Юрий Тавровский (1949) е руски специалист за страните на Югоизточна Азия. Избродил е като пътешественик Китай и Япония. Написал е няколко книги, една от които „Новият път на коприната. Най-важният проект на 21 век“ - преведена и в Китай. В последната си книга „Америка срещу Китай. Поднебесната се подготвя на фона на пандемията (2020)“, както и в последните си статии, Тавровски убедително показва, че САЩ предприемат всичко възможно, за да отслабят най-опасния си конкурент, да постигнат преформатиране на света и да осуетят неговата многополярност. Новият замисъл на президента Байдън за „Сбор за демокрация“, е само част от стратегията на „неоконите“. Но „стратегическото партньорство“ между Китай и РФ, постигнато с Московския договор (2001), е много вероятно да осуети идеята за Антикитайски Интернационал.
На 9 и 10 декември американският президент Джоузеф Байдън свика „Сбор за демокрация“ (Summit for Democracy) с участието на 110 страни. Русия, Китай и Унгария не бяха поканени.
Демокрацията е безценно наследство от западната цивилизация. Моделът, който се формира в Новия свят в резултат смесването на различни форми на християнството, може да бъде определен като „Демокрация с американска специфика“.
След Втората световна война (ВСВ) този модел стана част от националното могъщество на Съединените щати и на изграждащия се еднополюсен свят с Америка на върха на пирамидата. Срещу други модели за демокрация и еднополюсен свят - (националсоциализъм, а след разгрома на хитлеристка Германия - срещу социалистическата демокрация), САЩ водиха гореща и студена войни.
Международната социалистическа система и нейният модел за демокрация бяха равнопоставени конкуренти до края на 70-те години, когато Китай се присъедини към антисъветския блок. Стратегическият баланс рязко се промени. На Москва й се наложи да се противопоставя на два фронта: западен и източен. През 1991 г. СССР се разпадна. Частите от раздробения Съветски съюз приеха догмите на западната демокрация и се включиха в световната капиталистическа система. Китай започна реформите на Дън Сяопин без претенции за самостоятелна икономическа и идеологическа роля, следвайки философията на лидера си: „ Да се остава в сянка, да се натрупват сили и да се чака удобния случай“.
В началото на 21 век руският президент Владимир Путин, убедил се във вродената ненавист на англосаксите спрямо Русия, независимо от цветовете на нейното знаме, открито застана в Мюнхен (2007 г.) срещу хегемонията на Запада.
В Китай Си Дзинпин предложи на своята нация дългосрочната програма „Китайска мечта“ (2012 г.) и посочи пътя за „великото Възраждане“, а именно СОЦИАЛИЗЪМ С КИТАЙСКА СПЕЦИФИКА. Тази стратегия се възприе от комунисти и националисти, а младите китайци повярваха, че „Мечтата“ ще може да се реализира по време на живота им. В реалността на плана се убеди и възрастното поколение, след като за 8 години беше изпълнен първия му етап – ликвидиране на бедността.
Китайският народ проявява дисциплина и солидарност (доказа го с контрола над COVID-19) без да проявява съмнение в политическата система базирана на „социализъм с китайска специфика“.
На този фон рязко изпъкна импотентността на държавното управление в САЩ - ужасяващ брой на починалите от COVID-19; ръст на безработицата; погроми на черните американци под лозунги за „общочовешки ценности“ и мултикултурализъм; остарялата избирателна система предизвика съмнения в победата на Демократическата партия; бунт и щурм на Капитолия.
Първото нещо, което „спящият Джо“ потвърди със започване на своя президентски мандат, беше курс на Студена война срещу Китай. Общо взето това не беше неочаквано. Сред главните течения в ръководството на Демократическата партия се открояват „неокони“-те или неоконсерваторите. Те са силни традиционно в президентската администрация, Държавния департамент, разузнаването, СМИ и в Холивуд.
Неоконс като идеологическо течение
„Църквата” но Троцки се зароди и разви в Ню Йорк през 20-те и 30-те години на 20 век. Едно от малкото висши учебни заведения, в които приемаха евреи, стана огнище на болшевизъм и на неговия троцкистки уклон. След убийството на Троцки неговите последователи култивираха ненавист към съветската власт и всички други форми на социализъм, освен към тяхната. Възникна квазирелигия, провъзгласяваща американците за „избран народ“, а тяхната страна САЩ - за имаща естественото право да управлява света, да налага истината и да наказва непокорните.
Неоконите се опасяват, че социализъм с китайска специфика може в недалечно бъдеще да стане главният съперник на тяхната квазисоциалистическа вяра. Най-близкото обкръжение на Байдън се състои от неокони-ветерани като съпрузите Клинтън и Обама и станалите висши чиновници - техни бивши помощници като Антъни Блинкен и Джейк Съливан. Именно те са тези, които подтикват стопанина на Белия дом към възстановяване на загубеното влияние в международните организации, към скалъпване на нови военни блокове от типа на АУКУС и към създаване на нови демократически обединения от типа на „Демократичен алианс“.
Неоконите са на път да подновят и предприемат контраатака и престарелият 46-ти президент на Съединените щати вече даде сигнал. Неотдавна той заяви: „Ние преживяваме преломен момент между две гледни точки. Едни смятат, че пред днешните предизвикателства най-добрият избор е автокрацията. Ние сме тези, които смятат, че демокрацията е необходима за преодоляване на тези предизвикателства.“
Към антикитайски интернационал
На 9 и 10 декември президентът Байдън свика „Сбор за демокрация“ под лозунга „Да спрем отклонението от демокрацията и ерозията на гражданските права и свободи в целия свят“. До Байдън нито един американски лидер не бе събирал под знамената си повече от 100 страни в света. Във Вашингтон смятаха, че собствените им сили са достатъчни за противопоставяне на съперниците. Сега ситуацията се промени и перспективите за противопоставяне на два съперника едновременно, изглеждат съмнителни. Като противници през последните години са посочени Китай и Русия. Но само сляп не би видял, че главната мишена в обозримо бъдеще ще стане именно Китай, който вдигна падналото на земята знаме на социализма и успешно гради „социализъм с китайска специфика“.
Съвременна Русия не генерира глобални идеи, които да застрашават „демокрацията с американска специфика“.
На Вашингтон беше необходима идеологическа съставляваща, за да затвори около Поднебесната империя пръстен от военни блокове и договорености за икономически и технологически санкции.
Съединените щати не за първи път привличат съюзници за сдържане на Китай. Да си спомним за Корейската война (1950-1953 г.). В разпалената от САЩ Виетнамска война (1965-1973 г.) взеха участие 8 страни. В Афганистанската операция (2001-2021 г.) се присъединиха 49 страни (включително България, б.пр.). Но това бяха регионални войни. Сега Вашингтон играе глобално. Затова свиква този „Сбор за демокрация“ с цел от 100 страни-участнички да се учреди нещо като „Антикитайски интернационал“. Ще бъде ли по обхват и ефективност подобен на Коминтерна, просъществувал от 1919 до 1943 г., скоро ще покаже бъдещето.
Замисълът може и да не се осъществи. На Байдън и „неоконите“ е възможно просто да не им стигне времето да реализират лозунга: „Противници на Китай от всички страни, съединявайте се!“ Все повече страни са разочаровани от американското управление на световните проблеми, от слабеенето на хегемона (фиаското в Афганистан, 2021), превръщащ се в „книжен тигър“, който може да бъде победен и със стари винтовки.
От друга страна все повече са страните, които желаят просперитет с развиване на търговски и икономически връзки с Китай. Те не се съмняват, че скоро Китай ще стане първа световна икономика, спасителен пояс и най-важният пазар включително и за най-близките съюзници на Америка. За тях да се включат в Антикитайски Интернационал означава да застрашат милиони работни места и да загубят милиарди долари от търговия.
Пълното обкръжаване на Китай изглежда невъзможно и по още една причина. Най-близкият му съсед - Русия има обща граница с него от 4000 км. Освен това продължава сближаването на Китай и Русия, надхвърлящо обичайните отношения между съюзници. Продължава и дистанциране на Русия от „мирното съвместно съществуване“ със Запада, особено с Америка. Нахлулите след разпадането на Съветския съюз западни ценности девалвират пред очите ни. Русия трескаво търси собствен модел за икономическо и духовно развитие, за „демокрация с руска специфика“. Един междинен вариант беше предложен от Владимир Путин като „здравословен консерватизъм“.
Шансовете да се създаде Антикитайски Интернационал, на базата на ценностите на американската демокрация, ми се струват съмнителни по няколко причини. В ход е саморазрушаване на основите на тази демокрация, пренаписване на историята на американската нация; поощряване на отмяната на нормалния начин на живот: смяна на пола, разрушаване на семейството, на нравствените устои и поведение.
В подобни условия, инициативата за провеждане на „Сбор за демокрация“; изглежда като намерение на собственичка на публичен дом да дава уроци по морал на момичетата от девическото училище.
„Сбор за демокрация“ явно се насочва срещу преобладаващите течения на глобалната политика, срещу многополярния свят. Може би затова той ми напомня на последния парад на войските на Наполеон преди битката при Ватерло.
Превод Румен ВОДЕНИЧАРОВ
Новите слоеве на френското общество – бедни, средно бедни и обедняващи, влизат в бой със системата и спонтанно в рамките на огромен вакуум се образоват политически. Разгневените маси трябваше сами да излязат на улиците, защото го нямаше авангардът
Това не беше демонстрация на парижани. Гражданите на столицата бяха относително малко - единствено представители на средната обедняла класа. Емигрантските предградия на Париж също бяха много слабо представени - само от няколко групички младежи. Видях също жени със забрадки, които без проблем се смесваха с множеството. Цареше доброжелателна атмосфера, която прерасна в гняв, когато полицията започна да разпръсва брутално тълпата, използвайки газови заряди, внесени от Германия.
За първи път се сблъсках с такива методи през 1993 година в Мюнхен по време на манифестацията на левицата и антиимпериалистите. Такива брутални методи по улиците на Париж се прилагаха по времето на Саркози. Явно старите времена на Виши и маршал Петен са оцелели в буржоазните салони.
Манифестиращите бяха предимно от провинцията. Имаше много бедни пенсионери и дребен прекариат – хора, които са принудени да пътуват с коли до работните си места, поради закриване на ж.п. линии. Затова протестът им беше наречен
бунт срещу цените на горивата..
Тези хора не са “клиенти на автомобилната индустрия или консумацията”, както ги наричат левоцентристите, тоест – “екологичните” буржоа, които карат велосипеди, вместо коли, но горят тонове гориво по време на своите полети на “интелектуално-политически-излетни конференции” или го използват за внос на чилийски ягоди през зимата. Срещнах в тълпата и много работници от малки градове, дребни търговци на селскостопански продукти, млад разгневен прекариат. Вървяха по групи – колеги от трудови колективи, французи, мигранти от арабски страни или от Испания… Чух много конкретни разговори за това колко получават; за колко може да се живее и колко трябва да заработват допълнително; как отглеждат зеленчуци и плодове в градинките около дома си. Картинката май е позната? Някои от тези хора едва свързваха двата края, други помагаха на безработните си деца или внуци. Такава е действителността в “развитата” Франция, втора класа.
Слушах езика на френската провинция.
Един от младите манифестанти се обърна към мен с думите: „Извинете господине, можете ли да се отдръпнете мъничко, много моля, защото трябва да мина, тъй като по-нататъk строим барикада!“. Езикът на парижани не съдържа такава учтивост.
Селото, малките и средни градове дойдоха на среща с “голямата столица”, в която много от тях никога не са стъпвали. От тук възниква идеята да манифестират по “Шанз Елизе “ и край Елисейския дворец. Традиционно демонстрациите на парижката левица се организират на площадите – на Републиката, на Народа и на Бастилията, което по принцип не пречи на буржоата. „Жълтите жилетки“ не знаеха за това. Те влязоха на територията, където големите клечки се забавляват, а пък за протестиращите тези места са символът на Париж. Простият народ влезе с ботуши в салоните на “цивилизованите” буржоа и чуждестранните олигарси (американско-арабско-израелско-руски) и, както личеше от разговорите, разбра това, едва когато вече манифестираше из тези престижни булеварди и улици, украсени и осветени в чест на зимния празник на консумацията, незнайно защо наречен Рождество Христово.
Насилието дойде от страна на полицията.
Настроенията сред манифестиращите бяха съвсем мирни, бих казал – добродушни. Едва когато полицията употреби газ и навлязоха водните оръдия, демонстрантите започнаха спонтанно да строят барикади и да палят огнища, за да изразят по този начин гнева си. Важно е да се подчертае, че внимаваха огънят да не предизвика пожар на околните сгради.
На “Шанз Елизе” се намират луксозни хотели, банки, скъпи ресторанти.
Демонстрантите не докоснаха нито една от тези сгради.
Не посегнаха – въпреки целия си гняв, към богатите и безделниците от цял свят, които обикновено пребивават там. Това още веднъж трябва да се подчертае, макар сам да смятам че трябва да се окупират обекти на банкови измамници и на медиите, които им служат.
На демонстрациите видях един-единствен представител на крайната десница, който носеше лозунг “Народният фронт ви подкрепя”, сякаш май не е знаел, че Фронтът промени названието си преди няколко месеца. Много повече бяха представителите на левицата, които по-скоро бяха благосклонно приети. Видях няколко червени знамена, портрети на Че Гевара и няколко палестински шалове. Но това бяха само отделни акценти. Голямата част от хората не демонстрираха каквато и да е политическа принадлежност. Лидерът на “Непокорна Франция” Жан-Люк Меланшон апелира в Туитър за подкрепа на манифестиращите, но забелязах само един от неговите депутати – Руфин, който спокойно разговаряше и спореше с демонстрантите. Нито един от тях не беше дошъл с лозунги и партийни знаци, на която и да било група.
Така наречените “комунисти” имаха в същия ден свой конгрес, което беше идеален претекст да не участват, а да се ограничат единствено до “подкрепа на манифестиращите” на думи. Новата антикапиталистическа партия (NPA) също не взе участие, но това не беше особена изненада. Тази група вече от няколко години предпочита да провежда събрания по салони и да произнася нравоучителни речи за морал, вместо да осъществява контакт с масите и да провежда политическа дейност сред най-ниските слоеве в обществото, сред хората от реалния живот. Във Франция съществуват много малки и големи “леви” групировки , но те също не се появиха на демонстрациите. Дори отделни лица от тях да са присъствали в тълпата, то те са се старали да се придържат към “привидната аполитичност”, съгласно възприетия (за жалост) днешен етикет.
@Контраст между историята и нейният медиен образ
Манифестантите бяха предимно от среди, които до този момент не са се занимавали с политика. Едва сега започват да се учат и докато не са били обхванати от гнева, са били пасивни. Толкова повече тези хора бяха шокирани от лицемерието на медиите и насилието от страна на полицията – тоест от неща, които са отдавна известни в Париж. Едва сега се сблъскаха с тези реалности, изпитаха на собствен гръб контраста между истината и нейния медиен израз.
Демонстрантите много дискутираха помежду си, всеки от тях в крачка се учеше на политическо мислене. И то благодарение на Макрон! Огромни благодарности към него за това!
Така в общи линии изглеждаше това, което се чуваше, забелязваше и се крещеше из шествията:
„Медиите лъжат! Макрон да си отива! Банкерите крадат! Да се убият банкерите-измамници! Дълговете са несправедливи! Да се атакуват данъчните райове! Да се контролира нарушаването на данъчния закон от богаташите! Да се контролира износът на капитали! Да се повиши стандартът на живот, отнемайки богатството от богаташите! Не можем да живеем с такива заплати! Не се борим за себе си, а за правото на живот на нашите деца! Да се сложи край на скъпоструващите войни в Африка и арабските страни! Вън оръжейните дилъри! Обвиняват ни във фашизъм, защото нямат аргументи!“
И още:
Всички ние живеем във Франция, трябва заедно да се борим! Искаме право на достойни доходи и работа! Надяваме се, че предградията (имигрантските) ще се присъединят към нас и едва тогава ще се борим истински! Политическите партии и синдикатите не се справят, а ние бяхме твърде послушни, затова днес трябва да сме сериозни и да се организираме! Досега имаше бунт, време е да преминем към революция! Да разрушим системата!
Да свалим Макрон, правителството и системата!
Нито дума за ЕС, нито за НАТО. Видях и такива лозунги: „Гражданското общество трябва да е в парламента!“. Чух да пеят „Марсилезата“, чийто куплет – ”.. да вървим, с нечистата им кръв, браздите да удавим!”, демонстрантите промениха на “кръвта на Макрон”.
Запечатала ми се е една сцена – ливански ТВ канал интервюира демонстрантите. Изведнъж един от тях, виждайки камери, изкрещява: “Медийни проститутки!”. В същото време някой от тълпата му отговоря: „Това са ливанци, остави ги да си вършат работата, благодарение на тях хората ще разберат какво наистина става тук. Френските медии лъжат!“. А друг от тълпата крещи: „Ливанците вече знаят какво значи подстрекаване, насъскване на един срещу друг в името на религия и раса, ние не искаме това у нас, трябва да бъдем заедно, за да се борим за достоен труд в нашата обща за всички Франция!“.
Ливанците бяха радостни, усмихнати…, а френските журналисти бяха много малко. Личеше, че се бояха от реакцията на хората. Когато камерите на правителствената BFM TV се приближаваха до тях, демонстрантите крещяха: “Ще задавате въпроси, а след това така ще орежете всичко, за да ни изкарате фашисти или провокатори. Умеете само да извъртате казаното и да лъжете! Не ви ли е срам?”. Телевизионният екип избяга, а тези уж леви журналисти от “Le Quotidien”, когато се опитваха да разговарят с демонстрантите, питаха: “Но добре, знаете, че Макрон не може да си отиде, защото такива са принципите на демокрацията. Кажете всъщност какво конкретно искате той да направи?”.
Около 80 процента от французите подкрепят “жълтите жилетки”. Това са резултати от официалните сондажи, които действително се потвърждават дори при разговор с полицаите. Те също в своите мисли често са на страната на протестиращите. Това означава, че сред манифестиращите има много такива, които са гласували за Макрон и за Льо Пен.
@Никой не говори открито с езика на десницата.
В нито един разговор не чух расистки изказвания или такива в духа на Льо Пен… Не твърдя, че липсват такива. Но тези, които биха ги изразили, добре разбират, че това не е мястото, където да демонстрират подобни възгледи. Чух дори разговор на група млади хора, които казваха: “Разберете, че не трябва да гласувате за тази к…а Льо Пен, която се представя за опозиция. Точно това иска Макрон!”. Що се отнася до самата Льо Пен – тя, от една страна, искаше да поеме това движение, но от друга, се боеше от него.
Новите слоеве на обществото – бедни, средни и обедняващи, влизат в бой със системата и спонтанно се образоват политически в рамките на огромен вакуум.
@Какво прави в това време левицата?
Споменатият конгрес на Френската комунистическа партия установи ново лого, без сърп и чук, а с картата на Франция под формата на петолъчка, в короната на която е поставен екологичен символ – дръвче… ”Непокорна Франция” почти окончателно се раздели между радикалите от една страна, които искат да се включат в конкретна класова борба и да градят стабилни фундаменти, и от друга страна – тези, които се стремят по институционален начин да погълнат останките от Социалистическата партия и са готови на “компромиси” в името на т.нар. “реализъм”…
Генералната конфедерация на труда подготвя свой конгрес – там също се наблюдава остър спор между лявата база, която иска класов синдикат и връщане в рамките на Световната синдикална федерация, и десницата, която пък от своя страна подкрепя линията на Европейската конфедерация на профсъюзите и Международната синдикална конфедерация. Други “умерени” синдикати – особено CFDT, са против манифестантите. Само федерацията Force Ouvriere ги подкрепи. Сериозните някога групировки на троцкисти, анархисти, маоисти, еколози се превърнаха днес, до голяма степен, в дискусионни клубове на политически пенсионери.
В същото време време младите хора градят своя нова визия, създавайки сдружения, които започват да се делят на по-леви и по-десни, от роялисти до ултра-маоисти или “аполитични”. Все по-голямо е разделението между “моралната левица” – онази, салонната, лозунгарската, интелектуално-буржоазната, институционалната, “общонационалната“, и класовата – местна, народна левица, която е склонна да поеме риска на последствията от своите решения.
@Крайнодесните също се реконструират.
Конфронтацията изглежда е неизбежна, но не с Националния съюз на Марин льо Пен, а с твърдоглавите представители, проповядващи “идентичност” – бяла или ислямска. Тези десни засега са в изолация от масите, които твърдо вървят по земята и калкулират на базата на материалните си интереси, независимо от това дали вярват в Бога, дали са мюсюлмани, католици или други. Процесът се развива, а “жълтите жилетки” ускоряват периода на съзряване. Разгневените маси трябваше сами да излязат на улиците, защото го нямаше авангардът…
Историята на Франция ни учи, че народът най-напред обсъжда по кафенетата и на улицата, а когато излиза на протест, става самостоятелен, след което започва да клони наляво. Разбира се, че хората са си хора, че хората на труда са си такива, независимо какво точно работят, че няма расови, националистически, религиозни разграничения. Вчера се оказа, че с най-задълбочено комплексно мислене се срещнах сред работници от един завод във френската провинция. Този факт потвърждава максимата, която левицата знае отпреди 150 години – съзнанието се базира на производствените отношения.
Протестите продължават.
 Историк и политолог, занимава се основно с геополитически изследвания. Преподавател в Националния институт по източни езици и култура в Париж (INACLO). Активист на леви и антивоенни движения, редактор на портала lapenseelibre.org
Превод: БИСТРА СТАЙКОВА
|
Борислав Гуцанов: Уважаеми български граждани, госпожо Председател, колеги народни представители! Ще се върна на изказването на господин Тагарев преди малко.
Господин Министър, учудвам се как можахте да проявите подобно ниско ниво, безочие и нахалство, и не Ви ли беше неудобно в тази зала да говорите по този начин?! Ако имате малко останала офицерска чест и достойнство, отдавна щяхте да напуснете кабинета и Народното събрание, и така, както Ви призовавахме, идването Ви да бъде единствено и само с Вашата оставка във вътрешния джоб. Наистина, Вие сте срам за тази славна българска армия!
Господин Министър-председател, независимо че си говорите с колегата, надявам се, че ме слушате.
Учудвам се в тази сложна международна обстановка, в която се намираме, с военен конфликт, който е на 250 км от нас, с друг военен конфликт, който се потулва в момента от журналистите, за жалост, и когато светът никога не е бил по- близо до термоядрен конфликт, Вие да назначавате за министър на отбраната, или на войната, господин Тагарев?! А Вие как го направихте това нещо.
И не виждате ли, че вместо да се работи за мир, за мирни преговори, Вие правите всичко възможно България да върви с бързи стъпки към този военен конфликт?! И Вие носите по-голямата вина за това, което се случва в момента. И ако ние сме имали правителства на националното съгласие, ако сме имали правителства на националния компромис в съвременната ни история, то в момента това е правителство на националното предателство, това е правителство, което може да бъде окачествено единствено и само като правителство на слугинажа и правителство на далаверите.
И днес ние искаме този вот на недоверие в сферата на отбраната и на националната сигурност, но нека да Ви напомня, че в отбрана и национална сигурност не са само въоръжените сили, в нея влиза енергетика, в нея влиза икономика, банково дело, критична инфраструктура. А какви неща се случват в момента, по време на Вашето управление? Аз ще се спра само на военните проблеми.
Господин Тагарев, още преди да встъпите в длъжността „министър“, офицерите от База „Граф Игнатиево“ написаха отворено писмо – прецедент, няма случай българската армия да има писмо от офицерите срещу министър на отбраната. Още преди да встъпите в длъжност!
На следващо място. Вие сте работили повече за Украйна или за Министерството на отбраната на България?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): За фирмата на жена му!
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Съмнителен въпрос.
На трето място. Вие не сте министър на отбраната, а сте министър на войната, защото не се стремите за постигане на мир, а с всичките си действия тикате България към този конфликт. С всяко едно Ваше действие!
Да продължим по същество. Първо, още с влизането си в длъжност този кабинет предоставихте оръжия без Народното събрание да знае какво точно се предоставя, независимо че имаше изказване не от един и двама народни представители, да дадете този списък. Не, не го направихте!
На следващо място. Европейската инициатива – един милиард евро за един милион снаряди за Украйна. Такъв цинизъм никой не е проявявал – със снаряди да се отива към мир! Вие отворихте всички български складове благодарение на едно решение на сглобката от хора, които дори не знаят колко са складовете на българската армия, а ги отвориха. И кое остана от въоръжението тук, в България, и кое беше предоставено на Украйна? Никой не знае. Може би и Вие дори не знаете какво се случва. Защото не Ви интересува какво става в българската армия и имаме ли национална сигурност.
На следващо място. Подарихте сто бронетранспортньора, които бяха излезли от необходимост и купихте страйкъри на цена, която беше един милиард 220 милиона. Купихте ги за един милиард 370 долара. Страйкъри, които са на 40 години. Същата възраст, на която бяха и бронетранспортьорите. Не Ви ли е срам? И това не е ли далавера, господин Денков?!
С-300 ракетите. Оставихте без ПВО и Атомната централа, и София с един претекст, че са изтекли и не са годни тези ракети, което беше груба лъжа.
И накрая. Самолетите, за които България дотук е платила близо три милиарда, ще плати още, какво направихте тези самолети да дойдат? Абсолютно нищо! Една проста сметка: 7,5 млрд. сме дали – най-бедната икономика на Европа, на най-мощната икономика на света, без да имаме никакво въоръжение. Нула! Две нули! Вие сте срам и позор. Оставка! Това е единственото, което трябва да направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Има ли реплики към господин Гуцанов?
Господин Свиленски, имате думата за реплика.
ИВАЙЛО МИРЧЕВ (ПП-ДБ, от място): Искам и аз да изляза, не ме ли виждате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Извинявайте, господин Мирчев. Ваша ще е следващата реплика.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Господин Гуцанов, прекалено много време отделихте на господин Тагарев във Вашето изказване, но споменахте темата „Енергетика“, която е част от националната сигурност. Виждам, че и министърът се подготвя за изказване, моля Ви да развиете тази теза, тъй като тя е много по-важна от действията на господин Тагарев, на жена му, на фирмите му и конфликта на интереси вероятно, който е установен или не, държавата трябва да види тези проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Имате думата за втора реплика, господин Мирчев. Заповядайте.
Има ли желаещи за трета реплика?
ИВАЙЛО МИРЧЕВ (ПП-ДБ): Много Ви благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Премиер, господа министри!
Виждаме как дебатът постепенно, тъй като от аргументите и мотивите за отбрана нищо не става, започнахме да минаваме към енергетика. Ама ние за енергетиката го минахме.
Набързо обаче ще Ви репликирам по нещата, които казахте, господин Гуцанов, за изпразнените складове. Няма изпразнени складове. Ние в момента сме най-големите складове на съветско въоръжение, съветски боеприпаси в Европа и е жалко, че точно това Вие не го знаете, защото такива са фактите. (Реплики от „БСП за България“: „Колко дадохте?“.)
Да, обновяваме боеприпаси, обновяваме такива боеприпаси, които са с изтекъл срок и са опасни за използване от българската армия. По отношение на бетеерите, които ще дарим. Тези бетеери не са в армията, никога не са били в армията и нямат армейско предназначение.
Тези бетеери, господин Гуцанов, бяха в жандармерията и част от тях бяха взимани по време на Възродителния процес, и виждам, че Вас някаква носталгия Ви е навела, защото искате тези бетеери да се връщат и използват явно срещу граждани. Ама тяхната цел не е да се използват срещу граждани и ние поради тази причина, тъй като са стари, ги даваме на Украйна. Те не са част от българската армия, не са нужни. Българската армия, между другото, има толкова бетеери, че в тях може да влезе цялата българска армия и всеки от Вас, който знае точния брой, знае много добре това нещо. Ако мислите, че това не е достатъчно да се защитим, значи, нищо не разбирате от тази работа. (Шум и реплики.)
По отношение на ракетите С-300. Имаше закрито заседание. На това закрито заседание беше обяснено много добре, че става дума за 5 – 6% общо от ракетите и става дума за негодни ракети. По никакъв начин не се компрометира сигурността, не се компрометира противовъздушната отбрана на страната.
И последно, господин Гуцанов, тъй като, когато приемахме едни текстове, свързани с „Лукойл“, Вие обяснихте, че бензинът ще стане 4 лв., да Ви напомня, господин Гуцанов, че оттогава мина около месец и половина и от Вашата прогноза за 4 лв. бензин, днес цената е с 10 ст. по- малка от датата, от деня, в който Вие дадохте Вашата прогноза. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Трета реплика? Не виждам.
Господин Гуцанов, имате думата за дуплика.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Мирчев, много жалко, че цялата българска армия може да влезе в бетеерите, които са на разположение. Нали си дадохте сметка какво казахте току-що? Коя е тази модернизация, която след 34 години от 108-хилядна армия, в момента ние имаме армия под 20 хиляди души, неокомплектована.
Това ли е Вашата модернизация?! И в складовете, в които има българско въоръжение, и са напълно изпразнени, и го знаете много добре, защото сте член на тази комисия, въпреки че не знам какво сте завършили и какво общо имате с военните, но няма значение, влезли сте в тази комисия като народен представител, кое е влязло като ново въоръжение в складовете? Кое?! Кое се случи след 7,5 млрд., които преди малко Ви цитирах? Има две нули?! Няма един нов патрон, едно ново въоръжение, което да е влязло. За страйкърите ли искате да говорим? За страйкърите, които се излезли от американската пехота ли? И влизат сега в България? Единствено в България и Северна Македония се взимат тези машини ли?
И аз се надявам, че господин Министър Тагарев на войната ще отговаря пред съд за това, което прави в момента. Защото това е пълно безобразие! Да не говорим за качествата на тези машини. И дали не се превръщат в ходещи ковчези? Дано не се стигне до война за българските войници, които ще бъдат вътре.
И Ви моля, наистина, когато не разбирате нещо, не излизайте от тази трибуна да го коментирате, господин Мирчев.
Относно енергетиката. Абсолютно прав сте, господин Свиленски. Тя е част, огромна част от националната сигурност. И първо, да видим спирането на доставките за газ, за което ставаше въпрос. Колко плати българската икономика и всеки един български гражданин – 1,4 млрд. лв. за 12 месеца, от април до април?! Откъде дойдоха тези пари? От всеки един от нас.
И не Ви ли е неудобно, господин Денков, от това, което вършите? Защото отново взимаме руска газ. Няма никаква диверсификация! Но тази газ минава през посредници. И интересно в кого отиват комисионните, за които става въпрос, от тези милиард и 400 млн., същите пари, които в момента министърът на финансите ги търси по всякакъв възможен начин. И включително и заради това натиснахте за другия закон за енергетиката, за да можете да вземете тези пари от Плана за възстановяване и устойчивост. Като по този начин правите така, господин Свиленски също към Вашия отговор, с този закон, който приехте и втори път след ветото отново гласувахте, че ще вдигнете цената на електричеството на всяко едно българско домакинство между два до четири пъти, и го знаете много добре това, което правите, но Ви липсват тези милиард и 400 и затова го вършите. Това е поредното безобразие!
Двадесетте лева на мегачас – акциз, Сърбия тръгна вече да има претенции към нас, Македония по същия начин, Унгария по същия начин, че Вие станахте иноватори в световната икономика.
За АЕЦ „Белене“ – това, което направихте не го продадохте, а подарихте оборудването. Само да Ви направя една справка от I-ви и IV-ти блок ако не беше спрял над 20 милиарда щеше да има приходи евро в бюджета. Интересно колко в момента губи държавата с Вашите безумни решения. Наистина е национално предателство. С това, което извършихте с АЕЦ „Белене“.
Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.
Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.
Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.
Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.
Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.
Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.
|
