От 11 до 18 април 2016 г. комплекс „Камчия“ за пореден път бе любезен домакин на творческа среща между български и руски творци. Форумът бе под наслов „Писателите на Русия и България – идеи и предизвикателства на 21 век“ и бе организиран от фондация „Устойчиво развитие за България“, Съюза на българските писатели и Съюза на писателите на Руската федерация, под почетния патронаж на Извънредния и пълномощен посланик на България в Русия Бойко Коцев. Участници в срещата бяха авторитетни имена от двете славянски страни. От Русия - Владимир Бояринов, председател на Московската градска организация към Съюза на писателите на Русия и съпредседател на Международното общество на писателските съюзи, проф. Пьотр Калитин, философ, литературен критик, поетите Олга Дякова, Елена Есина, Олга Шевчук, Марина Скрябина, Александър Потапов, Олга Бояринова.
От българска страна – Анжел Вагенщайн, Лъчезар Еленков, Атанас Звездинов, Петър Андасаров, Матей Шопкин, Панчо Панчев–Дядо Пънч, Надя Попова, Тодор Биков, Елка Няголова, Христо Георгиев, Владимир Стоянов и др.
В спокойна и дружеска обстановка те обсъдиха творчески, художествени, преводачески и издателски въпроси, а също и възможностите и насоките на сътрудничество, партньорство и взаимодействие, идеите и предизвикателствата на 21 век.
„След едно изгубено сражение няма нищо по-тъжно от едно спечелено сражение.“
(Херцог Уелингтън след разгрома на Наполеон във Ватерлоо)
Знаменитата реплика на британския главнокомандващ, породена от тъжната картина в собствения лагер след историческата победа над френския император Наполеон Бонапарт, отговаряше чудесно на тъжната изповед на Бойко Борисов в Банкя вечерта след края на изборите за 45-то Народно събрание.
Застанал под дъжда, на фона на някакъв дувар в Банкя, „организаторът и вдъхновителят на всички наши успехи и победи“ редеше миролюбиви думи за помирение, единение и експертно управление поне до декември 2021 г. Т.е., до момента, в който очаква да се обяви за победител на президентските избори срещу омразния му опонент Румен Радев. Така ще направи „голям шлем“: от главен секретар на МВР, през кмет на София, партиен строител и премиер три мандата, до президент на Република България. И каква експертиза ще предложи той на политическия пазар? Той самият – по разгъване на маркуч в пресечена местност „доктор на науките“; счетоводителката Теменужка Петкова за министър на енергетиката; ПКП Цвета Караянчева за председател на НС; бившият водещ на радиоточката в Габрово Томислав Дончев за вицепремиер; патриотичната „калинка“ Мариана Николова за вицепремиер и министър на туризма, или другата „калинка“ Екатерина Захариева, за вицепремиер и министър на външните работи, а Георг Георгиев за неин пръв заместник? За злополучните кадрови рокади в сферата на здравеопазването да не говорим? „Мои сини опоненти!“ - така се обърна Борисов към бившите си „съдружници в престъплението“ от Реформаторския блок, сега Демократична България. И започна да ги кандърдисва за общи усилия за изваждане на България от икономическата криза и тази с коронавируса. Защото с бруталното си отношение към парламента и извънпарламентарната опозиция направи така, че ГЕРБ да остане със 75 депутати и без никакви съюзници, с които да състави правителство.
По отношение на кого ГЕРБ е победител на тези избори? На БСП, която се класира едва трета? Или на ДПС, които загубиха възможността да бъдат балансьор в 45-то НС, нареждайки се на четвърто или пето място, въпреки очакваните гласове от Турция? При толкова „червени линии“, самотата на „победителите“ е по-тъжна и от едно изгубено сражение! Ако останалите участници в новоизбрания парламент откажат да подкрепят кабинет на малцинството на ГЕРБ, но не успеят, или не пожелаят да съставят такъв с цената на неприемливи за техните избиратели компромиси, следва президентът Радев да назначи служебно правителство. Което не само да подготви и проведе новите парламентарни избори, но и да прегледа и ревизира делата Бойкови през трите му мандата. Понеже ръководената от Гешев прокуратура не пожела да направи това и непотребна стана, ще го направят служебният кабинет на Радев, МВР, Министерството на правосъдието, Сметната палата и НАП, ръководени от други началници. Достатъчно е на обществото да се разкрие истината за „най-успешното“ управление, за да запрати избирателят ГЕРБ и Борисов там, където им е истинското място: на политическото бунище. Надяваме се само Слави Трифонов с неговата партия „Има такъв народ“ (ИТН) да не се главозамае и да тръгне да управлява България като квартална кръчма. Сиреч, вместо хляб, да й предложи зрелища с концерти в празни стадиони и спортни зали. Тогава ще се окаже вярна констатацията-анекдот на руския вестник „Московский комсомолец“: „Не бива да се разчита прекалено на народната мъдрост, защото народът не винаги е трезвен“. Ако е въпрос да сменим „калинките“ с „балеринки“, по-добре направо да потегляме към нови парламентарни избори. Така или иначе милионите за поредния непредвиден вот, които оплаква Борисов, няма да отидат у гладните, безработните, болните и пенсионерите. Не и докато той ги хвърля директно през прозореца на МС или джипа на обръчи от приятелски фирми. Или го прави опосредствано чрез нагласените обществени поръчки, спечелвани редовно от приближени на властта олигарси и общинари от ГЕРБ.
Най-хубавото на тези избори е, че в НС няма да ги има фалшивите „обединени“ патриоти и „родолюбци“, като Валери Симеонов и Веселин Марешки. Впрочем, горивно-аптекарският бос пак е на кяр – няма да му се наложи да връща по 5000 лв. за неизпълнено предизборно обещание на 200-те хиляди, с които е подписал едностранно задължаващ договор. Нито да строи бензиностанции по тяхно желание. Обаче, нито той, нито Борисов, ще разпределят и „усвояват“ европейски средства от Фонда за възстановяване. За тях няма по-голямо наказание от това да гледат как други разпределят милиарди евро, вместо да пълнят чекмеджета на нощни шкафчета. И ГЕРБ, и ПП „Воля“ са тоталитарни партии-фирми, които изчезват, щом бъдат избутани от държавната копаня. Без власт и келепир съществуването им става безпредметно. Не ние, а бившият депутат от ПГ на ГЕРБ Методи Андреев разчете абревиатурата й като „Грабителска Еднолична Разбойническа Банда“. Към това ние няма какво да добавим.
Всяка криза, както и всяка загуба, е една възможност. Това се отнася и за БСП, която след натирването на Георги Гергов трябва да повтори упражнението и с всички онези, които не спряха да сноват из телевизионните студия, за да се жалват от авторитарните методи на Корнелия Нинова. Сега, след като допринесоха с всички сили за загубата на избиратели, те стоварват и собствените си грехове на сегашното партийно ръководство. Но защо същите „авторитарни“ методи не попречиха на БСП да се представи успешно в Ямбол, а я препънаха във Видин, откъдето е бившият председател Михаил Миков? Ако има грешка в провеждането на предизборната кампания на социалистите, тя е, че се опитваха да убеждават с програма хора, които не четат, сякаш са завършили училище онлайн, както днешните учащи се. Никоя партия не успя да увеличи електората си с програмни аргументи, поради което чалгата на Слави го изстреля на върха. ИТН спечели и вота в чужбина с почти двойна преднина пред другите конкуренти. Затова опростачване на нацията голям принос има 11-годишното управление на Борисов. Не каза ли той „Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме“? Оказа се прав, само не предвиди, че Слави Трифонов ще използва собствената му рожба, простотията. И без да води никаква кампания, ще му минира пътя към властта. Дано само всичко не се окаже един пошъл театър и ИТН да не се полакоми за кокала, който ще й предложи Бойко Борисов. Няма невъзможни, а само неосъществени коалиции. Специално у нас и най-неморалните (от гледна точка на избирателите, б.а.) коалиции обикновено се оправдават с извънредни обстоятелства, в които трябва да се спасяват Отечеството и народът. Като корона пандемията, например. Показателен за „успешното управление“ на Борисов е фактът, че на втория ден след изборите (6-ти април), броят на новопотвърдените носители на COVID-19 беше 3860 при направени 19 210 теста. Броят на хоспитализираните достигна 10 402, на настанените в интензивните отделения на болниците - 734, а този на починалите от коронавируса стана 197 души. Какво плато, когато изкачването по черната скала изобщо не е завършило? Това е наследството, което Борисов ще остави на следващия кабинет, но най-нагло ще го обвинява за собствените си провали. Както прави с правителството на Пламен Орешарски или с това на Тройната коалиция. Всички са грешни, само той е целият в бяло!
В условията на една опоскана от герберските скакалци земя, са възможни всякакви следизборни комбинации, щом има общи интереси на политическите субекти, които често не съвпадат с очакванията на гражданите. Както гласи една мъдра сентенция: „Съюзът на кучето и котката е заговор срещу готвача“. Все пак отстраняването на Борисов завинаги от властта си струва компромисите, при които леви да подкрепят десни и обратно.
Що се отнася до БСП, която за първи път от началото на прехода слезе на трето място, изпреварена от шоуформацията на Слави Трифонов - ИТН, времето за подмладяването й е дошло и надскочило. Изгубено е само едно сражение, но колелото на историята продължава да се върти. Моделът Борисов си отива бавно, но безвъзвратно. Дано само не бъде заменен от още по-лош, по-лъжлив, по-корупционен и по-грабежоспособен.
Не е страшно, че през това лято, или наесен може пак да се редим пред урните. Страшно е, когато народът не вижда надежда, обзема го безразличие и се отдава на порока, чакайки Спасител отвън. Дали, вместо „Съединението прави силата“, пред входа на НС не трябва да се постави дълбокото философско прозрение на Апостола: „Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме!“?
|
 „Принудено и непринудено“ е новата книга на българският писател Александър Гочев, живеещ в САЩ. Тя беше представена в присъствието на автора на 17 април (сряда) в 18 часа, в ресторант „Астор - Магически театър“ (бул. Черни връх 29). В тази „омагьосана“ територия, на чаша вино и топли думи, Астор и Сашо бяха събрали множество свои приятели. Съученици, от Първа шуменска гимназия - „Ненчо Попович“, съкварталци от прочутата Еврейска махала в града, те бяха щастливи да видят в едно с изтъкнати учени и писатели и своите първи учители по физика и химия – Мария Кюлджиева и Хачадур Чулджиян.
Александър Гочев е познат на писателската и театралната общност с драматургичните си произведения – през миналата година излезе сборникът с неговите пиеси „Далечни светлини“. Новата му книга е събрала политически очерци, публицистични статии и памфлети за днешния ден на света, за Pax Americana, за последиците от глобализацията, неолиберализма и постмодернизма, за „демокрацията с човешко лице“, за лъжите и фалшификациите в историографията, за хибридната война и ситуирането на България, като „фронтова държава“.
Чест гост е на страниците на „Нова Зора“. Неговите запомнящи се статии по важните проблеми на българския ден, в областта на образованието, културата, народопсихологията и пр., въздействат с широката си разностранна информационност, откритост, яснота и богатата ерудиция на автора. „За културата – няма граници - без корени, няма култура – без култура няма нация“ - гласи интелектуалната формула, изведена от „Закона на Гочев“ и тя дава най-точния отговор на Хамлетовия въпрос на България и на всеки един от нас – да бъдем или да не бъдем?!
Авторът на „Принудено и непринудено“ живее и работи в САЩ от 1985 г. Като експерт по теоретична химия и физика, в най-голямата в света Агенция за научна информация Chemical Abstract Service – Columbus, Ohio, той сигурно имаше какво да разкаже на своите колеги физици и химици от БАН. На срещата присъстваха чл.кор Димчо Касчиев, проф. Петко Иванов, доскорошен директор на Института по органична химия, д-р Антон Антонов, от Института по ядрена физика, Соня Касчиева, на д-р Ст. Йорданов. Те бяха дошли да почетат с присъствието си културното събитие, организирано от Издателство „Захарий Стоянов“ по случай излизането от печат на новата книга на своя колега и приятел.
Обстановката бе такава, че току виж Астор със своите магически изпълнения би възкресил и магнетичния на времето спор между „физици“ и „лирици“. Той имаше под ръка му бяха поетите Никола Инджов, Георги Константинов, Андрей Андреев, Петър Анасаров и дори пишещия тези редове. Но точно това съумя да не му позволи водещият Тодор Коруев. Той зададе курс в провереното направление на традицията, където магиите не хващат и пръв по право и по талант получи думата поетът Никола Инджов. Авторът Александър Гочев раздаде на всеки от присъстващите по екземпляр от новата си книга, надписа дарствени слова, а между временно „принудено и непринудено“ думата получиха Георги Константинов и Минчо Минчев, съответно като главни редактори на сп. „Пламък“ и на в. „Нова Зора“. Не останаха мълчаливи и всички, които съгряти от чашата искрящо „Мерло“ и с отношение към публицистичните прозрения на този завършен и мъдър български патриот, поискаха да добавят слова за кураж и благодарност към автора.
Някога поетът Михаил Берберов, бе написал сякаш за Александър Гочев стихът – прозрение: „Отдалечен, ще бъдеш близо!“. Вече 35 години един океан и хиляди километри разделят Александър Гочев от изпълнените с надежди и покруса дни на България. Разделят го от родния Шумен, от колегите физици и химици от БАН, от приятелите в Съюза на българските писатели и българският ПЕН клуб. Сигурно най-лесно би било да го попитаме как тъй съумява да съчетае болката от разстоянията и тревогата за бъдещето на любимото Отечество. Но този въпрос би бил излишен и нетактичен, особено когато в ръцете ни е новата книга на Александър Гочев. Достатъчно е човек да я разтвори, за да осмисли неговото верую, скрито в магическата дума „Абракадабра“, която и Астор често повтаря. Тази магическа дума в превод от староеврейски означава: „Продължавай да разнасяш своя огън до самия край!“.
Това е и пожеланието на „Нова Зора“ към Александър Гочев: Абракадабра, приятелю!
Актуализиран откъс от доклад, изнесен на 23.10.2021 г. на академична конференция на тема „Демографският срив на България: Възможни решения и практически стъпки за изход“, изд. „Мултипринт“, С., 2022 г.
Физическото елиминиране на „неудобни“ маси от човешки същества не е патент на нацизма. В продължение на столетия това е политика на колонизаторите – англосаксонски, холандски, френски, белгийски и други, които чрез болести, насилия и глад „редуцират“ стотици милиони коренно население на Америка, Азия, Африка, Австралия. Така че нацизмът следва утвърдени практики на своите духовни предшественици. Газовите камери са само част от инструментариума. Много повече милиони са „редуцирани“ чрез изкуствено създавани и насилствено налагани условия на живот, които да водят до физическото им унищожение.
На Нюрнбергския процес индустриалният магнат Алфред Круп е осъден на 5 години затвор и конфискация на имуществото му, защото през Втората световна война ползвал труда на концлагеристи срещу възнаграждение, което не им осигурявало възстановяване на изразходваните жизнени сили по време на работата, следствие на което те умират от изтощение. Възражението на Круп, че ползвал това, което му предоставяло германското правителство, а именно – най-евтината работна ръка, не е прието от съда, защото има морални принципи.
В наши дни духовните наследници на нацизма отдавна са потъпкали всякакви морални принципи и норми. Убиват не с газови камери, а „демократично“, с „ценности“, „добри европейски практики“, с бавното, но системно налагане на заплахи и насилие, а през последните години – и с бустерни „ваксини“. Схемата е известна: насилствено налаганите против волята на хората условия от неблагоприятно социално-икономическо, административно или друго естество пораждат стресогенни фактори, които са в корелация с отключването на определени заболявания и могат да доведат до преждевременна смърт. Тази схема се прилага не само България, а и в почти всички страни на Евросъюза и по света. Световната здравна организация (СЗО) отдавна бие тревога за рязкото нарастване на умиранията в света, 59% от които са следствие от незаразните хронични заболявания (НХЗ) – ракови, диабет, исхемични болести на сърцето, на органите на кръвообръщението, хронични респираторни заболявания и др., които се отключват най-вече от рискови фактори, налагани от неблагоприятната социална среда, външни дразнители, нагнетяване на страх и пр. В Еврорегиона те формират 77% от общото бреме на болестите (по индекса DALY).1
Специално в България, изкуствено създаваните и насилствено налагани рискови и стресогенни фактори водят до скокообразен ръст на НХЗ и атакуват най-вече възрастните и хората с увреждания. А те са над два милиона или една трета от населението на страната. Оттук и изключително високата смъртност, която поставя България сред държавите с най-мащабно лишаване от правото на живот на собственото си население. Несъмнен е изводът, че наложеният на страната ни модел в най-висока степен, убива хора.2 Как се осъществява този модел?
„Редуцирайте пенсионерите си!“
Такъв съвет дава през 1998 г. г-жа Ан Макгърк – шеф на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) за България. Според преценките на фонда, през следващите три десетилетия хората в трудоспособна възраст ще намалеят с една четвърт; ergo, ще се увеличи броят на пенсионерите и оттам – социалните разходи на държавата. За да се съкратят пенсионните разходи, „неудобнитe“ пенсионери трябвало да бъдат „редуцирани“, сиреч – физически елиминирани. Това на прав текст е смисълът на казаното от г-жа Макгърк на премиера Иван Костов. Казва му го императивно, на четири очи. Запис няма. Има резултати.
Режимът на премиера Костов чинно започва да изпълнява „съветите“ на г-жа Макгърк за „редуциране“ на пенсионерите: вдигат се таксите за ток; увеличава се пенсионната възраст; „реформира“ се пенсионното осигуряване така, че размерът на пенсиите на стотици хиляди български граждани рязко пада. Трикът е с ратифицирането на Eвропейската Социална Харта (ЕСХ).3 Някой би възразил: какво лошо има в това? Лошото е, че законът за ратифицирането е приет с такива мащабни резерви, та възрастните и инвалидите да бъдат лишени от социална закрила, достъпна медицинска помощ, безплатно медицинско обслужване – права, които са неотменими и, които конституционно са им гарантирани с чл. 51 и 52 на КРБ.
Нещо повече, властниците от СДС приемат ЕСХ само като „декларация на целите“ и въобще не считат, че възрастните имат право на достатъчно средства, за да водят прилично съществуване и да играят активна роля в обществения, социалния и културния живот;4 че инвалидите имат право на независимост, социално интегриране и участие в живота на обществото,5 както е разписано в ЕСХ. В ход е пусната
Лъжата за т.нар. швейцарско правило
Основни принципи на пенсионното осигуряване в Швейцария нямат нищо общо с българските ментé-правила. Размерът на швейцарската пенсия покрива основните нужди на лицето така, че да запази жизнения му стандарт отпреди пенсионирането! А „златното швейцарско правило“ предвижда всяка година пенсиите да се увеличат с 50% от инфлацията и 50% от нарастването на осигурителния доход. Всеки грамотен човек може да се запознае със швейцарската система. Пълният й текст на френски е в https://www.fedlex.admin.ch/eli/cc/63/837_843_843/fr, а на немски – в http://www.admin.ch/ch/d/sr/831_10/a33ter.html.
Първата стъпка за „редуциране“ на пенсионерите и инвалидите следователно е направена от режима на Иван Костов. Но изглежда не е била достатъчна за новите ни „партньори“, защото изискванията към следващият режим – този на Сакскобургготски, са да хариже на чужденци доставките на електроенергия и телекомуникациите, та „редуцирането“ да обхване всички български граждани. Стъпили веднъж в страната, енергийните башибозуци безнаказано, без наше знание и съгласие, вдигат „цените“ чрез държавните инструменти на мафията – ДКЕВР/КЕВР и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) с мълчаливото съучастие на съдебната власт, а чрез частните съдебни изпълнители режат от пенсиите и помощите за пенсионери и инвалиди, секвестират дори имотите им. Иначе казано, ботушът на мафията безнаказано вилнее по цялата страна, сее смърт и мизерия. Задачата спусната от Ан Макгърк за „редуциране“ вече обхваща цялото население и продължава чинно да се изпълнява до днес.
„Редуцирането“ продължава
Особено зловредни за гражданите и обществото са налаганите от изпълнителната власт подзаконови актове. Разбира се, в правомощията на Министерския съвет и министрите е да приемат постановления, разпореждания и решения, да издават правилници, наредби, инструкции и заповеди, но само въз основа и в изпълнение на законите (чл.чл. 114, 115 на КРБ). Такива актове не могат пряко да пораждат правно действие, защото единствено „Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите“ (чл.86, ал.2 на КРБ) и защото разпоредбите на Конституцията са заповедни и имат непосредствено действие!
Иначе казано, актовете на изпълнителната власт (вкл. на общинските администрации), не могат пряко да задължават гражданите и обществото. Предназначението им е да подпомагат и улесняват държавните и общинските служители в действията им по прилагане на законите. Не би могло и да бъде другояче. Изпълнителната власт затова се нарича изпълнителна, за да изпълнява волята на народа така, както е заповядано в Конституцията.
Но реално, администрацията и съдопроизводството се позовават и приемат решенията си най-често не на основание законите, а на подзаконови актове. Като например Правилникът за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), приет с ПМС №343/2004 г. Чл. 14, ал.3 на този „правилник“ принуждава лица с ампутиран крак или ръка и с пожизнено издадени от ТЕЛК Експертни решения, да се явяват на всеки 5 години пред чиновниците на регионалните дирекции „Социално подпомагане”, за да „доказват”, че не им е пораснал крак или ръка! Това не само е гавра с човешкото достойнство; поставяйки инвалидите в по-неблагоприятно третиране (дискриминация) по смисъла на чл.4 от ЗЗД иск (ДВ, бр. 68/2006), овластеният чиновник престъпва и върховенството на закона. Несъмнено, и този узаконен произвол води до „редуциране“ на най-уязвимите групи – пенсионери и социално слаби.
Или, противоправните действия на длъжностни лица на НОИ, когато изнудват кандидат-пенсионери да представят Осигурителна книжка за периоди на трудово правоотношение преди 31.12.1999 г. Знайно е, че преди приемането на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ, бр. 110/1999 г.), осигуряването на работещите бе задължение на работодателя. Знайно е също, че в десетилетието след политическата промяна от 1989 г. хиляди стопански субекти бяха ликвидирани. Книжките им бяха или унищожени, или архивирани в сгради на различни места в страната (едно от които е някакво кюстендилско село). За кандидат-пенсионерите практически е невъзможно да издирват доказателства за осигуряването им преди 31.12.1999 г. Затова в § 9, ал.1 от ПЗР на КСО законодателят разумно приема: „Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.“ Смисълът на тази разпоредба е, че надлежно оформена съобразно изискванията на закона трудова книжка е годно доказателство за вписания в нея трудов, респ. осигурителен стаж. Иначе казано, не е необходимо представянето на осигурителна книжка. Това становище е възприето като константна съдебна практика, вкл. и с решения на ВАС. Въпреки това – в престъпване на закона, длъжностни лица на НОИ продължават да изнудват кандидат-пенсионери с искания за Осигурителни книжки за периоди преди 31.12.1999 г. и не зачитат трудовият им стаж преди тази дата. Практиката показва, че това е политика на ръководството на НОИ, толерирана от най-високо място. По такъв начин десетки, ако не и стотици хиляди граждани, се обричат на мизерно съществуване и мъчително „редуциране“.
Или, противоправните действия на длъжностни лица на НАП, когато изнудват граждани, завърнали се в България, след като са били принудени да работят за насъщния 20 или 30 години в страни на ЕС (където са плащали данъчни и здравно-осигурителни вноски), отново да плащат огромни суми, под предлог, че в системата на НАП (свързана с данъчните служби на страните-членки по силата на ЕС Регламенти!) нямало данни за здравното им осигуряване за последните три години. И ги лишават от правото на личен лекар, от конституционно гарантираното им неотменимо право на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване (чл.52, ал.1 от КРБ), докато не платят рекета! Практиката показва, че тази политика на „началниците“ от НАП също се толерира от най-високо място. И тази гавра с човешките права генерира стресогенни фактори водещи до „редуциране“!
Нека посочим още един – на пръв поглед незначителен факт: през май 2022 г. Гражданско сдружение „Асоциация на данъкоплатците в България“, съгласувано със Съюза на българските журналисти, „Съюза на пенсионерите-2004“, Граждански форум „Промяна“, Гражданско движение „Днес“, сезират почитаемият г-н Милен Матеев от партия „ПП“ – председател на Комисията по конституционни и правни въпроси към 47-то НС, с предложение по чл. 45 от КРБ, за допълване чл. 310, ал.1, т.5 на ГПК. Смисълът на предложението бе искове на пенсионери и лица с увреждания да се разглеждат по реда на бързото съдебно производство. Мотивите са, че близо една трета от българските граждани – предимно социално слаби пенсионери и лица с трайни увреждания, които по смисъла на чл. 51, ал.3 на КРБ са под особената закрила на държавата и обществото, а Законът за хората с увреждания (ЗХУ) им гарантира индивидуален подход и подкрепа, често са обект на посегателства от страна на монополисти, овластени чиновници или на икономически силни субекти. Производствата по предвидения в ГПК исков ред понякога се точат с години и много от тях не доживяват до крайно решение. Затова се предлага такива лица да могат да търсят възстановяване на нарушените им права по реда на бързото съдебно производство, равнопоставено с физическите и юридическите лица по чл. 310 ал.1, т. 1, 2, 3, 4 и 6 на ГПК. Предложението е администрирано с вх. № ПГ-47-228-00-91/01.06.2022г. Г-н Матеев нито ни отговори, нито го внесе в пленарна зала.
След конституиране на 48-то НС сезираме и почитаемият г-н Вежди Рашидов от партия ГЕРБ – председател на НС. Но същото предложение сега се администрира с нов № ПГ-48-328-00-10/17.01.2023г., което навежда на извод за липса на координация в администрацията на НС. От г-н Рашидов също няма отговор. На наше напомнително писмо дали г-н Рашидов е информиран, че предложението вече е било администрирано на 01.06.2022 г. с вх. №ПГ-47-228-00-91, но законодателите в 47-то НС не са показали нужната дължима отговорност към пенсионерите и лицата с трайни увреждания; както и дали е разпоредил предложението незабавно да бъде внесено за гласуване в пленарна зала; получихме флагрантен отговор от г-жа Хризантема Николова – директор на „Парламентарна канцелария“, че правомощията й не включвали проследяване пощата на г-н Рашидов!?
Привеждаме само малка част от хилядите подобни актове на нашите, божем, законодатели и администратори, действията на които обективно отключват стресогенни фактори водещи до „редуциране“ на населението, така както е заповядано от г-жа Макгърк и нейните господари. Като добавим и официално толерирания произвол на овластени чиновници получава се – нека я наречем „хранителна верига на редуцирането“.
Неотдавна Евростат публикува данни на базата на прогнозата на ООН за 2022 г., сочещи 27% физическо елиминиране населението на България през годините на т.нар. преход.6 Може да се твърди следователно, че от общата загуба на 2 166 696 души (или 27%) от населението ни, най-значителен е делът на пенсионерите и инвалидите, доколкото те са най-многобройната и най-уязвимата обществена група. А Европейската комисия, която често глаголи за правата на човека, мълчаливо допуска фрапиращото суспендиране на неотменимите човешки права на пенсионерите и инвалидите, с което на практика насърчава „редуцирането“!
Виждате, драги пенсионери и хора с увреждания, че всички докопали се до властта партии на прехода – СДС, НДСВ, тройната коалиция, ГЕРБ, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ с охота изпълняват поръченията за ликвидиране на България.
На тях не им пука за пенсионерите, не им пука за възрастните хора, не им пука за инвалидите! Те изпълняват заповядания отвън сатанински план на неоконите за „нулиране“ на доходите и имуществата; „редуциране“ на населението; заличаване на националните традиции; на хилядолетно оформилите се традиционни ценности.
Може ли да дадем отпор на тези майкопродавци? Да защитим живота си? Животът и бъдещето на нашите деца и внуци? Да възродим Отечеството?
Отговорът на този въпрос виси като дамоклиев меч пред всички нас на 2 април 2023 година…
|
