Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ВИГЕНИНЩИНАТА В БСП Е ЗНАК, ЧЕ ПАРТИЯТА Е В ГОЛЯМА КРИЗА

Е-поща Печат PDF

Има хора, които са с вграден инстинкт за самоунищожение. Тази политическа аномалия вероятно се дължи на тежкия синдром на това никога да не си присъствал в реалността и най-важното - абсолютно да не осъзнаваш какви и кои са хората, които ти осигуряват несменяемото присъствие на депутатската банка. Пореден (и вече наистина успешен) опит за публично харакири направи Кристиан Вигенин, който все повече забравя, че трябва да съществува като народен представител на българската левица, а не като брюкселски планктон, който паразитира върху речник от общи и неясни фрази.

Управленската биография на Вигенин е като наръчник по самоубийство.

 

Залезът на Европа: ЕВРОПЕЙСКА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА - 3

Е-поща Печат PDF

Зелазът на Европа: Европейската Отечествена война

През осемдесетте години на миналия век, да не говорим за по-ранен период, едва ли някой е очаквал, че ще се разпадне блока на СИВ и още по-малко – мощният във военно отношение Съветски съюз. Думата си казваше

инерцията в мисленето - щом е голям, значи е силен

Въпреки всичко - това се случи.

След повече от двайсет години, изминали оттогава, нищо не ни пречи да погледнем под същия ъгъл и към Евросъюза. Още повече, не сме изолирани в оценките си. Подобни възгледи изразяват и някои други авторитетни експерти. Серията терористични актове във Франция хвърли доста ярка светлина  върху няколко неща, принципно важни за бъдещето на цяла Европа.

 

ТРИБУН И ЛЕТОПИСЕЦ НА ТРАКИЙСКАТА КАУЗА

Е-поща Печат PDF

Вестник “Тракия” на 100 години


В главата на излезлия  преди дни брой 2 на вестник "Тракия" от 2021 г. ще видите: „Год. C -  centum”, сиреч – сто! Измина един век от излизането на първия брой на вестник "Тракия". И на мен, като негов редактор, (от 2014 г. насам), се падна високата чест да съобщя на четящата публика за този вестникарски юбилей. Рожденият му ден е 14 (21) януари 1921 г.  Редактор е Димитър Попниколов, революционен деец от Лозенградско, книжовник и просветен деятел. В уводната статия, озаглавена "До клоновете на дружество "Тракия", се подчертава, че с издаването на вестника се удовлетворява една чувствителна нужда. Той ще има за цел да информира общественото мнение по тракийските въпроси и ще ратува за подобряване участта на тракийските бежанци... Съгласно Устава всеки дружествен член е длъжен да получава вестника.

Още с раждането си тракийската организация е неразривно свързана с печатната периодика. Заедно със създаването през 1896 г. на дружество "Странджа" (началото на организацията) във Варна, основател на което е и Капитан Петко войвода, се ражда и неговият печатан орган със същото име - "Странджа". По-късно, през 1908 г., в тракийския фронт влиза друго  оръжие на пресата - "Одрински глас", издаван в София. На Четвъртия конгрес на тракийската организация, се приема и решение за издаване на печатен орган.  И това е вестник "Тракия".

Вестникът допринася да се обхванат в дружествата тракийските бежанци и гражданите, които споделят техните въжделения. Броят на дружествата в страната надхвърля 260.  Така става желан и търсен събеседник, като неговият тираж надхвърля 7200. Голямо внимание вестникът отделя на социалните въпроси на тракийските бежанци и преди всичко по оземляването и устройваните на техните многобройни семейства с жилища,  като се описва положението на бежанците в различните райони на страната. Многобройни са публикациите по повод подписването на Ангорския договор от 1925 г.,  който трябваше да уреди имуществените въпроси на бежанците от Източна Тракия и Мала Азия. Вестникът отразява преговорите, които се точат две години, както и решенията на Десетия извънреден събор, посветен по този въпрос и заседанията на Народното събрание от май 1926 г. по ратифицирането на Ангорския договор. За съжаление договорът бе приет и клетите тракийски бежанци се оказаха на произвола на съдбата  без право да се завърнат по своите родни селища и без всякакви компенсации за заграбените имоти от турската власт. И до днес въпросът за тракийските имоти остава открит.

И още нещо, вестникът разкрива етническата същност на тракийските българи като неделима част от българската нация и нейната идентичност, свързани с общността на езика, религията, бита и културата, с националноосвободителната идея. Същевременно в. "Тракия" осветлява  демократичните принципи и патриотичните пориви за обединяване на всички българи, против историческата несправедливост, започнала от Берлинския конгрес през 1878 г., продължила с заробващите договори след Междусъюзническата  война  от 1913 г. и Ньойския договор от 1919 г.

Вестник "Тракия" отбелязва винаги масовите прояви - чествания, свързани с Илинденско-Преображенското въстание, трагедията на беломорските българи край Маджарово, Одринската епопея, както  и  научните конференции, организирани от Тракийския научен институт и неговите издания.

Превратът от 19 май 1934 г., наред със забраната на политическите партии в страната, доведе и до забрана на тракийската организация. А заедно с това бе спрян и в. "Тракия" от 28 февруари 1935 г.

Вестник със същото име - "Тракия", започва да издава в Гюмюрджина Мара Михайлова.  Никола Инджов  бе убеден, че в избрания от журналистката идейно-тематичен модел за вестник на народностна основа,  e  много сполучлив. Защото въпреки наличието на конюнктурна информация, злободневна хроника и комерсиални колони, в гюмюрджинския  "Тракия", преобладават исторически, етнографски и фолклорни публикации, дело на забележителни учени и изследователи като Стою Шишков, Христо Караманджуков, Анастас Примовски. Гюмюрджинският "Тракия" съдържа плодородния духовен пласт, който беломорските тракийци наложиха в единната културна структура на българския народ.  Днешният вестник "Тракия"  продължава този модел.  Но това ще стане много по-късно.

Настъпилите промени след 9 септември 1944 г. доведоха и до възстановяване на тракийската организация. От 1 май 1946 г. започна да излиза и нейният печатен орган под названието "Тракийска дума" . Негов главен редактор бе големият журналист и публицист Петко Караделков. В уводната статия на първия брой се подчертава, че в страната има над 350 хиляди бежанци от Източна и Западна Тракия и вестникът ще води борба за тяхната защита и за разрешаването на спорните тракийски въпроси, което ще става по пътя на мира и демокрацията, с общите усилия на целия български народ. Главното внимание е насочено към Мирната конференция в Париж за защита на националните интереси, в това число и по тракийския въпрос. В Париж бе изпратена и представителна делегация на тракийската организация, в която е и главният редактор на "Тракийска дума" Петко Караделков, както и Никола Спиров, Ламби Данаилов, войводата Димитър Маджаров и др.

По различни причини, в това число и финансови, вестник "Тракийска дума", след 1951 г., престава да излиза. С най-високо партийно решение бе преустановено и съществуването на тракийската организация в познатия й вид. Тя бе превърната  в благотворително културно-просветно дружество и нейните клубове бяха придадени на Отечествения фронт.

Възстановяването на тракийската организация стана с националната конференция на 7 февруари 1990 г. и избирането на ново Централно ръководство с председател Константин Карамитрев. От януари 1991 г. започна редовно да излиза и вестник "Тракия". Той се утвърди със сериозни исторически и актуални публикации и отразяването на важни моменти от живота на Съюза на тракийските дружества в България. Вече като национален, вестник "Тракия" се превърна в неуморен трибун за българската кауза за Тракия. Той пропагандира широко българската идея по националния въпрос, отстоява позицията, че е изключително важно да се утвърждава българското самосъзнание на стотиците хиляди българи зад граница, голяма част от които имат тракийски корени.

Тракийската кауза е общобългарска кауза, тя е жива - в търсенето на справедливост чрез обезщетяването за отнетите имоти на прогонените бежанци от Източна Тракия; в желанието да разкрием пред сънародниците си, а и пред света, трагичната орис на бежанците, станали жертва на първия геноцид през ХХ век (а той дори не се изучава в българското училище); да покажем подвига на нашите предци - във въстанията, във войните, в борбите на македоно-одринското революционно движение; да пазим за поколенията традициите и фолклора  на българите от Източна и Западна Тракия и Мала Азия, което определя нашата културна идентичност като българи.  Макар да е малък по обем вестникът - само в осем страници, той намира място за важните теми от тази национална кауза като разкриването на съдбата на българите-мохамедани у нас и на територията на Гърция. Разобличаването на политиката за възраждане на неоосманизма от Турция. Има и срещу какво друго да се опълчи вестникът,  тъй като днес нашето общество, покварено от глобализацията и неолиберализма, допуска посегателства срещу изконни национални ценности; "пренаписване" и изкривяване на историята; отродяване, а сред българите, изповядващи исляма, дори турцизиране. Съдбата на тракийците е част от съдбата на България и това не може да ни оставя безучастни.


 

СТРОИТЕЛЯТ ОТ ВЕЛИКИЯ ПОХОД НА СЪЗИДАНИЕТО

Е-поща Печат PDF

Д-р инж. Марин Белоев на 80 години

 

Най-лесно и същевременно най-трудно е да се пише за човек, който ти е близък, с който си вървял през годините, на когото познаваш и мисленето и чувствата, които го вълнуват. Ако се плъзнеш по пътя на лесното може и да не го зарадваш и с истините, които ще кажеш и с истините, които ще определиш, като по-маловажни. Особено когато насреща ти е човек, като д-р инж. Марин Белоев, една знакова фигура в пътя на която се оглежда великият поход на съзиданието, който бе поела България. Поход, който Родината ни извървя с изранени от усилия и несгоди нозе, но покори върхове и преоблачни висини в най-грандиозния модернизационен процес в своята 1 300 годишна история.

Във времена, като днешните, да говориш за мечти и всеотдайност, да пишеш за себеотрицанието и вярата на хората, построили онази България, е почти задача неблагодарна. Или ще те нарекът късен романтик или направо ще те заклеймят, като бетонна глава, като комунист. За това, независимо един от друг, проведохме с писателя Кирил Момчилов, два отделни разговора с д-р инж. Марин Белоев, по случай неговия забележителен 80 годишен юбилей – 80 г. отдадени на чувството, че си роден, за да бъдеш потербен на обществото и че за това трябва да се готвиш умно и усърдно, защото и род и Отечество чакат от тебе достойни дела. И Марин Белоев, роденият в пловдивското село Строево, в семейство на българските учители – Стефанка Латева и Георги Маринов Белоев, бъдещ строител на България, успява. Строи, съзидава, учи, напътства и придава други измерения на своята прочута фамилия. Неизменна е само родителската мъдрост, която той следва: светът е мост, по който вървят доброто и злото. Но ти избирай винаги страната на доброто, на съзиданието. И никога не забравяй своя род и своя български корен!

 

Д-р инж. Марин Белоев


От 25г инж. Марин Белоев е член на Редакционния съвет на в. „Зора“, а по-късно и на „Нова Зора“. Наред с Николай Хайтов, с акад.Георги Близнаков, с Христо Малеев, с Венцислав Начев и с други автори и съмишленици, нека нескромно да кажа, чиито име е легион, той беше опора във времена най-трудни и безизходни. Беше мъдрец, в думите на който се заслушваха и други мъдреци. И въпреки нашепвани съвети от маломерни, но настоятелни доброжелатели, той не се отказа от идейте на „Нова Зора“. Напротив, уплътни ги, изглади със съветите си ненужните чепове и грапавини, вдъхна им кураж и записа името си в най-непримиримата трибуна на т.нар преход - „Нова Зора“. Може би заради това, че той познаваше истината, а „Зора“ имаше куража да я отстоява.

Много научихме през тези години от Марин Белоев. И ни веднъж не го видяхме унил и отчаян пред изпитанията, които му пращаха конюнктурата и световните катаклизми.

И в двете интервюта внимателният читател ще открие мотиви, които се повтарят. Мога да кажа, че нарочно не ги редактирах, защото мисля, че те само подчертават непоклатимите ценности на човека, инженера, изобретателя, патриота и общественика д-р инж. Марин Белоев. Където и да е, пред когото и да говори, неговите ориентири са неизменни: род, Отечество, правда,  просперитет и живот по-добър за народа.

Има обаче една тайна, за която не съм го питал дали трябва да я споделя, но като твърдя, че не познавам друг човек, който така да более и обича България и народа ни, мога да свидетелствам и за още едно негово равнопоставено и неизменно през годините чувство: на равно с България, той обича и Русия. Мога да добавя, също че еднакво вярва в бъдещето и на двата братски народа; че много пъти ми е повтарял, че докато има Русия, ще има и България.

И че докато живее България, ще е жива и Русия.

Честито Марине!

От името на всички в „Нова Зора“ и автори и читатели, ти пожелавам здраве.

Пожелавам ти бодрост. Пожелавам ти все така неизчерпаема мъдрост.

България има нужда от своите верни синове.

Бъди жив и здрав!

Да са живи и здрави синовете ти, внуците ти!

И да пребъдат внуците на техните внуци с името, ценностите и примера на Марин Белоев!

 

 

Марин Георгиев Белоев е роден на 12 февруари 1939 г. в с. Строево, Пловдивско, в учителско семейство. Звършил е специалността “Технология на металите и машиностроенето” във ВМЕИ – София. Трудовият му път на машиностроител и изобретател започва с изграждането на МК “Кремиковци”. От 1966 г. е директор на КЗУ - Контролно-заваръчното управление при Министерството на строежите. Като главен директор на Научно-производствения комплекс по контрол на завърчните работи към ДСО “Монтажи” /до 1992 г./ той взема активно участие в изграждането на най-важните обекти на индустриализацията на България. Под негово ръководство са извършвани най-отговорните монтажно-заваръчни работи на обекти като АЕЦ “Козлодуй” – от І до VІ блокове, на всички ТЕЦ и ВЕЦ, на НХК - Бургас, газопровода СССР-НРБ – І етап – Кардам-Враца, химическите заводи в Девня, ПАВЕЦ “Чаира”, циментната промишленост, мостовете на автомагистралите “Хемус” и “Тракия”, големите ферми на НДК и на други обекти. Ръководил е съоръжаването и на редица обекти в Гърция, Мароко, Чехия, Германия, Ирак и др.

През 1973 г. в Киев, Украйна, защитава кандидатска дисертация върху разработен оригинален метод за възстановяване на износени части на строителните машини. Автор и съавтор е на 32 изобретения и рационализации – технологии, уреди и устройства в областта на заваръчната техника и строително-монтажните работи, широко внедрени у нас и в чужбина. Създател е на оригинални плазмотронни устройства за обработка на метал във въздушна среда и под вода. Работил е съвместно с редица московски институти – Оргененергострой, Вниимонтажспецстрой, ВНИСТ, ЦНИИТМАШ и др. В последно време работи активно с  TUV Rheinland - Кьолн, SLV - Мюнхен, IIW - Париж /Международен институт по заваряване/, Европейската федерация по заваряване /EWF/. Председател е на Българския съюз по заваряване и член на Генералния комитет на Международния институт по заваряване. Член е и на Управителния съвет на Българо-руската търговско-промишлена палата. Носител е на десетки високи държавни и научни отличия.

След промените от 1989 г. инж. Марин Белоев ръководи консорциума “КЗУ-холдинг груп” и продължава със същата енергия да съзижда и гради. За съжаление главно в чужбина – голямогабаритни резервоари, които се изработват по т. нар. “рулонен метод”. Ново направление в работата на холдинга е проектирането, конструирането, направата и монтирането на съоръжения и инсталации за производство на еленергия от възобновяеми източници. Холдингът ще кандидатства за участие в предстоящото изграждане на АЕЦ “Белене” и в други инфраструктурни обекти.

Едно от най-значителните изобретения на инж. Марин Белоев – методът за възстановяване на износени части, бе превърнато в цяло направление на българското машиностроене. Десетилетия наред технологията му продължава да се прилага в практиката с голям народностопански ефект. Известното предприятие “Ремонттерм”, което инженер Иван Марковски създаде благодарение натехнологията изработена от инж. д-р Марин Белоев.


 

 

ШОК И УЖАС СЛЕД ПРОБИВА НА “СИРИЗА”

Е-поща Печат PDF

Победата на “Сириза” на предсрочните парламентарни избори, която се превърна в разгром за доскоро управляващата дясна „Нова демокрация” (НД) в Гърция, вече е факт, както е факт и обявеното от Алексис Ципрас коалиционно правителство с „Партията на независимите гърци” - АНЕЛ. Поздравления заслужава Алексис Ципрас не само за убедителната победа на “Сириза” над дясната НД, но и за бързата му и изкусна реакция да състави правителство веднага след официалното обявяване на изборните резултати. Оценяйки невъзможността да състави самостоятелно правителство, след като получи 149 мандата в 300-местния гръцки парламент, сутринта на 26 януари Ципрас спешно се срещна с председателя на АНЕЛ Панос Каменас, който се съгласи и лично обяви пред медиите: „Гърция вече има правителство”, като заяви, че „министър-председателят Ципрас ще обяви неговия състав”.

 


Страница 451 от 483