Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗИМА В СЕЛОТО НА ГОСПОД

Е-поща Печат PDF

И тук вали.

Но не така –

обезверено и намръщено:

край притаената река

изящно се белеят къщите.

И по набъбналия сняг,

застинал в пролетно очакване,

от клон на клон, от праг на праг

подскачат закачливо свраките.

В сърцето на самотен двор,

глави извили къмто жиците,

под врабешкия зимен хор

танцуват шеметно лисиците.

Забравили за пролетта,

на две въздишки от личинките

кълвачите от сутринта

замислено броят снежинките.

А от крайпътните гори,

във подстъпите на незримото,

чакалите по два, по три

възпяват бялото на зимата.


И тук вали.

Студът, сломен,

звъни почти като приветствие,

далече от човека в мен,

за който всеки сняг е бедствие.

Пристъпвам тук,

във този свят,

неосквернен от ледовете ни,

и не очите ми сълзят –

сълзи от чистота сърцето ми.

До корените тръпне чак,

защото нищо не е същото,

а бялото е всъщност знак,

за истинското ми завръщане...


И тук вали...

О, как вали!

Като във храм, като причастие.

И вътре в мен до смърт боли...

Но знам, че ме боли от щастие.


 

ВОЙНА ИМА, НО ТЯ Е ДРУГА

Е-поща Печат PDF

Тия дни един писател, известен с неприязънта си към Миналото, най-после се сетил, че сме „на ръба на тиха гражданска война“.

Имал предвид обаче „разлома“ в българското общество по отношение на войната в Украйна.

Това е странно, понеже противоборствата на тази тема изобщо не са толкова значими, та да доведат до „гражданска война“.

Това не означава, че българите не са достатъчно чувствителни към чуждите драми - просто те са докарани до състояние, в което са принудени да се вгледат най-вече в собствената си съдба, да я осъзнаят до край, най-после да започнат да състрадават и самите себе си.

Животът на обикновените хора тук направо се разпада – милиони хора у нас просто се опитват да оцелеят, с това се изчерпва тяхната житейска „програма“.

Това е истинската гражданска война – на некадърните властници срещу изоставените сиромаси.

Войната на безразличието срещу състраданието.

Но известните ни писатели сякаш се срамуват да говорят за нея, за мнозина от тях тя дори не съществува.

По-лесно им е да се впечатляват от чуждото страдание, отколкото от онова, което тук на всяка крачка се сгромолясва върху теб.

Състраданието на тия „първенци“ е стока за износ, която ги прави „актуални“ и дори значими в чужбина.

Безразличието – тук - към нещастието, дори крушението на обикновения/отписания човек е истинската гражданска война.

Днес това безразличие сякаш е съзнателно подхранвано.

Сякаш новите ни „европейски ценности“ включват и специална програма за прегризване на гърлото на ближния – особено, ако той е клетник, напълно изоставен от Живота.

И защо, по дяволите, преди години, обикновените хора дори не знаеха значението на думи като „емпатия“, но бяха естествено състрадателни и отзивчиви към чуждата мъка?

Днес Народа е напълно изоставен - поне за по-голямата част от него това е сигурно.

Народа е осиротял откъм Държава.

Тя се задоволи най-напред да захвърли близо два милиони души към новите европейски пасища и така да се отърве от тях: нека да крачат вдъхновено към хоризонта на новото наемничество.

И се захвана с до-обедняването на останалите тук клетници.

За това срутване по-първите ни днешни писатели изобщо нямат време - заети да описват интернационалните си терзания.

Никога няма да ги привлече съдбата на един обикновен български човечец - за това се иска смелост, която те не притежават.

Докато ни заглавичкваха с фалшиви сравнения между Миналото и Настоящето, голяма част от Народа трайно се настани в „Чакалнята пред Нищото“.

За тези хора интернационалистите нямат време.

Заради това не могат да проумеят и очарованието на Миналото за мнозина – колкото и илюзорно да е то.

То е подправката към сухия хляб, който единствено е достъпен за милиони бедняци, за практически Заличените.

А те са два пъти унижени – веднъж от суровата несправедливост на Живота, и после от усещането, че сякаш са безплътни сенки, които никой не забелязва.

Една телевизия ще има огромен успех, ако излъчва един час дневно от някоя столова за бедни - само картина, нищо повече.

За ония, на които тази картина ще им се види нетърпима, има предостатъчно предавания със свободно дефилиращи проститутки - включително и медийни.

Вече и нашенската скала на прегрешенията е преобърната: грехът да проституираш е далеч по-приемлив, отколкото грехът да си бедняк.

Жалостивият вой на страдалците не достига до ушите на някои прехвалени писатели - и така те се превръщат в съучастници на некадърните ни Властници.

Нареждат се с тях в един строй.

Строят на Заличителите.

 

 

БЪЛГАРСКАТА КРИЗА ЩЕ НАДЖИВЕЕ И ЕС

Е-поща Печат PDF

„Европа се намира в критична ситуация, тъй като фокусът върху мерките за бюджетни икономии тласка континента към самоубийство. Никога не е имало успешна програма за бюджетни икономии в която и да е голяма страна. Бюджетните икономии ще доведат до висока безработица, която ще се окаже политически неприемлива и ще задълбочи дефицитите допълнително.”

 

СУЛТАН ИМ ТРЯБВА НА ТЕЗИ МЪРТЪВЦИ - А НЕ БЪЛГАРИЯ!

Е-поща Печат PDF

Току-що изгледах видео с речта на Костадин Костадинов, произнесена днес от трибуната на НС в чест на Априлското въстание. Няма какво да си кривим душите - великолепно слово, изречено от роден оратор! Костадин Костадинов е единственият депутат и лидер на партия, който може да говори смислено, пламенно и граматически правилно от прима виста - сред цялата неграмотна лумпенска гмеж, навъргаляла се в креслата в парламентарната зала.

Докато той говореше за апостолите на Април 1876 г., операторът спираше окото на камерата върху отделни „слушатели“. Карадайъ демонстративно присмехулно и дори гавраджийски, бе вирнал глава настрана - с вид „не ми пука“, че сте се бунтували и освобождавали от робство, щом сега пак сте роби. Ясно показваше, че България не му е ни „велика“, ни малка „родина“ - не му е никаква. Данчо Ментата също си бе лепнал подигравателно изражение, като слуга, който имитира във всичко агата си. Делянчо Пеевски бе обърнал гръб на говорещия - с безизразно лице. Николчо Минчев цинично броеше лампите по тавана и чакаше досадата да приключи. Боко Банкянски се бе проснал напряко върху банката - като в леглото до нощното шкафче с пачките и кюлчетата. Огромната му каменна кратуна с мътен, празен поглед на скучаещ престъпник, мудно - като на добиче - се поклащаше насам-натам. Бе ясно - през дедовия му е за България и българите! Той е зает с оцеляването си. Всичко останало да мре.

Костадин свърши речта си с „Да живее България!“ Групата на „Възраждане“ самотно изръкопляска. Камерата даде в едър план ПП - Подмяната. Те равнодушно седяха в столовете си. Не им дремеше за някаква си там България. Не си правеха труда да ръкопляскат в нейна чест.

Залата бе пълна с мъртъвци.

Мъртъвци! Мърши! Биомаса! С безжизнени лица, с кухи орбити. Без очи. Не мога да ги нарека „скотове“, защото животните изразяват много повече човечност и духовност. Просто една камара трупове. Палачи на Отечеството. Ако бяха живели във времената на Априлския бунт, щяха да колят, бесят и набучват на кол въстаниците. Щяха да търкалят главите им по калдъръма.

Гласуваха си да почиват в чест на Рамазан Байрама. Султан им трябва на тях! Султан, а не България!

А, щях да забравя - Ленче Общата си взе сбогом с парламента (но не и с парламентаризма ). Сцената бе сърцераздирателна.

Милена Велчева

 

 

 

ВОЙНАТА НА ВЛАСТТА СРЕЩУ ОБИКНОВЕНИТЕ БЪЛГАРИ

Е-поща Печат PDF

Историята на България, от времената, които наричаме коварно, подло и неистински “преход”, би могла да се разкаже най-добре като призрачен роман. Някога, някъде, в далечното минало, са сътворени такова голямо количество безумия, престъпления и грешки, че техните призраци днес се завръщат като демони от ада и пируват с останките на това, което някога е било прилично общество с идеята за бъдеще.

Тези дни виновното минало напомни за себе си, когато стана ясно, че БТК, два мултиплекса и два военни завода се продават за едно евро на регистрираната съвсем наскоро фирма LIC33.

Какво реформаторско възмущение се изля!

Ама какви протестърски декларации и статуси се написаха!

Ама как само издивя дясното блогърство!

Лелеее, колко ужасени бяха десните шамани.

 


Страница 431 от 638