Проф. Нако СТЕФАНОВ, д-р на философските науки, д-р по история, японист и изследовател на Източна Азия - Китай, Корея и Япония, специалист по управление
Когато става дума за организациите, които са ключовият инструмент на развитието на човешката цивилизация, не бива да се забравя, че те са преди всичко човешки феномен. Т.е. организациите не са нищо друго освен „двама или повече души, обединени от обща цел в дългосрочна перспектива и коопериращи усилията си за нейното достигане”. Именно затова проблемът свързан с „организационния човек”, а още по-точно с трудовия човек, човекът на труда, който е в центъра на организационния живот, е изключително важен и актуален.
Днес в условията на наслагването, от една страна, на кризата на индустриализма със системно-структурната криза на неолибералния модел на капитализма, наблюдаваме как досегашните форми на труд, а съответно и на трудови хора, все повече и повече се различават от класическите такива определяни с понятие като „работническа класа“. Това, разбира се, несъмнено не премахва в никакъв случай, нещо повече, задълбочава антагонизмите на класовото общество каквото е капитализмът. Но ключовите антагонизми на съвременния капитализъм придобиват нови измерения, коренно изменящи съществувалите довчера начини на взаимодействия и взаимоотношения, разбирани в най-широк и абстрактен смисъл.
За „когнитариата“ като „социална телесност“ на новите форми на труд
През последните години едно ново понятие, което се опитва да улови променящата се „социална телесност“ на новите форми на труд, т.е. променящата се същност най-малко на част от това, което наричахме, а и все още наричаме „работническа класа“, стана терминът когнитариат. Негов създател е италианският последовател на Маркс Франко „Бифо“ Берарди, теоретик и активист на т. нар. автономистка традиция.
Георги Раковски, чиято 200-годишнина ще честваме на 2 април е една от тези личности, чиято мисъл и дело, вихрена енергия и интелектуална мощ, са вградени в духа и неотменимостта на вярата, че България ще пребъде. Досега нашата наука има сериозни постижения в проучването на живота, дейността и творчеството на Раковски, сред които не бива да се пропускат най-стойностното написано и публикувано от Захарий Стоянов, проф. Михаил Арнаудов, проф. Боян Пенев и проф. Веселин Трайков. А от документалното наследство на Раковски трябва да се отбележат четирите академични тома с неговия архив.
Роден през 1821 г. като Съби Стойков Попович в Котел, историята и България го запомнят като Георги Сава Раковски. Образование: Велика народна школа; Кауза – Освобождението на България от турско робство (съвременниците тогава са го наричали така, така трябва да го наричаме и днес); Известен е като активен участник в борбата за църковна независимост и най-вече като първият идеолог и основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождението на България от турско/османско иго, български революционер и възрожденец, водещ остра и непримирима борба „чрез пресата и сабята“ срещу турски паши и бейове, срещу гръцкото духовенство и български чорбаджии.
В своя кратък живот (умира на 46 години) той е бил всичко – революционер, търговец, бегликчия, журналист, писател, поет, войвода, преводач, историк, етнограф, общественик, дипломат, политик… и всичко, в името на свободна и независима България.
Нека щрихираме пътя и някои крайъгълни точки и места през живота му, който го води по друмищата и просторите на три империи: Османската, Руската, Австро-Унгарската, както и във Франция, Сръбското Княжество, Румъния, Гърция, Молдова, Южна Бесарабия.
След като първоначално учи в родния си град Котел и Карлово, през 1837 г. Раковски заминава в Цариград и продължава там образованието си в изтъкнатото гръцко училище в Куручушме. Там Раковски изучава хуманитарни и природни науки, древни и модерни езици: философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други предмети. Раковски е полиглот, който владее 7-8 езика: освен родния си език, владее турски и гръцки в двата му варианта, писмено и говоримо, няколко европейски езика, сред които сръбски, френски и английски. Служи си свободно с арабски и персийски. Това образование, днешните научни изследователи литературоведи и учени-историци квалифицират в биографията му като „несистемно частно високо образование“! За да могат след това да го определят като „романтик, който допуска грешки в своите „залитания“ в една или друга крайност.“ Става дума за историческите му прозрения за произхода и древността на българския език и народ, на който въпрос трябва да се отдели специално място.
През лятото на 1841 г. Раковски напуска Цариград и отива в Браила. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград, той си е издействал гръцки паспорт на името на Георги Македон. (Чудно е как македонските историчари още не са се усетили и не са го обявили за северомакедонец?!) За участието си в Браилския бунт през 1842 г. той е осъден на смърт. Бяга и отива в Марсилия, където престоява 1,5 години.
Върнал се в Котел, там е наклеветен и осъден като бунтовник на 7 години затвор в Цариград. В затвора престоява три години от 1845-1848 г.
Следват пътища и години на бурна книжовна дейност, революционна журналистика и революционна борба водещи към Букурещ, Нови Сад, Галац и Яш, Кишинев, Одеса, Белград, Атина, Цетина, отново Букурещ, отново Кишинев, Киприяновския манастир, Одеса и Южна Бесарабия. За да угасне в мизерия и неизплатени дългове на 9 октомври 1867 г. в Букурещ.
Раковски е личност с голям идеен размах и авторитет.
Той има огромно значение за личностното изграждане и оформяне на много от своите съвременници. По отношение на борбата за образование, Раковски е смятан за учител на Васил Априлов, който до запознаването си с него е с елинистични нагласи и се е гърчеел. Силното влияние на Раковски, предизвиква у него катарзис и скоро след това той създава първото българско класно училище в Габрово през 1835 г. По отношение на революцията Раковски е учителят на Васил Левски. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 г.
След Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, Георги Раковски е направил най-много за съхраняването на българското самосъзнание през 19 век. По отношения на църковния въпрос той не признава компромиси, и когато Драган Цанков създава униатска църква през 1860 г. влиза в остра полемика с него на страниците на в. „Дунавски лебед“. Раковски очертава за първи път и идеята за събиране на народни старини и опазването на богатството на езика ни. Той поставя начало в събираческо-етнографската дейност в България. Като етнограф/етнолог – фолклорист Раковски подтиква много българи да се образоват във връзка своите вярвания, обичаи и песни.
Целият бурен живот на Георги Раковски е
посветен на делото за освобождение на България
от османско владичество.
Георги Раковски е идеен вдъхновител и участник в четническото движение, той се явява и първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и негов ръководител през първите десет години. През 1861 г. изготвя „План за освобождението на България" и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград". Тези две съчинения бележат нов етап в идейното развитие на Раковски отнасящи се до „всеобщото българско въстание“. Раковски е човекът, които организира и създава революционна армия в лицето на Първата и Втора българска легия в Белград. Именно в тези две легии трупа своя боен опит и Васил Левски, тук той става знаменосец на Раковски и се сдобива със своя прякор - даден му от Раковски за неговото мъжество и решителност. Тогава, през 1861-1862 г. в българската Легия в Белград, той за първи път развява трибагреник с цветовете - бяло, зелено, червено. После те стават цветове на националния ни флаг. През юни 1862 г. Легията участва на страната на сърбите в боевете с турския гарнизон за белградската крепост и я превзема. Настъпилата промяната след това в сръбската политика и натиска на Великите сили принуждават Раковски да я разпусне. Създадените от Раковски легии дават бойно кръщение на голям брой от бъдещите водачи на националноосвободителното ни движение. Левски е този, който приема идеята на Раковски за „привременното правителство“ и я доразвива, като отбелязва, че това „привременно правителство“ трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и да закълнат хората – а не да се чака помощ отвън. В това е голямото осъзнаване, до което достига Левски, като продължител на делото на Раковски. След разпускането на легията Раковски е напълно разочарован от двуличната политика на Атина и Белград.
През 1863 г. той се заселва в Букурещ. Там се проявява като истински
лидер и ръководител на българските емигранти.
Заради огромния си авторитет, интелект и сериозни дипломатически мисии е наричан Българския княз.
По онова време Раковски е известен като човека със 100 ръце – той е книжовник, публицист, общественик, революционер... Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата изследователска, писателска, журналистическа и публицистична дейност. През 1858 г. приема руско поданство и става преподавател в Одеската семинария.
Раковски е дълбоко свързан с Русия, с нейната наука и култура още от ранно детство по семейна линия, участва като доброволец в Руско-турската война и дори получава руско поданство. Но, Раковски е преди всичко българин и всичко до което се докосва с мисъл, слово и дело е плод на тази му българска отдаденост. В последната част на „Строители на съвременна България”, Симеон Радев пише с респект за него: „Революционната емиграция, това е преди всичко Раковски. Тоя необикновен човек, който господстваше, както никой друг над своето време, държи и до днес българското въображение в плен. Има в неговата личност някакво тайнствено вълшебство, което, от всички що са писали за него, само Вазов в своята „Епопея на забравените“ е можал успешно да призове. Раковски още приживе влезе в своята легенда; да мине от легендата в епоса бе естествено. Чуждото му обръщаше вниманието, само ако пряко или косвено интересуваше България. Българското минало, българската слава, българският бит, българската съдба, ето кое го занимаваше. Науките, които той засегна, само под тоя ъгъл ги гледаше. Историята му служеше да възвеличи българското име; филологията, да покаже старинността на българския език; богословието, да оборва Гръцката патриаршия.Българин самопогълнат в българщината, такъв го виждаме в цялата му дейност. Не се влияе той нито от сантиментални настроения, нито от политически догматизъм“.
Статията му „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ е силно доказателство за липсата на всякакъв
„политически догматизъм“ и „сантиментални настроения“,
за адекватните му реакции на политик и дипломат в конкретни и сложни международни ситуации. В последните години широко се тиражира и мултиплицира мита за „русофобията“ у Раковски, като се цитира именно тази брошура. Отговор на тези злоумишлени и лъжовни твърдения дава в статията си „За „русофобията“ на Г. С. Раковски“, публикувана в (Поглед инфо) на 09.12.2015 г. Панко Анчев, където разбулва недостойните спекулации, както и конкретната причина и контекст за написването й. Политическото действие изисква политически средства и Раковски реагира като български политик.
Г. С. Раковски е неизчерпаема тема в нашата история. Удивителното при него е, че ние го познаваме предимно като енергичен революционер и писател, но малцина знаят, че той е и един блестящ български учен. В книгата си „Българска старина“, той достига до научни изводи и исторически прозрения, които едва напоследък се доказват със средствата на интрадисциплинарния подход и генетика.
Съвсем наскоро, през 2020 г. излезе второто издание на неговата книга
„Българска старина”
с препис на съвременен български от д-р Николай Иванов Колев. За първи път тя е издадена като брошура в книгопечатницата на Стефан Расидеска, Букурещ, месец червен (юли) 12, 1865 г. Съдържа: Основни начала на българската най-стара повестност; Българското старонародно вероизповедание; За древността на българския език; Преимуществото на българския език над староелински или истинския състав на елинския език; Обстойно доказателство за древността на българския език; кимбри или кимерии.
За него д-р Николай Колев, пише: „Познавайки езиците на османската империя, старогръцки и латински, той се озовава в Марсилия, където изучава току-що разчетените самскритски (самскритски Раковски е наричал древния санскрит, което значи за него „таен“ език, „свещен“ език - бел. ред. ) и зендски езици, с помощта на френски научни публикации. Тънките му познания по структурата, граматиката и богатството на българския език във всичките негови диалекти и придобитите познания по сравнително езикознание, го водят до фундаменталното откритие за родството на българския език със самскритския и зендския, за неговата първичност в Европа и за неговото влияние особено върху гръцкия. Тънкото познание на българския фолклор го води до сравнение на нашите народни песни за галското нашествие на Балканите с историческите сведения от старите автори, чрез което доказва, че нашият народ има действителни спомени за исторически събития, станали на Балканите в трети век преди Христа. А съпоставяйки сведения на стари автори с национални сведения, той стига до фундаменталния извод, че кимерийският народ е и български народ.Тези фундаментални изводи за българската история са валидни и днес.”
Според Раковски, българите са ранен клон на кимерите (от Черно Море до р. Волга) и са сред най-старите народи в Европа. По-късно кимерите стават известни като траки. Тяхно е и силното Одриско царство по нашите земи.
Раковски е и един от малкото изследователи на връзките ни с Индия. За него древните българи са
носители на санскрит,
който той нарича „санскрит”, таен език, свещен език. Той отбелязва: „Българите са обитавали в старо време Хиндустан и тия племена са били най-голямото племе и като се разпространили в Европа, дали имена на днешните ни землища... Християнството не е можело да изтреби староиндийските български обичаи, обреди и вярвания...” Той открива и описва много примери за родство между българския език и санскрит, като намира и аналогии в съвременния български фолклор с божества и митични персонажи от индийската митология. Според него, малко европейски народи могат да се похвалят с такова богатство. Връзката с Индия се потвърждава няколко годни след смъртта му, когато излиза благодарение на Стефан Веркович песента „Женитбата на Орфей”, която слага началото на оформилия се по-късно в два тома български епос „Веда Словена”. Направено е сементично изследване от български и индийски учени на текст от „Веда Словена”. И на български и на санскрит текстът звучи еднакво. Проучването потвърждава тезата на Г. С. Раковски, че санскрита е българска реч. Не случайно управляващата династия в Индия до 11 век е от български произход, този на Кардамитите.
Романтичните илюзии на Раковски
Изследователят и издател д-р Николай Колев, заключава: „Величието на Раковски е и в това, че той прави тези открития в невероятно тежки условия на своя личен живот: затвори, преследвания, участие във военни кампании и въстания, книжовна дейност, революционна организаторска дейност и т.н., във време, в което народът ни тъне в безправно и унищожително робство, като същевременно е изложен и на перфидното систематично старание на пан-гърцизма да затрие българската нация.”
Научните исторически изводи на Раковски са толкова дълбоки, смайващи и неудобни, че не само съвременниците му, но и днешните казионните учени отказват да ги приемат. Тяхната безпомощност и зависимост от възприетите им на въоръжение теории и хипотези, които застъпват вече 150 г., ги принуждава да ги отхвърлят с груба ирония и пренебрежение. Затова в поместената му официална биография, която можем да прочетем както в „Речник на българската литература”, така и в Уикипедия, срещаме следната обосновка:
„В желанието си да докаже пред по-малко запознатите с науките за историята и езикознанието българи от различни възрасти, че българският език е един от най-древните езици, в даден етап от своето развитие (след като престава да търси прилики с т.нар.славянски език), той намира неговите корени в древноиндийския сакрален и богослужебен език санскритски (sanskrit) и търси етимология – „сам-скрит“, с обяснението, че българският език е толкова древен, че сам се е скрил от света. Тук отново личи романтическата нагласа на Раковски. Често той смесва желаното с действителното и в стремежа си към него все още затруднява максимално историците.”
В „Речник на българската литература”, том 3, от П-Я, наред с прекрасното представяне на живота и делото му като български възрожденец, публицист и революционер, може да се прочете на стр. 193 и: „Знанието на стари и модерни езици му дава възможност да създава смели хипотези, които нямат научна стойност, но имат силен патриотичен ефект... Подходът му като учен е в повечето случаи е романтичен, в зависимост от задачите на епохата, от личността на автора, от целта, която той преследва. В романтичния подход на Раковски се коренят и неговите интереси към народното творчество, за чието издирване и популяризиране има огромни заслуги.”
Ако, искаш да обезцениш и подхвърлиш на съмнение нечие научно достижение, достатъчно е да го квалифицираш снизходително като романтично, т.е. наивно и несъстоятелно!
За Раковски, научните му търсения и исторически извори, които ползва, езотерикът проф. Дамян Попхристов споделя: „Той се занимава с това колко древен е езикът ни и се оказва, че е сроден с армейския и санскрит. Някои наричат това „романтични фантази” и на един отчаян родолюбец, само че този отчаян родолюбец чете санскрит и прочита една книжка – „Мисленик”. Това е една от свещените книги на днешните индийски брамини. Раковски проследява пътя на въпросния „Мисленик” как достига в Европа. Оказва се, че достига в Европа благодарение на завоевателните походи на Александър Македонски. Знаете, че той е ученик на Аристотел. Аристотел обаче не пътува с войските на Александър, но има няколко души агенти вътре, които събират разни произведения и ги пращат на Аристотел. Така хората на Александър Македонски пращат и въпросният „Мисленик”. Не е ясно кой, как и кога го предава на Аристотел, но той го публикува като своята прочута „Логика”. Това е световно плагиатство. Не е удобно да се говори, но Раковски го пише черно на бяло, че „Логиката” на Аристотел е преписания брамински „Мисловник”, който Раковски чете в оригинал.“
Десетилетия след смъртта на Раковски, неговите прозрения и научни изводи са потвърдени, чрез средствата на интрадисциплинарния подход в трудовете на изследователите на българската древност като Г. Ценов, Н. Йонков-Владикин, С. Иванов, Вл. Цонев, Д. Димитров, П. Серафимов, К. Каменов, изследователите от кръга около сп. „Ави-Тохол”, МАБИК, ИСИХ „Хистореон” и десетки други. Науката, която слага точка на дискусията относно „романтичните хипотези без научна стойност” на Раковски, се оказа не друга, а съвременната генетиката и генеалогията, която не търпи „романтични и сантиментални хипотези”. Доказаха го резултатите на осъществения през последните две десетилетия Геномен проект, който тук е излишно да изясняваме в подробности. Тези изследвания в своята цялост налагат необходимостта от ред съществени преосмисляния на познатата ни и масово тиражирана до този момент, обременена с догми официална съвременна историческа наука (униформизъм).
Оказва се, че
величието на Раковски като учен
е толкова голямо, че 150 години след него, съвременните учени с нови съвременни средства и бази от научни факти, едва сега достигат до неговите изводи.
Е, романтик или не, възрожденецът и ученият Раковски се оказа съвършено прав! Както и подложените на присмех и унижение останали учени като Ганчо Ценов, Никола Йонков-Владикин и др! Но това съвсем не значи, че техните опоненти днес ще си посипят главата с пепел, както казва народът, или ще доведе до пренаписване на скудоумните ни учебници по история!!
Иван Вазов нарича Раковски „мечтател безумен, образ невъзможен“. Всъщност той е една универсална личност, оставила ярък отпечатък и като рупор за свобода и независимост на индийския народ от колониалното потисничество на Британската империя. Интересът на революционера Раковски към Индия не се изчерпва само с нейната древна история и богатото й културно наследство. Като хуманист той съчувства на борещия се за своята независимост индийски народ като издига мощен глас в подкрепа на тази борба още през 1857 г. Индийският народ помни и обича българския възрожденец и го тачи като пророк. Когато бившият ни президент Петър Стоянов отива в Индия, за да открива българско училище, което се нарича „Г. С. Раковски” и казва, че той е наш, индийците отговарят – „Не е вярно, той е наш!“ и му отговарят, че той е първият европеец, който превежда Панчатантра – свещената книга на индийците, директно от санскрит. До ден днешен там го ценят и почитат. В Индия има 12 училища, които се казват „Георги С. Раковски”.
Да помним е дълг.
Раковски, заедно с Левски и Ботев, се явяват българските великани на Възраждането. Те са нашата Света троица, нашия български Свети Дух! Ако Паисий е искрата, те са факелът, който раздра тъмата и разля светлината на българското Просвещение и Свобода по цялата наша земя!
Затова и днес, и винаги, ние пак ще се обръщаме към Пантеона на българските възрожденци и национални герои и ще търсим в тях опора и сила, пример и надежда. Ще търсим и ще се вглеждаме в образите на Паисий, на Раковски, на Левски и Ботев, на Бенковски и Волов, на българските опълченци и литературни колоси, чиито произведения МОН всяка изминала година все повече редактира и орязва като неактуални и дискриминационни! Но не би! „Не се гаси туй, що не гасне!“ - както изрече титана Вазов, макар и по друг повод.
За една историческа личност като Раковски две столетия духовен живот са белег на нравствено и историческо безсмъртие, неподвластно на никакви геномодифицирани интелектуални недоносчета и исторически лилипути.
Две столетия след кончината на титана Раковски, българският президент Р. Радев в едно свое изказване по случай Националния ни празник, заяви: „Много събития предхождат Възкресението, но едно ги свързва – Паметта. Дори пет века османско иго не изтриват спомена за това кои сме. Синилата от бича и следите от теглото не са Вазов мит. Дълбок корен се иска, за да устоиш на ветровете. Затова е нужно да помним. Да помним е дълг! Защото историята не дава прошка за забравата.“
В тежки времена българинът винаги се е изправял и отново побеждавал. Както пише изключително успешният изследовател на българската древност, Павел Серафимов: „Ако се вгледаме в историята си, ще се види, че най-типичното качество на българина е неговата способност да се възражда. Няма народ, който толкова пъти да е погребван от чужденци и толкова пъти да е възкръсвал. Точно, когато враговете ни са мислели, че ние изчезваме като нация и вече сме загубили своята идентичност, дедите ни са се издигали от пепелищата и са показвали, че силата им изобщо не е изчезвала. Това показва, че ще я има и след този тежък период, ще я има Винаги.“
Като хора и общество ние сме това, което помним и защитаваме, което обичаме и предаваме на децата си.А това е преди всичко Памет, Ценности и Дух, Борбеност, Достойнство и Национална гордост! Да Бъде!
|
ЮВЕНАЛНАТА ЮСТИЦИЯ - държавна институция за „детски съд”, „детско правосъдие” и законно отвличане на деца
„И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” Йоан 8:32
 Всяка дума в Националната стратегия за детето 2019-2030 г. е важна. В нея са вложени текстове, които се отнасят за Ювеналната юстиция. Ювеналната юстиция е за „защита на правата на детето” срещу родителите му и срещу семейството му. При нея държавата задължава родителите да отглеждат дете физически и да й го предоставят за възпитание и образование. Основната идея е да се позволи отнемане на дете от родителите му при неясни и субективни критерии. В ювеналното законодателство се въвежда презумпция за виновност на родителите, че не могат да отглеждат детето си. „Детски съд“ и „Детско правосъдие“ е институция, която е съществена част от Ювеналната юстиция и основната й задача е родителите да нямат възможност за справедлив процес при обжалване по съдебен път на административните действия на Социалните служби. В 99% от случаите съдът взема под внимание техните доклади като игнорира показанията на родителите. При ювеналната юстиция няма механизми за проследяване на състоянието и живота на детето, настанено при приемни родители или осиновители. Веднъж щом то е отнето от родителите му, социалните служби са си свършили работата и престават да се интересуват от неговата съдба, въпреки че, държавата одържа суми за поддържане на приюти, заведения за пробация, осиновители, приемни семейства, т.е. плаща се за издръжката на тази система.
В Националната стратегия за детето 2019-2030 г., са включени клаузи относно ювеналната юстиция.
В „Оперативни цели, ключови мерки и очаквани резултати по стратегическите цели и периоди на детството”, на стр. 35, в графата „Гарантиране на правото на всяко дете да живее в сигурна среда, превенция и защита от насилие и други вредни действия и ефективен достъп до правосъдие”, в т.2 е казано: „Създаване на работеща система за детско правосъдие в съответствие с правата на децата и международните практики и стандарти”. В графа „Период на детство и юношество (7-18 г.) в т. 2. пише: „Приемане на нов Закон за детско правосъдие и осъществяване реформа за създаване на система, ориентирана към правата на децата. Предприемане на незабавни мерки за закрила при всички случаи на домашно насилие над деца.”
Детето има право да удря, напада, крещи, заканва, обижда, замеря с чантата например родителя си, но родителят няма право да го спре или удари, да го обиди с думи, защото ако то реши да се оплаче, че го насилва да учи или да пише домашните си, може веднага да набере специално раздадения им от службите телефонен номер и те ще дойдат да го отнемат от родителя му. Родителят по закон няма право да му възразява. Децата в училище имат специални часове, в които изучават правата си съгласно ювеналното законодателство и много често се възползват от тях срещу родителите си.
На стр. 37 в „Укрепване на съществуващите механизми, създаване на нови и стимулиране на участието на децата в процесите на вземане на решения”, е много интересно как дете на три-четири годинки например ще вземе адекватно решение при заведен съдебен процес срещу родителите му.
На стр. 41 в Стратегията откровено се казва, че за внедряването й в България, са получени огромни външни финансови средства.
„Важно е да бъде въвлечена академичната общност в извършването на изследвания, които стъпват върху събиране на данни, което ще покаже в дългосрочен план доколко инвенстициите в различни сфери и дейности имат възвръщаемост.”
За финансиране става дума и на стр. 46, където в „Цели за устойчиво развитие 2030” пише: „Дългосрочният хоризонт на Стратегията дава възможност за обвързване на целите и мерките с програмирането на средствата по линия на Оперативните програми, финансирани от ЕС.”
Тук е мястото да спомена нещо много важно, което обяснява масирания натиск над българското общество от страна на българските политици, във връзка с ратифицирането на Националната стратегия за детето и произтичащият от това нов Закон за детето.
През 2014 г. е подписан Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. между Кралство Норвегия и Република България, (качен е в сайта на Народно събрание на РБългария), в рамките на който страната ни ще получава, в този период, достъп до финансова помощ по няколко програми, една от които е:
„В. Програма: Правосъдие”,
където се отпускат милиони евро за:
„…Подобряване на положението на ромското население и допринася за постигане на целта, определена в т. 2 „Специфични съображения” на настоящото приложение.
Специално внимание ще бъде отделено на прилагането на стандартите за правата на човека – стремеж към европейска съдебна култура, както и за детско правосъдие.
Специално внимание ще бъде отделено на домашно насилие и насилие, основано на полов признак (подобряване на законодателството и обучение) (…) Програмният оператор ще се стреми да осигури взаимодействие с програма „Вътрешни работи”, с цел да се засили правосъдната верига, наред с другото, по отношение на достъпа до правосъдие, добро управление, насилието, основано на полов признак…”
„Администрацията на норвежки съдилища (DA) ще се включи активно в подготовката и може да участва в изпълнението на програмата, по-специално в двустранните дейности.”
За тази цел норвежката страна дава безвъзмездна финансова помощ от 30 000 000 евро, а ще има и национално съ-финансиране от 5, 294,118 евро. Програмният оператор е Министерство на правосъдието, а партньори от страните-донори са: Норвежкото министерство на правосъдието и Дирекция на Норвежката корекционна служба. Международен партньор е Съвета на Европа. Програмните области са: Корекционни услуги и задържане преди съдебния процес; Ефективност и ефикасност на съдебната система, укрепване на правовата държава.
Норвежкият финансов механизъм 2014-2021 г.
е подписан от Цецка Цачева и Бойко Борисов, при ратифицирането му. Законът е влязъл в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, по времето, когато Цачева е била председател на Народното събрание. Става дума за 87 867 500 евро, плюс 9 088 236 евро национално съ-финансиране или общо 97 055 736 евро, които се дават за изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г.
Не е ли това намеса на чужда държава във вътрешните работи на суверенна България?
За жалост това финансиране не е единственото.
За Ювенална юстиция намирисва и графата „Гарантиране на правото на всяко дете да живее в сигурна среда, превенция и защита от насилие и други вредни действия и ефективен достъп до правосъдие.”
Стр. 44 – „Завършване на реформата за деинституционализация на грижата за деца и недопускане на институционален подход в резидентните услуги за деца, както и предприемане на нови мерки за превенция на разделянето на децата от семействата”;
„Въвеждане на пълна и изрична забрана за телесно наказание над деца, криминализиране на домашното насилие и въвеждане на ефективна работеща система за превенция, наблюдение и изпълнение на тези забрани.”
Пак там, т. 5. „Създаване и прилагане на адаптирани процедури за участие на деца в административни, граждански и наказателни производства”.
Т. 7. – Ратифициране на Трети факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето, създаващ процедура за подаване на жалби за нарушени права на децата.”
Ако се приеме от правителството Националната стратегия за детето, българският родител няма да има право да си върне рожбата, дори и чрез съда, тъй като ювеналната юстиция ще е залегнала в нея.
По света има държави, които са приели ювеналното законодателство като по този начин са легализирали официално педофилията и сексуалната експлоатация на деца.
Във Финландия и цялото Скандинавие например властите могат да отнемат деца от семействата им и да правят с тях каквото си поискат без да имат родителите право да възразят. Децата се отнемат от семействата им и се въдворяват в социални домове, дават се за осиновяване в чужбина или се въдворяват в т.нар. „приемни семейства”. Тези, които се въдворяват в социални домове се експлоатират от държавата, която ги отдава под наем на частни фирми. Тези, които се дават за осиновяване в чужбина (основно в САЩ и Арабския свят), са подлагани на сексуална експлоатация или се превръщат в донори на органи за богати пациенти, най-често в САЩ и Западна Европа.
Системата „Барневар”
Нашите политици са решили в България да въведат и прилагат една от най-мрачните практики на ювеналната юстиция – норвежката. В Норвегия се изпълнява зловещ държавен план „за опека над децата” и на всеки 5 години се правят отчети по системата „Барневар”. Това води до надпревара между детски заведения и училища за отнемане на деца. Ужас всява детската полиция с идентично название „Барневар” -стриктна, безмилостна и бърза по отношение децата на гастарбайтери, имигранти или от смесени бракове.
Системата „Барневар” има степенуване при отнемането на децата. На първо място се изземват неноврежци – „вносните деца”, дошли в Норвегия с родителите си. На второ място – ненорвежци, но родени в Норвегия. На трето място – деца от норвежци. На всеки 10 взети от родителите им деца, 8 са на ненорвежци! В Норвегия действат и многобройни неправителствени организации за сексуална преориентация на децата със съответния секс-тренинг, след което те се категоризират към определени групи: за момичетата - „нормалки”, „лезбийки”, „бисексуалки”, за момчетата - гейове, педофили, хомосексуалисти… Според тези разработки, секс образованието започва още с раждането на детето. Четиригодишната възраст се смята за голямо закъснение…
Три основни групи хора са заинтересовани от изземването на деца: корумпирани чиновници, които „раздават” децата; хомосексуалисти и педофили, и материално заинтересовани хора, които очакват допълнително заплащане за всяко дете. Последните бих ги нарекла ловци на деца!
Статистиката показва, че ежегодно от Норвегия, Америка, Германия, Франция, Украйна, Русия, Испания, Англия… „изчезват” по 200-300 000 деца.
Ювеналните деца нямат право да учат и да получават образование, да създават семейства, да раждат… Много често при забременяване и раждане, ювеналното момиче дори не вижда детето си - службите веднага й го отнемат. Не са редки случаите, когато тези полудеца, полувъзрастни, се самоубиват.
Въдворените в т.нар. „приемни семейства“, са също обект на експлоатация. „Приемните семейства” са формалност. Става дума за аграрни фирми или фирми в горското стопанство, наречени „трудово-възпитателни ФЕРМИ“, които получават деца от държавата с правото да се разпореждат с тях, както намерят за добре.
Статистиката сочи, че почти 100% от въдворените деца, са жертва на сексуално насилие от страна на приемни родители, на други деца, на преподаватели или служители във фирмите, където те работят. Почти всички сексуални посегателства над тях са извършени от лица, които имат един и същи пол с жертвата.
Децата в Норвегия и Финландия стават жертва и на сексуално посегателство отстрана на родителите си.
Ако единия от родителите насили някое от децата си, при положение, че другият подаде жалба, то жалбоподателят може да бъде санкциониран чрез отнемане на родителските му права с мотив, че: „възпрепятства сексуалното общуване между детето и неговия родител.“
В Холандия се полагат много грижи за безполовото възпитание на иззетите деца. Там няма „той”, „тя”, или „то”, а само някакво безполово име „Ку, Си, Мо…”. Повечето от тях „живеят” при двама татковци или две майки – нещо, което се пропагандира като нормалност с плакати, клипове, с детски книжки, в училищата и детските градини. В основата на тази пропаганда са глобалистки организации, известни с дейността си за свободно секс обучение и образование на подрастващите, (като нашите НПО-та) и с претенциите им за законово снижаване на възрастта за педофилия във всяка една от страните с ювенално законодателство.
След като ювеналните деца навършат пълнолетие, престават да бъдат обект на ювеналната юстиция. Излизат от интернатите и трудовите ферми без образование. Третирани са от държавата като непълноценни. Нямат правото на здравна помощ. Не могат да си намерят работа и не се водят в никакви статистики.
Европейското законодателство относно Закрила на детето се приближава до модела на Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, т.е. до Скандинавския модел като се уеднакви с него, въвеждайки го в целия ЕС. А българските политици бързат да уеднаквят българското законодателство към този пагубен модел. И вземат милиарди евро за това.
Националната стратегия за детето 2019-2030 г. я има в сайта на Министерски съвет - Портал за обществени организации. Но тя трябва да се чете много внимателно, дори няколко пъти, защото много трудно може да се прогледне под тинята на политическите неразбираеми словоблудства. А, обикновено от дъното на мътилката изскачат чудовища.
Навлезли сме в етап на ръкопашен бой за всяка детска душа. Децата са нашето бъдеще и трябва да ги защитим! Сега! После ще е късно! Защото няма ли деца, няма да я има България! И както казва великият писател и родолюбец Николай Хайтов „Изтървем ли България, изтървали сме всичко!”.
Нека не позволяваме това да се случи.
На изборите за 49-то Народно събрание, насрочени за 2 април 2023 г. ПП „Нова Зора“ ще подкрепи Коалиция „БСП за България“, съгласно подписаното на 23 февруари споразумение за съвместно участие в изборите. Споразумението е подписано от Корнелия Нинова, Председател на ПП „БСП” и на Коалиция „БСП за България“ и Минчо Минчев, Председател на ПП „Нова Зора“, и има действие до края на мандата на 49-тото Народно събрание, с възможност за неговото продължаване по взаимно съгласие и договореност. Това е закономерен акт, тъй като е налице голямо сходство в програмите на двете партии, близък, по отношение на ценностите, електорат и отстояване на патриотичния вектор в българската политика, факт, доказано през изминалите повече от 10 години на съвместна дейност в Коалиция „БСП за България“. ПП „Нова Зора“ е партия на трудовите хора; на наемните работници и земеделските стопани; на дребния и средния бизнес; на патриотично настроените и национално отговорни български интелектуалци и хората със свободни професии, и работи за създаване на благоприятни условия за техния труд и укрепване на националния дух на българското общество. Съответно ПП „БСП” е обявила, че защитава и се грижи за хората на наемния труд, микро-малкият и средният бизнес; земеделските производители с малки стопанства; хората със свободни професии в различните сфери на икономиката, културата и образованието; гражданите с по-ниски и средни доходи. В програмата й не е записано, че представлява интересите на едрия капитал; транснационалните корпорации; собствениците и арендаторите на огромни масиви земеделска земя; финансовите спекуланти; хазартните компании и др., както и гражданите с най-високи доходи и голямо лично благосъстояние. Пълният текст на споразумението между двете партии бе публикуван в бр. 9/28.02.2023 г. на в-к „Нова Зора“. По този начин ПП „Нова Зора“ получи 10 места в листите на Коалиция „БСП за България“.
В следващото изложение изказвам личното си убеждение за този правилен и навременен подход на ПП „Нова Зора“, с който тя потвърждава своята подкрепа за развитие и укрепване на социалистическата идея, прокламирана и защитавана в ръководните документи на ПП „БСП“ и ПП „Нова Зора“, както и в практическите действия на двете партии. ПП „БСП“ винаги е била атакувана по различни начини от вътрешни и външни врагове, понеже е продължител и носител на социалистическата идея, през изминалите повече от 130 години. Сега атаките са насочени директно към председателя на партията, г-жа Корнелия Нинова, което обаче аз лично намирам за атака срещу ПП „БСП“, единствената партия в НС, за която при цялата сложност на политическата обстановка в България, в контекста на геополитическите реалности, след държавния преврат на 10 ноември 1989 г., съдбата на народа и неговата държавност е била отговорност и задължение.
Кой провежда кампанията?
За съжаление, това са отделни бивши членове на партията, пребивавали на ръководни позиции през годините, в структурите на БСП. Причините са различни: вождизъм; преследване на лични и корпоративни интереси; загубени постове в Народното събрание и властовите структури; укрепване на разклатения им имидж като партийни лидери и пр., с две думи „стари муцуни“, както е прието да се говори в тези случаи. Особено болезнено се възприе мандатността при заемане на определени длъжности и съответен престой в НС, както и прекият избор на председател на партията от всички партийни членове, а не само от Националния съвет (700-800 делегати). Истината обаче е, че срещу Корнелия Нинова застанаха партийни членове и лидери, пряко свързани с политики и действия, които през годините успешно обезсилваха вярата на обикновените социалисти в идеала и в крайна сметка ерозираха въобще доверието на народа, унаследено от годините на социализма в партията, изградила по същество нова България. Малко е да се каже, че това са персонажи, които напълно оправдават с биографиите си понятието „пета колона“. Парадоксът е, че своите критики и „аргументи“ те винаги отправят от „автентични“ социалистически позиции. Самият факт обаче, че мнозина от тях призоваваха дори за съвместно управление с ГЕРБ, говори за изключителната сложност на самото разчистване на „Авгиевите обори“, с което се бе заела Нинова.
Публична тайна е също, че благодарение на няколкото бизнес империи, които те представляват, в Изпълнителното бюро на партията, в началото на мандата на Нинова, заседаваха „социалисти“, които притежаваха активи в общ обем от 4 милиарда лв. собственост!? Те ли щяха да бъдат защитниците на интересите на „унизените и оскърбените“, които БСП трябваше да представлява?! Това беше основно противоречие и Нинова се зае да го разреши, което обаче, доведе до различни опити за преврат от същата тази т.нар. вътрешна опозиция.
Днес ситуацията е такава, че за нея има само една молитва: „Спаси ме, Господи! от „приятели!“, С други думи, тя доказа на практика, че към враговете на БСП знае как да подхожда. Ето, това не може да й бъде простено от засегнатите и те ще водят война срещу нея не само до края на мандата й по Устав, но ако имат възможност и до края на света – толкова е заслепяваща омразата им!
Как се провежда тази недостойна кампания?
Оставката на Нинова като председател на БСП се иска под благовидното мото, че „БСП е загубила идейната си основа“; че не отстоява „лявата“ идея и се е превърнала по същество в „дясна „партия“, а самата тя, е волунтарист и не може да работи в екип и да сплотява инакомислещите; че е установила „тоталитарен стил на ръководство“ и се е обградила с неподготвени сътрудници, които я слушат безпрекословно, и на които им липсва теоретичната подготовка за заеманата длъжност. В допълнение изтъкват, че тя нямала „правилен мерник“ за издигането на ръководни постове в партията на хора като ренегата Явор Божанков; че не допускала и не давала път на нови лидери, което водело до изчерпване на идеите и въвеждало БСП в блатото на застоя, и пр., и пр. А истината се вижда най-добре ако се проследи поведението на издигнатите от Нинова евродепутати, които, както говорят злите езици, веднага бяха напазарувани от председателя на ПЕС. Подхвърлят се в публичното пространство и различни инсинуации, като това, че когато е била на съответни ръководни позиции и като зам.-министър на икономиката, Нинова е участвала в приватизацията и се е обогатявала, а нейният син, който е служител в чуждестранна американска банка, бил нает да пази семейното богатство.
Всичко това ако не беше жалко, щеше да е смешно, защото напомня за анекдота от миналото „Ами вие защо биете негрите?“.
Важно е обаче да се види къде и как се провежда тази кампания от т.нар. вътрешна опозиция? За съжаление, този разговор не е в структурите на БСП и на съответните партийни форуми, където бдителните другари с аргументи и ясни принципи, биха могли да поставят този въпрос. Напротив. Цялото това наплевателство се води в медиите, което, доколкото ми е известно, е противоуставно и е напълно недостойно от морална позиция. Последните грозни прояви бяха по време на заседанието на 50-тия редовен конгрес на ПП „БСП”, на 11 февруари в зала № 3 на НДК. Целта на жалкия пърформанс бе прозрачна и ясна: да бъде отстранена Нинова от председателския пост и да не се допусне регистрацията на Коалиция „БСП за България“ в ЦИК. Това обаче бе предотвратено от 2/3 от делегатите на конгреса. Когато шумната агитка разбра това, напусна залата, а бившият председател на БСП Сергей Станишев, подобно на овчар я подканяше и напътстваше. Веднага след това логично се стигна и до новото обединение на „разбитите авари“, в Коалиция „Левицата“. В нея се събраха всички стари грешници на прехода, ведно с „люспи“ и ренегати, без да е ясно какви конкретни „леви“ политики ще провеждат, ако преминат 4 % праг за влизане в Народното събрание! Но и това не всичко. Важното е на предстоящите избори, по един или по друг начин, от БСП да бъдат отклонени гласоподаватели, за да се види, че „под ръководството на Нинова бе реализиран още един провал“. И нито дума, нито следа от собствените им „заслуги“ в това отношение. Важното е техните критики да придобият плът, БСП да отпадне като пречка, постулатите на Истанбулската конвенция да бъдат налагани, защото в нейното отхвърляне Нинова е незаобиколим аргумент и основание. Погубеният авторитет на БСП ще остане само като друга последваща придобивка от опита им да увлекат след себе си и редица недотам осведомени и доверчиви избиратели социалисти..
Защо с тази своя статия аз заставам зад лидера на ПП „БСП“ Корнелия Нинова, към която, ние, в „Нова Зора“ също имаме редица въпроси? Отговорът е, защото като съюзници на обикновените социалисти, идеала на които никога не сме предавали, ние не сме безразлични към ситуацията, в която самата БСП и нейният председател се намират в състояние на „кръгова отбрана“ срещу вътрешните и външните врагове. И защото не ни е в характера да гледаме с безразличие една ситуация, в която преситената глутница от партийни вълци се разправят с партия, оцеляла през бури и сражения, в продължение на 130 години. Отделен е въпросът за личните качества на Корнелия Нинова, която е завършила с отличие Гимназията за древни езици, дипломиран юрист е от Софийски държавен университет и притежава лидерски качества, които аз лично оценявам високо, заради нейните позиции и, заради защитата им през изминалите години, както в Народното събрание, така и в публичното пространство, и на партийните форуми. Защото Корнелия Нинова има харизма и се държи като „човек от народа“, без протекциите на родители „активни борци“ и социалисти „трето поколение“, с което парадират някои от личните й врагове. Защото тя работи всеотдайно за постигане на целите на партията в социалната сфера, които засягат широки народни маси, а участието на Коалицията в последното правителство доведе до социални резултати, които иначе бяха загърбвани в продължение на 12 години от управлението на ГЕРБ. Сега коалиционните партньори си преписват постигнатите резултати, макар че в техните програми да нямаше и дума за тях. Нинова съумя да превърне „поражението“ от изборите в победа, с участието в управлението и превръщане на програмните обещания в реалност – доходи, пенсии, помощи за учениците, безплатни учебници, детски градини, минимална работна заплата, ваучери и пр. Всичко това всяваше респект в „десницата“ от нашенските евроатлантически марионетки, от различни политически партии и неправителствени соросови организации, европейски фондации и пр. Това не бе по вкуса особено на нашите Хаджи Иванчохаджипенчовци, поставили се в услуга на чужди на България интереси. Но какво повече може да се направи в една такава компания със „защитници на народа“ като ДБ и ПП?
Преди десетина дни прочетох коментар във в-к „Минаха години“, в който се правеше заключението, че при поредни загуби на футболния отбор, се сменя треньора. Считам, че авторът на тази „мъдрост“, не е съвсем прав. Какво е виновен „треньорът“, ако 1/3 от състезателите от отбора му изведнъж се окаже купен или самопредложил се на противника? Как се побеждава по този начин противник, когато срещу отбора ти изначално свирят съдиите, а собствените ти състезатели сътворяват умишлени дузпи? Аз мисля, че по-правилният подход е да бъдат отстранени играчите, които провалят мачовете. Нинова го направи и сега остава единствено да бъде обвинена за земетресението в Турция, за топенето на ледниците, за изменението на климата, за войната в Украйна и пр., и пр. грехове.
Лични впечатления
Мойте лични впечатления са придобити от присъствието ми на заседания на Коалиционния съвет на КП „БСП за България“, както и от заседания на Националния съвет на БСП. Ето някои от тях.
• БСП ще има своя Телевизия (БСТВ), обяви Нинова, както „Алфа“ и СКАТ, само че много по-ефективна от тях. Защото е глас на една голяма партия.
За сведение този въпрос аз лично го поставих на едно изнесено коалиционно заседание в офиса на ПП „Нова Зора“, пред бившия секретар по коалиционната политика г-н Евгений Узунов, който ми отговори, че телевизията е нещо много скъпо. Възразих му, че в БСП има много милионери, които би следвало да помогнат. Той се намръщи, млъкна и ми обърна гръб, а аз се запътих към г-н Сергей Станишев, който като чу аргументите ми, веднага излезе на балкона, за да пуши и докрая на заседанието не взе отношение по въпроса. По този начин олигарсите от БСП не си развързаха кесиите за едно народополезно и партийно дело. А когато Нинова ги застави, тя веднага стана лоша.
• БСП няма да подкрепи ратифицирането от Народното събрание на Истанбулскта конвенция, въпреки натиска от ПЕС. Има решение на Конституционния съд, че тя противоречи на българската Конституция. За това БСП ще инициира Референдум по този въпрос. И лично Нинова е инициатора. На фона на разбиранията на Сергей Станишев и партията на европейските социалисти, това си е направо революционен акт. Впрочем, защитата от домашно насилие е регламентирана в НК, а в Истанбулската конвенция се прокарват през задния вход еднополовите бракове, смяната на пола, осиновяването на деца от еднополови семейства, независима европейска институция, която има права над националните държави и пр. безумия, както и непрестанно увеличаващите се на брой полове, според джендърните критерии. В последните няколко дни стана известно, че в Испания вече се готви законодателство за узаконяване на „зоофилията“ – секс на хора с животни, което официално се наказва по българските закони и е анатемосано от християнската църква. Доживяхме и до новите „европейски ценности“: бъдеще, в което ще ядем насекоми, и умишлено, чрез различни инициирани пандемии по птици и животни, ще се самолишаваме от нормална храна.
В замяна на това ще ни разрешават секс с кози и овце!!!! Как да не се възторгне човек пред тази перспектика, ако няма съвест и свяст?!
• БСП е против налагането на санкции на Русия, което се отразява неблагоприятно както на ЕС, така и на България (прекъсване на газовите доставки, изграждането на АЕЦ „Белене“, санкциите срещу „Нефтохим“) и пр. По някои от телевизионните канали дори някакъв „специалист“-безродник, предложи оборудването на АЕЦ „Белене“ да бъде продадено или предадено на Украйна, в израз на солидарност, а всъщност да се закрие окончателно въпроса за изграждането на втора атомна централа в България.
• Категорично противопоставяне за въвеждането на „еврото“ от 1.01.2024 г., като отказ от българската парична единица, една от последните непревзети крепости на националния суверенитет. БСП защитава провеждането на Национален референдум за това, поради множество причини, ясно огласявани по БСТВ от проф. Румен Гечев и доц. Григор Сарийски от БАН.
• БСП е за прекратяване на войната на територията на Украйна и сключване на мир, който не може да бъде постигнат с постоянните военни доставки за Украйна, с космическата, финансова и друга логистиката от САЩ, НАТО и ЕС. На едно от заседанията на Коалиционния съвет Нинова декларира, че като зам.-председател на МС и министър на икономиката не е подписвала износ на оръжие за Украйна (нито един патрон). Това тя твърдеше и от трибуната на Народното събрание, и в множество медийни прояви. Наскоро бившият министър-председател Кирил Петков се похвали пред западна медия, че в първите дни на войната това е правено. Явно контрабандно, без съгласието на Министерството на икономиката. Ако официално беше изнасяно оръжие за Украйна, за бандеровския режим, защо се наложи в 48 НС да се гласува закон за този износ от т.нар. коалиция на войната?!... За съжаление част от партиите в ПЕС припяват на САЩ, Пентагона и НАТО, които съсипват държавите в Европа, за сметка на безпрецедентното обогатяване на фирмите от военнопромишления комплекс на САЩ. БСП, обаче заявява, че Русия не ни е враг!
• Председателят на Коалиция „БСП за България“ К. Нинова отстоява програмните обещания на БСП от трибуната на парламента, говори от сърце, без да чете критичните бележки и посланията, които отправя за решаване на кардинални въпроси от настоящето и бъдещето на България. С категоричните си позиции като Председател на парламентарната група на КП “БСП за България“, тя наложи социалната тема за приоритет № 1 на последните няколко парламента и кабинети, въпреки мощния отпор от страна на „десницата“. Справка: Програмата на БСП. В този смисъл е необходимо да се подчертае, че БСП се различава от останалите партии в НС с това, че има ясна програма с приоритети и последователно се бори за тяхната реализация. Другите партии говорят общи приказки и нищо конкретно от това какво ще направят, когато дойдат самостоятелно на власт или участват в коалиционно управление, не е записано в програмите им. Сега същото слушаме и от екраните на телевизорите. Само приказките са предизборни, обещанията са заоблени обещания, колкото да се харесат на потенциалните избиратели, но без последващо покритие и отговорности на практика. Това се повтаря вече повече от 30 години „демокрация“…
• Какви лидери се предлагат за председатели на БСП, след евентуален „партиен преврат“ или изтичане на втория мандат на Корнелия Нинова? Досега са ми известни кандидатурите на Костадин Паскалев и Крум Зарков. Нищо лично, дори се познавам с последния, но не мога и двамата да ги сравнявам с Корнелия Нинова. Затова битката се води срещу нея като тя е обвинявана във всички смъртни грехове… Целта е известна от историята - да се премахне войводата, за да се разпръсне четата, т.е., за да се унищожи останалата единствена автентична социалистическа партия на България! А след това ще се стигне и до въпросителните на Дякон Левски: Народе??? Но ще бъде твърде късно.
В заключение заявявам: Ние, в „Нова Зора” ще гласуваме за КП „БСП за България“ и съгласно подписаното Споразумение, призовавам нашите членове и симпатизанти, както и читателите на в-к „Нова Зора“, на базата и на изнесеното в личното ми становище, да гласуват на предстоящите избори не с емоция, а с трезв разум, за да не бъдат излъгани за пореден път от високопарните заявки и фалшиви призиви за единство. Тези послания галят ухото на избирателя, но после се налага той да си посипва главата с пепел, да ругае срещу телевизора и да се тюхка, че пак ни излъгаха!
През годините БСП бе дискридитирвана от ръководители-съглашатели, които представяха своята безпринципност като висок израз на политическа мъдрост и самопожертвувателност, в името на държавата и народа. Видя се, че те нито опазиха държавността, нито успяха да съхранят народа и неговото бъдеще. Сега последният им принос във всеобщия поход на унищожението на всичко стойностно и честно може да бъде само убийството на БСП. Нека не им позволяваме да го направят! Много по-добре за България ще бъде една БСП без „мокрия барут“ на тяхното присъствие в нея. За да бъде съхранен идеалът и възможността за добруване на народа ни.
08.03.2023 г.,
г.о.з. полк. д-р по право: Тодор ПРЕДОВ –
зам.-председател на ПП „Нова Зора“
|
