Какво се крие зад мълчанието на правителствения пресцентър?
Интересно. След края на посещението на министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев в България, на 4-ти и 5-ти март правителственият пресцентър замълча, все едно никой не е идвал. Дори пресцентърът на Министерството на външните работи не обели дума. Обикновено г-жа Захариева се опитва да играе ролята на пресцентър, но в случая се въздържа.
Няколко думи за сухото вещество, което остава след посещението на г-н Медведев и делегация.
Визитата има две измерения.
Първо, на връх държавния ни празник у нас идва не кой да е, а ръководителят на правителството на Руската федерация. Това е крупно събитие, което трудно може да бъде изтълкувано неправилно и да не радва нормалните българи – то е демонстрация на историческата и културна близост между двата народа.
Второ, има дълбока неяснота по въпроса за икономическото значение на това посещение. Защото, ако великите князе на „Росатом“ и „Газпром“ са искали да ни кажат, че няма да имаме икономически взаимоотношения, те са можели да ни го съобщат с есемеси от Москва. Можехме и от Туитър да го научим. За това, че г-н Милeр не е заинтересуван от газовия хъб, ако наистина е така, той можеше да удари едно туитърче и щеше да бъде по-евтино при тези цени на горивата. Да летиш от Москва до София, за да кажеш, че еди-какво си не те интересува, напомня за следния лаф: „Цели три дни яздих да те настигна, за да ти кажа колко си ми безинтересен!“
Правителственият пресцентър обаче се скри зад габаритите на Румяна Бъчварова. Защо?
Икономическата съставляваща си остана неясна. Вчера високопоставен представител на ЕК е казал, че Комисията не раздава разрешения, но ние знаем, че ТЯ раздава забрани. И този европейски чиновник няма как да гарантира, че няма пак да има забрана.
Предполагам, че в последния момент се е появила някаква неопределеност, някаква несигурност за Европейската визия за тези българо-руски икономически начинания. И абсолютно възмутителен е опитът на пресцентъра на българското правителство да замаже съдбовно важен въпрос.
Сега нещо много важно – Бойко Борисов играе на ръба на своята смелост. За такива истории с Русия, особено когато Тръмп няколко пъти казва, че не трябва да има никакви канали, никакви хъбове, никакви тръбопроводи, никакви взаимоотношения с Русия (защото Тръмп води война за Европа), наистина се иска смелост. Формулата на Борисов „Нашите взаимоотношения със Запада са съюзнически, а с Русия са прагматични“ е дълбоко противоречива – ние прагматиката не я съпровождаме с никакви добронамерени отношения, а пък съюзническите ни взаимоотношения изобщо не са прагматични. Тази смелост на Борисов ни изненадва и за него трябва да се каже една добра дума.
Да се върна към основното си впечатление. Правителственият пресцентър няма право да мълчи, когато си тръгва руската делегация. Пресцентърът е длъжен да излезе с комюнике. Ако правителствена делегация на коя да е страна, а Русия не е коя да е, си тръгва без съвместно комюнике, това е провал
Явно Борисов среща около себе си люта съпротива на равнище съратници, на равнище апарат, на равнище висша администрация. Среща люта съпротива с цел неговите, да ги наречем, русофилски начинания, защото той не е русофоб и би искал, ако може, нещо да излезе от отношенията ни с Русия, да бъдат обезсмислени, изпразнени от съдържание, да бъдат премълчани.
И тук можем да се запитаме дали Борисов като носител на добра икономическа воля в достатъчна степен контролира своите информационни служби? Дали контролира своята политическа среда? Дали пък добрата му воля не е станала жертва на пряк саботаж от най-близка дистанция? Кого слуша правителственият пресцентър? Цветанов ли?
Борисов се оказва заложник на много сложни комбинации на непосредствената си среда. Защо не изрекоха „разговорите продължават, възможностите си остават реални, но съществуват десетки други неща, които трябва да се обсъдят и да се видят в близко бъдеще“ и т.н.? Обикновено с такива комюникета завършват срещите на Ким Чен Ун и Тръмп, за които ние наистина знаем, че нищо не дават. Не дават, защото Тръмп иска да извива ръцете на корейския хитрец, но последният е хитрец от трето поколение и не може да бъде притискан до стената. Семейството Кимовци никой не може да ги манипулира, те самите манипулират общественото мнение на света. Така че, дори когато се провалят американо-корейските преговори, ръководителите на двете страни пак излизат с бодри комюникета.
Ние имаме право да знаем провал ли е това посещение на Медведев в България? Аз например не вярвам да е провал. Познавайки руската страна – те имат една такава особеност – когато става дума за бизнес, никога не прекратяват окончателно отношенията. При тях винаги има една мисъл в повече. Ако днес не става, ще видим утре сутринта, ако не е утре сутрин, ще бъде утре след обед.
Заключение:
Първо, пресцентърът от небрежност или от зла умисъл не освети посещението на Медведев и делегация в неговия реален смисъл.
Второ, трябва да се приветства желанието на българския премиер за създаване на разумни, прагматични, дългосрочни икономически взаимоотношения.
Трето, българският премиер трябва да бъде запитан дали не е станал заложник на други интереси, вътре в своето непосредствено обкръжение?
В това представление има едно безспорно нещо. Съществува дълбок конфликт, който не може да излъчи държавна позиция. Сегашната българска управленска гарнитура не е в състояние да произведе държавна позиция и това е много тревожно и то не само по отношение на българо-руските бъдещи икономически взаимоотношения. Това е тревожно така, както всеки път е тревожно, когато кормилото изпуска връзка с колелата.
