Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

В легло с Украйна!

Е-поща Печат PDF

Тече една от най-вялите предизборни кампании в България, разнообразявана само от про-украинските и русофобски измислици на шарлатаните от т.нар. евроатлантическо политическо пространство. Същите, които одобриха решението за изпращане на българско оръжие на Украйна, гласуваха в СОС и за преместването на Паметника на Съветската армия. Над 30 години десните в София воюват с този паметник, сякаш той е причината София да е най-мръсната столица в целия ЕС, а България да е най-бедната страна-членка на Евросъюза! Лягаме с тревогата за руското влияние и Украйна, заспиваме с призивите на Зеленски от синия екран за незабавна доставка на тежко въоръжение, самолети, ракети и боеприпаси, и се събуждаме, закусваме и обядваме с бодрите фронтови репортажи на про-украинските „национални“ медии. Техните „безпристрастни“ коментари и съобщения се базират на западни и украински пропагандни измислици, които след време се отхвърлят от същите тези „обективни“ и „независими“ разследващи медии и медийни чучулиги.

Имаше един документален филм, озаглавен „В легло с Мадона“, в който участва самата скандална певица. А пък на нас ни се прожектира денем и нощем филмът „В легло с Украйна“. По-точно, опитват се да изтръгнат Русия от сърцата на милиони българи, сякаш никога не са чели Вазовото „Не се гаси туй що не гасне!“.

И тези са трима!

Когато на 27.09.2022 г. гръмнаха експлозии по газопроводите „Северен поток“, „независимите“ (от истината, б.а.) западни и български медии, противно на всяка нормална логика обявиха, че Русия е взривила собствените си тръбопроводи, пренасящи природен газ до Германия. И това, само за да вдигнела цената на синьото гориво и да предизвика енергийна, икономическа и политическа криза на Стария континент. Само побъркан от русофобия фанатик може да измисли, че Русия ще торпилира собствените си приходи от продажбата на природен газ и нефт на Европа. Месеци по-късно прочутият разследващ журналист от САЩ, лауреатът на наградата „Пулицър“ Сиймур Хърш разобличи тази уйдурма, като разкри, че саботажът в Балтийско море е дело на кадри от специалното формирование за диверсии на ВМС на САЩ, подкрепяни от въоръжените сили на Норвегия. „Правилните“ медии го обявиха за „прекалено стар“ и „за привърженик на конспиративните теории“, на когото не може да се има доверие. Но ето че през миналата седмица същите западни медии, като американските вестници „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон поуст“, германският вестник „Ди Цайт“ и телевизиите ARD и SWR, подхванаха нова „координирана дезинформация“, целяща според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, да отклони вниманието от истинските извършители на саботажа срещу „Северен поток“ 1 и 2. Позовавайки се на новопридобита разузнавателна информация, анализирана от американски специалисти, „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че експлозиите по газопроводите на дъното на Балтийско море са дело на „проукраинска група“, с която ръководството в Киев обаче нямало нищо общо. Същото оправдание дойде от устата на главния съветник на Володимир Зеленски Михайло Подоляк. Диверсионната група, санким, била „опозиционна на Путин“. И дори в нея да е имало украински граждани, те нямали нищо общо с режима в Киев. Германският „Ди Цайт“ допълни легендата, като посочи, че експлозивите са били докарани с камион и натоварени в Рощок на яхта, принадлежаща на двама украинци, които я наели в Полша.

Почти по същото време светът бе „шокиран“ от излъчен в социалните медии видеозапис на „разстрела пред камера“ на пленен и обезоръжен украински войник, допушващ последната си цигара. Преди да го засипят с куршуми от автомат, той вика: „Слава на Украйна!“ Все едно, че е на конкурса „Евровизия“, или на футболен мач. Според турския „Миллиет“ (08.03.2023), войникът викал: „Победа на Украйна!“

Както и да е. От Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) „разпознаха“ човека от записа като бившия войник от 30-та механизирана бригада Тимофей Шадура, изчезнал безследно от 3 февруари в района на Зализненский, под Бахмут. Тук възниква резонният въпрос: кой и как е направил записа и после го е пуснал в Интернет? Ако е бил украинец, как не го е дострашало, че и него ще го изправят пред рова, редом с Шадура? Ако пък е бил руснак, откъде е взел телефон с камера, когато след гибелта от снаряди на американските реактивни системи за залпов огън HIMARS на руските запасняци, събрали се да честват Нова година в Макеевка, Путин забрани на руските военни да носят и да разговарят по мобилни телефони? Но, като стана въпрос за разстрели, къде бяха „независимите“ западни медии, когато ВСУ разстреляха руски пленници! Хайде, те са „агресори“ и „окупатори“, но нима за тях не важат Женевските конвенции за военнопленниците? Каква Женева, какво ООН, какви „евроатлантически ценности“! Нали в Украйна обявиха за национален герой Степан Бандера, който има огромни заслуги за избиването на евреите и поляците в „Бабий яр“, „Волинск“ и Западна Галичина? Днес наследникът на същите тези евреи, сменил комедийната роля на „слуга на народа“ с тази на държавен глава на Украйна, приветства Майдана в Тбилиси, довел до оттеглянето от парламента на законопроекта за чуждестранните агенти! Не за друго, а понеже по време на протестите срещу проектозакона на правителството, бунтовниците в Тбилиси развявали украинския флаг и пеели химна на Украйна. Разбира се, законопроектът бе осъден и от Вашингтон, и от Брюксел, като нарушаване на евроатлантическите ценности. Но нямаше друг като Арслан Булут, който от страниците на турския вестник „Йеничагъ“ (09.03.2023) напомни, че Закон за чуждестранните агенти в САЩ има от 12 март 1920 г. И че въз основа на него американското Министерство на правосъдието и Министерството на финансите на САЩ контролират всички чуждестранни организации, опериращи на американска земя. Разбира се, не ги наричат „шпиони“, а по-деликатно - „чуждестранни агенти“. Булут предлага на шега в Турция да се обяви за чуждестранен агент и Настрадин Ходжа, който всъщност е фолклорен герой на Средна Азия. И да се приеме съответен закон срещу този „чуждестранен агент“. Междувременно в другия стожер на западните ценности Обединеното Кралство Великобритания правителството, ръководено от индиеца Риши Сунак готви закон, който ще отнеме правото да искат убежище на влезлите в страната по нелегални пътища бежанци и мигранти. От 2015 г. досега Великобритания е предоставила убежище на над 500 000 чужденци, от които 160 000 украинци и 25 000 афганистанци. Занапред хората, стигнали до Острова с малка лодка просто ще бъдат връщани. Изключения ще се правят само за лица под 18 г., хора, които не могат да бъдат върнати по здравословни причини, или такива, които ще бъдат изложени на сериозни и необратими последици в страната, в която британското правителство ги връща. Друг британски премиер, Борис Джонсън, който е с турски корени, беше подписал споразумение с Руанда заловените в Англия нелегални мигранти да бъдат изпращани в африканската държава. Много хуманно и демократично! Сега бившият премиер предлага баща си за рицарско звание. По повод на новоподготвяния закон на Риши Сунак, за който говори пред парламента вътрешният министър Суела Брейвърман, бившият национален състезател по футбол и изявен голмайстор Гари Линекер каза, че с него Великобритания ще заприлича на Германия от 30-те години на миналия век. А на какво наподобяват САЩ с техния Закон за чуждестранните агенти, когато размахват пръст на други правителства и държави, приели подобно законодателство?!

Знаят ли за американския Закон за чуждестранните агенти върховният комисар по външната политика и политиката на сигурност на ЕС Хосеп Борел и неговият началник Урсула фон дер Лайен, които осъдиха законопроекта на грузинското правителство? Ако го знаят, но си мълчат, значи са подлеци и страхливци. Или са просто американски агенти, които Байдън държи за ръчичка и ги насочва като марионетки? Ако не го знаят, значи не са за тези постове. И тези хора решават съдбите на милиони европейци, обещавайки ускорено приемане в ЕС на разорената от войната Украйна, когато много по-заслужили страни чакат с години, за да започнат преговори за присъединяване. На кои от критериите от Маастрихт отговаря Киев, за да заслужи Украйна този специален статут? Корупция ли няма в Украйна, нацизъм ли няма, или е установено върховенство на закона и правото? И как ЕС ще „смели“ една такава държава с 46 млн. население и голяма територия? И това само, за да се натрие носа на Кремъл ли се прави или има по-дълбок и по-опасен замисъл?

 

 

КОГАТО ВЛАСТТА Е ИГРАЧКА, ЗА ОБЩЕСТВОТО Е ПЛАЧКА

Е-поща Печат PDF

• или не съвсем оптимистично за днешна България

Докато съзерцавахме с присмех или с тъга как един недостатъчно образован и достатъчно невъзпитан, абсолютно безпардонен и относително наивен човек си играе с държавното управление като невръстно дете със скъпа играчка - хем й се радва, защото е лъскава, хем иска да я разглоби, за да види какво има “вътре” - беше сравнително безобидна комедия с елементи на фарс.

Но когато с аматьорство и импровизации, с имитация и симулация на управление започна разграждането на критичната инфраструктура - научна, образователна, здравна, екологична, социална, ценностна, административна, свързана с извънредните ситуации (бедствия, аварии, катастрофи, епидемии) и отбранителна; и когато след това се продължи със спирането на перспективни, стратегически, енергийни, индустриални, високотехнологични, информациони и комуникационни проекти, от които зависи бъдещето на държавата и нейните граждани, всичко започна да се превръща в трагедия с елементи на хорър!

 

PУСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ „ВЕХИ” (1909 Г.)

Е-поща Печат PDF

• Възражения и поуки за пътищата на руския живот, за революцията от 1905 г. и волюционното развитие, за свободата и насилието, за атеизма и религията

Отдавна ме вълнува съдбата на руската революция през 20 в. и нейните два върха през 1905 г. и през 1917 г., събитията и лицата, които са я извършили или са й се противопоставили, проблемите, които поставя и решава, нейното световноисторическо значение. Този интерес се засилва в мен и защото през настоящата 2017 г. предстои отбелязването на стогодишнината от Великата октомврийска социалистическа революция. В днешната епоха на поголовно отрицание не само на руската революция, но и на революцията като феномен, от огромно значение е да се потърсят отговори на въпроси, които няма как да не докосват и тревожат съзнанието на съвременните хора.

Аз също задавам въпроси и търся техните отговори, но в този случай, въз основа на един знаменит руски философско-политически сборник - „Вехи”, и анализа ми на публикуваните студии в него, които представляват полемика и отрицание на революцията от 1905 г. като философия, етика и практика. Нямам физическата възможност да публикувам тук изследването на отделните текстове. В замяна на това ще запозная уважаемата аудитория с изводи, премислени и изстрадани в битието ми на ляв интелектуалец.

 

УКРАЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН ГРЪК – 2

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БРОЙ 12

“Земята не бива да се продава завинаги, защото земята е Моя: вие сте Ми пришълци и преселници“.

Левит, 25:23

 

Какво е коренизация?

Ще посоча един чужд пример за коренизация, незасягащ нито украинците, нито русите и в този смисъл по-разбираем за тях, тъй като не накърнява патриотичните им чувства.

Примерът е от коренизацията на сърби и българи в рамките на създаването на Югославия. Тази коренизация се състои в следното: на сърбите, живеещи в Черна гора, им казват, че те всъщност изобщо не са сърби, а черногорци. Защо? Ами защото живеят в Черна гора. А българите, които са живеели в Македония, ги смайват с това, че те в действителност са потомци на Александър Македонски. Защо? Ами защото живеят в Македония. Звучи невероятно, но по този начин са възпитани цели поколения. И когато южнославянският СССР (Югославия) се разпада, на север от Гърция и на запад от България възниква казусната държава Македония (бившата югославска република Македония), населена най-вече с българи. Но най-драматичното е, че там, в резултат на собствена митологизирана историография (техни си Грушевские), е отгледано поколение с „нетрадиционна етническа ориентация“, което няма обща памет с българите (макар и да говорят на български език, те не се смятат за българи) - обявяват се за потомци на Александър Македонски, ни повече, ни по малко от роднини по права линия на Санде Филипович. А ние, гърците (според техните Грушевские), излиза, че сме нещо като балкански угро-фини (ще рече самозванци).

 

КЛАТИ ЛИ СЕ ТРОНЪТ НА ПАДИШАХА?

Е-поща Печат PDF

ТУРЦИЯ СЛЕД МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ 2019 Г.

 

Докато у нас се вихреше скандалът „Апартаментгейт“, на 31 март 2019 г. в югоизточната ни съседка Турция се проведоха избори за местни органи на властта – кметове и общински съвети. В хода на кампанията, на предизборен митинг в Текирдаг външният министър Мевлют Чавушоглу се похвали, че след като установил контакти с българската страна, България се отказала от промените в Закона за вероизповеданията, насочени срещу правата и свободите на мюсюлманите. Предотвратено било и намерението на българската държава да принуди Главно мюфтийство да продава имоти на ислямската общност, за да изплати задълженията си към държавата.

Наглостта на дипломат №1 на Турция получи широк отзвук в българските медии, който застави управляващите да реагират. И, макар да отричаше, че е имало турска намеса в българските вътрешни работи, в това число в законодателството, вицепремиерът и министър на външните работи на Република България Екатерина Захариева се похвали, че е привикала в повереното й министерство турския посланик в София. Както и, че е разговаряла с колегата си Чавушоглу по телефона. А на 3 април г-жа Захариева се обади от Вашингтон, където с турския й колега щяха да участват в среща на външните министри на страните от НАТО по повод на 70 години от основаването на блока. С обичайната си глуповата усмивка, тя заяви, че много правилно е било разбрано казаното от Чавушоглу в Текирдаг. Остава само да му го е казала в очите на срещата във Вашингтон. Междувременно, от Букурещ изпъчи геройски гърди и премиерът Бойко Борисов, като декларира, че е разговарял цели пет часа с гостуващия на четворната балканска среща (Румъния-България-Гърция-Сърбия) Фуат Октай, помощник, а не вицепрезидент, на турския президент Реджеп Ерзоган. И, че не се били разбрали. В коментара на турския всекидневник в-к „Миллиет“ (31.03.2019) изобщо не се споменава за българо турския спор. За сметка на това се изтъква ходатайството на България и Румъния за турското членство в ЕС. А самият Фуат Октай казва, че Турция е страната, която ще извлече най-голяма полза от установяването на среда на стабилност и мир на Балканите. Някога Стефан Стамболов е наричал подобни уйдурми „левантинска политика“…

 

Реджеп Тийп Ердоган


Така или иначе извинение от турска страна не е имало и няма да има, а само ориенталско хитруване и протакане. Вместо да дочака извинения от Анкара, София бе „приспана“ с оправданието, че думите на Чавушоглу са били извадени от контекста, преведени били неточно и представени манипулативно в българските медии. Един вид, българите сме се оказали „изгубени в превода“.

Холан, пийте една студена вода и забравете!

Ударът върху наглеците в Анкара дойде от съвсем друга посока. Защото, въпреки репресиите, арестите и съдебните процеси срещу критиците на властта, опозицията в лицето на Народнорепубликанската партия /НРП/, „Добра партия“ и Демократичната партия на народите /ДПН/, участващи самостоятелно и като „Национален алианс“ /НА/, спечели кметските места в трите главни града на Турция – Анкара, Истанбул и Измир, както и в редица градове по Егейското, Средиземноморското и Черноморското крайбрежие на Турция, в Източен и Югоизточен Анадол. Републиканският алианс /РА/, който формираха управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ и националистическата Партия на националистическото действие /ПНД/, наследник на „Сивите вълци“, спечели по-голям брой гласове, но този факт би имал по-голямо значение, ако беше получен на парламентарни избори. А такива в близките 4-5 години не се очертават, освен ако не се случат някои непредвидени и кървави събития. Или, ако Ердоган не реши да свика предсрочни избори, за да спре пропадането на властта. Но дори по показателя процент на спечелените гласове, ПНД на Девлет Бахчели беше задмината от отцепилата се от националистите „Добра партия“ на Мерал Акшенер. Тоест, Ердоган ще трябва да потърси нов коалиционен партньор, който да му донесе по-голяма подкрепа на фона на задълбочаващото се народно недоволство от икономическия застой, безработицата, 20 процентната инфлация и 30 процентното обезценяване на турската лира спрямо долара. Туризмът е до известна степен отдушник, поради което на срещата си с Путин на 8 април в Москва Ердоган ще се опита да подпише споразумение за премахване на визите между Русия и Турция. Пренасочването на руските туристи към турските курорти ще навреди на българския туризъм, но какво струва приятелството между Ердоган и Борисов, когато става реч за бизнес? Сиренето е с пари, а България е малка за турския експорт на зеленчуци и плодове. Още повече, че те липсват в самата Турция, поради което бяха въведени така наречените „танзим сатъшларъ“, тоест регулирани продажби по цени, по-ниски от пазарните. Но на тези пазари се вият огромни опашки, което допълнително подхранва недоволството от управлението на ПСР. Доказаха го резултатите от последните избори.

След преброяването на гласовете във всичките 194678 урни, оказа се, че от общо 57093410 избиратели, правото си на глас са упражнили 48340186 (84,67%). Броят на валидните бюлетини е 46431647, а този на невалидните - близо 2 млн.

Разпределението на получените гласове за кметове и членове на общински съвети, по партии и алианси е представено на таблица №1:

Резултатите от кметската надпревара в някои области представяме на таблица №2

НРП спечели изборите в 21 общини, от които 10 централни и 11 големи градове, а ПСР победи в 39 обшини, от които 24 централни и 15 големи градове. ДПН победи в 8 общини, от които 5 централни и 3 големи градове, в т.ч Диарбекир. Добра партия не спечели кметския пост в нито една община, докато ПНД взе 11 общини, от които 10 централни и 1 голям град. За голяма изненада ТКП спечели кметския пост в Тунджели, някога бастион на ДПН.

От гледна точка на бъдещето, може би английският „Таймс“ е прав, когато озаглавява статията си за Турция: „Султанът е в трудно положение“. Той съветва Ердоган да признае, че е достигнал предела на своята власт, да освободи от затвора своите политически опоненти и да успокои икономиката. Същата тази икономика, чието кризисно състояние накара милиони турци да гласуват против ПСР. Както каза един от тях: „На 15 юли 2016 г. народът спря танковете, време е сега да спре Ердоган!“ Прави са онези анализатори, които твърдят, че главният губещ от изборите е страхът от авторитаризма, репресиите и заплахите на управляващите. За Турция това никак не е малко. Доказва го паниката в редиците на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

Пришпорени от своя председател Реджеп Тайип Ердоган, редица областни и местни ръководства на ПСР тръгнаха да оспорват резултатите от изборите, включително в Анкара, Истанбул и Измир. Като се има предвид относително малката разлика, с която спечелиха опозиционните кандидати и в градове, като Ескишехир, Сиирт, Денизли, Адъяман, Самсун, Ялова, Ерзурум, Къркларели (Лозенград), Адана, Айдън, Ардахан, Анталия, Ъгдър, Йозгат, Кършехир, Карс, Мерсин и Малатия, няма съмнение, че победените ще разчитат на победа чрез анулиране на резултатите, или чрез повторно броене на бюлетините. Например в Сиирт ДПН победи със само 1409 гласа разлика. В околия Бабадаг кандидатът за кмет на НРП Али Алтъ спечели само със 17 гласа разлика, а в околия Хоназ кандидатът на същата партия Юксел Кепенек победи с 8 гласа разлика кандидата на ПСР Тургут Деведжиоглу. В 8 области разликата между съперниците беше под 1000 гласа, а в 90 околии – под 100 гласа. Впечатление прави убедителната победа на ДПН в Диарбекир, както и на ТКП в Тунджели, някога наричан Дерсим. По повод на избирането на комуниста Фатих Мехмет Мачоглу за кмет на Тунджели, заместник председателят на Добра партия Явуз Агъралиоглу каза: „При положение, че комунист не може да спечели, дори да се кандидатира в Русия, фактът, че такъв е успял да превземе кметството в Тунджели показва, че авторитет се печели, не в зависимост от това какъв сте и в какво вярвате, а в зависимост от това, което правите“.

Турските медии твърдят, че Ердоган вече обмисля промени в ръководството на ПСР и в правителството. Последното, което е намислил турският президент, е формулата за намиране на работа на неуспелия кандидат за кмет на Истанбул, Бинали Йълдъръм, бивш министър председател и бивш председател на Великото национално събрание на Турция. Той можело да бъде назначен за помощник на президента. Да се чуди човек нашите управляващи ли се учат от Ердоган, или той от тях?!

Понеже и при нас подалите оставка шефове на парламентарни групи и комисии, депутати, министри, заместник министри и други „присъдружни“ чиновници, преминават на друга отговорна работа. Тоест, стават я заместник министри, я началници на кабинети, я посланици или служители на Черноморската банка.


 


Страница 456 от 580