Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Кеворк Кеворкян: НА КОГО Е ОСТАВЕН НАРОДЪТ?

Е-поща Печат PDF

Направиха Народа на нищо.

Позволиха и позволяват на мрачни типове да се отнасят към него като към парцал, да ругаят светците му, да го предизвикват всякак.

Представяте ли си как злословят насаме по адрес на Народа – щом не се свенят и публично да го ругаят.

Държат се с него като със смъртен враг.

В предишна дописка стана дума за небезизвестния Райчев, който изхрачи поредното си ругателство – нарече Народа „нагъл и хленчещ“.

И това мина и замина.

Телевизиите ще продължават да го канят, може би още по-охотно.

Но никое от Сутрешните Кукуригута няма да го пита, защо си позволява подобни дързости.

Няма да го питат, защото и те мислят същото за Народа.

Колкото по-нахално се държи някой с него, толкова им е по-мил.

Калните дързости по адрес на Народа направо ги въодушевяват.

 

ПОЕТИЧЕСКОТО СЛОВО И ОВЧАТА КОЖА

Е-поща Печат PDF

ПОЕЗИЯТА КАТО СВИДЕТЕЛ – нова книга на Георги Константинов

Известният наш поет Георги Константинов е написал една необикновена книга. Тя съдържа есета и стихове, осветяващи съдбата на древните български книги, сътворявани през Златния век върху листове от овча или телешка кожа. Есеистичното му перо проследява драматичната съдба на нашите книги през най-мрачните векове, както и възкръсването на книжовността ни през Възраждането. В книгата „Поезията като свидетел” засияват имената на плеада наши духовни будители от Паисий до днес. Има вълнуващи страници, съдържащи и малко известни факти за епичните битки при Шипка и Плевен, дали вдъхновение за незабравими поетически творби. В тази оригиналнокомпозирана книга се говори за такива поети като Вазов, Яворов, Дебелянов, Гео Милев, Дора Габе, Цветан Спасов, Петя Дубарова. Книгата съдържа и много стихове от споменатите поети, включени са и някои стихотворения от автора на книгата.

 

На връщане от красивия, полегнал между родопските върхове град Смолян, където четохме свои стихове под паметника на Орфей – по пътя, между многото завои, се завърза интересен разговор. Как се ражда в ранното средновековие българското поетическо слово? Освен духовната извисеност към новата християнска вяра, откъде е получило тласък и подкрепа то? Само небето ли е дало крила на онези пламенни словотворци, излели вдъхновението си в първите български книги? Откъде е тръгнала тази изначална и мощна поетическа вълна?

Несъмнена е ролята на големия извор на вдъхновението – приемането на християнската вяра от българския народ. Под непоколебимия поглед на цар Борис, нашия Кръстител, тази вяра се разпространява, (даже налага!) по цялата огромна българска държава. Невъзвратимата духовна промяна върви ръка за ръка с първите славянски книги, грижливо изписани на глаголица и кирилица.

И особено на книгите, написани на кирилица – азбуката, родена на българска земя, нашата велика и неповторима кирилица!

Тогава в Преславската книжовна школа се слага началото на българската поезия и ораторската тържествена проза, сътворявани на новата родна азбука. Често се питаме точно кой под българското духовно небе е създал кирилицата? Климент Охридски? Обичащият книгите, идващ към прeстола, млад цар Симеон? Или например – Наум, Ангеларий, Сава, Горазд, а и някои други Кирилово-Методиеви ученици, дошли на наша земя? А може би всички заедно?...

Отдавна се питаме това, без да имаме напълно ясен отговор. Но нали по-важното е, че още през девети век България вече си има азбука?

Да си припомним, намесих се отново в разговора аз, онзи велик църковен събор през 893-та година, на който нашият Кръстител Борис-Михаил, обявява пред цялата държава три важни промени:

1. На царския престол се въздига третият му син Симеон (на мястото на първородния му син Владимир Расате, невъзприемащ християнството – и затова ослепен и хвърлен в затвора)

2. Българската столица се премества от Плиска в книжовния Преслав

3. Българският език заменя гръцкия в богослужението и управлението на страната. Българските кирилски букви стават задължителни в цялата държава.

Нито една европейска държава не е обявявала с официален държавен акт в толкова ранна епоха своя книжовен език!

И така – в цялата българска империя (някои историци я наричат така!) вдъхновеното поетическо слово, отправяно към Бога, а така също и думите, уреждащи различни държавни дейности, трябва да са на български език и изписвани на родната кирилица. И това важи за цялата ни страна – земите до Солун и Охрид, до Драч и свещения Берат, чак до крайбрежието с излаз на Йонийско море (в днешна Албания), до Алба Булгарика (Белград), до Косово, цяла днешна Румъния (назовавана Молдова), до Моравия и до Пеща (в днешна Унгария), Южна Украйна, до устието на Днепър и т.н.

От този ден нататък в целия този български простор ще светят думите на родното поетическо слово, изписано с кирилски букви!

Християнската книжнина, сътворявана вдъхновено от български творци на нашата кирилица, не само озарявала с божието слово всеки човек, възприел новата вяра, но и обединявала духом многобройния народ от всички краища на голямата славянска държава.

И започва да се разпростира и да вълнува милиони души голямата вълна от български творби: поетични молитви (като „Азбучна молитва“ и „Проглас към Евангелието“), Христови възхвали, евангелия, проповеди, жития, псалтири... Построени са и хиляди нови Христови храмове, чийто брой, според някои историци, надвишава 12-15 хиляди. (Немалко такива храмове са съществували и преди това...)

А като се има предвид, че във всеки църковен храм са необходими най-малко 8 книги за литургична и всякаква друга дейност (по указание на Климент Охридски в т.н. „Апостолски правила“) – очевидна е необходимостта от десетки хиляди книги по цялата обширна страна. Нека напомним, че една такава книга, прославяща Божието слово, изобразена с кръстове, цветни плетеници, детелини, растителни и животински мотиви, обикновено съдържа над 50 страници. Някои книги – дори двойно и тройно повече...

Значи говорим за поне 5-6 милиона страници! Безброй страници, изписвани от хиляди образовани монаси... Защото в ранното средновековие печатници не е имало – всяка книга се е пишела и преписвала на ръка, предимно в стотиците манастири.

 

Георги Константинов

 

Многомесечен и изморителен труд. Неслучайно, според един от учениците на патриарх Фотий, за една такава книга се е давало най-малко 100 грама злато. Самото преписване е струвало около 13 златни монети...

И тук достигаме до втората част от заглавието на този скромен текст. Първоначалният материал, с който е създадена старобългарската книга между 9-ти и 12-ти век, е пергамент. Това означава специално обработена животинска кожа. За създаването на само една книга са трябвали голям брой овчи, кози или телешки кожи. Тогавашните пергаменти се правели само от тях. И за тяхната направа най се ценяла кожата от новородени или мъртвородени животни... А пък от една кожа, в зависимост от вида на животното, можело да се получат най-много от 4 до 7 страници...

Кожата се изпирала, изтъргвала се от косми, киснела две седмици във мляко. Осолявала се, изсушавала се, натривала с кварц, брашно, мляко... Върху нея се пишело със заострени пера от гъска, патица или лебед...

Може прозаично да звучи: за да съществува тогавашното книгосътворяване, несъмнено е трябвало да има цветущо селско стопанство – с милиони овце, кози, рогат добитък, домашни птици. Българската книжовна дейност, родното поетическото слово са зависели пряко от тази прозаична икономика. И обратно – съвсем е безспорно, че сътворяването на книги също е спомагало за развитието на животновъдството в огромната страна, пък и на цялото тогавашно селско стопанство. Нека не бъдем упреквани в излишен прагматизъм – извисеното литературно творчество в ранното българско средновековие не може да се отдели от този земен факт.

Великата културна вълна, назована по-късно Златен век, е имала не само мощен енергиен източник – новата християнска вяра и голямата дарба на нашите книжовници, но тя е била в пряка връзка (а навярно има и принос за нея!), с развитото стопанство на страната.

Така е било тогава. Сигурно такава взаимнопричинна връзка има и днес. Духовността винаги е била двигател на цялостния развой на страната. Без всеобща литература и култура няма истинска държава. И само истинска държава може да има всеобща и въздействаща култура. Нека не се плашим от този прагматичен извод, очевидно несподелян от днешния властови елит.

Накрая, макар и мимоходом, ще прибавим още един факт. Прочетох някъде, че от всичките хиляди старобългарски книги, след дългите и разрушителни векове, на българска територия е открита една-единствена оцеляла книга от Златния век: „Енинския апостол“. Всички други скъпоценни старобългарски творения – като Манасиевата хроника, Лондонското евангелие или Томичевия псалтир, както и други, стотици старобългарски книги – са били открити извън границите на днешна България... Тъжно, но факт.

Нека този нежелан финал остане за размисъл.



 

НЕУДОБНИЯТ ИЗОБРАЗИТЕЛ НА РУСКАТА ВСЕЛЕНА

Е-поща Печат PDF

Влюбването ми в прозата на Валентин Распутин стана в самия прощъпалник на 70-те години. Какво ми хареса? Хареса ми, че е неподправена. Неизмислена. Вместо конструиране на нови хора, тя е с памет за човешкото у човека. Животът в нея е такъв, какъвто е. А небето в елмази...

 

ЕВРОПЕЙЦИТЕ ВЪСТАВАТ СРЕЩУ ЦЕНЗУРАТА НА BIG TECH

Е-поща Печат PDF

Ако някой продължава да твърди, че на Запад няма цензура, че всеки гражданин на страна-членка на Евросъюза, на САЩ, Канада и други държави, споделящи т.нар. евроатлантически или сродни на тях ценности, има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, звук, изображение или по друг начин; че печатът и другите средства за масово осведомяване са свободни и не подлежат на цензура; той или е невежа, или е патологичен лъжец. Цензурата е един от главните инструменти за потискане на обществено мнение, за манипулиране съзнанието на мнозинството от населението, за моделиране на хората в послушни изпълнители на волята на господарите на парите, прокарвана най-вече чрез скрити послания, които обикновеният човек не е в състояние да осмисли. Целта е постепенно „да осъзнае“, че налагането на цензура е за негово добро, подпомага кариерата му, предпазва го от „лоши“ влияния, чрез които злонамерени външни сили искат да го унищожат...

Неотдавнашните президентски избори в САЩ нагледно демонстрираха на американците, на Европа и на света, мястото, ролята и манипулативният потенциал на цензурата на социалните медии. Фактът, че Twitter забрани за постоянно акаунта дори на американския президент Доналд Тръмп, а впоследствие Facebook и Instagram, също блокираха акаунтите на вече бившия POTUS (President Оf Тhe United States), предизвика буря от негодувание в публичното пространство. Въпросът как формират политиките си най-големите и доминиращи компании в областта на информационните технологии в САЩ – Microsoft, Amazon, Google, Facebook, Apple – наричани накратко Big Tech, все по-отчетливо се превръща в основната тема на публичния дискурс. Нещо повече, Apple, Google и Amazon станаха обект на обществено разследване след като направиха недостъпно мобилното приложение наречено Parler. За онези, които не са в час с ускорения прогрес на сектора, нека популярно поясним, че Parler е американски микроблог и социална мрежа, пусната онлайн през август 2018 г. Макар да се самоопределя като свобода на словото и обективна алтернатива на другите масови социални мрежи като Twitter и Facebook, редица специалисти, включително журналисти, смятат Parler за прикритие на крайнодясната му потребителска база.

Значимостта на възникналия проблем е показателна и от факта, че наред с многобройните потребители, германският канцлер Ангела Меркел и френският министър на икономиката Бруно Льо Мер, също изразиха загриженост от нарастващата свръх сила на Big Tech. Дори по някои западноевропейски канали бе излъчен филмът „Социалната дилема“, разглеждащ отрицателните ефекти на сайтовете социални мрежи върху човешката психика и социалните взаимоотношения като цяло.

През юни м.г. унгарската фондация Századvég („Краят на века“, създадена през 1993 г. като консервативен политически мозъчен център за политически и социални изследвания и анализи на общественото мнение), проведе проучване на политическото въздействие на социалните медии. Прогнозата на фондацията бе, че тоталитарните експерименти и стремежът към дигитална диктатура от страна на всеобхватните технологични компании, ще придобиват все по-големи мащаби, включително ще могат да действат като потенциални участници срещу демократично избрани политически ръководители и дейци. Става безспорно, че това е нов начин за въздействието върху политиката чрез приватизирана публицистика. А с това и възможността за нов вид тирания. Примерът с цензуриране на акаунтите на президента Тръмп е само началото...

Според експертите на фондацията, налице е реална опасност частните компании на Big Tech да създадат в западния свят социална кредитна система, подобна на тази в Китай, под централен, държавен надзор.

С тази разлика, че китайската система се създава за благото и възходящото развитие на цялото общество, докато замисълът на Big Tech е да подчини обществото в интерес на единият процент от свръхбогатите на земята. Иначе казано, социалните медии се превръщат от един от най-важните, в най-важният фактор за формиране на политическата реалност в ХХI век.

Възниква обаче въпросът: каква част от населението на земята може трайно да се поддаде на тази свръхманипулация и оттам – да бъде изцяло подчинена на мераците на Big Tech?

Европейците по-малко се доверяват на социалните мрежи, отколкото на масмедиите.

Проведените проучвания на фондацията SzЎzadvЂg в 27-те държави-членки и Великобритания сочат, че 57% от анкетираните (48% в Унгария)  изобщо не вярват на социалните мрежи; при това, налице е леко увеличение на недоверието в сравнение с 2019 г., когато е било 54%. Що се отнася до националните медии, макар обикновено да са подозрителни към информациите им въобще, само 34% от европейците ги отхвърлят; докато по-голямата част от анкетираните (52%) имат известно доверие в националните медии.

Европейците отхвърлят цензурата в социалните медии

По отношение на цензурата, едва 25% от анкетираните във всички държави-членки и Обединеното кралство считат за приемливо социални мрежи да изтриват съдържанието на определени мнения и информации на политическа основа, т.е., на такива, които са считани за „политически некоректни“ от собствениците на медиите. Отхвърлянето на цензурата е по-високо в бившите социалистически страни (64%) и в страните от Вишеградската четворка (62%), отколкото в държавите-основателки и присъединилите се към ЕС преди 1989 г., където е 57%. Интерес представляват двете крайни оценки – най-ниската в Германия (44%) и най-високата в Унгария (69%), чрез които анкетираните заявяват, че политическата цензура в сайтовете на социалните медии е неприемлива. В нито една държава-членка обаче, мнозинството от анкетираните не смята за приемливо да се изтрива потребителско съдържание на политическа основа.

Гражданите на бившите социалистически страни изглежда са по-чувствителни към въпроса за цензурата, отколкото западноевропейците, сочат анализаторите на фондацията. Според тях този факт може да произтича не толкова от миналия опит (преди 1989г.), колкото от практиката на много по-сложната и перфидна западна диктатура на „политическата коректност“. Няма съмнение обаче, че въпросът за социалните мрежи се е превърнал в политически. Това „откритие“ не се дължи толкова на медийните манипулации в неотдавна приключилите президентски избори в САЩ. Доста преди това, в Сената на американския Конгрес бяха проведени няколко изслушвания с лидери на компании от сектора Big Tech. И един от най-активните участници в тези дебати бе републиканският сенатор от Тексас Тед Круз, който с особена загриженост насочва вниманието на обществеността в САЩ и в света, към политически базираната цензура, както и към изключителната концентрация на власт в големите технологични компании.

Що се отнася до Унгария, експертите на фондацията предупреждават, че в кампанията за парламентарните избори в страната през 2022 г. социалните медии вероятно ще играят много по-важна роля от всякога – обстоятелство, което най-малкото ще бъде придружено от опити за ограничаване и забрана на националните, консервативни мнения. Тази „техника“ бе приложена с успех в САЩ и със сигурност може да се мултиплицира в Унгария, България и другаде, където предстоят избори.


 

РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТ ПОЛОВИН ДУМА!

Е-поща Печат PDF

• Управленски мир и политически роботи

Голям човек е дакелът!”, казваше един от героите във филма „Топло”. Днес можем да добавим, че и роботът е голям човек. В хумористичната рубрика „После” (в. „Сега”) бе публикуван фейлетонът на Весел Цанков „Животът ни като виц”, в който авторът подрежда в причинно-следствена връзка три информации. Първо, за изпитанията във ВМС на САЩ на робот-пожарникар; второ, за разпространяваните у нас слухове, че американците оглеждат Варна „за нещо си”; трето, за това, че пожарникарите се стягат за протест срещу предстоящите съкращения на незаетите щатове в и без това оредялата им служба.

И тъй като в нашия глобализиран свят всички явления са свързани, авторът очертава и съответната събитийна верига: американците изпращат у нас робот, уж да гаси пожари, а на предстоящите местни избори той става кмет на Варна. На следващите парламентарни избори създадената от „тенекиения” политик „Партия на съвсем стабилното търпение” (ПССТ) вкарва в парламента 121 депутати и роботът пожарникар става министър-председател. Президентът, който според някои по това време ще е бивш пожарникар, работи чудесно със своя колега робокоп и с доминирания от неговата ПССТ парламент. В резултат в България царят „управленски мир и любов и разбирателство от половин дума”... А проблемът с протестите на истинските пожарникари се решава още днес, като съкратените биват насочени към митниците, където се търсят нови митничари с неизкривени от занаята „ценностни ориентации”. Казано по-просто, още не усвоили тънкостите на корупцията... Нарисуваната от Весел Цанков хипотеза обаче съвсем не е неосъществима. Точно така се разви политическата кариера на редица наши преходни политици, начело с Бойко Борисов, с тази разлика, че не всички имат толкова героично минало като него.

 


Страница 443 от 487