Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЕЗИК МОЙ, ВРАГ МОЙ

Е-поща Печат PDF

• За последните изстъпления на Лютви Местан навръх Коледа

Продължение от бр. 3

Актуалната политическа обстановка в България в началото на 2015 г. отново ни напомни за важността на смисъла и подсмисъла на използваната в политиката терминология.

Лидерът на ДПС Местан обяви за спекулативна тезата, че ДПС е изрбало Рождество Христово, за да отбелязва „трагичните събития от Възродителния процес”. Местан взе участие във възпоминателен митинг, посветен на 30-годишнината от началото на “възродителния процес” в село Могиляне.

„Отбелязваме 30-годишнината от насилствената смяна на имената на българските турци, но не казваме толкова години от „възродителния процес“, а от последния етап в борбата срещу комунистическия режим“, коментира Местан и добави, че след три десетилетия е време този етап от историята да присъства в учебниците.

 

ПП „БСП” СЕ ГОТВИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗБОРИ 2019 г.

Е-поща Печат PDF

Тодор ПредовНа 26.01.2019 г. от 10.00 ч. в зала № 3 на Националния дворец на културата в гр. София, се проведе редовно заседание на 49 конгрес на ПП „БСП”.  На него се обсъдиха и приеха два основни документа: Проект „Визия за България” и Проект „Визия за Европа”. Първият проект бе обсъждан през 2018 г. в срещи с над 35 000 членове на партията, симпатизанти, обществени организации и граждани в цялата страна. Сега той е допълнен с предложенията получени при обсъжданията и съобразен с  обществено-политическата и икономическата обстановка в страната. Визията очертава нов път на развитие на България, който да доведе до излизане от социалната, икономическата и демографската криза, до достоен живот на българските граждани – равностоен на живота на развитите държави от Европейския съюз. Тя не е конкретна управленска програма, а очертава насоките в които следва да се развива българската държава  през следващите години, ориентировъчно до 2030 г. Вторият проект касае предстоящите избори за членове на Европейския парламент, насрочени на 26 май 2019 г.

 

ПП „Нова Зора“, която е идеен и лоялен коалиционен партньор на БСП и е деен участник в мобилизационния проект на промяната, оглавяван от БСП, изцяло приема решенията на IV-то заседание на 49-тия конгрес. Поради актуалността на взетите решения, публикуваме разработката на Европейските избори и призоваваме ръководствата и структурите на партийните организаци  и симпатизантите на «Нова Зора» да изучат и разпространяват основните положения в подготовката на Европейските избори за постигане на победа.

В съответствие с т. 3 от дневния ред, г-н С. Станишев, председател на партията на Европейските социалисти, изнесе доклад в който отчете конкретната дейност на  петимата членове на Европейския парламент, избрани с листата на коалиция „БСП за България” през мандата 2014-2019 г.: Сергей Станишев; Георги Пирински; Момчил Ненков; Илияна Йотова и Петър Корумбашев.

Тук считаме за необходимо да се спрем по-подробно на  Предизборната платформа на БСП за „Европейски избори 2019” г., озаглавена: За социална Европа на гражданите и народите, срещу неравенството и бедността! Тя беше оповестена и коментирана от г-н Валери Жаблянов, който първоначално изтъкна основните принципи и политики залегнали в документа: отказ от неолибералния икономически модел и възстановяване на позициите на държавата в икономиката и социалната сфера ; изграждане на единна европейска политика в икономиката, социалната сфера и външната политика, на основата на балансиране на интересите на националните държави. След това се спря последователно на  политиките, които са заложени и в проекта „Визия за България”, като ориентир за спечелване на Европейските избори през 2019 г., чрез отхвърляне на статуквото у нас и в Европа. Посочваме най-основните положения залегнали в проекта „Визия за Европа”.

1. Изграждане на Европейски социален съюз, подкрепен от нов  икономически модел на развитие и растеж – ключ към преодоляване на  неравенствата.

възстановяване и развитие на европейския социален модел, основан на  социалната държава, насочен към устойчив растеж, качествени работни места и социална справедливост.

прилагане  на практика предложения от социалистите Европейски стълб на социалните права, за гарантиране високи социални стандарти, социална защита за всеки, достойно заплащане, преодоляване на разликата в заплащането на  мъжете и жените за еднакъв труд;

бързо и съществено намаляване на икономическите, социалните и териториалните  неравенства и сближаване на доходите в рамките на ЕС, като в бъдеще се въведат единни стандарти за определяне на  минималната работна заплата и равнищата на доходите;

създаване и прилагане на  Европейска детска гаранция, която ще осигури на всяко дете качествено образование, жилище, храна и здравни услуги;

изграждане на силна европейска индустрия, която да заличи  регионалните различия в съюза и да повиши неговата конкурентноспособ-ност и качеството на труда; развитие на цифровизацията и разширяване приложението на изкуствения интелект;

улесняване на малките и средните предприятия в достъпа до нови технологии и финансиране;

преодоляване на диспропорциите  между индустриалното и семейното фермерство по отношение достъпа до финансиране, обработваемата земя, произведената продукция и нейната реализация, като  по този начин се увеличи собственото производство на месо, плодове и зеленчуци;

възраждане на ядрената енергетика и развитие на ядрената енергетика в България, чрез строителство на нови мощности и осигуряване на нови трасета за пренос на природен газ;

създаване на Европейска програма за борба с бедността, която да допълва националните мерки и подкрепа за Европейската схема за осигуряване срещу безработица;

разширяване на инвестициите в железопътната инфраструктура, дългосрочна стратегия за  преминаване към електрически и водородни автомобили, подкрепа за чист градски транспорт и по-добро градско планиране.

2. Единен и демократичен Европейски съюз,

който е близо до хората и уважава суверенитета на държавите членки.

-защита на човешките права и  демократичните ценности като основа за пресичане на настъплението на  крайнодесни и фашистки идеологии и организации в Европа;

-утвърждаване на равенството на всички граждани на ЕС, независимо от тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение и имуществено състояние;

-насърчаване на свободата на словото и плурализма на мненията в средствата за масова информация, борба срещу медийния монопол на

големите корпорации и манипулирането на  публичния дебат в защита на техните интереси;

-противопоставяне на опитите за въвеждане на „различни скорости” на развитие в рамките на ЕС и на задълбочаването на разделението между държавите членки;

-пълна интеграция на България в ЕС – отпадане на  Механизма за сътрудничество и оценка, присъединяване към Шенгенското пространство, финализиране на подготовката за членство в Еврозоната;

-край на двойните стандарти, които засягат негативно преди всичко страните от Централна и Източна Европа – в ЕС не може да има второ качество продукти  и потребители;

- засилено участие на националните парламенти в европейските дела.

3. Многогодишна финансова рамка

в услуга на сближаването на гражданите и на реалната икономика.

многогодишният бюджет да бъда свързан с всеобхватна стратегия за развитието на ЕС и за стимулиране на публичните инвестиции както на европейско, така и на национално равнище;

по-малка и по-ефективна  администрация на европейските институции, чрез поетапно намаляване на разходите;

ясни приоритети в европейския бюджет – финансово обезпечаване на Кохезионната политика, с цел ускорено догонващо развитие на  изоставащите региони, на обща селскостопанска политика при справедливо разпределение на ресурсите, борба с неравенствата, миграцията, образованието, науката и иновациите, сигурността и отбраната;

намиране на нови  източници на финансиране, които не увеличават данъчната тежест за гражданите – въвеждане на  европейски данък върху финансовите транзакции, както и по- ефективно облагане на глобалните корпорации;

приемане на законодателство на  съюзно и национално ниво срещу укриване и избягване плащането на данъци, прането на пари, корупцията, данъчните убежища и офшорните зони;

засилване на контрола върху използването на  средствата на европейско и национално равнище, подкрепа за създаването на  европейска прокуратура.

4. Силна и ефективна кохезионна политика след 2020 г.

увеличаване на средствата в европейския бюджет за Кохезионна

политика като ключов инструмент за солидарност и сближаване на

държавите членки в ЕС;

реални инвестиции в растеж, заетост и балансирано териториално развитие главно по линия на безвъзмездното финансиране;

отстраняване на  дългите и сложни административни процедури, липса на гъвкавост при управление на проектите и процедурата за съфинансиране;

акцент върху конкретното въздействие и устойчивост на проектите на местно и регионално равнище.

5. Европейски съюз на младите –

по –добър живот и активно  демократично участие на бъдещите поколения.

изработване на цялостна  европейска стратегия за преодоляване на демографската криза, което да допълва националните мерки и не приемане на лесните решения, които предлагат работодателите за внос на работна ръка и засилване на  регулираната имиграция към ЕС;

в резултат на демографската ерозия държавите от Централна и Източна Европа загубиха милиони млади  трудоспособни граждани заради трудовата миграция в рамките на ЕС. Сега тези държави страдат от намалена раждаемост и недостиг на трудови ресурси, което е сериозна бариера пред икономическото и социалното им развитие. Само изравняването на доходите за един и същи вид труд може да спре този процес и да подпомогне преодоляването на тежките регионални различия;

прилагане на Европейския план за младежта при увеличаване на горната възрастова граница на Младежката гаранция до 30 години и обезпечаване на  финансиране от 5 милиарда евро годишно;

удвояване на  финансирането и разширяване на  достъпа и обхвата на успешни програми като „Еразъм”, които да позволят на студенти, стажанти  и работници да се възползват от тях, независимо от техния социален статус;

създаване на Европейски културен чек, който ще позволи на всеки млад европеец да създава или посещава културни събития;

акцентиране на демографската политика, младежта и децата в следващата Европейска комисия, вкл. чрез назначаване на комисар по тези въпроси.

Устойчива  миграционна политика,

основана върху съобразяване с националните интереси.

днешните миграционни вълни са следствие от войните, безконтролната глобализация на икономиката и търговията, преследването на  максимални печалби и безогледната консумация на природни ресурси, поради което е необходимо да се преодоляват причините за засилване на миграцията към ЕС, чрез съдействие за установяване на траен мир и стабилност, възстановяване и укрепване на държавността  в пострадалите от войни региони;

ефективна охрана на външните граници на ЕС чрез разширяване капацитета на  Европейската агенция за граничен контрол и брегова охрана /ФРОНТЕКС/, в подкрепа на  мерките от държавите членки;

ясно разграничение и различен подход по отношение на бежанците от войни и  законна имиграция, основана на национални приоритети и правила и борба срещу нелегалната имиграция;

категорично противопоставяне и ангажиране с международни инициативи като Пакта за миграция, последиците от които са обезсилване на контрола от страна на националните държави върху миграционните потоци;

европейска солидарност с държавите, засегнати от миграция чрез засилена подкрепа от  европейския бюджет.

Европейският съюз- самостоятелен фактор в глобалната политика.

утвърждаване на ЕС като сила на мира и активната подкрепа за стабилността и демокрацията в света;

развитие на общата  външна политика, при запазване на уважението към националните специфики и приоритети на страните –членки;

по-нататъшно укрепване на Службата за външно действие на ЕС и подобряване на обмена на информация с националните дипломатически служби;

развитие на общата европейска отбрана и създаване на допълнителни възможности за борба с тероризма;

изпълнение на набелязаните мерки на Срещата на върха ЕС- Западни Балкани в София за подобряване на свързаността на региона и реализация на големите  транспортни проекти с отчитане и отстояване на българския национален интерес;

възстановяване на диалога, развитие на добросъседство и ползотворно сътрудничество между ЕС и Руската федерация;

развитие и ефективно участие на ЕС в инициативата за икономическо сътрудничество с Китай”16 +1” и инициативата „Един пояс – един път”.

ангажиране на ЕС в Черноморския регион с подкрепа на многостран-ното сътрудничество в търговията, туризма, развитието на  транспортната и енергийната инфраструктура;

Във визията  се подчертава, че в резултат на  европейските избори БСП ще изпрати в ЕП своите представители, които заедно със социалистите, социалдемократите и другите представители на левицата от европейските държави ще отстояват общите, но също така и националните приоритети:

за равенство като универсална ценност на левицата – равенство на

Гражданите и равнопоставеност на държавите членки при реализация на общите европейски политики;

против приемане на пакета „Макрон”, който фаворизира едни държави -членки, за сметка на други;

приемане без допълнителни условия в Шенгенското пространство, против продължаващото прилагане на Механизма за сътрудничество и оценка - израз на политиката на „двойните стандарти”;

против Истанбулската конвенция, която противоречи на българската конституция, съгласно Решение на КС;

за равноправно участие в общата енергийна политика на ЕС, чрез изграждане на  нови собствени ядрени мощности и развитие на транзитната газопреносна мрежа на територията на България;

за обща миграционна политика, съобразена с интересите и изискванията на държавите членки, а не въпреки тях, против Пакта на ООН за бежанците;

за продължаване на  интеграция в ЕС на Западните балкани, при отчитане на  българския национален интерес, свързан с българското историческо наследство на територията на държавите кандидатки, както и с правата на българските малцинствени общности;

подкрепа за създаването на европейска прокуратура;

последователна подкрепа за  отмяна на санкциите наложени  от ЕС на Руската федерация.

В заключението на документа се  подчертава, че промяната в ЕС и на европейската политика са неизбежни и неотложни. Задължителна част от тази промяна  е и промяната в България. На 26 май трябва да се направи първата решителна крачка към тази промяна. Спечелването на европейските избори в България от БСП е задължителна стъпка  към промяна на десетилетното статукво. А изборният успех ще бъде победа на всички български граждани, които искат достоен живот в България и отговорна държава, солидарно общество, социален и справедлив Европейски съюз!

 

27.01.2019 г.

 

Тодор ПРЕДОВ – д-р по право, зам. председател на ПП „Нова Зора”

гр. София


 

 

ТРЯБВА СТРАХОВИТА ПРОВОКАЦИЯ

Е-поща Печат PDF

На САЩ и на украинската хунта им

Политологът Ростислав Ишченко, експерт в информационната агенция REX, публикува на страницата си във фейсбук мнение за подготвяната от украинската хунта провокация

Киев трябва да си поеме въздух, иначе армията може да се разпадне за две-три седмици. За Русия пък е доста трудно, и дори невъзможно да подтикне опълчението към мир без сериозни резултати (макар и до границите на областите). Киев обаче не може да отстъпи до границите на областите, защото армията му ще се разпадне. Ако това стане, няма никакъв смисъл, и би било дори престъпление да се оставя всичко в ръцете на махновците.

 

БСП, ВОДЕНА ОТ КОРНЕЛИЯ НИНОВА, Е ДВОЙНО МОТИВИРАНА ЗА СПЕЧЕЛВАНЕ НА ИЗБОРИТЕ

Е-поща Печат PDF

Доц. Валентин Вацев, в интервю на Цоня Събчева за обзора на деня на Радио „Фокус”

 

- На 4-ти април избираме членовете на следващия 45-ти парламент. Обяснимо е, че основните парламентарни сили – ГЕРБ, БСП и ДПС мобилизират твърдите си ядра. Големите въпросителни стоят другаде, а именно къде да търсим алтернативата на управляващите и къде е по-реалистично да я видим – повече в дясно или повече в ляво, в парламента или извън него, и има ли изобщо шанс за властта тази алтернатива?

- Аз влизам в този разговор с висока степен на безпокойство и несигурност, тъй като ясно осъзнавам, че материята, която ми предлагате да обсъждаме, е някъде на границата на моята компетентност. По въпросите за отношенията между републиканци и демократи в САЩ в момента, аз съм като че ли по-компетентен, отколкото по въпросите на българските междупартийни отношения. Но към въпроса ви – какво да очакваме от изборите? Тук са възможни два подхода.

Единият е да се каже поотделно за всяка от влиятелните партии, но по този въпрос, и в този подход, има по-компетентни от мен. Аз мога да кажа само, че според мен, БСП е двойно мотивирана да спечели изборите. Там обаче има едно малко, но много шумно движение „Убий Нинова“, което се надява, че ще успее да свали Нинова, ако успее да докарат един провал на партията си. Важна е обаче другата част от партията, начело с официалното си ръководство, именно тази част е мотивирана да побеждава.

Мога да кажа също така, че очевидно в ГЕРБ са силно деморализирани, объркани и неспокойни, но това е разбираемо, защото през цялото лято кампанията на протестите, която и досега като че ли издава белези на живот, работеше в анти-ГЕРБ посока.

Със сигурност в щаба на ДПС ще направят всичко възможно да мобилизират своето твърдо ядро. Като също така е сигурно, че твърдото ядро на ДПС не е голямо и не съм сигурен, че то винаги е достатъчно.

Ясно е, че т.нар. „системни партии“ ще активират твърдите си ядра, толкова, доколкото ги имат. Но за мен е по-интересна една друга страна на проблема, по-широкия поглед. Работата е там, че в България предстои да се явяват на избори не просто отделни партии, а избирателната процедура и избора на нов парламент са мероприятия, задача и грижа на цялата българска политическа класа, която желае да участва в изборите. А партиите, ние отдавана знаем, че се правят, за да се участва в избори. С други думи, става дума затова, че тези избори са предизвикателство не за отделните партии, това е предизвикателство и много тежка задача пред цялата българска политическа класа.

И оттук мога да ви кажа и второто си впечатление. Като че ли българската политическа класа или българската политическа система, се отнася без особено удоволствие към факта, че предстои такова изпитание.

- Доц. Вацев, има ли политическа воля за избори в партиите или те са ги прежалили, гледат повече към следващите, които могат да се случат през есента, като междувременно се опитват да завъртят комбинации, за да се позиционират?

- Всъщност, аз се опитвах с други думи да кажа точно същото. Истинска политическа воля за избори няма и аз очаквам непременно някой влиятелен политик да използва фразата: „Избори по никое време“. Това време, което е сега, е „никое време“ за българския политически елит.

- Защо?

- Ето, това е големият проблем. Аз мисля, че ние наблюдаваме не просто реални слабости в отделни партии. Нормално е всяка партия да има някакви свои слабости и да си ги знае, разбира се, и да се съобразява с тях.

Тук става дума за обща системна слабост на българската политическа класа или ако искате на самата българска политическа система.

Българската политическа класа страда от два централни дефекта, които са непоправими към днешна дата.

Едното е, че българската политическа класа е недопредставителна. Политикът – и индивидуалният политик, колективният политически субект е реален тогава, когато е представителен. Ако една политическа класа е недопредставителна, ако не изразява чрез себе си и своите действия волята на своите членове и гласоподаватели, тогава тя е нереална.

Втората причина е, че на днешната българска политическа класа й липсва нещо, без което няма политика – това е т.нар. „лидерство“.

В тази категория няма нищо мистично. Политикът е нещо като вектор, като ориентирана в някаква посока стрела и сочи посоката за по-добро бъдеще. По-сериозните партии имат своите програми, например БСП има програма, в ГЕРБ също – макар че не са казали, че са написали програмата си. За ДПС знаем, че те са за „правата и свободите“. Така всяка сериозна системна партия може да посочи посоката, в която води своите избиратели.

Останалите, извънсистемните партии просто не са дали посока. Цялата българска политическа класа вече не е вектор, който сочи нанякъде, а е машина, която живее заради собствените си интереси. Сиреч, тук става дума за дълбинна политическа кризисност в основанията на българския политически живот.

- Какви кризи включва тази кризисност?

- Първо, няколко кризи, ако ги „етажираме“. Първите два етажа аз ги назовах вече: слаба или никаква представителност.

Второ, слабо или никакво лидерство. Големите партии могат да посочат просто някакъв хоризонт без подробности, без оперативни тънкости, без оперативна конкретика. Още един проблем, който също участва в глобалната криза на съвременната българска политика, това е неспособността да се произведе някаква обща платформа между различни политически субекти. В България самата идея за коалиционност, т.е., за сумиране на ресурси и на импулси в една обща посока от различно мислещи политици, много трудно се защитава. Работата е там, че казано метафорично, българските партии в момента са взаимно перпендикулярни. Изборджийската технология предполага първият, който обяви своята коалиция, ще бъде в най-неблагоприятно положение. Най-правилното поведение преди избори, твърди технологията, е последен да кажеш, с кого ще се коалираш.

Четвърто и то също е елемент на кризата, не съществува атмосфера на морално политически подем, който по правило, преди едни избори, трябва да се усеща. По-скоро се усеща досада, тревога, безпокойство. „Кой ще ти прави сега избори, бе?“ И е съвсем правилно предположението, според мен, че политическите субекти в България, всеки по своему, ще участват в тези избори в името на следващите избори, за които се предполага, че повечето от проблемите на днешна България ще бъдат решени.

- Доц. Вацев, при това положение тези избори като факт и възможностите за тях няма ли да се проиграят? И сметките на мнозина от партийните ръководства да останат без кръчмар?

- Да, вие може да се окажете права по първа точка. Тези избори, в този смисъл, може да се окажат несъществени или несъстоятелни.

Но вашето предположение, че всички могат да бъдат измамени, не е съвсем реалистично. На мен ми се струва, че досегашните партии по някакъв начин ще успеят да се възпроизведат, всеки по своему.

Очаквам че досегашното състояние в днешния парламент, по някакъв начин и до някаква степен, може и да се възпроизведе, но обществото, според мен, няма да усети решителни промени след тези избори. Според мен е така, защото българската политическа класа е издребняла, оскотяла, загубила исторически ориентири, занимаваща се само със себе си, с гръб към националния и обществения интерес. Но това вече е друг разговор.

- Какви коалиции можем да видим в следващия парламент и коя ще улови властта?

- Коалиция между ДПС и ГЕРБ е напълно възможна. Разбира се, тя ще има своята специфика. Коалиция ще бъде де факто, а в ДПС го умеят това съчетание на виждания и интереси между партия, която държи парламентарно мнозинство, и партия, която държи мандат. Колко пъти в България така е ставало. Коалиция може да направи и Слави Трифонов, който имаше нерви да удържи своите публични предпочитания до ден днешен. А от него ще се очаква да запълни много сериозни липси в другите партии.

Освен това трябва да помним, че има разлика между предизборни и следизборни коалиции. Картите на едните и другите съвсем не съвпадат. Напълно е възможно две партии да изглеждат като противници в предизборната борба, но да имат договори за следизборно сътрудничество до степен на участие в правителствена формула. Така че всички хитрости от този род, са възможни.

- Къде да търсим алтернативата на управляващите – повече в дясно или повече в ляво?

- Дошло е времето за коалиции от ляв тип, но това е само теоретическо предположение. За да отговорим съдържателно на вашия много сложен въпрос, трябва да видим състоянието на българската левица. Тя мина през ужасно падение с особено тревожни моменти, когато се очакваше просто да се разсее в пространството, да се разпадне. Сега като че ли има процеси на консолидация, на възраждане или поне на поява на воля за изборна победа.

Като човек, който познава тази партия, аз мога да заявя съвсем отговорно, че тази партия по-скоро е била готова досега да прави безпринципни коалиционни формули, отколкото да се бори за власт истински. Сега ми се струва, че волята за власт, а това е централна философска категория – волята за власт, като че ли се е заселила отново в щаба на „Позитано“ 20. Но там пък има, както казах, едно малко, но много шумно движение от хора, които под лозунга: „Убий Нинова“ – „По-добре да загубим, но тогава ще отстраним Нинова“ могат да бъдат сериозна пречка по пътя на БСП. Аз очаквам добро представяне на БСП на тези избори.

- Какво разбирате под добро?

- Нарочно използвам този израз. Добро представяне, според мен, би могло да бъде например, ако БСП увеличи своя изборен резултат. Ако увеличи парламентарната си група. Истинското добро представяне, в смисъл на победа, е, да надмине чрез брой депутати, броя на днешната управляваща коалиция или поне да надмине ГЕРБ. За мен това теоретически не е невъзможно, но всичко зависи от това, как политическите технолози на „Позитано“ ще разиграят картите си. Все още нищо не е окончателно предопределено.

- Екзотична ли е коалицията между БСП и „Демократична България“?

- Не напълно. Но тази коалиция дори и да даде някакви ползи, в периода преди или след изборите аз се боя, че тя ще деморализира членската маса на БСП веднага след 4-ти април. Всяка коалиция, която укрепва твърдото ядро на една партия, е добра за нея.

Ръководителите на партиите днес очакват да намерят своите коалиционни партньори, но те се надяват да са такива, че да не води евентуалният съюз до размекване на твърдото ядро. Защото какъв смисъл има да направиш една верига, един дълъг списък на политически съюзници, от които твоето твърдо ядро ще се разсее? Това с БСП се е случвало няколко пъти. Например, една от най-големите катастрофи в политическата биография на партията БСП беше така наречената Тройна коалиция, която беше пълно тържество на безумието над здравия разум и на политическия морал. Още по-забавно и печално всъщност беше моментът, когато тогавашният председател на БСП, успя да убеди партията, че тази Тройна коалиция се прави по волята на редовите членове на БСП? Вие поискахте това, вие го постигнахте, каза тогавашният председател на БСП. Каза го на своите членове.

- Държат ли партиите пето асо в ръкава си и какво е то за всяка от тях?

- Не бих казал. Главното асо, то не пето, а още четири аса, във вътрешните джобове или в ръкавите са в ГЕРБ.

ГЕРБ разполага с целия огромен административен ресурс. Това е съвкупността от скрити шансове и скрити ресурси, с които една управляваща партия - ГЕРБ или не, винаги разполага. Управляващите партии винаги имат предимството на административния ресурс. Пето асо, но то не е карта, то е по-скоро предпоставка, има и в БСП. Това е да се очертае колкото може по-плътно образът на желаното бъдеще и заедно с това, да се дадат колкото може повече заявки и, разбира се, и доказателства, че БСП има нова политическа идентичност. Ако не говоря съвсем уверено за БСП, то е защото времето до изборите не е много. Задачата на БСП е не толкова да консолидира твърдото си ядро, колкото да даде повече доказателства за своята нова автентична политическа идентичност.

- Дадоха ли ги?

- Те започнаха да ги дават. Например „освобождаването“, на редовия социалист Георги Гергов от Пловдивската организация, е само по себе си доказателство за нова идентичност. Тук е интересно не толкова Гергов, към който аз нямам никакви лоши чувства, но той би трябвало да разбира като опитен човек, че трябваше да отпадне, поради същите причини, поради които отпадна един Цветан Цветанов от ГЕРБ. Просто това е т.нар. политически курбан.

И това се нарича уплътняване на политическата видимост, на политическия облик на съответната партия. Има и други доказателства, че в БСП има процеси на изграждане на нова политическа идентичност, но за съжаление не съм сигурен дали времето ще им стигне. ГЕРБ има своя административен ресурс. БСП има своите основания в нарасналите обществени очаквания за друг тип политика, защото обществото, оставайки си най-различно и нееднородно по своите политически нагласи, е уморено от досегашната политика и ще се радва на друг тип политика.

Въпросът е дали на „Позитано“ ще могат да очертаят облика на тази друга политика? Според мен, засега успяват. До датата на изборите новата политическа идентичност трябва не просто да е кристализирала, но тя вече трябва да бъде видима отвсякъде, да бъде незаобиколим фактор. Да видим дали ще могат да го направят.


 

ПОДПОРУЧИК ГАЙДАРОВ МЕ ПИТА

Е-поща Печат PDF

Това което ще разкажа, може да прозвучи за някого неправдоподобно. Знам, че прилича на дълго търсен сюжет, но кога ли истината не е била достойна за повест? Човекът, офицерът, командирът, който носеше удостоверение „Негоден за военна служба“, продължи да се сражава, и дълги години се сражаваше в нелеките битки на своя живот. И ако споменавам името му днес, то не е само защото побеждаваше.

През септември 1944 г., подпоручик Константин Гайдаров е в родния си град – Плевен. Лекува се от малария. Но идва заповед, война е и той вече по-укрепнал, се прощава с близки и роднини. И тръгва за фронта.

Краят на тази световна касапница, втора за ХХ век, се вижда, но този край ще дойде чак когато падне Берлин. На подпоручик Гайдаров е поверен самостоятелен взвод към 16-а дивизия, участваща в най-страшните боеве край р. Драва. Младият командир бързо се приспособява към фронтовите условия. Върви където му заповядат, където трябва и върши отново и отново каквото трябва. Под град от мини, снаряди и куршуми, лети от позиция на позиция, от бой в бой.

 

 

Така се добира до Драва Соболч през м. март 1945 г. Изминали са вече няколко дни от епичните сражения. Полковник Станчо Хаджиев, началник-щаб на 16-та дивизия, заповядва да се изпрати група за проверка на пътя. Изпраща и двама мотоциклетисти. Скоро, обаче, войниците се връщат, пътят е срутен, придвижването е невъзможно. Тогава подпоручик Гайдаров повежда взвода на помощ. Избутват мотоциклетите на ръце покрай една оцеляла като по чудо църквица и преминават през най-опасното прострелно пространство. Мотористите продължават нататък сами. Командирът се връща. Но една мисъл не му дава покой: „Ами ако заповядат да придвижа взвода нататък? На сляпо върви ли се? Трябва незабавно да разузная обстановката!“ И тръгва - това е решението му.

Денят е 21 март на 1945 г. Подпоручик Гайдаров отива на разузнаване и .... стъпва на мина!Поражението е жестоко: остава без зрение и с един крак. След месец и половина войната свършва, ноо той посреща победата напълно сляп и осакатен.

Великият романтик някога бе написал:

Тези, които живеят, са тези, които се борят,

тези които вървят с огнена вяра нагоре...

Константин Гайдаров, обаче, не се предава: взема смелото решение да се запише в Юридическия факултет. Заедно с брат си Александър, който ще е очи и опора - ще му чете на глас уроците, а той ще ги запомня. И така се проточва неговият тих подвиг. Ден след ден, семестър след семестър, година след година! Не знам дали Юридическият факултет помни друг такъв случай, но накрая дипломата изгрява в ръцете му. Как ли му се е искало да я види, да й се порадва!

Не спира обаче до тук. Приет е в Правния институт на БАН. Тук Константин попада в нова среда и по стръмния път на науката поема отново без очи и без крак. Не избира лекото. Темата му за дисертация е по един от най-сложните проблеми в Международното право.

Аз се запознах и се сприятелих с този забележителен мъж, когато подготвяхме и мотивирахме Заповед №604 на Министъра на отбраната от 14 ноември 1969 г. Това бе заповедта за награждаване на подпоручик Гайдаров за проявена храброст и себеотрицание в Дравските боеве, незабравени почти четвърт век по-рано. Случи се, че го придружавах при тържествата по случай Деня на победата в 9-а танкова дивизия в Княжево. Както внезапно става понякога, в живота между мъже с ясни критерии за добро и зло, завърза се истинска дружба помежду ни. Тя продължи през годините. Тогава често си мислих, как ли е успял да добави научен принос по този сложен международен казус в своята дисертация. Поисках да я прочета и той ми изпрати дисертацията си. Тогава видях, че ползваната литература е от френски, немски, италиански и руски автори. Боже, казах си, какви ли усилия ми е струвало това? Искрено се възхитих на тихото му мъжество. Често при разговор, вместо обяснение, той обичаше да ми повтаря своята любима мисъл: Любовта е родила поезията, смъртта – философията, а жаждата за живот – науката! И аз запомних това завинаги.

Него отдавна го няма, но аз не съм престанал да проверявам правдата скрита в откритата от него формула за поезията, философията и науката.

 


Неотдавна сънувах този славен мъж и офицер-фронтовак: „Какво направи ти, приятелю полковник? - питаше ме той. Закриха военното гробище в Харкани – ти протестира ли? Не те ли стряска маршът на полка от мъртви български войници, сержанти и офицери? Маршът на изоставените и забравените понякога синове на България?...

Сън като сън, но аз се събудих тревожен, плувнал в пот. След събитията от 1989 г., важни политически фактори закриха едностранно единствения български военен музей в чужбина и то при положение, че никой не е искал това от нас. Унгария нееднократно ни е благодарила за това, че Българската армия е проляла кръв и е дала скъпи жертви, за да бъде отървавана страната от хитлеристката окупация. А ние, българите, се отказахме от отлично поддържаното гробище, което аз видях при две свои гостувания в Унгария. Какво се случи, наистина че загърбихме подвига на мъртвите, паднали за великата кауза на мира срещу войната на доброто срещу злото!

Нали и България има своя принос за края на Втората световна война. Нали нашата 100-хилядна Първа армия водеше храбри битки и яростни боеве през 1945 г. И славата на падналите на бойното поле и паметта за тях бе съхранена в музея в Харкани? На откриването му през 1967 г. присъства лично и легендарният командващ Първа българска армия ген. полк. Владимир Стойчев, единственият чуждестранен генерал, удостоен с привилегията да бъде участник в Първия парад на победата на Червения площад в Москва, след войната. Тогава, когато в подножието на Мовзолея червеногвардейците захвърляха горди и невъзмутими надменните някога знамена и щандарти на Вермахта. И не аз, а доблестният подпоручик Гайдаров, задава жестоките въпроси: Какво е дълг, какво е чест, какво е българска войнска доблест днес? И как те са ценени?

И нима е истина, че те вече са престанали да бъдат добродетели?! Нали заради офицерския си дълг и, за да съхрани живота на войниците си, остави там и очи, и крак? Нима е било напразно? И как българските мъже ще оставят докрай на бойния си пост? Дълбарт сърцето ми неговия поглед и стряска синя ми маршът на 1400 мъртви български войници, сержанти и офицери, забравени край Харкони?

Боже, не позволявай България да забравя синовете си.

И дай сила на мъжете да бъдат достойни нейни войници.

Амин!


 

 


Страница 463 от 487