Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПИСАТЕЛ С ФИЛОСОФСКИ ПРОЗРЕНИЯ

Е-поща Печат PDF

Името Валентин Распутин е прекалено респектиращо, за да може човек да говори за него без вълнение. Този респект идва и от факта, че в моето съзнание то е свързано с дълбока интелектуална опозиция срещу духовното обезличаване, което настъпи през 90-те години на миналия век, а в  някои славянски страни, както например и в България, продължава и днес. Особено след срещата на група български интелектуалци с големия руски писател на 9 ноември 1994 г., организирана от в. „Зора”, ние разбрахме, че не е достатъчно да носим в душите си мъката от разрухата на идеалите, с които живяхме десетилетия. По-важно е да се  въоръжим с вяра, че за да излезем от това състояние, са необходими общ екзистенциален катарзис и търсене на спасителния път към онова,  което е достойно за  величието на саможертвата на предците ни, и към онова, което ще завещаем на идните поколения.

 

ДЕНЯТ НА ТРАКИЯ - 26 МАРТ

Е-поща Печат PDF

Военноисторическата наука категорично е установила, че Източна Тракия е един от трите театъра на военни действия, на които най-често се е решавала съдбата на Европа. И наистина, дори само бегъл поглед върху историческия атлас ще ни убеди, че освен познатите битки от древността, там са изписани и най-славните страници на българската военна история – от хан Крум, цар Симеон Велики, Калоян и Иван Асен ІІ до първите отчаяни опити да бъде спряна османската инвазия на Балканите. На два пъти през ХІХ век – през 1828 г. и през 1878 г. – руските войски превземат Одрин. Над всички тези битки обаче недостижимо се извисяват българските победи в Балканската война – и по числеността на противостоящите сили, и по поразяващата мощ на оръжията, и по мащаба на военните действия, и по историческите последици на войната. Сред тях ОДРИНСКАТА ЕПОПЕЯ е върхът на върховете!

За шест месеца от октомври 1912 г. до март 1913 г. светът става свидетел на най-грандиозната дотогава концентрация и динамика на военна сила и бойна мощ. На 5 октомври 1912 г., на едно пространство, разположено симетрично около 50-километровата ос, колкото приблизително е разстоянието между Одрин и Лозенград, т. е. в сърцето на Източна Тракия, се изливат една срещу друга две могъщи човешки вълни, заредени със стомана, барут и ярост. В срещните боеве на 9 и 10 октомври при Гечкенли, Селиолу, Ескиполос, Петра и Ериклер смелото българско сърце надделява, волята на противника е пречупена и Източната турска армия се отдръпва като попарена, изоставяйки Лозенградската крепост без бой. В петдневните кръвопролитни боеве при Люлебургас и Бунархисар на 15–19 октомври българският боен дух повторно и още по-категорично триумфира. Атаката при Чаталджа на 4 ноември 1912 г. не постига очаквания резултат, а само отлага финала на грандиозната военна драма.

 


Всъщност генерал-лейтенант Никола Иванов, командир на Втора българска армия, която действа срещу Одрин, още от самото начало на войната настоява пред Главната квартира да получи заповед за атака. Той е твърдо убеден, че Одринската крепост, чийто гарнизон наброява около 60 000 души, може да бъде превзета с открита сила. Едва през декември 1912 г. Щабът на действащата армия взема съдбоносното решение. Според оперативния план обсадата е разделена на четири сектора. Най-важната роля е отредена на Източния сектор под командата на генерал-майор Георги Вазов. Пристигат и нови попълнения, сред които и две сръбски дивизии. Числеността на обсадните войски достига над 120 000 българи и около 40 000 сърби.

Атаката на Одринската крепост

започва на 11 март 1913 г. със съкрушителна артилерийска подготовка. Съпротивата на противника е окончателно сломена с изненадваща нощна атака. В ранните часове на 13 март първи падат фортовете Айджиолу и Айваз баба на Източния сектор, превзети от 10-и пех. Родопски и 23-и пех. Шипченски полк. След тях бързо са овладени останалите укрепени пунктове и така датата 13 март 1913 г. (26 март по нов стил) се превръща в най-славната страница от българската военна история.

ОДРИНСКАТА ЕПОПЕЯ не е само славна военна победа. Тя е триумф преди всичко на българския национален дух, въплътен в бойците и командирите по бойните полета на Тракия. Затова когато в края на март 1913 г., при посещението на една високопоставена делегация от София в освободения Одрин, запитали генерал Георги Вазов, началникът на Източния сектор, който оперативно подготвя победния щурм, кому в крайна сметка се пада заслугата за Одринската епопея – на гения на висшите началници или на смелостта и жертвоготовността на войниците, той простичко отговорил:

„ – У нас беше само командването. Всичко останало е тяхно“.

Радостта от победата е кратка. През юли 1913 г., нарушавайки Лондонския договор, османските войски и башибозук навлизат в Източна Тракия и избиват, ограбват и прогонват насилствено българското население оттам. През ранната есен на 1913 г. съдбата им споделят и българите в Западна Тракия.

Тези славни и трагични събития залягат

дълбоко в националната памет.

В преживените битки, победи и страдания се ражда и девизът на тракийци: "Не забравяйте, но не отмъщавайте"!  Намерили подслон в България, стотиците хиляди бежанци и техните потомци съхраняват и днес спомена за геноцида, мъката по своя бащин край и родов корен, но и благодарността към онези, които дават живота си в името на свободата.

В памет на героичния ден на победата при Одрин и избавлението, макар и кратко, създаденото през 1914 г. в София бежанско дружество „Одринска Тракия“ приема за свой празник „13/26 март – Денят на превземането на Одринската крепост от българската войска“. Той става и празник на Тракийската организация в България.

Денят на тази знаменателна победа влиза в българския културно-исторически календар като  ДЕН НА ТРАКИЯ. На този ден се чества подвигът на българските воини, паднали край Одрин и из тракийските полета и се почита паметта на хилядите българи - тракийски бежанци, намерили спасение в майката-родина.

 


От 20-те години на ХХ век тракийските дружества, армията, църквата и българската културна общественост честват Деня на победата край Одрин. От 2006 г. този ден е признат официално и от българското правителство.

Съюзът на тракийските дружества в България и Тракийският научен институт организират ежегодно в цялата страна отбелязването на ДЕНЯ НА ТРАКИЯ с поднасянето на венци и цветя пред  паметниците, посветени на одринските герои, участниците в Балканските войни и тракийските бежанци-мъченици. Провеждат се научни, концертни и други художествени и обществени прояви.

Особено тържествено е честването му в столицата, пред Паметника на Одринската епопея в парка при православния храм „Св. Николай Софийски”, организирано от СТДБ, Столична община и СОСРЗ.

Паметникът, с автор Тома Делирадев, е издигнат в чест на загиналите чинове от бившия 58-ми пехотен Одрински полк през Балканската война. Открит е на 3 октомври 1932 г. от тогавашния военен министър генерал Александър Кисьов, в присъствието на много официални и неофициални лица начело със Софийския митрополит Стефан, председателя на Народното събрание Ал. Малинов, дружествата на запасните офицери и подофицери, дружество „Одрин", родолюбиви организации и др. Стъпилият върху 12-метров пиедестал опълченец в  шинел и бойно снаряжение напомня на потомците за подвига на българските бойци при Одрин през март 1913 г.

Поклон пред паметта на българските воини, които с воля, смело сърце, победен дух и жертвоготовност сътвориха ОДРИНСКАТА ЕПОПЕЯ!

Поклон пред паметта на тракийци, които с цената на разорените си домове и безкръстните гробове на своите най-близки платиха чужди политически грехове!

Подвигът и саможертвата на нашите предци, бойната слава на българската армия и героичната история на тракийските българи, триумфът и мъката на националния идеал, символизирани от датата 26 МАРТ – ОДРИНСКАТА ЕПОПЕЯ И ДЕНЯТ НА ТРАКИЯ – ще живеят вечно в националната памет, само ако ги помним, тачим и се вдъхновяваме от тях.


 

Как се погубва България: „Редуцирайте пенсионерите!“

Е-поща Печат PDF

Актуализиран откъс от доклад, изнесен на 23.10.2021 г. на академична конференция на тема „Демографският срив на България: Възможни решения и практически стъпки за изход“, изд. „Мултипринт“, С., 2022 г.

Физическото елиминиране на „неудобни“ маси от човешки същества не е патент на нацизма. В продължение на столетия това е политика на колонизаторите – англосаксонски, холандски, френски, белгийски и други, които чрез болести, насилия и глад „редуцират“ стотици милиони коренно население на Америка, Азия, Африка, Австралия. Така че нацизмът следва утвърдени практики на своите духовни предшественици. Газовите камери са само част от инструментариума. Много повече милиони са „редуцирани“ чрез изкуствено създавани и насилствено налагани условия на живот, които да водят до физическото им унищожение.

На Нюрнбергския процес индустриалният магнат Алфред Круп е осъден на 5 години затвор и конфискация на имуществото му, защото през Втората световна война ползвал труда на концлагеристи срещу възнаграждение, което не им осигурявало възстановяване на изразходваните жизнени сили по време на работата, следствие на което те умират от изтощение. Възражението на Круп, че ползвал това, което му предоставяло германското правителство, а именно – най-евтината работна ръка, не е прието от съда, защото има морални принципи.

В наши дни духовните наследници на нацизма отдавна са потъпкали всякакви морални принципи и норми. Убиват не с газови камери, а „демократично“, с „ценности“, „добри европейски практики“, с бавното, но системно налагане на заплахи и насилие, а през последните години – и с бустерни „ваксини“. Схемата е известна: насилствено налаганите против волята на хората условия от неблагоприятно социално-икономическо, административно или друго естество пораждат стресогенни фактори, които са в корелация с отключването на определени заболявания и могат да доведат до преждевременна смърт. Тази схема се прилага не само България, а и в почти всички страни на Евросъюза и по света. Световната здравна организация (СЗО) отдавна бие тревога за рязкото нарастване на умиранията в света, 59% от които са следствие от незаразните хронични заболявания (НХЗ) – ракови, диабет, исхемични болести на сърцето, на органите на кръвообръщението, хронични респираторни заболявания и др., които се отключват най-вече от рискови фактори, налагани от неблагоприятната социална среда, външни дразнители, нагнетяване на страх и пр. В Еврорегиона те формират 77% от общото бреме на болестите (по индекса DALY).1

Специално в България, изкуствено създаваните и насилствено налагани рискови и стресогенни фактори водят до скокообразен ръст на НХЗ и атакуват най-вече възрастните и хората с увреждания. А те са над два милиона или една трета от населението на страната. Оттук и изключително високата смъртност, която поставя България сред държавите с най-мащабно лишаване от правото на живот на собственото си население. Несъмнен е изводът, че наложеният на страната ни модел в най-висока степен, убива хора.2 Как се осъществява този модел?

„Редуцирайте пенсионерите си!“

Такъв съвет дава през 1998 г. г-жа Ан Макгърк – шеф на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) за България. Според преценките на фонда, през следващите три десетилетия хората в трудоспособна възраст ще намалеят с една четвърт; ergo, ще се увеличи броят на пенсионерите и оттам – социалните разходи на държавата. За да се съкратят пенсионните разходи, „неудобнитe“ пенсионери трябвало да бъдат „редуцирани“, сиреч – физически елиминирани. Това на прав текст е смисълът на казаното от г-жа Макгърк на премиера Иван Костов. Казва му го императивно, на четири очи. Запис няма. Има резултати.

Режимът на премиера Костов чинно започва да изпълнява „съветите“ на г-жа Макгърк за „редуциране“ на пенсионерите: вдигат се таксите за ток; увеличава се пенсионната възраст; „реформира“ се пенсионното осигуряване така, че размерът на пенсиите на стотици хиляди български граждани рязко пада. Трикът е с ратифицирането на Eвропейската Социална Харта (ЕСХ).3 Някой би възразил: какво лошо има в това? Лошото е, че законът за ратифицирането е приет с такива мащабни резерви, та възрастните и инвалидите да бъдат лишени от социална закрила, достъпна медицинска помощ, безплатно медицинско обслужване – права, които са неотменими и, които конституционно са им гарантирани с чл. 51 и 52 на КРБ.

Нещо повече, властниците от СДС приемат ЕСХ само като „декларация на целите“ и въобще не считат, че възрастните имат право на достатъчно средства, за да водят прилично съществуване и да играят активна роля в обществения, социалния и културния живот;4 че инвалидите имат право на независимост, социално интегриране и участие в живота на обществото,5 както е разписано в ЕСХ. В ход е пусната

Лъжата за т.нар. швейцарско правило

Основни принципи на пенсионното осигуряване в Швейцария нямат нищо общо с българските ментé-правила. Размерът на швейцарската пенсия покрива основните нужди на лицето така, че да запази жизнения му стандарт отпреди пенсионирането! А „златното швейцарско правило“ предвижда всяка година пенсиите да се увеличат с 50% от инфлацията и 50% от нарастването на осигурителния доход. Всеки грамотен човек може да се запознае със швейцарската система. Пълният й текст на френски е в https://www.fedlex.admin.ch/eli/cc/63/837_843_843/fr, а на немски – в http://www.admin.ch/ch/d/sr/831_10/a33ter.html.

Първата стъпка за „редуциране“ на пенсионерите и инвалидите следователно е направена от режима на Иван Костов. Но изглежда не е била достатъчна за новите ни „партньори“, защото изискванията към следващият режим – този на Сакскобургготски, са да хариже на чужденци доставките на електроенергия и телекомуникациите, та „редуцирането“ да обхване всички български граждани. Стъпили веднъж в страната, енергийните башибозуци безнаказано, без наше знание и съгласие, вдигат „цените“ чрез държавните инструменти на мафията – ДКЕВР/КЕВР и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) с мълчаливото съучастие на съдебната власт, а чрез частните съдебни изпълнители режат от пенсиите и помощите за пенсионери и инвалиди, секвестират дори имотите им. Иначе казано, ботушът на мафията безнаказано вилнее по цялата страна, сее смърт и мизерия. Задачата спусната от Ан Макгърк за „редуциране“ вече обхваща цялото население и продължава чинно да се изпълнява до днес.

„Редуцирането“ продължава

Особено зловредни за гражданите и обществото са налаганите от изпълнителната власт подзаконови актове. Разбира се, в правомощията на Министерския съвет и министрите е да приемат постановления, разпореждания и решения, да издават правилници, наредби, инструкции и заповеди, но само въз основа и в изпълнение на законите (чл.чл. 114, 115 на КРБ). Такива актове не могат пряко да пораждат правно действие, защото единствено „Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите“ (чл.86, ал.2 на КРБ) и защото разпоредбите на Конституцията са заповедни и имат непосредствено действие!

Иначе казано, актовете на изпълнителната власт (вкл. на общинските администрации), не могат пряко да задължават гражданите и обществото. Предназначението им е да подпомагат и улесняват държавните и общинските служители в действията им по прилагане на законите. Не би могло и да бъде другояче. Изпълнителната власт затова се нарича изпълнителна, за да изпълнява волята на народа така, както е заповядано в Конституцията.

Но реално, администрацията и съдопроизводството се позовават и приемат решенията си най-често не на основание законите, а на подзаконови актове. Като например Правилникът за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), приет с ПМС №343/2004 г. Чл. 14, ал.3 на този „правилник“ принуждава лица с ампутиран крак или ръка и с пожизнено издадени от ТЕЛК Експертни решения, да се явяват на всеки 5 години пред чиновниците на регионалните дирекции „Социално подпомагане”, за да „доказват”, че не им е пораснал крак или ръка! Това не само е гавра с човешкото достойнство; поставяйки инвалидите в по-неблагоприятно третиране (дискриминация) по смисъла на чл.4 от ЗЗД иск (ДВ, бр. 68/2006), овластеният чиновник престъпва и върховенството на закона. Несъмнено, и този узаконен произвол води до „редуциране“ на най-уязвимите групи – пенсионери и социално слаби.

Или, противоправните действия на длъжностни лица на НОИ, когато изнудват кандидат-пенсионери да представят Осигурителна книжка за периоди на трудово правоотношение преди 31.12.1999 г. Знайно е, че преди приемането на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ, бр. 110/1999 г.), осигуряването на работещите бе задължение на работодателя. Знайно е също, че в десетилетието след политическата промяна от 1989 г. хиляди стопански субекти бяха ликвидирани. Книжките им бяха или унищожени, или архивирани в сгради на различни места в страната (едно от които е някакво кюстендилско село). За кандидат-пенсионерите практически е невъзможно да издирват доказателства за осигуряването им преди 31.12.1999 г. Затова в § 9, ал.1 от ПЗР на КСО законодателят разумно приема: „Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.“ Смисълът на тази разпоредба е, че надлежно оформена съобразно изискванията на закона трудова книжка е годно доказателство за вписания в нея трудов, респ. осигурителен стаж. Иначе казано, не е необходимо представянето на осигурителна книжка. Това становище е възприето като константна съдебна практика, вкл. и с решения на ВАС. Въпреки това – в престъпване на закона, длъжностни лица на НОИ продължават да изнудват кандидат-пенсионери с искания за Осигурителни книжки за периоди преди 31.12.1999 г. и не зачитат трудовият им стаж преди тази дата. Практиката показва, че това е политика на ръководството на НОИ, толерирана от най-високо място. По такъв начин десетки, ако не и стотици хиляди граждани, се обричат на мизерно съществуване и мъчително „редуциране“.

Или, противоправните действия на длъжностни лица на НАП, когато изнудват граждани, завърнали се в България, след като са били принудени да работят за насъщния 20 или 30 години в страни на ЕС (където са плащали данъчни и здравно-осигурителни вноски), отново да плащат огромни суми, под предлог, че в системата на НАП (свързана с данъчните служби на страните-членки по силата на ЕС Регламенти!) нямало данни за здравното им осигуряване за последните три години. И ги лишават от правото на личен лекар, от конституционно гарантираното им неотменимо право на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване (чл.52, ал.1 от КРБ), докато не платят рекета! Практиката показва, че тази политика на „началниците“ от НАП също се толерира от най-високо място. И тази гавра с човешките права генерира стресогенни фактори водещи до „редуциране“!

Нека посочим още един – на пръв поглед незначителен факт: през май 2022 г. Гражданско сдружение „Асоциация на данъкоплатците в България“, съгласувано със Съюза на българските журналисти, „Съюза на пенсионерите-2004“, Граждански форум „Промяна“, Гражданско движение „Днес“, сезират почитаемият г-н Милен Матеев от партия „ПП“ – председател на Комисията по конституционни и правни въпроси към 47-то НС, с предложение по чл. 45 от КРБ, за допълване чл. 310, ал.1, т.5 на ГПК. Смисълът на предложението бе искове на пенсионери и лица с увреждания да се разглеждат по реда на бързото съдебно производство. Мотивите са, че близо една трета от българските граждани – предимно социално слаби пенсионери и лица с трайни увреждания, които по смисъла на чл. 51, ал.3 на КРБ са под особената закрила на държавата и обществото, а Законът за хората с увреждания (ЗХУ) им гарантира индивидуален подход и подкрепа, често са обект на посегателства от страна на монополисти, овластени чиновници или на икономически силни субекти. Производствата по предвидения в ГПК исков ред понякога се точат с години и много от тях не доживяват до крайно решение. Затова се предлага такива лица да могат да търсят възстановяване на нарушените им права по реда на бързото съдебно производство, равнопоставено с физическите и юридическите лица по чл. 310 ал.1, т. 1, 2, 3, 4 и 6 на ГПК. Предложението е администрирано с вх. № ПГ-47-228-00-91/01.06.2022г. Г-н Матеев нито ни отговори, нито го внесе в пленарна зала.

След конституиране на 48-то НС сезираме и почитаемият г-н Вежди Рашидов от партия ГЕРБ – председател на НС. Но същото предложение сега се администрира с нов № ПГ-48-328-00-10/17.01.2023г., което навежда на извод за липса на координация в администрацията на НС. От г-н Рашидов също няма отговор. На наше напомнително писмо дали г-н Рашидов е информиран, че предложението вече е било администрирано на 01.06.2022 г. с вх. №ПГ-47-228-00-91, но законодателите в 47-то НС не са показали нужната дължима отговорност към пенсионерите и лицата с трайни увреждания; както и дали е разпоредил предложението незабавно да бъде внесено за гласуване в пленарна зала; получихме флагрантен отговор от г-жа Хризантема Николова – директор на „Парламентарна канцелария“, че правомощията й не включвали проследяване пощата на г-н Рашидов!?

Привеждаме само малка част от хилядите подобни актове на нашите, божем, законодатели и администратори, действията на които обективно отключват стресогенни фактори водещи до „редуциране“ на населението, така както е заповядано от г-жа Макгърк и нейните господари. Като добавим и официално толерирания произвол на овластени чиновници получава се – нека я наречем „хранителна верига на редуцирането“.

Неотдавна Евростат публикува данни на базата на прогнозата на ООН за 2022 г., сочещи 27% физическо елиминиране населението на България през годините на т.нар. преход.6 Може да се твърди следователно, че от общата загуба на 2 166 696 души (или 27%) от населението ни, най-значителен е делът на пенсионерите и инвалидите, доколкото те са най-многобройната и най-уязвимата обществена група. А Европейската комисия, която често глаголи за правата на човека, мълчаливо допуска фрапиращото суспендиране на неотменимите човешки права на пенсионерите и инвалидите, с което на практика насърчава „редуцирането“!

Виждате, драги пенсионери и хора с увреждания, че всички докопали се до властта партии на прехода – СДС, НДСВ, тройната коалиция, ГЕРБ, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ с охота изпълняват поръченията за ликвидиране на България.

На тях не им пука за пенсионерите, не им пука за възрастните хора, не им пука за инвалидите! Те изпълняват заповядания отвън сатанински план на неоконите за „нулиране“ на доходите и имуществата; „редуциране“ на населението; заличаване на националните традиции; на хилядолетно оформилите се традиционни ценности.

Може ли да дадем отпор на тези майкопродавци? Да защитим живота си? Животът и бъдещето на нашите деца и внуци? Да възродим Отечеството?

Отговорът на този въпрос виси като дамоклиев меч пред всички нас на 2 април 2023 година…

1 WHO (1998) Regional Office for Europe, ERC; The European Strategy for the Prevention and Control on Noncommunicable Deseases (2007) WHO, Regional Office for Europe, Copenhagen; Таня Мегова, Нина Михайлова, Любомира Стоянова и Ростислав Костов (2009) Рискови фактори, водещи до сърдечно-съдови заболявания; в: Научни трудове на Русенския университет, т.48, серия 8.1, с.73-77; ВОЗ. Център СМИ, Инф. бюлетин № 317/2011; № 355/2011; № 297/2012; Никола Василевски (2012) Профилактика на болестите с най-голямо болестно бреме – ХНЗ; в: Бяла книга за здравеопазването, основани на стойности, С., БАТМИ, с. 327-329.

 

2 http://pogled.info/avtorski/Vasil-Prodanov/kak-kapitalizmat-kato-sistema-ubi-sled-1989-g-stotitsi-hilyadi-balgari.95269

 

3 ДВ, бр.30/2000г.; http://www.trudipravo.bg/index.php/znanie-za-vas/998-evropeiska-sotzialna-harta-revizirana

 

4 По аргумент от ч. II, чл. 23 на ЕСХ;

 

5 По аргумент от ч. II, чл. 15 на ЕСХ;

 

6 Eurostat: Bulgaria Set for Sharpest Population Decline in EU, 09.06.2021;

https://www.novinite.com/articles/129103/Eurostat%3A+Bulgaria+Set+for+Sharpest+Population+Decline+in+EU

 

 

ЗАЩО ЗОРАН ЗАЕВ ПЛАШИ С АМЕРИКА?

Е-поща Печат PDF

Отговорът на този въпрос се крие в топлата връзка на скопските „началници” с милиардера Джордж Сорос и неговия син Александър Сорос


Не, няма нищо случайно. Нито пък иде реч за някакво ненадейно струпване на насочвани обстоятелства, на странни явления и фатални зависимости. В никакъв случай не става дума и за т.нар. световна конспирация (толкова модна напоследък!). Още с появата на държавата Македония върху картата на Балканите, скандално известният мегаспекулант Джордж Сорос насочва своя поглед към тази малка, но апетитна територия. Но защо  пък непременно Македония? - би запитал някой. Ами така - защото в  Македония…

Пари, пари и пак пари

Още през 1991 г. Джордж Сорос решава да стъпи върху изпадналата в геополитически колапс Югославия. Временно го спира започналата война, но той вече си е направил сметката за отделните републики. Още от 1992 г. създадената от  финансиста  фондация „Отворено общество” налива в Македония близо 100 млн. долара. От тази сума 9 млн. долара са предназначени за „поддръжка на плурализма в медиите и свобода на словото, обучение и  обзавеждане  на журналистите, както и помощ за финансиране на  независими медии”. Още с настаняването си в новата държава, фондацията изгражда около 20 неправителствени организации. Успоредно с това тя развива „специални отношения”  с  партията на  бившите комунисти - СДСМ. Преценката на Сорос е, че те ще бъдат по-податливи за осъществяване на замисления от него „демократичен проект”.  Интимната идея на американския милиардер е да превърне бъдещата минидържава в образец на… мултиетническа „демокрация”. За тази цел през следващите години той започва осъществяването и на своята  „хуманитарна” програма. През  1993 г. дава на Македония личен заем от 25 млн. долара. По линия на Соросовата фондация са осигурени  още 36 млн. долара от САЩ, Франция, Швейцария и ЕС за т.нар. „развойни инициативи”.

Колко струва един премиер?

Не е никаква тайна, че на 1 юни 2017 г. „социалдемократът” Зоран Заев  идва на власт чрез т.нар. „цветна революция” в Македония, организирана от „дейците” на Джордж Сорос в новата минидържава. Според гръцкия вестник „То вима” именно Сорос е прокарал пътя  на Заев към властта. В своя коментар журналистът от вестника Лефтерис Харалампопулос смята, че съвременната дипломация се води не само от държавите, но и от частни лица, които имат решаваща роля при избора на управници и политици. Излиза, че мозъчните тръстове в САЩ, които определят външната политика на страната, отдавна зависят от частни донори на неправителствените организации (НПО) и корпорации.

Така през 2017 г., шестима сенатори отправят запитване до бившия държавен секретар на САЩ Рекс Тилърсън - защо правителствената агенция USAID дава големи суми на фондация „Отворено общество” в Скопие? По-конкретно, че между 2012-2016 г. фондацията е получила 4,82 млн. долара, които е използвала „съвместно” с бившия посланик на САЩ Джес Бейли, за да бъде свален тогавашният  премиер Никола Груевски. Сиреч, да бъде „избран”  за  нов премиер на Македония Зоран Заев.

Отличници  в  частната…  „дипломация”

На  26  януари 2018 г., в рамките на Световния икономически форум в Давос,  Зоран Заев се среща  със Джордж Сорос и неговия син Александър Сорос. Тази среща остава тайна за скопските медии. Отразена е само в интернет портала на правителството. В  публикуваното експозе за разговорите, щедро се леят банално известните  клишета за „ценностите на демокрацията”,  „защитата  на човешките права”, върховенството на закона” и пр. „Хип-хип, ура”, и нещо много важно и съществено: новото лице на Република Македония  ще се гради върху концепцията на… „Отворено общество”. И още: македонското правителство и вездесъщият г-н Сорос, ще развиват „демократичния капацитет” на обществото, а също така  - възможностите за „нов бизнес”  и  „преки инвестиции”. Сиреч, нещо като манна небесна, която ще се излее във водите на Вардара.

Двайсетина дни по-късно, на 18 февруари 2018 г., по време на т.нар. Мюнхенска конференция по сигурността, соросовите възпитаници - министърът на външните работи на Македония Никола Димитров и министърката на отбраната Радмила Шекеринска, се срещат със своя щедър попечител и неговия син. Една вълнуваща среща, която е запечатвана на фотокадър за бъдните „демократични” поколения.

На 24 януари 2019 г. Зоран Заев, отново в Давос, се среща за пореден път с Джордж Сорос. Двамата стигат до извода, че членството  на Македония в НАТО и Европейския съюз е „ключова стъпка  за стабилност  и сигурност на страната и региона”. И още -  изтъкнато е значението на т.нар. Национална стратегия за обществото и  мултикултурализма - небезизвестната идеологическа мантра  на Сорос, която твърде много напомня за известния от времето на соца… пролетарски интернационализъм.

Само броени месеци по-късно, на 10 ноември 2019 г., по покана на Зоран Заев и президента Стево Пендаровски,  в Охрид пристига със своя частен самолет на „работно” посещение Александър Сорос-син, вицепрезидент на „Отворено общество”. Специалният гост е посрещнат на  летище „Свети апостол Павел”  от въоръжена до зъби полиция, след което е  настанен  в престижния хотел  „Юник”. Нещо, което станало повод скопски  медии  да се усъмнят, че иде реч за тайна среща на Заев и Пендаровски  със сина на световно  известния  борсов играч. Новинари твърдят, че на срещата е била обсъждана злоупотребата със средства от властта, използвани в съмнителни канали, включително за корумпиране на медии и влиятелни личности. Любопитно  е, че след приключването на срещата, в своите  фейсбук профили, Заев и Пендаровски са публикували снимки със Сорос-младши и текст, в който се твърди, че те са си прекарали времето „прекрасно”.

Два дни по-късно, на 12 ноември 2019 г., по време на т.нар. Парижки мирен форум  във френската столица, Стево Пендаровски се среща отново с Александър Сорос. Този път по време на „продуктивната” си среща той е бил информиран за „текущите програми на „Отворено общество” за региона”...

Тази интензивна  „дипломация” на скопските ръководители подсказва, че те са заложили яко  на  Соросовата  карта, чрез която се надяват да си осигурят подкрепа за своето членство в ЕС. Това „постижение”  на гъвкавите македонисти от Скопие, като че ли най-лаконично е синтезирано във фейсбук профила на министърката на отбраната Радмила Шекеринска, според която  Джордж Сорос  вече е… победил  в  Македония.

И то каква победа - броят на неправителствените организации в  мултикултурната държава през последните години вече е набъбнал на 94! В тяхната програма освен социалните дейности, грижата за правата на жените и ромите, антикорупцията и реформите в правосъдието, е включено още всеобхватното сексуално възпитание, приложението на джендър-идеологията и пр.

Сорос дал 28 млн.долара за  кампанията на Джо  Байдън

Тази новина съобщaва  авторитетното издание „Politico” в броя си от 10 април 2020 г., в който се  известява, че още в началото на годината финансистът филантроп Джордж Сорос е похарчил 28, 3 млн. долара  за изборите за  президент на САЩ. От публикацията става ясно, че през януари и февруари  м.г.  той  е дал милиони долари, с  които да „подпомогне” предполагаемия (тогава!)  кандидат на Демократическата партия за президент Джо Байдън и парламентарната група на партията  в Сената на САЩ за спечелване на изборите.

От своя страна американският  седмичник „Canyon News.com” в броя си от 16 август 2020 г. съобщава любопитната подробност, че на 11 август с.г. синът на мултимилионера-филантроп и основател на „Отворено общество” -  Александър Сорос, е подкрепил  в Twitter Камала Харис, за да бъде избрана като  кандидат за вицепрезидент на Демократическата партия на бъдещия президент Джо Байдън. След като публикува въпросната новина, изданието припомня факта, че докато е била генерален прокурор на Калифорния Камала Харис е осигурила чадър за банката на Джордж Сорос - Mnuchin and Soros’ OneWest bank  срещу обвинение  в измама през 2013 г., без да посочи  оправдателна причина за това. По този начин нарушенията на възбраната са оставили  хиляди собственици на жилища с известия за изселване.

Щатите  щели да  трошат български кости

По всяка вероятност изборът на Джо Байдън и Камала Харис  за лидери на новата американска администрация е отключил агресивната самонадеяност  на Зоран Заев и останалите „началници” в Скопие. Така поне може да се предположи, като се наблюдава поведението и се анализира лексиконът на  северомакедонските ръководители, които напоследък стават все по-дръзки и безцеремонни. Самият Зоран Заев, след българското вето срещу приемането на Северна Македония в Европейския съюз,  не престава да сипе заплахи по адрес на България. Блокадата срещу членството на Скопие в ЕС била „заплаха за европейските ценности” - обявява  той безапелационно (22.11.2020 г.) Ветото било „засилвало евроскептицизма” (21.01.2021). То застрашавало дори „антифашистката идентичност” на Северна Македония(!). Съвсем наскоро, пак Заев заяви, че българската позиция била… „анахронизъм”.

Неотдавна агенция „Фокус” (10.02.2021 г.)  съобщи за агресивно откровение на северомакедонския премиер, който в своето тясно обкръжение  е заявил, че „Спасот на македонизмот е што сега Америка ќе крши бугарски коски". Сиреч: „Спасението на македонизма е, че сега Америка ще троши български кости”. По всяка вероятност самият Заев много лесно може да се отметне от своите думи. Правил го е неведнъж и нищо няма да му попречи  да го направи и сега. Но ако не нещо друго от тези негови думи може да се разбере с какви чувства е зареден спрямо страната ни „приjaтелот на Бугариjа”. Освен това, че и той не изостава от идеолога на модерния „македонизъм” - лидера на ВМРО - ДПМНЕ Християн Мицкоски, който възнамерява да  превърне тази сърбоманска  доктрина  във верую на всички  етноси в Северна Македония. Оказва се, че самият  Зоран Заев се е нагърбил с още по-непосилна задача  …спасяването на македонизма чрез „трошене на бугарски коски”.

Ако в  САЩ четат добре…  събитията

Съвсем наскоро посланичката на САЩ в Скопие г-жа  Кейт Мари Бърнс, по повод обсъждането на т.нар. План за действие между Македония и България,  в интервю за популярния скопски телевизионен  Канал 5 заяви, че „САЩ са разочаровани от факта, че България е решила да блокира началото на преговорите за членство на РСМ в Европейския съюз”. Според посланичката българското вето било причинило „щети на няколко нива”. Освен всичко останало то било породило „обществено съмнение към доверието в ЕС”. Според Бърнс, решението на двустранните въпроси следва да стане в отделен диалог между двете страни. Иначе САЩ щели да продължат да подкрепят Македония за започване на преговори с ЕС. Нещо, което означава, че без да трошат български кости Щатите могат в определен момент да   извият  ръцете на България, за да я принудят да отстъпи от своята позиция спрямо членството на Северна Македония в ЕС.

Добре, но когато американската администрация прилага своя   натиск срещу България,  би следвало поне малко от много да познава  „историята на въпроса”. Например тази подробност, че възникването на днешната държава Северна Македония е резултат от титовисткия експеримент за създаване на нова югославска идентичност със …„самоуправляващи се нации”. Една идеологическа измислица, довела до рухването на балканската мегадържава в резултат на възникналата „криза на идентичността”.

Така че България няма проблеми за двустранно  решаване със

Северна Македония. Проблемът е в продължаващата криза на националната, историческата, културната и политическата идентичност на новата държава, който следва да бъде решен, преди тя да бъде приета в ЕС. Това предполага откровен обществен диалог, чрез който да бъдат преодолени титовистките идеологически фалшификации и стереотипи, включително насажданата с десетилетия българофобия и фалшиво високомерие спрямо страната ни. В противен случай „силовото” приемане на Северна Македония в ЕС ще означава в него да бъдат заложени потенциални конфликти с непредвидими последствия, включително за Балканите.

*  *  *

Излишно е да коментираме сервилността  на северомакедонските ръководители спрямо филантропа Джордж Сорос и неговия син. Както се казва в подобни случаи - целта оправдава средствата. Остава все пак надеждата, че държавата САЩ не е само Джордж Сорос.


(По материали от български и чуждестранни издания и Интернет сайтове )


 

ДЕСЕТ ДНИ ПРЕДИ ОТВАРЯНЕ НА ИЗБОРНИТЕ УРНИ

Е-поща Печат PDF

Последните проучвания на независимата гръцка социологическа агенция МАРС показват, че десет дни преди парламентарните избори, насрочени за 6 май, политическото разслоение и антиевропейските настроения сред гръцките избиратели се задълбочават, а бягството на привържениците от двете големи политически партии социалистическата - ПАСОК, и по-осезаемо при дясната - Нова демокрация (НД), към другите политически субекти продължава. От февруари, когато беше предишното социологическо проучване на агенция МАРС, доверието към НД е намаляло с 2 %, а предполагаемите места в парламента - със седем.

 


Страница 477 от 638