Ростислав ИШЧЕНКО президент на Центъра за системен анализ и прогнозиране
2015 -
Брой 7 (2015)
Отрадно е, че “патриотите” не обвиниха мълниеносно Путин за това, че през януари-февруари украинските войски в Донбас не бяха разгромени изцяло, както и за консултациите на Меркел, Оланд и Путин в Москва. Но това съвсем не променя същността на желанието им победата да се беше случила вчера, нито увереността на най-радкалните “патриоти”, че Путин все пак “ще предаде Новорусия”. Не отменя и опасенията на по-умерените, че с подписването на поредното примирие (ако бъде подписано), за да се прегрупира и попълни армията на Новорусия, ще може да се стабилизара променената конфигурация на международния фронт, а също и да се подготвят новите дипломатически битки (разбира се, това може да стане и без да се прекъсват военните действия).
Всъщност дилетантите (нашите “талейрани” и “бонапартовци” в интернет) отделят прекалено много внимание на политиката и бойните действия.
А ситуацията в Донбас и в Украйна като цяло е само една точка в линията на глобалния фронт. Съдбата на войната се решава не на донецкото летище или на редутите при Дебалцево. Съдбата на войната се решава в кабинетите на Стария и на Смоленския площади и в парижките, берлинските и брюкселските офиси. Защото войната е само един от многото аргументи в политическия спор. Тя е най-категоричният, последният аргумент, чиято употреба е съпроводена с голям риск, но нещата съвсем не започват с войната и не свършват с войната.
Пред третомартенски размисли за българското Освобождение, за историята и нейните свидетелства, или кога и защо се просълзяват царете на Русия?!
 Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. е едно ново начало, едно ново раждане на българската държава и нация. Трудно е да си представим съдбата на България без нея. Възкръсването ни, като народ със свое име и място под слънцето е едно от най-големите чудеса в човешката история. Това чудо стана въпреки жестокостите на най-варварската тирания – турската. Няма по-дълго и по-черно робство от това, което близо 500 години бе затиснало България. И никой европейски народ не е платил толкова висока цена за свободата си, както българският.
Тези пет столетия са препълнени с еничари, кърджалии и „времена разделни“, през които българската кръв не успяваше да засъхне върху ятаганите на тиранина. Но те бяха и столетия на съпротива: с хайдути, със завери и комитетски съзаклятия, с воеводи и апостоли. И тези времена на страдания родиха в тъмнината на вековете исполините на българската национална революция: Раковски, Левски, Каравелов и Ботев, Хаджията и Караджата, Бенковски и Волов, които спасиха поруганата чест на Отечеството. „Как сладко е да се умре за Отечеството“, възкликва, качен на бесилото в Горна Оряховица Георги Измирлиев – Македончето! Руско-турската освободителна война доведе до победоносен край тяхното велико дело.
Героичната борба на българския народ за национално освобождение и независимост, свещено право на всеки народ, и нечуваните жестокости извършени от турските орди в България при потушаването на Априлското въстание, събудиха съвестта на целия християнски свят. Сред братския руски народ започва мощно движение в защита на българите. На 24 април 1877г. в Кишинев, епископ Павел прочита Манифеста за обявяването на войната. Александър II прекъсва речта си, защото ридание дави гърдите му. На Скаково поле са строени първите дружини от доброволци, дошли от всички краища на многострадалното ни Отечество. Офицерите едва ги въздържат да не развалят строя и да не гърмят с пушките. „Великото стана!...“. Започват дни на безмерни изпитания, възторг и нечуван героизъм.
314 дни, през които един руснак ще умира за свободата на двадесет българи.
Русия заплати нашата свобода с кръвта на десетки хиляди свои синове. Никой никога и никъде не е заплащал такава цена за свободата на друг народ.
А народ, който помни цената на свободата, той знае да почита и освободители.
И не забравя принесените за неговото освобождение свои и братски жертви. Българският народ се оказа достоен за свободата. Той знае, кому дължи Освобождението си. И правдата за това ще се предава, като най-скъпоценно наследство от род на род. И до века. Така че напразно се морят безпаметниците и враговете – български и руски.
Днес все по-често, особено около националния празник 3-ти март, се размърдва и размирисва най-презрения гнилоч в съвременна България. Като торни червеи и бръмбари се разпълзяват „провидци“ с късна дата, за да омаловажат сътворения в историята безпримерен подвиг на руския народ за Освобождението на България. Тези закъснели „борци за истината и правдата“ нямат друга грижа, освен да доказват имперските помисли на Русия, но като няма как с декрет или папска вула да я пратят в джандема, се опитват току да сипят, по възможност в душата на всеки българин и русин, поне по лъжица катран. Сякаш искат да го подсетят, колко е неизтребима омразата на техните господари към великата спасителна мисия на Русия през вековете, която със самата си същност подлага на изобличение „цивилизаторските им активи“ и „Отговорностите на белия човек“, ако си припомним думите на Ръдиард Киплинг.
В края на своя знаменит опус "Още една по-особена дума за славяните и славянския въпрос" великият Фьодор Михайлович Достоевски пита: „Защо Русия се нагърбва с такива грижи?”, - и отговаря на сведущи и несведущи: „За какво ли? За да заживее висш живот, велик живот, за да освети света с великата си безкористна и чиста идея, да въплъти и създаде в края на краищата великия мощен организъм на братския племенен съюз, да го създаде не с насилие, не с меч, а с убеждения, с пример, с любов, безкористност и светлина.”
И продължава великият писател: "Ако нациите не живеят в името на висши безкористни идеи, в името на висшите цели и в служба на човечеството, а служат само на собствените си интереси, те непременно ще закостенеят, ще загинат, ще умрат. А по-високи цели от тия, които си поставя Русия, няма. Тя служи на славяните безвъзмездно и не чака от тях благодарност, труди се за тяхното нравствено (а не само политическо) обединение в едно велико цяло. Едва тогава всеславянството ще може да каже своето изцерително слово на човечеството."И заключава провидецът: "Няма в света по-високи цели от тези".
Но торните бръмбари на платената русофобия не би ги спрял дори непоклатимият авторитет на Достоевски, на когото като нищо биха лепнали етикета „Сурковска пропаганда“. Дотолкоз са обнаглели в своята мисия за дерусификация на българския народ, че не им е необходимо да преповтарят мухлясалите аргументи на известния със своята „другост“ още в средата на 19в. международен „чувственик“ абат дьо Кюстен. За клакьорите на неговата изначална русофобия и гейска слава, са непозволими нито мисията на Русия „да освети света с великата си безкористност и чиста идея“,... “с пример, с любов, с безкористност и светлина”, нито риданията и сълзите на един самодържец - Великият наш Цар Освободител – Александър Втори. За тях те не са пример за човешка отговорност и държавническа мисия в историята. За това, нека потърсим тези основания за мисията на руския народ и руските царе още по-назад в миналото, в пред имперските времена на руската държава.
През 1876 г. в Киев Иван Оболенски издава своето изследване "Московската държава по времето на цар Алексей Михайлович и патриарх Никон, според записките на архидякон Павел Алепски". В това съчинение е поместено мнението на цар Алексей Михайлович от 1656 г., наричан от своите съвременници най-тих сред царете. По времето на Светата Пасха, през същата година, приемайки в Москва Великденските поздравления на делегации и сановници, между другото попитал православни търговци от Балканите: "Желаете ли да ви освободя от плен и да ви откупя?". И като чул утвърдителния отговор, добавил: "Тогаз, като се завърнете в своята страна, кажете на всички монаси и епископи да молят Бога и да четат литургии за мен. И техните молитви да ми дадат сила да отсека главата на техния враг". И както свидетелства архидякон Павел Алепски, "проливайки обилни сълзи, царят след туй казал на велможите - сърцето ми е покрусено от поробването на тия нещастни люде, които стенат в ръцете на враговете на нашата вяра. Бог ще ме призове да отговарям в Съдния ден, ако имайки възможност да ги освободя, я пренебрегна. Не зная докога ще продължава това злощастно състояние на държавните дела, но от времето на баща ми и неговите предшественици не преставаха да идват при нас постоянно жалби срещу игото на поробителите от патриарси, епископи, монаси и обикновени бедни хора. И нито един не е дохождал, без да е гонен от сурова печал и без да бяга от жестокостта на своите господари; и страхувам се от въпросите, които ще ми зададе в него ден Творецът; и реших в ума си, ако така е угодно на Бог, ще хвърля всичките си войски и хазна, ще пролея кръвта си до последна капка, но ще се постарая да ги освободя."
Както се вижда, православната вяра и славянската принадлежност са златна амалгама на благородната мисия, която е отприщвала енергията на руското обществото през вековете, придавала му блясък и благородство, окриляла го е за славата и величието на Русия и е предопределяла пътя за Освобождението и на България.
Разсъждавайки за мисията на Русия, идеологът на Източния въпрос Константин Леонтиев пише: "Всички други държави действат на Изток почти единствено с външен, механически така да се каже натиск, със своята военна или търговска сила... Само на Русия единствено са й поставени на вероизповедно начало съвсем други задачи и условия... Само за руската политика на Изток е възможно щастливото съчетание на надеждата, на религиозното спасение и движението напред, националността - с вярата, свещената старина - с възбуждащата пориви съвременна подвижност. Да, точно това свойство е присъщо на народите ни - да потърсим преди всичко опора, в която са дълго натрупвани и православните ни сили, и сега толкова могъщи у нас. Не трябваше ли с тези християнски нации от Изтока да се сближим и сдружим, защото нашите собствени свещени предшественици са по-ярко и по-здраво изразени, отколкото при другите народи".
И снава ясно, че акцентът на руската мисия за освобождението на славянските народи от Балканите има преобладаващо кръвно-духовна компонента. Ето срещу тази цивилизационна формула на Леонтиев - „да се сближим и сдружим“, винаги е бил насочен векторът на цялостната политика на колективния Запад, още от преди времената и опусите на споменатия „чувстеник“ абат дьо Кюстен.
Именно в резултат на последователната и насочена русофобия, която отчита и осъзнава духовните и културните основания на създадения от историята българско-руски цивилизационен съюз, основан на грандиозния принос на българското православие и Кирилската писменост и въздигнатата на нов етап с Освободителната война от 1877-1878г формула на Константин Леонтиев, „да се сближим с сдружим“, могат да бъдат очертани границите на българската историческа съдба. Към нейните страдалчески черти в огледалото на историята, могат да бъдат разчетени и посланията и основанията на българофобията, която предхожда по време миязмите на целенасочената русофобия. От кладите на богомилите, от ненавистта на потомците на западното рицарство, погинало от Калояновия меч край Адрианопол, през откровенията на княз Бисмарк на Берлинския конгрес, че те не са се събрали тук да правят „българите щастливи“, през краха в Ньой, разтеразанията в Париж след ВСВ и последствията след капитулацията в Малта, всички тези свидетелства за българската участ, не издават по-малка ненавист към нас, от колкото омразата към всички руско. Но ако ненавистта към Русия, може все пак да бъде обоснована с нейната плашеща огромност и сила, то ненавистта към понятие, като „българин“, „България“ и „всичко българско“, издават предопределения край не само за българската държавност, но и за българската нация.
Недвусмислено доказателство за това е днешната наша народностна участ, когато в прегръдките на т.нар нов цивилизационен избор, без приятели и надеждни съюзници, България се топи пред очите на света, като юлска пряспа. Но над престъпното безхаберие на демократичните ни управници, дори Господ, кокто би казал поета гледа все още от небесния свод „тих и невъзмутим“.
В своето знаменито стихотворение „Към родината“, Атанас Далчев има един пророчески стих, който макар да е изповед на поета или на лирическия герой пред Родината, аз ще си позволя волността да съотнеса към преднамереното сатанизиране на руси и българи, за което мнозина си затварят очите. Сатанизиране, основание за което, както вече споменах, е сътвореният от историята българо-руски цивилизационен съюз. И Русия и България, всяка поради своя път през историята и поради неразчленимостта между духа, културата и цивилизационната им същност са и ще бъдат несменяема цел за отстрел пред безмислостното дуло на изначалната ненавист на Запада. Сиреч, тежко е да го кажа, но ми се струва, че сме осъдени от тази ненавист и под каквито и форми да бъде прикривана тя, и както и да бъде отричана, единственото, което ни очаква през годините занапред, е страданието. Именно за него ме подсети стихът на българският поет Атанас Далчев: „Страданието мен по-силно с теб ме свързва и нашата любов в една съдба превръща“.
Мислих, че тук ще сложа точка на тези мой пред третомартенски размисли, но връщайки се към основанията за този свят български празник, как да не се позове човек отново на великия провидец Фьодър Михайлович Достоевски?! Неговите разсъждения, които искам да припомня отново са свързани с позицията на прочутия по онова време английски журзналист Форбз, военен коренспондент на в. „Дейли Нюз“. Като признава достойнствата на "прекрасните му и задълбочени статии от бойното поле", Достоевски съобщава, че Форбз искрено признава "пълното право", на турците да изтребят цялото българско население на север от Балкана в момента, когато руската армия преминава Дунава. „Форбз, пише Достоевски, „почти съжалява, че нещата не са се развили така и прави извода, че българите трябва да са вечно признателни на турците, че не са ги изклали поголовно като овце“.
Струва ми се, че се налага дори и по отношение на днешната несвършваща мантра за човешките права и демократичните принципи на нашите нови партньори да се запитаме как и защо този наистина тъй образован човек като Форбз, представител на една толкова велика и просветена нация, каквато е Викторианска Англия, може така хладнокръвно да признава подобни права на турците? „Това ли е последният цвят и плод на английската цивилизация“ - пита великият писател, и продължава: "Обърнете внимание обаче, че той безспорно не би се изказал така, ако ставаше дума не за българите, а за французите или италианците. Той говори така само защото те не са нищо повече от някакви славяни българи. Виждате ли родовото кръвно презрение на Европа към славяните и славянското племе? Те ги имат все едно за кучета. Допуска се, че е възможно и разумно да се изколят всички до един, цялото племе, жените и децата. И което е много важно, забележете, че не го казва граф Биконсфийлд, него политиката, "английските интереси", го принуждават да изразява такива бандитски зверски убеждения, докато Форбз е частно лице, не е държавен деец, не му е възложено да брани интересите на Англия на всяка цена. А и вижте какъв човек е: честен, правдив, талантлив, хуманист, което ясно личи от предишните му писания. Причината в случая е именно това западноевропейско презрение към всичко, което носи името славяни“.
Цитатът стана твърде дълъг, на как да спреш насред думата гения Достоевски? Както се вижда, генезисът на възходите и паденията на славянските народи, и по-специално към нас, българите, има своите цивилизационни основания. Хората на Запада и тогава не са си представяли„гнездата от дървеници” за нещо ценно. Дали днес ни оприличават на нещо по-различно, на хора например, на народ със своя велика история и принос в световната култура? На този въпрос нека всеки сам и честно си отговори. И сам да намери своето място и мястото на своите деца и внуци като българи и славяни в този т. нар. нов цивилизационен избор и ми се струва, че сатанинската мелница, която премила народа ни вече 29 години, е всъщност едно ново издание на непроменимите възгледи на наследниците на онзи далечен военен кореспондент на в. "Дейли нюз". От тези непроменими възгледи на Форбз и предците му извира и омразата към Русия, която за радост никога не е била някакво „гнездо на дървеници”, а винаги е била колос, гигант и сила, с която не може да не се съобразиш. „И тъй като Русия също е славянска нация, как ли я мразят сега на Запад, пита се Достоевски, и добавя: - Ако ще и само инстинктивно, подсъзнателно, как ли се радват на всеки неин неуспех, на всяка нейна беда!"
Да отговаряме ли на провидеца отпреди 140 години? Да търсим ли някаква връзка между случая Скрипал и случая Гебрев, които днес не случайно ги обвързват? Да разказваме ли отново неговите пророчества за бъдещето, както и нашите спомени от бъдещето? Всичко е пред очите ни. Няма нищо ново под слънцето. Има една истина и тя е, че силата никога не се е нуждаела от посредници. Че слабите винаги ги бият. Че България без Русия е обречена! Че и Русия без България ще бъде разнищена! Че пътят ни в страданието е общ и неотменим и че не случайно нашата любов в една съдба превръща.
Но ще възкръсне Бог и ще се разпръснат неговите врагове!
И ще бъде ден.
От нине, до века!
|
В разрез с поговорката „Всяко чудо за три дни”, у нас продължават споровете за конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и преследване на насилието над жени и домашното насилие. Получила името Истанбулска само заради факта, че на 12 май 2011 г. е представена и дискутирана в някогашната византийска и османска столица, тя всъщност е олицетворение на израза „Пътят към ада е покрит с добри намерения”.
В стремежа си да „услужат” на неолибералната и глобалистка джендър идеология – естествено, не безвъзмездно, шепа родни „евроатлантически джендъри” от всякакъв цвят, включително и „дясно мислещи” богослови, обикалят като гарвани сутрин и вечер телевизионните студиа. Оттам, като от църковен амвон, те възвестяват апокалипсис, ако България не ратифицира конвенцията. В своето лицемерие, гарнирано с невежество, „дясноцентристите” и „консерваторите” стигнаха дотам да се тревожат дори, че БСП може да бъде изключена от ПЕС. Естествено, заради решението на Националния изпълнителен съвет да не подкрепя ратификацията на горепосочената конвенция.
Как можело, значи, Корнелия Нинова да се противопоставя на „началника” си в ПЕС Сергей Станишев? За ГЕРБ е ясно - такива волности спрямо „големите началници” от ЕНП са немислими! На свой ред „християнският богослов” проф. Калин Янакиев – Господ здраве да му дава, ако е християнин!, - заяви, че ако Народното събрание не ратифицира Истанбулската конвенция, България щяла да се нареди до Азърбайджан, който дори не я е подписал, камо ли да я ратифицира. Малко оставаше „богословът” да похвали Турция, която я е подписала и ратифицирала, без обаче ефективно да прилага нейните разпоредби. Откога Ердоганова Турция стана пример за подражание на „европейска” България?
Стига да сме по-организирани и последователни в тази насока, коронованият вирус неминуемо ще отстъпи пред многократно по-настъпателния и устойчив бацил на днешното нашенско чуждопоклонничество. А ако родните централни медии го атакуват още по-често с дезинформация, тогава той напълно ще се обърка и обезсили.
Драги читателю,
Не бих искал да навлизам в разисквания, обсъждания или дискусии (на новобългарски език – „дебати”) по специфични въпроси от медицинско естество, които са спорни (на новобългарски – „дебатируеми”) от научна гледна точка. Затова реших да ти предложа някои безспорни („бездебатни”) и лесни за изпълнение наднаучни предписания, които да ти помогнат по-безболезнено да надмогнеш короновирусното изпитание, стремящо се да сложи прът в колелата на нашата славна постдесетоноемврийска епоха на епични постижения във всички области на живота.
Както знаеш, драги читателю, след 10-ти ноември 1989 г., у нас вече няма проблеми, а само „предизвикателства” (или „чалинджи”, както понякога се изразяваше водещият на „Стани богат” по БНТ), които ха не сме рачили, ха не сме преодолели. Проблеми имаше само при управлението (по телевизиите го наричат „режима”) на комунистите. И наистина сега не може да има проблеми, защото съвременна България изобилства със заложни къщи, които многократно увериха народонаселението, че всеки би могъл да залага при тях всякакви корони.
Ако въпреки посещението си в заложната къща срещнеш трудности при справянето си със заплахата от коронования вирус, обърни се към частната колекторска фирма „Свети Георги Груп”, която неотдавна получи от управляващите 75 милиона български държавни пари, за да си купи, според злите езици, нови бухалки.
За да преодолееш обаче наистина успешно многообразните короновирусни и „коронорилейтни” предизвикателства или „чалинджи”, просто изпълнявай храбро и последователно далновидните съвети на днешните български „праймтаймни” журналисти, ръководни политици и нео-грамотни глобалистични всичколози:
1. Състави си „екшън план за действие” и „стартирай реализацията му”, стани „криейтър, презентиращ бенчмарките на дебатите” и „работи креативно оувъртайм”! (както стилно се изразяваше в ефир един наш бивш (пардон, „екс”) президент);
2. Действията ти трябва „да се базират на позитивните трендове”! (в превод от новобългарски/англобългарски език: да се основават на положителните тенденции);
3. „Не допускай краш на инициативите за реконсилиация и не се инспирирай от алгоритмите на мейнстрийма!” (каквото и да означава това);
4. Еврозонирай се и „бъди ърбън, а не комуняга”! (както ни призовава едно от многобройните видни писателски пера на „Отворено общество” Захари Карабашлиев);
5. Бъди бдителен евроатлант и не позволявай на вятъра „да се ориентира” (т.е. да започне да духа) от североизток! Ако пред паметника на „Цар Освободител” по неволя ти възникне необходимост да „комуникираш” (сиреч да общуваш) с руски туристи, съблюдавай зорко и „имплементирай” приетата преди няколко години „Национална стратегия за сигурност на Република България”, едно от чиито мъдри предупреждения гласи, че „Външната среда се характеризира с множество хибридни рискове и с асиметрична мултиаспектна многофакторност”...;
6. Вечер пий поне по един „хот дринк”, за да асимилираш по-лесно дълбокия смисъл на всяка лъскава „Новина №1”, с която прехласнато те щурмуват родните медийни вестоносци. Например вълнуващия „топнюз” за предстоящ концерт на „легендарната” разсъблечена Лейди Гага, за която досега ретроградно си смятал, че е въплъщение на пошлостта и на музикалната посредственост. Или новината за наближаващото посещение (пардон, „визита”) на поредния американски „мегазвезден” режисьор и „топ идол”, докарващ телевизионерските ни чуждопоклонници до възхита и екстаз със занаятчийските си филмови сцени и „култови” реплики от рода на “Fuck you, asshole!”;
7. Води здравословен „лайфстайл”! (по БНТ има специално „Предаване за здравословен лайфстайл”);
8. Яж само „смартни храни”, и изобщо „живей смартно”! (отново съобразно „гайдлайните” на новобългарските телевизионни и радио-предавания);
9. „Не напускай домашната си локация”, освен за да отидеш бегом до бакалията (пардон, до „мини маркета” или „фуудс-шопа”)!;
10. За да се вместиш в „тайминга” на „зеления коридор”, осигуряващ антивирусен „приоритет” за „шопинга” на възрастните, ползвай „тикет системата” на ЦГМ и дори стани неин „събскрайбър”! (И бъди благодарен на Института за български език, който подпомага мълчаливо, но самоотвержено успешното отстраняване на вредните за нашето евросъюзно здраве отпадъчни и упадъчни българизми от рода на „разписание”, „предимство”, „пазаруване”, „билетна система”, „абонат” и пр.!);
11. „Слушай само своя лайф коуч!” (защото „наставник в живота” звучи прекалено славянски);
12. „Ако нямаш лайф коуч, намери си такъв, за да не станеш таргетна група на вируса!” (пореден колоритен „слоган”, широко разгласяван по БНТ и други централни телевизии);
13. Не прави „клъстърни срещи” или „клъстърни уъркшопи” и винаги вземай само „финализирани” и „абсолютно коректни” решения, а когато ти се наложи да отидеш във „фронт-офиса” на някое учреждение, задълбочено осмисли залепените на вратата му инструкции и вместо да попълваш правилно формулярите, „попълвай коректно формите”!;
14. За да забравиш за няколко часа короновирусния тормоз, от безспорна полза ще ти бъде редовното четене на официалните „прес рилийзи” (в превод от новобългарски: съобщения до медиите), всекидневно оповестявани от родните осведомителни агенции. Като например следните:
• „На 1-ви октомври ще бъде честван Международният ден на ромския прайд” (???);
• „Днес от 18 до 20 часà в централната локация на фестивала „София Дизайн Уийк” – Виваком Арт Хол, ще бъдат презентирани „Инспирирани от дизайна иновации за активен живот на лицата от третата възраст” (!!!);
• „Министерството на труда и социалните грижи ще проведе пресконференция на тема: „Как да повишим капацитета си за прилагането на джендър мейнстрийминг подхода?”. (Мисля, че въпросното министерство на грижите заслужава специални поздравления за проявяваната изискана грижовност към опазването на българския език и за велемъдро подбраната хиперзначима тема!);
15. Отдай се на положителните емоции, тъй като не минава ден без важни събития: било поредният брифинг на „Българския мебелен клъстър”, било отново организираната поредица от „хепънинги” за подрастващите с „атрактивен музикален флашмоб, придружен за съпорт от афтърпарти”, било младенческата Кампания „Кафе с презерватив”… (и защо не, щом като самото министерство на образованието на България неотдавна разпространи в училищата – за учениците от първи до четвърти клас, учебно помагало-комикс за малкия герой Кънчо, голям майстор на презерватива…);
16. Не пречи на „прогреса” и не позволявай да те обвинят в закостенялост при изпълнението на спуснатата директива за срочен „преход към глобално гражданско общество и съвременна медийна среда”! Макар че според злите езици, глобалист означава безродник и разрушител на националната идентичност, култура и традиция, а лозунгът за „съвременна медийна среда” е фактическо признание и узаконяване на съществуването на корпоративни медии. И макар че никой днес изобщо не се осмелява да сложи спирачка на процеса на затриване на българската личноименна система, всекидневно торпилирана чрез кръщаването на деца с чуждопоклоннически и откровено антибългарски имена като Дебора, Мелани, Памела, Темз, Катрин, Браяна, Меган, Даяна, Марая, Стефани, Никол, Майкъл, Стивън, Пол, Райън, Матю, Макс, Дейвид, Джеймс, Джордан, Антъни, и пр. (Особено ефектно е последното от цитираните имена – носено например от възторжено рекламирания от централните ни телевизии надежден български състезател по плуване и „млад национален символ” Антъни Иванов – име, разстрелващо за втори път героя антифашист и комунист Антон Иванов...);
17. Постарай се „експлицитно да идентифицираш тренд-обръщащата ейриа” (както красиво и невъзмутимо се изразяват по „Блумбърг БГ Ти Ви”: освен във финансово отношение, този съвет може да ти помогне „да стопираш” и роенето на коронавируса!);
18. „Бъди Иноватор!”, „Инкорпорирай Иновативност!” и всяка седмица гледай емисията „Младите иноватори” и „Предаването на БНТ за Иновации”! (за малко да напиша старобългарските думи „новатор”, „новаторство” и „нововъведения”, но се плеснах по ръката и се усетих, че това ще простее и нито ще „релевира”, нито ще „кореспондира” на изящните нови норми в днешния англобългарски език);
19. За да осъвремениш знанията си, внимавай да не изтървеш „нюз хедлайните” на новобългарските телевизии и техните многобройни родолюбиви „топ” предавания като например: „Арт Стрийм”, „Куул Т”, „Смарт час”, “Very Important Bulgarians”, „Патарински лайв”, „Фешън клоузъп”, „Фешън вирус”, “Insider”, „София сити спорт”, „Топ шоп”, “Money.bg”, „Бизнес дейли”, „Телестар”, „Стар бокс”, “Boom&Bust”, „Мейт кичън”, „Хелс кичън” или „Мастър шеф” (последното – дори и да не си майстор готвач!);
20. Не пропускай и предаването „Рефреш за здраве”, за да не коронясаш!
Изобщо, като му говориш на коронавируса на англобългарски, той си подвива опашката. А дезинформацията направо го убива. И тъй като дезинформацията е мощно средство за дезинфекция, централните новобългарски медии ще ти бъдат неоценим помощник.
Би могъл да пуснеш например Националното радио. По него водещата обедния „информационен” блок Снежана Иванова ще ти разясни с помощта на някой професор или доцент от Новия български университет, че „Трети март е Ден на Окупацията”, а не Ден на Освобождението, тъй като на Трети март България е била окупирана от Русия, а не освободена. Това най-малкото ще обнови (извинявам се, ще „реновира”) познанията ти по история.
Със същата цел можеш да включиш и предаването на БНТ „История BG”. От водещия предаването Горан Благоев и от поканените за участие новобългарски историци би могъл да научиш, че в България не е имало монархофашизъм, а другият водещ Георги Ангелов ще те просветли, че шефът на Държавна сигурност преди Девети септември Никола Гешев бил просто един прекрасен професионалист, който си вършел много добре работата. Отчасти бих могъл да се съглася с това, защото вместо да хабят пари за куршуми, той и неговите копои са изгорили живи директно в пещите на Държавна сигурност немалко симпатизанти на антифашистите. Същевременно, обаче, Гешев не е бил съвършен спестовник, защото броят на избитите с куршуми ятаци и помагачи (предимно старици, старци и деца) само за трите години от 1941-ва до 1944-та е надвишил 19 хиляди. Не е пестил куршуми и за партизаните. Не е пестил куршуми и за поетите. Освен това, пещите на ДС все пак са гълтали въглища. Друго нещо си е проявеният професионализъм през 1923-та година, например. Тогава доста въстаници и техни симпатизанти са били икономично набутвани в Дунава с колове от шлепове, докато бъдат удавени. Това вече си е било направо безплатно и Гешев е имал от какво да се учи, но не се е донаучил.
Добре ще е да пуснеш и централните новини, за да се спасиш от короната. От тях нито ще чуеш, че американски наемници са направили нов опит за преврат срещу венецуелския президент, нито ще ти съобщят за поредното израелско бомбардиране на Сирия или на двумилионния концлагер Газа. Вместо това ще чуеш за дезинфекция, че пустият ни коронен враг Иран тайно се чуди как да произведе атомна бомба. И като образцови евроатланти, новобългарските средства за масова „информация” пак ще пропуснат да споменат, че прескачайки всички международни конвенции, Израел отдавна се е снабдил с всякакви възможни ядрени бойни заряди, и то стотици. И че негласно и нелегално се е превърнал в четвъртата по ядрена военна мощ сила в света.
За допълване на короновирусната и мозъчна дезинфекция ще е целесъобразно да изслушаш и деветомайските „централни новини”. Те ще те „осведомят”, че 9-ти май трябва да се чества като „Ден на Европа”, а не като „Ден на победата”, сякаш въпросната Европа е щяло да я има без победата на Съветската армия и без смъртта на 27 милиона граждани на СССР, включително 21 милиона руснаци. Тазгодишната Деветомайска централна дезинфекция дори постави исторически рекорд в дисциплината овчарски информационен прескок, пропускайки споменаването и на нашата Отечествена война, в която е воювал например моят баща (чак до Австрия). И без която съветското ръководство щеше по-трудно да смачка британско-американския план България да граничи на юг със Стара планина.
Ако след цялото това просветление продължиш да се натъкваш на „чалинджи”, би могъл да се обърнеш за дезинфекционно-агитационна психопомощ към днешния ТВ корифей Найо Тицин, който наскоро се изявяваше като специално поканен „Седмичен коментатор на Би Ти Ви”, разказвайки гордо и наставнически как всяка година водил децата си на „прекрасните гей паради” в София и в Париж. (Същият журналист и филмов сценарист, бидейки любимец и на БНТ, преди известно време пак беше център на вниманието на телевизионните камери със заплашителното си и високограмотно заклинание: „Мразим всичко ляво и мразим всичко руско!”...).
Не ти ли помогнат всички тези съвети, можеш да се обадиш на твоя бивш участъков лекар (днес наричан „джипи”), за да те лекува по телефона. А ако и това не свърши работа, в краен случай би могъл да посетиш някое от заведенията, които преди 10-ти ноември бяха болници, а сега – търговски дружества („ембали”) с имена на светии и на светици. Дано само да не се окаже, че лекарите от ембала са избягали в чужбина. В такъв случай ще ти остане последният възможен вариант – да прибегнеш към услугите на едни други дружества с имена на светии, където храмовите търговци продават на бедните, които не разполагат с офиси за освещаване, свещичка за короната им „само” срещу 40 стотинки.
Та така, драги читателю. В крайна сметка май ще се окаже, че короните са най-малкият ни проблем (пардон, „чалиндж”).
|
