„След едно изгубено сражение няма нищо по-тъжно от едно спечелено сражение.“ (Херцог Уелингтън след разгрома на Наполеон във Ватерлоо) Знаменитата реплика на британския главнокомандващ, породена от тъжната картина в собствения лагер след историческата победа над френския император Наполеон Бонапарт, отговаряше чудесно на тъжната изповед на Бойко Борисов в Банкя вечерта след края на изборите за 45-то Народно събрание. Застанал под дъжда, на фона на някакъв дувар в Банкя, „организаторът и вдъхновителят на всички наши успехи и победи“ редеше миролюбиви думи за помирение, единение и експертно управление поне до декември 2021 г. Т.е., до момента, в който очаква да се обяви за победител на президентските избори срещу омразния му опонент Румен Радев. Така ще направи „голям шлем“: от главен секретар на МВР, през кмет на София, партиен строител и премиер три мандата, до президент на Република България. И каква експертиза ще предложи той на политическия пазар? Той самият – по разгъване на маркуч в пресечена местност „доктор на науките“; счетоводителката Теменужка Петкова за министър на енергетиката; ПКП Цвета Караянчева за председател на НС; бившият водещ на радиоточката в Габрово Томислав Дончев за вицепремиер; патриотичната „калинка“ Мариана Николова за вицепремиер и министър на туризма, или другата „калинка“ Екатерина Захариева, за вицепремиер и министър на външните работи, а Георг Георгиев за неин пръв заместник? За злополучните кадрови рокади в сферата на здравеопазването да не говорим? „Мои сини опоненти!“ - така се обърна Борисов към бившите си „съдружници в престъплението“ от Реформаторския блок, сега Демократична България. И започна да ги кандърдисва за общи усилия за изваждане на България от икономическата криза и тази с коронавируса. Защото с бруталното си отношение към парламента и извънпарламентарната опозиция направи така, че ГЕРБ да остане със 75 депутати и без никакви съюзници, с които да състави правителство. По отношение на кого ГЕРБ е победител на тези избори? На БСП, която се класира едва трета? Или на ДПС, които загубиха възможността да бъдат балансьор в 45-то НС, нареждайки се на четвърто или пето място, въпреки очакваните гласове от Турция? При толкова „червени линии“, самотата на „победителите“ е по-тъжна и от едно изгубено сражение! Ако останалите участници в новоизбрания парламент откажат да подкрепят кабинет на малцинството на ГЕРБ, но не успеят, или не пожелаят да съставят такъв с цената на неприемливи за техните избиратели компромиси, следва президентът Радев да назначи служебно правителство. Което не само да подготви и проведе новите парламентарни избори, но и да прегледа и ревизира делата Бойкови през трите му мандата. Понеже ръководената от Гешев прокуратура не пожела да направи това и непотребна стана, ще го направят служебният кабинет на Радев, МВР, Министерството на правосъдието, Сметната палата и НАП, ръководени от други началници. Достатъчно е на обществото да се разкрие истината за „най-успешното“ управление, за да запрати избирателят ГЕРБ и Борисов там, където им е истинското място: на политическото бунище. Надяваме се само Слави Трифонов с неговата партия „Има такъв народ“ (ИТН) да не се главозамае и да тръгне да управлява България като квартална кръчма. Сиреч, вместо хляб, да й предложи зрелища с концерти в празни стадиони и спортни зали. Тогава ще се окаже вярна констатацията-анекдот на руския вестник „Московский комсомолец“: „Не бива да се разчита прекалено на народната мъдрост, защото народът не винаги е трезвен“. Ако е въпрос да сменим „калинките“ с „балеринки“, по-добре направо да потегляме към нови парламентарни избори. Така или иначе милионите за поредния непредвиден вот, които оплаква Борисов, няма да отидат у гладните, безработните, болните и пенсионерите. Не и докато той ги хвърля директно през прозореца на МС или джипа на обръчи от приятелски фирми. Или го прави опосредствано чрез нагласените обществени поръчки, спечелвани редовно от приближени на властта олигарси и общинари от ГЕРБ. Най-хубавото на тези избори е, че в НС няма да ги има фалшивите „обединени“ патриоти и „родолюбци“, като Валери Симеонов и Веселин Марешки. Впрочем, горивно-аптекарският бос пак е на кяр – няма да му се наложи да връща по 5000 лв. за неизпълнено предизборно обещание на 200-те хиляди, с които е подписал едностранно задължаващ договор. Нито да строи бензиностанции по тяхно желание. Обаче, нито той, нито Борисов, ще разпределят и „усвояват“ европейски средства от Фонда за възстановяване. За тях няма по-голямо наказание от това да гледат как други разпределят милиарди евро, вместо да пълнят чекмеджета на нощни шкафчета. И ГЕРБ, и ПП „Воля“ са тоталитарни партии-фирми, които изчезват, щом бъдат избутани от държавната копаня. Без власт и келепир съществуването им става безпредметно. Не ние, а бившият депутат от ПГ на ГЕРБ Методи Андреев разчете абревиатурата й като „Грабителска Еднолична Разбойническа Банда“. Към това ние няма какво да добавим. Всяка криза, както и всяка загуба, е една възможност. Това се отнася и за БСП, която след натирването на Георги Гергов трябва да повтори упражнението и с всички онези, които не спряха да сноват из телевизионните студия, за да се жалват от авторитарните методи на Корнелия Нинова. Сега, след като допринесоха с всички сили за загубата на избиратели, те стоварват и собствените си грехове на сегашното партийно ръководство. Но защо същите „авторитарни“ методи не попречиха на БСП да се представи успешно в Ямбол, а я препънаха във Видин, откъдето е бившият председател Михаил Миков? Ако има грешка в провеждането на предизборната кампания на социалистите, тя е, че се опитваха да убеждават с програма хора, които не четат, сякаш са завършили училище онлайн, както днешните учащи се. Никоя партия не успя да увеличи електората си с програмни аргументи, поради което чалгата на Слави го изстреля на върха. ИТН спечели и вота в чужбина с почти двойна преднина пред другите конкуренти. Затова опростачване на нацията голям принос има 11-годишното управление на Борисов. Не каза ли той „Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме“? Оказа се прав, само не предвиди, че Слави Трифонов ще използва собствената му рожба, простотията. И без да води никаква кампания, ще му минира пътя към властта. Дано само всичко не се окаже един пошъл театър и ИТН да не се полакоми за кокала, който ще й предложи Бойко Борисов. Няма невъзможни, а само неосъществени коалиции. Специално у нас и най-неморалните (от гледна точка на избирателите, б.а.) коалиции обикновено се оправдават с извънредни обстоятелства, в които трябва да се спасяват Отечеството и народът. Като корона пандемията, например. Показателен за „успешното управление“ на Борисов е фактът, че на втория ден след изборите (6-ти април), броят на новопотвърдените носители на COVID-19 беше 3860 при направени 19 210 теста. Броят на хоспитализираните достигна 10 402, на настанените в интензивните отделения на болниците - 734, а този на починалите от коронавируса стана 197 души. Какво плато, когато изкачването по черната скала изобщо не е завършило? Това е наследството, което Борисов ще остави на следващия кабинет, но най-нагло ще го обвинява за собствените си провали. Както прави с правителството на Пламен Орешарски или с това на Тройната коалиция. Всички са грешни, само той е целият в бяло! В условията на една опоскана от герберските скакалци земя, са възможни всякакви следизборни комбинации, щом има общи интереси на политическите субекти, които често не съвпадат с очакванията на гражданите. Както гласи една мъдра сентенция: „Съюзът на кучето и котката е заговор срещу готвача“. Все пак отстраняването на Борисов завинаги от властта си струва компромисите, при които леви да подкрепят десни и обратно. Що се отнася до БСП, която за първи път от началото на прехода слезе на трето място, изпреварена от шоуформацията на Слави Трифонов - ИТН, времето за подмладяването й е дошло и надскочило. Изгубено е само едно сражение, но колелото на историята продължава да се върти. Моделът Борисов си отива бавно, но безвъзвратно. Дано само не бъде заменен от още по-лош, по-лъжлив, по-корупционен и по-грабежоспособен. Не е страшно, че през това лято, или наесен може пак да се редим пред урните. Страшно е, когато народът не вижда надежда, обзема го безразличие и се отдава на порока, чакайки Спасител отвън. Дали, вместо „Съединението прави силата“, пред входа на НС не трябва да се постави дълбокото философско прозрение на Апостола: „Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме!“?