Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗА НЕСТАНДАРТНОТО ПРИЯТЕЛСТВО МЕЖДУ ТОДОР ЖИВКОВ И ФРАНЦ ЙОЗЕФ ЩРАУС

Е-поща Печат PDF

Повечето читатели на в. “Нова Зора” си спомнят, че на 8 ноември миналата година, в НДК, бе организирана научно-практическа конференция, посветена на 100 години от рождението на Тодор Живков. Днес вече е факт и сборникът, в който са събрани текстовете, представени на конференцията. Междувременно бе излъчен и един документален филм, “Последният лов”, в който авторите се опитват да внушат, че едва ли не Живков е планирал да насочи България в руслото на европейския капитализъм, да я направи член на европейската икономическа общност, на атлантическите структури и т.н.

 

ЦИПРАС ПОДХВАНА ПАРАЗИТИТЕ ОТ “ОНЯ СПИСЪК” - НАШИТЕ НЯМА КОЙ!

Е-поща Печат PDF

Паразитите не са само организми, които се хранят с части или жизнено необходими продукти от друг жив организъм, наречен гостоприемник, както пише в уикипедията (терминът произлиза от рarassitos, от гр. някой, който се храни от чужда трапеза). Пръв използва това понятие старогръцкият писател Лукиан в своята сатира „За паразита, или какво представлява паразитството”, където пише, че: „Паразитите са хора, които спечелват благоволението на богаташите и са си издействали постоянно място на трапезата им”. В този смисъл по-надолу ще става въпрос за бившите гръцки политици от “Нова демокрация” (НД) и ПАСОК и приближените им олигархични кръгове, които бяха спечелили благоволението на своите богати господари от ЕС, бяха добре приети на тяхната трапеза, защото съучастнически задоволяваха гигантския им апетит към разграбване националните богатства на Гърция. Те дотолкова взаимно си допадаха, че когато гръцкият народ свали паразитите чрез избори, в Брюксел изпаднаха в шок и ужас. Защо ли? Дали се уплашиха единствено от обявеното намерение на новия премиер Алексис Ципрас да пресече тези апетити, или има и други причини?! Но сме длъжни да направим уговорката, че и у нас паразитите не са малко. За да се изясни това, което става в Гърция обаче, следва да се върнем малко назад в историята на проблема, който двете съвместно управляващи партии НД и ПАСОК правеха всичко възможно да бъде потулен и забравен.

 

България: НОВА КОАЛИЦИЯ СЕ ПРОВИРА ПРЕЗ ИГЛЕНИ УШИ

Е-поща Печат PDF

Усещайки, че среднощното бдение в пленарната зала на герберите, част от настоящите им коалиционни партньори от ОП и кандидати за нови такива от ДПС, ще има тежки последици за ГЕРБ, Борисов заряза евангелските притчи. И, едва завърнал се от конференцията по сигурността в Мюнхен, свика Централната изпълнителна комисия на партията, чрез която нареди на депутатите си да възстановят старото положение на преференциалния праг и да изберат нова ЦИК. Ултиматумът на Нинова хвана дикиш! Но от БСП заявиха, че няма да се върнат в НС, докато не бъдат отменени всичките поправки в Изборния кодекс: отлагането на машинното гласуване, одобрението с просто мнозинство на решенията на изборните комисии, отнемането на правото на гражданите на индивидуална касационна жалба до ВАС и др.

Ето как не държавата, а ГЕРБ беше „прекарана през иглени уши“, за да не остави впечатлението, че се готви за служебна изборна победа. При това, отстъпвайки уж с неохота на капризите на ДПС, с което никога нямаше да се коалира. Друг е въпросът, дали иглата, през чиито уши Борисов се опитва да прекара държавата, не е счупена както в едноименния разказ на Чудомир. Там двама старци се опитват да вдянат конец в ушите на една игла на светлината на огнището и се упрекват взаимно, че са одъртели. Събудена от караницата, внучката им погледнала иглата и казала, че тя няма уши, понеже е счупена.

Както и да е. След като пропагандаторите на правата герберска и евроатлантическа вяра, като Тома Биков, Спас Гърневски, и „присъдружните“ на правителството „медийни чучулиги“ като Илияна Беновска, Любо Огнянов, Георги Коритаров, Антон Тодоров и други, плюс говорителите на ДПС като Йордан Цонев и Хамид Хамид ни бомбардираха дни наред от телевизионния екран в полза на поправките в Изборния кодекс, не е ли време да си  посипят главите с пепел? Защото те буквално „измадуриха“ такива нелепости, че заслужават да бъдат намазани с катран и оваляни в перушина. За подаване на оставки от тяхна страна не смеем и да мечтаем. Но при такъв кадрови и медиен пълнеж, не се учудваме, че Борисов предпочита да стои в чужбина, симулирайки независима външна политика. Толкова независима, че отразява като ехо казаното от Вашингтон, Лондон, Париж, Берлин и Брюксел, и дори от техните посланици в София.

Сагата с „изпраните“ в „Инвестбанк“ петро долари на венецуелската държавна компания PDVSA и отравянето през 2015 г. на оръжейния търговец Емилиян Гебрев е показателна за  лицемерието на „големите началници“. Защото тези пари са дошли в България, преминавайки през американски и швейцарски банки, а само нас обвиняват в бездействие към „прането“ на пари. Стигна се дотам, че американският посланик Ерик Рубин даваше думата на домакина Борисов на пресконференцията в МС, на която присъстваха шефът на МВР Младен Маринов и главният прокурор Сотир Цацаров. След това Рубин „инспектира“ и БНБ. Докато британският посланик Ема Хопкинс изслуша обясненията и оправданията на премиера Борисов по случая с отравянето на Гебрев, който сайтовете „Bellingcat“ и „Insider“ навързаха в една верига със случая „Скрипал“. Понеже според тях един и същи агент на ГРУ бил посетил България и Великобритания преди въпросните отравяния. Но ако българските специални служби са проспали пътуванията на Сергей Федотов или Денис Вячеславович в България, защо английските им колеги не са задържали преди или след отравянето на Скрипал в Солзбъри? Или, защо американските борци с прането на мръсни пари не са осуетили паричния трансфер на венецуелската държава към Европа? На какво ще ни учат сега? На безхаберие, каквото си имаме в излишък ли? Май просто ни „показват сопа изпод абата“, както казват турците..

„Западните посолства взеха България на ръчно управление“, обобщи ситуацията вестник „Сега“. (15.02.2019). А сайтът „Insider“ отбеляза, че България била не само хъб, а и мишена на руското разузнаване в Европа. Ако и двете твърдения са верни, България изглежда като заека, за който два лъва взаимно се избили, докато той лежал пиян. А като изтрезнял си казал: „Като си пийна, не знам какво правя!“

Очевидно нито Русия, нито Западът не вярват на Борисов. Да речем че Москва разбира, че България не е суверенна дори при газовите доставки, но защо и Вашингтон и Лондон ни гледат с подозрение, въпреки „успешното“ европредседателство и „политическото“ решение за закупуване на американските изтребители F-16 Block 70? Нещо повече, тук ще провеждат разследване британски и американски специалисти по прането на пари и отравянията с „новичок“. „Доверяй, но проверяй“ – тази руска поговорка обичаше да цитира покойният американски президент Роналд Рейгън. Очевидно нищо не се е променило от тогава във вижданията на Белия дом към раболепните му съюзници и партньори: презира ги, но ги търпи, защото са „наши кучи синове“. Толкова „молитвени закуски“, толкова снимки с високопоставени представители на Белия дом, а резултатът никакъв! Империите нямат приятели, а само васали!

За такава ли България мечтаеше Васил Левски, на който миналата седмица отбелязахме 146 годишнината от гибелта му? Къде е бленуваната от него чиста и свята република? Къде е онова „И Българско да гърми най-бляскаво, като едничка държава в цяла Европа!“?

Днес България е „едничка“, но по своята бедност и корупция. И като компенсация за потъпканите идеали на Апостола, някои патриотари настояват БПЦ да го канонизира за светец. След това ще палят свещи пред иконата с неговия образ и ще се молят да не възкръсне и им потърси сметка. Искат да бъде канонизиран, за да имат основание да не се равняват по него: със светец не могат да се сравняват, нали? Но и без канонизиране Левски си е издигнал паметник неръкотворен. Що се отнася до онези, които се греят на запалената от Дякона светлина,  по-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели те да се съизмерят с неговата безкористност и жертво готовност.

 

 

Американският посланик Ерик Рубин даваше думата на домакина Борисов на пресконференцията в МС, на която присъстваха шефът на МВР Младен Маринов и главният прокурор Сотир Цацаров. След това Рубин „инспектира“ и БНБ. Докато британският посланик Ема Хопкинс изслуша обясненията и оправданията на премиера Борисов по случая с отравянето на Гебрев.


 

 

ХАЙТОВ БИЛ ЧЛЕН НА БКП.

Е-поща Печат PDF

МЕРЗОСТТА НА ФАЛШИФИКАТОРИТЕ

На някои историци – невтасали антикомунисти – наистина трябва да им се помогне.

Съвсем са се видиотили.

Държат се като пощръклели – щом стане дума за урока по „комунизъм“ за десети клас.

Въобразяват си, че колкото по-стръвно говорят глупости, толкова по-бързо ще ги признаят за антикомунисти – и ще подхвърлят нещо в канчетата им.

Америка за България“ чака зад ъгъла.

А телевизиите мрат да канят такива.

По БНТ един професор попитал една професорка: как ще говорят учителите по литература за Николай Хайтов, който е бил член на комунистическата партия, когато ще изучават комунистическия режим като тоталитарен?

Виждате ли какви лъжци ще учат децата ви.

Хайтов, този истински народен писател, никога не е бил член на БКП.

Те това не знаят/не са проверили, а ще пишат история.

 

„НОВИЯТ СВЯТ“ НА ИЗВРАЩЕНЦИТЕ КАТО ВСЕМИРНА СОДОМСКА АНТИЦЪРКВА

Е-поща Печат PDF

Олга Четверикова е доцент, кандидат на историческите науки, преподавател в МГИМО и автор на множество книги, изследвания и публикации в областта на политиката и религията.


„Те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин. Затова Бог ги предаде на срамотии страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.” (Рим. 1:26-27)

„...и ако градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, та ги постави за пример на бъдещите нечестивци.“ (2 Пет. 2:6).

(Хомосексуализъм – извратено полово влечение към лица от същия пол. Тълковен речник на руския език от Ушаков).


През последните две десетилетия светското общуване стремително потъва в състояние на древно езичество, характерно за онази епоха, в която Христос още не се е явил в света. Времето като че ли се е върнало назад и народите, решително отхвърляйки наследството на многовековното християнство, под лозунгите за свобода и прогрес, се връщат в допотопните времена, стараейки се във всичко да приличат на наследниците на Каин.

Характерно, че точно когато християните отбелязват 1700-годишнината от приемането на Миланския едикт (313 година), утвърждаващ свобода на вероизповеданието в Римската империя и полагащ началото на християнизация на държавата, на Запад повсеместно се легализират содомитските бракове. Ако християнските императори Констанций II и Констант въведоха за содомитите смъртно наказание, то днешните европейски управници обявяват за престъпна не само всяка дискриминация спрямо извращенците, но дори и моралното им неприемане.

Макар и случващото се да изглежда като обективен процес, става дума за добре управлявана всеобща либертарианска революция, осъществявана от разбунтувано против Твореца общество от нехора и насочена към изменение на самата същност на човека, лишаването му от неговите духовни основи, естествени биологически корени, разрушаване на семейството и традиционните обществени връзки.

Става дума за пълно „преформатиране“ на човека, така че да стане възможно неговото встъпване в антицърквата на сатана.

Религиозни източници на содомизма

В повечето древни езически общества не е съществувала нравствена забрана на мъжеложството. То било общоприето и често имало не толкова чувствено-удоволствен, колкото култов характер. Това било характерно както за Древния изток, така и за Древна Гърция, Древен Рим, келтите и пр. Хомосексуалните отношения се явявали или част от свещената храмова проституция, или влизали в ритуала на възрастовата инициация, при която момчета ставали подчинени обекти на възрастен хомосексуалист.

С помощта на тази инициация била потискана тяхната воля и те сляпо се подчинявали на племенните вождове-жреци. Подобен мистически ритуал съществувал и в Древна Гърция, в Атина, където хомосексуализмът бил институционализиран и обезпечавал юношите от богати семейства да получат място в управлението на държавата.

Инициация се осъществявала като правило и с бъдещия тъст. При нея на младия човек се давала ролята на жена, а когато достигал зряла възраст, получавал за жена дъщерята на своя учител. Пример за такава социална организация на хомосексуализма била и средновековна Япония, когато политическият живот на страната се намирал в ръцете на самураите, които с помощта на хомосексуалната любов възпитавали у юношите абсолютна преданост към господаря.

Доколкото хомосексуализмът бил разглеждан като ритуален начин за подчинение, той бил използван и в отношенията със социално неравни хора, например като унижение и превръщане в абсолютни роби на военнопленници, както е било в Древен Египет. Съществувала е и комерсиална мъжка проституция, сексуално обслужване на робовладелци от техните роби, използване на евнуси и кастрати за сексуални цели.

В това отношение с крайна степен на разпуснатост се отличавали римските знатни патриции, особено в периода на гоненията против християните.

Историкът Арно Карлен, указвайки, че от първите 15 римски императори 14 били содомити, пише: „Те встъпвали във взаимодействие с такива култове, че отклоненията на императорите ставали възможно най-скандални.

Комод, завзел трона през 180 година, се появявал публично в женски одежди и бил удушен от хомосексуалния си фаворит;

Адриан обожествявал хомосексуалния си любовник Антоний.

Но никой не може да се сравни с Хелиогабал, започнал своето управление на четиринайсетгодишна възраст през 218 г., възпитан в Сирия като жрец на Ваал. Той влязъл в Рим съпровождан от сирийски жреци и евнуси, облечен в коприна, с руж на бузите и очна линия. Различни историци сочат, че събрал римските хомосексуалисти и се обръщал към тях като момче проститутка; обличал наметало и стоял на вратите на бордеите; опитвал да принуди лекари да го превърнат в жена; отдавал се на содомии, изпълнявайки ролята на Венера в пантомимни спектакли; публично целувал гениталиите на своите фаворити и като Нерон формално се оженил за един от тях... Хелиогабал установил в Рим гигантски ашрим (фалически култ), от каквито еврейските царе се опитвали да очистят своята земя“.

Както показва историята, източник на содомския грях не е грубата чувственост на древния човек, а пълното помрачение на неговото религиозно съзнание, окултно-пантеистичният, демонически характер на езическия светоглед.

Известно е например каква роля са изиграли в развитието на хомосексуализма в Древна Гърция ритуалите, привнесени от Изток с Орфическите мистерии и култа към Дионис, в които приемали груби и извратени форми. В Рим те били известни като вакханалии.

Именно това демонично, окултно значение на содомизма се разкрива в Книга Битие, където този грях, единствен измежду всички, се определя като „мръсотия“ – по този начин е преведена еврейската дума toevah, чието автентично значение е култова „нечистота“. „И казал Господ на Моисей: „Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях“ (Левит 20:13).

Действително, цялата библейска история с град Содом свидетелства, че той е представлявал сатанинско общество, въплъщение на содомокрация, при която съответното действие имало култов характер (като освен него имало още четири такива града, т.е. това не е било изключително явление). Когато Бог, узнавайки за безбожното поведение на жителите на Содом и Гомор, изпратил там два ангела и Лот ги помолил да пренощуват, всички жители, „млади и стари“, обкръжили дома му. Содомяните поискали от Лот „изведи ни ги, да ги познаем“, т.е. да ги изнасилим. Ясно е, че те не търсели чувствено наслаждение, а искали да осъществят ритуален акт с пришълците, като ги хвърлят на олтара на своето божество, на сатана. Именно заради това Господ унищожил Содом и други подобни на него градове. Содомизмът представлява не просто ритуален акт, а религия, която поема отговорността за кощунственото подменяне на Божия образ с дяволския. Най-пълно това е представено в Кабала, тайното юдейско учение, което започнало да се оформя по времето на вавилонския плен, при който юдеите били в тясно общение с халдейските жреци и заимствали от тях пантеистичния мироглед, обединяващ божеството с природата и прехвърлящ върху него нейните закони.

Бог (Ен-Соф), според учението на Кабала, се явява безкрайно нищо, съчетаващо в себе си дух и материя, женско и мъжко начало. Мъжкият принцип изтича от дясната му страна, женският – от лявата. Първият човек Адам бил също такова духовно двуполово същество – андрогин. Но бидейки съблазнен от земните неща, той придобил плътско тяло и отделяйки от себе си женското начало, се оказал разделен на полове. Заедно с Адам били създадени множество души, които съставлявали една колективна душа и, които също били андрогинни на небето, но при раждането им тяхната цялост се нарушавала и те губели съвършенството и хармонията си.

Така Кабала интерпретира грехопадението и доколкото целта на живота е освобождаването от плътското тяло и възвръщането в предишното състояние на цялост и сливане с божеството, то и разделението на полове се разглеждало като временно явление на дисхармония, водещо до космически хаос. По този начин содомският бунт против Твореца придобил изначално религиозна обосновка, противопоставяйки се на библейското „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“.

От признаването и утвърждаването на християнството в Римската империя до XIX век мъжеложството на Запад се е разглеждало като извращение, явяващо се в резултат на съзнателен човешки избор. Това отношение било обусловено от твърдата позиция на Християнската църква, оценяваща това явление като смъртен грях, изцяло изменящ личността, като противоестествена блуд („блуд, извършена против природата“), като страст, преминаваща в навик, което значи болест на душата. Съответно и гражданското право квалифицирало мъжеложството като престъпление против обществения морал и го подлагало на углавно наказание.

Все пак тази практика не изчезнала напълно, съхранила се в тайни окултни общества и секти, в които й бил придаван все така сакрален смисъл. Свързаните с кабализма антихристиянски секти на гностиците и манихеите, изхождайки от дуалистичния светоглед (дух – добро, материя – зло), смятали видимия свят и плътта за творение на злото, а носителите на „гносиса“ – за избрани, и се чувствали абсолютно освободени от нормите на общоприетия морал. Както пише изследователят Пюеш, „тук става дума за бунт в много по-голяма степен, отколкото за критика и несъгласие... против човешкото наследие, против самото битие, света и даже Бога. И този бунт може да доведе... до нихилизма на „гностиците либертарианци“, които нарушават всички естествени и нравствени закони, злоупотребяват с телата си и с всичко на света, за да унижат всичко, да го изтощят, отхвърлят и разрушат“.

Отхвърляйки любовта, гностиците и манихеите отхвърляли и брака, и раждането на потомство, считайки съпружеството за низше наследство. Гностикът Маркион например заявявал, че чрез въздържанието от съпружество и отказа от продължаване на човешкия род той безпокои Твореца. Гностиците утвърждавали, че отнемането на тайнството на брака и подмяната му с мъжеложство ще избави човека от индивидуализма на двойката, от егоизма на любовта и семейството.

Такова дуалистично виждане на света и отношение към семейството и брака по приемственост се предава и на новоманихейските секти – павликяни и богомили, наречени по-късно катари, чиято практика народът така и наричал – мъжеложство. Този грях бил разпространен и сред рицарите на Тамплиерския орден. След тайно посвещение обетът за целомъдрие, бедност и послушание губел за тях всякакво значение и вместо смирение сред тях процъфтявали разврат, разпуснатост и религиозно безразличие. Наследници и пазители на учението на храмовниците станали шотландските франкмасони, изиграли главна роля при формирането на висшите степени на движението на свободните зидари.

С укрепването на позициите на масонството и с развитието на създаденото от тях идейно движение на Просвещението сред западните елити, започнало да се променя и отношението към мъжеложството. Първият трактат в негова защита, борещ се за неговата декриминализация, бил „Есе за педерастията“, написан през 1785 г. От известния английски „просветител“ Джереми Бентам, автор на теорията на утилитаризма, изхождаща от възгледа, че смисълът на човешкия живот е стремежът към наслаждение.

Бентам призовавал да бъдат отменени санкциите против мъжеложството и скотоложството, защото били „резултат от ирационални религиозни страхове, породени от старозаветното разрушение на Содом“ и укрепени благодарение на „ирационалната антипатия“ на обществото към наслаждения от всякакъв вид. „Очевидно – пише Бентам – то (мъжеложството) не предизвиква у никого никакво страдание. Напротив, то принася удоволствие... То не предизвиква никакво сериозно опасение и в него няма нищо, от което да се плашим. С него се занимават само тези, които сами решават да бъдат такива и, които намират в него удоволствие.“

По този начин Бентам утвърждавал, че содомизмът не е болест, а доброволен, съзнателен избор на човека и оценявал това явление като положително. Значението на неговия трактат се изразявало в това, че той първи дал рационално обосноваване на правото на мъжеложство, изхождайки от концепцията за естествените права на човека, и именно тази аргументация лежи в основата на съответните правни актове в най-ново време. Углавното преследване на содомитските отношения било отменено първо във Франция през 1791 г., което било следствие от революционния масонски преврат и приемането на Декларацията за правата на човека и гражданина. По-късно, през 1810 г., това било потвърдено и от Наказателния кодекс на Франция, съгласно който на наказание подлежали само насилствените хомосексуални действия. В течение на XIX в. по примера на Франция декриминализацията на содомизма се осъществила и в други страни (Холандия, Бавария, редица италиански държави и накрая и в Италианското кралство), но в широките слоеве на западното общество той продължавал да се оценява като безнравствено действие.

Грехът се превръща в болест

Положението се променя в края на XIX – началото на XX век във връзка с налагането на строго научно-рационален подход към проблемите на развитието на обществото, семейството и човека. Това се проявило в раждането на множество нови „науки“ – социология, психология, сексология, евгеника и пр., което съвпаднало с възраждането на езическата окултна мистика. На тази вълна се формирало и ново, феминистко движение, поставящо в центъра на своето внимание отношенията между половете. Решаваща роля за неговото установяване изиграли отново същите масонски кръгове, имащи за задача да въвлекат жените в антихристиянски и либертариански възгледи и да ги изведат от лоното на Църквата. Както се указва в един от документите на конвента „Великият изток“: „Само протестирайки против закона и християнския морал, ние ще разчистим място за нов морал, в който няма да има необходимост от закодиране“.

Зародил се като движение за равни политически права (суфражизъм), феминизмът много скоро се съсредоточил върху нуждата от промяна на положението на жените в семейството и преразглеждане на тяхната социална мисия в този свят. Повдигнал искането за разрешаване на употребата на противозачатъчни средства, а след това и на аборти, тоест детеубийство, радикалният феминизъм преминал към пропагандиране на свободната любов и отричането на брака, придобивайки с времето ясно изразен малтусиански характер. Неомалтусианството, пропагандиращо евгениката, по това време се намира в подем, в негова подкрепа се създават множество добре финансирани феминистки групи и асоциации.

Най-показателна в това отношение била дейността на американската феминистка Маргарет Сенгър, основала през 1914 г. списание „Женски бунт“ (с мотото „Нито богове, нито господари“), в което за първи път бил използван изразът „контрол на раждаемостта“, влязъл впоследствие в името на основаната от тази дама Американска лига за контрол на раждаемостта, която намира своето продължение в дейността на Международната асоциация за семейно планиране. През цялото това време окултно-масонските кръгове, оставайки в сянка, контролират движението и го направляват в нужното им русло. Периодически те се „осветявали“, за да напомнят на лидерите на новообразуващото се революционно общество за главните му цели. Един такъв рупор била известната представителка на теософията, масонка 33 степен Ани Безант, която на конгреса на свободните мислители в Брюксел през 1880 г. провъзгласила: „Преди всичко трябва да победим Рим и неговите пророци, да се борим с християнството навсякъде и да изгоним Бога от небесата“.

Теософията, като най-популярно окултно-мистическо учение от този период, изиграла важна роля в разпространението на либертарианските идеи. Това учение било развито от световноизвестната окултистка Е. Блаватска и представлявало смесица и обобщение на кабала, гностицизъм, херметизъм, манихейство, будизъм и индуизъм, на основата на които били формулирани догматите на съвременния окултизъм.

При цялата си търпимост към други религии и философии теософията хранела ненавист към монотеистичните религии и на първо място – към православието. Основният „принос“ на Блаватска се състоял във формулирането на идеята за „новия свят“, в който ще управлява притежаващата по-развит разум, засега все още формираща се шеста раса. Тя на свой ред ще започне „подготовка“ за седмата раса, която ще се представлява вече от чисти духове, с появата на които човечеството ще завърши цикъла на своето земно развитие и ще се пресели на друга планета, за да започне нов цикъл.


Следва


 


Страница 442 от 487