Шум се дига, шум до бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога –
ето кризата у нас.
Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с новини разнообразни
вестникарите крещят.
Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не? Онез.
Входът някому показал,
другите поканил днес.
Всички ощ неуморими
три нощи веч как не спят.
Мигат ли, и пред очи им
все се кокали въртят.
Ходят, питат като в съне,
не усещат глад, ни мраз.
Всички днес са кат на тръне
ето кризата у нас.
Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон
разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем…
Хатовете там се ритат,
ний „магаретата” мрем!
Или какво решение на спора между България и Северна Македония предлага един белгийски историк и езиковед
Става дума за същия този фламандец, български зет и собственик на къща в Пернишко, проф. Раймонд Детрез, който от доста време насам ни обясняваше какви „махмурлии” сме били ние, българите, по отношение на Македония. А то комай вече дойде време наистина да изтрезнеем - не само по отношение на надъханите македонисти от Скопие, но и спрямо неолибералните идеологически мантри, чрез които негова милост и неговите западноевропейски съмишленици, се опитват да ни мангелосват и великодушно да ни „цивилизоват”, според техните си политически, културологически и всякакви други геополитически домогвания и интереси.
Не сме знаели, че сме българи?
Може би поради тази именно причина (или причини), г-н професорът от Гентския университет, в своето съвсем „прясно” интервю за Дойче веле, се е захванал надълго и нашироко да обяснява „тънкостите” на т.нар. „македонски въпрос”. И не само на него, но и на куп други въпроси. Така в „преднационалната епоха”, докъм края на XVIII и началото на XIX век, според него, нашите предци не били осъзнавали, че принадлежат към… българския етнос. Те, подобно на останалите балкански народи в Османската империя, (с изключение на мюсюлманите - бел.моя), се считали „преди всичко за християни”. И нищо повече.
А колкото до българската и т.нар. „македонска национална идентичност”, Раймонд Детрез отбелязва, че те определено си приличат.
Приликата била в това, че в „преднационалния период” и едните, и другите са се смятали за... християни. Различавали се само по простонародната реч, а иначе техните „елити” използвали „преобладаващо” гръцки език, затова всички балкански християни били едва ли не някаква хомогенна маса. Може би нещо като прословутите „балканци”, както ги определят съвременните неоосманисти и западните неолиберални османофили.
Конкретно за българската нация тя била започнала да се „образува” след 30-те години на XIX век. Апропо, според французина Бернар Лори, това било станало след 1824 г. и появата на „Рибния буквар” на д-р Петър Берон. Да се надяваме, че г-н Детрез не е зачеркнал „националиста” Паисий Хилендарски, подобно на своя френски колега или пък да го е обявил за… македонец.
Кой как чете П. Р. Славейков
А сега за т.нар. „македонска национална идентичност” (идентитет, според скопския лексикон). За първите прояви на „нещо като македонска национална идеология” ни бил информирал Петко Славейков в „една статия във в. „Македония”. По-точно - в уводната статия на в. „Македония” от 18 януари 1871 г., озаглавена „Македонскийт въпрос”. Историкът Р. Детрез обаче силно си е изкривил душата, тъй като в тази статия никъде не става дума за „нещо като национална идеология”. Известният български възрожденец съобщава за проявите на местнически, локален патриотизъм на „некои от македонските наши братя”, като предупреждава, че „дробенето на езикът в училищата на всякакви наречия” крие опасност от „разкъсване на неустроенийт наш народ”. Нещо повече, П. Р. Славейков, в тези прояви на локален патриотизъм, още тогава съзира кълновете на станалата пословична (до неотдавна, че и досега) „антиквизация” и злободневна (досега и сега) ксенофобия - „бугари татари” и т.н.; предупреждава за опасността от „външни посегнувания” върху единството на българския народ: от юг - на гърци и от север (на сърби). В края на своята статия Славейков заключава, че „нема причини да ся делим и не требва да са делим, ако обичаме народа си и неговото добро”. Прочее, в тази своя статия той за пръв път назовава тези „некои” локални патриоти - „македонисти” и „изважда на пазар” понятието „македонски въпрос”.
Македонска национална идеология ли?
Иначе въпросната статия, чрез логически фалшификации, отдавна е пусната в обръщение от скопските историчари. В „Македонска енциклопедия” от 2009 г. самият Славейков е обявен за „най-активният деец… особено във връзка с Македония, македонския език и македонските национални прояви”, с. 1376. Видно е обаче, че дори и ентусиазираните македонисти от Скопие не са посмели да припишат на Славейков, че е регистрирал появата на някаква „македонска национална идеология”. Това „откритие” принадлежи изцяло на г-н Раймонд Детрез.
Колкото до сочените от белгиеца, едва ли не като пример за изкристализирало македонско национално съзнание, в края на XIX век Георги Пулевски и Кръсте Мисирков, добре известно е, че и двамата са „редували” своята национална принадлежност според случая. Може би именно затова македонистите наблягат най-много на онези черти от своята национална идентичност, по които „всъщност имат най-много общо - българите”. Тук вече г-н Детрез е абсолютно прав.
Езиковедски и политически пируети
Но не и по-нататък, където професорът започва да прави най-различни езиковедски и политически пируети, само и само, за да докаже на всяка цена своите политически внушения. Изграждането на т.нар. „македонска нация” било завършило „чак след Втората световна война, когато „македонските националисти” били разполагали с всички необходими за това средства: училища, медии, полиция, армия и учени, които съставят национален книжовен език и официална версия на националната история”. Господинът не смята за необходимо да обяснява откъде и как са се пръкнали въпросните „македонски националисти”, при положение, че в кралска Югославия до войната вилнее патологичен сърбомански шовинизъм.
Как се прави нация и книжовен език
Истината е, че отглеждането на „македонската нация” след 1945 г. до 1990 г. е осъществено върху основата на доктринерската резолюция на Коминтерна от 1934 г., чрез тоталитарната титовистка пропаганда, съчетала сталинистките възгледи по националния въпрос с догмите на великосръбския шовинизъм. Що се отнася до инструментариума, който посочва Детрез като средство за „правене” на отделна нация, на него би завидял дори и самият Йосиф Висарионович. Все пак да припомним на известния белгийски историк и лингвист, че т.нар. македонски език спешно е „кодифициран” по нареждане на Йосип Броз Тито, с решение на т.нар. Народно събрание АСНОМ, върху основата на велешкия, прилепския и битолския (всичките български) диалекти и сръбската азбука вуковица. В продължение на десетилетия този „книжовен език” систематично е прочистван от „българизми”, които тотално са замествани със сръбска и друга лексика. Е да, лексиката е без значение, след като вече е създаден езикът, но неговата „канава” е непроменена, нали?...
Що е то славянски диалект?
Съвсем вярно лингвистът Детрез забелязва, че в България и Македония; още - в Гръцка Македония и Тракия, в Нишко и Косово съществували „славянски диалекти”, които в миналото имали… „общ континиум”. Пак в миналото тези диалекти обикновено били наричани „български”, но „някои езиковеди” в Македония наричали местните диалекти „македоно-български” и „македонски”. Вече в югославска Македония названието „български” се смятало за „неадекватно”, затова пак „някои езиковеди” започнали да наричат тези диалекти „балканославянски”. А г-н Детрез пък е възприел да ги нарича с по-общото понятие „славянски”, само и само, за да не са... български по примера на "някои" (македонски) „езиковеди”.
Нещо като две… в едно
Самият проф. Детрез, като изтъкнат езиковед, би трябвало да знае, че тези диалекти имат не само различни „граматически черти” от диалектите на останалите славянски езици, но също така, че очертават един аналитичен строеж, който е специфичен само за българския език - в него липсват падежи, има членна форма и сложна система от глаголни времена. Разбира се, за известния учен това е без значение, след като той е решил на всяка цена да докаже своята теза.
Като се опира на въпросния „континиум” г-н Детрез внушава, че съвсем естествено било, върху него да възникнат два различни книжовни езика. Да, това е така, но „да възникнат”, а не един нов книжовен език „да бъде създаден” и отглеждан с политически и административни декрети и указания, включително на Милован Джилас, или на „съветски другари”, какъвто е случаят с „македонскиот язик”. Иначе основата, диалектите са - „славянски”, по-точно български, нали така проф. Детрез?...
И тук вече уважаемият професор се захваща да обясни как се прави книжовен език. Според него това е много просто, след като са налице нужните диалекти и споменатият вече инструментариум на държавата: училища, медии, полиция, армия и учени. Правенето на книжовен език било елементарен политически акт на въпросната държава. Тя именно възлагала на някой езиковед или комисия, да изфабрикуват езика, неговите фонетични, граматични и лексикални правила. Просветното министерство налагало тези правила със силата на закон и ето ти тебе - книжовен език. Всички книжовни езици по света били създадени така, включително и българският.
Ако професорът поне беше надзърнал
в историята на българския книжовен език, може би щеше да забележи, че това не е така; че нашият книжовен език е възникнал от началото на XIX век до Освобождението, без намесата на споменатия инструментариум. Нито османската държава, нито турските заптиета и дервиши, че и гръцките фанариоти, няма как да са се грижили за появата на българския книжовен език. Тъкмо напротив и обратно, затова той е резултат от дейността на нашите български, че дори и македонски книжовници и журналисти, просветители. Обаче съвсем очевидно г-н професорът е запознат по-добре с историята на т.нар. „македонски език”, отколкото на изконния български. И това разсъблича до голо неговите
Щедри съвети и поучения
Опиянен от своите лингвистични и други „открития”, г-н професорът започва да раздава ум и разум, щедри съвети и поучения. Досежно спора между България и Северна Македония „кой крив, кой прав, нямало никакво значение”. Не бивало историците да обслужват политиците, нито пък те да налагат на обществото определени научни разбирания и възгледи, след като ставало дума за... международни отношения. Не трябвало да се „историзират” (не истеризират!) излишно проблемите. Не бивало да се допуска спор за Кирил и Методий, понеже така или иначе те били византийци. Същото важало и за Самуил, който бил владетел на едно „хлабаво и ефимерно царство” - все едно българско или македонско (?!) Още повече, че в него живеели повече сърби, албанци, гърци и власи, отколкото българи, а ако имало македонци, те били „нищожно количество”. Чунким e имало някакво значение, ако Северна Македония признае българския произход на Гоце Делчев, а България да приеме, че той е македонски герой! То било нещо като Аржентина да смята Че Гевара за свой сънародник, а Куба - за кубински революционер…
Борисов и Заев да плеснат и се прегърнат?
И тъй като Б. Борисов бил политик от типа „no-nosens“, сиреч делови и разумен (Ау! Бау!), щяло да бъде жалко той да стане заложник на „патриотарски партийки” с доста ограничен електорат за някакви си там „хипотетични национални интереси” и „исторически илюзии”. Много по-добре щяло да бъде българите и македонците да си пият заедно „жолтата рЎкия“ и сливенската перла; да оставят настрани разните му там национални светини и кошунства; да забравят за миналото; да заложат на „бодрия национален нихилизъм”. Като пример за подражание белгийският професор посочва как в емблематичното кралство фламандци, валонци и немци си живуркат идилично. С една дума - нещо като кеф по ориенталски…
Вълкът сит и агнето цяло
Е, вярно, в Северна Македония имало език на омразата, но такъв съществувал и в България. С една дума - вълкът сит и агнето цяло, затова най-добре щяло да бъде управниците от двете страни да плеснат и да се прегърнат, а България да даде зелена улица на Македония за ЕС.
То хубаво - по български, а убаво - по македонски, което си е все тая. Но господин професоре, като раздаваш тези щедри акъли, дали вдяваш, че едно е да се возиш изтрезнял от махмурлука в балканска талига и съвсем друго - да скачаш и тичаш след белгийска каляска? Но и за това не иде реч… Значи, да си забравим ние историята, да препикаем националните си светини и да се правим на разсеяни, сиреч да я караме по европейски! Е, не - благодаря, както се казва на български, а благодЎрам - на македонски.
|
Принос към края на мита за глобалното затопляне
Когато през 1992 г. на път за Новозеландските Алпи се появихме с алпиниста Кольо Рапела на плажа в Сидни, забелязахме табела с надпис “Burning time-15 min” (Време за безопасно препичане на слънцето - 15 мин.). „Брей че са напреднали озитата! - рекохме си ние. Контролират си даже събирането на тен, който ние най-безразсъдно в излишък получаваме по рилските върхове. Озоновата дупка сигурно е нещо по-сериозно, отколкото ние сме си представяли.“
Но ето че изминаха 27 години и предупредителните табели на плажовете изчезнаха. Оказа се, че през 2019 г. озоновата дупка е достигнала минимални размери от 1982 г. насам. Климатичните промени намаляват, а не увеличават озоновата дупка. Канадското момиче Северн Карлис-Сузуки, което по време на Конференцията по климата в Рио (1992), се страхуваше да излиза от къщи заради пробитата от Човека озонова дупка, порасна и отдавна се излежава без страх по плажовете.
Доклади за необходимост от паника. Монреалският протокол от 1987 г.,
забраняващ употребата на фреони и подписан единодушно от 197 страни, се оказва напълно излишен. Само дето причини на страна като Съветския съюз колапс на цялата му хладилна промишленост, 100 млрд. долара загуби и 100 000 безработни! Но в същото време монополът и печалбите от „безопасните“ хладилни агенти на ТНК (концерна „Дюпон“) беше осигурен.
А обяснението защо озоновият слой над полюсите е два пъти по-тънък, въпреки че там няма хладилници и дами пръскащи козметика с фреони, се оказа доста елементарно.
Ами при този наклон на земната ос интензивността на космическото лъчение, разпадащо кислородните молекули (О2), за да образуват след това озон (О3) е минимално, т.е. Антарктида е така да се каже „на сянка“. А фреоните, освен че ги няма в Южното полукълбо, са и тежички и трудно биха се издигали на 15-20 км, за да разлагат озоновия слой. За останалото са отговорни донякъде температурата и променящата се циркулация на въздушните потоци .
След като психозата за киселинните дъждове и озоновата дупка изигра ролята си за възпиране ръста на бързо развиващите се икономики, транснационалните компании (ТНК) трябваше да намерят нова спирачка. И тя им беше предложена от услужливи учени, които докараха от девет дерета вода и изровиха хипотези на световни умове от 19 век (на математика Жозеф Фурие и химика Сванте Арениус) заедно с техните заблуди. Всичко се започна към средата на 70-те години на ХХ век с шокиращите доклади на Римския клуб (Club of Rome), които предизвикаха необходимата паника. Те размътиха главите на повечето хора, че в условията на промишлената революция, повишаването на температурата на Земята е неизбежно и то се дължи на отделяните от индустрията и животновъдството т.нар. парникови газове (ПГ). Опасността от нов всемирен потоп ставала реална и били необходими спешни мерки.
Осребряването на един мит
Хипотезата за „климатичен апокалипсис“ беше подхваната от политици и държавни лидери. В училищата на Съединените щати беше въведен предмет „глобално затопляне“. И преди учените да отреагират по същество, се стигна до Протокола от Киото (1997) и до огромни печалби за лобистите с пазара на квоти за емисии на ПГ. Новата лъжа отначало беше наречена „глобално затопляне“`(global warming), а напоследък по-предпазливо „climate change“ (климатични промени). Вместо решаване на важни екологични проблеми като ликвидиране на островите от пластмаси в Тихия океан например, с подписания протокол се изпират по 150 млрд. долара/годишно за намаляване на емисиите на набедения за главен виновник – въглеродния диоксид (СО2). Алармистите стават все по-агресивни и искат „Отричането на глобалното затопляне да бъде приравнено с отричането на Холокоста“. И двете били престъпления срещу човечеството!
Една непризната заблуда често довежда до следваща. Новата лъжа трябваше да бъде поддържана от живи авторитети и повтаряна многократно. Връх на кампанията за „глобално затопляне“ бяха книгата и филмът на бившия вицепрезидент на САЩ „Неудобната истина“ (2006 г.). За тях Ал Гор получава през 2007 г. два „Оскар“-а и Нобелова награда за мир. Цяло поколение беше сугестирано, че Земята не успява да се охлажда и към 2015 г. белите мечки в Северния ледовит океан ще останат без лед.
Конференциите по климата следваха една след друга. Всичко вървеше по ноти, но точно преди Конференцията в Копенхаген в 2009 г., (годината, в която Ал Гор стана „зелен милиардер“) хакерите разобличиха климатолозите от Университета в Норич (подаващи данни за IPCC, Междуправителствена комисия по климатичните проблеми), че премълчават, подправят и изтриват всички несъответстващи на глобалното затопляне данни. Те разкриха, че определени хора паразитират върху мита за глобалното затопляне. Ужас!!! Очертаващият се „Климат гейт“ можеше да провали следващото Парижко споразумение, което трябваше да задължи подписалите го държави да събират по 100 млрд. долара/годишно за борба с климатичните промени. Наложи се да се изчака известно време за да отшуми скандалът.
На това място нервите на учени и политици не издържаха.
Трябваше да се намери момчето, което да извика „Царят е гол!“. Първи „изокаха“, както в разказа на Чудомир, бивши високопоставени експерти. Съветникът на президента Тръмп по науката Дейвид Гелентер енигматично заяви следното: „Кацането на човек на Луната е пълен абсурд и най-голямата лъжа в историята на човечеството, даже по-голяма от безсмислицата за глобалното затопляне“. Последваха го екс-президентът на Националната Академия на науките на САЩ Фредерик Зайц. „Консенсус има само между учените, които получават грантове за да тръбят, че трябва да се борим с глобалното затопляне“- заяви той и поднесе петиция, подписана от 15 000 учени, които призовават за отказ от Протокола в Киото. „Не съществуват никакви убедителни доказателства, че емисиите от въглероден диоксид, метан и други ПГ причиняват или могат да причинят в бъдеще катастрофално затопляне на земната атмосфера и разрушаване на климата“. Още по-гневни бяха проф. Фред Сингер - Ръководител на Държавната Метеорологична служба на САЩ и д-р Джеймс Бейтс - директор на NOAA (National Oceanic and Atmospheric Administration): „Теориите за промяна на климата като резултат на човешката дейност могат да се разглеждат като основани на фалшификации“.
През Средновековието за промените в климата и по-точно за застудяването между 1650 и 1710 г. са обвинявали вещиците и дори са ги изтребвали Ал Гор и Комисията към ООН наречена IPCC (International Panel of Climate Change) силно приличат на вещици, които пророкуват за възможната гибел на съвременната цивилизация. Те продължават да твърдят, че „Влиянието на човека е главната причина за затоплянето, наблюдаващо се от средата на ХХ век“.
Въпреки научните доказателства за започващ процес на „глобално захлаждане“, климатичните вещици продължават да омайват световния политически елит, че въглеродът изхвърлян в атмосферата провокира парниковия ефект. На Конференцията по климата в Мадрид (2-12 декември 2019 г.) ген.-секретар на ООН Антонио Гутереш продължи да пее втръсващата вече песен: „Да се откажем напълно от изкопаемите горива и най-вече от въглищата! Да не бъдем запомнени като поколението, което си зарови главата в пясъка! Да изберем между надеждата и капитулацията!“, а г-жа Каролина Шмит, министър на околната среда на Чили, зададе и абсурдната цел: „Глобалните парникови газове до 2050 г. да се намалят с 80%“. Но в капана наречен Парижко споразумение (2015 г.) засега влизат само 68 страни, отговорни за… 8% от парниковите емисии! Все повече държавни лидери се отнасят подозрително към докладите на IPCC и са склонни да повярват на думите на президента-бизнесмен Тръмп: „Глобалното затопляне е мистификация, измислена от елита, за да се печелят големи пари. Протоколът за въглерода може да стане инструмент за продължаваща деиндустриализация на Съединените щати.“ Явно Тръмп е умножил тоновете въглеродни емисии по 75 дол./тон и се е досетил, че с предлаганата нова световна валута, за разлика от алармистите, го грози опасност да стане отново от милиардер - милионер.
Проблем с климата съществува, но в него е намесена много политика и твърде малко наука.
Като необоримо доказателство „климатичните вещици“ до скоро показваха подобният ход в графиките на съдържанието на въглеродния диоксид (ВД) и температурата на атмосферата. Но геолозите сондираха ледовете на Антарктида и анализираните проби на въздушните мехурчета в сондажните ядки от 700 хилядолетия показаха категорично, че увеличаването на концентрацията на ВД в земната атмосфера е следствие (а не причина) от повишаване на температурата! Някои твърди глави чак сега започват да проумяват, че след като в повърхностния слой на океана ВД (СО2) е 20 пъти повече отколкото в атмосферата, логично е при повишаване на температурата дори с 0.5оС част от него да се отделя, както от газираната вода след изваждането й от хладилника.
Тук вече можем да се вслушаме в мнението на учените каква е истинската причина за повишаване на температурата на Земята.
Преди всичко трябва да се прави
разлика между климат и време.
Времето е състоянието на атмосферата в определен момент описващо се с показатели като температура, влажност, налягане.
Климат (от гръцки наклон) се получава след многогодишна (поне няколко десетилетия) статистическа обработка на данните от времето. В зависимост от наклона на земната ос съществуват сезоните в северното и южното полукълбо и различните климати на Земята: умерен, тропически, пустинен, полярен… Всеки климат има климатична норма, но временно отклонение от нея не означава непременно изменение на климата. В Сахара падна сняг, но това не е доказателство, че климатът ще стане умерен вместо пустинен.
Климатът на Земята се е променял винаги. Преди 1000 години викингите са заварили Гренландия с необятни зелени пасища. Останки от динозаври и мамонти палеонтолозите намират в Аляска и Сибир. Значи на мястото на топъл климат е настъпило продължително заледяване. Колко пъти се е случило това в историята на Земята?
Учените твърдят, че се наблюдава цикличност в промените на климата. Всъщност това са колебанията в слънчевата енергия, идваща на Земята. Има големи цикли, траещи десетки хилядолетия (това са големите ледникови периоди), има и малки продължаващи по 11 и 17 години. Големите ледникови периоди (ГЛП) в историята на Земята са четири. След 90 000 години заледяване идват 15 000 години на относително затопляне. В около 80% от времето Земята е била покрита с ледници. Само в останалите 20% е имало затопляне и живот. Последният ГЛП е приключил преди 12 000 години. Ние, човеците, живеем в един сравнително хладен междуледников период, който от своя страна има цикли с минимуми и максимуми на температурата на земната повърхност, наподобяващи „зъбчатка“. По-силно е захлаждането, когато фазите на слънчевите цикли съвпадат. Тези температурни минимуми носят имената на известни учени, например на Далтон, на Маундер и др. През 1812 г. армията на Наполеон е замръзнала в люта зима в Русия по време на „минимума на Далтон“. През 21 век обаче се очаква нов минимум на Маундер, т.е. нов малък ледников период, подобен на този, който е принудил викингите да се върнат към Скандинавия и спасителния Гълфстрийм. Този път за „новия Маундер“ ще трябва да се готвим ние.
По време на ледниковите периоди Земята не е била населена, но ако теорията на сръбския физик Миланкович се окаже вярна, то предстои Земята да премине през пети дълъг ледников период, по време на който хората ще споделят участта на динозаврите, независимо от съдържанието на въглеродния диоксид в атмосферата и независимо от техните умения.
И така, от 2020 г. ще бъдем свидетели на
нов 25-ти слънчев цикъл.
И той ще бъде свързан със захлаждане, защото слънчевата активност пада, тъмните петна за термоядрена активност липсват, а разстоянието до Слънцето расте. Температурата на Земята, повишена с около 1оС (в предела на относителната грешка), през втората половина на ХХ век, остава непроменена до 2019 г. и предвиждането на Ал Гор и IPCC за „климатичен колапс“ не се сбъдва. Системата АРГО със стотици датчици по земното кълбо показва, че „Световният океан бавно се охлажда“ (проф. Вл. Полеванов). Леденият щит на Антарктида нараства и няма изгледи да се стопи и да вдигне застрашително нивото на океана. Излиза че компютърните модели за промените на климата може би са погрешни. Стана ясно, че Земята е отворена (неравновесна) система и земният климат зависи от много променливи (вкл. от албедо, космическото запрашване и др.), а не само от съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата. А как да се раздели приносаът в увеличаване на ВК от човешката дейност от този, изхвърлян от вулканичната дейност?
Аз съм спектроскопист и отдавна съм се убедил, че инфрачервеното излъчване (IR) от земната повърхност се поглъща както от въглеродния диоксид, така и от водните пари. Затова в облачно и влажно време температурата на атмосферата е по-висока. Но водните пари са много повече от ВД и ефектът от тяхното поглъщане би трябвало да се отчита в компютърните модели, а това алармистите, съдействащи на Ал Гор не го правят. Съгласно данните не на друг източник, а на IPCC емисиите на ВД от човешка дейност са 27 млрд тона годишно. В същото време фотосинтезата гълта 440 млрд тона ВК, а океанът разтваря или изпуска 330 млрд тона. Или 27 срещу 770 млрд тона. Как ви се струва? Има ли шанс човекът да промени климата? Но, странно! Слънчевата активност и външните фактори престанаха да влияят на климата на Земята от момента на учредяване на IPCC към ООН! Алармистите нямат сериозни научни доказателства, но не се отказват. Парите са огромни, а и Ал Гор е жив и здрав. „Старата теория отмира само със смъртта на нейния последен яростен защитник“ – е казвал Айнщайн.
Дали е толкова вредно увеличаването на въглеродния диоксид, след като той е „храна“ за растенията, участвайки във фотосинтезата, при която се отделя кислород? Учените са категорични, че ВД е полезен. При по-високи концентрации на ВД растенията трупат повече биомаса. При двойно увеличаване на концентрацията на ВД, добивите от зърнени култури ще нараснат с 22%, а на горите – с 40%. Това вече е доказано: в края на миналия век увеличаване само с 9% за периода от 1970 до 1990 г. увеличава биомасата на горите в Европа с 25%. Излиза, че „глобалното затопляне“ е по-скоро от полза за милиарди гладни земни жители.
Теориите за глобално затопляне доведоха до Глобална бюрокрация, която е на път да създаде тоталитарна институция в „отворено“, демократично общество. Какво означава „зелена“ банка, която ще има капитал от 100 млрд. долара, събрани от страните подписали Парижкото споразумение, и ще отпуска избирателно кредити с ниска лихва на тези, които ще закрият своите каменовъглени мини и ще започнат да строят „вятърни мелници“ и фотоволтаици? Някой да е видял производство на стомана с ток от ветрогенератори. Лично аз съм свидетел на обратното – преустановяване на производството на стомана в Кремиковци, съпроводено със спиране на двата блока на АЕЦ „Козлодуй“, даващи евтината електроенергия. Глобалното затопляне се превръща във власт, влияние и пари. Тези, които „регулират“ въглеродния диоксид в атмосферата, искат да командват и световната икономика без да са спечелили война.
По този повод палеонтологът проф. Кирил Есков (РФ) каза, че „глобалното затопляне“ премина от списъка на естествените науки към идеологическите като диалектическия материализъм“.
Причините за промените в Климата са другаде и не зависят от човека. С неразумни решения хората могат да влияят само на локалния климат. Коагулантите на Бритиш Петролеум в Мексиканския залив разкъсаха Гълфстрийм на няколко потока. Ако студеното Лабрадорско течение се изравни по плътност с Гълфстрийм, англичаните ще започнат да гледат футболни мачове с ушанки на главите. Черният дим бълващ от комините, с който плашат децата, не е въглероден диоксид. Той съдържа други наистина вредни газове и наночастици, които трябва да се улавят за да може нашия жизнен стандарт да бъде приличен и да не ходим по улиците с маски като китайците. Пред Човечеството има по-важни проблеми от въглеродния диоксид: безопасни храни, екология, енергетика... Настъпва времето на водородните технологии, които ще отделят вода, а не ВД, но пък крият други опасности. Предстои малък ледников период. ООН трябва да смени целите си и да финансира стратегически, а не печелбарски проекти.
А до настъпване на това време българските политици не трябва да забравят ироничното припомняне на геолога проф. Владимир Полеванов: „В цял свят борбата за човешки права и демокрация, както и борбата за спасяване на климата, нямат никакво отношение към реалните права, демокрацията и климата на Земята.“
Хората така са устроени, че най-напред виждат само това, което непосредствено ги засяга, заплашва, интересува и, което може да им даде високо самочувствие, лична облага, която да гали егото и да генерира чувство за превъзходство. Така е и в природата, с борбата за оцеляване! Няма нищо осъдително в това, стига този избор и "свобода" да не ограничават стремежи в тази посока и на другите членове на "прайда". Но, за съжаление, благата са крайна величина и те никога няма да стигат за всички. Синекурните държавни служби са точно определен брой и са предназначени главно за свои хора. Но овчедушието, макар и да е масово по нашите земи, не е абсолютно! Лъжата, повтаряна стотици пъти може и да се превърне в правило, но никога не става истина! И оттук започва развръзката.
Има само една Истина,
която е коректив за вярност на всички останали "истини"!
Активната част на обществото, в това число и интелигенцията, призвана да бъде съвест и водач на народа, в много случаи, бързо и жертвоготовно, се "отдава" на Мамона, дочула примитивния звън на сребърници и шумоленето на едри банкноти. Пасивната част от населението, следвайки първосигналния си инстинкт за самосъхранение, се втурва с желание и ентусиазъм след поредните "месии" – продавачи на надежда, които през последните десетилетия се наплодиха твърде много в източната част на Европа, влизайки притворно в кожата ту на политици-спасители, ту на бизнесмени-филантропи!
Начело на "Великата трансформация" в България бе потомствения комунист-революционер Андрей Луканов, превърнал се за броени дни в апологет на пазарния фундаментализъм. Спешно, като по поръчка, бяха привикани 22 опитни колонизатори от Новия свят, предвождани от едноокия Ран, който сформира и български отбор от 29 местни компрадори, отгледани под крилото на партията-майка и мечтаещи за своя си "априлски пленум". "Конгресните решения", спуснати за изпълнение от новото Политбюро, наречени "Вашингтонски консенсус" се превърнаха в "историческата" програма "Ран-Ът", която за броени месеци, благодарение на неимоверните усилия на "корифеите на мисълта", разрушението и пладнешкия грабеж, успяха да прогонят два милиона българи; да ликвидират високопроизводителния национален аграрно-промишлен компелкс; да превърнат в руини хиляди индустриални гиганти и високотехнологични производства; да разградят територията на страната; да подменят и поамериканчат действащите закони така, че домораслите хищници да вилнеят безпрепятствено, трупайки частния си първоначален капитал, пред уплашения и неразбиращ поглед на оставеното без защита и пастири вцепенено "стадо". Цялата тази вакханалия бе поетично наречена от авторите и главните действащи лица "победа на демокрацията и поход към обетованата земя", а един от постоянно сменящите се водачи-спасители припозна себе си като Мойсей!?!
Всички тези години на преход се превърнаха в
апотеоз на демагогията, фалшивия морал и фалшивата демокрация!
И ако трябва образно да си представим, сега, 31 години след началото на прехода, какво е "логото" на днешна, капиталистическа България, то най-подходящ за тази цел е фотоетюда от спалнята на премиера на РБ, където той, проснат напреко на леглото си, гол и уморен след бурна нощ, обграден от символите на власт, богатство и похот, сънува цветни сънища, в които той еднолично е поел спасяването на планетата, в качеството си на пръв огнеборец!
Да, вече е всеобщо мнението на западните "мозъчни центрове", че капитализмът се е изчерпал като възможност за развитие на световната цивилизация, че "чергата" вече гори от единия край, и ако трябва пак, образно да охарактеризираме съвременното състоянието на глобалния хегемон, който все още си мисли, че ръководи света по собствените си правила, то най-подходящ е фотоетюда със спъващия се и пълзящ по червената плюшена стълба нагоре американски президент, с огромното си желание да се добере до "твърда земя" и да козирува на поставилите го на този пост властелини!
Тези истински и живи картинки, у нас и по света, са толкова актуални и стряскащи, че заставят народите трескаво да търсят свой собствен път и място в очертаващата се епоха на разпад, конфронтации и глобални катаклизми!
Най-дълго задържалият се на власт български премиер Бойко Борисов, и пазещата гърба му мафия, под покровителството на руската и американска "дълбоки държави", превърна България в отходно място за всякакви спекулации, имперски интриги, разчистване на стари сметки, международни провокации и инсинуации, в експериментална лаборатория за "промиване на мозъци". Няма по-точна оценка за международното презрение към действителността в съвременна България от факта, че тълпите гладни, изнемощели и обезверени емигранти, търсещи спасение от смърт, мизерия и болести, заобикалят страната ни в трудния си път към мечтаната Европа!
Налаганата със сила през последните десетилетия от политическата класа на САЩ и страните от ЕС управленска философия и практика, по правила, нямащи нищо общо с нормите на публичното международно право, направиха български политици и управленци също толкова арогантни, нагли, безскрупулни, превърнали в ежедневие присвояването на държавни средства, фалшифицирането на документи, подкупи и безпределен произвол при провеждането на избори, незачитане правата, свободите и традиционните нравствени ценности на българина.
Всичките тези безобразни явления, присъщи и съпътстващи "историческия" преход от социализъм към капитализъм след "Края на историята", не можеха да не предизвикат бурната и съразмерна реакция на поставените в позиция на губещи и в крайна безизходица страни по света. И тя не закъсня!
В периода 18-25 март 2021 г. се случиха събития, които определено и с увереност можем да определим като исторически и, като
начало на голямата промяна в света!
"Кутията на Пандора" бе отворена с интервюто на 46-я президента на САЩ пред телевизионния канал "ABS news" на 18 март т.г. Журналистът Джордж Стефанополус - етнически грък и православен християнин, изключително доверено лице на сем. Клинтънови, зададе няколко крайно провокационни въпроса на Байдън, на които той, без да му мисли много, отговори убеден, че това са въпроси одобрени от Клинтънови. А ето и стенограмата на част от интервюто:
„Д. Стефанополус: Днес директорът на Националната разузнавателна служба в доклада си каза, че Владимир Путин е санкционирал операция за дискредитирането Ви по време на изборите, подкрепяйки президента Тръмп и взривявайки нашите избори с цел да раздели нашето общество. Каква цена той трябва да заплати?
Президент Джо Байдън: Той ще плати съответната цена. Ние дълго разговаряхме с него – аз го познавам твърде добре. Спомням си, (...) когато разговорът започна, аз му казах: "Аз добре те познавам и ти ме знаеш. Ако аз установя, че това е станало, бъдете готови".
Д.С.: Вие сте му казвали, че той няма душа?
Д.Б.: Аз му казах това. Да. И неговият отговор бе: "Ние сме наясно един с друг". Така беше... Аз не му казах кой знае какво. Аз бях очи в очи с него, в неговия офис. Така беше. Още президентът Буш беше казал: "Аз погледнах в очите му и видях неговата душа". А аз казах на Путин: "Погледнах в очите ти, и не мисля, че ти имаш душа". Той се огледа наоколо и каза: "Ние сме наясно един с друг". Чуйте, според моя опит, най-важното нещо, свързано с чуждите лидери, а аз съм си имал работа с много от тях през цялата ми кариера, това е да си наясно с човека пред тебе. Не очаквайте каквото и да било, вие (...) така (...) не очаквайте, че той или тя, доброволно ще се появят във второто издание на "Смелите хора".
Д.С.: И така, Вие познавате Владимир Путин. Мислите ли, че той е убиец?
Д.Б.: Ммм, да! Аз така мисля.
Д.С.: И каква цена той трябва да плати?
Д.Б.: Каква ще е цената, която той ще трябва да плати ...вие скоро ще узнаете.“
Много е трудно човек да разбере, какво иска да каже Байдън. Явно налице е медицински проблем. И не случайно, след като се запознава с текста на интервюто, Путин доброжелателно съветва Байдън да се погрижи за здравето си. Но след споделеното от американския президент могат да се направят интересни, отиващи твърде далеч многозначни изводи. Безспорно това е повратен момент в съвременните руско-американски отношения. И не само, защото такива неща не са се случвали за цялото време от съперничеството между двете супер сили, а главно поради това, че казаното от Байдън може да бъде класифицирано като „argumentum ad hominem“ (аргумент срещу личността или лична нападка), което, ако следваме историческата традицията, си е направо "Casus bell" – повод за война. Отчитайки преклонната възраст и здравословното състояние на американския президент, то до "гореща" война едва ли ще се стигне, но избухването на "студена" е напълно реално.
Свидетели сме на историческо по своето значение и "дежавю" с казаното от У. Чърчил в речта му от 5 март 1946 г. във Фултън, в присъствието на президента Хари Труман и, от Роналд Рейгън, в речта му от 8 март 1983 г., в Орландо - речи, предизвестили началото на Първата студена война и, съответно довели до разпадането на Съветския съюз.
Да си спомним какво казаха тогава лидерите на САЩ и Великобритания:
Историята като свидетел:
„Уинстън Чърчил: Сега стигам до второто чудовище, което заплашва къщата, домовете и обикновените хора, а именно, тиранията. Говоря по-специално за милиардите домове - къщи и апартаменти, в които мъжът, който осигурява прехраната, се старае сред житейските трудностите и несгодите, да опази жената и децата си от лишения и да възпитава семейството в страх пред Бога или според други етични схващания, които често играят много важна роля. (...) Аз не вярвам, че Съветска Русия желае война. Това, което те желаят, са придобивките от войната и неограничената експанзия на тяхното могъщество и техните учения. (...) Никой не знае какво Съветска Русия и нейният Комунистически интернационал, възнамеряват да извършат в най-близко бъдеще, нито какви са границите – ако изобщо има такива – на техните стремежи към експанзия и печелене на идеологически последователи...".
„Роналд Рейгън: Нека възнесем молитва за спасението на всички, които живеят в мрака на тоталитаризма, за това, те да получат радостта от общуването с Бога. Нека да признаем, че докато техните вождове проповядват за върховната власт на държавата, провъзгласяват нейното могъщество над личността и предричат нейното окончателно господство над цялото човечество, те олицетворяват злото в съвременния свят... Аз вярвам в нашата способност да приемем това предизвикателство. Аз съм убеден, че последните страници на тази поредна и покрита със скръб и нелепост глава в човешката история се дописват сега. Аз вярвам в това, защото източникът на нашата сила в търсенето на човешката свобода не е материален, а духовен".
Десетилетия след тези "пламенни" програмни речи знаем със сигурност, какви планове са се криели зад тези високопарни думи. Една година преди речта във Фултън е бомбардировката на Хирошима и Нагасаки, а 15 дни след речта в Орландо, е обявена известната американска "Стратегическа отбранителна инициатива" (SDI) за начало на междузвездни войни между СССР и САЩ. В резултат на изпълнението на поставените задачи, светът получи милиони убити, десетки военни интервенции и разорени страни, преврати и "цветни революции", пълчища бежанци, глад, болести и разруха. И всичко това в името на борбата с автокрацията, за мир и демокрация – твърде висока цена за да получи човечеството много фалшиви долари, фалшив морал и фалшива демокрация!
Тържество на демагогията и двойните стандарти!
Какво искаха в действителност да кажат на публиката журналистът-архонт на Вселенския патриарх Въртоломей Джордж Стефанопулос и президентът-католик на САЩ Джоузеф Байдън, от екрана на "ABC News"?
"Директорът на Националната разузнавателна служба в доклада си каза, че Владимир Путин е санкционирал операция за дискредитирането Ви по време на изборите..." – констатира Стефанопулос.
След атентатите от 11 септември в Ню Йорк, върху разузнавателните служби на САЩ се осъществява огромен натиск не толкова да предоставят разузнавателни данни, а по-скоро да служат като своеобразен "глашатай" на истината, заменяйки всякакви правила и доказателства. В името на консолидацията на обществото и политическата целесъобразност, разузнавателни служби на САЩ и поставените под пълен техен контрол и влияние партньорски такива, осъществяват и изпълняват политически поръчки вместо да предоставят на приемащите решения ръководители обективна информация. Американските средства за масова информация и техните "сателити" по света повтарят непрекъснато, "по гьобеловски", че "обществото трябва да има пълно доверие на разузнаването, защото то е обективно, аполитично, и заслужава доверие". Кръгът се затваря! В резултат се приемат решения, които след това се оказва, че нямат нищо общо с обективна истина: епруветката на Колин Пауел и войната в Ирак; "белите каски" и интервенцията в Сирия; химическото оръжие на президента Башар Асад, отравянето на баща и дъщеря Скрипал; на Алексей Навални и каскадата от последващи санкции и срещу РФ, и т.н. Българските политици, прокуратурата и разузнавателните служби имат свой принос в тази бездоказателствена игра на "стражари и апаши". Наша е палмата на първенството по изгонени руски дипломати без предоставяне на доказателства; атентатът в Сарафово, който трябваше да реши окончателно проблема с обявяването на ХАМАС за терористична организация, а като награда - 15-минутна среща с Обама на Премиера на РБ в Овалния кабинет на Белия дом.
Фалшив морал, фалшива демокрация и постистини!
Стефанополус задава сакралния въпрос на Байдън: "Каква цена той трябва да плати?" – ( става дума за Путин - б.а.).
Въпросът е толкова важен за интервюиращия, че Байдън на два пъти го "успокоява", че Путин "ще си получи заслуженото!". Дълбокият смисъл на тази интермедия е, че журналистът, вживявайки се в ролята на "vox populi" (глас народен) настоява за възмездие. И тук възниква въпросът: как се ражда ненавистта у търсещите възмездие американци към Путин и Русия? Отговорът е ясен: от постоянните внушения на "обективните", "аполитични" и "заслужаващи доверие" американски СМИ, които напълно подкрепят и доразвиват твърденията на "обективните", "аполитични" и "заслужаващи доверие" американски разузнавателни служби, защото никой няма право да се съмнява в честността на тези символи на демокрацията! Единствено агентът на КГБ Путин се съмнява в истинността на техните думи, но той е враг! Така кръгът се затваря!
Цялата тази машина, подхранвана с милиарди фалшиви долари, ежеминутно ражда "вещици-заплаха" за спокойствието на народа и националната сигурност! И за никой вече не е тайна, че това е отработен, дълбоко порочен механизъм за властване на малък кръг хора, които в името на парите, властта и удоволствията отдавна са скъсали връзката си с реалността! Те сами себе си обявяват за велики и изключителни, и в тази си любима главна роля узаконяват своето право да диктуват на света, кой е добър и кой лош, определяйки наказанието за "нарушителите" във вид на санкции и военни интервенции!
Заразителна налудност!
Първосигналният Борисов, без много да му мисли, копира този стил на управление – той "лично", но винаги с чужди или държавни пари, плаща за ремонт на църкви, за строителство на пътища, раздава пенсии на артисти, праща самолети за болни, еднолично назначава, уволнява и дава бонуси на чиновниците, той е последната инстанция за простосмъртните в България. Трагедията на народа е, че този самозванец, следвайки примера на американските си учители, дълбоко е убеден и си вярва, че изпълнява месианска роля, не разбирайки, че с просташките си арогантни и тъпи оценки, съждения, изказвания и мнения "извайва" образа на България пред света като една безпросветна, тъмна и дива провинция на Европа.
"Суфльорът" Стефанопулос подава нова реплика-въпрос към президента на САЩ: "Путин убиец ли е?" Байдън отговаря положително и по този начин надминава всички свои предшественици по арогантност и слабоумие! Но дали това е случайно "изпускане" или специално отправен "argumentum ad hominem"- персонална обида към президента на велика ядрена сила? От древни времена преминаването от логически аргументи в общуването към аргументи, насочени срещу конкретната личност се е считало за логически неправилно и класически некоректно, поради което смело можем да констатираме, че въпросът и последвалият отговор са преднамерени и специално подготвяни. Целта е да се създаде у американските зрители и слушатели емоционален, "ментален фон" за ненавист към врага, за да могат те безкритично да възприемат тезата на американския президент, че Путин е тиран и враг на демокрацията и свободния свят! За всички правни системи по света е присъща нормата, че всеки подозреваем е невинен до доказване от съд на противното. Когато обвиняваш някой че е убиец, би трябвало да разполагаш с решение на компетентен съд. В противен случай обвинителят се превръща в обикновен лъжец и демагог. Връх на наглост и безпардонност е ръководител на държава да играе ролята на съдник, когато самият той е участвал лично при вземането на решения за организирани убийства на стотици хиляди хора, или когато твои предшественици-президенти са заповядвали убийствата на хора без съд и присъда – атомните бомби над Хирошима и Нагазаки, войната във Виетнам, в Ирак, в Либия, бомбардировките на Югославия, преките убийства на Садам Хюсеин, Муамар Кадафи, Осама бин Ладен, генерал Сюлеймани...
Имаме и български прецедент: главният секретар на МВР Бойко Борисов, през 2003 година издава заповед да бъде ликвидиран с гранатомет Тодор Тодоров-Чакъра в Харманли, за което Европейски съд по правата на човека осъжда България с безпрецедентното решение за нарушаване правото на живот.
Ето това са убийци, другото е "постистина", фалшив морал и демагогия!
И така, стигаме до най-съществения част от интервюто на президента Байдън. Докладът на специалните служби, "плащането на цената", и етикетът "убиец" са необходими прелюдии, за да бъде изведена и доказана основната теза:
"Путин няма душа!"
Ако за консерватора Тръмп девизът бе: "Да направим Америка отново велика", признавайки по този начин, че тя е загубила този си статус, то за демократа Байдън девизът е: "Америка се завръща!" в лоното на неолиберализма, на глобализацията и към силовото налагане на новата-стара визия за Новия световен ред. Да, но днешният свят не е същия! Той нито е този от 1946 г. с издигнатата от Чърчил "желязна завеса", нито е този, в който след смъртта на Брежнев Рейгън назова СССР "империя на злото", нито е онзи, удобен за Бил Клинтън свят, където с адмирации приеха неговия "Трети път", след "Края на историята". Днес капитализмът като обществено-икономическа формация е в криза и никой от неговите корифеи не знае какво трябва да се прави, за да се спаси установения ред – дали "зануляване", дали "инклузивен капитализъм", дали "Бретън-Уудс-2.0"? Доналд Тръмп, с интуицията си на успешен предприемач, беше напипал "златоносната жила" за връщане към заветите на "бащите-основатели", но успя само да превъзбуди "вашингтонското блато", което бързо се организира и с цената на пълната дискридитация на Америка и "американската мечта", успя да изхвърли "самозванеца". Засега!
Изстрелвайки един физически и ментално безпомощен човек на най-високия административен пост в Америка, кукловодите се хвърлят да пренареждат наново света по старите "кройки"! Следвайки логиката и опита на Чърчил и Рейгън в битката им със СССР, за 46-я президент на САЩ е изработена нова стратегия за борба с врага - Русия. Физическата невъзможност Съединените щати да започнат "гореща" политическа или икономическа война с укрепналата военно, самодостатъчна и православна Русия, заставя отговорните фактори, приемащи кардиналните и най-важни решения в САЩ, да разпалят отново предпочитаната и проверена с годините "Студена" идеологическа война с цел отстраняване на Владимир Путин от власт. По всичко изглежда, че мозъчните центрове на транснационалните финансови и високотехнологични компании са убедени, че ще съумеят да повторят голямата победа над СССР през 90-те години на миналия век и това е основният им аргумент при избора на стратегия, още повече, че базовата концепция на глобалистите е, че идеологията е в основата на управляемостта на всяка система. Но констатираме, че има три фундаментални проблема, които Демократическата партия на САЩ не взима под внимание при формулиране на новата си стратегия по отношение на Русия.
Първо. В чл.13 т.2 на Конституция на РФ е записано, че: "Не може да се установява никаква идеология в качеството й на държавна или задължителна", а това означава, че идеологическата война е невъзможна, защото в Русия няма официална държавна идеология, на която да бъде противопоставена неолибералната, глобалистична идеология с опора на пазарния фундаментализъм и неограничавана от нищо свобода.
Второ: Ако в годините на "зрелия социализъм" всички високоплатени рупори на американската и западна пропаганда 24 часа в денонощието облъчваха населението на СССР и страните от социалистическата общност с прекрасната приказка за "американската мечта", за свещената "американска демокрация" и превъзнасяха американското общество като образец за свободи и висок стандарт на живот, то днес, когато всеки желаещ може да провери истинността на подобни твърдения, "мантри" от такъв регистър не вършат работа. Тъкмо обратното, социалните мрежи, въпреки наложения контрол, дават възможност на милиони хора по света лично да се докоснат до "толерантността", преминаваща в маниакална цензура, или до расовата десегрегация чрез картинката на заставане на колене пред чернокожото население; до "свободата" на словото, изразяваща се във възможността да казваш само това, което ти налагат и като мислене, и като възможност за изява; до "свободата" на избор, но без избор, в рамките на избирателна система, генерираща фалшификации; до "свободата" на самоопределение посредством пропагандата на хомосексуализъм, трансджендърност от най-ранна възраст. И всичко това, на фона на лъжливи новини, опровергавани моментално, до следващите "постистини" и "фейк новини"...
Трето. Ударът на Запада се насочва главно и персонално срещу Президента на РФ. Но изключителният авторитет и популярност сред населението на Руската Федерация на Владимир Путин, вече повече от двадесет години, вродената му скромност, работоспособност, отзивчивост и принципност при воденето на държавните дела, прави американската стратегическа задача неизпълнима. За изминалите години РФ се превърна в действен, незаобиколим фактор в международните дела, постигна редица съществени и исторически успехи в защита правото на самоопределение на различните народи, националности и етноси, превръщайки се в притегателна и желана възможност за десетки страни по света в борбата им за справедлив и мирен свят.
Изборът на американската "дълбока държава", на финансовите крале и транснационалните корпорации на Джоузеф Байдън, за острие на атаката срещу лидерите на движението на човечеството срещу еднополюсния, егоистичния и компрометиран Нов световен ред, колкото и да е удобен на пръв поглед, точно толкова е и компрометиран. Байдън не издържа сравнението нито със славата на победителя Чърчил, нито с неотразимото артистично обаяние на Рейгън, нито с комбинативността и възбуждащата напоритост на Бил Клинтън. Байдън днес е твърде посредствен оратор и събеседник, ментално обременен, за да бъде лидер и, заедно с Нанси Пелоси, много напомнят на късния Брежнев и приемника му Черненко. Ако той има смелостта да се "качи на ринга" срещу Путин или Си, то гарантирано ще загуби с нокаут още в първия рунд!
Ето и пример за "доказателствена сила" на думите му от цитираното интервю по повод на констатацията, че Путин няма душа: "Още президентът Буш беше казал: "Аз погледнах в очите му и видях неговата душа". А аз казах на Путин: "Погледнах в очите ти, и не мисля, че ти имаш душа". За какво става дума в действителност? Байдън свързва два факта: телефонният си разговор с президента Путин от 26 януари 2021 г. и срещата му с министър-председателя Путин на 10 март 2011 г. в Москва, като акцентът е поставен върху втората и оценката му за Путин избирателно се свързва с тази на 43-я президент на САЩ Джордж Буш по време на срещата им в Любляна, през юни 2001 г., когато той казва: "Аз го погледнах в очите, усетих душата му и видях в негово лице прям и вдъхващ доверие човек". Байдън не само оспорва казаното от неговия колега, президента Буш, но твърди, че Путин няма душа и, че Путин се е съгласил с този "факт".
А ето каква е истината!
Стенограмата от посещението на вицепрезидента Байдън в Министерския съвет на РФ на 10 март 2011 г. се съхранява в библиотеката на Белия дом. От нея е видно, че срещата е започнала в 12.46 минути московско време. За тази среща стенографът на американската делегация Майк МакКорни свидетелства: "Джо Байдън и неговите хора, с помощта на вашингтонската преса, преобръщат историята на 180 градуса. Десет минути след началото на срещата, вицепрезидентът Байдън започна да чете лекция за своето многогодишно участие в американо-руските преговори с фразата: "Аз съм бил вече тук много отдавна". Изведнъж микрофонът му бе изключен и изгаснаха прожекторите и телевизионните камери. Това беше целият Путин с мощната си хватка. Погледнах Байдън, който излъган, седеше като изтощена риба на дъното на лодка. Нямаше протести, нямаше оплаквания от наша страна. Той беше унижен. Най-влиятелният човек на Русия не изпитваше нито страх, нито уважение към Джо Байдън, той просто си играеше с него". Протоколната встъпителна част при подобни преговори е открита за журналисти и продължава не повече от десет минути. Когато някой от гостите се опитва да си прави личен пиар, домакинът прекъсва откритата част и журналистите напускат.
Това се е случило и на 10 март 2011 г.
Атаката срещу Путин като човек без душа е насочена към разкъсването на духовната връзка между безспорния лидер на Русия и вярващите в Бога хора по целия свят. Защитата правата на човека, ограничаването на дейността на транснационалните корпорации и непризнаването на американската изключителност, са достатъчни причини САЩ и Запада да обявят Путин и Си, за екзистенциални противници, заплашващи съществуването на свободния свят. Ударът срещу Путин е и удар срещу православната вяра и Руската православна църква. Първият Рим – разкъсван от противоречия, папизъм и меркантилност чрез папа Франциск и Лин де Ротшилд, олицетворяващи "Кръста и Мамона" сключиха договор за спасяването на капитализма, обявявайки го за инклузивен. Вторият Рим – чрез вселенският патриарх Вартоломей поел инициативата за разкол в православния свят, с подкрепата си на киевските разколници и сега, с идването на демократите на власт, всички усилия са насочват към разрушаването на Третия Рим - Московския патриархат. Дискредитирането на Президента на РФ в очите на собствения му народ, поставянето под съмнение изключителната привързаност на Путин към православната етика и морал и неговата привързаност към традиционните ценности и философия, че само православната вяра може да обедини многоетническото и многоконфесионално общество в съвременна Русия, е свръхзадачата, поставена пред президента Байдън за времето на неговото управление. Ако тази задача бъде реализирана, то тогава слаба Русия, раздирана от вътрешни противоречия, няма да е в състояние да оказва помощ при предстоящата атака на администрацията на Бъйдън срещу най-мощния конкурент на САЩ за лидерство на планетата - Китайската народна република. Такава е днес диспозицията в противопоставянето между САЩ и Русия. За всичко, което предстои – в следващия брой.
Животът на черните има значение! Животът и на белите е със същото значение! Но познаването на Истината, сега и винаги е и ще бъде от най - голямо значение!
Следва
|
