На 17 март в НДК се проведе начинание на гражданска инициатива, наричаща се „Заедно“. Установи се, че инициатори са както група интелектуалци, така и представители на разни политически и граждански формации. Водещ стимул за такава активност според ораторите на форума е дълбоката и всестранна криза, в която се намира националната социално-икономическа система. У будните интелектуалци тя поражда дълбока загриженост и събужда чувството за дълг да се направи нещо за подобряване на положението. Целият проблем се свежда до
какво да се направи?
Опити за отговор не липсваха, но се ограничаваха в рамките на предложения и обещания, при положение, че създаваната формация успее да влезе във властта.
В тази връзка възникват два въпроса, които ораторите подминаваха:
какво да се направи за да се влезе във властта и как ще се реализират обещаните предложения и проекти.
За реализуема се приема хипотезата, че обединени заедно редица граждански и политически формации ще влязат във властта. Това не е гаранция и за изминалите три десетилетия тази идея практически никога не е работила. Икономическата цел е 6% ръст на икономиката. Предполага се постигане чрез реализация на известен брой проекти. Ефективни са проекти, които са български и продукцията е предназначена предимно за износ. Това трябва да са нови продукти, до реализацията на които на международния пазар се изминава дълъг път за осигуряване на самите проекти като документация, финансиране на производствената система и на системата за реализация. За това са необходими кадри с разнообразна и висока квалификация. За същността на тези проекти нищо не бе споменато, което създава съмнения за тяхната реализуемост.
Всички тези „виждания“ са в рамките на съществуващата социално-икономическа система, известна като капитализъм и специално в рамките на неговата част от глобалния капитализъм – Европейския съюз. Пропуска се, че кризата на капитализма в България е резултат на глобалната криза на капитализма, която е необратима. Всичките предложения се основават на хипотезата, че капитализмът може да бъде реформиран, подобрен и направен по-справедлив и ефективен, без престъпност и корупция. Този подход не е нов и нeговата безплодност многократно е доказана от политическата практика.
Криза има в САЩ и в администрацията на Президента признават нарастващ интерес към идеите за социализъм. Криза има в във Великобритания, Франция, Италия, Испания, Германия, Русия, Япония, Нигерия, Бразилия и въобще няма място на планетата, където капитализмът да не е в криза. Следователно, кризата е системна. Това означава, че характеристиките на системата, формирани на основата на определени и утвърдени в практиката идеологически принципи, при нейното функциониране създават остри противоречия в обществото и влошаване на качеството на живота на нарастваща част от него. Този факт, интуитивно или разумно осмислян, доминира в общественото съзнание и когато в политическите послания той се подминава, те не събуждат доверие и подкрепа. Това ораторите на мероприятието и автори на инициативата не бяха взели предвид и проблемите на системата останаха без внимание, а заедно с това проблемите за нейната замяна с по-прогресивна и устойчива. Идеите за такава замяна се тълкуват като социалистически и комунистически и се третират като обществено опасни. За това се представят идеи до промените да се стигне
„пасейки, пасейки“.
Яко пасем вече от три десетилетия, но тревата става все по-оскъдна и по-горчива.
Проведеното мероприятие и дейността в тази посока могат да бъдат ефективни при ясно представяне на корените на проблемите в системата и формиране на обоснована позиция за необходимостта тя да бъде заменена с нова, а не ремонтирана. Тъй като проблемите на системата капитализъм не бяха предмет на внимание, то и тази инициатива, като много подобни предидущи ще остане ялова. Очевидно, за да се използва натрупаният и нарастващ потенциал от недоволство, подходът трябва да се промени от разкази за недоволството и призиви за единение и примирение към проекти за промяна на системата и нейната замяна с нова.
Водеща идея за осъществяване на промяна според ораторите бе, че кризата е резултат на това, че тя се организира и управлява от хора, които нямат необходимите качества за тази дейност – интелектуални и морални. На тази основа и основната посока на излизане от кризата – тяхната замяна с по-качествен кадрови материал, с който инициативата разполага. В тази връзка на ум идва последният случай с катастрофи на два самолета Боинг 737. След втората катастрофа приземиха всички самолети от тази марка. Установено бе, че проблемът не е в екипажите, а в системата на самолета. Отнесено към случая се вижда, че властващите екипи в различните страни на света са различни, но кризата вилнее навсякъде. Това е директно доказателство, че проблемът не е в управляващите екипи, а в същността на системата.
В съдържателно отношение инициативата е със сериозни проблеми за очакваното доверие и подкрепа от избирателите. Обявените обещания за ръст на икономиката, заплатите и пенсиите не почиват на сериозна аргументация. Твърденията, че зад тях стоят определен брой авторитетни учени-икономисти не е доказателство за тяхната изпълнимост. Зад развитието на „реалния“ социализъм стояха редица институти със значителен брой авторитетни учени-икономисти, но това не го спаси от рухване. Ефективността и приложимостта на дадена религия не зависи от броя на кардиналите, митрополитите и пр. Боеспособността на въоръжените сили не зависи от броя на маршалите, генералите и адмиралите в тях. Проблемите с учените-икономисти се усложняват от факта, че в областта на икономиката науката е заменена с множество идеологии. Мостове, сгради, самолети и спътници се създават успешно на базата на проекти, в които обективното знание в редица области, а не хипотетични идеологии, е в основата им.
Сред речите най-впечатляваща изглеждаше тази на председателя на Отечествения съюз Симеон Симеонов. Като отбеляза, че неговата формация е продължител на Отечествения фронт той декларира, че сега в редиците си съюзът има 70 хиляди члена. Това е сила по численост превишаваща полицията и армията. Изглежда обаче, че поради вярност към основателите на Отечествения фронт тази армия е в дълбока нелегалност. Всъщност, перестройчиците като първа задача ликвидираха Отечествения фронт като защитник на интересите на гражданите по местоживеене, а впоследствие за замазване на очите изфабрикуваха института на омбудсмана като обществен защитник. Така без ефективен обществен контрол върху местната и държавна власт са разкрити широки простори за беззаконие, невежество, хаос и корупция в управлението на държавата и общините. Към това очевидно Отечественият съюз няма отношение и историческа отговорност.
Положението в България е застрашително тревожно и това е причината към тази инициатива и подобни на нея да се привличат вниманието и интересът на обществото. Само че подходът, напоследък разпространяващ се широко в посоката за единение, обединение и пр. от редица спасители на България, без научно обоснован проект за замяна на капитализма като социално-икономическа система, съществуваща на базата на идеология, съответстваща на интересите на властваща олигархия, не е продуктивен. Така се натрапва молитвата Бог да пази България от нейните спасители, които станаха май прекалено много, та да може нейният народ да я спаси сам. Нужен му е обаче друг подход!
На Александър Томов като лидер на инициативата предоставих моите монографии „След два прехода накъде?“ и „Защо, с какво и как да бъде заменен капитализмът?“. Надявам се като ги прочете да възприеме друг, по-ефективен подход за своята бликаща политическа активност.
Вече 20 години България не може да опъне една нормална магистрала от столицата до морето. Не защото няма пари, хора или машини, а защото става въпрос за наистина невероятна далавера. Шосето не е завод, нито супермаркет, където някои неща просто няма как да не ги направиш според изискванията. Тук винаги може да спестиш от качеството и количеството на асфалта, или да подмениш чакъла със сгурия, или нещо от сорта тури му пепел...
|
Несъмнено, огромната част от оредяващото население на България мечтае за времето, когато от телевизионния екран няма да го плашат по няколко пъти на ден с кошмара, наречен коронавирус, бил той с китайски, британски, южноафрикански, бразилски или нигерийски произход. И съответно, няма да му внушават, че ако още шава, дължи го на „най-успешното“ управление. Без което, разбира се, „яко ще се мре“: ако не от вируса, то от глад! Да не говорим за пенсионерите, на които Бойко Борисов, според собствените му твърдения, е подхвърлил за по-малко от половин година близо 1 млрд. лева добавки към пенсиите. Може иначе животът им да е тъжен, но пенсиите с тези добавки ги спасяват: те са толкова смешни!
Премиерът подчерта своята щедрост, точно когато той и министърът на здравеопазването професор Костадин Ангелов рекламираха „българския модел“ за справяне с коронакризата, от който се учел целият свят. Със своята уникалност той отдавна би трябвало да е засенчил и „българския етнически модел“ на Доган, и „българския чадър“, и „българската следа“ в атентата срещу папа Йона Павел VI. Последната, впрочем, беше опровергана от самия потърпевш.
Общото между всичките тези „български“ дела е, че никога не са съществували, освен като пропагандни клишета за отклоняване на вниманието. Или, казано по Бойко-Борисовски, като „шменти-капели“, „пунта мари“ и други уйдурми. Но за разлика от другите, „българският модел“ за справяне с коронакризата се самоопроверга само няколко дни след „задължителното“ отваряне на ресторантите и фитнесите на 1 март. От Американския център за контрол и предотвратяване на инфекциозните заболявания предупредиха, че 6 дни след отварянето на ресторантите в САЩ, броят на новозаразените е скочил рязко нагоре, но кой да слуша. Трябваше броят на потвърдените за едно денонощие случаи на коронавирус у нас да скочи от 497 на 8 март, на 2995 на 9 март, 3502 на 10 март, 2774 на 11 март и 3121 на 12 март, а този на починалите от 21 на 8 март да достигне 150 на 9 март, 138 на 10 март, 97 на 11 март и 95 на 12 март, за да разбере и глухият султан в Египет, че „българският модел“ е опасен за здравето! И, че не бива да се заимства нищо от него. Главният здравен инспектор доцент Ангел Кунчев, който беше препоръчал заради коронавируса да се отменят тържествата на Шипка на 3 март, обяви, че ресторантите били най-безопасните места. За разлика от връх Шипка, където отивали хора от цялата страна и можело да разнесат заразата. Но доцентът побърза да припише на английския вирус вината за рязкото покачване на броя на новозаразените и починалите през миналата седмица, както и препълването на болниците. Оказа се, обаче, че „английският гостенин“ е у нас от три месеца и няма нищо общо с празненствата на Шипка.
Въпрос на време е да се появят и африканските и бразилските му братовчеди, срещу които наличните ваксини не са толкова ефикасни. Това го казват самите производители, а не някакви антиваксери. А според турския вестник „Миллиет“ (08.03.2021), само в Дания са открити 31 различни вида коронавируси, сред които и споменатите вече британски B117, южноафрикански В 135 и бразилският Р1 мутанти. А броят на заразените е над 214 000 души.Според информационния сайт Worldometers/Coronavirus/, Нигерия, най-многолюдната африканска страна(209,8 млн. жители), родина на нигерийския мутант на коронавируса, е регистрирала към 11 март 159 646 случая на заразяване, 1993 починали и 139 983 излекувани от коронавирус. Тоест, при 30 пъти по-голямо население от нашето, Нигерия има 1,68 пъти по-малко заразени и 5,5 пъти по-малко починали от коронавирус!!
Тогава кое дава право на нашите политикани да говорят за „български модел“, от който се учели всички други правителства? Кое е уникалното и новаторското в него? Това, че поради недостиг на ваксини, пред ваксинационните центрове се вият дълги опашки? Или че общопрактикуващите лекари, на които стовариха имунизирането и на пациентите от най-рисковите групи, и тези от „зелените коридори“, получиха по един вместо по пет флакона от ваксината? Или че електронният регистър на кандидатите за ваксиниране е пълен с грешки и дублирания, които гарантират още по-голям хаос? При това, записалите се в него ще бъдат задължително ваксинирани само с ваксината на AstraZeneca, чиято употреба 8 страни от ЕС, включително Австрия, Дания, Норвегия и Естония замразиха неотдавна след смъртта на ваксиниран с нея. И това е „български модел“, нали?
През 80-те години командващият 3-та армия в Сливен генерал Иван Стефанов, един от най-интелигентните и човечни командири, които съм срещал, казваше: „И от циганина ще се учиш, ако има на какво!“ Сега се питам: на какво може да научи света „българският модел“ на справяне с коронакризата? На ваксинация и то масова, без ваксини ли? На отваряне и затваряне на „зелени коридори“, в които хората да се редят на опашка по няколко пъти, без гаранция че ще бъдат убодени дори веднъж? Да не говорим за втора, трета или четвърта доза, за които си правят устата производителите на ваксини. Ако има нещо уникално в нас, то е фактът, че в разгара на епидемията министърът на здравеопазването беше излязъл в отпуск, за да участва в предизборната агитация на ГЕРБ. Понеже герберите го направиха водач на партийна листа. Не стига че Борисов развеждаше и него, и директора на Пирогов професор Балтов, да им показва как се строят магистрали, ами го превърна и в пътуващ партиен агитатор. Накрая се усети и му прекрати отпуската, за да се концентрира върху здравеопазването и борбата с коронавируса. А пък той на свой ред повтаря, че регионалните щабове имат пълно право да въвеждат нови мерки. Такова чудо не е имало и няма да има в нито една друга страна, била тя азиатска, африканска, европейска или латиноамериканска! То може да се роди и просъществува само под българско небе при управлението на Бойко Борисов. Ръководителите на другите страни не биха могли да яхнат държавен джип, за да провеждат предизборна агитация на държавна издръжка. Не биха могли и да не ходят в съответния парламент по една година и половина, както не биха могли да се хвалят и да лъжат така безогледно, когато народът им се пържи на бавен огън в кошмарната пандемия. Единственото, което биха могли да видят в нашия „модел“, са грешките, нехайствата, прахосничеството, хаосът и ненаказаната от правосъдието корупция по високите етажи на властта. Всичко това, пред благия поглед на ЕНП, ЕК и американското посолство в София. Да се саморекламираш като пример за целия свят, когато молиш Франция и Германия да ти дадат назаем ваксини, това е връх на безочието. Впрочем, само за 24 часа на 10 март във Франция бяха регистрирани нови 23 302 случая на коронавирус. А в Германия удължиха ограниченията във връзка с пандемията. Но, докато управляващите у нас не желаят да преговарят с РФ за ваксината „Спутник V“, като се крият зад ЕК и Европейската агенция по лекарствата ЕМА, Унгария, Словакия и Словения отдавна се договориха с руснаците, а Италия се споразумя с Русия за производство на ваксината на италианска територия. За това се иска отговорност и смелост, а смелостта е като хвърчилото: насрещните ветрове я повдигат нагоре!
Иначе „българският модел“ лекува от коронавирус, както гилотината лекува от въшки. Това написа Иво Балев във вестник „Сега“ (12.03.2021). Към това няма и ние какво да добавим.
Проф. Чавдар ДОБРЕВ пред в. „Нова Зора” в разговор с Минчо МИНЧЕВ
- Неведнъж на страниците на нашия вестник си коментирал политиката на БСП. Как я оценяваш днес?
- Свикнал съм да говоря без уговорки. Като член на БСП и десет години член на Висшия й съвет (1994–2004 г.), едва ли мисля по-различно от мнозинството привърженици на лявата идея. БСП понастоящем изживява дълбока криза, придружена с късогледство, която обхваща основните сектори на нейната дейност. А това тревожи не само мен. На последните парламентарни избори извънредно малко българи дадоха гласа си за нея. Преди двайсет години за социалистическата партия гласуваха над два милиона и триста хиляди наши сънародници, а през 2014 г. - 15%, тоест, петстотин хиляди души. Суровият език на фактите показва, че от партия с решаващо значение за българския живот БСП се превръща в третостепенна политическа сила.
- И все пак тя е втора политическа сила в парламента . Това не противоречи ли на твоята констатация?
|
