Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

САМО НАТОВСКИ КОМАНДЕН ЦЕНТЪР НИ ЛИПСВАШЕ!

Е-поща Печат PDF

България между два потопа

Неотменно правило на съвременното военно изкуство е преди започването на военни действия, да се „ослепи”, „оглуши” и парализира противникът, като се унищожат неговите пунктове за съобщение и управление. След това се пристъпва към унищожаването на бойните формирования, на личния състав и бойната техника на противостоящата страна. В този смисъл, разполагането на каквато и да е натовска командна структура на българска или друга територия, автоматично я превръща в мишена на страната, с която САЩ и Алиансът са в състояние на остра конфронтация и война. Странно е, че точно сега Министерство на отбраната реши да провери мобилизационната готовност на България, отричайки, че на практика извършва мобилизация. Но, както от доста време е знайно, след визитите на американския държавен секретар Джон Кери и на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг тази „проверка” всъщност изглежда логично следствие.

 

КЪМ РОДИНАТА

Е-поща Печат PDF

КЪМ РОДИНАТА


Заглъхнал в безответната вселена,

плачът ти продължава да трепти.

Кому се молиш, майко вдъхновена,

сред ужаса на свойте самоти?

Кому предаваш тая скръб велика

на своята безтрепетна душа,

и аз ли пръв, отгатнал й езика,

съзнавам, че пред тебе днес греша.

Безцветен син на обезверен жребий,

с надежди мене ли облъхваш ти?

В гърди ми бий едно сърце по тебе,

безсилно твойта скръб да освести.

И възроден, аз може би последен

поднасям своя чист и беден дар:

едно сърце, което слагам бледен

пред твоя свят и непознат олтар.


***

ТИХАТА БАЩИНА СТРЯХА...


Тихата бащина стряха!

Тамо шумяха

някога тъмни лози;

своята тайна мълвяха,

сякаш не бяха,

сънни брези.

Вечер, в пустинни градини,

думи невинни

ронеше ясна луна.

Слушаха, ден не видели,

чисти и бели,

бели сърца, в тишина.

Още зори не зорили,

гаснем немили

с първите златни лъчи.

И сред пустиня безбрежна,

плаха и нежна,

моята песен звучи.


 

ЕДИНСТВЕНО СПАСИТЕЛНИЯТ ПЪТ - СОЦИАЛНА НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

Е-поща Печат PDF

• ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ЛИ БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА В СТИЛ „ОТ КРАКАТА ЗА ГЛАВАТА”

Какво още трябва да се случи, за да осъзнаем какво става и какво предстои да стане у нас и в света?

Ние сме малка държава и съдбата ни е почти винаги в чужди ръце, но все пак от държавниците ни също зависи с кого и накъде да вървим – особено в драматичните времена, когато разпадът на социално-икономическата система е в ускорен ход и самият свят се преобръща, за да дойде най-сетне на мястото си. Обикновено те виждат, че светът се преобръща, но не съобразяват, защото не могат или не им се иска да съобразят какво ще стане после и че това „после” няма да закъснее. И че то ще е различно от онова, което виждат и чуват. Затова и страхът им надделява; те се паникьосват и винаги се обръщат към този, който им се струва, че е най-стабилен и непременно ще ги закрепи до себе си, ще им помогне и спаси. Той, разбира се, не ги спасява, но поне ги уверява, че е техен, т. е. на България приятел и брат, че ги цени особено много и че непременно ще ги пази до себе си винаги и винаги ще разчита на тях. Това е неотменна норма в поведението на българските политици и държавници от Освобождението насам и те никога не са се отклонявали от нея, още по-малко пък да са я поставяли под съмнение.

 

РУСКИЯТ ГЕНИЙ

Е-поща Печат PDF

Време е най-накрая да назовем нещата с истинските им имена: Владимир Путин е гениално надарен държавен деец. Така както Айнщайн бе гений във физиката, Путин е гений в политиката. Световната история още не познава национален лидер от такова ниво. Мащабът на личността на Президента на Русия може да се съпостави само с тези, които смятаме за велики Учители на човечеството.

На хората им е изключително трудно да признаят гениалността на свой съвременник. Даже най-положителните оценки се колебаят от „забележителен“ до „много талантлив“. Такава предпазливост е обусловена не само от обикновената завист, но и от опасението да не се сгреши. Свързано е с това, че по правило логиката на решенията на гения е много трудно да се разбере. На широката публика се предоставя да види само резултатът. Всички водещи към него свързващи звена се оказват изпуснати. Създава се впечатлението, че колосалната, немислимата предварителна работа като че ли просто липсва или тя се намира не в полето на самия гений, а се взема в готов вид някъде отстрани.

 

КЛИМАТИЧНИТЕ МИГРАНТИ И ГЛОБАЛНОТО БУДАЛКАНЕ

Е-поща Печат PDF

Тартюф на 21 век се оказа промигрантски ултраглобалист

 

Мирослав ПоповГлобалният пакт за миграцията приет от Общото събрание на ООН, в средата на декември 2018 г. с впечатляващо мнозинство, не бе задълбочено обсъден, нито в европейските общества, като цяло, нито в Европарламента, нито да речем, в Партията на европейските социалисти.

През септември 2016 година ООН прие Ню-йоркската декларация за бежанците и мигрантите. В нея, като една от трите основни причини за масовата миграция се сочат „неблагоприятните последствия от изменението на климата и стихийните бедствия“. Пактът разработва в детайли този аспект, на мигрантския въпрос, като не се интересува от мотивите на мигрантите!

Документът е вътрешно противоречив. От една страна, в него се заявява, че се придържа  към Конвенцията на ООН за бежанците, според която, бежанец е онзи който бяга от преследване, а от друга, по един, пределно разширителен начин, на мигрантите се приписват права, които те не биха могли да имат, в един свят, чиято архитектура се гради на националните държави.

 

Бежанецът бяга, защото е преследван. Мигрантът отива в друга страна, защото условията на живот в досегашната му страна  не го устройват. В защита на бежанците действа принципът за „забрана за връщане“ – бежанецът някак е „свещена особа“, ако го отблъснат, ако го върнат, може да бъде убит в страната от която е избягал.  Пактът обаче по същество забранява „връщането“, вече не на бежанци, а на мигранти. Международното бежанско право, до сега не включва подобно нормативно изискване.

Особено след германската мигрантска криза от 2015 година, на международно равнище започна да се твърди, че „международна защита се дължи на бежанците и  на други хора, които по близки причини са изпаднали в сходна ситуация на преследване“. Изработена бе концепцията за т.нар. субсидиарна защита. Българският парламент „добросъвестно“, измени нашето законодателство и включи в него  новосъчинения правен институт. Но там, в Африка, пустинята настъпва, ще каже отговорния хуманист. Вярно, но опустиняването в някои страни от Сахел, изисква преди всичко промяна в тяхната агрополитика, изисква водоканални съоръжения, изисква мелиорация, дълбоки кладенци,  а не раздаване на бежански статути из Евросъюза. Процеси на усилена ерозия на почвата и на опустиняване има и в редица европейски държави и те ще продържават. Тогава?

Твърдя, че онези които „бягат“ от климатичните промени едва ли са точно „бежанци“ и следователно, вменяването на европейските държави на отговорността за тяхното битие е нечестно. На държавите които изпитват по сериозни последици от климатичните промени може и следва да се оказва помощ именно като на нуждаещи се от подкрепа  държави и общества, чрез легитимните им национални институции. Екстремните примери са две или три “свиващите се“ островни държавици в Индийския и в Тихия океан, като Малдивите например.

Миналото лято  се чуха остри обвинения, например, срещу Алжир, че е „оставил на произвола на съдбата хиляди хора в Сахара“ – повечето от тях от държави, разположени  по атлантическото крайбрежие. Подминава се въпросът, кой ги е подлъгал да навлязат в пустинята. И защо са там? Не е ли това част от „трафикантската магистрала“ Нигер – Либия - Европа?

На глобалния форум в Маракеш, се чу израза „лошите правителства, от които хората бягат“… Излиза, че грешни са господа африканските и азиатски министри, заради които „хората бягат от отечествата си“. В министрите бил проблемът, а не в политиката която те следват, наистина, не винаги достатъчно осъзнато. Сред основните публично неафиширани цели на Глобалния пакт за миграцията са и тези, да бъдат дискредитирани националните граници, националните гражданства, да бъдат размити националните държави и подтисната идентичността на нациите... Т.е, да се дискредитират фундаментите на съвременната цивилизация

В цяла Европа избуява едно широко недоволство от миграционната политика на Съюза и на държавите – членки. Европейските ултра-либерали не желаят мигрантската политика да бъде подложена на широко обсъждане. Преди майските евроизбори тиражират вещерски заклинания срещу общественици и партии, които се придържат към някакви национално отговорни виждания по мигрантския въпрос. Държавите – членки на ЕС и не само те, са свободни в преценката си, кого да допуснат на своя територия и кого – не. Въпросът в който се препъна Европа е следния: дали една общоевропейска / глобална система следва да се опира на утвърдените принципи на международното бежанско право или ще се опитва да ги заобиколи?  Глобалният пакт за миграцията, от една страна категорично декларира съобразяване с международното бежанско право и едновременно с това, по една дузина конкретни въпроси налага други, дори противоположни норми и преценки. Публичен дебат за това, какъв е истинския смисъл на международно правните норми и принципи няма – нито в България, нито в Евросъюза, като цяло. Глобалния пакт, който по принцип имал „необвързващ характер“, задължава правителствата така „да оформят пътищата за редовна миграция“, че да бъде стимулирана мобилността на работната сила. Тази „мобилност“ е насочена преди всичко срещу интересите на работещите европейци.

Пактът узаконява нелегалната миграция, насочена към Европа, в интерес на корпорациите и в последна сметка ще доведе до задържане и спад на работните заплати в Европа. Заради миграните ще се задържат ниски заплати сред трудовите среди в приемащите страни, т.е., европейските наемни  работници!...

И още, миграционният пакт ще доведе до сериозни финансови трудности за европейските страни, защото документът предвижда държавите да поемат сериозни социални и финансови  ангажименти към мигрантите, а техният брой вероятно ще расте непрекъснато.

Ако проблемът с опустиняването изисква „релокация“ на население, както изискват сановниците от ООН, то дали не е време да стартира и „релокация на  фауната“ от Африка – тя също ще се окаже заплашена: да преселим в Европа африканските слонове и носорози, например!…

 

 

Глобалният пакт за миграцията е заплаха за нашия свят!  Той носи в себе си заплахата, на международно-правни основния, европейските държави да бъдат морално-политически задължени да „отворят границите си“, за всички които са пожелали да влязат в ЕС - в една, така или иначе, привилегирована зона на света. Европейските империи дължаха богатството си на колониализма и неоколониализма, но и на труда на европейските работници и на и социалните борби на европейските  народи – за едно по справедливо общество.

Противопоставянето на Глобалния  Пакт не е изолационизъм, не е „националпопулизъм“, а просто уважение към правото и проява на здрав разум.

Промигрантския патос, с който ултраглобалистите натрапват позициите си е лицемерен. Промените в климата, последиците от тях, включително и опустиняването са реални предизвикателства пред човечеството, но те няма да се преодолеят чрез масови преселения в Европа и в други, сравнително по успешни зони на света.

Тартюф на двадесет и първи  век се оказва промигрантски ултраглобалист.


 

 


Страница 434 от 469