета! Следващата стъпка беше да ликвидират напояването, като от 12 млн. декара напоявана земя сега се напояват само около 100 хил. декара! Ликвидираха го!
Вследствие на това беше ликвидирано производството на плодове и зеленчуци, като спадът му достигна до 84%! Животновъдната ни продукция спадна с 86%! За пръв път в историята на България от 1992 година насам вносът ни на хранителни продукти достигна 86%!
В нашата мила Родина за периода от 1950 до 1990 г. бяха построени 2500 завода, от които по време само на управлението на Иван Костов, бяха ликвидирани 1200 и няколко продадени! Според статистиката на ООН нашата промишлено-аграрна продукция беше наредена на 27-мо място в света, а сега страната ни стана най-бедната в Европа!
В средствата за масова информация ежедневно ни убеждават, че с въвеждане на еврото ще се подобри благосъстоянието ни, но никой не казва конкретно какво ще стане. Никой не отговаря, защо финансово-мощни държави като Швеция и Дания не се натискат да влизат в Еврозоната! Защо Чехия държи на собствената си парична единица – кроната и не ламти за еврото?!
Двойните стандарти и лъжите деморализираха хората и те загубиха вяра и сигурност!
Когато беше премиер Пламен Орешарски, по настояване на Сергей Станишев беше предложен за шеф на ДАНС Делян Пеевски – депутат от ДПС, който почти не се вясваше на заседания в парламентарната зала. Тогава „умните и красивите” от Демократична България направиха мащабен протест и свалиха Орешарски. По време на протеста носеха бяло пиано и покрай него дефилираше гола до кръста една млада актриса. Сега Пеевски отново е депутат и ходи редовно на заседания в парламента. Председател е на парламентарната група и е един от ръководителите на ДПС, инициативен и даже си позволи да каже, че става за премиер! Сега за „умните и красивите” е почтен и способен за разлика от преди години, когато за тях беше олигарх, корумпиран, неподходящ за управленска дейност! Всичко се определя от конюнктурата, времето и интереса! Делян Пеевски е на почит, а „умните и красивите” не са на жълтите павета с бялото пиано и голата до кръста актриса!
Военният министър Тодор Тагарев, очевидно вън от реалностите, каза, че за военния университет няма достатъчно кандидати, тъй като младите хора са… манипулирани! Истината е, че в остатъчна България останаха и остават все по-малко младежи! Няма млади хора за земеделието, за жп транспорта, за лечебните заведения и т. н. Министър Тагарев заяви още, че „…българите са по-близки с украинците, отколкото с руснаците!” Това ако не е вулгарен цинизъм, не знам какво е! Когато Владимир Илич Ленин образува Съветския съюз, образува и Република Украйна с първи министър-председател българина Кръстьо Раковски! Украинците са модифицирани руснаци и те никога преди това не са имали държава! Тагарев работи открито, без никакво притеснение, като военен министър на Украйна!
Към настоящият момент премиер на България е акад. Николай Денков! Като десен политик и яростен атлантик на 12 декември 2023 година той започна премахването на Паметника на Съветската армия, построен със средства на признателните българи в чест на победата над хитлерофашизма! Премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил я нарече „Победоносната Червена армия над хитлеризма”, а по-късно заяви: „Трябва да признаем, че русите извадиха червата на немския звяр”!
Сега по фашистки образец се реабилитира фашизмът чрез премахването символа на паметта за този ужас, сполетял човечеството!
По ирония на съдбата през 1941 г. предшествениците на сегашните управляващи, премиер на фашисткото правителство на България е проф. Богдан Филов, който по това време е бил и Председател на БАН! На същата дата, 12 декември 1941 година, по негово предложение, Министерският съвет гласува да предложи на Народното събрание България да обяви война на Великобритания и САЩ! На 13 декември, същата година, Народното събрание гласува обявяване война на тези страни с овации и ръкопляскания! Датите са еднакви, а времената сходни! Когато започват бомбардировките над София, Дупница, Враца, Радомир, Казан лък и други населени места, правителството на проф. Богдан Филов се скри във правителствените вили в Чамкория (днес Боровец), а с народа е известно какво стана!
На 13 декември 2023 г. в София започна по фашистки образец реално унищожаването символа на победата над кафявата чума - фашизма! Първо отрязаха главата на войника от монумента, после отрязаха дясната му ръка и т. н. Чрез премахването на паметника на съветския войник и на българите от състава на Трети украински фронт на маршал Толбухин, освободители на Европа от арийския расизъм, изостриха противопоставянето на българският народ пред най- светлия християнски празник – Коледа! Тази „победа” на неофашизма беше тържествено отпразнувана от активисти – евроатлантици с голяма торта, украсена с ръцете, краката и главата на съветския войник!
Предшествениците на тези атлантици празнуваха при други условия и закони – Закона за защита на държавата и Закона за защита на нацията – закон против евреите! Те бяха верни на Третия райх и бяха против Великобритания и САЩ, а сегашните десни евроатлантици са със САЩ и Великобритания - и против Русия!
Само няколко примера: На 19 май 1944 г., заместник-командирът на Радомирския партизански отряд Асен Лагадинов среща 16-годишното овчарче Иван Рачев, което му казва, че наблизо има партизани. Приближавайки се към тях, се оказва, че това е контрачета, измислена от проф. Богдан Филов, група от опитни полицаи, облечени като партизани. Стрелят и подполк. Иван Гоцев застрелва Лагадинов, отрязва главата му и с нея води „полицаите партизани” в казиното до Радомир, да почерпи за главата! На другият ден „полицаите партизани” убиват и овчарчето, тъй като осведомявало партизаните!
На 31 март 1944 година е арестуван 16-годишният ученик Иван Димчев Кривиралчев, уличен в контакти с партизаните. Кървавият генерал Кочо Стоянов наредил на полицаят Гочо Брайков да го обработи и ликвидира! Полицаят запалил огън, изтезавал Иван и му казал: „Ще си направя мезе от сърцето ти и дробът ти”! Така и направил! Трупа изгорил в огъня!
На 1 април 1944 г. полицаи откриват партизанското скривалище на Габровско-Севлиевския партизански отряд в местността Осеникова поляна в Централна Стара планина! В него са се намирали Ганка Палаузова и 13-годишният ѝ син Митко Палаузов, както и 2-ма ранени млади партизани. Полицаят Русчо Тончев Русчев стреля с картечница, после хвърля няколко гранати и разгромява землянката! Труповете са оставени, а гордият убиец води групата полицаи в близките кръчми да почерпи за наградата, която ще вземе!
През 1943-1944 г. фашисткият министър-председател на България проф. Богдан Филов сключва договор с Германия за износ на наша хранителна продукция, като заплащането ѝ да бъде след победата! Всички знаем за пълната капитулация на Германия и резултатът от този договор е ясен!
Списъкът на фашистките зверства и безчинства е дълъг, но аз фиксирах само една много малка част от него, за да ви покажа сходството на техните наследници! Почеркът на сегашните управляващи е същият като на техните предшественици! Имената на всичките тези фашистки убийци са изписани на мемориала на „жертвите от комунизма” пред Народният дворец на културата в София!
Правителството на акад. Николай Денков внесе неотдавна предложение за решение в Народното събрание за безвъзмездно предоставяне на 100 броя бронетранспортьори на Украйна! И така, решението беше гласувано от небългарските депутати на „сглобката“ и вече е факт въпреки волята на по-голямата част от българското общество да не е съгласно с такова решение, тъй като бронетранспортьорите са крайно необходими при природни бедствия! Престъпно е и решението да бъдат предоставени 17 млн. лева за подпомагане на Украйна, при положение че ние събираме пластмасови капачки и волни помощи за медицинска техника и нуждаещи се от лечение деца!
Правителството на проф. Богдан Филов след 1941 г. запечатваше радиоапаратите с червен восък, за да не могат да се слушат базираните в Москва български радиостанции „Христо Ботев” и „Народен глас”! Сега правителството на акад. Денков, за да ни „предпази” от кремълска пропаганда относно военните си действия в Украйна, изключи руските телевизионни канали!
П ремиерът проф. Богдан Филов сформира дирекция към тогавашния министерския съвет за депортиране на евреите с директор Александър Белов и секретар Лиляна Паница. За периода от 1 март 1943 г. до 29 март 1943 г. са депортирани в лагера Треблинка в Полша, от Беломорска Тракия – 4 538 евреи, от Македония – 7 144 и от Пиротско – 185, или всичко 11 867евреи!
Сега, при военния конфликт между Израел и ХАМАС, премиерът Денков, като видя, че държавният секретар на САЩ отиде на посещение в еврейската държава и застана на нейна страна, той взема правителствения самолет, отиде в Тел Авив и застана и той изцяло зад евреите! Държавници от други страни не го последваха! Злепостави България, като настрои арабския свят срещу нас! Веднага бяха нападнати наши моряци на два кораба!Може да се очаква и друго нападение!
Слугинажът на чужди интереси е най-отвратителното робство! Фашизмът е унищожаване на другия чрез простотия и садизъм! На България са необходими управници- родолюбци, с български добродетели, а не предателски родоотстъпници!
|
Те желаят ние да изчезнем, но без война с нас или с нашите братя. Искат единствено те да останат на нашата планета. Те, добрите момчета (гудгайз) вече са решили съдбата на останалите (бедгайз) и ги унищожават от въздуха с бомби и напалм като вредни бръмбари.
Неотдавна нещо подобно се вършеше в Европа с по-евтина режисура. Тогавашните добри момчета пъхаха в газовите камери тогавашните лоши момчета: евреи и славяни, след това ги изгаряха в крематориуми, а от пепелта правеха минерални торове.
Те желаят смъртта на всички ни, но … без да водят война. И в това е тяхната неизкоренима заблуда. Те забравят, че преди да натикат всички в газовите камери, германците бяха воювали. Тяхната несбъдната инфантилна мечта е да се ликвидираме сами, следвайки внушенията на нашите предатели, които ще засвирят на флейта, а ние като хипнотизирани плъхове под строй сами ще се потопим под водата. Или да се сблъскаме с нашите братя на живот и смърт и да се самоунищожим още преди да е започнало сражението за всяка глътка въздух и за всяка капка вода на нашата планета, замърсена главно от тях. По принцип тяхното желание е разбираемо. „Аз ще умра утре, но ти умри сега!“ Насъскваш и наблюдаваш. Но почти същото възнамеряват и планират да извършат и всички останали, в това число и ние. И въпреки, че нашият опит за подобни неща не е голям, ние се учим в движение и ще догоним останалите.
Гнилото е другаде. Те са си втълпили и отдавна са набили в главите си, че всички ще правят всичко по техните планове. А в техните планове е записано горе долу следното:
Първи ще бъдат мюсюлманите.
Втори – индусите.
След това ще дойде нашият ред или на Европа. А може би едновременно на нас и на Европа. И те ще останат насаме лице в лице с нашите жълти братя, с които друг начин за справяне освен водородна бомба няма и не може да има. До настъпване на това време негрите оцелели от СПИН-а ще се съсредоточат в района на Монмартър в Париж, очиствайки от себе си Африка, която има шанс да избегне атомните бомбардировки. И точно там, в Африка, ще се съберат малкото оцелели хомо сапиенс.
Планът си го бива. План като план. Малко напомня на вица за слона в зоопарка, който можел да изяде 50 килограма банани. „Че ще ги изяде е сигурно, но кой ще му ги даде?“ Такива планове нашият шегаджия Жирик може да предложи за столетие напред. Планът колкото и внушителен да изглежда, все още не представлява извращение. Той може да бъде една заблуда или грешка като немалко човешки планове. Извращението се състои в това, че те са обявили своя план за божествен, а себе си за богове. За съществуването на други божества и други богове според тях не може да става и дума. Т.е. те имат за нас план, а наш план за тях сякаш не се предвижда и не може да има. Именно това е най-болното и най-слабото им място. Това е бълнуване, което е формулирано така: „Ние, тук, обсъдихме нещата и решихме да ликвидираме първо арабите заради техния петрол, след това индусите за да не успеят да се размножат и разселят, а по-нататък ще караме по план. И всичко това няма начин да не стане, защото сме го замислили ние. И никой няма да може нито да ни убие, нито да ни пипне с пръст. Плюем на нечия хилядолетна държавност, на нечии религии, митологии и аристокрации. Ще плюем на всичко това, защото никога не сме го имали и днес също го нямаме: нито държава, нито религия, нито благородническо съсловие. Но имаме идея фикс и много нули в компютрите.“
Извращението е в това, че те си вярват.
Те, за разлика от нас, са просто невежи. Ние по природа сме любознателни и пресметливи. А още повече се различават от нашите жълти братя, милиони от които се преселват при тях и старателно ги изучават. Впрочем немалко хора и от нашите отидоха при тях. И това не е без причина. А виж, ние нещо не ги привличаме. При нас им се вижда тежко. Защото са „пиндоси“ т.е. простовати янки.
Така че въпросът е „Кой кого ще прекара?“. Къде ще се намерят повече предатели? При тях, където всички са чужди един на друг или при нас, където всички сме роднини. Изобщо възможно ли ще бъде да се разглежда като предателство, ако живеещите при тях негри, китайци, японци или нашите (руснаците, б.пр.) взривят отвътре тяхната картонена къщичка. Мисля че не. Това от историческа гледна точка ще бъде закономерно и справедливо. Защото ние и нашите братя живеем в реален свят на реални неща, събития и явления. А те живеят в измислен от тях свят на зелените нули. Именно това е главното тяхно извращение, което се стремят да натрапят на целия свят, но няма да се получи.
Техните пари това са същите тези стъклени мъниста, за които получиха своя Манхатън, за да го застроят с внушителните по размери стъклени сараи. Само че на този свят не останаха наивни индианци, защото бяха прибързано изклани. Те вярват на своето нощно бълнуване, че ще продължат до безкрай да разменят своите мъниста за острови, петрол, танкове, газ и вода до постигане на пълната си победа. Че ще получат всички богатства на света срещу зелени нули и с тези зелени нули ще довършат всички останали.
Техният самолетоносач струва куп зелени нули. Но ние изобретихме ракети, които се носят под водата с огромна скорост и са в състояние да унищожат множеството нули със стопроцентова гаранция. На всичко отгоре не струват чак толкова скъпо. Кой кого ще прекара в този случай?
Но нека оставим ракетите, Бог с тях! Ние съвсем скоро ще видим как с трясък ще се провали техният план да разкатаят исляма за две петилетки. Точно те ли, които треперят пред смъртта, ще громят мюсюлманите възхищаващи се от саможертвата в джихада? Нали когато се беше появил черен снайперист, приел исляма, или пък нает от тях самите негър - снайперист, те веднага напълниха гащите. Смърдяха и се отдръпваха един от друг. Ако такъв снайперист се беше появил при нас, веднага щяхме да го погнем по улицата, за да го заловим. Нашите деца нашите юноши и тимуровци биха заловили такъв снайперист за броени часове. И дори биха го разкъсали на части, за да не се повтаря това нещо друг път.
В интерес на истината те са още по-нагли от своите предшественици, допускащи все пак нашето съществуване в качеството на работен добитък. Те не желаят такъв работен добитък. Възможно е да им е дошло до гуша от тези наши, които през последните 50 години пристигнаха при тях да станат богати. Направо съжаляват, че не могат да ни превземат като Панама или да ни купят като Албания. Те чувстват, че не сме нито ескимоси, нито араби, затова не ни искат живи. Ние може и да не изкопаем нашия алуминий, но и на чужденци няма да позволим да го изкопаят. Значи, смятат те, алуминият трябва да бъде очистен от нас.
В прекомерното си високомерие уродите има за какво да се замислят. Всеки техен убит се прибира със специален самолет, завит в американското знаме и го посреща празнична тълпа. А ние разрушихме с бомби собствения си град Грозни с наши хора в него. Изтрихме го от картата по-добре от Дрезден. А защо - никой не може да обясни. Може би за да се боят от нас отново всички. А може би просто така се получи. Изтрихме Грозни от картата и продължихме да живеем. Ние ще ги прекараме, защото не знаем, а и не се интересуваме особено, колко бяха убитите от нашите бомби в Грозни. Слава Богу останаха и живи. Ние се разглеждаме като голямо дърво, от което могат да се откършват клонки. Това понякога дори е необходимо. А те са като плантация от нарциси, всеки един от които мисли само за себе си: иска вода, грижа и огледало, за да се оглежда доволен и да се готви за по-успешната си продажба.
Уродите са срещу нас и нашите братя. Те са маниакални егоцентрици и по това се отличават от нас и нашите братя. Нашите предци са казвали: „Няма стадо без мърша!“ Но май не са били прави. В нашето човешко семейство такива уроди не са нужни. От тяхното присъствие семейството започва да линее и да се разпада.
Уродите се различават по следните признаци:
Те са приключили с опитите, каквито се явяват религиите, да проумеят смисъла на живота и са заменили наведнъж всички богове със своите сиво-зелени хартийки.
Те са живи роботи, програмите на които са създали програмисти-параноици, завладени от манията за убийство. Затова и тяхното поведение не е трудно да се моделира и предсказва. Необходимо е просто да се знае програмата и да се натискат съответните бутони. Кажете им „зеле“ и всички ще се озъбят. Те живеят в своя виртуален измислен свят, в който даже войната не се оценява от позиция на силата, а от гледна точка как всичко това ще изглежда на екрана.
Те живеят по техните кретенски правила, които смятат, че са единственият закон в света. С рекламни „слогани“ маниакалните уроди са заменили културата,религията, митологията, историята, незаменими съставляващи на живота на всеки народ. Те са напечатали на своите банкноти „Ние вярваме в Бога!“, за да стане ясно на всеки къде се е заселил техния Бог.
„По добре да си мъртъв, отколкото червен“. С този лозунг десетки години плашеха сами себе си точно тези, от които по- червени никога не е имало и няма да има.
„Ще направим света най-доброто място за живот“. Този символ на вярата ще ви издекламира всеки един от тях, само дето ще забрави да поясни именно за кого този свят ще стане най-доброто място за живот. А ако го попитате, той ще се озъби като след „Кажи зеле!“ и ще обясни: „Разбира се за всички. В този свят ние всички сме равни приятелю“. А думичката „свобода“ по- добре да не споменавате, чуят ли я от умиление ще се олигавят.
Техният свят е дихотомичен, черно-бял като на даун. Или да, или не. Имаше за тях „империя на злото“ – това между другото бяхме ние. И има „империя на доброто“, която от скромност така и не произнасят на глас. В тази империя на доброто царува Супермен облечен в панаирджийски шарени парцали,железни гащи и с очила, за да изглежда по-умен.
Тяхната налудничава идея е проста. Между нас, здравите, погрешно битува заблудата, че тяхната мания е много сложна, защото уродите бъркат и забравят даже няколкото рекламни лозунга, на базата на които живеят и действат. Защото алчността им затъмнява паметта.
Уродите лесно се разпознават по набора от черно-бели формулировки, с които описват заобикалящия ги свят. Основните звучат така:
Хората могат да бъдат или добри, или лоши;
Добрите са те, останалите са лоши;
Те живеят на свобода, останалите под тирания;
При тях има прогрес, при другите – застой;
Те са силни и свободни, останалите са слаби и роби;
„Те, това американците ли са?“ би попитал проницателният читател.
Да, мнозинството от тези, които ние обезателно ще прекараме, е съсредоточено в Ню Йорк, Вашингтон и другите градове на Америка. Но те представляват една малка част от жителите на Съединените щати. Наистина точно тази част притежава властта в Америка и диктува на света своя кошмарен нов световен ред.
Това са тези американци, които са безнадеждно обсебени от маниакален егоцентризъм. Разбира се такива има не само в Америка. Има ги много и в Европа, незначителен брой има и у нас. Срещат се навсякъде, защото тяхната мания е заразна.
„Те, това да не са евреите?“. Да, донякъде. Между тях има достатъчен брой от тези, които ги наричат „евреи“ и болшинството от тези евреи също е съсредоточено в САЩ. Дали са евреи зависи от разбирането на термина. Ако под „евреи“ разбираме народа, който има своя религия, култура и история, то между тях почти няма просветени и културни хора изповядващи юдаизъм. Те са уродите в човешкото семейство, които нарушават нормите на всички религии и култури. За тях историята започва от деня, в който е била открита нюйоркската борса. Ако под „евреин“ разбираме търговец на пари т.е. на зелени нули, имащ еврейска кръв и предци, изповядвали едно време юдаизъм, то тогава сред тях евреите са много.
Бедата е там, че своя кошмарен занаят, а именно да купуват пари с пари и после тези пари да продават за други пари, те натрапиха на целия свят.
А кои сме ние?
Ние сме тези, които ще ги прекарат.
Ние, това са руските хора. Разбира се главно руснаците. Отново зависи от разбирането на термина. Ако под „руските хора“ се разбира най-силният народ на бялата раса, който по силата на своята история стои най-близо до разбирането на същността на живота, то ние – това сме руските хора. С изключение на предателите и негодниците (сволочи). Предателите няма защо да бъдат прекарвани, защото са малодушни и сами се прекарват. А по начало “сволочите“ трябва да изнесем пред скоби. Те приличат на скакалци с неясно групово съзнание на ниво рояк насекоми.
Да, тези, които ще прекарат уродите, това са руските хора, ако „руски“ се възприема като атрибут на цивилизация, започваща сама да се разглежда като такава. Не някаква черна дупка между Изтока и Запада, християнството и исляма, а изкристализираща под огромен исторически натиск руска цивилизация на оцеляващите. На тези, които ще оцелеят и ще надживеят уродите.
Кои могат да са наши братя? Всеки народ, който не е изгубил реални представи за смисъла на живота, изразени в действаща религия, култура и собствен исторически инстинкт, днес все още има шанс да оцелее и може да бъде сред тези, които ще прекарат уродите. Всеки такъв народ е наш брат по разум, наш брат по дух и както казват сега в Русия – брат до живот. Брат в първоначалното значение на думата - един от няколко потомци.
Наши братя са всички освен уродите, въпреки че сме генетично близки. Да, ние и уродите боричкащи се в Ню Йорк, външно си приличаме повече едни на други, отколкото нашите черни братя от Африка, говорещи на езика „барбара“ и говорещите на диалект обитатели на древния руски град Углич. Но между нас и уродите лежи бездна. Нашата цивилизация на оцеляващите е несъвместима с тяхната банда от живи роботи. А виж, нашите черни братя, говорещи езика барбара, при желание от тяхна страна и благоприятни условия, могат да се сближат с нас и да се научат на всичко, което умеем ние. Има много такива примери.
По същия начин нашите светлокоси угличани са способни не само да научат езика барбара, но и с успех да се впишат в техния пъстър племенен живот като вождове и шамани.
А уродите няма да оцелеят нито в Углич, още по-малко в племето барбара. В Углич тях ще ги заплюят, а в Африка ще бъдат изядени.
Превод: Румен Воденичаров
ФОРМИРА СЕ
НОВ ТИП ДЪРЖАВА
Последното (ще кажа: предсмъртното) убежище на капитала и буржоазията е ЛГБТИ (лесбийки, гей, бисексуални и трансджендъри) идеологията и нейната зараждаща се политическа практика!
След това световната ядрена война е неизбежна. Капитализмът няма повече възможности да избира и предлага. Неговата изобретателност и съзидателност са напълно изчерпани – останали са тези две възможности.
Кризата на буржоазно-капиталистическата социално-икономическа и политическа система е толкова дълбока, за да бъде решавана и преодолявана. Нито дори забавяна, за да се даде време, в което да се потърсят и приложат някакви успешни мерки за спиране на разпада й. С икономически подходи вече е немислимо да се открие рационална идея, която да се изпълни в някакви икономически реформи, за да се постигне положително развитие.
Това вече породи сериозно социално недоволство, приемащо все повече политически характер и претенции, които властта и системата не могат да изпълнят. Напрежението се засилва, а държавата все повече отслабва. Това проличава дори в държавите от Европейския съюз, но и в САЩ. Слабият Запад е негоден да решава проблемите на Европа и света, появили се с кризата. А това вече е сътресение за целия свят, който досега е разчитал именно на колективния Запад. Светът започва да осъзнава безсилието на колективния Запад и че няма смисъл да очаква от него каквато и да било помощ, а още по-малко да продължи да ръководи световните дела. Защото настъпва ново време и разположението на силите в геополитиката се променя драстично. Геополитическите пластове се разместват, а при такова разместване, състоянието на света е нестабилно и е опасно. Дори страшно.
Страшно е за света, но и за колективния Запад: той губи най-много и дори всичко. Но още повече губи капиталът, където и да е, понеже няма вече надеждната си опора и трябва да търси нови сили и нови форми, за да заздрави своето господство над човечеството. Западът е изместен от позициите си, защото преди него капиталът е навлязъл в безизходица и е заплашен с реално поражение.
Естествената реакция на засегнатите и поразени сили е да търсят средства, с които да забавят разпада. Те сами не са в състояние да се преобразят и да й предложат нещо ефикасно, за да продължи системата да функционира в предишния си ритъм и производителност.
Но да изобретят политически грим за погрознялото и набръчкано лице, изразяващо вече не младост и сила, а немощ и наближаваща смърт, те умеят.
Умеят не само да поразкрасят уродливия й лик, но и да й придадат сили за нова агресия срещу предчувстващите вече отпускането на нейния „вълчи капан“. Нищо не може да спре капитала и буржоазията да искат да получават още и още от света, който владеят и от който не се канят да излизат. Макар да усещат, че това време е настъпило.
Джендър идеологията бе тежкият удар на системата в нейния залез. Тази идеология и изобщо разбирането за дадената по природа свобода на човека да разполага със своето тяло и да го възприема и вижда било като мъжко, било като женско. Поради което е допустимо полът да бъде сменян и физически. И това право да се даде дори на невръстните деца, като се забрани на родителите им да им пречат. Различните като сексуална ориентация човеци дори се поставят в привилегировано положение и дръзко да изповядват публично себе си като различни от всички останали. И дори да сключват еднополови бракове. По тяхна повеля се отменят родовите названия „майка“ и „баща“, защото в еднополовите бракове такива различия не е възможно да съществуват. А именно те определят от тук насетне характера на семейството и отношенията вътре в него.
Тази идеология е най-гнусното отрицание на Бога и християнството.
Но това отрицание не остава само в рамките на семейството, в което се изпълнява възпроизводството на човека, отглеждат се деца и се формира личността. Всичко, според новата идеология, бива изпълвано с нея. Това е голямата политическа и геополитическа революция на ЛГБТИ идеологията в устройството на обществото, държавата и света. Прави се опит да се преодолее правилото, че държавното управление се основава и се възлага съобразно съотношението вътре в обществото между класите и съсловия и политическите субекти, които ги изразяват и представят в политическия живот. Вместо този традиционен принцип се прилага онова, което съдържа в себе си новата идеология. Властта се поема от трансджендъри, гейове, живеещи в еднополови бракове, и на тях се повелява да ръководят държавата и нейните дела. Това обаче още означава, че обществото намира за напълно естествено хора, които приемат да се откажат само от функциите си на мъже и жени, на бащи и майки, на живеещи в традиционни семейства, да организират държавата и обществото, да управляват образованието и здравеопазването, възпитанието на подрастващите… В такова общество и държава постепенно, ала достатъчно бързо рязко ще спадне раждаемостта и те няма да могат да се възпроизвеждат. Освен ако не се въведе някаква индустрия за изкуствено зачевана, износване и раждане на човешките същества. Т. е. на „инкубатори“ за хора, раждани по изкуствен начин. А не както Бог е отредил.
Но това ще са други хора и държавата им ще е друга. И всъщност няма да са хора и държавата им няма да е държава!
В крайна сметка днес се формира и нов тип човек, различен от този, който Бог е създал по Свой образ и подобие. Този процес е в напреднала фаза, което позволява да се пристъпи към избистряне на образа на новия тип държава и да се включи в служение на новия тип държавници и политици.
Джендър (гендър) държавата е силно изопачаване на познатия тип буржоазна държава, който организира, охранява и ръководи буржоазното общество с неговото разслоение на класи и съсловия, които са еднакви по своя природен статус мъже или жени и чрез това си разделение се събират в семейства, за да се възпроизвеждат демографски. Когато раждаемостта намалее или в семейството отслабнат връзките между родители и деца, това е сигнал за нарушени отношения и съотношения, които пречат болезнено на нормалния живот.
Постепенно демографският проблем във всички „джендър държави“ ще се превърне в крещящ, но този път той няма да предизвика бурния ефект, който предизвиква днес в повечето европейски страни. Защото за този тип държава това няма е трагедия, нито драма, нито изобщо ще се отчита като някаква трудност или заплаха за бъдещето й.
Джендър идеологията не е разпространена навсякъде по света и не всички нации и държави са я приели или разрешили. Затова е налагането на новия тип държава не става бързо. Но активно се подготвя „офанзивата“ по утвърждаването й. И скоро ще видим държавно управление, осъществявано преди всичко от хора с двойна сексуална ориентация, трансджендъри, гейове. Те ще започнат да въвеждат и новите принципи на държавно и обществено устройство. Примерът с Франция, САЩ, Естония, Финландия и в още няколко други европейски държави се отчита като успешен и започва да се прилага все по-смело и по-често.
Западът няма, както вече стана дума по-горе, никакъв полезен ход, за да възстанови господството си. В безизходицата, в която е потънал, единственият изход е войната. На друго не е способен, ала войната е твърде радикален ход, на който той не е достатъчно готов. Още повече че срещу него неминуемо ще се изправят поне Китай и Русия. Затова и ще опита с „меки средства“ да възстанови собственото си равновесие и задържи в ръцете си измъкващия й се днешен свят.
Светът обаче ще трябва да реши кое е по-малкото зло и от кой избор ще има повече полза за бъдещето.
Най-добре е да събере сили и да изхвърли разложения труп на капиталистическата система и повече да не се занимава нито с джендър държава, нито с войни.
Ала новият тип държава се формира и скоро ще се покаже в целия си ръст и сила. Който не е готов за това бъдеще, ще бере ядове, но и ще е отговорен за света!
|
