Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ХУДОЖНИКЪТ ОТ ГРАДА НА СИНИТЕ КАМЪНИ

Е-поща Печат PDF

• 200 години от рождението на Димитър Добрович

Центърът „Българо-европейски културни диалози” на Нов български университет организира честването на 200-годишнината от рождението на първия български художник с академично образование Димитър Добрович. Основните събития, с които ще бъде припомнено за талантливия и значим живот на Димитър Добрович, са представителна изложба с картини на Добрович в Националната художествена галерия и Международна конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) - живот и творчество”.

Конференцията ще се проведе в периода от 16 до 18 ноември 2016 г. в Нов български университет и ще бъде фокусирана в следните панели - „Историографски дискурси – факти, процеси, явления, личности“, „Художествен живот в Европа и на Балканите през XIX век – академии, художествено образование, културни диалози“; „Изкуството на Димитър Добрович (1816-1905)“; „Изкуството и влиянието на техническите постижения на епохата върху неговото развитие – фокус върху фотографията“.

 

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ Е СЪДБОВНА

Е-поща Печат PDF

За пръв път посланик на Русия посети  централата на ГС на БСП - София

 

Председателят на БСП - София Калоян Паргов посрещна посланика на Руската федерация Н. Пр. Анатолий Макаров в Градския съвет на ул. “Леге“ №10. Двамата обсъдиха актуалните теми от международната политика и геополитика, както и отношенията между Русия и България. След срещата Калоян Паргов и посланик Анатолий Макаров бяха гости на традиционната дискусия, организирана от клуб "Млад дипломат" към Районния съвет на БСП "Средец", с председател Николай Маринов. На дискусията присъства и посланик Володя Нейков, който представи Н. Пр. Анатолий Макаров пред присъстващите гости, препълнили залата на Градския съвет на БСП - София. Дискусията, продължила над два часа, премина при огромен интерес. Посещението на Н. Пр. Анатолий Макаров във вторник вечерта беше първо на руски посланик в Градския съвет на БСП - София, отбелязаха домакините.

 


"С Русия сме свързани толкова много и исторически, и геополитически, и стратегически, и религиозно - ние сме православни християни, и родово дори от гледна точка на това, че сме братски славянски народи и съдбовно - на Русия благодарим за свободата си, коментира Калоян Паргов. - Ние, социалистите и антифашисти, помним всички тези факти. За съжаление, в последните 30 години много неща в България се промениха. Уверих обаче Н. Пр. Анатолий Макаров, че в Градската организация на БСП в София правим и ще продължим да правим всичко възможно, за да не допуснем изкривяване на историята. Отношенията между България и Русия трябва да се развиват и това е неизбежен факт, въпреки опитите да бъде забит клин между нас".

Темата, която предизвика голям интерес и дискусия, беше за руските паметници в България. Калоян Паргов обясни ситуацията с паметника на Съветската армия, който периодично предизвиква горещи дебати в българското общество, а редовно преди определени дати от календара бива поругаван. "Паметникът на Съветската армия е държавна собственост, обясни председателят на БСП - София. - През 90-те години на миналия век беше направен опит от нашите идеологически противници от СДС собствеността да бъде прехвърлена на Столична община, за да бъде по-лесно ликвидирането му. И като управляващи, и в опозиция БСП не допусна това. И досега ние атакуваме отговорните фактори и на държавно, и на общинско ниво по повод периодичното поругаване на този паметник преди важни дати като 9-и май, 9-и септември, 2-и юни...".

 


Калоян Паргов добави, че групата на БСП в Столичния общински съвет има категорична и еднозначна позиция по отношение на поставянето на бюст-паметник на граф Игнатиев в София. "Заедно с Инициативния комитет за издигането му в момента търсим подходящо място по улица "Граф Игнатиев", където да бъде поставен, обясни той. - За съжаление, от около година нашите идеологически опоненти от дясно водят антикампания, те обругават личността на граф Игнатиев и оспорват приноса му в освобождението на България и развитието й след 1878 г. Градският съвет на БСП, групата на социалистите в СОС и народните представители от София обаче ще продължим с всички средства, с които разполагаме, да се борим за поставянето на този паметник, въпреки очевидното нежелание на управляващото мнозинство".

Н. Пр. Анатолий Макаров отбеляза, че проблемът с руските паметници в България е много сериозен. "Досега не веднъж на всички съм казвал - вие имате едно определение "обект на културното наслество", имате и специален закон, който регулира тези обекти на културно наследство. Паметниците може и трябва да са част от него, коментира посланикът на Русия. - Сигурно знаете, че дори паметникът на Цар Освободител няма никакъв статут. Това не е нормално. Този паметник може да бъде обект на културното наследство и да попадне вече в съвсем друга категория. Този паметник е безспорен. Затова, давайте да се захванем и да решим този въпрос. Колкото до граф Игнатиев - неотдавна в Русия направиха филм за него. 45-минутен, документален - "Граф Игнатиев, графът на българите". Защо да не го покажем по българската телевизия? Мисля, че това би бил подходящ отговор на антиигнатиевската кампания, за която говорите. Този филм прекрасно показва ролята му във всичките процеси, особено в последната фаза на Руско-Турската война, когато е подписан Санстефанският мирен договор. Не е случайно, че улица в София е била кръстена “Граф Игнатиев”. Имало е сериозна причина за това, а сега политическата конюнктура се опитва да изтрие собствените си решения от миналото. Аз така го разбирам".

 


Калоян Паргов припомни също, че през 2019-а има две много важни кръгли годишнини. Едната е 140 години от обявяването на София за столица на България - на 3-и април, а другата е 140 години от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. "Мисля, че можем да помислим и заедно да отбележим тези кръгли годишнини. В крайна сметка, те имат и дълбока връзка помежду си", предложи председателят на БСП - София.


 

 

Паралелни светове на паметта

Е-поща Печат PDF

Или как Франция пази паметта на руската бойна слава!

И как президентът на РФ избира своите съветници!

От няколко месеца насам следя в Ютуб проникновените видеолекции на един от изтъкнатите съвременни руски интелектуалци – проф. Владимир Ростиславович Мединский. Владимир Мединский е роден през 1970 г. в гр. Смела, Черкаска област, Украйна. Бележит политолог и историк, автор на множество трудове, специалист по история на 19 в., той бе министър на културата на РФ в периода 2012-2020 г. От 24 януари 2020 г. Мединский е помощник на Президента на РФ и действителен държавен съветник на РФ. От 2021 г. насам ученият е председател на Междуведомствената комисия по историческо просвещение на Русия и един от най-авторитетните държавни и политически дейци на РФ.

Направете сравнение между него и българските „министри на културата“ - Владимир Пенев, Боил Банов, Наско от Хаско, Найден Тодоров - и се помъчете да откриете разликите. Сред българските „интелектуалци“ в управлението, разбира се, „културен доайен“ е Наско. По същия начин открийте разликите между съветниците на българския президент по вътрешна и външна сигурност Копринков и Узунов - и държавния деец на Русия Владимир Мединский. Културата и просвещението на нацията са основните стълбове на държавната сигурност, но тази аксиома никога няма да изпълни предназначението на българските водачи на партии и на българския президент. Те се боят от интелектуалците и ги маргинализират, унищожавайки с това българската държавност.

Как звучи само - Междуведомствена комисия по историческо просвещение на Русия! На фона на тридесетилетното заличаване на историческата памет в България!

Сред видеолекциите на проф. Мединский особено интересен е историческият разказ посвететен на император Александър I Романов (1777 - 1825 ), с когото започва руският 19 век. Наричан „руският ангел“, заради физическата си  красота, просветеност, истинска православна духовна отдаденост и знаменитите си победи над Наполеон Бонапарт, Александър I, чието лице носи ангелът върху Александрийския стълб пред Зимния дворец, е особено почитан... във Франция! Тази Франция, която той е разгромил. Проф. В. Мединский разкрива правдата за уникалното уважение, което французите вече две столетия питаят към руския монарх и неговата армия, превзела Париж на 31 март 1814 г. Повествованието се съдържа във втория епизод от видеотрилогията на В. Мединский „Александър I“, озаглавен „Государь всея Европы - 1804-1815 г.“ Интересуващият ни конкретен разказ започва в 1‘15“49 на сагата:

„Тогава, през 2014 г., когато отбелязахме 200-годишнината от превземането на Париж, приключването на наполеоновите войни и завършването на нашия Задграничен поход - ни се удаде (във Франция) да намерим няколко обелиска на местата на сраженията, които руската армия е водила с наполеоновите войски - всъщност на местата на нашите победи. Честно казано, бях уверен, че французите са ги премахнали, тъй като подобни обелиски все пак им напомнят за поражението на Франция. Поражения в самата територия на Франция. Но не! Знаете ли - не! Колкото и удивително да е - паметта за събитията от 1814 г., паметта за това, как се е отнесла руската армия, до ден днешен се е съхранила в масовото съзнание на французите - положително. И огромната заслуга за това е лично на Александър.

Аз открих обелиска (...) в присъствието на всички официални лица - на губернатора, местния префект, началника на муниципалитета, френските ветерани, обществеността, оркестъра - радостно, красиво събитие, посветено на победата на руското оръжие над Франция! Такива обелиски откривахме в селото, наречено Фер-Шампаноаз, място на една от последните битки на нашата армия на територията на Франция, която всъщност е открила вратите към Париж - след Фер-Шампаноаз ние сме извършили този гениален маньовър към Париж. Не е сложно да се досетим по названието - селото се намира в провинция Шампан. Аз попитах местните историци: „Защо с такъв пиетет, с такова уважение се отнасяте към тези, които са ви разбили (победили)?“ И те ми разказаха поразителна история:

В битката при Фер-Шампаноаз френските войски са били съставени вече от съвсем млади хора. Наполеон е свиквал за двадесети път войници под знамената, буквално „изгребвайки“ младежта, спешно окомплектовайки я, зле обучавайки я - и разбира се, за нашите ветерани, преминали през цяла Русия и Европа - тази „армия“ не е представлявала голяма опасност, тя не е удържала натиска на руската кавалерия, на руските гренадири. Младежите не са удържали удара на нашите щикове и са побягнали. Ето, в този момент, както се прави винаги, руската кавалерия е трябвало да се понесе след тях и да започне безпощадна сеч. Така се е правело винаги по закона на войната. Но Александър I, наблюдаващ внимателно битката (...), незабавно дава лична заповед да се прекрати преследването и да се оставят бягащите - да не бъдат преследвани, вземани в плен - или убивани, не дай Боже! Защото са съвсем млади момчета и не трябва да се принасят в жертва на тази жестока война, която всеки момент ще приключи. Французите са съхранили спомена за милосърдната заповед на нашия цар, който по този начин е спасил живота на няколко хиляди шестнайсет- седемнайсетгодишни деца, призовани в последната година в армията на Бонапарт.

По същия начин Александър се е отнасял с дълбоко уважение към чувствата на победените французи и в Париж. Малцина знаят, че той е влязъл в Париж не обкръжен от три пръстена телохранители, а само с един казак (телохранител). Разхождал се е из Париж на кон или пешком, придружен само от адютант, без никаква свита. Разхождал се е из Париж като герой, като парижанин, като човек, който няма от какво да се бои.

Той е отменил унизителния обичай на поднасяне на ключа от града - на победителя. (...) Казал е: „Не трябва, за вас ще бъде обидно, а на мен изобщо не ми е нужно“. Заповядал е да освободят всички френски пленници, след като Париж се е предал, пуснал ги е да си ходят у дома. По най-решителен начин е пресичал мародерството сред руските войници - в редките случаи, в които е извършвано. За разлика от съюзниците си - австрийци, англичани, прусаци, които конфискували и грабели територии и богатства (...), Александър се е държал съвършено идеалистично. От Франция той не взема нищо. Още повече - той спасява от разграбване Лувъра. Нали помните как той (Лувър) е създаден (като музей на изкуствата)? Французите още преди Наполеон са влачели там, всичко, каквото са могли да докопат (реликви от чужди страни, Египет). Не, Александър е съхранил Лувъра, запечатал го е“.

(Преводът на епизода за паметниците на руските победи във Франция от 1814 г. съм превела с несъществени съкращения.)

Проф. В. Мединский завършва темата за руските военни паметници с великолепната шега на император Александър I, който, забранявайки на френските роялисти да сринат Вандомската колона, увенчана със статуята на Бонапарт, заявил по повод нейната височина: „Охо, и мен да ме бяха издигнали толкова високо - и аз бих се главозамаял“.

Нека след прочитането на тези редове отново се замислим над нашата диващина - да унищожаваме паметниците на нашите освободители, докато Франция пази тези на своите победители! Нека отново се замислим кой управлява България - безпросветна гмеж без никакъв духовен потенциал, без авторитет, без капка благородство - тиня, която изпълнява всички повели и прищевки на сатанизма. А някога цялата младост на престолонаследника е преминавала в сурова подготовка за дейността му на бъдещ монарх и държавен глава. Такъв монарх е избирал съветници сред най-талантливите свои съвременници. Такъв владетел е превръщал и политическите си врагове в свои възторжени лични почитатели. Паметта за него е вечна и в страната на неговите врагове.

Унизителна е участта на народ, управляван от глупци и престъпници. Страшен е пътят на стадо, водено от безверници, прокълнати от Бога.

Такова сляпо стадо го чака Кървав Гергьовден - Земен и Небесен!

Така ли ще загине България? Под връшника на идиотите?

Вдигай се, българино - днес, веднага! Помогни си сам - та и Господ да ти помогне! Няма какво да губиш - освен позора си!

 

 

МАРИН ДРИНОВ И НОВА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Продължение от брой 10


Военната служба е обявена  като задължителна за всички мъже на възраст от 20 до 30 години, без оглед на вяра и народност. Новоосвободените български земи са разделени на губернии, а временните военни власти се заменят безвъзвратно от демократична гражданска администрация с широка децентрализация, обществено самоуправление и народно представителство. Градските съвети имат правото да издават задължителни правила и наредби, но със знанието на губернатора.

Имперският комисариат отделя особено внимание за устройството на полицията, която е определена да изпълнява функциите на изпълнителен орган, обслужващ администрацията и съдилищата. Действащите наредби влизат в сила в петте губернии на Княжеството и в Пловдивска и Сливенска губернии от Източна Румилия. Според издадените три устава – медицински, аптечен и болничен – се създават общи губернски болници за населението и армията, а работещите там лекари са длъжни да притежават необходимата диплома и нямат правото да имат свои аптеки.

Работата на Имперския комисариат се затруднява прекомерно след изтеглянето през септември 1878 г. на руските войски от Южна Тракия и Източна Румелия. В Княжеството идват повече от 50 000 тракийски бежанци, голяма част от които се насочват към столицата. В Софийска губерния пристигат и над 25 000 бежанци от Македония, останала в пределите на Османската империя. Въпреки неуспеха си,  Кресненско-Разложкото въстание, инспирирано от митрополит Натанаил Охридски (1820-1906), показва на света, че българите от Македония няма да останат дълго под ярема на вековния поробител и ще търсят нови пътища към свободата. Марин Дринов високо цени патриотизма на смелия духовник. Знае за неговите огромни заслуги при възкресяването на Българската църква и с какъв ентусиазъм участва в учредяването на Българското книжовно дружество.

Като вицегубернатор на София Дринов се обръща и към ръководствата на останалите губернии с апел за съхраняване на българските православни храмове и манастири. Особено е загрижен за възстановяването на разрушените църкви в Пловдивска губерния. Ръководеният от него Отдел изчислява, че нанесените щети и върху християнските обители в новоосвободена България възлизат на колосалната сума от 50 милиона франка. Временното управление отделя значителна сума за бързото възстановяване на тези духовни крепители на българщината и изключителна е заслуга за това на Марин Дринов. Не бива да се пропуска и фактът, че като дарения от Русия пристигат парични средства, свещенически одежди, олтари, богослужебни книги, икони на български светци, метални камбани… В останалата извън Княжество Пловдивска губерния ръководеният от М. Дринов Отдел по духовните дела безвъзмездно подпомага пълното възстановяване на 46 български православни църкви.

Особена е загрижеността на панагюрския учен за българите от Одринска Тракия. Те остават извън границите на Източна Румения под пълното политическо господство на Висотата порта и под духовния гнет на Вселенската патриаршия. Именно затова Дринов настоява пред Императорския комисариат и пред посланика на Русия в Константинопол, за бързо и безапелационно присъединяване на Андрианополската епархия към Българската екзархия.

Като ръководител на Отдела за народното просвещение и духовните дела, проф. Марин Дринов извършва изключително важни образователни реформи, които стават една от главните функции за формирането на новата Българска държава – духовното и нравственото издигане на подрастващите. За да бъдат истински образователен норматив, отделните устави, правила и образователни програми са обединени в „Сборник, съдържащ: 1. Привременен устав за народните училища и техните програми; 2. Привременни правила за реалните училища, тяхната програма и щатове и 3. Програма на първите два класа от класична гимназия и нейните щатове.“ Всички документи в сборника са утвърдени от Императорския руски комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков и са отпечатани като самостоятелна книга през 1879 г. в пловдивската печатница на Янко С. Ковачев.

Създаденият от Марин Дринов и сътрудниците му Привременен устав за народните училища предвижда те да бъдат разпределени на три степени: първоначални, средни (двукласни) и главни (четирикласни). Първоначалните училища трябва да научат децата на четене и писане и да развият техните религиозни и нравствени понятия. Предвидено е началното образование да бъде задължително за всички деца в Княжеството. В обучителните програми са включени предметите: закон Божи, четене на граждански и църковни книги, писане, изучаване на четирите прости аритметични действия и църковно пеене (ако има условия за упражняване на този предмет). Указано е също, че първоначалните училища имат тригодишен курс на обучение и, ако някое от децата не покаже успех през годината, остава в същото отделение и през следващата година. Предвижда се създаването на мъжки и женски начални училища и само при невъзможност се допускат смесени паралелки, но при условие, че момичетата не са над единадесетгодишна възраст, а момчетата не са по-големи от дванадесет. Препоръчва се в училищата, които имат под петдесет ученика, да работи един учител. Ако учениците са до сто, учителите трябва да са двама. Ако в училището има над сто ученика – там трябва да преподават трима учители. По-богатите общини имат правото да откриват и начални, и двукласни народни училища, чието предназначение е придобиването на по-пълно елементарно образование. Учители в тези два вида училища могат да бъдат завършилите четирикласно училище и да притежават общи познания по методика на преподаването.

Привременният устав предвижда в големите и по-малки градове да се откриват и главни (четирикласни) училища, в които ще се преподават и допълнителни предмети: обстоен закон Божи, старобългарски и руски езици, география, всеобща история, практическа геометрия, физика, физиология и хигиена. Тези училища трябва да имат не по-малко от петима учители, а единият да трябва да изпълнява и функциите на надзирател. В женските четирикласни училища, които задължително са отделени от мъжките, се допуска по желание да се преподава и музика. Четирикласните народни училища могат да приемат ученици от първоначалните, а завършилите двукласния курс преминават без изпит в трети клас на четирикласното училище.

Марин Дринов полага много старание и в съставянето на изключително важния дял Втори от Устава, който разяснява начина за управление на народните училища. За него е много важно да не се прекъсва благородната възрожденска традиция общините да полагат грижи за възпитанието на българските деца. Ето защо в чл. 26 е записано: „Народните училища се отварят от общините и се поддържат с тяхно иждивение. Управлението на народното просвещение помага им само в извънредни случаи, и то едновременно.“. Като главни източници за приходи се посочват: училищни и  църковни имоти, доброволни помощи, задължителни вноски от жителите на дадена община. А градските училища получават помощи и от градските съвети. По този начин се съхранява народностният характер на образованието и е премахнат държавният диктат, който би могъл да наруши автономията на образователния процес. За правилното набиране и изразходване на събраните финансови средства Уставът предвижда създаването на училищни настоятелства, които се грижат за подобряване дейността в отделните училища и за материалното осигуряване на бедни ученици с висок успех. В окръжните градове се създава окръжен училищен съвет, в който задължително участва представител на градската управа и местния митрополит или негов наместник. Така Дринов успява да привлече към проекта за създаване на всеобщо образование със задължителен начален курс не само общинското ръководство, но и представителите на българската православна църква. Паралелно със създаването на Окръжен училищен съвет се определя и ревизионна комисия със задача да следи за правилното изразходване на събраните средства и да подготви отчет, който се изпраща на губернатора и на назначения окръжен инспектор, на когото е възложено управлението на учебната дейност в цялата губерния.

На 28 април 1879 г. княз Дондуков-Корсаков утвърждава предложените от Дринов Привременни правила за създаване на правителствени четирикласни училища там, където местното население няма средства да издържа учебни заведения. Те имат същата учебна програма. Отделът осигурява и щатни годишни възнаграждения, които за старшите учители са 3000 франка, за младшите учители – 2400 франка, за слуги – 400 франка, за отопление и ремонт – 1180 франка, за учебни пособия – 800 франка. Инспекторът също получава годишно възнаграждение от 1000 франка.

Благодетелствата, които Дринов извършва към българските просветни дейци имат и още едно изражение. Той изисква да бъде съставен списък на учители с двадесет и повече години стаж и издейства на всички тях годишни пенсии от 900 франка. Този красив благодарствен жест на Отдела към заслужилите просветни дейци се посреща с огромна радост от българската общественост.

Като член на Императорският комисариат Марин Дринов взима участие и в изработването на Търновската конституция. Временното руско управление предлага проект за обсъждане Учредителното народно събрание, открито на 10 януари 1879 г. в Търново. Проектът, подготвен от завеждащия Съдебния отдел М. С. Лукиянов и от другите членове на Комисариата, сред които е и Марин Дринов, предлагат проект, използващ като основа Белгийската конституция и приличащ на вече приетите конституции на Гърция, Румъния и Сърбия. Работата на Учредителното събрание завършва на 16 април 1879 г. Панагюрският учен изготвя член 38 от проекта, в който е отбелязано, че Княжество България трябва да има своя църква, която е част от Общата българска църква и е подчинена на общото ръководство. Дебатите по този пункт от Проекта се разгарят на 23 и 24 март и против Дриновото предложение се обявяват бившият екзарх Антим и доростоло-червенският митрополит Григорий. Те пледират, че Княжеството трябва да има за самостоятелна и независима българска църква. В крайна сметка болшинството от депутатите подкрепят предложението на Марин Дринов и по такъв начин Българската екзархия остава като духовен обединител на православните българи от Санстефанска България.

На 19 май 1879 г. Временното руско управление на княз Дондуков-Корсаков предава властта в Източна Румелия. За неин генерал-губернатор е назначен Алеко Богориди. Малко повече от месец след това –  на 25 юни  Императорският комисар предава окончателно властта в Княжество България на новоизбрания български княз Александър I Батенберг.

Марин Дринов е решен да напусне Отечеството, въпреки, че е получил покани за високи държавни постове, дори е обсъждано назначаването му за министър-председател. Той се чувства омерзен от непочтените междуличностни отношения и груби политиканствания, от лесните предателства на възрожденските идеали и от нескритата жажда за бързо забогатяване. Вижда, че хора, които по никакъв начин не са доказали предаността си към Отечеството, се стремят безогледно към високи държавни постове. Без да нагруби никого и с чувство на изпълнен дълг, той потегля към Харков, където го чакат университетските му колеги и студентите. Завръща се в прохладните аудитории и библиотечни зали, за да сътворява наука, подчинена на единствената благородна кауза – бъдещото величие на България.

Много и трудно изброими са заслугите на проф. Марин Дринов към Отечеството. Той е един от създателите на Търновската конституция и най-прецизният тълкувател на българската църковна история. Изключително скромен и с лесно ранима душевност, напуска новоосвободена България, въпреки предлаганите му високи държавни постове, защото е огорчен от низките страсти на новобогаташи, политикани и службаши. Остава до края на живота си професор по история и славянознание в Харковския императорски университет. Умира на 28 февруари 1906 г., покосен от не прощаващата никому туберкулоза.

Интелектуалното наследство на Марин Дринов не подлежи на тлен и на забрава. Неговият вдъхновяващ живот заслужава дълбоката ни почит, защото разкрива по възхитителен начин българската храброст и нравствената неумолимост на отечествената памет.


 

НАЗАД КЪМ ФЕОДАЛИЗМА

Е-поща Печат PDF

След 1989 г. България уж стана част от т. нар свободен свят. Хеле пък след като ни приеха в НАТО и ЕС... Само дето Отечеството ни не само не върви напред, но и се връщаме назад – кажи-речи, до Средновековието.

 


Страница 487 от 628