Нова Зора

Вазов нарече „пиянството на един народ” бунтовния кипеж в Българско през пролетта на 1876 г. Всъщност Априлската епопея беше едно събуждане след близо 500-годишното люлеене на българите в робска люлка, която умниците в МОН се опитаха да представят ту като „присъствие”, ту като „съжителство”. Но ако жадуващите свобода и държавна самостоятелност българи от онова време са се вдъхновявали от Великата Френска революция (1789 г.) и борбите на Гарибалди за освобождение и обединение на Италия, днес самата Западна Европа има нужда от събуждане. Защото само няколко дена след подписването на „историческото” споразумение с Турция за реадмисия на нелегалните имигранти, на летище „Завентем” и метростанция „Мьоленбек” в Брюксел се взривиха ислямски фанатици. Загинаха 31 невинни граждани и стотици бяха ранени.

И като заваляха едни обвинения към силите за сигурност, че не са обърнали внимание на „приятелските” предупреждения за терористична заплаха – свят да ти се завие! Дори ислямистът Ердоган си спомни, че турските сили за сигурност са заловили единия от атентаторите на летище „Завентем”, Ибрахим Ел Бакрауи. След което Турция го екстрадирала и предала на Белгия или Холандия, а белгийците го пуснали на свобода.

• Майкъл Помпео и Джина Хаспъл, новите имена на опасното напрежение и поляризацията в света

След близо година на слухове и козни около кариерата на бившия държавен секретар Рекс Тилърсън, който бе сред по-умерените и трезво мислещи хора в управлението, на 13 март президентът на Съединените щати Доналд Тръмп най-накрая „взе решение” за неговото уволнение.

За сериозните анализатори официалният мотив - „различия в мненията с президента”, звучи всъщност като непреодолими противоречия с ястребите в Конгреса, със силовите структури и с Държавния департамент... Помежду си в тези среди наричаха Тилърсън „приятелят на Путин”, тъй като докато бе председател на Съвета на директорите на петролния гигант “Ексон мобил” (Exxon Mobil), получи руски орден за укрепване на икономическите  връзки между двете страни. Медиите, които добре знаем, че са доста зависими от силовите структури, дълго раздухваха различни слухове, например, че Тилърсън категорично не поддържа линията на външна политика на Тръмп, или че главният дипломат на Америка някак не съвсем  дипломатично в тесен кръг наричал шефа си „идиот”. Тилърсън се противопостави на отмяната на ядрената сделка с Иран, работеше за мирно уреждане на положението на Корейския полуостров, което никак не се понрави на „ястребите”. И всъщност той плати с кариерата си на първи дипломат на САЩ.

Всички други аргументи за неговото уволнение звучат несериозно. Тилърсън може да се нарече “последният мохикан” в днес управляващия истаблишмънт, който адекватно си даваше сметка за необходимостта от нормализиране на отношенията с Русия.

Наивно е обаче и твърдението на „Газета.ру”, и някои други руски неолиберални трибуни, че Тилърсън бил уволнен и защото обвинил Русия и руските власти в съпричастност към отравянето на Сергей Скрипаля в Англия. Но ако го е направил, това влиза в “оркестъра на русофобията”, който в момента надува свирката... И всъщност това е най-малкото, за което може да бъде уволнен един държавен секретар. Знаем, че и президентът Тръмп изрази публично аналогична позиция.

Що се отнася до наследника на Тилърсън на поста - Майкъл Помпео, в медиите вече се разнасят данни от източник, близък до него, според които Помпео знаел от месеци, че ще бъде поканен за държавен секретар. И също, че съвсем наскоро инструктирал екипа си да работи по детайлите на промяната.