Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

РАЗКОЛЪТ В НАШЕТО ВРЕМЕ

Е-поща Печат PDF

• “Ако престанем да сме алтернатива на Запада, ще бъдем победени и ще изчезнем”

Директорът на РИСИ Леонид РЕШЕТНИКОВ в интервю за “Литературная газета” пред Олег НАЗАРОВ


- Леонид Петрович, миналата година руският народ и част от елита показаха как трябва да се защитава националния интерес в ситуация, когато партньорите противодействат на нашия стремеж към независим курс в международен план...

- От това последва и най-важният урок - Русия е длъжна и занапред твърдо и последователно да отстоява позициите си. Ако се откаже, последиците ще са твърде тежки.

Миналата година говорих пред аудитория във френската военна академия. След доклада при мен дойде бившият министър на отрбаната на Франция и каза: “Като Ви слушах, разбрах колко е прав Хенри Кисинджър. Той казва, че трябва да спрат опитите руснаците да бъдат превърнати в европейци. Те имат друг манталитет. Трябва да разделим Русия на части”.

Подобна позиция се озвучава рядко, но тя съществува повече от век. Защото разколът на СССР не им беше достатъчен.

 

Зад „Съединението прави силата“: ЗАКОДАТЕЛСТВО НАСЪН?

Е-поща Печат PDF

„Настана вечер и в страната на глупците закипя трескава работа“

(А. Толстой, „Златното ключе, или приключенията на Буратино“)

 

Демонстративното напускане на парламента не е ново явление за България. Още при Великото народно събрание една група от 39 сини депутати излезе в гладна стачка в знак на протест срещу новата Конституция. По-късно един от „сините“ стачници, Георги Марков,  днес депутат от ГЕРБ, стана конституционен съдия. Като такъв оценяваше, дали приетите закони са в съответствие с „комунистическия“ основен закон на страната, срещу който беше гладувал. Но, когато след предсрочните парламентарни избори през 2013 г. ГЕРБ напуснаха парламента и цяло лято загаряха по плажовете, протестирайки срещу намерението на кабинета Орешарски и подкрепящите го БСП и ДПС да назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС, едва ли са подозирали, че светлият им пример ще бъде използван от други срещу собственото им правителство. Тогава никой от ново излюпените парламентарни „протестъри“ не върна парите, изплащани на всеки народен представител, дори да не е стъпвал в парламентарната зала. Да не говорим за депутатите-риби, които нито веднъж не са се изказвали от парламентарната трибуна. Или за онези, които сричат предварително написани им текстове, сякаш не са ходили на училище. Законотворчеството на този „матриял“ е такова, че превръща Народното събрание в най-мразената институция в България. Последното социологическо проучване показа, че докато одобрението на дейността на президента е 51%, а това на правителството - 27%, рейтингът на парламента е едва 14%. Ако България беше наистина парламентарна република, а не премиерска автокрация, щеше ли Народното събрание да събира толкова недоверие и презрение от страна  на гражданите?

 

Георги Марков

 

Явно мантрите за политическата и финансова „стабилност“ на България, за инфраструктурния размах на правителството, за глобалния престиж и личния принос на Борисов за евроатлантическата интеграция на Западните Балкани, вече не минават. „Почини си, бе човек!“, посъветва го неотдавна Георги Марков. Съветът обаче няма да мине, докато в средите на ГЕРБ Бойко Борисов минава за непогрешимо божество. Третият управленски мандат на Борисов не прави изключение. Култът към личността на лидера се разширява право пропорционално на скандалите и фалшивите „успехи“, а 44-тото Народно събрание ще се запомни най-вече със законите „ден до пладне“, внасяни, гласувани, променяни и отменяни от „партията на стабилността“ ГЕРБ и нейните „присъдружни“ от ОП, „Воля“ и ДПС. Това поражда напрежения, които Цветан Цветанов обяснява с „доброто управление“ на ГЕРБ. Накрая, „чул гласа народен“, се намесва лично Бойко Борисов и разпорежда „ремонт на ремонта“. Или хвърля през прозореца милиони, за да спре уличните протести. И това се пропагандира като „успешно управление“! Представяте ли си, какво щеше да стане, ако управлението не беше толкова „добро“, „успешно“ и „стабилно“? Дали пак щяхме да сме най-бедната и корумпирана страна в Европа?

“Залудо работи, залудо не стой!“

Но нито през първия, нито през втория управленски мандат на Бойко Борисов, привилегията на депутатите да получават възнаграждение и без да ходят на работа не беше поставена под въпрос. Нито пък беше направен опит да се въведат качествени критерии за оценка на законотворческата дейност на „народните избраници“. За тях остана валиден един от най-погрешните принципи на българина: „Залудо работи, залудо не стой!“. И, като своеобразно продължение на този девиз - циганското разбиране за разпределението при комунизма: „Работил, не работил, ядеш!“ Например депутатът от ПГ на ДПС Делян Пеевски години наред не е влизал в НС, но не му пречи да използва депутатския си имунитет, като щит срещу нездравото любопитство към неговия „контрабанден бизнес с цигари“. Някой да е поискал Пеевски да върне джобните, които му се полагат според действащия Правилник? Щом обаче депутатите от ПГ на БСП напуснаха парламента в знак на несъгласие с приетите от мнозинството (включително и ДПС) поправки в Изборния кодекс, „работливците“ в НС решиха да ги накажат, променяйки Правилника за дейността на Народното събрание. По-точно, лишавайки отсъстващите от полагащите им се по действащия досега Правилник 1000 лева, или 1/3 от депутатското възнаграждение. Само страхът от негативната реакция на ДПС накара ГЕРБ и патриотите да отложат приемането на замислената санкция.

Тук обаче възниква въпросът: дали депутатите от ГЕРБ и „присъдружните“ им партии, участвали в среднощното парламентарно бдение на 14 февруари т.г., изобщо заслужават някакви пари? Защото само два дена по-късно, по нареждане на Бойко Борисов и Централната изпълнителна комисия на партията, герберите се отказаха от приетите поправки и внесоха предложение за връщане на стария праг на преференциите, за избор на нова ЦИК и поетапно въвеждане на машинното гласуване. Преди това председателят на правната комисия Данаил Кирилов - „Който е за машинното гласуване, той подкрепя Николас Мадуро!“. Излиза, че не само „Инвест банк“ приема парите на Мадуро, а и управляващите възприемат машинното гласуване, което съществува „само“ във Венецуела и Индия. Впрочем, машинно гласуване има и в САЩ, но то не боде очите на нашите евроатлантици. Осъдително е само това във Венецуела. Щом Мадуро бъде свален, машинното гласуване отново ще стане гарант за честни и прозрачни избори.

Правителството и ПГ на ГЕРБ, естествено се разграничават от поддръжниците на законния венецуелски президент и застават зад опозиционния лидер Хуан Гуайдо, назначен от Тръмп за „временен президент“. Борисов дори го нарече „законно избран президент“, въпреки че Гуайдо не се е явявал на никакви президентски избори. Очевидно нашите управляващи не се притесняват никак от ролята на „клатимадури“ спрямо президента на Венецуела, където дори нямаме посолство и посланик.

Преоблякал се Илия...

Що се отнася до законотворците от парламентарното мнозинство, за качество на извършената работа, подобно на тяхното, частните фирми фалират, или плащат солени глоби. Освен това биват оплюти от гражданите, подобно на „Джи Пи Груп“ заради ремонта на „Граф Игнатиев“ в София и асфалтирането на пътя убиец в Своге. А в „държавната фирма“, наречена Народно събрание, се приемат лобистки и то калпави закони, които започват да се ремонтират, преди да е минал и един месец от обнародването им в „Държавен вестник“. Други, не по-малко калпави, остават, но не се изпълняват даже от Народното събрание. Например, въпреки че според Закона за ЦИК, предвиждащ мандатност при избора й, настоящата комисия трябваше да се разпусне на 21 март 2019 г., управляващите се опитаха да „удължат“ нейния мандат до европейските, защо не и до местните избори. Притиснати от обществената реакция, бойкота на БСП и заповедите на лидера си Борисов, ГЕРБ се „съгласиха“ съставът на ЦИК да бъде подменен. Отстъпиха и за прага на преференциите, и за единия протокол в изборните комисии. Но не и за машинното гласуване във всички секции, което трябваше да бъде осигурено технически до края на 2018 г.. И сякаш за да поддържат напрежението, породено от „доброто управление“ и безумията в нощта на католическия „Свети Валентин“, оставиха предложението си решенията в изборните комисии да се вземат с обикновено мнозинство от 50+1. Както и това гражданите да нямат право на касационни жалби до ВАС. Що се отнася до преференциите, НФСБ, ДПС и „Воля“ продължават да ги отричат с абсурдния аргумент, че някои олигарси можели да си напазаруват кандидати; и, плащайки на когото трябва, да ги уредят за европейски или национални депутати. Само че нали листите се изготвят от ръководствата на самите партии? Значи, ако в тях има продажни кандидати, виновни са преди всичко съставителите на тези листи. Вместо да признаят този факт, от ДПС, ПП „Воля“ и НФСБ се заканват да изключат избраните с преференции свои депутати, ако не се откажат от депутатските си места. Колко либерално, демократично, евроатлантическо и патриотично?!

„Преоблякъл се Илия, погледнал се – пак в тия!“, гласи една народна мъдрост.

“Здравите сили“ и техния успех

Парламентарното мнозинство първо обяви, че ще чака ветото на президента върху скандалните текстове, както и евентуалното тълкувателно решение на Конституционния съд, при условие, че омбудсманът Мая Манолова го сезира. Само че, нито президентът можеше да наложи вето, нито Конституционният съд да се произнесе по законодателен акт, който не е обнародван в „Държавен вестник“. А, когато президентът Румен Радев обяви, че налага вето върху скандалните поправки в Изборния кодекс, Валери Симеонов и Волен Сидеров съобщиха на съвместна пресконференция с Цветан Цветанов, че ще отхвърлят ветото на държавния глава. По-късно и от ВМРО „размислиха“ и решиха да се присъединят към общия хор, обявявайки за юридически несъстоятелни мотивите на Радев. По този начин държавният глава постигна непостижимото: обедини изпокараните патриоти и ГЕРБ. Срещу себе си. На 05 март правната комисия в НС отхвърли ветото на президента, а на следващия ден то беше разгледано като първа точка от дневния ред на парламента. Резултатът можеше да се предвиди: отхвърляне! „Здравите сили“ отбелязаха още един „успех“..

Ерго, както прогнозира Корнелия Нинова, връщането на БСП в парламента заради президентското вето се обезсмисли. В такъв случай, внесеното от ПГ на ГЕРБ предложение за частично връщане на старото положение с преференциите и подмяната на ЦИК е или лицемерие, или символично харакири, което ще има негативни за управляващите последици. Получава се един омагьосан кръг, при който ролята на „единствена опозиция“ в НС ще играе „присъдружната по някои въпроси“ партия  ДПС. А това дава възможност на нашите фалшиви либерали да извиват ръцете на Бойко Борисов, както те си знаят. И „по-лесното“ (заради отсъствието от парламента на ПГ на БСП, б.а.), орташко законотворчество ще демаскира герберите и патриотите, които се заканваха „да изчегъртат“ ДПС от властта. Така, без да се регистрират, депесарите в НС ще дишат във врата на управляващите, принуждавайки ги да спрат всякакви командировки, за да поддържат кворума. Сбогом, молитвени закуски в Белия дом, сбогом европейски, азиатски и африкански екскурзии за „обмяна на опит“! Разходките до чужбина остават привилегия само на министрите и техния председател Бойко Борисов.

Може ли парламент, който едва осигурява кворум, да свърши нещо полезно и „реформаторско“? Не!

Забравете думата „реформа“:

безформеното не може да се реформира! Още повече, че и малката коалиция „Обединени патриоти“, както и голямата такава, са обединени единствено от омразата си към президента и неистовия си мерак да останат във властта до края на мандата. В противен случай Борисов ще се запише в историята, като премиер, който не е доизкарал нито един мандат. Но, при кавгаджийски настроените му „патриотични“ коалиционни партньори, довършването на мандата изглежда все по-малко вероятно. А след трето „хвърляне на пешкира“ – я камилата, я камиларят. Който твърди, че бойкотът на БСП няма да постигне целите си, да си спомни как след предходното й напускане на НС, изхвърча от стола си председателят на парламента Димитър Главчев. Той изтълкува Правилника за дейността на НС както дяволът чете Евангелието и беше „посъветван“ от Борисов да се оттегли. Възможно е евентуалният ремонт на Правилника, предложен от председателя на правната комисия Данаил Кирилов, да вземе и неговата сънлива „капачуна“. Защо не и тази на председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, за чиято политическа кариера Петьо Цеков предвижда два кошмарни сценария: Цветанов премиер и Цветанов президент. („Сега“/02.03.2019). Но няма съмнение, че ако ГЕРБ загуби надпреварата с БСП за ЕП, пръвият, който ще бъде замерен с камъни е Цветанов. Борисов е баща и вдъхновител на всички успехи и победи, а за Цветанов е определено да завежда провалите. В това число той носи упреците  за поведението на „присъдружните“ на ГЕРБ партии и техните водачи.

Впрочем, изборите за ЕП още отсега изпокараха вождовете на трите съставни партии на ОП, двама от които почти се само номинираха за водачи на отделни листи. При това, в различни коалиционни конфигурации. НФСБ изглежда ще се съортачи със СДС; ПП „Атака“ се прегръща с партията на „консерватора“ Николай Бареков, а ВМРО се оглежда за бъдещ коалиционен партньор, който да се съгласи Ангел Джамбазки да оглави общата листа. Като резултат в ЕП може да не влезе нито един „обединен“ патриот. Толкова по-добре за ДПС, което може да си върне позицията на трета парламентарна сила и балансьор след евентуалните предсрочни, или редовни парламентарни избори.

Докато „патриотите“ се наумуват, „либералите“ се налудуват! Тогава една явна коалиция ГЕРБ-ДПС няма да е никаква изненада. Нищо, че в миналото Борисов и Доган взаимно се обвиняваха в „поръчване“. Много вода изтече от тогава и Доган вече е собственик на ТЕЦ Варна, а не само хидролог и инициатор на проекта „Цанков камък“. Не е късно и за Делян Пеевски да оглави някоя държавна структура, като ДАНС. Защото вече сме 2019 г. и ДПС подкрепя ГЕРБ при всички гласувания, подсказани от американския посланик Ерик Рубин. И, дори когато взетите под чужд натиск  решения са против националните интереси на България, депутатите ще получават своите тридесет сребърника. Нещо повече, те се само наградиха с по 300 лева увеличение на заплатите, сиреч с по една минимална пенсия в края на този мандат. Ето защо на фасадата на Народното събрание, под „Съединението прави силата“, може да се сложи девизът: „Не е луд този, който изяжда две баници, луд е този, който му ги дава!“. Или след одобреното - отново в отсъствието на БСП - присъединяване на Северна Македония към НАТО, да се допише Ботевият стих:

„Нов кърджалия, в нова полуда,

Кой продал брата, убил баща си..“

 

 

Някой ден македонските „историчари“ може да притурят и тази наша съмнителна „заслуга“ за евроатлантическата интеграция на Македония, към греховете на „Царя Обединител“ Борис Трети. И към тези на българските администратори, участвали в събирането и изпращането на евреите от Македония и Беломорието към пещите на смъртта в Треблинка. Нямало било фашизъм у нас ли?! Който твърди това, да прочете приетия през декември 1940 г. Закон за защита на нацията. И тогава, както и сега българските управници са били убедени, че са се наредили на печелившата страна. Известно е какво „спечели“ България от присъединяването си към оста Рим-Берлин-Токио. И как свършиха някои от вдъхновителите и авторите на тази авантюра. Въпреки трагичните грешки на управляващите в Третото българско царство, днешните им наследници се стараят с всички сили да ги надминат. От една страна се „зъбят на тирана“ Путин, за да се харесат на Тръмп и Мей; от друга се облизват за руски природен газ и довършване с руско участие на АЕЦ „Белене“; от трета, допускат хора, като Соломон Паси и Елена Поптодорова, да призовават за разполагане на американско ядрено оръжие у нас и натовска ВМС база в Черно море. Благодарение на такива шизофренни брътвежи България е заприличала на психиатрия, в която фалшиви доктори лекуват с аспирин мними луди, убедени, че пациентите им са просто глупави. И, че когато някой е роден глупав, то е завинаги! За пакостите на глупаците на власт, обаче, плаща народът, който „им гласува“.

„Всички събития в историята, казва Хегел, се случват по два пъти“. А Маркс добавя: „Първия път, като трагедия; втория – като фарс!“.


 

 

НИЕ НЕ СМЕ ВЪЗХИТЕНИ, Г-Н БОРИСОВ

Е-поща Печат PDF

И сбъдна се пророчеството наше. И стана ясно, че съвсем не беше черен пиар предупреждението ни от 2009 г. Сега и глухият би трябвало да чуе, и слепецът да види, че ако подкрепяш Бойко, получаваш Костов; че ако те спечелят, България губи! А губи, защото победи не линията на промяна, морал и възмездие, както обещаваше ГЕРБ, а линията на разбойника Гаргамел, на Княза на тъмнината, на погромителя на българската индустрия и производство, здравеопазване и армия, на предводителя на ордите от новите, от сините кърджалийски времена, които харизваха авиокомпании на цената на един апартамент, металургични комбинати за 1 долар, външнотърговски банки, ведно с активите, провизиите и печалбата; които хвърлиха в месомелачката на своята т. нар. реформа отрудените граждани на България; които съсипваха работни места, които оставяха хората без хляб и вършеха всичко това без жал и без съвест. Без всякакъв морал те лъжеха народа, че може да се живее и без производство, че само с финансови трикове, подскачане по площадите и по-малко държава може да се поддържа просперитет, жизнен стандарт и институции... И в опустошена България ножът оря на кокал. Проплака народът и бог извърна очи от тях. Разпръсна ги като пилци, като осланени листа. Отвя ги, вледени ги и ги затрупа виелицата на нови ветрове, студове и нови надежди.

 

ГЛАВНИЯТ ТРЪБАЧ НА УСПЕХИТЕ

Е-поща Печат PDF

„Глупост и кашлица не могат да се скрият“, казва една народна поговорка. А прочутият ренесансов хуманист Еразъм Ротердамски, в своята „Възхвала на Глупостта“, е отбелязал: „Нали най-много прилича на Глупостта да бъде сама тръбач на своите похвали и лира сама за себе си… Не могат да се скрият ония, които с всички сили се стараят да си присвоят външност и звание на мъдрост, а се разхождат като маймуни в багреница и като магарета в лъвска кожа. Нека се преструват колкото си искат усърдно, но стърчащите уши все пак издават Мидас“.

В България обясняват неистовия стремеж на някои персони да се самоизтъкват, казвайки: „Понеже умря циганката, дето го хвалеше, човекът се хвали сам“. Това е своеобразна перифраза на реченото от героя на Илф и Петров Остап Бендер, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. В смисъл, че на който не му достигат похвални дела и заслуги, може да се опита да компенсира липсата им със самовъзхвали и внушения за изключителни успехи. Без това да означава, че той ще се дави в народната любов и признателност. Напротив, означава, че въпросният измислен герой се мъчи да спечели благоразположението на поданиците – най-вече преди избори, превръщайки се, заедно със своите присъдружни, в „тръбач на своите похвали и лира сама за себе си“, т.е., в глашатай за своите измислени „успехи“. При това, с ясното съзнание, че лъже и хипнотизира управляваните от него, подобно на филмовия герой Алф, който чрез хипноза се опитва да убеди котарака, че не е котка, а салам...

Главният тръбач на „успехите“ на властта у нас е премиерът Бойко Борисов, заобиколен с верни клакьори срещу заплащане от бизнеса, от медиите и местните власти. Както и „кошаревски свидетели“ от рода на Спас Гърневски, Георги Марков, Тома Биков, Веселин Марешки, Антон Тодоров, Георги Коритаров, Георги Харизанов, Харалан Александров, Стойчо Стойчев и Любо Огнянов. А по време на обиколките на Борисов из страната и „срещите му с народа“, като сенки го следват хора като вицепремиера Томислав Дончев, министъра на финансите Кирил Ананиев, министъра на здравеопазването професор Костадин Ангелов, министъра на икономиката Лъчезар Борисов, заместник-министъра на регионалното развитие Николай Нанков, шефът на „Пирогов“ професор Асен Балтова, или „присъдружните“ агитпропи на ГЕРБ. От време навреме министър Ананиев „изненадва“ своя началник – по правило, пред телевизионните камери - поднасяйки му поредната радостна вест за повишения кредитен рейтинг на страната, оповестен от някоя международна рейтингова агенция. Дали това ще е оценка на Муудис или на Фич – все едно. Разликата е само в мястото, на което

премиерът и финансовият министър разиграват поредния блудкав фарс:

на някой пън в горите на Родопите, до поредния ремонтиран пътен участък или из калните ниви в Хасковско. Сценарият е един и същ: Ананиев подава на Борисов лист, от който той прочита текста, който най-много го „изненадва“, и пита: „Преводът точен ли е?“. След утвърдителния отговор на министъра, Борисов отправя една тирада срещу президента Румен Радев и останалите критици на управлението, след което заключава: „Когато сме ние, оценките са положителни, а когато са те, ни спират еврофондовете!“. Ерго, Бойко Борисов и ГЕРБ трябва да управляват тази страна не до края на текущия или следващия мандат, а до края на света и на България в частност. Ако не вярвате, чуйте какво ви говорят по въпроса бившите седесари Георги Марков и Спас Гърневски, сега отчаяни гербави депутати. Или Тома Биков, който мина през СДС и ДБГ, за да кацне в 44-тото НС като депутат на ГЕРБ. Забравяйки, естествено, че някога е наричал Бойко Борисов „псевдодиктатор“, и дори се е заканвал да му надене раирана пижама. А пък „политолъгът“ Антон Тодоров, който първо написа книгата „Шайка! Бойко, Цецо, Росен и другите“, после стана депутат на „шайката“, но беше принуден да освободи стола си след поредното самозабравяне, днес е платен консултант на ГЕРБ и хвалител на Бойко Борисов от екрана на ТВ Европа. Според всички изброени по-горе, управлението на ГЕРБ и Борисов е без алтернатива. Всеки, който твърди обратното, е проводник на интересите на Кремъл и Путин. Управлението на Борисов е „най-майсторско“ и най-добро в целия ЕС, ако не и в света като цяло. Това е толкова „очигледно“, колкото твърдението, че България има най-добрите локомотиви на света. Дори в разгара на пандемията, Борисов е осигурил най-благоприятни условия за съхранението и развитието на икономиката и бизнеса, както и за преминаването на населението през коронакризата „с най-малки жертви“. Благодарение на него, България е с най-нисък външен дълг, отнесен към БВП, и с най-нисък бюджетен дефицит. А по ръст на икономиката е втора в ЕС. Истинско българско чудо!

Що се отнася до твърденията, че

България е най-бедната и най-корумпираната страна членка на ЕС,

с най-ниските заплати и пенсии, те са или клевети на политическите опоненти на ГЕРБ и техните съдружници в управлението, или са израз на субективни усещания. Ако не беше „майсторското“ управление на Борисов, щеше ли да има милиони в помощ на бизнеса, повишения на заплатите на заетите в бюджетната сфера и по 50 лв. месечно добавка за всеки пенсионер до април включително? Разбира се, че нямаше да има. „Премиерът Слънце“ навреме натири скръндзите Симеон Дянков и Владислав Горанов, след което развърза държавната кесия и като един Дядо Коледа, през прозореца на джипа започна да хвърля милиони. Предимно на „приятелски обръчи от фирми“, на „правилни“ кметове, владици, калугери и ходжи. „Ти давай пари, пък ние сме зад теб!“, му рече преди седмица един от щастливите получатели на държавна помощ.

Въпреки това харчене обаче, международните рейтингови агенции, като Муудис и Фич, повишиха оценката за кредитния рейтинг на България. Което още повече ще повиши ищаха на Борисов за теглене на заеми на международния и вътрешния пазар. „Борчът е камшикът на юнака“, казваше покойният турски президент Тургут Йозал. А Сюлейман Демирел му отговори с думите: „Юнак, който прави само борчове, заслужава камшик!“

Така или иначе, на 22 февруари т.г. нашето Министерство на финансите (МФ) пласира на вътрешния пазар 5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК) за 200 млн. лева при отрицателна доходност от минус 0,17%. Най-много ДЦК са придобили банките - 63%, застрахователните дружества - 24%, пенсионните фондове - 8% и други - 5%.

От началото на 2021 г. държавният дълг е нараснал с 0,5 млрд. лв.,

като една седмица преди 22 февруари, МФ пласира 10-годишни ДЦК за 300 млн.лв. Отново на вътрешния пазар, но при средно претеглена доходност от 0,14%. А през януари миналата година пласира 5-годишни облигации с доходност от 0,11%. Удивително е как банките са се съгласили, или са били заставени да се съгласят, да подпишат този своеобразен акт за безусловна капитулация, приемайки ДЦК с отрицателна доходност? Нещо, което означава, че кредиторите ще плащат на държавата заради кредита, който са й отпуснали. Своеобразен „диш хаккъ“, така да се каже. България може и да не е отличник по нисък бюджетен дефицит, но си заслужава нейният опит за притискане на банките да се включи в учебниците по икономика и финанси.

Затова пък управлението на коронакризата е достойно за перото на някой сатирик. Тъкмо Борисов нареди да се ваксинират всички, които желаят, като им се отворят „зелени коридори“, и пред ваксинационните центрове се извиха дълги опашки от „желаещи“. И преди да са ваксинирани хората от първата линия, преди да са изпълнени определените четири фази на имунизацията, ваксините свършиха. А до някои общо практикуващи лекари ваксини изобщо не достигнаха. Не защото някои са се презапасили, както обясняваше министър Ангелов, а защото лично „докторът на науките“

Бойко Борисов се намеси в нещо, което не разбира.

И естествено, пося хаос в цялата система на здравеопазването. На всичко отгоре от фармацевтичната компания AstraZeneca най-нагло уведомиха ЕК, че през второто тримесечие на 2021 г. ще доставят на ЕС по-малко от половината от обещаните 180 млн. дози ваксина. От българското Министерство на здравеопазването написаха гневно писмо до ръководството на компанията, но какво от това? Кьорав карти не играе! Сега и самолет да изпратим, ваксини няма. Пък и самолетът не е оборудван с хладилни камери, нали? Премиерът Бойко Борисов и здравният министър Костадин Ангелов се възмущават от вероломството и престорената любезност, и вежливост на британско-шведската фармацевтична компания AstraZeneca, но по-добре да си припомнят как правителството предплати милиарди за още не нарисуваните американски изтребители F-16 Block 70. Т.е., не ни е за пръв път да хвърляме пари на вятъра. Напомням, че тогава беше отхвърлена значително по-изгодната оферта за шведските „Грипен“ с аргумента, че Швеция не е членка на НАТО. Тогава защо предплатихме милиони за ваксината на Oxford–AstraZeneca, когато Великобритания не е вече член на ЕС? Защото така решиха „големите началници“ в Брюксел ли? Към „стаден имунитет“ не се върви с овче поведение, а с национално отговорна политика!

Така или иначе „масовата ваксинация“ у нас заприлича на начина, по който Монголия прескочи капитализма и от феодализма влезе направо в социализма. Резултатът е известен. Медиците, които според министър Ангелов щяха „да ваксинират, докато могат“, бяха временно спасени от прегряване. Но е време е и те, и пациентите да се запитат, защо едни обещаваха „широк избор на ваксини“, а други трябва да обясняват защо ваксини няма дори от една единствена марка? Вследствие на това 15-те хиляди „желаещи“ граждани, ваксинирани с първата доза на AstraZeneca по линия на „зеления коридор“, може никога да не видят второ убождане. С което

ваксинацията става абсолютно безпредметна.

Къде отиде „доброволността“ на ваксинацията, щом на виртуалното съвещание на Европейския съвет Борисов е подкрепил Гърция и Австрия, предлагащи да се въведе задължителен електронен ваксинационен паспорт или сертификат? Последното се отхвърля от Германия и Франция, но ако бъде одобрено от Съвета, ще провали със сигурност туристическия сезон у нас, отблъсквайки руските и украинските туристи. Кой ще се запъти към нашите курорти, когато българите отиват в Занзибар, където според властите няма нито коронавирус, нито задължителни тестове за такъв, още по-малко ваксинационни сертификати и паспорти? Докато властта в България отваря ресторантите на 1 март и баровете, и нощните заведения на 1 април, сякаш от тях зависи нашето съществуване. И разбира се, обрича на провал хотелиерския и туристическия бизнес. Казано иначе, провалът надвисва не само над плана за масова имунизация и формиране на стаден имунитет, а и над всеки бизнес, зависим от притока и консумацията на наши и чужди граждани.

Не е само AstraZeneca, която извива ръцете на ЕК и на нашите пишман политици. От Pfizer&BioNTech също правят уговорки, че южноафриканският вирус може да понижи защитната ефективност на техния продукт, а от Moderna говорят, че ще се наложи да се поставя 3-та доза от ваксината им. Така, вместо „затруднение от излишък“, Европа и бедна България ще изпитат най-банален недостиг на ваксини. Което ще удължи масовото ваксиниране и формирането на колективен имунитет до края на 2022 г. Дотогава я камилата, я камиларят. Свиквайте, значи, с присъствието на коронавируса, както сте свикнали с корупцията! И без друго по ниво на бедност и корупция сме водещи в Европа, докато по обхват на ваксинирането сме последни с мижавите 1,5%. За сравнение, Израел е ваксинирал над половината от своето население, а Сърбия – над 15%. И двете страни не са членки на ЕС, и двете използват по няколко вида ваксини, включително руски и китайски. Но най-фрапантното доказателство за провала на ваксинационния план на Борисов, са данните за броя на новозаразените и починалите от коронавируса в България през шестте дни на миналата седмица. Както и растящия брой на хоспитализираните и настанените в интензивните отделения на болниците. Системата на здравеопазването вече се задъхва, което се потвърждава от запълването на леглата в интензивните отделения на лечебните заведения. Въпреки, или благодарение на „най-майсторското“ управление на коронакризата у нас, картината която представя долната таблица, изобщо не е толкова оптимистична, колкото я рисува Бойко Борисов в пропагандните си изблици по Фейсбук.

Както се вижда, рано е за празнуваме по ресторанти, барове и нощни заведения. Както и да се разделяме с маските, социалната дистанция, дезинфекцията и дисциплината. В противен случай ни чака дълъг локдаун, от който ресторантьорите няма да са единствените губещи.

Но не опозицията у нас, а „приятелят Тайпи“ нанесе най-жестокия удар върху претенциите за изключителност на Бойко Борисов. В словото си при колективното откриване на учебни съоръжения на валийството в Анкара, президентът Реджеп Тайип Ердоган каза: „В този момент Турция е страната, която най-успешно в света провежда имунизацията. От вчера достигнахме 7,5 милиона ваксинирани. Няма разхлабване, даже предприемаме нови усилвания на ограниченията. Защото ако допуснем каквато и да било мекушавост и се провалим, трудно ще можем да се измъкнем изпод развалините. И ще платим висока цена за това“. („Миллиет“/24.02.2021). Впрочем, на 23 февруари в Турция бяха направени 123 734 теста за коронавирус, от които 9107 се оказаха положителни. А броят на починалите за едно денонощие беше 75 души. На същата дата у нас бе регистриран рекорд за 2021 г. от 1925 заразени и 79 починали от COVID-19. Турция има население 84 млн.души, а България около 7 млн. души. Е, не е ли прав Ердоган да се обявява за по-успешен от Борисов?


 

ГЛОБАЛНОТО ЗЛО

Е-поща Печат PDF

• И НЕГОВИТЕ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ПОСТУЛАТИ

Днес необходимостта от укрепване на националната идентичност се обуславя преди всичко от възраждането на амбициите за „Monarchia Universalis” (световна монархия). За нея са мечтали крале и императори от древността до германския кайзер Карл V през ХV век, Наполеон Бонапарт през ХIХ, Хитлер, през ХХ, а в края на ХХ и началото на ХХI век САЩ са обладани от същата амбиция. Тя е формулирана в „Американска глобална стратегия”. В нея са закодирани основните цели, главната от които е: „упражняването на американската „имперска“ мощ“ (Бжежински, Зб. Голямата шахматна дъска. Американското превъзходство и неговите геостратегически императиви. Изд. “Обсидиан”, С., 1997, с. 16). С тази разлика само, че на мястото на религията като единствена обединяваща духовна сила в миналото, днес до нея е поставен и политическият й еквивалент – либералната демокрация, чрез която се защитават икономическите, геополитическите и финансовите интереси на една олигархия, начело със световна монархия.

 


Страница 507 от 617