Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

“ПОДЧИНЕНИЕ” НА МИШЕЛ УЕЛБЕК

Е-поща Печат PDF

• първа страница на седмичника “Шарли ебдо” публикува карикатура на автора в деня на атентата срещу издание

“Подчинение” (“Soumission”)* е последната творба на Мишел Уелбек, но авторът отрича книгата да е ислямофобска. Спорният роман, публикуван във Франция в сряда, 7 януари т.г., описва мюсюлманското движение на страната според законите на консервативния ислям. Но романът, твърди авторът, не е ислямофобски. Изображение на знаменития френски автор Мишел Уелбек е публикувано на първата страница на седмичника „Шарли ебдо”, чиято редакция бе нападната от въоръжени мъже-терористи на 7 януари, сряда, когато бе и премиерата на новия му роман.

Преди драмата в парижката централа на списанието, която отне живота най-малко на 12 души, Уелбек заяви, че книгата му “не взема страна”. Той отрече романът (който преди излизането си предизвика яростни дебати по въпроса дали е ислямофобски) да е бил “коледен подарък” за Марин Льо Пен - лидерката на крайно дясната партия „Национален фронт”.

 

РАЗЧОВЕЧАВАНЕ...

Е-поща Печат PDF

„Хората не се раждат войници” – така беше озаглавил един от своите романи Иля Еренбург. Хората не се раждат човеци, ще кажем ние. Очовечават се под въздействието на семейството, училището, обществото и най-вече на университетите на живота. Този процес обаче, не е необратим като времето и историята. Поради това хора, достигнали и преминали зряла възраст, могат да се върнат към дивачеството. Особено провалените политици и техните медийни трубадури.

Например в края на миналата година, на фона на „вълната на десния популизъм”, която заля Стария и Новия свят, се развихри такава фарисейщина при оценката на някои събития, че започнахме да се съмняваме дали наистина живеем в 21-ви век. Прословутите „евроатлантически ценности” бяха захвърлени като ненужна дрипа от най-яростните им пропагандатори и изпод тях се озъбиха противните мутри на русофобията, фанатизма и безчовечността.

Политици и „присъдружните” им медии, които години наред оплакват сирийските „борци за демокрация”, жителите на „анексирания” от Путин Крим и подложените на чужда и родна агресия украинци в Донбас, ослепяха и онемяха за разкритите в Халеп (Алепо) масови гробове, за заловените от сирийските специални сили чужди военни „съветници” на джихадистите, както и за намерените складове с оръжия и боеприпаси, произведени в САЩ, Германия и... България. Как българско оръжие е попаднало в ръцете на терористите от „Джапхат Фатх Ас Шам”, бившият фронт „Ал Нусра”, който е сирийският клон на „Ал Каида”? Много просто, фирми като лясковската „Аркус” АД го продават на американски, саудитски, катарски или йордански прекупвачи, които на свой ред го дават на „умерената” сирийска опозиция. Умерена, но въоръжена до зъби и подпомагана от САЩ, Турция и петролните монархии от Персийския залив. След като въпреки всичко, тези „законни” бандити и главорези бяха прогонени от Източен Халеп, стана ясно как са инквизирали несъгласните с тях сирийци. И то пред погледа на чуждите военни „съветници”, от които 130 са били заловени на територията на цяла Сирия.

 

БЪЛГАРИЙО МИЛА!

Е-поща Печат PDF

„И всякой роб, свободен става щом стъпи на българска земя“.

(Из преамбюла на Търновската конституция)

„Българийо мила, земя на герои, неспирен и мощен е твоят възход.“ Така се пееше по времето на социализма, което наследниците на активните борци против капитализма и фашизма, внедрили се в партиите от „евроатлантическия“ сектор, искат да забравят. Ако бащите и дядовците им можеха да станат и да видят в какво са превърнали оставеното от тях наследство, пак щяха да скочат в гроба. Но къде толкова съвест, памет и срам у ново излюпените поклонници на „евроатлантическите ценности“! Колкото и да ги обиждат и плюят, те продължават напред до пълното погубване на страната. „Срамът и обидата действат, когато се чувстват”, както гласи една римска поговорка.

В страха си от собственото си минало, някои закъснели борци за най-правата евроатлантическа вяра дори обявиха „комунизма“ за престъпен режим. И разчитайки на късата памет на избирателя, продължават да го примамват с розови обещания за светло европейско бъдеще, без престъпност и корупция, генератор и донор на които според тях е Русия. Само че животът е по-пъстър, по-богат, по-отрезвяващ и разобличителен и от най-развинтените фантазии. След един изтощителен, близо 34-годишен преход към плуралистична демокрация и свободна пазарна икономика, България се превърна в най-бедната, корумпирана и презирана страна в ЕС. Достатъчно е държави като Нидерландия, Австрия или Швеция да се противопоставят на приемането ни в Шенген и еврозоната, за да изпаднем в положението на Турция, която 30 години виси пред портите на ЕС. И въпреки че посреща първа вълните от нелегални мигранти, се натъква на непреодолими препятствия по пътя си към ЕС. Ех, получи няколко милиарда евро, за да държи мигрантите на своя територия, но това е всичко. Тя имаше едно оръжие за натиск поне върху Швеция и Финландия – ветото върху решението за присъединяването им към НАТО, но и то започна да дава фира.

Миналата седмица, след като шведският премиер Улф Кристерсон спомена, че страната му няма да може да изпълни всички искания на Анкара, привърженици на смятаната от Турция за терористична организация РКК (Кюрдска работническа партия), обесиха пред кметството на Стокхолм чучело на турския президент Ердоган. Лично премиерът Кристерсон обяви, че целта на тази проява е „саботаж“ на кандидатурата на Швеция за натовско членство. А пък Ердоган каза пред Международната омбудсманска конференция в Анкара: „Някои страни се превърнаха в убежища на хайдути“ („Миллиет“, 11.01.2023). Той имаше предвид страни като Швеция и Финландия, които за разлика от България отказват да му предадат хора, които Анкара е обявила за терористи. Но след като правителството на Либия замрази подписаното с Турция споразумение за търсене на въглеводороди в Източното Средиземноморие, в Турция свързаха това решение с внезапното посещение в Триполи на шефа на ЦРУ. А що се отнася до Сирия, Тунджа Бенгин написа, че „Агнето е поверено на вълка под контрола на САЩ“ („Миллиет“, 14.01.2023).

България може да откаже да предаде на Москва издирвани от руските власти граждани на РФ с аргумента, че нямало да получат в родината си справедлив процес. Но на Ердоган не отказваха нито Борисов, нито Петков, нито служебните правителства! И въпреки това, страната ни напълно покрива определението на турския президент за „убежище на хайдути“. По-миналата седмица например разбрахме, че британските власти издирват с международна заповед за задържане терориста Дейвид Бодил, живеещ най-спокойно в Никополското село Любеново, Плевенска област.

Нещо повече, депутатка от ДБ му служела за преводач, когато отивал да си плаща сметките. След като бе задържан, той избълва в Twitter отровни думи срещу Великобритания, но след като преспа няколко вечери в български арест, размисли и поиска да бъде екстрадиран в родината си. Сиреч, сметна за по-изгодно за него да го съдят само за едно, вместо за шест престъпления. От сайта на Христо Грозев Bellingcat – ни вопъл, ни стон! Ако го бяха поискали от Кремъл, ела да видиш какъв плач щеше да се вдигне в „независимите“ разследващи медии! Въпреки това, медийните мисирки у нас не спират да питат: как така българските специални служби не са спрели британеца още при влизането му в страната? А би трябвало да питат как така бдителните британски служби са позволили Бодил да излезе от Великобритания?

Така или иначе, върху образа на България бе лепнато и това петно. Не ни стигаха проблемите с незаконните мигранти, които преминават през Великата българска ограда като през отворена ханджийска порта, та сега и терористи от „цивилизования и демократичен“ свят трябва да ловим. Нашите апаши, санким, се свършиха, или изтекоха под формата на мозъци в Европа, та ще ловим и връщаме чуждите! И тъй като злото не идва само, върху скандала с Дейвид Бодил се насложи и този с фирмата за крипто валутни далавери, пардон операции Nexo. И тя първо е работила в САЩ, но след като явно се е задавила от лакомия и са я подгонили, се установила в България.

Вижте само какви хора я оглавяват и с кого са работили те. Например съоснователят й Антони Тренчев е бил депутат на Реформаторския блок в 43-то НС заедно с Настимир Ананиев, който пък беше депутат от ДБГ. Днес тази политическа пеперуда вече е депутат от ПП и твърди, че още през 2019 г. е преустановил съдружието си с Антони Тренчев. Между ръководителите на гореспоменатата крипто банка се споменава и синът на бившия царски вицепремиер и министър на икономиката Лидия Шулева Гижлтш Щулев. Майка му запомнихме с позорната концесия, с която тя отдаде златодобивното находище в Челопек на канадстата фирма „Дънди Прешъс Металс“, и която сега се прочу с намерението си да възстановява НДСВ на Дядо Цар. От ИТН съобщиха и за среща на бившия министър на финансите Асен Василев в повереното му министeрство, с представители на различни фирми, включително и на Nexo. Разбира се съпредседателят на ПП отрича. Във връзка с това заваляха и закани за завеждане на съдебни дела между бившите партньори от „промяната“ Асен Василев, Настимир Ананиев и Слави Трифонов. Както и да завършат тези маневри, скандалът ще удари през ръцете мераклиите за третия мандат от ДБ. И съвсем естествено е да понижи процентите им на предстоящите извънредни парламентарни избори. В този смисъл и Христо Иванов може да каже, че някой около Путин саботира съставянето на редовно правителство. „Кон не видял, крака размахал!“ – казва народът.

Така си живеем в евроатлантическа България, убежище за кибер измамници, престъпници, терористи, хайдуци, нелегални мигранти, бежанци и вся „остальная сволоч“! Страна, в която парламентът започва работа с реставрация на хартиената бюлетина и с решение за изпращане на военна помощ на Украйна! – сякаш всичко друго й е наред! И докато САЩ се опитват „да ваксинират“ ЕС с НАТО-визъм, а Франция и Германия държат на своята стратегическа самостоятелност и на икономическите си връзки с Китай и Русия, нашите евроатлантици и техните медийни подгласници не забелязват превземането от ВС на Русия на гр. Соледар. Дори в САЩ предвидиха тази украинска катастрофа, след като координаторът по стратегическите комуникации към Съвета за национална сигурност на Белия дом Джон Кърби заяви, че Соледар е „малко селце“ в Донбас, чието превземане от руснаците няма да повлияе на хода на войната в Украйна. Защо тогава Зеленски говореше за Соледар като за украинския Вердюн? Няма как да не се съгласим с онези, които пишат, че Зеленски e постигнал забележителни резултати в разрушаването на собствената си страна.

 

 

 

БОГ ПОМАГА, НО В КОШАРА НЕ ВКАРВА

Е-поща Печат PDF

УКРАИНСКАТА АВТОКЕФАЛИЯ ИЛИ КАК ИСТОРИЯТА НАКАЗВА ЗА ВСЯКА ПРОЯВЕНА СЛАБОСТ

 

Англосаксонството в едно с колективния Запад, изглежа са твърдо решени да закрият „проблема Русия”. Тя трябва да бъде  лишена от доминирането върху „световната ос на историята”. Откровено е намерението Русия да бъде доведена до капитулация, до раздробяване и до лишаването й от нейните природни богатства. Сушата на планетата Земя 149 милиона км2, от която Руската Федерация притежава 11%. Тя трябва да се превърне в „московщина” с територия колкото съвременна Полша или Испания, да бъде стража на „Адската врата” и повече да не се бърка  в европейските работи. Така тя ще се впише в схемата на Глобалния проект от алианс на транснационални компании и ще потъне в миксера на новото планетарно човечество. Преведено, това означава, че руският етнос трябва да изчезне, заедно с другите етноси.

Описаното до тук не е война между държави и не е война между коалиции от държави. Това е война между глобални проекти. Държавите може да се помирят, но глобалните проекти – никога! И слабостта на Русия е, че и до сега тя не се определила отностно своето бъдеще.

Цялата история започна с разпадането на СССР не по етнически признаци, а по административни граници. Така руският етнос загуби територия от един милион км2. Подобна картина не е нещо ново по руските земи – тя се наблюдава от началото на руската държавност.

През 1240 г. монголските орди превземат и разоряват Киев. Това е края на Киевска Русия. В пространството на запад от Урал се образуват множество малки самостоятелни княжества наричани по името на техните столици: Черниговско,  Переславско, Муромско, Рязанско, Ростово-Суздалско, Смоленско, Галицко, Владимиро-Волинско, Полоцко, Турово-Пинско, Тмутараканско, Новгородско и Псковско. Тези княжества са притиснати от запад от набиращата мощ Реч Посполита (поляци, пруси и литовци) и от унгарското кралство; от изток – от остатъците от Златната орда. От тук води началото си идеята за „руския свят”, т.е. че великорусите, малорусите (украинци) и белоруси са един етнос, един народ, една история. По-късно тази идея е подхваната от Руската империя и става основа на новото славянство. Допълнително в темелите на „руския свят” е втъкана православната религия.

Това обяснява защо в днешната „студена война”,  произлязла от нусогенната криза на човечеството като консциентална война (за подробности виж Евгени Гиндев, „Световната конспирация”. София, „Пропелер”, 268 страници), усилията на интегралния Запад са насочени не само в материалната област, чрез санкции, но и в менталната област (срещу руското православие). Сломявайки руската религия Западът е убеден, че лесно ще се разправи с самата Русия.

 

 

Предполага се, че останалата моноетническа държава Московия     (Московщина), заедно с Украйна и Полша (всяка една с население 30-50 милиона) ще бъдат враждуващи помежду си тройка славянски държави, намиращи се под пълен западен контрол и достатъчни за затварянето на северно-източната „Адска врата”.

Да погледнем днешната карта на Украйна

Вижда се, че днешна Украйна е изкуствена държава и е съществувала като такава само като част на Съветския съюз. Идентификацията й като самостоятелна държава може да се търси само чрез някакво „незначително” различие в религията. Така се стигна до прословутата автокефалия на украинската православна църква.

На Украйна няма русофобия, има антирусизъм. Антирусизмът не е етнически или културен. Антирусизмът е отказа да бъдеш руснак, отказ да  участваш в руския цивилизационно-исторически процес. Антирусистите са убедени, че оставайки в руската цивилизация те не могат да съградят своята съдба. Украинският въпрос не трябва да се свежда само до противопоставянето Русия-Запад или Запад (Европа) – Изток (Русия).

Тук трябва да припомним, че известни исторически предпоставки за провъзгласяване на украинска православна автокефалия има.Трябва да се търсят в известния за историята „шмалкалденския компромис” според Аугсбургския мирен договор (1555 г.) между католическия император Карл V и германските протестанти, провъзгласяваше принципа „cujus regio, ejus religio” - „който властвува, негова е и религията”. С други думи, вярата можело да избират само князете, докато поданиците е трябвало да следват религията на своя сюзерен.

От тук е само  крачка до Византийският принцип: ”Imperium sine Patiarcha non stareti” (Царство без Патриарх не бива!) или „Единство на престол и олтар!”. Става дума за традиции, но само с традиции в днешния свят не може, защото отказът  от традициите е самата същност на днешния свят.

Тогава кой е този Константинополски патриарх и какво е това Константинополски патриархат? Някой знае ли по света да има днес град с името Константинопол?

От историческа гледна точка  Константинополският патриарх е турски чиновник,  назначен от султан Мехмед ІІ (завоевателят на Константинопол) да се грижи за правата на православните в Османската империя. След изчезването на Османската империя (1922 г.), изчезва в небитието и „Константинополският патриарх”. Но тук се срещаме с един друг предразсъдък, останал и на Запад, и на Изток – твърдението, че днешните гърци са наследниците на Византийската империя.

След падането на православните държави и Константинопол под турско владичество, в действие остава византийското църковно, гражданско и обичайно право. И от тогава Вселенският патриарх става духовен глава на целия православен „милет“, което води до ново обединение на Вселенската църква. Султански берат от 1454 г. закрепва неприкосновеността на Източната църква, гарантирайки на Вселенския патриарх в Константинопол неприкосновеност на личността, данъчна необлагаемост, свобода на разпространение и обезпечение на православното учение. Светият синод продължава да носи отговорност по всички отнасящи се до догмата въпроси. Патриаршеските съдилища получават правото да отсъждат по църковни и светски дела, засягащи християните. Източноправославните християни и патриаршии, доколкото още съществуват, запазват своята литургия, но се намират под юрисдикцията на Цариград, което не винаги е било във византийско време.

Израз на единството на Вселенската Църква е Вселенският патриарх в Константинопол, чийто диоцез е малък на брой, но който се почита като пръв между равни, защото Константинопол е бил столица на Византийската империя и център на Християнския Изток.

Ето какво казва   Гиоргос Папафанасопулос, журналист и експерт по църковните въпроси, бил свещеник в Османската империя : „Константинопол е нашата душа, нашата история. Това е новия елинизъм. Ние обичаме този град, защото в него живее духът на хилядолетната византийска цивилизация. Ние просто сме сантиментални”. („Второе падение Константинополя или как Запад разжигает войну в православном мире”– Даря Асламова – „переводика. Ру”, 16.12.2018 г.).

Подобен „елинизъм без граници” няма никакви обективни основания.  Днешните гърци не са елини. Достатъчно е да се прочете известното изследване на Якоб Фалмерайер “За произхода на днешните гърци” (българско издание на фондация ВМРО. Варна, 2012 г.), както и книгата на Макс Фасмер „Славяните в Гърция” от 1941 г. Наследниците на императорите от последната Византийска империя твърдят, че наследник на Византийското православие е Българското православие.

След октомврийската революция, когато в Русия побеждава атеизмът, Константинополският патриархат се курира от САЩ.

Трябва да отдадем дължимото на Сталин, който разбира грешката на СССР спрямо религията и прави опити да я поправи. През 1948 г. по негова инициатива в Москва се провежда Общоправославно съвещание на главите и представителите на автокефалните православни църкви по повод 500-годишнина от фактическата независимост на Руската църква. По плана на Сталин, това е трябвало да бъде Вселенски събор, който да присвои на Московския патриарх титлата Вселенски.  Основанията за подобно решение са били повече от достатъчни: Съветския съюз току-що беше освободил Европа от нацистката чума, спасявайки православието от изчезване, докато Константинополската патриаршия тихичко се скътавала в Цариград. Планът пропада, тъй като Вселенският събор предполага задължителното присъствие на всички църкви, а в Москва липсва именно Константинополският Патриарх. Затова събирането е наречено просто съвещание.

Не ни е известно,  защо тогава Сталин не е решил кардинално този въпрос. В онова сурово време елементарна задача за чекистите би било да доставят по телици Патриарха от Константинопол направо в Лубянка. И там да му припомнят, че страхът е страшен християнски грях. След като Московската патриаршия най-законно би получила статуса на Вселенска. Вместо това участниците в съвещанието приемат две важни решения: осъждат Ватикана като съучастник на Хитлер в престъпленията срещу човечеството и отказват  участие в създаването на икуменическия Световен съвет на църквите, в който доминация щяха да имат протестантите.

Ако тогава Сталин беше действал с присъщата си твърдост, именно Москва щеше с пълно право да раздава днес автокефалии,  а не нищожният и продажен фантомен Константинопол.

Има тежък „емоционален” проблем. Гръцката православна църква и до днес няма патриарх и се управлява от архиепископ (Изроним). Налага се въпросът –защо?

Причината е, че „новите елини“ могат да имат за патриарх само патриарха на Константинопол!  Да, но такъв може да бъде само турски гражданин. И ето ти и дилемата, която от историческа гледна точка е съвсем справедлива.

Ние  българите, също си имахме проблем с Цариградския патриарх. През 1870 г. църковно-народен събор, свикан по силата на султански ферман,  създава (за първи път от падането на България под турско робство) Българска екзархия като официален представител на българската народност в Османската империя. За първи екзарх е избран Антим І. През май 1872 г. Българската екзархия се обявява за автокефална, а не за автономна, както е според султанския ферман. Това нарушение на каноните е използвано от Цариградската патриаршия като повод да обяви на 16 септември 1872 година Българската православна църква за схизматична. Схизмата нанася голям удар върху вътрешното състояние и международния авторитет на Българската православна църква и я изолира от православния свят. Това продължава до 1945 г., когато е избран новият български екзарх Стефан. На 22.02.1945 г. Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията на Българската православна църква. Но тогава на българо-турската граница стоеше победоносната Червена армия и само едно позвъняване на Сталин в Цариград разреши проблема – турският Истанбулски патриарх нямаше къде да мърда. Така че хомосексуалните изцепки на Вартоломей са напълно очаквани, та дори закъснели. Но днес Сталин го няма и турският ибрикчия се нахвърли срещу руския свят.  Нещо повече и Македонската православна църква пожела автокефалия. Това показва, че историята не търпи мекушавост. Тя винаги отмъщава за проявената слабост. И по отношение и на българите и на руснаците, тя го осъществи, заради липсата на принципна и твърда външна политика. Ако един народ не осъзнава националния си интерес няма оптимистичните прогнози за неговото бъдеще са хилави и най-често несъстоятелни.

Единственият начин да покажеш своето уважение към подвизите на дедите си, е да извършиш нов подвиг. Уважението към кръвта и огъня е кръв и огън!  Там вярата в чудеса не помага; падането ничком пред икони – също; както и разнасянето на хоругви.

Бог помага, но в кошара не вкарва.

Амин.


 

ОРЪЖИЕТО ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ

Е-поща Печат PDF

Представителите на класата на финансовата олигархия, начело със собствениците на Федералния резерв на САЩ, заробват народите и чрез произволно повишаване на лихвеният процент. През последния четвърт век този процент (процентен дял спрямо сумата на кредита) се използва като оръжие за колонизиране на България и другите източноевропейски страни. Това става, като преди всичко техните Централни банки със закони се превръщат в „независими” от националните правителства държавни институции и се поставят под контрола на Федералния резерв на САЩ и на подвластните му международни финансови организации (Световната банка и Международния валутен фонд). После чрез прекомерно повишаване на основния лихвен процент в бившите социалистически държави се ликвидират основните производства и се завладяват техните пазари, повсеместно се увеличава броят на безработните и бедните хора и се предизвикват финансови и политически кризи.

Политиката на постепенно превръщане на американския Федерален резерв в своеобразна глобална централна банка открива възможности за налагане на долара като световни пари и за произволно повишаване на лихвения процент в колонизираните държави, каквато е България.

Тази политика позволява да се глобализират националните финанси и да се отпускат милиарди долари на НАТО, „неправителствени организации”, паравоенни формирования за насилствено завладяване на държавната власт в определени държави (като извършения през февруари 2014 г. държавен преврат в Украйна) и т.н.

 


Страница 574 от 631