• Управленски мир и политически роботи
„Голям човек е дакелът!”, казваше един от героите във филма „Топло”. Днес можем да добавим, че и роботът е голям човек. В хумористичната рубрика „После” (в. „Сега”) бе публикуван фейлетонът на Весел Цанков „Животът ни като виц”, в който авторът подрежда в причинно-следствена връзка три информации. Първо, за изпитанията във ВМС на САЩ на робот-пожарникар; второ, за разпространяваните у нас слухове, че американците оглеждат Варна „за нещо си”; трето, за това, че пожарникарите се стягат за протест срещу предстоящите съкращения на незаетите щатове в и без това оредялата им служба.
И тъй като в нашия глобализиран свят всички явления са свързани, авторът очертава и съответната събитийна верига: американците изпращат у нас робот, уж да гаси пожари, а на предстоящите местни избори той става кмет на Варна. На следващите парламентарни избори създадената от „тенекиения” политик „Партия на съвсем стабилното търпение” (ПССТ) вкарва в парламента 121 депутати и роботът пожарникар става министър-председател. Президентът, който според някои по това време ще е бивш пожарникар, работи чудесно със своя колега робокоп и с доминирания от неговата ПССТ парламент. В резултат в България царят „управленски мир и любов и разбирателство от половин дума”... А проблемът с протестите на истинските пожарникари се решава още днес, като съкратените биват насочени към митниците, където се търсят нови митничари с неизкривени от занаята „ценностни ориентации”. Казано по-просто, още не усвоили тънкостите на корупцията... Нарисуваната от Весел Цанков хипотеза обаче съвсем не е неосъществима. Точно така се разви политическата кариера на редица наши преходни политици, начело с Бойко Борисов, с тази разлика, че не всички имат толкова героично минало като него.
40 дни от внезапната смърт на нашия съученик, приятел и боен другар Владимир Събев Димитров (Вили).
Скъпи приятелю,
стари бойни другарю,
Строго, като в Суворовски строй пред мавзолея, отминаха 40 дни от неочакваната и нежелана от никой от нас раздяла с теб. Годините на невръстната ни юношеска младост, ни закърмиха с идеите на нашите бащи и майки. Младите ни сърца затуптяха с вярата, че и ние ще отдадем своите сили и младост в борбата за осъществяването на великия идеал за благото на всички трудови хора. Своите знания и умения ние посветихме в преобразуването на онази изостанала България и успяхме, с подкрепата на целия народ, да превърнем любимото ни Отечество в модерна и успешна държава. Селското стопанство, индустрията, културата и спорта на онази наша България, която не успяхме да достроим, но с която се гордеехме, бе обобщения образ на завета и мечтите на нашите предци. И това бе подвиг, който би бил немислим без вярата на народа в правотата на нашето дело. Днес той уви, чезне в „прелестите“ на стария, измамен, експлоататорски и несправедлив капиталистически строй. Това бе твоята изгаряща болка. Това остана и нашата обща нерадост. Но ти беше достоен син на своя всеотдаен баща Съби Димитров. И ние се гордеем с теб, защото бе пример за всички нас, твоите другари. Ти пред очите ни, без остатък, отдаде най-хубавите години на живота си, за преуспяване на нашето любимо Отечество. Ти, скъпи приятелю, ти, стари, бойни другарю, възпита достойни наследници. Непрежалима е тяхната загуба, а нашата болка е неутешима.
Липсваш ни, Вили.
Страдаме.
Но и в страданието усещаме до себе си твоя несломим дух.
Ти имаше един идеал – щастието на обикновения труженик. Вятърът на историята помрачи това щастие. Но пак той, вятърът на историята, ще възроди нашия общ идеал, ще му вдъхне сила за нов живот и борба за неминуема победа.
Дълбоко се прекланяме пред светлата ти памет.
От всички твои другари, Суворовци.
|
ОТКРИТО ПИСМО ДО МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
• НА ВНИМАНИЕТО НА МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ
• Относно: Програмата за оценяване и одобряване на учебници за 10-и клас
Уважаеми г-н Министър,
В раздела на учебниците за 10-и клас, с оглед запознаване на младите хора с т. нар. комунистически период от развитието на страната ни, няма ли да бъде обективно да бъдат включени и фактите, които ще предложа на вниманието Ви по-долу?
Преди всичко се налага следното важно уточнение, а именно: българският народ, моят народ, от който съм все още част, не е живял и не е преминавал през комунистически период. Периодите, на които съм свидетел, бяха следните:
1. Период на тежки следвоенни години, когато макар и много малка, разбрах какво е купонна система, какво е дефицит на стоки – майка ми ме пращаше за хляб срещу представяне на купон, а тя, за да ни облича със сестра ми, тъчеше сама плат, от който ни шиеше рокли.
2. Изграждане на социалистическо общество чрез индустриализация на страната и развитие на по-ефективно селско стопанство – този път премина през национализация на предприятия и създаването на трудово-кооперативните земеделски стопанства. Дали правилно е провеждана тази политика, не се ангажирам с преценка, защото може да не е обективна, но знам, че е ставало и по насилствен начин. Дали си е струвало това, мисля, че може да се прецени и след като се видят резултатите от следващия период, а именно:
Духът с неосъществените въжделения ражда мита за възкресението. Така християнството вярва във второто пришествие на Христос, а сунизмът (ортодоксалният ислям) храни надеждата си за неизбежната победа и справедливостта в мита за идването на Спасителя, преобразен като Мохамед. Алевитите от своя страна са в очакване на своя Махди, а древният Изток търси Агни субстанцията на непрестанното възраждане.
|
