Нова Зора

„Кабинетът е обречен ако не оттегли предложението си за пенсионна реформа” – каза съпредседателят на „Реформаторския блок” Радан Кънев в средата на миналата година. Тогава зад скандалните промени, предложени от ГЕРБ, твърдо застана „най-евроатлантическата партия” ДПС, формирайки с партията на Бойко Борисов така нареченото тематично мнозинство. Въпреки че депесарите бяха „помолени” лично от Борисов да не подкрепят второто му правителство, та да не пришивали ГЕРБ към тях.

Ябълката на раздора между ГЕРБ и „присъдружните” партии от четворната управляваща коалиция бе намерението на икономическия екип на водещата партия да „одържави”, тоест да вкара в бюджета на НОИ, парите, натрупани в частните универсални пенсионни фондове.

Точно както навремето Симеон Дянков - като вицепремиер и министър на финансите в първото правителство на ГЕРБ - вкара резерва на НЗОК във фискалния резерв на държавата и те „изчезнаха” - също като парите на вложителите в КТБ.

• С атентата в Берлин се провали жалката социология на извинението

- Какво мислите за атентата в Берлин?

- Повече от всякога се намираме в трагизма на повторението. Онази нощ в Берлин бе поредната реплика на голямото земетресение на земята на цивилизацията, каквото беше 11 септември 2001 г. Рухването на Световния търговски център си остава встъпителната атака. Тя беше най-поразителната и най-смъртоносната, но оттогава ужасът се връща отново и отново като сезоните, на редовни интервали. Лондон, Мадрид, Париж няколко пъти, Брюксел, Орландо, Сан Бернардино, днес Берлин. Репликите следват една след друга, но за Германия това е бойното кръщение, мащабен атентат, който я поставя на първа линия.

От месеци насам тревожните сигнали се умножиха, нападенията с ножове, неуспешните атентати, без да забравяме онзи агент от германското разузнаване, тайно приел исляма, който работел за “Ислямска държава”, като в сценарий, достен за сериала Homeland. Най-лошото се случи и може да се повтори.

Тази касапница е и поражение на всички обяснения, с които ни проглушиха ушите за френските причини за тероризма. Казваха ни, че Франция е мишена заради “тоталния” лаицизъм, заради законите за 2004 и 2010 г. за фереджетата, заради случая с буркините. С други думи, ако сме били по-либерални, никога нямало да страдаме от такава враждебност. Разбира се, Германия участва скромно в коалицията в Ирак. Но тя няма нашето колониално минало в мюсюлманския свят. Тя е мултикултурно общество, там бурката не е забранена, дори и да се очертава закон в тази посока, и въпреки това джихадистите я удариха. Пропадна цялата жалка социология на извинението, която изпълва страниците на нашите вестници или на американската преса. Тя предполага рационалност на тероризма, която не съществува. Единствената причина за джихадизма е да унищожава всеки, който не е радикален мюсюлманин.