Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ВОПЪЛ

Е-поща Печат PDF

Родино, ти си плаха като птица

прогонена от лятното гнездо.

Не ще да чуе никой твоя писък,

не ще да види срутения дом.


А ти протягаш немите си длани.

Ти гледаш жално твоите чеда

и питаш: – “Кой кога ще ви нахрани?”

Мълчат.

А полудивата вода


нахлува вместо кръв във твойте вени.

Слабеят сили. Свиваш рамене…

Не мога да те гледам унизена

и ме е срам, че си на колене.


Но как да стигна жежките ти тайни,

прекършения дух да възродя?…

Аз скоро ще си ида. Ще остане

неотменена твоята беда.


Ще легна с тия, дето те възпяха

и дето се превърнаха на прах.

как да им кажа, че си още плаха?

Как себе си да утеша?

А тях?


 

„HI TECH-ИМПЕРИАЛИЗМЪТ“ – НОВИЯТ ЦИКЪЛ В ПОСЛЕДНИЯ СТАДИЙ НА КАПИТАЛИЗМА

Е-поща Печат PDF

Винаги когато един цикъл от историята на модерната епоха приключва дори и с леко (по най-различни причини) закъснение и става наложително най-сетне да се обяви началото на следващия, се случва някакво събитие, което, грубо ала точно казано, наподобява „пукването на цирей“. Вътрешното напрежение в цялото дотолкова е нараснало, че видимостта, която го обвива, не удържа натиска и се разкъсва. И отвътре изтичат недоволствата, натрупаните неразрешени проблеми, новата риторика, страстта към разрушения, т.е. гнойта, която му причиняваше толкова страдания, болки, неразположения и трудности. Няма какво повече да се прикрива, за какво да се демагогства и обществото да се прави, че всичко е наред.

Такъв исторически цикъл приключва сега и неговият цирей най-сетне се спука.

Това, което отдавна се очакваше, се случи в края на миналата година в САЩ на президентските избори и с последващите събития по смяната на президентската администрация. Дошъл бе моментът да започне

новият цикъл в развитието на капитализма.

Идването на власт на Тръмп преди четири години бе едно от непростимите невнимания на самодоволната система, която си бе въобразила, че никой и нищо не я застрашава. Тя се възприемаше достатъчно силна в новото състояние на своя империализъм и вярваше, че никой не ще посмее да я уязви – камо ли да се опита да я разруши.

В. И. Ленин  бе определил империализма като „последен стадий на капитализма“. Но се оказа, че и „последният стадий“ има своите периоди, които го доразвиват, променят го и го дооформят, за да му придават нови сили и цели за постигане. След края на Втората световна война и особено след 60-те години на ХХ век, времето на капитализма започна да тече много ускорено. Циклите в развитието му станаха твърде кратки и се сменят прекалено бързо. По тази причина не се отчитат от изследователите, а сякаш и не се забелязват. И ето, дойде времето на новия империализъм, който наричам „hi tech“. Названието може да не е точно, но дава представа за какво става дума.

Новият империализъм, който въпреки че бе набрал достатъчно сили, бе позволил отвътре да го разяждат и оспорват, та дори и да го разрушават систематично и уверено. Американският президент Доналд Тръмп бе знамето и надеждата, зад когото започнаха да се събират осъзнаващите опасността хора и да вървят след него. Той и хората с него пречеха да се обяви открито, че на идилиите в историята се слага край и, че започва радикалното преображение на света и на човешката личност. Това сериозно изплаши големите корпорации в сферата на медиите и „hi tech“ технологиите. Те разбраха, че повече не могат да се кичат с благодушие и да се прикриват зад облака на демокрацията. И направиха, каквото трябваше да направят.

През 2020 г. дойде времето официално да се даде началото на наречения от мене

„hi tech-империализъм“.

Индустриалният и банковият капиталът вече се бе сраснал с медийния и на корпорациите, създаващи изкуствен интелект, био и нано технологии. Това срастване произведе огромна сила и мощ, способни наистина да преобърнат живота и да го поставят на съвсем нови основи. Търсеше се повод за открито, ясно и недвусмислено обявяване на новия цикъл.

Тръмп трябваше да даде импулс за тези, които се опитват да се опълчат на новия капитал, макар сам да е един от неговите притежатели.  Тръмп направи много, за да се види, че е възможно да се затвори зиналата паст, поглъщаща в търбуха на уродливото си тяло света и хората в него. Той още на иногурацията си, преди четири години, ясно заяви, че посвещава силите си на промяна и, че тази промяна ще доведе до възвръщане на ограбеното от ненаситния империализъм. Резултатът от това посвещаване не е кой знае какъв заради хаотичните и по-скоро шоуменските му действия, които бяха симпатични, ала нямаха идеологическа мощ и политически осъзната цел. Но пък внасяха неприятни шумове в системата на hi tech империализма. Вероятно ако беше останал още четири години в Белия дом, щеше да осмисли поведението си и да организира по-добре последователите си,

за да разбере светът каква опасност тегне над него.

И  навярно щяха все пак да се случат доста добри неща.

Не съм сигурен, че при избирането на Тръмп за президент на САЩ, неговите днешни отрицатели знаеха какво точно трябва да се направи. По-скоро са се догаждали, че той би могъл да бъде знак за борба срещу голямата опасност, идваща от „hi tech“ империализма, и за необходимостта да се воюва с нея. Нали от десетилетия вече САЩ са се изправили срещу човечеството и срещу самите американци, и чрез глобализацията, по американски ликвидират нациите, националните своеобразия, културите, традициите и добродетелите на отделните народи и изсмукват националните им богатства.

Не съм сигурен, че човек като Тръмп трябваше да поведе тази борба.

Неолиберализмът бе набрал такава скорост, че практически бе помел съпротивата срещу капитализма в целия свят. Завихрил бе такава вихрушка около себе си, че никак не е лесно да бъде огледан, описан и възприет такъв, какъвто е. Камо ли да се организира сериозна война с него. Затова и неговото възпиране и отхвърляне, единствено чрез повторния мандат на Тръмп, а след като не стана, и с бунтове за превземане на Капитолия, бе неуспешно. Макар че поизплаши репресивната машина на новия империализъм. Доста хора трепереха да не би да започне нещо по-голямо и страшно. Затова, покрай силите на реда и оръжието, хвърляха димките с лозунги за обруганата демокрация. Обществото трябваше да бъде изплашено, че ще му отнемат спокойствието и благополучието.

Сега трябва да е ясно, че новият световен ред, новият морал, начин на мислене; новата йерархия на ценностите, новото отношение към човешката личност, са окончателно установени и не подлежат нито на промяна, нито дори на съмнение и критика. Те са трайно възприети от света и превърнати в

норми на новото време.

Тръмп даде надежда, че притежава достатъчно смелост и сила, за да разруши този нов модел, за да се върнем към традиционните ценности и нормалните човешки отношения и представи. Но се видя, че повече от оперети, водевили и шоу, няма намерение да показва. А с тях война срещу новият империализъм не се води!

Империализмът на  XXI век, покрай другите си характеристики, е сливане на досегашния индустриално-финансов капитал с капитала на „hi tech“  и този на медийната индустрия. Това вече е друг тип капитал, поставящ си нови цели и задачи по устройството на глобалното човешко общество. Поради това му е необходим друг тип политическа и държавна власт: достатъчно силна, за да държи новите монополи в господстващо положение, да им осигурява пространство на приложение и да гарантира безропотно подчинение на „тълпата“ и „масите“, които днес също са от нов тип. Но и напълно покорна пред него!

Настъпил е краят на буржоазната демокрация

с нейното всеобщо гласуване, права на човека и представителна власт, обрасла с толкова паразитна бюрокрация, че чак я е задушила. Тази власт не е в състояние да изпълнява функциите си, понеже е тромава, оплитаща се в политически спорове и напълно безпомощна в трудните моменти. Дори и демагогията й е вече съвсем хилава. А управлението на глобалното общество изисква друга енергия, други методи, още по-решителни действия и безогледно прилагане на възпиращи мерки срещу вътрешни и външни опоненти на властта. Резултатите от последните президентските избори в САЩ доказват, че новият тип капитал поема изцяло властта в ръцете си и тази негова власт сама ще определя кой да я представлява и олицетворява персонално. И че оттук насетне така ще е не само в САЩ.

Приключва окончателно преходът от т.нар. „хуманизъм“ към политическата бруталност и простащина,

ниската култура и безапелационната демонстрация на сила във властта и в живота на обществата. Това са стожерите на новия тип власт на глобалния свят, устроен по американски образец.

Постиженията на високите технологии, както в електрониката, така и в управлението на биологията и генетиката, са на такова равнище, че няма как да бъдат възпирани в прякото им приложение в бита. За съжаление те водят не до усъвършенстване и нравствено извисяване на човека, а до потискането на неговите съпротивителни сили, на разума и волята му, за да бъде поставен под пълен контрол от т.нар. „изкуствен интелект“. Т.е. от новия империализъм.

Самият „случай „Тръмп“ няма как да приключи бързо и да бъде представен като „погрешно“ отклонение от традициите на американската демокрация. Напротив, той ще бъде използван дълго като доказателство колко беди носи тази изхабена вече демокрация, поради което Америка има нужда от нещо принципно ново, за да запази компрометираната от същия този Тръмп хегемония в света. Силата и единството на Америка ще и бъдат представяни като застрашени от вътрешни сили, работещи в полза на други държави. Такива сили, без съмнение, ще имат, и това ще се използва като аргумент за нов тип управление. В тази кампанията ще се развихрят медиите, социалните мрежи и всичките институции, корпорации, неправителствени организации, занимаващи се практическото и научноизследователското приложение на новите технологии. Мобилизира се огромен потенциал, чието въздействие върху масовото съзнание е поразяващо и безотказно.

Понеже всичко това няма да се утвърди без съпротива, новият империализъм ще упражни все повече и повече тотален контрол върху човешкото съзнание – този път не само чрез пропаганда и медийни атаки, но и с помощта на новите генно-инженерни технологии и фармацевтиката с различните нейни лекарствени препарати. Досега имаше доста задръжки в тяхното масово прилагане, но мисля, че те вече са преодолени и ще станат интегрална част от съвременната политика.

Съвсем скоро ще видим всичко това и на българска почва. Но много по-уродливо и брутално.

Как иначе, щом живеем в нова реалност.


 

БАРБА ГАНЬОС СТЯГА ИЗБОРИ!

Е-поща Печат PDF

След като написа проект за нова Конституция и го замете под килима, барабар с искането за свикване на Велико Народно събрание, партията-ръководителка, водена от Бойко Борисов, заговори и за редовни парламентарни избори. Обаче отношението на управляващите и техните присъдружни към проведените от президента Радев консултации, напомня удивително на всичко, описано преди повече от век от Щастливеца в „Бай Ганьо прави избори“. Сякаш отново са се събрали бай Ганьо, Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзинът, и умуват как да вземат хем властта, хем Солунската митница.

Злополучният председател на НС Цвета Караянчева обвини президента в насаждане на недоверие в честността на изборите, а след два дни обяви, че бил и некомпетентен, понеже избрал за дата на редовните парламентарни избори 4-ти април, когато е католическият и арменският Великден. Точно Цвета да говори за арменския Великден, когато преди години, заради подмяната на термина арменски геноцид с масово унищожение, бе наречена ПКП от своя вожд Борисов – това ми идва множко! Бедна, бедна, Караянчева, по-добре да се беше замонашила в някой манастир в Родопите, насред оня скандал с изтеклия аудиозапис на Борисов, вместо да продължиш да говориш и вършиш глупости! По какъв начин посочената в президентския указ дата за провеждане на изборите, ще повлияе негативно на избирателната активност? Ако Радев беше избрал Банго Васил, циганската Нова година, може би гласовете за ГЕРБ, ОП и ДПС щяха да намалеят чувствително, макар че ромите гласуват масово привечер.

Иначе арменците и католиците в България са достатъчно съвестни граждани, за да намерят време и за празнуване, и за гласуване. Пък и броят им е несравним с този на циганите. От екрана на телевизията Тома Биков повтори казаното на нарочната пресконференция на ГЕРБ, че няма да бъде внесено за обсъждане нито едно от направените от президента предложения за изменения в Изборния кодекс. Но най-нахално обяви, че Радев очевидно не можел да работи в консенсусна среда.

За какъв консенсус говорят от ГЕРБ,

щом априори отхвърлят предложенията не на президента, а на другите участници в консултациите при президента? Например, предложение за гласуване по пощата направи и бившият организатор на изборните победи на ГЕРБ Цветан Цветанов, позовавайки се на румънския опит. Управляващите отхвърлят това под предлог, че в България няма такъв опит, а гласуването в чужбина не може да бъде нито контролирано, нито гарантирано, заради противоепидемичните ограничения, карантини и забрани на събиранията и дори на излизането на улицата. Тогава как българските граждани в чужбина ще гласуват в посолствата и консулствата на България? Нали коалиционните партньори на ГЕРБ, „обединените“ патриоти, наложиха задължителното гласуване, макар и без санкции, за негласувалите? Още малко и от ГЕРБ ще заплашат с американски размирици, ако се допусне гласуване по пощата. Понеже добре познават окаяното и без друго състояние на Български пощи, сигурно са прави да се обявяват против това нововъведение. И без това цялата организация на изборите бе стоварена на ЦИК, включително наемането и сертифицирането на машините за гласуване. При това положение душманите на Борисов и Гешев в чужбина, ще пият по една студена вода. Четири години не стигнаха на ГЕРБ и ОП да отстранят недомислиците в Изборния кодекс. Но имаха време да напишат на коляно един проект за Конституция, който бе оставен на „гризящата критика“ на мишките. Благодарение на това тупкане на топката, страната ни отново отива на избори с предизвестен край. Т.е., с безброй причини вотът да бъде опорочен и участниците взаимно да се обвиняват в кражба или купуване на гласове, и в изборни фалшификации. Мила родна картинка! Забележете че за изборни манипулации от страна на управляващите говорят не само от БСП, ДПС и „Атака“, а и от извън парламентарната опозиция. Включително и председателят на „Републиканци за България“ Цветан Цветанов.

Изтеглянето на изборите с една седмица

не е повод за обвинения към президента в политически пристрастия и нарушаване на закона, а негово конституционно право. Така той осигурява на ЦИК още една седмица за подготовка на изборните комисии и проверка на машинния вот. Но няма по-глух от този, който не иска да чуе и по-сляп от този, който не иска да види. Ако организаторите на изборите обясняват на избирателя технологията на гласуването с машини, запазвайки и гласуването с бюлетини, хаосът в изборния ден ще надмине този с ваксинирането. Колко ли от местата в секционните и регионалните избирателни комисии ще останат вакантни, или ще бъдат заети от отчаяни от нищетата, но абсолютно неподготвени „доброволци“ за мизерното възнаграждение. Датата на провеждането на изборите е най-малкият проблем, защото идва третата вълна на пандемията, а няма нито достатъчно ваксини, нито достатъчно време да бъдат имунизирани с две дози дори членовете на изборните комисии и партийните застъпници. ЦИК, РИК и СИК няма да са готови и на 15-ти май, защото им се стоварват задачи, неизпълними при дадените обстоятелства. При това продължава да стои и въпросът с „мъртвите души“ в изборните списъци, които са към 600 000. А как и мъртвите гласуват за ГЕРБ знае само шефът на държавната фирма „Информационно обслужване“, професорът по аналитична геометрия Михаил Константинов. Благодарение на това, че той се е превърнал в

несменяем пиар на управляващите,

му е поверена задачата да обобщава, натъкмява и тълкува „правилно“ изборните резултати. А, както е известно, не е важно колко хора са гласували, а кой брои бюлетините. А пък тези, в секциите с голямо ромско електорално мнозинство, дори няма защо да се броят бюлетините: ромите най-много харесват „Бойко Борисов партиясъ“ и дори позират с тениски, с лика на нейния лидер. На миналите местни избори в София заобичаха и Йорданка Фандъкова, но това е друг въпрос. Важното е, че не бяха заставени да избират между Банго Васил и любимата си партия ръководителка ГЕРБ. Така че ГЕРБ мърморят против датата 4-ти април, само защото е избрана от президента Румен Радев. Надяват се естествено в пропагандната пушилка около изборите народът да забрави за черните рекорди по време на „майсторското управление“ на коронакризата от страна на Борисов и НОЩ. Например това, че България, която е най-бедната страна в Европа, се класира първа в ЕС и света, по смъртност от коронавируса на 100 000 души. Благодарение не на правителството, а на добросъвестността на гражданите и на самоотвержената работа на медиците, тя се отлепи от дъното на леталността, но пък се закотви там по процента на ваксинираните. По този показател сме последни в ЕС. Управляващите обаче обявяват триумфално броя на излекуваните, който превъзхожда този на новозаразените, не и броя на починалите благодарение на „най-успешното“ справяне с пандемията.

С този темп на ваксиниране,

с този хаос и с това недоверие, не толкова към ваксините, колкото към управляващите, ваксинирането у нас няма да завърши и през 2023 година. А страни като Канада вече депонират резерв от ваксини, понеже не се знае до кога ваксините защитават имунизирания. Т.е., дали няма да се наложи след 6 месеца упражнението с ваксинирането да се повтори? А у нас няма достатъчно ваксини дори за медиците. За производителите на ваксини коронавирусът и неговите мутации, са истинска златна жила, поради което те просто нямат интерес от приключването на пандемията. Ето защо фармацевтичната фирма Pfizer реши по никое време да реконструира завода си в Белгия и обяви на ЕС, и на партньора си BioNTech, че ще закъснее с изпълнението на производствения план. Ако това не е рекет, какво е?!

Не се съмнявайте, че и „родолюбецът“ Веселин Марешки, собственик на вериги от аптеки и бензиностанции, се надява да забогатее от предлагането на „безплатни“ ваксини, които държавата на Бойко Борисов ще му плати с парите на всички данъкоплатци. При такъв келепир ще подпише не проект за Конституция без да го прочете, а и всичко, което му се предложи от управляващите. В противен случай присъдата от 4 години затвор, обявена на втора инстанция от Варненския апелативен съд, ще влезе в действие. И това недоразумение има наглостта да казва на президента, че бил случайно на този пост! Радев, разбира се, му напомни как е подписал проекта за Конституция на ГЕРБ без да го чете и му пожела „случайно“ да спечели едни президентски избори. Ако избраният с 2,5 млн.гласа Румен Радев е случайно на този пост, какво да кажем за Марешки, когото НС избра за заместник-председател, въпреки неговото осъждане? Нали цялата му парламентарна група има десет пъти по-малка подкрепа от Румен Радев? Със или без „Воля“ – все тая!

Дистанцирането на ДПС от Радев

също няма да се отрази съществено на неговия изборен резултат, ако отново се кандидатира за президент. Но ще е много любопитна позицията на движението, ако другият кандидат за президент, се окаже докторът-пожарникар Бойко Борисов, който уверява, че никога не би се коалирал с ДПС. Но не би отхвърлил нито подкрепата на „присъдружната“ ПП „Воля“, нито тази на „опозиционното“ ДПС. Целта оправдава средствата. Включително, ако както предвижда Иво Балев във вестник „Сега“ (16.01.2021), пропадналите тротоари и дупките по пътищата, се използват за урни, а зарязаните будки на „Лафка“ – за подвижни тъмни стаички. Така ще се реши и въпросът за гласуването на карантинираните.

А водевилът с ваксините ме кара да припомня написаното от Мюесе Илкнур в турския всекидневник вестник „Джумхуриет“ (16.01.2021): „Да варим ваксини“. Под „варене на ваксини“ Илкнур има предвид правителствените обещания за масово ваксиниране на народа, когато на практика в страната има само 3 млн. дози и те не са достатъчни за имунизацията дори на медиците от първата линия. По този повод тя разказва

приказката за халифа Омар, който се разхождал предрешен и подслушвал какво говорят за него по къщи и сокаци. Веднъж, докато слухтял като вицепремиера Марияна Николова пред една врата, чул да плачат деца. Влязъл и попитал домакинята защо плачат децата. Тя отвърнала, че мъжът ѝ е загинал на война и предния ден е сготвила последните провизии. В момента варяла камъни в тенджерата, за да залъже гладните си деца. Понеже по-рано семейството било заможно, срамувала се да проси. Омар я попитал защо не се е обърнала към халифа, а тя рекла: „Че той ако не знае за моето положение, защо е станал халиф?“

Нашият „халиф“ Бойко Борисов няма как да знае какво варят в тенджерите си домакините, на които той продава розови сънища, докато обикаля по пътищата с джип, или прелита над потъналите във вода и боклуци райони. Но ако някой го попита защо още е премиер, когато страната му е най-бедната, най-корумпираната и най-болната в Европа, ще приеме това за кръвна обида. Затова предпочита да го срещат възторжени и стимулирани предварително фенове, а не да гледа погребенията на „спасените“ от неговото правителство пациенти на ковид отделенията. Нито пък труповете на умрелите на стълбите пред някои болници. Борисов обича позитивните новини, в това число за диверсификацията на газовите доставки, чрез внос от Азербайджан. Само че азерският газ не тече през временната точка за достъп до Петрич, а отива в Гърция, защото не ни трябва. Напук на твърденията за „пълна диверсификация“, България продължава да консумира руски природен газ от газопровода през Украйна и Румъния. Останалото е предизборна пушилка.


 

ЧИЙ ПОСЛАНИК Е Г-ЖА ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА?

Е-поща Печат PDF

Визитата на държавния секретар на САЩ Джон Кери бе придружена с истински порой от телевизионни предавания, в които водещи и гости се надпреварваха да облъчват зрителите с идеята как дружбата ни със САЩ е необходима “като слънцето и въздуха за всяко живо същество”...

Няма как - такъв тон бе зададен от президента, правителството и от тв-собствениците. И те го изпълняваха - кой по-добре, кой по-зле, по всички правила - с елементи на дискусионност и дори на съмнения.

Само у един от гостите нямаше съмнение - несменямия наш посланик във Вашингтон Елена Поптодорова, бившата преводачка на Тодор Живков. Тя се изяви в ролята на един Александър Матросов, за да затули амбразурата пред еколозите в защита на добива на шистов газ.

 

ДПС ОПРЯ ДО ЦИГАНИТЕ

Е-поща Печат PDF

Не обича ДПС да стои в опозиция и това си е. Не обича най-евроатлантическата партия да е лишена от възможността да консумира изпълнителната власт и да „разпределя порциите в държавата”. Затова и сега Местан и дружина стават все по-истерични и все по-трескаво търсят предлози да демонстрират, че все още те дърпат конците на българската политика. И затова се хващат и за най-малкия повод, за да създават напрежение, да го усилват и мултиплицират, само дано се подкваси морето.

 


Страница 466 от 487