Нова Зора

• „Калуня-каля“, шедьовърът на Георги Божинов

След романа на Димитър Димов „Тютюн“ никое друго произведение от новата българска литература не е предизвиквало такъв голям интерес, както романът на Божинов. Всъщност първата поява на романа е през 1988 г. ,издание на авторитетното издателство „Български писател“. Но тогава почти никой не му обръща внимание... Сега някои писатели се тюхкат, че тази книга е минала тогава през очите им, но не са я прочели.

Деян Енев, който има голям принос за появата на новото издание, отбелязва: „За тази книга тепърва ще се говори. Най-важното е свършено – новото издание на „Калуня-каля“ е в ръцете на читателите. То ще върне Георги Божинов в българската литература и ще пренареди челото й. Това може да отнеме години. Но ще се случи. Защото Георги Божинов е един от най-големите български писатели“. *

Във всяко значително художествено произведение времето и събитията се показват чрез съдбата, преживяванията, и дълбоката същност на героите. Това в пълна мяра важи и за романа „Калуня-каля“. Някой може да възрази защо определяме романа като произведение, посветено на българите - мохамедани по време на Априлското въстание, защо му придаваме характер на история, нали е художествена творба?!Нали разказаното в книгата не е документ, а е измислено от автора?

Продължение от бр. 7

Теософията се превърнала в огромна „яма“ в областта на културата, чрез която знанията на древния свят и Изтока се предавали на съвременната западна цивилизация и, която породила множество окултни движения и секти, подготвили масовия взрив на окултизма във втората половина на XX век. В тези условия се извършва новата оценка на мъжеложството, повлияна от опитите то да бъде представено като „естествено състояние“. Макар и защитниците на извращенците да не постигнали своето, общото отношение към него се смекчило: ако по-рано то се е разглеждало като нравствен порок, който бивал наказван, сега то преминало в категорията на психическите заболявания, които трябва да бъдат лекувани. През 1869 г. за него бил измислен нов термин – „хомосексуализъм“, а през 1886 г. психиатърът Рихард Крафт Ебинг го характеризирал като „дегенеративно заболяване“, което било прието и преобладавало в психиатрията до средата на XX век. Новият статус на хомосексуализма позволил на неговите последователи да се представят за жертви и да се оградят от агресията на обществото (не бива да осъждаме болните, трябва да им съчувстваме).

Въпреки това, все по-широкото разпространение на хомосексуализма сред висшите слоеве на западното общество, особено в средите на интелектуалните и културните елити, довело до това, че сексолозите и психолозите, занимаващи се с изучаване на сексуалните аномалии, започнали да опитват да реабилитират носителите на този порок. Значителен принос в това имал Сигизмунд Шломо Фройд, член на еврейската масонска ложа „Б‘ней Б‘рит“, благодарение на която и била популяризирана в световен мащаб неговата Теория на психоанализата.

Известно е, че Фройд не просто е имал влечение към практическата магия и окултизма, той всъщност създал свой собствен таен масонски орден, с тайни сбирки и собствен език.

Огромно влияние върху неговите възгледи оказали такива деятели като „най-големия от юдейските пророци“, кабалиста Адолф Йелинек, и доктор Вилхелм Флис, който развил идеята и концепцията за бисексуалността, която провъзгласил за „властница над всичко живо“.

Както пишат и изследователите на фройдизма, той представлява не научна, а религиозна система, „въплъщение на юдейската мистика“, „психологическо изследване на Стария завет“, така че ненапразно Фройд бил наричан „светски равин“. Фройд активно критикувал възприемането на хомосексуализма като резултат от дегенерация и го представил като форма на психосексуална ориентация, зависеща от „избора на обект“, който се осъществява в съответствие със собствения образ.

Особено ценни за последвалата декриминализация на хомосексуализма били неговите заключения, че „всички хора са способни на избор на обект от своя пол и извършват този избор в своето несъзнавано“ и, че психоанализата позволява у всекиго да се прояви „елемент на хомосексуален избор на обект“.

Друг защитник на извращенците станал членът на Фабианското общество, големият почитател на Бърнард Шоу, главата на евгеническия институт „Галтън“ и председател на Световната лига за сексуални реформи Хавлок Елис, женен за суфражетката и лесбийка Едит Елис. В своите трудове („Сексуалната инверсия“, „Изследване по психология на пола“) той отхвърлял представата за хомосексуалистите като за изроди, представяйки ги като нормални хора, отличаващи се от другите само по своите сексуални предпочитания. С радикалността на своите възгледи той предсказал бъдещата „сексуална революция“.

„Ню Ейдж“ дава най-развитата религиозна обосновка на хомосексуализма, предлагайки свой път към спасението на човека. Но прикривайки духовния смисъл на своята програма, това движение взима на въоръжение „научната“ джендър-реторика, за да внедри широко своите идеи в образователната система.

Болестта става норма

Решаващите промени в духовния живот на западното общество стават вече през втората половина на XX век, което е свързано със започващата в Америка „сексуална и културна революция“, обявила открита война на всички традиционни ценности, норми и устои. Това също така съвпада с нова, вече по-мощна вълна на окултизма, представен от движението „Ню Ейдж“, приемник на предишните езотерични учения и претендиращо за създаването на последната световна синтетична религия, призвана да замени християнството.

Неговото начало било положено от Елис Бейли, продължителка на делото на Елена Блаватска, която става пророк на „Новата ера“ – ерата на Водолея или на „новия световен ред“. С разяснението на идеите и прокарването им в широките слоеве на интелигенцията се занимавала Мерилин Фъргюсън, автор на програмната книга „Заговорът на Водолея“, издигаща нова културна парадигма, която представлява съвременна религия на човекобожие.

Целта на „Ню Ейдж“ е тотално изменение на световния порядък чрез духовно преустройство на човека до достигане на състояние на „божествено всемогъщество“, което да го направи способен да управлява света. Именно това учение дава най-развитото религиозно обосноваване на хомосексуализма, предлагайки свой път към спасението на човека.

„Ню Ейдж“ изцяло възпроизвежда кабалистичното учение за първия човек като богоподобен духовен андрогин, чиято цялост се разпада на две половини в резултат на материализацията. По този начин полът се явява ущърбно ограничение, разделение, привеждащо човека към смърт и тление. За да се спаси, човек трябва да се върне към предишното духовно състояние на цялост и да се съедини с божеството. Търсенето на тази цялост трябва да започне още в този живот. И понеже съединявайки се с Ева в брака, Адам не може да се съедини с нея действително в едно цяло, той остава непълноценен мъж, а тя – непълноценна жена.

Т.е., докато мъжът се стреми към мъжественост, той не може да постигне хармония, така както и жената, стремяща се към женственост. Затова и божественото установяване на брака им се явява ненавистно. За възстановяване на андрогинното единство мъжът трябва да събере в себе си женски начала, а жената – мъжки. Тази цялост, както учи „Ню Ейдж“, се възсъздава чрез излизане от предела на рождения пол, което се постига чрез хомосексуални и лесбийски връзки.

Това е и нюейджката

„теология на възстановяването“:

за да се върнем в състоянието на първосъздадения хармоничен безсмъртен андрогин, е необходимо да станем мъжежени чрез хомосексуализъм и лесбийство. Нещо повече, андрогинизацията води до раждането на някакъв ангелоподобен вид, тази седма раса на Блаватска, която ще се състои само от духове. Затова за „пророците“ на „Ню Ейдж“ хермафродитът е единствената норма и негов символ се явява неразривното сливане на противоположностите – Ин-Ян. А разделението на половете е аномалия и всичко, свързано със семейството, създаващо натоварващи културни ограничения за себеизразяването на човека, трябва да бъде премахнато.

По този начин хомосексуализмът в трактовката на „Ню Ейдж“ не е просто предизвикателство към съвременното общество и неговия морал, той е подготовка към провъзгласяването и налагането на „религия на содомизма“, която в качеството си на нова икуменическа религия на Третото хилядолетие, следва да замени християнството.

„Ню Ейдж“ обявява смъртния грях за висша, божествена, възстановяваща любов, но с това за човека завинаги се затваря пътят към истинно спасение.

Съдбата на содомита е страшна – с отказа от пола той се отказва от дадения му от Бога дял, съгласява се на втора смърт. Неговата душа, изоставена от ангелите, претърпява духовна мутация и тръгва вече

по програмата на сатаната.

Скривайки истината и духовния смисъл на своята програма, „Ню Ейдж“ използва възможностите на набиращи по онова време сила нови направления на социологията и психологията, обличащи техните идеи във формата на научни концепции и теории, напълно отговарящи и съответни на духа на времето. Сред тях най-голямо значение имала разработената в края на 60-те години от американската психология джендър-концепция, формулирана за първи път от сексолога Джон Мани, специализиран в изучаването на интерсексуалността и транссексуалността.

Именно той въвежда понятията „джендър“ и „джендърна роля“ като обозначения за „социалния пол“ на човека, разбирано като социално определима идентичност, която той отличава от „биологичния пол“, даден на човек от природата.

Скоро тези понятия започват да се използват широко от социолози и психолози и стават крайно разпространени в средите на феминисткото движение, което, борейки се против властта на мъжете, изместило своя анализ от критика на „биологическата“ към критика на „социалната“ идентичност.

Това позволявало разглеждането на пола вече като чисто социално явление, зависещо не от природата, а от възпитанието. В резултат, в новата конструкция „джендър“ става ключова концепция.

Голям принос в нейното развитие има френският философ Мишел Фуко, апологет на гръцката педерастия, представяна от него като истинска любов. В условията на „културна революция“, опирайки се на мощен научно-религиозен фундамент, радикално настроените извращенци започват политическа борба за признаване на хомосексуализма за нормален, алтернативен начин на живот.

Създаденият с тази цел в САЩ „Фронт за освобождение на гейовете“ въвежда ново социално понятие – „лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални“ (ЛГБТ), за отличаването им като

носители на особено самосъзнание и нова субкултура.

През 1969 г. избухнали т.нар. Стоунуолски бунтове и сложили началото на въстание на вече сплотеното ЛГБТ общество. В САЩ и други страни от Запада, се формират многобройни организации, които, позовавайки се на правото си на „различност“ и използвайки като основно политическо средство натиска на ежегодните „гей паради“ (gaypride), преминават под лозунги за защита на „човешките права“ в пълномащабно настъпление. Разработеният за гей парада от американския художник активист Гилбърт Бейкър флаг с цветовете на дъгата, се превръща в символ на движението. Фактически той възпроизвежда един от символите на „Ню Ейдж“: с помощта на дъгата там се обозначава мост между индивидуалната човешка душа и „всеобщият свръхразум“, т.е. Луцифер.

Основното, с което ЛГБТ се сдобива в резултат – това е коренното изменение в отношението на обществото към хомосексуализма. В американската социология и психология спрели да го разглеждат като патология или отклонение и започнали да го определят като една от формите на „сексуална ориентация“, наред с хетеросексуалната и бисексуалната.

За дискредитация на тези, които критикували или просто не приемали тази аномалия, американският психиатър Джордж Уайнбърг въвежда през 1972 г. понятието „хомофобия“, означаващо „ирационални страхове“. Фактически той повторил Джереми Бентам, според когото осмислената нравствена позиция също се оценявала като „ирационален религиозен страх“.

Накрая, когато почвата била подготвена, през 1973 г., под влиянието на чисто политически фактори, свързани със заплахата от организиран безпорядък, Американската психиатрична асоциация (АПА), въпреки научния медицински подход, престанала да отнася хомосексуализма към психическите заболявания и въпросът спрял да се обсъжда на научни конференции и симпозиуми. Тази диагноза била призната за „дискриминираща“, а на дискриминация били подлагани вече тези, които искали да се избавят от порока.

Основния си пробив ЛГБТ обществото извършило в разпада на Съветския съюз и сриването на двуполюсния свят, когато

западната концепция за „правата на човека“

се утвърждава като единствено възможна ценностна система. На 17 май 1979 г., ориентираща се по АПА и подложена на най-силен натиск, и Световната здравна организация изключва хомосексуализма от списъка на заболяванията. Този ден сега се отбелязва от ЛГБТ обществото като Международен ден за борба с хомофобията.

По този начин извращенството бива легитимирано и започва да се разглежда като един от вариантите на физиологична и морална норма, т.е. като алтернативен начин на живот. Шлюзовете са отворени и патологичното явление започва да се утвърждава на Запад с невероятна скорост.

ЛГБТ обществото си поставя за крайна задача „снемането на знака на патология или девиация от хомосексуалността“ във всички национални държави, което и се случва през 90-те години. Паралелно с това протича повсеместен процес на премахване на наказанието за мъжеложство, което в момента се преследва само в някои страни на Африка и Азия. В Русия съответната наказателна статия е отменена през 1993 година.

Куиър революция: от равенство на половете към тяхната отмяна

Наред с това, 80-те и началото на 90-те години са ознаменувани със сериозни промени вътре в рамките на содомитското общество, в което се проявяват две течения. Едното обединява гейовете и лесбийките, признаващи мъжкия и женския пол, но имащи търпимост към техния избор, докато другото категорично отхвърля самия принцип на различаване на полове и хетеросексуалността като такава.

И ако първото представлява т.нар. „уличен хомосексуализъм“ и постига определени юридически и социални резултати, то второто доминира в интелектуалните и университетските кръгове и съставлява най-активното научно-окултно ядро, което разработва далечна стратегия за разрушаване на естествения порядък на нещата чрез унищожаване на различията между половете.

Укрепването на второто течение става вследствие активизирането на женския хомосексуализъм, който се съединява с широкото феминистко движение и съставяйки неговия идеен гръбнак, го направлява в нужното русло. Именно феминистките лесбийки създават т.нар. куиър течение (от думата queer – странен, обратен), което става основа на нова интерпретация на понятието „джендър“.

След това то започва да се употребява не само за описание на содомити, но и за други „идентичности“, които не се вместват в рамките на традиционната джендърна дихотомия.

По такъв начин понятието „куиър“ отбелязва прехода от феминистката теория за хомосексуалността към джендър теорията, която говори вече за различни типове „джендърна идентичност“. Истинска основателка на „куиър” теорията става Джудит Бътлър (с труда „Джендърно безпокойство“, 1990), която дава революционно определение на концепцията за „джендър“, като изцяло критикува самото понятие „полова идентичност“.

Разделяйки окончателно понятията „биологичен пол“ и „социален пол“ (джендър), тя заявява, че второто съвършено не зависи от първото, всичко се определя изключително от свободния избор на човека, в зависимост от този джендър, който човекът си присвоява. Новата същност може да се изрази с понятието „множество куиъри“, с утвърждаването на което се провъзгласява изчезване на разликата между мъжки и женски пол и свързаните с тях категории.

Сега се утвърждава

„мултисексуалност“,

която характеризира и хомосексуалисти, и андрогини, и бисексуални, и хермафродити, и травестити, и хетеросексуални, като при това е възможно спокойно преминаване от една към друга разновидност. Както учи Джудит Бътлър, човек не се определя от дадената му природа, а се структурира или форматира, „половото поведение не е заложено в нашето дълбоко „аз“, то се ражда от опита, от нашите отношения с другите, под влияние на сложни психически механизми“.

По такъв начин новата „джендър“ концепция, станала плод на куиър теорията, се бори за пълно смесване на половете и за неутрално определение на пола, съответстващо на средния род „то“ (на англ. „It“). При такъв подход, обявяващ всички проявления, свързани с биологическите различия между мъжа и жената, за някаква митология, хетеросексуалността става просто една от възможните форми на поведение.

Следва