Всички виждаме как през последните десетилетия западните лидери и тяхната медийна прислуга широко прокламират идеите за “равенство между расите”, за “права на човека” и т.н. В САЩ дори лицемерно говорят за афроамериканци, а не за негри (сякаш негър е обидна дума), а у нас наложиха термина “ром” вместо циганин и т.н. демагогски умилителни. Някой би помислил, че вълкът си е сменил не само кожата, но и нрава.
Знаем, че до средата на 19 в. в най-голямата “демокрация”, т. нар. афроамериканци са третирани като животни, а само допреди 70 години в „цивилизована” Западна Европа хората са били душени с газ и изгаряни в пещи. Но някои ще кажат, че това е минало - сега се прокламира равенство между расите и нациите и се говори колко лош е национализмът и расизмът.
Нека обаче се вгледаме по-внимателно в пропагандната машина на нашите западни “съюзници”. По света стават непрекъснато трагични събития – войни, терористични актове и т.н. Когато пострада дори един американец или западноевропеец - французин, англичанин или холандец, правилните медии в цял свят, дирижирани от САЩ и Западна Европа, вдигат шум до Бога, огласяват и повтарят десетки пъти ежедневно и дни наред събитието. Приглася им и медийният слугинаж от страни като България и другите държави от Източна Европа, наскоро приети в “европейското семейство” и НАТО. Вярно е, че за да се спази формално принципът на плурализма, веднъж-дваж някоя медиа ще спомене и за загуби на другите, „второ качество” хора, но това се губи в общия неспирен поток от едностранна информация.
