Митрополит Йосиф: Православното богословие е трън в очите на света
„Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“
Ваше, Светейшество,
Досточтими и зеловъзлюбени в Господа отци,
Досточтими г-н Декан,
Многообични професори, преподаватели и студенти,
Братя и сестри, почитатели на Богословския факултет,
Започвам проповедта си с известните думи на св. Василий Велики, казани в отговор на префекта Модест, с който след срещата му Модест казал на св. Василий: „Помисли си все още до утре“. На което св. Василий отговорил: „Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“ Намерих тези убедителни думи на велелепния и царствен св. Василий Велики за най-подходящи нам днес, защото искам да съпоставя нашия XXI век с четвъртото столетие на тримата светители. Днешният неолиберален глобализъм с учението и вярата им и особено джендър-доктрината с православното ни богословие. Умря г-н Бжежински неразкаян, но оскръблението по адрес на нашето св. Православие, че след комунизма Православната църква и св. Православие е най-големият враг на демокрацията, остана и се цитира дори и в наши дни. Либералният шведски политик Карл Бил пък отива още по-далеч. „Православието, казва той, е най-страшният враг на Запада. По-страшен от Ислямската държава“.
Жива е и доктрината на Христовата църква.
Трябва да забрави тя разделящите термини като абортите, гей браковете и др., а да се посвети на проблема с бедността. Целта е по-нататъшното размиване на православната християнска етика и догматика чрез постулатите на една нова, единна световна религия, която поставя въпроса за друго евангелие, в което под красива формула трябва да се скрие старото съдържание.
Само преди две години Европейският парламент също видя в Светото Православие политическа пропаганда и реши вместо православна църква да се казва по-завоалирано – трансгранични религиозни групи. С една дума –
Православието на Тримата най-велики светители е тръв в очите на съвременните либерали.
Защо? Защото като богослови, вие всички много добре знаете, че твърде много неща в светото Православие изобличават днешния начин на живот и на падналата човешка природа изобщо. Знаете че тридесет и седем години вече съм на служение в Българската източноправославна епархия, в плуралистично общество, но ако сравним по-внимателно двете парадигми на тукашния и тамошния светоглед и начин на живот, ще забележим, че те се различават почти във всичко. Понеже правилото е: When you are at Rome, do as the Romans do т.е. моят парафраз е: когато си в Америка, прави каквото правят американците. Изглежда само аз съм единственият, който туря спици в колелата на нашата талига и не включвам електрическия котлон на врящата плота за претопяване.
Не е новина, че св. Православна църква и православието на Тримата Светители, е консервативно.
То защитава традиционния морал, семейството, ролята на мъжа и жената, традиционните норми на ценностите във всички сфери на човешкия живот. Смята ги за дадени от Бога, а не от преходни и социални конвенции. Излишно е да отбелязваме колко разрушителни са и техните идеи и как те са се настанали във всички тези неща. Не се чудете на това. В Америка, Канада и Австралия българското православие, вярно на Св. Трима Светители е архаично, варварско, противна, примитивна вяра и отживяла религиозна секта. Светото Православие на Тримата Светители обаче е категорично:
Хомосексуализмът е грях, срам, позор! Такава е волята Божия! Такъв е и библейският закон!
По завета на Тримата Светители ние призоваваме човека към един аскетичен идеал, който изисква самоубоздаване и самоотречение във всичко – сурова дисциплина, доброволни жертви в името на Св. Дух. Съвремието обаче призовава към друго. Знаете Лука: 12:9 – „Имаш много блага“. Яж, пий, весели се, наслаждавай се на живота, граби с пълни шепи от всички удоволствия, развлечения и наслади. Това е смисълът на твоето съществуване. Ако си беден, бори се със зъби и нокти, прави кариера, повдигай се и печели, печели, печели!
Тази алчност, ненаситна обсебеност от плътското, от тленното, тази жажда за пари и блага, този агресивен материализъм, който дойде за съжаление и у нас, са безкрайни противоположности на православния дух.
Какво е плурализмът? Има ли плурализъм в св. Православие? Особено в православието на тримата светители? Струва ми се, че по подобие на тях и вие, в Богословския факултет мислите, че истината е една. Само измамите са много и плурализмът не е нищо друго освен многообразие на заблуди и лъжи.
Бог е един! Истината е една! Църквата Христова е една!
Според тримата светители един е и пътят на спасението, но за съжаление и тук нагласата на мисленето ни е диаметрално противоположна. Ами правата на човека? Какво е становището на тримата светители за правата на човека в двадесет и първия век? Отговорът е: той е твърде далеч от това да се съсредоточаваме върху нечии „права“, както прави съвременното ни общество. Напротив! То набляга много повече на задълженията върху онова, което се изисква от човешкото същество, а не върху това, което му се полага. Истината е, че Православието, както го разкриват тримата светители, е сурово и рестриктивно. То подхожда строго към човека. Вижда в него не някакъв непорочен „правоимащ“, а едно осакатено от греха и паднало създание.
Смята че то се нуждае не от глезене, не от ширене на свобода, а от обуздаване и дисциплина, от сурово отсичане на волята и борба със страстите и иска от него не права и свободи, а отговорност в предано служение на Божия закон.
Всичко това показва, че Православието на тримата светители е твърде далеч от т.нар. ценност на либералната демокрация.
Работата е там, че демокрацията, която претендира да е еднаква към всички, дава еднакви права и на добрите хора, и на злото, и на злите, дори и на дявола.
Те уж са равни в рамките на плуралистичния модел, но в действителност дяволът, който е много по-ловък и обигран, изтласква бързо конкурентите си и завладява цялото общество.
Културата и безграничната свобода се израждат в култура на греха и култура на порока.
Либерализмът е безсилен срещу злото в човешката природа. Православието на тримата светители зове към тесен път и тясна врата, а съвременното общество към широкия път и към общото течение. Православието на тримата светители е борба със страстите, а съвременният начин на живот е тяхно пълно разминаване. Православието според тримата светители, е служение на Духа, а днешният life style – служение на търбуха и на плътското удоволствие. Православието на тримата светители гледа към Йерусалим, а либерализмът на обществото ни към къде? Към Содом и Гомора!
Православието на тримата светители е строго и ето защо, като приятел в Господа ви уверявам – наивно е да смятаме, че либералистите някога ще отворят сърцата си за нашето св. Православие, което е същото като на тримата светители.
Св. Василий вече го е казал: „Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“ Идеални думи! Нека само за минутка си представим реакциите на великия св. Василий, на мъдрия богослов св. Григорий и на смелия златоуст св. Йоан относно задължителното сексуално възпитание в наши дни. Мама, татко няма вече да съществуват, както и понятията мъж и жена, а дори и в частните религиозни училища ще се изучава задължително половата равнопоставеност т.е. различието между мъжете и жените не е вече дело на Бога, не се определя биологически, а се явява следствие от културното и социално развитие на личността в рамките на обществото и е нещо старомодно, тъй като един и същи човек би могъл да притежава различни видове полова принадлежност. Например аз съм Джоузеф, но утре мога да бъде Джозефина. Друга е с най-хубавите имена в целия свят – Ана-Мария, но на другия ден устата сама може би ще промълви Антон.
Иска ми се да благодарим на Богословския факултет в София и във Велико Търново за становищата им по този казус, но нека се знае, че не всичко е отминало,
че идва по-страшното,
че и за напред ще очакваме тяхната смела мисия в духа на тримата светители, за да ни разясняват ползата и вредата на теорията на половата равнопоставеност. А на всички вас, приятели в Господа в Богословския факултет искам да благодаря за вниманието и хубавата служба и на изпроводяк да ви напомня, че богословието е слово, наука и знание за Бога и неговото академично място е точно тук, в Богословския факултет. А щом е слово, наука и знание, какъв тогава е урокът от днешния празник?
Че тримата светители не са разчитали единствено на духовната опитност, придобита в манастирско служение и послушание. Но и на солидна научна, богословска, теоретическа подготовка, която ги е предпазила от съблазни и ги е направила смели защитници и учители на автентичното богословие, тъй желано и от всички вас.
Заредете се с мъдрост и сила и не се бойте, че сме малко стадо, защото Господ Иисус го е казал:
„Не бой се, малко стадо. Аз съм с вас до свършека на света“.
Като имаме и небесното покровителство на тримата светители нека се помолим от сърце – пламенната вяра и смелото изповедничество на св. Василий, богословският ум и кротостта на св. Григорий и проповедническата ревност и свят живот на св. Йоан Златоуст, да бъдем като тях православни богослови по слово и живот и като тях да прославяме Едната Света Животворяща и Неразделна Троица. Амин!
На САЩ, Канада и Австралия - митрополит Йосиф
Слово произнесено от митрополит Йосиф на празника на светите Трима Светители в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
30 януари /2019/ е празника на светите Трима Светители
В миналото банскалии бяха известни като „сароши”, т.е., пиеници. Те не правеха вино, но в избите им оздравяваха дори и болни вина. Виж „рачия“ много обичаха и си вареха. Един кмет преди години въвел в Банско нещо като сух режим за ужас на сарошите. Тогава те започнали да ходят до Разлог, на 5 км от Банско, и да поддържат традицията в тамошните кръчми.
Една вечер почерпена компания си тръгнала обратно. Подминали табелата РАЗЛОГ, но имало мъгла, изтървали верния път и се загубили. След дълго лутане пред тях изникнала отново табела РАЗЛОГ. Тогава един зевзек успокоил другите с думите: „Я кажах ли ви,че земята е обла!“
Нещо подобно се случи с майка България. След 30 години „изгубени в прехода“, след много митинги, избори, протести, окупации и гражданско неподчинение, след членство в НАТО и ЕС, стигнахме отново до еднопартийна система с бащица на нацията. Отново сме в криза, с колосален нов държавен дълг, първи по инсулти, последни по раждаемост. Всичко трябва да се почва отначало. И не да се събираме отново в Женева, както казал Ленин на професионалните революционери в оня виц, а да сменяме системата и посоката тук и сега, още на следващите избори!
Спасители на нацията и държавата, по тукашните географски ширини никога не са липсвали. Те са безчет като инкарнациите на Вишну и Шива. Но за разлика от скъпите покойници Желю Митев Желев и Жорж Ганчев, новите кандидати за водачи влизат в политиката вече понапълнили банковите си сметки – сами или най-често с помощта на тези, които ги готвят за „спасители“. Това са новите богаташи, които силно желаят да запазят монополизираните вече изпълнителна, законодателна и съдебна власт, т.е. да станат несменяеми и да останат завинаги ОЛИГАРСИ.
Но всички усилия да бъдат предупредени нашите сънародници, че отново ще бъдат измамени, по всичко личи, че са обречени на провал. Потомците на Остап Бендер са си купили мощни медии и са в състояние да размътят мозъците дори и на предубедените. През 2014 г. кандидат за олигарх беше хлевоустият Дудук (Николай Бареков), който неизвестно защо за широката публика тогава напусна bTV и с внушителен екип и подозрително разточителство започна да събира избиратели в областните градове. Той вече можеше да извади 20 000 лева от „собствени“ спестявания и да плати наема на Зала 1 в НДК, да клейми новобогаташи като Огнян Донев и Любо Павлов (Пъпката) и да си направи партия. След година стана ясно, че парите, които с „честен труд“ е заработил, са всъщност източени от фалиралата Корпоративна банка (КТБ), но ще ги връщат доверчивите му избиратели.
Спомняме си как Бареков изчака Борисов да подаде оставка и веднага насочи жилото на две телевизии „7 дни“ и „news7“ към доскорошния си приятел. Разкритията за Огнян Донев и Любо Пъпката спряха. Пъпката направо анихилира. Въпросът е с понижена трудност. Както се вижда от обявения списък на вложителите в банка КТБ, сметката на Дудука набъбнала още повече. След пет години в Европарламента той съвсем законно се оказа милионер. Няма заеми, а ако е имал, те са върнати, всичко е изпрано, препрано, а Дудука, макар и с брада, се оказа бял и пухкав.
Навремето и еврокомисар Меглена Пръмова – когато се възвърна от Брюксел – отговори на журналистически въпрос, че в банковата сметка има само 20 000 лева. Само дето не уточни колко банкови сметки има и в колко банки.
Тогава, преди евроизборите предупреждавахме, че не е страшно политици като Дудука да натрупат бързо пари, а това, че благодарение на тях обърканите ни и маргинализирани сънародници престават да различават доброто от злото. Тюхкат се със закъснение, че са гласували и за Жорж Ганчев, за Царя, за Бареков, и за мистър Бийн и като пеперуди на огън налитат на следващия спасител.
И през 2016 г. той не закъсня да се появи. Обиден на Бойко, за отказани му имоти и власт, шоуменът Слави Трифонов даде воля на злобата и самочувствието си. Жената, която той и неговите сценаристи предлагаха през 2012 г. за президент, все пак стана вицепремиер на Б. Б. Сега сложи и втора диня под мишница. Друга една женица се напъна да става председател на ООН. Трети евроатлантик, известен с фразата „Майната му на православието!“ беше готов да стане Генерален секретар на НАТО. Че Слави да не би да е по-долен от тях? Той поне е работохолик? За толкова години не се умори да развращава младежта и да чалгаризира патриотизма по стадиони и аудитории. Не разказва ли вицове всяка вечер в шоуто и не разсмива ли с актьорите си стотици хиляди, макар хуморът в скечовете им да са свързани главно с отворите по човешкото тяло? Додето накрая се реши: политизира шоуто само и само да изгрее един ден и неговата звезда?
И ето го вече в ново амплоа. „Изправен, горд, внимателен“ и... мрачен. Защо е мрачен ли? Ами че то не е отсега. Навремето подписката за референдум мина тегаво. 2.5 млн подписа не са малко, ама плъзна слух, че много от тях са „костинбродски“? От зададените въпроси само един се оказа по-нов – този за избор на областни полицейски началници. Добронамерени хора и добри юристи като бай Велко Вълканов се опитаха да му обяснят, че с Референдум система не се променя, че при днешната престъпност мажоритарните избори ще вкарат в Народното събрание лица, купени от олигарсите и пратени там да им гласуват лобистки закони. Като онзи за домашната ракия или другият „за неосветяване на собствеността на пълнолетни наследници на висши държавни служители“.
Шоумачото от 7/8 ТВ, освен че е сърдит на „лошия мат`рял“, е и настъпателен. „Зад мен седят хора и съдби, а не просто подписи“, твърдеше той навъсено и разглеждаше като недоброжелател всеки, с който контактува по проведения от него и сценаристите му Референдум. В СУ ректорът му спести овацията като му забрани среща със студентите и спази закона за автономията на ВУЗ. Веднага стана лош човек! Но във Варна кандидатът за олигарх беше допуснат. Самочувствието на мрачния шоумен се възвърна. Значи има надежда. Въпросът е да пада „дженк“, да се събират млади хора на едно място, и по възможност по-много, за да може колективно да им се мътят мозъците с чалга-патриотични слова и празни надежди за промяна.
И Слави Трифонов пое с алгоритъма на Бареков. Той си направи партия и тръгна към Народното събрание. Демократичният модел в България беше станал олигархичен, а това означаваше, че трябват и нови олигарси. Старите освобождават места, поради разчистване на сметки, от прилагане на закона „Магнитски“, или пък бягат в държави, от които не могат да бъдат екстрадирани. Преди да се отдаде на банкиране в ЕС другарката Меглена Кунева си плати, за да получи от сценаристите на Слави важна реклама: „Нито една партия не може да издигне кандидат, който като го сложиш до Кунева, да изглежда добре!“ И ето че сега и Кунева, и Слави, са един до друг като лица на протеста срещу олигарха с кюлчетата. И двамата лидери загадъчно мълчат и не излагат в кампанията си политическите си програми. И ако за Меглена Кунева се знае, че е по наследство „буфосинхронистка“, без визия за държавен суверенитет, то шоуменът няма никакво оправдание, че гледа отстрани остроумията на сценаристите и гърчовете на Тошко Африкански.
Ако мисленето на патриота Трифонов не беше затъмнено от прекомерното желание да го връща на бившия си приятел Б. Б., то той щеше да си даде сметка, че повечето, от тези, които гласуваха за него до неотдавна, са били тийнейджъри и не са работили за Отечеството или просто искат промяна на колониалния администратор, само и само да не е строителят на магистрали от Банкя.
Българският народ час по скоро трябва да проумее, че му е приготвен капан, подобен на този, в който го вкара през 2001 г. Секачът Рилски. Всеки, който е гледал шоуто на Слави ще се съгласи, че мрачният шоумен е авторитарна личност, от която не може да се очаква нещо по-различно. Първият компромис на ИТН, с избирателните секции в Турция, респ. за 5-6 допълнителни депутати за ДПС, е вече факт.
А в интервюто си за “Le monde” съвсем се наведе в кръста – обяви се в защита на лесбийките и педерастите, и заклейми политиката на Виктор Орбан. Утре, като нищо се се изкаже в подкрепа на Истанбулската конвенция и тежко, и горко на чалго-мутренско-джендърска България.
Дали на 11 юли не изтеглихме пак „късата клечка“ и от двете злини не избрахме отново по-голямата?
|
Продължение от брой 48
Историята се разглежда не като наука, която се занимава с документирано минало, подлагано на дебат и допълнително прецезиране, а като дейност, която трябва да се занимава с това, което е трябвало да стане или с това, което би могло да стане, а не с това, което е станало. Деколонизирането на историята е сведено до нейната санитарна обработка и до свободни манипулации и интерпретации. Едно практическо следствие, например, е искането за премахване на паметници на ветераните от Втората световна война поради "липса на диверсифициране и поради расизъм".
Литературният английски език и, съответно английската граматика, са обявени за расистки поради строгост, които трябва да се заменят от "Черен английски", език който се говори от черните, заедно със съответния "правопис" и произношение, вече преподавани в университетите.
Американската медицинска асоциация (АМА) обявява расизма за обществена здравна опасност. Един от аспектите, на които се обръща внимание е борбата срещу вредите нанасяни на медицинските изследвания и свързаните с тях технологични инновации чрез расизма и други неосъзнати пристрастия. Тази позиция става причина за подигравки в социалните мрежи от рода: "Необходимо ли е да се явявам на ежегоден тест за расизъм? Има ли вече ваксина срещу него?"; "Не, аз съм съгласен с АМА. Наистина става въпрос за сериозени психични проблеми на тези, които виждат расизъм навсякъде."
„Не ни пипайте!“
Трагичната ирония е в това, че западната цивилизация, почиваща на свободен обмен на идеи, не е способна дори да формулира проблеми, без да бъде подложена на презрение и подигравки. Такава една подтискаща атмосфера създадена от идеолози, които слушат само гласове звучащи в собствени им глави, силно спъва всякакъв прогрес и застрашава самото съществуване на тази цивилизация, поради невъзможността тя да се развива.
Коментари на ученици в социалните медии се отличават със следното: всички те са за Джо Байдън да бъде 46-тия президент на САЩ, няма такъв който да подкрепя Тръмп. На въпроса „защо това е така“, най-примерен ученик и изявен спортист отговаря чистосърдечно, че „в противен случай животът ти ще бъде провален и, че няма да бъдеш приет в колеж“.
Прескачайки началното и средно образование, ще се спрем на промиването на мозъци в детските градини, припомняйки си „феномена еничарство“, със следното икономическо осъвременяване: издръжката на децата остава задължение на родителите им. Майки и бащи, които си позволят да имат мнение различно от неолибералната линия на индоктриниране, се лишават от родителски права и децата им се поверяват на други "правилни родители". Мащабите на това явление, например в Германия, вече са умопомрачаващи.
Идеологическите основи за индоктриниране на децата в областта на "социалната справедливост" са дадени от т.нар. Critical Race theory (CRT; Теория на критиката за расите) с предимство пред всичко друго, което се учи от тях. Става дума за нова супер расова програма, която има за цел радикално да трансформира нашето по рождение расистко общество включая децата. В рамките на тази програма мечтата на Мартин Лутър Кинг е погребана по простата причина, че расовата идентификация е вече задължителна. В допълнение, белите деца се учат да ненавиждат себе си, а черните да се считат за жертви на обществото. Точно както религията, издига субективния опит над обективната реалност, не подлежи на опровержение, престъпно е да се подлага на съмнение за каквито и да са фалшификации, и проповядва, че и най-невинен опит за нейното интелектуално прецезиране води до опорочаване й до неминуем разпад. На езика на човек от улицата тази постановка може да се характеризира с едно изречение: "Не ни пипайте!". И, хипотетично, би привлякла най-законна завист от страна на Джордж Оруел.
Един от първите практически уроци (образование и изкуства) за петгодишните е на тема "Как да стана активист" съпроводени задължително от "Химн на активиста", който се пее ежедневно като молитва. Много родители са ужасени от това на какво учат децата им в детската градина, но не смеят да си отварят устата от страх да не бъдат обявени за расисти в обществената игра, наречена "Социална справедливост".
Има и друга оценка на тази образователна активност, която засяга пряко правосъдните органи: горното индоктриниране се свежда на практика до най-безогледно и директно психическо малтретиране на децата, до унищожаване на тяхната вродена невинност, до усукване и пресукване на съзнанието им, и в крайна сметка, до смачкване на техния дух.
Холивуд, както винаги, е на първа линия. Епидемията не е отминала и филмовите Академични награди (Оскар). Официализиран е списък с критерии по които се определя "Най-добрият филм". Всично на всичко, четири стандарта с подточки, които засягат етнически, расови, джендърски или инклузивни (включващи) признаци. Главна поддържаща или значима поддържаща роля трябва да се изпълнява от "цветен" актьор. Не по-малко от една трета от героите на филма трябва да са или гейове или инвалиди (ако геят е и инвалид точките се удвояват). Преди време се е работело през просото, приблизително, на усещане, без уточнен брой на гейове, инвалиди и лесбийки, а сега всичко си идва на мястото, включително и ръководните позиции. Става ясно, че едни от най-търсените актьори ще са еднокраки (или едноръки) тъмнокожи хомосексуалисти.
Сега, ето това е и пример за пост-изкуство. Очакваме с нетърпение джендърно да се осъвременят героите на Джек Лондон, Хемингуей, Фолкнер и Селинджър. По отношение на Холдън Колфийлд, например, хич не е ясно кой кого ще спасява в цъфналата ръж.
Медии и социални мрежи
Що се отнася до официалните медии, там индустрията на лъжата е в пълен разцвет на формално и на държавно ниво (БиБиСи, например). В британския случай народът директно плаща за тази привилегия. Друга особеност е, че всякаква по-серозна предварителна подготовка на общественото мнение е вече изоставена като загуба на време и средства. На общественото мнение направо му се казва какво е единствено възможното мнение. Ако сравним подготовката на майдана през 2014 г. в Киев (западни наблюдатели плюс многогодишни кампании за дискредитиране на режима) с опита за цветна революция в Белорусия, ще видим пълната липса на подготовка - веднага, на другия ден, изборът на Лукашенко се обявява на вътрешно, европейско и даже на световно ниво за безапелационно фалшифициран и нелегитимен. И без коментари или съмнения.
Ако сравним скъпата и продължителна британска постановка за отравяне с Новичок на бившия агент Скрипал с аналогичното отравяне на Навални, се вижда абсолютната наглост и безцеремонност на процедурите по обвинението във втория случай, с тотален отказ да се представят каквито и да било факти и доказателства: В доброто старо време на Студената война, случаят Навални би бил квалифициран като недопустим, но чисто руски проблем, в решаването на който никаква друга държава не би направила и опит за намеса.
Президентската надпревара Тръмп-Байдън е друг пример за най-безцеремонни обвинения без да се представят каквито и да са доказателства на основанието, че обвиненията се огласяват от възможно най-реномирани медии, всички, с изключение на FOX News, безапелационно контролирани от демократите. От друга страна, всяко изявление на действащия президент на САЩ, критично за демократите се оказва, че не е никаква новина, за да бъде отразено в медиите - чисто и просто не съществува като събитие.
Бари Уайс (Bari Weiss) напуска позицията си в „Ню Йорк Таймс” поради по-голямата ангажираност на вестника с политически каузи, отколкото с истината. Поради това, че всяка статия, която не полуляризира изрично "прогресивни каузи", се публикува само след като всеки ред в нея е старателно масажиран и договарян. Защото самият език е деградирал в услуга на идеологията и на постоянно менящ се списък от "правоверни цели". Трябва да се има предвид, че Уайс заема позиция на центрист и най-остро е критикувала всеки и всичко "по-вдясно".
Редактори и цензори на социалните платформи Facebook и Twitter надминават себе си в усилията да ликвидират всяка по сериозна информация и коментари, неизгодни за демократите. На последното заседания на Съдебния комитет към американския Сенат, относно цензура и намеса в изборите от страна на социалните мрежи Facebook и Twitter, са привикани за показания изпълнителните им директори, съответно, Марк Цукерберг и Джак Дорси. Демократите в този Комитет се оплакват, че в двете социални платформи се увеличава дезинформацията, езика на омразата и "погрешното мислене" (“wrongthink”), изисквайки повече цензура под маската на предотвратяване на изборни манипулации и екстремизъм. От своя страна републиканците в Комитета са изискали списък (със заплаха по съдебен път) на всички цензурирани личности, за да покажат, че става въпрос предимно за цензуриране на симпатизанти на Републиканската партия. Дорси признава, че 300 000 коментара в Twitter, са белязани като "подвеждащи" само от 27 октомври т.г. насам, 50 от които на президент Тръмп (Тръмп подвежда гласоподавателите). От своя страна Facebook демонстрира дивашка цензура изхвърляйки публикации по критерия "милитаризиран език" заедно с ключовите думи "изборни мошеничества" и "изборна дезинформация".
В резултат от тези сенатски слушания и много-вероятно още такива, Twitter и Facebook се изправят пред незавидната задача да цензурират и републиканци и демократи т.е. предизвиквайки недоволство и от двете страни. Липсата на цензура, по принцип, би довела до същия политически резултат за тях. Толкоз за свободата на словото на социално масово ниво.
В заключение може да се каже, че на тези сенатски слушания и двете партии са представили валидни съображения, но в момента политическата атмосфера е дотолкова радиоактивна, че всякакви дискусии с "врагове" са строго забранени. Още, тези две социални платформи с право се обвиняват, че са създали политическото "чудовище", САЩ-2020, страна, в която цивилизованите дебати са заменени с театрални кални борби и в която уважаеми личности се страхуват да дискутират идеи, които не са минали предварителния процес "Проверка на фактите".
Учени от Massachusetts Institute of Technology в изследване от тази година заключават, че американците доброволно се отказват от способностите си за критично мислене, преотстъпвайки тази дейност на социалните медии.
Друг феномен е "Кансел" феномена широко разпространен в социалните медии (cancel: заличавам, анулирам, унищожавам, ликвидирам). Обикновено за атакуване се избира известна личност, активна във Facebook или Twitter, най-добре с много последователи, която се подлага на безмилостна и малтретираща критика с цел "анулиране" на този идол или авторитет в даден аспект. Инициаторът и/или най-активният нападател увековечава името си с това, че социално е "ликвидирал" жертвата. Феноменът е известен още от времената на Дивия Запад - ликвидаторът си спечелва името, например, "Човекът, който застреля Либерти Валанс" (по едноименния филм с Джими Стюарт. Джон Уейн и Ли Марвин). Социалният "размер" на атакуваната личност е относителен, обикновено адекватен на атакуващата тълпа, и може да варира от сравнително дребна риба „до акула или кит". Основанието за атака не изисква доказване на сериозна простъпка, достатъчна е само неправилно употребена дума, намек или съмнение, че потенциално може да бъде нарушена някоя идеологическа мантра на войстващото „ляво“.
Джени Морил (Jenny Morrill; UK nostalgia blog World of Crap. ) е имала неблагоразумието да изрази косвена поддръжка на Доналд Тръмп в Twitter отбелязвайки, че по време на гласуването са забелязани някои нередности, факт официално потвъден от американския Конгрес. Тази нейна забележка е причината да бъде атакувана като "наци" и "крайно-десен помагач" на Тръмп, със заплахи за блокирането и в Twitter, и с персонални заплахи за физическа разправа!
Разправата е от тълпа индивиди, които колекционират интернет точки с мнения както за зеленчуци така и по джендър проблеми ще живеят с абсолютната убеденост, че са ни повече ни по-малко най-новия "глас на народа". А тези, които са различни от тях могат да вървят по дяволите, поради факта, че не споделят най-съкровените им „нови идеи“.
Друг пример е Крис Прат (Chris Pratt), звезда от филмите Jurassic World, Guardians of the Galaxy and The Lego Movie franchises, обвинен, че е скрит хомофоб и поддръжник на Тръмп. Не защото открито е подкрепял Тръмп, а защото не е подкрепил открито Байдън! Обвинен е още, че ходи на църква, която е анти-LGBTO (против сексуално по-особените). През 2017 г. той заявява в списание за мъже, че не се чувства представен от никоя страна в обща дискусия, фокусирана главно на разликата в гледни точки и, че има обща платформа, която не се обсъжда. От ясно по-ясно - Прат е „истинско чудовище“.
Очаква се във Великобритания мизогинията (омраза или презрение към жени или момичета) да се обяви официално като шесто поред престъпление след расовото, религиозното, срещу инвалиди, срещу сексуална и джендърска ориентация. След като мизогинията се обяви за престъпление, е само въпрос на време да се криминализира всяка негативна настройка на който и да е, срещу всеки друг. Например, омраза към мъжете. Или, че всички критици на която и да е малцинствена група, най-свободно дефинирана, могат да бъдат считани за истински престъпници. По закон! Например, критици на веганите или на тези на хората с наднормено тегло. И двете групи вече пледират за защита чрез нов Закон за криминализиране на омразата (hate crime).
Такъв един закон не ще бъде нищо друго, освен чиста пародия на справедливост. По простата причина, че дали става въпрос за емоция на омразата решава наблюдателят, а не демонстраторът. Няма значение какво си искал да кажеш или покажеш – това, което единствено има значение е как действието е възприето от другия! Това вече лишава съдебната система от нещо фундаментално - от нейната обективност.
В едно цивилизовано общество хората се осъждат и наказват по съдебен път, според това какво са направили, а не според това, какво мислят или според това, как изразяват мнение или емоции. Можем да не харесваме, че много от нас са предубедени по отношение на хора, култури или религии, но такава една предубеденост си е лична работа. И те не би трябвало да предизвиква интереса на полицията или криминалното правосъдие. В противен случай става дума за Полиция на мисълта т.е. контрол на вашия мисловен живот.
Пример от Великобритания: Хари Милър, бивш констабъл, публикувал в Twitter коментар в който поставил под въпрос, че трансджендърните жени са истински жени. Последният е бил посетен от представител на полицията (Humberside Police, January 2019), който го информирал за целта на визитата си: "Аз съм тук да проверя вашето мислене". И още, уверил го, че не става въпрос за престъпление, но че неговата публикация ще бъде регистрирана като "инцидент на омразата" и че неговата страница в Twitter ще бъде наблюдавана.
Най-коварното последствие от криминализиране на израз на омраза е, че убива всяка дискусия или спор и е враг на свободата на словото. Много често ако изразено мнение засяга някого, той съвсем спокойно може да реши, че срещу него е извършено „престъпление на омразата“. Хората вече започват да натрупват опит по този въпрос и предпочитат да не си отварят устата. Което много прилича на зададената крайна цел.
Вместо да следи полицейски мислите и думите на хората т.нар. класическа толерантност изисква свобода за изразяване на всякакви гледни точки. Защо? Защото всеки открит сблъсък на мнения е най-добрата възможност да се образова обществото в борбата му с предразсъдъците.
Вместо заключение
Казват, че за оцеляване в днешните безкомпромисни идеологическо-информационни времена и глобална политико-икономическа-военна турболентност, е необходима държавна идеология. Въпросът е каква е тя и за какво служи? Казват, била абсолютно необходима за развитието на държавата. Развитие? Какво развитие? Ами ако не е ясно за какво развитие става дума, може да се приеме най-елементарната, очевидна, чисто практическа и най-важното, неизбежна идеология за всяка нация или държава. Особено що се отнася до малка държава с постоянно намаляващо население. Става въпрос за очевидната Идеология за Национално Оцеляване. Става въпрос не за параден, не за политикански, не за театрален, а за най-обикновен здравословен, практичен и дългосрочен патриотизъм. За да я има Тази земя и да го има Този народ. И в никакъв случай не става въпрос за изолационизъм в днешния Глобален свят, т.е., не става дума за самоунищожаване, а за оцеляване. А предимството на тази идеология е, че не е краткосрочна, не е срочна, а е перманентна. С чудесното качество, че винаги може да замести коятото и да е друга: вносна, високоинтелектуална, високотехнологична, супермодерна и други от какъвто и да е "висок" или "супер" сорт, подобни и всички много съмнителни. Още, казват, че не било никак лошо една такава Идеология за Национално Оцеляване да се запише и в Конституцията.
Има един критерий, който пояснява защо само част от т.нар. интелектуалци принадлежат към дадена национална интелигенция. Критерият е следният: принадлежност към интелигенцията изисква съответният интелектуалец да бъде най-напред човек на Тази Земя и после човек на Света. Тази задачка не е по силите на много интелектуалци по простата причина, че нейната трудност е толкова по-голяма, колкото Тази Земя е по-малка. По-конкретно, изисква се суверенно съзнание и безстрашен отказ от лъжливи кумири, преобладаващо вносни.
С какви подаръци гърците и българите посрещат Коледа и Нова година?
Въпреки оглушителното мълчание в най-големите ни и „свободни” медии, някои от които претендират да бъдат „дом на медийната независимост и обективност”, а други словоблудстват с „правото да бъдеш информиран”, в интернет мрежата от една седмица горещо се коментира щедроста на Гръцкото правителството преди Коледа. Както стана известно то прие решение да отдели дивидент в размер на 175 млн. евро от бюджетния излишък и да го разпредели между най-уязвимите социални групи. Тук трябва веднага да направим много важно уточнение, че гръцките критерии за „уязвими социални групи” са много по-обективни, че спрямо нашите трагични критерии на оцеляване, тези групи в България спокойно щяха да бъдат определени като благодентстващи. Цифрите по-долу красноречиво говорят за това. И понеже информацията в мрежата и отчасти дори в БСТВ за характера и размера на социалните придобивки в Гърция, както и за мотивите и намеренията на гръцкото правителство в тази сфера е непълна, поради негласната омерта от „правилните” медии и правителството на ГЕРБ, ние сме длъжни да упражним правото си да осветлим истината, както и да посочим хала, до който сме докарали нашите управници.
Още в началото следва да посочим също, че коледната щедрост на новото дясно-консервативно гръцко правителство не произтича само от обявените програмни намерения в предизборната платформа на премиера Кириакос Мицотакис. Тя бе стимулирана и от нарасналото социално напрежение – най-ясно изразено в стачните и студентските вълнения обхванали страната още в началото на есента. В тази връзка се набива на очи съществената разлика между гърците, които никога не пропускат случая чрез организирана съпротива да решат своите проблеми и българите, които отдавна са забравили, че Господ помага, но в кошара не вкарва.
По-нататък следват конкретните цифри. Те са показателни не само в стойностни измерения, но и за причините, които обославят, които обославят собствения ни хал благодарение на десетгодишното „успешно” управление на клептокрацията от ГЕРБ.
На първо место беше решено да се отдели социален дивидент в размер на 175 милиона евро, като спешна финансова подкрепа от по 700 евро на 250 000 домакинства наброяващи 953 000 души! Кои са категориите, в които попадат домакинствата, съгласно критериите на правителството на Мицотакис?
На първо място това са семейства с 4 или повече деца с облагаем доход за 2019 г. до 20 хиляди евро! Тази категория включва 19 140 домакинства;
Следват семейства, в които поне единият родител е дългосрочно безработен, с едно дете и облагаем доход до 15 000 евро - общо 163 778 семейства;
• Семейства, в които и двамата родители са краткосрочно безработни, с едно дете и доход до 15 000 евро - общо 40 927 семейства;
• Семейства с увреждания и здравословни проблеми - засяга 25 632 семейства.
Според финансовия министър Христос Стайкурас, посочените категории бенефициенти трябва да отговарят и на следните критерии: „Един от двамата родители трябва да е пребивавал законно и постоянно на гръцката територия през последните 10 години, както следва да се докаже от данъка върху доходите плащани в Гърция т.е. и двамата родители трябва да са си плащали данъците в Гърция. Също така сумата на депозитите на домакинствата и текущата стойност на акциите не трябва да надвишава 20 хиляди евро. "
Според посочените от министъра критерии от тази придобивка ще се възползват поне половината от 250 000-те хиляди българи, които преди 10 години успяха да се спасят от „прекрасния” живот при управлението на ГЕРБ и да потърсят постоянно препитание в „банкрутиралата”, по думите на Борисов, Гърция. Според ELSTAT, през 2018 г. прагът на бедност за домакинствата с 2 деца възлиза на 9908 евро годишно. Десет години след „успешното” управление на ГЕРБ правителството на Борисов определя този праг на приблизително около 2160 евро. Излишно е да обясняваме как щяха да реагират гърците и какво щеше да се случи с гръцкото правителство, ако беше определило такъв праг на бедност.
И още един факт за хала до който ни докара клептокрацията от ГЕРБ: според последните проучвания на ЕВРОСТАД 39% от българите са изложени на риск от бедност! В Гърция, след последните законодателни промени и като се вземат предвид различни социални помощи, се изчислява, че само 22,8% от семействата с деца, са изложени на риск от бедност.
Министерството на финансите на Гърция препоръча на Държавната комисия по трудовата заетост и Сдружението на работодателите да създадат необходимата организация за изплащане коледните бонуси, помощите за безработни, самонаетите лица и бенефициентите на организацията за специална закрила на майчинството от 9 декември до 6 януари 2020 г.
Всички служители, наети в частния сектор на непълно или пълно работно време, при всеки работодател, имат право на коледен бонус!
В частния сектор, изчисляването на размера на бонусите отчита възнаграждението на наетите, на база на работната заплата. Периодът, за който се изчислява коледният бонус, включва периодът от 1 май до 31 декември на тази година.
Бонусът по закон в този срок е равен на една месечна заплата!
За тези, които не са били наети на пълен работен ден получават част от заплатата, пропорционална на продължителността на трудовото им правоотношение. Дори работниците, които са работили не по-малко от 19 дни, имат право на част от бонуса.
На второ място бяха обявени правителствените намерения за промяна на данъчната система, която следва да се опира на 10 стълба:
Първи стълб: Намаляване на данъка върху дохода за всички физически лица.
Втори стълб: Намаляване на данъка върху дохода за юридическите лица. Ставката на корпоративния данък се намалява от 28% на 24% за печалбите през 2019 г. за всички предприятия.
Трети стълб: Поддръжка на служителите. Специално за стартиращи фирми се осигуряват ниски данъчни ставки.
Четвърти стълб: Подкрепа за семейството. Увеличаване издръжката с 1000 евро на дете!
Пети стълб: Привличане на преки чуждестранни инвестиции.
Шести стълб: Възстановяване на икономическите сектори.
Седми стълб: Подобряване на устойчивото развитие: Въвеждане на пакет от мерки за насърчаване на използването на Екопродукти и зелени автомобили.
Осми стълб: Засилване на корпоративната социална отговорност.
Девети стълб: Повишаване на прозрачността и намаляване на укриването на данъци.
Десети стълб: Намаляване на бюрократичната тежест върху данъчното облагане и бизнеса и защита на средната класа.
Според новата, по-благоприятна данъчна ставка, посочена в Закона за данъците, който на 6-ти декември беше гласуван от парламента, повече от 2,5 милиона служители и пенсионери ще получават увеличения на нетните си месечни заплати и пенсии.С горните промени, новата скала на данъка върху дохода, която ще се прилага от 2020 г. за служители и пенсионери, ще бъде следната:
• 9% данъчна ставка (вместо 22%) за частта от годишния доход до 10 000 евро;
• 22% данъчна ставка (както е днес) за сегмента от 10 000 евро до 20 000 евро;
• 28% (вместо 29%) ставка за сегмента от 20 000 евро до 30 000 евро;
• ставка от 36% (вместо 37%) за сегмента от 30 000 евро до 40 000 евро;
• 44% (вместо 45%) за частта над 40 000 евро.
Данъкът за доходите в резултат на горната скала ще бъде намален годишно със следните конкретни суми:
• 777 евро, ако няма деца;
• 810 евро, ако има едно дете;
• 900 евро, ако има 2 деца;
• 1120 евро, ако има 3 деца;
• 1340 евро, ако има 4 деца;
• допълнително с по 220 евро за всяко дете на възраст над 5 и повече години.
Приетият на 6 декември т.г. закон предвижда също ново намаление на ДДС върху лекарствата и особено на тези за лечение на сериозните заболявания, които стават обект на свръхнамалената ставка на ДДС от 6% до 13%. Тази ставка се простира главно върху ваксини, имунологични и лекарствени продукти, прилагани при пациенти със злокачествени заболявания като рак, диабет, ревматоиден артрит и старческа немощ.
Тройна намеса в подкрепа на семейството предвижда и новият законопроект на правителството, внесен от министерството на труда и социалните въпроси в парламента на 9 декември т.г. Тази тройна намеса се заключава във въвеждане от 1 януари 2020 г. на: нова скала за необлагаеми доходи на по-бедните млади семейства, на следващо место въвеждане на надбавка за раждане в размер на 2000 евро, и третата намеса, участваща в планирането на подкрепа на семействата, е в областта на косвеното данъчно облагане и в частност на ДДС.
По отношение на младите семейства с ниски годишни доходи, без и с до 6 деца и необлагаемия минимум, коледният подарък е достатъчно ясен и без преводач от посочената по-долу диаграма.
Що се отнася до еднократната помощ при раждане прогнозите на министерството са, че новата помощ от 2000 евро (за близнаци 4000) за всяко новородено ще бъде изплатена за петте години от 2020-2024 г. на около 400 000 семейства и е отделно от известните до сега семейни помощи. Според измерванията на ELSTAT всяка година в Гърция се записват около 85 000-90 000 раждания. Законът определя критерии за доходи, но те няма да изключат голямата маса от граждани, тъй като новата концепция не дели гръцките граждани главно по размера на доходите, а цели преди всичко решаването на проблемите от демографски характер. Скалата и критериите са следните:
За семейства с един родител нивото на доходите не трябва да надвишава 40 000 евро.
За семейните двойки общият им доход трябва да бъде до 60 000 евро.
За всяко дете, което вече е в семейството, прагът на доходите се увеличава с 1000 евро. Така че, ако двойка, която вече има 2 деца и им се роди още едно, за да получат 2000 евро, доходите им не трябва да надвишават 80 000 евро.
Според последния статистически бюлетин на агенция AADE, двойките без деца до 60 000 евро са 1 382 327 и потенциално са целевата група на закона. „Нетните” финансови разходи за новата помощ се оценяват на допълнителни 120 млн.евро.
Третата намеса на социалното министерство в подкрепа на семействата, както споменахме и по-горе е в областта на ДДС. По този начин след новогодишната нощ ДДС върху всички опаковани бебешки храни, дрехи, бебешки памперси и столчета за кола се намалява от 24% на 13%. Бюджетните разходи се оценяват на още 12 милиона евро.
Толкова за коледните подаръци на гърците,
@а сега за най-важното.
Всички споменати по-горе права и придобивки гърците ги извоюваха на площадите, а не в очакване на някаква спонтанна щедрост от своето правителство не на чаша узо пред телевизорите или по форумите в интернет. Те не дадоха дори и сто дни на новото дясно консервативно правителство на НД начело с Кириакос Мицотакис и излязоха решително по площадите, демонстрирайки твърдото си намерение да отстояват докрай и с всички средства своите социални права и придобивки. И отново успяха.
В цяла Европа краят на отиващата си 2019 г. е белязана с борба за защита основните права и малкото останали социални придобивки, които неолибералния капитализъм се опитва да отнеме на трудещите се хора.
Франция в момента ври и кипи. Обявени са безсрочни стачки и младежки вълнения срещу „реформата” на пенсионната система. И тяхната интензивност е такава, че заплашват да свалят правителството на Макрон. Има вече сериозни основания да се счита че борбеността, твърдостта и неотстъпчивостта на протестиращите ще доведат до победа.
В Германия. На фона на цикличните протести приключи конгресът на Социалдемократическата партия, която е част от управляващата коалиция. Конгресът избра новото ръководство. За съпредседатели на СДПГ бяха избрани икономистът Норберт Валтер-Борянс и левият лидер Саскиа Ескен.
В неотдавнашно интервю за ZDF Ескен заяви, че подкрепя нова концепция за социална държава. Според нея германската социалдемокрация трябва да стане по-разпознаваема, а немското общество - по-справедливо. Ескен е убеден, че коалиционното споразумение предвижда възможността за извършване на корекции. Това означава, че германските социалдемократи ще търсят допълнителни изменения по въпросите за увеличаване на пенсиите и подобряване на финансирането на децата от бедни семейства.
У нас робското примирение и тишина са оглушителни. Вместо да излязат по площадите, мнозинството от най-бедните и засегнатите стоят пред телевизорите с чаша ракия, псуват и кълнат по форумите в мрежата, но продължават да плащат за охолния живот на клептокрацията. Определението не е мое, а на г-жа Херо Мустафа - посланик на САЩ в София. Затъналата в корупция привилегирована политическа върхушка се ползва от безплатно и качествено здравеопазване, пакет от незаконни социални придобивки, жилища вили и „къщи за гости”, безнаказано укриване на данъци, без такси, без отговорности към икономическия срив, който те причиниха на държавата; разточителни, безсмислени и скъпо струващи задгранични командировки и участия в „симпозиуми“. За тези 10 години управление, бонзите от ГЕРБ усвоиха до съвършенство умението да източват „правилно” системата.
Над 30 милиарда външен дълг, натрупан от две правителства на ГЕРБ + патриоти; близо 2 млрд. лв. прибрани и безследно изчезнали здравни вноски – след 2009 година от бившия финансов министър Дянков, 6 милиарда изчезнали с фалита на КТБ; 2,5 милиарда за осем нарисувани самолета, които ще бъдат произведени и доставени през 2023-2024 г.
Не е ясно и къде са тези 3 милиарда лева, за които говори премиерът пред Цветанка Ризова, дето уж били „иззети от лошите корумпирани”. След като по негово предложение бяха отпуснати циничните 40 лв. на най-бедните пенсионери, депутатите си гласуваха 150 пъти по-висока тринадесета заплата с всичките и безотчетни месечни пари накуп за празниците. Оказа се, че тази тринадесета заплата е била заложена в още в Бюджет 2018 за разходите на Народното събрание.
Такъв е подходът и сега за Бюджет 2019, което значи, че и тя е включена в приетия вече бюджет. Според източници от Парламента, парите се давали под формата на разпределение на излишък от разходите, спестени през годината, но се залагат умишлено във всеки един бюджет години наред и не се коментират в края на годината, за да не се дразнят хората, които с търпението си насърчават това вероломство.
Според едно изявление на председателката на 44-то НС нямало нищо нередно депутатите да получат по 6000 лева допълнително за празниците, защото те не са точно като обикновените хора и имат нужда от почивка в топлите страни, за да се откъснат от напрегнатото си ежедневие и стрес в Парламента.
В заключение, Европа ни показа как трябва да се борим и не е необходимо да ходим далече. Съседите ни са най-добрият пример как и какво следва да се прави. Гърците още от древността знаят как се живее свободно и независимо и как следва да се защитават най-елементарните човешки права. И ние, българите, трябва да се учим от тях, ако искаме да не изчезнем като народ, защото тази възможност вече заплашва да придобие своята зловеща необратимост!
|
