Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Как се погубва България?

Е-поща Печат PDF

Непосредствено след политическата промяна в България през 1989 г., в медии, а и в академични среди, се появиха догадки за съществуването на таен проект за дестабилизиране на България, така че в следващите 15-20 години населението на страната да бъде сведено до 5 милиона, а етническият й състав да бъде променен. Някои дори отиваха по-далеч, като алармираха за намерения на определени сили на Запад да изпробват в България пилотен проект за ликвидиране на държава. Авторите на подобни публикации тогава бяха подложени на остра критика, бяха осмивани като фантазьори и разпространители на злонамерени конспиративни теории, целящи да отвърнат България от поетия демократичен път на развитие.

Съвсем скоро обаче се появиха първите свидетелства, че подобен сценарий действително може да е бил замислен. Ликвидационните комисии на правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.) разгромяват селското стопанство, считано за едно от най-продуктивните в Европа.1 Обработваемата земя е разпарчетосана. Масивите от овошки и лозя – изсечени. Добитъкът – изклан. Машините и селскостопанската техника – превърнати в скрап. Правителството на Иван Костов (1997-2001 г.) продължава разгрома в индустрията, здравеопазването, системата за социална сигурност. Бързо и всеобхватно се ликвидират повече от 3000 предприятия и хиляди обекти в сферата на търговията и услугите.2 Държавни активи на стойност 27 млрд. лв. се разпродават за около 1 милиард.3 Рязко скача безработицата: от 470 хиляди, според Световната банка, до 1 милион, според оценката на синдикални експерти. Драстично спадат доходите на 90% от населението. Появяват се и получават широко разпространение такива несъществуващи дотогава социални бедствия като наркоманията и проституцията. Престъпността се развихря. Българското образование, което през 1971 г. тогавашния британски министър на образованието Маргарет Тачър оцени като едно от най-добрите в света,4 потъва в упадък. В упадък са и националните ценности и културата. Населението е обхванато от икономическа и социална безперспективност. Хората в активна възраст масово емигрират!...

Отдавна ликвидирани болести се възраждат до степен на епидемии. Детската смъртност рязко нараства. Продължителността на живота спада. Скокообразен ръст бележат незаразните хронични заболявания (НХЗ) – ракови, исхемични болести на сърцето, на органите на кръвообръщението, диабет, хронични респираторни заболявания и др., които се отключват най-вече от рискови фактори, произтичащи от неблагоприятна социална среда, външни дразнители, нагнетяване на страх и пр. Впрочем, Световната здравна организация (СЗО) отдавна бие тревога за рязкото нарастване на умиранията в света, 59% от които са следствие от НХЗ; а в Еврорегиона те формират 77% от общото бреме на болестите (по индекса DALY).5

През 1995 г. акад. Георги Близнаков с тревога отбелязва: „Сега в България се извършват процеси на връщане към дивия капитализъм, към първоначално натрупване на капитала. Много хора, бедни и алчни, подтиквани от слепия нагон за трупане на богатства, слухтят и енергично действат, за да присвоят повече от натрупаното общонационално имущество. Това се стимулира от новото законодателство, от беззаконието и не на последно място от многобройните чуждестранни съветници със съмнителна компетентност и доброжелателност. Дали това е изпълнение на някакъв всеобхватен „заговор“, както вече някои твърдят, за разсипване на българската икономика и цялата държава, с повече или по-малко дългосрочни цели, или е плод на ограничеността на мисленето на хората, които не могат да си представят друг път за развитие, е трудно да се отсъди. Има основание да се мисли и едното, и другото – плюс развихрянето на първични егоистични страсти.“6

През 1999 г. медиите започват да огласяват разкрития, като тези на Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, потвърждаващи съществуването на план за дестабилизация. В поредица интервюта за британския в. “Обзървър” и програма “Нюзнайт” на телевизия “Би-Би-Си”, той осветли действителните и нерядко скрити замисли и действия на Световната банка (и свързаните с нея институции на Международния валутен фонд и Световната търговска организация). Оказва се, че за всяка по-малка държава (вкл. България) съществува програма, изработена в обстановка на пълна секретност на основата на “внимателно проучване нейната национална специфика”, която се връчва за “доброволно подписване” на туземната администрация. С подписването, швейцарските сметки на туземните министри набъбват чувствително. Навсякъде, където банката стъпва, резултатът е нарастване на корупцията, мизерията и... смъртността.7

Един от първите автори у нас, алармиращи за надвисналото бедствие, отново е акад. Георги Близнаков. Той разкрива планове на администрацията на САЩ отпреди десетилетия, според които към 2000-та година щяло да има от 2 до 4 милиарда „излишни хора”, затова „целият еднополюсен модел на света ще се пригажда към защита на господството на силните, на развитите икономики, което недвусмислено сочи, че е възможен бъдещ геноцид, какъвто историята на света не познава...”8

Впрочем, още през 1980 г. в щата Джорджия (САЩ) е издигнат гранитен монумент (подобен на мегалитния кромлех от късния неолит Стоунхендж в графство Уилтшайър, Англия), създателите на който, изразявайки загриженост и предупреждавайки света за предстояща социална, ядрена или икономическа катастрофа, съграждат паметника, за да служи като пътеводител на хората, които ще се появят след края на света. Каквито и да са били добрите намерения на инициаторите на този проект, още първия ред на посланието им е стряскащ: „Поддържайте ръста на населението под 500 милиона!“

Многобройни тревожни факти и аргументи за трагичната съдба на света в условията на еднополюсния неолиберален модел се съдържат в изследванията и на друг академичен автор – Васил Проданов. В повечето от тях имплицитно са изведени факторите и заплахите за (не)съществуването на България в обозримото бъдеще.9

Потвърждение за такъв деструктивен замисъл дойде и от Брюксел. През втората половина на април 2013 г. там е проведена конференция, на която кратък доклад изнася комисарят по регионалната политика Йоханес Хан, за който писа „Нова зора“. Заглавието на доклада е „България след българите”. Ирелевантно е дали се реализира план за дестабилизиране на България, разработен десетилетия преди това; или констатациите в доклада са изведени от разпадните процеси в страната ни в годините на „прехода“, следствие от които България ще престане да съществува в обозримото бъдеще. Но изнесеното от еврокомисаря само за себе си свидетелства за намеренията на нашите европартньори. В официалната сигнатура за изявите на г-н Хан и в деловодните дневници на ЕС фигурира заглавието на немски език „Probleme der Bevolkerungspolitik in der Europaischen Union – Bericht fon Johannes Hahn „Bulgarien nach dem Bulgaren“ april, 2013”. В превод – „Проблеми на демографската политика в Европейския съюз, доклад на Йоханес Хан „България след българите” април, 2013 г.” Докладът, публикуван изцяло или частично в някои български медии, вкл. в „Нова зора“, съдържа следните констатации:

„Ще ви го кажа директно – до 40 години България ще изчезне, българите ще изчезнат като народ, и този процес е необратим. Ние не можем да го спрем, но можем да се поучим от него.

Уникалното е, че изчезването на българите се дължи не на война, бедствия, епидемия или геноцид, а изцяло на икономически, политически и социални особености в тяхната народопсихология. Българите, по това, което наблюдаваме, се характеризират като изключителни егоисти и индивидуалисти, така да се каже самотни търсачи на лично щастие. Тeхните политици и бизнесмени са крайни демагози и популисти, целящи да се доберат до властта, за да могат да се отдадат на корупция и да разпродадат богатствата на държавата срещу някакъв процент. В стремежа към бързо забогатяване те многократно надвишиха позволената скорост, изстисквайки безмилостно силите, живота и здравето на своите съграждани. В резултат, получиха едно застаряващо, болно население, а младата част от българите преобладаващо свързва щастието си с възможността да емигрира и да се устрои в друга държава. В резултат на това, населението на България през последните 23 години е намаляло с 1 600 000 души и не се вижда начин този процес да бъде спрян...

България за последните години е загубила близо 260 000 жени в детеродна възраст. В страната живеят предимно пенсионери, които нямат нито силите, нито възможността да се противопоставят решително на пагубната политика на своите управници. Оказа се, че българите не могат да излъчат от средите си хора, които наистина да милеят за държавата и бъдещето на нейните граждани. Процесите в България не биха могли да бъдат обърнати дори и по насилствен, революционен път, просто защото липсва необходимото количество млади, мислещи хора. Те предпочитат емиграцията. Българите изчезват поради загубата на вяра в собствените си възможности и значимост, те губят желание за живот, не виждат смисъл, обзети са от стрес, страх и апатия. Но моята цел не е да ви разкривам причините, довели до това обезлюдяване, а да погледнем как този уникален случай оказва влияние върху ЕС.

И така, да повторя: в лицето на България ние имаме територия в рамките на Европейския съюз, която стремително се обезлюдява. Територия, която е стратегическа не само от геополитическа гледна точка, но и от климатична. Защото изследванията сочат, че въпреки глобалните промени на климата, които се очакват, територията на България ще представлява едно уютно място за живеене, слабо засегнато от промените, в сравнение с останалите части на съюза...

Ясно е, че на българите не може да разчитаме, те изчезват от игралната маса. Една част се разпиляват, други измират. Няма смисъл нито да ги подпомагаме, нито да им отпускаме пари от еврофондовете, тъй като те отиват в джобовете на управляващите и техните приближени, и ефектът върху цялостното състояние на държавата е дори отрицателен, защото обезверени от беззаконието и несправедливостта, все повече българи решават да емигрират.

Ако обаче българите не намират сили и воля да се борят за своята държава, ако са готови да я напуснат и да я изоставят без жал, без дори най-малък опит за съпротива, ние не бива да допускаме да изгубим територията й. Затова предлагам следното: да създадем програма за заселване на България с европейски граждани от останалата част на съюза. И сега имаме европейски граждани, които си купуват имоти в България, но се сблъскват с беззаконието, царящо в страната, и бързо-бързо се отказват от това свое начинание. Смятам, че ние трябва да подпомогнем европейските граждани в техните усилия и дори да популяризираме България като подходящо място за заселване и бягство от напрегнатия живот в Западна Европа, като субсидираме всеки, който реши да потърси там своя нов дом. Смятам, че на всяка държава може да бъде отпусната квота за брой лица, желаещи да се заселят в България, като тези хора бъдат подпомагани да се включат в местното управление, за да могат да променят ситуацията към по-добра за Евросъюза.

Територията на България има голям потенциал за развитие както в сферата на земеделието, така и в сферата на туризма, но за да се случи това, управлението на страната трябва да бъде отнето от ръцете на олигархичната българска върхушка, което няма да бъде трудно, ако успеем да заселим там десет милиона европейци, които да създадат своя партия, която чрез избори да поеме властта по един мирен и демократичен начин. Българите, които пожелаят, ще могат да се завърнат в територията си, те няма да ни пречат...“10

Има ли вече съмнения, че са налице фактори, които пряко или косвено следват чужди предписания за (не)съществуването на България в обозримото бъдеще?

Данните на НСИ показват, че при преброяването през 1985 г. страната ни има население от 8 948 649 души.11 Към 1989 г. България вече наброява 9 милиона жители. С настъпването на „прехода” обаче населението започва да намалява с изключително високи темпове, за да достигне към м. юли 2017 г. 7 101 510 души по данни на The World Factbook – справочника на ЦРУ на САЩ.12 В тези данни са включени и двата (или повече) милиона български граждани, временно или за постоянно емигрирали в страните на ЕС, в САЩ, Канада или другаде, доколкото имената на повечето от тях фигурират в ЕСГРАОН и в избирателните списъци. Което означава, че днес реалната оценка е за между 4,5 и 4,7 милиона постоянно пребиваващи български граждани на територията на Република България.

На базата на прогнозата на ООН за 2022 г. България е загубила близо 2 166 696 души, или сривът на населението ни е към 27%, съпоставен с данните от последното преброяване преди настъпването на „прехода“ (8 948 649 души през 1985 г.)!13 Иначе казано, само за три десетилетия 27% от българското население „се е изпарило”, пратено е в отвъдното! Такъв висок темп на физическо елиминиране историята не познава за страна, която не е преживяла катастрофални природни бедствия, епидемии или войни.

Може ли да твърдим следователно, че населението на страната е сведено под 5 милиона в изпълнението на план, който в дните след политическата промяна през 1989 г. някои осмиваха като злонамерена конспиративна теория? Прозрението на акад. Георги Близнаков от 2000 г. относно планове на американските неокони за ликвидиране няколко милиарда „излишни хора“ (които се осъществяват и в България), се оказва пророческо.

1 Иван Станков (2021), История, политика и селско стопанство в България, изд. „Тракийски у-тет“, Ст. Загора;

2 Иван Пехливанов (2005), Свидетел на историята, С., изд. „ИФО Дизайн ООД“; също: (2007) Разправата с българския индустриален интелект, във: в. „Нова зора“, бр.13,14,15 и 17/2007; http://www.novazora.net/2007/issue13/story_02.html; http://www.novazora.net/2007/issue14/story_07.html; http://www.novazora.net/2007/issue15/story_06.html; http://www.novazora.net/2007/issue17/story_04.html

3 https://www.burgas-podlupa.com

4 https://www.mentrend.bg/Article/10238865

5 WHO (1998) Regional Office for Europe, ERC; The European Strategy for the Prevention and Control on Noncommunicable Deseases (2007) WHO, Regional Office for Europe, Copenhagen; Таня Мегова, Нина Михайлова, Любомира Стоянова и Ростислав Костов (2009) Рискови фактори, водещи до сърдечно-съдови заболявания; в: Научни трудове на Русенския университет, т.48, серия 8.1, с.73-77; ВОЗ. Център СМИ, Инф. бюлетин № 317/2011; № 355/2011; № 297/2012; Никола Василевски (2012) Профилактика на болестите с най-голямо болестно бреме – ХНЗ; в: Бяла книга за здравеопазването, основани на стойности, С., БАТМИ, с. 327-329.

6 Георги Близнаков (1995), Накъде, човече?, С., изд. „М.Дринов“, с. 53.

7 https://glasove.com/intervyuta/globalizatoryt-kojto-dojde-ot-studa

8 Георги Близнаков (2000), Размисли в навечерието на ХХI век, С., изд. „Фавин”, с.48.

9 Васил Проданов (1999), Глобалните проблеми и съдбата на България С., изд. „Хр. Ботев”; Гражданското общество и глобалният капитализъм (2003), С., изд. „Хр. Ботев”; Насилието в модерната епоха (2003), С., изд. „З.Стоянов”; сборникът Ще оцелее ли българският народ през ХХІ век, под редакцията на Васил Проданов (2006), С., изд.„З.Стоянов”; Теория на българския преход” (2012), С., изд. „З.Стоянов”.

10 България след българите (2013), в. Нова зора, бр.6/2017, http://www.zora-news.com/index.php?option=com_ content&view=article&id=6671:2017-08-17-17-03-46&catid=635:broi-06-2017; Орлин Загоров (2013), Здраво-мислието срещу оскверняването на автентичните европейски ценности, в.Нова зора, бр.6/2017, http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=6673:2017-08-17-17-07-47&catid= 635:broi-06-2017; https://sindbadsi.wordpress.com/2019/05/28/; ; http://www.budnaera.com/201701f/17010375.html;

https://pan.bg/view_article-49-372116-ZADYLZhITELNO-ChETENE-Johanes-Han--Shte-vi-go-kazha-direktno-do-chetiridese.html; https://pogled.info/svetoven/evropa/iohanes-han-balgarite-nyamat-nuzhda-ot-darzhava.110233

11 https://posolstvo.eu/blog/bulgarian-census-of-population-2021/

12 http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/1264-CRU:-Naselenieto-na-Balgariya-e-pod-7-mln.-dushi#sthash.fArcU4vj.dpuf

13 Eurostat: Bulgaria Set for Sharpest Population Decline in EU, 09.06.2021;

https://www.novinite.com/articles/129103/Eurostat%3A+Bulgaria+Set+for+Sharpest+Population+Decline+in+EU

 

 

РЕФОРМАТА „ЗАСПА”!

Е-поща Печат PDF

В една карикатура, публикувана във в. „Сега” преди седмица, Христо Комарницки представи главния прокурор Цацаров и българската Темида, излегнали се върху „Матрак Доклад”, образуван от поредицата писания на брюкселските бюрократи. В друга карикатура Комарницки осмя тревогите на Ангела Меркел и Жан-Клод Юнкер от възхода на гръцката „радикална и популистка” партия “Сириза” и германската антиислямистка формация ПЕГИДА, която разтърси целия континент. Председателят на ЕК Юнкер и канцлерът на Германия Меркел си представят двете „смутителки” като едно лице, заголило задник над знамето на ЕС...

Да видим обаче как карикатуристът ще представи нашите политици и магистрати след публикуването на въпросния евродоклад за напредъка. Защото един ден по-късно прокуратурата и СГС буквално си послужиха с доклада като с тоалетна хартия. Тоест, изтриха с него както собствените задници, така и дирника на подсъдимия за неупражнен контрол върху използването на СРС бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи (сега само член на парламентарната Комисия за контрол на СРС) Цветан Цветанов. Прокуратурата оттегли своите обвинения срещу Цв. Цв., а СГС, оглавяван от семейната приятелка на Цветанов, г-жа Янева, го обяви за невинен. И съдът, и държавният обвинител се позоваха на една промяна в НК, според която подобни закононарушения се наказват само ако са извършени във военно време.

 

“ЕВРОПА ТРЯБВА ДОБРЕ ДА СИ ПОМИСЛИ”

Е-поща Печат PDF

Бригаден генерал д-р Файхтингер виден европейски експерт по въпросите на отбраната и сигурността, директор е на IFK (Институт за изследване на мира и регулиране на конфликтите) към Военната академия на министерството на отбраната на Австрия,“Нова Зора“ в разговор с Бойчо Дамянов


Как ще се отрази според Вас едностранното излизане на САЩ от договора за ракетите със среден обсег (ДРСО) върху стратегическата стабилност в света?

Най-напред бих искал да спомена, че контролът на въоръженията отново се превръща в животрептяща тема на международните отношения. Ако САЩ се изтеглят от ДРСО, това ще предизвика загуба на един от съществуващите в момента важни инструменти за контрол на ядрените оръжия. Този договор бе подписан в епохата на студената война и неговото действие бе особено интензивно през деветдесетте години.

Ако днес бъде изтръгната тази котва, това ще предизвика сериозни усложнения за сигурността в света.

Считате, че въпросът не е само двустранен САЩ – Русия?

Освен на двустранна основа САЩ – Русия тази стъпка ще предизвика остра дискусия и в глобален мащаб, тъй като ДРСО е от предишен период, когато светът представляваше двуполюсна система, а днес вече е многополюсен.

Освен САЩ и Русия днес в лигата на големите световни ядрени играчи се включиха Китай, Индия и донякъде Европа.

Означава ли това, че можем да очакваме създаването на нов механизъм на контрол, в който да се включат и тези нови полюси, или нещата могат да излязат извън контрол?

Едва ли ще се стигне до подписването на нов договор в досегашния му вид, но с участието на изброените нови страни... Предполагам, че ще се търси решение, в което да бъдат включени и новите наскоро разработени ракетни системи на базата на качествено нови технологии.

Днес също така трябва да се занимаваме и с контрола на дронове, и с контрол по използването на изкуствен интелект във въоръженията и т.н. Според мен се намираме в началото на глобална дискусия за създаването на всеобхватна система на контрол на въоръженията.

Мислите ли, че това са мотивите на САЩ за излизане от ДРСО?

Едва ли, но това би могло да послужи като един вид катализатор за започване на сериозно обсъждане в международен мащаб на тази тема. И днес на равнище ООН в Женева се водят разговори за контрол на новите оръжейни системи, но нещата стават сериозни тогава, когато настъпи такъв неприятен момент. Тогава става ясно колко непредсказуеми биха били последиците от дестабилизиране на стратегическото равновесие в света, от появата на нов кръг в надпреварата във въоръжаването.

Какви биха били последиците за сигурността в Европа?

Прекратяването на ДРСО със сигурност ще предизвика бурна дискусия в Европа, най-вече в рамките на НАТО. В момента така или иначе се обсъжда темата за увеличаване на въоръженията в отделните страни – членки на НАТО, като за тази цел военните разходи трябва да бъдат увеличени и да станат не по-малко от 2% от националния бюджет на всяка отделна страна.

Подобна ситуация имаше по време на студената война през 80-те години, когато се стигна до “двойното решение на НАТО” и разполагането на американските ядрени ракети “Пършинг” в Европа.

Както тогава, така и днес европейските страни не притежават такива ракетни системи?

Така е, те не притежават ракети със среден обсег и ако се стигне до разполагане на американски ракети със среден обсег в Европа, то би трябвало европейските страни да дадат или да не дадат своето съгласие за тяхното разполагане и европейското мнение трябва да бъде меродавно. Все пак това е наша земя и Европа трябва да каже ясно и категорично своето виждане по въпроса.

Как би се отразила тази нова ситуация на страните от Източна Европа, които са непосредствено на разделителната линия?

В случая разстоянието дори не е най-важният критерий. Ракетите със среден обсег, които са предмет на ДРСО, са с радиус на поражение от 500 до 5500 километра. По-важни са местата, където биха били разположени тези ракети, тъй като те автоматично стават първостепенни цели за нанасяне на ядрени удари от страна на противника.

При тази ситуация коя европейска страна би се съгласила безропотно да предостави своята земя за разполагане на американски ядрени ракети?

Считате, че Европа няма току тъй да се съгласи под натиска на САЩ?

Разбира се! За това няма никакво основание. Днес е налице ситуация, в която Европа трябва много сериозно да обмисли и обсъди нещата.

Според мен днешното изостряне на отношенията между НАТО и Русия е една голяма грешка. Би трябвало в 21-ви век да сме малко по-напред в стратегическото мислене, отколкото преди 50 години и да не се връщаме назад във времето отпреди договора за ракетите със среден обсег.

Вярвате ли, че Европа ще намери сили да се противопостави?

Да, мисля, че САЩ ще предизвикат с тази своя стъпка сериозна дискусия и се надявам Европа да дефинира своя собствена позиция, така че да може да влезе в самостоятелен диалог с Русия. Не може позицията на Запада винаги и при всички обстоятелства да е позицията на САЩ. Европа най-сетне трябва да има своя собствена позиция. Нека преди това да е обсъдена със САЩ, но да е собствена европейска позиция, която да изразява нашите собствени европейски интереси.

Русия, а не САЩ е наш съсед и ние трябва да се разбираме с този съсед.

Всъщност територията на САЩ не попада в обсега на ракетите със среден обсег?

Точно така, дори само поради тази причина Европа трябва добре да си помисли, тъй като прекратяването на ДРСО тутакси се превръща в изключително европейски проблем и в предизвикателство за европейската територия,а не за територията на САЩ.


 

ПОРОЧНИЯТ КРЪГ

Е-поща Печат PDF

• Лъжата може да се погрижи за настоящето, но няма бъдеще

• “И все пак тя  се върти...” (Галилео Галилей след съда на средновековната Инквизиция)

На 23 януари т. г. Общобългарска фондация и център за изследвания на българите “Тангра ТанНакРа” изпрати Открито писмо до ръководителите на няколко български институции и организации. Това са Камен Балкански, изпълнителен директор на Националния филмов център към Министерството на културата, до Вяра Анкова, директор на БНТ, до създателите на филма “Народен дом на терора”, до президента на Р България Румен Радев, до вицепрезидента Илияна Йотова, до Бойко Борисов, председател на партия ГЕРБ, до Корнелия Нинова, председател на БСП, до евродепутатите на ГЕРБ Владимир Уручев,, Мария Габриел, д-р Андрей Ковачев, Ева Паунова, Емил Радев, Андрей Новаков, както и до евродепутатите на БСП Сергей Станишев, Момчил Неков, Георги Пирински.

Писмото е изпратено и на доц. Драго Михалев, председател на Съюза на репресираните от комунистическия терор в България, до Тодор Атанасов, председател на Съюза на репресираните, до Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните “Памет”, до Симеон Игнатов, председател на Българския антифашистки съюз.

 

Няма ли психиатър за Слатински?

Е-поща Печат PDF

Хора, помогнете! Психодиспансерите не си вършат работата и в сайтовете продължава да броди един болен човечец с мания за величие и изгарящи спомени за славната епоха, в която беше съветник по националната сигурност на президента. Как от мижаво инженерче в Радомирския завод се е получил експерт по национална сигурност и евроатлантически професор - това само агентът Гоце и Майната му на Православието си знаят. Но откакто го изхвърлиха от всички орбити и го превърнаха в евроатлантик на свободна практика, горкият Слатински съвсем превъртя. Челякът търси внимание на всяка цена! И за да го завоюва, неспирно бълва - не жаби и гущери - а цели динозаври срещу Русия. Чул е максимата, че колкото по-голямо е това, срещу което плюеш, толкова по-голям ще пораснеш и ти! Иска му се да порасне поне до размерите на Украйна!

Но маниакалността, болезнената природа на това поведение, отдавна привлече вниманието на специалистите. В „писанията“ на Николайчо, адаш на последния руски император и кадър на Харковския институт - съветски възпитаник, каквито са всички днешни тъмносини психо-атлантици - се забелязват характерните черти на слога и обратите в мисълта на шизофрениците: натрупване на три и повече зловещи епитети, изстъпленост и най-вече - объркване на причините със следствието, еднаквост на увода и заключението, въртене в порочен кръг. Липса на изложение между увода и заключението – т.е. липса на основната доказателствена част.

Дори и като пасквил, такова съчинение има стойността само на диагноза за автора си. Още повече, че писачът има явни претенции на пророк и ясновидец. Уверете се сами, като прочетете най-новия „коментар“ на Слатински в личния му сайт, който е препубликуван „още горещ“ от факти.бг. Предлагам го в пълен размер на читателите на „Нова Зора“. Извинявам се за дългия цитат, но насладата от четивото си струва изгубеното време. Самото заглавие „Русия започна да полудява“ на слатинския текст, е свидетелство за характерното „прехвърляне“ на вътрешното състояние на психично болния върху „външен обект“. С тази разлика, че Слатински „не започва да полудява“, а отдавна си е луд за връзване.

И така - на вашето внимание:

„Русия започва да полудява (от Н. Слатински )

Независимо как работят другите системи и органи на един човек, ако главата му не е в ред и това се отразява зримо и все повече на неговото поведение; ако той поради тази причина има тежки психически отклонения (девиации), то за този човек казват, че той започва да полудява. А при по-напреднала, ставаща необратима фаза на психическите му отклонения, за него казват, че е полудял окончателно.

Пред очите ни се случва нещо твърде опасно – Русия започва да полудява! Поведението й като държава и общество е все повече със зачестяващи симптоми на налудности и със застрашителни прояви на лудост.

Това не означава, че всички хора в Русия са луди – не, в никакъв случай! Опазил ме Бог от такива твърдения.

Това означава, че на Русия главата й не е в ред и това се отразява зримо на нейното поведение, а поради тази причина Русия има тежки психически отклонения (девиации) и именно затова тя започва да полудява. А ако се стигне до по-напреднала, ставаща необратима фаза на тези й психически отклонения, ще се окаже, че Русия е полудяла окончателно.“ (край на цитата).

Ммм, уверихте ли се в тежкия психически недъг, който нашият безценен евроатлантик влачи от дълги години, без да му бъде признат ТЕЛК? Ако съдим по снимката му, по която също могат да се поставят медицински диагнози, този недъг му е вроден. Ето защо се обръщам към всички отговорни фактори на медицината у нас! Изпратете спешен екип в дома на пенсионирания съветник по национална сигурност! Не губете и секунда ценно време, нещата не търпят отлагане! С военния самолет Спартан или пеша - ваш дълг е да помогнете на болния Слатински!

Иначе всички евроатлантици, които прочетат писанието му, незабавно ще се обърнат в русофили и путинисти!

Впрочем досега така и не разбрах какви са националните интереси на България в района на Атлантика.

 

 


Страница 433 от 471