Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПРОНИКНОВЕН ТЪЛКОВАТЕЛ НА РУСКАТА ДУШЕВНОСТ

Е-поща Печат PDF

Владимир ВисоцкиНа 26-ти януари т.г. Творческо обединение „Зора“ и българо-руският клуб „Дружба“, при сдружение „Евразия“ проведоха за първи път в гр. Плевен матине, посветено на руския поет, бард, актьор и режисьор Владимир Висоцки. Залата се оказа тясна да побере всички желаещи да почетат паметта и изкуството на Володя, както свойски и от обич го наричат помежду си. В изпълнение на Нина Тодорова, Надежда Суханска, Виолета Ангелова, Даниела Заркова и др. звучаха негови стихове на руски и в превод, а Валентина Атанасова му бе посветила собствено стихотворение.

Един от най-добрите изпълнители на неговите песни – Атанас Рачев – Маестрото, изправи публиката на крака. Тя, заедно с него, пееше песента за капризните коне, изповедта на Висоцки „Аз не обичам“, „Утринна гимнастика“, „Той не се върна от боя“. Всички тези песни и приживе на поета държаха будни цели поколения, за които войната и героизмът на съветските хора и невъобразимите им страдания не бяха кадър от филмите, които ги пресъздаваха, а бяха собстевеният им живот, бяха тяхна съдба и болка. Те приемаха Висоцки, като един от тях – фронтовак, танкист, артилерист, летец, може би защото Володя най- вярно пресъздаваше страшната картина на войната и стоицизма на руския човек. И те го приемаха за най-проникновения тълковател на руската душевност, техен съвременник – честен, мъжествен и благороден.

 


Честването на Висоцки, неговата 81-ва годишнина, съвпадна и с една друга дата - 75 годишнината от края на блокадата на Ленинград. Онези страшни 872 дни и нощи, в които градът на Петър и на Революцията, не само написа с кръвта си и честната правда на героизма, но и остави не изтриваема диря в паметта на поколенията – не се предаде, издържа и победи! И тази страница от страшната войната също присъства в творчеството на Висоцки:

 

„От стужи даже птицы

не летали,

И вору было нечего украсть,

Родителей моих в ту зиму ангелы прибрали,

А я боялся - только б

не упасть.!“

 

Владимир Висоцки е неповторимо явление в духовния живот на Русия, на руския народ. Няма съмнение, че ако не бе си отишъл толкова рано, той щеше да създаде онова, необходимо и непреходно за всеки човек, творчество, в което човекът е човек, мъжът е мъж, а другарстовто и приятелството са до гроб. Изглежда хора, като Владимир Висоцки се раждат в точно определени времена. Те идват при нас и после си отиват пак в един определен миг. Може би защото там горе всичко е предопределено. И за това ги помним.

 

 

И ще ги помни и днес и утре и Русия и руския свят, защото всяка човешка душа в него ще има потребност някой да й вдъхва кураж, да възпява другарството, да поема върху себе си огъня, за да може да побеждава животът във вечната битка със смъртта. Като в неговата песен за летеца:

 

„Их восемь - нас двое. Расклад перед боем

Не наш, но мы будем играть!

Сережа! Держись, нам

не светит с тобою,

Но козыри надо равнять.“

 


 

 

ЗА ОПТИМИЗМА И ОТГОВОРНОСТТА НА ЧОВЕКА

Е-поща Печат PDF

Една притча разказва, че при Сътворението Бог дал на хората знанието за края на дните им. Ефектът бил повече от скръбен и катастрофален, защото тогава се родил изразът „След мен и Потоп!!!“ Виждайки превратния резулта от това знание, Бог се смилил над хората и го заличил от паметта им. Човешкото любопитство по отношение на бъдещето обаче не е изчезнало. То движело въображението на хората, а покрай него се променяла и средата. Така се появили шаманите, пророчиците, оракула от Делфи, Откровението на Йоан, Нострадамус, Кейси, Ванга и хилядите ясновидци, които се опитвали да задоволят насрещния глад и разбираемата потребност човек да надникне в идващите временат.

Днес всевъзможни научни експерти и анализатори ни водят в лабиринта на бъдещето, но хоризонтите пред човешкото общежитие не стават по-светли и по-ясни. Стараят се писатели, в проникновените страници на своите книги, режисьори и неотразими актьори в театъра и киното. Пабло Пикасо създаде своята „Гуерника“, където бъдещето е закодирано и предопределено дори като предупреждение в битката със злото. На този свят нищо не става без Божия промисъл. Но ако Бог твори добро, кому тогава са подвластни силите, които са в състояние да приближават Армагедона? И кой ни приучава да приемаме всевъзможните бедствия, масовите природни стихии, потопи, земетресения, пожарища, ледникови епохи и космически катастрофи, като неизбежни?  Кой се опитва да ни убеди, че заличаването на човека и неговото общество, такова, каквото го познаваме,  по волята и в угода на някакъв властващ елит, „световно правителство, „дълбока държава“ или „Комитет 300“, са в реда на нещата. И как да отсеем зърното от плявата на злономерени и щури  конспиративни теории, когато целият ни живот и човешкият ни опит, са една илюстрация за възможните начини и пътища, по които това става? В десетки супер скъпи филмови продукции, под благовидното и нестряскащо име - фантастика, фентъзи, комедия или трилъри, нескончаеми телевизионни програми, постоянно триумфират сериали и филми като „Вирус“, „Лабиринт“, „Златният кръг“ и други вдигащи „адреналина“ апокалиптични истории.

Къде декларативно и явно, къде завоалирано, внушението се налага  „Зло е добро!“ Такова е посланието не само от посочените творчески виждания и продукции. Философията на „Целта оправдава средствата“, е не само хилядолетна практика. Тя оправдава Злото, защото чрез него се творяло Добро!

Днес шества и взема връх едно новото Зло, наречено COVID-19! Дали е изкуствен лабораторен продукт или естествен вирус, засега е „тайна велика ест“, макар че тя става все по-прозрачна. Но  COVID-19, се превръща в „новото нормално“, в живота на човека. Дистанцията като задължителен модел на поведение, физическата и най-вече социалната, онази която разяжда самата тъкан на обществото, дали са Зло или Добро за него? Дистанция, която утвърждава отчуждението и безразличието към другия, която налага дехуманизация под благовидната формула на „грижа“ за слабия и уязвимия, е най-неопровержимата илюстрация на набиращия сила принцип на безизходност, на понятието за Добро в живота. Хората в активна възраст и тези на „първа линия“, все още имат законовата възможност да вземат самостоятелни и отговорни решения за т.нар. „информирано съгласие“ относно ваксинацията, но това не важи напълно за възрастните хора и особено за тези в старческите домове.

Знае се официално, че третата фаза на изпитванията все още не е проведена. Че тепърва престои изясяване и уточняване на взаимодействието на ваксините с други лекарствени средства и т.нар. „странични ефекти”, включващи най-тежки алергични и други отговори на организма. При положение, че производителят не дава гаранции за безопасността на продукта, но изисква и получава гаранция за недопускане на последващо  търсене на отговорност от него за нанесени вреди, нещата придобиват облика на мащабен медицински експеримент, осъществяван от правителствата, които се явяват само транслатори на взето някъде и от друг решение, което въобще не е съобразено с волята на населението.

Поголовна (масова) ваксинация по презумция е невъзможна, въпреки съществуването на Нацианален план за ваксиниране, защото

според Конституцията, то може да бъде само  доброволно.

Но каквато и да е, да започва от хората от третата възраст в старческите домове, които имат купища придружаващи заболявания, за които им са предписани  шепи лекарства по три пъти на ден, които имат отслабена имунна система и, които по различни причини нямат емоционалната подкрепа и грижа от своите близки, е бездушно и жестоко! Подобен подход не вдъхва доверие за добронамереност, а допълнително нагнетява съмнение и в без това силно разединеното ни  общество. И отново започват да се вихрят конспиративните теории, при които Злото е Добро!

Това е причината процентът на желаещите за ваксинация в старческите домове, по думите на социалния министър, да е под 20%! Придобилият публичност случай от преди няколко дни в Сандански, също осветли факта, че близо 30% от заявилите желание за ваксинация сред лекарския персонал, се отказват в последния момент. Нормите на поведение на индивида се определят, както от науката, така и от етиката и морала на поведение в обществото, затова „да не се причинява вреда“, е в основата на Хипократовата клетва. Доверието в предстоящата т.нар. масова ваксинация в българското съзнание е, може би, силно компрометирано и по аналогия на осъществената в миналото масова приватизация, която разяде икономическите и морални устои на обществото ни и го прати в дъното на световните класации, а по индекс на развитие го постави в графата на най-бързо умиращата нация.

Създателят е надарил човека с дух и свободна воля! И ето, това е което не бива да се забравя.

Дали ще съхраним този свещен завет, зависи от всеки един от нас и от обществото ни като цяло! Но знайно е, че Злото никога не може да е Добро и да твори Добро! Създателят е закодирал дълбоко в човешката душа чувството за стремеж към свобода, справедливост и достойнство. И човек се стреми да ги отстоява при всички възможни и невъзможни за въображението ни обстоятелства. Затова свидетелства хилядолетният човешки опит. Победите на Злото са временни и винаги на крачка от пълната победа! Но Бог никога не е разрешавал тази крачка да бъде преодолявана! Това е и оптимизмът, и отговорността на човека! И Божията промисъл на Създателя.


 

ВОПЪЛ

Е-поща Печат PDF

Родино, ти си плаха като птица

прогонена от лятното гнездо.

Не ще да чуе никой твоя писък,

не ще да види срутения дом.


А ти протягаш немите си длани.

Ти гледаш жално твоите чеда

и питаш: – “Кой кога ще ви нахрани?”

Мълчат.

А полудивата вода


нахлува вместо кръв във твойте вени.

Слабеят сили. Свиваш рамене…

Не мога да те гледам унизена

и ме е срам, че си на колене.


Но как да стигна жежките ти тайни,

прекършения дух да възродя?…

Аз скоро ще си ида. Ще остане

неотменена твоята беда.


Ще легна с тия, дето те възпяха

и дето се превърнаха на прах.

как да им кажа, че си още плаха?

Как себе си да утеша?

А тях?


 

СЛЕДВАЩАТА ЖЕРТВА НА УОЛСТРИЙТ

Е-поща Печат PDF

Точно тази традиция не е добра - щом в Киев пристигне висок гост от САЩ, чакай нова вълна на насилие. И точно това се случи на 12 януари в украинската столица. Американският милиардер Джордж Сорос пристигна, а след взититата започна четвъртата вълна на мобилизация, срути се преговорният процес в рамките на минската контактна група, при Волновахов разстреляха пътнически автобус, войната в Донбас пламна с нова сила.

Особено забележително е, че този път дойде не чиновник от американската администрация (примерно помощник на държавния секретар, директор на ЦРУ или вицепрезидент). На визита дойде милиардер финансист, тоест представител на господстващата група на Запад, която управлява реално политическите процеси. А тази група винаги е следвала ръководния принцип, формулиран от Карл Маркс - капиталът се стреми към безкрайно увеличаване, и при това - за сметка на експлоатацията на чуждия труд.

 

„HI TECH-ИМПЕРИАЛИЗМЪТ“ – НОВИЯТ ЦИКЪЛ В ПОСЛЕДНИЯ СТАДИЙ НА КАПИТАЛИЗМА

Е-поща Печат PDF

Винаги когато един цикъл от историята на модерната епоха приключва дори и с леко (по най-различни причини) закъснение и става наложително най-сетне да се обяви началото на следващия, се случва някакво събитие, което, грубо ала точно казано, наподобява „пукването на цирей“. Вътрешното напрежение в цялото дотолкова е нараснало, че видимостта, която го обвива, не удържа натиска и се разкъсва. И отвътре изтичат недоволствата, натрупаните неразрешени проблеми, новата риторика, страстта към разрушения, т.е. гнойта, която му причиняваше толкова страдания, болки, неразположения и трудности. Няма какво повече да се прикрива, за какво да се демагогства и обществото да се прави, че всичко е наред.

Такъв исторически цикъл приключва сега и неговият цирей най-сетне се спука.

Това, което отдавна се очакваше, се случи в края на миналата година в САЩ на президентските избори и с последващите събития по смяната на президентската администрация. Дошъл бе моментът да започне

новият цикъл в развитието на капитализма.

Идването на власт на Тръмп преди четири години бе едно от непростимите невнимания на самодоволната система, която си бе въобразила, че никой и нищо не я застрашава. Тя се възприемаше достатъчно силна в новото състояние на своя империализъм и вярваше, че никой не ще посмее да я уязви – камо ли да се опита да я разруши.

В. И. Ленин  бе определил империализма като „последен стадий на капитализма“. Но се оказа, че и „последният стадий“ има своите периоди, които го доразвиват, променят го и го дооформят, за да му придават нови сили и цели за постигане. След края на Втората световна война и особено след 60-те години на ХХ век, времето на капитализма започна да тече много ускорено. Циклите в развитието му станаха твърде кратки и се сменят прекалено бързо. По тази причина не се отчитат от изследователите, а сякаш и не се забелязват. И ето, дойде времето на новия империализъм, който наричам „hi tech“. Названието може да не е точно, но дава представа за какво става дума.

Новият империализъм, който въпреки че бе набрал достатъчно сили, бе позволил отвътре да го разяждат и оспорват, та дори и да го разрушават систематично и уверено. Американският президент Доналд Тръмп бе знамето и надеждата, зад когото започнаха да се събират осъзнаващите опасността хора и да вървят след него. Той и хората с него пречеха да се обяви открито, че на идилиите в историята се слага край и, че започва радикалното преображение на света и на човешката личност. Това сериозно изплаши големите корпорации в сферата на медиите и „hi tech“ технологиите. Те разбраха, че повече не могат да се кичат с благодушие и да се прикриват зад облака на демокрацията. И направиха, каквото трябваше да направят.

През 2020 г. дойде времето официално да се даде началото на наречения от мене

„hi tech-империализъм“.

Индустриалният и банковият капиталът вече се бе сраснал с медийния и на корпорациите, създаващи изкуствен интелект, био и нано технологии. Това срастване произведе огромна сила и мощ, способни наистина да преобърнат живота и да го поставят на съвсем нови основи. Търсеше се повод за открито, ясно и недвусмислено обявяване на новия цикъл.

Тръмп трябваше да даде импулс за тези, които се опитват да се опълчат на новия капитал, макар сам да е един от неговите притежатели.  Тръмп направи много, за да се види, че е възможно да се затвори зиналата паст, поглъщаща в търбуха на уродливото си тяло света и хората в него. Той още на иногурацията си, преди четири години, ясно заяви, че посвещава силите си на промяна и, че тази промяна ще доведе до възвръщане на ограбеното от ненаситния империализъм. Резултатът от това посвещаване не е кой знае какъв заради хаотичните и по-скоро шоуменските му действия, които бяха симпатични, ала нямаха идеологическа мощ и политически осъзната цел. Но пък внасяха неприятни шумове в системата на hi tech империализма. Вероятно ако беше останал още четири години в Белия дом, щеше да осмисли поведението си и да организира по-добре последователите си,

за да разбере светът каква опасност тегне над него.

И  навярно щяха все пак да се случат доста добри неща.

Не съм сигурен, че при избирането на Тръмп за президент на САЩ, неговите днешни отрицатели знаеха какво точно трябва да се направи. По-скоро са се догаждали, че той би могъл да бъде знак за борба срещу голямата опасност, идваща от „hi tech“ империализма, и за необходимостта да се воюва с нея. Нали от десетилетия вече САЩ са се изправили срещу човечеството и срещу самите американци, и чрез глобализацията, по американски ликвидират нациите, националните своеобразия, културите, традициите и добродетелите на отделните народи и изсмукват националните им богатства.

Не съм сигурен, че човек като Тръмп трябваше да поведе тази борба.

Неолиберализмът бе набрал такава скорост, че практически бе помел съпротивата срещу капитализма в целия свят. Завихрил бе такава вихрушка около себе си, че никак не е лесно да бъде огледан, описан и възприет такъв, какъвто е. Камо ли да се организира сериозна война с него. Затова и неговото възпиране и отхвърляне, единствено чрез повторния мандат на Тръмп, а след като не стана, и с бунтове за превземане на Капитолия, бе неуспешно. Макар че поизплаши репресивната машина на новия империализъм. Доста хора трепереха да не би да започне нещо по-голямо и страшно. Затова, покрай силите на реда и оръжието, хвърляха димките с лозунги за обруганата демокрация. Обществото трябваше да бъде изплашено, че ще му отнемат спокойствието и благополучието.

Сега трябва да е ясно, че новият световен ред, новият морал, начин на мислене; новата йерархия на ценностите, новото отношение към човешката личност, са окончателно установени и не подлежат нито на промяна, нито дори на съмнение и критика. Те са трайно възприети от света и превърнати в

норми на новото време.

Тръмп даде надежда, че притежава достатъчно смелост и сила, за да разруши този нов модел, за да се върнем към традиционните ценности и нормалните човешки отношения и представи. Но се видя, че повече от оперети, водевили и шоу, няма намерение да показва. А с тях война срещу новият империализъм не се води!

Империализмът на  XXI век, покрай другите си характеристики, е сливане на досегашния индустриално-финансов капитал с капитала на „hi tech“  и този на медийната индустрия. Това вече е друг тип капитал, поставящ си нови цели и задачи по устройството на глобалното човешко общество. Поради това му е необходим друг тип политическа и държавна власт: достатъчно силна, за да държи новите монополи в господстващо положение, да им осигурява пространство на приложение и да гарантира безропотно подчинение на „тълпата“ и „масите“, които днес също са от нов тип. Но и напълно покорна пред него!

Настъпил е краят на буржоазната демокрация

с нейното всеобщо гласуване, права на човека и представителна власт, обрасла с толкова паразитна бюрокрация, че чак я е задушила. Тази власт не е в състояние да изпълнява функциите си, понеже е тромава, оплитаща се в политически спорове и напълно безпомощна в трудните моменти. Дори и демагогията й е вече съвсем хилава. А управлението на глобалното общество изисква друга енергия, други методи, още по-решителни действия и безогледно прилагане на възпиращи мерки срещу вътрешни и външни опоненти на властта. Резултатите от последните президентските избори в САЩ доказват, че новият тип капитал поема изцяло властта в ръцете си и тази негова власт сама ще определя кой да я представлява и олицетворява персонално. И че оттук насетне така ще е не само в САЩ.

Приключва окончателно преходът от т.нар. „хуманизъм“ към политическата бруталност и простащина,

ниската култура и безапелационната демонстрация на сила във властта и в живота на обществата. Това са стожерите на новия тип власт на глобалния свят, устроен по американски образец.

Постиженията на високите технологии, както в електрониката, така и в управлението на биологията и генетиката, са на такова равнище, че няма как да бъдат възпирани в прякото им приложение в бита. За съжаление те водят не до усъвършенстване и нравствено извисяване на човека, а до потискането на неговите съпротивителни сили, на разума и волята му, за да бъде поставен под пълен контрол от т.нар. „изкуствен интелект“. Т.е. от новия империализъм.

Самият „случай „Тръмп“ няма как да приключи бързо и да бъде представен като „погрешно“ отклонение от традициите на американската демокрация. Напротив, той ще бъде използван дълго като доказателство колко беди носи тази изхабена вече демокрация, поради което Америка има нужда от нещо принципно ново, за да запази компрометираната от същия този Тръмп хегемония в света. Силата и единството на Америка ще и бъдат представяни като застрашени от вътрешни сили, работещи в полза на други държави. Такива сили, без съмнение, ще имат, и това ще се използва като аргумент за нов тип управление. В тази кампанията ще се развихрят медиите, социалните мрежи и всичките институции, корпорации, неправителствени организации, занимаващи се практическото и научноизследователското приложение на новите технологии. Мобилизира се огромен потенциал, чието въздействие върху масовото съзнание е поразяващо и безотказно.

Понеже всичко това няма да се утвърди без съпротива, новият империализъм ще упражни все повече и повече тотален контрол върху човешкото съзнание – този път не само чрез пропаганда и медийни атаки, но и с помощта на новите генно-инженерни технологии и фармацевтиката с различните нейни лекарствени препарати. Досега имаше доста задръжки в тяхното масово прилагане, но мисля, че те вече са преодолени и ще станат интегрална част от съвременната политика.

Съвсем скоро ще видим всичко това и на българска почва. Но много по-уродливо и брутално.

Как иначе, щом живеем в нова реалност.


 


Страница 465 от 487