(СВИДЕТЕЛСТВА ОТ ПОСЛЕДНИЯ ДЕН)
ИЛИ ГОРЧИВИТЕ ПЛОДОВЕ НА ПЛИТКОУМНАТА БЪЛГАРСКА ПОЛИТИКА ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ
„Животът е кратък, изкуството вечно, мисленето сложно, сгодният случаи бързо си отива”
Александър Македонски
Този крилат девиз на великия гръцки пълководец, някои историци не без основание преписват като мисъл на неговия учител –древногръцкият философ Аристотел, който е обучавал бъдещият завоевател до неговата 16-годишна възраст. Това вероятно е така, но по-важното за историята е че ръководейки се от този крилат девиз Александър Македонски успява да завладее по-голямата част от древния свят,да разпространи гръцката култура и изкуство в територията на империята и да съхрани културата и изкуството на завладените народи,включително и на Древен Египет. Благодарение на това той придобива образа на легендарния благороден герой Ахил и заема престижно първо място в древната история.
От античността до днес гърците винаги са доказвали,че помнят, познават, ценят и когато е необходимо много добре използват утвърдената като своя история. Най-пресният пример в това отношение е подписването на Споразумението в Преспа между Гърция и БЮРМ, което сложи край на спора и разногласията за името на Македония и кражбата на древногръцкото историческо наследство и култура. Впрочем, изборът на Преспа от гръцка страна като място за сключване на споразумението, според мислещите хора у нас, никак не е случаен. Той също би следвало да се разглежда в контекста на общата ни Балканска история. Много от българските историци са убедени, че за известен период –по време на царуването на цар Самуил Преспа е била столица на България. Самуил (на старобългарски: Самоилъ) е български цар, управлявал България от 997 г. до 6 октомври 1014 г., едноличен владетел в едни от най-трудните времена в българската история. В продължение на десетилетия той успява да удържа атаките на византийския император Василий II и в много битки му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване. Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, при вида на войниците си, ослепени от Василий II „българоубиец” и попаднали в плен след битката при Беласица. След преждевременната смърт на царя, България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва краят на Първото българско царство.
Такава е историята и който я познава разбира логиката, знаците и смисъла на събитията днес. Явно тези които ни управляват сега са пропуснали часовете по история,за тях четенето е трудно ,а мисленето е още по-сложно поради което действат импулсивно и безотговорно, лесно приемат чужди клишета и са безпомощни, дори и да искат да защитят националният ни интерес. За тях са важни,не националните ,а чуждите нам и внушавани ни до втръсване т.н. евроатлантически ценности. „Радвам се, че мога да приветствам днешната ратификация на договора от Преспа, която дава възможност Скопие скоро да се присъедини към НАТО и отваря нова страница в техните отношения с ЕС, така че скоро да могат да започнат преговори за присъединяване“ , това от името на Бойко Борисов тогава написаха писарите на премиера, в профила му във Фейсбук.
А ето каква е
оценката на гръцкия премиер Алексис Ципрас
за резултатите от Договорът в Преспа:
“Днес е исторически ден за Гърция, която най-накрая спря голямото махало, което се движеше в региона и заплашваше с унищожение част от древногръцкото историческо наследство и култура.Ние приветстваме новата държава Северна Македония. Това е приятелска страна. Гърция направи важна крачка напред за да затвърди лидерството си в региона”, заяви премиерът Алексис Ципрас в речта си от трибуната на гръцкия Парламент.
Две изявления-първото в което отсъства думата България, без съмнение е на служител на колониална администрация,а второто в което два пъти присъства Гърция, е на държавник!
Безспорна е истината е, че заради проявената пасивност и подсъдна дори инезаинтересованост , какъвто е резултатът от недалновидната 10 годишна външна политика на управляващите от ГЕРБ, българската държава скоротечно загуби влиянието и авторитета си в съседна Македония.
Тази политика не се ръководеше от позициите на българския национален интерес а от желание да се угоди на „началниците” във Вашингтон и Брюксел, които искат ускорена военна и политическа интеграция на Западните Балкани. Тази е и една от причините македонските ни сънародниците , които искат български лични карти, да не идват в ограбената от шайките на ГЕРБ България, а да се „интегрират ускорено” в Западна Европа,или като минимум в съседна Гърция.
Какво спечели България от тази лакейска позиция на нашите управляващи? Нищо. Остана само дебилния медиен възторг от безполезното ни евро председателство, дежурното потупване по рамото на премиера ни от „началниците” споменът за поцелуйковщината на от вечно пияния Юнкер.
Но и това бе мимолетен фалш, защото не Борисов - „умиротворителя и арбитъра на Балканите”, както го наричат неговите безмозъчни ласкатели от върхушката на ГЕРБ, а премиерите Заев и Ципрас бяха номинирани от тях и от Папата за Нобелова награда за мир за приноса им в разрешаването на спора между двете държави.
За нашият премиер остана галенето по главата от Папата,жест чиито смисъл той със сигурност не е разбрал, защото продължава да се хвали с това.
Сега след подписването на Преспанското споразумение за новото име на Македония и с новото посещение на премиера Алексис Ципрас в Скопие през миналата седмица,гърците отново не пропуснаха да „яхнат” сгодния случай и след историческия и културен реванш над нас и БЮРМ да осъществят и нова икономическа инвазия в тази съседна братска страна, с народа на която говорим един общ език.
“Пристигаме в Скопие за историческа визита, основаваща се на новата стратегическа визия: Гърция и Северна Македония трябва да бъдат не само партньори но и съюзници. Споразумението от Преспа вдъхнови много хора в Гърция , които осъзнаха, че нашите народи трябва само да спечелят от пътя, който е бил отворен” , пише премиерът Алексис Ципрас в своя пост в Twitter при кацането си на 2 април на международното летище в Скопие.
Министър-председателят на Гърция бе придружен от заместник министър-председателя и министър на икономиката Янис Драгасакис, министъра на дигиталната политика, телекомуникациите и информацията Никос Папас, министърът на националната отбрана Евангелос Апостолакис, министърът на околната среда и енергетиката Георгос Статакис, министърът на транспорта и инфраструктурата Христос Спиртзис, Министър на развитието на селските райони и храните Ставрос Араховитис, министър на здравеопазването Андреас Ксантос, заместник-министъра на външните работи Сия Анагностопулу, заместник-министъра на външните работи Маркос Боларис и министър на вътрешните работи и министър за, Македония - Тракия Елевтерия Хатзигеоргиу. В състава на делегацията бяха включени и внушителната група от 140 гръцки крупни бизнесмени.
След официалните преговори между делегации в 16:30 ч. г-н Ципрас участва и държа реч пред Бизнес форума на Гърция и Северна Македония. Посещението на министър-председателя завърши с официалната вечеря.
След като анализира подписаните споразумения между двете страни Ципрас заяви, че “основната тема в днешната първа среща е икономиката и не може да бъде другояче” и допълни: „Загубихме много време и трябва да тичаме напред. Загубихме три десетилетия и трябва да запълним празнината.Преди няколко години призивът за върховен съвет за сътрудничество между нашите две страни изглеждаше невъзможен. Днес това е реалност, тъй като подписахме серия от важни меморандуми и споразумения и план за действие, който обхваща почти всички наши области на сътрудничество.Това бяха думите на премиера на Гърция пред участниците в бизнес форума. От изявлението станаха ясни конкретните параметри на постигнато по време на преговорите в областта на бизнеса и инвестициите, сътрудничеството в областта на транспорта и съвместни проекти в областта на енергетиката,здравеопазването, земеделието и цифровизацията,както и сътрудничеството в областта на отбраната.
С цел нормализиране на бизнес климата между двете страни и за да се гарантира успеха на гръцкия бизнес, новосъздадения Върховния съвет за сътрудничество определи комисия, специализирана в използването на терминология и търговски марки. Също така двете страни приеха използването на нов финансов инструмент от близо 200 милиона € за разширяване на гръцкото предприемачество в Северна Македония. И до сега Гърция бе в първата тройка на големите инвеститори в бившата югославска република Македония. Преди посещението на Ципрас бе публикуван и доклад на гръцката служба за връзки, който даде следната картина на гръцките инвестиции в съседната страна, до момента:
„Според наличните данни гръцките предприятия, опериращи в Македония, са 330. Основните сектори на икономическата дейност, където са концентрирани гръцките инвестиции, са банките, консултантските компании, петролните продукти, електроенергията, промишленото производство, и по-специално в текстилната промишленост ,добивната промишленост, търговия с храни , напитки и селскостопанска продукция. “
България е на незавидното шесто место сред чуждестранните инвеститори в Република Северна Македония. По официални данни от пресцентъра на Министерството на икономиката на България за последните 10 години българският бизнес е инвестирал едва 800 млн. евро в македонската икономика. Гърция, обаче която, до скоро официално създаваше безбройни проблеми пред македонската държава заради името, в същото време активно работеше за засилване на икономическото си присъствие там. Голяма част от сериозните инфраструктурни проекти в Македония и до сега се изпълняват от гръцки фирми, а българският бизнес се е само изолирал, дори там където проявява интерес не се допуска до тези проекти. Трохите които остават за нас се свеждат до това, че гръцките фирми закупуват по-евтини материали от България или наемат подизпълнители фирми с евтина работна ръка от Югозападна България – Петрич, Сандански и Благоевград.
Договореностите между двете страни очертават значителни промени в енергийната и транспортна карта на региона
Двете страни договориха съществено развитие в енергийната карта на региона и възможностите, отворени за Балканите след построяване на газопровода „Турски поток”. Обсъдени бяха енергийните връзки, въпроса за петрола и доставката на електроенергия-все важни икономически сфери, в които България от лидер, благодарение на трудното и конюнктурно мислене на родните ни политици, се превърна в аутсайдер, след като под натиска на САЩ и ЕК се отказа от стратегически важните за лидерството и на Балканите проекти, „Южен поток” и АЕЦ Белене.
В областта на транспорта и инфраструктурата бе решено да се подобрят пътните и железопътните връзки между двете страни.
Специално внимание бе отделено на железопътната връзка Пирея-Солун-Скопие-Белград и връзката между пристанищата Пирея и Солун с пазарите в Централна Европа през Северна Македония. В тази връзка двете страни подписваха специален Меморандум за разбирателство за откриването на втория, в рамките на няколко месеца граничен пункт. Целта е да се стимулира търговията, туристическите потоци в Гърция и преди всичко, ще спомогне за нормализиране на контактите между населението на двете страни. Това добре, но къде остана развитието на т.нар. коридор №8? Доизграждането на жп. линията Гюешево – Крива паланка – Скопие, срещу построяването на която, върви не имат история, а недалновидността на българските управници?
Решено беше също двете страни да създадат посолства, които да заменят досегашните офиси за връзка.
Двете страни също така се споразумяха да работят по нови технологии и дигитална политика, като доставят ноу-хау от Гърция към киберсигурността и електронното правителство на Скопие, както и да прехвърлят ноу-хау в критични сфери като здравеопазването като първичната медицинска помощ и въвеждането на електронни рецепти в здравното обслужване.
В областта на отбраната
Подписването на Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между двамата военни министри е практическа демонстрация на желанието на Гърция, чрез изграждането на отбранителните способности на Северна Македония да заеме стратегически позиции в региона. Гърция пое ангажимент за трансфер на ноу-хау и подобряване на оперативната съвместимост със структурите и процесите на НАТО. Както беше споменато и от двамата премиери, това сътрудничество включва образование, отбрана и технологии, киберзащита, военно разузнаване и най-вече наблюдение на въздушното пространство. Под предлога за осигуряване стабилността на северната си граница, Гърция и гръцките въоръжени сили се ангажираха да поемат защитата на въздушното пространство на Северна Македония. Ципрас добави, че тази услуга от страна на Гърция ще бъде изцяло безплатна.
„Компенсацията ще бъде в по-голямата стабилност на нашия регион. Това получаваме в замяна. Искаме съсед, който е стабилен от гледна точка на политиката и сигурността. Гърция притежава най-добрите умения и познания в областта на авиацията. Ние имаме възможностите, способността да подкрепяме Северна Македония в нейните усилия за гарантиране на стабилност и сигурност”, подчерта гръцкият премиер.
Македонският премиер Зоран Заев от своя страна каза, че такова сътрудничество е нормално, защото Македония няма собствена авиация. „Нашата страна няма авиация и защита на нашето небе. Това означава, че един от нашите съседи, който е страна-членка на НАТО, трябва да направи това. С Гърция сега имаме договор тя да пази нашето небе, за да бъде обезпечена сигурност и стабилност. Когато нямате авиация, стигате до съседите си. Това е добре за всички, за целия регион, НАТО се грижи за това”, заяви Заев.
Ако по- задълбочено вникнем в състоянието на нещата преди и сега ще видим,че констатациите и надеждите на младия и неопитен македонски премиер г-н Заев, НАТО сериозно да се грижи за стабилността в региона са меко казано наивни. Точно обратното турската инвазия в Кипър през 1974г.показа безсилието и нежеланието на НАТО да разрешава регионални конфликти между своите членове. И сега положението е същото. Гръцкият премиер Ципрас, ако е пропуснал би следвало да каже на своя колега Заев, че само през миналата година турските военни изтребители са извършили над 1000 провокации свързани с нарушаване на гръцкото въздушно пространство, а ръководството на блока нищо не е направило за да спре тези провокации. Що се отнася до турските нарушения в гръцки териториални води,там нещата също не стоят много по-добре. И ако недай си боже над територията на Северна Македония или България се стигне до въоръжено стълкновение между гръцки и турски бойни самолети,които пък по договорка с нашето МО имат право да участват в презгранични операции за охрана на въздушното ни пространство, НАТО освен с призив сами да уредим нещата между себе си едва ли с нещо ще ни помогне.
В края на визитата на Алексис Ципрас, същия ден бе направен обстоен преглед на изпълнението на Споразумението от Преспа, подписано през м. юли м.г. Според източници близки до гръцкото правителство гръцката страна е изразила недоволството си от бавните темпове с които се реализират договореностите от северомакедонските институции по отношение на търговските марки, в културната област,паметниците,текстовете в учебниците. Ципрас напомни на своя колега,че : „Споразумението от Преспа сега е международно споразумение, което трябва да бъде изпълнено.Опозицията в Гърция и Северна Македония използва същите аргументи срещу споразумението от Преспа,но тя е лицемерна”, каза Ципрас и отбеляза, че в Гърция нещата са се уталожили ,защото много от опозиционерите имат икономически интереси в Северна Македония, а той сега е в Скопие, за да представлява всички гърци „тези които са съгласни и онези, които не са съгласни”.
В заключение: Ретроспекцията на постигнатите договорености между Гърция и Северна Македония,смело можем да определим като доказателство за неадекватност и абдикация на управляващите в България от връзките и отношенията ни със Северна Македония. Те загърбиха националния интерес за сметка на чужди интереси.Казано просто и ясно: Това което направи Ципрас, трябваше да го направи Борисов използвайки сгодния случай на евро председателството. Крайно време е България да подхожда към отношенията с Македония прагматично и преди всичко от гледна точка на националния ни интерес, а не както досега първо сигнално и емоционално и в угода на интересите на САЩ и ЕС. Тези които ни управляват сега загърбиха напълно националните ни интереси не само на Балканите но и в Европа и се държат като колониална администрация. Но все още не всичко е загубено. Задават се избори и ако искаме България да я има на картата на Балканите и да върнем постепенно нейният престиж следва да дадем управлението на тази политическа сила, която е доказала,че може в едно с другите патриотични формирования да отговори на това жизнено важно предизвикателство.Не бива да изпадаме във фатализъм и да се примиряваме с факта, че ГЕРБ отново ще фалшифицират изборите. Изборите в Украйна показаха,че и при най-мащабните фалшификации на управляващите ,ако бъдем бдителни и застанем пред урните като един, вотът в името на България може да бъде спечелен.
Защо избрахте ТЕЦ „Марица изток-2“ и Минно-енергийния комплекс „Марица изток“ за най-големите замърсители на атмосферата в Европа и Света? Защо нарочихте СО2 за най-големия враг на климата? Защо не вярвате на учените – биолози, които доказват, че ако няма СО2 в атмосферата, няма да има зелена флора, а без нея няма да има бозайници, няма да има Homosapiens и днешната човешка цивилизация? Защо точно сега постановихте това решение на Съда срещу най-голямата, държавна, българска ТЕЦ? Защото, може би предстои българското правителство да изпълни Решението на Българския Парламент за предоговаряне на текстове в Плана за възстановяване и устойчивост, вмъкнати самоволно от група родоотстъпни „политици“, без необходимите правомощия и в ущърб на българските енергетика, икономика и народ. Защо повярвахте на безродните, сребролюбиви, самозвани „зелени“ защитници на атмосферния въздух, околната среда и здравето на човечеството? Може би им вярвате, защото те лобират откровено за големите корпорации, произвеждащи ВЕИ-съоръжения и търсещи пазари за тяхното пласиране? Не ви интересува, че унищожават за вечни времена плодородната българска земя, хранила българи и европейци петкратно повече отколкото са българите понастоящем. Още по-малко ви интересува, че българският народ, освен че ще гладува, но и ще стои на студено и на тъмно, защото оставен само на ВЕИ, без базови мощности е обречен на „ТОК ИМА, ТОК НЯМА“. Никой не вярва на безродници.
Защо вие – правозащитниците им вярвате? Ако те бяха такива идеалисти, борещи се за чистотата на въздуха и за здравето на човечеството, защо нито веднъж не са протестирали срещу ГЕОИНЖЕНЕРСТВОТО в световен мащаб???
Наскоро публикации информираха за проведен във Вашингтон форум за изследвания на соларното геоинженерство в САЩ, финансирано от „филантропи“ като Бил Гейтс.
Изнесен доклад на форума посочва няколко различни опасности и проблеми, следствие на прилагането на тези програми в световен мащаб. Дейвид У. Кийт е един от учените, участващи в тази инициатива от дълго време. Професор е по приложна физика за Paulson School of Engineering and Applied Sciences (SEAS), професор е в Харвардския университет и председател на Carbon Engineering. Той коментира пръскането на милиони тонове тежки метали в атмосферата така: „Може би ще се стигне до смъртта на десетки хиляди хора годишно като преки резултати от това решение.“ Вероятно именно тежките метали, които вече са били пръскани през годините, са един от очевидните фактори, поради които заболеваемостта и смъртността продължават да нарастват експоненциално. Вероятно точно затова не ни казват, че тези експерименти се провеждат от дълго време. Може да се окаже трудно, да се определи, какво наистина се случва нашият свят е затънал в корупция от много дълго време.“
Правителството на Обединеното кралство финансира изследователски проект за геоинженерство в сътрудничество с университетите в Оксфорд, Кеймбридж, Единбург и Бристол. Някои от предложените частици за пръскане в атмосферата включват: Сулфат (сярна киселина) серен диоксид, Силициев карбид, Калциев карбонат, Алуминий, Силициев диоксид, Цинков оксид.
Д-р Марвин Хърдън, ядрен химик, геохимик и космохимик, публикува доклад озаглавен „Отравянето на човечеството, флората и фауната на Земята чрез подмолната геоинженерна дейност: Последици за Индия.“ В статията се обсъждат и цитират публикаци и за открити тежки метали като алуминий, барий, стронций и др. в дъждовна вода, в летлива пепел и други. Например през периода от юли 2011 г. до ноември 2012 г. 73 проби от дъждовна вода са събрани и анализирани за наличие на алуминий и барий; 71 проби сасъбрани от 60 различни места в Германия, Франция и Австрия. Алуминий е открит при 77% от пробите от дъждовна вода, имало е и много висока концентрация на барий и стронций. Тези концентрации на метали не са резултат от природни феномени, например вулканични изригвания, (нито от големите, български, въглищни ТЕЦ, които имат съвременни сяроочистващи инсталации с ефективност над 97% и въздухът в региона на „Марица изток“ е по-чист от този в София и мнозинството градове в страната, където няма ТЕЦ).
Учените от Харвард имат планове за геоинженерни експерименти в атмосферата. Те възнамеряват да пуснат балон на голяма надморска височина, който ще пръска в атмосферата отразяващи слънчевата светлина частици, според предложения план за борба с глобалното затопляне. Това може да е един отпървите пъти, когато този експеримент става публичен, но не и първият по рода си. Може би единственият друг случай, когато подобна дейност е била оповестена, е бил за Олимпиадата в Китай през 2008 г., където са използвали манипулиране на метеорологичните явления/условия чрез геоинженерство, за да създадат идеално време за игрите. Основно общата идея за борба с глобалното затопляне е да се блокира слънчевата светлина чрез методи, които я отразяват обратно в космоса
Дейн Уигингтън, експерт, основател на GeoEngineering Watch заявява на 8 юни 2022 г. пред Climate.News, че „Климатичното инженерство е най-разрушителната човешка дейност от всички и че 70 процента от популацията на дивата природа на Земята е изчезнала заради нея само през последните 40 години. Това може да е насочено към селскостопанските култури и може да има когнитивен ефект (Ефект на Изгодата – тенденцията да правим или вярваме в нещо, защото много други хора вярват в него или го правят. Свързан е с груповото мислене и стадното поведение.). Имаме само в САЩ шест до девет точки спад на IQ.“
„Това е поразително“, казва миналата година Уигингтън в интервю с основателя на InfoWars Алекс Джоунс. „Всичко това е лудост, прави ни по-глупави всеки ден. Това е научна статистика, базирана на научни изследвания върху алуминия и неговите ефекти върху мозъчните функции. Изводът е, че това е атака от всички възможни посоки. Ако не поправим тази дупка в дъното на лодката, лодката ще потъне.”
Наночастиците насищат почвите и водите на нашата планета в момента. В телевизионно предаване на д-р Ардис, Уигингтън съобщава, че „Дефицити на налягането на водните пари вече се появяват на места като Калифорния, Испания, Португалия и Австралия, където атмосферата е пълна с частици десикант, които абсорбират цялата атмосферна относителна влажност, засягайки селскостопанските култури, дървета и всички форми на флората.“ Той твърди, че на планетата вече има разлагащ се озонов слой, което кара устицата на растенията (образувание, отговорно за обмена на газ) да се изключват и да нарушават фотосинтезата. Всички тези фактори се пренебрегват, но всички те са свързани с климатичното инженерство. Уигингтън твърди, че има много нива на климатичното инженерство, всички от които са злонамерени. „Това е форма на метеорологична война. Това е форма на заблуда на населението относно истинското състояние на климата. Всичко това е токсично и се използва за биологична война“.
Учени установяват, че техниката за отразяване на слънчевата светлина обратно в Космоса може да доведе до увеличаване на популацията на комари, пренасящи болести. Геоинженерството за предотвратяване на климатичните промени може да изложи до 1 млрд. повече хора на риск от заразяване с малария, установиха учени, цитирани от в. “Гардиан”. Докладът, публикуван в Nature Communications, е първата оценка за това, как геоинженерството спрямо климата може да повлияе на тежестта на инфекциозните заболявания.
Защо Ваша чест, дами и господа, европейски „правосъдници“ сте толкова снизходителни и толерантни към геоинженерните практики в Европа и Света, които са прилагани десетки години, а сте така пристрастно строги към малка, бедна и беззащитна България? Нима нейната все още добре работеща конвенционална енергетика, база за нейното евентуално индустриално развитие и икономически просперитет, застрашава благоденствието на богатите европейски страни? Ще получим ли честни отговори на всичките въпроси, тревожещи днес българите?
Преди 148 години великият син на България, гениалният поет Христо Ботев, възкликна в една своя статия, публикувана в бр. 15 на в. „Знаме“: „Няма за българина човешки живот в Турция, няма той да види бял свят, дорде съществува това разбойническо господарство, което е покровител и воспитател на всевъзможни изедници, интриганти, шпиони и паразити!“ Нима и днес, когато България е член на Европейския съюз, започнат като един мирен проект, за да не се завръща никога повече войната на европейския континент, както бяхме убеждавани и ние, и светът, за нас, българите, пак няма и не може да има живот? И пак ще бъдем изтребвани, още по-безжалостно, отколкото през робските години, само че „по-цивилизовано“, по-перфидно, по-подло, но в замяна на това, по-масово и безвъзвратно. Но нека, ваша чест, дами и господа, европейски „правосъдници“, ви припомним и пророческото продължение на Ботевото слово: „О, цивилизовани европейски вълци! И на вас ще заплати човечеството, когато и да е, и където и да е!“
И не мислете, че няма да се случи. Чрез прозренията на поетите, говори винаги Бог! И победата не може да бъде, и няма да бъде, на страната на злото!
|
Г. С. Раковски в българските дела и европейската политика
Появата на Георги С. Раковски в българския обществено-политически и литературен живот е най-точният знак, че нашето Възраждане е достигнало до онази степен на своята зрялост, когато започва да изпитва, по думите на Енгелс, потребност от титани на духа и да ги създава. Раковски е първият българин с толкова висок и универсален ум, способен да обхване сложността на света, за да започне да го изучава и осмисля по нов начин. Той, заявявам това без никакво колебание, е гениален човек, първият толкова непостижим връх на българската мисъл и литература, на науката и знанието. Но и на национално-освободителната революция.
Иван Вазов определи Раковски като „мечтател безумен, образ невъзможен“. Той по друг начин, характерен за тогавашното време и тогавашната публика, всъщност го нарече универсален ум и гений. Тогава все още не бе възможно да се прочете цялото творчество на Раковски, за да бъде осмислено и оценено. И поради това неговото значение бе стеснено до заслугите му за националната революция. А Раковски е водач на цялата българска духовна революция, на революцията в литературата, науката, историята, хуманитаристиката. Тези няколко революции всъщност укрепиха и насочиха българският свят да осъзнае какво означава за него свободата и с какви средства трябва да я постигне и задържи – не само в политическото си устройство, но и в душата и ума си.
Ето защо ние днес, когато честваме 200 години от неговото рождение, сме длъжни не просто да го славим с най-силните и красиви свои думи, но преди всичко да го прочетем, изучим, анализираме и тълкуваме, за да навлезем в дълбините на неговия ум и да осъзнаем какво е направил този велик човек – един от най-светлите умове в цяла Европа.
Велик българин!
Г. С. Раковски е първият, който осъзнава и разглежда българските дела в тяхната цялост и многообразие като съставна част на европейската политика. Българите живеят в Европа. „Те не живеят в Африка, нито в Америка, но всред Европа” и съдбата им, особено тяхната свобода, зависи от протичането на европейската политика, от интересите на великите сили и от степента на тяхната мотивираност да се намесят в работите на Отоманската империя.
ХIХ век разпали у българите интереса към политиката и особено към международната. Ставащото по света е любима тема за разговори. Анализите на тази политика на битово равнище, в кафенето или кръчмата изпълват все повече тяхното ежедневие. Това е доказателство за ново обществено съзнание, за нов мащаб на обществено-политическо мислене, който е необходим в новия етап на национално-освободителната и буржоазно-демократичната революция. Буржоазният човек се осъзнава като част от света и живее с мисълта, че или светът не може без него, или че той не е в състояние да се справи с живота без света.
Възраждането дава на българите друг поглед върху живота. То прави човека част от света, но не по вяра и религия, а по интереси и права, по общи стремежи и пътища за развитие.
Създава се нова общност между хората. Тя е основана върху еднаква съдба. Светът е голям, но хората в него живеят почти по един и същ начин и се свързват помежду си чрез политиката. За буржоазния човек политиката е повече от религия; дори религията е политика и се използва за постигане на политически цели. Той самият има право и достъп до властта, а това означава и до политиката. От неговата воля зависи много. Властта не е нещо далечно и непостижимо, възложено от Бога послушание, а ежедневие, в което сякаш всеки е допуснат да влезе. Не е задължителен опитът, който тя изисква, за да бъде упражнявана успешно, да се придобива лично; чуждият опит просто трябва да се изучава, за да се избягват грешките и по-бързо да се внедряват сполучливите практики. Затова и интересът към света не е обикновено любопитство и жажда за знания, а търсене на аналогии, които да показват правилни решения.
Събитията на международната политика ускоряват обуржоазяването на българите, подреждат техния обществен бит, стимулират или забавят разрешаването на проблемите, които историята им поставя в тяхното развитие.
Българските дела са все повече и все по-сложни
и на българите не им е лесно да ги оправят сами. Едно от тези епохални дела за тях е борбата за църковна независимост.
За Г. С. Раковски политическото и църковното освобождение на българите е не само във възстановяването на самостоятелната Българска православна църква и на българската национална държава, но преди всичко е придобиване на ново национално съзнание, което да цени свободата и правата на човека, да уважава традициите на българското, да познава света и се чувства част от него. Националната държава може да се заслужи не само с въоръжена борба, не само с физически жертви и саможертви, а с постигането на такава култура и образованост, каквато имат „напредналите” народи. Но не като се прехласваме по техните постижения, а като се отнасяме критично към тях и като знаем, че Европа е егоистка и преследва единствено своите си користолюбиви цели. Затова е нужно да излезем от унизителното си състояние и да придобием самочувствие, за да не очакваме милостиня, а да воюваме за правата и свободите си. Илюзиите не помагат, а само отежняват и без това тежкото положение на народа, тласкат го в погрешна посока и могат да го докарат до гибел.
В статията си „О няколики речи о собитии в България в лят 1853 до лят 1856”, включена в издадения в Нови сад „Предвестник Горскаго пътника”, Раковски очертава особения контекст, в който протичат процесите в българското общество. Той предупреждава да не храним кой знае какви надежди и да не очакваме благоразположението на силните на деня, защото те си имат своите егоистични интереси и амбиции. Световната политика е една грандиозна игра на зарове, която великите сили разиграват, когато трябва да определят отношението си към по-слабите и поробените. Това е казано по повод надеждите, че Европа ще се намеси решително в полза на българите в тяхната църковна борба.
В преценката на това дали Европа ни забелязва или, като ни забелязва, сме й безразлични, ще се формира и цялата българска политика през Възраждането. Тогава преобладава мнението, че който ни освободи, той ще ни пороби. Другото мнение е, че ние не можем да се освободим без чужда помощ и затова трябва да си търсим освободителя. Но за да го намерим, трябва да го заслужим. Т.е. да покажем, че сме узрели за свобода чрез практически действия. Тези две линии не се борят помежду си, но дългото търсене на верния път свидетелства за бавното съзряване на целия комплекс от идеи и действия, които една революция трябва да организира, за да бъде успешна. Раковски се мъчи да съчетае тези два подхода и да ускори създаването на българска геополитическа теория, в която да се вмести „българският въпрос” като част от Източния въпрос и да се намери неговото решение.
Политически трезв и рационален е
подходът на Раковски
към българските дела
и положението на българите в Османската империя. Той разглежда и оценява тези дела като проблеми на самата империя, но Турция за него е друга държава, с която България е в някакви отношения. Дори е чужда страна, отношенията с която трябва да се определят според отношението, което тя има към нашата. И според международните правила. Но тя е империята, част от която сме и ние; ние сме поданици на нейния султан. Българи и турци са два народа със свой собствен живот, традиции, история, с особености, които те взаимно трябва да отчитат. За Раковски обаче турците са изостанали и нямат никакво желание да влизат в крак с Европа. И затова трябва да им се налагат някои правила на общуване.
Турция е политическият контекст, в който Раковски поставя българските дела и вътре, в който търси вариантите за техните решения. В публицистиката си той настоява за мирно постигане на целите, за умела и спокойна дипломация, чрез която султанът да бъде убеден в правотата им. Това, което става в Османската империя по отношение на съставните й православни и славянски народи, е не просто несправедливо, поради което и Г. С. Раковски с всички средства работи за премахването на тази несправедливост, но то в самата Европа няма аналог. И той прави сравнение с положението на славяните в Австро-Унгарската империя. Тя също е многонационална държава, но в нея са намерени правилните взаимоотношения и е осигурена свободата на малките народи. Паралелите на Раковски между Османската и Австрийската империя са важно доказателство за правотата на българите в тяхната борба за решаване на т. нар. „български въпрос”.
Според Раковски все пак най-важното „международно положение” на България е мястото й в Османската империя. България дава и получава от Турция; тя е по същество „отделна държава”, а не просто провинция, територия с различно название. Разбира се, България не е „отделна държава”, но Раковски я представя почти винаги като обособена политическа общност с различно население, със свое самоуправление, което тя настоява да бъде разширено и допълнено. България „изнася” в Турция своите производства и макар тези производства да не преминават „държавна” граница и митница, излизат от нея и влизат в „другата” държава.
България трябва да заеме своето истинско място в Европа чрез това, което може да прави и прави, чрез това което произвежда и развива, а не като копира сляпо и купува от другите непотребни неща. Но ги харесва, защото са модни. Ние, смята Раковски, трябва да се разпростираме според възможностите си, да не разпиляваме богатствата си. Създаването на едно търговско дружество, което да подпомага българското производство и търговията на български стоки в Турция и Европа и да защитава българите от конкуренцията на европейския пазар, ще предпази народа от вноса на некачествени и скъпи стоки, но също така ще помага да бъдат изнасяни български производства на добра цена. Ние нямаме собствена държава и липсата на политически субект за защита на родното и Раковски я заменя с търговско дружество! - което да функционира като истинско министерство на търговията. То, според него, ще представлява България, а не само българските търговци.
Изборът е на
Великите сили
Г. С. Раковски анализира положението в Османската империя като резултат от взаимодействията на населяващите я народи със султанската власт. Той вижда, че в империята се съсредоточават различни интереси и че великите сили не са единни в намеренията си спрямо разпадащата се държава. Всяка една от тях разчита на някой от народите, за да се ускори този разпад и тя да вземе полагащия й се дял от нея. Това обяснява защо Европа се намесва активно в едни случаи, а в други, дори когато е въпиюща несправедливостта на властта, си затваря очите и остава безразлична към страданията на измъчения народ. Той вижда също, че Европа залага на силните и образованите нации, на тези, които показват, че са способни сами да решават своята съдба, които не са безразлични и безпомощни, а демонстрират сила и енергия. Нацията трябва да е с високоразвито национално съзнание, за да бъде забелязана и точно идентифицирана.
Позицията на Раковски винаги е била българите да показват на Европа своята цел и увереността си, с която я преследват, а не да се отказват от своите традиции, вяра и убеждения. Приобщаването към Европа не бива да е за сметка на традиционните ценности и изконния национален характер. Това е за него основен принцип в политиката на България спрямо европейските държави.
Вестниците на
Г. С. Раковски
„Българска дневница”, „Дунавски лебед”, „Бъдащност” и „Бранител” отделят много място на статии и информация за международни събития и тенденции в европейската политика. Големият наш писател и революционер си дава сметка, че без знания за това, което става в Европа, света и около нас, не е възможно да се подготви общественото съзнание за решителни действия и да му се вдъхне кураж и увереност в правотата на избрания път. Хората трябва да са убедени, че наистина сме част от света и, че светът е загрижен за нашето настояще и бъдеще, че не сме сами и има кой да ни помогне, ако наберем необходимата смелост и решителност и тръгнем да воюваме за свободата си.
Раковски постоянно следи какво се случва върху горещите точки в Европа – особено внимателен е той към събитията в Италия по онова време.
Европа ври и кипи от събития, но тя не е единна. В пролуките, които се появяват, заради разнопосочната политика на великите сили, Раковски смята, че България трябва умело да се промушва, за да намери своето достойно място. Противоречията и конфликтите трябва да се използват умело и българският въпрос да се представя пред силните на деня като техен въпрос.
По отношението на западните държави към положението в Турция Раковски се мъчи да прецени доколко те са добре настроени към нас и са готови да поощрят претенциите ни за духовна и политическа свобода, като оттеглят подкрепата си за гърците. Като дава примери за дипломатическа или военна намеса на тези държави в общоевропейски или в конкретни национални проблеми, Г. С. Раковски иска да внуши, че те в един момент ще направят същото и спрямо нас и ще заставят Турция да изпълни задълженията си спрямо българския народ и ще удовлетвори исканията ни. Но за това е необходимо особено силна воля и настоятелност от наша страна. Ние трябва постоянно да се показваме, за да бъдем непрекъснато пред погледите на великите сили.
Сложно е отношението на Г. С. Раковски към Русия. Но
отношението към Русия
на водачите на българската национално-освободителна революция по начало е сложно, понеже винаги е политическо. Т.е. от гледната точка на положението, в което се намира България и на държавите, които имат отношение към нейното освобождение. Раковски се дразни, че Русия не се обявява открито в подкрепа на българската позиция в борбите за църковна независимост, а държи тази независимост да се извоюва непременно по каноничен път. Това го кара да смята, че тя е на страната на гърците. Или поне че не е убедена напълно в нашата правота.
В българския възрожденски печат, и особено по времето на църковните борби, малко се пише за Русия, а когато се пише, авторите се стремят да не показват своята любов към нея, за да не дават повод да ги смятат за проводници на руската политика на Балканите. Затова и през Възраждането Русия е по-скоро някаква митична обетована земя, откъдето ще дойде силата, която ще сломи неверниците и ще счупи оковите на православните българи.
Напълно погрешно е да се приписват на Георги С. Раковски русофобски настроения. В публицистиката му Русия присъства рядко, а и той слабо я познава. Анализите и оценките му са породени от конкретни събития в европейската политика, отношение към които взима и Русия по силата на своето място в Европа. Той е противник на руския царизъм и се стреми към друго обществено устройство, воден от други идеи, които в голяма степен са чужди на консерватизма, доминиращ в руското общество.
С пълно право днес можем да определим Г. С. Раковски като първият български политолог, т.е. учен, който изследва проблемите на политиката като власт и обществена организация. В много голяма степен той е успял да изведе основните правила, по които се движи османската и европейската политика, да формулира онези главни механизми, по които протичат явленията в нея и да проследи причините, които ги пораждат. Най-важният принцип е, че тази политика е егоистична и, че великите сили се водят от своите интереси и никога не правят неизгодни за тях отстъпки и не проявяват съчувствие и солидарност с нуждаещите се от помощ и подкрепа. Този принцип дава насоката в организацията на българската национално-освободителна революция и в плановете на Раковски за нейната подготовка и протичане. Раковски е трезв анализатор и никъде не се подвежда от емоции и силни желания и предупреждава, че такава трябва да бъде и българската политика. Той убеждава, че нам е необходимо да сме силни, единни и организирани, да работим за собствената си известност и да можем да покажем достойнствата си, за да спечелим някакви съдружници в святото ни дело.
Светът е джунгла, в която нашето място трябва да бъде неприкосновено. Нас не бива да ни лъжат и съблазняват. Но за да не ни лъжат и съблазняват, трябва да познаваме този свят и да се възползваме от изгодните му предложения. За съжаление, уроците на Г. С. Раковски, този титан на възрожденския дух на Отечеството, не бяха научени от неговите последователи и наследници. Те сякаш не бяха и чути. Затова трябва постоянно да ги четем и препрочитаме...
Иска ми се да влезна в душевната кройка на овчаря, но не мога да го направя без помощта на Сиврията. Нему принадлежи забележителното писание „Родопчанинът”, нарекъл го е „фрагментарен опит за психография”, сякаш да ни напомни, че не може „да се обхване необхватното”. Удивителното е, че този текст излезе в кн. 1 на „Родопи” от 1973 г., със „следва” накрая, а продължението се появи чак в книжка 5 на списанието през 1974 г., т.е. след отсъствие в 15 книжки. И до ден-днешен не ми е ясно – у кого е причината за разтеглянето във времето на психологическия етюд, но няма да е нито у Станислав Сивриев, нито у главния редактор Николай Хайтов, а някой друг по на високо стъпало толкова дълго е мъдрувал що да стори с писанието на Сини Сиври, както Илия Бешков е наричал младия си приятел.
|
