Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ДЯВОЛЪТ Е В ПОДРОБНОСТИТЕ

Е-поща Печат PDF

На 2 септември 2014 г. Русия отбеляза нов празник - Деня на края на Втората световна война. Дали тази дата е коректна? Защо САЩ и Англия и досега не са разсекретили важни документи от епохата на войната? Как според Сахаров трябвало да бъдат взривени САЩ? Защо военният бюджет на Америка днес е по-голям от аналогичните бюджети на всички страни в света, взети заедно...

За това и за други неща говори Валентин Фалин, доктор на историческите науки, високопоставен международник и дипломат от близкото минало, в интервю пред изданието “Фонтанка”.

Зора

Д-р и.н. Валентин ФАЛИН
за войната и нейните измерения, за операциите „Вайс” и „Немислимо”, за противоречията между САЩ и Германия и за истината, че всяка хлабава струна в политиката издава фалшив тон

- Втори септември е нов празник за Русия - Деня на края на Втората световна война, съвпадащ с деня на капитулацията на японските войски пред СССР и съюзниците.

До август 1945 г. СССР не е във война с Япония, затова съществуват мнения, че няма за какво да отмъщаваме на японците, за разлика от американците например. В този смисъл оправдан ли е новият празник от историческа гледна точка?

- Да, формално СССР не е във война с Япония до август 1945 г., но по време на Втората световна война японците торпилираха наши и американски кораби, които пренасяха стоки за Владивосток по споразумението Ленд-лийз. Общо почти 200 кораба бяха или задържани, или потопени; на задържаните бе конфискуван товарът. Това са конкретни актове на война на Япония срещу нас. А пък след нападението на Германия срещу Съветския съюз, въпреки договора със СССР от 13 април 1941 г. - Договор за неутралитет, - японското ръководство е събрано да решава дали Япония да влезе във войната. Същият Мацуока (по онова време министър-председател на Япония), който подписва договора, е твърдо за влизане на Япония във войната срещу СССР.

 

КОГАТО ГЛУПЦИ И ЛУДИ УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Е-поща Печат PDF

„Само глупци или луди могат да мислят, че установяването на добри отношения с Русия е нещо лошо!”. Това сподели на 6 януари 2017 г. в туитър новоизбраният американски президент Доналд Тръмп. И добави, че в света има достатъчно проблеми, за да се прибавя към тях още един – влошаването на американско-руските отношения, за което съществен принос имаше отиващият си президент Барак Обама и неговата администрация.

Изявлението на Тръмп за отношенията между САЩ и Русия дойде само ден, след като шефовете на ЦРУ, ФБР и Агенцията за национална сигурност (NSA) го „брифираха” в „Тръмп тауър” (в Ню Йорк) относно руските хакерски намеси в американските президентски избори. Намеси, които според тях били ръководени от самия президент на Руската федерация Владимир Путин. Руското държавно ръководство имало предпочитания към Тръмп в ущърб на кандидата на демократите Хилари Клинтън. Затова руските хакери и дипломатите, които Обама изгони от САЩ, реализирали кампания за очернянето на бившия държавен секретар на САЩ. Те проникнали в личния сървър на г-жа Клинтън и предоставили извлечените оттам имейли на „Уикилийкс”.

 

ЕНЦИКЛОПЕДИЕН МАКЕДОНИЗЪМ

Е-поща Печат PDF

Неотдавна чрез няколко публикации в българските СМИ на сериозни български историци, бяха посочени редица извращения на историята, залегнали в учебниците за училищата в Северна Македония. От тях личи върла българофобия, сръбски македонизъм, манипулации, премълчаване и деформиране на исторически истини. Написаното в тези учебници за децата от Северна Македония е продължение на множество „научни“ изследвания в бивша Югославия, след това в Република Македония, сега в Северна Македония, с антибългарска държавна, медийна и „научна“ насоченост.

Концентриран израз на македонистката лъженаука е издадената в два тома „Македонска Енциклопедиjа“ от „Mакедонска академиjа на науките и уместностите“ (МАНУ), Лексикографски центар“ (2009). Главен редактор е акад. Блаже Ристовски (1931-2018), с участието на академиците Гане Тодоровски, Владо Камбоски, Благоj Попов и множество други учени от различни македонски институти. Колко е научна тази енциклопедия могат да съдят нейните читатели по използваните понятия и/или липсващите понятия и текстове за характеризиране на различни процеси, явления, времена, нрави, личности. Науката оперира с понятия и закономерности, връзки и зависимости, причини и следствия.

В текстовете прозира в повечето случаи доктрината на сръбския македонизъм (населението на Македония не е нито сръбско, нито българско, в Македония живеят македонци). Но в редица статии в Македонската енциклопедия, тя е доразвита и обогатена чрез мегаисторически и мегатериториален обхват на разглежданите факти, явления, събития и процеси.

В написаното в множество текстове на Македонската енциклопедия далече се надхвърлят съвременните граници не само на Северна Македония, а и въобще на историко-географската област Македония.

Има различни тълкувания на понятията „Македония“ и „македонци“, различни аспекти: географски, исторически, етнически, икономически, духовно-културен и др. Една от основополагащите позиции за разглеждането на тези основни понятия е географският аспект. Това е т.нар. териториална идентичност, самосъзнание  на тъждественост, на свързаност  на личности и групи хора с определена териториална единица: историко-географска област (Тракия, Македония, Добруджа и др.); край (родния, нашия и др. край – Краище, Граово, Странджа, Тиквешията, Загоре и др.); район, адм. единица, околност на голямо населено място – Плевенско, Велешко и т.н. От географска гледна точка Македония е област, в която живеещите в нея хора се определят и наричат македонци, не по народност, а по местоживеене. Географският смисъл на термините „Македония“ и „македонци“ се разглежда по-обстойно в Македонската енциклопедия като Географска Македония (т. 2, с. 820-821). Но така описана тази географска област в Балканския полуостров, не се отличава с естествени географски граници. Част от крупни географски обекти (планини и др.) са в т.нар. Географска Македония, но другите им части са извън нея (например Рила планина). Нейните граници са обусловени териториално не толкова географски, колкото исторически. Поради това Македония се определя предимно като историко-географска област, с общо историческо минало, като географско място на протичали исторически процеси и събития. В този географско-исторически аспект живеещите в тази област могат да се наричат  македонци, както българите от Тракия се наричат тракийци, а от Добруджа – добруджанци и т.н. Но това не е етническа определеност, тъй като в Македония, Тракия, Мизия, Добруджа живеят освен българи и множество други етноси. В Македонската Уикипедия македонците са определени като   „посебен и автохтонен народ, коj го населува историско-географскиот регион Македониjа“ (https://mk.wikipedia.org/wiki/Македонци), не държавата Македония, а всичките географски части на Македония – Вардарска, Пиринска и Егейска.

В държавно-правен и политически аспект името Македония се отнася за държава и гражданство. То може да отразява името на доминиращата народност (държавно-творческа народност), както е при Сърбия, България, Русия и т.н., но може и да не отразява доминиращата народност, както е при Австрия, при арабските държави и т.н. Много често държавната принадлежност (гражданин на определена държава) се пренася, волно или неволно, като синоним на етническа принадлежност – косовар, а не албанец. В Македония, както и в България, много често името македонец или пък българин, се пренася и на другите етноси като евреи, арменци, роми, турци, власи (аромъни) и т.н. Това е израз на гражданство (поданство) и се използва при емиграция и в международните (политически, икономически, културни, спортни и др. връзки). Български или македонски гражданин не значи, че по етнос (народност) си българин или македонец.

Според определението в Македонската енциклопедия „Македония“ е пространство, определено на основата на етнико-историческите, а не действително на географско-историческите граници. Република Македония, а сега Северна Македония, е държава. В случая в енциклопедията „Македония“ не е определена като държава. Понятието „държава“ се замества с „геополитическа територия“ в етнически и исторически граници. Следователно терминът „Македония“ обхваща цялата историко-географска област Македония, формирана през средните векове. Но от друга страна, геополитиката е концепция за контрол и/или влияние над определена територия извън границите на собствената държава. Следователно като Македония енциклопедистите разглеждат и други територии, които са извън техните граници.

Понятието „македонец“ има и етнически (народностен) аспект, т.е. понятие за група от хора, които имат родствен народностен произход, общо историческо наследство и историческа памет, общ език, сходен бит и култура, традиции и обичаи.  То се разглежда като продукт на етнокултурното развитие на Македония, преминаващо през  различни епохи. Според някои македонски историчари, те са 7 (Б. Ристовска-Jосифовска, 2017): 1/. Антична христиjанска култура (до заселването на славяните); 2/. Славянска култура, „славянска христииjанска-византийска култура“; 3/. Турско-ориенталска култура; 4/. Македонско национално пробуждане и развитие на национално самосъзнание; 5/. Подялбата на Македония след Балканската и Първата световна война (1913-1944); 6/. Формиране на национална държава в рамките на Югославия (1944-1991); 7/. Самостоятелна и независима държава (след 1991 г.).

В тази периодизация етническото възникване и развитие са разгледани почти изключително през призмата на културата. Няма го етногенезиса, народността/народностите, която живее/живеят на територията на Македония. Щом това е „Антична христиjанска култура“, следователно обявяваните за предци на днешните „македонци“ – македонският цар Македон, Филип II и Александър Македонски отпадат, тъй като не са били християни. В първата епоха в историко-географската област Македония (преди заселването на славяните) земите са обитавани предимно от траки – романизовани (власи, аромъни) и елинизирани (каракачани) и християнизирани. Но те, в по-голямата си част, не се сливат със заселилото се славянско население, а се изтеглят в планинските части на Географска Македония и Епир. Във втората епоха тенденциозно е пропуснато да се отбележи и заселването в Македония на Куберовите прабългари, които се сливат със славянското население, т.е. в тези земи има българо-славянски етногенезис.

В Македонската енциклопедия македонците са определени като „словенски народ во етничка, културна и национална смислашто живее во РМ, на териториjата на етничка Македония и во диаспората“ (т. 2, с. 893-894). По същество македонците (в географския етническия, държавно-политическия и културния аспект) са от три групи: от Република Македония, от историко-географската област Македония и от преселниците в други части на света. По този начин географското понятие „македонец“ изкуствено се превръща в етническо, политико-държавно.

В Македонската енциклопедия има не само Географска Македония, но и „етничка територия на Македониjа“, която включва  Вардарска, Пиринска и Егейска Македония, но и районите на Голо Бърдо и Мала Преспа в Албания. Населението в тези земи са определени като етнически македонци, макар, че правителството на Албания ги призна за българско национално малцинство, а не за македонско. Подобна е картината и с гораните, жителите на областта Гора, сега включена в североизточна Албания и Косово. По същество това са български помаци (българомохамедани), които говорят на т.нар. „нашински“ (нашенски) диалект. Самоопределят се като нашинци (торбеши), не като албанци, сърби, македонци или българи. Езиковедите определят техният диалект като родствен на торлашкия диалект, разпространен в северозападните части на България (Белоградчишко, Чипровско и др.), в Средна Западна България (Годечко и др.), в Поморавието и Източна Сърбия. А торлашкия диалект, според Вук Караджич, е преходна форма между български и сръбски език, но  според акад. Ст. Младенов (много добре знаел и ползвал всички славянски езици) – с превес на българския език. Няма как на гораните майчин език да им е  „македонскиот…“ и да са „ислямизирано македонско население“ (т. 1, с. 380).

Ядрото на македонизма е изкуственото създаване на нова нация чрез отричане от етно-националното минало, език, традиции и култура и развитие на национална и с мащабни амбиции съвременна държава Македония. За постигане на целите на сръбската политика за държавно-териториално разширение за сметка на земите, населени с българи, намиращи се под турска власт, се развиват няколко доктрини. Едната, на Гарашанин в неговото „Начертание“ (1844 г.) е, че на мястото на Европейска Турция трябва да се създаде чрез етно-лингвистична унификация (скрита форма на асимилация) голяма южнославянска държава под егидата на Сърбия. На такава основа се формира и концепцията, че Македония е Южна Сърбия.

Втората доктрина, която лежи в основата на идеологията и практиката на македонизма е разработена от Стоян Новакович – сръбския министър-председател, преди това посланик в Османска Турция. Според нея славянското население в Македония не е нито сръбско, нито българско. В Македония децата трябва да учат по македонски учебници, написани на „македонски език“. В тях  да се изхвърлят българските изрази, да се вземе сръбската азбука като най-подходяща  и да се следва сръбската граматика.  Тезата е явно антибългарска и личи от написаното от Новакович: „Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това – с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма“.

Идеята на македонизма се развива в края на XIX  и началото на XX век. Често за идейна основа за македонизма се посочва част от словото на Гладстон пред Британския парламент: „Балканът за балканските народи – Македония за македонците“ (МЕ – т. 1, с. 10). Тази теза е използвана на определен етап и от дейци на ВМРО. Освен Гладстон, като изразители на тази идея са посочени и редица други политически личности. Само не е ясно дали Гладстон под македонци разбира отделен народ (етнос) или обитатели/жители на историко-географската област Македония.  По-вероятно е второто твърдение. Това е логична основа за концепцията на ВМРО за Автономна Македония. Но не в Сърбия, както става през 1918 и през 1944 г.

Македонизмът има ускорена практическа реализация след 2 август 1944 г., когато на първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония) , в манастира „Прохор Пчински“, се решава да се провъзгласи македонска държава и в нея за официален език да е македонският. Спешно се съставя азбука. До този момент има редица творби и статии на македонски диалект с използване на сръбската или на българската азбука. В първия вариант на тази азбука са извадени сръбските букви. Но след посещението в Белград и срещата с Джилас, под натиска на ръководителите на ЦК на КПЮ, в азбуката се вмъкват няколко сръбски букви, а отпада характерната за българския език буква „Ъ“. След това в словника и в граматиката на новосъздадения официален „македонски език“ има множество сръбски думи и граматически подходи. Новите просръбски азбука и граматика се налагат в политическия и културния живот в днешна Северна Македония, със силата на терор над славяноезичните жители (в миналото определящи се като българи), които не се припознават в периода  до, а и след 1944 г., като македонци.

Строителите на съвременния македонизъм са пряко свързани с Белград или са наследници на школувани в Белград „македонски“ политически дейци и учени, публицисти и журналисти. Ето някои от тях. Димитър Влахов 1878-1953 г. – определен като македонски революционер, политически деец и държавник и т.н. Работи в Турция (дори депутат в Меджлиса), в България  (на редица държавни длъжности), Съветския съюз, Република Македония и Югославия. През 1924 г. като близък на Т. Александров (ВМРО) по повод „Македонския въпрос“ посещава Съветския съюз. Участва във формирането на ВМРО (о) през 1925 г. Представител за Македония в изданието на Балканската комунистическа федерация. Привлича поляците Максимилиан Хорвиц и Бохумил Шмерал за съавтори на известната резолюция, приета от Балканския секретариат на Коминтерна за македонска самостоятелна нация, доста време преди Георги Димитров да бъде избран за Генерален секретар на Коминтерна. По същество Влахов е главният съставител на тази резолюция, прокламираща македонизма.  Става близък на Тито. На второто заседание на АВНОЮ (Антифашистко събрание за народно освобождение) в Яйце, ноември 1943 г., е избран за негов заместник. Участва в дейността за реализирането на решението на АВНОЮ за създаването на бъдеща Югославия като федеративна република и с участието в нея на Македония.

Сред най-изявените македонисти-антибългарсти е титовистът сърбоман Лазар Колишевски (Лазар Панев). Живее и работи продължително време в Крагуевац (Сърбия), където учи в училището за военни майстори,  а след това работи във военния завод в този град. Става член на КПЮ и неин активен деец. Изпратен е в Македония да замести българина Методи Шатаров от мястото му на организационен секретар на КП в Македония. По-късно Панев (Колишевски) е арестуван и осъден на смърт. В молбата за помилване до Борис III се мотивира с българските си корени. Излежава присъда в Плевенския затвор.  След като е освободен на 7 септември 1944 г. отива в Македония. В Македонската енциклопедия не пише за молбата до Борис III. Избран е за първи министър-председател на Република Македония, част от ФНРЮ. По-късно е избран за член на председателството на Съюза на комунистите в Югославия, Председател на председателството на Югославия, след смъртта на Тито (1972-1984).  Сърбоман е и главен деец по създаването на македонската азбука и граматика акад. Блаже Конески.

Главните линии на развитието и налагането на македонизма през последните 75 г. са: 1/. Отъждествяването на българите в Македония като македонци, като македонска нация; 2/. Манипулацията на историческата истина чрез „македонизиране“ на: историческите факти, събития; премълчаване, видоизменение и изваждане от контекста на отделни събития, мнения и характеристики; 3/. Кражбата на история и исторически факти и личности като:древният Македон, Филип II и Александър Македонски; славянски владетели – Самуил, Гаврил Радомир, Иван Владислав, Петър Делян, Константин Бодин, Вълкашин, Углеша и Крали Марко; просветители като Климент и Наум Охридски, братя Миладинови, Райко Жинзифов, Кузман Шапкарев; войводи, борци срещу османската власт като: Дядо Ильо Марков, Чавдар войвода, Страхил войвода и др., борци против фашизма като Иван Козарев и т.н.; 4/. Неверни и манипулирани характеристики на исторически процеси и събития като: твърдението, че съвременният „македонски jазик“ има за предшественици „Кирило-Методиевата писмена норма врз основа на солунскиот македонски говор … приложена во Македониjа от Светите Климент и Наум како словенски писмен наратив коjа по XII век, преминува во македонската редакция на старословенскиот  и сонеколко фрази како jазик на църквата …“ (т. 2, с. 865); Кресненското и Илинденското въстаниеи др. 5/.

Преиначаването на истината за т.нар. „македонски език“ и дори твърдение, че „првото стандартизирано бугарско писмо и при тоа за основа на „бугарскиот jазик“ го отбрал е диалектот от Источна Македониjа“ (т. 2, с. 890). 6/. Неправилно или извадено от контекста цитиране, за да бъде определен някой за македонец или да се обоснове определена македонска идея и/или позиция. Типичен пример с неправилно цитиране с казаното от Н. Вапцаров в София (1938 г.): „Ние сме македонци“, но това е в географския аспект (ние сме от областта Македония), а не в етническия и политическия и политическия смисъл. 7/. Премълчаването на факти, процеси, имена и събития като пропускането на „българоубиец“ за Василий II, пропускането за поп Богомил, че е българин, за Самуил, че е българин и т.н.

За македонска българофобия говори неравното осветляване в македонската енциклопедия на различни периоди през първата половина на XX век. Има статия (т. 1, с. 217-218) за „Бугарска окупациjа во Македониjа (1912-1913; 1815-1918; 1941-1944).” Прави впечатление, че освобождението на Вардарска Македония от османска власт е наречено „българска окупация“.  Но няма за Сръбска окупация в Македония (1912-1918 г. и 1918-1941 г.), за гръцка окупация на Егейска Македония,  италианска окупация на Западна Македония (1941-1943 г.).  А какъв е характерът на присъствието на българските войски във Вардарска Македония? Коя държава са окупирали българите? България не е воювала с Вардарска Македония. Може ли „окупатори“ да бъдат посрещани с цветя, радост и веселие? В Македонската енциклопедия се премълчава това тържественото посрещане от местните жители на българските войски във Вардарска Македония през 1941 г. Окупатори не използват лица от местното население да служат в армията, полицията, съда и администрацията. Чували ли сте някъде в света окупатор да изплаща задължения на окупирания към други (трети) страни? Българофобията личи и от игнорирането от съвременните македонисти от Република Северна Македония и в миналото, и сега, има българи. При преброяванията на населението в Република Македония (сега Северна Македония) няма графа за самоопределяне „българин“, няма българско малцинство.

Македонизмът се развива, утвърждава и провежда и до наши дни под активното сръбско участие, продължение на линията на Начертанието на Гарашанин и идеите на Ст. Новакович, но с други изпълнители. Голяма част от по-възрастната македонска интелигенция и политици, са завършили образование и специализирали, работили в Белград и са под влиянието на сърбизма и наложения от сърбите македонизъм. В Република Северна Македония, през последните 75 години, на власт е македонизма. Поне три поколения от Вардарска Македония са възпитавани в негов дух, те нямат спомен за своите прадеди, не познават своята истинска история. Повечето от тях са надъхани антибългаристи. Сред значима част от младото поколение в Македония има формирана, под влияние на политиците и сърбоманската научна, преподавателска и журналистическа гилдия, омраза към българите.

Жителите на Република Северна Македония имат право на свое самоопределение като народ и като нация, на свой език, макар и  изграден на основата на българския език. И никой не им го отнема това право. Но те нямат право да присвояват историческата истина, да присвояват българската история, език и култура, българските видни личности.


 

ПРОМЯНАТА В БЪЛГАРИЯ ЗАПОЧНА

Е-поща Печат PDF

ПОЛИТИЧЕСКИ ДОКЛАД НА КОРНЕЛИЯ НИНОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСП, ПРЕД ДЕЛЕГАТИТЕ НА 49 КОНГРЕС – 26.01.2019 г.

 

Уважаеми делегати,

уважаеми коалиционни партньори,

Ваши превъзходителства, скъпи гости,

уважаеми журналисти, скъпи зрители на новосъздадената от нас Българска свободна телевизия, от която ни гледате сега директно,

скъпи българи, днес ще разговаряме и ще взимаме решения за бъдещето. Бъдещето на всеки един от нас,

на България и на Европа.


Корнелия Нинова

 

Вече 30 години живеем в преход, за който всички политически партии носим отговорност. В тези години, икономически кръгове си купиха политици от всички цветове. Който и да е на власт, тази спойка от пари и власт продължава да управлява и да се възпроизвежда –тя е скритата паралелна държава, но тя дърпа конците на истинската. 30 години политически грешки, грабеж на национални богатства, сговор между власт и пари, между леви и десни ни доведоха до стряскащата констатация на учените от БАН: "България е в клинична демографска смърт, България изчезва“. С най-висока смъртност и с най-голям отрицателен прираст сме, най-бедната страна в Европа, с най-слабо образовани деца. В последните десет години, в които управлява ГЕРБ, към тези проблеми се добавиха нови. В България се установи авторитарна власт. Свободното предприемачество е убито, свободата на словото е потъпкана, различното мнение се преследва. Разгражда се държавността. Заличава се разделението на властите. Демократичните институции не работят. Държава, превзета от малцина. Народът е поробен и държан в страх от свои. Корупцията е държавна политика. Безнаказаността е гарантирана със закон. И това не може да продължава. Този модел ни убива - той не може да бъде кърпен. Той трябва да бъде сменен.

Някои търсят промяната в нова конституцията, други – в президентска република, в промяна на държавното устройство. За нас проблемът не е в държавното устройство, нито в обществените отношения, регламентирани в Конституцията, а в нейното грубо погазване, защото в Конституцията е гарантирано безплатното обучение и здравеопазване, но такива няма. Според нея сме парламентарна република, но ГЕРБ ни превърнаха в премиерска. Там пише, че има разделение на властите, но днешната изпълнителна власт използва съдебната, за да прикрива своята и на приближените си бизнесмени корупция; да наказва непослушните и инакомислещите. Решението не е в смяна на Конституцията, а в нейното стриктно изпълнение. Позволете да отворя една скоба. Всичко това, което казах, придоби конкретен израз в политическия процес, организиран срещу Елена Йончева. Заради това, че имаше смелостта да покаже тези недъзи на сегашното управление, да се опълчи на корупцията, да започне разследване за злоупотребите с оградата, за „Кумгейт“, за строителството на магистралите, защото си позволи да започне проверка- вярна ли е информацията, че премиерът на България има къща в Испания, в Барселона, защото си позволи да го осъди за лъжа. И тя е наказана не с наказателен процес, а с политически. Ще предложа, веднага щом приключа доклада, в секретариата на Конгреса, и ще ви моля да подкрепите това решение – Конгресът да излезе с декларация в защита на Елена Йончева. Бих искала, по нейно пълномощие, днес да информирам вас, а и обществото за нещо, за което вчера знаехме не повече от трима-четирима души. През последния месец Елена прави разследване, което тя ще представи следващата седмица на екрана на БСТВ. Тя ще докаже с документи, със свидетели, с всички необходими доказателства -  корупция по най-високите етажи на властта. Там отговорност няма да носи някой директор на агенция или чиновник, защото там става въпрос за сговор в Министерски съвет - на министри, за корупция и заличаване на нейните следи. Ето защо, смятам, че Елена има нужда от нашата подкрепа. Тя няма да се уплаши, ние няма да се уплашим, и защото това не е декларация просто в защита на частния случай „Елена Йончева“. Това е битка за държавността, уважаеми другарки и другари, уважаеми дами и господа, битка за правовата държава.

 

Това е битка срещу корупцията. След малко ще говоря пред вас какви политики предлагаме, за да променим България и стандарта на живот на нашите сънародници. И някой веднага ще каже: „няма пари“. Пари има, но управлението ги краде, така че моля, разгледайте декларацията, която сме подготвили. Моля за вашата подкрепа в защита както на Елена, така и на държавността, на правовата държава и на Конституцията на Република България.

Това, което правят спрямо нея и нас, са последните опити на диктатурата да се задържи на власт. Да мачкаш свободата на словото, свободното изразяване, журналистите, различното мнение, е опит на авторитарната власт да се задържи по-дълго. Защото

корабът на управлението потъва,

и те го знаят. Първи го напускат патриотите – това е сигнал, че си отиват. Те досега му осигуряваха попътен вятър, но днес се опитват да се спасят, като се разграничат. Г-н Каракачанов предлага данък лукс. Кой е забравил, че само преди месец приехме бюджета на страната и ВМРО подкрепи данъчната система в България – даже каза, че е съвършена и не бива да се променя. Г-н Сидеров твърди, че не участва във властта, но само преди месеци спаси правителството от нашия вот на недоверие. Г-н Симеонов твърди, че живее в премиерска република, а не в парламентарна, по времето, когато е вицепремиер в тази република.

Това е лицемерие, това е безпринципна политика и политика на разпад в малката коалиция. Те консумираха от властта, но когато виждат, че тя се разпада, бързат да се спасят предизборно. Премиерът Борисов е неспособен да овладее ситуацията, не може да даде стабилност на управлението и сигурност на държавата. Разбира се, той винаги получава ключова подкрепа от ДПС в кризисни моменти, но това не гарантира нито принципност на решенията, нито устойчивост на политиките. Това е политика на парче и политика по интереси. Правителството мисли само за собственото си оцеляване. На националната среща на ГЕРБ, преди седмица, нямаше идеи за развитието на България, нямаше платформа за бъдещето на Европа. Единствената им тревога беше падащият им рейтинг и изравняването му с БСП. Докато те си правят дискотека и диджеят им пуска сини и червени лампи, годишно изгасват лампите на един средно голям град като Разград, защото се топим като народ. С едно изречение: ГЕРБ са 10-годишно минало и провалено настояще, а нашият разговор днес е за бъдещето. Години наред се внушава, че няма алтернатива. Но липсата на алтернатива е липса на демокрация.

Алтернатива винаги има, въпросът е- дали хората я виждат и уважават, въпросът е- къде я търсят.

С „Визия за България“ ние предлагаме нашата. И тя не е партийна програма, тя е стратегически национален план. Тя е предложение към българския народ за нов обществен договор. С нея не се обръщаме към политическите си опоненти, обръщаме се към народа си. Искаме да събудим националната енергия, да сложим край на прехода и да очертаем друг път за България. Да се освободим от разделенията – българи срещу българи. И да се обединим – българи за бъдещето. Върху няколко ключови за съществуването ни въпроси – демографска катастрофа, икономика и производство, здравеопазване, образование и духовност, и държавност.

Ето какво ви предлагаме ние, скъпи българи.

За държавността: първо, ще отменим едноличната власт и ще възстановим работата на институциите. Второ, ще прекратим войната между изпълнителната и президентската институция. Трето, ще има истинско разделение на властите-законодателна, съдебна, изпълнителна. Всяка от тях ще има свобода на действията в рамките на правомощията си. Съдебната система няма да се ползва като бухалка срещу опонента. Но цялата строгост на закона ще се приложи за стореното и ще има възмездие за виновните. Четвърто, ще има правила за правене на бизнес, еднакви за всички. Уважаеми хора, които се занимавате с малък, среден, едър бизнес. Гарантирам ви, че няма да имате заплахи, рекет и отнемане на бизнес. Всеки умен, предприемчив и работлив човек ще срещне нашата подкрепа. Всеки, който краде от обществени поръчки и публичен ресурс, ще се сблъска с цялата сила на държавната машина. Пето, професионалистите в държавата администрация могат да работят спокойно – те са гръбнакът на управлението и ние ги уважаваме. Калинките обаче, които са там не заради ума и възможностите си, а заради бонуси и облаги, и на партийна хранилка, ще отстъпят мястото си на подготвени и кадърни хора. Шесто, българинът ще бъде свободен човек да мисли и говори различно, без страх от репресии. Мисля, че това е лесната част от промяната. За нея се иска само политическо желание, а ние го имаме. Другата част обаче- промяната на моделите на икономиката, на здравеопазването, образованието, земеделието, ще изисква много повече усилия, време, смелост на идеите, неподкупност на екипа и последователност в действията. Тук ще имаме много по-силен отпор на задкулисието, на статуквото, на паралелната държава, на онези 10 милиарда лева, които годишно се прибират от джоба на всеки български данъкоплатец и отиват в джобовете на няколко души. Основната промяна, която предлагаме – преди да започна с нея, искам да информирам делегатите и зрителите, че след мен ще има много подробно представяне на „Визия за България“ от екипите, които работиха, така че аз се ще спра само на основните акценти от документа. Те ще докажат какво може и с какви финансови ресурси може да се направи промяната в България, за да тръгнем по нов модел на развитие. Основното, което предлагаме, мога да обобщя в едно изречение: връщане на държавата в ключовите сектори от икономиката и живота на българина. В годините на прехода

държавата даде своите правомощия на пазара,

мислейки, че той ще се саморегулира, но не се създадоха условия за свободна конкуренция – даже умишлено се изкриви пазарът и тези условия. Големите, монополите, олигархичните кръгове потъпкаха свободната инициатива, потъпкаха средния и малък бизнес. Държавата прехвърли своите задължения на частни структури и те заработиха в свой частен, а не в обществен интерес. Ето защо, ние предлагаме да върнем нейната роля в ключовите сектори. Да започнем със собствеността – искаме стратегически за държавата предприятия да бъдат забранени не само за приватизация, но и за концесии. Веднага ще ни опонират – държавата е лош стопанин. Уважаеми опоненти, това е ваше мнение, то заслужава внимание, но то отдавна е опровергано от развитието на модерния свят и Европа. Защото това отдавна беше осъзнато във Франция, Германия, Унгария, Чехия, където не само ключови сектори са държавна собственост, а някъде пристъпиха към обратно изкупуване на активни. У нас, процесът на разграбване на държавните богатства продължава. Най-пресният пример е готвената концесия на летище „София“, на която, както знаете, ние многократно сме се противопоставяли. Разбира се, ние уважаваме модерното разделение на държавна, общинска и частна собственост. Уважаваме българската Конституция. Но беше нарушен балансът между тях – искаме равновесието да бъде възстановено.

Ето защо, Български държавни железници, Български летища и пристанища, Български пощи, многопрофилни специализирани болници, български плажове, ВИК сектора, национални стадиони и спортни зали, Българският енергиен холдинг, богатствата на България няма да бъдат приватизирани и концесионирани. Това е нашият ангажимент. Държавните предприятия няма да се управляват на партийно-квотен принцип и няма да пълнят партийни каси. Те ще се управляват на професионално-мениджърско, конкурсно начало и заплащане, което зависи от резултатите. Вторият въпрос: каква икономика и производство искаме да развиваме. Икономика на парче, без публични инвестиции, с износ на суровини – или дългосрочно планирана, с премислени публични инвестиции, с износ на продукция с висока добавена стойност? Ние избираме второто. Макар и много закъснели, трябва да започнем да градим собствено, българско и родно производство и земеделие, което не е 70 процента само зависимо от европейските пари и субсидии.

Как да стане това?

Нашите специалисти работиха с учени от БАН, от Институти, с експерти – благодаря на всички.  Ние предлагаме, след проучвания, България да развива приоритетно следните сектори в икономиката, за които имаме възможност: електротехника и електроника, информационни технологии, земеделие и хранително-вкусова промишленост, машиностроене, транспортно оборудване, фармацевтика, химическа промишленост и туризъм. Държавата има механизми да подпомогне това производство – колегите ми след мен ще обяснят как ще стане това. Един от най-големите ни проблеми са регионалните ни различия. Те водят до обезлюдяване на цели региони, струпване на населението и икономиката в големите градове с всички тежки последици от това - пустеещи земеделски страни, напускащи млади българи. И ние, оттук нататък, предлагаме всяка политика да бъде регионализирана, да бъде пречупена през възможностите на всеки регион.

Нашата „Визия за България“ ще прерасне във „Визия“ за всеки регион. Предлагаме специална програма за Странджа-Сакар, специална програма за Родопи, за слабо развитите и обезлюдени региони. Този амбициозен план за развитие на индустрия и производство има огромен проблем, който може да го спъне.

 

 

Това са кадрите и работната ръка. Голяма грешка е да се смята, че мигрантите ще решат въпроса с работната ръка. Сигурно – временно, но не дългосрочно.  Държавата в момента върви по пътя на най-лекото съпротивление: нямаме кадри, ще си внесем. Предлагаме по-трудното, но по-сигурното: нямаме кадри, ще си произведем. Ето защо, в нашата „Визия“, във връзка с тези сектори от икономиката, отново с работодатели, с БАН, с учени, изчислихме какви специалности са необходими на страната, за да може дългосрочно икономиката да има своите кадри. Предлагаме специалностите в средните и висшите училища да бъдат държавна грижа. Да се плащат стипендии, да се дават безлихвени кредити на тези хора и за тези специалности, за да могат, когато завършват, да имат осигурена работа, а икономиката – осигурени кадри. За да постигнем това, което сме начертали, имаме нужда поне от 3 неща, които държавата да направи за този модел. Първото са държавните стимули, по-ниски данъци за производство в слабо-развитите региони за определен период от време, на онези инвеститори, които се съгласяват да отрият производство там. Второ, знаем каква структура на земеделието имаме – 10 фамилии в страната държат огромна част от българската земя. Искаме земеделската земя да се използва за изхранването на българския народ, а не за инвестиционни и търговски нужди.

И така ще бъде.

Ще преразпределим субсидирането и то ще бъде пренасочено в по-сериозната си част към отглеждане на плодове и зеленчуци, месо и мляко. Имаме прекрасна, богата и благородна земя, която не използваме за изхранването си, а внасяме отвън. И третото необходимо, за да постигнем този план – много инвестиции в наука и високи технологии. За да имаме такава икономика и такова земеделие, имаме нужда от високотехнологични решения при разработването на нови продукти и услуги. И така, ако постигнем такова икономическо развитие, ако постигнем такова развитие в земеделието, туризма, това означава, че ще имаме приходи, с които можем да осигурим достоен живот на българските граждани. Най-бедната страна в Европа, с най-големите неравенства, с близо 2 милиона души, които живеят под прага на бедността, е невъзможно да остане в това положение. Ето защо, предлагаме цяла социална програма, ориентирана към подобряване на жизненото равнище. За младите семейства предлагаме безлихвени кредити при ипотека за закупуване на първо жилище. Първоначална помощ при раждане на второ дете за онези, които работят и се осигуряват. Семейно подоходно облагане с облекчение за децата на онези семейства, които работят и се осигуряват. За възрастните – абсолютно задължително - преизчисляване на всички пенсии с нов среден осигурителен доход. Невъзможно е да се живее с 200 лв. пенсия. Уважаеми делегати и скъпи българи, изключително належащ важен въпрос за обсъждане и национално съгласие е промяната в данъчното облагане и в данъчната система. Държим и предлагаме

отмяна на плоския данък и въвеждане на прогресивна данъчна скала.

Това е въпроса за солидарността в българското общество, защото знаем какво ще ни отговорят - взимат от богатите, дават на бедните. Това е темата- солидарност. И подобни системи има в цяла Европа, в Америка. И те работят в името на солидарно общество и на помощ за бедните и онеправданите. Една от най-важните теми е здравеопазване. Защото най-често използваната дума, която използваме, когато коментираме здравеопазването, е източване на здравната каса.  Във всички дискусии, това е най-използваната дума. И никъде в тези дискусии не се повтаря какво става с човека в здравеопазването Предлагаме съвсем нов модел на здравната система, а той е: болниците на са търговски дружества, частните болници, ако искат да използват ресурс от Здравната каса, да се отпишат от Търговския регистър и да си направят частни застрахователни фондове, частни каси – начин, по който богатият човек да отиде да се лекува при тях. Нашата грижа е за държавното и общинското здравеопазване. И само държавните и общинските болници ще могат да ползват ресурса на Здравната каса. Другото сериозно предложение е регионализация на здравеопазването. Невъзможно е да се пътува 100 км за една родилка в Добричко, невъзможно е да няма, в разстояние от 150 км, спешна помощ или болнично заведение. Последно, образованието: в последните години, но и не само, и в този сектор, общественият и държавният ресурс се разпределя неправилно и отива и към частните училища. И тук ние наблягаме на ролята на българската държава, на държавното и общинско образование. Предлагаме възстановяване на професионалното образование, обвързването на висшето с икономиката, но не на думи, а с реални действия, така че хем хората, които завършват- да имат работа, хем икономиката и бизнесът да бъдат осигурени. Един учебник, за един клас, в цялата държава. Учебник със съдържание, истинско, а не изопачена българска история, не подменена българска култура и българска духовност.

Естествено –

всеки ще каже – откъде пари.

И остава темата за борбата с корупцията, защото там са скрити парите, с които има възможност да се прави тази политика. За съжаление, корупцията доби размери и се изразява не в даване и взимане на подкупи - корупцията е заложена в правилата! Корупцията е записана в законите! Това, ние предлагаме като смяна на модел – не кърпене на последиците, не създаване на нови и нови органи, които не довеждат до борба с корупцията, а промяна в основата на проблема, там където е заложена. Второто решение за борба с корупция на ниско равнище е електронно правителство. Защо толкова години всички правителства не направихме електронно правителство – защото така ще спрат кражбите и течовете. Ето защо залагаме като основна цел ускорено и реално въвеждане на електронна здравна карта, електронно данъчно досие, електронен университет, училище, въвеждане на електронното правителство в пълната му сила като начин за борба с корупцията, а не само като начин за облекчаване за живота на българските граждани и намаляване на административните услуги. Така ще спрат кражбите.

Уважаеми български граждани,

такава, различна България, която искаме да направим, може да има друга и по-голяма тежест в Европейския съюз.

Предстоят избори за европейски парламент. Традиционно интересът към тях в България е нисък. Но днес ситуацията не е традиционна. Европейският съюз е в криза. Днес Европа е много далеч от идеите и ценностите, които вдъхновяваха европейските граждани в началото. Европейският съюз губи средната класа, неравенствата са огромни, гражданите обедняват, а Съюзът е все по-разединен. Защо се стигна дотук? Досега Европа се управляваше от десните партии, от ЕНП-политическото семейство на ГЕРБ и лидерите им допуснаха много грешки. Те загърбиха истинските европейски ценности. Вместо Европа на гражданите, те я превърнаха в Европа на интересите, на монополите, на гигантите и бюрокрацията. Вместо грижа за работещите, те полагаха грижа за финансовите акули. Вместо свободното движение на хора и стоки- планът „Макрон“, в защита на големите и срещу свободната конкуренция. Замениха равните възможности за всички народи с храни с първо и второ качество, като за първо и второ качество европейци. Вместо грижа за работещите бедни и за младите европейци- грижа за третия пол и Истанбулската конвенция. Вместо солидарност с бежанците от война - широко отворени врати за мигранти по икономически, социални, екологични причини и размиване на границата между легална и нелегална миграция в Пакта за миграция на ООН. Левицата в Европа също допусна грешки. Тя отстъпи от постиженията на социална Европа, на социалната държава. В някои държави колегите се изкушиха от властта и влязоха в големи коалиции с основния ни опонент. Възприеха някои неолиберални политики като- данъчни облекчения за едрия капитал, либерализиране на трудовия пазар и приватизация на важни сектори от икономиката, миграционната политика и джендър идеологията. Защо се чудим тогава, че крайни популистки и националистически формации печелят доверие. Не са виновни те, нито гражданите, които им вярват, които ги следват. Вината е в досегашното статукво и в европейския политически елит. Но промяната започна и Европа няма да е същата след тези избори. Имаме голямата задача - да я съхраним и да я върнем към първоначалните й ценности, да запазим Съюза единен, но и да зачитаме националния интерес на всяка държава членка. И това ще е трудна, но е възможна цел.

Как тези избори изглеждат в България?

Досега ГЕРБ бяха узурпирали европейската идея. Всеки, който критикуваше Европа, тоест лидерите от тяхното политическо семейство, беше заклеймяван като антиевропеец.

 

Но ситуацията в Европа се променя. Някои от техните покровители си отиват. Остават обаче непоклатимите принципи, върху които изградихме Европейския съюз. И ако ги уважаваме ,то ГЕРБ са антиевропейска партия. Например- те застрашиха принципа за сигурност -  допуснаха пробив в европейската сигурност с издаването на български, т .е европейски паспорти. И реакцията не закъсня. Така те минираха усилията на много хора и правителства преди тях- България да влезе в Шенген. Да разгледаме идеята за обща европейска отбрана. Преди дни Германия и Франция подписаха договор в Аахен. Мнозина виждат в него началото на общата европейска отбрана. Правителството на Борисов обаче пренебрегна бъдещето на Европа и отхвърли в една опорочена процедура предложенията на Франция и Швеция за боен самолет. Какво се случи с принципа за свободно движение в рамките на Съюза? ГЕРБ проспаха по време на Председателството пакета „Макрон“, който е тежък удар върху българската икономика. Тогава Борисов твърдеше, че като председател на Съвета на ЕС, не можем да имаме позиция и пазим неутралитет. С тази политика ГЕРБ ни отдалечиха от Европейското ни бъдеще на равноправен член на Съюза и ни поставиха в неговата периферия.

Каква беше позицията на БСП в последните години?

Обявихме се против Европа на две скорости, за еднакви стандарти в храните, против санкциите срещу Русия, против пакета „Макрон“, против Истанбулската конвенция и Пакта за миграция. Като председател на партията, изразих вашата воля, защото това са решения на Конгрес и Национален съвет, по тези позиции, по следния начин:

„Българският народ е равноправен с другите европейски народи. Вие не сте ни началници. Санкциите срещу Русия трябва да паднат. Ще направим така, че България да бъде пълноправен партньор, а не втората скорост на Европа. Не сме второ качество хора, за да ядем второ качество храни. Или ще променим Европа, или ще я загубим като цивилизационен избор, защото заради вашите десни правителства, заради вашата бюрократична дясна политика, Европейският съюз е в това състояние“. И какво стана? Веднага десните партии в Европа, в лицето на генералния секретар на ЕНП г-н Лопес, който специално дойде в България да ни обърне внимание, и дясната ГЕРБ, определиха тези изказвания като антиевропейска позиция и започна голямата обработка и манипулация на общественото мнение, че БСП ще ни изведе от Европа.

Минаха изборите и какво се случи от нашата уж антиевропейска позиция? Г-н Юнкер заяви: "Не може в Европа да има две класи потребители. Не става въпрос за вкус, а за достойнство." Доналд Туск на церемонията по случай 60-годишнината на Римските договори заяви: "Европа като политическо образование или ще бъде единна и няма да се разделя на скорости, или изобщо няма да я бъде." Същите думи, година по-късно.

Искането ни за свалянето на санкции срещу Русия – толкова силно охулвано като антиевропейско поведение, което ще изведе България от Европа. Ето как европейските лидери говорят по тази тема: г-жа Меркел в Русия, пред г-н Путин: "Русия е важен наш партньор", г-н Макрон - "Нито един важен проблем в света не може да бъде решен без Русия". На среща в Москва, г-н Орбан заявява: "Русия по никакъв начин не е заплаха нито враг на Унгария и на Европа." Бяхме първи и бяхме прави. На всеки първи му е трудно, но нашите позиции преди две години бяха грижа за съхраняване на ЕС и неговите ценности. Тогава не ни чуха. Днес много от лидерите в Европа имат нашето разбиране за нейното бъдеще. Това е признание, макар и закъсняло, за проевропейската позиция на българските социалисти.

Нашата визия за бъдещето на Европа и мястото на България в това бъдеще ще дадем днес. Ние сме първата партия в България, която представя пред обществото платформа, програма, защото искаме да започнем с политиките, с

националните интереси на България и общите на Европа.

А не с интригите и реденето на листи. За това ще говорим повече във втора точка. Аз бих искала само да поставя няколко акцента – изграждане на социален Европейски съюз, подкрепен от нов икономически модел на растеж, с акцент преодоляване на неравенствата, като един от най-големите проблеми и в Европа, и в България. Единен ЕС, който уважава суверенитета на всяка държава членка. Силна кохезионна политика след 2020 г.

Уважаеми българи,

ако изберете кандидатите на БСП за европарламент, това ще бъдат хора, които ще защитават категорично: равнопоставеност на държавите членки, без двойни стандарти, приемане на България в Шенген, нови собствени ядрени мощности, изграждане на газопреносната мрежа през България, отмяна на санкциите срещу Русия, ускорено създаване на европейска прокуратура и се надяваме най-накрая на справедливост и правосъдие, интеграция на Западните Балкани. Нашите хора ще се противопоставят категорично на Истанбулска конвенция и трети пол, джендър идеология в училищата, против Пакта за миграция на ООН, против пакета „Макрон“, против двойните стандарти в храните.

Уважаеми българи, не подценявайте европейските избори! Всеки глас за бъдещето на Европа е важен. От нейното бъдеще ще зависи и животът на всеки българин. Освен, че могат да променят Европа, ние можем да променим  и България. Анализатори казват, че ГЕРБ и БСП са с изравнени позиции. Това никога не се е случвало. Да припомня, че на предишните европейски избори бяхме в съотношение 18% за БСП, 30% за ГЕРБ. Днес сме на равен старт, четири месеца преди изборите. Ако победим ГЕРБ на тези избори, имаме възможност не само да изпратим в европейския парламент хора, които ще защитават българските интереси, но може да отстраним ГЕРБ от властта и да започнем промяната в България и във вашия живот. Ако изборите са честни, аз вярвам, че ще ги спечелим. Рискът е в подмяна на вота, купения вот, страха и манипулацията, в което те са царе. Срам за съвременна България е отказът от машинно гласуване. Но те го правят само с една цел - да фалшифицират. Не се страхувайте, не продавайте гласа и достойнството си, защото така гарантирате за себе си в следващите години бедност и несправедливост, за тях - кражби, беззаконие и безнаказаност.

Сигурно много хора се колебаят кого да изберат. Много други са отчаяни, не вярват, че промяната е възможна. Ще се опитам да ви дам надежда и да отговоря на въпроса- защо БСП? Често чуваме мнение - и вие управлявахте, и вие участвахте в прехода, и вие сте виновни. Ще ви прочета един цитат: „Ние не успяхме да отстоим и реализираме в прехода социалния модел. След всеки мандат на БСП губихме много избиратели и доверие. Основната причина е, че въпреки постигнатите икономически и социални подобрения, не се направи промяна на установения социално-икономически модел и на начина на упражняване на властта“. Знаете ли какво е това? Самооценка, дадена от БСП на Конгреса на 8 май 2016 г. Докато другите търсят вината извън себе си, считат се за безгрешни, самодостатъчни, ние сме единствената партия, имала смелостта да признае отговорност за прехода и грешки, мъдростта да ги отрече и готовността да не ги повтаря. Днес предлагаме да поправим основната, която сме отбелязали в тази самооценка – да направим промяна на установения модел на прехода.

Други казват, че всички сме еднакви. Обещаваме докато ни изберат. След това забравяме обещаното и се стремим единствено към лични облаги, сговаряме се задкулисно, власт и опозиция сме едно и също-политическата класа на статуквото. Може и да е било така.

Днес БСП се опитва да промени този модел.

След изборите отказахме да влезем във властта с ГЕРБ. Отказахме поканата да имаме председател на парламента и министри. Това щеше да бъде облага за стотина и предателство към един милион българи, които видяха в нас алтернатива. Времето показа, че това решение е било правилно-не само за БСП, но и за държавата. Гледайте Германия, мислете за България. Там леви и десни се прегърнаха уж в името на Германия. В резултат и двете партии се сринаха и докараха крайната десница до възход. Времето показа, че нашето поведение е било правилно.

Трета част от хората се оглеждат за нова партия. Те смятат че старите, системни партии са изчерпани, не могат да се променят. Защо тогава да подкрепят БСП. Защото когато заявихме претенция да променим България, започнахме промяната от себе си. В последните две години БСП се променяше бавно, трудно, понякога мъчително, с вътрешни трусове, но последователно и неотклонно. Ние сме единствените, които въведохме мандатност за депутатите-3 мандата - 12г. Лишихме се от знакови, подготвени народни представители, но ви показахме, че властта не е самоцел, не е до живот и дадохме път на нови лица. Единствени сме с ограничения два мандата - 8г за председателя. Вечни председатели няма. Нашата партия не се крепи на един човек, а на хилядите членове и симпатизанти.

Всички политици се кълнат, че слушат народа и че пряката демокрация е сила, но никоя партия не въведе пряк избор на председателя си от всички членове, за да имат те власт. Ние го направихме, както и въведохме вътрешнопартийните референдуми. Всички се кълнат, че ще направят електронно правителство, но ние показахме как става, като въвеждаме електронно членство, електронна карта с данните на всеки член, електронен регистър и електронно гласуване. Коя друга партия в България го е направила и е така модерна и актуална на съвременното развитие?

БСП се променя и заслужава да бъде избирана.

Защо да подкрепите БСП? Защото не с празни обещания, а с действията защитихме българската Конституция, християнските ценности, семейството и децата , когато се противопоставихме на Истанбулската конвенция. Никоя партия не беше поставена под такъв натиск. ГЕРБ се опитаха да я прокарат и когато срещнаха нашия отпор,  ни наричаха антиевропейци, нашето политическо семейство ни критикува, изпрати специална мисия, имаше опасност от замразяване на членството в ПЕС, заклеймяваха ни НПО, но не отстъпихме! Същото се случи и с Пакта за миграция. Правителството на Борисов обяви, че ще го подкрепи. Ние се обявихме против и отново заваляха критики, агресия, натиск. Отново нашето политическо семейство разкритикува БСП. Отново не отстъпихме в защита на българския национален интерес. Благодарение на нас, българският парламент задължи правителството да не подписва двустранни споразумения за връщане на мигранти.

Уважаеми другарки и другари,

днес много спокойно се обръщам към българския народ и търся неговата подкрепа, благодарение на вас. За 2 години, въпреки огромния натиск, на който бяхте подложени, вие устояхте, запазихте вярата на 1 млн. българи и доверието расте. Благодаря на всеки от вас за енергията и работата. Благодаря сърдечно на парламентарната група – вие сте невероятни бойци. Виждам, че благодарение на всички вас, на нас, промяната в България започна. Макар и бавно, макар и трудно, но започна. Вярвам, че тя ще стане. Вие сте нейните носители. Вие сте силата, която ще я доведе докрай. Обръщат се към вас – в следващите месеци подайте ръка на всеки българин, който милее за отечество, справедливост, солидарност, свобода, семейство и род. Дайте им смелост и сила, прелейте от нашата смелост, сила на своите съграждани. Нека бъдат част от промяната. Тя е за тях. Тя не може да стане без тях.

Скъпи българи,

Повярвайте в себе си. Не се страхувайте и бъдете свободни хора, които изразяват свободно волята си. Силата не е в политиците. Силата е във вас. Повярвайте, че вие решавате своето лично бъдеще. Не е вярно, че нищо не зависи от вас. Всичко зависи от вас. Попитали веднъж що е демокрация един голям световен политик: „В дъното на демокрацията, с всички словословия по неин адрес, е малкият човек, който влиза в една малка стаичка, с малък молив и прави малко кръстче на малък къс хартия“. Обаче, когато много малки хора се съберем заедно, правим този голям, мъдър наш български народ. Народ, който е бил люлка на европейската цивилизация. Народ, който е дал на света духовност  и култура, заслужава признание. Заслужава най-достоен живот и значимо място в съвременния свят и ще го получи!


 

ЗА ОБЩИ ДЕЙСТВИЯ В ИМЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

• Декларация на парламентарната група на коалиция „БСП Лява България”

В деня за парламентарен контрол, в петък, 16 януари, Атанас Мерджанов, зам.-председател на ПГ на “БСП – Лява България”, прочете декларация по повод проблема с бежанския поток към България и неговото отражение в сферата на националната сигурност

Парламентарната група на коалиция „БСП Лява България” държи да изрази дълбоката си тревога и загриженост по отношение на начина, по който правителството и компетентните институции подхождат по въпроса за очакваната нова бежанска вълна. Разнопосочни изказвания, непремерени амалгами, сигнали за хаос и неподготвеност. Това е посланието, което излъчва дебатът, воден – основно чрез медиите – от отговорни правителствени фактори. Ние целенасочено запазихме мълчание по темата досега, защото знаем колко сложен и многопластов е проблемът с бежанците. От една страна, стоят човешки съдби и неподправено страдание. От друга, възможността между бежанците да се прокрадват опасни елементи. Ресурсите на страната ни са ограничени, а усилията за настаняване и впоследствие за интеграцията на чужденците изискват време, целенасочена политика и средства.

 


Страница 467 от 487