Брюксел като рай за терористите
Още от 60-те години на 20 век той винаги си е бил такъв. Кой ли не се е разполагал в него? „Червените бригади”, бойците на Ирландската републиканска армия, кюрдските партизани, „ОАС-овци” (противници на Де Гол). Тук до самата гара може да се купи всякакво оръжие, достатъчно е да знаеш точните хора. А дори и да не ги познаваш, известни са барове, в които влизаш, за да намериш посредници.
Фалшивите паспорти също са специализация на Брюксел. Наистина, да се направи качествен европейски паспорт сега, практически е невъзможно, но такъв не е и необходим. За преминаване през вътрешните шенгенски граници е достатъчна „вътрешна лична карта“. За професионалите това е играчка, а местните полицаи са възпитани хора. Даже след шумните атентати в Париж и Брюксел френско-белгийската граница не се контролира, във влаковете проверяват само билетите. Ако не превишаваш скоростта, ти си приличен гражданин, дори ако в багажника ти има труп и чифт гранатомети от централния парк на Брюксел.
А защо точно Белгия? Тази малка изкуствена държава-монархия, в която насилствено са въдворени две ненавиждащи се нации: валонци (говорещи изключително френски език) и фламандци (с по-голям лингвистичен багаж от три езика: холандски, английски и френски). Френски език фламандците изучават само за да докажат на инатливите валонци, че са хора прагматични, вежливи и са готови даже да научат и техния език.
Взаимната ненавист достига нечувани висини... Ако между араби и евреи браковете все пак съществуват, то фламандци и валонци категорично отказват да създават семейства. Всички опити на фламандците (милионен Брюксел в миналото е бил изцяло фламандски град, сега са останали 70 000 фламандци) да въведат ред в този бардак, се разбиват в нежеланието на френскоговорещата бюрокрация за промени. Та нали така доста безделници ще изгубят топлите си места с висока заплата?!
