Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

„АНАКОНДАТА” МАЙ СЕ СХВАНА...

Е-поща Печат PDF

САЩ губят подкрепа сред европейските държави, пише ирландският журналист Брайън Макдоналд, коментирайки изказването на Ендрю Шапиро, посланик на САЩ в Чехия. Н. Пр. Шапиро има неблагоразумието да разкритикува решението на чешкия президент Милош Земан да участва в тържествата в Москва на 9 май - 70-годишнината от победата над нацистка Германия на Хитлер през Втората световна война.

Журналистът иронизира очакванията на Държавния департамент на САЩ, че понеже Обама бил заявил неучастие, значи и всички съюзни държави ще следват примера на щатския президент.

Според Макдоналд най-изумителното е, че държавен глава на европейска държава решава да се противопостави на американската тирания. “Аз дори не мога да си представя реакцията на САЩ, ако чешкият посланик бе смъмрил Обама задето призна Куба или за подкрепата на незаконния преврат в Украйна” – цитира той думите на Милош Земан.

Брайън Макдоналд подчертава как още по-нелепо става изказването на посланик Шапиро понеже неговата майка също е жертва на холокоста. Въпреки че е възможно чешкият президент Земан да се окаже под натиск от своята администрация, Макдоналд предполага, че Чехия едва ли ще остане изключение. „Унгария, Словакия, Гърция и Кипър вече изразиха недоволство от политиката на ЕС спрямо Русия, а Сърбия и Турция са против антируските санкции, въпреки че очакват влизане в ЕС. Когато нещата в икономиката са зле, мнозина се питат дали е печеливша играта с нулева сума, която следват Вашингтон и Брюксел”, продължава Макдоналд.

 

НЯМА НАРОД, ПО-ИЗМЪЧЕН ОТ БЪЛГАРСКИЯ

Е-поща Печат PDF

Уважаеми г-н Минчев

Извинявам се за моята писмена атака, но така е в живота - човек има нужда да се изкаже пред някого, да се изплаче, да се изповяда.

Знам, че сте презает и може и да не дойде ред на моето писмо... Затова изпращам копие от него до народни представители, които много уважавам. А това, което искам да кажа, искам и да се знае, защото е самата истина, самата точност и автентичност.

Аз съм вече в години и е редно онова, което ми мина през главата от детство, да се знае. Защото истината се преиначава, изопачава и дори се осмива въпреки фактите. Става дума за едно предаване по „Канал 3“, една рубрика с твърде помпозно име: „Факторът Кошлуков“. Интересно ми е, какъв „фактор“ би могъл да бъде той...

Борец“ за демокрация – от прогимназиална възраст, представете си! Сега вече и „фактор“, но как му изглежда демокрацията? На 9 април, с ирония и сарказъм, запита представител на БСП: „Защо не спирате да крадете?! Навремето крадяхте кашкавал и мандри, а сега крадете собствената си партийна класа!“ Ако беше действително „фактор“, подобни въпроси нямаше да задава... А да се подготви за предаването.

 

ГРИМАСИ ОТ ИЗБОРНАТА НОЩ

Е-поща Печат PDF

Преди време партията на Слави трябваше набързо да смени името си – и така от „Няма такава държава“ стана „Има такъв народ“.

Народът е великодушен – винаги е готов да се притече на помощ, да поправи нечия глупост, понякога дори е склонен да даде назаем името си.

Сетне дълги месеци „Има такъв народ“ трябваше да се приема като символ на съпротивата срещу Бойко.

Хубаво намерение – обаче изборите от 4 април показаха, че той се представи далеч по-добре от „Има такъв народ“.

Изобщо – съобщи на публиката, че „Има такъв Бойко“, и няма никакво намерение да се преправя…

И сега, като нищо, публиката ще започне да приписва на Бойко чудодейни сили или поне някакъв космически късмет - след като всички скандали, златни кюлчета, тайнствени мадами и пр. изобщо не повлияха, и той си прибра 25 процента от гласувалите.

Всеки друг на неговото място щеше три пъти досега да е погребан.Успехът му е очевиден – и обезателно трябва да се проникне до дъното на тази мистерия.

За какви инстинкти на българина подсказва тя, за какви светли или тъмни страни, изобщо –

какви сигнали ни изпраща.

Враговете на Бойко искат просто да го няма, някак да се изпари – те не желаят, а може би и се страхуват да проникнат в това странно безподобие, да се опитат да го обяснят.  Те са до там: някой/нещо да го няма, останалото е без значение. Това е патент на фалшивите „десни“, които, обзети от бесовщината на отрицанието, провалиха през 1989-1990 г. най-голямото изригване на народна енергия в близката ни история.  И сега имаме пред себе си двама самотни рейнджъри – партиите са само една гарнитура към тях.  Двама бивши приятели. Не бих се обзаложил, че някой ден пак няма да си сплетат палците.

Навремето публиката прие Бойко най-напред като Шерифа. Дали сега Слави не иска да влезе в ролята на Ангелът-Отмъстител, който е подобаващо мълчалив? Дори когато задължително трябваше да каже нещо в изборната нощ, той се измъкна с едно писъмце във Фейсбук - имал симптоми на Ковид 19. Прозвуча като шегичка, като напомняне за основното му амплоа, комедийното: след като цяла година твърдиш, че няма пандемия, да си лепнеш Ковид, баш когато посягаш към властта, това си е истински черен майтап.

А Бойко пък направи специално изявление пред къщата си в Банкя, а не пред резиденцията в Бояна. Тънък намек, най-вероятно заблуждаващ. И предложи мир – още един образец на черен майтап. Сигурно е вбесил враговете си.

Вижте картата на изборните резултати: печели 21 области, там и местната власт е негова, това ли е поражението му? Да не говорим, че може да издържи финансово на безкрайна серия от избори. Социолозите веднага затикаха Слави към нови избори, щял със сигурност да ги спечели –

честна дума лакейска.

Четкай в аванс и дръж устата си отворена, все нещо ще падне в нея. Слави обаче никак не е дашен, в сравнение с Бойко направо си е една скръндза. Бойко е майстор в изкушаването, ако научите какви хора е „приласкавал“, сън няма да ви хване до следващите избори.

Наслова на изборната нощ по БНТ беше „Избори 2021: Развръзката“. Никаква развръзка не се получи, напротив - още по-здраво се затегна възелът.

Някои си мислят, че се е затегнал около врата на Бойко. Да не бързат. В изборната нощ се чу, че времето на супергероите свършило. Нищо подобно: големият сблъсък вече е в ход – този на двама завършени индивидуалисти, супергерои на собствения си егоцентризъм – и в този смисъл, дори безсрамни ексхибиционисти.

За Бойко съм писал още преди много години, че иска приживе да му направят мавзолей, иска си го и няма да отстъпи, докато не го получи. Само че през годините егоцентризмът му поизглади ръбовете си, той стана много ловък в общуването и в действията си.

Разбира се, с един гол егоцентризъм до никъде не можеш да стигнеш. Проблемът на Слави е, че е бил голяма телевизионна звезда и завинаги ще остане роб на публиката. Народът, видян като публика, обаче е нещо абсурдно за истинския политик.

А Бойко се докара дотам, че вече няма нужда от публика – Супергероя-монологист, който сам си говори в джипката, ако не броим симпатягата Нанков, аранжиран като безмълвен храст във въпросния моноспектакъл.

Слави обаче все още, а може би и завинаги, ще има нужда от акламациите на публиката, от онези диви концерти, в които не е ясно, ти ли предизвикваш екзалтацията или публиката си се надрусва сама, защото има нужда да изхвърли от себе си своята обикновеност, своята безличност, своята обреченост.

Тази публика е много удобна за един политик: достатъчни са й два часа куфеене, и нищо повече - никакъв интерес към онова, което следва след това, включително и какво ще се случи по-нататък с мизерния ти животец. Дори да се сетят да питат Слави, няма да получат отговор, поне засега.

Практически подобни хора винаги ще си останат една публика, а тя няма навика да държи сметка на звездата.

Един немаловажен детайл от последните избори: отново най-много висшисти са гласували за Бойко, така беше и на предишните избори - какво означава това?

„Еднокнижникът“ привлича най-образованите?

А какво ли ще научим от една разбивка по образование на гласувалите в чужбина?

Изпитвам симпатия, дори умиление към тия хора, към тия бегълци по принуда, смятам ги за най-кървавата жертва на Прехода. Очевидно е, че не бива да ги приемаме само като „чалга публика“.

Но защо, все пак, харесват Слави?

Някои упорито пренебрегват факта, че партиите са в залеза си, станали са дружества с непродаваеми акции.

Кюскат се няколко личности - по-точно всички въртят тояги срещу Чудовището, изнервени от това, че така и не могат да разберат, на какво се дължи успехът му.

Утешават се със слепи фрази: „Бойко спечели изборите, обаче загуби властта“.

Най-много се старае в това отношение Христо Иванов - той трябва да бъде наблюдаван внимателно, да не получи удар от превъзбуждане. Да го назначат за пожизнен екзекутор/палач на Бойко, но при едно условие: да каже какви са идеите му за народеца…

Предложението на Бойко за мир не бива да се схваща като слабост. Пък и в политиката нерядко в протегнатата ръка се крие камък. Той има интерес от нови избори в края на юли и ако и тогава резултатът е същият, което е много вероятно, следващите избори да съвпаднат с президентските. Може би това е замисълът му. Междувременно, някои от партиите ще бъдат „хуманизирани“, известно ви е как става това. Някои злорадстваха, че Бойко не изглеждал вече като победител. Точно от това трябва да се плашат.

Проблемът им с него винаги е бил един и същи: може да го мразиш, но трябва да го проумяваш.

След многочасовото каканижене на анализаторите, в изборната нощ не изплува нито една идея от партийните програми, която да заслужава вниманието на Народа – а и бяха напълно забравили за него. Единственото, което ги интересуваше бе, как ще се направи пазарлъкът в новия Парламент. Тракаха със сметалата, за да нагласят някакво подходящо съешаване.

Една любопитна подробност: проф. Ангелов, здравният министър, който едва ли се ползва с много симпатии заради ограничителните мерки, които налага, убедително победи Слави във Варна. Тази пък инжекция как трябва да се тълкува?

Бойко вероятно е останал най-доволен от успеха на Цветанов, който твърдеше, че ще бъде незаобиколим фактор в новия Парламент - а пък аз го поощрих, като го нарекох

незаобиколим политически труп.

Той взе малко повече от един процент.

Оказа се, че няма никакво влияние върху ГЕРБ, партията е в менгемето на Вожда, заредена с послушание и задоволеност. А в САЩ, Цветанов и неговият донор - „американецът“ Вълнев, са получили едва 146 гласа…

Играта приключи – поне засега.

Част от избирателите, които отгледаха „Има такъв Бойко“, продължават да си го дундуркат.

Кого се готвят да отгледат след него, не е много ясно.


 

КОЙ УНИЩОЖАВАШЕ МИРА И ДЕМОКРАЦИЯТА?

Е-поща Печат PDF

Теодор ДрайзерАвторът  на романите “Сестра Кари” “Джени Герхарт, “Финансист”, “Титан”, “Гений”. Теодор Драйзер (1871-1945) е един от големите американски писатели на ХХ век. По неговия роман “Американска трагедия”, е създаден филмът “Място под слънцето” със знаменитата Елизабет Тейлър. Това, за което почти не се пише, е, че в края на живота си Теодор Драйзер става член на комунистическата партия; че още преди това е привърженик на републиканците в Испания; че написва книгата “Русия през погледа на Драйзер”; че е яростен и непримирим противник на фашизма; че в публицистичната си книга “Америка заслужава да бъде спасена” (1941) разкрива с изумителна фактология най-мръсната тайна на фашизма – истината, че той е създаден от банкерите на Уолстрийт и Лондонското сити, както и с участието и одобрението на най-богатите фамилии на Англия и Америка.  И че без огромните им финансови инжекции и съвместните милиардни бизнес сделки това не би могло да се случи.

 

Сега, когато се утвърждава лъжата, че едва ли не Англия и САЩ са победили Хитлер след десанта им в Нормандия,  на 6 юни 1944 г., когато гръбнакът на Вермахта вече е пречупен при Сталинград и Курск, си струва да се припомни как, с каква цел и благодарение на кого е създаден нацизмът. Това именно прави Драйзер в блестящото си проучване, което ще публикуваме в два броя. Какви ги е свършила Англия можете да прочетете днес. И да се потопите в тази мръсна, мръсна история.

 

Кой всъщност създаде нацисткия режим?

Отговорът е, че това несъмнено едрият германски капитал. Известно е, че Висшият икономически съвет, съставен от Хитлер през 1934, включваше: краля на оръжията - Круп (частно имущество 30 000 000 долара, обявен капитал 75 000 000); краля на стоманата Тисен (частно имущество 30 000 000, обявен капитал 2 700 000 000); краля на електросъоръженията Сименс (частно имущество 32 500 000, обявен капитал 62 500 000); краля на боите и химикалите Бош (частно имущество 10 000 000, обявен капитал 275 000 000); и Фьоглер, още един крал на стоманата (частно имущество 30 000 000, обявен капитал 200 000 000). Известно е също колко хубавичко им се отплати Хитлер за тяхната подкрепа, като разсея страховете им от социална революция, премахна конкурентите им и установи и узакони техния безмилостен монопол. “Круп” и “Ферайнигте щал”, които през 1933 г. не бяха изплатили никакви дивиденти, изплатиха 6 процента през 1938; нараснаха печалбите и на другите монополи. Увеличи се работният ден, надниците бяха намалени, а профсъюзите унищожени. (Нашият лъжлив печат сериозно очаква да повярваме, че Хитлер е против капиталистите... Истината е, че дребните капиталисти бяха пожертвувани, само за да могат големите монополи в тежката индустрия да оцелеят в една икономика поставена върху военни релси, ръководена толкова лекомислено, че това неизбежно щеше да доведе до нови банкрути и до съсредоточаването на монополите в още по-малко ръце.)

 


И тъй,

това бяха лицата, които стояха зад Хитлер. Но кой стоеше зад тях?

Безсъмнено техните събратя монополисти в “демокрациите”. Те не бият барабан, че подкрепят нацизма, но ние имаме достатъчно факти и сведения за това. Знаем, че английската фирма “Викърс” поддържа търговски връзки с германския оръжеен тръст чрез дъщерните си фирми в Холандия и другаде; че английската фирма “Импириъл кемикъл” поддържа търговски връзки с “И. Г. Фарбен” на Бош; че английските електротехнически компании са тясно свързани със “Сименс”. Знаем също, че директорите на тези и на други английски корпорации побързаха да станат членове на англо-германското дружество, за да установят “приятелски отношения” с нацисткия режим; и че видна роля в това дружество играеше Франк Тиаркс от банката на Шрьодер в Лондон, която има клон в Кьолн. Тиаркс е приятел на Монтагю Норман, директор на Английската банка, и пламенен поклонник на Хитлеровия финансов жонгльор доктор Шахт, а освен това беше председател на Международната комисия на кредиторите за контрол върху мораториума. За огромното увеличаване на печалбите на Хитлеровите поддръжници монополисти в Германия допринесе всъщност лондонското Сити чрез споразумението за мораториум върху външния дълг на Германия. Банката на Шрьодер в Лондон е известна като мост между Хитлер и Ломбард стрийт.

На бял свят излизат нови и нови улики.

Съобщено бе - без да бъде опровергано, - че фирмата “Шнайдер-Крьозо” е отпуснала големи суми на Хитлер. Доколкото ми е известно, сър Хенри Детердинг от “Ройъл дъч шел” досега не е отхвърлил обвинението, за което пише Едгар Ансел Маурър в книгата си “Германия връща стрелките на часовника”, а именно, че Детердинг е хвърлил “значителна сума за президентските избори през 1932 с надеждата (или защото му било обещано) да му бъде даден петролният монопол в Третия райх”.

Лорд Родърмиър, най-големият собственик на вестници в Англия,

открито подкрепи нацистите с изявления като следното:

“Ярките млади нацисти в Германия са стражът на Европа срещу комунистическата опасност... Германия трябва да получи жизнено пространство... Ако енергията и организационните способности на германците бъдат насочени към болшевишка Русия, това ще помогне на руския народ да се върне към цивилизован живот и може би ще отвори пътя към нов разцвет на международната търговия” (“Дейли мейл” от 28 ноември 1933).

Така продължаваше

тази весела малка игра.

През декември 1934 Джон Гънтър пише в “Европа без маска”: “Английската банка отпусна на Германия кредит от 3 750 000 долара, “за да улесни мобилизирането на германски търговски кредити”, с други думи, за да може Германия да се сдобие със средства (и кредит) за погасяване на старите си дългове и да построи самолети, които да прелитат Ламанша за седем минути.” “Викърс” започна да рекламира своите танкове в немски военни издания и бе подписан договор, който даде възможност на Хитлер да създаде свой подводен флот, въпреки че Версайският договор категорично забраняваше превъоръжаването на Германия. И “всеки, който представляваше нещо” в английските богаташки кръгове, се прехласваше по нацизма.

През 1935 лорд Лодиан води приятелски разговор с фюрера и след завръщането си го похвали в “Таймс” за това, че обновил Германия... Фон Рибентроп, заклеймен по-късно като “предател” с всички възможни ругатни от простонародния речник, бе гощаван богато и пребогато в най-личните английски домове.

През 1935 изданието на лондонската фондова борса “Газет” лекомислено издаде номера със следното писание: “Кой финансира Германия? Без нашата страна, която играе ролята на клирингова палата, и без възможността да тегли кредити, която дава мораториумът, Германия не би осъществявала плановете си.”

Има сведения, че до 1938 Хитлер купува на кредит от английската и от френската империя 26 процента от всичката си желязна руда, 33 процента от оловото, 50 процента от хрома, 52 процента от каучука, 60 процента от цинка, 61 процента от мангана, 62 процента от медта и 94 процента от никела. Тези данни вероятно са точни, ако се съди по онова, което писа през 1939 завеждащият външния отдел на авторитетния лондонски вестник “Файненшъл нюз”:

“Няма съмнение, че почти цялата свободна валута, отпусната на Германия за закупуването на суровини, е доставена пряко или косвено от Великобритания... Военният потенциал, който в крайна сметка ще бъде използван против нашата страна, никога нямаше да бъде създаден, ако Великобритания не отпускаше така щедро свободна валута на врага, за да закупува той суровини.”

Каква черна неблагодарност!

Както се вижда, по това време започват да се тревожат дори някои от едрите капиталисти. Тяхното протеже Хитлер не ще да обърне поглед в необходимата посока - на изток. Каква черна неблагодарност! Но кой може да вини Хитлер за това? В края на краищата той е откровен пират - нещо, което не може да се каже за английските империалисти. Него не го интересува дали ще получи бялото или черното месо на пуйката, важното е чинията му да е препълнена. И колкото повече Англия и Франция го “умиротворяват”, толкова по-ясно вижда той тяхната пагубна слабост.

Накрая Англия и Франция му дадоха вместо кокал Чехословакия и като безплатна прибавка - чешкото злато в Английската банка на стойност 50 милиона долара. Но след Мюнхен Хитлер не можеше да има повече колебания кой път да хване. Беше се срещнал с Чембърлейн и Даладие и се бе научил да ги презира - едно хитлеристко чувство, което всички ние, поне в този случай, споделяме. Същевременно беше разбрал (това бе потулено тогава, но по-късно бе признато от Бенеш и публикувано в едно ъгълче на “Ню Йорк таймс”), че от всички сили, обещали да помогнат на Чехословакия, единствено Русия е готова да изпълни докрай поетите задължения; и че нейният дух и бойна готовност нямат равни на себе си. На изток фюрерът виждаше граница, настръхнала от съвременно оръжие в ръцете на един решителен народ. На запад той виждаше граници, настръхнали от чадъри, а зад тях - два безнадеждно объркани народа, които почти не знаеха за какво става дума и възлагаха надежди на една несъществуваща демокрация.

Но дори при това положение лондонското Сити не губеше надежда, че ще може да насочи нацисткия гняв в другата посока. Финансово той удвояваше умиротворителните си усилия.

Само няколко дена след Мюнхен делегация на Сдружението на британските индустриалци замина за Берлин за “неофициални” търговски разговори с нацистите. Единият от четиримата делегати беше представител на тръста за желязо и стомана, вторият - човек на “Юнилевър”, а третият - нашият стар познайник г-н П. Ф. Бенет от “Импириъл кемикъл индъстрис”. И тримата със значителни вложения в Германия. Идеята беше, че щом Хитлер не може да бъде лишен от “справедливия” си дял от империалистическата трапеза, възможно е той да бъде омилостивен на базата на англо-германските общи търговски интереси и да бъде сключена спогодба за “икономическо сътрудничество и съвместни експортни инициативи”.

На кого е пуйката?

Докато продължаваха преговорите, Хитлер направи това, което всички очакваха - заграби цяла Чехословакия, нанасяйки по този начин публичен удар на Чембърлейн, който отекна в Камарата на общините. Търговските пратеници не обърнаха внимание на това дребно издевателство (естествено, те знаеха какво ще се случи, защото всичко бе подготвено от самите тях и техните приятели) и продължиха да преговарят. По същото време органът на Сдружението на британските индустриалци “Куортърли бизнес ревю” започна да излага аргументи защо на Хитлер трябва да се даде свобода на действие в Югоизточна Европа. А “Файненшъл нюс” заговори за необходимостта от “обединяване на политиката за колективна съпротива срещу агресията... и политиката на умиротворяване, следвана преди от г-н Чембърлейн”. Възхитително!

 


Но в Берлин не бързаха толкова. Започна да се дочува, че истинският предмет на разговорите е англо-германското сътрудничество в експлоатирането на Южна Америка, в замяна на което Хитлер да получи споменатата “свобода на действие” на изток. В този момент на сцената излязоха Съединените щати и объркаха цялата работа. Държавният секретар Кордел Хъл обяви, че “ако две големи страни постигнат помежду си някакво споразумение във вреда на други държави... другите държави неизбежно ще предприемат отбранителни икономически мерки и вместо да се постигне мир, икономическо обновление и прогрес, положително ще се стигне до всеобща разруха”. С други думи, пуйката е наша и вие, момчета, по-добре не посягайте към нея. Така отлично обмислените планове на интернационала на богатите отново отидоха по дяволите поради вродените му противоречия.

През същия период “демокрациите”, тоест богатите, се опитваха да уредят работите си с Франко. Една групировка начело с банката “Лазйр фрер” (чийто председател е един от директорите на Английската банка) и бившият белгийски премиер Ван Зееланд предлагаха на испанския генералисимус кредити в размер на 100 милиона долара. Нишките на тази сделчица в международните финансови кръгове са поразителни. Ван Зееланд току-що беше станал директор на Испано-американската електрическа компания - част от огромно международно обединение, чиито ръководни органи включваха представители на френския, германския, италианския и английския капитал, в това число лорд Суинтън, до 1938 министър на въздухоплаването в кабинета на Чембърлейн, и херцог Алба, Франковият посланик в Лондон, който през цялата война в Испания имаше грижата да следи да не би привържениците на ненамесата да престанат да се месят.

По отношение на Япония - същите хитрувания... През март английският посланик Крейг заяви пред знатните гости на един прием в Токио, че Англия и Япония “се стремят в края на краищата към една и съща цел, а именно - към траен мир и към запазването на нашите институции от външни и подривни влияния”. Три дена по-късно светът научи, че Англо-иранската петролна компания, в която английското правителство държи контролния пакет, е продала на Япония един милион барела суров петрол. Просто, за да помогне на японците в стремежа им към траен мир...

Естествено, още от самото начало всеки, който има капка мозък в главата си, разбираше, че Хитлеровите, Франковите и японските монополисти просто гледаха да измъкнат каквото могат от богатите страни, като едва се сдържаха да не им се изсмеят право в лицето. С всеки нов възхитителен ход, който предприемаше Англия, ставаше все по-сигурно, че един ден ще загази именно тя, Англия, със своята необхватна и незащитима империя. Защо новобогаташите в Германия, Испания, Италия и Япония трябва да се сдружават с Англия и да делят с нея плячката, когато могат да й ударят ритника и да вземат всичко?

Толкоз за ролята на Англия в създаването на Франкенщайн, който сега я разкъсва.

 

Из статията на Теодор Драйзер “Помогнаха ли английският и американският капитал на Хитлер да унищожи демокрацията”

 

Следва


 

ИСКАМЕ ДА СЪСТАВИМ ПРАВИТЕЛСТВО, НО НЯМАМЕ ЖЕЛАНИЕ...

Е-поща Печат PDF

За разлика от предишните избори, този път президентът Радев реши да не дава време за празно бърборене на политическите шарлатани и подписа указ за откриване на 49-то Народно събрание на 12 април. Т.е., баш на Велика Сряда, когато според Евангелието Юда е предал Христос, и в Международния ден на авиацията и космонавтиката. Разбрахме, че само 10% от състава на НС са били подменени след изборите на 2 април, което отчасти обяснява факта, че и този парламент се държи досущ като предишния. Разбира се, този път сред „народните избраници“ фигурираха имената на Бойко Борисов и Лена Бориславова, но от тях космонавти на става. Виж за предатели нямата конкуренция. При това Лена обяви пред ЦИК, че се отказва от депутатското си място, но беше закъсняла и трябваше да се закълне редом с останалите. След което да подаде заявление за напускане пред ръководството на новото НС. Бойко Борисов влезе, Лена Бориславова ще излезе!

Иначе първият ден на 49-то НС премина досущ като този на 48-то НС. Пак Вежди Рашидов председателстваше тържественото заседание. Последваха задължителните речи от името на всяка парламентарна група. Оттях сме избрали тези на Корнелия Нинова и на Костадин Костадинов. Другите са като излезли изпод индиго – все същите помпозни речи за евроатлантически ценности, за предвидимост и цивилизационен избор, а между редовете и между думите им се гуши сивата сянка на джендаризма от Истанбулската конвенция. Говорещите глави на тези партии ни чест имат, ни милост. Утре ще прекарат като нищо закон като в щата Вашингтон, който предвижда да бъдат отнемани децата на родители, които не позволяват децата им сами да избират своя пол. И това ако не е сатанизъм!

Това обаче е за по-късно. Първият ден народните избраници не успяха отново да изберат председател на НС. ГЕРБ предложиха Росен Желязков, а „Възраждане“ – адвоката Петър Петров. Въпреки липсата на други кандидати, нито един от двамата не събра достатъчно гласове и след като поискаха почивка, народните представители се разотидоха.Този ден работиха „цели“ 2 часа и 45 минути. На следващия ден ентусиазмът им свърши за няколко минути и под предлог, че не са предложени нови имена за поста председател на НС, Вежди Рашидов обяви край на работния ден, като предупреди, че следващото заседание ще бъде в сряда, след Великден. Не депутати, а направо Стахановци! ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ отидоха да договарят помежду си законодателна програма, загърбвайки въпроса за председателя, а може би и за съставянето на редовно правителство. Междувременно, съпредседателят на ПП Асен Василев предложи да има двама председатели, които да се сменят на всеки два месеца. Такава била европейската практика. В Швейцария, в Белгия, или в Босна и Херцеговина? Оказа се, че Василев имал предвид Европейския парламент, в който председателският пост наистина се разменя между ЕНП и ПЕС, но не на два месеца, а на две години. От такъв парламент да очакваш бързо да състави редовно правителство, е все едно да четеш анекдота, разказан в коментара на Мине Къръкканат в турския всекидневник вестник „Джумхуриет“ (09.04.2023), под заглавие: „Печатът на Настрадин Ходжа“. Той показва, че има поне три начина да не свършиш нещо, което не искаш.

Разбира се, никой от т.нар. народни избраници не са канеше да полети в космоса на политиката. Отделен е въпросът, колко от тях не са склонни да предадат избирателите си при оферта, която не могат да откажат. А следизборното театро, включително през първите няколко дни на новия парламент, изисква космическо въображение, за да бъде представено като пример на загриженост за съдбата на България и нейния народ. Все същите кухи фрази и клетви: за евроатлантическа принадлежност, която сме били избрали преди 11 години; за демократични ценности; за политическа предвидимост;за върховенство на закона и борба с корупцията; за грижа за пенсионерите, бизнеса и социално слабите и т.н. Но, като стане реч за най-неотложните проблеми на гражданите, техните „избраници“ изведнъж забравят думи-клетви, и се отдават на най-откровен популизъм и партизанлък в името на своите партийни, семейни и лични изгоди. От ГЕРБ-СДС изтъкват, че са първа политическа сила и е редно предложеното от тях правителство да бъде подкрепено от втората парламентарна сила – ПП-ДБ. При това, преговорите за новото правителство щял да ги води самият Бойко Борисов, който каза, че няма да подпише никакъв бюджет, ако не бъде сформирано редовно правителство. Декларации за не подписване на предложения от служебното правителство бюджет 2023 г. направиха и от други парламентарни сили. Освен това от ПП-ДБ заявиха категорично, че няма да подкрепят кабинет с мандата и с участието на ГЕРБ-СДС. Само щели да разговарят с всички партии за политики и приоритети. Сякаш политиките се осъществяват от само себе си, а не от хора с определени качества, пристрастия, слабости и морални устои. Въпреки това, поне на думи,ПП-тата се надяват в това НС да мине предложеният от тях кабинет на малцинството. Третата политическа сила, „Възраждане“, декларира, че ще подкрепи само правителство, излъчено с нейния мандат. ДПС намига и в двете посоки, но поне привидно е нежелан партньор, както за ГЕРБ-СДС, така и за ПП-ДБ. За „Възраждане“ и дума да не става да приемат ДПС като ортак във властта. Партията на Костадин Костадинов е за провеждане на нови избори дотогава, докато тя спечели парламентарно представителство, достатъчно за сформирането на собствен кабинет. Ръководството на БСП оставя на членовете на партията да решат с кого Столетницата да се коалира и дали да се коалира въобще. А ИТН със своите 11 депутати могат само да провалят фалшивите усилия да се състави редовно правителство в 49-то НС. Така че на хоризонта не се вижда нищо по-реалистично от нови предсрочни парламентарни избори. И, тъй като наесен ще има местни избори, всички участници в политическото театро могат само да загубят, както от участието си в един обречен кабинет, така и от отказа си да подкрепят някой от предложените варианти. Без значение дали провалът ще дойде при връчването на първия, на втория, или на третия мандат. Ясно е като бял ден, че който се съгласи да изтегли каруцата от блатото, ще бъде опръскан с кал до ушите и ще плати за саможертвата си с политическа забрава. Което няма да попречи на политическите шарлатани да обвиняват президента Радев, че искал да управлява еднолично и без парламентарен контрол. Оставаше да се повлекат по акъла на ДБ, които при тази безизходица говорят за импийчмънт на президента! Понеже бил надхвърлял конституционните си правомощия, отклонявайки България от най-правата евроатлантическа вяра и я връщал в орбитата на Путин. Когато някой иска да свърши нещо, той търси начини как по-добре да го направи, а когато не иска – търси оправдания. Радев определено не е виновен, нито за хаоса с над 17-те процента сгрешени изборни протоколи,нито за 45 000-те невалидни бюлетини, за несъстоялото се на десетки места видеонаблюдение и несработилите 80 машини за гласуване. За припадналите при предаването на изборните протоколи представители на секционни комисии да не говорим. За преживения стрес те трябва да благодарят на партиите от „хартиената коалиция“, които не можаха да извлекат изгоди от очакваната от тях по-висока изборна активност. Народът отказа в голямата си част да си „купи котка в чувал“ и си остана в къщи. С което показа, че не машините, а политиците са го отблъснали от урните. Сега същите „излъжи-господ-и“ ще го уверяват, че много искат да направят правителство, ама нямат желание. Без да искат, те ни преразказват вица за Настрадин Ходжа, който след смъртта на баща си Абдуллах Ефенди, имамин на село Хорту, трябвало да изпълнява задълженията му до пристигането на новия имамин Молла Мехмет. Настрадин отдавна имал зъб на съселяните си, задето го оженили насила за първата му жена и решил да им го върне, като не си дава зор при изпълнението на задълженията на имамин. Отишъл в джамията за петъчната проповед и запитал от катедрата богомолците, дали знаят по кой въпрос ще им прочете проповед. Когато му отговорили, че не знаят, той казал: „Значи ще ми отнеме много време да ви го обяснявам“, слязъл от катедрата и си отишъл вкъщи. На следващия петък пак задал на вярващите същия въпрос и, когато те му отговорили, че знаят, заключил: „Значи няма нужда от проповед!“. И пак си тръгнал. Третия петък повторил питането си, но поучени от първите си два опита, мюсюлманите в джамията отговорили: „Някои знаем, някои не знаем“. „Нека тогава, казал Ходжата, тези, които знаят, да разкажат на онези, които не знаят“. И пак си тръгнал за дома. От този анекдот са вдъхновени изразите: „Нежелан брак, имамство насила“. Както и този призив към проклетата и грозна съпруга: „Не ми се мяркай, пък се показвай на когото щеш!“

Впрочем, някои анализатори сравниха евентуалната коалиция между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ с брак по принуда. Сиреч, под натиска на американския посланик. Оставаше да уточнят кой ще е младоженецът и кой булката. Борисов, ако и да настоява лично да оглави пазарлъците, не мяза нито на едното, нито на другото. А пък във втората политическа сила ПП-ДБ ще се избият кой да го играе булка. Може пък бракът да се сключи със съвсем други мераклии за власт, за ергенска и булчинска роля. Ще поживеем, ще видим. По-скоро войната в Украйна ще свърши, нежели нашите политикани да се споразумеят и да свършат нещо добро за народа си. Те могат да сключат временно примирие и дори да се коалират, само за да „дочупят“ държавата и да доизпразнят до дъно джобовете на гражданите. Всичко в името на обира! А уж народът е суверен. Народът, вълци го яли, щом „избира” такива да го управляват, би казал Хитър Петър, а Нострадин Ходжа с едното „евалла” би го напътил да разкаже на онези, които не се досещат докъде ще стигнем с такива избраници.

Или народът не е толкова мъдър, или отделни индивиди от него са много глупави, наивни и търпеливи.

 

 


Страница 434 от 617