Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЕНЦИКЛОПЕДИЕН МАКЕДОНИЗЪМ

Е-поща Печат PDF

Неотдавна чрез няколко публикации в българските СМИ на сериозни български историци, бяха посочени редица извращения на историята, залегнали в учебниците за училищата в Северна Македония. От тях личи върла българофобия, сръбски македонизъм, манипулации, премълчаване и деформиране на исторически истини. Написаното в тези учебници за децата от Северна Македония е продължение на множество „научни“ изследвания в бивша Югославия, след това в Република Македония, сега в Северна Македония, с антибългарска държавна, медийна и „научна“ насоченост.

Концентриран израз на македонистката лъженаука е издадената в два тома „Македонска Енциклопедиjа“ от „Mакедонска академиjа на науките и уместностите“ (МАНУ), Лексикографски центар“ (2009). Главен редактор е акад. Блаже Ристовски (1931-2018), с участието на академиците Гане Тодоровски, Владо Камбоски, Благоj Попов и множество други учени от различни македонски институти. Колко е научна тази енциклопедия могат да съдят нейните читатели по използваните понятия и/или липсващите понятия и текстове за характеризиране на различни процеси, явления, времена, нрави, личности. Науката оперира с понятия и закономерности, връзки и зависимости, причини и следствия.

В текстовете прозира в повечето случаи доктрината на сръбския македонизъм (населението на Македония не е нито сръбско, нито българско, в Македония живеят македонци). Но в редица статии в Македонската енциклопедия, тя е доразвита и обогатена чрез мегаисторически и мегатериториален обхват на разглежданите факти, явления, събития и процеси.

В написаното в множество текстове на Македонската енциклопедия далече се надхвърлят съвременните граници не само на Северна Македония, а и въобще на историко-географската област Македония.

Има различни тълкувания на понятията „Македония“ и „македонци“, различни аспекти: географски, исторически, етнически, икономически, духовно-културен и др. Една от основополагащите позиции за разглеждането на тези основни понятия е географският аспект. Това е т.нар. териториална идентичност, самосъзнание  на тъждественост, на свързаност  на личности и групи хора с определена териториална единица: историко-географска област (Тракия, Македония, Добруджа и др.); край (родния, нашия и др. край – Краище, Граово, Странджа, Тиквешията, Загоре и др.); район, адм. единица, околност на голямо населено място – Плевенско, Велешко и т.н. От географска гледна точка Македония е област, в която живеещите в нея хора се определят и наричат македонци, не по народност, а по местоживеене. Географският смисъл на термините „Македония“ и „македонци“ се разглежда по-обстойно в Македонската енциклопедия като Географска Македония (т. 2, с. 820-821). Но така описана тази географска област в Балканския полуостров, не се отличава с естествени географски граници. Част от крупни географски обекти (планини и др.) са в т.нар. Географска Македония, но другите им части са извън нея (например Рила планина). Нейните граници са обусловени териториално не толкова географски, колкото исторически. Поради това Македония се определя предимно като историко-географска област, с общо историческо минало, като географско място на протичали исторически процеси и събития. В този географско-исторически аспект живеещите в тази област могат да се наричат  македонци, както българите от Тракия се наричат тракийци, а от Добруджа – добруджанци и т.н. Но това не е етническа определеност, тъй като в Македония, Тракия, Мизия, Добруджа живеят освен българи и множество други етноси. В Македонската Уикипедия македонците са определени като   „посебен и автохтонен народ, коj го населува историско-географскиот регион Македониjа“ (https://mk.wikipedia.org/wiki/Македонци), не държавата Македония, а всичките географски части на Македония – Вардарска, Пиринска и Егейска.

В държавно-правен и политически аспект името Македония се отнася за държава и гражданство. То може да отразява името на доминиращата народност (държавно-творческа народност), както е при Сърбия, България, Русия и т.н., но може и да не отразява доминиращата народност, както е при Австрия, при арабските държави и т.н. Много често държавната принадлежност (гражданин на определена държава) се пренася, волно или неволно, като синоним на етническа принадлежност – косовар, а не албанец. В Македония, както и в България, много често името македонец или пък българин, се пренася и на другите етноси като евреи, арменци, роми, турци, власи (аромъни) и т.н. Това е израз на гражданство (поданство) и се използва при емиграция и в международните (политически, икономически, културни, спортни и др. връзки). Български или македонски гражданин не значи, че по етнос (народност) си българин или македонец.

Според определението в Македонската енциклопедия „Македония“ е пространство, определено на основата на етнико-историческите, а не действително на географско-историческите граници. Република Македония, а сега Северна Македония, е държава. В случая в енциклопедията „Македония“ не е определена като държава. Понятието „държава“ се замества с „геополитическа територия“ в етнически и исторически граници. Следователно терминът „Македония“ обхваща цялата историко-географска област Македония, формирана през средните векове. Но от друга страна, геополитиката е концепция за контрол и/или влияние над определена територия извън границите на собствената държава. Следователно като Македония енциклопедистите разглеждат и други територии, които са извън техните граници.

Понятието „македонец“ има и етнически (народностен) аспект, т.е. понятие за група от хора, които имат родствен народностен произход, общо историческо наследство и историческа памет, общ език, сходен бит и култура, традиции и обичаи.  То се разглежда като продукт на етнокултурното развитие на Македония, преминаващо през  различни епохи. Според някои македонски историчари, те са 7 (Б. Ристовска-Jосифовска, 2017): 1/. Антична христиjанска култура (до заселването на славяните); 2/. Славянска култура, „славянска христииjанска-византийска култура“; 3/. Турско-ориенталска култура; 4/. Македонско национално пробуждане и развитие на национално самосъзнание; 5/. Подялбата на Македония след Балканската и Първата световна война (1913-1944); 6/. Формиране на национална държава в рамките на Югославия (1944-1991); 7/. Самостоятелна и независима държава (след 1991 г.).

В тази периодизация етническото възникване и развитие са разгледани почти изключително през призмата на културата. Няма го етногенезиса, народността/народностите, която живее/живеят на територията на Македония. Щом това е „Антична христиjанска култура“, следователно обявяваните за предци на днешните „македонци“ – македонският цар Македон, Филип II и Александър Македонски отпадат, тъй като не са били християни. В първата епоха в историко-географската област Македония (преди заселването на славяните) земите са обитавани предимно от траки – романизовани (власи, аромъни) и елинизирани (каракачани) и християнизирани. Но те, в по-голямата си част, не се сливат със заселилото се славянско население, а се изтеглят в планинските части на Географска Македония и Епир. Във втората епоха тенденциозно е пропуснато да се отбележи и заселването в Македония на Куберовите прабългари, които се сливат със славянското население, т.е. в тези земи има българо-славянски етногенезис.

В Македонската енциклопедия македонците са определени като „словенски народ во етничка, културна и национална смислашто живее во РМ, на териториjата на етничка Македония и во диаспората“ (т. 2, с. 893-894). По същество македонците (в географския етническия, държавно-политическия и културния аспект) са от три групи: от Република Македония, от историко-географската област Македония и от преселниците в други части на света. По този начин географското понятие „македонец“ изкуствено се превръща в етническо, политико-държавно.

В Македонската енциклопедия има не само Географска Македония, но и „етничка територия на Македониjа“, която включва  Вардарска, Пиринска и Егейска Македония, но и районите на Голо Бърдо и Мала Преспа в Албания. Населението в тези земи са определени като етнически македонци, макар, че правителството на Албания ги призна за българско национално малцинство, а не за македонско. Подобна е картината и с гораните, жителите на областта Гора, сега включена в североизточна Албания и Косово. По същество това са български помаци (българомохамедани), които говорят на т.нар. „нашински“ (нашенски) диалект. Самоопределят се като нашинци (торбеши), не като албанци, сърби, македонци или българи. Езиковедите определят техният диалект като родствен на торлашкия диалект, разпространен в северозападните части на България (Белоградчишко, Чипровско и др.), в Средна Западна България (Годечко и др.), в Поморавието и Източна Сърбия. А торлашкия диалект, според Вук Караджич, е преходна форма между български и сръбски език, но  според акад. Ст. Младенов (много добре знаел и ползвал всички славянски езици) – с превес на българския език. Няма как на гораните майчин език да им е  „македонскиот…“ и да са „ислямизирано македонско население“ (т. 1, с. 380).

Ядрото на македонизма е изкуственото създаване на нова нация чрез отричане от етно-националното минало, език, традиции и култура и развитие на национална и с мащабни амбиции съвременна държава Македония. За постигане на целите на сръбската политика за държавно-териториално разширение за сметка на земите, населени с българи, намиращи се под турска власт, се развиват няколко доктрини. Едната, на Гарашанин в неговото „Начертание“ (1844 г.) е, че на мястото на Европейска Турция трябва да се създаде чрез етно-лингвистична унификация (скрита форма на асимилация) голяма южнославянска държава под егидата на Сърбия. На такава основа се формира и концепцията, че Македония е Южна Сърбия.

Втората доктрина, която лежи в основата на идеологията и практиката на македонизма е разработена от Стоян Новакович – сръбския министър-председател, преди това посланик в Османска Турция. Според нея славянското население в Македония не е нито сръбско, нито българско. В Македония децата трябва да учат по македонски учебници, написани на „македонски език“. В тях  да се изхвърлят българските изрази, да се вземе сръбската азбука като най-подходяща  и да се следва сръбската граматика.  Тезата е явно антибългарска и личи от написаното от Новакович: „Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това – с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма“.

Идеята на македонизма се развива в края на XIX  и началото на XX век. Често за идейна основа за македонизма се посочва част от словото на Гладстон пред Британския парламент: „Балканът за балканските народи – Македония за македонците“ (МЕ – т. 1, с. 10). Тази теза е използвана на определен етап и от дейци на ВМРО. Освен Гладстон, като изразители на тази идея са посочени и редица други политически личности. Само не е ясно дали Гладстон под македонци разбира отделен народ (етнос) или обитатели/жители на историко-географската област Македония.  По-вероятно е второто твърдение. Това е логична основа за концепцията на ВМРО за Автономна Македония. Но не в Сърбия, както става през 1918 и през 1944 г.

Македонизмът има ускорена практическа реализация след 2 август 1944 г., когато на първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония) , в манастира „Прохор Пчински“, се решава да се провъзгласи македонска държава и в нея за официален език да е македонският. Спешно се съставя азбука. До този момент има редица творби и статии на македонски диалект с използване на сръбската или на българската азбука. В първия вариант на тази азбука са извадени сръбските букви. Но след посещението в Белград и срещата с Джилас, под натиска на ръководителите на ЦК на КПЮ, в азбуката се вмъкват няколко сръбски букви, а отпада характерната за българския език буква „Ъ“. След това в словника и в граматиката на новосъздадения официален „македонски език“ има множество сръбски думи и граматически подходи. Новите просръбски азбука и граматика се налагат в политическия и културния живот в днешна Северна Македония, със силата на терор над славяноезичните жители (в миналото определящи се като българи), които не се припознават в периода  до, а и след 1944 г., като македонци.

Строителите на съвременния македонизъм са пряко свързани с Белград или са наследници на школувани в Белград „македонски“ политически дейци и учени, публицисти и журналисти. Ето някои от тях. Димитър Влахов 1878-1953 г. – определен като македонски революционер, политически деец и държавник и т.н. Работи в Турция (дори депутат в Меджлиса), в България  (на редица държавни длъжности), Съветския съюз, Република Македония и Югославия. През 1924 г. като близък на Т. Александров (ВМРО) по повод „Македонския въпрос“ посещава Съветския съюз. Участва във формирането на ВМРО (о) през 1925 г. Представител за Македония в изданието на Балканската комунистическа федерация. Привлича поляците Максимилиан Хорвиц и Бохумил Шмерал за съавтори на известната резолюция, приета от Балканския секретариат на Коминтерна за македонска самостоятелна нация, доста време преди Георги Димитров да бъде избран за Генерален секретар на Коминтерна. По същество Влахов е главният съставител на тази резолюция, прокламираща македонизма.  Става близък на Тито. На второто заседание на АВНОЮ (Антифашистко събрание за народно освобождение) в Яйце, ноември 1943 г., е избран за негов заместник. Участва в дейността за реализирането на решението на АВНОЮ за създаването на бъдеща Югославия като федеративна република и с участието в нея на Македония.

Сред най-изявените македонисти-антибългарсти е титовистът сърбоман Лазар Колишевски (Лазар Панев). Живее и работи продължително време в Крагуевац (Сърбия), където учи в училището за военни майстори,  а след това работи във военния завод в този град. Става член на КПЮ и неин активен деец. Изпратен е в Македония да замести българина Методи Шатаров от мястото му на организационен секретар на КП в Македония. По-късно Панев (Колишевски) е арестуван и осъден на смърт. В молбата за помилване до Борис III се мотивира с българските си корени. Излежава присъда в Плевенския затвор.  След като е освободен на 7 септември 1944 г. отива в Македония. В Македонската енциклопедия не пише за молбата до Борис III. Избран е за първи министър-председател на Република Македония, част от ФНРЮ. По-късно е избран за член на председателството на Съюза на комунистите в Югославия, Председател на председателството на Югославия, след смъртта на Тито (1972-1984).  Сърбоман е и главен деец по създаването на македонската азбука и граматика акад. Блаже Конески.

Главните линии на развитието и налагането на македонизма през последните 75 г. са: 1/. Отъждествяването на българите в Македония като македонци, като македонска нация; 2/. Манипулацията на историческата истина чрез „македонизиране“ на: историческите факти, събития; премълчаване, видоизменение и изваждане от контекста на отделни събития, мнения и характеристики; 3/. Кражбата на история и исторически факти и личности като:древният Македон, Филип II и Александър Македонски; славянски владетели – Самуил, Гаврил Радомир, Иван Владислав, Петър Делян, Константин Бодин, Вълкашин, Углеша и Крали Марко; просветители като Климент и Наум Охридски, братя Миладинови, Райко Жинзифов, Кузман Шапкарев; войводи, борци срещу османската власт като: Дядо Ильо Марков, Чавдар войвода, Страхил войвода и др., борци против фашизма като Иван Козарев и т.н.; 4/. Неверни и манипулирани характеристики на исторически процеси и събития като: твърдението, че съвременният „македонски jазик“ има за предшественици „Кирило-Методиевата писмена норма врз основа на солунскиот македонски говор … приложена во Македониjа от Светите Климент и Наум како словенски писмен наратив коjа по XII век, преминува во македонската редакция на старословенскиот  и сонеколко фрази како jазик на църквата …“ (т. 2, с. 865); Кресненското и Илинденското въстаниеи др. 5/.

Преиначаването на истината за т.нар. „македонски език“ и дори твърдение, че „првото стандартизирано бугарско писмо и при тоа за основа на „бугарскиот jазик“ го отбрал е диалектот от Источна Македониjа“ (т. 2, с. 890). 6/. Неправилно или извадено от контекста цитиране, за да бъде определен някой за македонец или да се обоснове определена македонска идея и/или позиция. Типичен пример с неправилно цитиране с казаното от Н. Вапцаров в София (1938 г.): „Ние сме македонци“, но това е в географския аспект (ние сме от областта Македония), а не в етническия и политическия и политическия смисъл. 7/. Премълчаването на факти, процеси, имена и събития като пропускането на „българоубиец“ за Василий II, пропускането за поп Богомил, че е българин, за Самуил, че е българин и т.н.

За македонска българофобия говори неравното осветляване в македонската енциклопедия на различни периоди през първата половина на XX век. Има статия (т. 1, с. 217-218) за „Бугарска окупациjа во Македониjа (1912-1913; 1815-1918; 1941-1944).” Прави впечатление, че освобождението на Вардарска Македония от османска власт е наречено „българска окупация“.  Но няма за Сръбска окупация в Македония (1912-1918 г. и 1918-1941 г.), за гръцка окупация на Егейска Македония,  италианска окупация на Западна Македония (1941-1943 г.).  А какъв е характерът на присъствието на българските войски във Вардарска Македония? Коя държава са окупирали българите? България не е воювала с Вардарска Македония. Може ли „окупатори“ да бъдат посрещани с цветя, радост и веселие? В Македонската енциклопедия се премълчава това тържественото посрещане от местните жители на българските войски във Вардарска Македония през 1941 г. Окупатори не използват лица от местното население да служат в армията, полицията, съда и администрацията. Чували ли сте някъде в света окупатор да изплаща задължения на окупирания към други (трети) страни? Българофобията личи и от игнорирането от съвременните македонисти от Република Северна Македония и в миналото, и сега, има българи. При преброяванията на населението в Република Македония (сега Северна Македония) няма графа за самоопределяне „българин“, няма българско малцинство.

Македонизмът се развива, утвърждава и провежда и до наши дни под активното сръбско участие, продължение на линията на Начертанието на Гарашанин и идеите на Ст. Новакович, но с други изпълнители. Голяма част от по-възрастната македонска интелигенция и политици, са завършили образование и специализирали, работили в Белград и са под влиянието на сърбизма и наложения от сърбите македонизъм. В Република Северна Македония, през последните 75 години, на власт е македонизма. Поне три поколения от Вардарска Македония са възпитавани в негов дух, те нямат спомен за своите прадеди, не познават своята истинска история. Повечето от тях са надъхани антибългаристи. Сред значима част от младото поколение в Македония има формирана, под влияние на политиците и сърбоманската научна, преподавателска и журналистическа гилдия, омраза към българите.

Жителите на Република Северна Македония имат право на свое самоопределение като народ и като нация, на свой език, макар и  изграден на основата на българския език. И никой не им го отнема това право. Но те нямат право да присвояват историческата истина, да присвояват българската история, език и култура, българските видни личности.


 

ЗА ОБЩИ ДЕЙСТВИЯ В ИМЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

• Декларация на парламентарната група на коалиция „БСП Лява България”

В деня за парламентарен контрол, в петък, 16 януари, Атанас Мерджанов, зам.-председател на ПГ на “БСП – Лява България”, прочете декларация по повод проблема с бежанския поток към България и неговото отражение в сферата на националната сигурност

Парламентарната група на коалиция „БСП Лява България” държи да изрази дълбоката си тревога и загриженост по отношение на начина, по който правителството и компетентните институции подхождат по въпроса за очакваната нова бежанска вълна. Разнопосочни изказвания, непремерени амалгами, сигнали за хаос и неподготвеност. Това е посланието, което излъчва дебатът, воден – основно чрез медиите – от отговорни правителствени фактори. Ние целенасочено запазихме мълчание по темата досега, защото знаем колко сложен и многопластов е проблемът с бежанците. От една страна, стоят човешки съдби и неподправено страдание. От друга, възможността между бежанците да се прокрадват опасни елементи. Ресурсите на страната ни са ограничени, а усилията за настаняване и впоследствие за интеграцията на чужденците изискват време, целенасочена политика и средства.

 

КОНГРЕС НА НЕОТЛОЖНАТА ПРОМЯНА

Е-поща Печат PDF

Четвъртото заседание на 49 конгрес на БСП се проведе на 26.01.2019 г. /събота/, в Зала № 3 на НДК.  Конгресът започна от 10:00 ч. От избраните 800 делегати, присъстваха 623. Заседанието на 49 конгрес на БСП  бе почетено от представители на дипломатическите мисии, акредитирани в София, от председателите на КНСБ и „Подкрепа“, от  работодателски и други обществени организации. Тук бяха и председателите на партиите от коалиция „БСП - за България“: Минчо Минчев -  ПП „Нова Зора“; Александър Паунов - Комунистическа партия на България; Емил Георгиев – ПК „Екогласност“ и Стефан Ничев на ПК „Тракия“.

Проектът за дневен ред на конгреса предвиждаше 4 точки, но след предложение за избор на делегиран представител на НС за град Разград,  точките в дневният ред, станаха 5.

Огромен интерес предизвика Политическият доклад на председателя на БСП Корнелия Нинова -  "България и Европа днес. Визия за утрешния ден. Задачите на БСП". /Докладът поместваме отделно / Предварително обаче можем да кажем, че не само делегатите  всеки честен и изстрадал българин е очаквал през годините истините, които се съдържаха в него. И ги дочака. Това не съмнено бе шаячната правда, за живота в България в годините на преход,  представена блестящо от Корнелия Нинова.

По точка втора делегатите обсъдиха проекта "Визия за България", който доби популярност и предизвика нарастващ обществен интерес, след представянето му в НДК на 21 юли миналата година.

Основните акценти на БСП ,заложени във „Визията“, за която „Нова Зора“  писа веднага след 21 юли, вече са допълнени с нови предложения и представляват един по същество завършен  мобилизационен проект за смяна на модела, за осъществяване на модерно държавно управление за възможности за ново икономическо развитие на България, на основата дигитализацията. Разгледани и проблемите  в развитието на регионите и на такива важни направления, като здравеопазване , сигурност и отбрана, външна политика и демографска криза.

 

Сергей Станишев


Разделите за регионално развитие, включват на първо място " Визия за Северозападна България", "Визия за Родопите" и " Визия за Странджа и Сакар". Посочена е и схемата за заетост в т. н " интелигентни градове" . Проектът поставя нов акцент върху фискалната и данъчната политика, в която премахването на т.н плосък данък, е не заобиколим императив.

Във "Визия за България" е отделено място и на тревожната тема за Истанбуската конвенция, където ясно и твърдо се подчертава, че бракът, семейството и отговорното родителство за нас българите, са в съзвучие със законите на природата и   националната традиция и като такива са постижение на християнската цивилизация, която е основен фундамент на Европейските ценности.

Очертаните  принципи във "Визия за България", са ясен ориентир, че посланията до избирателите имат за цел спечелването на вота в Европейските избори, през месец май, а след тях и предсрочните парламентарни избори. Тази цел,  недвусмислено бе заявена в позицията на БСП и подкрепена от делегатите на 49 конгрес. Нещо повече - БСП има амбицията, чрез своята нова политика да постави начало на дълбоки промени в платформата на ПЕС и в Европейския съюз.

На вниманието на делегатите бе представен и отчетат за дейността на членовете на Европейския парламент, избрани с листата на Коалиция за България от  мандат 2014-2019 г. Макар че Сергей Станишев, сам делегат и председател на ПЕС, да изложи подробно дейността на всеки един от тях, той умело заобиколи сериозните противоречия в платформите на ПЕС и БСП, по отношение на Истанбулската конвенция и Пакта за миграция на ООН

Поради графика за приключването на броя, "Нова Зора" е в невъзможност да представи поглед към започналата дискусия в конгресната зала, след 15:00 ч.

 

Залезът на Европа: ЕВРОПЕЙСКА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА

Е-поща Печат PDF

Тези дни излезе от печат поредният брой на списание „Изборский клуб”. Сред централните теми на изданието е създаването и развитието на империите. Централно място в броя заема докладът на постоянните автори на ИА REGNUM Юрий Баранчик и Александър Заполскис „Евросъюзът – една несъстояла се империя.” ИА REGNUM предлага на своите читатели да се запознаят с най-интересната и дискусионна част от доклада, отнасяща се до възможността за бъдеща гражданска война в Европа и перспективите за прерастването й в Европейска отечествена война.

***

ПРЕФОРМАТИРАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПРОЕКТ ЗА ЕС

Сценарии за развитие на икономическата и политическата криза

Анализът на текущото политическо и икономическо състояние на Евросъюза позволява да се откроят три ключови за функционирането му сфери: контрол на финансовата система, контрол на политическата система и контрол на гражданското население. В зависимост от степента на успешното им осъществяване, по-нататъшните събития имат три възможни варианта на развитие:

Първи — запазване на Евросъюза в неговите днешни, или близки до днешните, граници при сериозно вътрешно преустройство.

Втори — разпадане на ЕС в настоящия му вид с отпадане от него на част от най-малко значимите за европейската икономика страни, и формиране от останалите на ново съюзно образувание, както със запазване в основата му на нормите на Лисабонския договор, така и със създаване на други, нови форми на юридическо и политическо устройство.

 

ЛУНО, ЛУНО, ЗЕМЬО МАКЕДОНСКА!...

Е-поща Печат PDF

Направил съм си за лично ползване класация на европейски държави,  които придобиха реална независимост преди тридесетина  години. „Глупост“ не е точната дума в класацията, защото най-общо става въпрос за неблагодарност, за пренаписване  на история, за мегаломания и накрая за обикновена русофобия или българофобия. Класацията ми от време навреме търпи разместване в зависимост от степента на повече или по-малко безумните действия на управляващите политици, в съответната независима държава.

Според мен, Украйна стои твърдо на първо място в нея, след като успя да се деиндустриализира, да започне да продава чернозема си, да възражда нацизма и да забранява руския език, въобразявайки си, че може да си върне Крим и Донбас с турските дронове „Байрактар“.

Грузия поставям на второ място. Да избереш за президент соросоида  Михаил Саакашвили, дребна шахматна фигура, която обаче предизвика военен конфликт през 2008 г., в очакване НАТО да му се притече на помощ и да покаже на света, че Русия е само „Горна Волта с ракети“! Разбира се, Саакашвили не позна, а независима Грузия изгуби територия.

Третото  място, ако ще говорим директно, трябва да отредим за вече днешна Северна Македония. Нейните политици се тупат в гърдите, че са „македонци“, но забравят, че дедите им са били българи. „Айде да не ровим в миналото!“ - думат дружелюбно те, когато се срещнем, но отново забравят сентенцията приписвана на Сервантес и Джордж Оруел: „Народ, който не помни миналото си, няма бъдеще“.

Вече се досещате, че за четвъртото място във временната класация по глупост би следвало да претендират България и напоследък - Армения. Един път да не сме на първо място! Но това е разговор, началото на който, не по наша вина, отива към 19 век.

Бих желал да привлека вниманието на читателите на в-к „Нова Зора“ върху някои македонски особености и забежки, на които, поради произхода си, бях свидетел. Давам си сметка, че тъй като не съм историк като министър Каракачанов, някои от моите спомени може би ще се сторят някому, не съвсем научно издържани.

На 3 март 1878 г. Санстефанският договор определя границите на българите в една нова държава от около 200 000 км2 с излаз на Бяло море при Солун и Кавала, и включваща земите от българското етническо землище в Македония и част от Одринска Тракия. Какво повече може да желае една държава на земеделци и скотовъдци, продуктите на която са известни от Виена до Дамаск. Но само след няколко месеца, на същата 1878 г., великите сили попарват надеждите на част от българите. Новият Берлински договор ги лишава от Македония и Одринска Тракия. Не стига това, ами до Княжество България е отделена още една държава на българи – Източна Румелия. Идеята за национално освобождение и обединение се подхваща от ново поколение комити, решени да извървят пътя на Апостола на Свободата Васил Левски.

Моят дядо, например, даскал Мингьо Тодев (1873-1953), е връстник на Гоце Делчев и се запознава с него още в Солунската гимназия. През 1896 г. за няколко месеца, те заедно учителстват в родното му Банско. Учат българчетата на български език! „Но сърце юнашко не трае…“, както е казал поетът, и Гоце, усетил колебливите настроения на банските големци, тръгва като Апостола да основава революционни комитети. През март 1890 г., придружен от Лазар Маджаров, точно с тази цел, Гоце прави  обиколка в Одринска Тракия. Когато се връща в Бургас, той предлага на Михаил Герджиков да оглави бъдещото въстание в Одрински революционен окръг. Дядо ми Мингьо остава баш-комита в Разложката котловина. Негова е идеята за отвличане на мисионерката мис Стоун (първата американка отвлечена за откуп извън пределите на САЩ), осъществена  от Яне Сандански и Христо Чернопеев.

Нашите братя от Северна Македония сякаш не знаят тези подробности и с половин уста предлагат: „Абе, хайде, Илинденското въстание да е македонско, а Преображенското да остане за българската история.“ Веднага бих запитал македонистите: „От какъв зор тогава Гоце Делчев е шетал да прави комитети от Радовиш  до Одрин, ако се е борил само за автономия на Македония?“ Не долавяте ли, че нещо не се връзва?

Когато поотраснах разбрах защо Гоце престава да се надява на великите сили и възлага на своите съмишленици, атентатори и четници, да работят за обединението на всички български земи, подпалвайки фитила на разпадащата се османска империя.

Спомням си как моят дядо Мингьо,  вече след 9 септември 1944 г., си пиеше кафето заедно с Михаил Герджиков на Лъвовия мост. Единият комита от Илинденското, другият водач на Преображенското въстание! Те имаха собствено мнение по „македонския въпрос“, различно от това на българските комунисти. Но ако те бяха чули претенциите на днешните македонски политици, от устата им, сигурен съм, щяха да излязат доста думи, които не са за изписване на хартия. Защото Илинденско-Преображенското въстание е по-голямо дори от Априлското и всеки, който иска да го дели на две: българско и македонско, е просто негодник и явно се кръсти на чужд Господ.

На 3 май 1943 г., 40 години след гибелта на Гоце Делчев, Царство България поставя на лобното му място паметна плоча с надпис: „В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония с майката-родина България и за вечен спомен на поколенията.“

Но дойде 10 ноември 1989 г. През следващата 1990 г., течеше вече кампанията за първите многопартийни демократични избори. Аз водех листата на СДС от Благоевград. И бяхме организирали голям митинг. На трето място в листата бе синът на големия български писател Димитър Талев – Братислав Талев. Та тогава, идва при мен един младеж и започва да ми се жалва, че отношението към ОМО „Илинден“ било лошо и властите не им давали да заявяват, че в Пиринския край живеят македонци, които говорят македонски език.  Току-що обаче, местните активисти от СДС ми бяха дали един вестник със запис на разпита на Гоце Делчев, вероятно от валията в Скопие, където през 1896 г. е бил арестуван след залавянето на пратка с динамитни шашки, които едва ли са били за салют в чест на Нова година. На въпроса какви езици говори, отговорът на Гоце е: „Турски и български“. Ако беше казал „Турски и македонски“, може би щяхме да продължим разговора, приятелю“ – разочаровах сепаратиста аз. И добавих:  „Това е положението.“

Ако Сталин е казвал: „Я русский грузинского произхождения“, то Гоце Делчев с пълно право би могъл да казва: „Аз съм българин с македонски корени“. Но той казва нещо повече: „Гръцките учители и свещеници са пречка за нас, дойде време да работим за България, защото ние всички сме българи“.

А сега за една пародия, която мина почти незабелязано и се знае твърде малко за нея. По дефиниция пародията е неумело подражание. Когато  при опит да се създаде нещо подобно, се получава нещо съвсем друго - комично и срамно.

На границата между Афганистан и Пакистан има три  долини, в които текат трите десни притока на  р. Читрал. Наричат областта Кафиристан т.е. страна на неверници (гяури). Най големите им села са Бумбурет и Румбур. Там живеят странни хора наречени калаши. Странен и доста различен от индуския  е техния фенотип: европейски черти на лицето, светли коси, сини и зелени очи. Изповядват политеизъм (езичество) и са нещо като религиозен оазис сред заобикалящите ги мюсюлмани. Това е главната причина, вследствие  на  постоянни репресии. От 100 000, през 1900 г., остават само 6000  калаши през 2006 г. Отглеждат лози, орехи, жито, черници. Празниците им са за сеитба, за добър урожай, за мека зима. Жените им винаги са облечени в пъстри колоритни дрехи като за сватба и дори работят с тях. Няма забрадки, няма бурки. В косите си закичват мартеници, което ние смятаме  за българска традиция.

Към историята на тези корави хора, непонятно как устояли на историческите  бури, проявяват интерес  главно две държави: Гърция и Русия. Калашите са живели на границата между три империи, едната от която е била руската. Руснаците твърдят, че в езика на калашите половината думи са от древния диалект на Вологда, т.е. че са мигрирали от север. Но самите калаши нямат никаква историческа памет за Русия. А и руснаците по времето социализма нямаха път към Хиндукуш  и Каракорум, за да я подновят.

Друг е въпросът с гърците. Те твърдят, че началото на калашите преди 24 века, са поставили войници от армията на Александър Велики. Има една малко наивна версия, че това са били двама войни, които се задомили с две местни девойки, останали в долината на Читрал, и дали началото на тази интересна популация. Днешните гърци, които практикуват стари „византийски номера“ на съседите си, отдавна са решили да използват темата за калашите като тяхно историческо наследство. Те са построили училище, болница, подобрили са пътя и са прокарали ток в селата. Казват че дават стипендии на младежи, за да учат в Гърция. Изобщо, твърдо са решили да поддържат мита за връзката на калашите с Александър Македонски.

Но ето че при разпадането на СССР и Съюзна република Югославия, се пръкна нова независима държава - Македония. Изведнъж се оказа, че великият пълководец Александър Македонски има за наследници и Гърция, и Северна Македония. Родното място на Александър, Пела, както и териториалното ядро на Древна Македония, се оказа в пределите на днешна Северна Македония. И от 1991 г. (годината, в която президентът Желев призна независимата македонска държава), в нея  започна да се изгражда култ към Александър Велики: улици на негово име, 12-метров монументален паметник в Скопие, Аерогара  в Скопие „Александър Велики“ и т.н.

Гърците, естествено, не можеха да се примирят. „Това е провокация, – казваха те. – Антична Македония е част от гръцката културна традиция.“ Неохотно македонците се принудиха да прекръстят летището, а на паметника на Александър да дадат неутралното име „Войн на кон“. Но  решиха да не останат по-назад от гърците и да намерят и свои  потомци на Александър Велики в днешен Пакистан, по пътя на армията му за завоюване на Индия.

Една река разделя двете най-високи планински вериги: Хималаите и Каракорум. Това е „лъвската“ река Инд. Срещу течението й е прокарано Каракорумското шосе. На раздела между двете планини великата река завива на изток, а от запад, в нея се влива р. Гилгит, която дава името на цялата област. От север пък в нея се влива р. Хунза, чието име носят хората населяващи долината й - хунзи.

За хунзите има много митове. Че  не боледуват от сърце, защото ядат кайсии; че са столетници; че са участвали в ограбване на керваните по пътя на коприната; че са искали да се присъединят към Руската империя (Севдар Али, в 1891 г.). Нашите съседи от Македония решиха да добавят още един мит. Гърците бяха  „заели“ калашите в Читрал, но хунзите бяха свободни и сравнително лесно достъпни по едно от чудесата на света – шосето към Китай, минаващо през долината им към високия 4700 метра превал Кунджераб пас (Кървавия проход).

Това и направиха. През 2008 г. те поканиха „принца“ на хунзите Ганзафар Али Кан и съпругата му в Скопие и им устроиха  тържествено посрещане като на държавен глава, на което присъстваха премиерът Груевски, главата на македонската църква архиепископ Стефан и кмета Трифун Костовски. Обявиха на всеослушание, че са открили корените на македонския народ в долината на Хунза и даже помолиха  Галзафар Али Кан да обяви на всички македонци колко  силно е развълнуван от факта, че е попаднал в прародината си.

Така нашите братя от Скопие, по претенции, се изравниха с гърците.

Не зная кога македонците са посещавали хунзите в Северен Пакистан, но ние, българите, проучвайки условията за изкачвания на осемхилядниците в Каракорум, достигнахме до главното им селище Каримабад още  през лятото на 1986 г. Ето какво написах след като се завърнахме с троянския алпинист Петко Панамски:

„За хунзите се пише от време на време в популярните списания. За тях се знае, че са дълголетници, че отглеждат и похапват кайсии и че по издръжливост не отстъпват на шерпите в Непал. Но това, което ни завладя за няколко дни престой в Каримабад, беше странното чувство, че през тези долини сякаш действително са минали прабългарите. (по пътя им за Балх в Афганистан, бел.авт.). Изпечени, простодушни лица, сякаш излезли от описанията на Йовков и Елин Пелин, на главите с униформени навити вълнени шапки. На 2500 метра височина, сред каменната пустиня, те отглеждат кайсии и асми. Последното, за страна със сух климат, си е направо чудо. От гроздето те, разбира се, правят вино, но вероятно, за да не дразнят правоверните, го наричат „hunsa water”. Те са вечно усмихнати и готови и за шега, и за услуга. Не на кайсиите, съдържащи калий, а според мен, на ведрия им нрав, се дължи прочутото им дълголетие. Съберат ли се двама-трима души да чакат превоз, изваждат от вътрешния джоб „Не се сърди човече” и започват сериозна игра. Гозбите им са съвсем нашенски - вкусни картофени яхнии с месо. Селцата им са оазиси, които се ограничават от хоризонталните канали, по които тече вода от ледниците. Под каналите е животът, над тях, е каменната пустиня. На шосетата имат табели с надпис „Ние сме последователи на Ага Хан”. Някои от хунзите носят в ръкавите на техните камизи (широки ризи до коленете) рязана пушка. Свободни, независими хора.

Когато американците нападнаха талибаните и бомбардираха пещерите Тора Бора, 2000 доброволци от долините на реките Сват и Хунза, се запътиха да помагат на талибаните. Дали се завърнаха не е ясно. На няколко пъти американците бомбардираха сватби, в долината Свати изтрепаха доста  сватбари, оправдавайки се, че са ги взели за терористи. Това им е навик, обичат с бомби да налагат демокрация. Дистанционно!

Сигурен съм, че ако Людмила Живкова беше останала жива, щяхме да я кандърдисаме да направим една експедиция в долините на  Хунза и Сват, за да потърсим останки от българското племе. Хунзите ни казваха, че  по каменните стени в долината на р. Сват, имало барелефи на конници, които са подобни на нашия Мадарски конник. Но ето че македонците приватизираха хунзите и пародията им засега не е  срещнала сериозна съпротива, освен убийствената ирония на проф. Божидар Димитров, светла му памет. Тъй като хунзите, за разлика от  калашите, биват наричани от етнографите „келеши“, а на Балканите „келеш“ означава „изпаднал, за нищо не ставащ човек“, като разбрал за унията на хунзите с македонците, историкът казал: „Нормално е келешите от Пакистан да се сдружават с келешите от Скопие!“

Нищо чудно ако тази своеобразна пародия на братята ни в Северна Македония влезеше като историческа истина в техните учебници. Генетиката обаче разкри много от забулените досега тайни. „Македонците“ са славяни, дошли на Балканите през 6-8 век от н.е., докато великият пълководец е живял 40 години през IV век пр.н.е., т.е., преди 24 века. Съвременният генетичен анализ с хаплогрупи показа доста убедително, че средиземноморските гени у хунзите са кът (само 2%) т.е., в тях няма нищо от древните македонци. Повече са гените на  народи като шерпите, които са мигрирали от Североизточен Китай и са се установили в по-влажните и по-плодородни долини, затворени от най-високите планини на света: Хиндукуш, Каракорум и Хималаите.

Когато се изгражда нова самостоятелна държава е недопустимо да  се краде от историята на съседите. Особено пък, ако съседът ти е собственият ти брат. Всичко зависи обаче  дали  политиците  са фигури на „Голямата шахматна дъска“ или не. Това, което днес е официална политика на Скопие, Косово и Киев, е опит за историческа кражба с пренаписване на историята. По всичко изглежда, че „Залезът на Европа“ ще изобилства с неверни твърдения (fakenews) и откровени лъжи, които ще водят до конфликти и до войни, заради държави-крадли.

Но във вемена, в които милиарди хора повярваха, че Човек е направил „гигантска крачка“ по Луната, защо пък нашите братя край Вардар, да не изкарат поне, че са кръвни роднини с... хунзите! Луно, луно, земьо, Македонска! Народът ни обаче е казал: „Брат, брата не храни, но тежко му, който го няма!“


 


Страница 468 от 487