Нова Зора

Непосредствено след политическата промяна в България през 1989 г., в медии, а и в академични среди, се появиха догадки за съществуването на таен проект за дестабилизиране на България, така че в следващите 15-20 години населението на страната да бъде сведено до 5 милиона, а етническият й състав да бъде променен. Някои дори отиваха по-далеч, като алармираха за намерения на определени сили на Запад да изпробват в България пилотен проект за ликвидиране на държава. Авторите на подобни публикации тогава бяха подложени на остра критика, бяха осмивани като фантазьори и разпространители на злонамерени конспиративни теории, целящи да отвърнат България от поетия демократичен път на развитие.

Съвсем скоро обаче се появиха първите свидетелства, че подобен сценарий действително може да е бил замислен. Ликвидационните комисии на правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.) разгромяват селското стопанство, считано за едно от най-продуктивните в Европа.¹ Обработваемата земя е разпарчетосана. Масивите от овошки и лозя – изсечени. Добитъкът – изклан. Машините и селскостопанската техника – превърнати в скрап. Правителството на Иван Костов (1997-2001 г.) продължава разгрома в индустрията, здравеопазването, системата за социална сигурност. Бързо и всеобхватно се ликвидират повече от 3000 предприятия и хиляди обекти в сферата на търговията и услугите.² Държавни активи на стойност 27 млрд. лв. се разпродават за около 1 милиард.³ Рязко скача безработицата: от 470 хиляди, според Световната банка, до 1 милион, според оценката на синдикални експерти. Драстично спадат доходите на 90% от населението. Появяват се и получават широко разпространение такива несъществуващи дотогава социални бедствия като наркоманията и проституцията. Престъпността се развихря. Българското образование, което през 1971 г. тогавашния британски министър на образованието Маргарет Тачър оцени като едно от най-добрите в света,⁴ потъва в упадък. В упадък са и националните ценности и културата. Населението е обхванато от икономическа и социална безперспективност. Хората в активна възраст масово емигрират!...

Отдавна ликвидирани болести се възраждат до степен на епидемии. Детската смъртност рязко нараства. Продължителността на живота спада. Скокообразен ръст бележат незаразните хронични заболявания (НХЗ) – ракови, исхемични болести на сърцето, на органите на кръвообръщението, диабет, хронични респираторни заболявания и др., които се отключват най-вече от рискови фактори, произтичащи от неблагоприятна социална среда, външни дразнители, нагнетяване на страх и пр. Впрочем, Световната здравна организация (СЗО) отдавна бие тревога за рязкото нарастване на умиранията в света, 59% от които са следствие от НХЗ; а в Еврорегиона те формират 77% от общото бреме на болестите (по индекса DALY).⁵

През 1995 г. акад. Георги Близнаков с тревога отбелязва: „Сега в България се извършват процеси на връщане към дивия капитализъм, към първоначално натрупване на капитала. Много хора, бедни и алчни, подтиквани от слепия нагон за трупане на богатства, слухтят и енергично действат, за да присвоят повече от натрупаното общонационално имущество. Това се стимулира от новото законодателство, от беззаконието и не на последно място от многобройните чуждестранни съветници със съмнителна компетентност и доброжелателност. Дали това е изпълнение на някакъв всеобхватен „заговор“, както вече някои твърдят, за разсипване на българската икономика и цялата държава, с повече или по-малко дългосрочни цели, или е плод на ограничеността на мисленето на хората, които не могат да си представят друг път за развитие, е трудно да се отсъди. Има основание да се мисли и едното, и другото – плюс развихрянето на първични егоистични страсти.“⁶

През 1999 г. медиите започват да огласяват разкрития, като тези на Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, потвърждаващи съществуването на план за дестабилизация. В поредица интервюта за британския в. “Обзървър” и програма “Нюзнайт” на телевизия “Би-Би-Си”, той осветли действителните и нерядко скрити замисли и действия на Световната банка (и свързаните с нея институции на Международния валутен фонд и Световната търговска организация). Оказва се, че за всяка по-малка държава (вкл. България) съществува програма, изработена в обстановка на пълна секретност на основата на “внимателно проучване нейната национална специфика”, която се връчва за “доброволно подписване” на туземната администрация. С подписването, швейцарските сметки на туземните министри набъбват чувствително. Навсякъде, където банката стъпва, резултатът е нарастване на корупцията, мизерията и... смъртността.⁷

Един от първите автори у нас, алармиращи за надвисналото бедствие, отново е акад. Георги Близнаков. Той разкрива планове на администрацията на САЩ отпреди десетилетия, според които към 2000-та година щяло да има от 2 до 4 милиарда „излишни хора”, затова „целият еднополюсен модел на света ще се пригажда към защита на господството на силните, на развитите икономики, което недвусмислено сочи, че е възможен бъдещ геноцид, какъвто историята на света не познава...”⁸

Впрочем, още през 1980 г. в щата Джорджия (САЩ) е издигнат гранитен монумент (подобен на мегалитния кромлех от късния неолит Стоунхендж в графство Уилтшайър, Англия), създателите на който, изразявайки загриженост и предупреждавайки света за предстояща социална, ядрена или икономическа катастрофа, съграждат паметника, за да служи като пътеводител на хората, които ще се появят след края на света. Каквито и да са били добрите намерения на инициаторите на този проект, още първия ред на посланието им е стряскащ: „Поддържайте ръста на населението под 500 милиона!“

Многобройни тревожни факти и аргументи за трагичната съдба на света в условията на еднополюсния неолиберален модел се съдържат в изследванията и на друг академичен автор – Васил Проданов. В повечето от тях имплицитно са изведени факторите и заплахите за (не)съществуването на България в обозримото бъдеще.⁹

Потвърждение за такъв деструктивен замисъл дойде и от Брюксел. През втората половина на април 2013 г. там е проведена конференция, на която кратък доклад изнася комисарят по регионалната политика Йоханес Хан, за който писа „Нова зора“. Заглавието на доклада е „България след българите”. Ирелевантно е дали се реализира план за дестабилизиране на България, разработен десетилетия преди това; или констатациите в доклада са изведени от разпадните процеси в страната ни в годините на „прехода“, следствие от които България ще престане да съществува в обозримото бъдеще. Но изнесеното от еврокомисаря само за себе си свидетелства за намеренията на нашите европартньори. В официалната сигнатура за изявите на г-н Хан и в деловодните дневници на ЕС фигурира заглавието на немски език „Probleme der Bevolkerungspolitik in der Europaischen Union – Bericht fon Johannes Hahn „Bulgarien nach dem Bulgaren“ april, 2013”. В превод – „Проблеми на демографската политика в Европейския съюз, доклад на Йоханес Хан „България след българите” април, 2013 г.” Докладът, публикуван изцяло или частично в някои български медии, вкл. в „Нова зора“, съдържа следните констатации:

„Ще ви го кажа директно – до 40 години България ще изчезне, българите ще изчезнат като народ, и този процес е необратим. Ние не можем да го спрем, но можем да се поучим от него.

Уникалното е, че изчезването на българите се дължи не на война, бедствия, епидемия или геноцид, а изцяло на икономически, политически и социални особености в тяхната народопсихология. Българите, по това, което наблюдаваме, се характеризират като изключителни егоисти и индивидуалисти, така да се каже самотни търсачи на лично щастие. Тeхните политици и бизнесмени са крайни демагози и популисти, целящи да се доберат до властта, за да могат да се отдадат на корупция и да разпродадат богатствата на държавата срещу някакъв процент. В стремежа към бързо забогатяване те многократно надвишиха позволената скорост, изстисквайки безмилостно силите, живота и здравето на своите съграждани. В резултат, получиха едно застаряващо, болно население, а младата част от българите преобладаващо свързва щастието си с възможността да емигрира и да се устрои в друга държава. В резултат на това, населението на България през последните 23 години е намаляло с 1 600 000 души и не се вижда начин този процес да бъде спрян...

България за последните години е загубила близо 260 000 жени в детеродна възраст. В страната живеят предимно пенсионери, които нямат нито силите, нито възможността да се противопоставят решително на пагубната политика на своите управници. Оказа се, че българите не могат да излъчат от средите си хора, които наистина да милеят за държавата и бъдещето на нейните граждани. Процесите в България не биха могли да бъдат обърнати дори и по насилствен, революционен път, просто защото липсва необходимото количество млади, мислещи хора. Те предпочитат емиграцията. Българите изчезват поради загубата на вяра в собствените си възможности и значимост, те губят желание за живот, не виждат смисъл, обзети са от стрес, страх и апатия. Но моята цел не е да ви разкривам причините, довели до това обезлюдяване, а да погледнем как този уникален случай оказва влияние върху ЕС.

И така, да повторя: в лицето на България ние имаме територия в рамките на Европейския съюз, която стремително се обезлюдява. Територия, която е стратегическа не само от геополитическа гледна точка, но и от климатична. Защото изследванията сочат, че въпреки глобалните промени на климата, които се очакват, територията на България ще представлява едно уютно място за живеене, слабо засегнато от промените, в сравнение с останалите части на съюза...

Ясно е, че на българите не може да разчитаме, те изчезват от игралната маса. Една част се разпиляват, други измират. Няма смисъл нито да ги подпомагаме, нито да им отпускаме пари от еврофондовете, тъй като те отиват в джобовете на управляващите и техните приближени, и ефектът върху цялостното състояние на държавата е дори отрицателен, защото обезверени от беззаконието и несправедливостта, все повече българи решават да емигрират.

Ако обаче българите не намират сили и воля да се борят за своята държава, ако са готови да я напуснат и да я изоставят без жал, без дори най-малък опит за съпротива, ние не бива да допускаме да изгубим територията й. Затова предлагам следното: да създадем програма за заселване на България с европейски граждани от останалата част на съюза. И сега имаме европейски граждани, които си купуват имоти в България, но се сблъскват с беззаконието, царящо в страната, и бързо-бързо се отказват от това свое начинание. Смятам, че ние трябва да подпомогнем европейските граждани в техните усилия и дори да популяризираме България като подходящо място за заселване и бягство от напрегнатия живот в Западна Европа, като субсидираме всеки, който реши да потърси там своя нов дом. Смятам, че на всяка държава може да бъде отпусната квота за брой лица, желаещи да се заселят в България, като тези хора бъдат подпомагани да се включат в местното управление, за да могат да променят ситуацията към по-добра за Евросъюза.

Територията на България има голям потенциал за развитие както в сферата на земеделието, така и в сферата на туризма, но за да се случи това, управлението на страната трябва да бъде отнето от ръцете на олигархичната българска върхушка, което няма да бъде трудно, ако успеем да заселим там десет милиона европейци, които да създадат своя партия, която чрез избори да поеме властта по един мирен и демократичен начин. Българите, които пожелаят, ще могат да се завърнат в територията си, те няма да ни пречат...“¹⁰

Има ли вече съмнения, че са налице фактори, които пряко или косвено следват чужди предписания за (не)съществуването на България в обозримото бъдеще?

Данните на НСИ показват, че при преброяването през 1985 г. страната ни има население от 8 948 649 души.¹¹ Към 1989 г. България вече наброява 9 милиона жители. С настъпването на „прехода” обаче населението започва да намалява с изключително високи темпове, за да достигне към м. юли 2017 г. 7 101 510 души по данни на The World Factbook – справочника на ЦРУ на САЩ.¹² В тези данни са включени и двата (или повече) милиона български граждани, временно или за постоянно емигрирали в страните на ЕС, в САЩ, Канада или другаде, доколкото имената на повечето от тях фигурират в ЕСГРАОН и в избирателните списъци. Което означава, че днес реалната оценка е за между 4,5 и 4,7 милиона постоянно пребиваващи български граждани на територията на Република България.

На базата на прогнозата на ООН за 2022 г. България е загубила близо 2 166 696 души, или сривът на населението ни е към 27%, съпоставен с данните от последното преброяване преди настъпването на „прехода“ (8 948 649 души през 1985 г.)!¹³ Иначе казано, само за три десетилетия 27% от българското население „се е изпарило”, пратено е в отвъдното! Такъв висок темп на физическо елиминиране историята не познава за страна, която не е преживяла катастрофални природни бедствия, епидемии или войни.

Може ли да твърдим следователно, че населението на страната е сведено под 5 милиона в изпълнението на план, който в дните след политическата промяна през 1989 г. някои осмиваха като злонамерена конспиративна теория? Прозрението на акад. Георги Близнаков от 2000 г. относно планове на американските неокони за ликвидиране няколко милиарда „излишни хора“ (които се осъществяват и в България), се оказва пророческо.