Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ИМА ЛИ ИЗХОД?

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 6

Криза на легитимността

Отсъствието на действащи институции обяснява в най-голяма степен кризата на легитимността.

Властта (по-точно властващите), напълно се е откъснала от проблемите на обществото; пропастта между властващи и народ все повече се задълбочава. Арогантността на властващите в най-висока степен се проявява в мълчаливия им отказ да изпълняват императивни разпоредби на Конституцията на Р България (КРБ), в суспендиране на неотменимите права на гражданите, разписани в глава Втора. На хилядите писма, сигнали, експертни доклади, законодателни предложения по чл. 45 от КРБ14 до председателя на НС, с копия до председателите на парламентарните комисии, няма никаква положителна реакция от страна на „компетентните органи”. Длъжностните им лица дори отказват да ни удостояват с отговор. Но не отказват ежемесечно да инкасират заплатите си, които им се изплащат от нашите пари, от данъците и таксите на данъкоплатците!

На многобройните автентични граждански сдружения и организации, които нямат външни „донори”, категорично се отказва и достъп до медиите. Дори до обществените медии, които също се издържат от данъците и таксите на данъкоплатците. А престъпните социално-опустошителните деяния на олигархичните мафии, подкрепяни от властта, продължават.

Как иначе да обясним загубата на близо една четвърт от населението на България през годините на „прехода”, ако не с действието или бездействието на властимащите, на цялата „политическа класа”? Може ли да се твърди тогава, че престъпните проявления у нас са институционализирани, че престъпността е единствената действаща институция?

„Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително върху правителството, парламента и съдебната власт... Увеличила е влиянието си и е в състояние да действа буквално безнаказано”, сочи в доклад още през 2005 г. Джеймс Пардю, експосланик на САЩ в София, цитиран от в. „24 часа”.15

 

ЗА ДЕМОКРАЦИЯ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 8

 

Александър ГочевИронията е в това, обаче, че тези нео-феминистки искат “момичетата да бъдат като момчетата”.

Съвсем наскоро Американската асоциация на психолозите издаде Ръководство (https://www.apa.org/monitor/2019/01/ce-corner.aspx) как да се третират мъжете и момчетата твърдейки, че традиционната мъжественост - стоицизъм, конкурентност, доминиране и агресия - като цяло е нещо вредно, слагайки равенство между традиционната мъжественост и “токсичната” мъжественост, без да се спомене даже веднъж думата “тестостерон”,  демонстрирайки зашеметяващо биологично невежество.

Наказателни  кампании, финансирани главно по линиите на множество НПО-та с ярко изразен “племенен” характер, пораждат широк спектър от проблеми за всички инакомислещи, сред които ще отбележим само тоталния лингвистичен терор (за политкоректен език) и чисто социално-икономически последствия (уволнения; избягване да се назначават на работа жени поради проблеми създавани от движението #MeToo, засега само в САЩ).

В по-общ план, според  Тъкър Карлсън (Tucker Carlson, Fox News),  със свободата на словото вече е свършено, като се насажда убийствен за душата конформизъм.

“Насилвате се да повтаряте една и съща убийствена баналност - в противен случай не ви очаква нищо добро. Оформена е единна ос от неолиберална  корпоративна власт, от академични среди, медии и правосъдие с цел да се ограничи вашето право да говорите свободно т.е. да мислите самостоятелно. Като контролират вашите думи, те контролират вашия разум. Беше време, когато те отричаха, че това е била тяхната цел. Те даже вече не претендират за това. Те вече са се озъбили и ръмжат. “Или влизай в строя или ще си пострадаш!”

Накратко, контролирането на думите и разума  се води главно по две линии. Едната е насочена към тези, които нямат интелектуалните възможности и даже намерение да се противопоставят на неолибералната идеология, задоволявайки се напълно с предлаганата им комикс пропаганда. Другата линия е тази на неприкрита и директна заплаха за саморазправа  (“Или влизай в строя или ще си пострадаш!”) и е насочена срещу тази част на активната инакомислеща интелигенция, за която не е никакъв интелектуален проблем да се саморазправи с властващата в момента примитивна идеология. Междинният среден слой не участва в играта поради инертност и донякъде поради възможности и може да се пренебрегне в схемата на информационния контрол.

Сриването на качеството на неолибералната идеология може да се види и на фундаментално ниво: по стила на работа на международни хуманитарни конференции, организирани от Запада, по настъплението и срещу естествените науки и по масовото разочарование от тази идеология, например  в Русия.

Знае се, че в кризисни ситуации, да кажем от рода на тази с мигрантите в Европа, трябва да се търси помощ от науката. Новата тенденция на международни симпозиуми и конференции по хуманитарни и социални науки е за замазване и избягване на проблемите, туширане на всякакви научни конфронтации; всякакви неудобни термини се квалифицират като недобре дефинирани и се изключват от дискусиите (нация, история, култура); полагат се неимоверни усилия нищо да не се каже, ако не е проверено за неолиберална лоялност. Никакви обобщения, никакви особени мнения; всякакви оценъчни съждения се считат за погрешни! На някои конференции има официални “дискутанти”, които обясняват на слушателите непосредствено след всяка лекция какво е искал да каже поредния докладчик, оглаждайки всякакви “неравности”, които биха предизвикали остри дискусии. Целият този науко-образен цирк на царстващата политкоректност показва до какво долнопробно ниво може да се свлече неолибералната идеология в страха си от професионални опоненти. (http://andreyfursov.ru/  Когда наступит последний день Европы?).

Напоследък се появи информация за

@ново настъпление срещу генетиката поради опит за нарушаване на неолиберални принципи. Позицията на Джеймс Уотсън, нобелов лауреат и един от откривателите на структурата на ДНК, че има генетични причини за разликата в интелекта на хора от различни раси, стана причина за лишаването му от почетни титли при Cold Spring Harbor Laboratory. Формалната  причина е, че неговите възгледи не отразявали възгледите на персонала, попечителите, преподавателите и студентите в лабораторията! Правоверната гледна точка не допуска никаква друга и тя е, че няма генетични разлики между расите, има само разлика в социалното развитие. Чиста проба нов неолиберален Лисенковизъм! Да се надяваме, че Джеймс Уотсън няма да сподели съдбата на Николай Вавилов.

 


Друга подобна новина е, че списанието The Mathematical Inteligencer  отказва публикуването на статия от математиците Теодор Хил и Сергей Табачников, които доказват известната хипотеза на Дарвин за по-голямото разнообразие сред мъжете в сравнение на това при жените. Причина става реакцията срещу публикувания пред-принт (предварителна версия на статията) от страна на асоциацията  “Жените в математиката”, че статията разпространявала “псевдонаучни и хипотетични сексистки идеи”. Асоциацията успява да убеди и редакцията на друго списание, New York Journal of Mathematics, да се откаже от желанието си да публикува същата статия, анулирайки отправената покана към авторите. От своя страна, Националният научен фонд, проявил небрежност и финансирал това математическо изследване, е настоял да не се споменава неговото име в публикацията.

В същото време никакви възражения не се повдигат срещу статия в списанието Current Biology, в която се твърди, че по-голямата способност на мъжете да се ориентират в пространството се дължи на това, че жените са били потискани, а не се обяснява със спецификата на социалното развитие (използвана срещу генетика Уотсън) т.е.  че мъжете са принудени да се приспособяват към средата си.

Накрая едно сравнение, от вида теория-експеримент, на неолибералната идеология с последствията от едно нейно най-мащабно прилагане. След 1989 Русия направи сериозен опит да се интегрира със Запада на негови условия, който опит се провали с трясък по най-различни причини, най-важната от които беше осъзнаванетоа, че по същество на Русия се налагаше да се откаже от своя суверенитет и от националните си интереси, ако следва точно препоръките на западните консултанти за преклонение пред могъществото на долара, либерализма, глобализацията, конкуренцията, свободния пазар. В резултат, през 90-те години на олтара на пазарните богове бяха пожертвани  природни ресурси, промишлени предприятия, изследователски институти, фундаментални научни постижения и уникални технологични разработки. Светът бе удивен от невиждана по мащаб приватизация в рамките на която стотици хиляди големи и малки предприятия бяха разпродадени за копейки, окрадени и накрая ликвидирани. По същество беше унищожена втората икономика в света. Да не говорим за милионите граждани, изхвърлени от естествената си социална среда и завършили живота си неочаквано трагично. В началото на този период практически цялата руска интелигенция имаше огромни надежди, че Западът ще помогне и ще напътства Русия да тръгне по демократичен път и към национален просперитет. Реалността накара и най-прозападно настроените руски интелектуалци да прогледнат и да ревизират фундаментално мнението си. Заключението? Никаква теория или идеология не може да издържи такова едно трагично разминаване с реалността.

Вътрешна политика на националната държава

Спираме се на вътрешната политика, защото външната може да се характеризира само с едно изречение - тя би трябвало да се определя изцяло от интересите на националната държава за нейното благополучно съществуване.

За всяка уважаваща себе си държава най-ценното е човекът. С прискърбие сме принудени да заключим, че държавата ни не се уважава. Причината може да бъде престъпно правителство, но и тривиалният случай на политическа импотентност може с успех да свърши същата работа. Обяснението? Политиците са като наемни войници - те не разбират проблемите на обикновените хора. Нещо повече - те даже не и се опитват да ги разберат, тъй като най-главното за тях е борбата за власт. За електората е предназначено квинт-есенциалното политическо шоу, отразявано ежедневно от медиите - бурна държавна дейност без задължителен практически резултат.

Най-важните качества за професионална пригодност за управляване на една национална държава са следните, подредени по важност: патриотизъм, професионализъм, порядъчност. Има хора на точно Тази Земя, които живеят с нейните тревоги, грижи и надежди. Има и хора на света - за тяхното душевно равновесие са напълно достатъчни общочовешките ценности. Та ето какво е важно. Важното е страната да се управлява не от хората на света, а от хората на Тази Земя, защото те ще се съобразяват най-напред със своя народ и после с мнението на чуждестранни политици, консултанти и критици.

Няма какво да замазваме, всеки който мисли, че здравословното състояние на една нация се определя единствено от нейния Брутен Национален Продукт би трябвало да се бъде освидетелстван като политически кретен.  На такъв тип индивиди изглежда е невъзможно да им бъде втълпено, че пазарният капитализъм не е религия, а инструмент. Най-обикновен инструмент, например като гаечния ключ. Трябва наистина да бъдеш специално интелектуално надарен, за да боготвориш нещо от рода на гаечен ключ.  Държавата е създадена от хората за благото на хората, които съвсем не живеят, за да служат на пазарите. И още, тя е създадена да отговаря и за някои по-абстрактни неща, като национално достойнство, независимост, проект за бъдещето, да работи за дълбоко човешки отношения с други нации. Това са нещата, които бихме искали и за нашите деца. Накратко и на популярен език:  целта се нарича Елементарно Човешко Щастие. Прекалено ефимерна за днешните неолиберални политици!

Причината за вярата в чудесата на глобалния свободен пазар (като оставим настрана въпроса, че такъв не само няма, но не е и имало) се крие в науко-образната лъжа, че икономиката може да се разграничи безпроблемно  от всичко друго. Например, от семейството, културата, вярата, които са обявени за дълбоко лични проблеми и, съответно, за лична отговорност. Преведено: ние се занимаваме професионално с икономиката, а оттам нататък ти се оправяй сам. Не се интересуваме как живееш, но при едно условие - плащай си сметките, иначе пазарът не може да работи нормално.

Семейството, независимо че е обявено за чисто личен проблем, е материалната клетка на обществото. Не може да има здраво общество, съставено от неблагополучни семейства, както не може да има здрав организъм, съставен от болни клетки. Любовта към родината се заражда от любовта към родителите, а от уважението към по-възрастните  - уважение към властта. Възпитанието на младото поколение започва от семейството и иска твърда нравствена цензура от страна на държавата, особено в днешната епоха на “големите порнографски открития” и секс-трансформации по желание. Пазарът също може да бъде привлечен за тази кауза. Например, солидни икономически мерки могат да предотвратят забраните. За нравствено здрави деца това си струва и трябва да се опита. Иначе като пораснат, ще пишат “Родина” с малка буква и “пържола” с главна. Защото семейството е не само материална клетка на обществото, тя е и негова духовна клетка.

Като пример за сериозността на този проблем може да послужи САЩ в  момента. Лозунгът на Доналд Тръмп “America first!” e вече преформулиран конструктивно по следния начин: “Ако искаш да поставиш Америка на първо място, трябва да поставиш на първо място американското семейство.”

(https://www.realclearpolitics.com/video/2019/01/03/tucker_carlson_we_are_ruled_by_mercenaries_who_feel_no_long-term_obligation_to_the_people_they_rule.html?utm_medium=referral&utm_source=mixi&utm_campaign=realclearpolitics)

За корупцията.

При сегашната корупция, призната и признавана от всички, каквато и власт да има- синя, червена, жълта, пъстра, резултатът ще е един и същ- точно като този в момента. Причината за благоденстващата корупция у нас - правосъдието. Работата му е “дълбока тайна, покрита с мрак”. Поради тази причина в страната доминират финансово-политически отношения вместо финансово-производствени. А финансите идват главно по две линии: от данъци и от Европейския съюз. Задача от проста по-проста поради свеждането на финансово-икономическите проблеми до чисто финансови. И всичко върви гладко и праволинейно. В резултат “демокрация” става дума от ненормативната лексика.

За проблема с циганите (ромите).

На тях се гледа преди всичко като на електорат и оттам и липсата на политическа воля за промени в тяхното социално-икономическо положение. По аналогия със САЩ - ако броят на бедните американци започне да намалява чувствително, ще се окаже, че демократите ще загубят значителна част от избирателите си. Тоталното пренебрегване, обаче, на образованието на ромските деца ще доведе много скоро до кризисна ситуация, в която ромският електорат ще трябва да “лежи” (в затвора), а останалият половин електорат да го пази.

Образованието на ромските деца е проблем поколенчески т.е. иска доста време за решаването му. Крайно време е правосъдието да започне безкомпромисно да си гледа работата. Стана ясно още, че полицията няма хора за охрана на селата и при това положение изглежда, че никак няма да е лошо, ако армията започне да провежда там доста от необходимите полеви занятия за поддържане на бойната си кондиция. В този конкретен случай  “на живо” и по отдельонно.

За националната идея.

Няма и не може да има национална идея, родена с цел дадена власт да оправдава своето съществуване. Няма и не може да има единна духовност за всички. Например, държавно православие ще накърнява правата на “друговерците”.  Изобщо, колкото по-далеч от властта стои църквата, толкова по-свята ще бъде. Същото се отнася и до дистанцирането на църквата от властващите в науката - поне като частен случай, да не говорим по принцип. Спокойно може да се мине и без водосвет в БАН, например. Бог преди всичко трябва да бъде в душата, а това дали го има там и дали ще го има там някога, е наистина съвсем личен проблем. Има неща, които не могат да се постигнат с разум,  например, интуиция, любов, доброта - централно поле за действие и на църквата и на културата и на образованието.

Властта не трябва да измисля за народа национална идея. Властта просто е длъжна да обича народа. Да спре да го лъже. Да му даде възможност да бъде нравствено и физически здрав, материално и духовно богат. Да му даде да почувства своята общност проверена от дела и векове.  Задачата на държавата не е да възражда духовността. Нейната задача е да не й пречи да се развива. Както армията, така и културата са еднакво важни за защитата на Отечеството. Армията - от външни врагове.

Културата - за защита на неговата “духовна ос”, достойнството на нацията. За Отечеството не са много никакви усилия и никакви пари от страна на държавата. Усилия и пари, обаче, само и единствено от нея!  Има ли национално достойнство, всичко може да се възстанови. И то, ако се наложи - многократно.


 

 

ЗА НЕСТАНДАРТНОТО ПРИЯТЕЛСТВО МЕЖДУ ТОДОР ЖИВКОВ И ФРАНЦ ЙОЗЕФ ЩРАУС

Е-поща Печат PDF

Повечето читатели на в. “Нова Зора” си спомнят, че на 8 ноември миналата година, в НДК, бе организирана научно-практическа конференция, посветена на 100 години от рождението на Тодор Живков. Днес вече е факт и сборникът, в който са събрани текстовете, представени на конференцията. Междувременно бе излъчен и един документален филм, “Последният лов”, в който авторите се опитват да внушат, че едва ли не Живков е планирал да насочи България в руслото на европейския капитализъм, да я направи член на европейската икономическа общност, на атлантическите структури и т.н.

 

КАК СКОПИЕ ПРИСВОЯВА СТАРОБЪЛГАРСКИ КНИЖОВНИЦИ

Е-поща Печат PDF

Литературният код  на  македонизма


В издадената  в съседната държава поредица от 135 тома “Македонска книжевност” наши средновековни автори са представени като... македонски


Трудно е да се допусне, че комплексарската  македонистка хистерия  може да достигне до такива размери, но фактът си е факт. В издадената неотдавна в Скопие 135-томна поредица "Македонска книжевност", с благословията и материалното попечителство на местната "влада", са надминати всякакви граници на достоверност, професионализъм, коректност и добросъседство. Това го доказва по безспорен начин още първият том на поредицата "Македонска книжевност IX-XVIII век", чието съставителство е дело на редовния професор и научен съветник в Института за македонска литература при Скопския университет Илия Велев, който е автор на повече от 30 книги и 300 научни студии в областта на медиавистиката, византологията и литературната историография.

Прочее, когато става дума за средновековна литература, не може да не се припомни, че през изминалите десетилетия македонистите в Скопие хвърлиха неистови усилия, за да сътворят "темели" на своята теза за някаква мнима духовна приемственост от миналото с днешната културна идентичност.

По време на комунизма философските факултети на Белград и Скопие бълваха идеологически кадри. В Скопския университет кипеше и вреше от "научна" дейност, насочена към "македонизиране" на средновековната българска литература. В големите университети в чужбина бяха хвърлени огромни средства за създаване на катедри и купуване на научни лобита по "македонистика" за сметка на българистиката. Но това е дълга и пространна тема, която е за друго място.

А какво по-точно е натворил в конкретния случай Илия Велев в този първи том от 135-томната поредица, с който има претенцията да положи темела на "македонската идентичност" и "континуитета (приемствеността) на македонския книжовно-исторически развой"? Ако решим да повярваме на професора от Скопие, ще излезе, че с този сборник той си е поставил доста скромна цел - да представи "десетвековните (!) книжовно-исторически процеси в Македония, да покаже какви оригинални творби са се появили в македонските книжовни центрове през IX - XVIII век". (с. 17-18). Велев твърди, че повечето текстове в антологията са преведени от черковнославянски, като повтаря познатата скопска теза за съществуването през Средновековието на някакъв "славяномакедонски език" (с.10). Всичко това той правел, за да отстои поруганата през вековете от "асимилаторите" (включително българските!) "македонска идентичност".

Но още в своя предговор към сборника професорът-медиевист пуска своето манипулативно "фитилче" - поради конфронтацията с "бугарскиот цар Симеон" по време на Преславския събор през 893 г. Св. Климент и Св. Наум се били отдръпнали в Македония, създавайки Охридската книжовна школа, което било потвърдило отделния статус на нейните "протагонисти" спрямо средновековната българска книжовна традиция (с.11). Тези свои "открития" Велев подплатява с твърдения за някаква трайна византийска културна приемственост в никога не съществувалата в миналото македонска славянска държава.

Оттук нататък Илия Велев започва да гради своята македонистка антибългарска теза, с която е пропит едва ли не всеки ред в неговия сборник - биографични бележки, коментари, интерпретации на текстове и пр. Като първи македонци Климент и Наум били влезли в остър спор с княз Борис и цар Симеон. Така Св. Климент не бил съгласен с княз Борис, а по-късно се скарал и със Симеон! Като епископ в Охрид "той се бил покорил на новата мирска власт, но не признавал надлежността на българската църковна йерархия" (с. 104). Нещо повече, "той се съпротивлявал, поднасяйки си оставката на българския владетел" (пак там) и повлякъл със себе си "духовния си събрат Наум" (с. 105). В сборника "македонецът" Св. Климент е представен като "продължител на всеславянската писменост и просветителство" (с. 104), докато Наум направо е обявен за "македонски светител, просветител и книжевник" (с. 177). "Двайцата с Климент не били съгласни с решенията на Преславския събор и се "повлекли" в Македония. Така се появила исторически ясно границата между духовната и културна традиция в България и Македония". ( с. 133- 134).

Всичко българско е... македонско - няма да е пресилено, ако се каже, че това е бил принципът, по който Илия Велев е съставил своята "Македонска книжевност IX - XVIII век". Той твърди, че в нея е представил 50 македонски книжовници (!) Где що е стъпил - само македонец, всичко е македонско. Даже Константин Преславски (Константин Презвитер) бил "един от най-изтъкнатите македонски химнографи (поети)" !!! (с. 148), само защото се е отбил за кратко при Св. Наум (!) в Брегалница. За Презвитер Козма имало опити той да бъде свързан с Преславската школа, "но все пак преобладавали (??) мненията, че той произлиза от Македония" (с. 180). Йоан Презвитер бил "македонски книжовен деец и преводач от Охридската школа" (с.205). Даже богомилството било дошло от Македония. Нищо, че документи като Виенския препис от XII век и Каркасонския от XIV в. говорят, че то си е чисто българска ерес. Затова богомилите в Западна Европа са се наричали "бугри" и "катари", а не "македони", нали? Това и до ден-днешен се знае по целия цивилизован свят, но според Ил. Велев било известно, че "появата на богомилството топографски (!) се свързвала с Македония" (с. 209). Арсений Солунски бил "македонец славянин от Солун" (с. 254). Йосиф Брадати бил "македонски книжовен деец от XVIII век" (с. 344). Може би само поради това, че е бил роден в Разлог...

Каква обаче е историческата истина? ...

Такава, че през 837 г. хан Пресиян спечелва "битката при Сер" и по-късно присъединява византийската географска област Македония към България. Именно в Македония, на река Брегалница, неговият наследник княз Борис I "приема царството" и след като през 865 г. въвежда християнството, по-късно създава в Плиска, първия книжовен център, който след това е преместен в Преслав. Именно Борис през 886 г. решава да създаде и втория книжовен център в Кутмичевица - Охрид. Там той изпраща Климент, за когото византийският летописец Теофилакт пише, че "произхожда от българите славяни". Друг летописец - Димитър Хоматиан, допълва: "Този велик наш отец и светилник на България бил от рода на европейските мизи, които обикновено народът знае и като българи". За да създаде условия за дейността на Климент в Кутмичевица, Борис сменя комитата на областта и щедро му дарява имоти, с указанието "да премахне равнодушието на българите към божествените неща" (Д. Хоматиан). Вече през 893 г. Климент Охридски е ръкоположен от цар Симеон за "пръв епископ на български език" (според Теофилакт). През 915 г. той идва в Преслав с молба към Симеон да бъде освободен от високата длъжност заради напредналата си възраст и умората, но българският владетел му отказва. Тогава за негов заместник в Охрид е назначен св. Наум, който според житиеписците, е "роден и отрасъл в пределите на Мизия". Такава е истината за "конфликта" на Климент и Наум с Борис и Симеон и за "македонския произход" на двамата забележителни български светци и книжовни просветители.

Кога е имало македонски ръкописи?

Никога! Никога не е имало средновековни македонски ръкописи - отговарят компетентните специалисти, противно на твърденията на днешните скопски медиависти и на Илия Велев. Има старобългарски, руски и сръбски оригинали и преписи, но не и "македонски", по простата причина, че нито в Средновековието, нито по-късно е имало някакъв "македонски" книжовен център. Охридският център в Кутмичевица, както и центровете в Преслав и Търново са български. Доказват го фактите, а не политическите манипулации с днешна и вчерашна дата.

Колкото до конкретния случай за "Македонската книжевност IX - XVIII век" на Ил. Велев, той с лека ръка е "помакедончил" всички български книжовници от този период. Би трябвало да се очаква, че един толкова авторитетен учен ще подходи сериозно и няма да заложи своето име в толкоз елементарни политически манипулации и исторически спекулации, каквито е натворил при съставителството и редакцията на този сборник. При това - да припомним, че тази 135-томна поредица - литературен "пантеон", според властите в Скопие, се разпространява в превод на английски в над 50 държави в света. С мегаизданието вече са "зарибени" стотици национални библиотеки, културни институти  и дипломатически мисии в света. Нещо повече, поредицата предстои да бъде преведена на китайски, арабски, френски, немски, италиански, турски, албански и т.н., като продължи тиражирането по света на мнимото "македонско" духовно наследство.

Не е наша работа да анализираме как и по какъв начин, с какви "научни" доказателства старобългарските книжовници са станали... "македонски". Нека с това да се заемат българските специалисти лингвисти и филолози, медиависти, да си каже мнението българската наука. Но е повече от скандално изконно старобългарска литература да се тиражира по света като македонска чрез нагли исторически фалшификации и политически лъжи. За това вече следва да си каже думата и българската държава.

Добросъседство - да! Разбирателство - да! Културно сътрудничество - да, но не на всяка цена. Първо трябва да се признаят историческите и културни реалности. Останалото е махленско и кокошкарско шмекеруване, усукване на дребно, или пладнешки обир. Ако македонистите в Скопие са си харесали за своя литературен "темел" българското историческо и книжовно наследство - добре, но да назоват истината и да вървим заедно нататък - към Европа и света.


 

ЦИПРАС ПОДХВАНА ПАРАЗИТИТЕ ОТ “ОНЯ СПИСЪК” - НАШИТЕ НЯМА КОЙ!

Е-поща Печат PDF

Паразитите не са само организми, които се хранят с части или жизнено необходими продукти от друг жив организъм, наречен гостоприемник, както пише в уикипедията (терминът произлиза от рarassitos, от гр. някой, който се храни от чужда трапеза). Пръв използва това понятие старогръцкият писател Лукиан в своята сатира „За паразита, или какво представлява паразитството”, където пише, че: „Паразитите са хора, които спечелват благоволението на богаташите и са си издействали постоянно място на трапезата им”. В този смисъл по-надолу ще става въпрос за бившите гръцки политици от “Нова демокрация” (НД) и ПАСОК и приближените им олигархични кръгове, които бяха спечелили благоволението на своите богати господари от ЕС, бяха добре приети на тяхната трапеза, защото съучастнически задоволяваха гигантския им апетит към разграбване националните богатства на Гърция. Те дотолкова взаимно си допадаха, че когато гръцкият народ свали паразитите чрез избори, в Брюксел изпаднаха в шок и ужас. Защо ли? Дали се уплашиха единствено от обявеното намерение на новия премиер Алексис Ципрас да пресече тези апетити, или има и други причини?! Но сме длъжни да направим уговорката, че и у нас паразитите не са малко. За да се изясни това, което става в Гърция обаче, следва да се върнем малко назад в историята на проблема, който двете съвместно управляващи партии НД и ПАСОК правеха всичко възможно да бъде потулен и забравен.

 


Страница 437 от 483