На 16 декември 2022 г. Българското Народно събрание ратифицира с 166 гласа „за“ и 48 гласа „против“, внесеното от Министерския съвет Споразумение между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси на Украйна. БСП и ПП „Възраждане” се противопоставиха, изтъквайки две основания: текстът на Споразумението противоречи на българската Конституция, а предоставянето на оръжие на Украйна въвлича България във войната, започнала със Специална военна операция от Русия срещу Украйна.
Налага се да припомним, че в ранните часове на 21 февруари 2022 г. президентът Путин обявява „военна операция“, имаща за цел – по негови думи – да демилитаризира и денацифицира Украйна; три дни по-късно – на 24 февруари 2022 г., Русия предприе пълномащабно военно нахлуване в района на Донбас в Източна Украйна.
На 10 октомври 2022 г. експлозии разтърсиха Киев и други украински градове. САЩ и повечето европейски държави нарекоха случващото се война и обявиха Русия за агресор. Самата Русия увери, че Специалната военна операция, ще приключи, когато НАТО спре да използва украинска територия, за да заплашва Русия и когато преследваните задачи бъдат изпълнени. А те са: защита на мирното население на Донбас; демилитаризация и денацификация на Украйна, както и премахване на заплахите за Русия, идващи от украинска територия поради превземането й от държави-членки на НАТО.
Посочените основания за предприемане на Специалната военна операция налагат внимателен прочит на изтъкнатите причини предизвикали я и анализ на интересите на пряко ангажираните и евентуално потенциалните заинтересовани от резултатите при търсене на решения на конфликта страни.
На пръв поглед Специалната военна операция е срещу Украйна, съсед на Русия. Но обявената цел не е завладяване, освобождаване или ликвидиране на Украйна, чиято територия в продължение на няколко хилядолетия е била обект на нашествия и завладяване от хуни, монголци, поляци, руснаци и др.; която е била център на Киевската Рус; за известен период от време - на полско-литовско владение; съставна част на СССР, където с Русия образува единно етно-политическо пространство. Заслужава да припомним, че на два пъти през 20 век Украйна обявява независимост: през 1918 под името Украинска народна република, която през 1922 г. става част от СССР; и през 1991 г., когато Върховната рада със закон провъзгласява независимостта на Украйна, по-късно утвърдена с референдум.
На този фон и предвид целите, които Руската федерация обяви, че преследва и чието постигане бе определено като условие за евентуално прекратяване на операцията, ни се струва, че причините за започването й следва да се търсят някъде отвъд думите. Частичен отговор на този въпрос предлага доклад на американския изследователски център РАНД от 2019 г., в който сред основните приоритети във външната политика на Вашингтон по отношение на Русия, с обичайните за времето безцеремонност и цинизъм, са обявени: да се отслаби и унищожи Русия.
Като плацдарм за организиране и провеждане на набелязаната политика е избрана Украйна. С цел намаляване съпротивителни сили на Русия и улесняване на евентуално физическо приближаване на САЩ и евроатлантическите им съюзници до западната й граница и създаване на благоприятна обстановка за действие са предприети поредица от мерки: намаляване цените на петрола на световния пазар; спиране строителството на „Северен поток”-2; предлагане на европейския пазар на американски петрол, за да се намалят приходите на Русия от износ на петрол и газ; санкции срещу Русия и трети страни с интереси в Русия; откъсване на Украйна от руската сфера на влияние и насищане на Украйна със западно оръжие; евентуално членство на Украйна в НАТО; въвличане на Русия във въоръжен конфликт в Донбас; предизвикване на вътрешно напрежение в Русия, което да доведе до разпад на страната; разширяване на НАТО с включване на Финландия и Швеция и осигуряване достъп до Арктика; привличане в орбитата на Вашингтон на Грузия, Молдова и други страни от Централна Азия; смяна на властта в Беларус; атаки срещу руските газопроводи; организиране на цветни революции в постсъветските републики; пропаганда в центъра на която да се свързва името на Путин с корупцията и всички евентуални неудачи във вътрешната и външна политика на страната; организиране на протести в самата Русия по различни поводи, които да доведат до нейното разпадане.
Руснаците, обитаващи Украйна като коренно население в навечерието на обявяване на независимостта през 1989 г., съставляват над 22% от населението на страната. Към 1 ноември 2017 г. населението на Украйна наброява 42 418 235 души, от които над 8 330 000 души се идентифицират като руснаци; 0.4% или около 220 000 се самоопределят като българи; останалата част от населението е съставено от около 20 малцинствени групи.
Краткият преглед на събитията, предшестващи обявяването на Специалната руска операция в Украйна и последвалите квалификации от колективния Запад на случващото като агресия поставя
въпроса за легитимността на операцията
от гледна точка на действащото международно право. Руската военна интервенция в Украйна, без видима причина, която би могла да се квалифицира като casus belli, е на пръв поглед нарушение на международното право. Посочената от Русия причина за предприемане на военна операция – нарушаване правата на рускоезичното население обитаващо Украйна, от украинските власти, е основание за протест по установените от международното право механизми и ред, чрез ангажиране на международните организации, чрез двустранни и многостранни контакти и преговори до изчерпване на възможностите за намиране на мирно решение на спорните въпроси. Използването на военна сила не се изключва като средство за решаване на сериозни хуманитарни конфликти, но след изчерпване на възможностите за намиране на мирно решение или до представянето на доказателства за извършени нарушения, представляващи престъпления срещу човечеството и мира.
Между изброените от Русия основания за предприемането на Специалната военна операция в Украйна фигурират и обвинения срещу украински физически и юридически лица и административни структури в извършване на престъпления срещу мира и човечеството, без да се сочат конкретни доказателства. Повече яснота предоставя предупреждението на Русия, с формулиране на условията за възможно преустановяване на военната интервенция, както посочихме по-горе: НАТО и отделни държави-членки на пакта да преустановят използването на украинска територия, за да заплашват Русия, мирното население на Донбас да бъде защитено от произвола на украинските власти, да се демилитаризира и денацифицира Украйна.
Развитието на събитията към края 2022 г. показва, че САЩ не успяват да организират действащ съюз от държави срещу Русия в Европа и в света. Русия успя да минира и да разруши Евроатлантическата хегемония и да намали оръжейните запаси на Съюзниците, като унищожава предоставената на Украйна военна помощ, запазвайки до голяма степен собствените си военни опции. При това развитие на събитията, за да се измъкнат от Украйна без изрично да признаят поражението си, САЩ ще бъдат принудени да преговарят с Русия, а не да продължават войната чрез прокси-формации. А дали ще успеят и този път, по наша преценка не зависи само от тяхната воля. Ще се наложи Украйна не само да осъзнае, но и да рационализира своето географско положение и да приеме факта, че докато съществува, ще остане съсед на Русия и не само…
На терена се появи, наблюдаващата до сега в поза
„готова за скок върху плячката“,
подкрепяна от Запада кандидатка за украински земи, Полша. През декември 2022 г. печатът съобщи, че по внушение на президента Анджей Дуда, на някои специализирани национални полски служби е възложено да разработят официален претекст/оправдание за анексиране на западните райони на Украйна, включващи Волинска, Ровенска и северните части на Тернополска област. Съобщава се, че се подготвя провеждането на плебисцит в района на Лвов за отделяне от Украйна. Кое дава основание на Полша в настоящия момент да възроди идеята, в основата на плановете за изграждане на Велика Полша? Няколко са споменаваните мотиви, но един е в основата на трайната полска източна политика: „защита от руска агресия“! Не случайно т.нар. Специална руска операция в Украйна бе незабавно квалифицирана като агресия. Въпросът, на който ще очакваме най-близкото бъдеще да предложи някакъв отговор е има ли обективно основание да се твърди, че Русия планира продължаване на Специалната военна операция на запад – в частност в Полша, държава член на НАТО или Полша се възползва от обстановката, за да възроди и легализира амбициите да си „върне“ отнетите или загубени през годините между двете световни войни територии. Внушенията, идващи от държави-членки на НАТО, че доставяйки оръжия на Украйна, „въпросът за изпращане на войски на НАТО е изключен“ трудно биха могли да се приемат като доказателство, че Полша провежда украинската си политика единствено в качеството си на национална държава. Външният министър на Русия, Сергей Лавров, през април 2022 г. посочи, че Полша е изключение от заявените добри намерения за не намеса на НАТО в Украйна, тъй като тя планира такава намеса и действията й не биха могли да се отделят от пакета военна помощ, която НАТО изпраща в Украйна. Пенсионираният американски полковник Дъглас Макгрегър, в статия, с дата 20.12.2022 г., добави, че НАТО би могъл да разчита в случая и на благоразположението на Румъния.
Полша провежда паралелна национална и регионална блокова политика по отношение на Украйна, изразяваща се в приобщаване на определени райони от Украйна и изграждане на блокова структура чрез обединение с или поглъщане на остатъчна Украйна и разширяване на тази структура на север от Литва до района на Балканите на юг или реализиране на идеята за създаване на мултинационално обединение на територии разположени между Балтийско, Черно и Адриатическо морета – Интермариум - инициатива лансирана от Анджей Дуда „Три морета“. Първите стъпки за реализиране на тази идея са факт: през май 2022, украинският президент Володимир Зеленски, говорейки в Радата заедно с полския лидер Анджей Дуда, обяви предоставянето на специален правен статут на полски граждани в Украйна. Полша се превърна в основна база за обучение на 10 000 украински военни в рамките на специалната военна мисия на ЕС. По неопровергана информация през последните осем години 50 000 млади украинци са получили образование в Полша. Повечето от тези хора са от Западна Украйна. Допуска се че това ще е състава на бъдещата полска администрация в присъединените територии.
Доколко оповестените полско-украински намерения ще се реализират в Западна Украйна едва ли зависи единствено от Полша и Украйна. Трудно предвидима е промяна в обстановката без да се отчитат руските планове и възможности за присъствие и влияние в тези райони и в Европа. Рускоетническите и рускоговорещи жители на Украйна в продължение на столетия са формирали естествен териториален ареал, който административно е бил част от руската империя. При тези естествени предпоставки да се очаква, че Русия ще се лиши от своето историческо наследство, за да го предостави на американските си съперници, би било наивно. Специалната военна операция не е приключила. Нещо повече – тя все по ясно
прераства в открита война.
Липсата на далновиден анализ на възможното развитие на събитията от страна на украинското ръководство и на план за приемливо за руската страна решение, което да отчита и трайния украински интерес в условията на без алтернативното териториално съседство с Русия.
Което да разчита главно на враждебно настроени към Русия вътрешни сили, гарантира трайното руско присъствие във вече завзетите територии с площ от около 110 000 кв. км. Под руски контрол са Херсонска и Запорожка област, Донецката и Луганска народни републики, крайбрежието на Азовско море с пристанища Мариупол и Бердянск, Крим. Едва ли би могъл да се търси алтернативен прочит на ясно формулираните от президента Путин условия за сериозен диалог с Украйна за търсене на решение на настъпилите в резултат на СВО промени в района, а те са: „киевските власти да изпълнят познатите изисквания и да вземат предвид новите териториални реалности“. Към тези реалности следва да споменем официалното признаване на Донецката и Луганска народни републики от Русия през февруари 2022 г.; провеждането на референдум в Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие за присъединяване към Русия с впечатляващи резултати: за присъединяване към Русия в Крим са гласували 97,47% от избирателите, в Севастопол - 96,59%, в ДНР - 99,23%, в ЛНР - 98,42%, в Херсонска област - 87,05%, в Запорожка област - 93,11%. На 30 септември 2022 президента Путин подписа документ, с който четирите области се обявяват за част от Руската федерация, както и договори с ръководителите им за анексирането на тези територии от Русия.
По наша оценка, в началото на 2023 г. едва ли би могло да се очаква връщане назад и възстановяване на статуквото от преди началото на военните събития в зоната на руско-украинската граница. Събитията акумулираха свой заряд и би било логично да се очаква той да ги тласка и развива във вече очерталата се насока, ако страните не успеят да договорят нови разделителни линии, узаконяващи настъпилите промени и съотношение на силите. А това ще зависи от далновидността на техните ръководители, ако намерят сили и кураж затова.
Не са необходими специални знания, оракулска дарба и необикновено въображение, за да се определи
евентуалното следващо направление на СВО,
ако тя не бъде преустановена със споразумение, а то е Николаев-Одеса и района на Харков в направление Суми - Чернигов. Целта е очевидна – пълна изолация на Украйна от останалия свят и установяване на максимален контрол върху териториите, формиращи Триморието.
Остава открит трудният въпрос – къде и кога руските и полски интереси в Украйна ще достигнат водораздела на търпимост и ще се опита ли някоя от страните да го пресече? Въпрос на време е да разберем отговора и в този период от време се очаква всяка от ангажираните страни да мобилизира и да разгъне целия свой военен потенциал, за да доказва правотата си.
Паралелно с действията, предприемани от страните на терен, Международният наказателен съд (МНС) в Хага започна разследване за извършени евентуални военни престъпления след руското нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г. Известно е, че този съд няма юрисдикция да инициира съдебни преследвания и, че разглежда спорове между държави, а не между физически лица.
В искане до МНС, Украйна твърди, че Руската федерация я е нападнала под фалшив претекст – да защити рускоезичното население на Донбас, срещу което Киев извършвал геноцид. Украйна твърди, че Русия е нарушила международното право и в частност Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, като е започнала неоправдана война и извършва геноцид срещу украинския народ.
Руската страна, от своя страна се позовава на принципа „отговорност за защита“ („the responsibility to protect“), формулиран от ООН във връзка с конфликт в Руанда, според който когато едно население е подложено на издевателства, международната общност или съседите са длъжни да се намесят, за да предотвратят случващото се.
На този фон, на 18 ноември 2022 г., България, на основание член 63 от Статута на Съда, регистрира декларация за встъпване в делото Унгария-Русия, касаещо обвинения в геноцид съгласно Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.
Възникна въпросът
защо България се включва, има ли собствен интерес и какъв е той?
На пръв поглед не виждаме пряк национален интерес, който да налага включването на България в делото. В декларацията за встъпване в делото българската страна се позовава на желанието си да наблюдава процедурата по внесения от Украйна иск в МНС! И още нещо – да наблюдава развитието на конфликта между Украйна и Русия в конкретния случай, без да взема страна, което не изключва, разбира се формирането на собствена оценка и квалификация за случващото се на терен.
За да легитимира интереса си към случващото се в Украйна, България предостави доброволна вноска в размер на Ђ50 000 в Доверителния фонд за събиране на средства за подпомагане дейността на Службата на прокурора на Международния наказателен съд (МНС) в Хага, разследващ руските военни престъпления в Украйна. Това се разбира от отчета за дейността на българското Министерството на правосъдието под ръководството на Надежда Йорданова.
От гореописаните инициативи на българската администрация обикновеният български гражданин би останал с впечатление, че наистина се касае за действия за придобиване на достоверна информация за случващото се в Украйна. Така ли е, каква е цената и какво следва?
С решение от 9 декември 2022 г., Българското Народно събрание разреши да се предостави военно имущество на Украйна, по силата на споразумение между двете страни, както и в бъдеще да се предоставя подобно имущество по искане на украинската страна; разреши също участието на военнослужещи от българските въоръжени сили в мисията на ЕС за подпомагане на Украйна; пое задължение да подготвя украински бойни санитари на територията на България.
На 77-та сесия на Общото събрание на ООН, постоянният представител на Украйна депозира писмо, адресирано до председателя на Съвета за Сигурност, до Генералния Секретар на ООН и до председателя на 77-та сесия на ОС на ООН, към което приложи изявление на Министерството на външните работи на Украйна относно „нелегитимността на присъствието на Руската федерация в Съвета за сигурност на ООН и в ООН като цяло“ по повод събитията в Украйна. За първи път в историята на ООН официално се оспорва членството в Организацията и в СС на един от петте му постоянни членове. Трудно е да се очаква от тази инициатива да последва нещо реално, тъй като с подобни, безспорно пропагандни искания, по същество се оспорва съществуването и дейността на самата организация, като се пренебрегва факта, че създаването й бе продиктуване от необходимостта да се хармонизират, балансират и преодоляват различията между формиралите се основни идеологически лагери в света, за да се избегнат противопоставяния, довели до избухването на две световни войни в продължение само на три десетилетия през ХХ век. Без постоянните членове на Съвета за Сигурност на ООН, съществуването на самата организация би се обезсмислило.
Изводът ни се струва безспорен: решение за изход от конфликта трябва да се търси в района, с участие на всички пряко засегнати и потенциални жертви, като се ограничи присъствието и влиянието на държави извън района, опитващи се да променят в свой интерес установеното геополитическо равновесие.
Дали решението на Народното събрание за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна е в съответствие с българската декларацията за встъпване в делото и с посоченото затова основание - желанието да наблюдава процедурата, без да взема страна, ни се струва безспорно – не е!
България престъпва границите, които сама си е поставила
и на практика се включва като участник в конфликта на страната на Украйна, в нарушение на вече прието решение на законодателя и на конституцията.
Какво следва и какво реално може да се очаква? Българската общественост спешно и решително да се намеси, за да спре изпълнението и да се дерогира решението за предоставяне на военна помощ на Украйна. Струва ни се, че първата стъпка в тази посока е направена. По искане на 50 народни представители Конституционният съд образува дело №1/2023 г. за обявяване за противоконституционно Решението на Народното събрание за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна, прието от Народното събрание на 9 декември 2022 г. Предстои втората стъпка. И от нея българският народ е в правото си да очаква, по предложение на докладчика по делото Янаки Стоилов, Конституционният съд да обяви въпросното Решението на НС за противоконституционно и да напомни на българския политически полу-елит, че българският интерес може да бъде защитен единствено при спазване на националното законодателство и на международното право, при съблюдаване принципите на справедливост, реципрочност, баланс на интереси чрез отхвърляне на решения и политики, мотивирани от преследване на чужди на България интереси.
Бихме искали да вярваме, че предлагания анализ ще съдейства на мислещите и загрижени за бъдещето и благополучието на българската народност специалисти и професионалисти да изградят необходимите критерии и стандарти за оценка и отстояване на мнения и позиции, утвърждаващи българския национален интерес. Това не е по силите на непросветени, политически неграмотни и национално неориентирани службогонци. Време е те да отстъпят от политическата сцена, да предоставят местата, които са узурпирали в българската държавна администрация, на доказали се професионалисти, с каквито България разполага, но безотговорно пренебрегва.
12 януари 2023 г.
Преди 75 години - на 10 януари 1944 г. е извършена най-разрушителната бомбардировка на София. Това е най-мощното масирано бомбено нападение на англо-американската авиация на българска територия. След него въздушните нападения стават по-редки, макар и с присъщите на англосаксонците безогледност и ожесточеност. 
