• Швейцария се оттегли
• Разрухата е нашето бъдеще
Коментарът, който представяме в превод от американското списание „Форийн полиси” (16.01.т.г.), не видя и няма да види бял свят в големите ни „независими” медии, защото противоречи на всички пропагандни измислици за политиката на Русия, Китай, САЩ и ЕС, с които ни заливат „евроатлантическите” трубадури. И защото Пол Крейг Робъртс предвижда краха на американската империя, поради нейния арогантен експанзионизъм, сдържан някога от Съветския съюз, и превърнал Вашингтон в седалище на най-корумпираното правителство на Земята, по думите на Робъртс. В този смисъл нашите медийни папагали може би нямаше да оставят без последствие факта, че тъкмо държавният секретар на САЩ при посещението си в София размаха пръст заради царящата у нас корупция. Както се казва, имало е от кого да се учат българските политически и икономически мошеници.
(право на отговор)
В бр. 34 на вестник „Нова зора“ има рецензия на монографията „Неоосманизмът и междуетническите отношения в България“ от Тодор Коруев. Рецензията като цяло е положителна. Радвам се, за което! Когато преди няколко години с проф. Ивайло Христов обсъждахме с каква тема да кандидатстваме за проект в УНСС, ми хрумна идеята, че неоосманизмът е много важна тема. Тази моя идея не е случайна. Аз съм български патриот. Така че не съм безразличен към опасността за поредно свиване на нашето землище и етническото ни прочистване от Източните Родопи и Лудогорието, към което ни тласкат неоосманистите и българските националисти. Благодарение на енергията и всеотдайността на проф. Ивайло Христов и на активното участие на другите двама колеги от УНСС, изследването се реализира. Радвам се, че дори един националист като Тодор Коруев харесва нашата монография. В неговата рецензия, обаче има остри обиди по отношение на някои мои текстове в книгата. Забавно е, че хвали други текстове, които също са писани от мен. А той казва, че са хубави, защото не са писани от мен. Да се смее ли човек или да плаче!?
В началото не мислех да отговарям на тази рецензия. По простата причина, че в нея няма критика на моите тези. А само обиди по отношение на моята личност. По късно, обаче, реших, да се възползвам от правото ми на отговор. Как?
Като дам с известни съкращения два текста от мои монографии.
Надявам се да разберете, уважаеми читатели, откъде идва враждата между нас, българските комунисти и българските националисти. Защото ние, българските комунисти – интернационалисти и патриоти, дадохме хиляди жертви, опитвайки се да попречим на националистите да подложат на изтребление българския народ и да предизвикат етническото ни прочистване от изконно заселени с българи, територии на Егейска Македония и Източна Тракия. Не успяхме да им попречим нито за едното, нито за другото, в периода 1912-1918 г. Поколението на моя дядо беше подложено на изтребление и етническо прочистване. Когато, обаче, дойде редът за изтребление на поколението на моя баща и етническо прочистване, ние, българските патриоти, реализирахме частичен успех. Българските националисти подложиха на изтребление поколението на баща ми. Но благодарение на нашата борба против фашизма, България остана в своите граници.
И така:Ролята на българския национализъм за междуетническите отношения в България в периода от Освобождението до 9.09.1944 г. Два мита!?
В периода от Освобождението до 9.09.1944 г., българският политически елит се намира под влиянието на идеологията на национализма. Това, от една страна, изиграва положителна роля:
А. Защото национализма е мощен фактор за подготовката и Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Мощен фактор е за извоюване на победа над сръбските войски, нахлули в България след Съединението.
Б. Защото мобилизира и мотивира българския елит за съпротива по време на преврата, организиран срещу княз Александър Батенберг от руския царизъм през 1886 г. Българският политически елит, въпреки русофилството на по-голямата част от българския народ, успява да се откъсне от влиянието на руския царизъм. Друг е въпросът, че впоследствие попада под влияние на Германската империя.
От друга страна, обаче, българският национализъм изиграва отрицателна роля за развитието на междуетническите и междунационалните отношения и съдбата на българския народ. Защо?
Защото насажда сред българското население предубеждение и омраза към другите балкански народи – гърци, сърби и турци. Насажда омраза и предубеждение и към останалите в Родината си български тюрки.
Защото българският национализъм предизвиква като своя противотежест турския национализъм.
Защото българският национализъм вкарва страната ни в унищожителни войни, свили двойно нашето землище.
Защото българският национализъм предизвиква етнически прочиствания на българите в смесени райони.
Защото българският национализъм предизвиква няколко етнически прочиствания на българските турци. Което влоши междуетническите отношения. А освен това се отразява крайно негативно на българската икономика.
Защото българският национализъм „привиква“ българския национален капитал към увеличаване на печалбите, чрез периодично изтребление на българската нация, а не чрез търсене на диференциална печалба. Т.е., не чрез „нови комбинации на производствените фактори“. А чрез брутално понижаване на стойността на работната сила, на цената на труда, използвайки войни, за да подложи българския народ години наред на мизерия, глад, нищета, епидемии и пр. По такъв начин „привиквайки“ българския народ към няколкократно по ниско ниво на потребление, изтребвайки болните, сакатите, възрастните и пр. българи, управляващата класа намалява производствените разходи на едрия капитал за работна сила и многократно увеличава неговите печалби.
Защото българският национализъм създава митове, които „разяждат“ българското национално самосъзнание. Например мита за „турското робство“.
Много популярен и до днес е митът за „турските зверства в Батак“. Самото Баташко клане не е мит. То е факт. Но този факт се представя от официалната историческа наука по превратен начин. Представя се като зверства на турците над българите. А това е лъжа. Кланетата са извършени от башибозук. Основна част на башибозука са помаци от околните села. Предвождани от помака Ахмет ага Барутанлията. Баташкото клане е позорна страница в българската история. Българи-мюсюлмани по дивашки, зверски начин колят българи християни. Вместо този факт да се осмисли и да се търси начин за помиряване на наследниците на българите-мюсюлмани и българите-християни, българските историци прехвърлят вината от болната глава на здравата. Не сме виновни ние, българите, за зверствата, а са виновни „турците“.
Именно нежеланието да се признае, че по време на априлските бунтове 1876 г. едни българи са клали други българи, и да се търси помирение между наследниците на жертвите и палачите, стои в основата на липсата на чувство за българска идентичност на българите-мюсюлмани. Политиката на българската държава е крайно непоследователна към българите-мюсюлмани. На няколко пъти насилствено са им сменяни турско-арабските имена. А след това са връщани. Людмил Георгиев много точно говори за трагичната историческа съдба на помаците. „В психологичен план трагизмът на помаците се свежда до исторически възпроизвеждащи се кризи в търсене на тяхната собствена идентичност, а нито държавата, нито историците, нито българите, нито турците, са им помагали и им помагат за преодоляване на тези кризи, защото всеки императивно е настоявал, че те са точно определено нещо, съзвучно със собствените им временни интереси… С други думи, могат ли помаците да се чувстват равноправни български граждани, при положение че непрекъснато им се внушава различността, онази двойственост между език и религиозна принадлежност?“ Отговорът е, естествено че не могат!
Непоследователна е политиката на българските правителства, както към българите-мюсюлмани, така и по отношение на българските тюрки. Правят се редица опити за насилствено изселване и преименуване, както на едните, така и на другите.
Етноцентризъм и национализъм
Идеологията на повечето от борещите се за създаване на централизирана национална държава, политически движения, е национализмът. В неговата основа лежи една дълбинна нагласа на индивидуалната и колективната човешката психика – етноцентризмът.
Етноцентризмът - това е рефлексът (нагласата, предразположеността и пр.) да се съди за другите култури от позицията на своята собствена култура. Етноцентризмът е естествена социално психическа нагласа на всеки човек. Хората имат нагласа да считат своята култура за единствено "истинска", "правилна" и т.н. За индивида неговата народност, етност, група и т.н. имат особена ценност. Индивидът е склонен да подценява и дори презира ценностите, обичаите и традициите на другите народности, етноси и групи. Етноцентризмът е предпоставка за възникване на ксенофобия, т.е. враждебност и омраза към всичко чуждо. Възникване на реални икономически, политически и пр. противоречия между различни етноси и нации може да доведе до появата на шовинизъм и до разпалване на етнически или международни войни.
Национализмът е идеология и политика, имаща своите корени в етноцентристките нагласи. Тя възпитава в любов към родината и нацията, но и в предубеждение, пренебрежение, високомерие и дори омраза към другите нации, народностти и етноси. Патриотизмът е идеология и политика, която също възпитава в любов към родината и нацията. Но тя не насажда предубеждение и омраза към другите нации и етноси. В България, по време на национално-освободителните борби, патриоти са били В. Левски, Л. Каравелов и Хр. Ботев. Но повечето от активистите на националосвободителното движение са били националисти. Тогава национализмът е изиграл положителна роля, защото е бил мобилизираща сила в борбата за освобождение от османската власт. Това се отнася и за другите балкански национализми - сръбския, гръцкия и румънския. Най-късно на Балканите възниква турският национализъм – след поражението на османците в Първата световна война. И затова турците най-късно извършват своята националноосвободителна революция и се освобождават от властта на османлиите.
След националното освобождение от османците, обаче, балканските национализми започват да играят отрицателна роля. За България доминацията на националистически партии в политическия живот е една от най-съществените причини за участието ни в четири войни – Балканската, Междусъюзническата, Първата световна и Втората световни войни. Те завършват с национални катастрофи. Българският народ търпи години наред глад, лишения, мъки и тегло. Стотици хиляди са убитите и осакатените. България губи значителни територии, населявани основно от българско население. На тези територии българското население е или насилствено изселено в България, или насилствено асимилирано. Ние, българите, в определени периоди също сме прилагали политика на асимилиране на тюркското малцинство, както например беше през 80-те години на ХХ век (безуспешно).
През 90-те години на ХХ век, балканските национализми – сръбски, хърватски, бошняшки и др., предизвикаха няколко войни на територията на бивша Югославия. Резултатите от тях са също мъки и тегло, жертви и лишения, и етнически прочиствания.
Крайна форма на национализъм е шовинизмът. Това е войнстващ национализъм. Като идеология той насажда злоба и омраза към съседните нации и народи. Като политика се стреми към разпалване на войни.
След възникването на първите национални държави, утвърдилата господството си буржоазия винаги е имала афинитет към националистическата идеология и политика. Това продължава и сега. На какво се дължи този афинитет?
а) Във всеки национален елит има радикални фракции, които се борят за властта използвайки насилствени, извън конституционни средства. Някои от тях са готови да разпалват националистични страсти, защото това е най-лесния начин да си създават социална база – да не забравяме, че етноцентризмът е един от най-дълбинните и лесно възпламеними рефлекси на хората. В условията на криза буржоазията започна да финансира подобни фракции – така е с фашистката партия в Италия и с националсоциалистическата в Германия. Причината e, чe според национализма, нацията е вътрешно обединена цялост, която се бори срещу външни врагове. Следователно борбата на работниците срещу капиталистите разединява и отслабва нацията. Хората и партиите, които разединяват нацията трябва да бъдат унищожавани. Ето защо едрият капитал финансира националистическите партии – например националсоциалистическата партия на Хитлер, с тези пари се плаща на „щурмовите отряди” и те „завоюват улицата”, т.е., унищожават организираното работническо движение.
б) Национализмът е отлично идейно оръжие за подготовката и воденето на завоевателни империалистически войни. Възпитавайки чувство за превъзходство на собствената нация, той става морална опора за агресивна външна политика. Национализмът е идеология, чрез която в борбата си за преразпределение на колониите и пазарите, страни от втория ешелон на капитализма, с лидер Германия, разпалиха Първата и Втората световни войни. Тези войни донесоха неизброими страдания и десетки милиони жертви, предизвикаха колосални разрушения и унищожение на значителна част от производителните сили на човечеството.
В заключение искам да отбележа следното. В края на ХХ и началото на XXI век, в много европейски страни националистическите партии увеличиха своето присъствие и тежест в политическия живот. Например в България управляващата след изборите за 41-во Обикновено Народно Събрание партия – ГЕРБ, е националистическа. В този парламент има още две националистически партии – „Атака“ и „Ред, законност и страведливост“. „Синята коалиция“ също се заиграва с национализма. На БСП официалната идеология не е националистическа, но нагласите на електората са националистически. От тогава – до сега, в българския парламент винаги доминират националистически партии. Парадокс е, че в парламента има само една българска патриотична партия – „Движение за права и свободи“. Но нейният елит и електорат са от български тюрки, а не от етнически българи. Позорно е, че ние, етническите българи, досега не сме създали поне една българска патриотична партия. Почвам да се съмнявам, че ние, етническите българи, можем да създадем българска патриотична партия. Дано съмненията ми се опровергаят!
|
Какво имаме, какво нямаме и какво да правим?
 Почти неусетно изминаха почти 30 години от датата 10 ноември 1989 г. Тази година ще бъде юбилейна и за нея много ще се говори – за това какво имаме и какво нямаме днес при капитализма в сравнение със социализма в България. Нали преди 30 години хиляди скачаха „Кой не скача е червен!“, ревяха по площадите и пееха как времето било тяхно и как 45 години им стигали, как социализмът бил „комунизъм“ и „тоталитаризъм“, а сега влизали във възможно най-светлото „отворено общество“, защото капитализмът бил демокрация, свобода, права и свободи. Така нар. от тях „комунизъм“ беше обявен за универсалното зло, за всички беди на човешката цивилизация от зората на нейното съществуване, макар че през последните години в устата на днешните нашенски десни и либерали той започна да си дели първенстващото място в лигата на злодеите с Русия и Путин. Но и това е така, защото според тях Путин бил „комунист“.
Всуе 30 години „наваксваме“
В този контекст се зачудих
какво нямахме по времето на социализма, което имаме днес в условията на капитализъм.
Първото, което си имаме е един дълъг набор от наркомания, проституция, циганизация, чалгаризация, престъпност, убийства, грабежи, корупция, мутри, бандити, глад, масова емиграция, вредни храни, алкохолизъм, стрес, работещи бедни, просяци, скитници, мизерстващи пенсионери, което през последните 30 години са довели до изпаряването на близо 2 млн. човека от България, страната е в демографски колапс и прогнозите са, че ако тенденцията се запази такава до няколко десетилетия е възможно държавнотворческият български етнос да е малцинство, а християнството периферна религия, заменени от някаква амалгама от турци, цигани и емигранти от Близкия изток и Северна Африка. Парадоксалното е, че „деспотичният“ социализъм, умъртвявал и хвърлял в лагери хора за удоволствие и ял малки деца за закуска за 45 години увеличи българите от 7 на 9 млн., а милият, добричък, ни лук ял, ни лук мирисал капитализъм ни върна под 7 милиона само за по-малко от 30 години.
Второто, което си имаме в условията на реставриран капитализъм, но нямахме по времето на социализма, са корумпирани политици и олигарси, които поддържат ниски заплати, годишно крадат от българския народ милиарди левове, които с пропуснатите ползи в резултат на корупция, монополи, картели, обществени поръчки и пр. достигат поне няколко стотин милиарда за периода на целия преход. Спомнете си само как държавна собственост за стотици милиарди, създадена от и принадлежаща на всички българи, беше разграбена за по долар парчето. Периодът остана известен в историята на България с понятието „криминална приватизация“, но криминалитетите и днес заемат високо престижни длъжности с полагаемите им се за ограбването на България тлъсти заплати.
Третото, което си имаме в условията на капитализъм, но нямахме при социализма, са монополистите. Имахме един държавен монопол, който всъщност беше обществен монопол в полза на цялото общество. Днес имаме ЕРП-та, вода, топлофикационни дружества, горива и каквото там можете да се сетите, които скубят десетки пъти повече пари от нас в сравнение със социализма, след което изнасят печалбите. Същото трябва да се каже и за големите западни вериги, които ни продават по-нискокачествени стоки в сравнение със Запада, нанасят удари по българските производители и след това изнасят печалбите в чужбина. Всеки похарчен в тези вериги или даден на монополистите лев вече е завинаги безвъзвратно изгубен за България. А това са милиарди левове годишно.
Четвъртото, което си нямахме при социализма, но имаме в условията на реставриран капитализъм, трябва да свържа с директивите на новия „голям брат“ към компрадорската политическа класа у нас. То не бяха милиарди, които мизерстващият българин, броящ иначе всеки ден стотинките в джоба си, хвърли по американски ТЕЦ-ове, златни концесии, безцелни конфронтации с Русия и санкции, спрени енергийни проекти, безплатни бази, Ф-16 и какво ли още не. Те Щатите затова са впрочем богати – защото нагло крадат от останалия свят чрез неоколониалните елити, които поставят там. Да си спомним, че Тръмп най-напред поиска мексиканците да дадат 5 млрд. и изградят стената помежду им, но те се опънаха. Да дойде да ги поиска от нашите управници и ще види колко чевръсто те ще ги извадят от джоба на българина, след което ще обяснят на въпросния българин как нямат пари за него.
Петото, което си нямахме при социализма, но си имаме при капитализма е престъпна държава.
Държава, която краде чрез косвени данъци от бедните, но слага плоски и дори никакви данъци на богатите. Държава, в която прокуратурата е толкова лицемерно престъпна, че повдига обвинения срещу едно от лицата на опозицията, защото е изнесла данни за корупция. Държава, която може да открадне 1,4. млд. лв. от здравето на българите и да съдейства активно за ограбването на незнам си колко милиарда от КТБ. Държава, която унищожава животните, поминъка, живота на хората. Държава, в която не могат да те излекуват или погребат, ако не си платиш.
Шестото, което получихме в условията на реставриран капитализъм е така бленуваният за цяло поколение българи ЕС. Но и той основно се занимава с това да ни граби, да легитимира послушни и корумпирани елити. Честно казано не знам колко точно получаваме под формата на еврофондове, но то няма и голямо значение, тъй като и без друго основно се краде. Но пък знам, че изобщо не плащаме малко на ЕС под формата на всякакви измислени глоби за щяло и нещяло, вноски в европейския бюджет, затворени блокове в АЕЦ „Козлодуй“, неадекватно за българските условия политическо и икономическо законодателство, председателства, квоти, идиотски разпределени субсидии и изобщо по уйдисване на акъла на Брюксел и Берлин. Само чрез заграбения човешки капитал от България европейският капиталистически център е изсмукал десетки пъти повече средства отколкото сме получили чрез европейските фондове. Но и това му е малко, та сега се опитва да ликвидира цял един отрасъл на страната ни – транспортния, за да обогатява своите олигарси.
Седмото, което получихме в условията на реставриран капитализъм, но нямахме по време на социализма, са соросоидни, американски, турски, ислямски и всякакви други фондации, финансирани от външни фактори и преследващи външни и пагубни за България интереси. В резултат на тяхната иделогическа манипулация голяма част от българите са с неолиберално дрогирано съзнание. Останалите изпаднаха в едно безумно състояние на духа, което тотално унищожи субективният фактор, така важен за развитието на всяка една държава. Образованието, здравеопазването, културата, изкуствата, моралът, науката се ръководят не от държавата, както е по времето на социализма, а от пропагандно-идеологическите структури на мрежа от НПО-та и медии, обслужващи чужди интереси.
Осмо и особено важно нещо, което нямахме по време на социализма, но си имаме в условията на реставриран капитализъм, това е НАТО. Заедно с НАТО имаме и американски бази у нас, унищожена армия, ставаме прифронтови държави, водим хибридни войни, а някои политици ни пращат да се бием с Русия. Заедно с НАТО си имаме още мигранти, терористи, контингенти, избити български войници зад граница в името на чужди каузи. Оказва се, че социализмът е осигурил половин вековен мир на планетата, а капитализмът само за няколко десетилетия успя да превърне света в един кипящ казан. А нас българите ще ни пратят за пушечно месо. Нали затова ни направиха прифронтова държава.
Няма обаче да е честно, а още по-малко коректно
да посочвам само това което при социализма сме нямали, а днес имаме. Трябва да бъде посочено и какво сме имали при социализма, но днес си нямаме.
Първото, което имахме при социализма, но нямаме днес е земеделие. Първо решихме да го разпарчетосаме на малки парченца, да го заграбим и ликвидираме с „ликвидационни съвети“, изпращайки така милиони хора на улицата и поставяйки началото на процесите на циганизация. А от началото на нашия век решихме да го окрупним в ръцете на няколко десетки олигарха, които трупат милиарди от субсидии и правене на нищо, а плащат мизерни стотинки под формата на рента на собствениците. Зеленчукопроизводството пък съвсем го забравихме, защото там условията са такива, че олигархизацията е по-труден процес, а обработката на земята значително по трудоемка.
Второто, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при капитализма е индустрия. Всичко беше разграбено, унищожено, разкостено, сринато със земята. От индустриална сила България се превърна в суровинен придатък за богатите западни икономики, които така ни грабят посредством съвременните форми на неоколониализъм – чрез нископлатената работна сила и минималните данъци, чрез ликвидация на всичко, което може да ги конкурира, чрез грабеж на хиляди учени, лекари, инженери и други специалисти. В контраст с това в условията на държавен социализъм България не само, че не е суровинен придатък, но сама извлича технологии и патенти чрез научно-техническото разузнаване от капиталистическия център, а в същото време получава на символични цени и често безплатно ресурси от СССР.
Третото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме днес, е армия. Армия, която представляваше заплаха за Турция и Гърция взети заедно, а днес прилича на една весела дружинка. Разкостихме я и нея, за да ни пази НАТО и за да купуваме оръжие от НАТО, за да сме беззащитни и несуверенни мижитурки в ръцете на новите господари.
Четвъртото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при реставрирания капитализъм е образование. Днес образователната система бълва предимно неграмотност и посредственост, подчинена на изискванията на всякакви чужди фактори. Самата държава е дотолкова абдикирала, че предпочита да плаща на частни училища, които да учат момченцата, че са момиченца, но не и да поддържа държавните училища, предпочита да плаща на чужди фондации да правят учебниците, но не и сама да прави учебниците. В резултат на това Левски и Ботев се оказаха терористи, а 5 вековното турско иго се оказа „мирно и съвместно съжителство“. И както през турското робство плащаме „кръвен данък“ – около 10% годишно най-добрите завършващи средно образование ученици са заграбвани от западните държави и обучавани там, за да обслужват техните икономики, повечето от тях забравящи за род и родина.
Петото, което имахме при социализма, но нямаме при капитализма, е здравеопазване. Безплатното здравеопазване се превърна в търговска дейност. Днес хора в уж европейска България измират, защото нямат пари, защото здравето не е социална дейност, а бизнес. Бизнес, който превърна човешкия живот в обект на покупко-продажба, или както е модерно да се казва у нас в „алъш вериш“.
Шестото, което имахме при социализма, но нямаме днес, е сигурност. Всеки във всеки един момент може да бъде ограбен, пребит или убит, а новините ежедневно ни заливат с десетки такива случаи. Самите полиция и прокуратура са до такава степен прогнили, че човек не знае дали по някое време няма самите те да му спретнат нещо. Хората се заключват с по няколко ключалки, а милионерите си живеят в изолирани от страхотиите на големия град или малко село затворени градчета.
Седмото, което имахме при социализма, но нямаме в условията на реставриран капитализъм, е справедливост. Липсата на справедливост се превърна в базов проблем на българското общество. При това не само липсата на правно-юридическа справедливост, но и на социално-икономическа справедливост. Затова юридическата справедливост за бедняка е една, а за богатите олигарси и корумпирани политици, които ограбиха построеното от социализма и продължават да крадат с пълни шепи е съвсем различна.
Осмото, което имахме по времето на социализма, но което нямаме в условията на реставриран капитализъм е държава. Парадоксално е как от една страна имаме, престъпна държава, а от друга нямаме държава. Всъщност, не е толкова парадоксално. Обяснението е в това, че когато става дума за нещо престъпно държавата ще го направи, но когато е за нещо полезно абдикира и започва да ни обяснява как не може. Ми няма да може. Едно е да крадеш от народа, а съвсем друго да решаваш проблемите му, когато си делегирал всички въпроси на пазара, олигархията, монополите, соросоидните организации, Брюксел, Вашингтон и Анкара. А като нямаме суверенна държава, а вместо това имаме политици, които 30 години козируват и служат на чужди интереси, то нямаме и достойнство. Нямаме и бъдеще.
И стигаме до общото. Тогава имахме партия-държава и сега имаме партия-държава. Тогава имахме Бай Тошо, а сега имаме Бате Бойко. Тогава бяхме зависими от един „голям брат“, срещу което получавахме ресурси, а сега сме зависими от друг „голям брат“, който извлича ресурси. Тогава имахме сливане на икономическа и политическа власт в интерес на обществото, а сега имаме сливане на политическа и икономическа власт в интерес на олигархията. Тогава имахме авторитарно управление и сега имаме авторитарно управление.
Смисълът на казано до тук е да да направим два извода.
Първият е, че всичко онова, което се случва днес у нас и по света не е продукт на социализма, а още по-малко на никога неосъществилият се комунизъм. То е от началото до самия си край продукт на капитализма и на неговият вечно съптътстващ го брат близнак колониализма. Противоречията на капитализма с неговия постоянен стремеж за печалба и извличане на евтини ресурси на всяка цена и новата индустриална революция, свързана с радикални промени в производителните сили и производствените отношения, с промени в глобалното разделение на труда, със земетръсни процеси в недрата на самия капитализъм налагат пренаписване на правилата преди цялата конструкция да се е срутила, помитайки всичко след себе си. При по-предишната подобна криза на капитализма се стигна до две световни войни, отделяне на социалистическия блок от капиталистическия център, Студена война и установяване на кейнсианската социална държава на Запад, разрушена след 1970-те от неолибералния глобален капитализъм. Само че през първата половина на 20-ти век човечеството далеч не разполага с разрушителния потенциал, с който разполага днес. Съдейки от този ценен, но по всичко изглежда ненаучен урок, от самата спонтанна и разрушителна природа на капитализма, от това че отново имаме претендент за световна хегемония, че отново се разпределят сфери на влияние, не искам дори да предположа опасността да се премине към нов стадий с цената на безпрецедентни за човешката история разрушения и жертви, каквато е тенденцията в момента. Така че, ако капитализмът не си реши проблемите, чак тогава те може да станат проблеми на социализма. Макар че към днешна дата ми се струва, че проблемите на капитализма стават проблеми на фашизма и нацизма, които пък от своя страна са сериозен проблем за социализма.
Вторият е, че самите ние трябва да намерим своето място в новата глобална архитектура. Да инвестираме не в магистрали и стереопор, а в наука, технологии и производство. Да се кланяме не на новия „голям брат“ и останалите „по-малки братчета“, а да вземаме решенията си в София. Да разпределяме обществения ресурс в полза на обществото, а не в края на годината да се разпределят безотчетни милиарди към олигарси, докато милиони пенсионери мизерстват като кучета. Да сме равни пред закона, а не едни закони за джендъри, други за политици, трети за олигарси, четвърти за полицаи, прокурори, цигани, сульо и пульо. Да спрем да даваме богатствата си на чужденците, докато ние се храним с трохите, а да ги върнем на държавата и да ги използваме за благото на всички. Да поставяме на първо място собствения си интерес и едва след това на другите. Да вземаме повече данъци от богатите и по-малко от бедните, а не като сега цялата данъчна тежест да е върху бедния работещ. Да възстановим добрите си и приятелски отношения с Русия. Да поискаме съвместно с други страни компенсации за ограбения от капиталистическия център човешки капитал. Да развалим всички, ощетяващи държавата и хората приватизационни сделки и концесии, след което да съдим виновниците не само на думи, но и на дела. Да върнем държавата в образованието, здравеопазването, културата, науката и да разберем, че там се формира човекът както като социално същество, така и като производителна сила. Както и още много други неща. И най-важното – да разберем, че сега се раздават картите на играта и дори най-малкото изоставане може бъде фатално, а ние продължаваме да вървим назад. Затова трябва да наваксваме, а за да наваксаме ни трябват държавата с нейния ресурс и народа с неговия потенциал. Не ни трябват соросоиди и чужди агенти, които да ни казват, че социализмът е виновен и че който не смята така е „комунист“.
Дори само заради това, че техните приказки ме направиха социалист. И подозирам, че не съм единствен.
Старо правило е, че новопокръстените в дадена вяра са по-ревностни в изпълението на нейните обреди и канони от староверците. А че е така, го доказва почти религиозната евроатлантическа ревност на нашите днешни министри, които са се превърнали в обикновени клакьори на Големия брат.
Особено активен в това отношение е външният ни министър Даниел Митов. На всеки международен форум той се изявява като най-яростния привърженик на твърд курс към Москва. На проведеното специално заседание на европейските външни министри той не само подкрепи безрезервно създаването на специална „антируска“ телевизия, която да отразявала „обективно“ случващото се в Украйна, но и настоява за нови икономически санкции против Русия, въпреки че все повече европейски страни се отнасят резервирано и към досега наложените. Съвсем разумно впрочем - понеже са на мнение, че руската страна е доказан и надежден партньор, който е от голямо значение за ЕС.
|
