Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

СПРЕТЕ СЕ!

Е-поща Печат PDF

Спрете се! Нека спорим за реални политики с грижа за хората!

Спрете се! България е изправена пред една от най-тежките социални и икономически кризи.

Срутището ГЕРБ влачи страната ни надолу по склона.

Хиляди български граждани са без работа. Над милион на прага на бедността.

Малките и средни фирми са на колене.

Мнозина не могат да стигнат до качествено лечение, а децата ни са все по-функционално неграмотни.

Пенсионерите имат нужда от грижа.

Земеделието и туризмът - от подкрепа.

Това са въпросите на деня.

Вместо с тяхното решаване, цялото ни общество бива занимавано с клюки, интриги, фалшиви социологии, скрити сметки и мръсни игри, които не познават граници, удари под кръста, които не признават лично пространство.

Всеки ден истината се подменя според сумата, платена за такава “истина”!

Спрете се! Време е да се съсредоточим върху кампанията с акцент върху реалните политики с грижа за хората. Нека спорим за това.

Нека всеки даде решения как да стабилизираме икономиката, как да повишим доходите, как да стабилизираме здравната си система, как да спасим красивата си природа, как да си върнем достойнството на международната сцена и силата си като народ.

И нашият народ да решава свободно, със силата на аргументите и разума, а не по силата на страха и несигурността.


09.02.2021, Фейсбук


 

Да те ритне бос циганин

Е-поща Печат PDF

През седмицата се случи едва ли не чудо! За първи път от 33 години установих с изненада, че с Александър Йорданов, Вежди Рашидов, а и с Недялко Недялков сме можели да мислим и да гледаме в една посока - почти единодушно и единосъщно! И да си призная, стана ми обидно, задето някой бе смутил безхаберието в самото негово леговище. И бе дал накъсо електрическата верига на тревогата, чиито знаци и сигнали не са слизали от страниците на „Зора“ и „Нова Зора“.

„Днес е голям ден за българската демокрация!“, бе една от култовите фрази, с които Големият Ал етекираше през годините всяка пробойна в крепостната стена на българската държавност. И аз не го оставях незачетен. Е, дочакахме и този ден с откровенията на Джим О’Брайан, и сега сме квит.

И Недялко Недялков, трябва да призная, е прав, когато обобщава, че и България, и Бойко Борисов приключват в часа, в който треторазрядният чиновник на Държавния департамент сведе ултимативно волята си за дневния ред на българския политически живот.

Най-красноречив в своето възмущение, обаче, бе самият бивш председател на 48-то НС Вежди Рашидов: „Столът ми е свободен, да заповяда!“ - заяви той, с което постави точката върху „И“-то и картинно опредмети унижението на българската дъжава, причинено от посланията на чиновника на Държавния департамент.

Погледнато по-широко, на О’Брайан няма за какво особено да му се сърдим. И можем само да се радваме, че все пак не носеше със себе си и камшик. В ДД като нищо биха му предоставили и такива прерогативи. Знае ли някой с какво ще свърши наказанието за туземците, когатоколонизаторът е гневен?

Както и да е. Нещата вървят от година на година, от зле към още по-зле. По-рано, когато трябваше да бъде изобразяван демократичният дух на Америка и все още се забелязваха признаци за достойнство в държавата, тук са пристигали и самият президент на САЩ, и вицепрезиденти. Идвали са и държавни, и заместник държавни секретари, и сенатори, макар и с булдозерни характеристики като Джон Маккейн, светла му памет. В метрополията обаче изглежда вече са преценили, че чак такъв ихтибар за туземците в България не си струва да се прави. Стига й и някой повярвал в своята могъществена мисия - посланик, или пък пратеник, издънка на клетите ни по участ братя ирландци.

Някога дядо ми все ме поучаваше: „И да запомниш, казва, най-боли, когато те ритне бос циганин!“ И изглежда ще да е бил напълно прав. Защото и Иван Гешев няма власт да подведе Джим О’Брайан под отговорност за обида на българската национална чест. Други над него и да разбират това, нямат желание да го направят.

Впрочем, приглушеният сарказъм на доц. Валентин Вацев в разговора му с Даниела Големинова, който поместваме без съкращения, допълва горчивото ни чувство за безгласна „локална сила“.

 

 

 

NO PASARAN, ГУАРИМБАС!

Е-поща Печат PDF

На 12 февруари в посолството на Боливарска република Венецуела се събраха активисти на асоциацията за приятелство “България- Венецуела” и българската група от Международната мрежа на интелектуалци, артисти и социални движения за защита на човечеството.

Бяха разгледани събитията във Венецуела от февруари до юни 2014 г.,наричани “операция гуаримбера”, при които бе погазена насилствено конституцията в опит за преврат на управлението на президента Николас Мадуро.

Пред участниците в срещата бе прожектиран документален филм за безчинствата на т. нар. студенти, вълнения, които всъщност са интегрален елемент от технологията на прословутите “цветни революции”. Участниците в срещата приеха декларация за солидарност с борбата на венецуелския народ за демокрация и свобода срещу насилилието и продължаващите атаки на опозицията във Венецуела.

***

Ние, членовете на асоциацията за приятелство “България - Венецуела”  и на българската група от Международната мрежа на интелектуалци, артисти и социални движения за защита на човечеството, изразяваме нашия категоричен протест срещу действията на политическо насилие, които причиниха смъртта на 43-има невинни граждани, разстреляни от активистите на антиправителствената опозиция през месеците февруари - юни 2014 г. Тези насилствени действия представляват грубо погазване на конституцията, всяване на страх сред населението на Венецуела, опит за сплашване и сваляне от власт на президента Николас Мадуро.

 

НАЛАЗИХА НИ НОВИ „МЕСИИ”

Е-поща Печат PDF

Да не му замирише на българския политик на власт, веднага е готов да прегази всякакви граници, само и само да я получи. И тъй като следващото преборване за 240-те депутатски кресла е почти на хоризонта, битката кой ще се разположи в тях, вече започна.

 

ТЕРОРЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СТАБИЛЕН

Е-поща Печат PDF

По миналата седмица, баш на Петльов ден, турският електронен сайт „Миллиет хабер” (2 февруари) публикува коментара на Фуат Бол, озаглавен „Държавата на лъжата”.

Коментарът започва с една история за Бекри Мустафа, който денонощно бил пиян и всеки ден си сменял дрехите. Веднъж, когато се разхождал с джубе и гъжва (униформата на имамите), минал покрай множество, чакащо в края на джамията за погребален намаз. Мислейки го за имамин, събралите се вярващи мюсюлмани го замъкнали набързо до ковчега и с думите „Хайде, ходжа ефенди, закъсняхме”, и поискали да извърши опелото. След погребалния намаз вниманието им привлякло това, че ходжата отворил ковчега и прошепнал нещо в ухото на починалия. Когато един любопитен го попитал какво казал, Бекри Мустафа дал следния отговор: „Когато отидеш в отвъдното, ако те попитат за положението на този свят, ще им кажеш, че Бекри Мустафа е станал имамин и те ще разберат останалото”.

Фуат Бол се пита какво ли би казал Бекри Мустафа, ако видеше състоянието на САЩ, представителите на цивилизацията в днешния свят?

 


Страница 529 от 631