Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПИЯНСТВОТО НА ПОЛОВИН НАРОД

Е-поща Печат PDF

• Шоуто в България приключи

•Предстои зрелищен спектакъл


На 4 април 2021-а Слави Трифонов слезе от артистичната сцена, където триумфираше под аплаузите на възторжената публика повече от 30 години, за да се качи на политическата сцена, където аплаузи почти няма. Стремежът му най-после "да натрие носа" на всички политици, които осмиваше с убийствен сарказъм в скечовете си, доби политически очертания.

Шоуменът успя да "продаде" успешно на 562 000 българи "фабриката си за мечти" и те го катапултираха на политическия връх. Сега вместо за скечове, възрожденски песни, гневни статуси във Фейсбук и заклинания, шоуменът-политик Слави Трифонов трябва да мисли как да състави правителство, как да си уреди парламентарно мнозинство, как да пише законопроекти, как да взима икономически решения, как да излезе на международната сцена, където го чакат политически акули.

Пиянството на половин милион българи.

Защо Слави спечели?

Защото политиците на прехода се самозабравиха в арогантността, самоизтъкването, злобата, агресията и противопоставянето, което отврати обикновените хора. Защото превърнаха политиката в шоу, властта - в далавера, защото в парламента щъкаха лакеи и търгаши, а не законотворци. Защото захвърлиха достойнството си и сринаха авторитета на държавата.

Точно на противоположния полюс бе той - шоуменът, който се прави на добър и отзивчив човек, който говори разбираемо, кълне наред по народному всички управници и умело дърпа струните на изтерзаната народна душа. И така 30 години.

През 2021-а Трифонов направи това, което стори Борисов в 2009-а. Каза: "Баста!" на политиците, онеправданите видяха в него себе си и в мечтите си го превърнаха в новия Месия. Не с разума, а с емоцията си. Слави им каза: "политиците са ваши слуги" и хората наругаха цялата политическа класа - топчето пукна, а шоуменът осребри негативната енергия. Настроенията "анти" се превърнаха в ярък политически вот.

Изтрезняването. Слави няма министри!

Четири дни след шеметните си резултати на изборите Слави Трифонов и екипът му мълчат. Най-късно до седмица президентът Радев ще свика 45-то Народно събрание. А до този момент от тях не сме чули нищо друго освен - намаляване на депутатите до 120, орязване на партийните субсидии, пряк избор на полицейски началници и още куп неща от сферата на политическата екзотика.

От офиса на партия "Има такъв народ" няма нито едно съществено изказване по важни управленски въпроси. Нещо повече - феновете на Слави Трифонов, които го избраха за политик, няма да го видят на парламентарната банка.

Изпълнителят на "Едно ферари в цвят червен" няма да е нито депутат, нито премиер, нито министър. И това ще бъде

първата изборна измама.

Политическата логика сочи, че ГЕРБ няма да успеят да прокарат правителство. До две седмици рулетката ще се завърти и ще спре пред Трифонов за съставяне на нов кабинет.

Но, както изглежда, той няма никаква идея за управление. Ако не върне мандата, шоуменът вероятно ще разчита на предложения за министри, дадени му от Христо Иванов и Мая Манолова, които може би вече се виждат като бъдещи премиер, шеф на парламента или най-малко правосъден министър барабар с главен прокурор. В сферата на невъзможните вероятности обаче е, 45-то Народно събрание да постигне съгласие по такива кандидатури.

Капанът щракна!

Борисов - водач на опозицията в 45-то Народно събрание е най-кошмарният вариант за Трифонов, ако все пак партията му "Има такъв народ" поеме кормилото на изпълнителната власт. Борисов е майстор в приласкаването и отблъскването. Той е изнервен и непрекъснато се опитва да предизвиква Трифонов. Иска час по-скоро да го изкара на терена, за да го атакува. Жаден е за битка. Пуска му въдички. Засипва го с предложения, взаимно изключващи се: да правим експертен кабинет, давам ти 10 дежурни депутати, отиваме на ВНС. И го чака "да клъвне".

А Трифонов мълчи, верен на един от законите в шоубизнеса: "Колкото си по-потаен, толкова си по-интересен". Двамата се дебнат пред все още смълчаната публика.

В същото време обаче Слави има да изпълнява ангажименти пред избиратели. И най-важното, да покаже на всички, че не е политик като тези, на чието отрицание се изкачи до върха по политическата стълбица.

Пред бъдещия управленец от "Има такъв народ" (ИТН) има два варианта. Ако иска да бъде честен с феновете си и да спази обещанието си да прокара мажоритарния вот, Слави ще трябва да преодолее отвращението си към Борисов и с негова подкрепа да направи промяна в  избирателната система, за което тръби от три години.

Ако не почука на вратата в Банкя, тогава лодката му трябва да спре на брега на Нинова и най-любезно, джентълменски, да я покани да се качи при него за общ фронт срещу Борисов. Интригуващо, нали? Това обаче може да стане само във филм. Не и в българската политика. От екипа ИТН вече заявиха: Никога с ГЕРБ, БСП и ДПС!

Разногласия с бъдещите партньори

Партията на Слави предлага прокурорът да се избира пряко от народа. А от ДБ на Христо Иванов искат обратното. Какво мисли десният избирател за избирателя на Слави? Че това са простаци, чалгари, измет някаква. Къде са възможностите за компромис? И в името на какво? Юристите на Мая Манолова са категорично против точките от референдума на Слави. Наричат ги "пълни глупости". Къде ще се срещнат?

Само озлоблението към Борисов не стига за управлението на държавата. Фронтът "Орел, рак и щука" под знамето "да махнем Борисов" е възможен. Но какво предлагат след това? Христо Иванов е обладан от мъст. Мая Манолова е жадна за власт, иска ревизия на предишната власт, не желае да ходи на нови избори, защото вотът за "Изправи се, мутри вън!" е нестабилен, аморфен, а и ресурсите са свършили. Тогава? За да се стигне до управление, трябва да се мине през тежки компромиси. Които, естествено, носят разочарования.

Но трябва да се поеме отговорността за държавата и нейните граждани. Трябват адекватни политически послания и реторика. Трябват говорители, на които обществото да вярва. А не нови заклинания.

Каквото и да се случи, Трифонов ще бъде критикуван. Или за слабост, или за липса на политическо поведение, или за отсъствие на отговорност пред държавата, или за измама на избирателите. Или за... каквото се сетите. Защото партия ИНТ е електорален феномен, а не държавнически, не политически. Нейният лидер трябва да покаже, че може да управлява държава в условията на криза. Да извади управленски екип, а не сбор от дилетанти.

Слави се уреди с най-кошмарния опозиционер

На новия политик му предстои изключителна битка с опозиционера Борисов. Лидерът на ГЕРБ обръгна в управлението, знае къде са подводните камъни, наясно е с процесите в страната, знае кой къде какво прави. И какво може. И ще дебне Трифонов на всеки завой.

Предстои зрелищен политически спектакъл.

Ролите са разменени.

Двама бивши приятели, впрегнати в политически двубой за приза "шериф на държавата". Единият се изкачва на политическата сцена с хъса да унищожи другия, за когото си мисли, че слиза. По пътя назад  обаче Борисов ще се съвземе. И ще преследва ефикасно новия си враг с инстинкта на политическо животно.

Навремето двамата не са могли да си поделят партия ГЕРБ. Сега искат да поделят държавата. И за двамата не жените, а властта и парите са афродизиак.

Егото и на двамата не знае предел. Слави е обзет от манията, че е "на върха на иглата", че "кара влака". Той има излъчването и поведението на човек, който се бори да победи докрай, да смачка всичко, да бъде властелин на времето, на пространството, на народа. Е, сега съдбата му поднася на тепсия да бъде и властелин на държавата.

Готов ли е обаче за това?

Нов диктатор в политиката

Властта носи огромен ангажимент, изисква огромен екип и огромен капацитет от познания. Властта не познава благодарност, не предизвиква ръкопляскания. А предстои да се взимат тежки решения, за които трябва да се търси съгласие и да се правят компромиси. Това е против характера на Слави Трифонов, който е диктатор в своята фирма и винаги го е подчертавал.

Той трудно води диалог, не обича да влиза в дебат и чува само личното си мнение, не умее да съчетава конфликта и компромиса, които са задължителни на обществената сцена. Слави ще трябва да се научи на изкуството на възможното в политиката.

На всичкото отгоре има сериозни здравословни проблеми, за които досега не ни беше работа да знаем, но поеме ли кормилото на държавата, всичко трябва да е на показ.

Слави и сценаристите вече трябва да са изтрезнели и да са осмислили, че като са се хванали на хорото на политиката, трябва да имат съвсем друго поведение. Шоуто свърши в неделя. Оттук нататък всеки ден трябва да доказват, че са готови да се справят с всички проблеми на държавата, които изникват ежечасно. А това означава много сложна и трудна дейност, изключително отговорна, особено ако си спечелил голямо доверие и подкрепа. Парламентаризмът изисква нов тип усилия, различни от песните и смешките, ежедневно упорито отстояване на собствената идейна база и цели чрез компетентни представители в Народното събрание. Всеки опит да се продължи с протестния, антисистемен тип дейност ще претърпи провал.

Шоуменът вече няма да е съдник на държавата

Слави тепърва има да проумява, че на 4 април 2021 г. мина от другата страна на барикадата, където не той ще дава оценки за другите, а другите ще го оценяват. И не по гласови данни, а по управленски умения. Слави Трифонов вече няма да е съдникът на държавата. Оттук нататък обществото ще го съди - всеки ден и за всеки ход. За всяко назначение и за всеки лев. Впрочем, изборите показаха - няма го съдникът, няма го и шерифът на държавата!

Слави поиска пълна прозрачност и ще я получи. Ще трябва да свали тъмните очила, за да виждаме очите му и да четем в погледа му. А това няма да му хареса.

Тепърва предстои да видим и депутатите му. Защото, убедена съм - никой от тези 562 000 избиратели, които са гласували за него, не познават нито едно име от депутатските му листи, освен неговото. Освен сценаристите, вероятно има и експерти - юристи, икономисти, финансисти - трябва да се чуе те какво мислят. В стила на диктатора-шоумен на тях от началото на кампанията досега им е забранено да говорят пред медии.

По-вероятно е Слави да не успее да се справи със съставяне на правителство.

Първи провал. Дори да го състави, няма да му стигат гласове, за да го прокара през парламента.

Втори провал. Още по-вероятно е въобще да не стигне до опит за реализиране на мандат. Пак провал. И ще трябва да се обяснява.

Третият мандат сигурно ще отиде при Нинова, пред която възможностите са още по-малки.

Нови избори в средата на юли

Преди още да са пристъпили прага на новия парламент, партиите вече калкулират какво ще им донесат нови избори. Някои са изчислили, че при завъртане на рулетката и при три неуспешно изпълнени мандата за ново правителство, президентът ще разпусна парламента в средата на май и ще ни призове да се явим отново пред урните в средата на юли. Със същия изборен кодекс, който създава изкривен вот, и който може да се повтори.

Социолози и анализатори вероятно убеждават Трифонов да ходи отново на избори, за да спечели повече гласове и да не зависи от никого при съставяне на бъдеща управленска гарнитура. Никой не знае обаче дали протестният вот ще се радикализира още повече и то така, че да напълни двойно урните на Трифонов, или ще се разпилее при Дубайския изгнаник, "Възраждане" и други формации. Не се знае и дали до тогава Слави няма да е разочаровал избирателите си, ако не успее да покаже адекватно политическо поведение.

Каквито и да са резултатите, след евентуално нов вот пак ще трябва да се правят компромиси и да се търсят съюзници.

И да се разбере, че в политиката народът не е публика.


 

ВЪЗВАНИЕ ЗА МИР

Е-поща Печат PDF

Уважаеми читатели,

В миналия брой публикувахме „Възвание за мир“. Текст, който се роди спонтанно като отговор на писмото на т.нар. интелектуалци, които настояваха за „правителство на всяка цена“, с което да бъде препотвърден „новия цивилизационен избор“ на България, „евроатлантическите ценности“ и съюзнически отговорности. Но който е чел този текст непременно се досеща, че такова правителство може да бъде съставено само от „партиите на войната“. Това са същите, които за 33 години опостошиха България. Геноцидно-изтребителният модел на тяхната политика усмърти над 2,5 милиона българи и други 2 милиона осъди да бъдат икономически гурбетчии, несретници и заложници за парчето хляб, което тук, в България, те не могат да осигурят за децата си.

Сега към моделът на икономическата разруха и унищожение се прибавя и заплахата от войната, в която България ще бъде хвърлена от едно такова правителство на доказани компрадори и морални капитуланти. Днес, по настояване на мнозина от вас, публикуваме отново Възванието за мир като израз на прогресиращото отрезвяване на все повече българи, които разбират, че т.нар. европейски път на България отдавна няма нищо общо с ценностите на Европа „на Фурие и Продона, на Кювие и Нютона“, както писа някога Христо Ботев. Дори президентът на Франция Еманюел Макрон прозря фаталната атлантическа зависимост и заяви доскоро немислимото – че Европа трябва да намали зависимостта си и да бъде „стратегически автономна“ от САЩ, което преведено означава, че Франция в негово лице, не иска да бъде заложница на войната и на безразсъдната политика на Държавния Департамент, която изправя света пред ядрения Армагедон – последната битка на Бог със Сатаната!

Свидетелствата за подготвяното българоубийство, вече с военни средства, не се нуждаят от изброяване и доказване. Те са част от зловещата доктрина за ликвидация на народа ни, земята на който е единствената ценност в очите на хегемона.

През Страстната седмица прегряха телефоните на редакцията от обаждания, които ни насърчаваха да повторим текста на Възванието и с него да подкрепим Похода за мир, който се организира на 23 април в цялата страна.

Публикуваме и част от непрекъснато обновяващия се списък от обикновени хора, учени, интелектуалци, които подкрепят инициативата на „Нова Зора“ и идеите заложени във Възванието за мир.

Не се примирявайте братя и сестри! Битката за България е битка за бъдещето на вашите деца и внуци, и на внуците на техните внуци. Издигнете своя глас в защита на Отечеството и вярата, че България няма да бъде учасник в тази война, подготвена от сатанинските сили.

България е за мир и съзидание!

България ще пребъде!

 

Уважаеми сънародници, братя и сестри българи!

Днес държавата ни стои пред съдбовен избор! И от него зависи дали Отечеството ни ще бъде спасено или ще се срине в хаоса на поредната национална катастрофа, погълнато от Геената огнена на забвението, смъртта и греха.

Тече Великата битка на Правдата с Неправдата, на Лъжата с Истината, на Доброто със Злото. И България - унизената, оскърбената и уви, нищата днес България, е призвана от историята и обстоятелствата, да направи своя избор. Тя, Обетованата земя, която е майка на европейските култури и на Изток, и на Запад от Балканския кръстопът, която е лоното и обединяващото звено на всички европейски нации, е заставена да избира войната вместо мира. Йерихонските тръби на антибългарските сили вече прогласиха избора на партиите на войната. Този избор е срещу мира. Този избор е за въвличане на България в пожара на бушуващата война, срещу изконните български, общочовешки и осветени от Бога ценности.

И към този избор ни тика сатанинската корист на шепа майкопродавци-политици и вдигнатата на всеоръжие сган от хрантутници на Сорос и Отворено общество, за които отдавна няма нищо свято. Продажните медии допълнително усилват лукавия глас на отродените и напазарувани „творци“ и представят призива на посредствеността и бездарието, като глас на мъдростта и съвестта на българските интелектуалци. Те искат „работещо“ правителство „на всяка цена“, за да бъдел подкрепен „европейският избор на България“.

Но кой попита народа, когато подобно на стадо го натикваха в европейската кошара и нейното милитаристично проявление – НАТО?

И стана досущ като в библейската мъдрост: „Бащите яли кисело грозде, а скриптели зъбите на синовете им!“

Не, такова правителство „на всяка цена“ не бива да бъде съставяно. То е невъзможно да бъде и „работещо“, в смисъл на съзидание и просперитет, защото вкарването на България в надигащата своя грохот Трета Световна война, ще е негова основна задача, а последиците от подписа му в края на времената, ще бъдат съдбовни. И във „външната тъмнина“ „ще бъде плач и скърцане със зъби“, но няма да има кой да каже на България, като на мъртвия Лазар: „Стани и ходи!“, защото ще бъдем затънали в грях неизброден и неопростим, и в Съдния ден, дори Творецът ще е извърнал глава от нас, неблагодарните.

Жалката групичка соросоиди, със своето скорошно писмо до „партиите, които се определят като проевропейски“ пошло оклеветява всеки, който не се поддава лековерно на разрушителната им антибългарска дейност. Те обаче веднага го определят за „платен руски шпионин“ или за „пета колона“, и не се досещат, че повтарят плоската хитрост на крадеца, който вика: „Дръжте крадеца!“.

За всеки, който познава генеалогията на разрухата и отстъпничеството е ясно, че тъкмо те „умните, красивите и успешните“, са евтино напазаруваната стока, с парите на мегаспекуланта Сорос и „Америка за България“. За разлика от тях, на такива като нас не са ни необходими „рублите на Путин“, за да заявят и отстояват очевидната истина, че българският народ е свързан с Русия чрез своя духовен ген и с неразрушими кръвни и цивилизационни връзки. Както и чрез великия подвиг на освобождението ни, подир пет века робство – диво и варварско.

Признателността на българите към Освободителката Русия отдавна обитава неразрушимите кодове на българската кръв и тази признателна памет се предава от бащи на синове и от деди на внуци. И това е главната причина днес русофобията да е доходоносен занаят, упражняван само за безсилните - от каторжници на злобата и моралните пораженци, от продажните партийни клики, както и тяхната медийна клиентела.

Да, мястото на България е в Европа, но в Европа на народите, на независимите държави, на свободата, разума и хуманизма. И в никакъв случай на Европа като трансхуманен концлагер, на Европа на неофашизма, на неолибералния диктат и безумието на джендаризма.

Ето защо ние, българската творческа интелигенция, представителите на свободни професии, обществените и политиците заемащи национално отговорна българска позиция, призоваваме:

1. Да не се изпращат от българска страна никакви оръжия, обявени като „помощ за Украйна“ , тъй като целта на войната е тя да продължи до пълното изтребление на украинския народ. Абсурдна, противоречаща на здравия разум е измамата, че мир може да се постигне с оръжие. Това е още повече недопустимо, защото с тези български оръжия ще бъдат избивани правнуците на нашите освободители. Сиреч, да не се изпраща жива сила под никаква форма в театъра на военните действия. Обратното би означавало директно участие на България във войната!

2. Да не се допуска под никаква форма превръщането на България във фронтова държава! Това би означавало българската земя да бъде превърната в бойно поле, а българският народ да бъде доунищожаван вече и с военни средства;

3. Да не се допуска под никаква форма „партиите на войната“ да съставят правителство. Прозрачната цел на чуждестранния интерес е да бъде вкарана България в Третата Световна война, което ще досъсипе държавата ни и ще освободи територията;

4. Да бъдат премахнати санкциите срещу Русия, които сринаха напълно българската икономика и са самоубийствени за икономиките на европейските страни и бъдещето на самия Европейски съюз;

5. Европейският съюз и НАТО не представляват волята на европейските народи, поради простата причина, че т.нар европейски ценности не са идентични с атлантическите ценности, които са средство за доминация;

6. България трябва да бъде обявена за Зона на мира, за да бъде съхранен българския народ, българската държава и хилядолетната българска цивилизация;

Уважаеми сънародници, скъпи братя и сестри,

Помнете, че тази битка е не само сражение за правото на свобода и живот на днешните българи. Тя е битка за честта и славата на българския път през историята, за величието и името на всички български царе, православни светци, герои и будители от миналото. Само докато я има българската държава, паметта за тях може да бъде опазена и България ще живее в бъдещето чрез тях и тяхното дело. И българските деца ще помнят, и ще знаят, кой е Кубрат, и кой е Аспарух; ще знаят и за Крум, и за Св. Княз Борис-Михаил; и за Симеон Велики, за Самуил и Калоян, и за Светите равноапостоли Кирил и Методий! За Левски и Ботев! За Батак и Перущица, чиято кръв е била пролята напразно, ако България изчезне. За опълченците на Шипка и за Строителите на следосвобожденска България.

Никой българин не трябва да остава равнодушен, когато се решава съдбата на Отечеството, на нашите деца и бъдещето на народа ни!

Нашият народ не е „разделен“. Той отлично знае кои са изконните български, човешки и божествени ценности. Той натрапчиво и коварно е обявяван за „разделен“ от пропагандата на едно безродно жълтопаветно малцинство, в служба на мерзките чужди интереси.

Това обръщение идва към вас в дните на Страстната седмица. Днес е Цветница, утре е Велики понеделник! И след Разпети петък идва Възкресението. И неумиращата надежда!

Нека за всички нас тя е за България!

Да живее Отечеството!

Призоваваме ви, да подкрепите със своето име и подпис това неотложно Възвание за мир, като израз на българската воля за надежда и възкресение.

9 април 2023 г.

 

 

„ПРОЛЕТТА” В ГРЪЦКО-РУСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Е-поща Печат PDF

• И ЗА „ОБЩАТА ПОЗИЦИЯ” НА ВАСАЛИТЕ

Посещението на гръцкия премиер в Русия е вече факт. „Това е пролетта в гръцко-руските отношения”, обяви Алексис Ципрас, стъпвайки на руска земя. Въпреки дъждовете, примесени със снежната суграшица през последните дни в Москва, пролетта идва и носи добри поличби. Както обичаше да казва знаменитият руски режисьор Андрей Тарковски, „водата носи... пречистване”!

За Гърция това е равносилно на изчистване на мътилката и отрицателния заряд в отношенията с Русия, натрупани през последните пет години по вина на зависимото от „тройката” гръцко правителство.

Гръцките политически анализатори и журналисти отбелязаха добронамерено, че решението на Москва, от края на миналия месец, да остане в постоянния си часови пояс, за първи път в най-новата история на двете страни Атина вече може да синхронизира часовника си с Москва...

 

ПОЛИТИКАТА НА ТУРЦИЯ КЪМ БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ (19 В. – НАЧАЛОТО НА 21 В.) И ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС

Е-поща Печат PDF

През периода на Втората световна война България е съюзник на Германия, с чието разрешение се установява българското присъствие в Беломорието. По това време отношението на турското правителство и на висшите военни среди към българската политика в Западна Тракия е сложно и противоречиво.
Западна Тракия заедно с българските територии до Пловдив са заложени в плановете на турската политика за присъединяване към Турция.

 

Операция „Панама гейт”: ЕДНИ МЕРИХА, ДРУГИ УЛУЧИХА!

Е-поща Печат PDF

Замислена да удари Русия и президента Владимир Путин преди парламентарните избори в Руската федерация, атаката към панамската юридическа кантора „Моссак-Фонсека” даде откат. Дирижирана и финансирана от фондация „Отворено общество” на Джордж Сорос и правителствената американска Агенция за международна помощ (USAID), която се ръководи от държавния секретар, а бюджетът й се утвърждава от Американския конгрес, се превърна в същински „приятелски огън” за съюзниците и партньорите на Вашингтон - от Исландия, през Великобритания, до Малта, Украйна, Саудитска Арабия и Пакистан.

Притиснат от разкритията, че е укрил пари в офшорка на британските Вирджински острови и последвалите масови протести, исландският премиер Зигмундур Гунлаугсон подаде оставка. Правителството издържа на поискания от опозицията вот на недоверие, но беше оглавено от бившия министър на земеделието и риболова Йохансон.

За разлика от Исландия, във Великобритания премиерът Камерън, също „офшорник”, не подаде оставка, а в Украйна вместо президента Порошенко оставка подаде премиерът Яценюк. В Малта също поискаха оставката на премиера, заради разкритието, че неговият шеф на кабинета и министърът на здравеопазването имат сметки в офшорни зони.

 


Страница 431 от 636