Нова Зора

Януарските тезиси на Путин за “Невашингтонски консенсус”

Защо когато хората обмислят собствените си житейски  планове и градят стратегии за справяне с връхлетелите ги проблеми и трудности,   полагат огромни усилия действията и мислите им да бъдат винаги  обективни и верни, за да ги водят  до най-добрите за тях и техните близки резултати? Когато разсъждават  за чужди  хора, за общество, за държавата като цяло, то тази обективност и грижа за просперитет някак си изчезва  и остава да преобладава  конформизмът т.е. стремежът за приспособяване към силния на деня или  към удобното за самия себе си решение. Къде остава  здравомислието, обективното и  вярното, опиращо се на народностни  традиции, на уроците на историята  и на  проверените от  практиката процеси и експерименти? И най-важното  – защо мнозинството от хората, когато става дума за нещо извън тях и извън  техните лични интереси, гласуват доверие само на красивите думи и вярват само на това, което им се иска да чуят, особено ако е свързано с пари, власт и удоволствия?

Краят на „Третия път”

Отговорът вероятно е следният: с раждането си, следвайки най-силния първосигнален инстинкт за самосъхранение, човекът  започва да изпитва страхове –  страх от болест, старост и смърт; страх от бедност и загуба на работа; страх от критика; страх от загуба на любовта на близките, на любимия човек, на хората... Тези страхове сковават разсъдъка и съзнанието и той  започва да търси собственото си  спасение извън себе си, т.е. "хомо сапиенс" става клиент и жертва на онзи, който му втълпява с лъжа и измама, че ще му реши проблемите и ще го изведе до "обетованата земя"!  Така се родиха домораслите местни "месии",  независимо че са бивши посредствени  философи, историци и  адвокатчета, гастарбайтери,  величия в изгнание или обикновени борчета,  пожарникари и физкултурници! Политолозите нарекоха  този процес гигантска  "демагогия", а знаещите и препатилите определиха  тези "дейци" на прехода  като  мошеници и лицемери. Началото на края на това болно общество обаче настъпи, когато финансовите и медийни  властелини на света, започнаха да крият и маскират  истината  чрез "фейк нюз" и "пост-истини", налагайки ги като доминанти в  общуването между  хората и превръщайки  фалшивите пари, фалшивия морал и  фалшивата демокрация в  мечта и  цел в живота на милиони млади хора. Случващото се в САЩ през последните години е крещящото доказателство за тоталната деградация на мощно рекламирания  като единствен и правилен  в цивилизационното развитие на човешката цивилизация "Трети път" на Бил Клинтън, появил се след "Краят на историята" на Фукуяма!

Раждането на бандитския капитализъм

Така  през 1989 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, се роди  "Вашингтонският консенсус", постигнат с единодушието на Международния валутен фонд, Световната банка, Министерството на финансите на САЩ, фондация „Херитидж”, института „Брукингс” и Федералната резервна система за "спасяване" на  "обременените от кризи развиващи се страни", превърнат в стандарт и програма за действие за садистично разрушаване на реално съществуващата  и грижеща се за населението на съответните държави социалистическа система. В България той се приложи във вид на "Програмата Ран-Ът". Но още през 1999 г. нобеловият лауреат, американският икономист Джоузеф Стиглиц, на конференция на СБ във Вашингтон заявява, че  не е трудно да се раздаде държавно имущество, особено на приятели, роднини, партийни симпатизанти или срещу комисионни. Ако приватизацията се прави непрозрачно, ако е съпроводена с постоянни скандали, ако липсва пазарна инфраструктура, ако имуществото се продава (или подарява!) на съмнителни субекти, трудно ли е още отсега да се разбере, че дългосрочните перспективи на пазарното  стопанство в съответната икономика са минирани! Нещо повече, създаваните  по  такъв начин частни субекти с нови интереси, допринасят за отслабване на държавата. Чрез корупция подкопават социалния ред и тези групови интереси и техните лобита овладяват регулиращите механизми и институциите. Според Щиглиц, "Такава приватизация не създава основа за нормално пазарно стопанство и има лесно предвидими негативни последствия за бъдещето."

През 1997 г., главните икономисти на Световната банка и ЕЦБ правят заключението, че изминалото десетилетия потвърди още нещо: обществото, в т.ч. и икономиката, не търпят вакуум.

След като държавата не можа и не пожела да създаде подходящи пазарни институции  и без това голямото неравновесие  в едва начеващите стокови, трудови, информационни и финансови пазари, се засили още повече и управленският вакуум бе запълнен чрез неофициална институализация. Вместо нормален пазар се появи "бандитски капитализъм".

През април 2011 г. изпълнителният директор на МВФ Доменик Строс-Кан заявява, че "Вашингтонският консенсус", със своите опростени икономически представи и рецепти, се е провалил с настъпването на Световната икономическа криза от 2007 г. и остава в историята".

Вече през 2018 г. рокфелеровия  световен мозъчен център "Римски клуб" официално констатира в годишния си доклад, че "капитализмът се е провалил", а през декември 2020 г.  Лин де Ротшилд и папа Франциск,   създават Съюз за инклузивен капитализъм. Проф. Клаус Шваб и Световният икономически форум обсъждат въпроса за "разрушаване и обновяване на света чрез велико зануляване" на капитализма.

И какво се получава  на практика? За световния неолиберализъм  и САЩ рухването на Берлинската стена и "великата" победа в Студената война се оказаха  пирова победа! Настъпва крах, пълно поражение, многотрилионни дългове, паника и незнание какво да се прави! Отвсякъде извират  инициативи и проекти, приличащи по-скоро на димни завеси, призвани да скрият  агонията и  обречеността на "изключителните"!

И все още няма възмездие

Десетина години  преди "Вашингтонският консеснсус" да успее да хвърли примката си върху народите от социалистическата общност, Дън Сяопин измисли и създаде "китайското чудо", което изящно започна да изсмуква "соковете" на самозабравилата се неолиберална система, необходими му за превръщането на "поднебесната" в нов икономически колос, застигнал и задминал за няколко десетилетия "едноличните" глобални хегемони – Съединените щати! При това, запазвайки и социализма като обществено-икономическа формация, и силата на марксистко-ленинското учение, и ръководната роля на комунистическата партия в милиардното  китайско общество! Без шум, без социалистически интернационализъм, без износ на революция, но като пример как безкрайната капиталистическа  алчност се превръща във възможност  за умните и търпеливите да постигнат собствен грандиозен  успех и просперитет!

Влюбеният в себе си нарцис Горбачов и намиращият се в постоянно опиянение от собствената си власт, и не само от това, Елцин, станаха лесна плячка на ухажването и парите на "изключителните". Задачата, създадената от Йосиф Сталин могъща супердържава да се превърне в "бензинова колонка с ядрени ракети", бе изпълнена само за няколко години със съдействието на узрялата за "перестройка"  руска научно-техническа, политическа и творческа интелигенция, в желанието й да се възползва безконтролно и  в пълна степен от  благата и финансовите възможности на "щедрия" Запад. Така се появи "Третия път" на Бил Клинтън, водещ към еднополюсен глобален свят с  един команден център – финансовите властелини. Нов свят без идеологии,  при тотално подчиняване  на народите и под пълен контрол, с отпадане на географските  граници и морални ограничения, с компродорски наместници в страните васали, с възхвала на силата на парите, в преклонение пред силата на властта и стремежът към безусловни първосигнални удоволствия. Младите са на върха на "щастието" и емигрират. Възрастните умират от глад, студ  и в самота, а някои  се самоубиват, така и неразбрали какво се случва в иначе смисления  им живот! Тъжна и страшна родна картина!

В България тази действителност е вече  на над тридесет години! Защо? Как е възможно американските  нобеловите лауреати да обявяват  на висок глас, че  "Вашингтонския консенсус" е измама и капан за народите като нашия, а професори, доценти и научни сътрудници  в областта на икономиката, политологията и управлението, да се правят, че нищо не се е случило  и с ентусиазъм да се включат в разграбването и разрушаването на страната? И за всичко това няма възмездие!

Как е възможно един цял народ, когато по телевизията да му казват, че пенсиите ще се увеличат с 50 лв. само до март 2021 г., а след  това променят този срок, защото изборите са насрочени за началото на април с.г.,  да не се усети, че елементарно и нагло го "работят", за  да гласува за "бащицата", който се "грижи" за своя народ с чужди  пари,  връщането на които ще е  тежко бреме за децата и внуците на същите тези пенсионери. И те, зомбирани, ще гласуват, забравяйки, че в шкафчето на същия този "бащица" за  личните му нужди се намират милиони в евро и кюлчета злато, достатъчни за чувствително увеличение на пенсиите. А от екраните на телевизорите и от радиоапаратите се чуват глашатаи, които  на всеки половин час ще повтарят: "Купуването и продаването на гласове се преследва от закона!"  Паноптикум!!!

Загадката на българския преход

Тридесетгодишен неолиберален пазарен капитализъм е достатъчен срок, за да се направи обективно и професионално сравнение с онези, другите 45 години, за които казваха, че били стигали! Основната и главна разлика е, че Конституцията от 1971 г. гарантираше социалните права на всички български граждани в т.ч. правото на безплатно образование, на безплатно здравеопазване, правото на постоянна трудова заетост, правото на културен и здравословен отдих и почивка, правото на съдебна защита, лична безопасност и сигурност, защита на националния суверенитет от външни попълзновения. В съвременна България Конституцията от 1991 г. не гарантира, а декларира възможността гражданите да се възползват от права, при определени условия.  Ролята на държавата във всички области на живота днес  е минимизирана и приоритет имат личното усилие, личния интерес и личните възможности в т.ч. и силови. Цените са „пазарни”, конкуренцията е безмилостна, пазарът диктува живота и човекът се подчинява на обстоятелствата, а не обратното. С всеки изминат ден „излишните” хора стават все повече. Сключените официални граждански бракове между мъже и жени намаляват, деца се раждат по-малко. Не се създават художествени произведения, утвърждаващи вярата в доброто, в справедливостта, подтикващи към взаимопомощ, солидарност със слабите и страдащите, възпитаващи родолюбие и висока нравственост. В същото време, за да бъдем обективни и справедливи трябва да кажем, че и при социализма се вършеха много безобразия, най-вече от високата партийна и държавна номенклатура, от обслужващите я чиновници, от техните деца и роднини. Един неголям за мащабите на страната клан от "правоимащи"  живееше в друг, паралелен свят на излишества, на материална свърхзадоволеност и всепозволеност. Държавата обслужваше своя висш елит така, както не се обслужваха високопоставени западни политици и техните семейства. Недоволството от тази крещяща несправедливост на  самозабравилата се номенклатура бе и причината  милионната членска маса на БКП да не излезе на улицата през есента на 1989 г. в защита  на комунистическите идеали.

Дейността, организирана по най-добрия начин в социалистическа България и в Съветския съюз бе събирането на информация. Огромните масиви информация позволяваха не само да се планира  и ръководи цялостната дейност в държавата, но и да се следят всички процеси и настроения в обществото и да се приемат необходимите  решения. Едни от най-информирани по онова време  бяха високопоставените служители на Държавна сигурност. След 10 ноември 1989 г. съвестните и честни офицери изгориха кадровите дела на своите информатори, но някои, особено на ръководни длъжности в отделите и управленията на ДС, съзнавайки напълно какво "богатство" държат  в ръцете си, не унищожиха досиетата и дълги години, та и до днес, задкулисно дърпат конците в държавата. Това е и присъдата, и загадката  на българския преход - труден, безпринципен, под чужда диктовка, арогантен, неефективен, корумпиран, престъпен, бандитски.

И тук стигаме до известния тезис за

ролята на личността в историята

или как подполковника от Първо главно управление на КГБ на СССР  Владимир Путин съумя да види това, което хиляди около него и над него не проумяха, не видяха, не направиха, не рискуваха и измениха на съвестта си, на Родината, на своя народ и на дадената клетва, съблазнени от лукавството на Мамона!

Израснал сред обикновените хора на следвоенния период, преживял смъртоносната  блокада на Ленинград, от ранните си години Володя Путин разбира, че за да си убедителен и да те уважават трябва да си силен и настъпателен.  И той получава първите си уроците по мъжество в отбора по джудо на треньора Анатолий Рахлин. Закърмен с извиращата от всеки дом и улица на великия престолен град любов към Отечеството, юношата Владимир Путин намира най-прекия  и достоен път да служи на Родината, вливайки се в редовете на най-предания отряд от защитници на СССР – задграничното разузнаване. Естеството на дейността му е такава, че той много бързо придобива аналитични способности, отделяйки главното от второстепенното, правдивото от фалшивото, полезното от показното! Оценявайки неговите потенциални възможности, ръководителите на Външното политическо разузнаване на КГБ  насочват младия юрист към немския език и вражеската по това време ГФР. Така бъдещият президент на РФ изучава движещите се сили на зараждащото се ново "немско чудо", превърнало Федералната република в първа икономическа сила в Европа. Макар и критически настроен от позициите на марксизма-ленинзма към капиталистическата действителност, младия "боец от тихия фронт" прави първия си глобален извод, че народът на победена Германия живее по-добре от народа на победилия Съветски съюз. По-късно, през 90-те години на миналия век, изключителният проф. Анатолий Собчак ще намести представите на комуниста Путин така, че той ще подаде оставка от органите на КГБ и ще напусне редовете на КПСС, в желанието си да направи живота на своите съграждани  по-добър и сравним с този на немците от обединена Германия.

Симпатията на Путин към Германия и немския народ се забелязва в отговора му на въпроса на проф. Шваб за отношенията на РФ с ЕС, по време на заседанието на Световния икономически форум в Давос, през януари 2021 г.: "Аз лично съм запознат с позицията на изключителния европейски политически деец, бившия канцлер  Хелмут Кол, който казваше, че ако европейската култура иска да се съхрани и да бъде един от центровете на световната цивилизация в бъдеще, отчитайки всичките проблеми и тенденции в развитието на световната цивилизация, то, разбира се, Западна Европа и Русия трябва да бъдат заедно. Трудно е човек да не се съгласи с тези думи. Ние споделяме  точно  тази гледна точка и позиция... Тук е важно само едно: необходимо е подходът ни   към този диалог да е честен. Трябва да се отървем от фобиите на миналото, да се избавим от съблазънта да използваме за вътрешнополитически цели проблеми, които влачим от векове и да гледаме в бъдещето. Ако  успеем да бъдем над тези проблеми, да отхвърлим тези фобии, то нас ни очаква, безусловно, позитивен етап в развитието на нашите отношения.

Ние сме готови за това, ние искаме това да се случи и ние се стремим към това. Но любовта е невъзможна, ако само едната страна е готова за нея. Тя трябва да бъде взаимна".

Това е първият тезис за бъдещия "Невашингтонски консенсус",

който президентът Путин разви пред европейците в т.ч. и пред  българите.  Вторият бе огласен на срещата му с представителите на руски и чужди медии през февруари т.г. В отговор на зададен  въпрос, Путин сподели: "Американските лидери и министри се кълнат във  вярна служба на народ и държава върху св. Библия, където е казано, че бракът е съюз между мъжа и жената. И какво излиза? Те се заклеват и едновременно с това нарушават дадената клетва пред американския народ! Тук има много противоречия! И това съвсем не означава, че ние трябва да следваме техния пример! Всеки народ, както и всеки човек, има своя собствена съдба!...  Всеки може да осмее или оплюе всяко понятие, но чувството на патриотизъм, на любов към Родината, е сърцевината на бъдещето. Защото ако не обичаш Отечеството си, ако се отнасяш към него пренебрежително, плюеш на историята си, на своите "старци", които са нашия велик ориентир, ако унищожаваме техните постижения, то това означава,че не вярваме в собственото си бъдеще... Русия има безкраен генетичен код, основан на кръвосмешение, казано по народному. И това е така, защото се основава на запазването на междунационалното  и междуконфисионалното единство, уважавайки всеки човек, който живее на тази територия. Така че всеки, който живее тук, трябва  да чувства, че това е неговата родина, даже когато той е представител на най-малкия народ. Всичко това може да бъде обединено с една дума - патриотизъм".

Казаното от президента Путин е същността на приетата от преобладаващото мнозинство от народите  на  Русия жизнена "идеология", призвана да циментира народното единство със силата на  православната вяра и етика, на  патриотизма и с добронамерено и търпимо отношение към всички етнически групи и религии.

Видни геополитически анализатори определиха изказването на руския президент Владимир Путин на сесията на онлайн-форума "Давоският дневен ред за 2021 г." като програмна за

развитието на РФ през второто десетилетие на ХХI век.

Не може да не се съгласим с подобно определение, защото споделеното от Путин касае въпроси от екзистенциално значение за цялото човечество. Световната пандемия Ковид-19 изостри до крайност неразрешими с десетилетия проблеми, превръщайки ги в катализатор на повсеместни социални сблъсъци, катастрофални икономически диспропорции и невъобразим егоизъм в отношенията  между държавите с лозунга: "Всеки да се спасява сам, кой както може!"

Путин постави диагнозата на случващото се споделяйки, че  предишният модел, който преобладаваше през последните 30-40 години не подлежи на възстановяване, пандемията ускори тази катастрофа. "Абсолютно е ясно, че светът не може да върви напред с икономика, която работи за просперитета на един милион души или даже за т.нар. "златен милиард". Това е деструктивна позиция. Този модел, по определение, е неустойчив. Неотдавнашните събития, в това число и миграционните кризи, са  потвърждение на тази констатация". И за разлика от информационните колоси CNN, BBC или "Ню Йорк таймс", които първо дават оценката си  на събитията, а след това фактите, руският ръководител привежда поразяващи факти: "По оценки на Световната банка, в САЩ през 2000 г. е имало  3 млн. и 600 хил.души  с доход под прага на бедност - 5,5 ам.дол. на ден (по паритет на покупателна способност), а през 2016 г. тази цифра  вече е 5 млн. и 600 хил. Подобна е тенденцията сред гражданите в развитите икономики на Европа. В същото време, в Китай броят на хората с по-ниски доходи от 5,5 ам.дол. на ден (по паритет на покупателна способност) от 1,1 млрд. души през 1990 г.  е спаднал на 300 млн.души т.е. почти 4 пъти, а в Русия от 64 млн. през 1999 г.  бедните понастоящем  са  5 млн.души т.е., спад от 12 пъти". И диагнозата: "Неписаните правила на "Вашингтонския консенсус" даваха приоритет на ръст на икономиката на основата на неограничено поемане на  частен дълг в условията на дерегулация и ниски данъци за богатите и корпорациите – в резултат, значително се увеличиха печалбите на транснационалните компании, които, от една страна, направиха по-богати 1% от населението на земята,  а от друга –предизвикаха  стагнация на доходите на основната маса хора. В същото време, глобализацията и търсенето на най-ниската цена на труд  доведоха до вътрешен икономически ръст и мощен подем в развиващите се страни, което позволи на над един милиард души да се спасят от бедността".  Путин направи извода, че днешните реалности в света много приличат на развитието на събитията през 30-те години на миналия век, завършили с Втората световна война. Главната причина за това състояние на нещата, според руския президент, е "в сбъркания  социално-икономически механизъм, наложен от транснационалните, и най-вече, дигиталните  корпорации, които укрепват своя монополен статут за сметка  и  в противопоставяне на държавата като институт за управление".

Икономиката, не като цел, а като средство

В последните години от различни страни и посоки се чуват предупреждения, че краят на капитализма е близко. Има и предложения за "изход" от безизходицата чрез: "зануляване", "перестройка" на капитализма, "инклузивен" капитализъм, "креативен" капитализъм и т.н. Москва, чрез Путин, предлага четири прости и понятни цели за съществуването на всеки народ и на всички общества в предстоящата нова епоха:

„1. Всеки човек трябва да живее в комфортна среда. А това включва жилище и достъпна инфраструктура: транспортна, енергетична, комунална, както и екологично благополучие.

2. Човекът трябва да бъде уверен, че той получава и ще получава качествена  медицинска помощ, когато е необходимо, че системата на здравеопазването при всички случаи и по всяко време ще му гарантира достъп до съвременно ниво на медицински услуги.

3. Човекът трябва да бъде уверен, че ще има работа ,която ще му осигурява устойчив и постоянно повишаващ се доход и, съответно достоен стандарт на живот.

4. Независимо от дохода на семейството, децата трябва да имат възможност да получат достойно образование и да реализират своя потенциал. Само така може да се гарантира най-доброто и перспективно развитие на съвременната икономика. Икономиката е за хората, тя не е средство, а цел.”

Тези тезиси, оповестени от руския президент, приличат на социализъм, защото тяхното изпълнение е адресирано като задължение на държавата. Това няма нищо общо нито с "Вашингтонския консенсус", нито с "могъществото" на пазара, нито със сега действащата Конституция в България. Но поне е и социализъм. Това е справедливост в действие! Защото всяка система, създадена от хора и предназначена за хора, може да съществува само ако съответства на тези прости цели, съдържащи смисъла на съществуването на обществото и държавата.

Съграждане на нова епоха

Предложеният от Владимир Путин "Невашингтонски модел"  на развитие на обществото фактически окончателно обезмисля "Третия път" на Бил Клинтън и проповядвания отново неолиберален глобализъм от днешните американски демократи. Словото на Путин е предупреждение към всички онези, които все още робуват на подходи и решения, характерни за 90-те години на миналия век, и налага  към предложените четири, да добавим и една пета цел: "Решавайте проблемите си без използването на сила”, защото днес светът е на крачка от „неуправляема война на всеки против всеки". А вече е и късно за подобен избор. Първо, както казва Путин, "епохата, свързана с опитите да се установи  централизиран, еднопопюсен свят приключи. Практически тя така  и не започна. Подобен монопол  по своята същност противоречи на културната и историческа многоликост на нашата цивилизация". Сега трябва да се гради нова епоха – епоха, при която "различните центрове на развитие, със свои собствени  самобитни модели, политически системи и обществени институти", мирно да се конкурират помежду си.

Това е и основата на новия "Невашингтонски консенсус". И второ. Историческо време за изграждането на новия консенсус има, защото  за последните 15 години Руската федерация успя да постигне своята самодостатъчност, да гарантира на сто процента  националната си  сигурност и правото си на самостоятелни суверенни решения. В тази връзка, според официални открити  американски и руски източници  в областта на въоръжаването на своята армия с хиперзвуковото оръжие, американската страна изостава от руските си колеги, средно от 5  до 8-9 години.

Т.нар., американската  аеробалистична ракета с въздушно базиране ARRW, с далечина на полета 925 км и скорост от 20 Маха ще бъде готова за серийно производство към 31.12.2022 г. Нейният руски аналог, балистичната ракета  "Кинжал", е на опитно-бойно дежурство в руската армия от декември 2017 г.

В сегмента на междуконтиненталните хиперзвукови системи, базирани на подводни лодки  по американската програма CPS се предвижда първите резултати да бъдат обнародвани през 2028 финансова година. Нейният аналог, с две ракети с  наземно базиране с хиперзвуков планиращ боеви блок с ядрен двигател и  ядрена глава  "Авангард" е на бойно дежурство от декември 2019 г. В този сегмент, серийното производство на  ракетата-носител РС-28 "Сармат", с далечина на полета 18 000 км и извеждаща десет боеви блока или три планиращи блока "Авангард", е планирано за 2021 г.

В сегмента на ракетите със среден радиус на действие, американската балистична  ракета с наземно базиране  LRHW, въоръжена с хиперзвукова управляема маневрираща бойна част със скорост около 5 Маха и далечина на полета 2250 км, се очаква да се появи не по-рано от средата на 2024 г. Руският аналог  е хипирзвуковата крилата ракета с морско и наземно базиране и  с маневриращ боен блок ЗМ22 "Циркон", с далечина на полета 1000 км и скорост 9 Маха, която фактически е неуловима за съвременните и перспективни системи на ПРО и ПВО. Тази ракета ще застъпи на бойно дежурство в първата половина на 2022 г.

За днешните поколения българи,

наследници на велики победи и тежки поражения, не е без значения, как малка, но горда България, ще премине през поредните преустройства в сформиралите се  и новопоявяващи  се регионални човешки общности? Как нейната древна държава ще запази своята самобитност, традиции, език и вяра така, че идващата млада кръв да усили движението ни напред и нагоре? Безспорно, когато предложенията са на масата, предстои избор. Очаква ни най-важният, най-отговорният, най-съдбоносният избор, вплел в себе си и минало, и настояще, и бъдеще. И най-естественият, защото изминалите сто години би трябвало да  са ни  научили кое е добро, и кое е зло, кое е истинско, и кое е измамно, кое ни връща назад във времето, и кое ни изстрелва в Космоса, кой ни е приятел и брат, и кой се е впил в снагата ни, изсмуквайки жизнените ни сокове.

Предстои ни тежък, бурен, но необходим разговор за съдбините на Отечеството!

И избор!

През десетилетията,

ние, от "Нова зора"

неотстъпно сме защитавали справедливостта и свободата, правата православна вяра, съборността и задругата на българите, любовта и призванието ни вярно да служим на своето Отечеството.

И днес, в тези сложни и разделни времена,  ясно и единогласно заявяваме:

"Подкрепяме нашия брат Владимир Путин в неговата борба за по-добър свят, за равноправни и честни отношения между народите и държавите! Одобряваме постоянния му стремеж да осигури  просперитет и щастие  за обикновените хора, да гарантира светло бъдеще за младите граждани, на нашите деца и внуци!"

Темите за Съветския съюз и българо-съветска дружба, за Русия, русофобство и русофилство за нас, българите, за българската политическа класа, за  предприемачите и търговците,  за военните и дипломатите, винаги са били и ще бъдат емоционални и живи в спомените ни  за минало, определящи в нашата битка за място и позиции в настоящето  и оптимистични във визията ни  за бъдещето. Но, за да бъдем обективни в съжденията си, трябва да помним уроците от миналото, които  са тежки и стряскащи с предизвиканите  последствия, особено за някои от нас.

Има исторически събития и факти в българо-руските отношения, които не подлежат на обсъждане, поради своето еднозначно значение за съществуването на българската нация, както и такива, които са с наш фундаментален принос във формирането на цивилизационния избор на руската нация. Мисията на св. св. Кирил и Методий в Крим през IХ век, участието на българските свещенослужители в покръстването на княз Владимир и неговата дружина  през 988 г., по поръчение на Константинополския патриархат, преводите на църковнославянски език на свещените книги от книжовни школи в Охрид, Преслав и Търново, епохалната роля и  място в руската история  на българина, св. Киприян Чудотворец-Митрополит на Москва и цяла Русия, почитан като църковен обединител на руските земи и др. Именно в онези години,  при най-активното участие на българските книжници и свещеници, се оформя и разширява на север византийската цивилизация, приела за свое духовно учение Христовата  православната вяра и определила за свой духовен център Москва - Третият Рим, към която принадлежим и ние. Във времената на отоманското владичество, когато в продължение на почти пет века България не е съществувала като държава, езикът и вярата по исконно българските земи се запазват благодарение на руските царе, които изпращат в българските манастири икони, църковна утвар, свещени книги, давайки право на българските монаси да събират милостиня по руските земи.

Каквото и да говорят днес

политически и материално мотивирани самозванци, случайно озовали се под светлината на прожекторите,  истината е една – спасението и освобождението на робите от отоманския гнет, появата на Третото българско царство на картата на Европа  идва с героизма на руските   и привлечените  от подконтролните на Русия територии воини, предвождани от Царя-Освободител Александър Втори. Всички останали приказки за мирно съжителство с османлиите, за руски имперски интереси и пр. са от лукаваго! Същото се отнася и за съдбата на  Царство България, след безумното й включване във фашисткия Тристранен пакт. След края на Втората световна война България е не само легитимен съюзник на Хитлер и на фашистка Германия с всички ужасяващи морални  оценки и последствия от това, но тя е и победена страна, жестоко ненавиждана от силния по това време в западния свят Уинстън Чърчил. Само благодарение на победителя Сталин, изпитващ огромно уважение към Георги Димитров, отечественофронтовска България е спасена от Трета национална катастрофа, запазва своите територии и заплаща поносими, разсрочени във времето, репарации. Ако в годините на Третото българско царство и Белгия, и Франция, и най-вече Германия, са инвестирали в България в проекти, които са оставали тяхна собственост,  то в Народната република, съветските инвестиции са безвъзмездни, помощта е безкористна, цените на руските  суровини са много под международните,  а пазарът на произведената българска  продукция в необятния Съветски съюз е гарантиран и субсидиран с 600 млн.долара годишно. България, в годините на членството си в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), е с мощна индустрия, с ешалонирана преработваща промишленост, с високоефективно аграрно стопанство и със стандарт на живот много по-висок от този в съседните Гърция и Турция, за разлика от днешните тъжни реалии за страната ни  като член на Европейския съюз (ЕС).

Всички тези факти от миналото карат редица политически партии и обществени организации да свързват собственото си проспериране с демагогско използване на носталгията на българина по годините, когато благодарение на братския съветски народ, за нас бъдещето беше ясно и надеждно, нямаше бедни и богати, децата растяха здрави и жизнерадостни в щастливи пълноценни и традиционни семейства. В същото време, всички български  политици на прехода използваха и използват

"руската карта"

или,  за да  вдигат цената си пред новите властелини на света, като на думи манифестират добрите си отношения с руското ръководство  или, напротив, демонстративно и крайно арогантно да доказват омразата си към всичко руско. И най-вече към президента Путин, за да получат своите сребърници от новите си господари.

Луканов, в прегръдка с Горбачов, грозно изхвърляйки Тодор Живков, пристанаха на "Вашингтонския консенсус". Руският посланик в София, заедно с министри от Кабинета, направиха всичко възможно да дискредитират министър-председателя Жан Виденов, след  успешното му посещение в Москва и установените изключително доверителни отношения с  Елцин, през март 1996 г. Първият президент на Русия, след срещата си с Виденов, нареди на руските имперски политици, начело с Черномирдин, да проведат повторно заседание на  Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество, на което два часа след пълния отказ да се обсъждат българските предложения, настъпи пълен обрат и се прие всичко, предложено от Виденов, вкл. и за статута на  газопреносната мрежа на България. След осъществения от Чубайс и Дьяченко вътрешен преврат в РФ, през юни 1996 г., руският посланик в РБ, за когото Елцин през март с.г.  вече  бе дал съгласието той да бъде отзован, поради недопустима намеса във вътрешните работи на страната-домакин, бе награден с орден за борбата му със законното българско правителство, а съдбата на Виденов бе предрешена и той бе подложен на  незаслужени обвинения, унижения и предателства... от своите.

По-късно през годините, един български президент, изпаднал в пълна международна изолация след избирането си, по вина на външния ни министър, без типичното в такива случаи участие на неговата администрация и МВнР, бе поканен от руския му колега на лична, неформална среща, с цел запознаване и установяване на взаимноизгодни, добросъседски отношения между двата православни народа. В резултат на добрата предварителна подготовка, за изненада и на самия него, българският държавен глава получи чрез руския си колега поздрави от Жак Ширак с последваща покана да посети Франция. На руските енергийни босове бе препоръчано  задължително  да "съгласуват" с българския висш ръководител стопанската си политика в България. След време,  на среща с виден руски държавник, неочаквано и за руската страна и в противоречие с правилата, българският президент  намести  близка до "Генералското движение" дама, в позиция да координира търговско-промишлените потоци между двете страни. По-късно, нашият държавен глава обяви "голям шлем в енергетиката", който така и не се състоя, защото "вдигайки цената си“, нашето момче успя да получи обаждане от държавния секретар на САЩ и светкавично  започна да учи английски език, за да може да даде съгласието си за разполагането на чужди военни бази на българска територия. С това си действие, той зачеркна името си от списъка на приятелите, а новогодишни поздравления и до днес от старопрестолна Москва получават един бивш американски и един бивш арменски президенти, но не и четвъртият участник от групата ръководители, сформирана от президента Путин, в началото на века.

Когато личният интерес  надделява над държавническото мислене, последствията за народ и държава са пагубни и исторически!

Всички опити през последните двадесетина години да се мобилизира огромният потенциал на мнозинството от българите за организиране на легална съпротива

срещу наглата и бездарна русофобия

на новите васали и компрадори, започват и завършват с получаването на лична изгода от "дейците" или до обслужване на руската "дълбока държава“ и нейните имперски интереси  в България, прикривани с монархични и "черносотнически"  лозунги за Велика Русия. И в крайна сметка се оказва, че на българска територия си дават бой руската и американска "дълбоки"  държави в своето  глобално съперничество за влияние.

В тази връзка са интересни мислите и разсъждения от първоизточника, президента Владимир Путин, по въпроса за отношението на Русия към бившите близки  и по-далечни приятели и единоверци: "...Трябва да се даде възможност на народите сами да се ориентират във въпросите, които представляват за тях особен интерес... Всяка страна е със своята си политическа култура, традиции, със своите си възгледи за развитие. Опитите сляпо да се копира, са абсолютно безсмислени и вредни. Главното е държавата и обществото да са в хармония. Истинска демокрация и гражданско общество е невъзможно да бъдат внесени отвън... Те не могат да бъдат продукт от дейността на чужди "доброжелатели", даже и при положение, че те, видите ли, искат всичко да бъде за добро. На теория това може би е възможно, но ако трябва да бъда честен, с такъв резултат аз още не съм се сблъсквал и в това особено не вярвам. Ние виждаме как функционират такива "внесени" отвън модели на демокрация. Това е просто обвивка, фикция, практически фикция, лишена от демокрация. Народът там, където се реализира подобна схема, въобще не го питат. А съответните ръководители не са нищо друго, освен васали. А както е известно, не  васалите, а  всичко  решава господина.

Така че повтарям: само  гражданите на всяка  страна, са  в правото си да определят къде е техният интерес като общество".

Нека ние, българите, здраво стъпили на древната си земя, да бъдем мъдри, последователни и решителни, когато се изправим пред поредния избор и да вникнем в уроците на един изключителен гражданин на планетата, дълбоко и искрено загрижен за просперитета на обикновените хора. И за  бъдещето на света.

Дошло е времето за "Невашингтонски консенсус"!