Нова Зора

• Още веднъж за русофобията и за русофилията в българското общество

Няма да скрия – аз съм не просто русофил – аз съм, така да се каже, професионален русофил, защото съм преподавател по руски език и литература по образование. И не го смятам за срамно, защото съм убеден, че за нас, българите, русофилството е част от националната ни идентичност. Както да кажем, славянството ни, или православието. Русофобията на част от съвременния български политически елит е нещо привнесено отвън, то е по-скоро фрондьорство, снобизъм, мода, а най-вече – отровен плод на истеричната русофобска пропаганда от годините на „демократичния преход“.

Всъщност русофобството в българското общество е нещо срамно, нещо подобно на педерастията - в нормалната ситуация то би трябвало да се крие, както се крие всяко отклонение, девиантност, срамна болест. Но днес русофобите са също толкова агресивни, колкото са агресивни и содомитите. Те не само парадират с този си недостатък – те дори претендират за привилегии, за власт, поклонение, почитание. Всичко се обръща нагоре с краката – ненормалните са се захванали да доказват на нормалните, че нормалните са те, ненормалните, а ние, нормалните пък в действителност сме ненормални. Да се смееш ли, да плачеш ли – докъде сме я докарали!

Живеем във време, когато се счита за нормално да се гордееш с това, че си крадец, че си мошеник, че си грабител, че си отродник, че си предател на своята Родина, че мразиш народа си, неговото минало, неговата култура. Днес са на почит и на власт индивиди, презиращи и дори присмиващи се на сънародници, които продължават честно се трудят, които не са се юрнали да печелят пари на всяка цена, не продават честта си, не се срамуват от народността си.

Около еуфорията след изборите за президент и вицепрезидент, проведени в два тура на 6 и 13 ноември 2016 г., и връчването на мандатите на три от политическите партии за съставяне на временно правителство, а също така трагедията в с. Хитрино, премина почти незабелязано приетият на първо четене от Народното събрание (на 24 ноември 2016 г.) законопроект за промяна в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (ДВ, бр. 37 / 5 май 2000 г.). Вносителите са Методи Андреев (ПП ГЕРБ), Петър Славов (РБ), проф. Вили Лилков (ДСБ) и Мартин Димитров (РБ). Считам за необходимо да се внесе яснота по този законопроект, който е още един напън да се извърши лустрация, а това неминуемо ще доведе до поредното противоборство в българското общество. Вносителите на законопроекта имат различна партийна окраска, но се оказват върли „демократи”, антикомунисти, и като се възползват от правото на законодателна инициатива, предлагат нови рестрикции в приетия преди повече от 6 години закон. Законопроектът е подкрепен от 104 депутати от парламентарните групи на ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС, ДОСТ, „БДЦ-Народен съюз” и част от Патриотичния фронт. Против гласуват 46 депутати от БСП, АБВ, „Атака” и част от Патриотичния фронт. Трима са се въздържали.

Гласуването бе съпроводено с бурни и много цветисти дебати. Народният представител от коалиция “БСП лява България” Таско Ерменков се обърна към вносителите с думите: „Воювате със символи и паметници. Какво ще направим с филмите, книгите, които са написани за онова време?”. От Патриотичния фронт Емил Димитров пита: „Ще сринем ли Партийния дом, ако се приеме този закон?” И напомня колко много от символите се пазят в сградата. Вносителят Петър Славов отговаря, че няма да се събаря, но всички символи по фасадата трябва да се премахнат. Четин Казак заявява: „Не приемаме лицемерния подход, който се прилага, винаги, когато слизате от властта, да се опитвате с подобни законопроекти да ни противопоставяте с БСП или с която и да е друга политическа партия”. Волен Сидеров предлага да се изготви и приеме закон за помирение на българската нация.