Нова Зора

Глобализацията и отказа от суверенитет поощриха необузданото разрастване на незаконния финансов пазар. Капитали без контрол плават от единия край на света до другия. Приходите от големите престъпления наливат масло в мотора на капиталистическата експанзия. От време на време се “хвърля прах в очите”, за да се създаде илюзия за война срещу бързо разрастващите се банкови и данъчни убежища. Ако правителствата наистина искат война, те могат да се справят само за една нощ. Нищо не се прави за големите парични престъпления, но за сметка на това се апелира за нулева толерантност към дребните престъпления и безработицата.

Кристиан Де Бри

Финансовите престъпления стават все по-прикрити. От време на време в някоя страна нещо излиза наяве, но по правило маскирано от скандали, в които са въвлечени компании, банки, политически партии, лидери, политически обединения и мафии. Този потоп от нелегални транзакции - престъпления според националното законодателство или международните споразумения - се представя като “случайни пропуски” на свободните пазарни икономики и демокрации, които са причислени към нещо, наречено "добро управление". Но действителността е съвсем различна. Това е кохерентна система, тясно свързана с експанзията на модерния капитализъм, основана на сдружението между трима партньори - правителства, транснационални корпорации и мафии. Бизнесът си е бизнес - финансовите престъпления са преди всичко пазар, процъфтяващ и организиран, управляван от търсенето и предлагането.

Съучастието на големия бизнес и политическата "ненамеса" е единственият начин, по който високо организираната престъпност може да изпере и реинвестира баснословните приходи от своята дейност. Транснационалните корпорации също се нуждаят от подкрепата на правителствата и ненамесата на регулаторните органи, за да затвърдят позициите си, да увеличат печалбите си, да се противопоставят на конкуренцията, дори да я унищожат, да спечелят "сделката на века" и да финансират своите незаконни операции. Политиците са непосредствено замесени в процеса, а техните възможности за влияние зависят от поддръжката и финансовата подкрепа, която ги задържа във властта. Това тайно споразумение, основано на взаимен интерес, е съществена част от световната икономика - горивото, което поддържа машината на капитализма в движение.

Три фактора са съчетани, за да се усъвършенства дейността на капитализма. Краят на 80-те години на м.в., видя пълната либерализация в движението на капиталите, освободени от национален и международен контрол. По-късно революцията в комуникационните технологии ускори разрастването на финансовите транзакции. И накрая, данъчните скривалища - този планетарен архипелаг от специализирани в прикриването на финансови престъпления средища, станаха още по-надеждни.

Революцията, казва Мао Цедун, не е официална вечеря. Нито пък състезание. Може да се направи паралел с турнирите на галантните рицари, възхвалявани от трубадурите на свободния пазар, където с Божията благословия най-добрият винаги побеждава - най-добрият продукт или най-добрата услуга на най-добрата цена. Както във феодалната битка, ако искаш да спечелиш икономическата война, всичко е позволено - и колкото е по-мръсно, толкова е по-добре. Арсеналът от оръжия е добре попълнен: рестриктивни мерки, картели, злоупотреба с властта, дъмпинг, принудителни разпродажби, сделки и спекулации между свои хора, поглъщане на компании и разбиване на конкуренцията, фалшифициране на балансови отчети, укриване на сметки и трансферни цени, използването на офшорни филиали и холдингови компании за избягване и укриване на данъци, незаконно присвояване на обществени фондове, фиктивни договори, корупция и подкупи, незаконно обогатяване и злоупотреба с обществени активи, наблюдение и шпионаж, шантажиране и предателства, нарушаване на трудовото законодателство и профсъюзните свободи, безопасността и здравето, социалните осигуровки, замърсяването на околната среда (1). Да не говорим какво се случва в нарастващите по брой свободни зони, включително и тези в Европа и Франция, където обичайните закони не се прилагат, особено в социалната, данъчната и финансовата сфери (2).

Такива нарушения могат да бъдат открити във всички основни сектори и на всички пазари: оръжие, петрол, обществени строежи, гражданска авиация, въздушен, железопътен и морски транспорт, телекомуникации, банково и застрахователно дело, химическа и хранително-вкусова промишленост и много други. Това води до крупни злоупотреби с финансови ресурси, които изчезват от явните сметки на транснационалните компании, за да изплуват до някое данъчно пристанище. Един невероятен грабеж, пълният размер на който никога няма да бъде точно установен.

Всичко това би било невъзможно без властта на държавата и на международни и регионални организации, особено чрез способността им да намалят до минимум ограниченията, за да се заобикалят или погазват съществуващите правила, да се парализира разследването или да се вкарва в глуха улица, да се намалява размерът на наказанията или да се раздават амнистии. В замяна се предлага “обезпечаване на демокрацията” чрез спонсориране на изборните кампании на партиите, лансиране на „най-надеждните политически личности” и на висшите длъжностни лица, следвани и отблизо наблюдавани от армия лобисти, имплантирани във всички власти, които взимат решения, и чиято задача е да им помагат да "направят верния избор", т.е. да ги корумпират (3).

В някои случаи те нямат никакви угризения да използват услугите на организираната престъпност. В повечето от техните филиали и офшорни фирми-доставчици в южното полукълбо, работниците трябва да се борят с гангстери, наети от шефовете им, мошенически профсъюзи, стачкоизменници, частни полиции и батальони на смъртта. В Япония мафиоти от Якуза следят за непокорни акционери на общите събрания. Сключват "договори" или чрез бизнес посредници, които са станали цяла напаст, или чрез свръх нахални инвеститори. Безброй бизнесмени, банкери, политици, съдии, адвокати и журналисти "извършват самоубийство" изпивайки отровно капучино, обесвайки се или хвърляйки се от прозореца на десетия етаж с ръце завързани на гърба, прострелвайки се два пъти в главата, удавяйки се облечени – в локва или в банята, подхлъзвайки се под автобуса, попадайки в казан с бетон или с киселина, падайки беззащитни в морето от яхти пред самите очи на телохранителите си, изчезвайки в пътешествие със самолет или кола.

Нещо повече, банките и едрият бизнес се стремят да сложат ръка върху приходите на организираната престъпност, за да ги изперат. Традиционните доходи са от наркотици, рекет, отвличане, хазарт, търговия с жени и деца, контрабанда (алкохол, цигари, лекарства), въоръжени грабежи, фалшифициране и фиктивни фактури, укриване на данъци и злоупотреба с обществени фондове. Организираната престъпност процъфтява и на т. нар. нови пазари - контрабанда на работна ръка и бежанци, компютърно пиратство, пренасяне на предмети на изкуството и антики, на крадени коли и части, на защитени видове и човешки органи, подправяне на документи, трафик на оръжие, токсични отпадъци, ядрени продукти и други.

Всяка страна има свой криминален подземен свят. Най-големите престъпни организации и тези, които са в играта от най-дълго време, могат да бъдат открити в сърцето на капитализма - САЩ (Коза Ностра), Европа (сицилианската мафия), Азия (китайските триади и японската Якудза). Има и други, които се появиха през последните няколко десетилетия, като колумбийските наркокартели в Латинска Америка и руските мафии. Стотици съперничещи си групи си поделят националните и международните черни пазари. Те установяват връзки и субординирани споразумения, целящи използването на по-малки, по-гъвкави и по-подвижни единици, специализирани в определен пазарен сектор или в изгодна пазарна ниша.

Ежегодната печалба от трафика на наркотици (канабис, кокаин, хероин) се изчислява на около 300-500 милиарда долара (без да се включват никнещите като гъби синтетични наркотици), което представлява от 8 до 10 процента от световната търговия (4). Компютърното пиратство е в подем с 200 милиарда долара, фалшиви стоки (стоки менте) - 100 милиарда долара, измами в бюджета на Европейската общност - 10-15 милиарда долара, контрабанда на животни - 20 милиарда долара и т. н. Като цяло, и отчитайки само дейностите с транснационални измерения, включително и търговията с бели роби, Световният брутен криминален продукт (СБКП) възлиза доста над 1000 милиарда долара годишно - почти 20% от световната търговия!...

Дори да се приеме, че има и допълнителни разходи (продукция и доставчици, посредници и пари за корумпиране, разходи за инвестиции, разноски за мениджмънт, загуби от конфискация и преследване), възлизащи грубо на около 50% от оборота, стига се до годишни доходи от 500 милиарда долара. За 10 години това прави 5000 милиарда долара, три пъти над резервите в чужда валута на всички централни банки (5), една четвърт от капитализацията на първите пет фондови пазара в света и 10 пъти по-големи от фондовата борса в Париж (6).

Но и след тези разходи остава огромно богатство, което трябва да бъде управлявано, защото е невъзможно да бъде съхранявано в банкноти с малка стойност (7). Достатъчно е да се задействат световните финансови мозъци. Точно това са хората, от които се нуждаят престъпните организации, ако искат да изперат парите и да ги върнат в оборот чрез легални канали. Те са склонни да платят цената. И го правят. Това им струва близо една трета - 150 милиарда долара, поделени между банкови вериги и посредници - адвокати, брокери и доверени мениджъри. Така чистата печалба надхвърля 350 милиарда долара годишно, изпрани и реинвестирани, тоест по 1 милиард долара на ден.

Нито един сектор на дейност не се доближава до тези цифри и никой не може да се сравнява с този потенциал, представляващ между 1/2 и 2/3 от преките чужди инвестиции (DFI) (8). Интимни наблюдатели на пазарите и на глобализацията, с която са запознати отлично, международните престъпни организации нямат време за спестовни каси. Те се отправят към най-големите печалби - съмнителни фондове, надуване на балона на финансовите спекулации, възникващи пазари, имоти, нови технологии. В същото време те си осигуряват солидни доходи от най-доброто в производството и в търговията. В непрекъснато партньорство с транснационалните компании, в които те инвестират, и с банките, които управляват техните инвестиции, те са смазката в механизма, задвижващ необикновената експанзия на модерния капитализъм. И пак остават достатъчно пари, за охолен живот и за спонсориране и корумпиране на политически партии и лидери, поставени на най-удобните места, за да защитават системата, която им служи толкова добре.

Това е точно услугата, която третият партньор –

@политическата власт и бюрокрацията –

дава в замяна на финансовата подкрепа. Така става възможно да остават във властта, да се възстановяват след всеки провал и да се обогатяват все повече. Създава се илюзия за непрекъсната битка срещу финансовите престъпления (подкупи, незаконен трафик, пране на пари), постоянно засилваща се и международно координирана от правителства, полиция и правораздаване, а в същото време работата на системата остава непроменена - всичко се променя, така че всичко да си остане същото. Провалът на повече от 30 годишната война срещу трафика на наркотици е доказателство за "успеха" на формулата. Същата съдба очаква и борбата срещу прането на пари и корупцията, отново показно лансирана от Г7 на срещата на върха в Париж през 1989 г., където освен страните-членки участват и представители на ООН, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), МВФ, Банката за международни разплащания (BIS) и ЕС.

Бяха основани специализирани организации (9), бяха подписани и ратифицирани международни конвенции за превенция на корупцията на международните пазари (10), както и за обединяване на усилията на полицията и за взаимно съдебно подпомагане (11), и през цялото това време се множаха конференции и изследвания, комисии за разследване и доклади! Всичко това бе придружено от гръмко произнасяни декларации и обещания на хората от официалната власт, но ни най-малко не бе разклатена системата на финансовите престъпления. Тя е поставена в позиция да спечели битката чрез изтощителна война, дори срещу най-добрите, които се сражават срещу нея - умората налегнала полиция и съдии, ангажирани в показната операция “Чисти ръце” в Италия е доказателство за това. Същото се потвърждава и от липсата на отговор на тревожния сигнал ("Женевски апел"), огласен от седем европейски специализирани съдии в края на 1996 г. (12).

Тук изобщо не става въпрос за премахването на данъчните пристанища - тези убежища на финансовата престъпност, а единствено за приемането на правила за “добро управление”. Но това е ефективно точно толкова, колкото ако поверим на мафията да пренася пари, с моралното задължение да предоставя своите коли на пътната полиция. Нито пък става въпрос за установяване на някаква форма на постоянно международно сътрудничество, или поне европейска съдебна зона. Става въпрос единствено за дискусии. Така все още са необходими 18 месеца, за да може една молба за правно съдействие да извърви пътя от Париж до Женева и обратно.

И още нещо. Под закрилата на САЩ - партньор номер едно на международната финансова престъпност, се наблюдава усъвършенстване, по-точно американизиране, на корупционните техники. Стремежът е към замяна на доста архаичните практики на плащане на ръка и тайни (или явни) “комисионни”, с плащания чрез лобиране, които са по-ефективни и прилични. Това е една индустрия за услуги, в която американците имат значителна преднина пред своите конкуренти, не само в “ноу-хау”, но и в огромните финансови и логистични ресурси, които са способни да доставят на своите мултинационални компании. Става въпрос и за секретните служби на най-мощния държавен апарат в света, които след края на студената война се пренасочиха към икономическия фронт.

Това се вижда от публикациите за корупционния индекс, съставян по данни за отделните страни от коалиция “Прозрачност без граници” (Transparency International), една организация за влияние, тясно свързана с ЦРУ и финансирана от правителства и корпорации, най-вече американски - специалисти в областта. Сред тях са Локхийд, Боинг, Ай Би Ем, Дженеръл Мотърс, Ексън, Дженеръл Електрик и Тексако (13). Единствената цел на антикорупционните кампании, предприемани от международни организации (WB - Световната Банка, IMF - Международния Валутен Фонд, OECD - Организацията за икономическо подпомагане и развитие) e “добро управление” на финансовата престъпност, която сега е съставна част от глобализацията на пазарите под ръководството на Американската демокрация, най-корумпираната на планетата.

Стремителният щурм за печалби и натрупване на капитали, без подбор на средства, се превръща в повсеместен пладнешки обир на плодовете на човешкия труда и на богатствата на държавите, и завършва с морална поквара на управляващите класи.

Бароните-разбойници разчистват пътя на принцовете-грабители.

Превод: Цветина Ценова

Бележки под линия

(1) Коментари в страницата на Znet – Канада, която публикува ранг-листа на първите 100 престъпни фирми - http://www.corporatepredators.org/top100.html

(2) За свободните зони, вж. Le Monde diplomatique, English edition, March 1998.

(3) Над 40 000 лобисти във Вашингтон, хиляди в Брюксел, стотици в СТО.

(4) 5 250 милиарда долара през 1998 г.

(5) Общата стойност на официалните резерви на всички централни банки възлиза на 1 636 милиарда долара (източник: 1999 Report of the Bank for International Settlements).

(6) Ню Йорк (Фондовата борса и Nasdaq), Токио, Чикаго и Лондон – общо 20 000 милиарда долара (източник: International Federation of Stock Exchanges).

(7) Стек от 1 милиард в банкноти от 100 долара е висок 1000 м.

(8) 650 милиарда долара през 1998 г., 450 милиарда долара през 1997 г., (източник: 1998 Report of the United Nations Conference on Trade and Development - Unctad).

(9) В частност FATF, която вече 10 години дава препоръки на банки за превенция на финансови престъпления, без какъвто и да е резултат.

(10) Най-пресните се отнасят до конвенцията на OECD за борбата срещу корупцията сред държавните служители.

(11) Заседание на ЕС, Тампере, Финландия, октомври 1999 г.

(12) Вж. Denis Robert, La Justice ou le Chaos, Stock, Paris, 1996.

(13) Le Canard enchaîné, 3 November 1999.

Девети септември трябва да се свързва първо с това, че България окончателно скъсва връзките си с Третия райх и с имиджа си на сателит на Хитлер и Мусолини. По-късно обаче, настъпва деформация, позната и в други страни от тогавашния Източен блок, а до голяма степен и във Франция и Италия, която видоизменя възприемането на историческата перспектива на това събитие.

Национална катастрофа България преживява през 1913 г., когато безумните политически дейци направиха така, че страната ни влезе във война с всичките си съседи и загуби исторически етнически езикови територии. Докато нито един квадратен километър от онази България, която съществуваше, не беше ампутиран през 1944 г. Независимо от какви съображения е направено, независимо от какви сметки е мотивирано, неоспорим факт е, че България запази териториалната си цялост и интегритет. А той беше силно застрашен – не само от преките победители във Втората световна война, но и от нашите съседи – гърци, сърби, румънци.

За някой 9-и септември е победа, за други – траур. Така е с доста събития в историята. Не случайно една от мемоарните книги на големия британски политик Уинстън Чърчил се нарича „Триумф и трагедия“.

Историята не може да се цепи със сатър, на нея й трябва тънката намеса на хирургически скалпел, при което отхвърляме едната страна, но все пак изтъкваме и позитивите, съзидателните неща от едно събитие.

Жертвите на Народния съд 1945 г.

До голяма степен те са неизбежни – не с това, че комунистите взимат властта. При всяко толкова сривно, пропастно разграничение, противопоставяне, вражда, ненавист, естествено настъпва часът на разплатата, при който често невинни хора губят живота си.

Това не ни оправдава, не ни успокоява. Но все пак трябва да се гледат всички страни на едно събитие. Нали е известно, че кръв в България се проливаше и преди 9 септември 1944 г. Не може след 1944 г. едните да се обявяват за патриоти, другите за предатели, както беше обратното при режима преди това.

Един народ става зрял тогава, когато разбира причините за случилото се.

В Испания, Франция, дори в Италия вече има многовариантно възприемане на историческите факти и тъканта на историческото познание. Не можем да го режем както ни отърва. Но за съжаление, у нас това продължава.

Трудно се разделяме с миналото

Защото сме свикнали да мислим едноцветно, защото добро и лошо при нас е много строго разграничена категория. А реалността е различна. Имало е патриоти, които са станали жертва на 9-и септември, но е имало и патриоти, които са ставали жертва на властите и режимите преди 9-и септември.

Не можеш да се събудиш в нова епоха, след като си легнал в старата. Налагането на нова епоха е постепенен процес, при който падат невинни жертви. Нека да припомня – при десанта на съюзническите войски през Ламанша през 1944 г. при артилерийската подготовка и при бомбардировките, са загинали не само невинни хора, а и деца. Но това не омаловажава значението на това събитие за разгрома на нацистката машина.

Т.е., оценката за датата 9-и септември не може да е черно-бяла, трябва да е многоцветна. В тази оценка трябва да има и траур, и удовлетворение. Естествено, след всяка такава дата, от нейното осъществяване се възползват не героите, а онези, които бързо се приспособяват.

Така беше и с мирната победа на демокрацията у нас през 1989 г. Много хора доста охотно, усърдно и мащабно инкасираха своя антикомунизъм. Други хора се оттеглиха разочаровани.

Паметникът на Съветската армия

След като поражда толкова страсти, които често водят до насилие, паметникът трябва да остане, но не на това място.

Дано тогава страстите се успокоят. Не смятам обаче, че обществеността ни се успокои кой знае колко след зрелищното взривяване на мавзолея на Георги Димитров в центъра на София.

Паметникът, който поражда толкова спорове е мемориал на армия, която несъмнено има най-голяма заслуга за разгромяването на нацистка Германия и за това, че не беше позволено да има с нас териториална разправа, каквато имаше при нацистите. Полша може да е станала подчинена на Съветския съюз след 1945 г., но при Хитлер Полша престана да съществува. Има разлика.

Съветската армия – „окупатор“ на България?

Това е много лош знак за българския народ – ако той посреща една окупаторска армия с такъв ентусиазъм, стигащ до френетизъм – с цветя, песни и надписи „Слава на Червената армия“.

България – „троянският кон на Русия на Балканите“? Колко сериозна е руското влияние у нас днес?

Като обикновен съвременник, наблюдател, не виждам къде е тази разюздана руска пропаганда. Всеки ден гледаме украинския президент, докато другата страна ни се показва за 2-3 секунди. Закриват се руски телевизионни канали. Ние не заем какъв реално е ходът на бойните действия между Украйна и Русия.

Що се отнася до официалната политика на президента Путин, тя е традиционна руска политика.

А е факт, че когато Русия се е сближавала с Европа, тя е получавала коварен кинжален удар.

Не мога да разбера защо всички смятат, че Русия трябва да прилича на Европа и да й подражава. И защо самата Европа трябва да има правото да преценява докъде и как да стане това.

С руснаците казваме „мамо“, „любов“, „Господ Бог“, „хляб“ на един и същ език. Ако това се нарича русофилия, нека е така. Ами ако трябва да отговорим кой изгони турците от България? Тогава всички сме русофили.

Трети март, промените в Конституцията

Ако политиците искат, могат да обявят за национален празник датата на влизането ни в НАТО. Има нещо дълбоко парвенюшко в това, че не признаваме един неумолим факт, записан във всички учебници по история – че Руско-турската война от 1877-1878 г., с изключение на войната срещу Наполеон в Русия, е единствената за 19 век, която се нарича Освободителна.

Има три войни на Бисмарк, които не вдъхновяват никого, докато тази е отразена в изкуството, в науката, в литературата. Това е различната, честната война, която освобождава едноверци от враждебна по верска линия власт. Фактически тогава Русия осъществява европейска мисия – връща ни на картата на Европа.

Денят на Съединението

На 6-и септември се обединяват две български области, които са създадени от Освободителната война. В Източна Румелия няма нито един турски войник, затова в Пловдив няма изстрели, с изключение на един. Но пловдивчани не трябва толкова да се радват, защото преди Съединението градът им е бил столица, но пък след това живеят в обединена България. Трети март е датата, на която държава с името България, със средновековно великолепие и традиции, се връща на картата на Европа, се възражда, възкръсва.

Доколко независими сме днес?

Независимостта не е самоцел, а предпоставка. През 1913 и 1915 г., когато предприемаме най-глупавите и съдбоносни решения и действия, бяхме независими. Пълна независимост вече няма никой, включително и  американците. Въпросът е в съюзническите си отношения да можем да сме по-свободни за решения.

Вместо това у нас се засилва синдромът да търсим по-голям брат. Само сменяме покровителите. Но виж, патриоти у нас много. За съжаление, и патриотизмът у нас е станал професия, стълбичка към длъжности.

Народът ни има много добродетели, но има и пороци. За съжаление, ставаме грандомани и при най-малката победа. Спечелим ли мач, война, награда, се обявяваме за велики. Най-големият ни плюс беше почитта към книгата и знанието, дано се възстанови. И дано европейски дипломи на младите българи да не са трамплин за министерски постове, а част от мисията да работят за ползу роду.