Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

СПАСИТЕЛЕН Е ПЪТЯТ, КЪМ СОЦИАЛНАТА НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

Е-поща Печат PDF

До делегатите на 49-тия конгрес на БСП*

До др. Корнелия Нинова, председател на БСП

 

Уважаеми другари,

Уважаема другарко Нинова,

Минчо МинчевЗа мене е чест, като председател на ПП „Нова Зора”, да изразя от името на моите другари в Централния политически съвет и Централното изпълнително бюро на партията, нашите най-искрени другарски пожелания за ползотворна работа на днешното заседание на 49-ия конгрес и за осъзната отговорност в решенията, които вие ще вземете, пред лицето на днешния и утрешен ден на България, на българското бъдеще, на българската държавност и нация.

49-ият конгрес на БСП беше записан в хрониките и в свидетелствата за българската съдба като форум, окрилен от вдъхновяващата победа на българските социалисти и родолюбци в подкрепата им за избора на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова. И ние сме убедени, че трябва да съхраним вектора на това начало от преди 2 години.

Осъществената воля на народа тогава съумя с този избор да възкреси за живот изпепелената надежда за справедливост, да предаде нов импулс на жадуваната мечта и високо отговорна цел за нова социална България, за България освободена от оковите на разрухата и грабежа, с нов обществен договор, за нови социални ангажименти и нови национални отговорности. Тази цел става все по-ясно очертана. И все по-настоятелна става волята на народа за промяна.

 

Ние, в „Нова Зора“, сме дълбоко убедени, че волята на народа за промяна е незаобиколима, още повече че тя съдържа концентрирания израз на главната политическа задача, която стои пред всички нас: обединението на хората на социалната кауза и патриотизма; обединението на енергията, волята и болката на българските социалисти и родолюбци, които заедно съпреживявахме всяка неосъществена надежда в битката с историческото безвремие; всяко поражение, в стремежа ни да бъде съхранена българщината, да бъде осъществено възраждането на българската традиция и живоът на всеки български гражданин.

Две са без алтернативните начала, които мотивират духовната твърдост и решимост за просперитет на народа и на България: концентрацията на националната воля и енергия в Единен народен фронт на всички, за които България е връх, небе и болка, дом, свяст и място за вечен упокой. Само в единението, което прави силата, наречена социална национална държава, ние виждаме смисъла на вашата и нашата политическа борба.

Всяка друга форма, извън тази формула за съюз на националната воля и енергия срещу лъстивите форми на истанбулски и прочие конвенции, срещу мигрантски пакети или пакети „Макрон“, само би подменила главната задача на днешния български ден – съхраняването на народа ни и опазването на неговата държавност.

Днес за всеки честен човек, за всеки непредубеден наблюдател, който мери с критериите на здравия разум, е видима и обяснима непримиримата ярост, която избухва при всеки опит да бъде разхлабен безжалостния експлоататорски хомот около шията на народа; да бъдат свързани разкъсаните социални нишки на традицията и модерността; да бъде намерен брод в хаоса на предпоставената безнадежност. Тази е причината и „Визия за България“, която обсъждате днес да бъде посрещана с такъв истеричен страх, от заложената в нея промяна; страх, който вдига на крак всички гузни грешници и ненаказани до днес майкопродавци.

Но и това не е всичко. Каквото и да говорим, днес, България преживява неповторим в своята история период. Макар да е лоялен член на ЕС и НАТО, Родината ни няма нито верни приятели, нито надеждни съюзници. Нещо повече, тя няма и формула за българския национален интерес. Европейският съюз и НАТО не могат да бъдат тъждествени с българския национален интерес. Те могат само да бъдат временното средство за неговото осъществяване. А това задължително предполага оценка на реалностите след включването на България в тези организации. Към днешна дата, реалностите са просто безутешни. Днес народът ни измира с незапомнени темпове в нашата над 1300-годишна история! Само държавата Лесото, в Африка, ни изпреварва по този печален показател! А още Жан-Жак Русо, в своя труд „За обществения договор“ е записал, че „Управление при което народът намалява и гние е най-лошото“! Политическият елит, вече 29 години приема закони, като на акорд, но положението не става по-добро. Единствено покварата става по-всеобхватна. А още от Монтескьо знаем, че покварата е два вида: единият когато народът не спазва законите, а другият - когато той е развратен от законите. Така че какво имаме на лице днес? Народът ни измира, покварата – сиреч, гниенето, се е разпълзяло, а виновни няма! Имотният слой на обществото не се и замисля дори по въпроса за оцеляването на народа, а още по-малко по проблема за държавността. А това означава, че той не съобразява, че без народ и държава ще бъде само лека плячка , нещо като хапка за транснационалните акули. Армия, служби, индустрия, здравеопазване, наука, образование, железници и пр., и пр., всичко е на доизживяване! Мизерията, болестите, безнадеждността са всекидневие за огромна част от народа, а ограбената национална енергия на можещите и знаещите, уви, пребивава зад граница. Безхаберието и отсъствието на всякакъв ориентир в обществото са отчайващи. Суверинитетът на България е заложен в НАТО и в двустраните военни споразумения със САЩ, което неминуемо може да ни превърне от прифронтова, във фронтова държава.

Единственият документ на прехода, който осъзнава реалностите и предлага в много отношения ново начало е „Визия за България“. Визията, обаче, е само първата крачка на тоталния мобилизационен проект, от който има въпиюща нужда цялостния проект за спасяване на народа ни, което значи на България. И това не е алармизъм. Това е опит да споделим открито с вас, делегатите на 49-тия конгрес на БСП, тревогата си за пагубната скоротечност на тази пандемия от ликвидационни тенденции в българското общество. Ние, в „Нова Зора”, като коалиционен и лоялен партньор сме убедени, че вие, делегатите на 49-тия конгрес на БСП ще заложите категорични решения по отношение на споменатите две основни задачи на днешния български ден: спасяване на народа ни от физическо изтребление и съхраняването на неговата държавност. Разширено, това би означавало и териториалната цялост на България. На политкоректния език на европейските бюрократи тези две задачи могат да бъдат изразени и по-усукано и по-приемливо, но за народа на България е ясно: промяната, която той иска, е да бъде отхвърлен този геноциден модел на изтребление, в който пребивава, но който обвит в шоколадовата глазура на т. нар. евробюрократично говорене и пагубното неолиберално двуличие само приспива със сладки и медени народа ни. А нали знаем, че всяко заробване започва с приспиване!

Днес, по-важно от всякога е да бъдат назовани ясно заплахите за живота на българското племе, което значи и за живота на неговото Отечество. Никакви евроатлантически ценности не са в състояние да стоплят българина днес. Никакъв нов цивилизационен избор! Той иска справедливост, иска равнопоставеност! Иска работа, сигурност и хляб! Иска политически водачи, които не само на думи мислят за него; иска справедливост и равенство пред закона; иска България да бъде дом за децата му; иска тази земя, отредена ни от Бог за земя на българите, да остане земя и за неговите внуци и за внуците на неговите внуци!...

Уважаеми другари и драги приятели,

Вие, които създадохте Визията всъщност извършихте най-вярната, но най-дълго очакваната крачка. Вие потърсихте и посочихте в хаоса на това историческо безвремие пътя към нови хоризонти за Отечеството. Остава обаче да осъществите най-важното и най-трудното по този път – да решите въпроса за съюзника!

В създалите се исторически обстоятелства, той може да бъде само един – народът! Народът с главна буква! Призовете го и го превърнете в демиург на промяната. И той ще ни повярва. И ще ни подкрепи! - първо, заради себе си, и чак след това заради своята неизтребима способност да прощава, да забравя грешки, злини, грабежи, а понякога и предателства.

Днес отровният връх на пиката на мракобесието е насочен отново към голото топло сърце на правдата и истината. И отровата е шаблонна и стара като тайната на всяко отровителство – див и варварски антикомунизъм и една вечно удобна гърмяща смес от клевети, лъжи и полуистини. И пак само един може да бъде съюзникът ни срещу това мракобесие – народът! Народът с главна буква!...

 

 

Уважаеми другари,

От името на „Нова Зора“ още веднъж ви пожелавам мъдрост, ясен поглед и сърце за тревогите, тъгите и надеждите на многострадална България. И нека Визията, която толкова тревожи нашите опоненти, да стане реалност.

Струва ми се, че в ден като днешния, би било добре да си припомним мъдростта на един легендарен червеноармейски командир, защитникът на Москва - ген. Панфилов. Той често повтарял пред своите офицери: „Ние сме различни хора, но посоката на погледа ни е обща. И тя е, която ни прави другари, съратници и братя“ .

Ние, в „Нова Зора“, вярваме и търсим общата с вас посока на погледа и знаем, че само това триединство може да бъде истинската гаранция за победата.

Към победа, братя!

Към неминуема победа на единението и вярата в Бог, правдата и бъдещето на България!

 

Минчо МИНЧЕВ, председател на ПП „Нова Зора”

25 януари 2019 г.


 

ВСЕЛЕНСКИЯТ ВАРТОЛОМЕЙ

Е-поща Печат PDF

Пореден опит да бъде поставена под контрол българската православна общност в Турция


Ваня Ангелова Иванова e магистър по история и философия от СУ „Св. Кл. Охридски”. Доктор по политология на УНСС. Творческата й биография включва монографии, студии в научни списания, публицистични статии в периодичния печат и участия в телевизионни предавания, чиито основни теми са свързани с тракийската кауза и с проблемите на поредния български преход след 1989 г.


Повод за настоящата статия е назначаването през м. юли м.г. на Харалампий Ничев - клирик на Цариградската вселенска патриаршия, за духовник, който да се грижи за духовните потребности на българската общност в Истанбул. Това се случва за първи път след „Българския Великден“ през 1860 г. и след извоюването през 1870 г. на независимо съществуване на Българската православна църква под името „Българска екзархия“. Това назначение е опит за обезсмисляне борбите на българите за църковна независимост и може да отблъсне сънародниците ни в турската столица от Българската православна църква (БПЦ), която все още не е излязла с официална позиция по въпроса.

Движението за постигане на българска църковна независимост през ХІХ век не е само религиозен проект, а един от най-успешните политически проекти на българите, живеещи под османска власт. Тогавашният български политически елит успява да отдели църквата ни от властта на Цариградска патриаршия и да очертае териториите, населени преимуществено с българи. Цариградската патриаршия възприема този акт като политическа заплаха за своето господство и през септември 1872 г. обявява новоучредената Българска екзархия за схизматична.

Едва през 1945 г. се създават благоприятни условия, които позволяват схизмата да бъде вдигната.  Диоцезът на Българската православна църква е свит само в държавните граници, но тя получава признание на пълната си независимост (автокефалия)  и заема своето място сред поместните православни автокефални църкви. На 10 май 1953 г. Църковно-народен събор възстановява нейното патриаршеско достойнство. Благодарение на посредничеството на Руската и Антиохийската патриаршии, на 27 юли 1961 г., Цариградската патриаршия официално признава възобновената Българска патриаршия и установява канонични отношения с нея.  След 1945 г. българската общност в Турция минава под юрисдикцията на Цариград, но свещениците продължават да са българи, посочени от Българската патриаршия, което е договорено при вдигането на схизмата.

Българската общност в града на Босфора няма възможност да излъчва свещеници от своите среди, затова такива се изпращат от България. По подобие на Иларион Макариополски, последният цариградски свещеник, българинът Константин Костов, през втората половина на 90-те години, спира да споменава името на Вартоломей, с което показва, че не признава властта на Цариградския патриарх.

Как се стига до този смел акт на българския свещеник?

От многобройни публикации, както в българската, така и в турската преса става ясно, че на 12 февруари 1994 г.  Вартоломей заявява на свещеник Константин Костов, че българската православна църква в Истанбул е напълно подвластна на гръцката патриаршия и във връзка с това му разпорежда занапред да издава кръщелни и венчални свидетелства на гръцки език  предоставяйки му и образци. Това не е единственият опит за намеса на гръцкия патриарх в делата на Българската църковна община в Истанбул, но този му опит прелива чашата на търпението и отец Константин Костов спира да споменава името му, което според църковния канон означава, че не признава властта му.

Съгласно църковния канон  всички патриарси са самостойни, независими един от друг и с равни права между себе си в патриаршеското служение. В този смисъл те не  могат да имат „духовен лидер”.  Въпреки канона, Цариградската патриаршия използва всеки възможен случай, за да  демонстрира превъзходство и претенции, че тя е тази, която решава проблемите на православния свят. Тази линия на Фенерската патриаршия е особено силно изразена по времето на патриарх Атинагор (1948-1972), който си позволява да прави изявления от името на целия православен свят. През годините самопровъзгласяването на Цариградската патриаршия като съвременен „център на Православието“ се засилва и достига своя апогей след 1991 г., когато за Цариградски патриарх е избран Вартоломей.  Ползвайки титлата „вселенски патриарх” Вартоломей е решил, че има изключителни права за решаването на проблемите на православния свят и наказва „неподчинението“ на свещеник Константин Костов, с уволнение. Това предизвиква недоволство сред българската общност.

През 1996 г. Борислав Чипов - член на Българската православна фондация, изпраща писмо до Патриарх Максим, в което се казва следното:

„Настоящият гръцки патриарх във Фенер, Вартоломей I, от деня, когато е бил интронизиран, има за цел да погърчи и асимилира българската общност. Владиците на гръцката патриаршия често посещават нашите черкви и използвайки високите си чинове, идват неканени на най-видните празници да служат на гръцки език. В Истанбул гръцката патриаршия притежава над 80 черкви. Не е ли интересно, че докато гръцката патриаршия се оплаква от липса на духовници и докато техните черкви стоят затворени, намират духовници, които да изпращат в нашите черкви?...

Аз, въпреки че съм член на църковното настоятелство, не искам да отивам на черква на видните празници; жена ми и двете ми дъщери също не искат; майка ми и други като нея патриотки, членове на общността ни, също бойкотират и започнаха да не ходят на черква. Ние не искаме да слушаме гръцко слово в нашите черкви. На по-важните богослужения идват едва 15-20 души. За празника на Св. Стефан се разнесе слух, че пак ще идват гърците, и него ден имаше само 13 богомолци. Ще позволите ли да ни асимилират, Ваше Светейшество, въз основа на предполагаемия, но от никоя страна и до днес непубликуван официално оригинал на мнимия договор от февруари 1945 г.? Според турското законодателство, гръцката патриаршия няма право да сключва договори за църковни права на българи, живеещи в Истанбул, защото те са турски граждани. И затова договорът между гръцката патриаршия и Българската православна църква от 1945 г., според турските закони, е престъпление. Искам да Ви осветля по един въпрос. Според турското законодателство гръцката патриаршия в Истанбул е религиозен глава само на гърците, живеещи в Истанбул. И статутът, и поведението на гръцката патриаршия тук, са едно комично противоречие. От една страна, тя има претенции за вселенска, а от друга, фигурира в Турция официално като Цариградска фенерска гръцка патриаршия. Костите на нашите деди, които до 1870 г. са се борили за освобождението от духовното иго на гръцката патриаршия, роптаят в гробовете…“

През 2003 г. Борислав Чипов повдига обвинения срещу Вартоломей и срещу още 12 свещеници затова, че пречат на българската общност да изповядва религията си и да извършват религиозни служби.

През 2007 г. Върховният касационен съд на Турция „отнема правото на православния Константинополски патриарх Вартоломей да ползва титлата Вселенски“, с аргумента, че това нарушава турската Конституция и заложения в нея принцип за равнопоставеност на малцинствата и религиите.

През пролетта на 2004 г.

Светият синод командирова в турската столица столичния свещеник и председател на централните софийски храмове Ангел Велков. През март т.г., след шестнадесет години служение, отец Ангел заявява пред църковното настоятелство в Истанбул намерението си да се прибере в България. Неизвестно по какви причини Светият Синод в България разбира за това няколко месеца по-късно - през юни. Следвайки традицията, Българската православна църква, още през същия месец юни, в специално писмо до патриарх Вартоломей, предлага йеромонах Панкратий, игумен на Шипченския манастир, да замести напускащия свещеник.

Вартоломей отказва да назначи архимандрит Панкратий с аргумента, че той щял да бъде много по-полезен на БПЦ, предвид „недостига на монаси  в манастира в Шипка”, и заявява, че ще назначи свой клирик - Харалампий Ничев, който говорел български, гръцки и английски, а учел и турски. Малко известен факт е, че протежето на Вартоломей е негов стипендиант, по времето когато учи в богословския институт в Бостън, САЩ.

Българските вестници изобилстват с публикации, от които става ясно, че новоназначеният от Вартоломей клирик, е скандално известният в България бивш разколник архимандрит Харалампий (Ничев).  Той се е подвизавал като свещеник в няколко български епархии, преди да бъде изгонен от Видинския епархийски съвет. Като игумен на Добридолския манастир, през 2009 г. е наказан за сделки с манастирски земи, за присвояване на пари, за системно отсъствие от светата обител и други. След като е низвергнат от БПЦ, напористият духовник се преквалифицира и става мениджър в казино.

След няколко години низвергнатият се покаял (?!) и Видинският епархийски съвет го възстановява в презвитерска степен, а след шестмесечен изпитателен срок, му връща и титлата архимандрит. През юни 2016 г.  архимандритът „прослави“ България с появата си на светия велик събор на остров Крит, на който БПЦ не изпрати представител.

През  2017 г. архимандрит Харалампий напуска лоното на БПЦ, преминава  на служба във Вселенската патриаршия и някак „естествено“, с протекцията на Вартоломей, става клирик в Истанбул. Формално Вартоломей спазва спогодбата от 1945 г. като е поискал мнението на църковното ни настоятелство за назначаването на Харалампий Ничев. И съответно го е получил, макар и с уговорката „докато премине пандемията.“

Въпросът не опира до назначаването на лицето Ничев.

Проблемът е друг и той е свързан с взаимоотношенията между православните църкви и Цариградския патриарх, който използва всеки опит, за да доказва, че има изключителни права за решаването на проблемите на православния свят. Назначаването на Харалампий Ничев като клирик, за да обгрижва духовните потребности на сънародниците ни в Истанбул, е поредният опит на Вартоломей да демонстрира „свръхпатриаршеска“ власт и да постави под контрол българската общност в Турция. Могат да се посочат много факти и от миналото, и от настоящето, показващи безцеремонното отношение на Цариградския патриарх към останалите поместни църкви, в т.ч. и към Българската православна църква, която по силата на редица исторически обстоятелства, е най-потърпевша. Достатъчно е да припомним периодично отправяните заплахи за забрана на богослужението на български език в българските храмовете в Одрин и Истанбул, искането на Вартоломей за премахване на паметника на Антим I, поставен от тракийци в  двора на Одринския храм и др., които само потвърждават направения извод за неговите амбиции.

Истанбулският патриарх Вартоломей отдавна е загубил авторитет пред турските власти. Едно от доказателствата за това, е че не успя да защити  статута на православния храм „Св. София“, която бе превърната в джамия. Само преди няколко дни турските медии уличиха Вартоломей във връзки с базирания в САЩ ислямски проповедник Фетулах Гюлен. Нещо повече, някои го нарекоха американски агент. На този фон изключително тревожни са опитите и претенциите му за контрол над православните християни, които той заявява открито. Така например по време на архиерейски събор в Истанбул през 2018 г. Вартоломей в прав текст обяви, че ако се откаже от своите изключителни права (?) за решаване на проблемите на православния свят, поместните църкви ще действат като „овце без пастир“. Това изказване показва, че негово светейшество е загубил реална представа за своето място сред останалите патриарси, без да си дава сметка, че ако продължи да действа все така безцеремонно срещу тях, разчитайки на политическа подкрепа от САЩ, в един хубав ден може да остане в изолация.

С назначаването на Харалампий Ничев за клирик в Истанбул е създаден опасен прецедент, срещу който Българската православна църква трябва да реагира и да изрази несъгласие срещу опитите на Вартоломей да се представя за глава на православието, защото не е такъв и вместо да помирява, той създава конфликти. Тя трябва да реагира, за да защити патриаршеското си достойнство и чест, както и това на православните българи.

Не трябва да забравяме, че историята за българските православни християни е изстрадана. Тя непрекъснато напомня своите послания, свързани с вековната борба за права, достойнство и самостоятелност, които трябва да се отстояват и днес, както от БПЦ, така и от българската дипломация.


 

ПП „БСП” СЕ ГОТВИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗБОРИ 2019 г.

Е-поща Печат PDF

Тодор ПредовНа 26.01.2019 г. от 10.00 ч. в зала № 3 на Националния дворец на културата в гр. София, се проведе редовно заседание на 49 конгрес на ПП „БСП”.  На него се обсъдиха и приеха два основни документа: Проект „Визия за България” и Проект „Визия за Европа”. Първият проект бе обсъждан през 2018 г. в срещи с над 35 000 членове на партията, симпатизанти, обществени организации и граждани в цялата страна. Сега той е допълнен с предложенията получени при обсъжданията и съобразен с  обществено-политическата и икономическата обстановка в страната. Визията очертава нов път на развитие на България, който да доведе до излизане от социалната, икономическата и демографската криза, до достоен живот на българските граждани – равностоен на живота на развитите държави от Европейския съюз. Тя не е конкретна управленска програма, а очертава насоките в които следва да се развива българската държава  през следващите години, ориентировъчно до 2030 г. Вторият проект касае предстоящите избори за членове на Европейския парламент, насрочени на 26 май 2019 г.

 

ПП „Нова Зора“, която е идеен и лоялен коалиционен партньор на БСП и е деен участник в мобилизационния проект на промяната, оглавяван от БСП, изцяло приема решенията на IV-то заседание на 49-тия конгрес. Поради актуалността на взетите решения, публикуваме разработката на Европейските избори и призоваваме ръководствата и структурите на партийните организаци  и симпатизантите на «Нова Зора» да изучат и разпространяват основните положения в подготовката на Европейските избори за постигане на победа.

В съответствие с т. 3 от дневния ред, г-н С. Станишев, председател на партията на Европейските социалисти, изнесе доклад в който отчете конкретната дейност на  петимата членове на Европейския парламент, избрани с листата на коалиция „БСП за България” през мандата 2014-2019 г.: Сергей Станишев; Георги Пирински; Момчил Ненков; Илияна Йотова и Петър Корумбашев.

Тук считаме за необходимо да се спрем по-подробно на  Предизборната платформа на БСП за „Европейски избори 2019” г., озаглавена: За социална Европа на гражданите и народите, срещу неравенството и бедността! Тя беше оповестена и коментирана от г-н Валери Жаблянов, който първоначално изтъкна основните принципи и политики залегнали в документа: отказ от неолибералния икономически модел и възстановяване на позициите на държавата в икономиката и социалната сфера ; изграждане на единна европейска политика в икономиката, социалната сфера и външната политика, на основата на балансиране на интересите на националните държави. След това се спря последователно на  политиките, които са заложени и в проекта „Визия за България”, като ориентир за спечелване на Европейските избори през 2019 г., чрез отхвърляне на статуквото у нас и в Европа. Посочваме най-основните положения залегнали в проекта „Визия за Европа”.

1. Изграждане на Европейски социален съюз, подкрепен от нов  икономически модел на развитие и растеж – ключ към преодоляване на  неравенствата.

възстановяване и развитие на европейския социален модел, основан на  социалната държава, насочен към устойчив растеж, качествени работни места и социална справедливост.

прилагане  на практика предложения от социалистите Европейски стълб на социалните права, за гарантиране високи социални стандарти, социална защита за всеки, достойно заплащане, преодоляване на разликата в заплащането на  мъжете и жените за еднакъв труд;

бързо и съществено намаляване на икономическите, социалните и териториалните  неравенства и сближаване на доходите в рамките на ЕС, като в бъдеще се въведат единни стандарти за определяне на  минималната работна заплата и равнищата на доходите;

създаване и прилагане на  Европейска детска гаранция, която ще осигури на всяко дете качествено образование, жилище, храна и здравни услуги;

изграждане на силна европейска индустрия, която да заличи  регионалните различия в съюза и да повиши неговата конкурентноспособ-ност и качеството на труда; развитие на цифровизацията и разширяване приложението на изкуствения интелект;

улесняване на малките и средните предприятия в достъпа до нови технологии и финансиране;

преодоляване на диспропорциите  между индустриалното и семейното фермерство по отношение достъпа до финансиране, обработваемата земя, произведената продукция и нейната реализация, като  по този начин се увеличи собственото производство на месо, плодове и зеленчуци;

възраждане на ядрената енергетика и развитие на ядрената енергетика в България, чрез строителство на нови мощности и осигуряване на нови трасета за пренос на природен газ;

създаване на Европейска програма за борба с бедността, която да допълва националните мерки и подкрепа за Европейската схема за осигуряване срещу безработица;

разширяване на инвестициите в железопътната инфраструктура, дългосрочна стратегия за  преминаване към електрически и водородни автомобили, подкрепа за чист градски транспорт и по-добро градско планиране.

2. Единен и демократичен Европейски съюз,

който е близо до хората и уважава суверенитета на държавите членки.

-защита на човешките права и  демократичните ценности като основа за пресичане на настъплението на  крайнодесни и фашистки идеологии и организации в Европа;

-утвърждаване на равенството на всички граждани на ЕС, независимо от тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение и имуществено състояние;

-насърчаване на свободата на словото и плурализма на мненията в средствата за масова информация, борба срещу медийния монопол на

големите корпорации и манипулирането на  публичния дебат в защита на техните интереси;

-противопоставяне на опитите за въвеждане на „различни скорости” на развитие в рамките на ЕС и на задълбочаването на разделението между държавите членки;

-пълна интеграция на България в ЕС – отпадане на  Механизма за сътрудничество и оценка, присъединяване към Шенгенското пространство, финализиране на подготовката за членство в Еврозоната;

-край на двойните стандарти, които засягат негативно преди всичко страните от Централна и Източна Европа – в ЕС не може да има второ качество продукти  и потребители;

- засилено участие на националните парламенти в европейските дела.

3. Многогодишна финансова рамка

в услуга на сближаването на гражданите и на реалната икономика.

многогодишният бюджет да бъда свързан с всеобхватна стратегия за развитието на ЕС и за стимулиране на публичните инвестиции както на европейско, така и на национално равнище;

по-малка и по-ефективна  администрация на европейските институции, чрез поетапно намаляване на разходите;

ясни приоритети в европейския бюджет – финансово обезпечаване на Кохезионната политика, с цел ускорено догонващо развитие на  изоставащите региони, на обща селскостопанска политика при справедливо разпределение на ресурсите, борба с неравенствата, миграцията, образованието, науката и иновациите, сигурността и отбраната;

намиране на нови  източници на финансиране, които не увеличават данъчната тежест за гражданите – въвеждане на  европейски данък върху финансовите транзакции, както и по- ефективно облагане на глобалните корпорации;

приемане на законодателство на  съюзно и национално ниво срещу укриване и избягване плащането на данъци, прането на пари, корупцията, данъчните убежища и офшорните зони;

засилване на контрола върху използването на  средствата на европейско и национално равнище, подкрепа за създаването на  европейска прокуратура.

4. Силна и ефективна кохезионна политика след 2020 г.

увеличаване на средствата в европейския бюджет за Кохезионна

политика като ключов инструмент за солидарност и сближаване на

държавите членки в ЕС;

реални инвестиции в растеж, заетост и балансирано териториално развитие главно по линия на безвъзмездното финансиране;

отстраняване на  дългите и сложни административни процедури, липса на гъвкавост при управление на проектите и процедурата за съфинансиране;

акцент върху конкретното въздействие и устойчивост на проектите на местно и регионално равнище.

5. Европейски съюз на младите –

по –добър живот и активно  демократично участие на бъдещите поколения.

изработване на цялостна  европейска стратегия за преодоляване на демографската криза, което да допълва националните мерки и не приемане на лесните решения, които предлагат работодателите за внос на работна ръка и засилване на  регулираната имиграция към ЕС;

в резултат на демографската ерозия държавите от Централна и Източна Европа загубиха милиони млади  трудоспособни граждани заради трудовата миграция в рамките на ЕС. Сега тези държави страдат от намалена раждаемост и недостиг на трудови ресурси, което е сериозна бариера пред икономическото и социалното им развитие. Само изравняването на доходите за един и същи вид труд може да спре този процес и да подпомогне преодоляването на тежките регионални различия;

прилагане на Европейския план за младежта при увеличаване на горната възрастова граница на Младежката гаранция до 30 години и обезпечаване на  финансиране от 5 милиарда евро годишно;

удвояване на  финансирането и разширяване на  достъпа и обхвата на успешни програми като „Еразъм”, които да позволят на студенти, стажанти  и работници да се възползват от тях, независимо от техния социален статус;

създаване на Европейски културен чек, който ще позволи на всеки млад европеец да създава или посещава културни събития;

акцентиране на демографската политика, младежта и децата в следващата Европейска комисия, вкл. чрез назначаване на комисар по тези въпроси.

Устойчива  миграционна политика,

основана върху съобразяване с националните интереси.

днешните миграционни вълни са следствие от войните, безконтролната глобализация на икономиката и търговията, преследването на  максимални печалби и безогледната консумация на природни ресурси, поради което е необходимо да се преодоляват причините за засилване на миграцията към ЕС, чрез съдействие за установяване на траен мир и стабилност, възстановяване и укрепване на държавността  в пострадалите от войни региони;

ефективна охрана на външните граници на ЕС чрез разширяване капацитета на  Европейската агенция за граничен контрол и брегова охрана /ФРОНТЕКС/, в подкрепа на  мерките от държавите членки;

ясно разграничение и различен подход по отношение на бежанците от войни и  законна имиграция, основана на национални приоритети и правила и борба срещу нелегалната имиграция;

категорично противопоставяне и ангажиране с международни инициативи като Пакта за миграция, последиците от които са обезсилване на контрола от страна на националните държави върху миграционните потоци;

европейска солидарност с държавите, засегнати от миграция чрез засилена подкрепа от  европейския бюджет.

Европейският съюз- самостоятелен фактор в глобалната политика.

утвърждаване на ЕС като сила на мира и активната подкрепа за стабилността и демокрацията в света;

развитие на общата  външна политика, при запазване на уважението към националните специфики и приоритети на страните –членки;

по-нататъшно укрепване на Службата за външно действие на ЕС и подобряване на обмена на информация с националните дипломатически служби;

развитие на общата европейска отбрана и създаване на допълнителни възможности за борба с тероризма;

изпълнение на набелязаните мерки на Срещата на върха ЕС- Западни Балкани в София за подобряване на свързаността на региона и реализация на големите  транспортни проекти с отчитане и отстояване на българския национален интерес;

възстановяване на диалога, развитие на добросъседство и ползотворно сътрудничество между ЕС и Руската федерация;

развитие и ефективно участие на ЕС в инициативата за икономическо сътрудничество с Китай”16 +1” и инициативата „Един пояс – един път”.

ангажиране на ЕС в Черноморския регион с подкрепа на многостран-ното сътрудничество в търговията, туризма, развитието на  транспортната и енергийната инфраструктура;

Във визията  се подчертава, че в резултат на  европейските избори БСП ще изпрати в ЕП своите представители, които заедно със социалистите, социалдемократите и другите представители на левицата от европейските държави ще отстояват общите, но също така и националните приоритети:

за равенство като универсална ценност на левицата – равенство на

Гражданите и равнопоставеност на държавите членки при реализация на общите европейски политики;

против приемане на пакета „Макрон”, който фаворизира едни държави -членки, за сметка на други;

приемане без допълнителни условия в Шенгенското пространство, против продължаващото прилагане на Механизма за сътрудничество и оценка - израз на политиката на „двойните стандарти”;

против Истанбулската конвенция, която противоречи на българската конституция, съгласно Решение на КС;

за равноправно участие в общата енергийна политика на ЕС, чрез изграждане на  нови собствени ядрени мощности и развитие на транзитната газопреносна мрежа на територията на България;

за обща миграционна политика, съобразена с интересите и изискванията на държавите членки, а не въпреки тях, против Пакта на ООН за бежанците;

за продължаване на  интеграция в ЕС на Западните балкани, при отчитане на  българския национален интерес, свързан с българското историческо наследство на територията на държавите кандидатки, както и с правата на българските малцинствени общности;

подкрепа за създаването на европейска прокуратура;

последователна подкрепа за  отмяна на санкциите наложени  от ЕС на Руската федерация.

В заключението на документа се  подчертава, че промяната в ЕС и на европейската политика са неизбежни и неотложни. Задължителна част от тази промяна  е и промяната в България. На 26 май трябва да се направи първата решителна крачка към тази промяна. Спечелването на европейските избори в България от БСП е задължителна стъпка  към промяна на десетилетното статукво. А изборният успех ще бъде победа на всички български граждани, които искат достоен живот в България и отговорна държава, солидарно общество, социален и справедлив Европейски съюз!

 

27.01.2019 г.

 

Тодор ПРЕДОВ – д-р по право, зам. председател на ПП „Нова Зора”

гр. София


 

 

ЕЗИК МОЙ, ВРАГ МОЙ

Е-поща Печат PDF

• За последните изстъпления на Лютви Местан навръх Коледа

Продължение от бр. 3

Актуалната политическа обстановка в България в началото на 2015 г. отново ни напомни за важността на смисъла и подсмисъла на използваната в политиката терминология.

Лидерът на ДПС Местан обяви за спекулативна тезата, че ДПС е изрбало Рождество Христово, за да отбелязва „трагичните събития от Възродителния процес”. Местан взе участие във възпоминателен митинг, посветен на 30-годишнината от началото на “възродителния процес” в село Могиляне.

„Отбелязваме 30-годишнината от насилствената смяна на имената на българските турци, но не казваме толкова години от „възродителния процес“, а от последния етап в борбата срещу комунистическия режим“, коментира Местан и добави, че след три десетилетия е време този етап от историята да присъства в учебниците.

 

БСП, ВОДЕНА ОТ КОРНЕЛИЯ НИНОВА, Е ДВОЙНО МОТИВИРАНА ЗА СПЕЧЕЛВАНЕ НА ИЗБОРИТЕ

Е-поща Печат PDF

Доц. Валентин Вацев, в интервю на Цоня Събчева за обзора на деня на Радио „Фокус”

 

- На 4-ти април избираме членовете на следващия 45-ти парламент. Обяснимо е, че основните парламентарни сили – ГЕРБ, БСП и ДПС мобилизират твърдите си ядра. Големите въпросителни стоят другаде, а именно къде да търсим алтернативата на управляващите и къде е по-реалистично да я видим – повече в дясно или повече в ляво, в парламента или извън него, и има ли изобщо шанс за властта тази алтернатива?

- Аз влизам в този разговор с висока степен на безпокойство и несигурност, тъй като ясно осъзнавам, че материята, която ми предлагате да обсъждаме, е някъде на границата на моята компетентност. По въпросите за отношенията между републиканци и демократи в САЩ в момента, аз съм като че ли по-компетентен, отколкото по въпросите на българските междупартийни отношения. Но към въпроса ви – какво да очакваме от изборите? Тук са възможни два подхода.

Единият е да се каже поотделно за всяка от влиятелните партии, но по този въпрос, и в този подход, има по-компетентни от мен. Аз мога да кажа само, че според мен, БСП е двойно мотивирана да спечели изборите. Там обаче има едно малко, но много шумно движение „Убий Нинова“, което се надява, че ще успее да свали Нинова, ако успее да докарат един провал на партията си. Важна е обаче другата част от партията, начело с официалното си ръководство, именно тази част е мотивирана да побеждава.

Мога да кажа също така, че очевидно в ГЕРБ са силно деморализирани, объркани и неспокойни, но това е разбираемо, защото през цялото лято кампанията на протестите, която и досега като че ли издава белези на живот, работеше в анти-ГЕРБ посока.

Със сигурност в щаба на ДПС ще направят всичко възможно да мобилизират своето твърдо ядро. Като също така е сигурно, че твърдото ядро на ДПС не е голямо и не съм сигурен, че то винаги е достатъчно.

Ясно е, че т.нар. „системни партии“ ще активират твърдите си ядра, толкова, доколкото ги имат. Но за мен е по-интересна една друга страна на проблема, по-широкия поглед. Работата е там, че в България предстои да се явяват на избори не просто отделни партии, а избирателната процедура и избора на нов парламент са мероприятия, задача и грижа на цялата българска политическа класа, която желае да участва в изборите. А партиите, ние отдавана знаем, че се правят, за да се участва в избори. С други думи, става дума затова, че тези избори са предизвикателство не за отделните партии, това е предизвикателство и много тежка задача пред цялата българска политическа класа.

И оттук мога да ви кажа и второто си впечатление. Като че ли българската политическа класа или българската политическа система, се отнася без особено удоволствие към факта, че предстои такова изпитание.

- Доц. Вацев, има ли политическа воля за избори в партиите или те са ги прежалили, гледат повече към следващите, които могат да се случат през есента, като междувременно се опитват да завъртят комбинации, за да се позиционират?

- Всъщност, аз се опитвах с други думи да кажа точно същото. Истинска политическа воля за избори няма и аз очаквам непременно някой влиятелен политик да използва фразата: „Избори по никое време“. Това време, което е сега, е „никое време“ за българския политически елит.

- Защо?

- Ето, това е големият проблем. Аз мисля, че ние наблюдаваме не просто реални слабости в отделни партии. Нормално е всяка партия да има някакви свои слабости и да си ги знае, разбира се, и да се съобразява с тях.

Тук става дума за обща системна слабост на българската политическа класа или ако искате на самата българска политическа система.

Българската политическа класа страда от два централни дефекта, които са непоправими към днешна дата.

Едното е, че българската политическа класа е недопредставителна. Политикът – и индивидуалният политик, колективният политически субект е реален тогава, когато е представителен. Ако една политическа класа е недопредставителна, ако не изразява чрез себе си и своите действия волята на своите членове и гласоподаватели, тогава тя е нереална.

Втората причина е, че на днешната българска политическа класа й липсва нещо, без което няма политика – това е т.нар. „лидерство“.

В тази категория няма нищо мистично. Политикът е нещо като вектор, като ориентирана в някаква посока стрела и сочи посоката за по-добро бъдеще. По-сериозните партии имат своите програми, например БСП има програма, в ГЕРБ също – макар че не са казали, че са написали програмата си. За ДПС знаем, че те са за „правата и свободите“. Така всяка сериозна системна партия може да посочи посоката, в която води своите избиратели.

Останалите, извънсистемните партии просто не са дали посока. Цялата българска политическа класа вече не е вектор, който сочи нанякъде, а е машина, която живее заради собствените си интереси. Сиреч, тук става дума за дълбинна политическа кризисност в основанията на българския политически живот.

- Какви кризи включва тази кризисност?

- Първо, няколко кризи, ако ги „етажираме“. Първите два етажа аз ги назовах вече: слаба или никаква представителност.

Второ, слабо или никакво лидерство. Големите партии могат да посочат просто някакъв хоризонт без подробности, без оперативни тънкости, без оперативна конкретика. Още един проблем, който също участва в глобалната криза на съвременната българска политика, това е неспособността да се произведе някаква обща платформа между различни политически субекти. В България самата идея за коалиционност, т.е., за сумиране на ресурси и на импулси в една обща посока от различно мислещи политици, много трудно се защитава. Работата е там, че казано метафорично, българските партии в момента са взаимно перпендикулярни. Изборджийската технология предполага първият, който обяви своята коалиция, ще бъде в най-неблагоприятно положение. Най-правилното поведение преди избори, твърди технологията, е последен да кажеш, с кого ще се коалираш.

Четвърто и то също е елемент на кризата, не съществува атмосфера на морално политически подем, който по правило, преди едни избори, трябва да се усеща. По-скоро се усеща досада, тревога, безпокойство. „Кой ще ти прави сега избори, бе?“ И е съвсем правилно предположението, според мен, че политическите субекти в България, всеки по своему, ще участват в тези избори в името на следващите избори, за които се предполага, че повечето от проблемите на днешна България ще бъдат решени.

- Доц. Вацев, при това положение тези избори като факт и възможностите за тях няма ли да се проиграят? И сметките на мнозина от партийните ръководства да останат без кръчмар?

- Да, вие може да се окажете права по първа точка. Тези избори, в този смисъл, може да се окажат несъществени или несъстоятелни.

Но вашето предположение, че всички могат да бъдат измамени, не е съвсем реалистично. На мен ми се струва, че досегашните партии по някакъв начин ще успеят да се възпроизведат, всеки по своему.

Очаквам че досегашното състояние в днешния парламент, по някакъв начин и до някаква степен, може и да се възпроизведе, но обществото, според мен, няма да усети решителни промени след тези избори. Според мен е така, защото българската политическа класа е издребняла, оскотяла, загубила исторически ориентири, занимаваща се само със себе си, с гръб към националния и обществения интерес. Но това вече е друг разговор.

- Какви коалиции можем да видим в следващия парламент и коя ще улови властта?

- Коалиция между ДПС и ГЕРБ е напълно възможна. Разбира се, тя ще има своята специфика. Коалиция ще бъде де факто, а в ДПС го умеят това съчетание на виждания и интереси между партия, която държи парламентарно мнозинство, и партия, която държи мандат. Колко пъти в България така е ставало. Коалиция може да направи и Слави Трифонов, който имаше нерви да удържи своите публични предпочитания до ден днешен. А от него ще се очаква да запълни много сериозни липси в другите партии.

Освен това трябва да помним, че има разлика между предизборни и следизборни коалиции. Картите на едните и другите съвсем не съвпадат. Напълно е възможно две партии да изглеждат като противници в предизборната борба, но да имат договори за следизборно сътрудничество до степен на участие в правителствена формула. Така че всички хитрости от този род, са възможни.

- Къде да търсим алтернативата на управляващите – повече в дясно или повече в ляво?

- Дошло е времето за коалиции от ляв тип, но това е само теоретическо предположение. За да отговорим съдържателно на вашия много сложен въпрос, трябва да видим състоянието на българската левица. Тя мина през ужасно падение с особено тревожни моменти, когато се очакваше просто да се разсее в пространството, да се разпадне. Сега като че ли има процеси на консолидация, на възраждане или поне на поява на воля за изборна победа.

Като човек, който познава тази партия, аз мога да заявя съвсем отговорно, че тази партия по-скоро е била готова досега да прави безпринципни коалиционни формули, отколкото да се бори за власт истински. Сега ми се струва, че волята за власт, а това е централна философска категория – волята за власт, като че ли се е заселила отново в щаба на „Позитано“ 20. Но там пък има, както казах, едно малко, но много шумно движение от хора, които под лозунга: „Убий Нинова“ – „По-добре да загубим, но тогава ще отстраним Нинова“ могат да бъдат сериозна пречка по пътя на БСП. Аз очаквам добро представяне на БСП на тези избори.

- Какво разбирате под добро?

- Нарочно използвам този израз. Добро представяне, според мен, би могло да бъде например, ако БСП увеличи своя изборен резултат. Ако увеличи парламентарната си група. Истинското добро представяне, в смисъл на победа, е, да надмине чрез брой депутати, броя на днешната управляваща коалиция или поне да надмине ГЕРБ. За мен това теоретически не е невъзможно, но всичко зависи от това, как политическите технолози на „Позитано“ ще разиграят картите си. Все още нищо не е окончателно предопределено.

- Екзотична ли е коалицията между БСП и „Демократична България“?

- Не напълно. Но тази коалиция дори и да даде някакви ползи, в периода преди или след изборите аз се боя, че тя ще деморализира членската маса на БСП веднага след 4-ти април. Всяка коалиция, която укрепва твърдото ядро на една партия, е добра за нея.

Ръководителите на партиите днес очакват да намерят своите коалиционни партньори, но те се надяват да са такива, че да не води евентуалният съюз до размекване на твърдото ядро. Защото какъв смисъл има да направиш една верига, един дълъг списък на политически съюзници, от които твоето твърдо ядро ще се разсее? Това с БСП се е случвало няколко пъти. Например, една от най-големите катастрофи в политическата биография на партията БСП беше така наречената Тройна коалиция, която беше пълно тържество на безумието над здравия разум и на политическия морал. Още по-забавно и печално всъщност беше моментът, когато тогавашният председател на БСП, успя да убеди партията, че тази Тройна коалиция се прави по волята на редовите членове на БСП? Вие поискахте това, вие го постигнахте, каза тогавашният председател на БСП. Каза го на своите членове.

- Държат ли партиите пето асо в ръкава си и какво е то за всяка от тях?

- Не бих казал. Главното асо, то не пето, а още четири аса, във вътрешните джобове или в ръкавите са в ГЕРБ.

ГЕРБ разполага с целия огромен административен ресурс. Това е съвкупността от скрити шансове и скрити ресурси, с които една управляваща партия - ГЕРБ или не, винаги разполага. Управляващите партии винаги имат предимството на административния ресурс. Пето асо, но то не е карта, то е по-скоро предпоставка, има и в БСП. Това е да се очертае колкото може по-плътно образът на желаното бъдеще и заедно с това, да се дадат колкото може повече заявки и, разбира се, и доказателства, че БСП има нова политическа идентичност. Ако не говоря съвсем уверено за БСП, то е защото времето до изборите не е много. Задачата на БСП е не толкова да консолидира твърдото си ядро, колкото да даде повече доказателства за своята нова автентична политическа идентичност.

- Дадоха ли ги?

- Те започнаха да ги дават. Например „освобождаването“, на редовия социалист Георги Гергов от Пловдивската организация, е само по себе си доказателство за нова идентичност. Тук е интересно не толкова Гергов, към който аз нямам никакви лоши чувства, но той би трябвало да разбира като опитен човек, че трябваше да отпадне, поради същите причини, поради които отпадна един Цветан Цветанов от ГЕРБ. Просто това е т.нар. политически курбан.

И това се нарича уплътняване на политическата видимост, на политическия облик на съответната партия. Има и други доказателства, че в БСП има процеси на изграждане на нова политическа идентичност, но за съжаление не съм сигурен дали времето ще им стигне. ГЕРБ има своя административен ресурс. БСП има своите основания в нарасналите обществени очаквания за друг тип политика, защото обществото, оставайки си най-различно и нееднородно по своите политически нагласи, е уморено от досегашната политика и ще се радва на друг тип политика.

Въпросът е дали на „Позитано“ ще могат да очертаят облика на тази друга политика? Според мен, засега успяват. До датата на изборите новата политическа идентичност трябва не просто да е кристализирала, но тя вече трябва да бъде видима отвсякъде, да бъде незаобиколим фактор. Да видим дали ще могат да го направят.


 


Страница 463 от 487