Незабавно след разпадането на Съветския съюз трубадурите на ненаситния американски финансов капитал заговориха за т.нар. ,,Вашингтонски консенсус”, т.е. за пълно подчиняване на международната система на установените в американската столица финансови институции (Департаментът по финансите, МВФ и СБ), а администрацията на Буш-старши – за изграждане на ,,нов световен ред”, доминиран от САЩ и основан на американските национални интереси[1].
Голямата пречка за постигане на тези суперамбициозни цели беше Руската федерация, останала ,,единствената сила в света, която може да разруши САЩ”, както се констатира в изтекъл в медиите секретен доклад от 1992 г. на Пол Уолфовиц, изработен по искане на Пентагона[2]. В реч, произнесена на 25 септември 1995 г. пред заседание на американския Обединен комитет на началник-щабовете, президентът Клинтън постави задачата: ,,В най-близкото десетилетие ни предстои решаването на следните проблеми: разчленяване на Русия, окончателно разрушаване на нейния военнопромишлен комплекс, установяване на изгодни за нас режими в откъсналите се републики. Ние ще позволим Русия да бъде държава, но империя ще бъде една страна – САЩ”[3]. Целта така и остана нереализирана. Оказаха се прави малцината трезви глави сред американския експертен елит – проф. Хенри Кисинджър с неговата прогноза от 1994 г., че след разпадането на Съветския съюз Русия е един олюляващ се Великан, който скоро ще се съвземе[4]; проф. Дейвид Калео с предупреждението му от началото на 2001 г.: ,,Американската политика се базира на предположението, че Русия е свършена като Велика сила, една съмнителна в исторически план миза.”[5].
Съвземането на Великана безспорно е свързано с извеждането във властта в края на 1999 г. на Владимир Путин. Под неговото ръководство Русия успя да преодолее всеобхватната криза, да възвърне самочувствието си на реална Велика сила, да преоткрие уникалните си възможности на самостоятелен евразийски геополитически играч и да поеме хвърлената от Запада ръкавица на предизвикателството. Чувствайки нарастваща международна подкрепа, Путин започна открито да опонира на САЩ като ,,вредна” сила в световната политика. Новото политическо говорене на Кремъл бе съпроводено от ново политическо действие.
Отказът на Русия да подражава на Запада и усилията й за изграждане на свой собствен модел, както и категоричното отхвърляне на назидателните съвети отвън, реанимираха дълбоко вкоренената в западната политическа култура русофобия[6]. През януари 2008 г. британският журналист Едуард Лукас публикува книгата си ,,Новата студена война”, възлагаща отговорността за нея на Русия и открито изложила мащабна стратегия за нейното съсипване[7]. И когато Западът се отнесе иронично към очертаните от Путин ,,червени линии” за сигурността на Русия, подстрекаваната Грузия трябваше още през лятото на същата година да плати с откъсването на Абхазия и Южна Осетия.
Русия на Путин си позволи дори да унижава държавата-ядро на Запада: през 2013 г. направи това, което никой друг, включително Китай, не посмя – предостави убежище на сътрудника на американските тайни служби Едуард Сноудън, разкрил потайното изграждане на ,,империя на шпионажа”[8]; през същата година пред погледа на света Русия блокира широко рекламирания план на администрацията на Обама за подхващане на поредната американска война – този път в Сирия.
В трескавото търсене как да бъде наказана непокорна Русия, САЩ заложиха на превръщане на Украйна в копиеносец на патологичната западна русофобия. И спешно организираха поредната ,,цветна революция”, поставила на власт в Киев западни пионки. В стремежа си към откъсване на Украйна от Русия и превръщането й в антируски платцдарм за омаломощаване на Русия, съвременният Запад не е оригинален. Тази стратегия е дело на Ото фон Бисмарк и впечатлява с нейното двуличие. В публичните си изяви Бисмарк не спира да повтаря, че европейският континент може да разчита на мир и просперитет, а европейската култура – на възход, само когато Русия и Германия действат в съгласие, а не се противопоставят една на друга, тъй като от това биха спечелили само външни и враждебни на Европа сили. Същевременно обаче Бисмарк трескаво търси начини за обезсилване на Русия и стига в крайна сметка до следното ,,прозрение”: ,,Могъществото на Русия може да бъде подкопано само при отделянето на Украйна (…) Необходимо е не само да се отдели Украйна, но и да се противопостави на Русия, да се насъскат двете части на един и същи народ и да се наблюдава как брат убива брата. Затова е необходимо да се намерят и отгледат предатели сред националния елит и с тяхна помощ да се измени самосъзнанието на една част от великия народ до такава степен, че той да ненавижда всичко руско, да ненавижда своя род, без да го осъзнава. Всичко останало е въпрос на време”[9]. В типичния им арогантен стил, американските последователи на Бисмарк дори не си даваха труда да прикриват своите цели. Достатъчно ясно те бяха представени още през 2014 г. от д-р Пол Кристи – високопоставен служител на американската Агенция за национална сигурност, в изтекла в Интернет реч пред закрита аудитория в германския град Бремен: ,,Главната цел на събитията в Украйна е да разделят Европа с Русия дотолкова, че европейците напълно да се откажат от сътрудничеството с Русия и да преориентират икономиките си към пълно сътрудничество със САЩ. В крайна сметка трябва тези 500 млрд. дол., колкото е стокообменът между Европа и Русия, да се превърне в стокооборот между Европа и Америка (…) На Украйна е определена ролята на свлачище, което трябва да прекъсне европейското сътрудничество с Русия”[10]. В характерния за американците морализаторски стил д-р Кристи обясни, че ЕС бил ,,длъжен” да направи това: след Втората световна война Америка помогнала чрез своя План ,,Маршал” на Европа да се съвземе; сега, когато САЩ изпитвали големи финансови и икономически трудности, Европа трябвало да върне жеста.
И тъй като вътрешните проблеми на САЩ са изключително трудно решими, Вашингтон започна да проявява склонност да рискува с нова гореща световна война. Възможност за надникване в кухнята на външнополитическите му кроежи даде появилата се през 2016 г. книга ,,2017. Войната с Русия” на американския генерал от резерва Ричард Ширеф – бивш заместник на върховния главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа, широко рекламирана като ,,политически бестселър”, който всъщност бе призван да подготви западните общества за започващата схватка със ,,смъртния враг”[11]. Тази нарастваща склонност на Вашингтон към авантюристично поставяне на карта на самото съществуване на човечеството бе убедително коментирана на 1 юни 2022 г. от носителя на ,,Пулицър” и дългогодишен чуждестранен представител на ,,Ню Йорк Таймс” Крис Хеджис под характерното заглавие ,,Няма друг изход, освен война?
Безумните фантазии на американската управляваща класа”[12].
Но в стратегията на оглавявания от САЩ ,,колективен Запад” нещо се обърка.
Първо, през 8-те години на насъскване на украинците срещу руснаците, Русия не си губеше времето и успя да постигне предимство в стратегическите въоръжения, което отрезвява главите и на най-горещите глашатаи за постигане на военна победа над руснаците, дори с цената на безумни човешки и материални жертви.
Второ, след като ЕС не пое многократно подаваната ръка на Русия (в реч пред Валдайския клуб Путин неслучайно призна, че най-голямото му разочарование в международната политика е Европа).
Русия бе принудена да постигне стратегически съюз с Китай, закрепен по време на Зимните Олимпийски игри в Пекин в началото на 2022 г.
Трето, за да не бъде отново изненадана Москва, Путин този път заложи на превантивна специална военна операция в Украйна за елиминиране на неонацистките, крайно националистическите и екстремистки елементи в нейното управление, представляващи реална заплаха за сигурността на Русия.
Четвърто, ожесточената съпротива на отгледаните на западна ясла крайни украински русофоби и прокси войната на Запада срещу Русия затрудняват постигането на целите на руската операция, но това принуждава Москва в движение да ги адаптира и по необходимост да ги направи по-амбициозни, за да бъдат ефективни. На 21 юли 2022 г. външният министър Сергей Лавров обяви, че доставките на все повече и повече западни далекобойни оръжия на Украйна разшириха географията на целите на Русия, които вече включват не само двете донбаски републики в разширените им естествени предели, но и ,,Херсонска област, Запорожка област и редица други територии”. Явно вече става дума за лишаване на Украйна от достъп до Азовско и Черно море, а може би и за още по-мащабни цели, ако се вземе предвид изявлението на Путин от юли 2022 г., че ,,ние все още не сме започнали сериозните неща в Украйна”. Конституционно финализираното впоследствие присъединяване на Донецката и Луганската народни републики и на Запорожка и Херсонска области към Руската федерация, демонстрира непреклонната решимост на Москва да върви по този път.
Пето, западните войнолюбци са силно ограничени от стратегическите предимства на Русия в Европа и от реалния риск да се окажат във война и на втори фронт – срещу Китай, обявен в стратегиите за национална сигурност на САЩ от 2018 г. и 2022 г. за враг № 1.
Шесто, опитът на Запада да изолира Русия от света пропадна с гръм и трясък – не пожелаха да се хванат на въдицата му държавите от ОДКС, ОНД, ШОС, БРИКС, ОАД, МЕРКОСУР, Лигата на арабските държави, Африканският съюз, повечето държави от Г-20, както и толкова важни геополитически играчи като Китай, Индия, Северна Корея, Саудитска Арабия, Иран, Бразилия, Аржентина, Венецуела, дори американският съюзник Израел, натовските Турция и Унгария и водещата преговори за присъединяване към ЕС Сърбия. Признание за провала на западните опити за изолиране и демонизиране на Русия са обявените на 4 юни 2022 г. резултати от международното демоскопско проучване в 52 държави по света на равнищата на русофобията,
осъществено от Форума за сигурността GLOBSEC по поръчка на Фондацията ,,Алианс на цивилизациите”, която бе основана през 2017 г. от бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Гордо в тях бяха рекламирани високите равнища в петнадесетина страни (87% сред поляците, 80% сред украинците, 83% сред португалците, 79 % сред датчаните, 78% сред чехите, 77% сред шведите, 75% сред испанците, 74% сред британците, 71% сред германците, около 70% сред австрийците, нидерландците и норвежците, 65% сред италианците, 64% сред румънците, 62% сред американците, 60% сред швейцарците), но бяха подминати без нужното внимание ниските равнища в голям брой изследвани държави (50% сред словаците, 48% сред унгарците, 45% сред гърците, 29% сред алжирците, 14% сред индонезийците, 11% сред саудитците, 7% сред египтяните, 4% сред мароканците), като беше направен и опит да бъдат скрити високите равнища на доверие към Русия в редица страни (59% сред китайците, 56% сред индийците, 48% сред пакистанците, 46% сред виетнамците) и шокиращо високият процент (64) кипърци, обявили се против военните доставки за Украйна.
Още по-интересни са данните за нагласите на българите: въпреки руската военна операция в Украйна, 57% не смятат Русия за заплаха за националната ни сигурност; 47% са на мнение, че България трябва да спазва неутралитет в руско-украинския конфликт; около 40% считат, че Западът и Украйна са предизвикали руската военна операция в Украйна; най-строгите санкции на Русия намират подкрепата на само 38% от българите; процентът на желаещите страната ни да напусне НАТО през последната година е нараснал от 25 на 38; едва 8% възприемат Китай като заплаха. Не бива освен това да се забравя, че доста анализатори с основание гледат с недоверие към изнесените данни, считайки ги за манипулирани в западна полза предвид поръчителя на изследването. Съмненията впрочем намериха потвърждение в проучване на Евробарометър, публикувано на 22 юни 2022 г., особено отнасящите се до България данни: 53% имат отрицателно отношение към САЩ, доверието към ЕС е спаднало от 52% в края на 2021 г. на 49%, почти половината подкрепят Русия и Китай. Съмненията относно изнесените данни от западните социологически проучвания имат и друго още по-важно основание – те обхващат по-малко от 1/4 от държавите по света, което предизвика откровението на Марк Семо във френския ,,Монд”[13]:
,,Единството на Запада срещу Русия го обрича на самота”.
И дирижираните ,,свободни медии” на ,,свободния свят”, подхванали първоначално безпрецедентна информационна война срещу Русия, започнаха да предоставят място на гласове на разума. Американският ,,Уострийт Джърнъл” помести анализ на Уолтър Мийд, в който се констатира: ,,Путин е постигнал най-голям успех в областите на икономиката и политиката, където Западът се виждаше най-силен”. Авторът сочи три уязвимости на западната система: тенденция към протекционизъм, която намалява икономическата му привлекателност за останалия свят; западните ценности, като ЛГБТ пропагандата, объркваща и обиждаща милиарди хора по света; разделенията в самия Запад, които подриват неговото единство[14]. Германският ,,Ди Велт” публикува анализ на Жак Шустер, в който категорично се констатира: ,,Западните политици трябва да се изправят пред истината: Русия не може да бъде изолирана, икономическите санкции не носят желания ефект, Киев не може да сломи многократно превъзхождащата руска армия”[15]. А британският ,,Гардиън” даде място на анализ на Саймън Дженкинс, съдържащ признанието, че ,,западните санкции срещу Русия са най-необмислената и контрапродуктивна политика в новата международна история”, които ,,направиха Путин по-силен от когато и да било”[16]. Завой направиха и водещи западни електронни медии, като най-впечатляващ бе този на Си Ен Ен, дала трибуна на основателя на легендарната група ,,Пинк Флойд” Роджър Уотърс, който нарече Байдън ,,военнопрестъпник”. На въпроса не е ли Путин все пак агресорът, Уотърс отговори с контра въпрос: какво ли биха направили САЩ, ако Русия или Китай решат да създадат свои военни бази по границите на Мексико или Канада? Че това не бе случайно изпуснато интервю, показа излъченият от Си Ен Ен репортаж, показващ как стотици украински коли се насочват по ,,зелените коридори” към контролираната от Русия Херсонска област, докато в обратната посока не се движи никой. Най-показателен бе докладът на ,,Амнести интернешънъл” – базирана в Лондон международна правозащитна неправителствена организация, финансирана основно от Държавния департамент на САЩ, британските служби и фондациите на Сорос и Рокфелер. В пряк текст в него се констатира, че украинската армия системно застрашава живота на цивилни граждани и ги използва като ,,жив щит”. Целият този обрат в наратива на водещи западни медии и неправителствени организации, който е очевидно координиран, показва, че информационната война срещу Русия е на път да бъде загубена и то в момент на безспорните руски успехи в битките на терена, както и че западните центрове за вземане на решения вече търсят възможно най-безболезнения начин за излизане от украинския сценарий за разгром на Руската федерация, нейното декомпозиране и смяна на режима в Кремъл.
Патологичната ненавист към Русия
и стремежът тя да бъде победена на бойното поле с украински ръце вече започва да се превръща в неочакван бумеранг. Инфлацията от двете страни на Атлантика достигна рекордни за последните десетилетия стойности, еврото удари историческото дъно, огромната цена на правителствената подкрепа за украинските националисти и санкциите срещу Русия се заплаща от гражданите на западните страни. И демократичните механизми вече донесоха първите (не)очаквани резултати за западния политически елит: френският президент загуби парламентарното мнозинство, паднаха правителствата на Великобритания, България, Италия и Естония, а демократите в САЩ загубиха контрола върху Камарата на представителите.
В заключение: светът е вече многополюсен, като ясно откроени са три главни полюса – САЩ (вместо обещаните ,,Европейски обединени щати”, ЕС пое унизителния курс към своята трансформация в ,,Европейски подчинени щати”), Русия и Китай (оформили антизападен съюз); мястото на Русия в дооформящия се многополюсен свят ще зависи от изхода на специалната военна операция в Украйна, която в действителност е война срещу оглавявания от САЩ ,,колективен Запад” в името не само на сигурността, стабилността, териториалната цялост и суверенитета на Руската федерация, но и за париране на хегемонистичните ламтежи на съвременния неоколониализъм и за утвърждаване на един по-балансиран, по-стабилен и по-справедлив многополюсен свят.
[1] Цит. по: Чомски, Н. Каквото кажем, става. Интервенции. София, 2009, с. 145, 420.
[2] Цит. по: Чомски, Н. Година 501-ва. Завоюването продължава. София, 1997, с. 43.
[3] Цит. по: Аврейски, Н. САЩ и Европа. Европейската политика на Вашингтон. В. Търново, 2013, с. 576.
[4] Кисинджър, Х. Дипломацията. София, 1997, с. 727.
[5] Калео, Д. Да преосмислим бъдещето на Европа. София, 2003, с. 292.
[6] Вж. Цыганков, А. Русофобия: антироссийское лобби в США. Москва, 2015; Меттан, Г. Запад – Россия: тысячилетняя война. История русофобии от Карла Великого до украинского кризиса. Почему мы так любим ненавидеть Россию? Москва, 2016.
[7] Лукас, Е. Новата студена война. Кремъл е заплаха както за Русия, така и за света. София, 2008.
[8] Вж. Грийнуолд, Г. Няма къде да се скриеш Сноудън. София, 2016; Едуард Сноудън. Лично досие. София, 2020.
[9] Цит. по: Аврейски, Н. Украйна. Анатомия на най-голямата криза в Европа. – В: Геополитика & геостратегия, 2019, кн. 3, с. 126.
[10] Цит. по: Пак там, с. 127.
[11] Ширеф, Р. 2017. Войната с Русия. Из секретните документи на висшето военно ръководство на НАТО. София, 2016.
[12] Вж. Хеджис, К. Няма друг изход освен война? Безумните фантазии на американската управляваща класа. – В: ЕПИЦЕНТЪР, 1 юни 2022.
[13] Вж. Le Monde: Единството на Запада срещу Русия го обрече на самота. – Във: Fakti.bg, 30 юли 2022.
[14] The Wall Street Journal, 2022, July, 14.
[15] Die Welt, 23. Juli 2022.
[16] The Guardian, 2022, Aug., 1.
Писмо на седмицата
Чухте ли най-новия виц? Девети пакет санкции на ЕС срещу Русия!?
Ха - ха...
Гинеколожка номер 1 на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен първа го разказа.
Ха-ха...
Успокоих се. Бях се притеснил за евроатлантическите ценности.
Вече дори не е смешно. Какви санкции бе, палячовци? Вчера санкционираната за девети път Русия приема бюджет - заложената инфлация е 5 процента?! При над 20 процента в санкциониращия ЕС?!
Ха-ха...
Санкционираната за девети път Русия онзи ден пусна на вода най-големия ледоразбивач в света.
Санкционираната за девети път Русия преди дни пусна под вода най-тихата, респективно невидима, подводница в света.
Санкционираната за девети път Русия започна серийно производство на междуконтиненталната ракета „Сармат“, която може да носи 10 ядрени бойни глави с общо тегло над 100 тона и обсег 18 000 км - това гарантира сигурността на държавата за 50 години напред.
Санкционираната за девети път Русия вече почна серийно производство на собствен безпилотник „Добриня“, дело на концерна „Алмаз-Антей“. Вдига 120 км в час, лети на 3 километра височина, на автопилот е до 20 км.
Санкционираната за девети път Русия презентира безпилотен „Камаз“ - електрокамион. Шофира го изкуствен интелект, местно производство.
Санкционираната за девети път Русия представи и последното си изобретение, ръководено от изкуствен интелект-комбайн.
Санкционираната за девети път Русия откри мост-магистрала над река Амур към Китай. Шокиращ товаропоток.
Санкционираната за девети път Русия сключи договор с Иран за гигантски добив на газ...
Санкционираната за девети път Русия възобнови производството на легендарния си „Москвич“ с китайски дизайн.
Санкционираната за девети път Русия шашардисва НАТО с неизчерпаемия си ресурс от високоточни ракети със свои собствени чипове. Прогнозите на натовските експерти бяха руските ракети да свършат към края на пролетта. Вече сме края на годината. А високоточните ракети не свършват. Въпреки преразхода при елиминирането на критичната инфраструктура на Украйна.
Санкционираната за девети път Русия размаза световното господство на колективния Запад политически и военно. Скоро и финансово. Ресурсно го е размазала още от 9 век.
Тези палячовци от САЩ и ЕС не вдянаха ли, че всъщност изтърваха контрола над Русия с малоумните си санкции.
Западът й помогна да стане независима. Свободна.
Отново велика сила, на която симпатизират Африка, Латинска Америка, Азия, милиони европейци и други.
Когато едни санкции не могат да те убият, те те правят по-силен. Защото на вълка вратът му е дебел, понеже сам си върши работата.
Милата Урсула, тънкото й вратленце носи с лекота празната й главица, но само толкова...
Милен Милушев
Движение БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ
milenmilushev. blogspot.com
|
Истинското лице на „Коалиция за климата на България“ е „Коалиция за погром над българската енергетика и икономика“
Предходното правителство внесе в Европейската комисия План за възстановяване и устойчивост без да е получило гласуван мандат от Народното събрание. С него вносителите ангажират на своя глава България да намали въглеродните емисии при производството на електрическа енергия с 40% до 2025 г. в сравнение с 2019 г. В разрез с интересите на страната ни те променят приетата за базова 1990 г. в Парижкото споразумение за климата с 2019 г., която е с много по-малки емисии, заради намалената индустриална активност от Ковид-пандемията в страната. Този ангажимент ни задължава от тази година да стартираме намаляване на емисиите на СО2 с 10% годишно, за да постигнем 40% намаление към 2025 г. На практика това означава Минно-енергийният комплекс „Марица изток“ да редуцира производството си на електрическа енергия от 22 GWh на 9,5 GWh. При средната за годината борсова цена от 257,56 евро/MWh България ще намали годишно приходите си с 3,2 милиарда евро, които тя може да реализира при този дефицит на Европейския енергиен пазар. В замяна ни се предлагат 6,3 милиарда евро, които Комплексът ще изработи за две години. Както се казва „ще заменим расов кон за проскубана кокошка“.
Българските синдикати, разтревожени от разрухата, която ще връхлети енергетиката, индустрията, социалният мир и демографският срив в засегнатите региони, инициираха работна среща на 16 декември. На нея ръководствата на двата синдиката, депутати от всички партии, заместник-министри на енергетиката и икономиката ръководители на ТЕЦ и мините от комплексите „Марица изток“ и „Бобов дол“, ЕСО, кметове от тези региони, видни индустриалци, ръководители на Камарите на енергетиците и на миньорите и геолозите, енергийни и минни експерти, обсъдиха
състоянието на Българската енергетика и проблемите, които ще създадат поетите ангажименти с Плана.
След станалите разисквания и предложения всички единодушно подписаха декларация с мото „Всички против минус 40% сега“, с която се настоява „...да се започнат преговори с Европейската комисия за отпадане на поетите ангажименти, които на практика не могат да се изпълнят без огромни, ненужни и необратими щети за енергийната система и икономиката на страната. Настояваме Народното събрание на основание свое решение, обн. ДВ бр. 11 от 07.02.2020 г. да задължи правителството да започне незабавни преговори с ЕК за отпадане на изискването за намаляване с 40% на емисиите в енергетиката през 2025 г. в сравнение с 2019 г., което е в интерес на цялото българско общество.“ В декларацията се подчертава необходимостта от спешно изготвяне, обществено обсъждане и приемане на Национална енергийна стратегия, обоснована технически, технологично и икономически, обхващаща период не по-малък от 40 години, тъй като се отнася за огромни инвестиции за гарантиране на националната енергийна независимост и сигурността на доставките на качествена електрическа енергия на минимални цени, необходими за възходящото развитие на българската индустрия и за запазване на конкурентната способност на нейната продукция на световните пазари. Това ще бъде едно от важните условия за задържане на младите семейства по родните им места и за решаване на националния демографски проблем.
Приетата декларация е „меко“ написана, но трябва да се отстоява твърдо от всички български институции – синдикалисти, народни представители в Българския и Европейския парламенти, еврокомисари, министри и експерти. Трябва да вземем пример от нашите гръцки съседи. Политиците им спорят, „щипят се и се бият“ в Гръцкия парламент, но в Брюксел, Страсбург и навсякъде по света, са единни в говоренето и в поведението си, единни, сплотени в „юмрук“, отстояват гръцките национални интереси.
А у нас какво става?
В противовес на „Коалиция анти 40% в защита на Българската енергетика“ скочи „Коалиция за климата – България“. Тя включва псевдо енергийни експерти и природозащитници, застъпници за климата от НПО и собственици на ВЕИ-паркове. В своя декларация те „застават зад ангажимента за 40% намаляване на въглеродните емисии в „Енергетика“ до 2026 г., договорен с Европейската комисия в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).“
Аргументите на тези псевдо-експерти са:
„В действителност, отлагането на реформите ще води до все по-сериозни здравни щети. България е трета в света по смъртност заради мръсен въздух и към страната ни вече са предявени искания за налагане на санкции заради недопустимите нива на замърсяване. Само през 2016 г. емисиите на фини прахови частици, серен диоксид и азотни оксиди от въглищните централи в България са довели до 607 преждевременни смъртни случая, 13 865 дни със симптоми при деца с астма и 298 случая на хроничен бронхит при възрастни.“ (край на цитата)
Това е манипулация на общественото мнение с невярна информация, която ръководствата на „зелените“ НПО поднасят в своите доклади до ЕК, ЕП за да заслужат финансирането си от съответните небългарски фондации. С тях те допринасят за несправдливо налаганите санкции на страната ни. Истината е, че заболеваемостта в региона на Комплекса „Марица изток“ е средната за регионите в България и е по-ниска от тази в селищата, където няма ТЕЦ и въглищни мини. Средната продължителност на живота на жителите от региона се е увеличила с около 10 години в сравнение с периода преди 1952 г., когато започва строителството на мините и ТЕЦ-ли. Това се дължи на подобряването на условията на живот, на повишаването на жизнения стандарт на хората от региона, в резултат на дейността на Комплекса. За качеството на въздуха говорят многобройните пчелини в региона на мините и ТЕЦ, както десетките хиляди скални лястовици-бързолети, които ежегодно гнездят в сгуроотвалите на ТЕЦ и на насипище „Дряново“. Старозагорска област е на първо място по средна работна заплата на работещ, а безработицата е минимална за страната. Псевдо-защитниците на въздуха, който дишаме, правят манипулативна асоциация между чистотата на въздуха в София и региона на „Марица изток“. Но трите големи ТЕЦ-ли имат съвременни сяроочистващи инсталации , които отстраняват 98% от серните емисии! Електрофилтрите задържат и отстраняват 99,9% от праховите емисии от димните газове. Азотните оксиди са под допустимите норми. А в ТЕЦ „АЕС-Гълъбово“ димните газове, след като са преминали през сяроочистните инсталации и електрофилтрите, се пропускат през охладителните кули, където на принципа на „противотока“ падащата вода поглъща допълнително част от останалите емитирани газове, в.т. число и част от СО2. Благодарение на това над комините и водните кули се издигат облачета бяла пара смесена с очистените изгорели газове, които се стопяват във въздуха и не образуват смог над региона, като денонощно надвисналият над София. За сведение на самозваните „природозащитници“, насипищата на мините са обиталище на десетки видове птици и бозайници, които са обект на местните ловни дружинки. Във водоемите образувани в насипищата се саморазвъждат шарани, каракуди и други видове риби. Отнемането на печалбата на ТЕЦ ги лишава от възможността да модернизират прилаганите очистващи технологии. В централите на Комплекса се изгарят средно денонощно 95 000 тона въглища и благодарение на прилаганите очистващи технологии и съоръжения въздухът е по-чист от много региони в страната, където няма мини и ТЕЦ. В София няма ТЕЦ на въглища, но въздухът денонощно и цялогодишно е многократно по-мръсен от този в региона на „Марица изток“. Това се дължи на хилядите автомобили - леки и товарни, мнозинството от които нямат качествени катализатори, които да пречистват емисиите им.
През студените месеци
замърсяването на въздуха в столицата се увеличава от изгарянето на дърва, въглища и всякакви боклуци за отоплението на сградите и еднофамилните жилища, които нямат връзка с топлофикационните ТЕЦ. Смехотворна бе идеята за закупуване и монтиране на филтри на всеки димящ комин. Кой и колко качествено ще поддържа тези хиляди инсталации и какъв ефективен експлоатационен живот биха имали те? Никой не си направи труда да отговори на тези въпроси. Мръсният въздух в столицата и във всички селища на страната се дължи и на прашните улици, както и на липсата на достатъчно зелени площи. Всичко това се премълчава от тези самозвани „защитници на здравето на хората“. Те отричат ползата от наличието на СО2 в атмосферата за зелената растителност, за нейния по-бурен „здравословен“ растеж, за увеличеното плодородие на земеделските култури.
На стр. 10
От стр. 9
Доказателство за това са традиционно реализираните високи добиви, над средните за страната, от отглежданите земеделски култури в региона, в това число и на рекултивираните от мините нарушени терени.
Друго некомпетентно тяхно твърдение е:
„...За разлика от предходната версия на НПВУ, която предвиждаше пълното затваряне на 1.6 ГВт мощности, целта за намаляване на емисиите парникови газове с 40% позволява различни възможности за постигането ѝ. Например, въглищните мощности да бъдат в сезонен резерв и да се включват при реален риск за енергийната система. Това означава запазване на работните места в ТЕЦ и загуба на работни места само в минния сектор, където микс от решения могат да компенсират напълно засегнатите“... (край на цитата).
Това е твърдение на хора некомпетентни, без производствен и управленчески опит, които не са виждали мините и ТЕЦ. Те не са си направили труда да посетят мините и да видят, че там не неграмотни хора копаят с кирки и лопати, и извозват пръста и въглищата с ръчни колички и вагонетки, хора, които можеш да наемаш сезонно, когато ти потрябват. В мините работят инженери, техници професионалисти с опит натрупан с години. Те управляват съвременни, огромни, високо производителни багери, изкопаващи от 2000 до 10 000 куб.метра земна маса в час. Това са машини високи 30 до 55 м и тежащи от 750 до 5500 т, на собствен верижен ход. Изкопаните земни маси пръст се извозват с гуменолентови транспортьори с обща дължина над 160 км., задвижвани от над 150 задвижни станции. Добитите въглища се транспотират с гуменолентови транспортьори и електрифицирани ж.п. влакосъстави. В мините се поддържат над 100 км. собствени ж.п. линии и 6 ж.п. автоматизирани гари. През гарите на с. Ковачево и с. Трояново преминават през денонощието повече влакове отколкото през софийските гари взети заедно. В мините работят денонощно десетки стационарни и преместими електрически подстанции, булдозери, малки багерчета, каналокопатели, челни товарачи, автогрейдери, автоцистерни, автовишки, автокранове, десетки водосборници с автоматизирани помпи и много други машини и съоръжения, които се управляват и поддържат от високо квалифицирани хора. Знанията и уменията за повечето от тях не се придобиват за месец – два. Общата инсталирана мощност на електросъоръженията в мините е над 160 MW, сравнима с мощността на един от малките енергоблокове на ТЕЦ-2. Мините експлоатират и поддържат собствен енергиен пръстен ВН – 110 KV, който е свързан директно към подстанциите на ТЕЦ-ли от комплекса. Въпреки това те не ползват никакви привилегии и купуват електрическата енергия от борсата наравно с всички индустриални предприятия, като заплащат всички допълнителни такси за допуск и пренос. Обслужващият персонал на минните машини и на тези в ТЕЦ не могат да бъдат случайни сезонни работници. Доказателство за това е проблемът на германците, които не могат да възстановят работата в „замръзените“ си мини и ТЕЦ поради липса на квалифициран персонал, който се е пръснал след „замръзяването“ им. Не на последно място, спирането на ритмичните минни дейности, може да предизвика катастрофални свлачища на минните бордове, които са на пределна временна устойчивост. За да се поддържат в стабилно състояние е необходимо, те да се отработват непрекъснато.
С тази си декларация членовете на „Коалиция за климата – България“ показаха,
кой е инициаторът на промените в Плана за възстановяване и устойчивост
и кой подмени националните интереси с частни, корпоративни и антибългарски такива.
Не ги респектира аварийното спиране на един реактор в АЕЦ „Козлодуй“, което съвпадна по време с недовършения планов ремонт на седми блок на ТЕЦ „Марица изток“ -2 и предизвика дефицит на ел. енергия в целия Балкански регион. Недостигът на електрически ток бе покрит с внос, който предизвика скок на цените не само у нас, но и в съседните страни, които разчитат на нас, като традиционни износители на евтина електрическа енергия. Не вземат под внимание проблемите на Австрия, Англия, Белгия, Германия, Нидерландия и другите европейски страни, които са инвестирали стотици милиарди евро във ВЕИ и въпреки това, (а може би заради това) страдат от остър дефицит на електрическа енергия, а реализираната средногодишна, борсова цена на електроенергията е равна или незначително по-малка от нашата. Те са принудени да пускат отново спрените си въглищни ТЕЦ-ли, за които внасят скъпи въглища от целия свят.
Реализираните средногодишни борсови цени на микса на електрическата енергия в страните с които се сравняваме е, както следва: БНЕБ – 257,56 евро/MWh; Германия – 240,06 евро/MWh; Нидерландия – 246,13 евро/MWh; Франция – 281,57 евро/MWh, Италия – 307,36 евро/MWh; Гърция – 281,27 евро/MWh; Унгария – 276,85 евро/MWh; Румъния – 270,03 евро/MWh. А Полша, която съумя да защити капацитет за мощност и ползва референции при купуването на въглеродните квоти, при над 80% производство на ел.енергия от въглищни ТЕЦ е с цена от 168,19 евро/MWh.
Англия и Германия пускат нови въглщни мини и ТЕЦ-ли, а борсовата цена на електрическата им енергия расте до невиждани до сега стойности. И тъй като сме като „скачени съдове“ в общия европейски енергиен пазар цената на българската борса също скоково расте.
За да заслужат и за напред „сребърниците“, които получават от небългарските фондации, „зелените“ НПО-активисти продължават да клеветят българската конвенционална енергетика в докладите си до Брюксел с невярна информация. Настояват за увеличаване на квотния въглероден данък, за да се докаже „конкурентна“ стойност на несигурната и некачествената електрическа енергия от ВЕИ спрямо вискокачествената и сигурна експортна такава от ТЕЦ на местни въглища. А ВЕИ-инсталациите са многократно по-вредни, както за околната среда, хората, всички живи организми, така и за климата, който те така демагогски „защитават“.*
 Сега, след 33 години експедиции и трекинги по най-високите планини, струва ми се мога да дам отговор на въпроса къде е раят на Земята.
През далечната 1981 г. за втори път бродех с приятелите ми от Планинската Спасителна служба по пътеките на Хималаите.
През април 1983 г., когато цъфтяха червените рододендрони на фона на ослепително белите ледени върхове, успяхме с Асен Джаков и Венко Петров да изкачим едно хималайско джудже в Светилището на Анапурна, наистина високо само 5300 метра, и слизахме от планината със самочувствие на първопокорители.
На слизането по Марсианди кхола попаднахме в къща на мананги, в която стопанката ни се стори угрижена. Къщата нямаше комин (да не влизат зли ду-хове) и пушеше като пещ за домашно изпичане на тухли. На виковете ни „Диди (стопанке), чанг!?“, тя не отговори както обикновено: „Иес, рамро чанг“. И ни показа коремчето на момченцето си, на което като балонче се беше показала пъпна херния. Павел се зае с хернията и я прибра с две лепенки лейкопласт на кръст. Дидито се преобрази. Веднага ни наля в чашите чанг (тяхната домашна оризова бира), свари ориз в тенджерата под налягане и започна голямо ядене на традиционния дал-бат. Благодарната майка си подпяваше докато шеташе, а може би довършваше мълвенето на 108-те будистки молитви. Буда беше чул молбата , и беше изпратил лечители. Рожбата нямаше да страда. Какво повече може да желае една майка на тази височина, освен може би достигане на нирвана.
Ненаситни за гледки и високи върхове продължихме към базовия лагер на Еверест по дългия път на нашата хималайска експедиция Лхоце-8511. Багажът ни беше тежък. Бяхме натоварени с всичко необходимо за оцеляване над 5000 метра плюс китара, но носачът ни, след като си изпи надницата от 20 рупии, изчезна яко дим още първата вечер. Явно 30 кг му идваха много. Увесили носове седяхме до пътеката на хилядите крака и се мъчехме да спазарим някой от слизащите портери да тръгне обратно с нас до Намче Базар. Трудна работа. Носачите не отбираха от нашия английски и пазарлъкът не вървеше. „Тая работа не е за полиглоти“ – каза подигравателно Венко и отиде настрана. След малко видяхме как една групичка босоноги носачи го наобиколи и заслуша офертата му на чист самоковски диалект. Приближихме. Венко рисуваше на земята с една клечка следния ребус: 1 – 20, 2 – 40, 3 – 60 ....... Намче 10 дни – 200 рупии + чифт гуменки. Беше ги нарисувал. „Рамро ли е? (добре ли е?)“, питаше ги той гръмогласно? Не зная дали премията-гуменки се оказа решаваща за Ринджи, но той се съгласи и продължихме с него. Ринджи се оказа професионал.
Обикновено той ни изпреварваше, палеше огън и вареше за себе си цампа, а за нас чай. Ние пък го гощавахме с лиофилизирани кайсии и чедър. Понякога му предлагахме разредена мастика като му обяснявахме, че това е българският чанг. Падаше голям смях като се задавяше от силния за един шерпа алкохол.
Сутрин Венко, който се изживяваше като художник-фотограф, се възторгваше: „Гледайте бе! Виждат се седем плана“. Гледката си заслужаваше, нопрез следващите дни се оказа, че трябва да изкачим и преминем и седемте била, спускащи се от високите Хималаи към равнината. Едното от тях, Ламшура пас се оказа високо 3800 метра и ни отне ден и половина. Разбрахме, че в Хималаите единственото равно място са мостовете над реките и по-мъдро е, за да не се ядосва, човек, да престане да прави разлика между слизане и изкачване.
Дните се нижеха в непрекъснато ходене. Понякога се настройвахме лирично. Сутрин около нас пълзяха мъгли. „Това е душата на планината“ – беше казал дълбокомислено Павел. Друг път, както подобава на мъжка компания, на поредния превал Асен ни ободряваше: „Е сега надолу и фъшкия се търкаля“. Отговорът не закъсняваше: „Освен ако не е много рядка“.
Една сутрин бях тръгнал от Лукла преди другарите си и спрях да ги изчакам
на един завой и да направя снимки. Мина половин час, после още толкова, без да се появят. Чуваха се само странни шумове. Всичко става. Оставих самара си и се върнах по пътеката. Пред очите ми се разкри странна гледка. На брега на малка рекичка сякаш се снимаше епизод от „Опълченците на Шипка“.
Без да говорят трекерите трошаха големи камъни като ги хвърляха един в
друг. Бяха изпаднали в състояние на „златна треска“, надявайки се да открият полускъпоценни камъни. Асен беше намерил в подобни камънаци едни изкуфели гранати и сега беше пуснал мухата на другите, че могат да намерят нещо по-ценно. Гледах ги и разбирах, че човешката природа не може да се промени лесно и бързо. Тя може само да се озапти с помощта на закони и то, ако последните се спазват. Продължихме без да кроим планове като Великия комбинатор за Рио де Жанейро.
По пътя за Еверест заедно с нас, за един от будистките манастири – Так-
шиндо гомпа, вървяха двама будистки лами. Те носеха само мощите си и малки ранички, пиеха солен тибетски чай и хапваха по малко ориз или варени картофи.
Може би защото бях пуснал оскъдна брада като тях и малко приличах на шерпа, те ми се усмихваха приятелски. Оказа се, че единият говори английски. Една вечер докато чакахме до огъня стопанката да свари картофите, го попитах:
„Мога ли да си купя червена роба и жълта риза и да се върна в моята страна като будист?“ . Вече си представях изумлението на властите на летището в София и скандалът, който щеше да последва. Отговорът на ламата ме върна в реалността.
„Приятелю мой, будизмът трябва да бъде не в дрехата, която искаш да наметнеш, а тук. (И той посочи с пръст сърцето си)“.
Колко кратко и ясно!
Не е важна формата, а съдържанието. Изказана от лама тази мисъл звучеше като оксиморон, нещо като идеалистичен материализъм.
Пътешествайки по хималайските пътеки, човек има достатъчно време да се отдава на размисъл. В началото си задавах въпроса: „Как тези хора: и носачи, и земеделци, и лами понасят с лекота несгодите на суровата планина?
Как обработват терасираните си нивички широки само по 2-3 метра? Как имат сили и желание да пеят, крачейки понякога и боси с товар по 20-30 кг на главите си?
Дали ги крепи вярата, че ще се преродят в нещо по-добро, ако не разгневят хиндуистките богове или пък ще постигнат нирвана, ако правят повече добрини през живота си?
Има какво да научим от хората населяващи Великата Планина. От пътешествията си по Хималаите аз разбрах, че раят за тези обикновени добри хора е именно тяхната планина. Тя ги прави щастливи, макар и по-бедни от европейците, които летят по магистрали и са планирали живота си с месеци и години напред.
След 33 години експедиции по „покрива на света“ лично за мене Хималаите с техните невероятни върхове и щастливи хора са „Рай на Земята“. Необикновена енергия струи там и ме зарежда всеки път с оптимизъм и жажда запълноценен живот. А когато съм в Родината си е достатъчно да погледна към троновете на будистките и хиндуистки богове, окачени на стените вкъщи, за да се пренеса мислено сред тях и да се освободя от черни мисли.
Остап Бендер беше казал на рожденния си ден: „33 года, возрасть Исуса Христа. Учения не создал, учеников у меня нет“. Бих го перефразирал: „33 години по Хималаите. Не създадох школа, нямам ученици, но зная къде е Раят на Земята“.
Вече съм сигурен: Раят на Земята е там, където човек е неподвластен на обстоятелствата и се чувства щастлив.
|
