Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ТЕХНИКИ НА „КУЛТУРНОТО” МАРОДЕРСТВО

Е-поща Печат PDF

Литературният код на македонизма


След като стана ясно, че България  спира  приемането на  Република Северна Македония в Европейския съюз, възникна естественият въпрос какви са  причините за тази сериозна стъпка  спрямо нашите роднински съседи? Едно от най-сериозните възражения е, че РСМ не изпълнява Договора за добросъседство между двете страни от 2017  г. В  него са  предвидени   клаузи за нормализиране на отношенията,  отнасящи се  до историческите фалшификации и „езика на омразата”, върху който се изгражда националната идентичност в съседната нам държава; до претенциите за наличие у нас на някакво уж  „македонско малцинство”; до съдържанието на учебниците и пр.

В Договора обаче, поради недоглеждане  или проявена излишна „деликатност”  от българска страна,  е пропуснат един изключително важен и сериозен проблем. В продължение на десетки години,  в бившата югославска република  и днешната северомакедонска  държава,  т.нар.   „идентитет” на „нацията”, се изгражда чрез фалшификация на  културната история; присвояване на артефакти;  „македонизиране” на българския фолклор;  кражба на писатели;  унищожаване  на църковни фрески, паметници на средновековното българско изкуство и пр.

В поредица от няколко публикации на писателя журналист Борис Данков ще запознаем нашите читатели с литературните кражби и мистификации, „прекръстването” на български книжовници, инкриминирането на възрожденски писатели и пр., от  „интелектуалните”  македонисти край Вардара. При това въпросните публикации са  основно  върху издадената  в Скопие преди няколко години 135-томна  литературна поредица  „Македонска книжевност”.  Можем само да се досетим какво „присвоително творчество”  са проявили  в продължение на повече от половин век множеството  идеологически подковани  екипи от лингвисти, компаративисти, писатели и надъхани „естети” от Скопие. Но за тази част от   „културните”  кражби  в съседната нам държава, следва да се произнесат съответните български  специалисти, които вместо срамежливо да си крият главите в пясъка, би трябвало да назоват истината докрай, за да няма „скрито-покрито” в отношенията между нашите  „братски страни”…

От този брой започваме поредицата „Литературният код на македонизма“. Авторът Борис Данков, поет и журналист, не се нуждае от представяне за читателите на „Нова Зора“. Прецизността на неговите изследвания и този път не оставя никакъв шанс на „културните“ и литературни мародерства.


Зора



Или как в Скопие използват художественото слово за... политически цели?


Очеваден пример в това отношение е издадената през 2009  г. в Скопие 135-томна поредица "Македонска книжевност", чиято идея е да се легитимира пред света не само т.нар. македонски книжовен език, но и да представи едно внушително (десетвековно !??) "македонско" литературно "наследство"! Поредицата  бе преведена от „македонски” и тиражирана по света на английски, френски, немски, руски, арабски и китайски език, в продължение на няколко години.  В това мегаломанско издание, чрез лъжи и манипулации български книжовници и писатели от миналото, са присвоени и представяни като "македонски" или "двудомни".  Налице са скандални   посегателства върху фолклорното ни наследство;  обсебванни са старобългарски автори и ръкописи. В  поредицата  са включени  нови  художествени "шедьоври" на омразата, сътворени от македонски писатели - с обидни квалификации и исторически инсинуации против нашата страна. В  изданието  се  реанимират  антибългарски стереотипи и писания от титовистко-югославското  минало, които се предлагат едва ли не като образец на литературна историография.

Интересни са  методите и начините, с които скопските компаративисти "преработват" българската литература и фолклор за нуждите на... македонизма. Не на последно място - любопитно е как надъханите идеологически последователи  на титовисткия  шовинизъм,  продължават  да използват  литературното слово за политически цели.

Историческите  фалшификации

са обикнат похват на скопските лингвисти и филолози, литературни историци, още от 50-те години на миналия век, когато в бившата югославска република, под ръководството на  титовистката  антибългарска пропаганда, се обогатяваше и развиваше  идеологическият инструментариум на македонизма. Тогава целта беше една - като се използват лъжи и преиначавания на историческото и културно минало - да започне "изграждането" на нова национална "идентичност", като изконното българско население във Вардарска Македония постепенно да бъде откъснато от своите етнически корени. По-късно, ако не и успоредно с това, се пристъпи към присвояване и "македонизиране" на историческото минало, към поголовна кражба на "артефакти", на книжовници и писатели с "македонско потекло".

Ярък пример в това отношение е въпросната поредица. В нейните първи томове (пък и не само там) безогледното фалшифициране на исторически факти и събития е част от "стила" и "научния" инструментариум на авторите и съставителите. Ето само някои примери:

Според том I "Македонска книжевност IX-XVIII век" - в Македония било имало "X-вековен книжовен исторически процес" (с. 17-18) - твърдение на съставителя Илия Велев. Да, имало е, но той е български, по простата причина, че "македонска книжевност" реално съществува едва след 1945 г.  Пак в същия том: "в Македония през Средновековието било имало "славяномакедонски език" (с. 10). Подобен език никога не е съществувал. "През 893 г. св. Климент и св. Наум се били отдръпнали (!) от Преславската книжовна школа, поради конфликт с цар Симеон" (с. 11) - това си е чиста измислица на съставителя. "Епископ Константин Преславски бил един от най-изтъкнатите македонски химнографи" (с. 148) - български: да, но по негово време липсва "македонска" химнография.

В том II "Възраждане в Македония", според съставителя Георги Сталев "Паисий Хилендарски в "История славянобългарска", бил написал и... "дял от историята на македонския народ" (с.10), което ще рече нещо като "История славяномакедонска"!  Пак там: "книгите на Йоаким Кърчовски били първите печатани македонски книги" (с.11). Едни от първите български - да, но как  да са "македонски", след като, според самия автор, са написани на български?...

В том III "Македонски народни умотворби" - Ст. Веркович бил публикувал "първия по-голям сборник с македонски народни умотворения". Заглавието на сборника обаче е "Народни песни на македонските българи" (1860), а не на... македонците.

Наглите  лъжи и спекулации

са  друг начин, чрез който съставители на мегапоредицата "оперират" с  литературните факти и събития, явления, като ги "натъкмяват" според политическата конюнктура и "идеологията" на македонизма. Ето няколко примера, които в никакъв случай не изчерпват цялата "палитра" от  похвати на скопските лингвисти и компаративисти:

В том I неговият съставител Илия Велев твърди, че "поради несъгласие на св. Климент и св. Наум с решенията на Преславския събор (!), се появила исторически ясно границата между духовната и културна традиция в България и Македония" (с.133-134), което е абсолютен  нонсенс, понеже през X в. Македония е част от България.

В том II, според съставителя Георги Сталев "Езикът, на който били написани петте книги (на Йоаким Кърчовски - б.а.), БЕЗ СЪМНЕНИЕ (???)  (курсивът мой - б.а.) бил македонският".

Друго "откритие" прави Марко Китевски в том III "Македонски народни умотворби" (с.17). Според него В. Караджич, С. Враз, В. Григорович и Ст. Веркович били публикували "македонски народни творби под българско име поради обкръжението, в което по онова време живеел македонският народ".  Значи народът отвсякъде е бил обкръжен от... българи, тогава какъв е самият  този народ?...

Най-голям "принос" обаче се съдържа в предговора към том 102 "Кодът на македонската литературна история" на акад. Катица Кюлявкова. Според нея фактът, че Константин Миладинов се е отказал от гръцките букви, с които е бил набран първоначално текстът на "Български народни песни", имал важно значение. "Този преход от гръцко писмо към македонска азбука, може да се смята за един вариант на кодификация на македонското писмо, на македонска азбука, от 19 век” - твърди известната компаративистка, след което дълбокомъдрено заключава, че това е "иманентен правопис на македонския език от средата на 19 век" (с.13). Да, но през 1860 г. не съществува македонска азбука, а българска, на която К. Миладинов издава "Български народни песни". Има спорадични случаи да се пише на отделни  южнобългарски (македонски) диалекти  със сръбска азбука, какъвто е например случаят с издадения речник и граматика на Георги Пулевски  в края на 19 век. Иначе кодифициран правопис на т.нар. „македонски език”, е създаден едва през 1945 г.

По-нататък от фундаменталния труд на Димитър Митрев за братя Миладинови може да се разбере, че те били имали "дълбокото желание сборникът ("Български народни песни" - б.а.) да бъде повод за запознаване с народностната характерология на македонците" (!!) Твърдение, което направо е смехотворно (с.74).

Премълчтаванията  и табутата

са  поредната техника, която литературните „историци”  в Скопие много често използват в своята "научна" дейност. Едно огромно табу за тях е автентичното заглавие на "Български народни песни", което вече десетилетия наред циркулира в техните "научни" писания и "приноси" като "Сборникът на Миладиновци". Скопските лингвисти и медиависти бягат от това заглавие като дявол от тамян. По подобен начин те са "преработили" заглавията на всички фолклорни сборници, където песните са означени като "български". Пак, според споменатия труд на Д. Митрев, (том 102, с. 100): "Ст. Веркович не мислел, че със заглавието на своя сборник "Народни песни на македонските българи" означавал някаква „национална принадлежност". Това мнение е опровергал самият Ст. Веркович в предговора към въпросния сборник: "Аз обаче нарекох тези песни български, а не славянски, защото ако днес попитате някой македонски славянин какъв е, веднага ще ви отговори: аз съм българин..."

Есето "Поетическата съдба на Григор С. Пърличев" на Д. Митрев (том 102, с. 157-160) гъмжи от словесни тиради за "Автобиография" на големия български поет, но в тези опуси няма нито ред за народностното "самоопределение" на Гр. Пърличев като... българин. "А самото българско национално съзнание, което се проявявало в него, било повече знак на двойственост и народностна поляризация" (с. 153) При това тази манипулативна инсинуация е съчинена от "стожерния" литературен историк Дим. Митрев, чиито антибългарски писания от преди 50-60 години днес се опитват да възкресяват отново в Скопие.

Подмяната  на понятия

е друг метод на скопските манипулатори.  Техниката, която са си отработили лингвистите-македонисти в осъществяването на тези пладнешки присвоявания, е много проста. Достатъчно е някой български автор от миналото да има... "македонско потекло", за да бъде набеден за "македонски класик" или "двудомен писател". Но дори и това не винаги е задължително условие за "македонизиране" на нарочения книжовник, писател или поет.

Понякога само едното безалтернативно определение е достатъчно за "зачисляването" му към "съкровищницата" на македонската книжевност. Така в дългия списък на "македонските" - еднодомни или двудомни автори - отдавна фигурират: св. св. Кирил и Методий, св. Климент Охридски, св. Наум, епископ Константин Преславски, Презвитер Козма (за него ПРЕОБЛАДАВАЛИ мненията, че бил произлизал от Македония!), Кирил Пейчинович, Теодосий Синаитски, Партений Зографски, братя Миладинови, Григор Пърличев, Райко Жинзифов, Георги Динков-Динката, Арсени Йовков, Трайко Китанчев, Атанас Раздолов, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, Евтим Спространов, Войдан Чернодрински, Кузман Шапкарев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Димитър Талев... И стотици още - знайни и незнайни имена.

Повече от очевидно е, че в своите набези за национална "еманципация" и "идентичност" скопските македонисти нямат намерение да спрат до "споделеното наследство". Споменатата вече компаративистка акад. Катица Кюлявакова  признава, че "тъкмо тълкуването на миналото отдалечава историографията от реалността и я довежда до ситуация да манипулира фактите".

Значи освен всичко друго, медиавистите от Скопие отлично осъзнават какво вършат със своя изпитан във времето инструментариум. С това може да се обясни  огромният   интерес край Вардара  към херменевтиката и компаративистиката. В своите трудове и изследвания учени като К. Кюлявкова, Милан Гурчинов и Иван Доровски (от Братиславската компаративистична школа) залагат на "културния плурализъм" и "билитературността" в рамките на... "балканския културен простор". Всичко това е прекрасно, стига към модерните техники да не се прибавят нови манипулативни методи за присвояване на чуждо културно наследство от миналото.

Логическите  спекулации

са следващата техника на интелектуалните мародери. Така например в  своето есе "Чувствителност за разлики"  (том 106 от мегапоредицата "Македонското есе"), писателят Бранислав  Сарканяц, като се опира на "постмодерното мислене", изразява своето подозрение, че българите имат намерение да му отнемат "македонската идентичност". Б. Сарканяц привежда като довод за своята "македонска различност" цитат от статия на Цветан Тодоров, който разказва за това, как при срещата си с български интелектуалци, поради своя "френски дискурс", не е могъл да се разбере с тях. Като припомня, че е израснал "с македонския и сръбския език" (по бащина линия - сърбин, а по майчина - македонец) и, че има 50-60-годишна "македонска идентичност", Сарканяц сравнява своя случай със "случая Цветан Тодоров". След тази аналогия той перифразира думите на Сартр: "Направете от мене крадец. Е, добре, ще бъда крадец". И продължава: "Искате да бъда нещо друго (немакедонец)"? - пита Сарканяц, като сравнява "българин" с "крадец" и пропуска тази подробност, че "случаят Цветан Тодоров" е частен случай, докато случаят "българин или македонец" е въпрос не само на идентичност, а и на историческа памет, на изконна етническа принадлежност.

Не, никой не иска (и не може) да отнеме на  закоравелия македонист неговата "60-годишна идентичност". Но не посягайте и не присвоявайте българското културно наследство. Не ни правете съучастници в интелектуални кражби и посегателства без историческа давност.


 

АЛИАНС НА ПЕТТЕ ОЧИ

Е-поща Печат PDF

• АНС ЗАПОЧВА ВОЙНА

Едуард Сноудън оповести, че спецслужбите на САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия започват тотално доминиране в световното киберпространство чрез т. нар. Алианс на петте очи. Разобличенията на московския програмист бяха публикувани в Германия, този път, на страниците на сп. “Шпигел”. Появиха се на 18 януари т.г. под заглавие “Neue Snowden-Dokumente: Die NSA rьstet zum Cyber-Feldzug”.

Дейността на Агенцията за национална сигурност (АНС), наречена от немците Cyber-Feldzug (в превод - киберкомпания), надхвърля границите на познатото досега следене и шпионаж. Събраните от Сноудън документи сочат, че спецслужбите подготвят “електронна война” чрез интернет.

Става дума за атаки, които може да целят “манипулация и унищожаване на компютрите на противника”. За тази цел са разработени и специални програми - “Passionatepolka”, “Berserkr”, “Barnfire” и други. С тяхна помощ агентите могат да влязат през “задния вход” в чуждите компютри с цел или постоянно наблюдение, или изтегляне на данни.

 

ПОРЕДНОТО ВРЕДИТЕЛСТВО НА ВЛАСТТА: ОБЕЗСМИСЛИХА И МАШИННОТО ГЛАСУВАНЕ

Е-поща Печат PDF

Инж. Симеон Славчев, председател на ПП МИР пред „Нова Зора“, в разговор с Васил Петев


– Г-н Славчев, партия МИР влезе много сериозно в обществения фокус през последните седмици, тъй като беше поканена и взе активно участие в консултациите при президента Румен Радев. Каква е Вашата оценка за провелите се консултации?

– Партия МИР е принципна и последователна в своите дейности и позиции още от самото си учредяване преди две години. Ще припомня, че точно преди една година МИР организира протест и палатков лагер пред сградата на Министерския съвет с искане Народното събрание, ЦИК и МС да спазят закона и незабавно да се предприемат действия за въвеждането на машинното гласуване и провеждането на следващите парламентарни избори чрез машинно гласуване. Нашият граждански и политическия натиск даде резултат и на 12-ти февруари м.г.., Министерският съвет взе решение за провеждането на следващите избори чрез машинно гласуване. Това беше огромна победа на българското общество, която за съжаление беше помрачена с промяната на Изборния кодекс в „12 без 1”. С тази промяна управляващите от ГЕРБ и коалиция, почти обезсмислиха машинното гласуване като паралелно с него вкараха гласуването с хартиени бюлетини. Смея да твърдя, че тази промяна беше направена, за да се предизвика пълен хаос в целия изборен процес и да се объркат и затруднят българските граждани.

Нашата активна позиция и най-вече битката, която партия МИР изнесе за въвеждането на машинното гласуване, беше и причината президентът Радев да ни покани на консултации. Държа да подчертая, че това не бяха консултации за датата на парламентарните избори, а за провеждането на честни и прозрачни избори, нещо, което ние, от МИР, обявихме за своя, а и за национална кауза. Консултациите при президента Радев бяха изключително ползотворни, тъй като те очертаха конкретни проблеми на изборния процес и най-вече бяха дадени конкретни техни решения.

Ще припомня, че по време на консултациите ПП МИР направи десет свои предложения за провеждането на честни и прозрачни избори. Сред тях бяха искането да се организира видео наблюдение на целия изборен процес. Също така предложихме да бъде изпратена до имейлите или сървърите на всички партии, граждански и неправителствени организации, заявили желание за това, пълната информация, която постъпва от СИК към РИК, ОИК и „Информационно обслужване“. Така на практика всички участници в изборния процес ще получават в реално време пълната информация от изборните протоколи, което ще ограничи впоследствие до минимум тяхното манипулиране. По време на консултациите при президента Радев предложихме да се направи много широка Национална информационна и практическа кампания за това какво представлява машинното гласуване и как се гласува машинно. Целта на тази кампания е колкото се може повече граждани да гласуват машинно, за да се избегне порочната практика в превръщането на огромен брой недействителни бюлетини и сгрешени протоколи, т.е. подмяната на вота на българските граждани.

Обърнахме също така внимание на един изключително важен проблем, за който нито една друга партия не говори и не постави. Става въпрос за начина, по който ЦИК избира и възлага на „Информационно обслужване“ АД обработването и обобщаването на данните от гласуването. Смеем да твърдим, че това става абсолютно незаконно, а разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 33 от Изборния кодекс са противоконституционни и нарушават обществения интерес.

– Какво отличава партия МИР от останалите партии в България?

– На първо място това, че МИР е единствената партия, която прие и спазва свои Етични правила и норми, които са в основата на православната етика. И това не е случайно. Православната вяра е тази, която е съхранила българския народ и държава през вековете. На следващо място ПП МИР предлага смяна на сега действащия модел в България, известен като „План на „Ран Ът“, с проверения  и действащ  немски модел за социално-пазарно стопанство, с регулиращата макро-икономическа роля на държавата. Този план е известен като „Плана на проф. Лудвиг Ерхард“ и е направил чудо, вдигайки икономически, социално и индустриално Германия на крака, след нейния крах след Втората световна война. На практика, партия МИР предлага социално-пазарното стопанство като икономическа основа на българското общество. Всъщност самата идеология на партия МИР коренно я отличава от всички останали политически партии. Идеологията на ПП МИР е идеологията на свободата и справедливостта, интелектуално обезпечаваща изграждането на такова общество, в което тези две висши ценности са реално гарантирани за всеки български гражданин. Успоредно с това партия МИР предлага „нов патриотизъм“. Нашето разбиране за патриотизъм е обединен и мобилизиран народ, отговорен за своето бъдеще и бъдещето на своята държава.

– Защо предлагате социално-пазарно стопанство като икономическа основа на българското общество?

– Днес България страда от повсеместна корупция, а българското общество се раздира от разпределителни конфликти. Милиони българи страдат от немотия. В същото време нашата пазарна икономика не работи на пълен капацитет. Само обединен и мобилизиран народ, готов за битка за бъдещето си, може да спре деградацията и да изведе България на пътя на развитието. От партия МИР считаме, че само балансираното и едновременно действие на структуроопределящите принципи за свобода и справедливост в едно общество, могат да решат този въпрос. Това може да се постигнем чрез промени в Конституцията и законите, чрез нова управленска структура, чрез издигане ролята на етиката в отношенията, както и чрез въвеждането на социално-пазарен стопански ред. Неговата същност се състои от съединяване на принципа на свобода на пазарите с принципа за социално изравняване и принципа на нравствена отговорност на всеки член  на обществото, и на обществото като цяло.

Предлагаме социално-пазарно стопанство като икономическа основа на българското общество, защото е доказана практика, която е единствената адекватна на изискванията на съвременното общество и стопанство. В тази връзка предлагаме да се подготвят и подложат на широко обществено обсъждане промени в Конституцията и законодателството, регламентиращи дейностите по прилагане принципите на социално-пазарното стопанство в България. Предлагаме икономическият, социалният и политическият живот в България да се изградят наново, както и да се приеме Закон за социалното изравняване.

На практика ПП МИР иска да приложи в България „Плана на проф. Лудвиг Ерхард“, който измъкна Германия от краха и я превърна в една от най-силните работещи икономики в света и в силна социална държава. Най-общо казано, концепцията е всеки работлив българин да бъде благосъстоятелен, т.е. достойно съществуване на всеки. Чрез тази концепция ще можем да съхраним и традиционните български ценности. Едно от основните неща, за които ПП МИР ще се бори, е да се създаде Министерство на семейството. Т.е. държавата да се грижи за младите българска семейства и с нейна подкрепа да бъдат изградени домове за младите български семейства. Целта е чрез държавна програма на държавни и общински терени, да бъдат изградени домове с двор, в които да живеят младите български семейства. Така от една страна те ще бъдат стимулирани да останат да живеят и работят в България и от друга страна, ще имат възможността да отглеждат своите деца в спокойна, екологична и чиста среда. Това ще бъде дом за поколение и ще бъде различна от досегашната жилищна политика и изграждането на огромни жилищни комплекси, където няма достатъчно зелени площи и пространства за децата. Чрез новата жилищна политика децата ще могат да растат сред природата, а всяко домакинство ще има възможността в собствения си двор да засади и отгледа био зеленчуци и плодове за собствена консумация.

Всички тези наши предложения всъщност са в основата на един нов и морален вариант на социално-пазарно стопанство, който ще създаде истинска средна класа в България. Така няма да има социални напрежения, протести, войни, ще има свобода и справедливост, и баланс между тях.


Източник: BIG5.bg


 

България: УСЕЩАНЕ ЗА КОРУПЦИЯ ЛИ?

Е-поща Печат PDF

Миналата седмица международната социологическа агенция „Трансперънси Интернешънъл“ регистрира още един „успех“ на правителството в София: по показателя  „усещане за корупция“ България била на последно място в ЕС и се е сринала с шест пункта в световната класация – от 71-во, на 77-мо място. Изпреварват ни страни като Суринам и Тунис, а непосредствено след нас следват Буркина Фасо и Гана. За сравнение Дания е отличник в борбата с корупцията, а Сомалия е на 180-то място! Гърция, Унгария и Румъния са класирани съответно на 67-мо, 64-то и 61-во място.

 

Впрочем, наличието на корупция у нас регистрират и проведените от други агенции и техните български филиали изследвания на общественото мнение. Последният доклад на Държавния департамент на САЩ също вгорчи живота на управляващите, изтъквайки че корупционни практики съществуват дори на ниво Министерски съвет. А пък от ЕК видяха корупция при издаването на български документи на чужденци срещу обещанието да инвестират поне 1 милион евро. За търговията с удостоверения за български произход в закритата вече Държавна агенция за бежанците да не говорим. Разбира се, корупцията не е нещо, което сега се е пръкнало на света и в частност в България или нейните съседи на Балканите. Спомнете си, че един от героите на Алеко Константинов в пътеписа „До Чикаго и назад“, сърбин по произход, казва за САЩ: „И тука йе велика корупция, како е у нас. Овде парица йе царица“.

 


Само че корупцията в държавата на Бойко Борисов не е усещане, а повсеместна реалност. Последната й проява прокуратурата установи в 4-то РПУ, където една ОПГ от няколко полицаи, начело с началника, е рекетирала собственици на наргиле барове, на които вземала „данък спокойствие“. При това данъкът се плащал в самото РПУ. В същото време уж издирваният от Интерпол Стайко Стайков, син на арестувания за нелегално производство на цигари алкохолен бос Миньо Стайков, беше намерен в Пирогов. На всичко отгоре, той твърди, че не знаел че полицията го издирва. В коя ли болница ще бъдат намерени някой ден Ветко и Маринела Арабаджиеви? В същото време мажоритарният собственик на източената и фалирала КТБ Цветан Василев, награден лично от Цветан Цветанов като банкер на годината, си живее необезпокояван в Белград, докато спец прокурорът Иван Гешев „разследва“ депутатката от БСП Елена Йончева за „пране на пари“ и източване на въпросната банка. Съдружникът на Цветан Василев, Делян Пеевски, също е вън от подозрение. Впрочем, след като размъти водата на герберо патриотите с разкритията си за злоупотребите около „Великата българска ограда“, шуробаджанащината в Хасково и некачествената асфалтова покривка по пътища и магистрали, полагана от приближени до властта фирми, миналата седмица Йончева изнесе и данни за корупция на сегашния министър на културата Боил Банов. Защитниците на правата герберска вяра изведнъж съзряха връзка на тези разкрития с европейските избори. Тя обаче не си задават въпроса дали и атаката на прокуратурата срещу Елена Йончева не е свързана с изборите за ЕП. Ако тя не беше спукала пропагандния балон на Борисов за автомагистралите, дали щяха да я разследват изобщо? Пред 13-та среща с бизнеса премиерът сравни АМ Хемус с река, по която ще потекат инвестиции към Северна България, но забрави за „синята лампа“, с която заплаши крадливите си съпартийци на Националното съвещание за евро изборите, проведено на 20.01.2019 в зала №3 на НДК. Явно и той осъзнава, че не става дума за усещане, а за истинска корупционна практика. Същото се отнася и за бедността, несигурността и липсата на справедливост, които бележат живота на милиони български граждани. Нищо, че трубадурите на ГЕРБ се опитват да инжектират у избирателите усещане за стабилност, каквато не съществува в нито един сектор.

Кога един човек има усещане за студ или жега? Първо, когато навън наистина е студено или горещо. Второ, когато е болен от грип или друга болест и го тресе или изгаря от висока температура. Трето, когато е облечен с неподходящи за сезона дрехи, както дядото от вица, който ходел през август с кожух на гърба и се оплаквал от горещината. Когато го посъветвали да хвърли кожуха, той отговорил: „Не е от кожуха, от времето е. Аз и през зимата ходя с кожух, ама не ми е горещо!“

Приблизително така отбиват управляващите критиките на президента и опозицията заради повсеместната корупция. Стане ли реч за корупция, Борисов дава за пример как са изключили от партията и парламента Живко Мартинов, автора на „суджук гейт“. Може да се позове и на разследването на бившите си министри Симеон Дянков, Трайчо Трайков и Делян Добрев, но нали той ги назначи в правителството си? Сиреч, даде им част от държавната баница. Да не говорим за бившия главен секретар на МС Росен Желязков, когото през 2013 г. Цацаров разследваше за Костинбродските бюлетини, а днес е министър на транспорта и информационните технологии. Фактът, че под обществен натиск Борисов спря няколко обществени поръчки, отстрани от участие в търговете някои фирми и прати шефа на ДНСК да проверява съмнителните строежи по Черноморието, говори не за „усещане за корупция“, а за реална практика на заобикаляне или погазване на законите на страната. Другото, приемането на лобистки закони, е дело на депутатите в НС. После обществото чака президентът да наложи вето на тези закони. И, когато Румен Радев каже някоя нелицеприятна за изпълнителната власт истина, Цвета Караянчева казва, че речта му била писана като за президент на вражеска държава..И веднага го пришива към БСП, понеже позициите им съвпадали. Същата мелодия тананикат куп „присъдружни“ на ГЕРБ медийни чучулиги, фейк политолози и социолози – от Илияна Беновска, през Румяна Коларова и Румяна Бъчварова, до Антон Тодоров и Георги Коритаров. Всички те забравят, че освен президента Радев, за корупцията на управляващите се говори в докладите на ЕС и Държавния департамент на САЩ, но да се рита срещу техния ръжен не е безопасно. По-лесно е Борисов да се прави, че такива доклади няма и не е чел. И да уверява, както на 13-тата среща с бизнеса, че да се говори за „далавера с Тръмп“ относно изтребителите F-16 Block 70 е безумие.

„Десетилетия лъжат хората, че ще купуват самолети, а през това време се напълниха с транспортна техника и то само във ВВС. И нямат вътре една пушчица, едно патронче не могат да изстрелят – техника за бягане, да се изнесат ГЩ и всички управляващи бързо при война. Нито една съпротивителна единица. И те ни дават оценка. Ние си пазим институциите, спазваме Конституцията…По-добро място за живеене от България в ЕС няма, по-висша степен на демокрация няма..Да обвиниш българското правителство, че прави далавера с Тръмп и САЩ – това възможно ли е? Не, благодаря. По-прозрачна процедура няма!“

След такива оценки и констатации, човек разбира колко безнадеждно е да се очаква от днес управляващите да изведат страната от незавидните класации по показатели като корупция, сигурност, справедливост, благоденствие и други. Българската къщичка вече няма да се оправи само с метене, а трябва да се построи наново и то от други майстори. В противен случай, вместо истински човешки живот, ще имаме само илюзорно усещане, че живеем и сме част от Европа.

Добре, че прокуратурата още не се е сетила да приложи начинанието на главния военен прокурор на Украйна Анатолий Матиос. А именно, да прекара цялото население през детектор на лъжата, за да установи кои симпатизират на проруските сепаратисти от Донецката и Луганската народни републики.


 

 

БУЛАИРСКИЯТ БОЙ ПОДГОТВЯ ОДРИНСКИЯ ТРИУМФ

Е-поща Печат PDF

• 100 години от 26 януари 1913 г., ярката звезда в победната война

• Висшата заслуга е на нисшите чинове от 13 и 22 полкове. Пленено е и турско бойно знаме

Дълги години самоковци отбелязват като свой празник датата и деня 26 януари. Защото този ден е обявен за празник на дислоцирания тук през 1904 г. 22-ри пехотен Тракийски полк след преместването му от Пазарджик. До 1913 г. празник на полка е 2-ри август, деня на възшествието на Фердинанд на българския престол. На 23 септемвир 1912 г. тръгването на полка за участие в Балканската война се превръща в най-тържественото и трогателно изпращане. Като че войниците отиват не на смърт, а на сватба. След участие в бойните действия първо на Македонския, сетне на Тракийския и пак на Македонския фронт, 2-ри август за последен път е отбелязан през 1913 г. в Рилския манастир. А на следващия ден 22-ри пехотен полк се завръща в Самоков. И на всички участвали в боевете бойни поделения е предложено да изберат за свой боен празник дата от войната, в която са се отличили. За свой боен празник 26 януари избират още и 7-ми артилерийски полк, също дислоциран в Самоков, както и 13-и пехотен Рилски полк, дислоциран в Кюстендил. Защо?

 


Страница 460 от 483