Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Пишман психиатър и плачевен творец

Е-поща Печат PDF

Всяка сряда излиза вестник „Филтър“ на Патрашкова и всяка сряда в него е поместе­но по едно алкохолно безумие на Калин Терзийски - „пи-са- тел“. Бутилките се трупат, алко­холът е повече от хемоглобина и Кальо, в делириум тременс, лее във вестника все по-слузести кретенизми, чиято единстве­на цел е седмичният хонорар. А може би, мятайки тези кални пиратки, Терзийски се надява да не бъде напълно забравен от българския читател. Меч­тае да се промъкне и приюти в общественото съзнание, па ма­кар и само като негоден сорос­ки ратай, нарочен за изхвърляне от софрата, отдавна самолишил се от талант и чест, маргинален „просяк на внимание“, гърчещ се в нозете на минувачите.

Тежка е участта на всеки ла­кей, но най-трагична е съдбата на оня ибрикчия, чийто ибрик е пукнат и протекъл, а той все още се натиска да подмива с него интимните части на гос­подаря си.

Прочетох статията на Кальо във „Филтър“ с онова почти фи­зически осезаемо неудобство, което винаги предизвикват у нас бездарните текстове на графо­маните, изсмукани от пръстите и абсолютно ненужни като пред­лагана проблематика. Статия­та е озаглавена „Ако ромите си поискат държава, как ще я кръс­тят?“ - нерде не! Сякаш сред толкова галопиращи световни събития в изминалите от нача­лото на годината броени седми­ци сме опрели точно до тоя казус. Интрижката в заглавието обаче е само повод за Кальо да навре в лицата ни омразата си към държавата като институция и към патриотизма като емоцио­нално състояние, като граж­данско и политическо съзна­ние. Няма да се спирам на по­пръжните му по повод нацио­налните чувства „на демоса“, заемащи половината от съчи­нението и вонящи на олян с шльокавица кръчмарски тез­гях - ще цитирам само следния махмурлушки бълвоч:

„Бих казал на всеки патри­от-националист: абе, другарю, не ти ли е ясно, че цялата ра­бота с имената на държавите, цялата работа с национализми­те, с патриотизмите, с патри­отарщините, с националните имена и знамена, с национал­ните символи, с националните гордости и националните све­тини... е една гнусна помия.“

От това изречение разбира­ме, че в плътната мъгла на пи­янството и отрицателството на Кальо му се губи разлика­та между между „националните имена, символи и светини“ и де­магогията на „патриотарите“, които използват за свои мерзки цели националните идеи. Всич­ки тия несъвместими понятия и интереси - от най-чистия идеа­лизъм до най-грубия материали­ зъм, пияницата налива в един леген - и клейми като „гнусна помия“. С подобни фрази той на­сочва едно пълноводно ручейче, бъкащо от болестотворни ми­азми и внушения, към мелни­цата чичко си Сорос.

По отношение началата на държавата Кальо има същото извратено разбиране, породено както от невежество, така и от же­лание да оближе ръчицата, коя­то му подхвърля залък. А също от комичен напън да шокира, да оригиналничи и с пиянско пре­дизвикателство да заплюе „земя и небо, звяр и природа“. Но както във всички подобни случаи тоя, който плюе нагоре, плюе вър­ху самия себе си. Кальо едва ли е чувал името на Диодор Сици­лийски, а още по-слабо вероятно е да е чел описанието на великия древен хронист за пътя към съз­даването на държавата. Платон и Аристотел явно също нико­га не са били обект на Кальовото внимание. Иначе пишман „пси­хиатърът“ и плачевен „творец“ щеше да знае, че в най-дълбо­ка древност институцията на държавата е създадена от ду­ховните елити на народите, а не от „малки групички свръхагресив­ни, свръхнагли, свръхбезсрамни и свръхалчни човешки същества“. Държавата (в българския език съ­ществителното е изключително красноречиво - държа!) има две основни функции (обяснявам заради илитератите като Ка­льо): да поддържа ред и спра­ведливост в обществото и да предпазва това общество от външни врагове. Такива враго­ве в древността са били племена, далеч по-нецивилизовани от изградилите държавни фор­мации народи. Племена, целя­щи да ограбят техните блага, да отвлекат и поробят техните жи­тели и да си присвоят тяхната територия. Държавата в своите начала не е била орган за наси­лие над произвеждащите ма­териални и духовни блага об­ществени слоеве. Както пише Диодор, в дълбоката древност, в държавата на Дионис най-на­пред са създадени кастата на зе­меделците и тази на жреците, т. е. интелигенцията - които са се ползвали с най-висок авто­ритет. Да, впоследствие класи­те, представляващи държавна­та власт, са изопачили смисъ­ла и функциите на държавната институция, но и самият чо­век - независимо на коя класа е представител, е падал все по- ниско в духовно отношение, докато се стигне до днешния тотален срив - и на държави, и на народи, и на личности.

Днешната епоха обаче е само миг в историческото развитие на човечеството. Може ли да се отрича държавата изобщо и ис­торическата българска държава в частност заради днешното ко­лониално туморно образувание начело с генерал-губернатора от „Козяк“? Може ли то да бъде пример за „държава“? Ясно е, че то няма нищо общо с понятие­то „държава“, то е отрицание на държавата, то е триумф на гло­бализма над държавите и наци­ите. Не по този тумор трябва да съдим за смисъла на държав­ността.

По същия начин нима Чо­вешката Личност, създадена по Божие подобие, може да бъде представлявана от сегашните де­генерати - сред които поставям и автора на въпросната статия във „Филтър“? Заслужил си го е със следните позорни редове:

„Тия имена на държави и тям подобни гнусни идиотщи­ни... тия ежби, тия грозни кара­ници между народи (всъщност буйстващи безглави тълпи от фанатизирани идиоти)... не са нищо друго, освен чудесна залъ­галка...“ И прочие безмислици.

Така поднесени, генерали­зирани, абсолютизирани, те чу­десно обслужват интересите на една определена държава - дълбоката, deep state.

Нека се запитаме - ако ги нямаше държавите, колко народи и в какво състояние щяха да доживеят до днес? Чо­вешка цивилизация нямаше да съществува, защото вълците щяха да изядат агнетата и ди­вите щяха да изтребят питом­ните. Не само народите няма­ше да имат имена, но и малкото оцелели земни жители щяха да бъдат лишени от име, идентич­ност и история. Щяха да са ня­какъв трагичен безроден сбиро­ток.

Мнозина философи са се обявявали против държавата заради елемента на насилие над свободата на индивида, който се съдържа в нея. Ботев твърди, че истинска демокра­ция има само в съюза на сво­бодните общини. Но за подо­бен идеален обществен строй цялото човечество трябва да се състои от идеални личности. Ясно е, че човешкият род не е достигнал до такова ангелопо­добно състояние. Ще израснем до него едва подир Страшния съд.

Ако създателите на държа­вите, според Кальо, са свръх­мошеници и наглеци, които „искат да изядат всичко“, какъв е тогава основателят на българ­ската държава - канас Аспарух? По Кальовите мерки - несъмнено мошеник.

Не става ясно защо пиянско­то бълнуване на Терзийски за­почва с разсъждения за евенту­алното название на евентуална­та „ромска държава“. Ако такава се пръкне, нека Кальо емигри­ра в нея - дано там го изтърпят. Да се говори дори на шега за по­добна възможност в свещена­та земя на България е поредно­то Кальово кощунство. Пък и са­мите цигани не са мераклии да се нанесат в собствена държава - „кой ще работи там, бе бате“?

„Историческите ретроспек­ции“ и „лингвистичните разсъж­дения“ на Терзийски, „обяснява­щи“ произхода на едно или дру­го име на държава и етнос, са под нивото на каквато и да било дис­кусия. Откровени глупости на профан.

Но аз питам моята колега кул­туролог Кристина Патрашко­ва - защо унижава себе си и своя вестник, давайки терен на пош­лите халюцинации на един деградирал словесен бомж? Не може ли да се уреди Кальо прос­то да си получава по пощата сед­мичната издръжка от Сорос - без да гримасничи от страниците на „Филтър“?

 

ДА СТРОШИМ ОТРОВНИЯ ЗЪБ НА КЛЕВЕТАТА

Е-поща Печат PDF

 

На 16.1.2024 г. в сайта СКАНДАЛНО.нет, оби­чан и популярен сред ми­слещите българи, които противно на фашизоидната про­паганда представляват не по-мал­ко от 85 процента от българското общество, се появи статия с отвра­тителното заглавие “Братушките се продадоха на врага. Да благода­рим на българите, че ни избавиха от историческите митове. Пролях­ме доста кръв и похарчихме мно­го пари заради тях”. Автор на крайно провокативния и нагъл текст е някой си Сергей Балмасов - фамилно име, което говори за неру­ски произход. Собственикът и редактор на Скандално.нет, който е и преводач на статията, в частен разговор с мен изрази съжаление, че я е поместил в сайта си, защото в един момент тя стана вирусна в интернет пространството. И по-специално в еничарските сайтове на „Козяк“.

Известният пловдивски журналист, собственик на Скандално. нет, Илиян Атанасов, се опасяваше, че този текст може да пробуди противопоставяне между българското и руското общество - каква­то впрочем е и целта на самия автор - неизвестния за мен г-н Балма­сов. Аз обаче успокоих собственика на Скандално.нет, че напротив! - той е постъпил абсолютно правилно, като е превел и поместил в сай­та си този низък текст и е отворил очите на българския читател за една особено недостойна тенденция в някои руски средства за масо­ва информация - да клеветят българския народ, умишлено припис­вайки му действията на сегашната узурпаторска неолиберална вър­хушка - т. нар. “сглобка” между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, дошла на власт с фалшифициране на изборите и акт, който по същество бе държавен преврат, извършен в България (както все по-ясно става това) от ди­пломатическите представители на САЩ на 6 юни 2023 г. мафиотската компрадор­ска организация „Глобална Бъл­гария“, която лансира и утвърди ГЕРБ на Б. Борисов. Нещо пове­че, оставиха я да ограбва и раз­продава България в течение на почти две десетилетия. Публич­на тайна е, че американски, тур­ски и израелски интереси сто­ят и зад могъществото на огро­мния октопопод, който изяжда страната ни в продължение на 34 години - и също чрез ДПС, подмолно, участва в “сглобка­та”. Фактически от 1989 г. на­сам България е окупирана стра­на, без самостоятелна държава, с фалшиви държавни органи, ва­сално подчинени на САЩ, Тур­ция и Израел. Тя е превърната в африканска колония от откро­вения тип, битуващ през 19 в. и първата половина на 20 в., кога­то всички национални богатства на колониите хищнически се из­насят и потъват в частни капи­талистически ръце, народите са обречени на измиране, а в ко­лонизираните страни бушуват нищета, болести, безкултурие и разбойнически хаос. Ето на та­къв тип “управление” е подло­жен нашият наполовина пресе­лил се в емиграция или в гро­бищата български етнос. Дос­тойнството и самоуважението му са отнети, интелигентните и истински образованите българи са маргинализирани. Цяло чудо е, че въпреки всичко глухата съ­протива срещу поробването на България продължава - в сай­тове, подкасти, малки телевизии и в съзнанието на нормални­те българи. Впрочем почтените и надарени с интелект българи никога не са участвали в упра­влението на България - не само след Десети ноември 1989-а, но и след Девети септември 1944-а. И след двата преврата е наложена тотална цензура. Но глобалист­ката цензура след 1989 г., коя­то особено ярко се прояви след 1993-а и най-вече след 2022 г. - не можа да свърши никаква ра­бота, тъй като целите й бяха дъл­боко чужди на традиционните ценности на българите. Въпре­ки черните списъци на автори и забраните на теми, въпреки вся­ческия тормоз над писатели, об­щественици и журналисти, въ­преки заглушаването на руските средства за информация глоба­листката пропаганда претърпя провал в България. Неслучайно Сорос насочи цялата демонична мощ на фондацията си и нейни­те туморни НПО-та специално към България - по всички фрон­тове. Неслучайно у нас регуляр­но долитат разни „демократич­ни“ птички “да ни учат” как да се “борим” с “фейковите новини”.

С най-голяма стръв глобал­ната секта се е заела да унищо­жава българската култура и об­разование, да орязва българска­та литература и да изопачава българската история. Денков и Тагаренко лазят пред глобални­те окупатори и се кълнат, че за нула време тая задача ще бъде изпълнена и мозъците на мла­дото поколение ще бъдат про­мити. Но сравнени с колосал­ните усилия на глобалистите и техните ибрици, резултатите са мижави. България има прека­лено велика и древна история, която не може да бъде заличе­на с едно махване на ционистка, англосаксонска или турска въл­шебна пръчица. Кланетата в Ба­так, Перущица и Стара Загора се помнят. Не могат да бъдат заб­равени и „цивилизационните благодеяния“ - изстъпленията на Сюлейман Безумний и Диз­раели, лорд Биконсфийлд, както и ненаситните челюсти на студ­нокръвните чудовища, в чиято всеядна паст сме и днес. Брат­ството с Русия и признателнос­тта към Освободителката от пет­вековно дивашко робство са в българския дух и ген. Никой не може да ги унищожи, фалши­фицира и “изчегърта”.

Ето защо под диктовката на господарите си овластените па­лячовци на конци от “сглобката” преминаха към откровени про­вокации - оскверняване, разру­шаване и нарязване на памет­ниците на българо-съветска­та дружба, на победата на СССР над фашизма и - разбира се - на Руско-турската Освободителна война. Още преди тая акция, от началото на СВО на Русия в Ук­райна, течеше и дебилен про­цес на преименуване на улици и площади с имена или общи про­звища на бандеровски и петлю­ровски персонажи -”Героите на Украйна” (?), за които никой българин не знае нищо или във всеки случай - нищо добро не е чувал.

С КАКВА ЦЕЛ СЕ ПРАВИ ВСИЧКО ТОВА?

Ако целта е ролята на Русия в историята на българския на­род да бъде подменена или заб­равена - то, поне засега, тази цел в съзнанието на българското общество не е постигната. На­против, всеки път подобни ко­щунствени мародерства нади­гат буря от гняв сред българ­ския народ. Тия вандалщини се харесват само на 1 процент (дори по-малко) от “български­те граждани” - сноби, соросоиди и компрадори, т. нар. „жълтопа­ветен умнокрасивитет”, отдав­на скъсал връзките с българския род и дори недотам принад­лежащ към българския етнос. Всъщност това е контингентът на издънките от времето на со­циалистическия режим, чии­то бащи бяха високопоставени членове на БКП, заемаха висши и средни рангове в ДС и се къл­няха във вярност към Съветския съюз и КПСС. Сега обаче те пре­гръщат глобализма, неолибера­лизма и фашизма, защото идеи­те никога не са ги интересували и за тях само облагите са важни.

Слугите на глобалната секта в Колония България може и да са имбецилна сган, но техните ментори не са. Защо тогава раз­рушаването на паметници, въз­мущаващо от дън душа българ­ския народ, продължава? Много ясно - защото ефектът е насочен към Русия - към руското обще­ство, руската интелигенция и духовните недра на руския на­род. Именно те трябва да бъ­дат възмутени от светотатство­то, което се върши в България. И ето - “автори” като г-н Бал­масов се появяват и услужливо “информират” Русия за вълната от антируски кощунства, заляла българската земя. Само че тези “информатори” не съобщават кой точно върши злодеянията и кой стои зад тях, а обвиняват целия български народ в черна неблагодарност, чудовищна не­признателност и отречение от връзките с Русия. В заплюване на руската кръв, пролята за бъл­гарската свобода. Обвиняват го в отвратителен егоизъм и гавра с паметта и историята, в при­смех над чувствата на руснаци­те, които до днес чистосърдечно са смятали българите за братя.

Тези внушения всъщност те­кат от няколко години. Но от­както варварски бе нарязан Па­метникът на Съветската армия и в чест на това кощунство бе устроено канибалското пирше­ство с тортата - от кого, от цело­купния български народ ли? - те добиха пандемично разпростра­нение. И аз си мисля, че ги раз­пространяват същите, които в България повеляват да бъдат рушени съветските и руските паметници. Същите субекти, съ­щата секта, която мрази Бълга­рия и ненавижда Русия.

Петата колона сред руския народ, която владее медиите и пропагандата. Тя всъщност мести асото от единия - в дру­гия си ръкав. В България нати­ска еничарите да рушат, а в Ру­сия вопие да бъдат заклеймени вовеки веков “неблагодарните братушки”, които не само бяха освободени от Русия, но ползва­ха с пълни шепи природните ре­сурси на Съветския съюз, както и политическата му протекция. Смятам, че един и същ агенту­рен координационен център на глобалната секта разнася тези интриги. Дали действията му в България ще проработят, не е толкова важно - важно е огорче­нието и погнусата от България, които сеят на руска почва. Така българският народ ще остане без традиционната си закрила от Русия, изоставен на турско- ционо-американския произвол.

Цялата статия, в която Бал­масов “доказва”, че не само днес, а от самото си Освобождение българите са проявявали мерз­ка непризнателност към Русия, се състои от полуистини и наг­ли лъжи. Той представя българ­ския народ и неговите водачи - а това са оцелелите от Априлската епопея и Освободителната вой­на революционери - като сбир­щина кретени, които са изоста­вили Русия и са се залепили за Германия, защото Берлинският конгрес им е показал, че Герма­ния е силна, а робският дух им шепне, че трябва да бъдат със силния. За кризата в отношени­ята с Русия, която настъпва за­ради личната неприязън на ру­ския самодържец Александър III към княз Александър Батен­берг (причината за тази непри­язън е, задето Цар Освободител често давал племенника на съ­пругата си Батенберг за пример на своя син), не се говори нищо. Сръбско-българската война, на­речена в България “войната на капитаните срещу генералите”, се разглежда изопачено. Послед­ствията от Балканската война, в която “спорните зони” са пре­доставени на арбитража на ру­ския цар - а той предварително е избрал Сърбия за свой фаворит, се разглеждат умишлено про­фански. “Любимите сърби”, как­то Балмасов с умиление нари­ча съседите ни, противопоста­вяйки ги на неблагодарниците българи, никога не са изпитвали благородни чувства към Русия, а притворните сръбски полити­ци винаги са я разглеждали като източник на облаги - голям до­бряк, когото лесно можеш да из­лъжеш. Причините за участието на България на страната на Цен­тралните сили в Първата све­товна война са разгледани във фалшива светлина - явно авто­рът не знае или не иска да знае, че основната цел, която опреде­ля влизането на България в све­товната месомелачка - и на чия страна, е обещанието за присъ­единяване на Македония към Майка България, свещена кау­за, за която е пролята толкова българска кръв. Балмасов няма представа, че Добруджа не е “ру­мънска”. С фалшив патос той клейми българите като злодеи, които, първо - са вдигнали оръ­жие срещу руснаците (без да ос­ветлява обстоятелствата, дове­ли до това), и второ - са държали при нечовешки условия, глад и побоища руските пленници, без да посочва доказателства. След такъв “исторически обзор” Бал­масов преминава към по-нови времена, не знаейки или съзна­телно въвеждайки в заблужде­ние относно факта, че България по време на Втората световна война е имала дипломатически отношения със СССР, прекъсна­ти от съветска страна точно пре­ди навлизането на Трети укра­ински фронт в нашата терито­рия. И че - да! - България е по­дписала договор с Третия райх, но пакт с нацистка Германия с доста цинични тайни клаузи е подписал и СССР – вездесъщия пакт „Молотов – Рибентроп“. За­щото едва ли има друг между­държавен документ, който да е оказал по-силна подвеждаща роля спрямо чувствата и надеж­дите на българския народ. Така че е чудовищна несправедли­вост всички политически и во­енни перипетии в Европа през 20 в. да се вменяват във вина на България и да се представят като антируско отношение на “непризнателните братушки”, които, каквото е внушението, на всичко отгоре имат и наглостта да посягат на чужди територии – Гърция Югославия. Тези руски автори въобще нямат и понятие от историята като свидетел и като основание за едно или дру­го решение или действие.

Тези подли и профански от историческа гледна точка по­пълзновения на Балмасов са разобличени от непосредстве­ните читатели на Скандално. нет в коментари под въпросната статия. В коментарите напълно резонно се разглежда предател­ската спрямо България роля на съветското и руското ръковод­ство, олицетворявано от Гор­бачов и Елцин. Първият преда­де Съветския съюз, а вторият го разпродаде на парче. Същите те подхвърлиха България, най-ве­рния съветски съюзник, на про­извола на глобалистите и без­сърдечно ни определиха ролята на жертвен агнец. По този осно­вен за нашето време и за днеш­ните българо-руски отноше­ния въпрос - Балмасов въобще не отваря и дума. А точно този въпрос трябва да бъде поставен на дневен ред, защото е алфата и омегата на най-чудовищната катастрофа и на руси, и на бъл­гари. И на света въобще.

Подобен антибългарски за­ряд, но с още по-замъглени при­чини, обвиняващ българския народ, а не колониалната върху­шка, ненавиждана от българско­то общество - за кощунствата с паметниците и извращенията на историята - носи и статията във “Взгляд”, озаглавена “Тряб­ва да се освободим от илюзии­те, че българите са наши бра­тя”, публикувана в почти всички български сайтове.

Аз съм историк, който се за­нимава с най-древната история на българския народ. Но питам - защо срамно мълчат титулува­ни исторически величия, автори на университетски трудове по история на България и Русия? Защо не отговарят на подобни текстове, разпространявани в руската земя не от разочаровани почтени руски интелигенти, а от върли врагове и на България, и на Русия? Къде е професор Да­рина Григорова и защо от ней­но име не излезе никакво мне­ние, разобличаващо истински­те цели на статии като тази на г-н Балмасов? Защо тя не защи­ти българския народ, който ни­кога - никога! - не е предал Дядо Иван по начин, по който мнози­на се втурнаха да защитават нея от мракобесието на т. нар. Ака­демичен съвет на СУ?

 

 

Не въвличайте България във война

Е-поща Печат PDF

До лидерите на парламен­тарно представените партии

Копие

До президента на република­та и председателя на Народно­то събрание

България се намира в осо­бено критичен етап от хилядолетната си исто­рия. Състоянието на пов­семестен духовен и икономиче­ски упадък се задълбочава като функция от управлението на ли­шен от ценности, деградирал по­литически елит, който целенасо­чено руши устоите на общество­то ни.

Една антибългарска клептократична клика, ползваща се с подкрепата на външни фактори, се е заела активно да подложи на изпитание всичко, което може да бъде свързано с България и българите като на­ция.

На безпощадна ревизия се подлагат колективната памет на българина, православно­то християнство като религия, формирала определени миро­глед и ценностна система, се­мейството като общност, в рам­ките на която се отглеждат и въз­питават децата на България.

За съжаление всичко това се представя като неизбежен „ци­вилизационен избор“ и светло ев­роатлантическо бъдеще, което някога ще донесе благоденствие за всички членове на общество­то ни.

Националната държава, спо­ред новите догми на либералсо­циализма, е излишна. Глобалист­кият олигархичен елит разглеж­да националната държава като отживелица, нещо, което е в те­жест на „свободните“ и „отворе­ни“ безкласови, денационали­зирани, атеистични общества.

Всичко, което властта прави в момента, ни кара да мислим, че се цели изчистването на тери­торията ни от нас, българите, и от всичко, което може някога да напомни за съществуването ни.

Това е обезродяване, това е дебългаризация.

България не е на прага, а вече е изпаднала в чудовищна демо­графска катастрофа. На карта е поставено физическото оце­ляване на нацията, но лидерите на управляващите партии – на практика компрадори, негли­жират темата за изчезващия български човек.

Компрадорите нехаят за съдбините на отечеството, ин­тересуват се единствено от без­огледен грабеж на държавни средства, легендирайки го като „свободен пазар“ и „икономи­ка, основана на правила“. Това, разбира се, е бутафория, която създаде олигархичен модел, целящ единствено трансфера на публичния ресурс в ръце­те на малцина, които формират клиентелата на властта.

Вече е повече от очевидно, че икономика без участието на държавата като акционер и инвеститор не може да допри­несе за прогрес.

У нас се случва обратното - критична инфраструктура, от която зависи животът и здраве­то на българския народ, се нами­ра в предаварийно състояниe; липсва адекватен план за инвес­тиции, с които да се преодолее разпадът. Жизненоважни секто­ри са недофинансирани.

Усеща се дефицит за елемен­тарни съоръжения, като линей­ки и детски болници, въпреки огромния бюджет на т. нар. „здравна каса“. Възрастни­те и болни хора са подло­жени на геноцид покрай самоцелно усложнената процедура за изписване на лекарства, която оче­видно облагодетелства фармацевтичните лоби­та.

Да не говорим, че наши­те сънародници вече пъту­ват до Турция и Сърбия, за да си купят по-евтини ле­карства, и то на български производители! „Сглобката“ разви истински „лекарствен туризъм“.

Всичко наоколо е пропито от корупция и се разпада, но власт­та твърди, че в страната се на­блюдава небивал подем.

Настоящото правителство бе формирано след арогант­на и безцеремонна подмяна на вота на българските граж­дани. То няма ясна програма и цели; като единствен при­оритет се изтъква участието на България във военния кон­фликт между Русия и подкре­пяната от някои западни дър­жави Украйна.

Темата за войната и мира е екзистенциална, не геополити­ческа.

Инфлацията е осезаема за джоба на всеки гражданин, ко­гато плаща битовите си сметки или когато влезе в магазина.

В същото време тъй нарече­ното „евроатлантическо“ пра­вителство, наричано презри­телно от българите „сглобка“ и ползващо се с рекордно нисък рейтинг, пренасочва крупен държавен ресурс към украин­ския фронт.

Основен приоритет за Бъл­гария е Украйна, казва пре­миерът Николай Денков и ди­ректно самопризнава родоот­стъпничеството си.

За първа година пенсионе­рите ни не получиха коледни бонуси – средствата за тях бяха „пренасочени“ към украинската икономика.

За подобно деяние въстана цяла Германия, докато българ­ският народ все още е „успан“ от пропагандата на казионните те­левизии.

България трябва да гледа на войната в Украйна, както и на всяка друга война, прагматично. Изхождайки от националните си интереси и от интересите на българския данъкоплатец. И вместо непрестанно да го­ворим за ново и ново въоръ­жаване, трябва да говорим за мир и преговори.

Риторика, която вече се въз­приема от консервативните кръгове в Европа и зад Океана

Няма по-висша ценност от мира и човешкия живот, паци­физмът не е мръсна дума, нито синоним на путинофилия, както ни убеждават ултралевичарите.

Въвличането на България във война е нещо сериозно и сме напълно убедени, че тези, които извършват това, трябва да поне­сат отговорност.

Кой и защо е решил, че може да продължава да „инвестира“ парите на българския данъко­платец в едно корупционно бла­то, в една загубена война?

Естественият път, който България трябва да поеме, е този на пълния и безусловен неутралитет. Всичко друго крие огромен риск и не е подчинено на българския национален ин­терес.

Единственото, което това правителство прави в междуна­роден план, е системно и с енту­сиазъм да затвърждава коло­ниалния статут на България, като се съгласява с абсолютно всяка мерзост, на които стра­ната ни бива подлагана.

Приемането на България в митническия съюз, по-известен като шенгенско пространство само по въздух и вода, при поло­жение че 97% от всички пътни­ци и товари се движат през сухо­пътните граници, е показателно.

В допълнение правител­ството се съгласи да приеме неограничен брой мигранти, които да пребивават на тери­торията на България. Нами­раме това поведение за крайно унизително и безперспективно, рушащо авторитета и имиджа на страната и народа ни.

България не може да про­дължава да издържа нито Ук­райна, нито ислямски фунда­менталисти, предрешени на мигранти. Самоубийство е до­броволно да внасяме те­роризъм, че и да прекро­яваме образованите си по неговата мяра.

Българската власт тряб­ва да помисли преди всич­ко за българския народ и да го направи с любов и загри­женост, а не с досада и по­пулизъм. България заслу­жава истински консервато­ри и родолюбци в управле­нието и нашата мисия е да й ги дадем.

Категорично се про­тивопоставяме на опитите да се формира псевдодоктрина на „националното единство“, която стъпва само и единстве­но върху омразата и фобията към други народи, съобразно една геополитическа конюнк­тура, наложена отвън. Такъв тип идейни течения никога не са довели до нищо продуктивно и винаги са спъвали развитието на народите.

Считаме, че това правител­ство целенасочено дезинтегри­ра българската нация и руши ут­върдени през хилядолетната ни история архетипи. Създадени­ят ценностен вакуум и правен нихилизъм доведоха до упа­дък на държавността. Все по- малко българи се отъждествя­ват с българската държава, та­кава, каквато е в момента.

Убедени сме, че в спешен по­рядък трябва да бъде преосмис­лена българската външна поли­тика и всякакви бъдещи „парт­ньорства“ следва да се базират приоритетно на националния интерес, а не на колониална за­висимост.

Незабавната оставка на на­стоящото правителство и раз­пускането на 49-ото Народно съ­брание е само едно от условията, за да започне процес на норма­лизация в страната – а именно възстановяване на СУВЕРЕНИ­ТЕТА НА БЪЛГАРИЯ!

С настоящата петиция ис­каме да уведомим всички ин­ституции и парламентарно представени партии, че така повече не може. Унижението и разпадът няма как да про­дължат. Всеки ден на власт на това управление е пагубен.

Ако правителството не по­даде оставка в приемлив срок – около тъй наречената „рота­ция“, сме решени да предпри­емем всички законови стъпки като граждани и сложим точка на този престъпен режим.

В най-скоро време ще пред­ставим пред обществото кон­кретната си визия за спасява­нето на отиващата си българска нация, за възстановяване на по­руганата българска държавност.

Първо България!

Решени сме да се обединим и действаме заедно, въпреки различията помежду си.

Правителство на „евроат­лантическите ценности“?

А кога ще има българско правителство, изповядващо български ценности?

Правителство, което ще въз­роди българската култура и об­разование, икономика, армия, честта българска? Правител­ство, което ще се погрижи за своя народ, не за чуждия…

Страхил Ангелов, публи­цист

Петър Волгин, журналист, радиоводещ

Недялко Недялков, журна­лист, издател

Николай Марков, експерт по национална сигурност

Крум Савов, журналист, тв водещ

Петър Недевски, обществе­ник, движение „Агора“

Боян Чуков, експерт по ан­титероризъм, дипломат

Проф. Боян Дуранкев, ико­номист, преподавател

Давид Александров, съ­председател на сдружение „Род и „Месец на семейството“

Симеон Миланов, журна­лист

Тодор Беленски, журналист

Войн Божинов, учен, док­тор по история от БАН

Вихра Павлова, учен, док­тор по философия от БАН

Емил Йотовски, писател

Станислав Бачев, доктор по политология

Мария Мусорлиева, адво­кат, специалист по изборно пра­во

Иван Динев – Устата, музи­кант, шоумен

Николай Бареков, журна­лист

Румяна Ченалова, адвокат

Проф. Нако Стефанов

Ген. Стоимен Стоименов

Антон Проданов, обществе­ник, сдружение „Съединение“

Симеон Славчев, политик

Иван Герасимов, журналист

Пламен Павлов, Българска газова асоциация

Стоян Калоянов, лекар, об­щественик

Калин Тодоров, публицист

 

Световен ред, икономика, политически и интелектуален елит

Е-поща Печат PDF

 

Хората от над средния социален слой в Ев­росъюза, всички до един, днес най-вече се страхуват да не загубят своя статус и паричките, които им се полагат за него. Истерията, която ги е обхванала, се дължи на факта, че им е станало ясно, че колегите им от Вашингтон няма да ги защитават пове­че, независимо какво им обе­щават. Съответно няма особено значение какво говорят полити­ците от страните на ЕС – нямат нито ресурси, нито възмож­ности, нито мироглед да опи­шат света, в който живеят. Ос­вен демонстрация на чист ужас друго няма. Няма гаранция на­пример, че името им няма да се появи в списъците на Джефри Епщайн или в други списъци. А такива ще има, и то много - и глобални, и регионални, без съм­нение много, появяващи се свое­временно.

Моделът на САЩ за целия свят, реализиран, начиная от 1981 година, е световна финан­сова структура, базираща се на американската производстве­на (реална) икономика, която основа и до днес не се е из­менила – днес тя представля­ва 16-17% от американската икономика, а е била 70% през 1981. Независимо от стагнация­та тази промишлена икономи­ка днес е по-голяма от общата икономика на Германия, но на нея се крепи огромна финансо­ва структура, която се счита за реална икономика. По-голямата част от населението, средната класа, получава своите доходи от тази финансова надстрой­ка, при срутването на която за­почва истински кошмар имен­но за тази класа - сриването й до нищенско ниво, до пълното й унищожаване. С една дума - западното общество днес стои на прага на невероятно силна социално-политическа тран­сформация. На тези от Вашинг­тон това вече им е ясно, за техни­те подопечни в Западна Европа гаранция няма никаква.

Във Вашингтон има хора, които са наясно още от избира­нето на Байдън за президент, че периферията на глобалната американска империя започва да се руши – САЩ не управля­ват непосредствено световни­те промени, но имат лостове за индиректно влияние в изгодна за тях насока. Темповете на де­американизация на цели регио­ни в света днес обаче надхвър­лят всички техни предвижда­ния. Това особено се отнася до Близкия Изток при силни по­зиции там и на Китай, и на Ру­сия. Съществена намеса на САЩ в Близкия Изток не се предвижда – за пример може да бъде борба­та срещу хусите и неимоверното нарастване на застраховките за морски превози на стоки. Още - възможна война с Иран озна­чава почти неимоверно раз­ширяване на фронта на аме­риканските военни действия до степен да се отслаби ефек­тивността им глобално. Не на последно място като фактор в общата картина е и разколът на администрацията на Ва­шингтон, като по-скоро става дума за съмнения в способно­стите на днешната управлява­ща върхушка (противоречиви позиции на нейни емисари), отколкото за съмнения в по­тенциала на САЩ.

наказания за не­послушните. Което е нещо по­вече от самото непослушание. Именно тази тенденция започ­ва да се очертава напоследък.

Като пример да вземем вой­ната в Газа. Там каквото и да е външно вмешателство не може да промени естествения ход на събитията главно поради без­перспективността на възмож­на договорка между Израел и Иран, договорка като като оп­ределящ фактор. На този ес­тествен ход се наслагва дегра­дацията на елита, отговорен за проекта Pax Americana, де­монстрирана в разгарящи се вътрешноелитни конфликти. Трети фактор е ниското ка­чество на тези елити като ре­зултат от прочистването на образователната система от инакомислещи с краен резул­тат унищожаване на интелек­туален потенциал до степен да няма способни не само да из­казват мнение, различно от правоверното, но и дори да го критикуват. Става дума за не­поправима деградация на сис­темите за управление, на ин­ститутите за управление и на самите кадри.

По проблема Тайван-Ки­тай американският елит пола­га неимоверни усилия да пре­дотврати още един голям и до­пълнителен конфликт, който би намалил ефективността на САЩ да контролират всички фронто­ве. От друга страна, решението на проблема Тайван е централен и много актуален за китайския управленски елит, което го пре­връща в дамоклев меч за светов­ната военна хегемония на САЩ. Оттук и излкючително аку­ратното поведение на амери­канците след последните из­бори в Тайван с надеждата да се блокира каквато и да е ин­фекция на този фронт.

Имат ли САЩ план за бъ­дещето, например за следва­щите 15 години, какво искат? Отговорът на този въпрос зави­си от това кого питате, имайки предвид дълбокия разкол както сред елита, така и сред отделни обществени групи (експертни, бизнес, индустрия, финанси...). Една от главните идеи е свър­зана с АУКУС и новия пазар на Югоизточна Азия (Новия Индоокеански «Запад»), но без Европа и Евразия (където се очаква периодично да се раз­палват пожари). Главен и реша­ващ фактор си остава очаква­ната социална турбуленция в САЩ (наричана от някои гражданска война), свързана с тазгодишните президентски избори. С една дума, даже да е ясно какво трябва да се прави, можете да получите следния отговор: «Знаем, но точно сега не му е времето, виждате какво става у нас.»

За останалите страни в све­та е актуално създаването на незвисими от долара валутни зони с правила за междузонално взаимодействие.

От икономическа гледна точка САЩ имат два принцип­ни проблема:

(1) Финансов.

За сметка на печатането на долари от 1980 г. насам се съз­даде колосален по обем фи­нансов елит, който държи под контрол голяма част от реал­ния сектор на икономиката. От този елит в близкото бъде­ще ще остане около една трета, в най-добрия случай, като по-ре­ално е да се намали до една десе­та част от сегашния. Ето откъде се задава и гражданската вой­на.

Близо десетократното нама­ление на елита може да се де­монстрира по следния начин. Банката, като посредник меж­ду производител и потреби­тел, е получавала 5% от пе­чалбата веднага след Втората световна война, а днес – 70%. Ето ви и причината за очаквано­то приблизително десетократно намаление на печалбата на бан­ките поради неизбежното вече връщане към нормална иконо­мика. А намалението на печал­бата естествено води пропор­ционално до намаляването на броя на заетите във финансо­вия сектор.

(2) Управленски проблем.

Кадрите в управленския елит, произлизащи като прави­ло от градската средна класа, се подменят приблизително все­ки 15 години. Интелектуал­ната деградация след 1980 г., спомената по-горе, засяга и този управленски елит: лошо образование, „оплевяване“ на лидери със собствено мнение, ликвидиране на профсъюз­ни организации, на центро­ве за самостоятелно мислене и др. Сега става ясно, че поради кризата, описана по-горе, тази средна управленска класа се превръща в класата на новите бедняци. Примери от 1930-те години как представители на пропадналата средна класа са принудени да строят пътища в САЩ - колкото искате. И не само в САЩ.

Главният проблем е как да се управлява такава една си­туация при вътрешна борба дори в най-горния слой уп­равляващ елит, чийто състав трябва да намалее поне тройно. Този сценарий може да запо­чне да се реализира още тази година, което означава само едно – развал на цялата сис­тема. Неминуемо ще се появят нови управляващи, но въпросът е как ще се контролира този про­цес на разпад на самата система. За пример само – днес не може да се реши проблемът с бежа­нците, пресичащи границата на Тексас с Мексико. Тексас не се подчинява на разпоредбите от Вашингтон, като национал­ната гвардия на Тексас се оп­ълчва директно срещу феде­ралните сили за сигурност. Да не говорим за дребни престъ­пления в градовете – заловени грабители на магазини се осво­бождават веднага от полицията без каквито и да са съдебни про­цедури (примери – Сан Франци­ско, Ню Йорк).

Още - поради голяма ве­роятност за победа на Тръмп в президентските избори в много либерални щати вече се подготвят регионални лиде­ри (от Heritage Foundation, на брой 30 000) за организирано неподчинение на заповеди­те на новия тръмпистки Ва­шингтон. Това са и полюсите на днешната конфронтация в САЩ – ляво и дясно, но не в класическия смисъл на ляво и дясно, а по координатата на кул­турата, «културно ляво» и «кул­турно дясно». Надежда все пак има, защото са налице подгот­вени кадри както в «културно­то ляво», така и в «културното дясно», които могат да поемат отговорност за резултата от новата конфронтация, нова­та гражданска война в САЩ. В този смисъл ситуацията в САЩ съвсем не е безнадежд­на за разлика от тази в Евро­па – в САЩ кадри има, може да не са достатъчно ефективни, но съществуват. И практика има - например всеки губернатор на щат може да управлява «малка държава».

Най-общо казано, тези, кои­то грабят бюджета днес, ще бъ­дат против промените. Общ фронт на гражданската война не се очаква - ще има «точко­ва» война, за всяко място, и то хибридна, с всякакви средства и с най-нови методи. И много продължителна, като няма да е ясно какво точно ще се счита за победа.

Това, което става в момен­та в САЩ, е в отношение едно към едно с процесите в СССР през 1989-1991 г. поради ком­бинация от обективен иконо­мически проблем плюс слаб управленски елит. В западно­то общество действат някол­ко глобални проекта: глобал­ният Фининтерн, който днес е на власт, Юдейският (Лон­дон – елитът на бившата Бри­танска империя) и Католиче­ският (Ватиканът) - със силно влияние в Латинска Амери­ка и по-ограничено в Европа. Тези проекти след 1945 г. се до­говарят за борба срещу СССР, но след неговото разпадане започват да се конкурират, като Фининтернът доминира, особено след 2001 г., когато за­почва да разрушава индустри­ална Америка.

Днес Лондон е много акти­вен в Близкия Изток, особе­но около военните действия на Израел в Газа, а и отдавна сред американския политиче­ски елит (Кисинджър, вероят­но Обама).

За проблемите на САЩ няма виновна външна сила – те биха воювали икономиката е Управля­вящият финансов елит, като съвсен не е ясно какво трябва да се направи. От политическа гледна точка за демократите е абсолютно недопустимо Тръмп да вземе властта. Второ, ясно им е, че Байдън не става за нищо, а алтернативна фигура няма. При това положение разпро­страняващата се идея, че де­мократите могат да подкрепят републиканката Ники Хейли за президент, става все по- ре­алистична при естественото ус­ловие, че участието на Тръмп в изборите трябва да бъде блоки­рано по някакъв начин.

Коя е Ники Хейли? Тя е сикх, спругът й е сикх, посе­щават храм на сикхите, а за сикхите се знае, че са хора на Британската империя, т. е. става дума за реална възмож­ност за включване на САЩ в зоната на влияние на Юдей­ския глобален проект. При това положение гражданска война най-вероятно няма да има: Тексас, при желание, ще получи разрешение да се от­дели от САЩ, може би заедно с още някои южни щати, като всички републиканци консер­ватори ще имат възможността да се изселват по желание на юг. При това изглежда вероятно едно обединение на демокра­тичния Атлантически бряг с Демократическия американ­ски север и с Канада (Британ­ска конституционна монар­хия, Чарлз III), оформяйки мощна държава.

Идеята Британската импе­рия да вземе под контрол САЩ не е нова. Разработвана е от­давна от Линдън Ларуш (Lyndon Hermyle LaRouche, Jr; 1922-2019) и е била дискутирана като пер­спективна през 2005-2006 даже в Русия с негово участие. Ларуш е американски икономист и по­литически активист, основател на няколко политически орга­низаци («Движение на Ларуш»). Кандидат в 8 президентски избори в САЩ, начиная с 1976 година. Занимавал се е и с фи­лософия.

Съответно за решаването на днешните икономическите проблеми на САЩ има изпи­тан модел, този на Британ­ската империя от 19 век, коя­то единствена в света е управ­лявала икономиката не чрез процентна ставка, не чрез тъ­рговия, а чрез контрол над це­ните: британците са Оцените­ли, не са Процентаджии. Ана­логична система през 20 век използва СССР на база марк­сизъм, разработен в Лондон през 19 век с пари от Глобал­ния юдейски проект. Самото реализиране в практиката днес на този британски модел е отде­лен въпрос – засега има модел, има и Ники Хейли.

Западният глобален про­ект на банкерите (Фининтер­нът) създаде колосално коли­чество хора сакрално свърза­ни с парите. Проблемът е там, че тази система повече не работи, а тези хора не могат да променят манталитета си. Например чо­век, който вярва в парите, не може да почне да вярва в Бога – той знае, че зад действията на всеки жрец стоят парите. Не се търсят смисъл или цен­ности, търсят се пари. Поста­новката не е, че силата прави пари, а че парите са сила: гу­биш пари – губиш сила. Става въпрос за хора от политическия, управленския и бизнес елит, ко­ито не са наясно какво трябва да правят - свикнали са да раздават американски пари и да печелят от това. Свършват парите – за­почват проблемите. И започва масова психоза.

Накратко, днес САЩ се от­казват от отговорност за про­мените, които стават по света като цяло. Това не означава, че няма да отстояват собстве­ните си интереси, но няма да поддържат световния ред. В отделни части могат да пое­мат отговорност, но не нався­къде. Ето защо тези оставени на себе си трябва да разра­ботват собствени управлен­ски технологии на база соб­ствен ресурс, и икономиче­ски, и човешки.

 

АПОЛОГИЯ НА ТЪПАНА

Е-поща Печат PDF

Тия дни насила направиха воен­ния министър Тагарев герой – като здраво го наругаха зара­ди непремерените му приказки пред една американска телевизия.

Той това и чакаше: мечтата на ня­как скалъпения тукашен евроатлан­тик е да го ругаят заради неговата „си­туационна“ правоверност, така той под­хранва доверието на опекуните си.

Ругатните му създават реноме на ев­роатлантически светец.

Тагарев говорил за нуждата от кон­трол върху медиите и дори върху соци­алните мрежи.

Военен министър цензор – направо е готов за още една евроатлантическа на­шивка.

То това е и основното предназна­чение на повечето ни военни минист­ри от Ерата на Прехода: да се доказват като заслужили за нашивки, другото не ги интересува.

Един от тях, отдавна забравеният Ненчев, в миг на красиво откровение направо си каза, че е „стар тъпан“.

И може би оттогава за нашите евро­атлантически партньори това се офор­ми като най-важното изискване към кан­дидатите за български военен министър, всичко останало е без значение – важно­то е да си тъпан.

Човек, който е приел, че няма нищо възвишено в неговата роля – освен по­слушанието.

Могат да налагат тъпана, колкото си щат.

Хора като Тагарев могат да същест­вуват и просперират най-добре в ре­жим на противопоставяне.

Настояват да ги схващате като смъртни врагове на Русия примерно.

Но това също е една измама – те пет пари не дават за никаква Русия, а пък за тукашните русофили още по-малко.

Всичко е камуфлаж. Игра на порт­фейлите.

В друго скорошно интервю Тагарев казва, че българската отбранителна промишленост щяла да работи дено­нощно до пълната победа на Украй­на.

Ако остане на такива като Тагарев, войната в Украйна ще продължи 100 го­дини.

А войната за България – сещаме ли се за нея?

Сега буквално пред очите ни някои хора изпълняват заръката да докарат България до просешка тояга, за да я при­джобят други съвсем евтино.

Един Василев харчи като безумец, друг Василев все не може да хване два­та края на въпросното безумие.

Първият е финансовият министър на кирчовци Асен Василев.

Другият е Николай Василев, вице­премиер и министър на икономика­та, транспорта и съобщенията в коа­лиционното правителство на Симеон.

В отчаянието си от нахалството на съ­фамилника си преди време той беше на­правил една „инсталация“, която в реал­но време показваше колко е публични­ят дълг на страната и колко дължи вся­ко българско семейство.

От близо две години Николай зада­ва един и същи въпрос на Асен: за как­во са изхарчени в края на 2021 година за девет дни девет милиарда лева.

И все не получава някакъв смислен отговор.

В замяна на това в края на миналата 2023 година Асен В. изхарчи, също тол­кова скоростно, вече 11 милиарда лева.

И никой в Сглобката не примигна дори веднъж.

Според Николай В. при такива тем­пове на харчене в края на мандата на Сглобката външният ни дълг ще на­расне до над 70 милиарда лева – сега е над 40 милиарда, двойно повече от на­следените от ББ двайсетина.

А публиката нека се звери в цензора Тагарев.

На Наполеон приписват думите – „Никога не прекъсвай врага си, когато той греши“. Тоест – не прекъсвай Асен В., докато не се налудува докрай. Греш­никът е той – но кой има полза от лу­достта му?

В момента Бойко, главният дюлге­рин на паянтовата „сглобка“, изчаква – независимо какво говори – най-удоб­ния момент, за да натири кирчовци към поредната им дестинация, нищо чудно тя да се окаже и някоя руска банка, Симеон Дянков, друг русофоб, вече извъртя подобен пирует.

Бойко изчаква, обаче скоро ще са му нужни доста силни диоптри, за да разче­те резултата от пасивността си.

Необяснимото в този случай е овчата пасивност на Народа, той сякаш дори не се интересува какви са намеренията на властниците: да го уморят, да го про­гонят или да го ашладисат с някое дру­го племе.

Вече всичко е възможно – дано не му се наложи да се успокоява с думите на Оруел, че „Животът не изпитва вина, няма съвест“.

Всеки ден след обявяването на „исто­рическия“ ни пробив в Шенген става все по-ясно какви шегаджии са Денков и Габриел – австрийският вътрешен ми­нистър тия дни безцеремонно спука балона, който двамката усърдно се опит­ват да надуят.

Духачи на спукани балони.

Белгийското председателство на ЕС бе също категорично: пълното ни при­съединяване към Шенген изобщо не е приоритет.

Но това не притеснява дуото духачи, напротив – сякаш настояват да ги при­знаем за богове на измамата.

След време ще искат да ги признаем и за страдалци, жертви на русофилите.

Умберто Еко (в „Нулев брой“) казва: „Зад гърба ни винаги има някой, който ни мами… Живеем в измама и ако знаеш, че те лъжат, трябва да живееш в подо­зрение“.

Ние тук знаем, че ни мамят, но сме се примирили – как се случи това?

Народът сякаш няма доверие вече дори в себе си.

 


Страница 599 от 606