Уважаеми дами и господа!
Общоруската обществена организация „Съюз на приятелите на България” беше учредена през ноември 1991 г., регистрирана в Министерството на правосъдието на РФ на 26.02.1992 г., пререгистрирана в същото министерство на 15.07.1999 г. (Регистрационен № 725) като общоруска обществена организация. Тя продължава делото и традициите на Дружеството за съветско-българска дружба. През 2023 г. бе отбелязана 65-годишнината на тази организация.
През изминалите години основната задача на Дружеството за съветско-българска дружба и Съюза на приятелите на България се състоеше в укрепване и развиване на вековните приятелски традиции между народите на Русия и България, съдействие в установяването и поддържането на диалог, а също сътрудничество с българската общественост, запознаване на широки слоеве от населението с историята, живота и традициите на България и Русия, с постиженията в областта на икономиката, науката, техниката, културата, образованието, спорта; развитие на връзките със съотечествениците, участие в разпространяването на руския език.
Нашият Съюз взима дейно участие в работата по реставрация на паметните воински гробове в България и грижата за руските паметници, в развитието на дружеските връзки между градове и области на Русия и България, въвличайки в дейността си младежи и ученици.
Основни чуждестранни партньори на нашия Съюз са Фондацията „Устойчиво развитие за България“, Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, Координационният съвет „България-Русия“ и организациите членуващи в него въз основа на сключени споразумения за съвместна дейност. Делови отношения се развиват с българската Федерация на съотечествениците. Редовни работни контакти се осъществяват с Посолството на Руската федерация в България и Посолството на Република България в РФ, с Българския културно-информационен център и Центъра за промишленост на Република България в Москва, с българската диаспора в Москва и други региони на Руската федерация.
Уважаеми дами и господа!
Общоруската обществена организация „Съюз на приятелите на България” е силно обезпокоена от процесите, които се извършват в България напоследък и от бездействието на официалните власти в българските градове София, Варна, Пловдив, допускащи разрушаване на съветски паметници, което е възмутителна провокация и нарушаване на двустранните и многостранни международни договори.
Става дума за разрушаването на паметника на Съветската армия в София, вандалски разрушения бюст на граф Н.П. Игнатиев във Варна, благодарение на когото Варна и Шумен с прилягащите към тях територии са станали български, подготвянето за разглеждане идната седмица в кметството на Пловдив на въпроса за демонтаж на паметника „Альоша“.
Изразяваме решителния си протест пред властите на България във връзка със събарянето на съветски паметници и противоправните действия, допускащи разрушаването на тези паметници, което е много сериозна провокация.
Като цяло в България има 128 паметника на съветски воини.
Тези паметници е издигнал българският народ. Част от паметниците в чест на Освободителната война са били издигнати на военни, загинали за освобождението на Европа от фашизма.
Тези паметници не са само на руски войници и офицери, но и на онези българи, които в състава на многохилядна българска армия са громили фашизма заедно с Червената армия.
Взаимните задължения на Русия и България за опазване на историческите и културни паметници, в т.ч. и на войнишките гробове, са залегнали в такива документи като Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Русия и България от 1992 г. и Съвместната декларация, подписана от президентите на нашите две страни за задълбочаване на приятелските отношения и партньорство от 2003 г.
Но има и международни документи за опазване на паметниците, подписани на историческото Съвещание в Хелзинки, а също и резолюции на ООН.
Днес ние сме много обезпокоени от намерението да бъде разрушен паметника на Альоша в Пловдив. От началото на 90-те многократно искаха да го премахнат.
През 1996 г. решение за това взе градският общински съвет, но то беше обжалвано.
Върховният съд на България постанови, че монументът „Альоша“ е паметник от Втората световна война и той не може да бъде разрушаван.
През 2007 г. се проведе широкомащабно празнуване на 50- ата годишнина от откриването на паметника „Альоша“, което организираха представители на националното движение „Русофили“ и руско-българският клуб „Отечество“.
Едно от последните значими мероприятия край паметника „Альоша“ се състоя на 24.06.2021 г. – концерта „Пролетта на 1945 година“ с участието на знаменития Хор на Турецки и члена на Управителния съвет на Съюза на приятелите на България Бедрос Киркоров.
Това беше и нашият подарък за жителите на Пловдив и България.
Хиляди зрители пееха заедно чудесната песен „Альоша“ и други песни от Победата над фашизма. Докъм лятото на 2023 г. - идването на власт на новото правителство и местните избори, ситуацията около паметника „Альоша“ се беше поуспокоила. Поклонението пред него никога не е секвало! Това са сватбени кортежи и абитуриенти, туристи, гости на града и делегации. Монументът си остава един от главните символи на Пловдив и е включен в туристическите програми. Местни доброволци не допускат паметникът да остане запуснат, чистят площадката, полагат грижи за инфраструктурата и за други паметници в парка Освобождение.
Бихме искали още да напомним, че всички Паметници на историята и културата се намират под защитата на ЮНЕСКО и ООН и представляват световно достояние!
Към всички паметници на съветските воини-освободители на Европа от фашизма, които се намират в редица градове и столици на Европа, се отнасят с грижа и внимание, жителите почитат паметта на воините, дали живота си в името на Великата Победа.
Уважаеми дами и господа!
Наясно сме с мнението на по-голямата част от българския народ, с признателността му за нашата обща Победа в Руско- турската война и Втората световна война, в която Първа българска армия, предвождана от ген. Владимир Стойчев има голям принос за победата над фашизма и принася като жертва 30 000 от своите най-свидни синове пред олтара на Победата!
Заради този принос генерал Владимир Стойчев взима участие в Парада на Победата през 1945 г. в Москва.
Общоруската обществена организация „Съюз на приятелите на България” вярва, че българският народ, българските власти ще вземат всички необходими мерки за защита и опазване на паметниците, съградени от българския народ с негови лични средства и пожертвувания и няма да позволят на никого да руши нашата обща история!
За Общоруската обществена организация „Съюз на приятелите на България”
Председател: Извънреден и пълномощен посланик на РФ, бивш Посланик на Руската федерация в София (2004 - 2008 г.)
Анатолий Викторович Потапов
11.01.2024 г., Москва
Превод: Надя Попова
Докато в „демократичния“ Запад под флага на борбата с руската агресия „хибридната война“ и дезинформацията налагат намордник на свободната мисъл и санкции на търгуващите с Русия компании, у нас участниците в „сглобката“ тепърва ще изграждат „дълбока“ държава, променяйки Конституцията и цялото законодателство въз основа на нея. Светъл пример за подобно творчество им дава отново „цивилизованият“ Запад, където завеждат дело след дело срещу бившия американски президент Доналд Тръмп, за да му попречат да участва дори в предварителните избори за номиниране на кандидат президенти на Републиканската партия. Обвиняват го даже в ръководене на нахлуването в Конгреса на 6.1.2021 г. от протестиращи против изборните фалшификации на Байдън. А републиканците призовават за импийчмънт на действащия президент Джо Байдън заради съучастие в корупционните далавери на сина му Хънтър.
КАКЪВ ИЗБОР САМО!
В Брюксел пък са паникьосани от перспективата Виктор Орбан да оглави ротационното председателство на Европейския съвет през юли и да отреже задълго европейската помощ за Украйна. Междувременно настоящият председател на Съвета на ЕС, бившият белгийски премиер Шарл Мишел, който е омъжен или женен за приятеля си, възнамерява да се изниже от поста, за да участва в изборите за Европейски парламент. А във Франция, чийто символ е галският петел, президентът Еманюел Макрон назначи за премиер на мястото на подалата оставка Елизабет Борн 34- годишния Атал. Който пък е сключил граждански брак с 38-годишния евродепутат, бивш генерален секретар на президентската партия „Ренесанс“ и бивш съветник на Макрон Стефан Сежурне. За самия Макрон покойният професор Юлиян Вучков казваше: „Женен за майка си“. Слушайки евроатлантическите тиради на „сглобката“ у нас, които са също толкова „дълбок фейк“, колкото и моралът и демокрацията на Запад, човек остава с впечатлението за някакво „дежа вю“. Сякаш че не България е на 1343 години, а това са НАТО, ЕС и Западът като цяло. И за да докажат своето верноподаничество към Вашингтон и Брюксел, нашите „сглобени-разглобени“ управляващи са готови да заличат от историята всичко онова, което не се одобрява от Посолството. На Запад възнамеряват да накарат търсачката на Google да избира само прозападни статии и коментари и налагат санкции върху медиите и журналистите с друго мислене. А в България „правилни“ медии и журналисти призовават освен за забрана по обществените радио и телевизия да се излъчват интервюта с руския посланик Митрофанова и за уволнението на „путинисти“ като Петър Волгин. И сякаш цензурата не стига, търсят мотиви как да разрушат било Паметника на Съветската армия в Княжеската градина в София, било бюст-паметника на граф Игнатиев във Варна или пловдивския „Альоша“. Ще стигнат и до паметника на Цар Освободител срещу Народното събрание, както и до паметника на Шипка. И после ще твърдят, че у нас фашизъм преди 9 септември 1944 г. не е имало за разлика от днес, когато в София се провежда т. нар. Луков марш и се лепят некролози на Хитлер върху фасадата на софийската синагога. Благодарение на такова лицемерие крайната десница е във възход в Германия, Австрия, Нидерландия и Италия, което ще се отрази и на състава на ЕП след европейските избори.
КЪМ КОЙ ЗАПАД СЕ СТРЕМЯТ
нашите пишман евроатлантици? Към този на Герд Вилдерс ли, или към този на Льо Пен? Под Запад те разбират и Украйна с нейните неонацистки бандеровци от батальоните „Азов“, и Израел: две страни, чиито ръководители успешно разоряват собствените си държави и народи с безсмислени военни напъни. Авантюри, за които народите им плащат с кръв, а Западът – с оръжейни доставки и милиарди долари и евро „помощи“. Например администрацията на Джо Байдън докара държавния дълг на САЩ до рекордните 34 трилиона долара, към които на всяко тримесечие прибавя 1, 3 трилиона. И след като републиканците в Камарата на представителите и Сената на САЩ блокираха предвидения от Байдън нов пакет от 60 милиарда долара помощи за Украйна и Израел, обвързвайки го с доизграждането на стената по границата на САЩ с Мексико, ЕК реши да доизпразни джобовете на европейците с 50 милиарда евро помощ за Зеленски. Обаче Виктор Орбан наложи вето върху това „дарение“ и в Брюксел започнаха да търсят обходни пътища, по които да заобиколят унгарското „не“. Докато евробюрократите от ЕК умуват как да услужат на Киев, Зеленски тръгна на просия в Прибалтика и изкрънка от тамошните джуджета 200 млн. евро. Израелският му аналог Нетаняху пък се опита да накара президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед ал Нахаян да изплати обезщетение на палестинските работници от Западния бряг, останали без работа благодарение на израелската военна операция. Според новинарския портал Axis, цитиран от „Glasove.com“ (9.1.2024), Мохамед бин Зайед отговорил: „Помолете Зеленски за пари. Зеленски получава много пари от редица страни, така че може би може да помогне“. На Зеленски, разбира се, не му е до Палестина, защото на 5 ноември в САЩ ще се проведат президентски избори, които Доналд Тръмп има всички шансове да спечели. Въпреки или благодарение на отчаяните опити на „дълбоката държава“ чрез юридически хватки да го отстрани от надпреварата още на предварителните избори. А Тръмп за ужас на Зеленски обещава за един ден да сложи край на войната в Украйна, като й спре финансовите и оръжейни инжекции от САЩ и ги прехвърли като ангажимент на ЕС. Дори намеква за излизане на САЩ от НАТО, която смята за остаряла и ненужна. Не се развиват добре за Зеленски и неговите поклонници от „сглобката“ и нещата в Русия, където на 5 март ще се проведат поредните президентски избори с предизвестен изход в полза на Путин. Колко пъти западните медии го „умъртвяваха“, „инвалидизираха“ и заменяха с различни двойници, а той пак ще вземе да спечели и да остане начело на Русия. Същата Русия, която уж беше в международна изолация, икономически и военен колапс, а въпреки санкциите е в по-добро икономическо състояние от Германия. Този „мотор на Европа“ е в дълбока икономическа рецесия и военна безпомощност, които водят към предсрочната оставка на канцлера Олаф Шолц. Ами ако на власт дойде „Алтернатива за Германия“? И ако на изборите за ЕП тя изпрати в Страсбург толкова евродепутати, че да наклонят съотношението на силите в ЕП в полза на Путин и във вреда на Зеленски?
На фона на всичко това
ПАЗАРЛЪЦИТЕ В „СГЛОБКАТА“
за министерски постове, конституционни съдии, членове на ВСС и Инспектората към него, шефове на НС, на парламентарните комисии и регулаторните органи изглеждат като миша тупурдия за сиренцето, което може да е и в капана за мишки. Колкото и да се хвалят с „пълноправното членство“ на България в Шенген, истината е съвсем прозаична. Икономическият ефект от този „успех“ е почти нулев, тъй като търговският ни обмен с ЕС върви по суша, а не по въздух и вода. Не е ясно дори дали пристанищата по Дунава са шенгенски. Но е ясно като бял ден, че не сме поканени на софра, а за да ни наложат да охраняваме по-строго източната граница на ЕС и да приемем обратно хиляди нежелани от Европа мигранти от Афганистан, Сирия и Африка, преминали дотам през българска територия. А хората, които са се подписали под този ултиматум, се гласят да векуват във властта, като само си разменят местата.
Какво значение има дали премиерът ще се казва Мария Габриел вместо Николай Денков, а броят на вицепремиерите ще се увеличи на три, за да има такъв пост и за Асен Василев? За попълнението в КС Десислава Атанасова да не говорим: жената щяла да сбъдне своята мечта, тоест правото. Ами да беше станала адвокат тогава, вместо покрай Борисов да се отърква непрекъснато във властта. Оставаше и районния прокурор от времето на соца Атанас Атанасов да сложат в КС, вместо да го спазарят за председател на НС. Чудно ли е при това положение, че СОС стои без председател близо два месеца след местните избори? И не е сигурно, че до 25 януари ще е постигнат консенсус за общинска „сглобка“, която да наложи общ кандидат. Така стоят нещата в нашия „опакий край“. Остава само да се провери истинността и валидността на написаното от П. Р. Славейков: „Какъв бе подвиг, как се свърши, свободни роби в нов синджир. Не сме народ, а живи мърши, и пак тегло, и пак немир“.
А докато военният министър Тагарев приемаше похвали в САЩ заради помощта за Украйна, от турския всекидневник вестник „Миллиет“ научихме, че на 11.1.2024 в Истанбул е било подписано споразумение между Турция, Румъния и България за сформиране на съвместна военноморска противоминна група в Черно море.
ИНИЦИАТИВАТА MCM BACKSEA,
щяла да бъде отворена и за други крайбрежни черноморски държави, но посочването и приемането им щяло да става с единодушното одобрение на страните учредителки. В изявление на турското МО се казва, че всяка от трите страни учредителки ще предостави 4 кораба, включително 1 миночистач и 1 кораб за управление и контрол. Създавал се съвместен комитет, който ще се събира два пъти в годината и ще обсъжда изпълнението на определените на групата задачи. Изтъква се, че Конвенцията от Монтрьо за режима на корабоплаване през Проливите остава в сила и е гаранция за стабилността в района на Черно море. Любопитно е, че миночистачите, които Великобритания продаде на Украйна, ще могат да влязат в Черно море едва след приключването на войната в Украйна. Не се съмнявам, че това е вмъкнато по настояване на Турция. Съюзничеството в НАТО е едно, националните интереси са друго. Ердоган поддържа отношения и с Украйна, и с Русия, но компромиси с Монтрьо и националните интереси на Турция не допуска. За разлика от България на „сглобката“, чийто ротационен премиер не прави разлика между пълноправно членуване в Шенген и допускане само по въздух и вода. И със сигурност не знае дали пристанищата по Дунава са шенгенски. Боже, пази България!
|
Това, за което у нас или не се говори, или се говори съвсем плахо, срамежливо и страхливо, вече само започва да говори за себе си. И дори неистово да крещи. Защото в него се е натрупало толкова отчаяние и неутешимост и понеже нещо лошо го очаква нашия любим и стар континент Европа. За мнозина вече е нетърпимо да мълчат повече и решават, че истината най-сетне трябва да се каже.
Изтича първата четвърт на ХХI век, а всичко онова, което обещаваха, че ще бъде велико благо за европейските народи, защото ще е тържество на европейската цивилизация, се оказа една грозна илюзия. А сега се превръща и в тегоба. И в реална опасност.
Европа днес е овладяна от две смъртоносни кризи: икономическа и миграционна. Това прави практически невъзможно намирането на решения за преодоляването на всяка една от двете. Както и едновременното и по един и същ начин излизане и от двете. Те са различни по характер и същност, макар да водят до един и същ резултат. Заедно и неразделно те го ускоряват и го правят необратим и неотменим.
ДА, КРАЯТ Е СЪВСЕМ БЛИЗО!
Вече и европейските лидери и политици признават, че Европейският съюз няма онази сила и перспектива, която носеше в себе си в ранните си години. Днес той е напълно подчинен и зависим от САЩ и това се видя в поведението му от началото на СВО в Украйна. Тази операция бе голямото изпитание за държавите в Съюза. Тя им разкри слабостите в организацията на икономиката, но най-вече в способността им да прогнозират и поддържат продължителни военни операции, както и да ги обезпечават с военна техника и финансови средства. Европа се оказа без достатъчно техника и боеприпаси. САЩ й поставиха задачата да снабдява Украйна, ала се оказа, че военните й запаси са недостатъчни и застрашават бойната й готовност и националната им сигурност. Тя няма възможност да реагира бързо и да настрои икономиката си на нови релси, за да бъде адекватна на възникналата задача. Очевидно икономиката й не е подготвена и е достатъчно отслабена.
Изцяло обладана и ръководена във всичките си действия от идеологеми и неработещи идеологически постулати, Европа не можа да устои и на условията, в които бе поставена след въвеждането на икономическите санкции срещу Русия. Тя се лиши от сигурните руски пазари и сравнително евтината работна ръка, затвори производството си там и напусна нейния огромен пазар. Това само мотивира Русия да се преустрои качествено и да започне да утвърждава своята икономическа независимост. В резултат на това Европа практически рухна, а Русия укрепна и придоби нови сили. Дори вече е
ПЪРВА ИКОНОМИКА В ЕВРОПА
Тези очевидни истини се посочват и коментират от ръководителите на държавите в ЕС. Коментират се с тревога. Но тревогата май се появи късно в техните думи и в мисленето им, за да произведе конкретни полезни и бързи действия.
Европа не успя да разреши един друг проблем, който сама си създаде след края на Втората световна война при деколонизацията на Африка и Азия. Икономическият стимул, който тя получи с т. нар. „План Маршал“, я изправи пред трудността в много кратки срокове да събере достатъчно работна ръка и суровини за започналия възход на икономиките й. На помощ й дойдоха бившите нейни колонии, чиито жители охотно изоставиха родните си страни и отидоха в Европа, за да печелят пари и живеят така, както техните държави не можеха да им гарантират. Европа просто ги всмука в себе си, защото й бяха крайно необходими и широко отвори вратите си за последващите им преселения. Нямаше кой друг да й работи неквалифицираната и тежка физическа работа.
И ако тази миграция беше обективно и естествено явление, нормално, но с други средства продължаване на колониализма, последващите миграционни вълни от арабския свят, Афганистан, Азия, получили се в резултат на наказателни войни срещу непокорни арабски държави, неочаквано промениха етническия състав на западноевропейските страни. Установилите се там мигранти се затвориха в анклави, изолираха се от коренното население, не пожелаха да се интегрират в състава и културата му, за да се възпроизведат прекалено бързо. И в общи линии днес те са мнозинство в повечето западноевропейски държави, застрашаващо, и то съвсем реално формиращо техния нов национален облик.
Западна Европа драстично промени своя етнически, религиозен, расов състав и е трудно да кажем, че принадлежи на немци, французи, германци, италианци, испанци и т. н.; дори не на европейци, а на хора от друг континент, с друг цвят на кожата, говорещи на друг език, изповядващи друга вяра и принадлежащи на друга култура. Тя е почти ислямизирана и превзета от други народи. Остава само всичко това да се оформи политически и да му се придаде юридически характер. Това скоро ще стане. Литературите и публицистиката на европейските страни изследват този проблем, коментират го, изразяват все повече и повече безпокойството си и предупреждават за появата на нова етническа и демографска реалност, която отчуждава Европа от себе си и я превръща в друга територия, култура, съзнание, морал и религия.
ТОЗИ ПРОБЛЕМ НЯМА НИТО ЕДНО ВЯРНО РЕШЕНИЕ
Защото тези хора, които по силата на необходимостите на Европа преди повече от половин век доброволно напуснаха родните си места, за да живеят по-добре, няма как да бъдат върнати обратно. Да не говорим, че повечето от тях са се раждали тук и тук са уседнали завинаги. И дума не дават да се отвори, че ще се върнат в историческите си родини. Дори и там да заживеят по-добре и по-богато. За тях важна вече е единствено Европа. Тя е станала тяхна.
Проблемът не е обикновен, защото в подобни случаи неизбежно се изправят един срещу друг два народа, две вери и религии, два начина на мислене и начин на устройване на обществото, които е невъзможно да се съберат и съчетаят помежду си, за да се получи някакъв приемлив и за двете страни политически и социален компромис, след като са толкова десетилетия заедно. Мнозинството (а това е един от фундаменталните принципи и ценности на буржоазната демокрация, открит и наложен като европейска ценност) винаги доминира над малцинството и то определя реда. Дори и да не е под формата на диктатурата, не е трудно да си представим как ще се чувстват французите или германците, когато приетите от тях мигранти им разпореждат как да се организира държавата, защото повече не може да бъде организацията по френски или по германски тип. И че в тази държава вече друг ще определя националния й облик, официалния й език, законите й на управление.
ЕВРОПА НЯМА ДА РЕШИ ПРОБЛЕМА
ПЪРВО, защото той не е резултат само от груби политически грешки на нейните водачи, а обективен резултат от обективните процеси в развитието на системата, които я водят до неизбежна гибел;
ВТОРО
защото решението не зависи от нея, а в най-голяма степен от волята на САЩ, както и от оформящите се нови геополитически и икономически водачи на света. Геополитиката вече се основава на нови принципи, които най-малко се определят от Европа. Намерението мигрантите да се разселят във всички държави на Европейския съюз, няма да донесат никакви други резултати, освен че ще прехвърлят болката от болната на здравата глава. Това ще утежни още повече цялостното положение в Съюза и ще го измъчи допълнително. В крайна сметка ще го съсипе, а с него и целия континент!
В началото на ХХ век Освалд Шпенглер обяви в своята знаменита книга „Залезът на Европа“, че Европа, а заедно с нея и целият свят, е поставена пред нови трудности, които самата тя поражда и които обективно я водят към гибел. Историята показа, че икономическото могъщество, появата на новите технологии, новите ценности и особено победите във войните, в това число и в „студените“, не отменя предопределението за никоя държава, нация и социално-политическа система. Можеш да отлагаш края; можеш да го отдалечаваш с пропагандни средства, дори да доказваш с привидно обективни и верни доказателства, че твоята цивилизация е всемогъща и вечна, но „мъчно е да риташ против ръжен“ (Деян. 9:5), да нарушаваш, изопачаваш и отричаш Божиите заповеди и да живееш в противоречие с тях.
Това, което е отредено да стане, винаги става!
Все по-ясно се вижда какво струват т. нар. „европейски ценности“, „високите доходи“, „логиката на пазара“, „демокрацията“, когато живееш в залеза, а той се сгъстява все повече и повече, за да приеме окончателно тъмната и непрогледна нощ в смъртта на цивилизацията. Те именно я погубиха и те сега я водят към логичния й край!
СИТУАЦИЯТА ДНЕС С ЕВРОПА
показва нелепостта и на основополагащия принципи на нейното военнополитическо и икономическо обединение: мултикултурализмът, ограниченият суверенитет, ликвидирането на националните държави, обявяването на ЕС за цяла една цивилизация, наречена европейска, основана не на християнското учение, а на силата и могъществото на пазара. Най-страшно бе изопачаването на понятието „свобода“ – възлово за хуманизма и Просвещението. Антихристиянската свобода да бъдеш такъв, какъвто решиш, и да правиш каквото искаш, бе доведена до крайност и в пряка противоположност на християнското разбиране като „избор между Бога и сатаната“. Това напълно разруши морала и устоите на обществото, оправда своеволието и разгула, поощри човека да си мисли, че е в правото си да се намесва в работата на Бога– дори и в сътворяването на човека и неговия пол, облик, съзнание.
И той се намесва: нагло, агресивно, безотговорно, без да мисли, че последствията ще бъдат страшни.
Когато си толкова горд и своеволен, как ще видиш, че над тебе виси опасност, та и да проявяваш усилия да отстраняваш опасността и да преценяваш реалностите такива, каквито си.
Не, ти просто си обречен.
Обречени са и тези, които вървят по този път!
Особено ако са българи.
Казват, че ценен е само този ред, който не можеш да не напишеш. Нужно е само това слово, което не можеш да не изречеш. В душите на хората намира отклик само този вопъл, който не можеш да сдържиш.
Кой нормален българин би сдържал своя вик на възмущение, когато прочете, че еничарската глутница по заповед на своите господари, проправя път към забраната на свещената Вазова творба "Аз съм българче"? Ние, българите, сме засукали това символ-верую с майчиното мляко и то е влязло във всяка наша клетка. То ни е внушило първата представа за нашия народ и за самите нас - като неделима част от народа. То ни е дало основните принципи на отношението Личност - Родина - "всичко българско и родно, любя, тача и милея". То е изваяло най-трогателния образ на Майка-България и го е запечатало завинаги в душите ни. То първо е изградило нашата връзка с божествената българска природа. С няколко лаконични щриха то портретува българина като история -"силна майка мене е родила" - национален характер и стремеж.То ни показва за какво трябва да живеем, каква е нашата цел, кои са изворите на нашата гордост:
"Българин да се наричам
първа радост е за мене"
В "Аз съм българче" Вазов прогласява, че българинът е естествен борец за свобода и България е страна на свободни хора:
"Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея"
Това стихотворение само от четири строфи - непостижим шедьовър на българския възрожденски гений - стои в основата на възпитанието на българина. Съзижда устоите на нашата държава. Неслучайно то е първото, което децата научават наизуст, едва прекрачили прага на школото. Чрез него Вазов гради нерушим мост между всяко българско поколение и Родината. С него великият поет чертае началата на Нова и Вечна България. И неприкосновеността на нейното бъдеще, което ще бъде дело само на Рода Български.
Стихотворението "Аз съм българче" е огънче, което пламти (или до неотдавна пламтеше) в сърцето на всяко българско дете. То е възпитало повече родолюбци от всички дебели книги в гимназиите и университетите. В представите ми то е скъпоценна гема, с която в крехка възраст подпечатваме съюза си с най-съкровеното - България. Во веки веков.
И точно тоя изначален слънчев извор на българщината копоите на глобалната секта точат лиги да осквернят. Точно тая светая светих се готвят да забранят!
"Аз съм българче" на народния поет "обиждало чувствата" на мигрантите! А що щат тия мигранти у нас? Някой нормален българин канил ли ги е, постлал ли им е червен килим? Не, поканили са ги отстъпници, които нямат нищо общо с България - освен това, че са я предали за 30 юдински сребърника. За тях България, разбира се, не значи нищо - една безименна земя, която са поругали и която ще напуснат, щом им припари под копитата.
Обиждаме мигрантските орди с името Христово и Българско, дразним ги с цвета на кожата, с хигиенните си навици, с историята си, с азбуката? Ами кръгом и вън оттук - за тия, които вече се вмъкнаха в страната ни, а за тия, които тепърва се готвят да ни нахакат ЕС и Аустрия Феликс - никакъв достъп до свещената българска твърд! Те не идват да учат "Аз съм българче" и да страдат, че то е в разрез с идентичността им - те идват да убиват българското!
Ако аз отида в Афганистан или Пакистан, някой ще се трогне ли да ми осигури християнска църква, книги на кирилица, минижуп и обувки с токчета? Ще се отрече ли от собствената си етническа и религиозна самоличност, за да ми осигури такава, каквато се харесва на моя милост? За да не се чувствам обидена и сегрегирана? Ако българи имигрират в Израел, ще се отрекат ли израелците от знаците на своя етнос и вяра? Каубоите ще забранят ли химна на САЩ? Ще взривят ли планината Ръшмор с ликовете на президентите си?
Отстъпим ли пред тая нечувана наглост, огласена от "българската секция на американската медия "Свободна Европа" (Лакейска Европа!), това означава да подпишем заличаването на България. Ще се отричаме, отричаме, отричаме - от име, вяра, минало, култура, азбука, книжнина, етнос, нация, раса - докато световните ветрища натрупат на мястото на някогашната България един грамаден, пълен с метан, висок до небесата боклучарник - и някой по даден знак го подпали! За да не остане и спомен за нас!
Никой не помни безименните.
Прочетох някъде черното пророчество на един нашенски шегобиец: "Като дойдат ислямистите, арабите и негрите - и се съберат с тукашните цигани - никой няма да помни имената на Левски и Ботев, а малцината грамотни ще пишат на арабица".
Краят на България идва със забраната на "Аз съм българче". Едни гърди ни делят от този край. Въпросът е - гърди на храбрец ли са те или на безгръбначно?
През 90-те години - днес те ни изглеждат отдавна отминали - се запознах със зам-директора на "Франс Кюлтюр", Франсоа Беден (с ударение не на първото, а на второто "е"), господин на средна възраст, поолисял, нафукан и повърхностен конформист като повечето французи. Либерализмът бе на мода и г-н Беден беше либерал. Льо Пен за него бе селяндур, зоологически екземпляр, антифранцузин. Та тоя Беден със смях ми говореше, че арабчетата, деца на имигранти във Франция, били принуждавани от несъобразената с новите реалности френска образователна система, да учат ретроградни клишета, създадени някога за етническите французи - като това: "Галите, нашите прадеди, били руси и синеоки". Заливаше се от смях и постоянно подемаше: "Галите, нашите прадеди" - представяш ли си"? После изведнъж стана сериозен и рече делово: "Е, преборихме се и махнахме тия прадеди!"
Вече отдавна трябва да е пенсионер. Дали още се смее?
|
