ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БРОЙ 12
“Земята не бива да се продава завинаги, защото земята е Моя: вие сте Ми пришълци и преселници“.
Левит, 25:23
Какво е коренизация?
Ще посоча един чужд пример за коренизация, незасягащ нито украинците, нито русите и в този смисъл по-разбираем за тях, тъй като не накърнява патриотичните им чувства.
Примерът е от коренизацията на сърби и българи в рамките на създаването на Югославия. Тази коренизация се състои в следното: на сърбите, живеещи в Черна гора, им казват, че те всъщност изобщо не са сърби, а черногорци. Защо? Ами защото живеят в Черна гора. А българите, които са живеели в Македония, ги смайват с това, че те в действителност са потомци на Александър Македонски. Защо? Ами защото живеят в Македония. Звучи невероятно, но по този начин са възпитани цели поколения. И когато южнославянският СССР (Югославия) се разпада, на север от Гърция и на запад от България възниква казусната държава Македония (бившата югославска република Македония), населена най-вече с българи. Но най-драматичното е, че там, в резултат на собствена митологизирана историография (техни си Грушевские), е отгледано поколение с „нетрадиционна етническа ориентация“, което няма обща памет с българите (макар и да говорят на български език, те не се смятат за българи) - обявяват се за потомци на Александър Македонски, ни повече, ни по малко от роднини по права линия на Санде Филипович. А ние, гърците (според техните Грушевские), излиза, че сме нещо като балкански угро-фини (ще рече самозванци).
ТУРЦИЯ СЛЕД МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ 2019 Г.
Докато у нас се вихреше скандалът „Апартаментгейт“, на 31 март 2019 г. в югоизточната ни съседка Турция се проведоха избори за местни органи на властта – кметове и общински съвети. В хода на кампанията, на предизборен митинг в Текирдаг външният министър Мевлют Чавушоглу се похвали, че след като установил контакти с българската страна, България се отказала от промените в Закона за вероизповеданията, насочени срещу правата и свободите на мюсюлманите. Предотвратено било и намерението на българската държава да принуди Главно мюфтийство да продава имоти на ислямската общност, за да изплати задълженията си към държавата.
Наглостта на дипломат №1 на Турция получи широк отзвук в българските медии, който застави управляващите да реагират. И, макар да отричаше, че е имало турска намеса в българските вътрешни работи, в това число в законодателството, вицепремиерът и министър на външните работи на Република България Екатерина Захариева се похвали, че е привикала в повереното й министерство турския посланик в София. Както и, че е разговаряла с колегата си Чавушоглу по телефона. А на 3 април г-жа Захариева се обади от Вашингтон, където с турския й колега щяха да участват в среща на външните министри на страните от НАТО по повод на 70 години от основаването на блока. С обичайната си глуповата усмивка, тя заяви, че много правилно е било разбрано казаното от Чавушоглу в Текирдаг. Остава само да му го е казала в очите на срещата във Вашингтон. Междувременно, от Букурещ изпъчи геройски гърди и премиерът Бойко Борисов, като декларира, че е разговарял цели пет часа с гостуващия на четворната балканска среща (Румъния-България-Гърция-Сърбия) Фуат Октай, помощник, а не вицепрезидент, на турския президент Реджеп Ерзоган. И, че не се били разбрали. В коментара на турския всекидневник в-к „Миллиет“ (31.03.2019) изобщо не се споменава за българо турския спор. За сметка на това се изтъква ходатайството на България и Румъния за турското членство в ЕС. А самият Фуат Октай казва, че Турция е страната, която ще извлече най-голяма полза от установяването на среда на стабилност и мир на Балканите. Някога Стефан Стамболов е наричал подобни уйдурми „левантинска политика“…
Така или иначе извинение от турска страна не е имало и няма да има, а само ориенталско хитруване и протакане. Вместо да дочака извинения от Анкара, София бе „приспана“ с оправданието, че думите на Чавушоглу са били извадени от контекста, преведени били неточно и представени манипулативно в българските медии. Един вид, българите сме се оказали „изгубени в превода“.
Холан, пийте една студена вода и забравете!
Ударът върху наглеците в Анкара дойде от съвсем друга посока. Защото, въпреки репресиите, арестите и съдебните процеси срещу критиците на властта, опозицията в лицето на Народнорепубликанската партия /НРП/, „Добра партия“ и Демократичната партия на народите /ДПН/, участващи самостоятелно и като „Национален алианс“ /НА/, спечели кметските места в трите главни града на Турция – Анкара, Истанбул и Измир, както и в редица градове по Егейското, Средиземноморското и Черноморското крайбрежие на Турция, в Източен и Югоизточен Анадол. Републиканският алианс /РА/, който формираха управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ и националистическата Партия на националистическото действие /ПНД/, наследник на „Сивите вълци“, спечели по-голям брой гласове, но този факт би имал по-голямо значение, ако беше получен на парламентарни избори. А такива в близките 4-5 години не се очертават, освен ако не се случат някои непредвидени и кървави събития. Или, ако Ердоган не реши да свика предсрочни избори, за да спре пропадането на властта. Но дори по показателя процент на спечелените гласове, ПНД на Девлет Бахчели беше задмината от отцепилата се от националистите „Добра партия“ на Мерал Акшенер. Тоест, Ердоган ще трябва да потърси нов коалиционен партньор, който да му донесе по-голяма подкрепа на фона на задълбочаващото се народно недоволство от икономическия застой, безработицата, 20 процентната инфлация и 30 процентното обезценяване на турската лира спрямо долара. Туризмът е до известна степен отдушник, поради което на срещата си с Путин на 8 април в Москва Ердоган ще се опита да подпише споразумение за премахване на визите между Русия и Турция. Пренасочването на руските туристи към турските курорти ще навреди на българския туризъм, но какво струва приятелството между Ердоган и Борисов, когато става реч за бизнес? Сиренето е с пари, а България е малка за турския експорт на зеленчуци и плодове. Още повече, че те липсват в самата Турция, поради което бяха въведени така наречените „танзим сатъшларъ“, тоест регулирани продажби по цени, по-ниски от пазарните. Но на тези пазари се вият огромни опашки, което допълнително подхранва недоволството от управлението на ПСР. Доказаха го резултатите от последните избори.
След преброяването на гласовете във всичките 194678 урни, оказа се, че от общо 57093410 избиратели, правото си на глас са упражнили 48340186 (84,67%). Броят на валидните бюлетини е 46431647, а този на невалидните - близо 2 млн.
Разпределението на получените гласове за кметове и членове на общински съвети, по партии и алианси е представено на таблица №1:
Резултатите от кметската надпревара в някои области представяме на таблица №2
НРП спечели изборите в 21 общини, от които 10 централни и 11 големи градове, а ПСР победи в 39 обшини, от които 24 централни и 15 големи градове. ДПН победи в 8 общини, от които 5 централни и 3 големи градове, в т.ч Диарбекир. Добра партия не спечели кметския пост в нито една община, докато ПНД взе 11 общини, от които 10 централни и 1 голям град. За голяма изненада ТКП спечели кметския пост в Тунджели, някога бастион на ДПН.
От гледна точка на бъдещето, може би английският „Таймс“ е прав, когато озаглавява статията си за Турция: „Султанът е в трудно положение“. Той съветва Ердоган да признае, че е достигнал предела на своята власт, да освободи от затвора своите политически опоненти и да успокои икономиката. Същата тази икономика, чието кризисно състояние накара милиони турци да гласуват против ПСР. Както каза един от тях: „На 15 юли 2016 г. народът спря танковете, време е сега да спре Ердоган!“ Прави са онези анализатори, които твърдят, че главният губещ от изборите е страхът от авторитаризма, репресиите и заплахите на управляващите. За Турция това никак не е малко. Доказва го паниката в редиците на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).
Пришпорени от своя председател Реджеп Тайип Ердоган, редица областни и местни ръководства на ПСР тръгнаха да оспорват резултатите от изборите, включително в Анкара, Истанбул и Измир. Като се има предвид относително малката разлика, с която спечелиха опозиционните кандидати и в градове, като Ескишехир, Сиирт, Денизли, Адъяман, Самсун, Ялова, Ерзурум, Къркларели (Лозенград), Адана, Айдън, Ардахан, Анталия, Ъгдър, Йозгат, Кършехир, Карс, Мерсин и Малатия, няма съмнение, че победените ще разчитат на победа чрез анулиране на резултатите, или чрез повторно броене на бюлетините. Например в Сиирт ДПН победи със само 1409 гласа разлика. В околия Бабадаг кандидатът за кмет на НРП Али Алтъ спечели само със 17 гласа разлика, а в околия Хоназ кандидатът на същата партия Юксел Кепенек победи с 8 гласа разлика кандидата на ПСР Тургут Деведжиоглу. В 8 области разликата между съперниците беше под 1000 гласа, а в 90 околии – под 100 гласа. Впечатление прави убедителната победа на ДПН в Диарбекир, както и на ТКП в Тунджели, някога наричан Дерсим. По повод на избирането на комуниста Фатих Мехмет Мачоглу за кмет на Тунджели, заместник председателят на Добра партия Явуз Агъралиоглу каза: „При положение, че комунист не може да спечели, дори да се кандидатира в Русия, фактът, че такъв е успял да превземе кметството в Тунджели показва, че авторитет се печели, не в зависимост от това какъв сте и в какво вярвате, а в зависимост от това, което правите“.
Турските медии твърдят, че Ердоган вече обмисля промени в ръководството на ПСР и в правителството. Последното, което е намислил турският президент, е формулата за намиране на работа на неуспелия кандидат за кмет на Истанбул, Бинали Йълдъръм, бивш министър председател и бивш председател на Великото национално събрание на Турция. Той можело да бъде назначен за помощник на президента. Да се чуди човек нашите управляващи ли се учат от Ердоган, или той от тях?!
Понеже и при нас подалите оставка шефове на парламентарни групи и комисии, депутати, министри, заместник министри и други „присъдружни“ чиновници, преминават на друга отговорна работа. Тоест, стават я заместник министри, я началници на кабинети, я посланици или служители на Черноморската банка.
|
• Възражения и поуки за пътищата на руския живот, за революцията от 1905 г. и волюционното развитие, за свободата и насилието, за атеизма и религията
Отдавна ме вълнува съдбата на руската революция през 20 в. и нейните два върха през 1905 г. и през 1917 г., събитията и лицата, които са я извършили или са й се противопоставили, проблемите, които поставя и решава, нейното световноисторическо значение. Този интерес се засилва в мен и защото през настоящата 2017 г. предстои отбелязването на стогодишнината от Великата октомврийска социалистическа революция. В днешната епоха на поголовно отрицание не само на руската революция, но и на революцията като феномен, от огромно значение е да се потърсят отговори на въпроси, които няма как да не докосват и тревожат съзнанието на съвременните хора.
Аз също задавам въпроси и търся техните отговори, но в този случай, въз основа на един знаменит руски философско-политически сборник - „Вехи”, и анализа ми на публикуваните студии в него, които представляват полемика и отрицание на революцията от 1905 г. като философия, етика и практика. Нямам физическата възможност да публикувам тук изследването на отделните текстове. В замяна на това ще запозная уважаемата аудитория с изводи, премислени и изстрадани в битието ми на ляв интелектуалец.
Новото пропагандно „шменти-капели“ на Борисов: Дори да смени господаря си, лакеят си остава лакей.
„Мъже, жени, народ,
ще строим завод на живота“
(Никола Вапцаров, „Завод“)
Измина повече от година откакто се появи „вирусът от Ухан“, за който китайците вече са забравили. Докато останалата част от човечеството, включително „демократичният свят“, продължава да се плаши и бори с неговите мутации: британски, южноафрикански, бразилски, нигерийски и френски.
И днес, въпреки наличието на няколко вида ваксини – три американски, една британско-шведска, една френска в процес на изпитания и по 2-3 китайски и руски, броят на потвърдените случаи на коронавирусна зараза в света надхвърля 123 млн. А този на починалите гони 2 млн., от които над 541 хиляди в САЩ. Междувременно, продължават съмненията и споровете за ползите и рисковете от ваксините и ваксинирането. Както и съмненията относно безопасността на една ваксина, тази на AstraZeneca, породени от загадъчната смърт на десетина имунизирани с нея в страни като Австрия, Италия, Дания и България. Тотална неяснота властва и по въпроса за вредите, които коронавирусът и неговите мутации нанасят върху органите на човека. Дали, освен белите дробове, сърцето и кръвоносните съдове, коронавирусът не засяга и мозъка на заразените? Или трябва да приемем, че ако някой се е родил глупав и нахален, това е завинаги, а не се дължи на коронавируса, от който са го лекували в болниците, или на ваксината, която са му сложили?
Както показа преди време едно проучване в Обединеното кралство Великобритания, близо 30% от лежалите в интензивните ковид отделения, излизат оттам с психически разстройства. Не ми е известно у нас да е изследван този проблем, въпреки натрупания солиден статистически материал. От 8-ми март 2020 г., когато в България беше въведено извънредно положение, заменено по-късно с „извънредна епидемична обстановка“, до 27-ми март 2021 г., броят на потвърдените случаи на коронавирус достигна 325 233, а този на хоспитализираните стана 9430, от които 751 в интензивните отделения. Броят на излекуваните стана 247 451, на починалите – 12 601, а този на ваксинираните стигна 430 228. За сравнение, във Великобритания само за 24 часа (между 20-ти и 21-ви март) ваксинираха 711 156 човека. Броят на хоспитализираните и настанените в интензивните отделения на болниците в страната като цяло и в частност, в столицата скочи толкова, че шефът на РЗИ София д-р Данчо Пенчев даде тревожен сигнал: „До няколко дни болниците в София ще са в колапс!“. И по показателите брой на хоспитализираните и брой на настанените в интензивните отделения, бяха надминати рекордите от октомври и ноември миналата година. За 6 дни – от 22 март до 27 март броят на изгубилите битката с коронавируса набъбна от 53 на 22 март, на 169 души на 23 март, 119 на 24 март и 106 на 25 март, , 99 на 26 март и 89 на 27 март. Тоест, стабилизира се на равнища близо до и над цифрата 100.Налице е своеобразно плато на смъртта! В зависимост от това на каква база се определя смъртността, класацията на България в черната статистика варира от 4-то място в ЕС и 1-во на Балканите, според нашето МЗ, до 1-во място в света, според института „Джон Хопкинс“. Вместо да си отиде, вирусът само мутира към още по-заразни и смъртоносни щамове. Оказа се, че ваксините не възпрепятстват заразяването и разпространението на коронавируса, а само хипотетично облекчават протичането на заболяването. Има обосновани предположения, че някои ваксини могат дори да предизвикат нежелани и смъртоносни последици у определени пациенти.
Докато се чакаше решението, а не диагнозата, както казва Бойко Борисов, на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) относно употребата на ваксината на AstraZeneca, преустановена в десетки страни на ЕС след десетината смъртни случаи на имунизирани с нея пациенти, нашият премиер се появи в един незавършен строеж в Разград. Съпровождан от Десислава Атанасова, бивш юрисконсулт на психиатрията в Русе, бивш министър на здравеопазването, сега водач на предизборната листа на ГЕРБ в Разград, Борисов пусна поредния си предизборен пропаганден кьорфишек. Той обяви, че тук всеки момент ще завърши строителството на завод за производство на лекарства и бъдещи ваксини. С него щяла да се осигури „пълна ваксинна независимост“ на България от капризите и вероломството на фармацевтичните компании, които не спазвали договорите си с ЕК. И които по този начин спъвали хода на масовата ваксинация у нас. Нещо повече, в разградския завод за 16 месеца щели да се произвеждат по 100 млн. дози ваксини, с които щели да се спасят стотици милиони животи. Борисов си играе с милионите, както с 500-евровите банкноти в чекмеджето на нощното му шкафче, или с тези, които хвърля през прозореца на МС или на джипа срещу съответните овации. Според него, другите държави, ощетени от намалените и неритмични доставки на фармацевтичните компании, като AstraZeneca, Pfizer/BioNTech, Moderna и други, щели да си отдъхнат. Както си „отдъхнаха“, след като той им обеща да ги засипе с маски, шлемове, защитни облекла, калцуни и други атрибути на борбата с коронавируса ли? Някой говори ли за тези неосъществени премиерски „щедрости“? Не! И сега, когато Европа катастрофира и без помощта на „българския модел“, България ще спасява Стария континент и света с ваксини! Въпреки че самата тя е опашкарят на Европа по процента на ваксинираните.
Заобикаляйки този факт и личния си принос за буксуването на ваксинирането у нас, Борисов се похвали, че дори други страни да започнели да произвеждат ваксини, щели да са изостанали от нас с 16 месеца, през които се е строял заводът в Разград! Демек, когато утре премиерът – ако Борисов още е такъв, пререже лентата на завода и България се появи на ваксинационната карта на Европа, някои лидери, които му се присмиваха, ще си гризат ноктите от завист.
Прекрасно е да сънуваш розови сънища с отворени очи, но кой ще достави материали за производството на ваксините? Прилепи ли ще ловим из пещерите? Панголини от Китай ли ще внасяме, или ще отглеждаме шимпанзета като британците! Или ще молим Путин да ни даде лиценз за производство на руската ваксина „Спутник V“? След шпионския скандал и ареста на шестимата „национални предатели“, единият от които награден с орден за воинска доблест от коалиционния ортак на Борисов, министъра на отбраната Каракачанов, и особено след изгонването на първия и втория секретари на руското посолство в София, това няма как да стане. Не, защото ЕМА забранявана Борисов да вдигне телефона на руския президент Владимир Путин, на китайския му колега Си Цзинпин или на премиера на КНР Ли Къцян и да поиска от тях ваксини. А защото Борисов няма очи да го направи. Примерите на Унгария, Словакия, Словения и Италия, които внесоха руската ваксина, без да искат разрешение от Брюксел, показват, че той заблуждава обществеността. ЕМА не може да забрани вноса и употребата на ваксини, които не са одобрени от нея. Както и ЕК не може да определя квоти от договорените от нея ваксини. Здравеопазването е въпрос на национален суверенитет и оправданията с „началниците“ в Брюксел, са за наивници. Да чакаш ЕМА да ти каже дали да използваш или не ваксина, като тази на AstraZeneca, когато други страни-членки на ЕС замразиха употребата й, докато проучат възможната връзка на този продукт със случаите на смъртоносни тромбози, е проява на страхливост и национална безотговорност! Каквато е и предпочитането точно на тази ваксина, заради ниската й цена. Евтиното си е евтино!
Нима Западът не възразяваше срещу транзитирането през България на руски природен газ по газопровода „Турски поток“, който Борисов прекръсти на „Балкански поток“? А решението за внос на не западни ваксини или за тяхното производство в България е далеч по-безобидно и оправдано от фалшивата „пълна диверсификация“ на газовите доставки и „пълната енергийна независимост“ на страната.
Впрочем, „замразяването“ за една година на руското разузнаване в България, с което се похвали главният прокурор Гешев, може да доведе до изгонването от Москва на още български дипломати. И до трайното увреждане на руско-българските отношения. Последиците ще ги усетим всички. Но буди почуда фактът, че за толкова години у нас ловят само руски шпиони. Само Кремъл ли ни брои за живи, докато другите гледат на България като на прочетен и захвърлен вестник? Руската разузнавателна активност в България най-вероятно е свързана не толкова с модернизацията на Българската армия, колкото със засилената военна активност на САЩ и НАТО в Черноморието и на Балканите. Например, когато у нас се разиграваше поредният антируски „лов на вещици“, в Черно море се провеждаше военноморско учение на НАТО „Sea Shield“ („Морски щит“). В учението, домакин на което беше Румъния, участваха 18 военни кораби и 10 бойни и патрулни самолети от САЩ, Турция, Франция, Италия, Англия, Япония, Нидерландия, Полша, Испания, Гърция, Хърватия, Украйна и Албания. Позовавайки се на съобщение на руската информационна агенция РИА „Новости“, турският всекидневниквестник „Миллиет“ (22.03.2021) акцентира на „безпрецедентния“ ход на Путин, който заповядал всички подводници на ВМС на Русия да се пренасочат към района на натовската демонстрация на мускули. Както знаете, ВМС на Република България не участваха в учението, заради разразилата се коронавирусна зараза сред военните моряци. Веднъж и ние да не сме сред противниците на „руската агресивна политика“! Защото оправдаването на натовските военни заплахи с „агресивната политика“ на Путин и Русия, много напомня на казаното от героинята на Бертолд Брехт Майка Кураж: „Поляците тук, в Полша, не биваше да се намесват. Право е, че нашият крал нахлу в страната им с цялата си войска и обоз, но поляците, наместо да поддържат мира, взеха, че се намесиха в собствените си работи и нападнаха краля, тъкмо когато той минаваше най-спокойно. По тоя начин те се провиниха в нарушение на мира и всичката пролята кръв ще тежи на тях.“
По тази логика, Борисов да благодари на Путин за вниманието. Или да му каже, че преследването на руските шпиони е маневра за отвличане на вниманието на Джо Байдън от газопровода „Балкански поток“. Той, според Белия дом, застрашава сигурността на Европа, понеже транзитира руски, а не да речем, американски шистов природен газ. Иначе, „пълната диверсификация“ на газовите доставки чрез азерския газ, който отива направо в Гърция, и „пълната енергийна независимост“ на страната ни, са също такава фикция, каквато е и „пълната ваксинна независимост“. Заводът за лекарства в Разград може и да заработи, но не и да започне скоро да произвежда „стотици милиони дози ваксини“, както обяви Борисов. Първо, защото няма кой да купи толкова ваксини – родни или чужди, произведени по лиценз. Второ, защото на самата България са й нужни не повече от 15-20 милиона дози, за да имунизира цялото си население с две дози. А след ваксината на „Джонсън и Джонсън“ на фармацевтичната компания „Янсен“, и руснаците разработват еднодозова ваксина. Дори в БАН да са създали прототип на българска ваксина, тя трябва да премине през всички изпитателни етапи, преди да получи одобрението на ЕМА, а и заводът в Разград трябва да получи лиценз. Което ще отнеме поне няколко години. Значи, когато този процес завърши, Борисов може да не е премиер и да не отреже лентата на завода. И без това прекалено дълго се заседя на този пост. Ами ако в Белия дом решат, че заради ендемичната корупция у нас Борисов не бива повече да остава премиер? Ако, въпреки че е „техен кучи син“, някоя вечер го повикат в американското посолство и му връчат ултиматум да си ходи доброволно или да чака убийствени компромати? Не е сигурно, че тъкмо той ще обере лаврите от появата на България на европейската ваксинационна карта.
Впрочем, изявлението му за разградските светли ваксинни перспективи свари неподготвени, както министъра на здравеопазването професор Костадин Ангелов, така и главния здравен инспектор доцент Ангел Кунчев.
И двамата признаха, че не знаят какво точно е имал предвид техния началник, понеже са научили за поредната му приумица от медиите. Други учени и икономически експерти направо опровергаха Борисов, допускайки че става реч за производство на ветеринарни ваксини. Нима „организаторът и вдъхновителят на всички наши успехи и победи“ не прави вече разлика между хора и домашни животни? Ако е така, напълно реално е Борисов да си остане само със славата на строител на скъпи и некачествени пътища, върху които всекидневно падат тонове камъни от надвисналите чукари. Не му остава друго освен надеждата Байдън да се претрепе някой ден по стълбите на самолета, обвинявайки за това не вятъра и старческата деменция, а руските хакери и Владимир Путин. След последното залитане на Байдън, бившият президент на САЩ Доналд Тръмп подчертал, че когато той се качвал на президентския самолет след визита във Военната академия „Уест поинт“, пристъпвал крачка по крачка. „Последното нещо, което бих искал, е да падна като Байдън“, казал той, пак според турския в. „Миллиет“ (23.03.2021). И оприличавайки умственото състояние на 78-годишния Байдън с това на 79-годишния сенатор демократ Бърни Сандърс, изразил опасение, че то може да му попречи да разбере какви документи подписва. От „патриотичната“ телевизия на Валери Симеонов „Скат“ отбелязаха по повод на последното сгромолясване на Байдън, че „за съжаление“ някои се подигравали на президента на САЩ. Откога нашите „патриоти“, които се съешиха предизборно с партията-фирма „Воля“ на Веселин Марешки, станаха геронтофили? Но, без съмнение, ако влязат в 45-то НС, те ще се предложат за коалиционни ортаци на ГЕРБ и Бойко Борисов. Подобните се привличат!
При всички случаи, заради едни ветеринарни ваксини, или заради простото препакетиране на чужди ваксини в Разград, нашият „канас сюбиги“ Бойко Борисов няма да бъде канонизиран от Църквата като Свети Тривелий. Смята се, че това е хан Тервел, който през 718 г. спасил Византия и Европа от арабите, разбивайки ги пред Константинопол. Чак през 732 г. Карл Мартел ще направи същото в битката при Поатие. Хвалбите на управляващите у нас с т.нар. „български модел“ на управление на коронакризата вече започнаха да раждат вицове. Според Иво Балев, този модел бил една от 5-те тайни на държавата, която предали на Кремъл разкритите от Гешев „руски шпиони“. Като прочел секретната информация за модела, руският президент Владимир Путин много се натъжил и казал: „Тези са по-зле и от нас!“ (В-к „Сега“/ 26.03.2021).
От фараон светец не става! Фараоните в Древен Египет или ги обожествявали приживе, или ги убивали и погребвали така, че никой да не си спомня за тях. Същото се е случвало и с диктаторите – реални, или нарочени за такива, в България. Стефан Стамболов е насечен с ятагани насред София, след което са поругани, както погребалното му шествие, така и гробът му. Александър Стамболийски е съсечен във вилата си в село Славовица. И двамата стават жертви на македонски терористи. Друг „диктатор“, Тодор Живков, на преклонна възраст беше обвинен и съден от бившите си лакеи.
Дори да смени господаря си, лакеят си остава лакей! А лакеи около Борисов – наспорил Господ и те първи ще го заплюят, когато падне от власт. Не чакай благодарности и признателност от такива.
|
