Жега посред зима и със скъп ток - такава е образно казано обстановката от седмица-две насам у нас. Причината за това бурно неспокойство и пот е борчлъкът на държавата (нашата), а пък законодателите трябва да решат не какво и кой, а колко и как. Става дума за почти седем милиарда лева (едно нищо в сравнение с прословутия дълг от края на 1989 г., обявен за фатален и губителен - ха-ха, тогава българските пари бяха в пъти по-скъпи от днешните). Детайлите по справката за дълга показвали, че той се влачи още от времето на правителството на Симеон СКГ, служебния кабинет “Близнашки” и кабинета “Борисов-2”. В началото на годината България закупила последните облигации, които били известни, моля ви се, като “Милен Велчев”. А пък ние, моля ви се, си мислехме, че ще минем само със “смяна на чипа” и с прилагателното “лош матреял”, ама не би. Имало надежда, според елитни финансисти - към началото на 2016-2017 г. (“трай, коньо, за зелена трева”) плащанията по дълга щели да се облекчат.