В края на декември миналата година по радио „Дойче веле” някой си Кристофер Неринг излезе с предаване, озаглавено „Държавна сигурност и илюзията за сигурност в социалистическа България”. Изчетох го, помислих си, че е поредното необективно разсъждение за дейността на Държавна сигурност в България, спомних си библейското поучение на Матея за онзи, дето вижда сламката в окото на брата си, а не вижда гредата в своето око и го подминах, следвайки съвета на великия Пушкин: „…с глупаците не влизай в спор”. Моята обвързаност обаче с в.”Нова зора” и с неговите ревностни читатели промениха първоначалната ми позиция и в името на истината им изпращам мнението си за това предаване на германското радио.
Направих съответните справки и установих, че д-р Кристофер Неринг е директор на Научния отдел към Германския музей за шпионажа в Берлин, автор на редица изследвания по темата за сътрудничеството на българската Държавна сигурност с ЩАЗИ.
В предаването си по радиото г-н Кристофер Неринг твърди още в началото, че „въпреки масовото следене и подслушване, българската ДС се оказва неспособна да предотврати серията атентати от гара Буново, Пловдив и Варна. А помощта от източногерманската ЩАЗИ я отвежда в изцяло грешна посока”. Според него през 80-те години, по времето на Тодор Живков, режимът се бори основно „…срещу друг опасен враг – този на тероризма”. Но г-н Неринг твърди, че режимът е изненадан от атентатите на 30 август 1984 г., когато избухват бомби на летището във Варна и на гарата в Пловдив, при които загиват двама души и са ранени около 50, а също от атентатите на 9 март 1985 г., когато във влака от Бургас за София край гара Буново избухва бомба, отнела живота на 7 души, а след половин час е взривена бомба и в хотел „Сливен” в едноименния град, която бомба ранява 20 души. И, че следващата година е заложена трета бомба в туристическия комплекс „Дружба” край Варна, която обаче не избухва.
Според г-н Директора на Германския музей по шпионажа българската ДС е помолила тогава източногерманската ЩАЗИ да провери със собствени сили и средства дали атентатите не са извършени от емигрантската „Българска освободителна организация”, която е била поела отговорност за тях с няколко писма. И г-н Неринг говори за огромната дейност, която Щази е извършила в тази насока. Но според него всичко е било напразно, „разследванията на Щази са пълен провал, защото водят към напълно погрешна следа. През 1987 г. се изяснява, че атентатите са дело на групировка от средите на турското малцинство в България – това е т.нар. Турско национално-освободително движение в България”. И са израз на протест срещу Възродителния процес и масовата промяна на имената на българските турци. Протест, който е бил подкрепен от Турция. Неринг изтъква факта, че двама от разкритите през 1987 г. атентатори са били сътрудници на Държавна сигурност, с което прави намек дали пък не са прави онези, според които „самата Държавна сигурност била поръчителка на атентатите”. Според него фактът, че три години са трябвали на Държавна сигурност, за да разкрие атентаторите, показва „колко несъответен е бил инструментариумът на тайните служби” и „става ясно колко голям е бил провалът на Държавна сигурност в битката й срещу тероризма”.
Това е, драги читателю на в. „Нова Зора”, мнението на г-н д-р Неринг, предадено по радио „Дойче веле”. Така че налага се да поговорим за онова отминало време и за обективността на такива мастити спецове и пропагандни централи, които не се умориха да наплевателствуват срещу социалистическа България и особено срещу институцията, която бдеше над нейната сигурност. Стяга ги, изглежда, чепикът за собствената им оперативна немощ и с повод и без повод затрупват истината с лъжи и измами.
През 70-те и до средата на 80-те години тероризмът въобще не е бил основният враг на режима в България и конкретно на Държавна сигурност. Има случаи на битов тероризъм /бързо разкривани/, три случая на отвличания на самолети и отделни сигнали за планове и намерения в тази насока. Само ще посоча един факт – през този период по линия на тероризма е отговарял един-единствен оперативен работник в системата на Държавна сигурност и той бе служител на 6-то управление. Едва след чудовищния акт по взривяването на вагона за майки и деца на 9 март 1985 г. при гара Буново се предприемат организационни мерки и се създава специално Направление „Т” към 6-то управление, което да организира и провежда работата по тероризма.
Оперативната дейност по разкриването на терористите по цял свят е трудна и специфична. Хиляди са случаите на неразкрити терористи и по това време, и понастоящем. Така че забавянето в установяването на авторите на терористичните актове тогава може да го обясним и с неопитността на Държавна сигурност по тази линия, и с допуснати грешки от нейна страна в рамките на оперативното издирване /които са отчетени след това/. Издигнати са няколко основни версии, от които тази, че това е дело на български турци, се оказва вярната. И обвързването на евентуалните извършители с авторите на разпространявани преди това писмени анонимни закани за тероризъм от името на организация „Ние” се оказва правилната и довежда да тяхното разкриване и обезвреждане. А това, че един от атентаторите е бил действащ сътрудник на Държавна сигурност, се отчете като слабост в неговото оперативно ръководство и като една от причините, забавила разкриването на групата. Що се касае до намека на г-н Неринг, че атентатите може да са дело на самата Държавна сигурност, ще го подмина. Нали така ни учи Пушкин…
Възродителният процес, и по-точно промяната на имената на българските турци, започва в края на декември 1984 г., а първите терористични актове са извършени през август 1984 г., т.е. не може да твърдим, че те са резултат на смяната на имената.
Атентатите не са дело на „Турско национално-освободително движение”, което е създадено през юли 1985 г. и в което Ахмед Доган налага лозунга „Война без оръжие”, т.е. отхвърля тероризма като средство за постигането на неговата цел.
ЩАЗИ е помолена, в рамките на взаимното сътрудничество, да провери една от версиите, издигнати от Държавна сигурност, а именно, че задграничното „Българско освободително движение” – БОД /а не организация/ е съпричастно към атентатите. Защото в Държавна сигурност е имало разузнавателни данни, че тази най-голяма емигрантска организация си е поставила за цел извършването на терористични операции срещу България. И от предаването на Неринг се разбира, че ЩАЗИ съвестно е изпълнило молбата на българската Държавна сигурност. Между другото, такива молби са били отправени не само към ЩАЗИ, но и към останалите специални служби на тогавашните социалистически страни. И не е вярно, че са разпространявани писма, в които БОД е поел отговорността за извършените терористични актове.
Що се касае до твърдението за провал на Държавна сигурност в битката й срещу тероризма, ще спомена само следния факт. Бяха сменени имената на 820 000 мюсюлмани. Доброволно или насилствено, няма значение в случая. Да сте чули за други терористични актове. Не! И една от причините е, че Държавна сигурност създаде стройна и ефективна организация за разкриване, предотвратяване и пресичане на всякакви планове, приготовления и опити в тази насока. А сигнали и опити имаше, но на тях се реагираше бързо и не се допусна да се стигне до нови невинни жертви.
Ако някой се чуди, че покрай този радиорепортаж споменах библейското поучение на Матея, отговорът е от лесен по-лесен. Защото по това време в Западна Германия, в Италия, във Великобритания и в други западни държави се ширеше политическият тероризъм. И неговоте мащаби бяха изключителни. Хиляди невинни жертви си отидоха в резултат на извършените терористични актове. Та то не бяха взривявания на влакове, на гари, на кораби, взривове на обществени места, отвличания на самолети, на политически лидери и бизнесмени. От „Червените бригади” в Италия, които дори убиха техния министър-председател, от ИРА във Великобритания, от баските в Испания. Да не говорим за Фракция „Червена армия” на Баадер-Майнхоф в родината на г-н Неринг, който изглежда май е забравил, че тя е отговорна за 34 убийства и 230 души ранени негови сънародници. И че за прекратяването на нейната дейност българската Държавна сигурност има значителен принос: част от ръководителите на тази опасна терористична организация бяха разкрити и задържани на българска територия и бяха предадени на западногерманските власти. Ами да припомняме ли на г-н Неринг и „Дойче веле” за отвличането на израелските спортисти по време на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г., довело до убийството на 11 от тях. Когато става дума за провал по-голям от провала на германските специални служби в случая едва ли може да бъде посочен. Обаче г-н Неринг и пропагандната централа радио „Дойче веле” отдавна са забравили понятието обективност и смятат за провал това, че българската Държавна сигурност се е забавила през 80-те години в разкриването и неутрализирането на тримата терористи.
Четете Библията, Господа! Може и да съзрете гредата в собственото си око!
Така че бих посъветвал радио „Дойче веле” и неговия сътрудник, г-н Кристофер Неринг, да бъдат по-внимателни. Тероризъм и борбата срещу него станаха всекидневие в западните европейски държави. Много са проявленията на тероризма. Едно от най-грозните му лица са действията „под чужд флаг“ и съдействията в пропагандното им обезпечаване, на такива институции като радио „Дойче веле”. Ние, българите, сме се наслушали на неговите примитивни антисоциалистически предавания от времето на Студената война. Защото, както казваше бившият сътрудник на „Дойче веле”, покойният български писател Георги Марков: „… основният конфликт на всички времена е бил конфликтът за признаването на истината…В действителност конфликтът е един: Истината срещу лъжата. Или ако щете – срещу неистината”.
03 януари 2019 г.
проф. Бончо Асенов
2018 ХВАЛБИ, ГЛОБИ И ПАТЕРИЦИ!
„Нали най-много прилича на Глупостта да бъде сама тръбач на своите похвали и лира на самата себе си. Кой би ме изобразил по-добре от мен самата?“
Еразъм Ротердамски, „Възхвала на глупостта“.
Ако слушаме управляващите, благодарение на тях 2018 година буквално е върнала България на политическата карта на Европа и света. То не беше европредседателство, не беше софийска среща на лидерите на страните от Западните Балкани с лидерите на ЕС, домакинство на срещите ЕС-Турция в Евксиноград и Източна Европа – Китай в София, Договор за приятелство и добросъседство с Македония. И дори подписването на договора между Атина и Скопие, по силата на който Македония се съгласи да не претендира за гръцкото историческо наследство и територия, да промени Конституцията си и да се нарече Република Северна Македония.
За визитите на Бойко Борисов в Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет, Израел и Мароко да не говорим, нито за неговите прелитания до балканските столици и Брюксел. Добавете призивите му за (де)милитаризация на Черно море, в което трябваше да плуват яхти и платноходки, а по плажовете да загарят туристи, и като сравните всички тези розови сънища с реалните резултати и ползите им за България, ще помислите че има нещо пророческо във факта, че министърът на българското европредседателство Лиляна Павлова завърши своята мисия с патерици. Май и българската политика, при всичките хвалби на нейните автори, си „счупи крака“. Но, млъкни, сърце, глава да е здрава! От Нова година министър Павлова ще оглави Международния център за сътрудничество на ЕС, Източна Европа и Китай.
Оста на земното въртене
Ами „изпросването“ от Путин и Ердоган на едно отклонение от „Турски поток“, по което да се транзитира природен газ към Сърбия и Южна Европа? Ами китайските инвестиции, които се очакваше да потекат като пълноводна река след гостуването на многобройната китайска делегация в София? В това число в проекта АЕЦ „Белене“, за който уж се търси стратегически инвеститор и китайската държавна ядрена компания проявявала интерес да стане такъв. Въпреки това, търсенето на инвеститор продължава.
Ако във всичко казано от управляващия екип имаше капчица реализъм, щяхме да повярваме, че светът се върти около нас, благодарение на мъдрото ръководство на мин. председателя Бойко Борисов. Очаквахме дори да потекат арабски инвестиции към нашия окаян „остров на стабилността“. Само дето опозицията в лицето на БСП не признава тези „успехи“ и предлага своя „Визия за България“, като алтернатива на сегашния корупционен модел. И пак опозицията - парламентарна и извън парламентарна, в лицето на БСП и ДПС, и на ДСБ и „Да, България“, не само критикува управляващите, ами провокира, подкрепя и организира протести за свалянето на отделни вицепремиери и министри и дори на цялото правителство. И то, при положение че премиерът Борисов като един Дядо Коледа е отворил чувала и хвърля от там милиони: за хората с увреждания, за повишаване на заплатите на държавните служители, за коледни добавки на пенсионерите и вдигане на пенсиите от 1 юли 2019 г., за коледни бонуси в МВР и държавните агенции, начело с Търговския регистър. Но не случи той на народ, който цени добрините, ами иска още и още. И мърмори, че глобата от 77 милиона евро, която ЕК наложи на БЕХ заради монопола на „Булгартрансгаз“, щели да я плащат всички български граждани, а не само газовите дружества.
Добре е все пак, че на нашия
„остров на стабилността“
не живеят французи, които с протестите и вандализма си принудиха президента Еманюел Макрон да обяви извънредно положение във Франция и да отстъпи от някои „реформи“, като облагането с данък на най-ниските пенсии. А, както върви, скоро може да пламне килимът и под краката на британския премиер Тереза Мей, която отчаяно се опитва да изкопчи нови отстъпки от ЕК, за да избегне Брекзит без сделка. Българското европредседателство изобщо не помогна за безконфликтната раздяла на Великобритания с ЕС. Мей подписа някаква сделка за Брекзит с Брюксел, която не се одобрява дори от собствената й партия, камо ли от британския парламент. Затова Мей отложи гласуването в парламента и отлетя до Брюксел за нови пазарлъци, но от там казаха, че предоговаряне на Брекзит няма да има. А съдът на ЕС постанови, че Великобритания може да се откаже от Брекзит без да иска одобрението на останалите 27 страни членки на ЕС. На 21 януари британският парламент ще каже последната си дума и Мей може да се сбогува с политиката, а 29 март 2019 г. е крайният срок за излизането на Обединеното кралство от ЕС.
Но, докато в Лондон консерватори и лейбъристи дружно заговорничат срещу Мей, в нашето отечество такива неща не стават. Бойко Борисов преживя истинска метаморфоза, като от яростен критик на Сергей Станишев, тройната коалиция и кабинета „Орешарски“, изведнъж се умили от преизбирането на Сергей за председател на ПЕС. Дори му изпрати послание да продължава да бъде гордост за България.
„Доживяхме керемида масло да пусне“,
би казал Чудомир. Но може би част от обяснението на тази Бойкова „любов необяснима, любов невероятна“ към Станишев е фактът, че Корнелия Нинова не отиде на конгреса на ПЕС, на който освен председател на социалистите се избра и техен кандидат за поста председател на ЕК. Това е холандският социалдемократ Франс Тимерманс. Отделно конгресът на ПЕС изрази подкрепа за Истанбулската конвенция и Глобалния пакт на ООН за миграцията, по които Нинова има собствено мнение и го отстоява на всички равнища.
Пактът, е бил подписан на среща на високо равнище в Маракеш от 164 страни, макар да няма обвързващ характер. И, о, чудо, България не е сред тях! Белгия е сред подписалите пакта, но премиерът Шарл Мишел плати за това с оставката си и тази на цялото правителство. Коалиционният му партньор, фламандските националисти, излязоха от правителството и премиерът бе принуден да връчи оставката си на краля.
Колкото до конгреса на ПЕС, световните медии сякаш не забелязаха, че Станишев е преизбран, а акцентираха на избора на холандския социалдемократ Франс Тимерманс за кандидат на европейските социалисти за поста председател на ЕК. А пък той погали ушите на Бойко Борисов, като каза че отдавна било време България и Румъния да влязат в Шенген. България - по въздух и вода! На 11 декември ЕП трябваше да гласува дали двете балкански страни са готови за Шенген. Резултатът е известен: с голямо мнозинство европарламентът подкрепи членството на България и Румъния в Шенген. Само че решенията на ЕП имат препоръчителен характер за ЕК и Съвета на ЕС. Достатъчно е холандският премиер Марк Рюте да се обяви в Съвета на ЕС против нашето присъединяване към Шенген, за да си останем само безсмислени кандидати за обетованото пространство. А, за разлика от Тимерманс, холандският премиер Марк Рюте не иска изобщо да ни вижда там.
Благодарим на Тимерманс, но защо да не ни приемат в Шенген и по суша? Ние защо построихме
Великата българска стена?
Нищо, че тя май се оказа също корупционна далавера, и че се събаря при всеки по силен валеж. Със и без стена по границата, полицията продължава да залавя нелегални мигранти по АМ „Тракия“, на границата със Сърбия, или в самия център на София? След което, подобно на Сизиф, започваме отново да бутаме камъка, тоест да кърпим зейналите пробойни в стената. Което не пречи и обещанието на Тимерманс да влезе в графата „успехи“ на правителството в София.
Доброто и злото обаче вървят ръка за ръка. Точно когато управляващите се размечтаха по въпроса за Шенген и вдигането на мониторинга над България, едно изявление на македонския премиер Зоран Заев показа цялата несъстоятелност на самохвалствата на нашите пишман дипломати. Заев изтълкува договора с Гърция като потвърждение на „идентитетот“ на македонския език. А, когато българският вицепремиер Каракачанов го заплаши с вето върху приемането на Македония в НАТО и ЕС, Заев отговори, че да бъде македонец и да говори на македонски е негово право. Декларацията на македонското министерство на външните работи беше по-дипломатична, но преди това Заев беше казал, че когато страната му влезе в ЕС, македонският език ще стане официален език на Евросъюза. Как не се сети само да напомни на Каракачанов, че Договорът за приятелство и добросъседство между България и Република Македония е подписан на конституционните езици на двете държави. И, че под ръководството на Петър Харалампиев, предложен от него за шеф на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), в агенцията се е вихрила срамна търговия с удостоверения за български произход. Къде са блеяли нашите умници, та не са видели какъв коз дават на македонистите, подписвайки въпросния Договор за приятелство и добросъседство? А македонисти се оказаха не само хората на ВМРО ДПМНЕ, а и македонските социалисти.
Но кьорав карти не играе!
Управляващите в София получиха, каквото заслужаваха, защото бяха повярвали в собствените си басни за тяхната значимост, като водачи на Западните Балкани към светло евроатлантическо бъдеще. Стените на издигнатия от тях призрачен „дворец на успехите“ бяха започнали да се рушат още преди този скандал да се разрази, но кой от тях обърна внимание на предупрежденията и критиките? Случаят с македонския език не е изолиран. С фиаско може да завърши и продължаването на „Турски поток“ през България, понеже според помощник държавния секретар на САЩ Съливан, това не премахвало зависимостта от Русия. Джон Маккейн умря, да живее Джон Съливан! Този ще успее да ни пробута и остарелите американски изтребители F-16, когато Турция се превъоръжава с F-35, а руснаците имат МиГ-35! А защо да не ни набута и в сирийското тресавище, след като Тръмп обяви че до един месец ще изтегли американските войски от там, понеже „Ислямска държава“ била победена? В същото време Ердоган трупа войски по границата със Сирия за да проведе „антитерористична“ и „прочиствателна“ операция срещу кюрдите на изток от Ефрат. Кюрдите за пореден път бяха подлъгани и изоставени от Чичо Сам и дано на управляващите в София им светне червената лампичка, че янките нямат вечни приятели и съюзници, а само вечни интереси. Затова са готови да воюват в Украйна до последния украинец..
Подходът на българската държава е по-друг.Тя, например, джироса спорните исторически и езикови въпроси с Македония на една комисия, която още не се е събирала, камо ли да свърши нещо полезно. В случая отново водеща бе волята на Борисов „този проблем да ми се махне от главата“. А се оказа, че Заев, когото той прегръщаше и потупваше покровителствено, го е изиграл. И не е единствен. Защото и „приятелят му“ Алексис Ципрас отърча до Москва и, въпреки че беше изгонил двама руски разузнавачи, изкопчи от Путин обещание „Турски поток“ да мине през Гърция.Така че и да има отклонение от „Турски поток“ през България, обемът на транзитирания по него руски газ ще бъде в пъти по-малък от този, който щеше да има при реализирането на газопровода „Южен поток“. Съответно и транзитните такси, ако има такива, ще бъдат по-малки: не 400 млн. евро на година, а до 100 млн. евро, примерно казано. А, докато до нас дойде газ от Азербайджан, Иран, Катар, Израел или САЩ, може за ГЕРБ да говорим както говорим сега за СДС. „Илюжън, ти можеш да го виждаш, но него все едно че го няма“, казваше Тодор Колев.
Що се отнася до
голямата гордост на Борисов,
наречена евроатлантическа интеграция на Западните Балкани, да напомним за конфликта между Косово и Сърбия и взаимното налагане на санкции между двете съседки. Косово обяви, че създава своя армия, въпреки предупрежденията от ООН и Брюксел. Достатъчно й е на Прищина, че Вашингтон одобрява милитаризацията на Косово.
Фразата, че войната е прекалено сериозна работа, за да бъде оставяна на военните, може да се преправи за външната политика. В смисъл, че тя е прекалено сериозна работа, за да се оставя на аматьори и хора, умиращи от любов към себе си. Или на такива като Екатерина Захариева и Бойко Борисов, които веднъж не приемат географски определения към името на Македония, после твърдят, че името Северна Македония е добро. Или след като са подписали договор на конституционните езици на България и Македония, твърдят, че не са признавали съществуването на македонския език. Но вместо тях, Каракачанов гълчи строго македонците и ги плаши с вето върху членството им в НАТО и ЕС. Все едно, че Македония и България не са съществували без евроатлантическо членство.
Понеже според Клаузевиц войната е продължение на политиката (външната, б.р.) с други средства, можем да гадаем как ще воюва България при такава външна политика, която Тръмп би нарекъл шантава. На танц със саби биха могли да научат и мечките, но за превръщането на дипломатическите екскурзии в печеливши за България начинания се иска нещо повече от прословутото „Нека големите началници да се разберат“, ние сме за. Можем да простим всички недостатъци на нашите йесмени, но не и самохвалствата им на фона на мижавите резултати от техните инициативи. „Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък е трето и четвърто да го направиш“, казва героят на Хайтов от „Мъжки времена“. Когато не искаш и не можеш, ти остава другото: „Едно сахатче бегане, животче връщане“. С уговорката: „И пак не можеш да се върнеш там, откъдето си тръгнал“.
У нашите „дипломати“ искане може и да има в излишък, но моженето е кът, както и куражът да се опълчат на мейнстрийма, щом са застрашени националните интереси на България. Поради това се превръщат на тръбачи и лири на собствената си глупост, обявявайки за успех дори глобата на ЕК. Понеже можела да е и 300 милиона евро. Боже, пази България!
|
Уважаеми читатели,
Преди да прочете забележителната според мен нова статия на проф. Бончо Асенов, с почти същото заглавие, искам да кажа няколко думи за дългогодишния член на редакционния съвет на в. „Нова Зора“, проф. Бончо Асенов за автора, който вие иначе добре познавате. Думи. Не очаквайте, обаче, справка за докторатите му по философия и пр. науки, нито за авторството му над 30 книги по въпросите на сигурността и религията, по проблемите и задачите на патриотизма и защитата на националните интереси. Публична тайна е, че професор Асенов е бивш служител на Държавна сигурност с висок офицерски чин; че е преподавал във Висшата специална школа на МВР, а в годините, от когато е и член на редакционния съвет на вестника, дисциплината, която преподава - „Разузнаването в международните отношения“, винаги е била гаранция за препълнените със студенти зали на Варненския свободен университет и Пловдивския университет „Паисий Хиендарски“.
Преди 25г. проф. Орлин Загоров доведе в редакцията на „Зора“ своя колега Бончо Асенов. Редакцията беше особена, всъщност – такава нямаше. Всички ние, които създавахме „Зора“, бяхме „доброволни гребци на галерата“, все хора, за които създаването на поредния брой бе една своеобразна празнична каторга, която въпреки трудностите, ни караше да вярваме, че нашата мисия в усилните за Отечеството ни дни на разруха е да ковем ковчега на всяка лъжа и, че всеки брой на „Зора“ е още един пирон в него, преди окончателно да довършим мисията. Уви, нашата „служба за погребални намерения“ се проточи във времето. Видяхме се въвлечени в паноптикума на един свят, в който лъжата бе нещо като облак от митичните днес фини прахови частици, с които ни заставят да се борим под предтекста, че уж са загрижени за нашето здраве. Тя беше тотална и вездесъща. И такава е до днес! – една премислена тактика за отвличане на вниманието, за обезсилване на истината и за подменяне на действителността. Под покривалото на лъжата течеше скоротечна и страшна смърт на думи, като „надежда“, „просперитет“, „благоденствие“, „бъдеще“, „справедливост“, „солидарност“...
Под демократичните и перестроечни шаманства на жельожелевци и андрейлукановци цял един народ трябваше да бъде депортиран от „социалистическия ад на Живков“, в магарешкия рай на разрухата. Тържествено и нагло гърмеше забравеният днес „Последен валс“ и пред очите на милиони българи майкопродавци и хитреци разбиваха и обираха уреденият им дом и наричаха всичко това път към всеобщото щастие и благоденствие, път към демокрация и светли бъднини. И значи някой трябваше да поеме риска и да застане на страната на истината в тази вакханалия и да се опита да отваря очите на хората, да опровергава и доказва правдата за поразения от лъжата разум.
Ето в такава обстановка наред с такива непрежалими гребци от галерата на правдата като Николай Хайтов, Христо Малеев, Георги Близнаков, Венцеслав Начев, Венко Мечков, Николай Генчев, Илчо Димитров и др., застана и проф. Бончо Асенов. С негово участие в живота на „Зора“ и „Нова Зора“, ние доказахме през годините каузата, на която се бяхме посветили – да бъдем защитници на българския национален интерес, защитници на всичко българско и родно, на всичко, което е било достояние, воля и плод на труда и духа на любимото ни Отечество.
Десетки са битките в каузата на „Зора“ и в тях проф Бончо Асенов, винаги е блестял със своята непримиримост към лъжата, със своята изследователска скрупольозност към фактите, със своята невероятна информираност и прямота. Негови колеги още разказват легенди за онова позорно съвещание в МВР след 10 ноември.
Когато след репликата към седящите в залата служители - „Другари, не всички от вас са мръсници и негодници“ на трибуната току пред лицето на самия министър Семерджиев застава дръзкият подполковник Асенов, за да се обърне към всесилния член на Политбюро с думите: „Колега Лилов, вие тук като професор ли присъствате или говорите като политическо лице?“.
Не си струва сега да бъде преразказван този случай, той подробно е описан в книгата на неговия колега Тодор Ников. Споменах го, обаче, и заради това, че проф. Бончо Асенов не се е стъписвал пред авторитети никога, дори когато са били представени като носители на славата на истината от последна инстанция : Скотланд ярд, БиБиСи, Дойче веле, “Свободна Европа” и др.
През 2018 г. проф. Бончо Асенов издаде една знаменателна книга, която носи заглавието „Случаят Георги Марков“. Без да се самооблъщавам в провидчество мога да заявя, че тя е потвърждение на формиращите се две нови тенденции в отношението на българския читател към появилите се нови заглавия в книжовния живот: в случая става дума за осезаема промяна през последните десетилетия в общото ни духовно развитие, чиито възприет смисъл може да бъде изразен с твърдението: Днес всеки пише и никой не чете. Някои представят тази промяна като доказателство, че българинът губи интерес към книгата. В това може да има истина, но тя се отнася до интуитивната непоносимост на днешния ни съвременник към лъжата, на която политическата конюнктура се опита да принесе в жертва книгоиздаването. Дълбоките корени на българския културен код, обаче, както и жаждата за безпрепятствено общуване с правдата и истината, очертават неумиращото просветление като най-чист извор на духа. „Случаят Георги Марков“, излезе на книжния пазар на 20 април 2018 г. и само за седмица – две за нея излязоха толкова рецензии и отзиви, колкото за други книги могат да се наброят в течение на години. Някои от тях ще се опитам да отбележа: Ново разследване на случая „Георги Марков“ – рецензия от Петър Величков във в. “24 часа“ от 26 април 2018 г.; „Англичаните убиха Георги Марков“ – подробно представяне на книгата във в.“България днес“ от 3 май 2018 г.; „Случаят „Георги Марков“ – представяне и откъс от книгата във в.“Нова Зора“ от 22 май 2018 г.; Представяне на книгата в девет поредни броя на в.“Златна възраст“ от 25 май – 13 юли 2018, във в. “Земя“ от 1 юни 2018 г.; „В защита на истината“ – рецензия в сп. „Сигурност“ от август 2018 г. от проф. Орлин Загоров; „Случаят „Георги Марков“ във в. “Дума“ от 11 септември 2018 г. от Ина Михайлова; „Аргументирано за случая „Георги Марков“ – във в. “Земя“ от 19 октомври 2018 г. от доц. Гале Марков; „Съдбата на писателя като проблем на литературата и обществото“ – рецензия от Панко Анчев, поместена във в. “Нова Зора“ от 4 декември 2018 г., която бе дадена за публикация и в „Литературен глас“ и „Поглед-инфо“.
Наред с всичко това се появиха и интервюта с автора: „Да не убиваме пак Георги Марков“ – разговор на Петя Александрова във в.“Над 55“ от 21 май 2018 г.; „Ловецът на шпиони Бончо Асенов със сензационни разкрития кой уби Георги Марков и каква е вината на Лондон“ – интервю за агенция ПИК.бг от Албена Борисова на (16 юни 2018 г.)
Междувременно последваха и телевизионни предавания по повод на книгата:
Телевизия „АЛФА“ – май 2018 г.; Телевизия „Европа“ – с Георги Коритаров /юни 2018 г.; Пернишки канал /юли 2018 г.
Специално заслужава да се отбележи, че всички публикации, посветени на книгата на Бончо Асенов, са с положителни оценки. Незначително отклонение от общото одобрение принадлежи на несъгласията на Димитър Бочев и Георги Мишев, поместени в няколко по-правилни издания.
Огласявам този не случаен факт като продължение на мисълта, че дори, когато лъжата вече е обиколила света, истината тепърва започва да я гони. Маратонско е това преследване, изморително. И тежко. И трябва огромно присъствие на духа, трябва удивителна непримиримост, вяра и убеденост, за да поеме човек по този път. Но тъкмо това е доказателството, че когато е въпрос на кауза, никакви жертви и усилия не се безсмислени. „Случаят Георги Марков“ на Проф. Д-р Бончо Асенов е основание не само за авторска гордост. Той е награда и за терзанията на всчки, които усещаха мириса на сяра в тази дяволска провокация срещу България, но нямаха нито познанията, нито проникновения прочит на фактите, които могат да разобличат подобна провокация, проведена изкусно под чужд флаг и огласена от мощни пропагандни централи. Някога третият президент на САЩ, Ейбрахам Линкълн, бе заявил: „Може дълго време да лъжеш малко хора. Може малко време да лъжеш много хора. Но никога не можеш да лъжеш много време много хора“. Сиреч, все ще се намери един Бончо Асенов, който ще съумее да защити истината. Ето това ни дава увереност, че нашето дело е право и победата ще бъде за истината. Нали Бончо Асенов е до рамото ни като доброволен гребец на галерата на правдата.
Греби приятелю! Натискай веслата!
Всички награди с имена, свързани с каузата на „Зора“ и достойни за теб, са вече окупирани. И наградата „Николай Хайтов“, и „Черноризец Храбър“, и „Балканджи Йово“. „Зора“ няма власт да ти ги присъди. А заслужаваш!
Не ми остава нищо друго, освен да те обявя за първия носител на все още неучредената награда от името на „Нова Зора“: „Лауреат на светлината“!
Честито!
Минчо Минчев
Главен редактор
на в. “Нова Зора“
Драстична ли е била „оценката на Чарли Чаплин” за интелектуалната криза в неговия свят?
 Глобалният ком/пакт на ООН по миграцията не бе подписан от половината европейски и от „емигрантските”държави САЩ, Австралия, Израел. Подписаха го Русия и водещите €-демокрации, оглавявани нерядко от хора, не поели ангажимент да отгледат и възпитат в семейството си поне едно дете. Дори европейче да бе! А слаби лидери, без реални визии, прехвърлят топката на международната бюрокрация...
За чест на нашето правителство и опозицията България дори не участва във форума в Маракеш на държавите-сигнатари. В Ню-Йоркската декларация на ОС на ООН/20.09.2016 г. се предвиждаше до края на 2018 г. да бъде приет друг „подсещащ” документ
„Глобален пакт за бежанците”,
за който подозрително не се огласява нищо. Оставам с впечатлението, че с изключение на единици експерти нито политици, нито журналисти са наясно с двете документални творби. Не само у нас. В интервю за „hlavnespravy.sk”/11.12.т.г. бившият словашки министър на вътрешните работи с 10-годишен стаж на поста Роберт Калиняк (с майка бесарабска българка) преценява, че темата е политически деформирана от „полит-слънчогледи” и от некомпетентници. По „бежанския пакт” екс-министърът счита, че на бегълците не им се полага убежище. Някои страни им го дадоха и сега имат огромни проблеми с това. Според него много граждани не разбират мигрантската тематика и не разпознават разликите между бегълци, бежанци (=получили убежище), /нелегални/ мигранти, в т.ч. икономически ... и членове на ИДИЛ/Даеш. Дори някои световни политици не разбират драматичните разлики между отделните категории пришълци (според Анкара „изселници”), от чието разпознаване зависи прилагането на напълно различни понякога правни норми. Така напр. чеченците в Австрия, приети от предшестващото правителство по политически съображения като бегълци от войната (бежанците са от съседни страни, Бел.ОГ),всички получиха убежище. НО: 1.Това бе в нарушение на правилата за получаване на убежище в ЕС; 2. Почти всички от тези около 250 души се оказали „бойци” на ИДИЛ.
Ком/пактът избавя държавите, от които не би следвало да пристигат мигранти, от отговорността за собствените им граждани. И тази отговорност бива прехвърляна на плещите на държавите на Запад по недопустимата философия, че ако напр. на хората в Конго е зле, то нека те да живеят в Германия или в Словакия.
С иронична хиперболизация Калиняк подхвърля, че през 2015 г., когато с полицията и пожарникарите охранявали границата, „трябвало” да пусне за няколко седмици мигрантската вълна, за да разберат хората за какво иде реч. Опитният политик, подал през март т.г. оставка под „майданстващ натиск”, мисли, че реалните бежанци от войни трябва да получат временна закрила. Както по времето на военните операции в екс-СРЮ в Словакия имаше много хървати, босненци, които след приключването им се завърнаха в къщи. Тоест, временна мярка за хора от съседни страни в случай на военен конфликт. Без да получат постоянно убежище и да стават съставна част на словашката държава. В Габчиково имало временно бегълци, не допуснали инциденти и си отишли.
У нас изобилстват преялите бенефициенти и безкритични платени клакьори на неоколониалния, олигархичен модел
за редуциране на България чрез
„цивилизационен избор и пазарна икономика”, отстояващи права на бегълците. Забравяйки, че „нашите” мигранти са почти изцяло нелегални и че по чл.218 от Наказателния кодекс подлежат на санкция лишаване от свобода за около 5 години. И наред с неидентифицируемост, те са неподходящи за България като структура, образователен ценз, пол, трудови навици; често и по здравословен статус, пренасяйки опасни болести, за които европейците нямаме имунитет и пр. А правоохранителните и правораздавателните ни органи като че ли нерядко шикалкавят.
Един от най-ярките критици на ислямските бегълци е немският режисьор и сценарист от ливански произход Имад Карим. По публикувани записки на Мирка Хаасова, И. Карим е убеден, че тези люде тепърва ще се радикализират още повече. „Бегълците не са пионери, за да създадат нещо ново, а фанатични унищожители на култура, на изгражданото за столетия. В своите родини бегълците от Северна Африка, от Сирия, Ирак, Афганистан не са успели да изградят граждански общества, защото от 1400 години са оплетени в токсични догми на шариата”. ООН, Европейският съюз, „Амнести интернешънъл” и целево спонсорирани НПО-та не поемат персоналната отговорност на тези бегълци за контрол върху раждаемостта, над „желанието им да се образоват; да се учат на честност, на уважение към другите, към жените и дори към другояче сексуално ориентираните”. Изброените най-мощни международни организации, по записките на г-жа Хаасова, сега забраняват на обществеността от тези страни, които ги приемат, да се отбраняват срещу унищожителната миграция.
Това са същите тези международни организации, които не смеят да призоват богатите ислямски държави да приемат своите едноверци-бегълци. Имрад Карим е емоционален:
„Европа, Германия отмират по този начин!
Молим за прошка деца и внуци, че чрез имигрантите унищожаваме нашата цивилизация!”
Като завършек на публикацията се привежда твърде драстичен според мен цитат от починалия през 1977 г. гений-звезда на нямото кино Чарли Чаплин (Сър Чарлз Спенсър Чаплин) с позоваване на Павел Фендек от монографията му „Súmrak európskej civilizácie. Barbari sa zmocňujú Európy“ (=„Сумракът на европейската цивилизация. Варвари овладяват Европа”) : „Западната общественост е толкова дегенерирана, че не осъзнава доколко самата тя е умствено увредена. Някои идеи са дотолкова (с извинение! Ком.:ОГ) идиотски, че в тях може да повярва само някой (Бел. ОГ: западноевропейски) интелектуалец”.
Нискоинтелигентни са аргументите и намеците на пропагандния мейнстрийм от Брюксел, напр. в изявления на Е.Макрон, А.Меркел или на бившата председателка на Бундестага Рита Зюсмут, че новите държави-членки изсмуквали еврофондове, а не проявявали солидарност към волята на „староевропейци” за приемане на мигрантски квоти. Свенливо пропускайки отговорността на колонизаторска Стара Европа към бившите колонии? Също: развитите демокрации + отвъдокеанските ни наставници пропускат, че „в замяна” на еврофондовете България бе деиндустриализирана до 90%, с разбито селско стопанство, загуби 96% от външните си пазари и по социално-икономически причини служи за източник на евтина работна сила. Без да се връщаме назад, но според българската опозиция България беше достигнала 28-мо място по „качество на живот” и 29-то място по „човешко развитие”. Та, еврофондове са ниска компенсация за българските вноски в ЕС, разоряването на икономиката, масовата емиграция на Запад; за пробутване на пакети като Макроновия (за шофьорите); за непредоставянето на домакинство на нито една европейска агенция, косвено свързано с откриване на работни места и реализация у нас на квалифицирани студенти и пр.
Етнодемографската агресия
Радетелите ни пропускат и скромния факт, че и без новите изселници от третия свят предостатъчно за „Нова Европа” е обективното обстоятелство, че мнозинството от неадаптируемите към социален контакт и живот цигани живеят в Централна и Източна Европа (в България, Румъния, Словакия, Сърбия, Унгария, Чехия, Гърция, БЮРМ), а ромското „западно-европейско присъствие” на глава от населението е сравнително символично, с изключение в Испания. Само в наша България живеят толкова цигани, колкото във Франция, Германия, Италия, Великобритания, Холандия, Австрия, Белгия, взети заедно (Вж. в ogniangarkov.blog.bg:»Любителски трактат за българските и други евроатлантически (€/$)-цигани”10.08.2017 г., публ. и във frognews.bg, „Земя” и др.)! А даже ЧЕП-ът (=член на Европейския парламент) от ВМРО Джамбазки отхвърли идеята лансирана още от загиналия на 13.12.1971 г. министър на външните работи Иван Башев за преселване на нежелаещите да усвоят европейски порядки цигани в прародината им Индия. На първо време доброволно. Още повече, че индийски политици няколкократно заявиха подобна готовност, а в упоменатите държави от ЦИЕ идеята не е без поддръжници сред политическите елити. А пасивността не помага...
Правилно е схванал министър-председателят, че българите се опасяват от атентати като във Франция и другаде в Западна Европа, извършвани вече от второ и трето поколения местни граждани с по-високо съдържание на меланин в кожата. На 14 т.м. по БНТ Валерия Велева отхвърли с право пред Емил Кошлуков сравнение на българските мюсюлмани с упоменатите неуспешно интегрирани европейци-атентатори с азиатски и африкански корени във Франция, Белгия, Холандия и пр. Но не успя или не посмя да отбележи, че с въпросните нашенци се възприемаме взаимно и защото преобладаващата част от тях, ислямизирани през вековете на робството на Османидите, са с висок процент български етнически корени.
Етно-демографската агресия срещу Стария континент ще продължи. В условията на Европейска НЕ-сигурност, наред с мерките по обезопасяване на бъларските граници би следвало да се потърсят форми за контрол над европейци с ислямистки корени, посещаващи България.
|
