Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПРОБУЖДА ЛИ СЕ БЪЛГАРИЯ?

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 9

 

Корупция на разума

 

Проф. Орлин ЗагоровИ наистина, списъкът на престъпленията на капитализма е толкова дълъг и чудовищен, че човек трябва да е враг на себе си и на своите деца и внуци, за да приема безкритично внушенията на жреците на антикомунизма, от които нито един не живее при условията, на които са обричат милиони човешки същества. Но от този факт произтича още една истина за капитала. Все се намират хора, готови да живеят с трохи от неговата трапеза, която прелива от изобилие, придобито за сметка на онеправданите, чиито страдания и мизерия, превръщат планетата Земя в истински ад, по-страшен от описания, каквито човешкото въображение е способно да измисли.

За да постигне своите цели, капиталът финансира чудовищни престъпления срещу разума, с цел да лумпенизира огромни части от човечеството. Някои наричат тава „разруха на умовете“, други „промиване на мозъците“, трети „зомбиране“. Мисля, че всички тези определения допълват смисъла, който се влага във формулата „корупция на разума“. В крайна сметка това е резултат от престъпленията срещу духовността.

Загрижени за „възпитанието на децата на врага“ през 90-те години на ХХ век училищата в страните в „преход“ бяха заляти с нови учебници, разработени под наблюдението на спецовете на Сорос и други „хуманитарни“ организации, действащи на територията на разпадащите се държави. Във връзка с това Сорос казва: „Ние наричаме това трансформация на хуманитарните дисциплини, защото те, за разлика от точните науки, са изкривени от марксистко - ленинската догма. Затова трябваше да се напишат нови учебници и да се разработят нови методи на преподаване“.  Всъщност, става дума за груби фалшификации на националната история. Не само постиженията след Втората световна война, но и много събития по време на войната са представени в невярна светлина. Осквернявайки националното достойнство на страните, престъпници и предатели са обявени за герои, а героите – за престъпници. С това се „обосновава“ варварското отношение към историческата памет на народите и свързаните с това паметници. Подобно „програмиране“ на съзнанието на подрастващите представлява посегателство върху тяхната духовна идентичност.

Цинизмът достига приоблачни висини

Ето какво казва Бжежински: „Русия може да има колкото си иска ядрени ракети, но доколкото 500 милиарда долара, които принадлежат на руския елит, лежат в нашите банки, то помислете, това ваш елит ли е, или вече е наш? Не виждам ситуация, при която Русия те се възползва от ядрения си потенциал“. Става дума за изкуствено създаден елит, чиято генетична памет бе изтрита от обема на парите и от провинциалната страст на всяка цена да бъдеш приет като равен на западния елит.

Въпреки това, въпреки очевидността на непоклатимата сила на марксовите прозрения, все още се намират хора (особено сред антикомунистите), които наричат „интелектуална заблуда“, „интелектуална грешка на разума“ онова, в което Маркс вижда алтернативата на капиталистическата система. Означава ли тава, че марксовото учение е лишено от перспектива? В крайна сметка, лишеният от здравия смисъл интелектуален разум може да отрича Маркс, но не може да обясни законите на развитие на обществото. И колкото по - рано това се осъзнае, толкова по - добре (Михайлов, П. Препрочитайки Маркс – сп. „Понеделник“, 5/6 2015, с 36).

Здравият разум сякаш прониква по-лесно в среди, които не се занимават професионално с Маркс. Забележително е, колко мъдро и разбираемо за страдащите от пороците на капитализма звучат думите на Папа Франциск I : „Осъзнаваме ли, че нещо е объркано, след като се водят толкова много безсмислени войни и актове на насилие и братоубийство пред нашия поглед? Осъзнаваме ли, че нещо е сгрешено, щом на почвата, водата, въздуха и живите твари в нашия свят тече постоянна заплаха? Осъзнаваме ли, че нещо в този свят е сбъркано, след като има толкова много земеделци без земя, толкова много семейства без домове, толкова много рабитници без права, толкова много хора, чието достойнство не се зачита? (Папа Франциск I, Трябва да променим системата - сп. „Понеделник“, 5/6 2015, с 45).

 


Но дори и изтъкнатият идеолог на антикомунизма Збигнев Бжежински е принуден да потвърди прозренията на Маркс въз основа на американската действителност и да посочи пороците на капитализма:

задлъжнялост;

търговски дефицит;

ниски спестявания и инвестиции;

индустриална неконкурентноспособност;

ниски темпове на производителност;

незадоволително здравно осигуряване;

повърхностно гимназиално образование;

влошаване на социалната инфраструктура и масов упадък на градовете;

алчна класа на богатите;

истинска паразитна мания на водене на съдебни дела;

задълочаваща се мизерия и остри расови проблеми;

голям брой престъпления и масово насилие;

увеличаване на наркоманията;

култивиране на социална безнадежност;

прекалена сексуална освободеност;

масово разпространение на морална поквара чрез визуалните медии;

упадък на гражданското съзнание;

възникване на потенциално разделяща мултикултурност;

настъпваща безпътица в политическата система;

нарастващо усещане за духовна празнота;

Затворите на изобилието

В своя напреднал стадий потребителското общество произвежда собственото си разрушение. Никой не е описал по-добре това общество от Жан Бодрийяр в неговата книга „Потребителско общество“ (Baudillard, Jean. La Soceti de consumation. Gallimard, 1970). В това общество, подчертава той, „охолството“, „изобилието“ всъщност не е нищо друго, освен натрупване на „знаци на щастието“. Но тази „магическа мисъл“, която управлява потреблението поражда и бясна надпревара в потреблението, което определя съществуването в потребителското общество. Писателят Жорж Перек нарича потребителското общество „затвори на изобилието“, „меркантилна цивилизация“, „омайващи капани на щастието“. А представителите на европейското Просвещение виждат в това общество парадокса, съгласно който „изобилието ражда мизерията“. Човекът, ограничен в своята съзидателност, е включен в индивидуалната си капсула. Капиталистическият начин на производство превръща хората в суровина. Съсипва природата, разрушава обществените връзки, развращава човека. При тези условия прогресът се заплаща с нарушаване на равновесието, ставащо с всеки изминал ден все по - нетърпимо, дотам, че самото понятие за прогрес изведнъж се оказва съмнително. Техническите възможности, с които днес разполагаме, се използват така, че експлоатацията на природните ресурси става чисто и просто тяхно разхищение, а положителното преобразяване на света вече не се разграничава осезателно от неговото тотално разрушаване.

Тоталната разруха на духа

Неизбежно се появява образът на преуспяващия свръхчовек, въздигнал във върховна и единствена цел печалбата, а пазара в свой бог. Герой от разказа „Система“ на чешкия писател Карел Чапек (1890-1938) е цинично откровен: „Да се обработи целият свят! Защото светът е суровина и нищо повече. Целта на индустрията е да обработи света, господа! Небе, земя, човечество, пространство – всичко това са суровини за промишлеността. Да превърнем света в стокова продукция! И ние ще направим това!“.

Днес все повече автори все по - често надигат глас, като предупреждават, че „сме в криза, чийто единствен причинител сме самите ние“.

Всъщност корените на тоталната разруха на духа и дълбоката криза на съвременната цивилизация е резултат от историческата несъстоятелност на капитализма, донесъл научно-техническия прогрес, в същото време го обрича на най.големия парадокс на всички времена, кагато изобилието ражда мизерия, изкопавайки невиждана досега пропаст между богатството на незначително малцинство и бедността на огромно мнозинство от населението. Така той се оказва цивилизация на безумното потребителство, на алчността и егоцентризма на хора, които живеят на гърба на милиони онеправдани, потиснати и експлоатирани; цивилизация на изтощаване на природата и нейните ресурси. Поради тава по своята най-дълбока същност тя е обречена.


 

 

„НОВИЯТ СВЯТ“ НА ИЗВРАЩЕНЦИТЕ КАТО ВСЕМИРНА СОДОМСКА АНТИЦЪРКВА

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 7


Теософията се превърнала в огромна „яма“ в областта на културата, чрез която знанията на древния свят и Изтока се предавали на съвременната западна цивилизация и, която породила множество окултни движения и секти, подготвили масовия взрив на окултизма във втората половина на XX век. В тези условия се извършва новата оценка на мъжеложството, повлияна от опитите то да бъде представено като „естествено състояние“. Макар и защитниците на извращенците да не постигнали своето, общото отношение към него се смекчило: ако по-рано то се е разглеждало като нравствен порок, който бивал наказван, сега то преминало в категорията на психическите заболявания, които трябва да бъдат лекувани. През 1869 г. за него бил измислен нов термин – „хомосексуализъм“, а през 1886 г. психиатърът Рихард Крафт Ебинг го характеризирал като „дегенеративно заболяване“, което било прието и преобладавало в психиатрията до средата на XX век. Новият статус на хомосексуализма позволил на неговите последователи да се представят за жертви и да се оградят от агресията на обществото (не бива да осъждаме болните, трябва да им съчувстваме).

Въпреки това, все по-широкото разпространение на хомосексуализма сред висшите слоеве на западното общество, особено в средите на интелектуалните и културните елити, довело до това, че сексолозите и психолозите, занимаващи се с изучаване на сексуалните аномалии, започнали да опитват да реабилитират носителите на този порок. Значителен принос в това имал Сигизмунд Шломо Фройд, член на еврейската масонска ложа „Б‘ней Б‘рит“, благодарение на която и била популяризирана в световен мащаб неговата Теория на психоанализата.

Известно е, че Фройд не просто е имал влечение към практическата магия и окултизма, той всъщност създал свой собствен таен масонски орден, с тайни сбирки и собствен език.

Огромно влияние върху неговите възгледи оказали такива деятели като „най-големия от юдейските пророци“, кабалиста Адолф Йелинек, и доктор Вилхелм Флис, който развил идеята и концепцията за бисексуалността, която провъзгласил за „властница над всичко живо“.

Както пишат и изследователите на фройдизма, той представлява не научна, а религиозна система, „въплъщение на юдейската мистика“, „психологическо изследване на Стария завет“, така че ненапразно Фройд бил наричан „светски равин“. Фройд активно критикувал възприемането на хомосексуализма като резултат от дегенерация и го представил като форма на психосексуална ориентация, зависеща от „избора на обект“, който се осъществява в съответствие със собствения образ.

Особено ценни за последвалата декриминализация на хомосексуализма били неговите заключения, че „всички хора са способни на избор на обект от своя пол и извършват този избор в своето несъзнавано“ и, че психоанализата позволява у всекиго да се прояви „елемент на хомосексуален избор на обект“.

Друг защитник на извращенците станал членът на Фабианското общество, големият почитател на Бърнард Шоу, главата на евгеническия институт „Галтън“ и председател на Световната лига за сексуални реформи Хавлок Елис, женен за суфражетката и лесбийка Едит Елис. В своите трудове („Сексуалната инверсия“, „Изследване по психология на пола“) той отхвърлял представата за хомосексуалистите като за изроди, представяйки ги като нормални хора, отличаващи се от другите само по своите сексуални предпочитания. С радикалността на своите възгледи той предсказал бъдещата „сексуална революция“.

„Ню Ейдж“ дава най-развитата религиозна обосновка на хомосексуализма, предлагайки свой път към спасението на човека. Но прикривайки духовния смисъл на своята програма, това движение взима на въоръжение „научната“ джендър-реторика, за да внедри широко своите идеи в образователната система.

Болестта става норма

Решаващите промени в духовния живот на западното общество стават вече през втората половина на XX век, което е свързано със започващата в Америка „сексуална и културна революция“, обявила открита война на всички традиционни ценности, норми и устои. Това също така съвпада с нова, вече по-мощна вълна на окултизма, представен от движението „Ню Ейдж“, приемник на предишните езотерични учения и претендиращо за създаването на последната световна синтетична религия, призвана да замени християнството.

Неговото начало било положено от Елис Бейли, продължителка на делото на Елена Блаватска, която става пророк на „Новата ера“ – ерата на Водолея или на „новия световен ред“. С разяснението на идеите и прокарването им в широките слоеве на интелигенцията се занимавала Мерилин Фъргюсън, автор на програмната книга „Заговорът на Водолея“, издигаща нова културна парадигма, която представлява съвременна религия на човекобожие.

Целта на „Ню Ейдж“ е тотално изменение на световния порядък чрез духовно преустройство на човека до достигане на състояние на „божествено всемогъщество“, което да го направи способен да управлява света. Именно това учение дава най-развитото религиозно обосноваване на хомосексуализма, предлагайки свой път към спасението на човека.

„Ню Ейдж“ изцяло възпроизвежда кабалистичното учение за първия човек като богоподобен духовен андрогин, чиято цялост се разпада на две половини в резултат на материализацията. По този начин полът се явява ущърбно ограничение, разделение, привеждащо човека към смърт и тление. За да се спаси, човек трябва да се върне към предишното духовно състояние на цялост и да се съедини с божеството. Търсенето на тази цялост трябва да започне още в този живот. И понеже съединявайки се с Ева в брака, Адам не може да се съедини с нея действително в едно цяло, той остава непълноценен мъж, а тя – непълноценна жена.

Т.е., докато мъжът се стреми към мъжественост, той не може да постигне хармония, така както и жената, стремяща се към женственост. Затова и божественото установяване на брака им се явява ненавистно. За възстановяване на андрогинното единство мъжът трябва да събере в себе си женски начала, а жената – мъжки. Тази цялост, както учи „Ню Ейдж“, се възсъздава чрез излизане от предела на рождения пол, което се постига чрез хомосексуални и лесбийски връзки.

Това е и нюейджката

„теология на възстановяването“:

за да се върнем в състоянието на първосъздадения хармоничен безсмъртен андрогин, е необходимо да станем мъжежени чрез хомосексуализъм и лесбийство. Нещо повече, андрогинизацията води до раждането на някакъв ангелоподобен вид, тази седма раса на Блаватска, която ще се състои само от духове. Затова за „пророците“ на „Ню Ейдж“ хермафродитът е единствената норма и негов символ се явява неразривното сливане на противоположностите – Ин-Ян. А разделението на половете е аномалия и всичко, свързано със семейството, създаващо натоварващи културни ограничения за себеизразяването на човека, трябва да бъде премахнато.

По този начин хомосексуализмът в трактовката на „Ню Ейдж“ не е просто предизвикателство към съвременното общество и неговия морал, той е подготовка към провъзгласяването и налагането на „религия на содомизма“, която в качеството си на нова икуменическа религия на Третото хилядолетие, следва да замени християнството.

„Ню Ейдж“ обявява смъртния грях за висша, божествена, възстановяваща любов, но с това за човека завинаги се затваря пътят към истинно спасение.

Съдбата на содомита е страшна – с отказа от пола той се отказва от дадения му от Бога дял, съгласява се на втора смърт. Неговата душа, изоставена от ангелите, претърпява духовна мутация и тръгва вече

по програмата на сатаната.

Скривайки истината и духовния смисъл на своята програма, „Ню Ейдж“ използва възможностите на набиращи по онова време сила нови направления на социологията и психологията, обличащи техните идеи във формата на научни концепции и теории, напълно отговарящи и съответни на духа на времето. Сред тях най-голямо значение имала разработената в края на 60-те години от американската психология джендър-концепция, формулирана за първи път от сексолога Джон Мани, специализиран в изучаването на интерсексуалността и транссексуалността.

Именно той въвежда понятията „джендър“ и „джендърна роля“ като обозначения за „социалния пол“ на човека, разбирано като социално определима идентичност, която той отличава от „биологичния пол“, даден на човек от природата.

Скоро тези понятия започват да се използват широко от социолози и психолози и стават крайно разпространени в средите на феминисткото движение, което, борейки се против властта на мъжете, изместило своя анализ от критика на „биологическата“ към критика на „социалната“ идентичност.

Това позволявало разглеждането на пола вече като чисто социално явление, зависещо не от природата, а от възпитанието. В резултат, в новата конструкция „джендър“ става ключова концепция.

Голям принос в нейното развитие има френският философ Мишел Фуко, апологет на гръцката педерастия, представяна от него като истинска любов. В условията на „културна революция“, опирайки се на мощен научно-религиозен фундамент, радикално настроените извращенци започват политическа борба за признаване на хомосексуализма за нормален, алтернативен начин на живот.

Създаденият с тази цел в САЩ „Фронт за освобождение на гейовете“ въвежда ново социално понятие – „лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални“ (ЛГБТ), за отличаването им като

носители на особено самосъзнание и нова субкултура.

През 1969 г. избухнали т.нар. Стоунуолски бунтове и сложили началото на въстание на вече сплотеното ЛГБТ общество. В САЩ и други страни от Запада, се формират многобройни организации, които, позовавайки се на правото си на „различност“ и използвайки като основно политическо средство натиска на ежегодните „гей паради“ (gaypride), преминават под лозунги за защита на „човешките права“ в пълномащабно настъпление. Разработеният за гей парада от американския художник активист Гилбърт Бейкър флаг с цветовете на дъгата, се превръща в символ на движението. Фактически той възпроизвежда един от символите на „Ню Ейдж“: с помощта на дъгата там се обозначава мост между индивидуалната човешка душа и „всеобщият свръхразум“, т.е. Луцифер.

Основното, с което ЛГБТ се сдобива в резултат – това е коренното изменение в отношението на обществото към хомосексуализма. В американската социология и психология спрели да го разглеждат като патология или отклонение и започнали да го определят като една от формите на „сексуална ориентация“, наред с хетеросексуалната и бисексуалната.

За дискредитация на тези, които критикували или просто не приемали тази аномалия, американският психиатър Джордж Уайнбърг въвежда през 1972 г. понятието „хомофобия“, означаващо „ирационални страхове“. Фактически той повторил Джереми Бентам, според когото осмислената нравствена позиция също се оценявала като „ирационален религиозен страх“.

Накрая, когато почвата била подготвена, през 1973 г., под влиянието на чисто политически фактори, свързани със заплахата от организиран безпорядък, Американската психиатрична асоциация (АПА), въпреки научния медицински подход, престанала да отнася хомосексуализма към психическите заболявания и въпросът спрял да се обсъжда на научни конференции и симпозиуми. Тази диагноза била призната за „дискриминираща“, а на дискриминация били подлагани вече тези, които искали да се избавят от порока.

Основния си пробив ЛГБТ обществото извършило в разпада на Съветския съюз и сриването на двуполюсния свят, когато

западната концепция за „правата на човека“

се утвърждава като единствено възможна ценностна система. На 17 май 1979 г., ориентираща се по АПА и подложена на най-силен натиск, и Световната здравна организация изключва хомосексуализма от списъка на заболяванията. Този ден сега се отбелязва от ЛГБТ обществото като Международен ден за борба с хомофобията.

По този начин извращенството бива легитимирано и започва да се разглежда като един от вариантите на физиологична и морална норма, т.е. като алтернативен начин на живот. Шлюзовете са отворени и патологичното явление започва да се утвърждава на Запад с невероятна скорост.

ЛГБТ обществото си поставя за крайна задача „снемането на знака на патология или девиация от хомосексуалността“ във всички национални държави, което и се случва през 90-те години. Паралелно с това протича повсеместен процес на премахване на наказанието за мъжеложство, което в момента се преследва само в някои страни на Африка и Азия. В Русия съответната наказателна статия е отменена през 1993 година.

Куиър революция: от равенство на половете към тяхната отмяна

Наред с това, 80-те и началото на 90-те години са ознаменувани със сериозни промени вътре в рамките на содомитското общество, в което се проявяват две течения. Едното обединява гейовете и лесбийките, признаващи мъжкия и женския пол, но имащи търпимост към техния избор, докато другото категорично отхвърля самия принцип на различаване на полове и хетеросексуалността като такава.

И ако първото представлява т.нар. „уличен хомосексуализъм“ и постига определени юридически и социални резултати, то второто доминира в интелектуалните и университетските кръгове и съставлява най-активното научно-окултно ядро, което разработва далечна стратегия за разрушаване на естествения порядък на нещата чрез унищожаване на различията между половете.

Укрепването на второто течение става вследствие активизирането на женския хомосексуализъм, който се съединява с широкото феминистко движение и съставяйки неговия идеен гръбнак, го направлява в нужното русло. Именно феминистките лесбийки създават т.нар. куиър течение (от думата queer – странен, обратен), което става основа на нова интерпретация на понятието „джендър“.

След това то започва да се употребява не само за описание на содомити, но и за други „идентичности“, които не се вместват в рамките на традиционната джендърна дихотомия.

По такъв начин понятието „куиър“ отбелязва прехода от феминистката теория за хомосексуалността към джендър теорията, която говори вече за различни типове „джендърна идентичност“. Истинска основателка на „куиър” теорията става Джудит Бътлър (с труда „Джендърно безпокойство“, 1990), която дава революционно определение на концепцията за „джендър“, като изцяло критикува самото понятие „полова идентичност“.

Разделяйки окончателно понятията „биологичен пол“ и „социален пол“ (джендър), тя заявява, че второто съвършено не зависи от първото, всичко се определя изключително от свободния избор на човека, в зависимост от този джендър, който човекът си присвоява. Новата същност може да се изрази с понятието „множество куиъри“, с утвърждаването на което се провъзгласява изчезване на разликата между мъжки и женски пол и свързаните с тях категории.

Сега се утвърждава

„мултисексуалност“,

която характеризира и хомосексуалисти, и андрогини, и бисексуални, и хермафродити, и травестити, и хетеросексуални, като при това е възможно спокойно преминаване от една към друга разновидност. Както учи Джудит Бътлър, човек не се определя от дадената му природа, а се структурира или форматира, „половото поведение не е заложено в нашето дълбоко „аз“, то се ражда от опита, от нашите отношения с другите, под влияние на сложни психически механизми“.

По такъв начин новата „джендър“ концепция, станала плод на куиър теорията, се бори за пълно смесване на половете и за неутрално определение на пола, съответстващо на средния род „то“ (на англ. „It“). При такъв подход, обявяващ всички проявления, свързани с биологическите различия между мъжа и жената, за някаква митология, хетеросексуалността става просто една от възможните форми на поведение.


Следва


 

ТОКСИНИТЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ВОЙНА

Е-поща Печат PDF

Непосредствено след края на Втората световна война светът отново се оказа разделен - по идеологически причини, - на антикомунстически, антисъветски, и на комунистически, съветски ориентирани страни, въпреки че идеологията на интернационализма и солидарността на народните маси и работничеството имаше огромен принос за разгрома на фашизма.

Непосредственно след Ялтенската и Потсдамската конференции Уинстън Чърчил вече бе подготвил следващия етап на англо-саксонския план за компрометиране и ликвидация на страните, които сам беше спазарил като зони на влияние със Сталин. С речта си в университета “Фултън” Чърчил постулира термина „желязна завеса”, разделяща света, и необходимостта от разрушаването на държавното устройство на страните, ориентирали се към т. нар.съветски блок. На въоръжение бяха взети основните политически идеи и способите за ерозия и деградация на страните от Източна Европа. В този процес участваха и част от избягалите военнопрестъпници, добре запознати с целия арсенал на методи и практики за идеологическа обработка, провокации и диверсии, получили още тогава определението ”психологическа война”. База на тази война стана идейната позиция на ръководителя на Управлението на стратегическите служби, впоследствие ЦРУ, Алън Фостър Дълес, директор на ЦРУ в периода 1953-1961 г., който превърна психологическата война в острие и главна съставна част на последвалата „студена война”. Неговите основни тези бяха: „Човешкият мозък, съзнанието, е приспособено за промяна. Посявайки в него хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с други, фалшиви, в които хората да вярват. Как? Ще намерим единомишленици, съюзници и помощници в самата Русия. Епизод по епизод ще се разиграва грандиозна по своя мащаб трагедия, водеща към гибелта на най-непокорния народ на земята, до окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание.

 

ЖИВКОВ НИ СПАСИ ОТ ХВАТКАТА НА СКОПИЕ

Е-поща Печат PDF

Доц. д-р Стоян ГЕРМАНОВ пред в. „Нова Зора” в разговор с Евгений ЕКОВ

- Доц. Германов на 20 март в Централния военен клуб беше представена най-новата Ви книга „Македонският въпрос 1944-1989”. Какво Ви подтикна да направите това изследване?
- Моето голямо желание беше да се представят и да се разберат някои особено важни моменти от най-новата история на един български район, какъвто е Благоевградска област, и отражението им върху цялата ни нация и държава.

 

СТРЕСНИ СЕ, ПЛЕМЕ ЗАКЪСНЯЛО!

Е-поща Печат PDF

На вниманието на УС на СБП

ОТНОСНО. ЗАКОНЪТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

 

ИНИЦИАТИВНО ПИСМО

от Тотко НАЙДЕНОВ, член на СБП

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

 

Почти едновременно в бр. 32/25 октомври 2018 г. на в. "Словото днес" и в бр. 40 на в. „Нова Зора“ бе поместена изключително стойностната статия на Панко Анчев - "Кой се страхува от Иван Вазов", в която авторът с гражданска тревога повдига въпроса за пагубната за народа ни неолиберална глобализация; споделя  възмущението си от безцеремонното и безжалостно изхвърляне от учебниците на децата ни най-родолюбивите текстове. Вероятно и вие сте прочели публикацията. Защо ви я припомням 5 месеца по-късно? Защото не последва отговор; а тя е отправена към всички нас и, най-вече - към ръководството на СБП.

Ще цитирам част от последните й редове; а те са страшни; нима не ви стряскат?

"...Очевидно е, че вече живеем в друга държава, където духовната мизерия е станала по-страшна от материалната.

...Бог ще съди тези, които участваха или съучастваха в погрома над българската национална душа. Но той ще съди и всички нас, които пасивно наблюдавахме отблизо или отдалеч този погром. Българските писатели, които тръбят, че са наследници на Иван Вазов, позволиха на неграмотните и злонамерените да опростачат езика, мисленето, поведението на нацията. И още не осъзнават какво се е случило. Защото не се замислят за своята отговорност, вярвайки, че войната срещу нацията, духа и културата е война срещу някои други, а не срещи тях. Как обаче наричаш себе си български писател, а нехаеш за езика... или си зает единствено със себе си и своя мизерен бит, с премиерката на нова книга, литературно четене или ще драсне ли някой два-три реда за тебе и твоите опуси, та белким те запишат в пантеона на "безсмъртните". Това ли е българският писател, чийто съюз е основан от Иван Вазов? Това ли е неговата длъжност и мисия? Рухва държавата, изчезва нацията, езикът се опошлява и загива, а ние си хленчим, че не ни забелязват и никой не ни дава пари.

 

Тотко Найденов


...Вече просто няма време за чакане и страх. Българският писател има да избира между високата си длъжност да бъде съвест на нацията или да продължи с позорно мълчание да умира от страх. И да потъне заедно с Отечеството в небитието.

И този избор той трябва да го направи сам."

Какво да се добави тук?

Неколкократно съм отправял призиви към вас да искаме от т. нар. народни представители да приемат хваналия лепкава паяжина Закон за българския език. Успоредно с това да настояваме - най-гневно и на висок глас! - незабавно връщане в учебниците на децата ни на най-българските творби - "Записки по българските въстания", "Епопея на забравените", ботевите и чинтуловите стихове, на народния епос - "Еничари ходят, мамо" и "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово", яворовите "Арменци", вапцаровата "Вяра"; да искаме оставката на екипа на МОН, който извърши тази позорна екзекуция на българската памет и душа пред очите ни! Не само това: подмолно провежда джендърската си политика, прокарвайки я незабелязано, под форма на разни анкети и брошури, дори и сред най-малките, с една-единствена цел - да ги опорочи, да ги откъсне от семействата, исконните ни християнски ценности и Отечеството.Знаете какви са отговорите ви. Да, прав е Панко Анчев: ние всички станахме съучастници в това престъпление! Отбелязахме 105-год. на създадения от Вазов Съюз, под патронажа на Президента; лично той присъства на тържеството - и какво от това?!

Представяме си книжките (които и децата, и внуците ни няма да четат), раздаваме си награди и похвали.

А народът ни бавно и неумолимо изчезва - не само демографски, но и духовно. Защото без историческа и родова памет той е обречен. Целта на безродните соросоиди е постигната.

За породен път ви предлагам още през м. март да организираме не само пресконференция по темата (заедно с БАН), но и да настояваме за оставки и поне морално заклеймяване на националпредателите (да, това е точната дума за тях!) от МОН. Виждате, че властимащите разбират само от протести и решителност.

"Стресни се, племе закъсняло!

Живейш ли, мреш ли - ти не знайш.

След теб потомство иде цяло.

Какво ще да му завещайш?"

Животът е кратък; утре няма да ни има. Децата и внуците ни ще се пръснат по чужбините, а останалите тук ще трябва да учат турски. И ще ни проклинат!!

"Дойде време, ставайте! От сън се събуждайте!"...


 

 


Страница 431 от 487