На 16.1.2024 г. в сайта СКАНДАЛНО.нет, обичан и популярен сред мислещите българи, които противно на фашизоидната пропаганда представляват не по-малко от 85 процента от българското общество, се появи статия с отвратителното заглавие “Братушките се продадоха на врага. Да благодарим на българите, че ни избавиха от историческите митове. Проляхме доста кръв и похарчихме много пари заради тях”. Автор на крайно провокативния и нагъл текст е някой си Сергей Балмасов - фамилно име, което говори за неруски произход. Собственикът и редактор на Скандално.нет, който е и преводач на статията, в частен разговор с мен изрази съжаление, че я е поместил в сайта си, защото в един момент тя стана вирусна в интернет пространството. И по-специално в еничарските сайтове на „Козяк“.
Известният пловдивски журналист, собственик на Скандално. нет, Илиян Атанасов, се опасяваше, че този текст може да пробуди противопоставяне между българското и руското общество - каквато впрочем е и целта на самия автор - неизвестния за мен г-н Балмасов. Аз обаче успокоих собственика на Скандално.нет, че напротив! - той е постъпил абсолютно правилно, като е превел и поместил в сайта си този низък текст и е отворил очите на българския читател за една особено недостойна тенденция в някои руски средства за масова информация - да клеветят българския народ, умишлено приписвайки му действията на сегашната узурпаторска неолиберална върхушка - т. нар. “сглобка” между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, дошла на власт с фалшифициране на изборите и акт, който по същество бе държавен преврат, извършен в България (както все по-ясно става това) от дипломатическите представители на САЩ на 6 юни 2023 г. мафиотската компрадорска организация „Глобална България“, която лансира и утвърди ГЕРБ на Б. Борисов. Нещо повече, оставиха я да ограбва и разпродава България в течение на почти две десетилетия. Публична тайна е, че американски, турски и израелски интереси стоят и зад могъществото на огромния октопопод, който изяжда страната ни в продължение на 34 години - и също чрез ДПС, подмолно, участва в “сглобката”. Фактически от 1989 г. насам България е окупирана страна, без самостоятелна държава, с фалшиви държавни органи, васално подчинени на САЩ, Турция и Израел. Тя е превърната в африканска колония от откровения тип, битуващ през 19 в. и първата половина на 20 в., когато всички национални богатства на колониите хищнически се изнасят и потъват в частни капиталистически ръце, народите са обречени на измиране, а в колонизираните страни бушуват нищета, болести, безкултурие и разбойнически хаос. Ето на такъв тип “управление” е подложен нашият наполовина преселил се в емиграция или в гробищата български етнос. Достойнството и самоуважението му са отнети, интелигентните и истински образованите българи са маргинализирани. Цяло чудо е, че въпреки всичко глухата съпротива срещу поробването на България продължава - в сайтове, подкасти, малки телевизии и в съзнанието на нормалните българи. Впрочем почтените и надарени с интелект българи никога не са участвали в управлението на България - не само след Десети ноември 1989-а, но и след Девети септември 1944-а. И след двата преврата е наложена тотална цензура. Но глобалистката цензура след 1989 г., която особено ярко се прояви след 1993-а и най-вече след 2022 г. - не можа да свърши никаква работа, тъй като целите й бяха дълбоко чужди на традиционните ценности на българите. Въпреки черните списъци на автори и забраните на теми, въпреки всяческия тормоз над писатели, общественици и журналисти, въпреки заглушаването на руските средства за информация глобалистката пропаганда претърпя провал в България. Неслучайно Сорос насочи цялата демонична мощ на фондацията си и нейните туморни НПО-та специално към България - по всички фронтове. Неслучайно у нас регулярно долитат разни „демократични“ птички “да ни учат” как да се “борим” с “фейковите новини”.
С най-голяма стръв глобалната секта се е заела да унищожава българската култура и образование, да орязва българската литература и да изопачава българската история. Денков и Тагаренко лазят пред глобалните окупатори и се кълнат, че за нула време тая задача ще бъде изпълнена и мозъците на младото поколение ще бъдат промити. Но сравнени с колосалните усилия на глобалистите и техните ибрици, резултатите са мижави. България има прекалено велика и древна история, която не може да бъде заличена с едно махване на ционистка, англосаксонска или турска вълшебна пръчица. Кланетата в Батак, Перущица и Стара Загора се помнят. Не могат да бъдат забравени и „цивилизационните благодеяния“ - изстъпленията на Сюлейман Безумний и Дизраели, лорд Биконсфийлд, както и ненаситните челюсти на студнокръвните чудовища, в чиято всеядна паст сме и днес. Братството с Русия и признателността към Освободителката от петвековно дивашко робство са в българския дух и ген. Никой не може да ги унищожи, фалшифицира и “изчегърта”.
Ето защо под диктовката на господарите си овластените палячовци на конци от “сглобката” преминаха към откровени провокации - оскверняване, разрушаване и нарязване на паметниците на българо-съветската дружба, на победата на СССР над фашизма и - разбира се - на Руско-турската Освободителна война. Още преди тая акция, от началото на СВО на Русия в Украйна, течеше и дебилен процес на преименуване на улици и площади с имена или общи прозвища на бандеровски и петлюровски персонажи -”Героите на Украйна” (?), за които никой българин не знае нищо или във всеки случай - нищо добро не е чувал.
С КАКВА ЦЕЛ СЕ ПРАВИ ВСИЧКО ТОВА?
Ако целта е ролята на Русия в историята на българския народ да бъде подменена или забравена - то, поне засега, тази цел в съзнанието на българското общество не е постигната. Напротив, всеки път подобни кощунствени мародерства надигат буря от гняв сред българския народ. Тия вандалщини се харесват само на 1 процент (дори по-малко) от “българските граждани” - сноби, соросоиди и компрадори, т. нар. „жълтопаветен умнокрасивитет”, отдавна скъсал връзките с българския род и дори недотам принадлежащ към българския етнос. Всъщност това е контингентът на издънките от времето на социалистическия режим, чиито бащи бяха високопоставени членове на БКП, заемаха висши и средни рангове в ДС и се кълняха във вярност към Съветския съюз и КПСС. Сега обаче те прегръщат глобализма, неолиберализма и фашизма, защото идеите никога не са ги интересували и за тях само облагите са важни.
Слугите на глобалната секта в Колония България може и да са имбецилна сган, но техните ментори не са. Защо тогава разрушаването на паметници, възмущаващо от дън душа българския народ, продължава? Много ясно - защото ефектът е насочен към Русия - към руското общество, руската интелигенция и духовните недра на руския народ. Именно те трябва да бъдат възмутени от светотатството, което се върши в България. И ето - “автори” като г-н Балмасов се появяват и услужливо “информират” Русия за вълната от антируски кощунства, заляла българската земя. Само че тези “информатори” не съобщават кой точно върши злодеянията и кой стои зад тях, а обвиняват целия български народ в черна неблагодарност, чудовищна непризнателност и отречение от връзките с Русия. В заплюване на руската кръв, пролята за българската свобода. Обвиняват го в отвратителен егоизъм и гавра с паметта и историята, в присмех над чувствата на руснаците, които до днес чистосърдечно са смятали българите за братя.
Тези внушения всъщност текат от няколко години. Но откакто варварски бе нарязан Паметникът на Съветската армия и в чест на това кощунство бе устроено канибалското пиршество с тортата - от кого, от целокупния български народ ли? - те добиха пандемично разпространение. И аз си мисля, че ги разпространяват същите, които в България повеляват да бъдат рушени съветските и руските паметници. Същите субекти, същата секта, която мрази България и ненавижда Русия.
Петата колона сред руския народ, която владее медиите и пропагандата. Тя всъщност мести асото от единия - в другия си ръкав. В България натиска еничарите да рушат, а в Русия вопие да бъдат заклеймени вовеки веков “неблагодарните братушки”, които не само бяха освободени от Русия, но ползваха с пълни шепи природните ресурси на Съветския съюз, както и политическата му протекция. Смятам, че един и същ агентурен координационен център на глобалната секта разнася тези интриги. Дали действията му в България ще проработят, не е толкова важно - важно е огорчението и погнусата от България, които сеят на руска почва. Така българският народ ще остане без традиционната си закрила от Русия, изоставен на турско- ционо-американския произвол.
Цялата статия, в която Балмасов “доказва”, че не само днес, а от самото си Освобождение българите са проявявали мерзка непризнателност към Русия, се състои от полуистини и нагли лъжи. Той представя българския народ и неговите водачи - а това са оцелелите от Априлската епопея и Освободителната война революционери - като сбирщина кретени, които са изоставили Русия и са се залепили за Германия, защото Берлинският конгрес им е показал, че Германия е силна, а робският дух им шепне, че трябва да бъдат със силния. За кризата в отношенията с Русия, която настъпва заради личната неприязън на руския самодържец Александър III към княз Александър Батенберг (причината за тази неприязън е, задето Цар Освободител често давал племенника на съпругата си Батенберг за пример на своя син), не се говори нищо. Сръбско-българската война, наречена в България “войната на капитаните срещу генералите”, се разглежда изопачено. Последствията от Балканската война, в която “спорните зони” са предоставени на арбитража на руския цар - а той предварително е избрал Сърбия за свой фаворит, се разглеждат умишлено профански. “Любимите сърби”, както Балмасов с умиление нарича съседите ни, противопоставяйки ги на неблагодарниците българи, никога не са изпитвали благородни чувства към Русия, а притворните сръбски политици винаги са я разглеждали като източник на облаги - голям добряк, когото лесно можеш да излъжеш. Причините за участието на България на страната на Централните сили в Първата световна война са разгледани във фалшива светлина - явно авторът не знае или не иска да знае, че основната цел, която определя влизането на България в световната месомелачка - и на чия страна, е обещанието за присъединяване на Македония към Майка България, свещена кауза, за която е пролята толкова българска кръв. Балмасов няма представа, че Добруджа не е “румънска”. С фалшив патос той клейми българите като злодеи, които, първо - са вдигнали оръжие срещу руснаците (без да осветлява обстоятелствата, довели до това), и второ - са държали при нечовешки условия, глад и побоища руските пленници, без да посочва доказателства. След такъв “исторически обзор” Балмасов преминава към по-нови времена, не знаейки или съзнателно въвеждайки в заблуждение относно факта, че България по време на Втората световна война е имала дипломатически отношения със СССР, прекъснати от съветска страна точно преди навлизането на Трети украински фронт в нашата територия. И че - да! - България е подписала договор с Третия райх, но пакт с нацистка Германия с доста цинични тайни клаузи е подписал и СССР – вездесъщия пакт „Молотов – Рибентроп“. Защото едва ли има друг междудържавен документ, който да е оказал по-силна подвеждаща роля спрямо чувствата и надеждите на българския народ. Така че е чудовищна несправедливост всички политически и военни перипетии в Европа през 20 в. да се вменяват във вина на България и да се представят като антируско отношение на “непризнателните братушки”, които, каквото е внушението, на всичко отгоре имат и наглостта да посягат на чужди територии – Гърция Югославия. Тези руски автори въобще нямат и понятие от историята като свидетел и като основание за едно или друго решение или действие.
Тези подли и профански от историческа гледна точка попълзновения на Балмасов са разобличени от непосредствените читатели на Скандално. нет в коментари под въпросната статия. В коментарите напълно резонно се разглежда предателската спрямо България роля на съветското и руското ръководство, олицетворявано от Горбачов и Елцин. Първият предаде Съветския съюз, а вторият го разпродаде на парче. Същите те подхвърлиха България, най-верния съветски съюзник, на произвола на глобалистите и безсърдечно ни определиха ролята на жертвен агнец. По този основен за нашето време и за днешните българо-руски отношения въпрос - Балмасов въобще не отваря и дума. А точно този въпрос трябва да бъде поставен на дневен ред, защото е алфата и омегата на най-чудовищната катастрофа и на руси, и на българи. И на света въобще.
Подобен антибългарски заряд, но с още по-замъглени причини, обвиняващ българския народ, а не колониалната върхушка, ненавиждана от българското общество - за кощунствата с паметниците и извращенията на историята - носи и статията във “Взгляд”, озаглавена “Трябва да се освободим от илюзиите, че българите са наши братя”, публикувана в почти всички български сайтове.
Аз съм историк, който се занимава с най-древната история на българския народ. Но питам - защо срамно мълчат титулувани исторически величия, автори на университетски трудове по история на България и Русия? Защо не отговарят на подобни текстове, разпространявани в руската земя не от разочаровани почтени руски интелигенти, а от върли врагове и на България, и на Русия? Къде е професор Дарина Григорова и защо от нейно име не излезе никакво мнение, разобличаващо истинските цели на статии като тази на г-н Балмасов? Защо тя не защити българския народ, който никога - никога! - не е предал Дядо Иван по начин, по който мнозина се втурнаха да защитават нея от мракобесието на т. нар. Академичен съвет на СУ?
До лидерите на парламентарно представените партии
Копие
До президента на републиката и председателя на Народното събрание
България се намира в особено критичен етап от хилядолетната си история. Състоянието на повсеместен духовен и икономически упадък се задълбочава като функция от управлението на лишен от ценности, деградирал политически елит, който целенасочено руши устоите на обществото ни.
Една антибългарска клептократична клика, ползваща се с подкрепата на външни фактори, се е заела активно да подложи на изпитание всичко, което може да бъде свързано с България и българите като нация.
На безпощадна ревизия се подлагат колективната памет на българина, православното християнство като религия, формирала определени мироглед и ценностна система, семейството като общност, в рамките на която се отглеждат и възпитават децата на България.
За съжаление всичко това се представя като неизбежен „цивилизационен избор“ и светло евроатлантическо бъдеще, което някога ще донесе благоденствие за всички членове на обществото ни.
Националната държава, според новите догми на либералсоциализма, е излишна. Глобалисткият олигархичен елит разглежда националната държава като отживелица, нещо, което е в тежест на „свободните“ и „отворени“ безкласови, денационализирани, атеистични общества.
Всичко, което властта прави в момента, ни кара да мислим, че се цели изчистването на територията ни от нас, българите, и от всичко, което може някога да напомни за съществуването ни.
Това е обезродяване, това е дебългаризация.
България не е на прага, а вече е изпаднала в чудовищна демографска катастрофа. На карта е поставено физическото оцеляване на нацията, но лидерите на управляващите партии – на практика компрадори, неглижират темата за изчезващия български човек.
Компрадорите нехаят за съдбините на отечеството, интересуват се единствено от безогледен грабеж на държавни средства, легендирайки го като „свободен пазар“ и „икономика, основана на правила“. Това, разбира се, е бутафория, която създаде олигархичен модел, целящ единствено трансфера на публичния ресурс в ръцете на малцина, които формират клиентелата на властта.
Вече е повече от очевидно, че икономика без участието на държавата като акционер и инвеститор не може да допринесе за прогрес.
У нас се случва обратното - критична инфраструктура, от която зависи животът и здравето на българския народ, се намира в предаварийно състояниe; липсва адекватен план за инвестиции, с които да се преодолее разпадът. Жизненоважни сектори са недофинансирани.
Усеща се дефицит за елементарни съоръжения, като линейки и детски болници, въпреки огромния бюджет на т. нар. „здравна каса“. Възрастните и болни хора са подложени на геноцид покрай самоцелно усложнената процедура за изписване на лекарства, която очевидно облагодетелства фармацевтичните лобита.
Да не говорим, че нашите сънародници вече пътуват до Турция и Сърбия, за да си купят по-евтини лекарства, и то на български производители! „Сглобката“ разви истински „лекарствен туризъм“.
Всичко наоколо е пропито от корупция и се разпада, но властта твърди, че в страната се наблюдава небивал подем.
Настоящото правителство бе формирано след арогантна и безцеремонна подмяна на вота на българските граждани. То няма ясна програма и цели; като единствен приоритет се изтъква участието на България във военния конфликт между Русия и подкрепяната от някои западни държави Украйна.
Темата за войната и мира е екзистенциална, не геополитическа.
Инфлацията е осезаема за джоба на всеки гражданин, когато плаща битовите си сметки или когато влезе в магазина.
В същото време тъй нареченото „евроатлантическо“ правителство, наричано презрително от българите „сглобка“ и ползващо се с рекордно нисък рейтинг, пренасочва крупен държавен ресурс към украинския фронт.
Основен приоритет за България е Украйна, казва премиерът Николай Денков и директно самопризнава родоотстъпничеството си.
За първа година пенсионерите ни не получиха коледни бонуси – средствата за тях бяха „пренасочени“ към украинската икономика.
За подобно деяние въстана цяла Германия, докато българският народ все още е „успан“ от пропагандата на казионните телевизии.
България трябва да гледа на войната в Украйна, както и на всяка друга война, прагматично. Изхождайки от националните си интереси и от интересите на българския данъкоплатец. И вместо непрестанно да говорим за ново и ново въоръжаване, трябва да говорим за мир и преговори.
Риторика, която вече се възприема от консервативните кръгове в Европа и зад Океана
Няма по-висша ценност от мира и човешкия живот, пацифизмът не е мръсна дума, нито синоним на путинофилия, както ни убеждават ултралевичарите.
Въвличането на България във война е нещо сериозно и сме напълно убедени, че тези, които извършват това, трябва да понесат отговорност.
Кой и защо е решил, че може да продължава да „инвестира“ парите на българския данъкоплатец в едно корупционно блато, в една загубена война?
Естественият път, който България трябва да поеме, е този на пълния и безусловен неутралитет. Всичко друго крие огромен риск и не е подчинено на българския национален интерес.
Единственото, което това правителство прави в международен план, е системно и с ентусиазъм да затвърждава колониалния статут на България, като се съгласява с абсолютно всяка мерзост, на които страната ни бива подлагана.
Приемането на България в митническия съюз, по-известен като шенгенско пространство само по въздух и вода, при положение че 97% от всички пътници и товари се движат през сухопътните граници, е показателно.
В допълнение правителството се съгласи да приеме неограничен брой мигранти, които да пребивават на територията на България. Намираме това поведение за крайно унизително и безперспективно, рушащо авторитета и имиджа на страната и народа ни.
България не може да продължава да издържа нито Украйна, нито ислямски фундаменталисти, предрешени на мигранти. Самоубийство е доброволно да внасяме тероризъм, че и да прекрояваме образованите си по неговата мяра.
Българската власт трябва да помисли преди всичко за българския народ и да го направи с любов и загриженост, а не с досада и популизъм. България заслужава истински консерватори и родолюбци в управлението и нашата мисия е да й ги дадем.
Категорично се противопоставяме на опитите да се формира псевдодоктрина на „националното единство“, която стъпва само и единствено върху омразата и фобията към други народи, съобразно една геополитическа конюнктура, наложена отвън. Такъв тип идейни течения никога не са довели до нищо продуктивно и винаги са спъвали развитието на народите.
Считаме, че това правителство целенасочено дезинтегрира българската нация и руши утвърдени през хилядолетната ни история архетипи. Създаденият ценностен вакуум и правен нихилизъм доведоха до упадък на държавността. Все по- малко българи се отъждествяват с българската държава, такава, каквато е в момента.
Убедени сме, че в спешен порядък трябва да бъде преосмислена българската външна политика и всякакви бъдещи „партньорства“ следва да се базират приоритетно на националния интерес, а не на колониална зависимост.
Незабавната оставка на настоящото правителство и разпускането на 49-ото Народно събрание е само едно от условията, за да започне процес на нормализация в страната – а именно възстановяване на СУВЕРЕНИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ!
С настоящата петиция искаме да уведомим всички институции и парламентарно представени партии, че така повече не може. Унижението и разпадът няма как да продължат. Всеки ден на власт на това управление е пагубен.
Ако правителството не подаде оставка в приемлив срок – около тъй наречената „ротация“, сме решени да предприемем всички законови стъпки като граждани и сложим точка на този престъпен режим.
В най-скоро време ще представим пред обществото конкретната си визия за спасяването на отиващата си българска нация, за възстановяване на поруганата българска държавност.
Първо България!
Решени сме да се обединим и действаме заедно, въпреки различията помежду си.
Правителство на „евроатлантическите ценности“?
А кога ще има българско правителство, изповядващо български ценности?
Правителство, което ще възроди българската култура и образование, икономика, армия, честта българска? Правителство, което ще се погрижи за своя народ, не за чуждия…
Страхил Ангелов, публицист
Петър Волгин, журналист, радиоводещ
Недялко Недялков, журналист, издател
Николай Марков, експерт по национална сигурност
Крум Савов, журналист, тв водещ
Петър Недевски, общественик, движение „Агора“
Боян Чуков, експерт по антитероризъм, дипломат
Проф. Боян Дуранкев, икономист, преподавател
Давид Александров, съпредседател на сдружение „Род и „Месец на семейството“
Симеон Миланов, журналист
Тодор Беленски, журналист
Войн Божинов, учен, доктор по история от БАН
Вихра Павлова, учен, доктор по философия от БАН
Емил Йотовски, писател
Станислав Бачев, доктор по политология
Мария Мусорлиева, адвокат, специалист по изборно право
Иван Динев – Устата, музикант, шоумен
Николай Бареков, журналист
Румяна Ченалова, адвокат
Проф. Нако Стефанов
Ген. Стоимен Стоименов
Антон Проданов, общественик, сдружение „Съединение“
Симеон Славчев, политик
Иван Герасимов, журналист
Пламен Павлов, Българска газова асоциация
Стоян Калоянов, лекар, общественик
Калин Тодоров, публицист
|
Хората от над средния социален слой в Евросъюза, всички до един, днес най-вече се страхуват да не загубят своя статус и паричките, които им се полагат за него. Истерията, която ги е обхванала, се дължи на факта, че им е станало ясно, че колегите им от Вашингтон няма да ги защитават повече, независимо какво им обещават. Съответно няма особено значение какво говорят политиците от страните на ЕС – нямат нито ресурси, нито възможности, нито мироглед да опишат света, в който живеят. Освен демонстрация на чист ужас друго няма. Няма гаранция например, че името им няма да се появи в списъците на Джефри Епщайн или в други списъци. А такива ще има, и то много - и глобални, и регионални, без съмнение много, появяващи се своевременно.
Моделът на САЩ за целия свят, реализиран, начиная от 1981 година, е световна финансова структура, базираща се на американската производствена (реална) икономика, която основа и до днес не се е изменила – днес тя представлява 16-17% от американската икономика, а е била 70% през 1981. Независимо от стагнацията тази промишлена икономика днес е по-голяма от общата икономика на Германия, но на нея се крепи огромна финансова структура, която се счита за реална икономика. По-голямата част от населението, средната класа, получава своите доходи от тази финансова надстройка, при срутването на която започва истински кошмар именно за тази класа - сриването й до нищенско ниво, до пълното й унищожаване. С една дума - западното общество днес стои на прага на невероятно силна социално-политическа трансформация. На тези от Вашингтон това вече им е ясно, за техните подопечни в Западна Европа гаранция няма никаква.
Във Вашингтон има хора, които са наясно още от избирането на Байдън за президент, че периферията на глобалната американска империя започва да се руши – САЩ не управляват непосредствено световните промени, но имат лостове за индиректно влияние в изгодна за тях насока. Темповете на деамериканизация на цели региони в света днес обаче надхвърлят всички техни предвиждания. Това особено се отнася до Близкия Изток при силни позиции там и на Китай, и на Русия. Съществена намеса на САЩ в Близкия Изток не се предвижда – за пример може да бъде борбата срещу хусите и неимоверното нарастване на застраховките за морски превози на стоки. Още - възможна война с Иран означава почти неимоверно разширяване на фронта на американските военни действия до степен да се отслаби ефективността им глобално. Не на последно място като фактор в общата картина е и разколът на администрацията на Вашингтон, като по-скоро става дума за съмнения в способностите на днешната управляваща върхушка (противоречиви позиции на нейни емисари), отколкото за съмнения в потенциала на САЩ.
наказания за непослушните. Което е нещо повече от самото непослушание. Именно тази тенденция започва да се очертава напоследък.
Като пример да вземем войната в Газа. Там каквото и да е външно вмешателство не може да промени естествения ход на събитията главно поради безперспективността на възможна договорка между Израел и Иран, договорка като като определящ фактор. На този естествен ход се наслагва деградацията на елита, отговорен за проекта Pax Americana, демонстрирана в разгарящи се вътрешноелитни конфликти. Трети фактор е ниското качество на тези елити като резултат от прочистването на образователната система от инакомислещи с краен резултат унищожаване на интелектуален потенциал до степен да няма способни не само да изказват мнение, различно от правоверното, но и дори да го критикуват. Става дума за непоправима деградация на системите за управление, на институтите за управление и на самите кадри.
По проблема Тайван-Китай американският елит полага неимоверни усилия да предотврати още един голям и допълнителен конфликт, който би намалил ефективността на САЩ да контролират всички фронтове. От друга страна, решението на проблема Тайван е централен и много актуален за китайския управленски елит, което го превръща в дамоклев меч за световната военна хегемония на САЩ. Оттук и излкючително акуратното поведение на американците след последните избори в Тайван с надеждата да се блокира каквато и да е инфекция на този фронт.
Имат ли САЩ план за бъдещето, например за следващите 15 години, какво искат? Отговорът на този въпрос зависи от това кого питате, имайки предвид дълбокия разкол както сред елита, така и сред отделни обществени групи (експертни, бизнес, индустрия, финанси...). Една от главните идеи е свързана с АУКУС и новия пазар на Югоизточна Азия (Новия Индоокеански «Запад»), но без Европа и Евразия (където се очаква периодично да се разпалват пожари). Главен и решаващ фактор си остава очакваната социална турбуленция в САЩ (наричана от някои гражданска война), свързана с тазгодишните президентски избори. С една дума, даже да е ясно какво трябва да се прави, можете да получите следния отговор: «Знаем, но точно сега не му е времето, виждате какво става у нас.»
За останалите страни в света е актуално създаването на незвисими от долара валутни зони с правила за междузонално взаимодействие.
От икономическа гледна точка САЩ имат два принципни проблема:
(1) Финансов.
За сметка на печатането на долари от 1980 г. насам се създаде колосален по обем финансов елит, който държи под контрол голяма част от реалния сектор на икономиката. От този елит в близкото бъдеще ще остане около една трета, в най-добрия случай, като по-реално е да се намали до една десета част от сегашния. Ето откъде се задава и гражданската война.
Близо десетократното намаление на елита може да се демонстрира по следния начин. Банката, като посредник между производител и потребител, е получавала 5% от печалбата веднага след Втората световна война, а днес – 70%. Ето ви и причината за очакваното приблизително десетократно намаление на печалбата на банките поради неизбежното вече връщане към нормална икономика. А намалението на печалбата естествено води пропорционално до намаляването на броя на заетите във финансовия сектор.
(2) Управленски проблем.
Кадрите в управленския елит, произлизащи като правило от градската средна класа, се подменят приблизително всеки 15 години. Интелектуалната деградация след 1980 г., спомената по-горе, засяга и този управленски елит: лошо образование, „оплевяване“ на лидери със собствено мнение, ликвидиране на профсъюзни организации, на центрове за самостоятелно мислене и др. Сега става ясно, че поради кризата, описана по-горе, тази средна управленска класа се превръща в класата на новите бедняци. Примери от 1930-те години как представители на пропадналата средна класа са принудени да строят пътища в САЩ - колкото искате. И не само в САЩ.
Главният проблем е как да се управлява такава една ситуация при вътрешна борба дори в най-горния слой управляващ елит, чийто състав трябва да намалее поне тройно. Този сценарий може да започне да се реализира още тази година, което означава само едно – развал на цялата система. Неминуемо ще се появят нови управляващи, но въпросът е как ще се контролира този процес на разпад на самата система. За пример само – днес не може да се реши проблемът с бежанците, пресичащи границата на Тексас с Мексико. Тексас не се подчинява на разпоредбите от Вашингтон, като националната гвардия на Тексас се опълчва директно срещу федералните сили за сигурност. Да не говорим за дребни престъпления в градовете – заловени грабители на магазини се освобождават веднага от полицията без каквито и да са съдебни процедури (примери – Сан Франциско, Ню Йорк).
Още - поради голяма вероятност за победа на Тръмп в президентските избори в много либерални щати вече се подготвят регионални лидери (от Heritage Foundation, на брой 30 000) за организирано неподчинение на заповедите на новия тръмпистки Вашингтон. Това са и полюсите на днешната конфронтация в САЩ – ляво и дясно, но не в класическия смисъл на ляво и дясно, а по координатата на културата, «културно ляво» и «културно дясно». Надежда все пак има, защото са налице подготвени кадри както в «културното ляво», така и в «културното дясно», които могат да поемат отговорност за резултата от новата конфронтация, новата гражданска война в САЩ. В този смисъл ситуацията в САЩ съвсем не е безнадеждна за разлика от тази в Европа – в САЩ кадри има, може да не са достатъчно ефективни, но съществуват. И практика има - например всеки губернатор на щат може да управлява «малка държава».
Най-общо казано, тези, които грабят бюджета днес, ще бъдат против промените. Общ фронт на гражданската война не се очаква - ще има «точкова» война, за всяко място, и то хибридна, с всякакви средства и с най-нови методи. И много продължителна, като няма да е ясно какво точно ще се счита за победа.
Това, което става в момента в САЩ, е в отношение едно към едно с процесите в СССР през 1989-1991 г. поради комбинация от обективен икономически проблем плюс слаб управленски елит. В западното общество действат няколко глобални проекта: глобалният Фининтерн, който днес е на власт, Юдейският (Лондон – елитът на бившата Британска империя) и Католическият (Ватиканът) - със силно влияние в Латинска Америка и по-ограничено в Европа. Тези проекти след 1945 г. се договарят за борба срещу СССР, но след неговото разпадане започват да се конкурират, като Фининтернът доминира, особено след 2001 г., когато започва да разрушава индустриална Америка.
Днес Лондон е много активен в Близкия Изток, особено около военните действия на Израел в Газа, а и отдавна сред американския политически елит (Кисинджър, вероятно Обама).
За проблемите на САЩ няма виновна външна сила – те биха воювали икономиката е Управлявящият финансов елит, като съвсен не е ясно какво трябва да се направи. От политическа гледна точка за демократите е абсолютно недопустимо Тръмп да вземе властта. Второ, ясно им е, че Байдън не става за нищо, а алтернативна фигура няма. При това положение разпространяващата се идея, че демократите могат да подкрепят републиканката Ники Хейли за президент, става все по- реалистична при естественото условие, че участието на Тръмп в изборите трябва да бъде блокирано по някакъв начин.
Коя е Ники Хейли? Тя е сикх, спругът й е сикх, посещават храм на сикхите, а за сикхите се знае, че са хора на Британската империя, т. е. става дума за реална възможност за включване на САЩ в зоната на влияние на Юдейския глобален проект. При това положение гражданска война най-вероятно няма да има: Тексас, при желание, ще получи разрешение да се отдели от САЩ, може би заедно с още някои южни щати, като всички републиканци консерватори ще имат възможността да се изселват по желание на юг. При това изглежда вероятно едно обединение на демократичния Атлантически бряг с Демократическия американски север и с Канада (Британска конституционна монархия, Чарлз III), оформяйки мощна държава.
Идеята Британската империя да вземе под контрол САЩ не е нова. Разработвана е отдавна от Линдън Ларуш (Lyndon Hermyle LaRouche, Jr; 1922-2019) и е била дискутирана като перспективна през 2005-2006 даже в Русия с негово участие. Ларуш е американски икономист и политически активист, основател на няколко политически организаци («Движение на Ларуш»). Кандидат в 8 президентски избори в САЩ, начиная с 1976 година. Занимавал се е и с философия.
Съответно за решаването на днешните икономическите проблеми на САЩ има изпитан модел, този на Британската империя от 19 век, която единствена в света е управлявала икономиката не чрез процентна ставка, не чрез търговия, а чрез контрол над цените: британците са Оценители, не са Процентаджии. Аналогична система през 20 век използва СССР на база марксизъм, разработен в Лондон през 19 век с пари от Глобалния юдейски проект. Самото реализиране в практиката днес на този британски модел е отделен въпрос – засега има модел, има и Ники Хейли.
Западният глобален проект на банкерите (Фининтернът) създаде колосално количество хора сакрално свързани с парите. Проблемът е там, че тази система повече не работи, а тези хора не могат да променят манталитета си. Например човек, който вярва в парите, не може да почне да вярва в Бога – той знае, че зад действията на всеки жрец стоят парите. Не се търсят смисъл или ценности, търсят се пари. Постановката не е, че силата прави пари, а че парите са сила: губиш пари – губиш сила. Става въпрос за хора от политическия, управленския и бизнес елит, които не са наясно какво трябва да правят - свикнали са да раздават американски пари и да печелят от това. Свършват парите – започват проблемите. И започва масова психоза.
Накратко, днес САЩ се отказват от отговорност за промените, които стават по света като цяло. Това не означава, че няма да отстояват собствените си интереси, но няма да поддържат световния ред. В отделни части могат да поемат отговорност, но не навсякъде. Ето защо тези оставени на себе си трябва да разработват собствени управленски технологии на база собствен ресурс, и икономически, и човешки.
Тия дни насила направиха военния министър Тагарев герой – като здраво го наругаха заради непремерените му приказки пред една американска телевизия.
Той това и чакаше: мечтата на някак скалъпения тукашен евроатлантик е да го ругаят заради неговата „ситуационна“ правоверност, така той подхранва доверието на опекуните си.
Ругатните му създават реноме на евроатлантически светец.
Тагарев говорил за нуждата от контрол върху медиите и дори върху социалните мрежи.
Военен министър цензор – направо е готов за още една евроатлантическа нашивка.
То това е и основното предназначение на повечето ни военни министри от Ерата на Прехода: да се доказват като заслужили за нашивки, другото не ги интересува.
Един от тях, отдавна забравеният Ненчев, в миг на красиво откровение направо си каза, че е „стар тъпан“.
И може би оттогава за нашите евроатлантически партньори това се оформи като най-важното изискване към кандидатите за български военен министър, всичко останало е без значение – важното е да си тъпан.
Човек, който е приел, че няма нищо възвишено в неговата роля – освен послушанието.
Могат да налагат тъпана, колкото си щат.
Хора като Тагарев могат да съществуват и просперират най-добре в режим на противопоставяне.
Настояват да ги схващате като смъртни врагове на Русия примерно.
Но това също е една измама – те пет пари не дават за никаква Русия, а пък за тукашните русофили още по-малко.
Всичко е камуфлаж. Игра на портфейлите.
В друго скорошно интервю Тагарев казва, че българската отбранителна промишленост щяла да работи денонощно – до пълната победа на Украйна.
Ако остане на такива като Тагарев, войната в Украйна ще продължи 100 години.
А войната за България – сещаме ли се за нея?
Сега буквално пред очите ни някои хора изпълняват заръката да докарат България до просешка тояга, за да я приджобят други съвсем евтино.
Един Василев харчи като безумец, друг Василев все не може да хване двата края на въпросното безумие.
Първият е финансовият министър на кирчовци Асен Василев.
Другият е Николай Василев, вицепремиер и министър на икономиката, транспорта и съобщенията в коалиционното правителство на Симеон.
В отчаянието си от нахалството на съфамилника си преди време той беше направил една „инсталация“, която в реално време показваше колко е публичният дълг на страната и колко дължи всяко българско семейство.
От близо две години Николай задава един и същи въпрос на Асен: за какво са изхарчени в края на 2021 година за девет дни девет милиарда лева.
И все не получава някакъв смислен отговор.
В замяна на това в края на миналата 2023 година Асен В. изхарчи, също толкова скоростно, вече 11 милиарда лева.
И никой в Сглобката не примигна дори веднъж.
Според Николай В. при такива темпове на харчене в края на мандата на Сглобката външният ни дълг ще нарасне до над 70 милиарда лева – сега е над 40 милиарда, двойно повече от наследените от ББ двайсетина.
А публиката нека се звери в цензора Тагарев.
На Наполеон приписват думите – „Никога не прекъсвай врага си, когато той греши“. Тоест – не прекъсвай Асен В., докато не се налудува докрай. Грешникът е той – но кой има полза от лудостта му?
В момента Бойко, главният дюлгерин на паянтовата „сглобка“, изчаква – независимо какво говори – най-удобния момент, за да натири кирчовци към поредната им дестинация, нищо чудно тя да се окаже и някоя руска банка, Симеон Дянков, друг русофоб, вече извъртя подобен пирует.
Бойко изчаква, обаче скоро ще са му нужни доста силни диоптри, за да разчете резултата от пасивността си.
Необяснимото в този случай е овчата пасивност на Народа, той сякаш дори не се интересува какви са намеренията на властниците: да го уморят, да го прогонят или да го ашладисат с някое друго племе.
Вече всичко е възможно – дано не му се наложи да се успокоява с думите на Оруел, че „Животът не изпитва вина, няма съвест“.
Всеки ден след обявяването на „историческия“ ни пробив в Шенген става все по-ясно какви шегаджии са Денков и Габриел – австрийският вътрешен министър тия дни безцеремонно спука балона, който двамката усърдно се опитват да надуят.
Духачи на спукани балони.
Белгийското председателство на ЕС бе също категорично: пълното ни присъединяване към Шенген изобщо не е приоритет.
Но това не притеснява дуото духачи, напротив – сякаш настояват да ги признаем за богове на измамата.
След време ще искат да ги признаем и за страдалци, жертви на русофилите.
Умберто Еко (в „Нулев брой“) казва: „Зад гърба ни винаги има някой, който ни мами… Живеем в измама и ако знаеш, че те лъжат, трябва да живееш в подозрение“.
Ние тук знаем, че ни мамят, но сме се примирили – как се случи това?
Народът сякаш няма доверие вече дори в себе си.
|
