Днешната спецификата на света е в това, че досега имаше единна система, с един център, който определяше какво е добро и какво е лошо. Тази система работи съгласно модел, наречен Западен глобален проект, реализиран от хора, на които им е разрешено да обсъждат идеологията на този модел (западната идеология). За тази цел се организират форуми, на които се обсъжда тази идеология (Давос - Икономическа идеология; Тристранната комисия – Политическа идеология; Билдербергски клуб – Обща идеология). Внедряването на тази идеология се осъществява чрез различни институции (Бретонуудската, Фондацията на Сорос,...), които се контролират твърдо по линията на финансирането като подготовката на идеологически кадри е на най-високо ниво. Младите кадри имат въможност да присъстват на форуми с участие на световни лидери в различни страни, създавайки взаимни връзки, ефективни при съвместно разработване на бъдещи проекти. Там им се заявява: “Вие сте потенциалните лидери, вие сте бъдещето на 21 век, чрез вас ще се решават всички важни въпроси.“ Така тези хора се издигат до ниво авторитети в дадената страна с перспектива да поемат властта. Накратко, става дума за работна система, подобна на международната система по времето на СССР.
Всеки глобален проект предполага наличието на подобна система. При това, алтернативни проекти на Западния глобален са
ПРОЕКТИ В СЯНКА,
“ПРОВИНЦИАЛНИ“ ПРОЕКТИ, които разработват прикрито своя собствена идеология. Нещо като Империя с провинции: Ватиканска, Китайска, Руска, Юдейската на Ротшилд с база в Лондон, всяка със своя идеология. САЩ са доста добре информирани за работата на тези провинциални проекти, като за Юдейския проект информацията е била на много високо ниво до момента, в който САЩ се отказват от агентурното разузнаване в полза на електронно такова. «Юдейският проект» от своя страна запазва класическото агентурно разузнаване в пълен обем, като успешната му дейност днес се вижда особено добре в Близкия Изток, Аржентина и Венецуела. “Провинциите” са наясно, че не могат да се отклоняват много от начертаната линия, защото иначе ги чака катастрофа.
Централен проблем на западния глобален финансов проект е, че ресурсът за неговото поддържане е изчерпан напълно (печатането на нови долари вече не води до печалба), а поддържането на неговите структури - Световната банка, Международният валутен фонд и подобните им, изисква много пари. Основен фактор са и икономическите проблеми на САЩ, проблеми неразрешими в рамките на неолибералната икономическа наука. Като пример могат да служат официалните заявления на шефа на Федералния резерв (финансист номер едно, отговорен за печатането на долари), че не вижда подходящи мерки за копиране на инфлацията. Днес БВП (брутният вътрешен продукт) на САЩ намалява постоянно (от есента на 2021), като вече стана и пределно ясно, че не могат да възстановят промишлеността си на основа на своя вътрешен пазар, който е пренаситен.
Санкциите, въведени срещу Русия като наказание за нейната военна операция в Украйна, предизвикват маса усложнения за международната търговия и хвърлят сериозна сянка върху реномето на банките по отношение на сигурността на пазените там капитали. Започна използване на локални валути за сметка на доларови трансакции, което показа, че доларът не е незаменим и че от заплахите и наказателните мерки на хегемона САЩ не винаги имат сериозни последствия.
При такава една силно вибрираща стабилност на световния ред всички “провинциални“ проекти като по сигнал започнаха да надигат глава. Например Ватиканът. От глобална идеологическа гледна точка Доналд Тръмп е играч на Ватикана с неговия Национален капиталистически проект, особено пропагандиран и днес във връзка с идващите президентски избори. Заедно с крайно агресивна критика към сегашния президент на хегемона Джо Байдън. Тръмп победи през 2016 г. само защото значителна част от латиноамериканската диаспора гласува за него, а не за Хилари Клинтън, което никой не е очаквал, тъй като се знае, че черните и латиносите гласуват за демократите. Оказва се, че е имало е заповед от папата: “Гласувайте за Тръмп !“
Юдейският проект (Лондон) също показва засилена активност в Закавказието, Полша, Литва, Близкия Изток. Има хипотеза, че новият президент на Аржентина е тяхна работа. Всичко това означава едно – желание на англичаните за завръщане в Голямата игра.
Промени започват и на ниво
ПОДИЗПЪЛНИТЕЛИ И
ПОДПОДИЗПЪЛНИТЕЛИ,
които не могат да си позволят да играят самостоятелно, но не искат и да губят доходи и статус. Объркването и паниката са всеобщи, защото при активиране на различните провинциални проекти вече не е ясно кой с каква сила се съобразява. Разгаря се борба с цел ликвидиране на конкуренти и врагове, и то между хора, за които се е считало, че са в един“отбор“, тъй като вече не е ясно кой под какъв началник работи. Така довчерашният “приятел“ може да се окаже “враг“. Ресурсите стават по-малко, местата стават по-малко, ерго, налага се да се ликвидират врагове.
Например в Литва открито воюват силите на Ватикана и на Лондон плюс сили, които постепенно се ориентират или ще се ориентират към Русия. Защото на всички е ясно, че Западна Европа и Западът като цяло нямат ресурс и влиянието им не може ефективно да се простира чак до Прибалтика. Очертава се тенденцията, че граничната линия Запад-Изток ще се премества на запад до вертикала от Балтийско море до Алпите. Това е и най-късата фронтова линия, която Западна Европа може да си позволи да отбранява самостоятелно, ако САЩ напуснат НАТО (заплаха на Доналд Тръмп) – чисто и просто въпрос на капацитет. Тази линия съвпада с граничната линия Запад-Изток от 1945 година.
“Психиатрията“ на горната ситуация (освен главната й компонента желаното да се приема за обективна тенденция) се базира и на факта, че хората, които досега са си говорели на един език, неочаквано започват да воюват един с друг. И да осъзнават, че има нужда от нова терминология, за да могат да си обясняват кое сега е новото “наше” и кое е новото “чуждо”. Става въпрос за редовите изпълнители, на които по принцип няма как да им са ясни промените във високата стратегия. В днешната ситуация те нямат възможност да определят правилно новите политически силови линии (вместо една-единствена и фиксирана). Няма как да различат, че сега “това” е Лондон, “това другото” е Ватиканът, а “третото” пък е Вашингтон. Или пък, Боже опази, Москва! И започват да си измислят нови лозунги. Засега всички тези индивиди не са се пребоядисали – всички са все още в светлосин либерален цвят. С избора на друг цвят обаче може да има сериозни проблеми. Представете си, че сте се пребоядисали неправилно!
А ситуацията наистина може да бъде много комплицирана. Като пример може да служи т. нар. Червен проект, който в началния си вид през 19 век се е направлявал от Лондон. Така Сталин до самия си край не е успял да се справи окончателно с ръката на Лондон – Коминтерна. Тази ръка го и погубва. И не само него – тя погуби и СССР по линията Коминтерн-Куусинен-Питовранов-Андропов-Горбачов. И още, ако се вслушате в Андрей Девятов, то той ще ви обясни, че Примаков е бил “лондонски”, както и наскоро починалият Хенри Кисинджър.
В момента в Полша има битка между «лондонски» и «вашингтонски сили» (бюрокрацията в Брюксел); плюс пасивни сили, които често се оказват “отгоре” след битката. А пасивната сила в Полша е Москва. По отношение на номерата на Лондон в Хонконг в Закавказието и в Близкия Изток наскоро последва ответна реакция от страна на Вашингтон – появи се нов външен министър - Дейвид Камерън, подготвян за премиер, противник на Юдейския проект.
Общо казано, тепърва има да се създава многополярна политическа култура, заменяща тази на привичния еднополярен свят. Това е и причината защо Западът днес е толкова вбесен от растящото положително мнение на населението по отношение на Русия, особено в Европа. В Полша битовата русофобия изчезва още през 2010-те години, като любовта към Русия днес нараства пропорционално на броя украинските бежанци там - просто защото руснаците имат различно поведение.
Активират се хора, които твърдят, че руският главнокомандващ в момента не е Путин, а негов двойник. На тези хора може да им се каже следнотто: “Господа, това изобщо не е важно! Дали е Байдън или негов двойник, дали е Путин или негов двойник, няма значение по простата причина, че става дума не за отделни личности, а за елити на съответните проекти. Ако стане необходимо, ще има нов Путин или нов Байдъ,н или нов Тръмп (оригиналът едва ли отговаря на мащаба на проекта - слаб администратор). Така че “Путин” това не е човек, това е елитна група, която реално докарахте на власт вие. Преди 2 години той нямаше такива възможности и такова влияние - вие направихте това чрез НАТО. А ако НАТО не се беше придвижвало на изток през 1990-те години, нямаше да го има въобще тирана Путин.” Освен икономиката друг
ЦЕНТРАЛЕН ФАКТОР
ЗА ОРИЕНТИРАНЕ
в днешната картина на света се явява борбата за власт, следователно, необходимо е да се разбира какво е това власт и каква структура има. За съжаление, особено в Източна Европа, хора, които са наясно какво е власт, едва ли могат да се намерят както в парламентите, така и сред правителствата. Там обикновено се избрат хора, които реагират на поверената им позиция, следвайки строго неолибералната идеология, усвоена на ниво рефлекс. От рода 2 + 2 = 4. Твърдо! От професионална политическа гледна точка обаче този отговор може да е неправилен. Например, ако няма достатъчна предварителна информация, на въпроса “Колко е две плюс две?“ може да получите следния отговор: “Зависи дали купуваме или продаваме”. Например хората, които пишат даден политически доклад или програма, може да се направляват от логиката “Ние сега продаваме” или пък от логиката “Ние сега купуваме”. А може да има и други варианти. От професионална политическа гледна точка отговорът “2 + 2 е винаги 4” е пример за първосигнално, рефлекторно и елементарно мислене. Или друг пример: на въпроса “Какво ще правиш с накраденото?” рефлекторният отговор е: “Как какво, то си е мое”, докато политически правилният отговор, особено в зависиомост от момента, би могъл да бъде: “Краденото не е твое, то си е наше (или тяхно)”. За справка – някои руски милиардери. Трети въпрос: “Aко парите ви се пазят в Лондон, ще провеждате ли антилондонска политика?”
НЕОБХОДИМОСТ ОТ
РАЗПАДАНЕТО
НА ГЛОБАЛНАТА
НЕОЛИБЕРАЛНА
ФИНАНСОВА СИСТЕМА
Неолибералната финансова система вече е огромен баласт за САЩ. Без нейното разрушаване не може да има възстановяване на реалния сектор. Дори самото децентрализиране на тази система не е никак тривиален проблем и ето защо. Оказва се че по дизайн от 50% до 80% от отпуснатите пари за даден регион в света се връщат обратно в центъра. Например по-голямата част от американската финансова помощ за Украйна изобщо не е напускала САЩ. Знае се, че значителна част от средствата за агитация в полза на демократите за президентските избори през 2024 година по план идват от парите, предвидени за Украйна. Друг пример може да е Русия, която влага около 500 милиарда долара в големи световни банки с доход 0.5%, а после тегли заеми от тях с лихва 5-6%. Смятате ли, че организаторите и изпълнителите на такава една схема не получават процент за себе си?
В резултат от подобни операции с която и да е страна, а САЩ се интересуват от всички страни, е оформено твърдото мнение, че е просто недопустимо от финансова гледна точка да се разруши цялата тази перфектна машинария, носеща неимоверни дивиденти на този, който я движи. От друга страна, подопечните държави директно виждат, че парите им не стигат даже за поддържане стандарта на живот на населението - парите някак си изтичат неизвестно къде.
На практика се оказва, че смислено договаряне за взаимоизгодни промени на системата е просто невъзможно. Даже по причини чисто технически - поради нейния огромен мащаб. Така постепенно на всички участници, изключая банкерите, започва да им става ясно, че такъв идиотизъм не може да продължава повече. Застрашено е даже самото съществуване на САЩ. Оформя се един-единствен изход: разрушаване на тази глобална доларова финансова структура, чието поддържане изисква огромни средства, и то при намаляващ дял на американската икономика в световната - от 52% в края на Втората световна война до по-малко от 20% (днес сумарният дял на Китай и САЩ днес е 40% като този на Китай е по-голям).
Как може да се предотврати тази американска катастрофа е отделен въпрос. Засега се работи по един проект – китайските пазари в Югоизточна Азия. Освен това, когато вече е ясно какво трябва да се направи, е необходимо е да се намери виновник за нарастващите проблеми. Например: “За всичко е виновен Путин, кървавият тиранин!” - независимо че на всички е пределно яснo, че става дума за чиста фантастика: къде е Путин и къде е световната доларова система! Даже на територията на Русия всичко си е тип-топ с тази система. Благодарение на неолибералната финансова пета колона там: Министерството на финансите и Централната банка.
НАТО и Русия
Както беше споменато по-горе, грешката, която направи Западът, е разширяването на НАТО на изток. Джон Миршаймер ( John Joseph Mearsheimer, American political scientist, https://www. mearsheimer.com/), класик на съвременния неореализъм, много, много отдавна предупреждава, че такова разширяване ще доведе до ядрен конфликт и че ще стигнем дотам да ни липсва студената война. Главната цел за разшираването на НАТО на изток е била разпадането на Русия, подобно на разпадането на СССР: поетапно присъединяване към НАТО - първо на Украйна, после Белорусия, Кубан, северозапада (Петербург), с последващо настъпление към Китай. Лансирана е даже идеята за приемане на Русия в ЕС, но на части.
Трябва да се даде кредит на Елцин, който след 1989 г. започва да разбира, че ако не се консолидират най-напред т. нар. силовики, а после и армията, то всички ще бъдат пометени, физически унищожени, от задаващия се хаос. Така се появява първо генерал Николаев, после Бордюжа, следван от Степашин, Примаков и накрая Путин. Западът не можа да проумее, че бюрокрацията (съществуването на държавата) в Русия винаги ще победи олигархията. Подобна е ситуацията сега в Израел: олигархията ще се изнесе оттам, щом започне да става “горещо“, а Нетаняху и бюрокрацията ще трябва да се бият докрай – ако изчезне държавата, те губят всичко.
Ако програмата на Буш-старши за запазване на СССР се беше рализирала или поне ако САЩ се бяха отказали от разширяването на НАТО на изток, нямаше да съществува “Кървавият тиранин Путин“. Това е един принципиален, основен политически извод: Путин е създаден Там. На Запад. Западните стратези сигурно са предполагали възможността за появата на националист, но явно са я недооценили или пренебрегнали. Грешката специално по отношение на Путин е, че не са го считали за идеен враг, а само за невероятно хитър провинциален началник, с феноменални способности да изтръгва от централното началство благинки и привилегии, показвайки поведение например като това на Орбан по отношение на Брюксел. Досадник, който не си струва да бъде премахнат, защото може да дойде някой по-лош.
Грешката им е, че не са преценили Путин като опасна личност, който напълно професионално е успял да прикрие добре истинските си възможности. Окончателно демонстрирайки ги тази есен в речта си пред Обществената палата: на червен фон, не на син, обявява, че Русия трябва да върви по пътя на Александър Невски, като направлението се сменя от Запад на Изток. Синият цвят символизира либерализъм, а червеният – класическия руски червен проект. Като “Изток” не означава Китай, а Индия, Иран, Средна Азия и Близкия Изток. Сега вече на Запада изведнъж му светна, че Путин ги е баламосвал през последните двадесет години и това вече предизвиква истинска паника, защото се налага всичко да се сменя, а ресурси няма. И още. Путин вече обяви, че се кандидатира за президент, което означава, че ще се заеме сериозно и с вътрешната политика. В Русия има силни икономически групи, една част от които се контролират от САЩ, а друга – от Лондон. Той трябва да формулира нова икономическа политика и съответна структура, различна от американската и английската. По тази причина засега той все още нищо конкретно не предлага. Рано е. Има само общо предупреждение.
Възможна грешка днес по отношение на Русия е много по-сериозна, едва ли не смъртоносна, в сравнение с грешката на Запада през 1990-91 да разруши СССР. Днес място за грешка няма. Налага се да приемат, че трябва да се отстъпва. Точно както на СССР му се наложи да отстъпва в края на 1980-те години. Така НАТО по чисто икономически причини ще трябва да се изтегли на запад, до началната границата от 1945 година. Това е и сценарият най-изгоден за Англия, за да доминира Западна Европа: САЩ напускат НАТО и Европейският съюз се разпада. Това ще й отвори най-сетне пътя към “Висшата лига“ на голямата политика.
Ако НАТО не се изтегли, то всичко на изток от Берлинския меридиан остава зона за дотации в рамките на Западния икономически модел, т. е. на Запада ще се наложи да храни народите там, за което обаче пари вече няма. В случай на изтегляне на НАТО до линията от 1945 г. е също така ясно, че засега Русия не може да си позволи да тръгне на запад. При такъв сценарий зоната на изток от Берлинския меридиан я чака истинска катастрофа: това ще бъде зона на беззаконие, населена с хора люто ненавиждащи Запада за провала на всичките им надежди, особено що се отнася до западно ориентираните елити.
Друга възможност е да се започнат преговори с Путин (с колективния Путин), предлагайки му следното: ние се изнасяме, обещаваме да не ви пречим, прибираме си обратно всякакви институти - от Средна Азия, от Закавказието, от Източна Европа, отвсякъде, но ви умоляваме да поемете отговорност за тези “освободени” територии. Засега позицията на Русия не е уточнена в този аспект. Съществува мнение обаче, че е рано за придвижване в Източна Европа, даже за заемане на Прибалтика. По-вероятно е придвижването да започне доста по-късно, когато ситуацията в тези области стане като в Гуляй- поле на Махно, когато всички държавни институти изчезнат, когато на тези територии се
възцаряват хаос и ужас. Тогава Русия може да реши да дойде - вече не като агресор, а като поканен спасител, за да установи порядък. С обяснението: “Вашите врагове са там, на Запад, те ви доведоха до това състояние, в което 90% от населението няма да знае как да осигури утре закуска за децата си.”
РУСИЯ И УКРАЙНА
Възможният план на Русия при сключване на мирен договор с Украйна или при капитулация на Украйна вероятно ще включва условието, че доларовата система няма да е валидна там. Друго следствие ще бъде, че днешният либерален политически елит там ще бъде пометен - не националният елит, а политическият елит По простата причина, че това е съдбата на всички либерални политически елити при разпадане на Западния глобален проект. На предна линия ще излязат всички тези хора, на които им беше отказвано право на глас през последните няколко десетилетия. Заедно с признанието, че прекалено бързото излизане извън естествените национални територии е било много голяма грешка.
ВТОРО, Русия ще се изправи пред проблема, че Украйна не е вече “нейна” територия. Населението там, включително и руснаците, няма да счита идващите за свои по причина, че тези хора са били дресирани достатъчно дълго и упорито в рамките на Западния модел. Те ще ненавиждат Запада, защото ги е излъгал и изоставил, но независимо от това ще се стремят на Запад, защото им е втълпено, че Русия е една дива, некултурна, ужасна страна. Изключение са Одеса, Николаев, Харков, Херсонска, Николаевска, може би и Днепропетровска област, чието включване към Русия е реално; при абсолютно пълно зачистване на всички проукраински сили там, избутвайки ги на териториите, подведомствени на Украйна.
Украйна се запазва при следните условия:
Денацификация с тотална лустрация: на всички хора, публично участвали в живота на нацистка Украйна и на тези, които открито са поддържали нацистки структури, трябва да им бъде забранено каквото и да е участие в политическия живот поне 25 години. Всички партии, участвали в тези процеси, трябва да бъдат разформировани.
Всички лица, директно участвали в какъвто и да е вид нацистки организации (по списък), трябва да бъдат осъдени публично в рамките на процедурата по денацификация, като съдебната система трябва да е нова.
Категорична забрана за взаимодействие със структури и държави (по списък), поддържали нацисткия режим в Украйна, забрана, валидна поне 20 години. Разбира се, нелегални структури ще се организират, но с тях ще има кой да се бори.
Ако НАТО се оттегли до границата от 1945 година, аналогични мерки трябва да бъдат приети и спрямо други страни от Източна Европа и Прибалтика, ако държат да имат нормални връзки с Русия.
Заключение
Мисълта за неизбежния разпад на Западния неолиберален глобален проект и Бретънуудската доларова система започва да прониква бавно в главите на хората, които приемат решения. Това е вече очевидно. Последното е вярно дори за днешния руски елит, включая колективния Путин. Още, целият финансов и финансово-политически елит на този Глобален западен проект ще стане жертва на неговия рапад. Странното е, че този елит все още не показва и най-малък интерес да се опита да разбере какво става. Това е особено изненадващо, що се отнася до по-младата му компонента, а това е много сериозна грешка, имайки предвид формулиране на идеи за това как този по- млад елит, все още в средата на своя жизнен път, би могъл да се спаси от идващата катастрофа.