Нова Зора

Неотдавна чрез няколко публикации в българските СМИ на сериозни български историци, бяха посочени редица извращения на историята, залегнали в учебниците за училищата в Северна Македония. От тях личи върла българофобия, сръбски македонизъм, манипулации, премълчаване и деформиране на исторически истини. Написаното в тези учебници за децата от Северна Македония е продължение на множество „научни“ изследвания в бивша Югославия, след това в Република Македония, сега в Северна Македония, с антибългарска държавна, медийна и „научна“ насоченост.

Концентриран израз на македонистката лъженаука е издадената в два тома „Македонска Енциклопедиjа“ от „Mакедонска академиjа на науките и уместностите“ (МАНУ), Лексикографски центар“ (2009). Главен редактор е акад. Блаже Ристовски (1931-2018), с участието на академиците Гане Тодоровски, Владо Камбоски, Благоj Попов и множество други учени от различни македонски институти. Колко е научна тази енциклопедия могат да съдят нейните читатели по използваните понятия и/или липсващите понятия и текстове за характеризиране на различни процеси, явления, времена, нрави, личности. Науката оперира с понятия и закономерности, връзки и зависимости, причини и следствия.

В текстовете прозира в повечето случаи доктрината на сръбския македонизъм (населението на Македония не е нито сръбско, нито българско, в Македония живеят македонци). Но в редица статии в Македонската енциклопедия, тя е доразвита и обогатена чрез мегаисторически и мегатериториален обхват на разглежданите факти, явления, събития и процеси.

В написаното в множество текстове на Македонската енциклопедия далече се надхвърлят съвременните граници не само на Северна Македония, а и въобще на историко-географската област Македония.

Има различни тълкувания на понятията „Македония“ и „македонци“, различни аспекти: географски, исторически, етнически, икономически, духовно-културен и др. Една от основополагащите позиции за разглеждането на тези основни понятия е географският аспект. Това е т.нар. териториална идентичност, самосъзнание  на тъждественост, на свързаност  на личности и групи хора с определена териториална единица: историко-географска област (Тракия, Македония, Добруджа и др.); край (родния, нашия и др. край – Краище, Граово, Странджа, Тиквешията, Загоре и др.); район, адм. единица, околност на голямо населено място – Плевенско, Велешко и т.н. От географска гледна точка Македония е област, в която живеещите в нея хора се определят и наричат македонци, не по народност, а по местоживеене. Географският смисъл на термините „Македония“ и „македонци“ се разглежда по-обстойно в Македонската енциклопедия като Географска Македония (т. 2, с. 820-821). Но така описана тази географска област в Балканския полуостров, не се отличава с естествени географски граници. Част от крупни географски обекти (планини и др.) са в т.нар. Географска Македония, но другите им части са извън нея (например Рила планина). Нейните граници са обусловени териториално не толкова географски, колкото исторически. Поради това Македония се определя предимно като историко-географска област, с общо историческо минало, като географско място на протичали исторически процеси и събития. В този географско-исторически аспект живеещите в тази област могат да се наричат  македонци, както българите от Тракия се наричат тракийци, а от Добруджа – добруджанци и т.н. Но това не е етническа определеност, тъй като в Македония, Тракия, Мизия, Добруджа живеят освен българи и множество други етноси. В Македонската Уикипедия македонците са определени като   „посебен и автохтонен народ, коj го населува историско-географскиот регион Македониjа“ (https://mk.wikipedia.org/wiki/Македонци), не държавата Македония, а всичките географски части на Македония – Вардарска, Пиринска и Егейска.

В държавно-правен и политически аспект името Македония се отнася за държава и гражданство. То може да отразява името на доминиращата народност (държавно-творческа народност), както е при Сърбия, България, Русия и т.н., но може и да не отразява доминиращата народност, както е при Австрия, при арабските държави и т.н. Много често държавната принадлежност (гражданин на определена държава) се пренася, волно или неволно, като синоним на етническа принадлежност – косовар, а не албанец. В Македония, както и в България, много често името македонец или пък българин, се пренася и на другите етноси като евреи, арменци, роми, турци, власи (аромъни) и т.н. Това е израз на гражданство (поданство) и се използва при емиграция и в международните (политически, икономически, културни, спортни и др. връзки). Български или македонски гражданин не значи, че по етнос (народност) си българин или македонец.

Според определението в Македонската енциклопедия „Македония“ е пространство, определено на основата на етнико-историческите, а не действително на географско-историческите граници. Република Македония, а сега Северна Македония, е държава. В случая в енциклопедията „Македония“ не е определена като държава. Понятието „държава“ се замества с „геополитическа територия“ в етнически и исторически граници. Следователно терминът „Македония“ обхваща цялата историко-географска област Македония, формирана през средните векове. Но от друга страна, геополитиката е концепция за контрол и/или влияние над определена територия извън границите на собствената държава. Следователно като Македония енциклопедистите разглеждат и други територии, които са извън техните граници.

Понятието „македонец“ има и етнически (народностен) аспект, т.е. понятие за група от хора, които имат родствен народностен произход, общо историческо наследство и историческа памет, общ език, сходен бит и култура, традиции и обичаи.  То се разглежда като продукт на етнокултурното развитие на Македония, преминаващо през  различни епохи. Според някои македонски историчари, те са 7 (Б. Ристовска-Jосифовска, 2017): 1/. Антична христиjанска култура (до заселването на славяните); 2/. Славянска култура, „славянска христииjанска-византийска култура“; 3/. Турско-ориенталска култура; 4/. Македонско национално пробуждане и развитие на национално самосъзнание; 5/. Подялбата на Македония след Балканската и Първата световна война (1913-1944); 6/. Формиране на национална държава в рамките на Югославия (1944-1991); 7/. Самостоятелна и независима държава (след 1991 г.).

В тази периодизация етническото възникване и развитие са разгледани почти изключително през призмата на културата. Няма го етногенезиса, народността/народностите, която живее/живеят на територията на Македония. Щом това е „Антична христиjанска култура“, следователно обявяваните за предци на днешните „македонци“ – македонският цар Македон, Филип II и Александър Македонски отпадат, тъй като не са били християни. В първата епоха в историко-географската област Македония (преди заселването на славяните) земите са обитавани предимно от траки – романизовани (власи, аромъни) и елинизирани (каракачани) и християнизирани. Но те, в по-голямата си част, не се сливат със заселилото се славянско население, а се изтеглят в планинските части на Географска Македония и Епир. Във втората епоха тенденциозно е пропуснато да се отбележи и заселването в Македония на Куберовите прабългари, които се сливат със славянското население, т.е. в тези земи има българо-славянски етногенезис.

В Македонската енциклопедия македонците са определени като „словенски народ во етничка, културна и национална смислашто живее во РМ, на териториjата на етничка Македония и во диаспората“ (т. 2, с. 893-894). По същество македонците (в географския етническия, държавно-политическия и културния аспект) са от три групи: от Република Македония, от историко-географската област Македония и от преселниците в други части на света. По този начин географското понятие „македонец“ изкуствено се превръща в етническо, политико-държавно.

В Македонската енциклопедия има не само Географска Македония, но и „етничка територия на Македониjа“, която включва  Вардарска, Пиринска и Егейска Македония, но и районите на Голо Бърдо и Мала Преспа в Албания. Населението в тези земи са определени като етнически македонци, макар, че правителството на Албания ги призна за българско национално малцинство, а не за македонско. Подобна е картината и с гораните, жителите на областта Гора, сега включена в североизточна Албания и Косово. По същество това са български помаци (българомохамедани), които говорят на т.нар. „нашински“ (нашенски) диалект. Самоопределят се като нашинци (торбеши), не като албанци, сърби, македонци или българи. Езиковедите определят техният диалект като родствен на торлашкия диалект, разпространен в северозападните части на България (Белоградчишко, Чипровско и др.), в Средна Западна България (Годечко и др.), в Поморавието и Източна Сърбия. А торлашкия диалект, според Вук Караджич, е преходна форма между български и сръбски език, но  според акад. Ст. Младенов (много добре знаел и ползвал всички славянски езици) – с превес на българския език. Няма как на гораните майчин език да им е  „македонскиот…“ и да са „ислямизирано македонско население“ (т. 1, с. 380).

Ядрото на македонизма е изкуственото създаване на нова нация чрез отричане от етно-националното минало, език, традиции и култура и развитие на национална и с мащабни амбиции съвременна държава Македония. За постигане на целите на сръбската политика за държавно-териториално разширение за сметка на земите, населени с българи, намиращи се под турска власт, се развиват няколко доктрини. Едната, на Гарашанин в неговото „Начертание“ (1844 г.) е, че на мястото на Европейска Турция трябва да се създаде чрез етно-лингвистична унификация (скрита форма на асимилация) голяма южнославянска държава под егидата на Сърбия. На такава основа се формира и концепцията, че Македония е Южна Сърбия.

Втората доктрина, която лежи в основата на идеологията и практиката на македонизма е разработена от Стоян Новакович – сръбския министър-председател, преди това посланик в Османска Турция. Според нея славянското население в Македония не е нито сръбско, нито българско. В Македония децата трябва да учат по македонски учебници, написани на „македонски език“. В тях  да се изхвърлят българските изрази, да се вземе сръбската азбука като най-подходяща  и да се следва сръбската граматика.  Тезата е явно антибългарска и личи от написаното от Новакович: „Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това – с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма“.

Идеята на македонизма се развива в края на XIX  и началото на XX век. Често за идейна основа за македонизма се посочва част от словото на Гладстон пред Британския парламент: „Балканът за балканските народи – Македония за македонците“ (МЕ – т. 1, с. 10). Тази теза е използвана на определен етап и от дейци на ВМРО. Освен Гладстон, като изразители на тази идея са посочени и редица други политически личности. Само не е ясно дали Гладстон под македонци разбира отделен народ (етнос) или обитатели/жители на историко-географската област Македония.  По-вероятно е второто твърдение. Това е логична основа за концепцията на ВМРО за Автономна Македония. Но не в Сърбия, както става през 1918 и през 1944 г.

Македонизмът има ускорена практическа реализация след 2 август 1944 г., когато на първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония) , в манастира „Прохор Пчински“, се решава да се провъзгласи македонска държава и в нея за официален език да е македонският. Спешно се съставя азбука. До този момент има редица творби и статии на македонски диалект с използване на сръбската или на българската азбука. В първия вариант на тази азбука са извадени сръбските букви. Но след посещението в Белград и срещата с Джилас, под натиска на ръководителите на ЦК на КПЮ, в азбуката се вмъкват няколко сръбски букви, а отпада характерната за българския език буква „Ъ“. След това в словника и в граматиката на новосъздадения официален „македонски език“ има множество сръбски думи и граматически подходи. Новите просръбски азбука и граматика се налагат в политическия и културния живот в днешна Северна Македония, със силата на терор над славяноезичните жители (в миналото определящи се като българи), които не се припознават в периода  до, а и след 1944 г., като македонци.

Строителите на съвременния македонизъм са пряко свързани с Белград или са наследници на школувани в Белград „македонски“ политически дейци и учени, публицисти и журналисти. Ето някои от тях. Димитър Влахов 1878-1953 г. – определен като македонски революционер, политически деец и държавник и т.н. Работи в Турция (дори депутат в Меджлиса), в България  (на редица държавни длъжности), Съветския съюз, Република Македония и Югославия. През 1924 г. като близък на Т. Александров (ВМРО) по повод „Македонския въпрос“ посещава Съветския съюз. Участва във формирането на ВМРО (о) през 1925 г. Представител за Македония в изданието на Балканската комунистическа федерация. Привлича поляците Максимилиан Хорвиц и Бохумил Шмерал за съавтори на известната резолюция, приета от Балканския секретариат на Коминтерна за македонска самостоятелна нация, доста време преди Георги Димитров да бъде избран за Генерален секретар на Коминтерна. По същество Влахов е главният съставител на тази резолюция, прокламираща македонизма.  Става близък на Тито. На второто заседание на АВНОЮ (Антифашистко събрание за народно освобождение) в Яйце, ноември 1943 г., е избран за негов заместник. Участва в дейността за реализирането на решението на АВНОЮ за създаването на бъдеща Югославия като федеративна република и с участието в нея на Македония.

Сред най-изявените македонисти-антибългарсти е титовистът сърбоман Лазар Колишевски (Лазар Панев). Живее и работи продължително време в Крагуевац (Сърбия), където учи в училището за военни майстори,  а след това работи във военния завод в този град. Става член на КПЮ и неин активен деец. Изпратен е в Македония да замести българина Методи Шатаров от мястото му на организационен секретар на КП в Македония. По-късно Панев (Колишевски) е арестуван и осъден на смърт. В молбата за помилване до Борис III се мотивира с българските си корени. Излежава присъда в Плевенския затвор.  След като е освободен на 7 септември 1944 г. отива в Македония. В Македонската енциклопедия не пише за молбата до Борис III. Избран е за първи министър-председател на Република Македония, част от ФНРЮ. По-късно е избран за член на председателството на Съюза на комунистите в Югославия, Председател на председателството на Югославия, след смъртта на Тито (1972-1984).  Сърбоман е и главен деец по създаването на македонската азбука и граматика акад. Блаже Конески.

Главните линии на развитието и налагането на македонизма през последните 75 г. са: 1/. Отъждествяването на българите в Македония като македонци, като македонска нация; 2/. Манипулацията на историческата истина чрез „македонизиране“ на: историческите факти, събития; премълчаване, видоизменение и изваждане от контекста на отделни събития, мнения и характеристики; 3/. Кражбата на история и исторически факти и личности като:древният Македон, Филип II и Александър Македонски; славянски владетели – Самуил, Гаврил Радомир, Иван Владислав, Петър Делян, Константин Бодин, Вълкашин, Углеша и Крали Марко; просветители като Климент и Наум Охридски, братя Миладинови, Райко Жинзифов, Кузман Шапкарев; войводи, борци срещу османската власт като: Дядо Ильо Марков, Чавдар войвода, Страхил войвода и др., борци против фашизма като Иван Козарев и т.н.; 4/. Неверни и манипулирани характеристики на исторически процеси и събития като: твърдението, че съвременният „македонски jазик“ има за предшественици „Кирило-Методиевата писмена норма врз основа на солунскиот македонски говор … приложена во Македониjа от Светите Климент и Наум како словенски писмен наратив коjа по XII век, преминува во македонската редакция на старословенскиот  и сонеколко фрази како jазик на църквата …“ (т. 2, с. 865); Кресненското и Илинденското въстаниеи др. 5/.

Преиначаването на истината за т.нар. „македонски език“ и дори твърдение, че „првото стандартизирано бугарско писмо и при тоа за основа на „бугарскиот jазик“ го отбрал е диалектот от Источна Македониjа“ (т. 2, с. 890). 6/. Неправилно или извадено от контекста цитиране, за да бъде определен някой за македонец или да се обоснове определена македонска идея и/или позиция. Типичен пример с неправилно цитиране с казаното от Н. Вапцаров в София (1938 г.): „Ние сме македонци“, но това е в географския аспект (ние сме от областта Македония), а не в етническия и политическия и политическия смисъл. 7/. Премълчаването на факти, процеси, имена и събития като пропускането на „българоубиец“ за Василий II, пропускането за поп Богомил, че е българин, за Самуил, че е българин и т.н.

За македонска българофобия говори неравното осветляване в македонската енциклопедия на различни периоди през първата половина на XX век. Има статия (т. 1, с. 217-218) за „Бугарска окупациjа во Македониjа (1912-1913; 1815-1918; 1941-1944).” Прави впечатление, че освобождението на Вардарска Македония от османска власт е наречено „българска окупация“.  Но няма за Сръбска окупация в Македония (1912-1918 г. и 1918-1941 г.), за гръцка окупация на Егейска Македония,  италианска окупация на Западна Македония (1941-1943 г.).  А какъв е характерът на присъствието на българските войски във Вардарска Македония? Коя държава са окупирали българите? България не е воювала с Вардарска Македония. Може ли „окупатори“ да бъдат посрещани с цветя, радост и веселие? В Македонската енциклопедия се премълчава това тържественото посрещане от местните жители на българските войски във Вардарска Македония през 1941 г. Окупатори не използват лица от местното население да служат в армията, полицията, съда и администрацията. Чували ли сте някъде в света окупатор да изплаща задължения на окупирания към други (трети) страни? Българофобията личи и от игнорирането от съвременните македонисти от Република Северна Македония и в миналото, и сега, има българи. При преброяванията на населението в Република Македония (сега Северна Македония) няма графа за самоопределяне „българин“, няма българско малцинство.

Македонизмът се развива, утвърждава и провежда и до наши дни под активното сръбско участие, продължение на линията на Начертанието на Гарашанин и идеите на Ст. Новакович, но с други изпълнители. Голяма част от по-възрастната македонска интелигенция и политици, са завършили образование и специализирали, работили в Белград и са под влиянието на сърбизма и наложения от сърбите македонизъм. В Република Северна Македония, през последните 75 години, на власт е македонизма. Поне три поколения от Вардарска Македония са възпитавани в негов дух, те нямат спомен за своите прадеди, не познават своята истинска история. Повечето от тях са надъхани антибългаристи. Сред значима част от младото поколение в Македония има формирана, под влияние на политиците и сърбоманската научна, преподавателска и журналистическа гилдия, омраза към българите.

Жителите на Република Северна Македония имат право на свое самоопределение като народ и като нация, на свой език, макар и  изграден на основата на българския език. И никой не им го отнема това право. Но те нямат право да присвояват историческата истина, да присвояват българската история, език и култура, българските видни личности.