Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Лъжата и цинизмът – най-високите европейски ценности

Е-поща Печат PDF

Изказванията на лидерите на великите сили – особено когато са напуснали ръководните си постове и са излезли от активната политика, най-вече когато тези изказвания се отнасят до взаимоотношенията на държавите им с Русия – трябва да се четат като своеобразен „тайнопис“ и се разчитат по съответния начин, за да излезе от белия лист целият текст заедно с истинския му смисъл. Иначе ще четем текста, ще се мъчим да го разгадаваме, но по-далеч от буквите и думите така и няма да достигнем.

Защото обикновено те не казват онова, което говорят!

Тогава какво ни казва Ангела Меркел в своето станало вече прословуто интервю пред немския вестник Die Zеit по повод специалната военна операция на Русия в Украйна, Минските съглашения и мотивите, с които Германия, САЩ и Франция са убеждавали Русия да ги подпише и спази?

Меркел знае какво говори и не е случайно, че го казва точно сега, когато въпросната специална операция е достигнала до определена степен на своето развитие и предстои нейната развръзка. Променя се и отношението на Запада и САЩ към нея; нараства нежеланието на Европа, а и на Америка, да продължават да издържат пропадналата държава и да харчат пари за кауза, която е изгубена.

И за да придаде на разочарованието си високо нравствен смисъл, тя признава на своите сънародници, че са излъгали хитро Русия и Путин, успявайки да скрият от него замисъла на Минските съглашения. Тя казва, че са искали да дадат време на Украйна, за да се стабилизира и укрепне, да стане по-силна и уверена в себе си. Защото са знаели, че рано или късно специалната военна операция на Русия е щяла да бъде факт. Но премълчава за коя Украйна става дума?!

Ангела Меркел пропуска да отбележи, че вече е извършен държавният преврат, Янукович е свален; че самият той е бил подлъган да подпише споразумението с опозиционните сили. Подлъган не от другиго, а от германския президент, който е гарант за изпълнението. Премълчава и защо е било необходимо това споразумение и то непременно с гаранцията на германската държава, когато веднага след него превратът е извършен и се разиграва кървавата драма, получила името „майдан“. За да приключи тази драма, също е необходимо време и спокойствие. Наказателните операции трябва успешно да приключат, да се установи навсякъде лоялна власт и да се приспособи държавния живот на Украйна изцяло към управлението на САЩ и Западна Европа.

От времето на „майдан“ е публикуван документ, в чието съставяне участва и тогавашната, но и сегашна помощник-държавен секретар на САЩ Виктория Нуланд, нейният съпруг и други политици и политолози. Този документ бе навремето публикуван и все още е достъпен. В него изрично се подчертава, че САЩ нямат никакво намерение да изграждат каквото и да било в Украйна, защото рано или късно там ще се завърне Русия и тя не бива да се ползва от тези подобрения. Затова ще се разруши и наличното, за да започне Путин възстановяването на страна от самото начало.

Сега става ясно какво означава според Меркел „необходимо време за укрепване“. Макар че и тогава беше ясно. А всъщност е време за доразрушаване и подготвяне на условия, в които въпросната специална военна операция да започне. Дошлата с преврата украинска власт уверено и целенасочено започна да изпълнява планираното в концепцията за Украйна. То трябваше да изостри отношението към Русия и рускоезичните жители на държавата, което щеше неминуемо да доведе до конфликти между руснаци и украинци и до отцепване на рускоезичните територии. Както и стана. А когато това стана, трябваше да бъде използвано, за да разшири бездната между двата народа, да ги смрази окончателно и да поощри украинското ръководство за открити враждебни действия срещу Русия. И до неизбежна война. Този план бе безпогрешно конструиран и изпълнен.

Но Меркел го премълчава.

Меркел обаче открито казва, че Минските споразумения е трябвало да бъдат чисто и просто сдържащ фактор за Русия. Тя трябва да се надява, че все пак те ще започнат да се изпълняват и ще се създаде някакъв благоприятен юридически статут на отделилите се от Украйна територии, за да се гарантират и правата на техните жители. Русия бива сдържана от великите сили, а Украйна все повече се активизира, за да дойде моментът на специалната военна операция като единствено възможен начин да се спре разпадът на Украйна и се ликвидират причините, които превръщат държавата в източник на напрежение и фактор, който ще разпали война в Европа. Но това трябва да стане така, че да бъде по-лесно Русия да бъде обявена за причина.

Меркел мълчи за гласните и негласни уговорки и споразумения за фактическата ликвидация на Украйна и подялбата й между заинтересованите държави. За това мълчи, но със силен глас прогласява, че са излъгали Русия. Излъгали са я с обещания за мир и избавление на жителите на Донбас, които са постоянно тероризирани от украинската войска. Излиза, че целта на Минските съглашения е да се направят междудържавните отношения непоносими.

Хитрият Запад постигна целта си. Но отиде толкова далеч в нейното преследване, че погуби себе си.

И още веднъж доказа, че за него лъжата и цинизмът са най-високите европейски ценности.

 

Шуми, шуми, Яворе…

Е-поща Печат PDF

Няколко дни преди кандидат-премиерът на ГЕРБ проф. Николай Габровски да представи на президента състава на своя проектокабинет, ПГ на БСП изключи от състава си Явор Божанков, влязъл в НС като водач на партийна листа от гражданската квота. Както каза бившият социален министър в кабинета на Кирил Петков Георги Гьоков, „БСП е демократична партия, в нея може да се изразяват различни мнения, но 2-3 пъти“.

Очевидно Божанков е надхвърлил мярата, след като веднъж се обяви срещу връщането на хартиената бюлетина, което беше гвоздеят на предложението на БСП за изменение на Изборния кодекс, а втория път, осъждайки гръмогласно решението на колегите си от ПГ да гласуват против изпращането на военна помощ на Украйна. Нещо повече, Божанков раздели света на такъв, който се управлява от диктатори, и такъв, който е свободен и демократичен. Към диктаторските режими новоизлюпеният крипто евроатлантик и ПП-поклонник причисли Северна Корея, Русия, Сирия и Иран, а себе си приши към „другия“, демократичния западен свят. Очевидно неотдавнашната му визита в САЩ не е била просто туристическа обиколка. Казано е: „Което не се купува с пари, се купува с много пари“ - в случая най-вече в зелено. Само че корупционният скандал с арестувания и отстранен от поста, както и от собствената му партия ПАСОК, бивш вицепрезидент на Европейския парламент, гръцката социалистка Ева Кайли, хвърли сянка върху целия рекламиран от Божанков западен демократичен свят. Полицията в Брюксел арестува още няколко човека и претърси офисите на ЕП. По този повод унгарският премиер Виктор Орбан сподели от акаунта си в социалните мрежи: „А казваха, че Европарламентът изпитвал сериозно безпокойство заради корупцията в Унгария. Добро утро на Европейския парламент!“ („Миллиет“/13.12.2022). Дали тези, които на последните избори са гласували за този излъжи-господ, биха го направили, ако знаеха, че е такъв русофоб? И щеше ли той да изригне срещу диктаторския източен свят, ако БСП не беше в такова състояние, че и от ПП вече се назлъндисват да я канят за преговори за коалиционно управление с втория мандат? Падналият няма приятели! За съжаление на Божанков, като независим депутат в 48-то НС той не може да се присъедини към ПГ на ПП, защото това е забранено от парламентарния правилник. А пък да напусне НС означава завинаги да изчезне от политическия небосклон. За своята антидиктаторска тирада от парламентарната трибуна, нашият Савонарола получи поздравления от ПП, та нищо чудно да оглави някоя тяхна листа на евентуалните предсрочни парламентарни избори през март. А дали отново ще влезе в НС, това ще решат избирателите. Междувпрочем, Божанков лично обиколи няколко телевизионни студия, а после с рекламата на неговия „бунт“ се заеха „правилно ориентирани“ медийни чучулиги. Разбира се, случаят Божанков се коментираше в промеждутъците на телевизионните изяви на украинския комик Володимир Зеленски, който хем се хвали с броя на свалените от украинската ПВО руски ракети и дронове и освободените от украинската армия селища и региони, хем се оплаква от разрушената украинска енергийна инфраструктура. И патетично призовава ООН, ЕС, НАТО и Г-7 за засилване на санкциите срещу Русия, за предоставяне на Украйна на далекобойни оръжия, средства за ПВО като комплексите „Пейтриът“ и дори на 2 млрд. кубометра природен газ. И това, при положение, че през страната му минават газопроводи и нефтопроводи… Миналата седмица Зеленски се похвали, че в телефонен разговор с президента на Франция Еманюел Макрон, непосредствено преди онлайн-срещата на върха на Г-7 и Конференцията за подпомагане на Украйна, която е проведе ден по-късно в Париж, са обсъдили „мира в 10 стъпки“ в Украйна. („Сега“/12.12.2022). Но, ако, както се предполагаше, сред тези „10 стъпки към мира“ е бил и ултиматумът за изтеглянето на руските войски от всички украински територии, включително Донбас и Крим, Зеленски е сбъркал човека, с когото да разговаря. Вярно е, че британското издание „Таймс“ го обяви за „личност на годината“, но тази титла не се яде, нито се пие. Някога и Иван Костов го номинираха за „мъж на годината“, пък къде е сега? Нищо чудно и Божанков да се обзаведе с подобно звание, но левият електорат няма да забрави русофобското му театро в НС. А пък след като от партията на Кирил Петков и Асен Василев приютиха шепата прибежчици от ИТН, начело с Радостин Василев и Иво Атанасов, ако решат да включат в листите си и Явор Божанков, абревиатурата ПП ще се тълкува като „Приют за предатели“, или „Прибежки и препълзявания“.

Но „понеже няма олио и хлябът е от мъката по-чер“, както пише Вапцаров, политиците се грижат не за съюз със СССР, а затова народът да не остане без зрелища. До връщането на първия и връчването на втория проучвателен мандат, политици, политолози, социолози, политически психолози, социални антрополози, журналисти и други „шарлатани“ ще разнищват миналото на предложените от Габровси кандидат-министри. Очакваният негативен резултат от гласуването за кабинета „Габровски“ дойде на заседанието на парламента, което се проведе на 14.12.2022. Със 113 гласа „за“ (67 от ГЕРБ-СДС, 35 от ДПС и 11 от БВ) и 125 гласа „против“ (ПП, „Възраждане“, БСП и независимия Явор Божанков), кандидатурата на професор Габровски за премиер беше отхвърлена. Което обезсмисли обсъждането и гласуването на структурата и персоналния състав на неговия проектокабинет. При това положение, гореспоменатите „политически анализатори“ би трябвало да подхванат кандидатите за славата от следващия проектокабинет. С втория или с третия мандат - все едно! Важното е народът да не остава без зрелища. Но, както каза президентът Радев, разкайвайки се, че се е доверил на лъжци, като „Кирчо и Кокорчо“, „Преживяхме авторитаризма, ще преживеем и тази шарлатания!“. Признат грях – половин грях. Друг е въпросът, дали наложеното от президента вето върху Изборния кодекс ще получи одобрението на партиите от „машинната коалиция“ и на ПГ на ГЕРБ-СДС, чието „да“ за ветото на президента обеща Бойко Борисов. Или герберският Меси ще размисли и ще налее нов акъл на своите съпартийци, нареждайки им да спасят „хартиената коалиция“. Този цирк можеше да бъде спестен на българския избирател, но какво да се прави, като избира такъв „матр’иал“ да го представлява? Напред към поредните предсрочни избори, резултатът от които може да ни накара да съжаляваме за 48-то Народно събрание.

У нас винаги може да стане по-зле!

 

 

Венчан за България!

Е-поща Печат PDF

79 години от подвига на поручик Димитър Списаревски

Той загива на 27 години, на днешния ден - 20 декември 1943 г. И тогава светът е настръхнал. И тогава е война – безмилостна, страшна и озъбена. И смъртта в своята несимволична жътва отнася хиляди: гинат мъже, жени и деца.

Врагът воюва по английски – отвисоко и отдалече! Силите са изначално несъизмерими – хиляди, срещу няколко десетки орляка на база в летище „Божурище“ и „Враждебна“; 15-а военновъздушна армия на САЩ – най- прославената и най-могъщата, и под нея – София, която трябва да бъде превърната в „картофена нива“.

„Либърейтърите“ прииждат на вълни, почти безгрижни и самоуверени, охранявани от стотици „Лайтинги“, бързи и яростни като оси. Посрещат ги храбрите български летци с 19 „Месершмита“ и 29 „Деавотини“, които по-късно някой ще нарече „торпили от сърца“.

Но все още светът не е научил истинското име на подвига. В този въздушен бой поручик Димитър Списаревски излита след своите другари. Кормилният апарат на неговия „Месершмит“ Bf-109G-2, е с повредена кормилна система. Резервният изтребител запалва трудно, а боят вече се води! Небето край София ври от рева на моторите, смразяващият грак на картечниците, и пукота на артилерийските снаряди. И тогава, напреко на трасиращите откоси, на 6000 м височина, с максимална скорост, срещу групата от 16 „Либърейтъра“ В-24, поручик Списаревски, сам, като острие на меч, атакува стремително и поразява сърцето на „летящата крепост“, която избухва в пламъци. Но вече „от последния патрон остава само гилзата гореща!“ За по-малко от две минути Списаревски е изстрелял целият си боен комплект. И тогава, този мъж, с око на орел, и сърце на пантера, насочва своята простреляна машина към водещия „Освободител“ В-24. На езика на въздушния бой този сблъсък се нарича „таранен удар“. Бомбардировачът се разцепва и се разпада във въздуха. Така, в безпримерен подвиг, загива поручик Димитър Списаревски – Спайча, атлет и боксьор, борец и футболист, офицер, който след своята военна клетва заявява, че вече е венчан за България.

Той няма паметник и до днес, може би защото подвигът му задълго бе премълчаван. Но такива са горчивите гримаси на старата блудница – историята. Тя оценява всеки значим факт чак тогава, когато той почти е забравен.

Паметник обаче бе издигнат на онези, които отнеха невинния живот на 4200 българи. И този паметник стърчи изправен до входа на американското посолство на ул. „Козяк“, в София, като нагло свидетелство за това, че България днес е покорена. Но това също е гримаса на историята, която може би ще отбележи все пак, в „пожълтелите си страници“, неизмеримите величини на едно национално унижение. Защото идват отново таранни времена! И от хоризонт до хоризонт виси със страшна сила един въпрос: „Има ли и днес България мъже венчани за нея?“

 

 


Страница 471 от 471