„На богатий шапка клатя и на силний казвам „да“
и затуй ми е душата мирна, весела всегда“.
П. Р. Славейков
В своите спомени редица съветски пълководци от Великата Отечествена война, като Жуков, Щеменко и Баграмя, преразказват знаменитата формула на един преподавател по фортификация от Военната академия относно норматива за инженерно оборудване на отбраната: „Един километър, един батальон, един ден“. А един командир на батальон от БНА, чиято младост беше минала в Странджа, казваше: „Характерното за отбраната са огризките от хляб, останките от боб и парчетата вестник, използвани за задни цели“. Ако си представим като вид отбрана външната политика на България през изминалите 30 години и особено трите през, мандата на Бойко Борисов, можем да представим като огризки от хляб и останки от боб прокламираните цели и постигнатите резултати, които се пропагандират не с парчета, а с цели вестници и „национални“ електронни медии. Толкова свободни и независими, че България я класират на 111-то място в света по свобода на медиите.
Според тези блюстители на свободното слово, премиерът Борисов е „велик комуникатор“, признат от страдащия от алкохолен ишиас бивш председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Неотдавна той разказа как чрез една драсканица върху лист хартия Премиерът-Слънце Борисов му описал картинно проекта „Турски поток“. Ако вярваме на самия Борисов, той защитил „Турски поток“ и проекта АЕЦ „Белене“ и при срещата си с Доналд Тръмп в Белия дом. Към газовия проект нашият човек добавил и газовата връзка с Гърция и терминала за втечнен газ в Александруполис. А за АЕЦ „Белене“ поискал участието на американски компании, произвеждащи оборудване за ядрената енергетика. Според новоназначения американски посланик в София г-жа Херо Мустафа, именно газовата връзка с Гърция и терминалът за втечнен газ в Александруполис щели да отворят пътя за масирани доставки на втечнен газ и да превърнат България в истински газоразпределителен център и източник на енергийна сигурност за целия народ, докато „Турски поток“ я обричал да си остане изцяло транзитна страна. Това каза Херо Мустафа в лекцията за американско българските отношения, която тя изнесе пред Атлантическия клуб. На лекцията присъстваха Дядо Цар и неговият външен министър Соломон Паси, станал вече доктор. Преди руският президент да нахока ръководството на България, а не българите, за умишленото забавяне под външен натиск на строителството на „Турски поток“ на българска територия, точно американският посланик прояви недоверие и за хода на изграждането на газовата връзка с Гърция. Придружена от посланиците на Гърция и Азербайджан, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, премиерът Бойко Борисов и представители на съответните търговски фирми, г-жа Мустафа посети Хасковския регион. Уважение всекиму, доверие никому! Но вместо да се обиди, премиерът на България повози посланика на САЩ на джип, шофиран от самия него и пред телевизионните камери награби Мустафа така, че замалко да й отвинти главата. То бива любов, ама чак толкова не бива! При визитата си във Вашингтон Борисов се опита да целуне и Тръмп по бузата, но удари на камък. След толкова обвинения в сексуални посегателства над служителки и проститутки, оставаше да обвинят Тръмп и в джендъризъм! Затова американският президент се задоволи да похвали българите като „страхотни приятели, които купуват F-35“ и харчат за отбрана 3,5% от БВП, за разлика от свидливите германци. Но какъв е в крайна сметка резултатът от „историческата“ среща на Тръмп с Борисов в Белия дом? България отиде на тази среща, предплатила 2,2 млрд.лв. за още непроизведените многоцелеви изтребители F-16 Block 70, а получи в замяна потупване по рамото, снимка за спомен и подканяне за по-бързо изграждане на газовата връзка с Гърция и терминала за втечнен газ в Александруполис. Посланик Мустафа обеща да докара и американски експерти, които „да огледат площадката на АЕЦ „Белене“. В замяна на това Борисов обеща във Варна да се разгърне координационен център на НАТО с оглед операциите и ученията на Алианса в Черноморския регион.
Но Херо Мустафа формулира съвсем друга задача на центъра: противодействие на морски и кибер-хибридни заплахи.
@Откъде ще дойдат те? Естествено от Русия.
„Гълъбът“ Борисов поиска повече учения, а ще получи един плацдарм за агресия. Москва, която не си прави никакви илюзии относно суверенността на българската външна и военна политика, натири реципрочно един български дипломат и чрез Владимир Путин предупреди София, че може да потърси алтернативен маршрут за „Турски поток“, ако правителството на Бойко Борисов продължава да симулира строителство на газопровода. На срещата на Владимир Путин със сръбския президент Александър Вучич в Сочи този въпрос е бил дискутиран отново, щом Вучич се е похвалил с готовността на сръбския участък от газопровода. Добавете към това изявлението на сръбския министър на отбраната Александър Вулин, че за разлика от България, Сърбия сама взема решения, и ще разберете, че България не извлече никаква полза от своето европредседателство. Сърбия очевидно не гори от нетърпение да влезе в ЕС чрез трамплина НАТО; Северна Македония не желае да признае общата си история с България и да се откаже от антибългарската риторика и политика; Гърция заяви готовност да охранява небето над своята северна съседка, но за разлика от България, има с какво да го охранява! На всичко отгоре, в Гърция и Румъния свалиха властниците управлявали по време на българското европредседателство, а в Северна Македония може да направят същото на извънредните парламентарни избори през април 2020 г. Албания беше ударена от земетресение и също ще отложи евроинтеграцията си за по-добри времена. Впрочем, и френският президент Макрон е на мнение, че е рано страните от Западните Балкани да се канят за преговори за членство в ЕС. Тогава излиза, че България не само не е никакъв локомотив на Западните Балкани по пътя към ЕС, ами и Северна Македония не може да повлече натам. Каква полза от повишения кредитен рейтинг на страната, щом никой голям инвеститор не желае да дойде у нас, заради корупцията, липсата на квалифицирана работна ръка и ограничения ни вътрешен пазар?
Би Би Си излъчи един критичен документален филм за ужасяващите условия, в които живеят деца в неравностойно положение, доказвайки, че нищо в тази област на социалната политика не е помръднало от филма за Могиляне. Тогава премиерът намери жертвения агнец в лицето на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, обвини го в несправяне със задълженията и липса на комуникация с колегите и обществото, и го призова да подаде оставка. Получи тази оставка и веднага подготви следващия скандал, предлагайки Деница Сачева да седне в стола на Петков. И тази „калинка“ с „експертност“ по журналистика и социална педагогика, едва ли е най-подходящия кандидат за министър на труда и социалната политика. А в трудовата й биография като заместник-министър на образованието има и една скандална наредба за анкета сред децата, в която ги питат какви се чувстват: момченца, момиченца, или от някакъв трети пол? Малко по-рано с поста заместник председател на НС бе уреден проваленият тотално като вицепремиер „обединен патриот“ Валери Симеонов. А за главен прокурор ВСС избра Иван Гешев, докато неговият предшественик Сотир Цацаров бе предложен от МС и одобрен от НС за шеф на КПКОНПИ. По-хлевоустните коментират, че сякаш Борисов се готви отново да хвърли пешкира, та си подсигурява гърба срещу бъдещи обвинения от страна на прокуратурата и разследвания на имотното му състояние от антикорупционната комисия. И отново, тълкувайки както дяволът чете Евангелието, препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа и Венецианската комисия, той измисли поста на втори главен прокурор, който да контролира титуляра и да може да го разследва при сигнали за извършено от главния прокурор престъпление! А кой ще контролира и разследва контролиращия прокурор? Да не говорим, че Конституцията не предвижда наличието на този контрольор, който пак ВСС ще избира, за да надзирава избрания от него главен прокурор. Следователно, трябва да се промени Конституцията, но в НС трудно ще се събере мнозинство, което да реши да се проведат избори за Велико народно събрание. Всякакви опити да се заобиколи Конституцията и въпросният наблюдаващ прокурор да се въведе чрез промени в Наказателния кодекс или Закона за съдебната власт, би трябвало да срещнат отпор от Конституционния съд. Впрочем, препоръките на Венецианската комисия се използват от нашите управляващи, само когато им е изгодно. Например, когато комисията предупреди да не се променя Изборният кодекс в последния момент, нашите умници си запушиха ушите. Борисов явно чува само това, което не може да отсвири без да получи шамар от Брюксел или Страсбург.
Последният епизод от играта на справедливост и „съобразяване с народната воля“ се разигра в НС по миналата седмица, когато след две гласувания на текстове в Закона за бюджета, касаещи размера на партийната субсидия, ГЕРБ подкрепи на третото гласуване предложения от БСП размер на субсидията от 8 лв. на получен действителен глас. Лично Борисов обясни това „изгърбване“ с ултиматума на Валери Симеонов, че ако този текст не бъде приет трябва да си търси ново мнозинство за бюджета. Ако бюджетът не бъде одобрен, правителството трябвало да подаде оставка, а предвидените увеличения на минималната пенсия и заплатите на заетите в обществения сектор нямало да ги има. Остава всеки сам да прецени кое от двете е било водещото съображение за промяната в позицията на ГЕРБ. ДПС изтълкува тази отстъпка като „тайна договорка между Нинова и Борисов“, посредник на която бил Валери Симеонов. Интересна ситуация: ОП са съгласни на 8 лв. субсидия, а от ДПС настояват за такъв размер, който да осигури политическото функциониране на малките партии? Но не казват на каква сума възлиза този достатъчен размер? И дали изобщо ДПС има нужда от субсидиране, след като разполага с ТЕЦ „Варна“ и цял обръч от приятелски фирми? И, дали като говорят за неограничени дарения при нулева субсидияь депесарите имат предвид и такива от Турция? Така или иначе, субсидията от 8 лв. на действително получен глас е разумно, но дали ще остане поне през 2020 г., знае само Делфийският оракул.
По ирония на съдбата, точно инициаторите на референдума за промените в изборния кодекс от „Шоуто на Слави“, ще изпият горчивата чаша на безпаричието. Веднъж, защото СЕМ глоби тяхната телевизия „7/8 ТВ“ с 30 000 лв.; втори път, защото никой не се натиска да рекламира в чалга телевизия; трети път, защото съдът отказа да регистрира партия „Няма такава държава“, заради използваните в логото й национални символи. Което човек сам си направи, никой друг не може да му го направи! А пък и сценаристите на Слави не могат да се мерят с Борисов в рукопоцелованието. Както казва Бай Ганьо: „Ти ще целунеш ръка, аз по-надолу. Ти по-надолу, аз още по-надолу. Че ти с мене ли ще се мериш, бе, кьорпе?!“
Една реклама казваше, че не става само с ядене, трябва и акъл. Ние пък ще кажем, че не става само с поцелуйковщина. На разбрания и толкова му стига!
Един от лидерите на руската революция от 1917 г. е Лев Давидович Троцки, чието истинско име е Лейба Давидович Бронщайн. Той развива теорията за перманентната революция, при което неговият идеал е осъществяването на световна революция. Троцки издига и идиотския лозунг за „Европейски съединени щати”. По време на революцията и след нея, Той критикува като ревизионизъм възможността за „Строителство на социализма в една отделна страна“, която идея споделят Ленин и Сталин. Троцки остава убеден в победата на световната пролетарска революция. Той дори стига още по-далеч в своите „революционни идеи”, обявявайки се срещу семейните ценности, които Сталин държи да бъдат запазени.
Лев Давидович Бронщайн смята, че при успех на световната революция, властта ще бъде на „работниците и селяните”, при което ще се създаде световно правителство, според прогнозите на Маркс за световна революция. На практика ще се реализира идеята за наличие на безлична маса наемни работници, както и за тотално равноправие между половете, т.е. заличаване на разликите между тях. Правителството ще упражнява насилие над тези, които не искат да изпълняват разпоредбите на революционната „световна пролетарска диктатура”. Идеята е да няма национални държави, да няма нации със своите традиции и нрави, а само интернационална безлична общност. Това е идеалът на троцкистите. Те ще господстват чрез наднационални силови структури от типа на ГПУ, а медиите ще обработват идеологически съзнанието на работническата класа и интелигенцията, която ще е купена или избита, ако не се подчинява на интернационалната идеология.
Нека сега видим какво ни предлага глобализма?
Ами то е почти същото: Светът е едно „глобално село“ – няма национални държави или ако има, те са с твърде ограничени функции, няма народи със своите култури, особености и нрави. Сега левите либерални неотроцкисти осъществяват това чрез наднационалната бюрократична структура, наречена Европейски Съюз, който е проекция на идеята за Европейски Съединени Щати. Крайната цел в световен мащаб е всеки да бъде „гражданин на света“, т.е. да има свят без граници. Ето, такъв е идеалът на глобалистите.
Над тези интернационални безлични хора ще господстват „наднационални” монополи, които разполагат с наемните работници, а корпорациите ще бъдат защитавани от наднационално управление с помощта на местните колаборационистки правителства и частни силови структури, т.е. от безконтролни бандитски формирования. Това ще е и рай за наркотрафиканти и всякакви спекуланти, бандити и мошеници. Ще господства банковата финансова олигархия, която в страните по целия свят ще е купила местните политици, правителства, медии, актьори, режисьори, социолози, политолози, анализатори и т.п. продажни полуинтелигенти, наричащи се „експерти”, чиято задача е да държат в заблуда и подчинение местното население.
Всичко това се организира и осъществява чрез дейци от световен мащаб, какъвто е идеолога на „Отвореното общество”, Дьорд Шорош, по-известен като Джордж Сорос, мегаспекулант. Ето неотроцкисткото проявление на световното правителство. Тези продължители на делото на Лев Троцки обаче отиват още по-далеч, като освен нациите и дори расите, започват да отричат и половите различия между хората. Според тяхната либерално-глобална идеология, човешките индивиди трябва да са безполова еднородна маса от идиоти. Впрочем, глашатаите на „отвореното общество” приравняват идиотите и бандитите с нормалните хора, нещо повече – за ненормалниците трябва да се полагат специални грижи. Над „правата” на бандитите бдят правозащитници, а нормалните трудови хора, които носят цялата тая паплач на гърба си – тях кучета ги яли. Те трябва само яко да работят и да мълчат!
Ето защо, много от левите либерали (съвременните троцкисти) от Източна Европа приеха с радост глобализма, докато автентичните леви патриоти и десни такива, които му се противопоставят, са в немилост. Това ясно се наблюдава в страни като Унгария, Полша и Чехия, където троцкизмът никога не е имал силни позиции. В Русия той също беше отхвърлен, особено сега, при управлението на Владимир Путин, защото още при Сталин руският народ успя да отхвърли антинационалните глобални идеи на Лйба Бранщайн - Троцки. У нас, за съжаление, троцкизмът има по-силни позиции, които сега се проектират в идеите и действията на родните „модерни леви”. Началото бе дадено още през 1989 г., когато БКП бе оглавена от хора като Александър Лилов и Андрей Луканов, които стартираха промените с ликвидиране на Възродителния процес, оплюване на българските патриоти и приобщаване на страната ни в „международните структури”, както и с приемането на новите „демократични ценности”. А тези „ценности,” както виждаме, изключват патриотизма и защитата на националните интереси. Тяхната идея бе създаването на „модерна лява партия” (разбирай антипатриотична такава), което в крайна сметка се осъществи. Сега сме свидетели как някои неотроцкисти от тази партия подкрепят Истанбулската конвенция, двуполовите бракове и т.п. „демократични ценности”. И става все по-видно, че разликата между класическия троцкизъм и неговата съвременна проекция – глобалния ляв либерализъм, е твърде малка или почти никаква.
|
Кратко разяснение за Сергей Станишев относно резултатите от изборите в САЩ
Цели две седмици след обявяването на победата на Байдън от либералните медии се ослушвах за този следизборен коментар. Но ето че мярнах интересно съобщение в блога на лидера на ПЕС Сергей Станишев (със съкращения): „В разговор на... ПЕС с Джон Подеста... заявих, че управлението на Доналд Тръмп нанесе сериозни щети на трансатлантическото сътрудничество... от... търговията и технологичното развитие, до външната политика... Тръмп си отива, но тръмпизмът... все още не е победен. В ЕС поведението му окуражи консервативни лидери като Орбан... за тях той беше символ и краят на управлението му е поражение за популизма и национализма в Европа. Убеден съм, че историческата победа на демократите... ще бъде едно истинско ново начало за САЩ - връщане към нормалност и предвидимост... особено по отношение на сътрудничеството с ЕС... за рестарт на трансатлантическото лидерство. Байдън обаче ще има тежката задача и да поправи големите щети, нанесени от... Тръмп върху американското общество и силната поляризация в него.”
Браво на Станишев, че в тъй кратък пост е събрал толкова грешни тези. И че ми дава чудесен повод да обясня как стоят нещата - в качеството си на американски прогресист, регистриран демократ и симпатизант на българската и европейската левица.
Но преди това:
защо Тръмп в края на краищата, загуби
– „почти” според прогнозите? Не допускам сериозно, че съдебните дела могат да обърнат резултата. Но на какво се надява Доналд, ще обясня в следващия коментар. Ако трябва да отговоря само с една дума защо загуби, тя е „ковид”. Дистанционното гласуване даде уникален шанс на демократите да мобилизират вота на милиони, главно от черните „вътрешни градове” - хора, които никога не са гласували и никога вече няма да гласуват при обикновени условия.
Както писах и преди, техните гласове, както и общо до 60% от гласовете за Байдън, бяха „против” Тръмп, а не „за” Байдън. Голям принос имаха и „либералните медии” с многогодишния си лов на „руски“ и други вещици. Иронията е, че прогресистите, хората на Бърни, които с героични усилия на терена донесоха победата на Байдън, ще останат силно непредставени в новата администрация.
Победата на Байдън не е „историческа”, както мисли Станишев, а по скоро антиисторическа. Дали е имало големи изборни нарушения, ще се установи от съдилищата. Съдейки по войната срещу Тръмп през цялото му президентство, привържениците му имат поне малко основание да се съмняват. Той никога не успя да подчини държавния апарат и бе обект на постоянен саботаж. Медийната война против него не спря и за миг.
Обкръжението му бе методично компрометирано и унищожавано от демократите, службите и медиите - и поради инфантилния си, нелоялен характер, той го доунищожи и остана сам. Републиканците никога не го приеха напълно за свой - и сега повечето го изоставиха. Появи се и движение „републиканци против Тръмп”, които се очаква да получат няколко места и възможност за сериозно влияние в администрацията на Байдън.
Отказът на Тръмп да признае загубата, освен инфантилния му характер, отразява и позабравения факт, че опонентите му също не признаха реално, ако и да го направиха формално, победата му през 2016 г. и четири години се опитваха да го свалят предсрочно с преврат.
Наистина, както казва Станишев,
„тръмпизмът все още не е победен”.
За него гласуваха - и то главно присъствено, не по пощата, висейки часове по опашки - седемдесет милиона американци, включително цялата работническа класа и всички дребни предприемачи - и бели, и черни, и латиноамерканци. И 90% от българите и източноевропейците в САЩ. Към 80% от вота за Тръмп е вот за Тръмп.
Аритметиката следователно сочи, че „чистият” глас „за” Байдън, е примерно максимум 40 милиона, а този „за” Тръмп - примерно 50 милиона. Това е реалността зад недоволството на неумеещия да губи оранжев инфантилник.
Америка, както пише Станишев, е поляризирана, разделена - да кажем, на две приблизително равни части. Но дали само защото Тръмп, с поведението си, поляризира хората? Мисля че трябва да потърсим причината малко по-дълбоко.
Противниците на Доналд вярват подобно на Станишев, че той е ненормален, непредвидим - и жадуват връщане към „нормалността и предвидимостта“. Без значение кой ще дойде, само да е нормален и предвидим.
Поддръжниците на Доналд мислят обаче, че тази „нормалност” сама по себе си е ненормална - лицемерна, порочна, враждебна за обикновения човек. И го харесват, въпреки всичките му лъжи и инфантилни малоумия, въпреки реалните му действия в интерес на супербогатите и във вреда на бедните, доколкото се опълчва на ненормалната „нормалност” и на свой ред е люто мразен от нея.
Като социалист и съветски историк, Станишев се очаква да е запознат с марксизма. И да разбира, че двете половини са в плен на различни идеологии, т.е. на илюзорно съзнание. Мнозинството и в двете половини всъщност са обикновени трудови хора със сходни реални интереси. Те реално трябва да са на едно място, а всъщност са горчиво разделени и дори виждат у опонентите си въплъщение на абсолютното зло. Това положение е идеално за елита. Но е пагубно за народа и за т. нар. „демокрация”.
За какво става дума? В реалния свят
Джо, работник от „Уолмарт” в Кентъки (тръмпист), и Джозефин, учителка от частно училище в град Ню Йорк (либералка), имат еднакви реални интереси. „Медикеър” за всички, т. е., социализирана медицина (и двамата не са осигурени здравно от работодателя си и не са в профсъюз). Платено майчинство и бащинство, достъпни детски градини, добри безплатни държавни училища във всеки квартал и безплатни щатски университети (нямат пари за частни училища и да остават да гледат деца вкъщи). Всичко това - финансирано с прогресивни данъци, преразпределящи от най-богатите към средната трудова класа. И
Те имат общ интерес от стабилни държавни пенсии, ред и законност у дома (липса и на брутално полицейско насилие срещу невинните, и на лумпенски бунтове, палежи и грабежи на магазини) и от мир в света (липса на терористични заплахи у дома, предизвикани от наши агресии в чужбина). Джо и Джозефин, в идеалния случай, би трябвало заедно да гласуват за социалиста Бърни, и така отиваха нещата в 2016 г. преди Хилари и нейната клика да се намесят.
Но в илюзорния свят на идеологиите, натрапвани им от медиите и върхушките на двете партии, Джо и Джозефин напълно забравят горното и се превръщат в
смъртни врагове по светоглед и стил на живот.
Джозефин иска Байдън (т.е. анти-Тръмп), иска велосипеди, аборти, феминизъм, гей бракове и осиновяване, веганизъм, комбуча, съкращаване на полицията и обича Black Lives Matter (BLM). А мрази „червеновратите” и „фашистите”, които носят „насилие и омраза“, и лъжливият демагог Тръмп им налива масло в огъня.
Джо пък иска св. Тръмп, Бог, мощни джипове, знамето на Конфедерацията, пушки, ред и закон, барбекю с лютив сос, бърбън и бира!... Той мрази „комунистите”, т. е. лицемерните хайверени либерали и яйцеглавите надменни прогресисти от крайбрежията. Те носят високи данъци на трудовия човек и подстрекават лумпените от BLM и Антифа към „комунистическа” революция.
Ето това, др. Станишев, е положението с илюзорното съзнание на американските трудови маси. Положението е класическо „разделяй и владей”. Социалистите трябва да го разбират и да ги просвещават за истинските им интереси. А изборът между Тръмп и Байдън за тях бе съвършено илюзорен и без истински избор.
Колкото до останалите „ценности”, погубени от Тръмп, за които се съкрушава Станишев - трансатлантическото сътрудничество и „лидерство”, „търговията” и „технологичното развитие” - мога да кажа, че Доналд, наистина, по своя хаотичен, противоречив и детински начин, направи каквото можа по историческата задача да изтегли Америка от Близкия изток, където тя причини ужасни бедствия, и донякъде от НАТО и Европа, където внася ненужно напрежение с Русия. И да избави американския работник и дребен предприемач от разoрителните за него „търговски” договори в интерес на глобалните корпорации - NAFTA, TTIP и ТPP. Байдън едва ли ще смогне да „нормализира” всички тези области, но пък иде с целия идеен багаж на късния Обама и Хилари, и с енергията от лова на „руски вещици” да търси нова конфронтация с Русия и да превърне България във фронтова зона.
„Гласове“
02.12.2020 г.
Азбучна истина е, че без енергия няма стопанска дейност, а без стопанска дейност няма държава. От себестойността на енергията зависи конкурентоспособността на произведената продукция. Оттам и жизнеспособността на държавата да се развива възходящо. Енергетиката, следователно, е стратегически сектор – локомотивът, който може да изтегли икономиката ни от сегашния батак и разрухата и да възроди държавността.
През годините на прехода обаче секторът бе фатално обезкостен чрез налагане на противоправни законови актове, които да узаконяват грабежа на шепа наши и чужди монополисти. Трябва ли да се чудим тогава защо в най-бедната cтpана в ЕС – България, „цената“ на тoĸа е 104.56 евpо (209.12 лв.) за мегаватчас [MWh], докато във Фpанция е 47.40 евpо/MWh, алармира през август т.г. главният cеĸpетаp на пpезидента полк. Димитъp Стоянов. За най-бедните и за производителите това означава гибел! Гибел е и за многострадалното ни Отечество!
Нека предварително поясним защо поставяме „цената“ в кавички. Ами всеки първокурсник знае, че цената на дадена стока е мярка на стойността. А себестойността на електроенергията на АЕЦ „Козлодуй“, е около 60 (шестдесет) лв/MWh! Това е цената. Останалото – за пренос, разпределение и др., са такси. Заедно с тях продажната цена на тока едва ли би надхвърлила 70 лв/MWh. И грамотният читател основателно ще запита: „Защо той, а и родният производител, да не може да си купува тока директно от Козлодуй (нали сме пазарна икономика?), така че семейството му да може да оцелее, а българските стоки да станат по-конкурентни от френските?”
В хода на започналите пазарлъци за съставяне на правителство, отговор на тоя въпрос няма. И едва ли ще има. „Фактори“ като студен резерв, енергиен микс, регулиран пазар, енергийна борса, нерегулиран пазар, зелена сделка, ценообразуване и т.н., и т.н., около които се глаголи, са понятия, чиито смисъл обикновеният потребител – битов или стопански, едва ли е в състояние ясно да осмисли. Това което напълно ясно разбира обаче е, че безпрецедентното увеличаване „цената“ на тока за него, е шок и ужас. А изместването на пазарлъците къмто „техническата“ страна, демонстрира или неграмотност, или измама. Или – и двете. И води до окончателно затриване на държавата. Защото проблемите на българската енергетика не са технологични, а правни! И произтичат от противоправното законодателство в сектора. Без отмяна (прогласяване за нищожни) на противоправните разпоредби, технологическите проблеми в енергетиката не може да бъдат разрешени. В по-широкия смисъл – без смяна на системата, която позволява налагането на противоправни норми и узаконяване на произвола и грабежа, не може да бъдат разрешени нито проблемите в енергетиката, нито в коя да е друга област.
Това го повтаряме повече от десетилетие. Няма кой да го чуе. Или не е в интерес на „енергийното лоби“ да бъде чуто. Проблемът частично е разгледан преди осем години в студия под заглавие „Раждането на октопода“. Публикуван бе единствено сп. „Ново време“ (кн.3/2013 г.), по времето, когато Юрий Борисов беше главен редактор. Оттогава този проблем е табу за правилните медии. Затова, в поредица публикации припомняме на читателите на „Нова зора“, а и на всички потребители на енергия – битови или стопански – кой създаде условия за гибелта на родната ни енергетика.
Зловещата действителност
От края на 90-те години (на ХХ век) започва процес на вливане на корпоративни интереси в националния енергиен сектор. Т.нар. законодателна власт отговаря утвърдително с постоянно променяни разпоредби, които са все във вреда на гражданите и обществото, но които узаконяват монополното положение на корпорациите и „правото“ им да грабят.
С предоставянето на лицензии през 2004 г. държавната собственост на практика се свива само до АЕЦ „Козлодуй“,ТЕЦ „Марица-2” и няколко по-малки предприятия. Енергетиката фактически престава да бъде водещ национален отрасъл. Лицензентите започват да предявяват претенции за все по-драстично повишаване на „цените“. Претенциите им срещат разбирането на „независимия“ регулатор. Освен чрез нарастване на „цените“, регулаторът ги облагодетелства като узаконява и щенията им за все по-голям брой такси за „услуги“, които потребителите – гражданите и производителите – нито са искали, нито са консумирали, но са принуждавани да заплащат. Принудата става задължителен компонент на прокламираната уж пазарна икономика, с което завършва и процесът на сливане на корпорациите-монополисти с държавата. По-точно – с върхушката в държавното управление в енергетиката.
Този конкубинат от лицензенти, посредници, „експерти“ и т.нар. с чиновници от енергийния сектор и „независимия“ регулатор, някои нарекоха енергийно лоби, други – енергиен октопод. През 2005 г. преждевременно споминалият се Илия Божинов – тогава член на ВС на БСП, го назова с истинското му име – енергийна мафия! По същото време журналистът от в. „Труд” Георги Великов алармира за нарастваща заплаха от „енергиен фашизъм”.
За мафиотизирането на енергийния сектор и за водещите имена в този процес ще говорим друг път и на друго място. Тук само сочим, че в 43-то НС имаше 140 депутати с интереси в енергийния бизнес! Така твърди бившият председател на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев. В 44-то НС те са 114, сочи доц. Георги Чанков от УНСС. Иначе казано, в Народното събрание са преобладавали клетвопрестъпници на прикритие като депутати. Защото гласувайки „закони“ за собственото си облагодетелстване, те са престъпили клетвата по чл.76, ал.2 „да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа“. Може да се спори доколко към момента на престъпването на клетвата действията на тези депутати са били съвместими с длъжността им на народни представители по смисъла на чл. 72, ал.1, т.3 на КРБ? Но това е теоретичен въпрос от значение за развитие на конституционното право...
Тези факти обаче още веднъж потвърждават защо прагматично и точно решение за бъдещето на енергетиката на България няма и не може да има докато във властта са лица, пряко или косвено свързани с енергийния октопод. Нека обаче първо разгледаме процеса на узаконяване зачеването и утвърждаването на октопода.
Законите
През 1999 г. бе отменен действащия от 1975 г. Закон за електростопанството (ЗЕС.) Заменен бе със Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ), който пък, след 5 промени, бе отменен през 2004 г. На негово място бе приет Законът за енергетиката (ЗЕ), който продължава да действа и днес. Промените към него са 58 на брой, което говори само за себе си. През 2004 г. бе приет и Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ 2004), отменен през 2008 г. и заменен от нов Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ 2008). Засега той е променян само 18 пъти! През 2007 г. бе приет още един акт: Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и био-горивата (ЗВАЕИБ), До 2011 г., променен 3 пъти, когато е отменен от „нашия” Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), изменян и допълван 20 пъти до 2021 г.
Обобщено: От 1999 г. досега 6 закона са били в действие; 4 са отменени; в 6 са били извършени 104 изменения и допълнения! Какво обаче е налагало толкова обилно нормотворчество в материята „енергетика“? Отменяването на действащи закони и тяхното заменяване с нови действително ли е било породено от потребността да се отговори на многобройни и важни промени, настъпили в обществените отношения? При изработването им били ли са зачетени принципите на обоснованост, стабилност, откритост, съгласуваност? И съответстват ли те на Конституцията (КРБ) и ония релевантни норми на Евросъюза, които са в синхрон с антимонополното законодателство и защитата на правата на гражданите?
Видно е, че материята „енергетика“ не е предмет на един единствен закон, съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове (ЗНА), а е била разпарчетосвана от законодателните „мозъци“ на прехода в множество актове; при това съдържащи редица взаимно изключващи се разпоредби, така, че да се създадат вратички за узаконяван грабеж. От последващото изложение всеки би се убедил, че многобройни разпоредби в тези „закони“ фрапиращо престъпват КРБ, неотменимите права на гражданите - потребители; че те не са съобразени с Регламентите и Директивите на Третия енергиен пакет на ЕС.
Следва кратък обзор на престъпното по същество енергийно законодателството.
ЗЕЕЕ или зачеването на октопода
ЗЕЕЕ е приет през 1999 г. от парламентарното мнозинство на режима на Иван Костов. С този закон се отменя действащия в продължение на 24 години Закон за електростопанството (ЗЕС). Какво е наложило създаването на нов закон, отнасящ се до същата материя?
Сравнителният анализ показва, че и в двата закона общите разпоредби, както и тези за държавно управление на енергетиката, са сходни. И двата закона задължават енергийните предприятия да обслужват интересите на потребителите и на обществото така, че да обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта, надеждността, безопасността и качеството на енергията, ефективното й използване, опазването на околната среда, съхраняване на здравето, живота и собствеността на гражданите (ЗЕС, чл.1; ЗЕЕЕ, чл.54 ал.1; чл.90 ал.1 и 2). И в двата акта контролът по техническата изправност и експлоатацията се осъществява от държавата. Няма съществени различия и в правилата и разрешителния режим за изграждане на електроенергийни обекти (ЗЕС, чл.5 ал.2; ЗЕЕЕ, чл.28 ал.1).
Материята на ЗЕЕЕ обхваща и други ресурси освен електроенергия, като природен газ, твърди горива, топлоенергия и отразява променените през изтеклия четвърт век (1975-1999) обществени, икономически и технологични дадености. Затова напълно естествено е било да разпише създаването на условия за осигуряване развитие на конкурентен енергиен пазар и за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници (ЗЕЕЕ, чл. 2).
ЗЕЕЕ създава нов орган – Държавна комисия за енергийно регулиране или регулатор, със широки правомощия (ЗЕЕЕ, чл. 16). Доколкото обаче е държавен орган, действията на регулатора са подчинени на ресорния министър. Именно ресорният министър е длъжностното лице, което трябва да планира и осъществява цялостната държавна политика в сферата на енергетиката, след като тя е одобрена от Министерския съвет (МС). Затова новият закон е разписал като задължения на МС:
• да определя задължителни правила за образуване и прилагане на цените и тарифите;
• да следи регулирането на цените да се извършва на основата на обективни и недискриминационни критерии, като се осигурява баланс между икономическите интереси на енергийните предприятия и потребителите;
• енергийните предприятия да образуват цените и тарифите съобразно задължителните правила, приети от МС, при спазване на принципите на равнопоставеност между потребители и производители; и при съобразяване с икономически обоснованите разходи и икономически обоснованата печалба;
• действия за извеждане на АЕЦ от експлоатация (ЗЕЕЕ, чл.чл. 20, 22 ал.1).
Доколкото декларира стремеж да осигури развитието на конкурентен енергиен пазар при новите икономически условия, ЗЕЕЕ регламентира вещните права и търговските взаимоотношения между производители, разпределители и потребители: задължително да се сключват договори; а договорите да осигуряват равнопоставеност (ЗЕЕЕ, чл. 80 ал.2).
Каквито и да са различията във фразеологията, вижда се, че и двата акта си поставят едни и същи общи цели. Разбираемо е защо в ЗЕЕЕ отсъства понятието социалистически организации: след политическата промяна през 1989 г. такива вече не съществуват. Не се използва и понятието народно стопанство. Дали се приема, че стопанската дейност вече не трябва да бъде осъществявана в интерес на народа, в интерес на гражданите и обществото, както повелява КРБ?
Стремежът на ЗЕЕЕ да създаде впечатление за приемственост със ЗЕС, както и за по-широкото и цялостно обхващане на материята „енергетика“ с оглед на новите икономически условия обаче, свършва дотук. Защото ЗЕЕЕ съдържа редица противоречиви разпоредби, някои от които са взаимно изключващи се. Освен това, трудно може да се избегне впечатлението, че създателите му са заложили редица клопки, които в перспектива да накърняват интереса на потребителите и да отворят широко вратите за узаконен произвол и корупция.
Макар ЗЕЕЕ да декларира създаването на условия за развитие на конкурентен енергиен пазар, не конкуренцията и пазарът, а МС определя задължителни правила за образуване на цените; не конкуренцията и пазарът, а МС трябва да осигурява балансът между икономическите интереси на енергийните предприятия и потребителите; не конкуренцията и пазарът, а МС трябва да гарантира на енергийните предприятия икономически обоснована печалба.
Възниква въпрос:
зад декларациите за създаване на конкурентен пазар не се ли налагат безцеремонно ефективни антипазарни разпоредби?
Неясно е защо ЗЕЕЕ създава нов орган – Държавна комисия за енергийно регулиране или регулатор, при това първостепенен разпоредител с бюджетни средства, след като правомощията му се дублират почти изцяло с тези на ресорния министър, а действията му са подчинени пряко на министъра? (ЗЕЕЕ, гл.III). Как се съвместява това нововъведение с декларираното намерение да се осигуряват условия за енергийни доставки при минимални разходи? (ЗЕЕЕ, чл.2, ал.2, т.3). В интерес на народа ли е това раздуване на щата? Съобразено ли е то с конституционния императив държавата да се управлява в интерес на гражданите и обществото?
Макар енергийните предприятия да са длъжни да се подчиняват на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), ЗЕЕЕ фактически ги насърчава да се отклоняват от това си задължение, като се вмъква уговорката, че разпоредбите на ЗЗК се изпълняват само ако „не възпрепятстват фактически или юридически изпълнението на задълженията, които са им възложени“ (ЗЕЕЕ, чл. 55).
Недоумение буди и „развитието“, което търпи понятието „равнопоставеност“: изискването за „равнопоставеност между отделните производители, доставчици и потребители“ (ЗЕЕЕ, чл.16, ал.3, т.3) се трансформира след няколко параграфа в „равнопоставеност на потребителите и равнопоставеност на производителите“ (ЗЕЕЕ, чл.22, ал.1, т.1). Различната трактовка, която се влага в смисъла, се превръща в стартова точка, легитимираща възможностите за накърняване правата на потребителите. Хипотезата, че такава презумпция е заложена, намира потвърждение в следващите разпоредби, които мащабно облагодетелстват енергийните предприятия за сметка на мащабно увреждане интересите на гражданите и обществото. Понятието „равнопоставеност“ се изоставя. Въвежда се ново понятие – „баланс“ между интересите на енергийните предприятия и на потребителите (ЗЕЕЕ, чл.16, ал.3, т.1), което съществено се различава от „еднакви правни условия“, както е заповядано от Върховният законодател в чл.19, ал.2 на КРБ.
Посочихме вече, че не пазарът, а МС налага „цените“, изхождайки от декларираните от енергийните предприятия икономически обосновани разходи; гарантира обоснованата им печалба; осигурява им възвръщаемост (печалба), съобразена с условията на капиталовия пазар (ЗЕЕЕ, чл.22, ал.1 т.2, 3 и 5). Основателен е въпросът кой и как преценява доколко „икономически обосновани“ са заплати от по 50, 100, 150 хиляди – че и повече – лева на месец, както и разходи от порядъка на стотици милиони за т.нар. външни услуги? Според депутатите-вносители на предложените поправки на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, за 6-те години след придобиването на лицензите си ЕРД:
• са разходвали за външни услуги над 1 милиард, от които 450 млн. лева – незаконосъобразно;
• не са платили на държавата дивидент от неразпределената печалба за 2010 г. в размер на 494 млн.лв.; ЧЕЗ – 198 млн.лв., ЕВН – 189 млн.лв. ЕОН – 107 млн.лв. (вж: http://parliament.bg/bills/41/254-01-53.rtf, c.10).
Иначе казано, зад прикритието на регулаторен орган МС фактически работи за удовлетворяване икономическите ламтежи на енергийните предприятия; одобрява цените им; гарантира печалбите им; но не регулира заплатите им, макар размерите им да са несъотносимо раздути с реалното заплащане на труда и стандарта на живот в страната. И всичките тези раздути разходи МС признава за икономически обосновани или „разходно ориентирани норми“, като основание, за по-нататъшно оскъпяване на енергията (!!!), сочи (в писмо изх. № Е-04-00-546 от 22.12.2010 г., с.3), шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Основателно възниква въпросът, защо МС не регулира раздутите заплати да са за сметка на печалбите на енергийните предприятия, а не за сметка на гражданите и обществото?
Топла грижа проявява властта
най-вече за „възвръщаемостта на капитала“ (пак там), но не и за възвръщаемостта на човешкия ресурс, за възстановяване на изразходвания човешки потенциал на потребителите, на народа!
По-нататък на енергийните предприятия фактически се предоставя статут на екстериториалност. Те се изключват от конституционните гаранции за неприкосновеност на собствеността (КРБ, чл.17, ал.3) и разпоредбите за устройство на територията след като им се дава „право“ безвъзмездно да ползват части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения (ЗЕЕЕ, чл.59, ал.4); а длъжностните им лица – безпрепятствено да влизат и преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях (ЗЕЕЕ, чл.61 ал.1). Нещо повече, на собствениците на имоти, включени в сервитутните зони или граничещи с тях, фактически се отнема правото върху собствеността, която съгласно чл. 17, ал. 3 на КРБ трябва да е неприкосновена (ЗЕЕЕ, чл. 62).
Човек се пита защо на енергийните предприятия се дава „правото“ да изкупват уредите за измерване – собственост на потребителите? (ЗЕЕЕ, §5 т.1 на ПЗР). Действителният мотив става ясен с изменението и допълнението на ЗЕЕЕ от 2001 г.: енергийните предприятия вече не са длъжни да ги изкупуват, когато монтират собствени средства за търговско измерване (ЗЕЕЕ, §67, т.3 на ПЗР). С други думи, на енергийните предприятия вече се дава „правото“ да демонтират изправните ни електромери, сертифицирани от българска държавна лаборатория като годни средства за търговско измерване и на тяхно място да монтират свои уреди. С това изменение бяха отворени широко вратите за злоупотреба с правата на потребителите. Според експерта по метрология проф. Илия Ценев, собствените уреди на енергийните предприятия позволяват манипулиране на действителната консумация!!
Следващата стъпка в ЗЕЕЕ
затвори цикъла на пълното суспендиране правата на потребителите. Задължителното сключване на договори, които уж трябва да осигуряват равнопоставеност между производители, разпределители и потребители се обезсмисли, след като тези договори се налагат при общи условия, предложени при това от ЕРД и одобрени от регулатора, т.е., „договори“, които потребителите не могат нито да променят, нито да оспорват (ЗЕЕЕ, чл.80, ал.3). Нещо повече, на преносното, съответно разпределителното предприятие, се дава право да прекъсва електроснабдяването, без да има влязъл в сила съдебен акт, излагайки на рискове собствеността, здравето и живота на потребителите (ЗЕЕЕ, чл.80, ал.4). Предоставянето на такова „право“ обезсмисля основното задължение на енергийните предприятия да обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта, надеждността, безопасността и качеството на енергията, съхраняване на здравето, живота и собствеността на гражданите (ЗЕЕЕ, чл.54, ал.1; чл.90, ал.1 и 2).
И като капак на всичко, потребителите вече се третират като „длъжници“. Въведе се понятието „неизправен длъжник“, без съдържанието на това понятие да се дефинира, както и кой определя кога, в кой момент, даден потребител се превръща в „неизправен длъжник“. Нещо повече, позволява се „задълженията“ на набедените като „неизправни длъжници“ да се събират по реда на чл. 237, буква „з“ на ГПК (отм.); чл. 410-417 на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), което означава, че това става само въз основа на извлечение от сметките на енергийното предприятие (ЗЕЕЕ, чл.80, ал.7). Според тази противоконституционна разпоредба заповед за изпълнение, т.е. изпълнителен лист, съдът може да издаде без да призовава лицето, набедено за длъжник! Този абсурд съществува вероятно само в българското „съдопроизводство” и никой не ти обяснява защо е възможно и на какво правно основание, се допуска, че документът или извлечението от счетоводни книги на енергийното предприятие вярно отразява съдържащите се в него факти и обстоятелства, а не е например, документ с неверно съдържание? На какво основание – без да е извършил проверка – съдът приема, че осчетоводяването е било съобразено с разпоредбите на чл.5 и чл.8 на тогава действащия Закон за счетоводството, а именно: предимство на съдържанието пред формата; вярно и честно представяне; историческа цена; същественост; документална обоснованост; достоверност на фактурите в натурално и стойностно изражение и т.н.? Защото ако не са налице тези задължителни реквизити, представените пред съда документи нямат доказателствена сила. Затова, не е ли редно претенцията на енергийното предприятие да мине през съда? Съдът да я прецени както по основание, така и по същество, в присъствието на потребителя, набеден за длъжник?
Приемането на извлеченията на енергийните предприятия за безапелационни доказателства разтвори широко вратите за произвол, насърчи корупцията, узакони престъпността. Обезсмисли записания в Конституцията императив за равенство пред закона, за еднакви правни условия на всички граждани и юридически лица (КРБ, чл.6, ал.2; чл.19, ал.2); погази и чл. 6 на Европейската конвенция за правата на човека, както и основните свободи (ЕКПЧОС), които тя разпорежда: “Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения... има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона...“
Енергийният октопод беше заченат още от парламентарното мнозинство на командира Костов. В ЗЕЕЕ за първи път бяха заложени „норми“, които драстично престъпват интереса на потребителите, които широко отваряха вратите за узаконен произвол, грабеж и корупция! Фактически на енергийните монополисти бе предоставен статут на екстериториалност. По този начин не само битовите потребители бяха предадени в робство на ЕР предприятия, но и потребителите от индустрията. След ликвидирането на малките блокове в АЕЦ „Козлодуй“, което законово бе заченато именно при режима на Костов, и подписването на фактическите капитулации на българската държава при преговорите за членството на България в ЕС, се откроиха онези вълчи ями за стопанското ни развитие, които предопределят бъдещето ни на провалена държава.
Последният довършителен удар, ще бъде т.нар. Зелена сделка. Но за това, по-нататък.
Следва
|
