Нова Зора

Терезагейт?

Защо изменниците от Русия и другите страни от бившия съветски блок умират във Великобритания, а не в САЩ, Германия или Франция, примерно казано? На този въпрос любителите на черния хумор отговарят така: защото там няма Ми-6! Но дали е толкова странно, че Великобритания се е превърнала в гробище на предатели, олигарси и дори на серийни убийци с дебели портфейли? Не е странно, както и това, че те умират по време на важни събития в Русия, които са определящи не само за нейното бъдеще. През седмицата преди президентските избори в Русия някои се опитаха да превърнат студената война в гореща, поводът бе мистериозното отравяне в английския град Солсбъри на бившия служител на военното разузнаване и Министерството на външните работи на Руската федерация Сергей Скрипал и на неговата дъщеря Юлия. Мотивите на организаторите на тази провокация, в стремежа си да повлияят върху избора на руснаците, само увеличават подкрепата им за президента Путин. И се потвърдиха думите на леля Поли от знаменитата книга на Марк Твен за Том Сойер, че няма по-голям глупак от стария глупак. Но този, който повтаря едни и същи грешки, завършва по правило с позор.

Няма по-тежък и все по-безответен въпрос от въпроса: „Защо живеем зле?“. И защо не само живеем зле и в материална бедност, но и губим нравствени добродетели, знания, образование, култура, достойнство, значение. Животът във всичките му сфери и проявления оскуднява и се опошлява. Простакът триумфира и овладява напълно политическата власт, икономическите лостове, правото. Уж сме европейци, а тънем в корупция, зли дела, престъпност. И няма край нашата неволя!

Някои „мислители“ и анализатори се опитват да обяснят бедите ни с националния ни характер, с особеностите на българския ум и с навиците на българите, които все очаквали някой друг да им помогне, освободи, направи богати. Защото сами не могат и все им се иска наготово да получават.

Такива подозрения към българската същност биха били основателни, ако нашите беди не бяха беди и на същите прословути европейци, на които още от възраждането та до днес винаги сме се възхищавали и все се възхищаваме и мечтаем да се изравним с тях. Ние ли заприличваме на тях или те на нас, та животът и в Европа и Америка  не процъфтява, а на хората им е все по-трудно да се справят с непрестанните кризи, бедствия, студени зими, наводнения, войни и атентати. И да губят своето предишно величие и духовно водителство.

А отговорът на въпроса защо е толкова  зле у нас и защо няма изгледи животът да се промени, за мен е лесен: защото живеем в буржоазно време и сами сме станали буржоа, заедно с буржоазното ни общество. И защото буржоазно-капиталистическата система е основана върху егоизма на човека, върху жаждата му за власт, пари и материални блага. Той иска да има, да притежава, да господства над по-слабите и немощните. Нали затова се е обявил за господар на природата и не признава никакви други закони за нейното използване освен своите. Единственото, което го интересува, е да извлече в своя полза, и то веднага,всичките нейни блага. И му е все едно какво ще се случи след това. Той е напълно безразличен и към съдбата на другите: важното е да вземе „своето“ от тях. На притежание и печалба той няма насищане. Колкото повече притежава и получава, още толкова повече му се иска да има. Защото знае: богатството е власт. Затова и никому нищо никой не отстъпва и даром не дава!

А иначе, в зората на модерната епоха, буржоазията провъзгласи принципите за свобода, равенство и солидарност. Тогава тя обеща властта да се упражнява от този, комуто бъде възложена, след всеобщи избори. Хората трябваше да бъдат равни в правата си. Но повече права получиха богатите, а бедните изгубиха и тези, които имаха преди. Твоя ли е властта, по твоите правила се разпределят и материалните и духовните блага.

Тези неща са очевидни, ала либералната пропаганда успя да ги прикрие зад празните си думи и да убеди хората, че вече няма класи, няма класови борби и идеологии, заради които са и размириците, конфликтите, омразите и неравенствата в обществото. Те били измислици на марксизма и комунистите, за да разделят и смразяват и така да потискат и измъчват.

Всички сме буржоазни хора.

Искаме или не искаме, дори и когато изповядваме идеологии, борещи се срещу буржоазията и нейната капиталистическа система (либералите днес я наричат пазарна), ние сме буржоа с буржоазно мислене и като буржоа предявяваме интересите си. Никой не може да се изключи от тази система и да не следва нейните морални и нравствени ценности. Няма как да се живее по друг начин освен като буржоа. Затова в нас надделява материалното, плътското, егоистичното; затова предпочитаме да имаме, а не да бъдем.

Нравствените правила и норми на буржоазното общество поощряват човешките слабости и дават предимството на силния, наглия, безмилостния, непреклонния, изобретателния и предприемчивия. Те не сдържат и не премахват агресията, греховността, егоизма, противоречията, насилието. Обсебен от тях човекът отхвърля Бога и се обявява за господар на природата. Буржоазният морал отрежда признание на гордите и храбрите, на тези, които не се смиряват, а се борят до край, за да наложат своята воля. И никаква милост или снизхождение за тези, които не могат, защото са слаби и лишени от възможности. Макар обществените и държавните закони да гарантират тяхната защита и помощ от държавата.

Всичко за буржоазния човек е бизнес, пари, власт и слава.

Такава е не само буржоазната личност, но и буржоазната държава. Геополитическият егоизъм е дори по-страшен от егоизма на отделния човек. Неравенството в света е просто ужасяващо. А несправедливостта е направо животинска. Силните икономически и военно държави разполагат със света и си правят с него, каквото им е угодно. Нищо не ги спира и вразумява.

За съжаление, нароилите се под названието „политолози“ домашни анализатори се окайват, че държавата ни е все по-слаба, бедна, неорганизирана, потънала в хаос и разруха. Но забравят, че това стана, след като бе извършена реставрацията на капитализма и след като бе възродена буржоазията. И причината не е в националните ни качества, а в същността на системата. На нас не ни дават да бъдем икономически силни и богати. А ако все пак ни позволят „да се оправим“, ще е за сметка на някоя друга държава, подобна на нашата. Тогава трохите, които й подхвърлят, ще дойдат и при нас. Разбира се, не даром. Ще трябва да платим – най-често с покорство, но може и с дългосрочни концесии, с аванс за чертежи и намерения, и най-вече с памет за стойностните неща в историята ни като народ. Иначе държавата ни ще продължи да се управлява лошо, дори престъпно, и именно защото е буржоазна, тя ще бъде колония и метрополията ще поставя начело продажници и некадърници, злоумишленици и необразовани едри и дребни мошеници. Но дори да управляват умните, честните, благородните, образованите, почтените, пак ще бъде почти същото. Защото и в тях ще надделее буржоазното и няма да посмеят да го потиснат и унищожат.

И понеже сме вече буржоазни хора, ще продължим да търпим всичко това, да хленчим и негодуваме. Обаче нищо няма да поправим. Защото се боим, че е възможно и това, което все пак имаме, да го загубим.

Ще се избавим от бедите, само когато излезем от буржоазното време и от себе си като буржоазни хора.

Ала няма човек, който знае кога това ще стане!