Предизборни маневри на „книжници“ срещу „машинисти“
Според Хегел всички събития в историята се случват по два пъти. Маркс допълва: „Оставаше да добави: първия път, като трагедия; втория – като фарс!“. Олелията, която т.нар. „хартиена коалиция“ вдигна за кодовете на машините за гласуване и възможността за манипулиране на техния софтуер в полза на една или друга партия, ни напомня за движението на лудитите в Англия, изразяващо се в чупене на механизираните тъкачни станове, резултат на индустриалната революция. От тогава е останал и изразът „Овцете изядоха хората“, тъй като бумът на текстилното производство довел до заграбването на обработваеми земеделски земи и тяхното превръщане в пасища. Не овцете, а хората изяли своите сънародници, заради очакваните печалби от производството на текстил. И пак хора предпочели машините пред най-сръчните тъкачи на ръчни станове. Като ответна реакция на обезчовечаването на производството възникнало лудисткото движение.
Лудитите са социално движение, възникнало в Англия през първата половина на XIX век сред производителите на текстил, които се чувствали застрашени от новите механизирани тъкачни станове, не изискващи толкова квалифицирана работна ръка. Смятайки, че те ще ги оставят без работа и ще променят начина им на живот, лудитите, нарекли се така по името на генерал Нед Луд – митична фигура, за когото се смятало, че живее в Шеруудската гора като Робин Худ, започнали да палят новите фабрики и да трошат становете. Движението започва през 1811 г. в Нотингам и бързо се разраства в цяла Англия. Скоро обаче унищожаването на машини или индустриалният саботаж, било обявено за престъпление с два законодателни акта на парламента. Суровото законодателство било осъдено дори от лорд Джордж Байрон, виден защитник на лудитите. Въпреки това, през 1813 г. след процес в Йорк били екзекутирани 17 протестиращи, а много други били изпратени на каторга в Австралия. Добрата стара Англия дала на света не само индустриалната революция, но и примери за разправа с нейните противници.
Днес терминът „лудити“ се употребява за хора, които се противопоставят на индустриализацията, автоматизацията, компютъризацията или на новите технологии изобщо. Следователно и нашите протестъри срещу машините за гласуване от ГЕРБ, ДПС и БСП могат да бъдат наречени лудити. Ако и още да не са стигнали до чупене и изгаряне на машините „борисовки“ или „мадуровки“, а само искат да ги превърнат в обикновени принтери, редом с връщането на хартиената бюлетина. На практика, и привърженици на машините за гласуване, като Кирил Петков, и противници, като Бойко Борисов, Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова, сеят недоверие в честността на машинния вот. Петков, обещавайки на бившите си съдружници от БСП да им даде кода от машините, ако оттеглят своя проектозакон за изменение на Изборния кодекс. После, отричайки да е казвал това на ПГ на БСП, забърква още по-голям скандал, като твърди: „Ако имах кодовете, щяхме ли да позволим на Борисов да спечели 25 процента?“ Т.е., в главата му се е въртяла мисълта за открадването на изборите, за което го обвиняват от БСП. Борисов налива масло в огъня на съмнението, твърдейки че в ГЕРБ имат специалисти, които могат „да пипнат“ софтуера на машините така, че те да дават с 4% по-висок или по-нисък резултат за избрани от тях партии. Нинова пък уверява, че настоява да се върне хартиената бюлетина, само за да се даде равна възможност на избирателите да упражнят правото си на глас. А нейният заместник Свиленски се провикна от парламентарната трибуна към бившите си коалиционни съдружници с думите: „Откраднахте изборите!“. Съюзници, разбойници! ДПС, естествено, са „загрижени“ за правата на всички да гласуват по най-удобния за тях начин. И никой от тримата водачи на „хартиената коалиция“ не обяснява как неграмотните ромски и други гласоподаватели ще се оправят с хартиената бюлетина, като не могат да четат? Пак ли ще мерят с клечки разстоянието от началото на бюлетината до квадратчето на любимата партия-ръководителка? Която (не)случайно е и спонсор на „правилно“ гласувалите - за нея! Или ще влизат в тъмната стаичка с готова попълнена „правилно“ бюлетина, след което ще отидат да си получат 20-те или повече лева от финансовите „мотиватори“.
Да се обяснява намаляващата избирателна активност с машините за гласуване е точно толкова нелепо, колкото и твърдението, че само Мадуро бил използвал такива машини. „Той, както казва Татяна Дончева, ползва и коли: дайте и от тях да се откажем тогава!“ А иначе избирателната активност в България намалява не от две, а от поне двадесет години. Причината за това са не средствата за волеизявление, а качествата на „мат’рияла“, който ни се предлага да си купим като котка в чувал. Преференциите в много редки случаи водят до промени в подреждането на партийните кандидати от листата. А немалко от тях, попадайки във властта, правят всичко възможно народът да намрази и тях, и партиите им. Благодарение на разменяните взаимни обвинения в корупция, национално предателство, укрофилство, путинофилство, американо и еврофилство, или просто на политическата им шарлатания, нашите „народни избраници“ се възприемат по-скоро като врагове на народа си, отколкото като негови представители. Те са готови да продадат и себе си, и своите избиратели за едната похвала от Джо Байдън, Урсула фон дер Лайен, или друг някой, не избиран от никого еврочиновник.
В началото на миналата седмица президентът Радев проведе последната консултация с партия „Български възход“ на бившия служебен премиер и министър на отбраната Стефан Янев. Остана само да започне връчването на мандатите за съставяне на правителство. Ако се случи някое голямо предателство, или ако основните политически играчи надвият взаимното си отвращение, може и да се сформира някакво правителство. Техническо, експертно, на националното съгласие, на националното спасение, или правителство на малцинството – все едно. Ха дано, ама надали! Удивителна е наглостта на съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев, и на бившите им съдружници от БСП и ДБ да искат от служебния кабинет на Гълъб Донев да внесе проект за нов бюджет. Защото и глухият султан в Египет разбра, че точно те ще се опитат да пробутат с предизборна цел щедри пера за социални разходи, които ще трябва да изплаща пак служебното правителство на президента Радев. Понеже друго, т.е. редовно правителство, просто не се вижда на хоризонта. Не войната в Украйна, Трета Световна война да започне, България все ще се управлява от служебен кабинет. Изборите изглеждат неизбежни и въпросът е само кога те ще се проведат. Резултатът от тях може да изненада неприятно и партиите от хартиената коалиция, и тези, които са за машинно гласуване. И ако избирателната активност се окаже още по-ниска от предишната, кой ще поеме отговорността за пропиляното време на България? Тези, които са съгласни единствено с това, че другите са маскари? Или тези, които плашат с държавен преврат и установяване на президентска диктатура? Няма леви, няма десни, всички са срещу президента Радев, особено „контактьорът“ Росен Плевнелиев. Истинската коалиция е срещу Румен Радев – единственият политик с още значим публичен рейтинг. Назначеното от него служебно правителство си върши работата, въпреки барабанния огън, с който го засипват от ляво и отдясно. Дано новото ляво обединение на настоящи или изключени от Столетницата социалисти, не се превърне в друга БСП. Защото под не мъдрото ръководство на г-жа Нинова, партията, създадена от Дядо Благоев, се е пуснала надолу по пързалката и може да катастрофира тежко на предсрочните избори. Въпреки, или благодарение и на хартиените бюлетини. Десницата и тя лети стремглаво към пропастта, както направи СДС. Разбира се политическите шарлатани ще говорят за съдебна реформа, за уволнение на главния прокурор Гешев, за свикване на ново Велико Народно събрание, което да промени Конституцията и прочие „шменти-капели“.
За нова Конституция говорят и опозиционните партии в Турция, събрани на т.нар. шесторна маса. И там обсъждат предложение за нова Конституция, но си струва да ви цитирам заглавието на коментара на Тунджай Моллавеисоглу, публикуван във вестник „Джумхуриет“ (30.11.2022): „Нова конституция в страната на гладните деца!“. Една седмица по-рано, на страниците на вестник „Йеничагъ“ (23.11.2022), Орхан Угуроглу публикува статия, озаглавена „Суверенитетът на суверена“. И двете заглавия подхождат на България, но тук медиите са толкова „свободни“ и „независими“, че не могат и да помислят да зададат подобни въпроси.
А политическата ситуация у нас в момента заслужава заглавие като: „Нов Изборен кодекс в страна без избиратели“. За суверенитета на суверена да не говорим. Него за нищо не го питаха досега: нито за НАТО, нито за ЕС и затварянето на 4 от 6-те блока на АЕЦ „Козлодуй“. Не го попитаха и преди да поемат ангажимента да намалим с 40% въглеродните емисии. Нещо, което може да наложи и затварянето на ТЕЦ-овете и въглищните мини от комплекса „Мини Марица“. Сякаш нищо от това не ги засяга, „евроатлантическите“ драскачи у нас се възмущават от това, че МО продава, а не подарява генератори на Украйна. И, че служебното правителство мести украинските бежанци от хотелите по Черноморието в държавни бази и фургони в бежанския център в Елхово. И те, горките, предпочели да отпътуват за Румъния... Сякаш ако българи се нуждаеха от подслон, в Украйна щяха да ги настанят в първокласни хотели на пълен пансион. То бива, бива, но цял бивол за мезе не бива! Истинският бежанец не търси хотели по морските курорти, а приема всяка помощ с благодарност.
 Приеха ни в ЕС, за да ни изсмучат младото население, общо взето успяха, България е към края си...
Вече е съвсем ясно защо ни приеха в ЕС, та дори ни дърпаха натам, чрез продажен елит, който подкупиха, та да излезе, че "ние сами се натискаме".
В ЕС сме по една единствена причина - да ги кръводарим с 3-4 милиона млади българи. Това е целият замисъл, той е грабителски, умен, и е успешен. Много добре знаеха европейците, че влезем ли, и техните по-високи заплати ще създадат "демографска попма". Бяло, качествено, образовано население, което направо да се включи в обществото им. И знаеха също така добре, че този процес ще блокира самата възможност да ги настигнем. Като няма хора тук, като младите бягат, кой ще работи, кой ще създава бизнеси, кой ще търси пазари? Много добре го знаеха това - взимаме България, имаме 3-4 пъти по-високи заплати, младите ще дойдат. А без тях, тя няма как да ни настигне.
Ето това е заговорът срещу България.
Едно дете, за да се отгледа до 20 години, струва около 100 хиляди долара. Става на 20 и ти го взимат. Отива да работи на Запад.
Разходите за образование, здравеопазване, възпитание, отглеждане – остават за наша сметка. За тях - готовия работник, инжинер, научен сътрудник, лекар!...
2 милиона души са засмукани, това са 200 милиарда долара.
ЕС ни отпуска 1 милиард евро на година помощи, и половината си ги удържа със санкции, глоби и всевъзможни трикове.
Печалбата на ЕС от нашето „влизане“ е гигантска. Никога не може да ни компенсира с "фондове".
И паралелно с това вървят едни пропагандни НПО-та, които непрекъснато внушават какви боклуци сме, колко е зле тук, как никога няма да се оправим, и как единственото спасение е в "нормалните страни".
Ето това е цялата история на най-жалкия период за България. Този, след който тя вече няма да се съживи.
Процесът е общо взето приключен. Има още млади хора тук, но са под критичния минимум. Само след 10-15 години държавата ще колабира, под напора на 80% старци, очакващи пенсии и здравеопазване. Което няма кой да даде, защото младите са в Германия. И техните деца са там.
Изиграха ни. Ограбиха ни, дори внушиха на емиграцията да ни мрази. Българските емигранти са нещо като македонците. Не мразят нищо друго, повече от България.
Да се маха тая скапана държава, аз се измъкнах, няма да ИМ се върна там да им робувам. Загивайте, робове, аз съм германец, покорил съм света!
Това е обективното мислене, поне на повечето. Не ги виня. Пропагандната машина не е слаба, а те са обикновени хора. Тя машината за такива като тях е създадена.
Единственият проблясък на Истината е ако погледнем назад - в историята.
Помислите, не е ли могъл Хан Аспарух да мине на византийска служба? И да бъде посипан със злато, да стане висш аристократ, да живее в "цивилизования свят"?
Сигурно е могъл, но е имал дълг и към следващите поколения. Към нас. Нас нямаше да ни има, ако беше постъпил така!
Имаме ли ние дълг към следващите поколения? Дължим ли нещо на българите през 2200-та година?
Или дължим само на себе си. На настоящето?
В Германия дават по-големи заплати, значи отиваме там. Ние сме хора, искаме да живеем като "европейци". Какво ще стоим в тази "проклета" България. Престъпници, комунисти, мутри. Моята работа е в Германия. Тук съм човек, взимам 5000 евро, колегите ме ценят, изградих живота си...
И какво?
През 2200 година моите наследници няма да са българи. Ще са германци. България няма да има.
Ама мен защо ме има? Защото оня глупак Аспарух не е направил така. Направил е да има България. Вместо да мине на служба и да си уреди живота, той е воювал с Византия. За България! За да я има.
Той е имал дълг към нас, и го е изпълнил.
А аз - отивам в Германия! - тук съм човек, тук пазарувам. И имам Евра, с които да пазарувам...
Господи, защо така стана с нашата страна!
29.12.2018
|
На 4 януари т.г. бе отбелязана 145-годишнината от Освобождението на София. Празник на паметта, на благодарността на народа български към саможертвата на онези, които през бури, снежни виелици, куршумен дъжд и шрапнелен огън, проправяха пътя на свободата за България. Към онези, които повториха чутовния подвиг на гренадирите на Суворов през Алпите и през Арабаконак, в настръхналия зимен Балкан, увенчаха с непомръкваща слава великата воля и всеотдайност на руския човек, тръгнал да освободи от петвековен гнет своя брат – славянин.
След заупокойната молитва в патриаршеския храм „Св. Неделя“, след цветята поставени в знак на признателност пред паметника на ген. Гурко, кулминацията на събитието, както и друг път се е случвало, бе пред Паметника на Опълченеца. Пред него, на почетна стража, “с пушка при нозе“, бяха застанали гвардейци, а зад тях като неизтляващ аргумент на българската бойна слава – опълченците от неуморната дружина на Национално обединение „Традиция“. Маршова музика, глъч, грейнали погледи и цветя добавяха онзи щрих към празника, който винаги е карал всяко българско сърце да потръпва от величието и трагизма на българската участ. Някой би нарекъл това атавизъм на паметта и би се позовал на „ценностите на новото време“, на „новия цивилизационен избор“ и реалностите, с които той предопределя принадлежността ни към Европейския съюз и неговото истинско милитаристично измерение – НАТО, в пропагандния смисъл на понятието „страж на мира“.
Хората се суетяха, шушукаха помежду си, че се очакват високи гости и тъй като в първите редици не се забелязваха официални представители на посолството на Руската федерация, умозаключаваха с надежда, че закъснението според оповестения сценарий, е заради тях. Малко по-късно обаче се разбра каква е причината. Високият гост се оказа вицепрезидентът Илияна Йотова. При нейното появяване се забеляза известно оживление и в двете групи социалисти, които присъстваха на тържеството, почти единствени от политическия ни елит. Тук бе цялата парламентарна група на „БСП за България“, както и групата, начело с председателя на Стратегическия институт за национални политики и идеи – Калоян Паргов, който държеше в попремръзналите си ръце разкошен букет от бели хризантеми.
Председателят на СБЖ Снежана Тодорова откри тържеството и съвсем естествено даде първо думата на г-жа Илияна Йотова. И се понесе реч, вярна, и бих добавил аргументирана, та чак армирана, за приноса... на българските опълченци за осъществяването на българската свобода! От тази реч можеше да се запомни как ординарец докладва на ген. Гурко, че „турците бягат“, и че това се е случило на 4 януари, „ден в който София става свободна“, но че скоро „свободна ще бъде и България, и тя ще се появи на политическата карта на Европа и света“. И че „Днес сме пред този чудесен паметник, където са вградени 12 бронзови капсули с имената на 12 000 опълченци, които не пожалиха живота си, защото за тях най-важна бе родината и свободата“. Посочи се също, че „тук и е една кутия с пръст от Шипка, напоена с кръвта на опълченците. Тук е и една скала, от онзи чутовен връх, за да помним и ние, и следващите след нас, онези дни на безпримерен героизъм, в името на любовта към Родината“.
По-нататък, поелият накриво в своята иначе правилна реч вицепрезидент на Република България уточни, че сме се събрали, „за да отпразнуваме тази свобода и да сведем глави пред тези, които се жертваха“...
На това място множеството вече шумеше. Женски глас високо и дръзко попита кои са Тези, които са се жертвали? И защо не споменаваме Русия? Защо говорим за опълченците, които нямат конкретни заслуги за освобождението на София? Друг попита „докога ще премълчаваме истината и на кого е бил офицер ген. Гурко? И отряд от чия армия освободителна е командвал?“ Протестиращ мъжки глас подкрепи и двамата: „Правилно, правилно!“ Множеството се развълнува, а г-жа Йотова набързо обобщи, че „свободата нито може да се купи, нито да се подари. Да си свободен означава нещо друго!“ „Какво, какво, означава?“ – попита друг глас от множеството. „Преди ума там се нагласява сърцето“, - уточни г-жа Йотова, а тези думи бяха сякаш в отговор на онзи, който някак не на място, може би според нея, зададе въпроса: „Какво, какво?“
Разбира се, и за най-неизкушения в политическото говорене навярно в този миг ще да е било ясно, че така един вицепрезидент на Републиката не може да приключи своята реч. И тъкмо това чу множеството: „Свободата или я носиш в душата си, или оставаш роб. Тези българи я носеха и в сърцето, и в ума си, и затова я направиха възможна. ... Повече от всякога, продължи г-жа Йотова – имаме нужда от техния пример“.
Последното изречение ми се стори може би най-съществено и навременно. Вече от дълги години тече процес, в който грубо се пренаписва българската история, в която децата и внуците ни утре все по-трудно ще съзират истината и правдата за своя народ и неговия път през вековете.
Това обаче е дълга тема, а в случая бих искал да уточня, че преразказът на речта на г-жа Илияна Йотова не е заради някакво предпоставено неуважение към нея, нито към нейното важно участие в „Празника на София“, игнориран напълно от правилните властови фактори на Столична община. Нещо повече, допускам, че именно тя е воювала с конюнктурата на криворазбраните евроатлантически аргументи, че именно нейна е заслугата за „отпуснатата“ за участие гвардейска част, както и за самото провеждане на тържеството пред Паметника на Опълченеца. Но, Бога ми, лично аз бях наивно повярвал, че сградата на „Дондуков“ 2 отдавна вече е „проветрена“, че отдавна вече са „изчегъртани“ от нея дъха и духа на Петър Стоянов и на „ирландската пастирка“ Росен Плевнелиев, които така и не разбраха, че историята се е състояла, и че човешкото ни и национално достойнство изисква да бъдем честни към фактите и събитията в нея.
Да не споменеш Русия, да премълчиш саможертвата на нейните синове, да загърбиш истината, заради която става възможна българската свобода, да не уточниш кому е офицер ген. Гурко и отряд от коя освободителна армия е командвал, когато на 4 януари 1878 г. освобождава бъдещата българска столица на възкръсваща България, означава да бъдеш доброволен продължител на скудоумието и фалшификациите на Плевнелиев и на цялото презряно наемничество, отхранено от Сорос и от „Америка за България“, което не е спряло да воюва с правдата.
Иначе всичко казано от г-жа Йотова и за Шипка, и за Опълченците, и за паметника, и за капсулите с имената, и за ума, и за сърцето, са неща все верни, но те имат един съществен недостатък – осакатяват истината, правят я половинчата, отклоняват преднамерено паметта, защото са изречени не на място и не на време. И причината за това е пак в пустата тази Свобода, която или я носиш в душата си, или оставаш... не свободен, макар и вицепрезидент! А това е непростително. И е обидно и за паметта на народа, и за държавата! И може само да предизвика зле прикритото презрително одобрение на коолонизатора, но непременно ще наскърби честния човек и правдата.
Изглежда това разбираха и ораторите след г-жа Йотова, защото и Боян Ангелов, председател на СБП, (словото му публикуваме отделно) и Иван Таков, от името на градската организация на БСП, изказаха верни и правилни съждения, относно истината за този ден. Но както е казал поетът – „Народ е това! Не можеш сърцето му в шепа да хванеш!“
Той така и се разотиде – огорчен. Защото, не може и да има съмнение, по-добре от всички разбира, че във времена като днешните, истината не бива да бъде осакатявана с недомлъвките на несвободата и криворазбираната политкоректност.
Национален протест срещу еврото
На 3.12. т.г. (събота), пред Народното събрание в София, под звуците на български възрожденски и народни песни, под многобройни развети национални и на „Възраждане” знамена, както и издигнати плакати с надписи „Аз избирам лева“, „Не на еврото“, „Избирам българския суверенитет“, се състоя национален протест в защита и запазване на българския лев, организиран от ПП „Възраждане”. Членове и симпатизанти дошли от цялата страна, както и много граждани, се обединиха, за да кажат на народните избраници в Парламента НЕ на въвеждане на еврото и ДА на българската национална валута!
Председателят на ПП „Възраждане” и депутат в 48-то НС Костадин Костадинов напомни на множеството, че според доклада на БНБ страната ни не е готова за въвеждане на еврото. И че последствията от това, към което ни тласкат вече няколко български правителства, включително и сегашното, ще доведе икономиката ни до колапс. Шоковата инфлация, която се наблюдаваше в страните, отказали се от националната си валута, в първите години от влизането им в еврозоната, че и до днес, оказа негативно влияние на тяхното развитие. С въвеждане на еврото в България, сега, то няма да ни помогне да влезем в т.нар. „Клуб на богатите“, към който се стремят българските политици и олигарси, а ще доведе до още по-голяма инфлация и до още по-голямо обедняване на народа. Богатите ще станат още по-богати, бедните – още по-бедни. „Не искаме България да загуби своята българска валута, защото искаме страната ни да запази своята финансова независимост. Не искаме спестяванията и доходите на българите да бъдат ограбени, както през 1996 г. Много е просто - не искаме друга столица да ни управлява. Ако въведем еврото сега, България ще загуби целия си монетарен суверенитет.” - заяви лидерът на ПП „Възраждане“ Костадин Костадинов. „Много е странно защо нашите европейски партньори толкова много държат да ни вкарат в еврозоната, а не искат да ни пуснат в Шенген?”, - добави още той и попита защо никой друг в Парламента не задава този въпрос, освен „Възраждане“? „България им е нужна като територия - буфер между Европа и Азия, от която да изсмукват пари, хора, ресурси, полезни изкопаеми, всичко друго, но не и тук да има силна и стабилна държава.” „Как да направим правителство с партия, която прокарва тази убийствена за страната ни политика вече 12 години?“, попита риторично той.
От ПП „Възраждане” обявиха, че ще създадат Инициативен комитет за събиране на подписи за референдум за еврото. Въпросът, който ще предложат за допитването е: “Съгласни ли сте българският лев да се запази като официална валута в България до достигане на 90 процента от средноевропейските доходи?”.
Ето какво казаха някои от участниците в протеста:
„Тук съм, защото съм против еврото и за запазване на българския лев.“
„Дойдох на протеста, защото съм ЗА българския лев. Това е една от най-старите валути и най-стабилните в света.“
„Мисля, че няма да стане по-добре, ако минем към еврото. Обикновеният българин няма да живее по-добре. Видяхме какво се случи в Гърция, когато мина на евро, както и в други държави. Не само ние, и Унгария няма евро, доколкото знам.“
„Влезем ли в еврозоната, няма връщане назад! Това е път с вход, но без изход! Затова нямаме време за губене и трябва да спечелим тази битка заедно! Нека да покажем на ЕС, че не им искаме еврото! Да живее България!”
„Всички ние, които сме дошли тук, сме против въвеждането на еврото в България, тъй като това е последният белег за национален суверенитет.”
„Благодарим ви, Възрожденци, че защитавате правото на българите да бъдем информирани, да имаме право на избор и суверенитет.”
„Да запазим българския лев е много важно, защото обратното ще ни доведе до още по-голямо обедняване. Говорила съм с много хора в Германия и Италия, всичките са на мнение, че когато са приели еврото, са обеднели за един ден. Да не говорим за другите негативи в дългосрочен план. Надявам се евросъюзът да се разпадне, а партия „Възраждане” да защитава и отстоява интересите, правата и свободите на България и народа! Само те действат последователно, логично, с достойнство и уважение към народа, защото осъзнават, че са част от него, децата им са част от този народ и помията, в която живеем, благодарение на продажни политици, взели най-лошите решения за бъдещето ни, без да се допитват до народа.”
След Народното събрание, шествието се отправи към сградата на Представителството на Европейската комисия, за да чуят еврочиновниците исканията на протестиращите. По този повод лидерът на партията Костадинов отбеляза в профила си във фейсбук: „Днес искахме среща с представителите на Европейската комисия в България, за да си говорим за лева и еврото. Отказаха ни, защото точно в събота на обяд били много заети. Толкова заети, че бяха затворили сградата си. Оказа се обаче, че най-отгоре, на покрива, са издигнали украинското знаме. Това ми напомни челния украински опит за изнасяне на политици в кофи за боклук. Ето защо им оставихме една кофа, за да знаят какво ги чака следващия път, когато отидем при тях и отново откажат да ни приемат. „Възраждане” няма да допусне въвеждането на еврото в България! Повече нямам какво да добавя.”
Съпротивата продължава.
Глас народен, глас Божи!
|
