Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

МЕЛЕЗИ

Е-поща Печат PDF

 

Тия биха обезкуражили дори Теофраст – толко­ва са разбъркани отвъ­тре.

В тях има най-различни при­меси.

Долавят се черти от Угодни­кът на Теофраст, но също и от

Престараващият се.

Имат нещо и от Престоре­ният, и то в немалка степен, а за празнодумството им е из­лишно да говорим, те посто­янно омърсяват слуха ни с него – и дори сякаш се горде­ят с това.

Да, да, за нашите полити­чески мелези става дума.

Те са безцеремонни без ни­каква мярка - могат да увесят нечие чуждо знаме в кабинета си на висш сановник, те дори биха се завивали нощем с него, без никакъв свян.

Един се хвалеше, че носел боксерки – гащи, както той се изрази – с цветовете на аме­риканското знаме, такъв като нищо би се разходил по гащи и на някой прием в американско­то посолство.

Тия особи са в едно неглас­но, а в някои случаи и публично състезание помежду си по прес­тараване - нечистата им кръв ги тласка към това.

Бащите на мнозина от Престараващите се днес са с окървавени ръце – и отроче­тата им трябва някак да изку­пят греховете им.

И ето ти го фалшивия бъл­гарски антикомунизъм, прак­тикуван предимно със закли­нания.

Сега Престараващите се са се захванали с една нова дивотия: членството ни в НАТО и Евро­пейския съюз да се впише в Конституцията на България.

И още: да се забранят ре­ферендуми, свързани с член­ството ни в двата съюза.

В нито една друга страна верноподаничеството не е га­рантирано по толкова унизи­телен начин.

Но нашите Престараващи се искат да си останем шампиони в целувачеството.

Бащите им се натискаха да правят България 16-та съвет­ска република, тия ни искат като 51-ия американски щат.

Изглежда, че все ги човър­ка мисълта за изневярата, за предателството към делото на бащите им - и затова търсят всякакви поводи, за да изразят актуалното си верноподаниче­ство.

Елена Поптодорова про­дължава да разнася по меди­ите налудната идея за превръ­щането на Основния ни закон в запис на заповед, издаден в полза на НАТО и Европейския съюз.

Веднага след Промяната, в началото на 1990 г., когато мно­зина се пребоядисваха в синьо, тя искаше да изглежда като мечката гризли на БКП/БСП, толкова стръвно бранеше инте­ресите й.

Беше готова да се сръфа с всеки за всяка думица срещу любимата й партия.

Беше толкова обсебена на тази тема, та веднъж почти се закле във „Всяка неделя“, че ни­кога няма да измени на въз­гледите и убежденията си.

Понеже била „постоянен чо­век по сърце и душа“ – така се из­рази.

Никога няма да измени – на­истина никога – никак и никога.

И ето го ефекта от нейното постоянство: днес тя е най-яр­остната антикомунистка – на­товка – евроатлантичка - така­ва е по сърце и душа, вън от вся­какво съмнение, у-бря.

Ръмженето на гризлито е заменено от пискливия лай на булонката и от тракането на зъ­бките й, когато тя се опитва да захапе въздуха – за друго не й стигат силиците.

Но пък няма да измени на възгледите и убежденията си, никога – и това е сигурно, нали.

Това са удивителните превращения на Човекът- седло.

Преди време смятах, че хората-седла специално са издирвани от нашите нови братовчеди/каубоите - но не е така.

В неудържимия си нагон да бъде оседлавани, те сами навират правоверните си главици в чатала на каубоя.

Седлата са особено при­повдигнати напоследък, за­щото жадуваният от тях 51-и щат е оставен на при­щевките и изстъпления­та на трупа случайници – а те са по-голямо зло дори от мътните порои, които ни да­вят от време на време - кол­кото Бог да провери все гла­ванци ли ни управляват.

Не е ясно, защо Той си губи времето с тия проверки, когато това е очевидно.

Но може и да е прав, дори Истината трябва да се прове­рява периодично - доколко е годна изобщо.

А и Бог е наясно, че ние сме готови и него да го заре­жем, когато решим, че вече не ни е нужен.

Нещастници сме си – грешен резултат на някак­ви смутни времена и на още по-смутни сметки.

Когато Прехода тегли чер­тата, сметките за нищо няма да излязат.

Денков пък се изразява тъкмо като човек, който не е близвал досега и една мо­лекула от политиката.

Ето една негова премъд­рост: „Мнозинството може да стане коалиция, когато има доверие“.

Вярно е, че тукашното по­литическо говорене отдав­на е напълно оварварено, напоследък и със специал­ния принос на ПростоКир­чо.

Неговото „дранчене“ – тази дума е едно от създа­нията му - е силно заразно и вече почти всички край него дранчат като празни тенекии.

Но цитираната по-горе фраза на Денков е пределно скверна – защото е поред­ното признание, че ни уп­равлява хора, които си ня­мат никакво доверие.

Сякаш някаква шайка функционира в състояние на съвършено измамниче­ство - нямат си доверие, но някак пък добре си съжи­телстват.

Тъкмо така функциони­рат и различните кланове на мафията.

Медиите покорно нами­рат подобно съглашение за приемливо.

Покорно приемат за нор­мална и фразата на Денков – а тя очевидно е избягала от някаква лудница за побър­кани думи.

И фамозната дума „сглоб­ка“ бе посрещната като нещо нормално, въпреки, че си е направо позорна.

Защото подсказва, а дори и натяква, че някакви невидими механизми удър­жат властта от разпад – не­видими, тъй като едва ли са достатъчно почтени.

Но, понеже спасяват от разпад Властта, може да са и порочни, колкото си щат.

„Сглобка“ намирисва на нещо развалено – подсказ­ва, че се търси спасение от разпада с ударни дози раз­вала - главно лъжи и из­мишльотини, както и ко­ристни намерения, неосо­бено старателно прикрити.

Сглобката, тъкмо защо­то е представяна като не­избежното зло, може да оправдае всичко – дори и най-дивашките решения на Властта.

Заради нейната „неиз­бежност“, вероятно ще бъде направено всичко, за да се удържи тя.

 

С Русия в сърцето

Е-поща Печат PDF

Под мотото „С Русия в сърцето“ над 5000 приятели на Русия се събраха днес в мест­ността „Паниците“ край Ка­лофер на Първия междунаро­ден русофилски събор. За бъл­гарските русофили той е 18-ти по ред и преди се провеждаше край язовир „Копринка“, като с тазгодишното издание Нацио­налното движение „Русофили“ отбеляза и 145-та годишнина от Освобождението на Бълга­рия от османско иго.

Българската традиция пре­расна в международна през март т.г. с учредяването на Международно движение на русофилите (МДР). В Първия международен събор на русофи­лите се включиха представители на Австрия, Албания, Кипър, Румъния, Словакия, Турция, Франция, Чехия, Швейцария. Специален гост беше Сергей Бабурин - президент на Меж­дународната славянска акаде­мия за наука, образование, из­куство и култура (МСА).

Участниците бяха благо­словени от Търновския мит­рополит Григорий, който рано сутринта, преди началото на събитието, отслужи литургия пред Паметника на свободата на връх Шипка. Забележител­но е, че заупокойната молитва на Шипка почетоха и турски­те гости, с което предизвика­ха възторг и овации. Пловдив­ският митрополит Николай също изпрати благослов.

„Управляващият полити­чески елит в България се опит­ва злонамерено и агресивно да сблъска две части от нашия на­род, като разрушава символи, паметници, история и вековна обич към Русия“ така се обър­на към участниците предсе­дателят на българското и на международното русофилско движение Николай Малинов. „Ние държим нишката на ис­торията и затова сме честни с миналото и уверени в бъдещето, продължи той. Готви се въвли­чане на България във война с Ру­сия, готвят ни „български май­дан“, готвят ни диктатура, но ние ще издържим изпитанието на времето, защото колкото и да е силно злото тактически, доброто стратегически ще по­беди!“

В прието от участниците об­ръщение към българската и международната обществе­ност пък се казва, че движе­нието на русофилите е „силен и категоричен отговор на раз­делението в света; съпротива срещу стремежа за световна доминация; упование и защита на многополярността и тра­диционните ценности“, както и „нова площадка за световен диалог“.

Съборът бе уважен от по­сланика на Руската федерация у нас Елеонора Митрофанова, която прочете обръщение на руския министър на външни­те работи Сергей Лавров. Той отбелязва като прекрасна бъл­гарската традиция за ежегодни срещи на граждани, които, като искрени патриоти на родина­та си, ценят вековните тради­ции на приятелство, свързващи братски народи. „Няма как да не се радвам, че съмишленици от цял свят се присъединяват към инициативата на българските приятели и че въпреки своята „млада възраст“ МДР започва да реализира интересни инициа­тиви, включително дейности в подкрепа на основните принци­пи на международното право“, казва още Лавров.

„Русофилството е пряка противоположност на русофо­бията, движение „за“, а не „про­тив“, и именно заради това бъ­дещето е негово“, убеден е Кон­стантин Косачов, председател на Съвета на Федерацията на Федералното събрание на Ру­ската федерация, който също изпрати послание до събора.

За Мария Захарова, го­ворител на МВнР на Русия, „Днешното събитие, многочис­леният му и представителен характер, е нагледно потвърж­дение на това, че русофобските настроения в България са раз­пространени само в част от по­литическия елит на страната, а самият български народ оста­ва верен на традициите и ве­ковните дружески връзки с Ру­сия. То се дължи на духовната и културна близост на нашите два народа“.

Същата увереност - че съ­борът не е просто носталгич­на среща на хиляди българи, свързали професионалната или личната си съдба с Русия, а повод да се намери съвремен­но измерение на големите ис­торически връзки между двата народа, изразява в своето при­ветствие В. Кочин, изпълните­лен директор на фонд „Русский мир“.

За доброто настроение на хората, дошли на събора, се погрижиха Росица Кирило­ва и други изпълнители, учас­тници в конкурси и фестива­ли, традиционно организи­рани от НД „Русофили“. Някои артисти са отказали участие в последния момент поради за­плахи.

Общо 75 автобуса, над 130 микробуса и около 200-300 коли превозиха участниците в събора. На „Паниците“ край Калофер дойдоха представи­тели на 136 от общо 240 орга­низации на НД „Русофили“ по­срещнати най-радушно от кме­та на града Румен Стоянов..

Очакваше се времето да е много лошо, но заваля само мал­ко дъжд и всички го възприеха като Божия благословия. Това отбеляза и Николай Малинов, след което се пошегува, че на първия събор, който е бил в Кре­миковци, денят също е бил дъж­довен, но са последвали 18 събо­ра „по вода“ и така ще е оттук на­татък.

Участниците почетоха с едноминутно мълчание па­метта на отишлия си наскоро от този свят основател и вдъ­хновител на НД „Русофили“ Енчо Москов.

 

 

Под мотото „С Русия в
сърцето“ над 5000
приятели на Русия се
събраха днес в мест-
ността „Паниците“ край Ка-
лофер на Първия междунаро-
ден русофилски събор. За бъл-
гарските русофили той е 18-ти
по ред и преди се провеждаше
край язовир „Копринка“, като с
тазгодишното издание Нацио-
налното движение „Русофили“
отбеляза и 145-та годишнина
от Освобождението на Бълга-
рия от османско иго.
Българската традиция пре-
расна в международна през
март т.г. с учредяването на
Международно движение на
русофилите (МДР). В Първия
международен събор на русофи-
лите се включиха представители
на Австрия, Албания, Кипър,
Румъния, Словакия, Турция,
Франция, Чехия, Швейцария.
Специален гост беше Сергей
Бабурин - президент на Меж-
дународната славянска акаде-
мия за наука, образование, из-
куство и култура (МСА).
Участниците бяха благо-
словени от Търновския мит-
рополит Григорий, който рано
сутринта, преди началото на
събитието, отслужи литургия
пред Паметника на свободата
на връх Шипка. Забележител-
но е, че заупокойната молитва
на Шипка почетоха и турски-
те гости, с което предизвика-
ха възторг и овации. Пловдив-
ският митрополит Николай
също изпрати благослов.
„Управляващият полити-
чески елит в България се опит-
ва злонамерено и агресивно да
сблъска две части от нашия на-
род, като разрушава символи,
паметници, история и вековна
обич към Русия“ – така се обър-
на към участниците предсе-
дателят на българското и на
международното русофилско
движение Николай Малинов.
„Ние държим нишката на ис-
торията и затова сме честни с
миналото и уверени в бъдещето,
продължи той. Готви се въвли-
чане на България във война с Ру-
сия, готвят ни „български май-
дан“, готвят ни диктатура, но
ние ще издържим изпитанието
на времето, защото колкото и
да е силно злото тактически,
доброто стратегически ще по-
беди!“
В прието от участниците об-
ръщение към българската и
международната обществе-
ност пък се казва, че движе-
нието на русофилите е „силен
и категоричен отговор на раз-
делението в света; съпротива
срещу стремежа за световна
доминация; упование и защита
на многополярността и тра-
диционните ценности“, както
и „нова площадка за световен
диалог“.
Съборът бе уважен от по-
сланика на Руската федерация
у нас Елеонора Митрофанова,
която прочете обръщение на
руския министър на външни-
те работи Сергей Лавров. Той
отбелязва като прекрасна бъл-
гарската традиция за ежегодни
срещи на граждани, които, като
искрени патриоти на родина-
та си, ценят вековните тради-
ции на приятелство, свързващи
братски народи. „Няма как да не
се радвам, че съмишленици от
цял свят се присъединяват към
инициативата на българските
приятели и че въпреки своята
„млада възраст“ МДР започва да
реализира интересни инициа-
тиви, включително дейности в
подкрепа на основните принци-
пи на международното право“,
казва още Лавров.
„Русофилството е пряка
противоположност на русофо-
бията, движение „за“, а не „про-
тив“, и именно заради това бъ-
дещето е негово“, убеден е Кон-
стантин Косачов, председател
на Съвета на Федерацията на
Федералното събрание на Ру-
ската федерация, който също
изпрати послание до събора.
За Мария Захарова, го-
ворител на МВнР на Русия,
„Днешното събитие, многочис-
леният му и представителен
характер, е нагледно потвърж-
дение на това, че русофобските
настроения в България са раз-
пространени само в част от по-
литическия елит на страната,
а самият български народ оста-
ва верен на традициите и ве-
ковните дружески връзки с Ру-
сия. То се дължи на духовната
и културна близост на нашите
два народа“.
Същата увереност - че съ-
борът не е просто носталгич-
на среща на хиляди българи,
свързали професионалната
или личната си съдба с Русия,
а повод да се намери съвремен-
но измерение на големите ис-
торически връзки между двата
народа, изразява в своето при-
ветствие В. Кочин, изпълните-
лен директор на фонд „Русский
мир“.
За доброто настроение на
хората, дошли на събора, се
погрижиха Росица Кирило-
ва и други изпълнители, учас-
тници в конкурси и фестива-
ли, традиционно организи-
рани от НД „Русофили“. Някои
артисти са отказали участие в
последния момент поради за-
плахи.
Общо 75 автобуса, над 130
микробуса и около 200-300
коли превозиха участниците
в събора. На „Паниците“ край
Калофер дойдоха представи-
тели на 136 от общо 240 орга-
низации на НД „Русофили“ по-
срещнати най-радушно от кме-
та на града Румен Стоянов..
Очакваше се времето да е
много лошо, но заваля само мал-
ко дъжд и всички го възприеха
като Божия благословия. Това
отбеляза и Николай Малинов,
след което се пошегува, че на
първия събор, който е бил в Кре-
миковци, денят също е бил дъж-
довен, но са последвали 18 събо-
ра „по вода“ и така ще е оттук на-
татък.
Участниците почетоха с
едноминутно мълчание па-
метта на отишлия си наскоро
от този свят основател и вдъ-
хновител на НД „Русофили“
Енчо Москов.
Юрий БОРИСОВ
 

ДА ВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

Е-поща Печат PDF

Няма „обич към Роди­ната” в учебните програми. Важните послания са опако­вани в бездушие и удавени в многословие.

Левски е „заловен от тур­ската полиция и обесен край Со­фия” като обикновен престъп­ник – защо, за какво: мълчи учебникът за 4-и клас.

За Гоце Делчев децата учат като за... трафикант на оръжие.

Министерството на образованието преразглежда учебните програми за училищата. Смятам това за ключово за съдбата на на­цията! Защото със сегашните скопени от българско национално чувство учебни програми и учебници българската нация е об­речена. И не някога, а в рамките на едно поколение…

Простете ми патоса, но убедено смятам, че най-голямото пре­стъпление на т. нар. преход е унищожаването на национална­та ни памет. Защото паметта е онова, което прави нацията. А днес няма друг народ по света, който така бързо, активно и успешно да ликвидира своята национална памет! Затова подех иници­ативата „Да върнем България в българското училище”. Тя цели не просто преработване на учебните програми и учебниците, а преос­мисляне или всъщност осмисляне на ролята на училището като национална утроба на човека. Именно затова е ключово важно радикално да се преформулират целите в учебните програми и духът на учебниците.

В българското училище все още има патриотичен дух благо­дарение на изключителните български учители.

Но това, което правят бъл­гарските учители, е въпреки: въпреки учебните програми и въпреки учебниците. След като подхванах това начинание, ми се обадиха много учители от ця­лата страна. И без да се познават помежду си, ми разказаха горе- долу едно и също: по семина­ри – „методологични”, за под­готовка на учебната година – ги инструктират да не гово­рят за робството, да не набля­гат на въстанията, на кланета­та, на бунтовете, да не говорят за еничарството, цитирам: „за да не се насажда омраза”… Ето това напълно неадекватно раз­биране е основният проблем! И то не е нито отскоро, нито само по един учебен предмет. Това е прокарвана от поне две десе­тилетия политика. Смятам, че трябва да го кажа ясно: прокар­вана от 1-2 партии и 3-4 фон­дации…

Убеден съм, че истината е точно обратната: само жива­та историческа памет може да бъде основа за истинска толе­рантност.

В действащите учебни про­грами предметите, които фор­мират личността на детето (обобщено по български език и литература, история и гео­графия), по никакъв начин не целят формиране на на­ционална идентичност. Още по-малко на национална гор­дост и съвсем пък не на дълг пред героите на нацията или пред нейното бъдеще. И дори за обич към Родината. Израз „обич към Родината” в българ­ските учебни програми като задача на обучението на българ­ските деца няма никъде!

Няма ги изобщо думите „Родина” и „Отечество”!

Няма израз „историческа памет” в нито една учебна програма. Още по-малко пък изрази като „национална иден­тичност”.

Моделът на целия абсурд можем да видим в учебните програми по „Родинознание” за 1-и и 2-и клас. Още оттам тръгва цялата тази политика на обезродяване, ще си позво­ля да я нарека политика „Бал­канджи Йово” орязване на всичко, което може да създаде връзка между детето и него­вия народ. Предметът се казва „Родинознание” но в учебната програма Родината не се спо­менава нито веднъж!

И така е от 1-и клас до 12- и…

В резултат на това учебни­ците, написани по тези учеб­ни програми, са пълни с… празноти. Няма ги нито дра­мите в историята, нито вели­чавите ни герои, нито смисъ­ла на родолюбието, нито дъл­га пред Отечеството. Затова си позволих да кажа, че башибо­зук да беше писал български­те учебници и учебни програ­ми, нямаше така да ги опусто­ши от всичко българско и род­но! От всичко свято…

Мога да дам десетки приме­ри...

В уроците за „българите под турска власт” и за Априлското въстание всъщност няма нито ред за робството! В 8 (осем) реда пише, че българите били „рая”, защото плащали данъ­ци?! И че „не били равноправни с мюсюлманското население, за­щото нямали право да се обли­чат в красиви дрехи, да строят големи къщи и високи църкви”. Нищо повече!!!

Това е целият текст!!!

В българското училище практически не се изучават нито Баташкото или Новосел­ското клане, нито еничарство­то, нито позорните данъци, които са били принуждава­ни да плащат българите, като данъка „дишхакъ”. Няма всъщ­ност нито един от онези елемен­ти, които могат да създадат ясна представа за драмата, за тра­гизма, за зловещите измере­ния на целия този петвековен период!

Това е, простете ми, ново Баташко клане. Да не оста­не нито спомен за миналото, нито чувство за национална принадлежност, нито основа­ние за гордост, че си българин. Дори Хвърковатата чета е из­хвърчала от учебниците: ци­тирам: „Бенковски създава от­ряд, с който обикаля из страна­та”.

Нещо като туристическа агенция…

Цялата българска исто­рия – от дълбоката древност до днешния ден – е насмете­на в една учебна година, в 10-и клас! Защо?! И учебниците за 10-и клас реално са над 1000 стандартни страници всеки! В тези 1000 страници професор трудно ще се ориентира кое е най-същественото. Един уче­ник не може и да ги прочете, а да ги научи – съвсем. На пръв поглед учебниците са чудесни: с много текстове, с много доку­менти и други картинки – види­те ли, всичко е тук! И резултатът е ясен – от многото „информа­ция” не остава нищо! И това е направено съвсем нарочно – да се удави в многословие вся­ка национална идея, всяко ва­жно послание.

Наглед всичко го има в по няколко реда – за да мине номерът. Но е удавено в без­бройни дати, имена, събития, в един калабалък от тексто­ве, най-често несвързани по­между си – и в крайна смет­ка в целена невъзможност де­тето да запомни каквото и да било!

Всичко, което може да съз­даде устойчива представа за миналото, е представено мак­симално безлично. В Учебна­та тетрадка по история за 5-и клас (на изд. „Просвета”!) на­мираме ярък пример как се захаросва трагизмът на роб­ството – еничарството: „В оп­ределен период от време осман­ската власт отнемала момче­та от християнски семейства, за да се обучават за еничари”!... На днешните деца еничарството се представя като елитно обра­зование?!?

Затова всъщност голяма­та драма на българското учи­лище е не какво има в нашите учебници, а какво няма. Няма го патриотичният дух!

Фактите и датите ги има – но са опаковани в бездушие и удавени в многословие. Няма акценти, няма послание, няма ни дух, ни памет, ни идентич­ност…

Който и учебник по българ­ски език и литература да хва­нем, пак се хващаме за главата. В учебника за 4-и клас няма нито 1 (един) ред от Вазов или Ботев! Нито един!!! Нито за някой войвода или поне за ня­кой български обичай.

В учебника за 5-и клас са използвани общо 40-ина про­изведения. И сред тях само едно (1) е свързано с българ­ската национална съдба: „Хай­дути” на Ботев. Едно от 40! И 6 стр. от общо 230. В тези 6 стр. има 8 реда за Родината – раз­търсващи със своята бездуш­ност…

Има, разбира се и чудесни текстове. Но България я няма!

В читанка за трети клас в раздела „Хубава си, Таткови­но!” не само го няма Славейково­то „Хубава си, Татковино”, нито което и да било друго българско патриотично стихотворение, но можеш да видиш целия абсурд на нашето средно образование. Едно от трите стихотворе­ния в този раздел е озаглаве­но „Трети март”. И започва с „Една обикновена дата”. Точка! Така трябва да учат, помнят и чувстват децата ни деня на Ос­вобождението!

И парадоксално: учебните помагала, които не са „одобре­ни от МОН”, са много по-смис­лени! И учебниците за българ­ските деца зад граница са на­писани много по-добре…

За мен е вече несъмнено: в работата на МОН и на българ­ските училища има антибъл­гарска намеса. Прокарана ма­щабно и така, че да изглеж­да като европейска толерант­ност…

Хоризонтът за решения вече наистина е в рамките на едно поколение. Учебните програми трябва да бъдат преработени радикално – с принципно раз­лично отношение към истори­ята, към големите личности и драматичните събития в исто­рията на България, към сми­съла на национална принад­лежност.

Въпреки някои аргументи за обратното, подкрепям – и от­давна отстоявам – по всеки учебен предмет да има само по един одобрен от МОН учеб­ник! И да го издава държава­та.

От 20 години повтарям, че образованието и културата трябва да се запишат в Кон­ституцията като стратегиче­ски национален приоритет.

Защото убедено вярвам, че ние сме народ с изключителни качества, който не заслужава днешното посичане.

 

СВЕТAТА ТРОИЦА НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД

Е-поща Печат PDF

Глобализацията и отказа от суверенитет поощриха необузданото разрастване на незаконния финансов пазар. Капитали без контрол плават от единия край на света до другия. Приходите от големите престъпления наливат масло в мотора на капиталистическата експанзия. От време на време се “хвърля прах в очите”, за да се създаде илюзия за война срещу бързо разрастващите се банкови и данъчни убежища. Ако правителствата наистина искат война, те могат да се справят само за една нощ. Нищо не се прави за големите парични престъпления, но за сметка на това се апелира за нулева толерантност към дребните престъпления и безработицата.

Кристиан Де Бри

 

Финансовите престъпления стават все по-прикрити. От време на време в някоя страна нещо излиза наяве, но по правило маскирано от скандали, в които са въвлечени компании, банки, политически партии, лидери, политически обединения и мафии. Този потоп от нелегални транзакции - престъпления според националното законодателство или международните споразумения - се представя като “случайни пропуски” на свободните пазарни икономики и демокрации, които са причислени към нещо, наречено "добро управление". Но действителността е съвсем различна. Това е кохерентна система, тясно свързана с експанзията на модерния капитализъм, основана на сдружението между трима партньори - правителства, транснационални корпорации и мафии. Бизнесът си е бизнес - финансовите престъпления са преди всичко пазар, процъфтяващ и организиран, управляван от търсенето и предлагането.

Съучастието на големия бизнес и политическата "ненамеса" е единственият начин, по който високо организираната престъпност може да изпере и реинвестира баснословните приходи от своята дейност. Транснационалните корпорации също се нуждаят от подкрепата на правителствата и ненамесата на регулаторните органи, за да затвърдят позициите си, да увеличат печалбите си, да се противопоставят на конкуренцията, дори да я унищожат, да спечелят "сделката на века" и да финансират своите незаконни операции. Политиците са непосредствено замесени в процеса, а техните възможности за влияние зависят от поддръжката и финансовата подкрепа, която ги задържа във властта. Това тайно споразумение, основано на взаимен интерес, е съществена част от световната икономика - горивото, което поддържа машината на капитализма в движение.

Три фактора са съчетани, за да се усъвършенства дейността на капитализма. Краят на 80-те години на м.в., видя пълната либерализация в движението на капиталите, освободени от национален и международен контрол. По-късно революцията в комуникационните технологии ускори разрастването на финансовите транзакции. И накрая, данъчните скривалища - този планетарен архипелаг от специализирани в прикриването на финансови престъпления средища, станаха още по-надеждни.

Революцията, казва Мао Цедун, не е официална вечеря. Нито пък състезание. Може да се направи паралел с турнирите на галантните рицари, възхвалявани от трубадурите на свободния пазар, където с Божията благословия най-добрият винаги побеждава - най-добрият продукт или най-добрата услуга на най-добрата цена. Както във феодалната битка, ако искаш да спечелиш икономическата война, всичко е позволено - и колкото е по-мръсно, толкова е по-добре. Арсеналът от оръжия е добре попълнен: рестриктивни мерки, картели, злоупотреба с властта, дъмпинг, принудителни разпродажби, сделки и спекулации между свои хора, поглъщане на компании и разбиване на конкуренцията, фалшифициране на балансови отчети, укриване на сметки и трансферни цени, използването на офшорни филиали и холдингови компании за избягване и укриване на данъци, незаконно присвояване на обществени фондове, фиктивни договори, корупция и подкупи, незаконно обогатяване и злоупотреба с обществени активи, наблюдение и шпионаж, шантажиране и предателства, нарушаване на трудовото законодателство и профсъюзните свободи, безопасността и здравето, социалните осигуровки, замърсяването на околната среда (1). Да не говорим какво се случва в нарастващите по брой свободни зони, включително и тези в Европа и Франция, където обичайните закони не се прилагат, особено в социалната, данъчната и финансовата сфери (2).

Такива нарушения могат да бъдат открити във всички основни сектори и на всички пазари: оръжие, петрол, обществени строежи, гражданска авиация, въздушен, железопътен и морски транспорт, телекомуникации, банково и застрахователно дело, химическа и хранително-вкусова промишленост и много други. Това води до крупни злоупотреби с финансови ресурси, които изчезват от явните сметки на транснационалните компании, за да изплуват до някое данъчно пристанище. Един невероятен грабеж, пълният размер на който никога няма да бъде точно установен.

Всичко това би било невъзможно без властта на държавата и на международни и регионални организации, особено чрез способността им да намалят до минимум ограниченията, за да се заобикалят или погазват съществуващите правила, да се парализира разследването или да се вкарва в глуха улица, да се намалява размерът на наказанията или да се раздават амнистии. В замяна се предлага “обезпечаване на демокрацията” чрез спонсориране на изборните кампании на партиите, лансиране на най-надеждните политически личности и на висшите длъжностни лица, следвани и отблизо наблюдавани от армия лобисти, имплантирани във всички власти, които взимат решения, и чиято задача е да им помагат да "направят верния избор", т.е. да ги корумпират (3).

В някои случаи те нямат никакви угризения да използват услугите на организираната престъпност. В повечето от техните филиали и офшорни фирми-доставчици в южното полукълбо, работниците трябва да се борят с гангстери, наети от шефовете им, мошенически профсъюзи, стачкоизменници, частни полиции и батальони на смъртта. В Япония мафиоти от Якуза следят за непокорни акционери на общите събрания. Сключват "договори" или чрез бизнес посредници, които са станали цяла напаст, или чрез свръх нахални инвеститори. Безброй бизнесмени, банкери, политици, съдии, адвокати и журналисти "извършват самоубийство" изпивайки отровно капучино, обесвайки се или хвърляйки се от прозореца на десетия етаж с ръце завързани на гърба, прострелвайки се два пъти в главата, удавяйки се облечени – в локва или в банята, подхлъзвайки се под автобуса, попадайки в казан с бетон или с киселина, падайки беззащитни в морето от яхти пред самите очи на телохранителите си, изчезвайки в пътешествие със самолет или кола.

Нещо повече, банките и едрият бизнес се стремят да сложат ръка върху приходите на организираната престъпност, за да ги изперат. Традиционните доходи са от наркотици, рекет, отвличане, хазарт, търговия с жени и деца, контрабанда (алкохол, цигари, лекарства), въоръжени грабежи, фалшифициране и фиктивни фактури, укриване на данъци и злоупотреба с обществени фондове. Организираната престъпност процъфтява и на т. нар. нови пазари - контрабанда на работна ръка и бежанци, компютърно пиратство, пренасяне на предмети на изкуството и антики, на крадени коли и части, на защитени видове и човешки органи, подправяне на документи, трафик на оръжие, токсични отпадъци, ядрени продукти и други.

Всяка страна има свой криминален подземен свят. Най-големите престъпни организации и тези, които са в играта от най-дълго време, могат да бъдат открити в сърцето на капитализма - САЩ (Коза Ностра), Европа (сицилианската мафия), Азия (китайските триади и японската Якудза). Има и други, които се появиха през последните няколко десетилетия, като колумбийските наркокартели в Латинска Америка и руските мафии. Стотици съперничещи си групи си поделят националните и международните черни пазари. Те установяват връзки и субординирани споразумения, целящи използването на по-малки, по-гъвкави и по-подвижни единици, специализирани в определен пазарен сектор или в изгодна пазарна ниша.

Ежегодната печалба от трафика на наркотици (канабис, кокаин, хероин) се изчислява на около 300-500 милиарда долара (без да се включват никнещите като гъби синтетични наркотици), което представлява от 8 до 10 процента от световната търговия (4). Компютърното пиратство е в подем с 200 милиарда долара, фалшиви стоки (стоки менте) - 100 милиарда долара, измами в бюджета на Европейската общност - 10-15 милиарда долара, контрабанда на животни - 20 милиарда долара и т. н. Като цяло, и отчитайки само дейностите с транснационални измерения, включително и търговията с бели роби, Световният брутен криминален продукт (СБКП) възлиза доста над 1000 милиарда долара годишно - почти 20% от световната търговия!...

Дори да се приеме, че има и допълнителни разходи (продукция и доставчици, посредници и пари за корумпиране, разходи за инвестиции, разноски за мениджмънт, загуби от конфискация и преследване), възлизащи грубо на около 50% от оборота, стига се до годишни доходи от 500 милиарда долара. За 10 години това прави 5000 милиарда долара, три пъти над резервите в чужда валута на всички централни банки (5), една четвърт от капитализацията на първите пет фондови пазара в света и 10 пъти по-големи от фондовата борса в Париж (6).

Но и след тези разходи остава огромно богатство, което трябва да бъде управлявано, защото е невъзможно да бъде съхранявано в банкноти с малка стойност (7). Достатъчно е да се задействат световните финансови мозъци. Точно това са хората, от които се нуждаят престъпните организации, ако искат да изперат парите и да ги върнат в оборот чрез легални канали. Те са склонни да платят цената. И го правят. Това им струва близо една трета - 150 милиарда долара, поделени между банкови вериги и посредници - адвокати, брокери и доверени мениджъри. Така чистата печалба надхвърля 350 милиарда долара годишно, изпрани и реинвестирани, тоест по 1 милиард долара на ден.

Нито един сектор на дейност не се доближава до тези цифри и никой не може да се сравнява с този потенциал, представляващ между 1/2 и 2/3 от преките чужди инвестиции (DFI) (8). Интимни наблюдатели на пазарите и на глобализацията, с която са запознати отлично, международните престъпни организации нямат време за спестовни каси. Те се отправят към най-големите печалби - съмнителни фондове, надуване на балона на финансовите спекулации, възникващи пазари, имоти, нови технологии. В същото време те си осигуряват солидни доходи от най-доброто в производството и в търговията. В непрекъснато партньорство с транснационалните компании, в които те инвестират, и с банките, които управляват техните инвестиции, те са смазката в механизма, задвижващ необикновената експанзия на модерния капитализъм. И пак остават достатъчно пари, за охолен живот и за спонсориране и корумпиране на политически партии и лидери, поставени на най-удобните места, за да защитават системата, която им служи толкова добре.

Това е точно услугата, която третият партньор –

 

@политическата власт и бюрокрацията

 

дава в замяна на финансовата подкрепа. Така става възможно да остават във властта, да се възстановяват след всеки провал и да се обогатяват все повече. Създава се илюзия за непрекъсната битка срещу финансовите престъпления (подкупи, незаконен трафик, пране на пари), постоянно засилваща се и международно координирана от правителства, полиция и правораздаване, а в същото време работата на системата остава непроменена - всичко се променя, така че всичко да си остане същото. Провалът на повече от 30 годишната война срещу трафика на наркотици е доказателство за "успеха" на формулата. Същата съдба очаква и борбата срещу прането на пари и корупцията, отново показно лансирана от Г7 на срещата на върха в Париж през 1989 г., където освен страните-членки участват и представители на ООН, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), МВФ, Банката за международни разплащания (BIS) и ЕС.

Бяха основани специализирани организации (9), бяха подписани и ратифицирани международни конвенции за превенция на корупцията на международните пазари (10), както и за обединяване на усилията на полицията и за взаимно съдебно подпомагане (11), и през цялото това време се множаха конференции и изследвания, комисии за разследване и доклади! Всичко това бе придружено от гръмко произнасяни декларации и обещания на хората от официалната власт, но ни най-малко не бе разклатена системата на финансовите престъпления. Тя е поставена в позиция да спечели битката чрез изтощителна война, дори срещу най-добрите, които се сражават срещу нея - умората налегнала полиция и съдии, ангажирани в показната операция “Чисти ръце” в Италия е доказателство за това. Същото се потвърждава и от липсата на отговор на тревожния сигнал ("Женевски апел"), огласен от седем европейски специализирани съдии в края на 1996 г. (12).

Тук изобщо не става въпрос за премахването на данъчните пристанища - тези убежища на финансовата престъпност, а единствено за приемането на правила за “добро управление”. Но това е ефективно точно толкова, колкото ако поверим на мафията да пренася пари, с моралното задължение да предоставя своите коли на пътната полиция. Нито пък става въпрос за установяване на някаква форма на постоянно международно сътрудничество, или поне европейска съдебна зона. Става въпрос единствено за дискусии. Така все още са необходими 18 месеца, за да може една молба за правно съдействие да извърви пътя от Париж до Женева и обратно.

И още нещо. Под закрилата на САЩ - партньор номер едно на международната финансова престъпност, се наблюдава усъвършенстване, по-точно американизиране, на корупционните техники. Стремежът е към замяна на доста архаичните практики на плащане на ръка и тайни (или явни) “комисионни”, с плащания чрез лобиране, които са по-ефективни и прилични. Това е една индустрия за услуги, в която американците имат значителна преднина пред своите конкуренти, не само в “ноу-хау”, но и в огромните финансови и логистични ресурси, които са способни да доставят на своите мултинационални компании. Става въпрос и за секретните служби на най-мощния държавен апарат в света, които след края на студената война се пренасочиха към икономическия фронт.

Това се вижда от публикациите за корупционния индекс, съставян по данни за отделните страни от коалиция “Прозрачност без граници” (Transparency International), една организация за влияние, тясно свързана с ЦРУ и финансирана от правителства и корпорации, най-вече американски - специалисти в областта. Сред тях са Локхийд, Боинг, Ай Би Ем, Дженеръл Мотърс, Ексън, Дженеръл Електрик и Тексако (13). Единствената цел на антикорупционните кампании, предприемани от международни организации (WB - Световната Банка, IMF - Международния Валутен Фонд, OECD - Организацията за икономическо подпомагане и развитие) e “добро управление” на финансовата престъпност, която сега е съставна част от глобализацията на пазарите под ръководството на Американската демокрация, най-корумпираната на планетата.

Стремителният щурм за печалби и натрупване на капитали, без подбор на средства, се превръща в повсеместен пладнешки обир на плодовете на човешкия труда и на богатствата на държавите, и завършва с морална поквара на управляващите класи.

Бароните-разбойници разчистват пътя на принцовете-грабители.

 

Превод: Цветина Ценова

 

 

Бележки под линия

 

(1) Коментари в страницата на Znet – Канада, която публикува ранг-листа на първите 100 престъпни фирми - http://www.corporatepredators.org/top100.html

(2) За свободните зони, вж. Le Monde diplomatique, English edition, March 1998.

(3) Над 40 000 лобисти във Вашингтон, хиляди в Брюксел, стотици в СТО.

(4) 5 250 милиарда долара през 1998 г.

(5) Общата стойност на официалните резерви на всички централни банки възлиза на 1 636 милиарда долара (източник: 1999 Report of the Bank for International Settlements).

(6) Ню Йорк (Фондовата борса и Nasdaq), Токио, Чикаго и Лондон – общо 20 000 милиарда долара (източник: International Federation of Stock Exchanges).

(7) Стек от 1 милиард в банкноти от 100 долара е висок 1000 м.

(8) 650 милиарда долара през 1998 г., 450 милиарда долара през 1997 г., (източник: 1998 Report of the United Nations Conference on Trade and Development - Unctad).

(9) В частност FATF, която вече 10 години дава препоръки на банки за превенция на финансови престъпления, без какъвто и да е резултат.

(10) Най-пресните се отнасят до конвенцията на OECD за борбата срещу корупцията сред държавните служители.

(11) Заседание на ЕС, Тампере, Финландия, октомври 1999 г.

(12) Вж. Denis Robert, La Justice ou le Chaos, Stock, Paris, 1996.

(13) Le Canard enchaîné, 3 November 1999.

 

НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА ЛИ Е 9-И СЕПТЕМВРИ?

Е-поща Печат PDF

Девети септември трябва да се свързва първо с това, че България окончателно скъсва връзките си с Третия райх и с имиджа си на сателит на Хитлер и Мусолини. По-късно обаче, настъпва деформация, позната и в други страни от тогавашния Източен блок, а до голяма степен и във Франция и Италия, която видоизменя възприемането на историческата перспектива на това събитие.

Национална катастрофа България преживява през 1913 г., когато безумните политически дейци направиха така, че страната ни влезе във война с всичките си съседи и загуби исторически етнически езикови територии. Докато нито един квадратен километър от онази България, която съществуваше, не беше ампутиран през 1944 г. Независимо от какви съображения е направено, независимо от какви сметки е мотивирано, неоспорим факт е, че България запази териториалната си цялост и интегритет. А той беше силно застрашен – не само от преките победители във Втората световна война, но и от нашите съседи – гърци, сърби, румънци.

За някой 9-и септември е победа, за други – траур. Така е с доста събития в историята. Не случайно една от мемоарните книги на големия британски политик Уинстън Чърчил се нарича „Триумф и трагедия“.

Историята не може да се цепи със сатър, на нея й трябва тънката намеса на хирургически скалпел, при което отхвърляме едната страна, но все пак изтъкваме и позитивите, съзидателните неща от едно събитие.

Жертвите на Народния съд 1945 г.

До голяма степен те са неизбежни – не с това, че комунистите взимат властта. При всяко толкова сривно, пропастно разграничение, противопоставяне, вражда, ненавист, естествено настъпва часът на разплатата, при който често невинни хора губят живота си.

Това не ни оправдава, не ни успокоява. Но все пак трябва да се гледат всички страни на едно събитие. Нали е известно, че кръв в България се проливаше и преди 9 септември 1944 г. Не може след 1944 г. едните да се обявяват за патриоти, другите за предатели, както беше обратното при режима преди това.

Един народ става зрял тогава, когато разбира причините за случилото се.

В Испания, Франция, дори в Италия вече има многовариантно възприемане на историческите факти и тъканта на историческото познание. Не можем да го режем както ни отърва. Но за съжаление, у нас това продължава.

Трудно се разделяме с миналото

Защото сме свикнали да мислим едноцветно, защото добро и лошо при нас е много строго разграничена категория. А реалността е различна. Имало е патриоти, които са станали жертва на 9-и септември, но е имало и патриоти, които са ставали жертва на властите и режимите преди 9-и септември.

Не можеш да се събудиш в нова епоха, след като си легнал в старата. Налагането на нова епоха е постепенен процес, при който падат невинни жертви. Нека да припомня – при десанта на съюзническите войски през Ламанша през 1944 г. при артилерийската подготовка и при бомбардировките, са загинали не само невинни хора, а и деца. Но това не омаловажава значението на това събитие за разгрома на нацистката машина.

Т.е., оценката за датата 9-и септември не може да е черно-бяла, трябва да е многоцветна. В тази оценка трябва да има и траур, и удовлетворение. Естествено, след всяка такава дата, от нейното осъществяване се възползват не героите, а онези, които бързо се приспособяват.

Така беше и с мирната победа на демокрацията у нас през 1989 г. Много хора доста охотно, усърдно и мащабно инкасираха своя антикомунизъм. Други хора се оттеглиха разочаровани.

Паметникът на Съветската армия

След като поражда толкова страсти, които често водят до насилие, паметникът трябва да остане, но не на това място.

Дано тогава страстите се успокоят. Не смятам обаче, че обществеността ни се успокои кой знае колко след зрелищното взривяване на мавзолея на Георги Димитров в центъра на София.

Паметникът, който поражда толкова спорове е мемориал на армия, която несъмнено има най-голяма заслуга за разгромяването на нацистка Германия и за това, че не беше позволено да има с нас териториална разправа, каквато имаше при нацистите. Полша може да е станала подчинена на Съветския съюз след 1945 г., но при Хитлер Полша престана да съществува. Има разлика.

Съветската армия – „окупатор“ на България?

Това е много лош знак за българския народ – ако той посреща една окупаторска армия с такъв ентусиазъм, стигащ до френетизъм – с цветя, песни и надписи „Слава на Червената армия“.

България – „троянският кон на Русия на Балканите“? Колко сериозна е руското влияние у нас днес?

Като обикновен съвременник, наблюдател, не виждам къде е тази разюздана руска пропаганда. Всеки ден гледаме украинския президент, докато другата страна ни се показва за 2-3 секунди. Закриват се руски телевизионни канали. Ние не заем какъв реално е ходът на бойните действия между Украйна и Русия.

Що се отнася до официалната политика на президента Путин, тя е традиционна руска политика.

А е факт, че когато Русия се е сближавала с Европа, тя е получавала коварен кинжален удар.

Не мога да разбера защо всички смятат, че Русия трябва да прилича на Европа и да й подражава. И защо самата Европа трябва да има правото да преценява докъде и как да стане това.

С руснаците казваме „мамо“, „любов“, „Господ Бог“, „хляб“ на един и същ език. Ако това се нарича русофилия, нека е така. Ами ако трябва да отговорим кой изгони турците от България? Тогава всички сме русофили.

Трети март, промените в Конституцията

Ако политиците искат, могат да обявят за национален празник датата на влизането ни в НАТО. Има нещо дълбоко парвенюшко в това, че не признаваме един неумолим факт, записан във всички учебници по история – че Руско-турската война от 1877-1878 г., с изключение на войната срещу Наполеон в Русия, е единствената за 19 век, която се нарича Освободителна.

Има три войни на Бисмарк, които не вдъхновяват никого, докато тази е отразена в изкуството, в науката, в литературата. Това е различната, честната война, която освобождава едноверци от враждебна по верска линия власт. Фактически тогава Русия осъществява европейска мисия – връща ни на картата на Европа.

Денят на Съединението

На 6-и септември се обединяват две български области, които са създадени от Освободителната война. В Източна Румелия няма нито един турски войник, затова в Пловдив няма изстрели, с изключение на един. Но пловдивчани не трябва толкова да се радват, защото преди Съединението градът им е бил столица, но пък след това живеят в обединена България. Трети март е датата, на която държава с името България, със средновековно великолепие и традиции, се връща на картата на Европа, се възражда, възкръсва.

Доколко независими сме днес?

Независимостта не е самоцел, а предпоставка. През 1913 и 1915 г., когато предприемаме най-глупавите и съдбоносни решения и действия, бяхме независими. Пълна независимост вече няма никой, включително и  американците. Въпросът е в съюзническите си отношения да можем да сме по-свободни за решения.

Вместо това у нас се засилва синдромът да търсим по-голям брат. Само сменяме покровителите. Но виж, патриоти у нас много. За съжаление, и патриотизмът у нас е станал професия, стълбичка към длъжности.

Народът ни има много добродетели, но има и пороци. За съжаление, ставаме грандомани и при най-малката победа. Спечелим ли мач, война, награда, се обявяваме за велики. Най-големият ни плюс беше почитта към книгата и знанието, дано се възстанови. И дано европейски дипломи на младите българи да не са трамплин за министерски постове, а част от мисията да работят за ползу роду.

 


Страница 5 от 533