Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

НАЛАЗИХА НИ НОВИ „МЕСИИ”

Е-поща Печат PDF

Да не му замирише на българския политик на власт, веднага е готов да прегази всякакви граници, само и само да я получи. И тъй като следващото преборване за 240-те депутатски кресла е почти на хоризонта, битката кой ще се разположи в тях, вече започна.

 

NO PASARAN, ГУАРИМБАС!

Е-поща Печат PDF

На 12 февруари в посолството на Боливарска република Венецуела се събраха активисти на асоциацията за приятелство “България- Венецуела” и българската група от Международната мрежа на интелектуалци, артисти и социални движения за защита на човечеството.

Бяха разгледани събитията във Венецуела от февруари до юни 2014 г.,наричани “операция гуаримбера”, при които бе погазена насилствено конституцията в опит за преврат на управлението на президента Николас Мадуро.

Пред участниците в срещата бе прожектиран документален филм за безчинствата на т. нар. студенти, вълнения, които всъщност са интегрален елемент от технологията на прословутите “цветни революции”. Участниците в срещата приеха декларация за солидарност с борбата на венецуелския народ за демокрация и свобода срещу насилилието и продължаващите атаки на опозицията във Венецуела.

***

Ние, членовете на асоциацията за приятелство “България - Венецуела”  и на българската група от Международната мрежа на интелектуалци, артисти и социални движения за защита на човечеството, изразяваме нашия категоричен протест срещу действията на политическо насилие, които причиниха смъртта на 43-има невинни граждани, разстреляни от активистите на антиправителствената опозиция през месеците февруари - юни 2014 г. Тези насилствени действия представляват грубо погазване на конституцията, всяване на страх сред населението на Венецуела, опит за сплашване и сваляне от власт на президента Николас Мадуро.

 

ЕДНО ЗАБРАВЕНО ИСТОРИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ ИЗЛЕЗЕ НА БЯЛ СВЯТ

Е-поща Печат PDF

Студия на генерал Георги Вазов за Освободителната война 1877-1878 година

 

Името на генерал Георги Вазов е достатъчно известно не само на военните  историци , но и на по-широкия кръг нашата общественост, за да има потребност да се припомня макар и в най-едри щрихи  неговата биография. Славата, която придобива особено с пробива на отбраната на Одринската крепост и нейното превземане на 13 март 1913 г. по време на Първата Балканска война от 1912-1913 г. е напълно достатъчна, за да остане то  завинаги на една от първите места във военната ни история.

Малцина обаче знаят, че той е един от първите изследователи на Руско-турската война от 1877-1878 г. Да се заеме с тази задача причина за това  става едно писмо на комитет „Българско отечество“, възглавен от неговия брат Иван Вазов с дата 27 юни 1898 г. Документът е твърде съществен, тъй като по онова време Иван Вазов е министър на народното просвещение в правителството на Константин Стоилов.

В писмото липсват аргументите, поради които споменатият комитет се е обърнал към него с тази молба. За  тях обаче не е никак трудно да се досетим. През 1898 г. Георги Вазов, макар и още да няма 40 години, има зад гърба си твърде богата биография: след края на Освободителната война   завършва Пехотно (1880 г.) и Инженерно Военно училище в Одеса (1883 г.). Като юнкер навярно е бил в близък контакт с лица, непосредствени участници във войната, ровил се е навярно и в библиотеки, за да търси изследвания за тази война.

След завръщането си в България постъпва като млад офицер в Българската войска. Името му обаче придобива по-голяма популярност във връзка с участието му в детронирането на княз Александър I Батенберг (август 1886 г.). След неуспеха на преврата Георги Вазов емигрира в Русия, където завършва и Николаевската военна академия (1888 г.). В Русия Г. Вазов  прекарва още едно десетилетие, през което служи в руската армия. Завръща се в България през 1898 г. с чин подполковник и отново постъпва в българската войска, запазвайки военния си чин.

Очевидно и през втория период на пребиваването си в Русия Г. Вазов несъмнено ще да е проявявал интерес към Освободителната война, за което най-добре е бил осведомен неговият брат Иван Вазов, с когото те поддържат близки братски отношения. Това според нас е може би и главната причина, поради която комитетът „Българско отечество“ се обръща към него. Задачата, която му се възлага е: да напише монографията „Нова военна история“, в която да засегне участието на българите  в Освободителната война.

Пред ходатайството на такава авторитетна личност, каквато е бил Иван Вазов, брат му не е могъл да откаже и се заема с изпълнението на възложеното му поръчение. Срокът за това бил определен – 1 декември 1899 г.  Поради преките си служебни ангажименти Георги Вазов не успява да се вмести в него и подготвя ръкописа малко по-късно – в началото на миналото столетие.

Това което буди голяма изненада е фактът, че той не излиза от печат и остава на съхранение в семейството му в продължение на много десетилетия. Той можеше и до днес да не види бял свят, ако случайно с неговото публикуване не се бе заела Цветанка, която в битността си на дългогодишен музеен работник в Сопот е била в тесни приятелски отношения с наследничките на генерала – неговите две дъщери  Верка и Зорка. Неделчева узнава от Верка за ръкописа, и проявила интерес към неговата съдба. В отговор последвало пълно мълчание. Впоследствие се оказало, че той бил предаден на един журналист и публицист от Сопот с намерението да го издаде, но работата по необясними причини се проточила.

 

Ген. Георги Вазов


Едва след като успяла да получи самия ръкопис Цветанка Неделчева се заема с подготовката на неговото издаване. По една чиста случайност станах непосредствен свидетел на усилията, които тя положи при археографската  обработка на текста. Няма да скрия възхищението, с което тя работеше. Освен с дъщерите на Георги Вазов, тя нееднократно се обръщаше и към мене при обясненията на едни или други лица и събития и особено за различни местности, споменати  в проучването. Работа й продължи няколко години и ръкописът бе предаден за печат едва в края на миналата година. Сега той вече е книга в ръцете на нашата общественост и всеки който проявява интерес може да се запознае с нея.

Дори и най-беглият поглед обаче върху труда показва, че пред нас е едно многопланово изследване,  наситено с много факти. Особено силно впечатление правят страниците, посветени на изготвянето на плана на руското командване за воденето на войната на Балканския боен театър, както и на  драматичните събития, отнасящи се до отбраната на Шипченския проход от руските войски и българските опълченци през лятото на 1877 г. За всички тези събития днес историческата ни наука, занимаваща се с Освободителната война  разполага с богата информация. Появата на труда на Георги Вазов ще бъде една приятна изненада, тъй като той е едно от най-ранните изследвания за тази война. Затова и неговото закъсняло издаване може да бъде само приветствано.

Преди още да бъде подготвен този ръкопис, Иван Вазов вече бе възпял подвига на българските герои  на Шипка в известната си ода „Опълченците на Шипка“. Георги Вазов не мисли дори на полето на словото да мери слава и талант със своя брат. Той има ясното съзнание, че пише литературно произведение, че неговото изследване е историческо по характер и в това е неговата особенна ценност. Независимо от това, което е излязло от ръката и сърцето на друга издънка на Вазовия род, то носи неизменните качества на духа и сърцето, както и на ценностите които са характерни за славните синове на Баба Съба.

 

Вазов, Г. Участието на българите в Освободителната война. Съставител и редактор: Цв. Неделчева. С., 2017

 

 

Изданието е снабдено с богат справочен апарат.  На първо място това са два показалеца – именен и  географски, в които споменатите имена на личности и названия на  местности са придружени с кратки, но много полезни бележки. Не на последно място е включен и един речник с остарели думи и изрази, съдържащи се в текста, което го прави по-разбираем за по-младата част от бъдещите негови читатели.

Освен монографията за Руско-турската война в изданието на Цветанка Неделчева са намерили място и  една автобиография на Георги Вазов, негови спомени за държавния преврат от 1886 г., както и спомени на по-малкия брат – Борис Вазов. Тези допълнения обогатяват  още повече предлаганата книга.


 

 

ТЕРОРЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СТАБИЛЕН

Е-поща Печат PDF

По миналата седмица, баш на Петльов ден, турският електронен сайт „Миллиет хабер” (2 февруари) публикува коментара на Фуат Бол, озаглавен „Държавата на лъжата”.

Коментарът започва с една история за Бекри Мустафа, който денонощно бил пиян и всеки ден си сменял дрехите. Веднъж, когато се разхождал с джубе и гъжва (униформата на имамите), минал покрай множество, чакащо в края на джамията за погребален намаз. Мислейки го за имамин, събралите се вярващи мюсюлмани го замъкнали набързо до ковчега и с думите „Хайде, ходжа ефенди, закъсняхме”, и поискали да извърши опелото. След погребалния намаз вниманието им привлякло това, че ходжата отворил ковчега и прошепнал нещо в ухото на починалия. Когато един любопитен го попитал какво казал, Бекри Мустафа дал следния отговор: „Когато отидеш в отвъдното, ако те попитат за положението на този свят, ще им кажеш, че Бекри Мустафа е станал имамин и те ще разберат останалото”.

Фуат Бол се пита какво ли би казал Бекри Мустафа, ако видеше състоянието на САЩ, представителите на цивилизацията в днешния свят?

 

БЕЗ КОМЕНТАР

Е-поща Печат PDF

Айнщайн беше казал: „Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.“

 

В началото на 2021 г. се появи информация за опитите на Председателката на камерата на представителите Нанси Пелоси да бъде въведен нов език в политическия живот на САЩ. И тази информация събуди основателна тревога в мислещите хора на континента. Този факт нямаше да бъде така притеснителен ако не познавахме желанието  на САЩ през последните двайсет години да налага всеки свой политически опит върху останалия свят. Ние знаем как някои решения на американското правителство могат бързо да променят съответния начин на мислене и в ЕС. Имаме такива случаи. И затова страхът от новата идея за създаване на „най-приобщаващ език“ (както се обявява в медиите това действие), е много тревожна за всички нас, които обичаме своя език такъв, какъвто е и смятаме че той е създаден от нашите предци и не трябва да се променя с политически декрети.

Както съобщи агенция „Фокус“, според „The Washington Post“ председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси се надява да направи новия Конгрес на САЩ „най-приобщаващият в историята“.  А преди това в „WSJ“ написаха „Неутралният пол е повече от игра на думи“ визирайки  изреченото от Нанси Пелоси.  Ето за какво става дума.

Той, тя, баща и майка - тези думи в 117-ия конгрес няма да се използват, ако бъде одобрен новият правилник на Камарата на представителите. Специална комисия "ще разгледа неравенствата въз основа на раса, цвят на кожата, етническа принадлежност, религия, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, увреждания, възраст и национален произход", се казва в доклада. Също така се съобщава, че комисията „ще зачита всички видове пол и ще замени всички местоимения и думи, обозначаващи семейни връзки, с неутрални по пол в правилата на Камарата на представителите“.

Резолюцията на Камарата на представителите посочва кои конкретни термини и местоимения повече не трябва да се използват. Морският термин „моряци“ (seamen) ще бъде заменен с неутралния по пол seafateres, който не включва думата „мъже“ (men). Подобна е ситуацията и с думата „председател“ (chairman), в новата директива ще бъде заменена с chairperson. „Трябва да се премахне:

„баща, майка, син, дъщеря, брат, сестра, чичо, леля, братовчед, братовчедка, племенник, племенница, съпруг, съпруга, тъст, тъща, свекърва, зет, снаха, втори баща, мащеха, доведен син, доведена дъщеря, полубрат, полусестра, внук и внучка" и да се заменят с  „родител, дете“,

sibling  (общо понятие) вместо конкретното брат, сестра, съпруг, родители на съпруга, дете на съпруга и т.н", се казва в резолюцията

Промените в езика също променят фразата „той / тя подава заявление за оставка“ и се заменя с „оттегля се“. Изразът „той / тя се въздържа“ ще бъде заменен с „този член, делегат, постоянен представител се въздържа.“

Опитвам се да разсъждавам спокойно и си казвам, че това което чета се отнася само и единствено за Съединените американски щати. Свободна държава, която може да приема такива правила за живот, каквито се харесват на нейните граждани. Тревогата ми обаче идва от съзнанието, че това вече световно движение за унищожаване на някои понятия в езика на хората ще доведе до унищожаване на някои съществени взаимоотношения и така може да предизвика фатални промени в нашия живот. И това движение няма да си остане някъде там, по широкия свят,  а ще дойде и до ЕС, а оттам и до България. И тогава вместо да се занимаваме с проблемите които реално вълнуват нашия народ ще трябва да се борим с незнайно откъде връхлетялата ни буря с космически характер,  от която нямаме никаква нужда. Защото Създателят се е мъчил милиони години да създаде такова богато и красиво многообразие от форми и видове на земята, което апологетите на посочените промени искат да унищожат и да поставят в калъпи без цвят, мирис и форма. Ние сме различни, всичките седем милиарда същества живеещи на земята. По цвят, по раса, по пол, по религия, по образование и възпитание. И искаме да останем такива - различни. Като създадем условия, разбира се,  на всички жители на Земята да имат равни права в обществено-икономическо и културно отношение. Останалото е дело на природата, в чиито дела не трябва да се намесваме така безпардонно. Вие си помислете по какви учебници ще се изучава медицината, тъй като в нея почти всеки ред е изграден върху разликата между мъжа и жената. Сигурно ще се намерят угодливи преводачи да създадат нови учебници. А как ще определяме пола на  животните, които няма да могат да четат и ще продължават да се отнасят помежду си по старому? Също интересен въпрос който  очаква отговор.

Освен това нашето усещане  е, че с тези идеи много повече ще се подсили разделението между хората, отколкото тяхното обединение. Защото така предлаганите общи понятия не съществуват в природата и обществения живот. Защото след като бъдат приети (ако това се случи! – все пак в САЩ има много разумни хора) тези отношения ще бъдат наложени в университетите и училищата. Това е сигурно! Ще бъдат платени и направени преводи и прекроена цялата художествена литература. А с много писатели просто ще се разделим завинаги, защото те няма да могат да бъдат превеждани политически коректно. Не ми е жал за Чарлз Буковски, но сигурно така ще стане например с О’Хенри и с Ърнест Хемингуей - при тях само с едно местоимение за всички родове не можеш да минеш.  Добре, че не е жив нашият велик поет да прочете:

 

„Не плачи, родител, не тъжи,

че станах ази хайдутин,

Хайдутин, родител, бунтовник…“

 

Нямам коментар!


 

 


Страница 439 от 487