Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗА ДЕМОКРАЦИЯ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 7

 

3. Демократичен тоталитаризъм и упадък на неолибералната политико-социална идеология

 

Александър ГочевСпоред Александър Зиновиев, епохата на Студената война е била кулминационната точка в развитието на западната демокрация и на Запада като цяло - изключително благополучие, истински свободи, социален  прогрес, огромни научни и технически открития, всичко това благодарение на борбата с комунистическия тоталитаризъм, борба възникнала по необходимост, поради самото му съществуване. Този период е пряка илюстрация на тезата, че демокрацията се подразбира като плурализъм, който предполага наличието поне на  две сили, повече или по-малко равни, сражаващи се, но и влияещи си една на друга. В епохата на Студената война имаше световна демокрация и глобален плурализъм. След разпадането на Съветския Съюз настана епохата на пост-комунизма, а демократическият капитализъм се замени от днешния финансово-олигархичен глобален капитализъм (пост-капитализъм)  с нова пост-демократична идеология, която може да се нарече демократичен тоталитаризъм (или, ако предпочитате, тоталитарна демокрация). Едната сила изчезна и с нея изчезна необходимостта от демокрацията поради формиралата се вече световна "еднопартийна" система. Демокрацията изигра своята ефективна роля по време на Студената воина и трябваше да изчезне, защото се превърна в пречка за еволюцията на западния свят към свръх-общество и към световно господство. Стана пречка за Глобализацията.

Интелектуалният дисидентски елит от страните на Соцлагера изкопира детайлно победната Западна идеология без ни най-малко съмнение, че това е необходимото и достатъчно условие, за да заживеят "човешки": достатъчно задоволени икономически, автоматично оставяйки се на магьосническата ръка на свободния пазар, с пълна интелектуална свобода при спазване на всякакви човешки права. В исторически мащаб по скалата на времето, след разпадането на СССР, победилата западна идеология просто се събуди на другата сутрин без противник. Положението се оказа идентично и от политическа, и от икономическа, и от военна гледна точка.

Оттук започнаха и

проблемите на западната неолиберална идеология.

Без борба с противник организиран и финансиран на държавно ниво, нейната задача се сведе само до запазване на т. нар. статукво, задача перманентна, една и съща, както за всяка отделна капиталистическа държава, така и за всякакъв новоконструиран глобален конгломерат: контролиране и манипулиране на "опасната" класа.

"Опасната" класа може да се дефинира най-общо и чисто формално като долната половина на човечеството по скалата на сумарното богатство. Особено днес такъв натрупван и постоянно нарастващ социално-поляризационен  "волтаж" не обещава нищо добро. Оттук и необходимостта от засилен контрол и манипулиране, за да се избегнат нежелателни "гръмотевици и светкавици", които само пречат на бизнеса и то в най-благоприятния случай за него.

Манипулацията се делегира на медиите, особено на т. нар. "световни" медии, които са под тотален двоен контрол - по линията на богатите собственици и по линията на финансовите свръх-държави. Примери в това отношение са Европейският Съюз, БиБиСи, Google, Facebook, Apple, световните информационни агенции, определящи кое е новина и кое не. Тази информационна машина се привежда в действие от избрана част от интелектуалния елит, за чиято подготовка и добруване не се скъпят никакви средства.

Този информационен елит завзема командни позиции в медиите, окомплектова т. нар. мозъчни тръстове (тинк-танк-ове), консултативни агенции от всякакъв род, свързани със социално-политически проблеми, както и следващия ешелон от академични позиции и ръководни места в безбройни и добре финансирани НПО-та.

Това е общата структура. Тя поема гладко постановките "от горе", които се преформулират разбираемо и еднозначно от идеологически технолози за всяко по-ниско ниво. Крайният клиент е "опасната" класа, която получава съответната постановка в предъвканата и лесно смилаема форма на комикс, работещ безотказно, без да оставя възможност за каквато и да е алтернативна интерпретация.

Пример за комикс: гост коментатор на Fox News сравнява (Alexandria Ocasio-Cortez), новата звезда на Демократическата партия в САЩ, със Сталин, Хитлер и Мао поради нейната социално-политическа  платформа, която включва 70% данък богатство и борба с глобалното затопляне. (https://www.rt.com/usa/449499-aoc-hitler-stalin-mao/).

За степента на успехите на такава една комикс- идеология извън Америка може да свидетелства заключението на изследователската служба на САЩ  от 4 януари 2019 година за отчайващите резултати от "прокарване на демокрацията" в Русия. Заедно с реализацията, че "еталонният" образ на Съединените щати вече не служи като пример за подражание. (https://russian.rt.com/world/article/594746-ssha-podderzhka-demokratii-rossiya).

Победата на Тръмп в президентските избори показа на демократите, които напълно владеят медиите в САЩ, че е абсолютно необходимо да се контролират и "електронните" социални мрежи, които разпространяват неудобни факти и алтернативни мнения съвсем свободно и напълно безотговорно. Спешно бе пусната  постановка за тотален натиск чрез кампании за борба с т. нар. фалшиви новини (т.е. неудобни факти и тяхната неправилна интерпретация) и за изкореняване на езика на омразата - т.е. всякакви неправоверни мнения и неудобни въпроси от неолиберална гледна точка.

Лепването на етикети русофил, хейтър, хомофоб, националист, нацист, расист, популист е типичен полемичен похват, който внушава на читателя и зрителя, че няма нужда от  никакво обосноваване при такова едно охарактеризиране на опонента (противника), тъй като става дума за тривиално-очевидни истини, които се знаят "от всички" и за което има богата и пре-богата информация в Интернет. Всъщност става дума за неолиберален политически пърформанс, в който най-важни са интонацията и позата на обидено достойнство, предизвикани от "безпочвената" позиция на всеки опонент. Ако позата не сработи, се включва "заглушителната станция" - някоя дума на "противника" се използва за тригер на паралелен неспирен монолог на повишени децибели, който не дава възможност на зрителя (слушателя) да следи дискусията. Примери има на всяка крачка, като най-живописни са, разбира се, телевизионните дебати в стил "кръчмарски бой".

Новини за институционно и масово "запушване на устата" на този фронт се появяват едва ли не ежедневно. Най-тривиалните са закриване на Фейсбук  страници. Друго ново изобретение е платформата NewsGuard за трицветно маркиране на степента на достоверност на новини и мнения, разбира се, от "безпристрастни" позиции, и за системно попълване на черния списък с неблагонадеждни. Готви се интегрирането на тази програма с платформите на Facebook и Twitter. Периодично нападаните от президент Тръмп медии, New York Times и CNN, за разпространяване на фалшиви нови, получават, разбира се, зелено етикетче за абсолютна достоверност. Основатели на NewsGuard са изтъкнати неоконсерватори, а сред консултантите и съветниците му са бивши най-висши служители на ЦРУ и Homeland Security. (https://www.rt.com/usa/448555-newsguard-app-fake-news/).

Паниката пък, поради небивалия успех на една единствена алтернативна и вече глобална информационна агенция, "Россия сегодня" (RT, "Russia Today"), се разгаря до истерично кресчендо главно поради очевидно неразрешимо противоречие: необходимостта да бъде тотално забранена, от една страна, и  необходимостта да се спазва поне формално неолибералната мантра за свободата на словото и информацията, от друга.

Като изход от това много неприятно положение е прокламирането, че „срещу нас се е изправил един много опасен и потентен враг, Русия, толкова опасен, че, съгласете се, налагащите се компромиси с някои демократични  принципи са едно абсолютно необходимо зло - националната сигурност преди всичко!“ Още, в такава една крайно враждебна атмосфера е просто смешно да се изискват каквито и да са допълнителни факти и доказателства за очевидното, че срещу западните ценности, тези на "цялото прогресивно човечество",  се води безпринципна и перфидна идеологическа война на живот и смърт, в която и най-малката крачка назад е еквивалентна на черно предателство. Най-живописен пример в това отношение е САЩ с ежечасното световно шоу "Тръмп- руски агент".

Методът е убийствено примитивен и е изненадващо до каква степен догматизмът на неолибералната идеология е огледален образ на догматизма на съветската - никакво усилие да се анализира противника и творчески да му се противодейства. Първо-сигнална автоматика, която произвежда не диалог, а  паралелни монолози.

Така се води битката за това, какво точно трябва да знае  "опасната класа" като последна и неоспорима истина. Другата и не по-маловажна задача е - да се блокира каквото и да е нейно потенциално действие като организирано цяло.

 

4. Враждуващи малцинства - ключ за разбиване на неолибералната опозиция

 

Идеята е проста: единното цяло трябва да се разцепи на враждуващи части, колкото повече - толкова по-добре. По дизайн, една разделена страна се управлява по-лесно. Секретният ключ е несправедливостта. В семейството, ако показваш предпочитание към едното дете за сметка на другото, децата може и да не те намразят, но пък започват да се мразят едно-друго. Този ефект важи и за гражданите на държавата.

Асимптотичният случай на разделеност е така нареченият “атомизиран” електорат -съвкупност от индивиди всеки със своя “платформа”, неспособен на каквито и да са организирани действия. За най-голяма радост на тези “горе” това се оказа не теоретичен идеал, а реализуемо състояние благодарение на електрониката - смартфони и подобни “гаджетс”. Малки общности  от “атомизирани” могат да се видят във всяко младежко кафене или клуб. Знам и за случаи, например в Добрич, в които семейни двойки се канят на вечеря, като всеки се разполага на масата с компютъра си. И без разговори. Контактът е с имейли.

За разбиването на “опасната класа” на враждуващи групи се използват специалните проблеми, нужди и желания на всевъзможни малцинства, оформени по различни признаци. По принцип, те нямат право да налагат желанията и възгледите си на другите, особено с организирани войнствени кампании, за сметка на всички останали, които, пак по принцип, имат абсолютното право да имат друго мнение. В много случаи, по най-различни причини, предимно политически, проблемите и борбите на избрани малцинства  се отразяват с голямо предимство и постоянство в медиите, което води до глобален натиск върху противници и незаинтересувани с много неприятни за тях последствия.

Стандартното обвинение срещу всеки, опитал се да изрази алтернативно на неолибералното мнение по отношение на малцинство избрано за защита, е че е ксенофоб. Всяко противно на неолибералното мнение по политически проблеми се обявява за “руска пропаганда”. Всеки с различно мнение или задал въпрос, на който защитаваното малцинството не може да отговори, се квалифицира като “хейтър”, служещ си с езика на омразата. Организирани медийни атаки от описаната по-горе “военизирана” информационна структура са много ефективни, особено, когато са многократно и брутално усилени от всякакви Интернет групи и анонимни блогъри, формирайки с феноменална скорост “електронни линчуващи тълпи” (Еlectronic lynch mobs).

Проблемът е особено сериозен в САЩ, засягащ всякакви малцинства на джендърна, сексуална, религиозна, расова, етническа основа, с яростно противопоставяне в печата, телевизии, социалните медии, филми, спорт, колежи и университети. Балканизацията на обществото е новата американска норма. Важно е какво ни разделя, а не какво ни обединява. И разликите се трансформират в яростна омраза на “жертвата” спрямо “насилника” или дори “хищника”. На дневен ред стои въпросът дали Америка не е на прага на нова гражданска война.( Victor Davis Hanson, Are we on the verge of civil war?; Chicago Tribune January 26, 2019).

 


Следва

 

ДВОЙНИЯТ АРШИН НА РАЙМОНД ДЕТРЕЗ

Е-поща Печат PDF

Още за несъстоятелната позиция на  белгийски професор, в спора между България и Северна Македония


Неслучайно в края на миналата година интервюто на известния белгийски историк и лингвист проф. Раймонд Детрез, пред немското радио Дойче веле, предизвика у нас буря от възражения, несъгласия и остри полемики. Проф. Детрез е възприел всичко като „възмутени реакции”. Според него, в преобладващата част от публикуваните материали в българските медии имало повече… „обиди и заплахи”. По този повод неотдвана той се възползва от правото си на отговор отново по Дойче веле.

И какъв е неговият отговор?

В повечето случаи Детрез е повторил своите известни вече антибългарски тези, без дори да се опита да опровергае аргументите на своите опоненти. Както вече отбеляза в своя публикация проф. Трендафил Митев, касае се за мнение „от последна инстанция”. Такъв е според нашия учен логическият „принцип”, който е избрал известният белгиец. Но да тръгнем „по реда на номерата” на опорните точки, предпочетени от Раймонд Детрез, за да наложи своето мнение и да защити т.нар. „идентитет” (идентичността) на нашите събратя от Северна Македония.

Търси под вола теле

Според него през т.нар. „преднационална епоха, хората осъзнавали, че принадлежат към определен етнос, но това съзнание не пораждало същите чувства на привързаност и лоялност както днес". Специално българите се били „самоидентифицирали по-често като християни”. За да докаже това свое твърдение Детрез се опира върху случаите със софийските новомъченици от 15-16 в., изгорени от османските поробители, заради тяхната християнска вяра. Сиреч Детрез се подвежда от разделението „по вяра” в Османската империя и налага мнението, че българите смятали себе си „по-често християни”. Освен това той бил „убеден”, че през Средновековието българите не били изпитвали „същата привързаност и лоялност към своята етническа същност, както днешните хора”. За първото му твърдение го опровергават стотиците хроники и материали, в които през отминалите векове се появява името „българин” или „българи”. А иначе кой е казал,че някогашното етническото чувство на нашите предци от преди 200-300 години трябва да е същото, както на днешните българи, кой? …

Фалшифицира П.Р. Славейков

За да потвърди македонистката теза, че т.нар. македонска нация се е появила на бял свят още през 60-те години на 19 век, Раймонд Детрез цитира неточно статията на П. Р. Славейков „Македонскийт въпрос”, публикувана в бр. 3 на в. „Македония” от 18 януари 1871 г. По-точно той „дописва” статията на Славейков като прибавя твърдението, че „аргументите” (?!), които той бил „обсъждал” (?!) с „македонистите”, все пак представлявали „зародиша на… нещо като македонска национална идеология". НИКЪДЕ, АМА НИКЪДЕ във въпросната статия на П.Р. Славейков няма такъв израз. Освен, ако Детрез не е решил да цитира себе си в кавички, за да подведе читателя с презумпцията, че това са думи на дядо Славейков. Никъде в статията на нашия велик публицист и поет няма и помен от някакво твърдение, че в онзи период от време … „има македонци като отделна народност”, което си е чиста измислица на самия Детрез..

„Забавя” българското Възраждане

Покрай „упражнението” на тема как се оформя т.нар. „национално самосъзнание” и как в края на Средновековието възниква нацията, Раймонд Детрез се захваща „да забави” българското Възраждане. За целта той преповтаря своята известна вече теза, че то е „започнало” след 1830 г. Като се опира на диалектическия метод, че промяната в обществените отношения зависи от социално-икономическите условия, Детрез свързва началото на националното ни Възраждане с реформите в Османската империя на Махмуд II след 1826 г. Така той поставя и възникването на българската нация в т.нар. „османски контекст”. Едва след 1830 г. бил започнал „експлозивният растеж” в броя на църкви, училища, появата на български вестници, списания и пр. Да, но всъщност това вече са първите реални резултати от националното ни Възраждане. Детрез съвсем съзнателно „пропуска” неговото начало в края на 18 век.

Понижава Паисий Хилендарски

Според белгиеца Паисий Хилендарски бил „интересна личност”, но неговото влияние било „доста ограничено”, независимо от факта, че за кратко време след появата на „История славянобългарска” са направени множество нейни преписи, а тя е станала нещо като българска Библия, но в никакъв случай като „историческото пеленаче” на Георги Господинов, което се правело на „библейски старец”.

По-голямо въздействие според Детрез имал „Царственик”-ът на Христаки Павлович, който бил разпространявал Паисиевата история като печатна книга. Само където ученият белгиец е пропуснал да отбележи, че според проф. Васил Златаров това е „далечна преработка” на „История славянобългарска”. Добре че Детрез поне е пропуснал да повтори и толкова „модното” сред някои западни историци мнение, че Паисий е… „баща на българския национализъм”.

Надценява Георги Пулевски

Но след като е „забавил” българското Възраждане с близо един век, Раймонд Детрез не е пропуснал да „отрази” подобаващо Георги Пулевски, автор на небезизвестния „Триезичен речник на македонски, албански и турски език” (1875). Като цитира неговото определение на понятието „народ” и пояснението, че „македонците са народ и тяхното място (отечество) е Македония”, Детрез обявява Пулевски едва ли не за „македонския Паисий”. Разбира се, той съзнателно пропуска тази „подробност”, че самият Пулевски през 60-те и 70-те години на 19 век, е бил под пряката зависимост от сръбската шовинистическа пропаганда. И още, че в края на живота си, през 1892 г. издава своята небезизвестна граматика „Язичница”, в която обявява македонското наречие за …„български диалект”.

Кръстник на т.нар. македонски язик?

По-нататък Раймонд Детрез повтаря едно към едно тезата на скопските македонисти, че т.нар. „македонски книжовен език” бил възникнал през 18-19 в. Тогава още в Македония имало хора, които изрично наричали себе си българи, но пишели на местното „македонско наречие”. Не било „кой знае какво престъпление”, че текстовете, написани на това наречие, са обявени от днешните македонски филолози за… „прародител на сегашния македонски книжовен език”.

Гоце Делчев - като откраднат автомобил?

Вече за Гоце Делчев нещата стояли съвсем по друг начин. Невярно било виждането в България, че македонците „крадат” българското „историческо наследство”. Ако някой откраднел някому кола, той нямало като как да има кола.

Виж, случаят с Гоце Делчев бил съвсем различен. Ако македонците го откраднели, българите пак щели да си го имат, както „преди кражбата”, да си го включват в историята и да си го почитат, както намерят за добре.

И вълкът сит, и агнето цяло.

На 27 януари т.г. проф. Раймонд Детрез взе участие в т.нар. международна виртуална дискусия „Идентичност и интерпретации. Какво е постижимо в диалога между София и Скопие”, организирана от Соросовия портал „Маргиналия”. След като в началото на своето изказване професорът се застрахова, че не е „нито българин, нито македонец” (има си хас да е едното от двете!), той тутакси побърза да представи своята уж „независима” позиция. Ако се гледало отстрани и македонците, и българите имали право, но все пак международното право било на страната на първите.

Убеден и… изпитан приятел на България?

Иначе от гледна точка на българската позиция срещу приемането на Северна Македония в ЕС, това правело „неприятно впечатление на … изнудване”. И тук Детрез дава пример в каква „кошмарна позиция” щяла да бъде България, ако приетата страна в ЕС не беше тя, а… „старата Югославия”, сиреч „днешна Македония”. Как тогава „София щяла да бъде принудена да признае не само нацията и езика, но и македонското малцинство и да декларира, че ще махне от учебниците и термина български земи, защото включват и Македония”. Затова, ако непременно трябвало да има някакъв диалог, по-добре било той да се води след като Северна Македония е влязла в ЕС.

В края на своето неотдавнашно интервю за Дойче веле, професорът настойчиво внушава колко дълбоко бил свързан „семейно и емоционално” с България, с българската история и култура. И още - какъв „убеден и изпитан приятел” бил той на нашата страна и на българите. Е, имал „някакви резерви” срещу „българския официален разказ”, между другото и спрямо Македония, но това изобщо не означавало, че неговите възгледи били „кощунствено антибългарски”. Опровергават го обаче и думите, и делата - неговата двойнственост и неискреност спрямо българите и България.


 

ДОЛУ ДЖЕНДЪРСКОТО ЕНИЧЕРСТВО!

Е-поща Печат PDF

ДЕКЛАРАЦИЯ на Обществен Съвет “ДЯДО И ВНУЧЕ”

 

Ние, българските дядовци, се организирахме в Обществен Съвет "Дядо и внуче", за да се грижим за здравето и духовността на своето най-мило и съкровено - нашите внучета, както и да ги предпазваме от преднамереното им унищожаване като хора и личности посредством извращаване, дебългаризация, тютюнопушене, алкохол и наркотици.

Определяме като недопустима т. нар. "Национална стратегия за детето", която би трябвало да се чете - "против детето", защото зловещата й цел е да откъсне децата  от родителите им, без тяхното съгласие, и безжалостно да ги предава на неизвестни тям "приемни семейства", немалко от които са педофили. Това е изпълнение на демографската теория на мракобеса Малтус: да се намали човешката популация чрез войни, епидемии, глад, убийства и хомосексуализъм. Не по-малко страшен е въпросът с осакатяването на крехките човешки души, което ще станат бездуховни вещи, безименни бройлери, своего рода "Хитлер-югенд", собственост на държавата и на овластени от нея джендър-еничари.

 

Д-р Тотко Найденов

 

Няма да позволим подобно чудовищно кощунство с Природата и Божиите повели, които недвусмислено отхвърлят еднополовите общувания. Всеки има право да ги практикува, но не - и да ги пропагандира сред обществото и насилствено да ги налага на внуците ни! Не може едно малцинство да си позволява да тероризира преобладаващото мнозинство, което е хетеросексуално, живее в семейства и създава деца!

Ние не говорим на "езика на омразата", както ще побързат да ни обвинят неолибералите, а на езика на Любовта - към нашите исконни християнски ценности БОГ, СЕМЕЙСТВО, ОТЕЧЕСТВО!

Един нов призрак броди из Европа - призракът на насилствено насаждания на децата и внуците ни безполов и ялов хомосексуален джендъризъм, действащ с методите на еничарството и фашизма. Той и другите кошмарни фактори - неконтролируемата миграция, насърчавана от глобализма, ООН и лебиралния Европарламент, ще унищожат Европа, в т. ч. и България, които трябва да останат цивилизовани и християнски, иначе ще загинат, а с тях - и децата и внуците ни!

В човешката история са познати не един и двама диктатори, чиито репресивни органи са си позволявали да нахълтват по домовете и безнаказано да отвличат хора: инквизиторите на Торквемада; тайната полиция на Калвин; чекистите на Ленин и Сталин; гестаповците на Хитлер, но единствено еничарите на султаните са посягали на деца! Ето, точно това извършват вече и джендър-контрольорите на либерална Европа, облечени от ИК в недосегаема дори от конституциите власт; към нея сега се стреми и въпросната зловеща "стратегия" на Агенцията за закрила на детето. Тя била ограничена за 13 години (2019 - 2030), но не дава отговор на най-важния въпрос: а колко деца ще имаме тогава?

Единственият култ, който изповядваме и препоръчваме, е - към Свещената МАЙКА и най-скъпоценното за всеки човек - ДЕТЕТО! Те са ни особено необходими днес, когато у нас са налице дълбока демографска и нравствена криза - най-болезнените и остри национални проблеми, вещаещи скорошно изчезване на българския народ и държавата му, ако не се предприемат срочни и решителни мерки. Младите хора не желаят да сключват брак и да създават и отглеждат деца - предимно поради финансови причини. Недопустим е и натискът върху бременните жени да предпочитат и скъпо да заплащат необосновано и рисково хирургично раждане. Известно е и грубото отношение на някои детски възпитателки, което причинява болестотворен стрес у децата.

Затова ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ "ДЯДО И ВНУЧЕ" настоява за:

- Крути мерки относно масовото неконтролируемо извършване на цезарово родоразрешение не по медицински показания;

- Сурови санкции, вкл. дисциплинарно уволнение при агресивно поведение на възпитателките в детските заведения;

- Приемане на Закон за нравствеността, забраняващ гей-агитацията и скъпо охраняваните с наши пари извратени паради;

- Въвеждане на задължително обучение в училищата по здравно-духовна, историческа и религиозна култура и по родолюбие;

- Най-строги санкции - като за убийство! - за наркопласьорите сред децата и за педофилите;

- Незабавно връщане в учебниците на изхвърлените от МОН родолюбиви текстове на класиците ни;

- Преди учебни занятия да бъде издиган националният флаг, а учениците да влизат в клас с патриотични песни.

Спрете опустошителното джендърско еничарство! Спрете замисляното духовно и физическо унищожение на децата и внуците ни!

Да живее Майка БЪЛГАРИЯ!


 

ЗАЩИТНИЦИТЕ СТАНАХА ПОВЕЧЕ ОТ ЗАЩИТАВАНИТЕ...

Е-поща Печат PDF

Оказа се вярна пословицата, че кажеш ли веднъж “а”, трябва да изредиш цялата азбука... Преди две и повече десетилетия българските конституционалисти допуснаха “съдебна” грешка, а партия ДПС получи регистрация в името на “етническия мир”. Последваха напъни да се регистрират и “македонците” от “ОМО-Илинден”, слава Богу, неуспешно, и цял полк други партии и организации на роми и помаци, за съжаление, успешно. Миналата неделя се роди “Движение за благоденствие и възход”. Учредиха я обитатели на пловдивския квартал Столипиново, но събитието бе уважено от делегати и от други краища на страната. Всичко това бе осъществено при закрити врата - тоест, без медии, без снимки. С една дума - “законно и съвсем прозрачно” в либералния смисъл на понятието...

 

АМЕРИКА Е В ТЕРМИНАЛНИЯ СТАДИЙ НА СВОЯ УПАДЪК

Е-поща Печат PDF

Историята показва, че всяка империя след достигане на своя връх във могъществото си  започва да запада. Според мнозина анализатори разпадането на империята СССР и разграбването на нейните ресурси отсрочи с няколко десетилетия разрушителните процеси в лидера на еднополюсния свят САЩ. Идеите на мултикултурализма и неолиберализма обаче, се провалиха. Бялото население на Америка прогресивно намалява и вече само 60% от него има европейски корени. Това унищожава националните устои на САЩ, води до криза на християнството, до отказ от традициите и в края на краищата, до неизбежна война с азиатската, латиноамериканската и афроамериканската култури. В крайна сметка „американската нация започва да се разпада етнически, културно, морално и политически“ - предсказва американския политик Пат Бюкенън през 2011 г. (съветник на трима президенти) в книгата си „Самоубийство на свръхдържавата. Ще доживеят ли Съединените щати до 2025 г.?“

Пророческата книга на американския политик става все по-актуална след като станахме свидетели на ожесточени сражения по улиците на американските градове, в които разбунтуваните жители на гетата грабеха магазини, палеха полицейски участъци и обществени сгради и нападаха белите. „XXI век става начало на Четвърта световна война – пише Бюкенон в първата си книга „Смъртта на Запада“ (2002 г.). Тази война е цивилизационна, и за разлика от предишните се води без използване на тежко оръжие, но изглежда ще стане поражение на Запада и край не само на поредната империя, но и на цялата цивилизация.“

Без съмнение сега мнозина конспиролози и политолози ще запретнат ръкави за да посочат годината, в която империята САЩ ще обяви своя край. Един от тях е руският професор Игор Панарин, който още в 2008 год. на форум във Виена предрече разпадане на Съединените щати на 6 държави в 2012 г. Неговото пророчество засега не се сбъдва. Предлагаме на читателите на „Нова Зора“ мнението на още един пророк - американския радиожурналист и писател Стивън Линдман. Предлагаме ви неговата  последна статия.


Зора



Байдън и Харис само ще го ускорят


Покойният историк и военен експерт по Югоизточна Азия Габриел Колко смяташе, че упадъкът на САЩ, „започнал след Корейската война, е продължил в отношенията с Куба и значително се е ускорил във Виетнам, а Буш и Обама и главно Обама са го задълбочили още повече.“

Приживе геополитическите анализатори Имануел Валерщайн и Чалмърс Джонсън в известна степен казваха същото, като Джонсън подчертаваше:

„Неизбежният упадък на САЩ има същата динамика като тази на обречените империи от миналото: „изолация, нарастване на напрежението, обединяване на местните и глобални сили срещу империализма и в крайна сметка БАНКРУТ“. Всичко това в съчетание с нарастващ авторитаризъм и загуба на индивидуални човешки права. Джонсън твърдеше още, че:

„Вече е твърде късно за да могат семплите, непоследователни реформи на нашето правителство или раздутият военен бюджет да имат съществено значение.“

Историята е ясна. Ние можем да избираме истинска демокрация вместо тирания и, да оцелеем или да продължим днешния саморазрушителен курс. И да загинем.

САЩ са поели по погрешен път без признаци за конструктивни промени. Тъкмо обратното, и това на практика най-вероятно ще продължи при администрацията на Байдън и Харис.

Днес най-ключовият въпрос е „Ще може ли Човечеството да преживее яростната борба на Америка за световно господство като в същото време не признава своето  отслабващо превъзходство в сравнение с други нации?“

Упадъкът на САЩ не спира. Въпреки че харчат трилиони долари за да останат доминираща световна свръхсила, те бяха надминати от превъзхождащо руско свръхоръжие.  Русия, Китай и други страни са във възход, а Америка запада в политическо, икономическо и военно отношение. Нейните собствени разходи за американския милитаризъм, за повишаване на жизнения стандарт и корпоративно благосъстояние, както и твърдата ръка на полицията, са за сметка на ерозията на държавните служби и деградация на държавността, до небезопасен и посредствен жизнен стандарт на нацията.

Неравенството между богати и мнозинството други хора в Америка нараства за сметка на растящата бедност.

Водим постоянна война с човечеството вътре в страната и зад граница, с Русия, Китай, Иран и други независими държави, защото не се подчиняват на волята ни и са обявени за врагове на нашата държава.

Запазва се митът за американската изключителност, за незаменимата държава и за моралното и военното превъзходство на САЩ, въпреки убедителните доказателства, развенчаващи тези представи.

Съединените щати се намираха на върха на своето могъщество след края на Втората световна война. То се запази в продължение на няколко години в следвоенната епоха (до създаването на руската атомна бомба, б.пр.), но след това започна упадък, който продължава през последните десетилетия и особено след 11 септември.

Това е същата динамика, която обрече другите империи в историята на упадък на нацията поради липса на желание за промяна, имперско високомерие и водене на безкрайни войни срещу измислени врагове. Америка е войнстваща държава. И двете десни крила на двете военни партии държат един и същ курс, действат тайно, без всякакъв отчет, преследвайки натрапчиво своите саморазрушителни цели.

Отдавна провъзгласената република вече не съществува. Тя беше подменена от имперска държава, която се отличава с разорителни военни разходи. В същото време жизнено важни нужди на Родината се пренебрегват и социалната справедливост изчезва.

В годините на Студената война Вашингтон поддържаше прилични, макар и не винаги, отношения със Съветска Русия. Никсън даже посети Китай. Днес отношенията с двете страни, Иран и други независими държави са по-мрачни и опасни от всякога, поради борбата на САЩ за безспорно световно господство. Повечето американци и управляващият елит, обаче, не могат да осъзнаят, че някога доминиращата нация е в упадък.

Много уважавани анализатори обясняват и факти, които се премълчават в мейнстрийм медиите. Съединените щати осъзнават превъзходството на новото руско свръхоръжие (хиперзвуковите ракети,б.пр.) – оръжие на държава, която рационално използва своите ресурси за разлика от печално известните разхищения, мошеничества и злоупотреби в Америка. Стана известно, че в периода от 1998 до 2015 г. от федералния бюджет са прахосани колосалните 21 трилиона долара. По-голямата част от тези пари са отишли за въоръжение и разпалване на войни. Това е необятна черна дупка за злоупотреба с власт, показваща превръщането на Америка от еталон за благоденствие в символ на залязваща империя.

Държавата САЩ е способна да води война само с измислени врагове, спрямо които военното ѝ превъзходство е сигурно. Но не може да се конфронтира военно с Русия, Китай, Иран и други страни, които са в състояние да нанесат силен ответен удар, ако бъдат нападнати. Тази държава не можа да победи талибаните в Афганистан след почти две десетилетия напразни опити. Вече почти 10 години тя води безкрайна война в Сирия, която е пореден напразен опит да превърне страната във васална държава на САЩ.

Навсякъде, където се появят американски войски, започват масови убийства, разрушения и човешки страдания. Яростната борба на Америка за световно господство игнорира факта, че нейната реална сила намалява.

Ще доведе ли нейната амбиция да променя режимите в страните с равна или превъзхождаща военна мощ до унищожаване на планетата Земя? Колкото по-далече отива глобалният им милитаризъм за водене на войни срещу измислени врагове, толкова повече Съединените щати ускоряват своето изхвърляне на бунището на историята.

Където всъщност им е мястото.


Превод: Румен Воденичаров


 


Страница 450 от 487