Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ОТ НИНЕ ДО ВЕКА

Е-поща Печат PDF

• Обръщение на Градския съвет на БСП-София послучай 140-ата годишнина от Освобождението на България

Преди 140 години, на 3 март 1878 г., в малкото градче Сан Стефано бе подписан мирен договор, който поставя край на Руско-турската война от 1877-1878 г. След петстотин години на потисничество, на гнет и мрак, на издевателства над българския народ, се възражда България. Възражда се, за да сбъднe вярата и надеждите на хилядите български юнаци и хайдути, на възрожденските будители и революционерите за свободна и суверенна държава, чийто народ определя посоките на развитието си както в политически, така в икономически и в духовен план. Започва своя път Третата българска държава, за да изведе българите към национални висоти през първата и през втората половина на 20 век.

Нашият народ, настоящите и бъдещите поколения на България, ще бъдат вечно признателни на руския народ, на руския държавен дух, на големите руски интелектуалци, които в навечерието на Освободителната война превърнаха българската кауза в кауза на Русия. Ще помним, че след зверското потушаване на Априлското въстание от 1876 г. единствената държава сред Великите сили, която тръгна да освобождава и да пролива кръвта си за независимостта на славянския и православен български народ, бе Русия. Без руската саможертва нямаше да я има българската държава.

 

ПРИТЧА

Е-поща Печат PDF

ПРИТЧА

На Венко Евтимов


Ще приседна, ще ми стане жал,

ще погаля сухата тревица,

ще река:

– Аз също съм от кал,

но това ни е съдба, сестрице!


С теб сме само две добри души,

просто сме наполовина мъртви:

тоя свят съвсем ни изсуши –

теб отвънка, а пък мен отвътре.


Тайно – да не видат зли очи –

хайде да се слеем в общо тяло:

с празната ми кожа облечи

своята душа осиротяла!


Скрих сълзи за сто години дъжд –

още цял живот ще ни подхранва.

Първия живяхме по веднъж –

тоя ще го поделим поравно…


И тревата се засели в мен.

Никой нищо не разбра, обаче

оттогава съхна млад-зелен.

А тревата оттогава плаче.



КОПРИВЩИЦА


Конче-вихрогонче между март и август…

Нейде по средата

както пъпли, пътят хуква и се врязва

косо в планината.


В звънналия въздух птичи уплах литва,

с дълго ехо впримчен.

За сърцето не е време за молитва,

но прошъпва: “Димчо…”


Конче-вихрогонче, грива разпиляло

в белоцветни вишни, –

толкова си нежно, толкова си бяло,

че едва те виждам.


Моля се за теб, а думите ми тръпнат –

както си говоря,

още ми се счува някой с плахи стъпки

да събужда двора.


Ала там е пусто – грохналите двери

все не се отварят…

Никой вече няма тук да го намери –

край Демирхисар е.


Препусни нататък, близнало с копита

вишневото клонче…

В този град-въздишка, този град-молитва,

конче-вихрогонче!


 

Мисленето е труден процес. И болезнен!

Е-поща Печат PDF

Преди 1989 г. насила ни натрапваха съветската пропаганда, култура, начин на живот. Дори в петъците ни задължаваха да гледаме съветска телевизия. Всеки пионер и комсомолец беше длъжен поне веднъж да виси пред разни бетонни, грозни паметници на съветската армия поне за няколко часа. А новобрачните двойки си оставяха там букетите... И руският език и литература бяха задължителни в училище. Подигравахме се на съветските туристи, които винаги се движеха в групи, жените - с басмени рокли, мъжете - с костюми и сандали на бос крак...

Английският език беше презиран, а американската музика - направо забранена. Без никакви логични обяснения и разумни доводи. Някой много го беше страх от рок енд рола и от джаза!

Аз тогава отказвах да уча руски, и не пропусках да запиша новия албум на Айрън мейдън или Мотлей крю. Използвах всяка възможност да говоря английски и да гледам филм с Джесика Ланг и Сам Шепърд.

40 години по-късно стигнахме до там да сваляме постановки, ако музиката е на Чайковски или текстът - на Пушкин. Без английски забрави да си намериш свестна работа или да завършиш университет. Стигнахме до там, че да подменяме българските думи - вече не започваме, а инициираме, куролацията се вихри с бесни темпове и дори 2-годишните разпознават логото на ресторанта с най-скапаната храна в света.

Аз сега гледам предимно съветски и руски филми, ходя в руски църкви и тайно следя забранената у нас руска телевизия... Защото същите онези, които през 89‘ анатемосваха американската култура и английски език, същите, че и децата им, сега врещят против всичко руско и страх ги тресе от Русия.

Не съм историк, въпреки, че обичам историята, но съм за справедливостта. В природата трябва да има равновесие!

Няма да давам оценка на паметника на съветската армия, която е освободила Европа и света от фашизма, и без която сега България щеше да свършва при Пловдив и на 50 км. от София. И доколкото ми е известно, не е убила нито един българин, но рамо до рамо се е сражавала с българския войник до Берлин. Няма и да повдигам въпроса защо в Англия няма нито един разрушен паметник, въпреки, че англетата имат много от какво да се срамуват. Но, ме гложди мисълта, като сме тръгнали да премахваме паметници на окупатори и злодеи, що ще паметникът на американските летци, бомбандирали клета България и убили 4208 българи, в центъра на София?

Малко фактология:

В следствие бомбандировките броят на загиналите мирни жители е 4208 души, а на тежко ранените - 4744 (мнозина от тях впоследствие са починали), или общо близо 9000 българи!

В София са разрушени 12 657 жилищни сгради и граждански обекти - болници, приюти, библиотеки, театри, църкви и синагоги. Същото се случва в Драгоман, Враца, Карлово, Кюстендил, Русе и още 180 населени места в тогавашните граници на страната.

Десетки хиляди хора остават на улицата през най-мразовитите дни на годината, защото най-значимите бомбардировки са извършени именно през зимните месеци. Но най-големият цинизъм, който няма как да бъде оправдан е, че американците са хвърляли бомби със закъснител, взривяващи се след като хората излязат от убежищата и играчки, заредени с експлозив, с нарочната цел да бъдат избити малки деца!

Дори да приемем, че летците са изпълнявали заповедите на началниците си, редно ли е да се издига паметник на убийци на жени, деца и старци? По същата логика би трябвало да изградим в Батак паметник на Ахмет ага (Барутанлията), а на Шипка (или още по-добре в Ст. Загора) - на Сюлейман паша!

Организаторите на тези бомбардировки не са съдени след войната единствено, защото САЩ бяха победители - такова е и признанието на генерал Къртис Ле Мей от военната авиация на САЩ: „Ако бяхме изгубили войната, щяха да ни съдят като военнопрестъпници…“

И защо, в такъв случай, признателните германци, закърмени с евроатлантически ценности и дългогодишни съюзници на САЩ в НАТО, още не са изградили монумент на американските въздушни асове, изравнили със земята Дрезден (заедно с Кралските ВВС на Англия)? А благодарните Японци се бавят да поставят поне по един бюст на пилотите, изпепелили Хирошима и Нагасаки?

Не трябва ли да очакваме и реципрочни действия от страна на Съединените щати - например да издигнат паметник на загиналите японски летци при Пърл Харбър, още повече, че те не са убивали мирни жители?

В българския език е трудно да се намерят думи, които адекватно да предадат демагогията и лицемерието на западната либерална демокрация. А какво да кажем за лакейското поведение на нашите политици, за предателството им към Българската история, за гаврата с паметта на хилядите невинни жертви и героизма на летците, загинали да защитят родното небе?!

Моето предложение е да бъде направена подписка за премахването на въпросния паметник, която да бъде връчена на настоящия американския посланик в България. Ако граждани на САЩ желаят да отдават почит на военните си летци, загинали на наша територия, най-подходящото място за това са военните гробища.

Мисленето е труден процес. И болезнен! За тия, които нямат памет.

 

 

„НОВИЯТ СВЯТ“ НА ИЗВРАЩЕНЦИТЕ КАТО ВСЕМИРНА СОДОМСКА АНТИЦЪРКВА

Е-поща Печат PDF

Продължение от брой 8


Джендърът трябва да се определя според личния избор на човека, който може да се мени в зависимост от влечението – това и започва да се нарича „джендърна идентичност“ (англ. „performance”).

Всички тези теории лежат в основата на проекта за

тотална световна сексуална революция, насочена към „отчуждение“ на човека от неговия пол,

въпреки че в зависимост от пътя за неговата реализация поддръжниците му могат да се разделят на две групи. Едната се застъпва за скрито разрушаване на културния и социалния порядък, основани на разделение по полов признак, докато другата избира максималисткия вариант, отричащ самата физическа природа на половото разделение, и се бори за пълна сексуална анархия.

Друга писателка извращенка, Моник Уитинг, представителка на радикалното крило на лесбийското движение и автор на модната теория Straight (което значи „сексуално правилен“), твърди че не съществуват нито мъже, нито жени. Тя нарича тези категории „езикови хитрости“, с помощта на които е устроено цялото хетеросексуално общество, и призовава да се освободим и да изобретим нов език и нова граматика, като заменим всички думи, свързани с пола (майка, баща, мъж, жена), с нови, „джендър неутрални“. Още един куиър философ, Жак Дерида, обобщава своите размишления така: „А защо да не измислим нещо друго, друго тяло? Друга история? Друга интерпретация?“.

В резултат, именно това добре сплотено куиър течение успява да утвърди понятията „джендър“ и „джендърна идентичност“ не само в социологията, но и в правовата сфера, превръщайки ги под името „сексуална ориентация“ в основополагащ елемент на строящия се

нов сексуален ред.

А това на свой ред залага началото на тотална разруха. Работата е в това, че макар и понятието „сексуална ориентация“ да се счита за параван на хомосексуализма, в нито един от международните и националните документи то не е конкретизирано, така че нормален статут може да се придаде на всяка сексуална ориентация.

Т.е. всеки сексуален акт, даже и такъв, който днес се разглежда като престъпен, но извършен по доброволно съгласие, може по право да стане социално легитимен. Това се отнася и за полигамията, и за полиандрията (многомъжство), и за сексуалното мултипартньорство, и за бисексуалността, и за инцеста, и в крайна сметка и за педофилията, и за зоофилията (тук и защитниците на животните няма да помогнат).

Сега всичко зависи от степента на „напредналост“ на обществените върхушки, които или само са членове на световната содомитска мафия, или се намират под нейното мощно влияние.

Юридическо признание на содомитската мафия.

Реабилитацията на хомосексуализма довежда не само до рязкото нарастване на броя на извращенците, но и до по-нататъшна консолидация на това агресивно общество, целящо преход към нови форми на експанзия. Както правилно сочи един от изследователите, хомосексуалистите са подобни на ракови клетки. Докато имунната система изчислява и унищожава отделни ракови клетки, те съществуват в групи, за да преживеят, като лъжат клетките на имунния контрол. „Те се развиват до такава степен, че най-горните клетки започват да задушават долните слоеве и ги унищожават. В резултат се получава гнилостна маса, която отравя организма, развива се т.нар. туморна интоксикация. Това е директна аналогия с гей-мафията“.

Наистина, те не се задоволяват с легализацията и действайки като престъпно общество, искат за себе си особен статут и особени права, които да ги поставят в уникално положение и да им позволят открито да пропагандират и налагат своя мироглед и начин на живот. Именно в това се заключава смисъла на отстояваните от тях права. Въвеждайки понятието „сексуално малцинство“, което в момента се използва вече и в юридически документи, те започват да настояват не само за директното им включване в антидискриминационни закони, но и за приемане на отделни закони за „сексуалните малцинства“ и даже за директно упоменаване на „сексуалната ориентация и джендърната идентичност“ в текстовете на Конституциите.

Образувало влиятелно лоби в международните организации, ЛГБТ обществото постига през 1993 г. включване на Международната организация на гейовете и лесбийките в числото на организациите, акредитирани в ООН. Тази организация провежда мониторинг на ситуацията и ежегодно на 17 май публикува карта, отразяваща положението със спазването на правата на сексуалните малцинства в света. В същата година Управлението на Върховния комисариат по бежанците, в своите консултативни заключения, започва да определя хомосексуалистите като „особена социална група“, а през 1995 г. ООН внася нарушаването на правата на сексуалните малцинства в състава на нарушенията на основните човешки права. Най-последователен и безкомпромисен

защитник на правата на извращенците става Европейският съюз.

Началото на неговата активна позиция по този въпрос е положено в 1994 г., когато Комитетът по гражданските свободи и вътрешните работи към Европарламента съставя и приема документа „Равни права за хомосексуалистите и лесбийките в ЕС“, чийто автор е Клаудия Рот, представител на Партията на зелените на ФРГ. След резултата от изслушването Парламентът приема резолюция с препоръка към Съвета на министрите за забрана на всички форми на дискриминация според признака на сексуалната ориентация (включително сферата на партньорските отношения и осиновяването на деца), макар че съществуващият тогава Договор на ЕС не осигурявал съответстващата законодателна основа.

За поправяне на това положение ЛГБТ обществото, съвместно с други борещи се за равноправие групи, започват да лобират пред държавните правителства на страните-членки за приемане на поправки към Договора. Вследствие на това в новия Амстердамски договор от 1997 г. (влязъл в сила от 1 май 1999 г.) била внесена поправка, даваща на ЕС юридическо основание за борба с дискриминацията на основата на сексуалната ориентация. За това се споменава на стр. 13 от Договора, станал първият международен документ, който открито говори за сексуална ориентация.

Забрана на такава дискриминация е вписана и в Хартата на ЕС за основните права на гражданите на ЕС от 2000 г. Накрая, през 2006 г. Европарламентът приема декларация „Хомофобията в Европа“, в която неприемането на извращенците се определя в съответствие със същата тази формула на Бентам като „ирационален страх и отвращение към хомосексуалните, гейовете, лесбийките, бисексуалните и травеститите, които се основават на предразсъдък и са сродни на расизма, ксенофобията, антисемитизма и сексизма“.

При това към примерите за хомофобия са причислени не само преследването и убийството, но и изпълнени с ненавист речи, присмех и вербални оскърбления. Стига се дотам, че някои експерти предлагат хомофобията да се класифицира като „нетърпимо разстройство на личността“ заедно с расизма и сексизма и в недалечно бъдеще, по възможност, за това да се настанява в психиатрични заведения.

През 2010 г. подобна резолюция („Дискриминация по признака на сексуална ориентация и джендърна идентичност“) приема и Съветът на Европа. В нея се подчертава особената роля на парламентаристите по иницииране и съдействие на законодателните изменения в тази област.

Содомитските бракове като средство за унищожение на семейството

Главно средство за утвърждаване на изключителното положение на содомитите в обществото става издигането на тяхната идея за пълен отказ от института на семейството, което те обявяват за отживяло и преминало времето си явление.

Разбирайки, че това тяхно искане няма да мине, содомитите променят тактиката и започват активно да се борят за узаконяване на еднополовите „бракове“ с цел да унищожат тази институция отвътре. Това става ключов етап от сексуалната революция, насочена и против човешкото естество, и против прехваленото западно право.

По своята същност законно-официалното встъпване в съпружески отношения между мъжа и жената се явява продължение на този брак, за който Бог благословил сътворените от Него Адам и Ева. С това благословение Бог засвидетелствал естеството на човешката природа такова, каквото Той го е създал. Както пише Йоан Златоуст в „Книга за девството“, „бракът е даден за детерождение, и най-вече за погасяване на естествения плам. Впоследствие, когато се напълнили и земята, и морето, и вселената, останало само едно негово назначение – изкореняване на невъздържанието и разпътството“.

Така че, вървейки против естеството на човешката природа, отричайки различието между половете и чина на съпружеството, содомитите не могат да искат за себе си това, което Бог е благословил за мъжа и жената. Що се отнася до европейското право, еднополовите съюзи изискват изключване от законодателството на понятието пол, т. е. мъжете и жените като основа на човешкото общество. Вместо тях трябва да бъдат упоменавани някакви безполови същества – „бракуващият се А“ и „бракуващият се Б“, „родител А“ и „родител Б“, „партньор А“ и „партньор Б“, които да се впишат не само в гражданския кодекс, но и в юридическите документи, регулиращи въпросите на трудовата заетост, социалното осигуряване и пр.

По този начин „мъж“ и „жена“, „съпруг“ и „съпруга“ изчезват като правни субекти. В резултат от правовата рамка се изменя и структурата на семейството като такова. Доколкото еднополовите бракове предполагат и правото на осиновяване на деца, това променя и характера на родството, слагайки кръст на връзките с биологичните родители и оставяйки децата без корени. Това представлява опит със законодателни актове да се измени биологичната реалност и да се създаде нов човешки род.

Решаващи стъпки по пътя на тази революция стават срещите в Кайро през 1994 г. и в Пекин през 1995 г., посветени на въпросите за народонаселението и положението на жените. Именно тук се взимат решения, полагащи началото на политиката на признаване на хомосексуалните бракове и разширяване на техниките за медицинско съдействие на хомосексуалните двойки. Работата е там, че в документите на конференциите определението за семейство се дава в толкова размити термини, че позволява съвсем свободното им тълкуване.

Така в доклада на каирската конференция, в раздела „Семейство, неговите функции, права, състав и структура“, се казва следното: „Макар и за различните социални, културни, правови и политически системи да са присъщи различни типове семейства, семейството се явява основното ядро на обществото и като такова има право на всестранна защита и поддръжка“. „Семейството приема различни форми, в зависимост от културните, политическите и социалните системи“.

Подобни формулировки тогава предизвикват сериозен скандал и много юристи отбелязват, че те неизбежно ще доведат до признаване на противоестествени съюзи. Въпреки че в последвалия документ е въведено общото понятие „двойки“, за което се прикрепя „вродени права“, в частност се указва необходимостта „да се помогне на двойките и индивидите да имат деца“, към което е прикрепена техниката invitro. По такъв начин проблемът за легализацията на хомосексуалните бракове и разширеното използване на спомагателни репродуктивни технологии от хомосексуални лица, бил юридически решен в рамките на ООН, след което Европейският съюз пристъпил към утвърждаване на тази политика в „европейското пространство“.

В резолюция от 8 февруари 1994 г. Европарламентът ясно поискал от страните-членки да прекратят забраната за създаване на семейства от хомосексуалисти, препоръчал да се гарантират редица права и преимущества на съпружеството, да се регистрира партньорството и да се премахнат ограниченията за осиновяване и възпитаване на деца. В своята Харта за правата на човека от 2000 г., ЕС се отказва от позоваване на пол при определението на брака и при потвърждаването на родителски права (говори се за равенство на родителите, без упоменаване на майка и баща).

В резолюция от 5 юли 2001 г., Европарламентът препоръчва на страните-членки вече промяна на законодателството в посока предоставяне на равни права на хомосексуалистите и да поставят на дневен ред пред ЕС въпроса за признаване на законните отношения между хомосексуалисти.

В доклада от 2002 г., Европарламентът препоръчва признаване за хомосексуалистите на равни права, произтичащи от съпружеството. Накрая в резолюция от 2003 г., Европарламентът повтаря искането да се отстранят всички форми на дискриминация на хомосексуалистите (юридически и фактически), в частност, по отношение на брака и осиновяването на деца.


Следва


 

ЗА ХОРАТА И КУЧЕТА

Е-поща Печат PDF

Трагедията с разкъсания от глутницата помияри проф. Тачков отново постави с пълна сила на дневен ред един от най уродливите плодове на “димукрацията” у нас - проблема с бездомните кучета. За съжаление, той изправя един срещу друг и групи хора с крайни разбирания по въпроса. По принцип уж всичко е ясно - бездомните четирикраки се кастрират, връщат се по местата им и така постепенно се решава въпросът с популацията им.

 


Страница 501 от 600