Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЕДНО ЗАБРАВЕНО ИСТОРИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ ИЗЛЕЗЕ НА БЯЛ СВЯТ

Е-поща Печат PDF

Студия на генерал Георги Вазов за Освободителната война 1877-1878 година

 

Името на генерал Георги Вазов е достатъчно известно не само на военните  историци , но и на по-широкия кръг нашата общественост, за да има потребност да се припомня макар и в най-едри щрихи  неговата биография. Славата, която придобива особено с пробива на отбраната на Одринската крепост и нейното превземане на 13 март 1913 г. по време на Първата Балканска война от 1912-1913 г. е напълно достатъчна, за да остане то  завинаги на една от първите места във военната ни история.

Малцина обаче знаят, че той е един от първите изследователи на Руско-турската война от 1877-1878 г. Да се заеме с тази задача причина за това  става едно писмо на комитет „Българско отечество“, възглавен от неговия брат Иван Вазов с дата 27 юни 1898 г. Документът е твърде съществен, тъй като по онова време Иван Вазов е министър на народното просвещение в правителството на Константин Стоилов.

В писмото липсват аргументите, поради които споменатият комитет се е обърнал към него с тази молба. За  тях обаче не е никак трудно да се досетим. През 1898 г. Георги Вазов, макар и още да няма 40 години, има зад гърба си твърде богата биография: след края на Освободителната война   завършва Пехотно (1880 г.) и Инженерно Военно училище в Одеса (1883 г.). Като юнкер навярно е бил в близък контакт с лица, непосредствени участници във войната, ровил се е навярно и в библиотеки, за да търси изследвания за тази война.

След завръщането си в България постъпва като млад офицер в Българската войска. Името му обаче придобива по-голяма популярност във връзка с участието му в детронирането на княз Александър I Батенберг (август 1886 г.). След неуспеха на преврата Георги Вазов емигрира в Русия, където завършва и Николаевската военна академия (1888 г.). В Русия Г. Вазов  прекарва още едно десетилетие, през което служи в руската армия. Завръща се в България през 1898 г. с чин подполковник и отново постъпва в българската войска, запазвайки военния си чин.

Очевидно и през втория период на пребиваването си в Русия Г. Вазов несъмнено ще да е проявявал интерес към Освободителната война, за което най-добре е бил осведомен неговият брат Иван Вазов, с когото те поддържат близки братски отношения. Това според нас е може би и главната причина, поради която комитетът „Българско отечество“ се обръща към него. Задачата, която му се възлага е: да напише монографията „Нова военна история“, в която да засегне участието на българите  в Освободителната война.

Пред ходатайството на такава авторитетна личност, каквато е бил Иван Вазов, брат му не е могъл да откаже и се заема с изпълнението на възложеното му поръчение. Срокът за това бил определен – 1 декември 1899 г.  Поради преките си служебни ангажименти Георги Вазов не успява да се вмести в него и подготвя ръкописа малко по-късно – в началото на миналото столетие.

Това което буди голяма изненада е фактът, че той не излиза от печат и остава на съхранение в семейството му в продължение на много десетилетия. Той можеше и до днес да не види бял свят, ако случайно с неговото публикуване не се бе заела Цветанка, която в битността си на дългогодишен музеен работник в Сопот е била в тесни приятелски отношения с наследничките на генерала – неговите две дъщери  Верка и Зорка. Неделчева узнава от Верка за ръкописа, и проявила интерес към неговата съдба. В отговор последвало пълно мълчание. Впоследствие се оказало, че той бил предаден на един журналист и публицист от Сопот с намерението да го издаде, но работата по необясними причини се проточила.

 

Ген. Георги Вазов


Едва след като успяла да получи самия ръкопис Цветанка Неделчева се заема с подготовката на неговото издаване. По една чиста случайност станах непосредствен свидетел на усилията, които тя положи при археографската  обработка на текста. Няма да скрия възхищението, с което тя работеше. Освен с дъщерите на Георги Вазов, тя нееднократно се обръщаше и към мене при обясненията на едни или други лица и събития и особено за различни местности, споменати  в проучването. Работа й продължи няколко години и ръкописът бе предаден за печат едва в края на миналата година. Сега той вече е книга в ръцете на нашата общественост и всеки който проявява интерес може да се запознае с нея.

Дори и най-беглият поглед обаче върху труда показва, че пред нас е едно многопланово изследване,  наситено с много факти. Особено силно впечатление правят страниците, посветени на изготвянето на плана на руското командване за воденето на войната на Балканския боен театър, както и на  драматичните събития, отнасящи се до отбраната на Шипченския проход от руските войски и българските опълченци през лятото на 1877 г. За всички тези събития днес историческата ни наука, занимаваща се с Освободителната война  разполага с богата информация. Появата на труда на Георги Вазов ще бъде една приятна изненада, тъй като той е едно от най-ранните изследвания за тази война. Затова и неговото закъсняло издаване може да бъде само приветствано.

Преди още да бъде подготвен този ръкопис, Иван Вазов вече бе възпял подвига на българските герои  на Шипка в известната си ода „Опълченците на Шипка“. Георги Вазов не мисли дори на полето на словото да мери слава и талант със своя брат. Той има ясното съзнание, че пише литературно произведение, че неговото изследване е историческо по характер и в това е неговата особенна ценност. Независимо от това, което е излязло от ръката и сърцето на друга издънка на Вазовия род, то носи неизменните качества на духа и сърцето, както и на ценностите които са характерни за славните синове на Баба Съба.

 

Вазов, Г. Участието на българите в Освободителната война. Съставител и редактор: Цв. Неделчева. С., 2017

 

 

Изданието е снабдено с богат справочен апарат.  На първо място това са два показалеца – именен и  географски, в които споменатите имена на личности и названия на  местности са придружени с кратки, но много полезни бележки. Не на последно място е включен и един речник с остарели думи и изрази, съдържащи се в текста, което го прави по-разбираем за по-младата част от бъдещите негови читатели.

Освен монографията за Руско-турската война в изданието на Цветанка Неделчева са намерили място и  една автобиография на Георги Вазов, негови спомени за държавния преврат от 1886 г., както и спомени на по-малкия брат – Борис Вазов. Тези допълнения обогатяват  още повече предлаганата книга.


 

 

БЕЗ КОМЕНТАР

Е-поща Печат PDF

Айнщайн беше казал: „Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.“

 

В началото на 2021 г. се появи информация за опитите на Председателката на камерата на представителите Нанси Пелоси да бъде въведен нов език в политическия живот на САЩ. И тази информация събуди основателна тревога в мислещите хора на континента. Този факт нямаше да бъде така притеснителен ако не познавахме желанието  на САЩ през последните двайсет години да налага всеки свой политически опит върху останалия свят. Ние знаем как някои решения на американското правителство могат бързо да променят съответния начин на мислене и в ЕС. Имаме такива случаи. И затова страхът от новата идея за създаване на „най-приобщаващ език“ (както се обявява в медиите това действие), е много тревожна за всички нас, които обичаме своя език такъв, какъвто е и смятаме че той е създаден от нашите предци и не трябва да се променя с политически декрети.

Както съобщи агенция „Фокус“, според „The Washington Post“ председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси се надява да направи новия Конгрес на САЩ „най-приобщаващият в историята“.  А преди това в „WSJ“ написаха „Неутралният пол е повече от игра на думи“ визирайки  изреченото от Нанси Пелоси.  Ето за какво става дума.

Той, тя, баща и майка - тези думи в 117-ия конгрес няма да се използват, ако бъде одобрен новият правилник на Камарата на представителите. Специална комисия "ще разгледа неравенствата въз основа на раса, цвят на кожата, етническа принадлежност, религия, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, увреждания, възраст и национален произход", се казва в доклада. Също така се съобщава, че комисията „ще зачита всички видове пол и ще замени всички местоимения и думи, обозначаващи семейни връзки, с неутрални по пол в правилата на Камарата на представителите“.

Резолюцията на Камарата на представителите посочва кои конкретни термини и местоимения повече не трябва да се използват. Морският термин „моряци“ (seamen) ще бъде заменен с неутралния по пол seafateres, който не включва думата „мъже“ (men). Подобна е ситуацията и с думата „председател“ (chairman), в новата директива ще бъде заменена с chairperson. „Трябва да се премахне:

„баща, майка, син, дъщеря, брат, сестра, чичо, леля, братовчед, братовчедка, племенник, племенница, съпруг, съпруга, тъст, тъща, свекърва, зет, снаха, втори баща, мащеха, доведен син, доведена дъщеря, полубрат, полусестра, внук и внучка" и да се заменят с  „родител, дете“,

sibling  (общо понятие) вместо конкретното брат, сестра, съпруг, родители на съпруга, дете на съпруга и т.н", се казва в резолюцията

Промените в езика също променят фразата „той / тя подава заявление за оставка“ и се заменя с „оттегля се“. Изразът „той / тя се въздържа“ ще бъде заменен с „този член, делегат, постоянен представител се въздържа.“

Опитвам се да разсъждавам спокойно и си казвам, че това което чета се отнася само и единствено за Съединените американски щати. Свободна държава, която може да приема такива правила за живот, каквито се харесват на нейните граждани. Тревогата ми обаче идва от съзнанието, че това вече световно движение за унищожаване на някои понятия в езика на хората ще доведе до унищожаване на някои съществени взаимоотношения и така може да предизвика фатални промени в нашия живот. И това движение няма да си остане някъде там, по широкия свят,  а ще дойде и до ЕС, а оттам и до България. И тогава вместо да се занимаваме с проблемите които реално вълнуват нашия народ ще трябва да се борим с незнайно откъде връхлетялата ни буря с космически характер,  от която нямаме никаква нужда. Защото Създателят се е мъчил милиони години да създаде такова богато и красиво многообразие от форми и видове на земята, което апологетите на посочените промени искат да унищожат и да поставят в калъпи без цвят, мирис и форма. Ние сме различни, всичките седем милиарда същества живеещи на земята. По цвят, по раса, по пол, по религия, по образование и възпитание. И искаме да останем такива - различни. Като създадем условия, разбира се,  на всички жители на Земята да имат равни права в обществено-икономическо и културно отношение. Останалото е дело на природата, в чиито дела не трябва да се намесваме така безпардонно. Вие си помислете по какви учебници ще се изучава медицината, тъй като в нея почти всеки ред е изграден върху разликата между мъжа и жената. Сигурно ще се намерят угодливи преводачи да създадат нови учебници. А как ще определяме пола на  животните, които няма да могат да четат и ще продължават да се отнасят помежду си по старому? Също интересен въпрос който  очаква отговор.

Освен това нашето усещане  е, че с тези идеи много повече ще се подсили разделението между хората, отколкото тяхното обединение. Защото така предлаганите общи понятия не съществуват в природата и обществения живот. Защото след като бъдат приети (ако това се случи! – все пак в САЩ има много разумни хора) тези отношения ще бъдат наложени в университетите и училищата. Това е сигурно! Ще бъдат платени и направени преводи и прекроена цялата художествена литература. А с много писатели просто ще се разделим завинаги, защото те няма да могат да бъдат превеждани политически коректно. Не ми е жал за Чарлз Буковски, но сигурно така ще стане например с О’Хенри и с Ърнест Хемингуей - при тях само с едно местоимение за всички родове не можеш да минеш.  Добре, че не е жив нашият велик поет да прочете:

 

„Не плачи, родител, не тъжи,

че станах ази хайдутин,

Хайдутин, родител, бунтовник…“

 

Нямам коментар!


 

 

“СЕМАШКО” – ЕДНА ВЕЛИКА СИСТЕМА

Е-поща Печат PDF

След фаталния за нашия народ Десети ноември  заварените обществени структури бяха подложени на безогледен разгром. Държавните престъпници Желю Желев и Филип Димитров бяха главните организатори на ликвидацията - в буквалния смисъл на тази дума - на нашето селско стопанство. Създадените със закон ликвидационни съвети унищожиха и ограбиха кооперативно имущество – сгради, машини, животни – за милиарди долари.

 

Когато цвърчат лалугерите

Е-поща Печат PDF

„Магнитски” цели да унищожи руското присъствие в българската енергийна политика

доц. Валентин ВАЦЕВ в разговор с Даниела ГОЛЕМИНОВА в предаването „12+3” на БНР, 13.02.2023 г.

Даниела Големинова: Г-н Вацев, чухте ръководителят на офис за координиране на санкциите от Държавния департамент на САЩ Джим О’Браян. Той вече е в България. Той пристигна и буквално часове, даже 72 часа още не са изминали, след като бяха обявени имената на още петима българи, санкционирани по закона „Магнитски”. Какво да очакваме от тази визита?

Валентин Вацев: Нищо повече от това, което сме очаквали и преди неговото пристигане. Разбира се, уважаемият г-н е добре дошъл в България. Това е част от същата операция на великата сила САЩ на българска територия. Но аз ще започна от другия край на проблема. Сутринта отделих повече от два часа да сканирам медиите и открих две неща. Първо, че огромно количество политически анализатори, (прости, Господи!) се заеха да обсъждат, да анализират, да копаят темата какво следва от този акт „Магнитски” за българските политически отношения, как ще се промени твърдото ядро на партия „Х”., или периферията на партията „У”. Дали няма да се дисоцира по някакъв начин. Т.е., нормално е българските анализатори да изследват вътрешните, локалните ефекти на публикациите на акта „Магнитски”. Но аз бих предложил да погледнем не с очите на локалното, а с гледната точка на глобалното.

Д.Г.: Глобалното? Как изглежда и какъв ще бъде ефекта?

В.В.: Глобалното! Мога да ви дам един много обяснителен пример: Представете си група артилеристи около една гаубица изстрелват снаряди срещу противника. Снарядът пада. Убива противника, унищожава и разрушава. От една страна това е ужасно. От друга – точно това е войната. Представете си освен това, че там, където падат снарядите има дупка на лалугери. Абсолютно очевидно е, че тези, които изстрелват снарядите, не се интересуват от живота на лалугерите, които са в разположението на техния противник. Проблемите на индианците не са проблем на шерифа. С други думи, публикацията на поредната порция на глобалния акт „Магнитски” има една очевидна цел, която дори не се крие. Това е удар, с цел да се изолира, да се прекрати, да се унищожи руското присъствие в българската енергийна политика.

Д.Г.: Това ли е обяснението? Защото в списъка преобладават имена, свързани с ядрената, енергийна сфера на хора, които са завършили образованието си в Русия и са работили в сферата на ядрената енергетика: Румен Овчаров, Иван Генов, Александър Николов?

В.В.: Точно така. И за да бъде напълно ясно, тук се удря срещу Русия и затова е сложен като дафинов лист „лицензирания руски шпионин Николай Малинов“. За да бъде напълно ясно, т.е. тези, които изстрелват снаряда, наречен глобален акт „Магнитски”, серия втора, че нямат за цел да крият намеренията си. Напротив. Те са ясни. Трябва да погледнем към тази операция с очите на шерифа, не с очите на индианците. Според мен е силно преувеличен интереса на българските (прости, Господи!) политически анализатори, които се заровиха в метафизиката на проблема. Боже мой, това удар по ГЕРБ ли е, или удар по ПП, или може би е удар по БСП! Нищо подобно. Този, който публикува акта „Магнитски” е глобална сила. Тя гони своите глобални цели и разбира се не се унижава да ги крие. Това е удар по руското присъствие на Балканите. По-специално удар по руското участие в българския енергиен проблем.

Това е първото.

Второ. Не бива да забравяме, а за съжаление в България това е забравено, че става дума не за някакъв си закон „Магнитски”, а за глобалния акт „Магнитски”, защото това е глобален акт. САЩ са били винаги, както казва г-жа Нейнски, много ясни при обясненията на „природата на глобалния акт „Магнитски”. Те не крият, че тук става дума за гледната точка на една глобална сила. Две думи за глобализацията, за да бъде още по-ясно. Глобализацията е тройнствен процес. Първо – финансово-икономическа глобализация. Второ – информационна глобализация. И трето – правораздавателна глобализация. Глобалният акт „Магнитски” от американска гледна точка е приложим и е валиден и е релевантен във всички точки на планетата. От северния до южния полюс, където са пингвините, защото е акт на хегемона.

Днес, в България, от вчера и до днес по обед забелязах, че се формира някакъв скрит антиамерикански консенсус. Че не е честно американците да постъпват така, че нямат право да…

Д.Г.: Има ли такъв?

В.В.: Той се формира. Забележете единодушието сред българските политици и анализатори. Почти 100-процентово единодушие! Наратива е, че нашите американски партньори, разбира се, са винаги прави, но по-добре, по-честно щеше да бъде, те да публикуват и някакви доказателства, за да можем и ние да действаме по линия на нашата прокуратура.

Америка не е длъжна да дава никакви доказателства. От американска гледна точка си струва да се повтори и да се потрети – глобалният акт „Магнитски” е валиден и е приложим навсякъде в света, независимо, че на мен ми харесва повече гледната точка на Гешев, който твърди, че този акт не е релевантен спрямо българската територия. Американското правораздаване е глобално. То е екстериториално. И в този смисъл, всеки, който се съмнява в правото на Америка да има своя глобална гледна точка за света, застава, може би несъзнателно на някакви примитивни, лошо осъзнати антиамерикански позиции. Въпросът е – имат ли право САЩ да предлагат своите юридически норми на целия останал свят? Тук има само две гледни точки. Според едната – нямат право, както днес се обединяват български политици и анализатори, че би било добре да дадат и доказателства. А според втората гледна точка, САЩ като глобална сила имат право да наложат своето правораздаване навсякъде – от пингвините до кенгурата.

Д.Г.: И да се върнем у нас. Нанасят ли този път нашите американски партньори удари по президента Румен Радев. Преди малко попитах и г-жа Нейнски. Защото прави впечатление, че първо едно от санкционираните лица Иван Генов беше в Инициативния комитет, който издигна Румен Радев за втори мандат. Освен това, списъка бе оповестен часове, след като Румен Радев в Брюксел категорично заяви, че страната ни ще наложи вето, ако се стигне до европейски санкции на Русия, по отношение на ядрената енергетика. Това случайни съвпадения ли са?

В.В.: Не, разбира се. Съвсем очевидно е, че изказването на българския президент на онова място, по повод възможността за българско вето по проблема на енергетиката, е тригер. Това е този малък факт, който дава възможност да се задейства машината на глобалния акт „Магнитски”. Разбира се, че президентството, начело със самия президент са обект на удар. Това е очевидно и няма нужда от специална конспирология, за да се скрие или покаже това нещо. Ударен е българският президент, ударени са и всички тези, не всички, но голяма част от тези, за които се предполага, че по някакъв начин са проводници на руски енергийни интереси в България.

Д.Г.: А защото разследвания и дела срещу Румен Овчаров се водят от 2016 г.

В.В.: Той печели делата, доколкото знам, но той вече е влязъл в списъка „Магнитски”.

Д.Г.: Съдията Андон Мидалов, който даде разрешение на Николай Малинов да отиде в Русия и да получи награда от Владимир Путин, е санкциониран от „Магнитски”. Първият, нали помните 2020 г. А Николай Малинов излиза сега. Владислав Горанов, заради връзки с Васил Божков излиза сега в списъка, докато Васил Божков беше вече санкциониран…?

В.В.: Вижте, тука няма никакви загадки. Вие правилно посочвате очевидни връзки и зависимости. Разбира се, че става дума за американската глобална заинтересованост Русия да няма енергийно присъствие в България и на Балканите. Това е очевидно. Те не го крият. Няма смисъл да заемаме позицията на откриватели на топлата вода. Американският интерес днес е такъв. Той е глобален. Ние ще трябва да отстъпим, тъй като ние сме локална сила. Макар, че вижте как звучи само – „локална сила“, сиреч, можем да противоречим на глобалния американски интерес.

Д.Г.: За това, че за пореден път отвън ни посочват корумпираните лица е обидно за нас като нация.

В.В.: На мен не ми е обидно. Аз съм съгласен с Държавния департамент, че корупцията в България е системен проблем. Друг е въпросът, че американската амбиция е те да определят смисъла на думата корупция. Значи, корупционер, или не, това е звание, което се дава не от българската прокуратура и съдебна система, а от министерството на финансите на САЩ. Става дума за амбициите на глобалната сила САЩ да определя смисъла на думите. Какво е корупция, кой е корупционер и т.н. Но по правило глобалните или, великите сили, са правили винаги така. Те държат да определят смисъла на думите. И от друга страна може да се каже в обратен план, че на власт е този, който определя смисъла на думите. В случая ние виждаме властта. Тя не се крие. Тя не се занимава с дреболии и глупости. Никой в Държавния департамент не се е замислял как публикацията на поредния акт „Магнитски”, на глобалния акт „Магнитски” в България, ще обслужи интересите или ще удари интересите на ГЕРБ, на ПП, или на ДБ. Въпросът кой ще пострада от тази работа - това е въпросът на лалугерите, които цвърчат от локалната си дупка. А всъщност става дума за налагането на глобалния американски интерес.

Д.Г.: Но това няма как да не се отрази на предизборната кампания? Ние сме на прага на кампания, която ще започне в началото на март. Няма как да не се отрази?

В.В.: Абсолютно съм съгласен с вас. Този глобален акт „Магнитски”, с неговото приложение, ще се окаже влиятелен по някакъв начин на българските междупартийни и вътрешнопартийни отношения. Това е със сигурност. Но аз съм категоричен, че не това целят в Държавния департамент. Тях това дълбоко не ги интересува. Те воюват срещу руското енергийно присъствие на Балканите. Това за тях е достатъчно важна и глобална цел, а те имат своите глобални цели. Нека да потретя. Проблемите на индианците не са проблеми на шерифа.

Те имат своите цели и не ги крият. Една велика сила не се унижава да крие своите глобални цели и ги преследва повече или по-малко успешно. А това, че на българските избори, някой ще печели, или някой ситуационно може да загуби, това е тема, която е дълбоко безинтересна от гледна точка на Държавния департамент на САЩ. Това са неща интересни от гледна точка на щаба на ГЕРБ, на щаба на БСП, на щаба на ПП-ДБ и т.н. Предполагам, че и мислителите в ДПС ще се заинтересуват какво значи това на практика. Какво значи на практика, че до дупката на лалугерите е паднал снаряд? Кой се интересува от лалугерите? Кой се интересува от становището на ГЕРБ че, добре ни казвате, но да ни бяхте дали и доказателства?! Дани Митов това го каза вчера.

Д.Г.: И те се разграничават от Вл. Горанов. Казват, че повече от две години той не е свързан с ГЕРБ

В.В.: Те ще дадат свидна жертва в лицето на Горанов.

Д.Г.: Каква ще е следващата порция „Магнитски”, защото такава ни се обещава.

В.В.: Колкото пъти трябва, толкова пъти ще се публикува. Трябва да се помни при всяка поредна публикация, че глобалният акт „Магнитски” е глобален. Тук става дума за извън териториалната приложимост на американската правна система. Впрочем това е осигурено още от създаването на българската юридическа система. Няма нито едно положение, нито един принцип, нито една норма в българската правна система, която да противоречи по някакъв начин на американско становище. Така че, ние и този път ще се съобразим. Аз просто държа да кажа за четвърти път. Няма значение как ще реагират съответните отделни политически щабове. Няма значение и каква е визията на българските прослойки.

Д.Г.: Има значение как ще реагират институциите. Защото безспорно това е шамар за българските институции.

В.В.: Не е шамар.

Д.Г.: В миналото имахме „Боркор”, сега КПКОНПИ. Това се все институции, които работят в посока борба с корупцията. Би трябвало да разкриват корупционни схеми, корумпирани лица, а не да ни ги посочват отвън.

В.В.: Не са ни ги посочили. Те само са ги споменали. Назовали са ги, но не са ги посочили. Има малък, но много съществен нюанс тук. Не са ги посочили, тъй като не са ни дали юридически валидни доказателства. Но ние с какво право искаме доказателства? Не е ли ясно, че ако шерифа е казал, че нещо е така, значи то е така? Трябва да престанем да се чувстваме като шамаросани. Никой от Държавния департамент не се интересува от това как ще се почувстват българските институции. Става дума за космическото разстояние между глобалното и локалното. Ние сме в „локалното“ и говорим от „локални позиции“. Да, има значение кой ще се почувства ударен. Дали ще страда Ив. Гешев или няма да страда, дали ще злорадства ПП или не. Защото ние знаем откъде тръгва доноса. Тръгва от кръга на Прокопиев. Те сега сигурно са доволни.

Но това са дребни миши тупурдии на фона на глобалната, на световната…

Д.Г.: А вие имате ли информация, че е имало донос, че той тръгва от Иво Прокопиев.

В.В.: Имам информация дотолкова, доколкото съм склонен да се доверя на Румен Овчаров, който го каза това съвсем ясно. Сега, това е становище на „отделен индивид“, който е засегнат, така че може и да не му се обърне внимание. Но в България отдавна тече едно съревнование – кой е главният човек на американците в България? Кой не може да бъде засегнат по никакъв начин? Аз няма да забравя, когато представител на кръга Прокопиев каза, че ако посмеете да ни пипнете, чудо ще видите. Каза го в смисъл, че те са главните американски фигури в България.

С извинение, българският политически елит отдавна се старае да заема най-благоприятната позиция вътре в американската визия. Кой е главният американец? Това е наша слугинска тупурдия, която не ни украсява, а дава само спецификата на нашето днешно състояние. Значи, главният довереник на американските институции в България е кръгът, или лицето „Х”. Той си е извоювал правото на донос и американото посолство е безпомощно срещу българските доносници.

Нека още веднъж да подчертая. Аз не се съмнявам във факта, че българската корупция е системен факт. Българската корупция е това, което унищожава българската държавност и разделя българските гласоподаватели, българското общество от неговите институции. Корупцията е абсолютно бедствие. Без всякакво съмнение. И всяко нещо, което помогне да бъдат преборени поне пет процента корупция е добре дошло. Но в конкретния случай става дума не толкова за корупцията, а за изхвърляне на руското влияние от Балканите и от България.

 

 

ЩЕ ДАДЕМ ШАНС НА УКРАЙНА, ЗА ДА СЕ ПРОМЕНИ

Е-поща Печат PDF

Лидерите на Донецката и Луганската народна републики Александър Захарченко и Игор Плотницки се съгласиха да подпишат документа, разработен от т.нар. нормандска четворка в Минск. Според А. Захарченко този документ е голяма победа за ДНР и ЛНР. Игор Плотницки пък заяви, че са се съгласили да подпишат документа, тъй като държавните глави на три велики сили също са го подписали и са станали гаранти за спазването на споразумението. “Ние знаем със сигурност, че Украйна я чакат промени благодарение на жителите на Донбас” и “победа будет за нами”, добавя Игор Плотницки.

 


Страница 530 от 636