Авторизирана версия на прогнозата на редакционния екип на сп. „The Economist“
На планетата, след началото на Специалната военна операция на РФ за демилитаризация и денацификация на Украйна се образува геополитически разлом, който с всеки изминат ден се превръща в огромна пропаст между колективния Запад, начело със Съединените щати и колективния Изток, начело с Руската федерация. За всички мислещи хора, които търсят обективната истина е ясно, че примирение и възстановяване на общото движение в една посока вече не е възможно. Остава малката надежда, че, както след Втората световна война, великите сили ще намерят формулата за мирно съвместно съществуване. Защото няма логика „всички хора да се раждат равни“, както пише в Декларацията за независимостта на САЩ от 1789 г., а държавите, в които те живеят да са в неравнопоставено положение помежду си!
За България и българския народ този въпрос е изключително важен, защото по волята на политическите си лидери, с изключение на Жан Виденов, и техните ментори, Отечеството ни доброволно стана външна граница на колективния Запад и НАТО – факт, противоречащ както на манталитета, традициите, и духовността на българина, така и на коренните интереси на нацията. И ако през последните над тридесет години победителите в Студената война успешно фетишизираха мечтите на хората за пари, власт и удоволствия, превръщайки ги в житейска цел на милионите, то днес Русия със специалната си военна операция събуди дълбоко недоверие в англосаксонския глобален световен ред, довел света до епидемии, войни, бедност и взаимна омраза!
Като граждани на страна-член на НАТО и ЕС със силно ограничен суверинитет, за нас е важно да сме наясно, какви са дълбоките замисли на онези, които реално държат властта и управляват страните от т.нар. колективен Запад. Техен мощен и всепризнат информационен рупор е лондонското сп. „The Economist“, което с оргиналните си ребус-прогнози за всяка предстояща календарна година, си е завоювало правото да бъде „пророк“ за неолибералния западен свят, режисирайки играта на „назначените“ от тях „актьори“ на „Голямата световна сцена“.
От Книга V- Второзаконие на „Ветхия завет“ знаем, че само онези, които усърдно са „събирали“ плодовете от „Дървото на живота“, за да узнаят житейските истини за земеделието и например, обработката на метали (8:7-13), за данъци (14: 22-23,28) и търговията (14:25-26), за борбата с корупцията (16:18-20), за производствени отношения (15:7-18), за кредитирането (15:1-4) и даването на кредити на други държави (15:6), за банково дело (23:19-20) и пр., могат да заслужат правото „да вкусят“ и от плода на „Дървото на познанието“. Пример за това са пророците от Ветхия и Новия завет, чиито живот, вяра и аскетизъм са ги направили достойни да получат истинското знание. Заедно със Създателя те разказват на простосмъртните, по възможно най-достъпния начин и с много хиперболи и алегории, как се е появил материалния живот и човека, как действат природните, обществените и моралните закони, кое е добро и кое зло, как да откриваме кои от водачите ни следват Божият промисъл и кои са слуги на Сатаната, и най-важното: какъв е смисълът, съдържанието и крайната цел на проекта „Планета Земя и Homo sapiens“, в който проект мислещият човек, имайки привилегията за свободен избор и воля, оцелява и води свещена битка за победата на Светлината над Мрака!
Всеки човек е вечен със съзнанието си {произ. от старото българско слово человек (църк.сл. eз.) = чело (мисъл, съ-знание ) + век (вечност)} и той трябва сам да извърви този път; всеки род трябва самостоятелно да намери своето място в общия строй; всеки народ трябва да обедини силите си, за да изпълни предначертаното за него, а човешката цивилизация, следвайки Завета, има мисията да развива и усъвършенства вселенското мироздание!
В този смисъл пророците, футоролозите, медиумите, врачките, в една или друга степен са призвани да задоволяват огромния обществен и личен интерес към вероятни бъдещи събития. Човеците, тласкани от своите страхове търсят помощ за тяхното преодоляване, защото тази борба сама по себе си е определяща за адаптацията на индивида към заобикалящия го материален свят. Зловещо е, когато тези естествени, първосигнални тревоги у хората, свързани с оцеляването им се превръщат в източник за печалбарство, за разпространение на пост – истини и в мотив за формиране на превратни обществени нагласи, камуфлирайки определени лъжовни крайни цели. Ето защо, когато пристъпваме към тълкуването на ребуси-прогнози трябва максимално да търсим обективната истината за събитията и фактите, да сведем до минимум субективните опити за насаждане на фалшиви очаквания и действия, прикриващи частен, а в много случай и користен интерес. Особено, когато става дума за глобални, транснационални процеси, целящи смяна на установил се във времето Световен ред.
И тази година в навечерието на Коледа високопрофесионалният екип на популярното английското сп. „The Economist“ представи пред милионната си аудитория виждането на своите издатели и редактори за геополитическите събития и участващите в тях главни действащи лица през новата 2023 г.
Но дали те ни показват цялата обективна истина?
В ежеседмичникът „The Economist“ най-голямо акционерно участие имат два могъщи клана: фамилията Ротшилд чрез контролирания от Лин де Ротшилд холдинг „EL Rothscild“ и фамилията Аниели, – мажоритарнен акционер на „Fiat Chrysler Automobiles“ и „Ferrari“, притежаваща фактическия контрол над марките „Alfa Romeo“, „Chrysler“, „Dodge“, „Fiat“, „Jeep“, „Lancia“, „Maserati“ и др., или иначе казано, списанието с многомилионна аудитория, на практика идеологически обединява интересите на транснационалния финансов и индустриален капитал, което го прави изключително значим фактор в международните отношения. Естествено, водеща и определяща е ролята на клана-октопод Ротшилд – който е навсякъде, където има злато, държавни заеми, печатане на пари, власт и нови пазари!
Ето някои
известни исторически факти,
публикувани в средствата за информация.
Основателят на династията Ротшилд Майер Амшел е роден във Франкфурт на Майн, провинция Хесен и е бил личен банкер на принца на Хесен, васал на Британската корона, чиято лична армия, финансирана от Майер Амшел е била наета от Британия при колонизирането на Северна Америка. От петте клона на династията Ротшилд са се развили и укрепили два – лондонският, с родоначалник Натан Ротшилд и парижкият с родоначалник Джеймс (Якоб) Ротшилд, създали главната фамилна англо-френска банка „Rothshild & Sons“. През 1815 г. Натан Ротшилд, чрез умела дезинформираща операция свързана с поражението на Наполеон при Ватерлоо, успява да постави под свой контрол Банката на Англия, която е национализирана чак през 1946 г. от премира Клемент Атли, но която продължава да бъде и до днес под контрола на Ротшилдови чрез финансовата компания Jardine Matheson (JM) с мажоритарното участие на сем. Кезуик. Според американските изследователи Керби и Маулинс, Банката на Англия е главният акционер на частната Федерална резервна система (ФРС) на САЩ, заедно с мрежи от олигархични банки, свързани не само с Ротшилдови – Морган, Мозес, Лазард, но така също и с клана на Рокфелерови, при които пък парите вървят заедно с властта: Нелсън Рокфелер е бил вицепрезидент на САЩ, Дейвид Рокфелер – основател на Съвета за народонаселението, от който се ражда могъщия днес „Римски клуб“, Уйнтроп Рокфелер - губернатор на щата Арканзас, известен като кариерния „кръстник“ на Бил Клинтън. Братовчеди на фамалията Рокфелер са братята Джон Дълес - държавен секретар на САЩ и Алън Дълес - директор на ЦРУ, на които като емисари на новите финансови олигарси през 1932 г. е представен в Кьолн Адолф Хитлер в качеството му на бъдещ ръководител на Германия. Дядо по майчина линия на братята Рокфелер е конгресменът Нелсън Олдрич, който през 1913 г. е главния инициатор на проекто-закона за създаването на частната Централна банка на САЩ - ФРС, който по-късно, през декември с.г., става закон с подписа на президента Удроу Уйлсън.
Значима е ролята на финасовите властелини на света в изграждането на доминиращите и до днес идеологически центрове за интелектуално обеспечаване на „империализма като висш и последен стадий на капитализма“. Синът на Лионел Ротшилд Натан Майер през 1891 г. изиграва съществена роля в създаването на първата сенчеста група за концептуално управление – Обществото на кръглата маса (ОКС), чиито учредители са: Сесил Роудс - колонизаторът на Южна Африка (на него е кръстена Родезия) и основател на компанията „De Beers“; Арнолд Тойнби - дългогодишен ръководител на главния мозъчен „think tank“ център на колективния Запад „Chatham House“, създаден през 1919 г. и, от който се ражда и вашингтонския CFR — Съвет по международни отношения; ръководителите на британското външно министерство Едуард Грей и Артър Балфур. Ротшилдови са главните апологети за възстановяване на еврейската държава. Един от синовете на Натан Майер - Уолтър Ротшилд, лидер на британските ционисти, през декември 1917 г. изпраща до Артър Балфур Декларация за създаването на Палестинска еврейска държава, въз основа на която Великобритания през 1922 г. получава мандат за управление на Палестина. Синът на Чарлз, брат на бездетния Уолтър Ротшилд, Виктор, е известен с дългогодишната си работа в контраразузнавателната агенциа MI-5 и, най-вече, с поста си на главен съветник на Маргарет Тачър.
След като „Разцепващият фактор“ на Алън Дълес сработва и групата на Андропов, Яковлев и Горбачов се заема с изпълнението на възложенете им задачи, идва „краят на историята“ и се появява „доктрината Клинтън“ (а дали той е автора й е друг въпрос?) за „Третият път“ т.е. за тотална глобализация на света под ръководството на хегемона САЩ и разгръщане на дълго подготвяната „Голяма игра“ по американски „правила“! По свои сценарии работят и финансовите властелини, като целта е окончателно да бъде опроверган и спрян предсказания от Ленин крах на капитализма: СССР и социализмът са дискредитирани, Русия е на колене; в Китай, който с помощта на САЩ строи специфичен социализъм, се появяват мултимилионери, които покровителствани от проамерикански висши ръководители на КПК диктуват свой „пазарен“ дневен ред в Поднебесната.
Финансовите господари на света
се готвят за нанасяне на последния решителен удар. През 2004 г. френският клон, начело с Давид Ротшилд, консолидира активите и управлението на банката „Rothshild & Sons“, като първата задача е тя да бъде извадена от „златната петица“, определяща фиксингите на златото, като нейното място се заема от „Barclays bank“, в която впоследствие ще влязат активите на фалиралата американска банка „Lehman Brothers“. След уверената и предупреждаваща реч на президента Путин на Мюнхенската конференция през 2007 г., финансовите босове предприемат опит за глобален дефолт с кризата през 2008/09 г., но не успяват да дестабилизират Китай и Русия, и са принудени да включат на високи обороти „печатницата за пари“ чрез програмата „количествено смекчаване“. Така олигархията започва прегрупиране, в резултат на което през 2012 г. е сключена историческа сделка – размяна на активи между финансовия капитал - групата на Ротшилдови и индустриалния капитал - групата на Рокфелерови, като концептуалното управление на бизнеса остава във френския клон на Ротшилдови, т.е. в Давид дьо Ротшилд, а след смъртта му в Джейкъб де Ротшилд. В същато време тази историческа сделка определя, че в новите условия английския клон на Ротшилдови в лицето на вдовицата на Ивлин Ротшилд Лин Фостър де Ротшилд, поема политическото и идейно осигуряване на проекта на глобализацията. Така се появява новата доктрина за „Инклузивния капитализъм“, като през 2020 г. като управляващ орган е конструиран и Съвет за инклузивен капитализъм към Ватикана, ръководен от римския папа Франциск и Лин де Ротшилд, а за членовете на Съвета са кооптирани транснационални олигархични и финансирани от тях структури на „глобалното гражданско общество“.
„Великото презареждане“ на Клаус Шваб и сценариите за действие „ала Ковид-19“, изпълнили авторите им с надежда за бърз краен успех, явно изпитват известно притеснение от решителните действия на Путин в Украйна, но те продължават активно да са в дневния ред на новите кръстоносци.
И още един малък штрих към историята.
По време на годишното заседанието на Билдербергския клуб през 1998 г. Хенри Кисинджър запознава Ивлин де Ротшилд с бъдещата му съпруга Евеллин Форестър. В броя си от 3 септември 2016 г., два месеца преди президентските избори в САЩ, вестник „Ню Йорк таймс“ пише: „Лейди Лин Форестър де Ротшилд, покровител на демократите и приятел на Клинтънови, организира вечеря за двама с мисис Клинтън за 100 000 долара. Те хапнаха агнешко под тент на поляната на брега на океана в нейната вила Мартос - Винярд“. Групата „Anonymous“ разпространи в интернет данни за вноска на 150 милиона (!!) долара от Ротшилдови за избирателната кампания на Хилари Клинтън. Клинтън отричаше тази публикация до момента, когато бе публикуван и чека с посочената по-горе сума.
Преминавайки към анализа на
прогнозата за 2023 г.,
мимоходом напомняме, че Лин де Ротшилд е собственик на лондонското списание „The Economist“.
До 2021 г., когато редактор на рубриката „Светът през .....“ бе Даниел Франклин, визията и съдържанието в прогнозите от корицата на списанието бяха наситени с ребуси и загадки, на които читателят трябваше самостоятелно да търси своя отговор. Изхождайки от генералната линия на изданието, аудиторията бързо откриваше известната истина, че англосаксонците са хегемон и те определят правилата в света, че глобализацията е естествения път в развитето на човешката цивилизация, и че неолиберализмът и Витрувианския човек „от палатата на мерките и тегликите“ в трактата „De Architectura“ на античния римски архитект от 1 в. пр.Хр. Марк Витрувий, са виртуалния мост между дохристианския идеал за красота, симетрия и сила на човешкото тяло с разбирането на Леонардо да Винчи за човека като венец на природата и създател на благата и ценностите. Всички, които не се вписват в този модел, но участват и формират свои алтернативи се изобразяват на корицата на списанието в рязко негативна светлина. Така например, в броевете от 2016 до 2021 г., Русия и руският президент Путин или въобще не се споменават (2017 и 2021), или са на пренебрежителното по значимост място (2016, 2018 и 2020). Само в броя с прогнозата за 2019 г. двамата президенти Путин и Тръмп са удостоени с рисувани потрети в профил, обградени с крайно отрицателна символика. В прогнозата за 2017 и 2019 е стилизиран конник на бял кон с коса в ръцете, символизиращ „смъртта“ и „Антихриста“ по време на Страшният съд. Като проекция на бъдещи му действия в ребуса за 2019 г. пред образа на Путин са разположени и другите три конника от гравюрата на Албрехт Дюрер от 1497 г., символизиращи пандемия, глад и война. В гравюрата зад конниците има страшен звяр с открита паст, като символ на ада. В картинката на сп. „The Economist“ вместо звяра е изобразен Путин. Това внушение е ужасяващо, защото алегорията представя руския президент като Антихриста, който ще вкара страната си, а защо не и целия свят в ада, изполвайки пандемията, глада и ядрената война. Та нали Байдън нарече Владимир Путин, дълбоко вярващия православен християнин, човек без душа. Колкото и странно да звучи, само след една година, като по план, планетата, в т.ч. и РФ, бе обхваната от пандемията „Ковид -19“; на Русия, загубила 27 милиона човешки живота във Втората световна война й бе отказано от колективния Запад да бъдат предоставени гаранции за сигурност, което и я принуди да започне СВО в Укройна; а гладът през следващите години може да бъде факт, ако продължават търговските ограничения срещу руския износ на изкуствени торове и храни! И за всичко това, според западната пропаганда, е виновен персонално Путин! Безпрецедентните санкции, „планината“ от западни оръжия, изкуствения произход на короновируса, не се вземат под внимание!?
Новият редактор на рубриката „Светът през...“ на сп. „The Economist“ Том Стендейдж предпочита умерени, в голяма степен, лесно разгадавани символи за бъдещи събития. Но традицията е спазена. В миналогодишната прогнозата на списанието „Светът напред през 2022“, РФ и нейният президент отново не намериха място в световната геополитика. Според авторите годината е трябвало да премине под знака на силната конкуренция между САЩ и Китай в областта на икономиката, зелената сделка и високите технологии, като сравнението на портретите на двамата президенти, Си и Байдън, говореха за равнопоставеност, като приоритет не се даваше на нито една от страните. Сега, когато 2022 е история, можем да кажем, че прогнозата, в голяма степен не се потвърди. С началото на СВО на РФ за оказване помощ на населението на Донецка и Луганска НР, светът се оказа в условията на глобална, незапомнена криза и конфронтация, които продължават вече над десет месеца.
Какво ни очаква през 2023 според екипа на сп. „The Economist“?
Корицата на списанието ни напомня театрален афиш с разположени върху него фотографии на главните действащи лица в мащаб, съотвестващ на изпълняваните от тях роли в „Голямата драма - 2023“. Търсена е симетрия, която да създаде натрапчива илюзия за хармония и стабилност. През годината едва ли ще има стабилност, а хармонията и красотата за много хора по света вече са отминал спомен. Макар снимката на президента Байдън да е в по-малък размер в сравнение с тези на президентите на Китай и Русия, между тях може да бъде построен равностранен триъгълник, което би трябвало да означава, че се търсят баланси, които да уравновесяват отношенията между трите велики сили, без да се залага на любимия подход на англосаксонците „Разделяй и владей!“. Изключително трудна за решаване задача, освен ако американската страна през 2023 г. не започне да провежда реалистична политика за омиротворяване на протежетата си Тайван и Украйна, с което да нормализира отношенията в „триъгълника“. Това би било възможно единствено в ситуацията, когато Китай покаже силно икономическо излизане от стагнацията, предизвикана от „Ковид-19“, а Русия рязко активизира настъпателните си действия срещу украинските националисти. В този случай ще заработи използваната десетки години от САЩ максима за „Правото на силния!“, но вече с обратен знак.
Председателят Си, единственият след Мао, получил титлата „кормчия“, проведе силен ХХ конгрес на КПК, на който бяха отстранени четирима от седемте члена на ПК на Политбюро, прокарвали години наред политика на отстъпки пред САЩ и в интерес на частните китайски милилиардери, облагодетелствани от огромните сделки от продажбите на китайски стоки на високоплатежния американския пазар.
Президентът Путин от своя страна, по време на пресконференцията си в Бишкек, от 9 декември м.г., ясно и недвусмислено разшифрова руското разбиране на понятието „сдържане“ по отношение на неприятелските страни на съвременния етап: „След като нашата Система за предупреждение от ракетно нападение (СПРН) получава сигнал за такова нападение, то автоматично във въздуштого пространство се изстрелват стотици наши ракети, които е невъзможно да бъдат спряни. Но това е ответен удар! Какво означава това? Това означава, че неизбежно на територията на Руската федерация ще паднат бойните глави на противниковите ракети – така или иначе те ще се приземят. Но истината е, че на територията на противника нищо няма да остане, защото е невъзможно да бъдат прихванати едновременно стотици ракети. Ето това е сдържащ фактор, сериозен сдържащ фактор!“
Портретът на Президента Путин е в центъра на изображението, като зад гърба му, гледайки в същата посока, е Председатяля Си. Президентът Байдън, който видимо с по-малка фотография, е под тях, със стеснено пространство за изява и странно защо не гледа в една посока с Президента Зеленски. Нещо повече, погледът му е насочен напред, явно с желанието да разбере, какво ще му донесе 2023 г., защото 2022 г. не бе благосклонна към него: заканите към Путин, че ще си плати за навлизането на украинска територия останаха само закани, а на практика американските санкции, заедно с тези на ЕС доведоха колективния Запад до невиждана от много години инфлация, самоубийствен държавен дълг, закриване на производства, тежки условия на живот за обикновените хора, докато в Русия търговският профицит е над 500 млрд. рубли, природния газ се продава за рубли и печалбите са много по-големи, сравнени с периода преди санкциите; ОПЕК+, в т.ч. и Саудитска Арабия, са на едно мнение с РФ за намаляване световния добив на нефт; в САЩ вече не се говори за организирането на втора Среща на върха за демокрация; заявките за присъединяване към БРИКС и ШОС с всеки изминат ден растат. Всичко това говори, че едва ли 46-я президент на САЩ ще има самочувствието някога да повтори думите на своя бивш началник, 44-я президент Барак Обама: „Аз вярвам с всяка една фибра на моето същество в американската изключителност. Моето дълбоко убеждение е, че Америка винаги трябва да бъде световен лидер. Освен нас никой не може да заеме това място!!!“. Малко вероятно е вятърния генератор зад гърба на Президента Байдън да е символ на подобна теза!? Ако в прогнозата на сп. „The Economist“ за 2022 г. бяха показани симетрично два ветрогенератора, символизиращи „зелената“ алтернатива в живота на планетата, то в прогнозата за 2023 г. ветрогенераторът зад Байдън е източник на „Вятър на промяната“, налагаща се заради неадекватната политика на демократите в САЩ и провала на наложения от тях неолиберален световен ред.
Ръководителката на Република Китай (Тайван), 66-годишната Цай Инвен и Президентът Зеленски, са удостоени с правото да са на корицата на световното списание само заради провежданата от тях политика на силово противопоставяне на своите съседи, въпреки че шансовете им да победят в това противоборство са минимални. Колективният Запад и ЛГБТ-общността са на тяхна страна, защото Зеленски като професионален актьор-комик напълно се вживя в ролята на жертва на агресия, без да обръща внимание на уличаващия го в измама факт, че той спечели президентските избори с обещанието да върне мира на територията на Украйна. Вместо това на неговата съвест вече са десетки хиляди убити украински националисти и хиляди мирни граждани - деца, жени и възрастни хора на територията на Донбас. Със СВО РФ досега не предприемаше решителни действия, главно поради очакванията си, че колективният Запад и ръководството на Украйна ще проявят здрав разум и ще поискат примирие, давайки гаранции на РФ за нейната териториална сигурност. При положение, че това вече над десет месеца на се случва, по всяка вероятност, ще последва руска офанзива, която ще принуди воюващата противникова страна да капитулира и приеме справедливите условия на РФ.
Тайван също има второстепенна, жертвена роля в играта на САЩ срещу Китай. Много лесно и бързо комунистическата ГДР бе присъединена към капиталистическата ГФР, но както бе с Хонг-Конг и Макао, така и с Тайван, процесът на доброволното присъединяване ще бъде дълъг, за да се покаже неотстъпчивостта на капиталистическия Запад към класовия враг, комунистически Китай. Освен това, наглото посещение на бившия вече трети по ранг държавник в САЩ Нанси Пелоси в Тайван бе демонстрация на подкрепа към сексуалните малцинствата в лицето на Цай Инвен, което е част от дневния ред на неолибералната общественост и Демократическата партия на САЩ. Това странно поведение на западните управленски елити показва за пореден път, колко безперспективно и непрофесионално е нивото на хората, избрани и призвани от собствените им народи да защитяват техните интереси и сигурност. Това в пълна степен се отнася и за България. Нещо повече, сегашната конфронтация е тест за мислещите хора по света за техните умения и воля да се противопоставят на безумните политици, които са в състояние с действията си да превърнат в радиоактивен прах прекрасната ни планета.
В триъгълника между президентите Си, Путин и Цай Инвен
са разположени квадрокоптър и робот-манипулатор. Военната операция в Украйна показва крайно ефективната роля на квадрокоптерите в борбата с артилерията, с отбранителни линии, складове, летища и диверсионни групи, както и за целите на разузнаването. Имайки предвид водещата роля на Тайван в производството на чипове, то на преден план излиза административното присъединяване на острова към континентален Китай. Това вече е въпрос на военна стратегия и подготовка за евентуални военни действия в района на Азиатско-Тихиокеанския регион, който е еднакво важен и за Китай, и за Русия. Все пак отбелязваме, че председателят Си и Цай Инвен гледат в една посока, което може и да означава, че след евентуалната победа на партията Гоминдан на предстоящите през 2024 г. парламентарни избори, е възможно мирно и спокойно обединяване на двете части на Китай.
Между Председателя Си и президента Байдън виждаме космическа станция. Китай вече има такава с тайконавти на борда, САЩ ползват руската международна космическа станция, която предстои да бъде потопена в океана, а РФ се готви да разположи в Космоса своя нова междупланетна станция. Китай и Русия участват в съвместен проект за изследване на лунната повърхност, военната операция на РФ в Украйна показа, че спътниковото подсигуряване на руската армия при воденето на бойни действия изостава, което се доказва и с оставката на ръководителя на „Роскосмос“ Дмитрий Рогозин. Всички тези факти недвусмислено показват, че стратегическата конкуренция за по-нататъшното овладяване на Космоса вече е в нов исторически етап, при който превес ще имат обединените усилия на Русия и Китай.
Новият премиер на Италия Джорджа Мелони е единствения европейски лидер в сюжета от корицата. Тя обективно не е обвързана със странните решения на ЕС по отношение на пандемията, санкциите срещу Русия, с безумната политика на ЕК по вноса от РФ на природен газ, нефт и др. Имайки предвид огромния външен суверенен дълг на Италия, силните позиции на Берлускони и Ренци в управляващата коалиция, както и консервативните позиции на католичката Мелони, то при усложняване на вътрешната икономическа ситуацията политиката на Италия може да влезе в конфликт с действията на ЕК и заедно с Унгария на Орбан да взривят отвътре крайно проамериканската „обща“ политика на ЕС по отношение на РФ и КНР.
Шестият портрет е на президента на Украйна Владимир Зеленски. Това може да се тълкува и като признание за безумната му смелост да се противопостави на могъщия си съсед и като поредната инициатива на колективния Запад да надува балона на личното му его и реверанс към суперманията му за величие. Но тази конюнктурна западна позиция не променя факта, че Зеленски е трагичен герой, който праволинейно и глупаво хвърли страната си в ужасяваща авантюра, надявайки се, че личните интереси на фамалията Байдън в Украйна и вечният страх на европейците от огромността на Русия, както и споменът за нанесените тежки военни поражения през 1812 и 1945 г., са гаранция, че армиите на НАТО ще влязат в бой с армията на РФ. Даже теоритично това не е възможно поради огромния руски арсенал от ядрени оръжия и хиперзвукови ракети, както и от пълната неподготвеност на европейските граждани в т.ч. и на военните, да жертват личното си благополучие и живот, за да защитават нечии болни амбиции, та били те на укробандеровци или чиновници от Брюксел. Така, според авторите на прогнозата, през 2023 г. Зеленски ще разчита на танкерите с американски втечнен газ и на доставката на американските РЗС „Patriot“, като за подготовката на персонал за тяхното обслужване едва ли ще има време.
Остава успокояващото и опияняващо действие на химическите препарати, изобразани зад гърба на „stand-up“ комика – президент Зеленски.
Във финала на нашия анализ отбелязваме, че редакторът на рубриката „The World ahead 2023“ Том Стендейдж е проявил здрав реализъм, като нагледно ни показва, че през 2023 г. всеки един от тримата големи ще има важна персонална задача – Председателят Си ще трябва да решава обединението на КНР с Тайван чрез преговори и с подкрепата на вътрешната опозиция; Президентът Байдън ще бъде принуден да застави Зеленски и Украйна да капитулират пред РФ; а след тотално загубеното доверие между Русия и двуличните Германия и Франция, заради Минските споразумения от 2014/15 г., единствената възможност за възстановяване отношенията на РФ с Европа остава Италия. От друга страна, поставяйки портрета на президента Путин в центъра на геополитическата карта за 2023 г., редакторът определя и централната роля на Русия в овладяването на гигантския катаклизъм, обхванал света. В западните аналитични центрове има тотална неодоценка за направеното от Путин като ръководител на руската държава за изминалите 22 години. Налице е компроментиращо непознаване моралния потенциал, душевността и стремежа към единение, в което е и силата на Руската федерация, особено в години на изпитание. Тези, които ръководят днес колективния Запад, по всичко изглежда, не са запознати с произведенията на гениалните руски творци, където по неповторим начин са разкрити неизчерпаемата духовна сила и вяра на руските хора, несломимия харктер на руския човек и изумителната му готовност за саможертва, когато защитава Отечеството и свободата си.
Но фрапиращото е, че те, западните стратези и политици, не познават и собствените си велики писатели! Да не говорим за културните хоризонти на техните български слуги от колониалната администрация.
И така: през август 1867 г. великият Марк Твен ведно с група американци е приет от император Александър Втори в Ялта. В своето приветствие той пише:
„Америка е крайно задължена на Русия, тя е длъжник на Русия в много отношения, и, особенно, за неизменната дружба в годините на тежки изпитания. С упование молим Бога, тази дружба да продължи вечно. Нито за минута не се съмняваме, че благодарността ни към Русия и нейния император живее и дълго ще живее в сърцата на американците. Само безумен може за предположи, че Америка някога ще наруши верността си към тази дружба с преднамерено несправедлива дума и постъпка“.
Българските тотално неподготвени и случайно попаднали във властта политици, представени от едно вице, за което имаме смътния спомен, че някога е била социалист, както и групата леви депутати, присъстващи на официалното честване от Освобождението на София, проявиха страх дори да споменат името на велика Русия. Като че ли ген. Йосиф Гурко е извънземен и случайно се е оказал в България, за да прогони турския аскер от българските земи, та чак до предградието на Истанбул Сан-Стефано! Те трябва обаче да знаят и помнят, че Марк Твен, като честен и признателен човек, от името на американския народ се обръща към същия този император, Царя-Освободител на България Александър Втори, с думи на благодарност, когото целокупният български народ е чакал цели пет века, назовавайки надеждата си за свобода не с имената Джон, Йохан или Жан, а с близкото до сърцето му „Дядо Иван!“.
N.B. Разбирате ли сега, какви ги вършите и накъде водите народа на православна България, „господа“ мошеници и тарикати на едро и дребно, докопали се до властта?
А на читателите на в-к „Нова зора“ от сърце желая:
Честито и светло Рождество Христово, братя-православни българи!
