В тефтерчето на Левски има комитетски сметки, стихотворението „На прощаване”, началните думи на песните, които е обичал – „Сал за тебе мисля, мамо...”, „Искам, мамо, да те видя...”, „Сбогом, моя мила...” Има и рецепти за всякакви болести, та да лекува народа от всичките му рани. И, разбира се – онова неразгадаемо „Народе????” на стр. 54.
Всеки запис в тефтерчето си има своя история.
Ще ви разкажа само две от тях.
Първата: В началото, на гърба на форзаца, Левски си е преписал грижливо черковнославянски тропар (глас 4) във възхвала на св. св. Кирил и Методий:
„Яко апостолом единонравнии и словенских стран учителие,
Кирилле и Мефодие богомудрии, Владыку всех молите,
вся языки словенския утвердити в православии и единомыслии,
умирити мир и спасти душы наша.”
(На съвременен български тропарът звучи така: „Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомЪдри Кириле и Методие, молете Владиката на Всички да утвърди славянските народи в православие и единомислиe, да умири света и да спаси нашите души”).
