„Честният чиновник, това не е феномен, а недовършена работа на следствието“
(Анекдот в „Московский комсомолец“)
Както някога Панамските документи, така и Досиетата „Пандора“ днес показват, че цитираният по-горе анекдот важи и за висшите държавни служители – бивши или настоящи управляващи и техните „присъдружни“ - явни и скрити съдружници в престъпленията. По времето на първия или втория управленски мандат на ГЕРБ имаше някакъв мистериозен компактдиск, който Германия на Ангела Меркел любезно предостави на правителството на Бойко Борисов. Той съдържаше доказателства за наличието на тайни сметки в швейцарските банки на български политици и магистрати. Ако България наистина се управляваше честно и почтено, би трябвало, както в другите демократични страни по света, такива сведения да събудят интереса на Финансовото разузнаване, ДАНС, КПКОНПИ, Следствието и Прокуратурата, но уви! В нашето Отечество такива неща не стават дори след американски санкции срещу конкретни лица по закона „Магнитски“.
В най-добрия случай уличените в корупция ще изтъкват, че корупцията е световно явление и далавера, в която те не участват. А след като се оказа, че се губят 2 милиона евро, дадени от УЕФА на БФС за изграждането на спортна база в „Бояна“, председателят на футболната ни централа Борислав Михайлов дори си писа шестица по борба с корупцията. Той обясни високата самооценка в предаването „120 минути“ по Би Ти Ви с водещ Светослав Иванов с това, че във футбола ни нямало корупция. „Продължаваме напред“, това е девизът на новия-стар президент на футболния ни съюз.
С такива самохвалства омайва „Жени ГЕРБ“ и бившият премиер Бойко Борисов, „организатор и вдъхновител на всички наши успехи и победи“. Който се смята за абсолютно „невинен“ за грешките и престъпленията по време на 12-годишния му престой в МС. Борисов си приписва само заслугите за „успехите“, а неуспехите и корупцията адресира към правителството на тройната коалиция, това на Пламен Орешарски и служебните правителства, назначени от президента Румен Радев. „Лидерът“ на всички гербери направо е като тиган с тефлоново покритие!
За разлика от Борисов канцлерът на Германия Ангела Меркел реши да се оттегли от всички постове, оставяйки партията ХДС на Армин Лашет. Не сме чували Меркел да се оправдава с някой немски аналог на Пламен Орешарски, нито с тройна коалиция или с комунизма. Но и това не помогна за спиране на свободното падане на формацията, управлявала Германия четири мандата последователно и свързала се фатално с мигрантския потоп в Европа.
След обвинения и разследване за корупция и подкупване на медии, хвалещи властта, си отиде и „приятелят“ на Бойко Себастиан Курц, канцлерът на Австрия. Той предаде канцлерския пост на външния си министър Александър Шаленберг. А пък в Чехия Анджей Бабиш спечели парламентарните избори, но няма с кого да състави коалиционно правителство. Точно, както и Борисов не може да управлява, понеже партията ГЕРБ, на която е лидер, е нежелана за коалиционен партньор от други политически субекти, като изключим ДПС. Дори в Турция се говори, че президентът Ердоган, - другият голям „приятел“ на Бойко Борисов, няма да се кандидатира за нов мандат през 2023 г. Вместо него управляващата Партия на справедливостта и развитието щяла да издигне кандидатурата на сегашния министър на отбраната Хулуси Акар.
„Панта реи!“ казвал древногръцкият философ материалист Хераклит. Сиреч, „всичко тече, всичко се променя и в една река не можеш да се изкъпеш два пъти“. Само мераците на Бойко Борисов да командори партията и държавата, са неизменни. Доказват го и партийните листи за парламентарните избори, където той е водач в два МИР. На избираеми места са поставени и други ръководни гербери, като скандалните бивши министри на вътрешните работи Младен Маринов и Христо Терзийски, авторът на скандала „Кумгейт“, той и бивш министър на енергетиката Делян Добрев, бившият министър на труда и социалната политика Деница Сачева, председателят на ПГ на ГЕРБ в 46-то НС Десислава Атанасова, бившият вицепремиер, отговарящ за еврофондовете Томислав Дончев, бившият министър на енергетиката в третото правителство на Борисов Теменужка Петкова и новоизпеченият гербер и заместник-председател на ГЕРБ Даниел Митов, който мина и през МВнР. Липсва само уличеният в недеклариране на офшорна фирма Николай Младенов, бивш външен министър на ГЕРБ и бивш специален представител на ООН за Близкия Изток. От ГЕРБ уверяват, че подредбата на листите е направена от Централната Изпълнителна комисия. Всички знаем обаче, кой петел кукурига в тази тоталитарна „шайка“, според книгата на Антон Тодоров. Както „посъветва“ председателя на СОС Елен Герджиков да подаде оставка, понеже не защитавал ГЕРБ от нападки, така Борисов номинира еднолично за кандидат-президент ректора на СУ професор Анастас Герджиков. Формално професорът беше излъчен от Инициативен комитет, но няма как да му повярваме че е надпартиен, когато кандидатурата му се подкрепя от ГЕРБ. Не ни се вярва герберите да не са му поставили условия в замяна на своята подкрепа. И Росен Плевнелиев се опита да играе на надпартиен вечерта след като беше избран за президент, но Борисов бързо го приземи и без малко да му извади окото в опит да му издърпа ухото. Едно е демокрация, друго е герберско-борисовска демокрация! Ако, както показва последната анкета на „Алфа Рисърч“ сред твърдо решилите да гласуват, Анастас Герджиков се провали на изборите за държавен глава, ще опита жилото на тази „подкрепа“, като бъде обявен за единствен виновник за преизбирането на Румен Радев. Проучването на „Алфа Рисърч“ дава преднина на Румен Радев от 42,6%, пред професор Герджиков – 28,1%, Лозан Панов - 8,2%, Костадин Костадинов - 3,9%, Валери Симеонов - 1,8% и Волен Сидеров - 1,6%. Далеч зад тях са Веселин Марешки, Йоло Денев и други „олимпийци“, за които е важно да участват. Анти-Радевската реторика няма да им помогне. Включително на Лозан Панов, който нарече Радев фалшив герой, понеже подписал указа за назначаването на Гешев за главен прокурор, вместо да го задържи, с риск да бъде обвинен в нарушаване на Конституцията и да бъде „импийчнат“. Обаче Радев излезе при протестиращите срещу Борисов и Гешев, докато „храбрият“ шеф на ВКС изчака да му изтече мандата, за да „изока“. И е крайно време да спре да се прави на герой с късна дата. Защото, иска или не, с участието си на първия тур на президентските избори той помага на Борисов и неговия кандидат Герджиков да стигнат до балотажа.
Така стоят нещата и с кандидат-президента на ДПС Мустафа Карадайъ. И той пресоли манджата, като се хвана за двойното гражданство на Кирил Петков, назначен от Радев за служебен министър на икономиката. Защо човек, отказал се от канадското си гражданство да не може да бъде български министър, а човек, заявил, че неговата родина майка е Турция, да може да се бори за президентския пост? Очевидно и в ДПС имат особено разбиране за законност, демократичност и патриотизъм. Те се позовават на Конституцията, приета през 1991 г., както пиян се подпира на стълб от уличното осветление: не за да му свети, а за да не падне! Пропускат обаче факта, че когато се приемаше тази Конституция, от България още не бяха изтекли в чужбина над 2 млн. граждани. Които получиха право да гласуват на българските избори, но не и да се кандидатират за народни представители, президенти и министри. С това криво разбиране на демокрацията като дело на върховете, са изготвени и изборните листи на ГЕРБ, ДПС и ДБ. Нещо, за което бившият съдия Методи Лалов укори Христо Иванов, Ивайло Мирчев и Антоанета Цонева. Да му мисли кандидат-президентът Лозан Панов, който разчита на подкрепа от ДБ. И той ще бъде нарочен за виновник, зад който ще се скрият истинските архитекти на предначертания провал на „демократите“.
Реденето на листите отгоре надолу не е нова практика и за ДПС. Ето защо, напук на списъка „Магнитски“ и Досиетата „Пандора“, скандалният „най-голям дарител“ на ДПС Делян Пеевски отново ще е водач на две листи, едната от които във Велико Търново. Понеже вече ще му трябва депутатски имунитет, какъвто впрочем ще трябва и на Бойко Борисов. Ето кое буди отвращението на избирателите, констатирано от социолозите. Според последната анкета на „Алфа Рисърч“, проведена в периода 4-10 октомври сред твърдо решилите да гласуват, предпочитанията са както следва: ГЕРБ - 23,1%; БСП - 16,8%; „Продължаваме промяната“ - 15,9%; ДБ - 10,9%; ИТН - 10,4%; ДПС - 9,3%; ИБГНИ - 3,2%; „Възраждане“ - 2,9%; ВМРО - 2,1% и други - 5,4%. А според анкетата на „Екзакта Рисърч Груп“, проведена сред 1025 души в периода 06-12 октомври, подкрепата за партиите е по-различна: ГЕРБ-СДС - 23,5%; „Продължаваме промяната“ - 15,5%; ИТН - 15,2%; БСП - 15,0%; ДБ - 10,2%; ДПС - 9,7%; ИБГНИ - 2,6%; ВМРО - 2,5%; “Възраждане“ - 1,9% и други - 4,2%. Тези данни, колкото и противоречиви да изглеждат, би трябвало да направят ръководствата на партийните централи по-скромни. Особено впечатляващо е сгромолясването при ИТН. Дано то да отрезви техния аятолах Слави Трифонов, който заедно с Христо Иванов и Атанас Атанасов осуети сформирането на редовно правителство още в 45-то и 46-то НС. Но фактът, че Трифонов поставя електронното гласуване като предварително условие за участие на ИТН в коалиционно управление, а последните двама застанаха зад президентската кандидатура на Лозан Панов, вместо зад Румен Радев, показва колко бавен е процесът на политическото отрезвяване у нас. Сякаш за да потвърди това, жребият в ЦИК постави на първо място в листата на кандидатите за президенти вечния „протестър“ Йоло Денев. Втори е русофилът Николай Малинов, трети е Росен Миленов, четвърти е „патриотът“ Валери Симеонов, пети е лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Действащият президент Румен Радев е с номер 6, кандидатът на ГЕРБ, професор Герджиков е с номер 15, а кандидатът на ДБ Лозан Панов – с номер 19. Последен с номер 23 е Веселин Марешки. По ирония на съдбата списъкът започва с един побъркан и безнадежден авантюрист и завършва с човек, осъден на две инстанции на 4 години затвор! Само странното туткане на ръководения от Лозан Панов ВКС, който още не се е произнесъл като последна инстанция по делото на Марешки, го спасява временно от затвора. Безнадеждната ситуация в нашето правораздаване може да се опише с казаното от Капитан Петко войвода в едноименния филм: „Умрял да цериш, луд да тешиш, пиян да черпиш!“ Дали тя ще се промени след изборите? Ще поживеем, ще видим!
Несъмнено ще преживеем и икономическата, и енергийната и здравната кризи, но дали ще видим свестен и честен политик начело на държавата? Това е въпрос с повишена трудност. Защото, както пише Ботев, „Свестните у нас считат за луди“.
След срещата в Брюксел, на която се реши страните-членки да дадат близо един трилион за въоръжение, Европейският съюз се изражда във военен съюз.
Новото име на ЕС е Европейски военен съюз (ЕВС).
Паралелно с това почти всички страни в ЕВС членуват и в НАТО. Което означава, че вече имаме два военни бюджета – европейски и натовски.
От днес европейската интеграция е на военни релси. Затова и първата работа на премиера Желязков след форума в Брюксел бе да посети военните заводи в Сопот и Казанлък, където сипеше щедри обещания за реки от военни поръчки.
Безумието на лидерите на „Старата Европа“ ще ни направи още по-бедни и по-болни, защото българската вноска от 1,5 млрд. евро ще се плати от разходите за здравеопазване и пенсии. Каза ни го шефът на НАТО Рюте.
Докато САЩ налагат мир в Украйна, замразяват НАТО и размразяват ледовете с Кремъл, ЕВС се превъоръжава и се готви за война с Русия. Европа се трансформира в психиатрия, в която пациентите са поели управлението.
На 1 януари 2007 г. България бе приета в политически и икономически съюз под името Европейски съюз, а не в Европейски военен съюз.
Неизбежно е - време е да последваме примера на Виктор Орбан и поискаме референдум за членството на България в Европейския военен съюз. Това ще е драматичен вот, от който зависи оцеляването ни като народ и съществуването на българската държава.
А има и друга драма - мутренската върхушка и подопечният й Конституционен съд няма да го допуснат, както незаконно анулираха 600 000 подписа за референдум за еврото.
Но най-голямата драма е дълбокият зимен сън на оскотелия Народ.
Народ, който се пробужда само за едната промоция в магазина, който продава гласа си за 50 лева и избира за водачи негодници и крадци...
|
„Най-добрата стратегия е да бъдеш силен: първо изобщо, после окончателно“.
(Карл фон Клаузевиц)
Докато у нас се водеше полемика дали случващото се в Украйна е специална военна операция, както твърдеше бившият служебен премиер и бивш министър на отбраната в редовното коалиционно правителство, генерал Стефан Янев, или война, както опяват невежите във военното дело политикани, в турските вестници се появиха коментари на пенсионирани генерали, цитиращи немския военен теоретик Карл фон Клаузевиц и неговия труд „За военното изкуство“. Някога в нашите военни училища и ВА „Г.С.Раковски“ най-често се цитираше неговото определение за войната като продължение на политиката с други, насилствени средства. Изтъкваше се, че Клаузевиц е имал предвид само външната политика, докато според марксистко-ленинската трактовка, войната е продължение и на вътрешната политика. Т.е., каквато политика е водила господстващата класа вътре в страната, такава е и външната й политика. И, значи, войната е продължение с други средства и на вътрешната политика. А пък самата война се води чрез поредица от военни операции, които са съвкупност от съгласувани по време, място, обхват, цели и средства удари и придвижвания на войски.
Войната не е априорно ограничена по време, поради което в историята на човечеството има 30-годишни, 100-годишни, 5-годишни, двуседмични или 7-дневни войни. В случая с руско-украинския конфликт, терминът „специална операция“, употребен от руския президент Владимир Путин и нашия генерал Стефан Янев, е съвсем уместен. Защото никой не си представя конфликтът в Украйна да продължи месеци и години, нали? Освен ако не се трансформира в гражданска война, каквато в Донбас се води от 8 години. Когато Байдън спомена за Трета световна война, руският външен министър Сергей Лавров му отговори така: „Третата световна война може да бъде само ядрена!“ А такава война никой не може да спечели. Ето защо Пентагонът отмени изпитанията на нова междуконтинентална балистична ракета с обяснението, че не желае да нагнетява ядрено напрежение, а иска да даде пример на Москва.
Преди в ЕС и България да „хакнат“ официалните руски телевизии и интернет сайтове, за да не се чува друга „дезинформация“, освен западна, от студиото „Время покажет“ на Първи канал на руската обществена телевизия ОРТ прозвуча следното обръщение към закъснелите миролюбци в Украйна и по света: „И на нас не ни харесват кадрите с взривове, разрушения и бягащи мирни жители. Но за разлика от вас, ние не ги харесвахме в продължение на осем години, когато ги гледахме в Донбас, а на вас те започнаха да не ви харесват едва сега“. Това за нехаресването на взривовете и човешките страдания би могло да се каже и за операция „Шок и ужас“ на САЩ и Великобритания, които през март 2003 г., без резолюция на Съвета за сигурност на ООН нахлуха в Ирак и бомбардираха Багдад. Цивилните жертви изобщо не се брояха. Само за някаква привидност на международно право беше сформирана „коалиция на желаещите“, в която за наш срам хора като Соломон Паси въвлякоха и България. Да не говорим за Мадлин Олбрайт, държавният секретар на САЩ по време на Войната в Залива през 1991 г. , която твърдеше, че гибелта на 500 000 иракски деца е приемлива цена за свалянето на диктатора Саддам Хюсеин. Тогава нито в Украйна, нито у нас имаше масови протести пред посолствата на САЩ и Великобритания! Както нямаше и, когато през 1999 г. НАТО бомбардираше Белград и мостовете над Дунав и Сава. Разправата със Сърбия война ли беше, или операция? Но да обясняваш разликата между война и военна операция на хора, които не са служили дори като трудоваци, е безнадеждна работа. Затова нашият премиер и подобните нему повтарят в захлас онова, което набиват в ушите на публиката Джо Байдън, Борис Джонсън, Урсула фон дер Лайен и Йенс Столтенберг. Дори са склонни да повярват на фалшивки, като тази, че руснаците са инсталирали мобилни крематориуми, в които изгаряли труповете на загиналите, за да не личат човешките загуби. Това съобщение цъфна не на сайта на някоя жълта медия като ПИК, а в този на вестник „Сега“ (25.02.2022). И когато водещата на предаването „Лице в лице“ по бТВ Цветанка Ризова подхвърли това на бившия военен министър Красимир Каракачанов, той не издържа: „Това с подвижните крематориуми ми идва в повече. Първата жертва на войната е истината.“ По-късно „фейк новината“ бе заменена с друга: за труповете на загиналите 498 руски военни били приготвени хладилни вагони. Това пишеше в турския всекидневник вестник „Миллиет“ (03.03.2022).
Разбира се, на обикновените украинци, руснаци, българи и други, които спят в мазетата на жилищните блокове или в метростанциите на големите украински градове, включително в Донбас, им е все едно как на военен език се нарича онова, което прави живота им по-черен от нощ. Героичните пози на украинския президент Володимир Зеленски, „защитаващ“ родината от бетонен бункер и периодично „прощаващ се“ с колегите си от НАТО и ЕС, са в известно отношение продължение на ролята, която той играеше през 2015 г. във филма „Слуга на народа“. По-късно основа едноименна партия и спечели президентските избори в Украйна с над 72% от гласовете. Победи шоколадения олигарх Петро Порошенко, съден днес за държавна измяна. Само че онова, което се случи на сънародниците му и по негова вина, не е кинокомедия, а истински филм на ужасите. За съжаление, точно на 3-ти март, празника на нашото Освобождение, нашите освободители се обстрелваха взаимно с ракети и снаряди, а на Шипка агитката на „Възраждане“ освирка премиера Кирил Петков и дори го улучи със снежна топка. Национално единство, та дрънка! Добре е все пак, че българинът не е загубил способността си да съчувства и помага на бягащите от военните действия и отново отвори дома си за бежанци от Украйна. Ако загубим и тази си чувствителност за чуждата болка, всичко сме загубили. Заслужава си все пак да цитирам турския президент Ердоган, който на упрека на опозицията, че не прави нищо за Украйна, отговори: „Каквато чувствителност проявявате към Украйна, да бяхте я проявили и към Турция. Трябва ли някой да ни нападне, за да поставите Турция в дневния си ред?“. След което лидерът на основната опозиционна Народно Републиканска партия Кемал Кълъчдароглу заяви, че Турция трябва да остане неутрална в руско-украинския конфликт. И че всяка дума във външната политика трябва да бъде добре претеглена и обмислена, защото външната политика не е като вътрешната.
Можеше ли трагедията в Украйна да се избегне? Можеше, ако в САЩ, Великобритания, ЕС, НАТО и в самата Украйна имаше лидери от калибъра на Шарл Де Гол, които не страдат от сляпа русофобия, а са отворени за взаимно изгодно сътрудничество с Москва. Не като настоящите, които се снишават пред Байдън и гледат на Украйна като на поредното предмостие срещу Русия. И респективно, като на буфер срещу ответната руска реакция на експанзията на един военен блок, за който френският президент Макрон беше казал, че е изпаднал в мозъчна смърт.
Когато президентът Тръмп предупреди лидерите на страните-членки от НАТО, че трябва да плащат повече за своята отбрана, а не да разчитат на САЩ да ги пазят, в Париж и Берлин сериозно се замислиха за създаването на европейска армия, отделна от НАТО. До избухването на руско-украинския конфликт, под натиска на Байдън тази идея беше вдигната на полицата. Но играейки със санкции по нервите на Кремъл и давайки на Зеленски неосъществими обещания за членство в НАТО и ЕС, Западът фактически подготви почвата за днешните събития. Голямата грешка на Украйна беше, че прекалено много се довери на САЩ и сега бере последиците от трупаното с години напрежение в отношенията си с Русия. ЕС и НАТО също подхранваха в Киев лъжливи очаквания. И когато Путин реши да прекатури шахматната дъска, те се оказаха неспособни на нищо друго, освен на икономически санкции, от които щяха да пострадат най-вече европейските страни. Но, както отбеляза Ергин Йълдъзоглу: „Германия се събуди“. И цитира изявление на германския канцлер Олаф Шолц, че Германия ще инвестира 100 млрд. евро в модернизацията на националната армия. („Джумхуриет“, 03.03.2022). Според коментара на Мехмет Гюллер, в същия брой на вестника, същинската цел на Путин не е да завземе Украйна, а да отдалечи Европа от контрола на САЩ. Европа, макар и по-слаба военно, но под контрола на САЩ, била по-опасна за Русия от една самостоятелна и силна Европа. Следователно, събуждането на Германия в известен смисъл е реализация на главната цел на Путин. Отчаяните напъни на Вашингтон да реанимира трупа, наречен НАТО, чрез разширяването му на Изток и обкръжаването на Русия, доведоха до днешната ситуация в Украйна. Русия преглътна присъединяването към НАТО на редица страни от Централна и Източна Европа, включително България и Република Северна Македония, но не можеше да допусне Западът да я обкръжи и откъм Украйна, Черно море и Кавказ. Защото Киевска Рус е люлката на руската държавност изобщо. И това, че днешните управляващи в Украйна забраняват руския език и предлагат страната си на НАТО и ЕС напук на Русия, е проява на черна неблагодарност и историческо безпаметие. През територията на Полша, Крим и днешна Украйна, врагът на два пъти е стигал до портите на Москва: през 1812 г. при Наполеон и през 1941 при Хитлер. Трети поход на Обединения Запад няма да има! Военната операция на Русия в днешна Украйна е провокирана от съвсем конкретните заплахи „Незалежная“ да бъде използвана като ядрена военна рампа срещу Русия. Не някой наш медиен папагал, а турският журналист Мустафа Балбай написа, че в Украйна, на 50 километра от руската граница и на 400 километра от Москва има американска военна база с 6 ракетни пускови установки. („Джумхуриет“, 02.03.2022). А според Арслан Булут, в Киев и Лвов има две американски военни лаборатории, работещи по програмата на Пентагона за намаляване на опасността от биологическа война. („Йеничагъ“, 28.02.2022). Слуховете, разпространявани от украинската и западната пропаганда за радиоактивен теч от Чернобилската АЕЦ бяха опровергани дори от турски експерти, според които стоманобетонният купол над изгасените реактори е с такава дебелина и здравина, че дори при пряко попадение на ракета или при земетресение не може да има изтичане на радиоактивни материали. Но съвсем не е изключено от споменатите биологични лаборатории да бъде „изтърван“ вирус, подобен на „китайския“, който, според Пекин, е бил пуснат от американска военна лаборатория две години преди да избухне пандемията на коронавируса.
Що се отнася до кризата в Украйна, по която между Москва и Киев се проведоха
два кръга преговори,
будят недоумение предварителните условия, предявени на първия тур от украинската делегация в Гомел. А именно, да се преустанови огънят и руските войски да напуснат всички украински територии, включително Крим и Донбас. Подобен ултиматум може да поставя само страната победителка, каквато Украйна не е. Зеленски, който се крие на безопасно място или е полудял, или някой му обещава това, което досега не е получил: ядрено оръжие на украинска територия. Този някой не е нито НАТО, нито ЕС, а американският президент Джо Байдън. САЩ са далеч от Русия и са единствените печеливши от конфликта, който повлича надолу Европейския съюз. В този смисъл кризата в Украйна е и резултат на една авантюристична политика, и средство за пресичане в зародиш на всякакви опити на ЕС за самостоятелна и независима от Вашингтон икономическа и отбранителна политика. Украйна е „лепилото“ за запазване на единството и на ЕС, и на НАТО. В своето безсилие да спрат опасното подхлъзване на Стария континент към унищожителен ядрен конфликт с Русия и Китай, Европейската комисия и Европейският парламент стигнаха до абсурдни решения.
Първо, да осигурят терен само за западната дезинформация относно случващото се в Украйна. Свободният обмен на идеи да върви по дяволите!
Второ, въпреки украинско-руския конфликт, да започнат спешно процедура за разглеждане на украинската молба за членство в ЕС.
И трето, за първи път от създаването на Евросъюза, той да развърже кесията, за да купи оръжия на Украйна. На това се казва да тичаш към пожара с туба бензин. Сега остава Сърбия или Албания да нападне Северна Македония, за да бъде спешно приета тя в ЕС. Не че приемането й в НАТО стана според принципите на Алианса. Принципите са затова да бъдат нарушавани, щом това е „политически коректно“, т.е. изгодно на САЩ. За щастие, нашият СЕМ още не се е сетил да забрани турските медии и интернет сайтове, както направи с руските. Някой може да каже, че са ни върнали във времето преди Девети септември 1944 г., когато една част от българите са слушали радио Лондон, други - нелегалното радио „Христо Ботев“ от Москва. Или „Радио Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“ по времето на социализма. Историята наистина се повтаря: в нашия случай, като фарс! И това идва в резултат на натиска на ЕК, начело с г-жа Урсула фон дер Лайен, решила да се бори с „дезинформацията“, която според нея идва само от руските държавни медии! ЕС потъпка без свян и други свои „ценности“, че свободата на мисълта ли ще пожали!
На седмия ден от протестите в България, премиерът Борисов се обръсна и отлетя за Брюксел. Там лидерите на ЕС и страните членки трябваше да гласуват бюджета на Евросъюза за периода 2021-2027 г. от 1, 074 трилиона евро и Фонда за възстановяване от коронакризата в размер на 750 милиарда евро, от които 500 милиарда грантове и 250 милиарда кредити. Обаче нещата се закучиха и на Бойко му се наложи да поостане до 11-тия ден на протестите срещу него и главния прокурор. На 20 юли НС обсъди внесения от БСП вот на недоверие, на 21 юли вотът бе отхвърлен с дружни усилия от депутатите на ГЕРБ, ОП и „Воля“, а пред парламента скандираха стотици граждани, „завиждащи” на „успехите“ на управлението. Преди това трима министри бяха заложени на дузпата в очакване да бъдат изгонени след вота на недоверие. Не, заради корупция и некадърност, а заради „внушения“, че са свързани с ДПС. Така първият етап от „ремонта“ на кабинета започна с
разграничаване на Борисов и ГЕРБ от Доган и ДПС.
После премиерът се захвана с международното положение и най-вече с разпределянето на парите от обсъждания в Брюксел бюджет на ЕС за периода 2021-2027-ма година и особено на тези от Фонда за възстановяване от коронакризата.
Понеже канцлерът на Германия Ангела Меркел имаше рожден ден на 17 юли, Борисов й подари сребърна бъклица с гюлово масло. Но, преди да му благодари, Меркел посочи стърчащия му извън маската нос, за да разбере, че антивирусните изисквания се отнасят и за него. Не ми се вярва да се е израдвала много и на подаръка му. Защото да подариш на жена цяла бъклица с розова вода може да означава, че я смяташ за нечистоплътна. Все едно че чувам Чудомировия хаджи Койо хаджи Стойоолу да гълчи дъщеря си: „Ти цяла ли се къпеш в ливанто, мари? Отдалече още миришеш на пор!“
По същото време протестиращите в София носеха плакат, пресъздаващ корицата на излязлата неотдавна в Гърция книга на Алеко Константинов „Бай Ганьо“. Уж случайно издателите на „Барба Ганьос“ бяха поставили на корицата образа на Бойко Борисов, вместо този на покойния Георги Калоянчев, изиграл литературния персонаж в едноименния филм у нас. Така или иначе, разликата между литературния герой и неговия съвременен интерпретатор е несъществена: вместо дисаги с мускали, премиерът Борисов носеше сребърна бъклица с гюлово масло. Което, разбира се, не му помогна още в първия ден от сбирката на ЕС в Брюксел да получи очакваните 13 милиарда евро. Лидерите на Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания се запънаха категорично
срещу раздаването на парите на техните данъкоплатци на „счупените държави“ от Южна и Югоизточна Европа,
прочути с мързеливия си и корумпиран политически и бизнес „елит“. Т.нар. „пестеливи държави“ настояваха за орязване наполовина на грантовата част от Фонда за икономическо възстановяване, както и за правото на всяка страна да налага вето върху решенията за размера на безвъзмездната помощ, отпускана на провалени държави като България. Борисов първо обвини нидерландския премиер Марк Рюте в желание да бъде полицай на Европа, после се фотографира с него в знак на солидаризиране. На 21 юли сутринта, недоспал и отегчен, Борисов извести на целокупния български народ, че България ще получи 29 милиарда евро до 2027 г., от които близо 7,8 милиарда грантове плюс 200 милиона евро за изостаналите и бедни райони. Плъзна обаче слухът, че е получил тези пари, защото се е съгласил да бъде спряна АЕЦ „Козлодуй“ през 2027 г.
Низините не искат да живеят по старому, а върховете не могат да управляват по новому.
Тези признаци на всяка революционна ситуация са налице у нас и само управляващите се правят, че не ги забелязват. Затова са съгласни и извършиха „мащабен ремонт“ на кабинета, но не и на предсрочно сдаване на властта и провеждането на предсрочни парламентарни избори. Преди повече от два века немският философ Лудвиг Фойербах е написал: „Бедна Германия не може да си представи живота без Бог на небето, без монарх в двореца и без полицай на улицата!“. Днес една част от България също не може да си представи живота без Борисов като премиер. Но това, което сънуват партизаните, чиновниците и феновете на ГЕРБ, не се споделя от масите протестиращи. Те не искат смяната на отделни министри, нито мащабен ремонт на кабинета, а оставката на цялото правителство, на неговата бухалка в лицето на главния прокурор Гешев, и на медийната баданарка в лицето на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, смятан също за човек на ДПС. Пресмятайки шансовете вотът на недоверие да не мине, „опозиционната“ партия „Воля“ на Веселин Марешки обяви предварително, че ще се въздържи. Кабинетът оцеля, но с това кризата в управлението няма как да приключи.
Изпъждането само натрима министри бе недостатъчно за протестиращите на улицата, които искаха и все още искат оставката на самия Бойко Борисов и цялото правителство, плюс тази на главния прокурор Гешев. След коалиционния съвет на 23 юли, самият Борисов изтъкна причини за смяната на министрите, съвсем различни от внушенията, че са свързани с Делян Пеевски, които уж бяха посочили областните координатори на ГЕРБ. На 14-тия ден от протестите Борисов „откри“, че Владислав Горанов не е упражнявал контрол върху Комисията по хазарта, че полицията на Младен Маринов е упражнила ненужно насилие спрямо протестиращи младежи, а в Министерството на икономиката на Емил Караниколов са се раздавали съмнителни бонуси. Тоест и тримата министри са за съд, а не просто за освобождаване. Към нарочените за изгонване трима министри бе прикачена и министърът на туризма Николина Ангелкова, за която се твърди, че сама си е подала оставката. Това май е единственото добро дело в живота й. Но имената, които бяха предложени да заместят освободените министридават даде пълно основание на Христо Иванов да заяви, че Борисов само размества столовете на потъващия герберско патриотичен „Титаник“.
България е съществувала повече от 1300 години без Бойко Борисов и Иван Гешев, ще преживее и без тях.
Така че изхвърлянето им от властта не бива да се разглежда като трагедия. По-лошо не може да стане! Главният прокурор Гешев, подобно на нарочените за смяна министри, също ще бъде изоставен като излишен баласт. Но, след като преди това привлече върху себе си и предназначените за Борисов гръмотевици на народния гняв. Окопната война, която той води, е безнадеждна. Още повече, че точно на 23 юли, в отговор на запитване от министъра на правосъдието, Конституционният съд обяви своето решение, че всеки редови прокурор може да разследва главния прокурор. Шевовете се пукат, господа съдебни заседатели, кой знае къде може да завърши и Гешев. Той обаче ще повлече със себе си и Висшия съдебен съвет, който го „избра“, въпреки несъгласието на президента, на съдийското и адвокатското съсловие.
Евентуалното излизане в дългосрочен отпуск, или доброволното оттегляне на Борисов от премиерския пост не означава, че се е отказал да дърпа конците на изпълнителната, законодателната, съдебната и медийната власти. В този сценарий обаче има един пропуск, абсолютно достатъчен, за да не се сбъднат кроежите на управляващите: оставането на ГЕРБ на власт е неприемливо за народа, който излезе на улицата и там осъзна силата си. Протестиращите не приемат вече да ги управлява не само Бойко Борисов, а и всеки, когото ще предложи партията ГЕРБ. Или „шайката“, както я нарече Антон Тодоров, преди да се присъедини към нейната парламентарна група. Абсолютно нежелани са и коалиционните партньори на Борисов – официалните, като ВМРО, НФСБ и „Атака“, и ортаците „ад хок“, като ДПС и ПП „Воля“. Да не забравяме и вътрешнопартийната опозиция в БСП в лицето на Георги Гергов и Сергей Станишев. Първият призовава за коалиране с ГЕРБ, а вторият – за кръгла маса ГЕРБ-БСП. „Събрахме се!“, както се казваше в една телевизионна реклама.
Вярно е, че никой не знае какво ще бъде съотношението на силите в НС след евентуалните предсрочни избори. Но именно това прави излишни „пророчествата“, че ГЕРБ е без алтернатива и тя ще състави бъдещото коалиционно правителство на България. Преди да са се обозначили всички участници в предизборната надпревара, всякакви „политолъжки“ анализи приличат на гледането на ръка от циганките. С тази разлика, че ако не искат да бъдат глобени, мургавите врачки трябва да носят маски и да дезинфектират протегнатата им за гледане ръка. Докато проправителствените „врачки“ могат да лъжат без никакви противоепидемични мерки.
|
